Анализ: A400M над Жиронд – военният транспорт влезе в пожара за осем дни

🇫🇷🔥 Военно-транспортен самолет Airbus A400M от състава на Военновъздушни и космически сили на Франция пусна около 20 тона забавител на горенето върху горския масив край Лакано (департамент Жиронд) следобед на 25 юли. Това е първото оперативно използване на този самолет срещу пожар в света. Заповедта беше издадена от министър-председателя Себастиен Льокорню, чиято канцелария обяви решението същата сутрин след извънредно съвещание с ключови министри. Airbus Defence и Командването на ВВС потвърдиха успеха на мисията на 26 юли, а екип на Reuters засне от хеликоптер ниското преминаване на самолета: дълга охрена следа, положена напречно на посоката на огъня.

Само осем дни по-рано тази способност не съществуваше в оперативен вид. На 17 юли министерствата на вътрешните работи и въоръжените сили сключиха споразумение с Airbus за експериментално оборудване на един A400M с комплект за въздушно гасене. Обучението на екипажите започна на 20 юли, като тогава двете ведомства прогнозираха първо ангажиране „в рамките на около 10 дни“. След второто изпускане край авиобаза 123 „Орлеан-Бриси“ на 24 юли, оперативният прозорец се сви наполовина – фронтът на пожара се придвижваше значително по-бързо от очакваното.

Системата е модулен резервоар, който се вкарва през задната товарен рампа и се демонтира веднага след приключване на задачата, позволявайки на машината да се върне към транспортните си мисии без трайни конструктивни промени. Капацитетът ѝ е 20 000 литра вода или забавител, които се изхвърлят за под десет секунди, а презареждането на земята чрез стандартни помпи отнема по-малко от десет минути. Товарът се пуска при скорост от около 125 възела и височина близо 45 метра (като част от изпитанията са провеждани и под 30 метра). При благоприятни условия едно преминаване покрива ивица с дължина от 400-500 метра и ширина близо 100 метра – обща площ между 40 000 и 50 000 кв. метра.

Тези показатели изглеждат внушително, но придобиват друг контекст, сравнени с ритъма на работа. A400M няма възможност да глисира и да загребва вода в движение: той трябва да кацне, да презареди и да излети отново. За разлика от него, амфибийните самолети презареждат от близки езера или от морето и се връщат над огъня за минути. Освен това габаритите на A400M ограничават броя летища, които може да използва, и усложняват координацията в общата ротация над задимен и турбулентен район. Поради това неговата роля не е пряка атака срещу пламъците, а полагане на дълги защитни линии със забавител пред фронта, които да възпрат стихията и да дадат време на наземните екипи да изградят отбранителна позиция. Правителството представи участието му като временно подкрепление, а не като заместител на специализирания флот – оценка, която техническите параметри напълно потвърждават.

Мащабът на това подкрепление обаче е показателен. Франция разполага с около 65 летателни средства за гасене: 12 самолета Canadair CL-415 със средна възраст около 30 години, 8 самолета Dash, 6 Air Tractor, 12 специализирани и 27 хеликоптера на департаментите и 3 разузнавателни самолета King Air. 12-те машини Canadair изсипват общо 72 000 литра с една вълна; единичен A400M пренася 30% от този обем наведнъж. Но това съотношение се отнася за единичен курс, а не за час работа: при равен брой ротации по-бързите амфибии имат предимство. В същото време подновяването на флота търпи забавяния: De Havilland Canada произвежда 22 нови самолета DHC-515 за 6 европейски държави, но доставките бяха отложени от 2026 за 2028 г., а според най-новите прогнози отиват към началото на новото десетилетие. Така остарелият флот ще продължи да носи основната тежест още няколко сезона.

Европейският резерв се намира в аналогично състояние. По данни на Deutsche Welle, 13 от общо 22 машини за борба с пожарите, налични за сезона по Механизма за гражданска защита на ЕС, вече са ангажирани във Франция и Испания. В района на Бордо са действали самолети и хеликоптери от Португалия, Хърватия, Чехия, Германия, Турция, Швеция и Словакия, след като Париж задейства механизма на 24 юли.

