🇪🇺 Европейският съюз е платил за внос на руски петрол и енергия със 142 млрд долара повече, отколкото е предоставил на Украйна под формата на помощ от началото на войната, заяви шведският министър на външните работи Мария Малмер Стенергард, определяйки това неравновесие като „просто срамота“, съобщи украинското издание „Европейска правда“.
По време на срещата на Съвета по външни работи на ЕС в Брюксел тя сподели, че шведското правителство е анализирало финансовите потоци в Европа след февруари 2022 г. и резултатите са повече от тревожни.
„Истината е, че подкрепата на ЕС за Украйна не е достатъчно голяма, а подкрепата ни за Русия е прекалено голяма“, обобщи тя пред журналисти.
Според нея институциите на ЕС и страните членки са предоставили общо 215 млрд евро помощ за Украйна, докато в същия период са внесени руски петрол и газ на стойност 231 млрд долара, докато общият внос от Русия, включително други стоки, е достигнал 358 млрд долара.
„Това значи, че на практика имаме отрицателна подкрепа за Украйна в размер на 142 млрд долара“, посочи тя, показвайки диаграма с цифрите.
„Това е просто срамота“, изригна тя и подчерта, че сериозни преговори за мир са невъзможни, освен ако Европа не увеличи значително помощта за Киев и в същото време не засили драстично натиска върху Кремъл.
„Много добра отправна точка би било да използваме замразени руски активи в полза на Украйна“, заяви Стенергард и отправи призив към партньорите в ЕС да действат по-решително по този въпрос.
🔙 Frontline Monitor припомня: Испания ще предостави 946 млн долара помощ на Украйна и планира годишна подкрепа за сигурността в размер на 1,16 млрд долара, от които 249 млн долара ще са насочени към противовъздушна отбрана и оборудване за наблюдение чрез инструмента SAFE на Европейската комисия.
🇸🇩 Станцията за преработка на нефт „Башайер“ в провинция Бял Нил на южен Судан понесе сериозни щети при атака с дрон в събота, отнела живота на най-малко един инженер в обекта.
Централният обект, разположен в град Ал-Махалиф на район Ал-Джабалайн, обработва петрола на Южен Судан и го изпраща по тръбопровод за износ през източното пристанище на страната.
Източници съобщиха пред Sudan Tribune, че атаката е извършена от „Силите за бърза подкрепа (RSF). По думите им един инженер е загинал, няколко други са били ранени, а части от станцията са унищожени.
Министерството на енергетиката и петрола все още не е правило официално изявление за удара по държавна компания. Междувременно в социалните мрежи беше публикувано писмо от директора на Bashayer Pipeline Company Мохамед Ауад, което е адресирано до заместник-министър на петрола Мохиелдин Наим и президента на петролната компания на Южен Судан Лин Зонгфа.
Писмото, съдържащо уведомление за спиране на тръбопровода на Bashayer, се твърди, че станцията за обработка в Ал-Джабалайн и електроцентралата са били мишена на обстрел, което е наложило вземането на извънредни мерки, сред които активиране на кризисния център и незабавен старт на аварийна процедура по спиране, за да бъдат защитени обектите на Bashayer, както и петролната компания на Южен Судан.
Документът настоява властите в Южен Судан да предприемат необходимите действия предвид сериозния характер на ситуацията и уточни, че Bashayer ще съдейства за безопасно изпълнение на процедурата по спиране.
Атаката срещу станцията в Ал-Джабалайн идва два дни след подобен обстрел по нефтено находище Хеглиг в провинция Южен Кордофан, при който загинаха най-малко трима души, а неуточнен брой други бяха ранени. Това е третият подобен обстрел за под месец. Находището разполага с около 70 кладенеца с дневен добив от 20 000 барела и има централно съоръжение за обработка на петрол от Южен Судан.
Миналия септември Судан беше принуден да намали броя на работниците на находището в Хеглиг, след като атака с дрон порази местното летище. Тогава властите алармираха, че в дългосрочен план съществува опасност неспирните удари да разрушат ключова оперативна инфраструктура.
🇺🇦💥🇷🇺 Украинската армия извърши поредната си атака с безпилотни самолети, нанасяйки поражения по обекти на енергийната индустрия на Руската федерация в Самара и Оренбург.
В Оренбург местните жители съобщиха в социалните мрежи за взривове в завода за преработка на газ, цитирани от мониторинг канала Supernova+ в Telegram. Руски източници посочват, че в 3:00 ч. през нощта в областта е обявена заплаха от удари с дронове, а час по-късно Росавиация съобщи за временни ограничения за излитане и кацане на самолети в летището на Оренбург.
