🇺🇦🕯️ Валерия Степанова, с позивна „Демон“, оператор на FPV дронове от 432-ри отделен полк за безпилотни системи към Сухопътните войски на Украйна, е загинала при изпълнение на бойна задача, след като е била поразена от вражески дрон. За смъртта ѝ съобщи на 13 октомври проектът „Тя стои“, който разказва за жените в Силите за отбрана на Украйна. В края на август Степанова беше разказала публично за сексуален тормоз и побои, които по нейните думи е преживяла в друга част.
Датата и мястото на гибелта не са оповестени, а полкът не е коментирал публично смъртта ѝ. Авторката на проекта Олена Олийник, която беше разпространила и публикациите от август, изрази съболезнования на семейството: „Загина като героиня, защитавайки Украйна и всеки от нас. Млада, красива, майка. Децата ѝ останаха без майка. Няма думи, които да поберат тази болка. Ще помним смелостта ѝ – в боя и решението да не мълчи.“
FPV дроновете, които управляваше Степанова, са малки бойни летателни апарати. Операторът ги насочва с 3D очила, които му позволяват да вижда в реално време, сякаш се намира в кабина. Те са сред основните оръжия и на двете страни в ивицата от няколко километра край фронтовата линия. Затова операторите им, които работят близо до позициите на противника, са постоянна цел за неговите дронове.
През август Степанова разказа в Instagram история, която я направи известна. Тя подписва договор със 118-а отделна бригада на териториалната отбрана, като е разчитала да бъде оператор на безпилотни летателни апарати. Вместо това първоначално е изпратена на команден и наблюдателен пункт. По думите ѝ при едно от дежурствата представители на командването пиели алкохол и настоявали да пие и тя. После загасили лампата и заключили вратата. Държали я и се опитвали да я опипват, а тя се съпротивлявала и се опитвала да избяга. Успяла да се измъкне едва когато мъжете заспали.
След като разказала за случилото се, я преместили в друг батальон. Там, отново по нейните думи, я били и душили. В крайна сметка Степанова напуска частта самоволно – нарушение, известно в украинската армия със съкращението СЗЧ. Тя обяснява постъпката си с факта, че не ѝ разрешават да се прехвърли към друго подразделение, в което иска да служи.
След публикациите Степанова съобщава за заплахи срещу себе си. Скоро след това публикува отговора на командването на 118-а бригада, в който се съобщава, че е започнало вътрешно разследване. Тя предупреди още, че историята ѝ се използва в руски информационно-психологически операции. По-късно тя уточнява, че обвинениятаз ѝ засягат два конкретни батальона и че е обобщила, когато е говорила за бригадата като цяло. По думите ѝ заплахите в един момент заплахите спират. След това става ясно, че е преминала в 432-ри полк, където служи до смъртта си.
Проектът „Тя стои“ изрично подчертава, че не твърди връзка между обвиненията и гибелта на Степанова. Олийник настоява обаче да се проверят както фактите за насилие, за които тя съобщава по-рано, така и обстоятелствата около гибелта ѝ. Според нея Степанова е намерила сили да разкаже публично какво е преживяла и е имала право на защита и справедливост.
„Този въпрос изисква независима проверка и ясни отговори. По същия начин разследването на заявените от Валерия факти за насилие трябва да се доведе докрай. Смъртта ѝ не бива да се превръща в причина за премълчаване или отказ от търсенето на истината. Всички, чиято вина бъде установена, трябва да понесат наказание“, се казва в изявлението на проекта, в което е отбелязано и Министерството на отбраната.
По-рано, на 19 септември, в Запорожка област загина и друг украински военнослужещ, известен далеч извън армията. Това е 62-годишният Микола Карпюк, съосновател на УНА-УНСО, която през 2014 г. става част от „Десен сектор“. През 2016 г. руски съд го осъди на 22,5 години затвор по обвинения, свързани с Първата чеченска война. Правозащитната група „Мемориал“ го призна за политически затворник. През септември 2019 г. той беше върнат в Украйна при размяна на затворници, а по-късно постъпи в армията.
Дроновете убиват все повече хора и извън въоръжените сили. На 21 септември Ерик Мьосе, председател на Независимата международна комисия на ООН за разследване на събитията в Украйна, каза пред Съвета по правата на човека, че от началото на пълномащабната инвазия са убити над 17 000 цивилни, а почти 54 000 са ранени. По думите му край фронта расте броят на цивилните жертви на такива дронове.