Резервите се изчерпваха бързо, тъй като Франция беше обхваната от едновременни пожари. Още на 25 юли министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес определи изгорелите от началото на годината близо 98 000 хектара като исторически рекорд, а ден по-късно цифрата надхвърли 115 000 хектара. Пожар пламна още в гората Фонтенбло южно от Париж, а нови огнища на юг наложиха евакуацията на хиляди туристи в края на юли. Държавата преразпредели сили и от други сфери: финалният етап на колоездачната обиколка „Тур дьо Франс“ беше съкратен, за да бъдат пренасочени полицейски екипи към засегнатите региони. Президентът Еманюел Макрон мобилизира въоръжените сили в подкрепа на изтощените пожарникари и предупреди, че борбата със стихията ще продължи седмици.

Нуждата от извънредни мерки възникна, тъй като пожарът в Жиронд надхвърли всичко, с което френската гражданска защита се беше сблъсквала досега. Огънят избухна на 22 юли край Сомос, северно от басейна Аркашон. До 25 юли, когато Льокорню разпореди излитането на A400M, бяха изгорели 30 000 хектара. До 27 юли засегнатата площ надхвърли 42 000 хектара (420 кв. км), което превърна този пожар в най-големия във Франция от 1949 г. насам. Около 220 000 души от 23 общини бяха евакуирани, вкл. цялото население на полуостров Кап Фере в пика на туристическия сезон. Поне 240 жилища бяха повредени или унищожени, а 126 пожарникари бяха ранени. В деня на първата мисия над Жиронд работиха поне 18 летателни средства, а към края на седмицата периметърът беше обходен от 2750 пожарникари и 23 самолета и вертолета. Към 30 юли фронтът остана неподвижен за трети пореден ден с 6 активни огнища (сред които при дюните Гран-Кро в Леж-Кап-Фере и южно от Лакано) – състояние на стабилизация, но не и на пълно овладяване.

Причина за екстремната динамика беше феномен, който френски пожарникари регистрират за първи път. В 18:20 ч. на 24 юли департаментната служба за пожарна безопасност засече пирокумулонимбус – буреносен облак, генериран от самия пожар. Облакът отслабна през нощта поради покачването на влажността, но се образува отново няколко пъти, включително на 25 юли. От Националната федерация на пожарникарите във Франция заявиха, че подобно явление не е регистрирано досега в страната. Говорителят на федерацията, подполковник Ерик Брокарди, обясни пред AFP: „Температурата в сърцевината на пожара се покачва толкова рязко, че топлината образува мощен издигащ се стълб, който се сблъсква с по-хладните въздушни маси във височина. Този контакт ражда пирокумулонимбус, който обаче е лишен от влага. Този димен облак формира собствена метеорологична система и всичко по пътя му се самозапалва.“ Той допълни, че в облака се генерират мълнии, които удрят разнесените от вятъра въглени по земята. Изследователят Жан-Батист Филипи уточни, че кратки подобни образувания са наблюдавани и при пожара в Ландирас през 2022 г., но при Жиронд явлението за първи път е засечено с радар във Франция и се е задържало за дълъг период.

Последиците от този феномен обясняват защо стандартният флот беше крайно недостатъчен. Възходящият поток засмуква въздух към огъня със скорост на вятъра до 160 км/ч и ускорява неговото разпространение до пет пъти (по изчисления на Филипи). Низходящите пориви разнасят горещи въглени, а мълниите могат да възпламенят нови огнища на разстояние до 100 км пред основния фронт. В Жиронд посоката на вятъра се промени последователно от северна на западна, южна, източна и отново северна.