Руски канали като Shot съобщиха, че в града са чути между 5 и 7 взрива, при което в небето са били видяни ярки светкавици. Местните жители твърдят, че е противовъздушната отбрана е работила активно, но впоследствие един от районите е започнал да се задимява.
Frontline Monitor припомня, че в началото на годината дронове атакуваха същия завод в Оренбург, което наложи работниците да бъдат евакуирани. Заводът е специализиран в преработка на природен газ и газов кондензат и произвежда природен газ, елементарна сяра, пропан, бутан, смеси от втечнени газове и други компоненти, използвани в химическата промишленост.
Преди това заплаха от удари с дронове беше обявена и в Новокуйбишевск и Самара. На летището в Самара също бяха въведени временни ограничения за излитане и кацане на самолети.
Рано сутринта стана ясно, че Новокуйбишевският НПЗ отново е бил подложен на удари, след което на територията му е избухнал силен пожар.
Политическият консултант Александър Антонюк обясни в ефира на 24 Канал, че около 40% от руските НПЗ вече са поразени, нанасяйки удар върху руската икономика и логистика. Според него въз основа на наличните ресурси Украйна избира най-важните цели и затова атаките ѝ са насочени към НПЗ, а не например към Москва.
🇷🇺 Икономическият коментатор Станимир Добрев актуализира картата на руските региони, където медийни репортажи съобщават за дефицит на гориво.
В нея той добави още три региона: Томска и Кемеровска области, както и Република Башкирия, която е един от водещите региони на Руската федерация в добива и преработката на нефт.
Добрев отбелязва, че дефицит на гориво се обсъжда и в социалните мрежи в Чечня, Калмикия и Ярославска област, която също разполага с голяма рафинерия, която вече беше мишена на атаки от украински дронове. Руските медии обаче мълчат за тези региони, затова те все още не са отбелязани на картата.
Междувременно руското министерство на енергетиката обяви, че планираните ремонти в руските нефтени рафинерии (които често се провеждат през есента) са отложени за по-късни дати. Започва да става очевидно, че в условията на остър дефицит руската държава не може да си позволи да спре работата на отделни рафинерии за обслужване, въпреки че това вероятно ще създаде нови проблеми в бъдеще.
🇷🇺 Сателитна снимка разкрива щетите по нефтена станция „Суходолная“, разположена в Ростовска област на Руската федерация, която беше цел на атака от украински дронове на 1 октомври, довела до спиране на дейността, според сведения от руски канали в Telegram.
Известно е, че най-малко 10 дрона са поразили територията на обекта, който се намира в района на Волгодонск. Нападението предизвика пожар на покрива на сградата с помпените агрегати и повреда на трансформатор. Служители на станцията бяха евакуирани, като няма данни за пострадали.
Областният губернатор Юрий Слюсар каза, че пожарът в промишления обект е избухнал в резултат от попадение на дрон. Министерството на отбраната съобщи, че осем дрона са били свалени над региона. Освен това системата за мониторинг на пожари на НАСА регистрира топлинен отпечатък в района на станцията.
Станция „Суходолная“ е част от нефтопровода Куйбишев–Лисичанск. През 2023 г. нейният основен помпен агрегат беше заменен с модерен такъв, чийто капацитет достигаше 7000 куб.м. на час, сочат данни на „Транснефт“.
🔥 Пожарът в рафинерията в град Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация продължава вече пети ден след украинската атака с дронове миналата седмица, съобщава изпълняващият длъжността губернатор на региона.
Рафинерията в Новошахтинск преработва суров петрол предимно за износ и притежава годишен капацитет от около 5 милиона тона, което се равнява на близо 100 000 барела дневно.
„Площта на пожара в завода за нефтопродукти в Новошахтинск вече е намалена. От 21 август огнеборците се борят с пожара в завода, който беше поразен в резултат на вражеска атака“, съобщи губернаторът Юрий Слюсар в публикация на своя Telegram канал в неделя.
По думите му в операцията за овладяване на ситуацията участват 412 служители на спешните служби и 150 единици техника, включително пожарни влакове.