Към момента не е обявен резултат от вътрешното разследване в 118-а бригада, а полкът, в който Степанова е загинала, не е съобщавал подробности за последната ѝ бойна задача. Проектът „Тя стои“ търси отговори точно по тези два въпроса.
🇺🇦🎖️ Руслана Нуца, боен медик от Морската пехота на Украйна, участвала в отбраната на Мариупол и била в руски плен през 2022 г., служи в 411-а отделна бригада за безпилотни системи „Яструби“. Тя е сред 108 украински жени, върнати при обмена на 17 октомври 2022 г., и е кавалер на два ордена „За мъжество“: първия получи, докато беше още в Мариупол, втория – по-малко от два месеца след като се завърна от плен.
411-а бригада е първото отделно подразделение за дронове във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), както го определя заместник-началникът на нейния щаб майор Игор Завгородни пред Армия Информ. Батальонът е формиран на 26 октомври 2022 г. по думите на Завгородни, а през 2025 г. влезе в Силите за безпилотни системи (СБС). На 9 март 2026 г. СБС обявиха разширяването му в бригада. Нейният командир я полковник Андрий Сухин с позивна „Атлас“.
Нуца е родом от село Иванивка край Южноукраинск в Николаевска област. След 11-и клас избра да следва медицинско образование, защото разбира, че медиците винаги са необходими в армията. На 30 март 2020 г. подписа договор със 36-а бригада на морската пехота. Към март 2022 г. е сержант и старши боен медик на бригадата. На 18 март Володимир Зеленски съобщи във обръщение на видео, че я награждава с орден „За мъжество“ III степен: тя участва в евакуацията на ранени от Водяне, Широкине и Мариупол и помага да бъдат спасени 31 военнослужещи.
След обкръжаването на града бригадата се прехвърля в бункерите на комбинат „Илич“ и завода „Азовмаш“. Според Нуца там са били още мариуполският 555-и хоспитал, Националната гвардия, полицията, 56-а бригада и 17-а танкова бригада. Ранените са по 10 и повече на ден, „като конвейер“, разказва тя пред ТСН, а на брат пише, че има един шанс на сто да се върне жива.
По нейния разказ пред МикВисти бригадата два пъти се опитва да пробие обкръжението, губи много хора, техника и боеприпаси, а на 12 април 2022 г. последва заповед да се предадат в плен. Жените и ранените са закарани в студена барака без прозорци на територията на т.нар. „ДНР“, после в Оленовка, където около 40 жени спели на смени в тясна килия. Следва месец в следствения арест в Таганрог с разпити, побоища и изтезания с електрически ток. Най-тежки, казва тя пред Суспилне, са виковете на мъже и жени, които всеки ден се чували от двора на ареста: знаела, че това са украинци, и нищо не можела да направи. Руснаците ѝ предлагали руски паспорт и ѝ повтаряли, че никой няма нужда от тях, а Николаев вече е Русия. Оттам била преместена в женска колония в Белгородска област, а три месеца по-късно – в Курска област, където затворничките трябвало да пеят руския химн сутрин и вечер.
На 17 октомври 2022 г. Украйна си връща 108 жени – офицери, сержанти и войници от армията, флота, териториалната отбрана, Националната гвардия и Граничната служба, обяви Зеленски. В замяна в Русия се върнаха 110 души, 72 от тях моряци, потвърди Министерството на отбраната на Руската федерация. Нуца разказва, че обменът е извършен в сивата зона на Запорожка област и че докато украинките вървели към своите, паднали няколко снаряда въпреки обявеното затишие. Най-щастливият ѝ момент, казва тя, е когато излезли и видели мъж с бронежилетка и жълто-синя лента, който им казал: „Добре дошли в Украйна. Изправете гърбовете си.“
След лечение, рехабилитация и отпуск Нуца се завръща в строя. На 2 декември 2022 г. с указ №823/2022 тя е наградена с орден „За мъжество“ II степен за лично мъжество, непоколебим дух и вярност към военната клетва. Не мисли да напуска службата, но все още не е готова за предната линия и има нужда от време за психологическо възстановяване. Към 14 юли 2023 г. вече е в същата рота и на същата длъжност, споделя тя пред Суспилне, и не е имала съмнения дали да продължи да служи. Тогава следи всеки обмен на пленници, надявайки се на скорошното връщане на другарите си.