„Фронтът се мести постоянно и пряката му атака е невъзможна“, заяви Брокарди пред френски медии. При подобен пожар, който сам генерира метеорологични условия и няколко едновременни фронта, хвърлянето на 6 тона вода директно върху пламъците има ограничен ефект. Полагането на половин километрова линия със забавител напречно на предполагаемия път на огъня се оказа далеч по-ефективна тактика. Така концепцията за използване на тежкия транспортен самолет съвпадна с характера на стихията по начин, недостъпен за по-малките специализирани машини.

Това заключение обаче не бива да създава погрешното впечатление, че кризата сама е родила тази нова способност. Airbus показа системата в Испания още през юли 2022 г., а изпитания за точност се проведоха в Ним през април 2025 г. Оценъчната работа между производителя, Центъра за военновъздушна експертиза и Генералната дирекция за гражданска защита върви от 2024 г., а споразумението е подписано на 17 юли – преди огънят да достигне предградията на Бордо. Пожарът просто ускори въвеждането в експлоатация с няколко дни. Свиването на очаквания 10-дневен срок до 5 дин е показателно за извънредната ситуация, но програмата предхожда бедствието и щеше да приключи успешно и без него.

Междувременно огънят застраши пряко отбранителната промишленост, свързана с френския ядрен щит. По данни на Defense News, площадката на Комисариата по атомна енергия в Льо Барп, където работи лазерът „Мегажул“ за изследване на ядрени оръжия, беше временно затворена при активни огнища на 7 км (а през уикенда – само на 4 км). Компанията ArianeGroup евакуира обектите си западно от Бордо: Кандал (на 12 км), Сен-Медар-ан-Жал (на 13 км) и Льо Айан (на 16 км), където се произвеждат двигателите за балистичните ракети за подводници M51. В Сен-Медар работи и Roxel (от групата MBDA) – доставчик на твърдогоривни двигатели за зенитните ракети Aster. Dassault Aviation премести критично оборудване от Мартиняс и Сеста (където се сглобяват крилата и се извършва финалният монтаж на изтребителите Rafale) към площадката в Мериняк и авиобаза 106, а по-голямата част от персонала беше пусната в престой при пожар на под 9 км. Thales също затвори завода си в Мериняк, произвеждащ авионика за Rafale и за военни хеликоптери.

Институционалната рамка за участие на армията в подобни ситуации не е нова. Протоколът „Хефестос“ урежда предоставянето на военни ресурси в подкрепа на гражданската защита от над 40 години. След опустошителните пожари през 2022 г. той беше преработен през пролетта на 2023 г., като действието му беше разширено върху цялата територия на страната и бе удължен часовият му обхват. От 2025 г. борбата с природни бедствия е включена и в задачите на операция „Сентинел“, която на свой ред се интегрира в „Хефестос“. За настоящия сезон около 600 военни спасители бяха предварително разположени за периода 30 юни – 1 октомври. Впоследствие Льокорню разпореди изпращането на още 500 военнослужещи, с което общият военен контингент достигна 1500 души, подкрепени от вертолети, разузнавателни дронове и инженерна техника.

Големият въпрос при подобно използване на ресурси не е финансов, а свързан с капацитета. Всеки A400M, изпълняващ противопожарни мисии, отпада от разчета за стратегически транспорт, медицинска евакуация или бързо реагиране при военна криза – а недостигът на тежък военно-транспортен авиационен капацитет в Европа е известен проблем. Докато природно бедствие и геополитическа криза не съвпаднат по време, този риск остава теоретичен; при застъпване обаче военно командване ще е изправено пред тежък избор. Неизяснени остават и редица оперативни въпроси: кой е собственик на модулните комплекти, кой обучава екипажите, кой сертифицира монтажа и по какъв ред се заявява такъв ресурс по европейски и двустранни механизми. При флот от над 25 самолета A400M само във Франция (и още десетки в други европейски държави), съвместната поръчка на противопожарни комплекти изглежда далеч по-рационална от индивидуалното купуване на скъпо оборудване, което ще се използва епизодично.