През юли и август 2025 г. Украйна засили атаките си с дронове срещу руската петролна инфраструктура. Това е тактика, която тя прилага от 2024 г., за да наруши работата на руската военна машина и основния ѝ източник на приходи. Кампанията в последните месеци се отличава със стратегическа дълбочина, тъй като са ударени обекти, намиращи се далеч от фронтовата линия, и са нанесени значително по-мащабни и дългосрочни щети в сравнение с предишни атаки.
Хроника на атаките:
▪️ 2 август: Украински дронове удариха рафинерия Новокуйбишевск на „Роснефт“ в Самарска област, повреждайки ключова инсталация за преработка на суров петрол, която осигурява 80% от продукцията на обекта. Рафинерията е изведена напълно от експлоатация и се очаква да остане така най-малко един, а потенциално няколко месеца.
▪️ 2 август: Ударена беше Рязанската рафинерия, ключов доставчик на гориво за Централна Русия и столицата Москва. Две инсталации за преработка на суров петрол бяха повредени, поради което приемът на суров петрол през август беше намален до 60%.
▪️ 10 август: Украински дрон порази петролна рафинерия на „Лукойл“ в Република Коми в атака, поставила рекорд за разстояние - над 2000 км от границите на Украйна. Същия ден беше спряна дейността и на рафинерията на „Роснефт“ в Саратов.
▪️ 14 август: Рафинерията във Волгоград също беше поразена от дрон, което предизвика пожар и разлив на петрол. Това съоръжение, което произвежда бензин, дизел и авиационно гориво, осигурява 5,6% от общия капацитет за рафиниране на Руската федерация.
▪️ Края на август: Удари бяха нанесени срещу обекти в Ленинградска и Самарска област, включително Сизранския завод за преработка на петрол, специализиран в горива за руската армия. Атака с дрон срещу нефтопровод „Дружба“ спря временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.
❗ Тези атаки извадиха от строя значителна част от индустриалния капацитет за рафиниране на територията на Руската федерация – най-малко 10%, а по-вероятно над 13% – и доведоха до остър недостиг на бензин в различни региони на страната. В отговор Русия спря износа на бензин в опит да стабилизира вътрешния пазар, но това не успя да предотврати рекордно високите цени на горивата на едро и дребно.
Най-мрачната прогноза за руската икономика
Ако украинските атаки продължат със сегашния си темп в близките няколко седмици, перспективите за руската икономика безспорно изглеждат мрачни, което ще изостри съществуващите уязвимости. Най-мрачната прогноза би включвала комбинация от преки и непреки икономически сътресения, водещи до задълбочаване на кризата.
▪️ Остър недостиг на гориво и скок на цените: Продължаващите атаки биха парализирали способността на Русия да произвежда петролни продукти като бензин и дизел. Въпреки че Русия разполага с известен капацитет за съхранение на суров петрол, той е ограничен и бързо ще се изчерпи, което ще доведе до „излишък на суров петрол“, който страната не може да преработи. Това ще принуди Русия или да намали добива на суров петрол – пряк удар върху основните ѝ приходи от износ – или да изнася повече суров петрол на потенциално по-ниски цени. Във вътрешен план недостигът ще стане повсеместен, което ще засегне не само гражданския транспорт, но и селското стопанство и военната логистика. Цените ще продължат да се покачват, подхранвайки общественото недоволство и подкопавайки твърденията на Кремъл за икономическа стабилност.
▪️ Намаляване на приходите и бюджетен дефицит: Загубата на капацитет за рафиниране пряко влияе върху способността на Русия да изнася петролни продукти с добавена стойност. Въпреки че износът на суров петрол все още осигурява значителен дял от приходите на страната, неспособността за преработване в по-ценни стоки като дизел и бензин ще намали размера на общите приходи от износа. Това, в съчетание с падащите световни цени на петрола и наложените санкции от международната общност, ще задълбочи допълнително бюджетния дефицит на Русия. Правителството вече е изправено пред значителен такъв, а по-нататъшният спад на приходите от петрол и газ ще натовари способността му да финансира военните усилия и социалните програми.
▪️ Икономическа контракция и стагнация: Руската икономика показва признаци на забавяне още преди скорошната серия от украински безпилотни атаки. Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на Русия за текущата година, а Централната банка на Руската федерация прогнозира близък до нулевия растеж до края на годината. Продължаващите атаки вероятно ще тласнат икономиката към рецесия. Гражданските сектори отдавна вече се борят с високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка (отчасти поради привличането на военнослужещи за военните усилия в Украйна) и спад на инвестициите. Петролният сектор, който беше основен двигател на растежа по време на инвазията, сега е на прага на шок в предлагането, който вероятно ще доведе до свиване на икономическата активност.