Не всички от бригадата ѝ се завръщат толкова скоро. Последната жена морска пехотинка в плен, бойният медик Галина Федишин, се прибра на 3 януари 2024 г. след почти 2 години неволя, съобщи командирът на 36-а бригада Сергий Волински.
Официалният сайт на 411-а бригада изброява разузнавателни дронове, дронове-бомбардировачи, зенитни дронове, далекобойни системи и FPV дронове, управлявани по видео от бордова камера, а жените служат в нея на равни начала на бойни и специализирани длъжности. В публикация за прехващането на „Шахед“ СБС съобщиха, че само през април 2026 г. бригадата е поразила над 300 вражески дрона. Специалисти от бригадата са разработили Vezha, модул за видеоанализ на бойното поле, предаден на бойната система DELTA през 2024 г.
Жени от самата част разказват публично за службата си. 28-годишната Савра, командир на екипаж за FPV дронове на Покровското направление, каза пред Суспилне Донбас през януари, че е избрала „Щедрик“, неформалното име на втория батальон на полка, защото там не се налага да доказва способностите си като жена. Анастасия Саксман с позивна „Ада“, оператор на дронове в тогавашния батальон, губи левия си крак до средата на подбедрицата през септември 2024 г. след взрив на противотанкова мина; пред Hromadske през декември тя разказа, че първото, което казала в реанимацията, е, че ще се върне в подразделението.
Жените са 4,2% от личния състав на СБС, споделя говорителката им Олга Мелошина през декември 2025 г. и допълни, че руснаците активно преследват операторите и службата в подразделенията за дронове не е по-безопасна. По думите ѝ СБС планират да наберат още 15 000 души, сред които жени. Дялът на жените сред новопостъпилите е по-голям: ръководителката на центъра за набиране и подготовка Drone Force към Командването на Сухопътните войски Татяна Муравьова съобщи през март 2026 г., че те са 20% от всички, преминаващи през центъра, а при един от приемите за обучение през есента на 2025 г. са 40%. Между 4,2% и 20% няма противоречие: първото е дял от целия състав, второто е дял от постъпващите. В цялата армия, по данни на съветничката на началника на Генералния щаб по въпросите на равенството между половете Оксана Григориева, към март 2026 г. служат над 75 000 жени при 31 000 в началото на пълномащабната война.
Руслана Нуца е пример за мнозина украинци. Два пъти е наградена с държавен орден, шест месеца е била в руски плен, върнала се е в същата рота и към октомври 2026 г. служи в бригада, която през април 2026 г. е поразила над 300 вражески дрона. Тя служи в подразделения за дронове, където по данни на Drone Force вече всеки пети новопостъпил е жена.
🇺🇦🍲🪖 Полевата кухня на украинската 154-та отделна механизирана бригада приготвя домашни ястия за пехотата на предна линия – сандвичи със сурово-пушен салам и домашна сланина, задушено свинско на порции, пилешки бутчета, месни супи и сушени месни снакове – вакуумира ги, замразява ги и ги предава на пилотите на дронове, които изминават последната отсечка до позициите по въздух.
Кадрите, разказани от готвачката на бригадата Алина в разпространено от частта видео, показват единия край на снабдителна верига, в която дори топлото ястие вече пътува с дрон: в съвременното бойно поле, наситено с безпилотни летателни апарати, последните 2-3 км до окопа отдавна са твърде смъртоносни за колесна логистика или за човек, понесъл раница.
„Стараем се с цялата си душа да готвим домашно, за да им е вкусно и да не остават гладни“ обясни Алина, описвайки кухнята, от която потеглят пратките. Наборът от продукти, който бригадата получава, е завиден: свинско, пилешки гърди, замразено пуешко и телешко, сланина и риба; а също зърнени храни и макаронени изделия, сурово-сушен и обикновен салам, буженина за нарязване, кренвирши. От тази суровина излизат полуфабрикати, изискващи часове работа. Готвят наведнъж за цели роти и залагат на ястия, които носят на замразяване и последвало пътуване по въздух, без да се развалят. Месото се задушава, после се пече във фурна и се вакуумира. Пилешките бутчета се запържват като шашлик на огън и също отиват под вакуум.