Ако сегашната тенденция се запази, експерименталният статут на системата най-вероятно ще отпадне и тя ще бъде вписана за постоянно в разчета за пожароопасни сезони – доказана ефективност в реални условия обикновено е достатъчен аргумент. Потвърждение за това би било разкриването на отделно бюджетно перо за покупка на комплекти, официално допълнение към протокола „Хефестос“ или интеграция на способност в общия резерв на ЕС. В противен случай, връщането на оборудването в тестови режим след октомври без последващи поръчки би означавало отстъпление. Лакмусът за успеха обаче няма да дойде от Париж, а от останалите оператори на самолета: ако Испания, Германия или Турция закупят свои комплекти преди следващото лято, първоначалното единично изпускане над Лакано ще се превърне в нова европейска практика.

Анализ: Дете от регистъра „Деца на войната“ се оказа военнослужещ на Русия

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският държавен регистър „Деца на войната“ регистрира първия документиран случай, при който лице, водено в графата „в неизвестност“, се появява в редиците на окупационната армия в родното си село. Става дума за Олександър Мустяце, роден на 26 февруари 2007 г. в село Кринки, Херсонска област. Казусът беше установен от издирвателния екип Back to Ukraine, а на 30 юли беше обявен от Микола Кулеба – основател на фондация Save Ukraine и бивш упълномощен представител на президента на Украйна по правата на детето (2014–2021 г.). Към момента Мустяце продължава официально да фигурира в регистъра като безследно изчезнал.

Доказателственият материал е събран от открити източници – доколкото това е възможно в условията на окупация. Той включва профил в социална мрежа със снимки на младежа в руска военна униформа със „Z“ символ и руския трибагреник, както и кадри от бойни позиции, от които той е воювал срещу украинската армия. В по-късна снимка той позира с медицинска превръзка, най-вероятно след раняване. Профилът му няма никаква активност от 16 ноември 2025 г. Наличните данни не установяват каква е причината, нито по какъв начин той е попаднал в строя – с доброволен договор, по наборна служба или под принуда.

„Трудно ми е да се отърва от мисълта, че Русия първо отне на това момче украинското му детство, а след това – и самия му живот“, заяви Кулеба, който свързва този казус с наблюденията си върху децата, които неговата организация успява да изведе от окупираните територии:

„Заедно с екипа на Save Ukraine често разговарям с деца и семейства, спасени от окупацията. Те разказват как още от детска градина и училище са приучвани към култа към армията. Принуждават ги да участват във военно-патриотични прояви, да се включат към „Юнармия“, учат ги да боравят с оръжие и ги убеждават, че Украйна е враг. За дете, което години наред живее в подобна изолирана реалност, войната се превръща не просто в норма, а в съзнателен дълг.“

Оттук той прави и практичния извод: осигуряването на помощ за извеждане на семейства от окупираните територии е от първостепенна важност, тъй като всеки ден под окупация работи срещу украинските деца.

Кринки е окупирано още в първия ден на пълномащабната инвазия – 24 февруари 2022 г., когато Мустяце е на 15 години. Предвоенното население на селото е около 1000 души. До есента на 2023 г. цивилните жители вече са го напуснали, а през октомври украинската морска пехота стъпва на левия бряг на река Днепър и удържа там плацдарм в продължение на 9 месеца – до 17 юли 2024 г. Руската тактическа авиация срива със земята цялото селище с планиращи бомби. По данни на украинската полиция, цитирани от Slidstvo.info, там изчезват безследно 788 украински военнослужещи. Селото, в което този младеж е израснал, престава да съществува физически, докато той все още се намира в него.

Мустяце навършва пълнолетие на 26 февруари 2025 г. В рамките на същата година се появяват снимките с униформа, знаците и бойните позиции, а последната му публикация е от средата на ноември. Между 18-ия му рожден ден и прекъсването на активността в профила му изминават по-малко от 9 месеца.