▪️ Системна нестабилност: Съвкупният ефект от този натиск може да доведе до системна криза. Правителството може да прибегне до по-отчаяни мерки, като например контрол на цените, което в условията на пазарна икономика може да доведе до повсеместен недостиг и черни пазари, напомнящи за съветската епоха. Високата инфлация и отслабването на рублата, съчетани с нарастващите разходи за внос, допълнително ще намалят покупателната способност на руските граждани. Тъй като икономическите трудности стават по-видими и лични, те биха могли да увеличат общественото недоволство и да поставят под въпрос обществения договор, който е в основата на управлението на Путин.
В разигралия се мрачен сценарий продължаващите атаки, съчетани със насрещния вятър в икономиката и международните санкции, не само биха нарушили военните усилия на Русия, но и биха могли да предизвикат по-дълбока икономическа и социална криза, която да постави под въпрос стабилността на руската държава, макар последното звучи по-скоро като химера, с оглед на самосъзнанието на руското общество към днешна дата.
Международен контекст
Случаят с Новошахтинск подчертава уязвимостта на руската енергийна инфраструктура – ключов сектор за финансирането на нейната военна агресия срещу Украйна. Ограниченията върху руските петролни приходи вече играят важна роля в глобалната стратегия за отслабване на Кремъл. В този процес международните санкции, въведени и разширявани след 2014 г., остават решаващ фактор.
Администрацията на Доналд Тръмп изигра ограничена, но ключова роля в затягането на икономическия натиск над Москва, въвеждайки мерки в енергийния и финансовия сектор и разширявайки обхвата на санкциите срещу руските компании и олигарси. Изброените мерки, заедно със санкциите на ЕС и партньорските нации от Г-7, ускоряват изолацията на Москва от международните пазари и намаляват нейния достъп до критични технологии за добив и преработка.
Перспективата за още по-строги мерки, включително налагането на пълна забрана на износ на руски нефт и газ за определени пазари, има потенциала да подейства като катализатор на икономическия колапс, който да доведе до дестабилизация на режима в Кремъл.
🇷🇺⛽ Федералното правителство на Руската федерация планира да проведе извънредно заседание с представители на водещите петролни компании заради кризата на пазара на горива, където цените скочиха с близо 50% от началото на годината.
Събитието, на което ще присъства и вицепремиерът по енергетиката Александър Новак ще бъде проведено в четвъртък, 14 август, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на източници, запознати с подготовката.
По думите им ще се обсъждат мерки за ограничаване на ръста на дребно над нивото на инфлация. Според Федералната служба за държавна статистика „Росстат“ цените на бензиностанциите сега са с 11% по-високи спрямо миналата година, а общият индекс на потребителските цени е скочил с 8,2%.
Обсъжда се увеличаване на минималните обеми гориво за продажба на борсата, където цените на бензин Аи-95 поставят рекорди пети пореден ден. На 5 август тон „Премиум-95“ струваше 80 154 рубли, а на 9 август – 80 206 рубли. От началото на август ръстът е 7%, от началото на лятото – 32%, а от началото на годината – 47%.
Аи-92 е поскъпнал с 34% от края на декември, достигайки 69 390 рубли за тон – най-високо ниво от есента на 2023 г.
Причината за ръста е пълната липса на запаси на независимия пазар, заяви източник от сектора пред вестник Комерсант. Котировките вече са на нива, при които независимите бензиностанции търпят загуби от няколко рубли на литър при продажбата на закупено от борсата гориво.
Друг ключов фактор са нападенията с дронове срещу рафинерии, заяви управляващият партньор на търговеца „Пролеум“ Максим Дяченко. От началото на август са атакувани пет големи завода, а три от тях частично или изцяло са спрели производството.
На 2 август Новокуйбишевски НПЗ преустанови работа, а Рязански НПЗ, който е най-големият на „Роснефт“ и основен доставчик за московския регион, намали капацитета си наполовина. На 9 август Саратовски НПЗ спря приема на суров петрол след щети от безпилотен самолет.
„Интерфакс“ посочва, че властите обмислят по-радикални мерки, сред които административно замразяване на борсовите цени: ако котировките се вдигнат с над 10% от началото на месеца, стартовата цена за деня ще се връща на нивото от първо число. Федералната антимонополна служба предлага компаниите да бъдат задължени да продават на борсата 17% от производството си вместо сегашните 15%, но на предишно заседание на 5 август правителството отхвърли идеята.