Готвят се сандвичи със сурово-пушен салам и най-търсеното за всеки ден, а също така домашна сланина; сандвичите с кюфтета вече са отпаднали от менюто заради жегата. Месната супа се сварява, замразява се и заминава към позициите, а маринованото месо се суши в дехидратор и се вакуумира на снакове, които в кухнята наричат просто „джърки“.
Опаковането е скроено за дрона. Шоколадовата паста се вакуумира в малки пакети, разчетени за пускане от безпилотник; кондензираното мляко от големите кутии се разпределя в бутилки от половин литър, преди да тръгне напред. За денонощието кухнята сглобява отделен пакет за всяка позиция. За пост от трима души това са сандвичи със сланина и салам, пилешки бутчета, задушено месо на порции (по една за всеки) и три супи, всичко замразено; в отделен плик влизат кондензирано мляко, захар, шоколадова паста, чай, плодове, бисквити, хляб и вода. По думите на Алина за изминалото денонощие кухнята е осигурила храна и 10 литра вода за 4 различни позиции на фронта, при 11,5 до 12 кг хранителни продукти на позиция според броя хора.
Готовите пакети се предават на пилотите на дронове, които доставят право на пехотинците. За една позиция това прави над 20 кг храна и вода на денонощие – не един, а няколко курса на дрон, всеки от които пресича същото простреляно небе, по което лети и разузнаването на противника.
Стандартният набор, който бригадата получава, е по-широк от онова, което накрая стига до окопа – месни консерви и пастети, риба в консерва, плодове и лимони, бисквити и сухари, готови в отделни комплекти. Кухнята подбира, преработва и опакова каквото поискат от позициите. Дори когато войник тръгва напред към фронта за пръв път, в раницата му задължително влиза пакет замразени сандвичи – нещо като сух порцион, и то в по-голямо количество, за да не остане без храна, докато снабдяването го намери.
Към порциона кухнята добавя и личните поръчки от окопа: влажни кърпички, чорапи, бельо, цигари, външни батерии – каквото поискат момчетата, пилотите го опаковат заедно с храната и го пращат. Предвиден е още неприкосновен запас, ако логистиката не успее да достигне самата позиция: определена точка, от която се знае, че постът може да отиде и да вземе храна, вода и медикаменти. Обратната връзка от предната линия е недвусмислена. Попитани какво искат най-много, войниците отговарят „още сандвичи, дайте ни повече сандвичи“; веднага след тях идва домашно приготвеното месо, което, въведено за първи път в менюто, се посреща с благодарности и „сърчица“. Хлябът винаги е и бял, и черен, но момчетата предпочитат черния.
Тези детайли стъпват върху структурен обрат. През последните две години последните 2-3 км логистика – отсечката от близкия тил до самия окоп – систематично се измества от хора към машини, защото наситено с дронове камикадзе небе прави всяко колело и всеки пешеходен преход в зоната смъртоносни. По данни на BBC от ноември 2025 г. до 90% от снабдяването на украинските позиции около Покровск вече се доставя от наземни и въздушни дронове. През първата половина на тази година Киев сключи договор за получаване на 25 000 наземни роботизирани платформи – повече от два пъти спрямо цялата 2025 г. – с обявена цел да свали фронтовата логистика от плещите на войниците. Самата доставка често върви в няколко етапа: първо наземен робот пренася товара до предна точка, откъдето тежък дрон прелита последната отсечка до окопа, а при работеща логистика пратката пристига по график – веднъж на ден или през ден. Кухнята на бригадата е близкият, човешки край на тази верига: домашното ястие влиза в същия дронов тръбопровод, по който вървят боеприпасите и горивото.
Мащабът вече не е експериментален. Отделни украински бригади вече прехвърлиха до 70% от логистиката си към фронта на роботизирани системи. Наземните платформи разнасят ежедневно боеприпаси, гориво и храна до предни позиции, а тежки транспортни дронове британско производство вдигат до 150 кг товар на курс. Кухнята на 154-та бригада стъпва точно върху тази инфраструктура – без нея домашният сандвич би спрял там, докъдето все още стига сравнително безопасен път на колела.