Тази хронология съвпада с етапите, описани от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) едва три седмици по-рано. На 9 юли 2026 г. мисията по Московския механизъм публикува доклад, който описва милитаризацията и индоктринацията на украински деца и младежи в окупираните територии като системна държавна политика и престъпление срещу човечеството. Мисията е задействана на 14 май от 41 държави участнички, изготвена е от трима независими експерти от Франция, Латвия и Великобритания и е шестата поред за Украйна от 2022 г. насам. Етапите, които експертите описват, са обвързани с възрастта:

• На 6 години: начало на идеологическата пропаганда;
• На 13 години: въвеждане на военна подготовка в училище (боравене с оръжие, управление на дронове и тактическа медицина);
• На 18 години: мобилизация и набор във въоръжените сили на Руската федерация.

Мащабът на тази система се измерва в стотици хиляди засегнати. Според данни на украинския омбудсман Дмитро Лубинец към февруари 2025 г. в окупираните територии живеят около 600 000 украински деца в училищна възраст. Едва 7% от тях (малко над 44 000) продължават да учат по образователна система на Украйна, докато останалите преминават през руската учебна програма.

Трябва да се има предвид, че тези 7% не са резултат от институционален компромис на окупационните власти, а от пасивна и рискована съпротива на самите семейства. Обучението по украинската система се осъществява в дълбока конспирация с VPN връзки и онлайн платформи, а повечето от тези деца се налага да водят двоен живот – през деня посещават руското училище, за да предпазят родителите си от арест или отнемане на родителски права, а вечер учат тайно по украинската програма.

Изследователи от Йейлския университет са открили около 210 обекта за военно-патриотично възпитание – включително лагери и военни центрове, сред които са и четири центъра „Воин“, открити в окупираните зони с указ на руския президент. 58% от тези институции се финансират директно от руския федерален бюджет.

Финансирането бележи рязък ръст, посочва Юлия Усенко, началник на управление в Офиса на генералния прокурор: при бюджет до 50 млрд рубли през предходните години, за 2025 г. са предвидени 71 млрд рубли – близо 4-кратно увеличение от 2021 г. За центъра „Маяк“ в окупирания Бердянск, открит с онлайн участие на руския президент Владимир Путин, за тази година са отделени 537 млн рубли, а за 2028 г. се предвижда тя да достигне 710 млн.

Броят на децата, преминали през лагери за превъзпитание, се е удвоил само за една година – от 40 000 за 2024 г. до 80 000 през 2025 г., по изчисления на юристката Катерина Рашевска. Движението „Юнармия“, основано от Министерство на отбраната на Руската федерация и санкционирано от ЕС, САЩ и Украйна заради милитаризацията на деца, остава една от най-големите паравоенни организации в Русия. Неговата стратегия за развитие до 2030 г. предвижда числеността му да нараства с 250 000 души годишно (в това число влизат деца от окупираните области), като най-малко 10% от членовете му всяка година трябва да попълват състава на въоръжените сили – веригата „училище – паравоенна организация – армия“ е заложена като официален планов показател, а не просто катo единично явление.

Но военната подготовка е само единият изход от системата; другият е осиновяването. По думите на Усенко около 4000 деца със статут на сираци или лишени от родителска грижа са останали в окупация, като част от тях са незаконно депортирани. Сред последните случаи, документирани от прокуратурата, са 42 деца от Херсонска област, настанени в приемни семейства в Крим.

През 2025 г. подвластното на т.нар. ЛНР „министерство на образованието“ публикува на сайта си каталог за осиновяване със снимки, лични данни и описания на 294 украински деца на възраст до 17 години. Повечето от тях, уточнява Кулеба, са родени преди окупацията на Луганска област и са украински граждани. Усенко свидетелства, че във федералната руска база данни за осиновяване са вписвани и деца от Херсонска и Запорожка област.

Процесът достига до най-високите етажи на руската власт: 10-месечната Маргарита Прокопенко, изведена от дома за деца в град Херсон, беше осиновена от лидера на партия „Справедлива Русия“ Сергей Миронов и съпругата му Инна Варламова. Личните ѝ данни бяха напълно променени, а за нейно родно място беше вписан град Подолск, Московска област.

