🇺🇦 Днес Тетяна Чорновол има рожден ден. Посреща го там, където го посреща вече пета поредна година – на фронта, за да брани родината си. Последните четири години минаха без нито една ротация от линията на бойно съприкосновение. Житейският ѝ път до момента прави твърде много завои, за да бъдат събрани в едно изречение
Първо е журналистката – тази, която с обикновен мобилен телефон засне в Межгирие онова, което Янукович толкова грижливо прикриваше от всички: мащабите на лукса, иззидани върху една ограбена държава. А после дойде нощта срещу Коледа през 2013 г. в разгара на Майдана, когато охранителните камери я уловиха пребита до безсъзнание край пътя. Тя оцеля и не се отдръпна.
През август 2014 г. загуби съпруга си – Микола Березови, доброволец от „Азов", паднал край Иловайск. Тетяна можеше да се уедини в скръбта си. Вместо това тя реши да влезе в парламента, а от него замина към бойното поле – посока, която мнозина изминават в обратен ред. През септември 2025 г. ЦИК отново я призна за избран народен представител, но тя се отказа от своя мандат и остана на позицията си. Изборът ѝ беше недвусмислен: окопите, а не парламентарната трибуна.
Разказвам нейната история, защото тя не е сама в нея.
Зад Чорновол стои цяло поколение украински жени, които войната извади от едни животи и постави в други. От 2022 г. насам присъствието им в армията нарасна многократно – днес десетки хиляди носят пагон, а хиляди от тях служат на самата предна линия. През последните години законови поправки постепенно отвориха бойните длъжности за жените, но истинското равенство между половете се случи не на хартия, а на бойното поле – под непрекъснат обстрел.
Те са бойни медици, изнасящи ранени под огън. Снайперистки и артилеристки. Свързочнички и разузнавачки. Оператори на дронове, чиито очи решават съдбата на цели участъци от фронта. Командирки на отделения, на които мъже отдават чест без колебание. До началото на войната много от тях бяха учителки, счетоводителки, програмистки, фризьорки, жени в майчинство. Войната не попита нито една от тях за биографията – зададе им въпроса дали ще останат. И те останаха.
И тук е важното, което лесно се изплъзва в патоса: тяхното присъствие на фронта не е символ, не е плакат, не е жест. То е ежедневна работа – тежка, мръсна, опасна. Толкова опасна, че във всеки един момент човек може да плати с живота си. То е дежурство в три през нощта, носилка, която тежи колкото живот, радиочестота, която не бива да замлъкне. Дължим им дълбока признателност – не заради някаква абстрактна „храброст", а към съвсем конкретния, неромантичен дълг, който носят, без да го обявяват за подвиг.
Затова днес честитим рождения ден на Тетяна Чорновол – и през нея на всяка жена, която сутрин се събужда на позиция, вместо у дома. Гордеем се, че ги има. Граждани, по които една държава може да мери себе си.
На всички тях – поклон и благодарност, които не се побират в публикация.
🇲🇲 Женското звено WITCH (Women Internationalists of the Chin Hills) нанесе удар по позиция на армията на Мианмар с камикадзе дрон, оборудван с термален визьор и противопехотна бойна глава MR-1. Това е автономна женска структура на Антифашисткия интернационалистки фронт (Anti-Fascist Internationalist Front, AIF) – формация от чуждестранни доброволци с численост до 40 души, действаща в Мианмар от октомври 2024 г. Досега инфрачервени системи на дронове в Мианмар бяха документирани предимно от страна на хунтата, разполагаща с руско и китайско оборудване, по данни на Janes Defence Weekly.