Инвестицията в домашно ястие не е само калории. Украйна води война на изтощение при остър недостиг на пехота – дефицит, който и собственото ѝ командване, и външни анализатори описват като структурен, а не като преходен. Роботите и дроновете поемат снабдителните курсове, но не задържат линията – това остава работа на пехотинеца, когото армията все по-трудно набира и замества. В този контекст усилието до окопа да стигне топла супа и сандвич със сланина, вместо суха дажба, е вложение в морала и задържането на изтъняващата пехота, а не просто жест. Че войниците връщат „сърчица“ и настояват за „още сандвичи“, е дребен, почти битов детайл, но точно това е валутата, с която армия под натиск си осигурява издръжливост. Способността да нахраниш добре войника, който все по-трудно се замества, е част от бойната устойчивост, не украса към нея.
Същата доставка по дрон, която тук изглежда гладка, другаде се намира под тежко напрежение. През май Al Jazeera описа украински позиции, до които пуснатата от дрон храна не достига в достатъчно количество и войници реално гладуват; логистиката се движи почти само нощем, под плътно електронно заглушаване, което на направления като Покровск оставя годни само оптично управляемите дронове. Кухнята на Алина е работещият край на система, чиято надеждност се люлее от сектор до сектор и от нощ до нощ. Затова тези кадри са само едната страна на адаптация в ход: армия, която пренася дори домашния сандвич по въздуха, защото наземният път до войника ѝ вече не е сигурен.
🇺🇦 Днес Тетяна Чорновол има рожден ден. Посреща го там, където го посреща вече пета поредна година – на фронта, за да брани родината си. Последните четири години минаха без нито една ротация от линията на бойно съприкосновение. Житейският ѝ път до момента прави твърде много завои, за да бъдат събрани в едно изречение
Първо е журналистката – тази, която с обикновен мобилен телефон засне в Межгирие онова, което Янукович толкова грижливо прикриваше от всички: мащабите на лукса, иззидани върху една ограбена държава. А после дойде нощта срещу Коледа през 2013 г. в разгара на Майдана, когато охранителните камери я уловиха пребита до безсъзнание край пътя. Тя оцеля и не се отдръпна.
През август 2014 г. загуби съпруга си – Микола Березови, доброволец от „Азов", паднал край Иловайск. Тетяна можеше да се уедини в скръбта си. Вместо това тя реши да влезе в парламента, а от него замина към бойното поле – посока, която мнозина изминават в обратен ред. През септември 2025 г. ЦИК отново я призна за избран народен представител, но тя се отказа от своя мандат и остана на позицията си. Изборът ѝ беше недвусмислен: окопите, а не парламентарната трибуна.
Разказвам нейната история, защото тя не е сама в нея.
Зад Чорновол стои цяло поколение украински жени, които войната извади от едни животи и постави в други. От 2022 г. насам присъствието им в армията нарасна многократно – днес десетки хиляди носят пагон, а хиляди от тях служат на самата предна линия. През последните години законови поправки постепенно отвориха бойните длъжности за жените, но истинското равенство между половете се случи не на хартия, а на бойното поле – под непрекъснат обстрел.
Те са бойни медици, изнасящи ранени под огън. Снайперистки и артилеристки. Свързочнички и разузнавачки. Оператори на дронове, чиито очи решават съдбата на цели участъци от фронта. Командирки на отделения, на които мъже отдават чест без колебание. До началото на войната много от тях бяха учителки, счетоводителки, програмистки, фризьорки, жени в майчинство. Войната не попита нито една от тях за биографията – зададе им въпроса дали ще останат. И те останаха.
И тук е важното, което лесно се изплъзва в патоса: тяхното присъствие на фронта не е символ, не е плакат, не е жест. То е ежедневна работа – тежка, мръсна, опасна. Толкова опасна, че във всеки един момент човек може да плати с живота си. То е дежурство в три през нощта, носилка, която тежи колкото живот, радиочестота, която не бива да замлъкне. Дължим им дълбока признателност – не заради някаква абстрактна „храброст", а към съвсем конкретния, неромантичен дълг, който носят, без да го обявяват за подвиг.
Затова днес честитим рождения ден на Тетяна Чорновол – и през нея на всяка жена, която сутрин се събужда на позиция, вместо у дома. Гордеем се, че ги има. Граждани, по които една държава може да мери себе си.