Липсата на буфер в производството е друг фактор за поскъпването, тъй като обемите превишават само леко вътрешното търсене, коментира управляващият партньор на NEFT Research Сергей Фролов. Точните данни за производството на горива вече не са публични, след като властите прекратиха статистическите публикации миналата година. По оценки на Reuters през 2024 г. обемът на преработения петрол е спаднал до 267 милиона тона, което е най-ниското ниво за последните 12 години.
🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове атакуваха железопътна станция Татинская в Ростовска област на Руската федерация през изминалата нощ, съобщиха местни медии. Тя служи като логистичен център за близката петролна инфраструктура и се използва за доставки на зърно и оръжие за южния фронт.
Цените на бензина в Русия достигнаха рекордно високи нива, като цената на Ai-95 е на исторически връх в Санктпетербургската международна стокова борса (SPIMEX) на фона на украинските удари по петролната инфраструктура на Москва.
Най-малко 10 експлозии са избухнали в Ростовска област, докато противовъздушната отбрана е реагирала на атаката с безпилотни самолети. В град Милерово бяха докладвани прекъсвания на електрозахранването, а мобилните мрежи в региона са спрели да работят частично.
Изпълняващият длъжността губернатор на Ростовска област Юрий Слюсар съобщи, че руската армия е „отбила масирана въздушна атака“ в районите Бели Калитва, Татински, Чертковски и Милеровски.
„На ферма във Верхнеталовка, Милеровски район, избухна пожар в подстанция“, каза той и уточни, че пожарът по-късно е бил потушен. Друг пожар избухна в района на жп станция Татинская, където навес в двора на къща се е подпалил, според Слюсар.
Никой не е пострадал при атаката с дронове, заяви той.
Татинская се намира на около 100 км от руско-украинската държавна граница и на близо 305 км от най-близката територия под контрола на Украйна, близо до Покровск в Донецка област.
Украйна редовно нанася удари по военна инфраструктура дълбоко на руска територия в опит да отслаби бойната мощ на Москва, която продължава да води настъпателни действия.
Frontline Monitor припомня: В нощта срещу 4 април дронове, управлявани от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), удариха пет руски изтребителя, паркирани на военно летище Саки в окупирания Крим. Атаката с дронове унищожи самолет Су-30СМ, повреди друг, уцели три Су-24 и порази склад за авиационни оръжия.
Освен това Украйна извършу масирана атака с дронове срещу жп станция Арчеда във Волгоградска област на Русия на 4 август, причинявайки смущения в железопътния транспорт и временно спиране на операциите на летище в региона.
Междувременно украинските въоръжени сили унищожиха руски зенитно-ракетен комплекс С-300 в окупираната от Русия част на Запорожка област, съобщи Генералният щаб на ВСУ на 4 август.
🛢️ ОПЕК+ се договори да вдигне производството на петрол през септември с 547 000 барела на ден, отбелязвайки поредно увеличение на производството за връщане на пазарен дял, на фона на нарастващи опасения от прекъсвания на доставките.
Този ход отменя най-голямата част от съкращенията на производството на ОПЕК+, както и отделно увеличение на производството за ОАЕ, което възлиза на около 2,5 милиона барела на ден, или около 2,4% от световното търсене.
Осем членове на ОПЕК+ проведоха кратка виртуална среща на фона на засилен американски натиск към Индия да спре покупките на руски петрол – част от усилията за Москва споразумение с Украйна. Президентът Доналд Тръмп заяви, че иска това да се случи до 8 август.
В изявление след срещата групата посочи здравата икономика и ниските запаси като причини за решението си.
Осемте държави ще се срещнат отново на 7 септември, когато може да обмислят възстановяването на друг слой от съкращения на производството, възлизащи на около 1,65 милиона барела на ден, казаха два източника от ОПЕК+ след срещата в неделя. Тези съкращения в момента са в сила до края на следващата година.
ОПЕК+ включва 10 страни производителки на петрол извън ОПЕК – Русия, Азербайджан, Бахрейн, Бруней, Казахстан, Малайзия, Мексико, Оман, Судан, Южен Судан.
Групата добива половината от световния петрол, но в продължение на няколко години ограничаваше производството, за да поддържа високи цени. Тази година тя промени курса си, за да върне пазарния си дял, след като беше подтикната от американския президент Доналд Тръмп да увеличи обемите на производство.