Гражданската война в Мианмар, един от най-кръвопролитните и най-слабо отразяваните конфликти в света, навърши пет години и продължава да привлича нови технологии и нови участници. На 1 февруари 2021 г. бирманската армия, известна като Татмадау, извърши държавен преврат. Военните свалиха правителството на Националната лига за демокрация (НЛД) на Аунг Сан Су Чи, което бе обвинена по множество наказателни дела. Непосредственият повод бяха твърденията на армията за 8,6 милиона нередности в парламентарните избори от ноември 2020 г., спечелени убедително от НЛД. Военните не представиха доказателства за тези обвинения. Превратът обаче не беше изолиран инцидент, а поредния епизод от десетилетна доминация на военните: Татмадау управляваше Мианмар непрекъснато от 1962 до 2011 г., а и след формалния преход към демокрация запази контрол върху отбраната, вътрешната сигурност и значителна част от икономиката.
По-дълбокият корен на конфликта е етнически. Мианмар е държава с над 130 официално признати етнически групи, от които бамар (бирманци) съставляват около две трети от населението и доминират държавния апарат и въоръжените сили. Множество малцинства (качини, карени, шани, чинове, рохинги и десетки други) търсят автономия още от 1948 г., когато страната получи независимост от Великобритания. Споразумението от Панлон, подписано от генерал Аунг Сан през 1947 г., обещаваше самоуправление на качини, шани и чинове, но след военния преврат от 1962 г. обещанията са изоставени. Към момента на преврата от 2021 г. в Мианмар действаха над 20 етнически въоръжени организации с десетилетна история на конфликт с централната власт.
Превратът обедини тези паралелни конфликти в обща война. Масовите протести бяха потушени с жестокост – армията стреляше по демонстрантите, което тласна хиляди граждани към въоръжена борба. През април 2021 г. свалените депутати учредиха Националното правителство за единство (National Unity Government, NUG), а то формира Народните сили за отбрана (People's Defence Force, PDF) – децентрализирана въоръжена структура, която към 2022 г. разполагаше с около 250 батальона, по данни на Al Jazeera. PDF обедини студенти, бивши демонстранти, учители и земеделци и зависи от етническите въоръжени групировки за подготовка и оръжие.
Прелом в конфликта настъпи на 27 октомври 2023 г., когато Алиансът на тримата братя – коалиция от Армията на Аракан (АА), Мианмарската национална демократична армия на съюза (MNDAA) и Таанската национална освободителна армия (TNLA) – стартира Операция 1027 в щата Шан. В рамките на две седмици тя завладя над 100 позиции на хунтата, по данни на Brookings Institution. До януари 2024 г. бяха превзети 16 общини в северен Шан. Във втората фаза от средата на 2024 г. падна Лашо – седалище на Североизточното военно командване на Татмадау. Операция 1027 показа, че координираното настъпление на етнически въоръжени групи може да постави армията в отстъпление.
Днес на територията на Мианмар действат над 2600 въоръжени групировки, по данни на ACLED – повече от всеки друг активен конфликт в света. Сред етническите въоръжени организации Армията на Аракан е най-мощната с около 40 000 бойци, артилерия и дронове. Тя контролира голяма част от щата Ракхайн и изгражда паралелна администрация. Армията за независимост на Качин (KIA) разполага с до 30 000 бойци, Каренският национален съюз (KNU) – с около 15 000 по границата с Тайланд, а Обединената армия на Ва (UWSA) – с 30 000 души – поддържа неутралитет при подкрепа от Пекин.
Сред по-нетрадиционните участници е възродената Комунистическа партия на Бирма (КПБ), основана през 1939 г. Оригиналната ѝ въоръжена групировка се разпадна след бунт през 1989 г., но след преврата от 2021 г. бивши кадри на КПБ обявиха възстановяването на Народната освободителна армия (PLA). Групата изповядва марксизъм-ленинизъм, но за разлика от етническите организации отхвърля етнонационализма и настоява за федерална Мианмар с автономни етнически региони. В интервю за Democratic Voice of Burma през 2025 г. генералният секретар Ни Ни Кяу определи целта на PLA като „премахване на фашистите и военната диктатура и освобождение на всички групи от мианмарския народ“. Към 2025 г. PLA има около 3000 бойци в 7 региона. На 10 юни 2025 г. групата свали изтребител на хунтата по време на сражения в района на Сагайн.