На всички тях – поклон и благодарност, които не се побират в публикация.
🇲🇲 Женското звено WITCH (Women Internationalists of the Chin Hills) нанесе удар по позиция на армията на Мианмар с камикадзе дрон, оборудван с термален визьор и противопехотна бойна глава MR-1. Това е автономна женска структура на Антифашисткия интернационалистки фронт (Anti-Fascist Internationalist Front, AIF) – формация от чуждестранни доброволци с численост до 40 души, действаща в Мианмар от октомври 2024 г. Досега инфрачервени системи на дронове в Мианмар бяха документирани предимно от страна на хунтата, разполагаща с руско и китайско оборудване, по данни на Janes Defence Weekly.
Гражданската война в Мианмар, един от най-кръвопролитните и най-слабо отразяваните конфликти в света, навърши пет години и продължава да привлича нови технологии и нови участници. На 1 февруари 2021 г. бирманската армия, известна като Татмадау, извърши държавен преврат. Военните свалиха правителството на Националната лига за демокрация (НЛД) на Аунг Сан Су Чи, което бе обвинена по множество наказателни дела. Непосредственият повод бяха твърденията на армията за 8,6 милиона нередности в парламентарните избори от ноември 2020 г., спечелени убедително от НЛД. Военните не представиха доказателства за тези обвинения. Превратът обаче не беше изолиран инцидент, а поредния епизод от десетилетна доминация на военните: Татмадау управляваше Мианмар непрекъснато от 1962 до 2011 г., а и след формалния преход към демокрация запази контрол върху отбраната, вътрешната сигурност и значителна част от икономиката.
По-дълбокият корен на конфликта е етнически. Мианмар е държава с над 130 официално признати етнически групи, от които бамар (бирманци) съставляват около две трети от населението и доминират държавния апарат и въоръжените сили. Множество малцинства (качини, карени, шани, чинове, рохинги и десетки други) търсят автономия още от 1948 г., когато страната получи независимост от Великобритания. Споразумението от Панлон, подписано от генерал Аунг Сан през 1947 г., обещаваше самоуправление на качини, шани и чинове, но след военния преврат от 1962 г. обещанията са изоставени. Към момента на преврата от 2021 г. в Мианмар действаха над 20 етнически въоръжени организации с десетилетна история на конфликт с централната власт.
Превратът обедини тези паралелни конфликти в обща война. Масовите протести бяха потушени с жестокост – армията стреляше по демонстрантите, което тласна хиляди граждани към въоръжена борба. През април 2021 г. свалените депутати учредиха Националното правителство за единство (National Unity Government, NUG), а то формира Народните сили за отбрана (People's Defence Force, PDF) – децентрализирана въоръжена структура, която към 2022 г. разполагаше с около 250 батальона, по данни на Al Jazeera. PDF обедини студенти, бивши демонстранти, учители и земеделци и зависи от етническите въоръжени групировки за подготовка и оръжие.
Прелом в конфликта настъпи на 27 октомври 2023 г., когато Алиансът на тримата братя – коалиция от Армията на Аракан (АА), Мианмарската национална демократична армия на съюза (MNDAA) и Таанската национална освободителна армия (TNLA) – стартира Операция 1027 в щата Шан. В рамките на две седмици тя завладя над 100 позиции на хунтата, по данни на Brookings Institution. До януари 2024 г. бяха превзети 16 общини в северен Шан. Във втората фаза от средата на 2024 г. падна Лашо – седалище на Североизточното военно командване на Татмадау. Операция 1027 показа, че координираното настъпление на етнически въоръжени групи може да постави армията в отстъпление.
Днес на територията на Мианмар действат над 2600 въоръжени групировки, по данни на ACLED – повече от всеки друг активен конфликт в света. Сред етническите въоръжени организации Армията на Аракан е най-мощната с около 40 000 бойци, артилерия и дронове. Тя контролира голяма част от щата Ракхайн и изгражда паралелна администрация. Армията за независимост на Качин (KIA) разполага с до 30 000 бойци, Каренският национален съюз (KNU) – с около 15 000 по границата с Тайланд, а Обединената армия на Ва (UWSA) – с 30 000 души – поддържа неутралитет при подкрепа от Пекин.