Осемте държави започнаха да качват производството с умерено увеличение от 138 000 барела на ден през април, последвано от по-големи от планираните увеличения от 411 000 барела дневно през май, юни и юли, 548 000 барела на ден през август и сега 547 000 барела на ден за септември.
Цените на петрола въпреки това остават високи, като Брент затвори близо до 70 долара за барел в петък, в сравнение с ниското ниво за 2025 г. от около 58 долара през април, подкрепени отчасти от нарастващото сезонно търсене.
Освен доброволното съкращение от около 1,65 милиона барела на ден от осемте членове, ОПЕК+ все още има съкращение от два милиона барела на ден за всички членове, изтичащо в края на 2026 г.
🇮🇶 Демократическата партия на Кюрдистан (KDP) заяви, че дава на федералното правителство на Ирак „последна възможност“ за изчистване на разногласията, на фона на напрежението между Багдад и Ербил, предизвикано от несъгласия за бюджетните разпределения, износа на петрол и заплатите в обществения сектор.
„Смятаме за уместно да дадем на федералното иракско правителство в Багдад последна възможност да намери начин за прекратяване на този проблем. Винаги сме вярвали, че ако е налице възможност за диалог, ние също предпочитаме да решаваме проблемите чрез взаимно разбирателство,“ се казва в официално изявление на партията.
Напрежението между двете страни ескалира в края на май, когато министерството на финансите на Ирак спря всички трансфери за бюджета на Регионалното правителство на Кюрдистан (KRG), в т.ч. заплатите на повече от 1,2 милиона държавни служители. Ведомството заяви, че регионалната власт в Ербил вече е получила повече от своя дял в размер на 12,67% от федералния бюджет, а в същото време не е доставило на Багдад предварително договорения дял от добивите на нефт.
KDP заяви, че Фуад Хюсеин, член на партията и външен министър на страната, е водил разговори с различни политически партии и се е върнал в Кюрдистан в събота с послание, че официални лица и политически лидери в Багдад са обещали, „че през следващите няколко дни въпросът с изпращането на заплати и финансови права на Кюрдистан ще бъде решен.“
Политическото бюро на KDP проведе извънредно събрание, за да определи своята позиция по спора с федералното правителство. Партията е най-голямата в Кюрдистан, където си поделя управлението на автономния регион заедно с Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK).
Неразбирателството между Ербил и Багдад се изостри допълнително от прекратяването на износа на кюрдски петрол през тръбопровода Ирак-Турция, който е извън строя от март 2023 г. В събота иракският министър на петрола заяви, че Ербил иска още петрол за вътрешно потребление, което забавя възобновяването на износа.
Бойци от въоръжените сили на Иракски Кюрдистан, известно като „Пешмерга“ и военнослужещи от звеното за бързо реагиране на Иракската армия (вдясно).📸 Снимка: Safin Hamed, Ahmad Al-Rubaye/AFP
🇮🇶 Иракската армия провежда подготовка за поемането на контрол върху нефтеното находище „Камбар“, разположено в спорния район в близост до границата между провинциите Дияла и Сулеймания, които в момента са под контрола на Пешмерга.
Според репортаж на местния телевизионен канал „Ал-Ахд“, напрежение и безредици са ескалирали около нефтеното находище Камбар, намиращо се между Дияла и Сулеймания в район, известен като село Дуанза Имам.
Съобщава се, че част от иракската армия е пристигнала в района и води подготовка за поемане на федерален контрол над стратегическия обект. Ръководството на Пешмерга разглежда подобен ход като провокация и предупредиха, че може да предизвика криза.
Източници посочиха, че районът в момента е под контрола на сили, близки до Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK). На фона на опасността от нови сблъсъци в един от най-спорните райони на федералното и регионалното правителство, местните жители изразиха тревога относно неотдавнашната необичайна военна активност, включително присъствието на неразпознати войски.
Според политически източници, запознати със ситуацията, прогнозират, че в следващите няколко дни кризата може да ескалира, в случай че Багдад и Ербил не извършват координирани стъпки за деескалация на напрежението и осуетяване на въоръжен конфликт, което поражда опасенията от по-широката заплаха за стабилността на спорната граница между Дияла и Сулеймания.
Доналд Тръмп на предизборен митинг в Аурора, Колорадо, през октомври 2024 г. 📸 Снимка: Alex Brandon/AP
🇺🇸⚔️🇻🇪 Доналд Тръмп обяви въвеждането на нови 25% мита на търговията с държави, които купуват нефт или газ от Венецуела. Мярката, наречена „вторична тарифа“, ще влезе в сила от втория ден на април, който Тръмп приветства като „Ден на американското освобождение“.