На 15 октомври 2024 г. друг тип интернационализъм обяви включването си в конфликта: Антифашисткият интернационалистки фронт (AIF) – малка формация от 15 до 40 чуждестранни доброволци с лява ориентация, сред които анархисти, социалисти и конфедералисти. По данни на Militant Wire, част от доброволците имат боен опит от североизточна Сирия, където са се сражавали в Отрядите за народна защита (YPG), съставени от кюрдски бойци. AIF действа в щатите Чин и Сагайн заедно с местни отбранителни формирования, като през юни 2025 г. проведе 1-месечен курс за снайперисти с 64 бойци от 18 организации от съпротивата. В рамките на AIF действа автономното женско формирование WITCH, което разполага със собствен флаг. През декември 2025 г. AIF публикува компилация с кадри от бойни действия с FPV дронове – сред първите документирани случаи на употреба от интернационалистки групи в Мианмар.
WITCH не е единственото женско формирование в съпротивата. През октомври 2021 г. в Сагайн е учредена Женската партизанска група на Мяунг (Myaung Women Guerrilla Group) – смятана за първата изцяло женска милиция в Мианмар. Групата, включваща 225 жени на възраст между 18 и 45 години, произведе 1130 мини за една година и извърши 21 атаки, при които загинаха 139 военнослужещи на хунтата, според данни на Радио Свободна Азия. В по-широк план жените играят нарастваща роля в съпротивата, въпрекич е участието им в командни позиции да остава ограничено, по оценка на Georgetown Institute for Women, Peace and Security.
Войната с дронове е най-видният технологичен аспект на гражданската война. Според данни на ACLED, от декември 2021 г. до май 2025 г. са отчетени над 2100 удара с дронове от страна на съпротивата в повече от 600 локации, което нарежда Мианмар на трето място в света по инциденти с дронове след Украйна и Русия. В началото опозицията хвърляше саморъчни боеприпаси от модифицирани комерсиални дронове; днес дронове камикадзе и варианти с оптично влакно, пренесени от украинския фронт, поразяват цели на 20 км разстояние и са имунизирани срещу заглушаване, по оценка на анализатора Антъни Дейвис. През май 2025 г. Армията за независимост на Качин свали хеликоптер Ми-17 с FPV дрон, а през февруари 2026 г. FPV дронове поразиха пътнически самолет ATR 72-600 на летище Мичина. Хунтата отговаря с руски дронове Орлан-10Е с термални камери и 16-часова издръжливост, камикадзе дронове ВТ-40 и китайски CH-4 с товароносимост до 345 кг, по данни на ACLED. В началото на 2026 г. военните адаптираха FLIR системи за тактически дронове, по данни на Janes Defence Weekly. Хунтата разполага и с четириканални заглушители с обхват от 1000 метра около своите основни бази.
Към март 2026 г. хунтата контролира едва 21% от територията на Мианмар, срещу близо 42% за съпротивата, според данни на Al Jazeera. ACLED оценява не по-малко от 96 000 загинали от началото на конфликта, а ООН отчита най-малко 3,6 милиона разселени.
Конфликтът в Мианмар разкрива три тенденции с по-широко значение за регионалната сигурност.
Първо, фрагментация срещу координация. Над 2600 въоръжени групировки – най-раздробеното бойно поле в света, според данни на ACLED – не успяват да формират устойчив единен фронт. Операция 1027 демонстрира потенциала на координацията, но оттеглянето на MNDAA от Лашо под китайски натиск разкри крехкостта на коалицията. По оценка на Съвета за международни отношения (CFR), отношенията между етническите групи се влошават, а PDF губи инициативата поради високи загуби и забавени темпове на вербуване. Алиансът на пролетната революция, учреден през ноември 2025 г. от 19 групи с около 10 000 бойци, е опит за нова форма на координация, но ефектът му засега е ограничен.