Сред по-нетрадиционните участници е възродената Комунистическа партия на Бирма (КПБ), основана през 1939 г. Оригиналната ѝ въоръжена групировка се разпадна след бунт през 1989 г., но след преврата от 2021 г. бивши кадри на КПБ обявиха възстановяването на Народната освободителна армия (PLA). Групата изповядва марксизъм-ленинизъм, но за разлика от етническите организации отхвърля етнонационализма и настоява за федерална Мианмар с автономни етнически региони. В интервю за Democratic Voice of Burma през 2025 г. генералният секретар Ни Ни Кяу определи целта на PLA като „премахване на фашистите и военната диктатура и освобождение на всички групи от мианмарския народ“. Към 2025 г. PLA има около 3000 бойци в 7 региона. На 10 юни 2025 г. групата свали изтребител на хунтата по време на сражения в района на Сагайн.
На 15 октомври 2024 г. друг тип интернационализъм обяви включването си в конфликта: Антифашисткият интернационалистки фронт (AIF) – малка формация от 15 до 40 чуждестранни доброволци с лява ориентация, сред които анархисти, социалисти и конфедералисти. По данни на Militant Wire, част от доброволците имат боен опит от североизточна Сирия, където са се сражавали в Отрядите за народна защита (YPG), съставени от кюрдски бойци. AIF действа в щатите Чин и Сагайн заедно с местни отбранителни формирования, като през юни 2025 г. проведе 1-месечен курс за снайперисти с 64 бойци от 18 организации от съпротивата. В рамките на AIF действа автономното женско формирование WITCH, което разполага със собствен флаг. През декември 2025 г. AIF публикува компилация с кадри от бойни действия с FPV дронове – сред първите документирани случаи на употреба от интернационалистки групи в Мианмар.
WITCH не е единственото женско формирование в съпротивата. През октомври 2021 г. в Сагайн е учредена Женската партизанска група на Мяунг (Myaung Women Guerrilla Group) – смятана за първата изцяло женска милиция в Мианмар. Групата, включваща 225 жени на възраст между 18 и 45 години, произведе 1130 мини за една година и извърши 21 атаки, при които загинаха 139 военнослужещи на хунтата, според данни на Радио Свободна Азия. В по-широк план жените играят нарастваща роля в съпротивата, въпрекич е участието им в командни позиции да остава ограничено, по оценка на Georgetown Institute for Women, Peace and Security.
Войната с дронове е най-видният технологичен аспект на гражданската война. Според данни на ACLED, от декември 2021 г. до май 2025 г. са отчетени над 2100 удара с дронове от страна на съпротивата в повече от 600 локации, което нарежда Мианмар на трето място в света по инциденти с дронове след Украйна и Русия. В началото опозицията хвърляше саморъчни боеприпаси от модифицирани комерсиални дронове; днес дронове камикадзе и варианти с оптично влакно, пренесени от украинския фронт, поразяват цели на 20 км разстояние и са имунизирани срещу заглушаване, по оценка на анализатора Антъни Дейвис. През май 2025 г. Армията за независимост на Качин свали хеликоптер Ми-17 с FPV дрон, а през февруари 2026 г. FPV дронове поразиха пътнически самолет ATR 72-600 на летище Мичина. Хунтата отговаря с руски дронове Орлан-10Е с термални камери и 16-часова издръжливост, камикадзе дронове ВТ-40 и китайски CH-4 с товароносимост до 345 кг, по данни на ACLED. В началото на 2026 г. военните адаптираха FLIR системи за тактически дронове, по данни на Janes Defence Weekly. Хунтата разполага и с четириканални заглушители с обхват от 1000 метра около своите основни бази.
Към март 2026 г. хунтата контролира едва 21% от територията на Мианмар, срещу близо 42% за съпротивата, според данни на Al Jazeera. ACLED оценява не по-малко от 96 000 загинали от началото на конфликта, а ООН отчита най-малко 3,6 милиона разселени.
Конфликтът в Мианмар разкрива три тенденции с по-широко значение за регионалната сигурност.
Първо, фрагментация срещу координация. Над 2600 въоръжени групировки – най-раздробеното бойно поле в света, според данни на ACLED – не успяват да формират устойчив единен фронт. Операция 1027 демонстрира потенциала на координацията, но оттеглянето на MNDAA от Лашо под китайски натиск разкри крехкостта на коалицията. По оценка на Съвета за международни отношения (CFR), отношенията между етническите групи се влошават, а PDF губи инициативата поради високи загуби и забавени темпове на вербуване. Алиансът на пролетната революция, учреден през ноември 2025 г. от 19 групи с около 10 000 бойци, е опит за нова форма на координация, но ефектът му засега е ограничен.