Основните международни оператори в петролния сектор на Венецуела, в допълнение към Chevron, който трябва да напусне страната на 5 април, са испанския Repsol и италианския ENI. Освен това в страната присъстват държавни компании от Китай и Индия и руската Газпром, които в последните години поддържат енергийни връзки с режима на Николас Мадуро.
Някои анализатори смятат, че мярката, приета от Тръмп, е въведена като завоалирано послание към Русия и последствията, които биха могли да възникнат, ако Кремъл реши да подпише споразумение за примирие с Украйна.
Тръмп написа в своята платформа Truth Social, че решението се дължи на „многобройни причини“, една от които е обвинението, че венецуелските власти са изпратили „умишлено и с измама“ десетки хиляди престъпници към Съединените щати. Тръмп настоява, че сред замесените престъпни групи са и наркотерористите от Трен де Арагуа, които бяха определени от администрацията на Тръмп като „чуждестранна терористична организация“.
„Ние сме в процес на връщането им във Венецуела. Това е огромно начинание!“, заяви Тръмп, след което отбеляза, че венецуелският режим е показал „много враждебно“ отношение към Съединените щати и свободите, които защитават. Той предупреди, че всяка държава, която купува венецуелските изкопаеми горива, ще трябва да заплати 25% тарифа върху „всяка търговска дейност“ с Вашингтон.
Тръмп увери, че мярката ще бъде официално регистрирана и напълно валидна, и посочи, че агенции като Министерството на вътрешната сигурност (DHS), Граничният патрул и други правоприлагащи агенции са били уведомени за промените.
🇺🇸⚔️🇻🇪 Венецуела дължи до огромна степен икономическото си оцеляване на Chevron. Американският гигант, базиран в Хюстън, който има разрешение от САЩ да работи в страната въпреки санкциите срещу авторитарния режим на Николас Мадуро, помогна да се вдигне производството на суров петрол в Андите над 1 милион барела на ден, подхранвайки икономиката на Каракас, която е изцяло зависима от добива на черното злато.
Доналд Тръмп обмисля да използва присъствието на Chevron като инструмент за осъществяване на натиск върху венецуелския диктатор Николас Мадуро, като потенциално отмени разрешението на компанията, прекъсвайки жизненоважно финансово спасение.
Компанията работи в страната от дълги години, но ролята ѝ започна да се разширява с влошаване на състоянието на държавната PDVSA и санкциите, наложени от САЩ. Предприятията на компанията с PDVSA допринесоха за около 4 милиарда долара данъчни плащания за период от две години, близо една четвърт от държавните приходи. Нейните дейности изиграха ключова роля в стабилизирането на икономиката, създаването на работни места, финансирането на услуги и инжектирането на чуждестранна валута в частни банки. Това позволи умерено възстановяване въпреки широко разпространената бедност.
Наскоро Тръмп поднови диалога с Мадуро, което доведе до освобождаване на шестима американски затворници и възобновяване на депортациите. Енергийните дискусии остават неясни, но лицензът на Chevron се подновява автоматично. Отговаряйки на журналистически въпрос относно разрешението за работа на компанията, Тръмп сигнализира за несигурност относно това дали да остави износа или той да бъде прекратен. Белият дом не е коментирал.
Добивът на венецуелски петрол, който някога достигаше 3,2 милиона барела дневно, днес е паднал до 365 000, но в момента е в процес на възстановяване. Анализаторите прогнозират ръст на сектора от 17% до 2025 г., движен от ефективните операции на компанията. Новите договори подобриха финансовия контрол, намалявайки лошото управление на венецуелското държавно дружество. Повишената прозрачност също подобри продажбите на петрол и облекчи недостига на гориво.
Chevron изпомпва около 240 000 барела на ден, генерирайки 6 милиарда щатски долара приходи. Присъствието на компанията помага на Венецуела да държи икономиката си в съзнание, което я прави критичен фактор в отношенията между Съединените щати и Венецуела. Експерти смятат, че Тръмп може да позволи на американския гигант да продължи своята дейност, за да предотврати икономически колапс и миграционни вълни.
🇷🇺 Най-малко три руски рафинерии трябваше да спрат преработката на нефт или да намалят тиражи поради тежки загуби на фона на ограничаване на износа, нарастващи цени на суровия петрол и високи разходи по заеми, според пет източника от индустрията.