Второ, технологичен трансфер между конфликти. FPV дроновете с оптични влакна, разработени като отговор на електронното заглушаване в Украйна, се появиха в ръцете на съпротивата в края на 2025 г. В същото време Русия въоръжи хунтата с разузнавателни и ударни дронове, а Китай – с тежки товарни платформи. Следва да се отбележи обаче, че дроновете не компенсират стратегическите предимства на хунтата, която нанесе 1134 въздушни удара само между януари и май 2025 г. – шест пъти повече от цялата 2023 г.
Трето, ролята на Пекин – едновременно основен доставчик на оръжие за хунтата и единственият посредник, способен да наложи прекратяване на огъня. Тази двойна роля означава, че разрешаването на конфликта без неговото съгласие е трудно постижимо. Ходът на конфликта обаче доказва, че китайския контрол е ограничен: той не предотврати нито Операция 1027, нито загубата на хунтата на контрол над почти 4/5 от територията.
Перспективите пред конфликта не предвещават бързо разрешение. По оценка на CFR, пълен разгром на хунтата е малко вероятен поради подкрепата от Китай и фрагментацията на опозицията. Lowy Institute описва хунтата като „провалена“ в доклад от февруари, но признава, че нито една от опозиционните групи не е в състояние да нанесе решителен удар. Най-вероятният сценарий е продължителна война на изтощение с постепенно свиване на контролираната от хунтата територия.
🇩🇰 Дания планира въвеждането на задължителна наборна военна служба за жени в рамките на предложено преструктуриране на въоръжените сили, съобщава The Guardian.
„Ние не се превъоръжаваме, защото искаме война. Превъоръжаваме, защото искаме да я избегнем“, отбеляза датският министър-председате Мете Фредериксен, след като обяви решението на 13 март 2024 г.
Премиерът отбеляза още, че правителството иска „пълно равенство между половете“ и планира да удължи продължителността на военната служба от 4 на 11 месеца. Съгласно плановете за уреждане на отбраната 2024-2033, 5000 наборници, включително жени, ще бъдат призовавани всяка година от 2026 г. Преговорите за законодателството все още продължават.
Министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви: „За съжаление ситуацията с политиката за сигурност в Европа става все по-сериозна и ние трябва да вземем предвид, като гледаме на бъдещата отбрана. Една по-стабилна военна служба, включително пълно равенство между половете, трябва да допринесе за решение на задачите на въоръжените сили“, отбеляза той.
„Абсолютно важно е да получим силна военна служба в Дания, когато трябва да изградим датската отбрана. Поради това е необходима по-широка основа за набиране на персонал, включваща всички полове“, подчерта той.
Началникът на отбраната Флеминг Лентфер посочи, че разширяването на наборната повинност е „необходима основа“ за укрепване бойната мощ на въоръжените сили на Дания.
„Във въоръжените сили подкрепяме всички инициативи, които могат да разширят наборната ни база и да увеличат разнообразието. Тук по-високата степен на равенство между половете е необходима и желателна“, отбеляза той.
На жените е разрешено да служат доброволно в датската армия от 1998 г.
🇺🇦💃 Всяка година на 8 март отбелязваме Международния ден на жената, в знак на почит и признание за обществените, икономическите и политическите постижения на нежния пол.
В разгара на пълномащабната инвазия на Русия украинските жени поеха редица жизненоважни роли във въоръжените сили на страната, сред които пилотиране на дронове, разминиране на освободени райони, управление на логистика, предоставяне на животоспасяваща медицинска помощ и дори изпълнение на бойни роли директно на фронтовата линия.
Към 1 януари 2025 г. в редиците на украинските въоръжени сили служат повече от 70 000 жени или около 20% повече от техния брой в началото на войната през февруари 2022 г.
Точно в този момент над 5500 от тях се намират директно на фронтовата линия, където рискуват живота си в защита на родината. Всяка тяхна стъпка оформя хода на историята, а борбата им за свобода е неопровержимо свидетелство за безграничната им смелост.