Второ, технологичен трансфер между конфликти. FPV дроновете с оптични влакна, разработени като отговор на електронното заглушаване в Украйна, се появиха в ръцете на съпротивата в края на 2025 г. В същото време Русия въоръжи хунтата с разузнавателни и ударни дронове, а Китай – с тежки товарни платформи. Следва да се отбележи обаче, че дроновете не компенсират стратегическите предимства на хунтата, която нанесе 1134 въздушни удара само между януари и май 2025 г. – шест пъти повече от цялата 2023 г.
Трето, ролята на Пекин – едновременно основен доставчик на оръжие за хунтата и единственият посредник, способен да наложи прекратяване на огъня. Тази двойна роля означава, че разрешаването на конфликта без неговото съгласие е трудно постижимо. Ходът на конфликта обаче доказва, че китайския контрол е ограничен: той не предотврати нито Операция 1027, нито загубата на хунтата на контрол над почти 4/5 от територията.
Перспективите пред конфликта не предвещават бързо разрешение. По оценка на CFR, пълен разгром на хунтата е малко вероятен поради подкрепата от Китай и фрагментацията на опозицията. Lowy Institute описва хунтата като „провалена“ в доклад от февруари, но признава, че нито една от опозиционните групи не е в състояние да нанесе решителен удар. Най-вероятният сценарий е продължителна война на изтощение с постепенно свиване на контролираната от хунтата територия.
🇩🇰 Дания планира въвеждането на задължителна наборна военна служба за жени в рамките на предложено преструктуриране на въоръжените сили, съобщава The Guardian.
„Ние не се превъоръжаваме, защото искаме война. Превъоръжаваме, защото искаме да я избегнем“, отбеляза датският министър-председате Мете Фредериксен, след като обяви решението на 13 март 2024 г.
Премиерът отбеляза още, че правителството иска „пълно равенство между половете“ и планира да удължи продължителността на военната служба от 4 на 11 месеца. Съгласно плановете за уреждане на отбраната 2024-2033, 5000 наборници, включително жени, ще бъдат призовавани всяка година от 2026 г. Преговорите за законодателството все още продължават.
Министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви: „За съжаление ситуацията с политиката за сигурност в Европа става все по-сериозна и ние трябва да вземем предвид, като гледаме на бъдещата отбрана. Една по-стабилна военна служба, включително пълно равенство между половете, трябва да допринесе за решение на задачите на въоръжените сили“, отбеляза той.
„Абсолютно важно е да получим силна военна служба в Дания, когато трябва да изградим датската отбрана. Поради това е необходима по-широка основа за набиране на персонал, включваща всички полове“, подчерта той.
Началникът на отбраната Флеминг Лентфер посочи, че разширяването на наборната повинност е „необходима основа“ за укрепване бойната мощ на въоръжените сили на Дания.
„Във въоръжените сили подкрепяме всички инициативи, които могат да разширят наборната ни база и да увеличат разнообразието. Тук по-високата степен на равенство между половете е необходима и желателна“, отбеляза той.
На жените е разрешено да служат доброволно в датската армия от 1998 г.
🇺🇦💃 Всяка година на 8 март отбелязваме Международния ден на жената, в знак на почит и признание за обществените, икономическите и политическите постижения на нежния пол.
В разгара на пълномащабната инвазия на Русия украинските жени поеха редица жизненоважни роли във въоръжените сили на страната, сред които пилотиране на дронове, разминиране на освободени райони, управление на логистика, предоставяне на животоспасяваща медицинска помощ и дори изпълнение на бойни роли директно на фронтовата линия.
Към 1 януари 2025 г. в редиците на украинските въоръжени сили служат повече от 70 000 жени или около 20% повече от техния брой в началото на войната през февруари 2022 г.
Точно в този момент над 5500 от тях се намират директно на фронтовата линия, където рискуват живота си в защита на родината. Всяка тяхна стъпка оформя хода на историята, а борбата им за свобода е неопровержимо свидетелство за безграничната им смелост.