Затварянията подчертават борбите на руската индустрия, която беше хваната в прицела на украинските атаки с дронове, западните санкции, които принуждават рафинериите да продават гориво с отстъпка, както и високите лихвени проценти на банките.
Петте източника, които работят в компании, управляващи рафинериите и са запознати с финансите им, казаха, че трите завода - Туапсе, Илски и Новошахтински - са спрели или прекъснали работата си през последните месеци.
Кризата намалява износа на горива и намалява приходите на компаниите, генерирайки по-малко пари за държавния бюджет по време на висока инфлация и несигурност на енергийните пазари, които вече са обезпокоени от слабото търсене.
Рафинериите по света пожънаха рекордни печалби през 2021 г. и 2022 г. от следпандемичния скок в търсенето на пътувания и възстановяването на икономическата активност.
След това обаче маржовете спаднаха рязко, тъй като огромни нови заводи се отвориха по света и растежът на търсенето се забави, отчасти поради усилията за преход от изкопаеми горива.
По-малко сложните рафинерии в Русия, които не произвеждат висококачествени горива, са засегнати най-тежко, отчитайки загуби до 10 000 рубли (102 долара) на метричен тон през няколко месеца от втората половина на 2024 г.
Някои по-сложни рафинерии също работеха на малка загуба, докато други успяха да отчетат скромни печалби от стабилни продажби на леки горива, казаха източниците.
Русия има 30 големи и средни рафинерии, без няколко малки завода, които могат да преработват 5,5 милиона барела на ден, което я прави един от най-големите износители на гориво в света.
Русия изнася около 2 милиона барела на ден петролни продукти и потребява останалото у дома.
Най-голямата петролна компания в Русия, държавната Роснефт трябваше да спира рафинирането няколко пъти тази година в своя голям, но неусъвършенстван завод в Туапсе на Черно море поради слаби маржове, казаха източниците.
Роснефт не отговори на искане за коментар. Други големи руски петролни компании - Сургутнефтегаз, Газпромнефт, Лукойл - също не отговориха.
По-малките независими рафинерии Новошахтинский и Илски в южната част на Русия работят на половината от капацитета си от няколко месеца, преработвайки съответно около 70 000 и 60 000 барела на ден поради слаби маржове, според четири източника от индустрията.
И трите рафинерии бяха ударени от украински дронове по-рано тази година, което допринесе за ниските нива, добавиха източниците.
Независимите рафинерии трябва да натрупат дългове, тъй като не могат да разчитат на подкрепа от по-големите фирми майки, казаха източниците.
Централната банка на Русия повиши лихвените проценти от 19% до 21% миналия месец, най-високото ниво от първите години на управлението на президента Владимир Путин в ход, който допълнително усложни оцеляването на много от заводите, казаха източниците.
Друг проблем беше нарастващата цена на суровия петрол, който се търгуваше на 50 000 рубли за тон на руския вътрешен пазар през октомври спрямо изискваната максимална цена от 35 000 рубли за тон, за да може независим рафинер да реализира печалба, казаха източниците.
Руските вътрешни цени на суровия петрол се повишиха, тъй като рублата отслабна спрямо нарастващия щатски долар.
Междувременно европейските цени на дизела паднаха с почти 60% през август на годишна база, което още повече намали печалбите на рафинериите.
Някои по-малки частни рафинерии, включително заводите Новошахтинский и Илски се обърнаха към правителството за помощ като допълнителни субсидии, казаха източниците.
Министерството на енергетиката на Русия отказа коментар.
„Очакваме, че действителното затваряне на завода може да стане в началото на следващата година“, заявиха източници.
🚨🇺🇦 От 1 януари 2025 г. нефтопроводът „Дружба“, по който се осъществяват доставките на руски петрол за Унгария, Чехия и Словакия, спира да работи.
Това заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, в ефира на онлайн предаването Новини.LIVE.
Настоящият договор за транзит на руски газ през Украйна е валиден до края на 2024 г. Нафтогаз многократно подчерта, че няма да продължи споразумението с Руската федерация. В момента се търсят алтернативни решения за подпомагане на работата на украинската газотранспортна система.
По време на последната пресконференция президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна не възнамерява да удължава споразумението за транзита на руски газ, но е готова да разгледа исканията на европейските компании.
Подоляк отбелязва, че тъй като Украйна няма да удължи настоящия договор, редица европейски страни също ще загубят достъп до Роснефт и Росгаз.