Мустяце не е първото украинско дете, попаднало в руската армия, но е първият такъв регистриран случай в официална база данни. Усенко описва завършения аналогичен цикъл в Донбас: около 6000 деца в Донецка област са били подложени на въздействие от „Юнармия“, а онези, които през 2014 г. са били непълнолетни, вече са навършили пълнолетие и постъпили на служба. По тези казуси украинската генерална прокуратура е повдигнала обвинения на 15 души. Докато процесът в Донбас от 2014 г. е вече приключил експеримент с познати последици, кохортата от 2022 г. навлиза в същия механизъм при значително по-големи мащаби и бюджет.

Системната индоктринация обаче не е единственото обяснение, което издържа проверките на фактите в конкретния случай. Кринки е напълно унищожено, населението му е напуснало още през есента на 2023 г., а за семейството на младежа няма налични данни. Руската армия предлага възнаграждения по договори, многократно надвишаващи местния стандарт на живот. На разрушения ляв бряг на практика е единствената функционираща институция, осигуряваща прехрана, заплата и социален статус. Украинската прокуратура е документирала поне 12 случая на задържане на непълнолетни под окупация, както и наемане на младежи от 14 до 18 години в заводите на „КАМАЗ“ срещу месечно възнаграждение от 9500 рубли (около 150 долара). За юноша без дом и близки принудата може да е била породена от социално-икономическата безизходица, а не от учебния план. Един единичен случай не позволява категорично разграничаване на подобни фактори; генералното заключение се базира върху съвкупните констатации на ОССЕ и прокуратурата, а не съдбата на едно конкретно лице.

Към 31 юли 2026 г. регистърът „Деца на войната“ отчита:

• 722 убити и 2742 ранени деца (по данни на Офиса на генералния прокурор);
• 2370 деца в неизвестност (по данни на Националната полиция);
• 20 610 депортирани или принудително преместени деца (от които са върнати едва 2414).

Мустяце е фигурирал в категорията на изчезналите, а не на депортираните – две категории, които се водят поотделно от различни институции. Самата Русия заявява в открити източници за 744 000 украински деца, преместени на територията ѝ, но украинската страна цитира тази цифра единствено като руско твърдение, а не като потвърден факт.

Темпът на връщане остава бавен: през февруари 2026 г. президентът Володимир Зеленски съобщи за 2000 върнати деца по инициативата Bring Kids Back UA (със съдействието на Катар и посредничество на първата дама на САЩ Мелания Тръмп). Към края на юли бройката достига 2414 – т.е. 400 върнати деца за първото полугодие на 2026 г. При тези темпове за връщането на останалите над 18 000 идентифицирани деца ще са нужни близо две десетилетия.

Правните и дипломатическите механизми изостават спрямо бързото навършване на пълнолетие от децата. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на президента Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Лвова-Белова още на 17 март 2023 г. именно заради незаконното депортиране на деца, но последващи действия не бяха реализирани. На преговорното поле украинската делегация предаде на 2 юни 2025 г. в Истанбул списък с имена за репатриране. Два дни по-късно Лвова-Белова обяви, че вече е започнала работа по него съвместно с руското МВР.

Междувременно възникват нови препятствия: преминаването на границата вече се допуска само с руски биометричен паспорт, а Беларус отново се включва в програмите за превъзпитание чрез лагерни смени – практика, документирана от украинските разследващи органи. Министърът на външните работи Андрий Сибиха категорично настоява съдбата на украинските деца да бъде неразделна част от евентуални мирни преговори, а виновните лица да понесат наказателна отговорност.

Всяка година под окупация извежда цяла възрастова група извън обхвата на регистъра, който по дефиниция следи само непълнолетни лица: родените 2007 г. отпаднаха от него миналия февруари, а родените 2008 г. отпадат през настоящата година. Дипломатическите механизми за репатриране връщат стотици деца всяка година, докато образователната и паравоенната система на окупационните власти обхваща стотици хиляди. При това съотношение времето работи в полза на Москва по начин, който не зависи от развоя на бойните действия на фронта.

CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

Москва обяви строежа на 500-тонен безекипажен кораб за борба с подводници

🇷🇺⚓️ Русия започна строителството на първия си голям безекипажен надводен кораб за издирване и преследване на подводници. Плавателният съд с водоизместимост 500 тона се определя от Москва като първия по рода си в този клас. Проектът бе обявен от главнокомандващия Военноморския флот адмирал Александър Моисеев, според когото проектът вече е включен в Държавната програма за въоръжаване и преминава от фаза проектиране към практическа реализация.

„Корабът вече се строи и ще бъде първият от този тип. Той ще положи основата за бъдещото развитие на безекипажните системи“, заяви адмиралът в изявление за телевизия „Звезда“ на военното министерство.

Новината за новия кораб дойде на фона на широко преустройство във флота. По думите на Моисеев Северният флот вече е сформирал първия си полк за безекипажни системи, съставен от два дивизиона надводни и един дивизион подводни безпилотни апарати. Очаква се втори такъв полк да влезе в състава на Тихоокеанския флот през 2027 г. Тези две стъпки – специализиран кораб за борба с подводници и щатните дрон-съединения – разкриват замисъл, при който безекипажните машини се превръщат от импровизация в постоянна структура на флота.

Това решение не се появява в изолация. На 1 март 2025 г. Министерство на отбраната обособи отделен род – Войски за безпилотни системи. Така Москва институционализира този подход по модела, който Украйна узакони близо година по-рано с указ на президента Володимир Зеленски от юни 2024 г. Украйна обособи първа безпилотните системи – включително морските дронове – в самостоятелен род въоръжени сили и натрупа ценен боен опит, който руското командване днес се опитва да навакса.

Цитирани от Jamestown Foundation планови документи разкриват пътна карта от четири фази до 2028 г. Тя предвижда личният състав да достигне близо 210 000 души, разпределени в около хиляда формирования, като морските дрон-полкове за Северния и Тихоокеанския флот са част от етапите. Мащаба на промяната обоснова и самият министър на отбраната Андрей Белоусов, който през септември 2025 г. направи оценка, че дроновете вече поемат до 80% от огневите задачи на бойното поле.

На този фон обявеният кораб е по-скоро елемент от широка програма, отколкото самостоятелна сензация. Показателно е и дислоцирането на първото съединение – не в Черно море, където беше научен този урок, а в Северния флот, който е насочен към НАТО и охранява стратегическите подводни ракетоносци. Това сочи, че руският замисъл надхвърля рамките на черноморския театър на военните действия.

По-интересен обаче е изборът на самия тип оръжие. Русия се насочва към клас апарати, от който самата тя понесе тежки загуби в Черноморския флот, а сега ги прилага за коренно различна задача. Безекипажните катери на ВМС на Украйна (като Magura и Sea Baby), които поразиха редица ракетни, десантни и патрулни кораби на Черноморския флот, са малки ударни съдове с тегло от няколко тона. Тяхната тактика е бърза и високомобилна: сближаване, нанасяне на удар и оттегляне. Обявеният от Моисеев кораб е съвсем различен – има водоизместимост около 500 тона (колкото малка корвета), като е проектиран не за нападение срещу надводни цели, а за откриване и проследяване на подводници.

Досега руските усилия при морските дронове бяха предимно отбранителни. По-рано тази година Москва представи плаващата платформа „Плот-40“, създадена за защита на бази и пристанища от морски дронове. Преходът от статична защитна система към автономен преследвач на подводници е сериозен скок – и именно затова изисква по-голяма предпазливост от тази, която официалните съобщения предлагат.

Новината идва и на фона на поредица от морски неуспехи, които тя индиректно потвърждава. Украинската кампания с морски дронове преобрази военните операции в Черно море и принуди Русия да изтегли голяма част от плавателните си съдове от окупирания Крим към Новоросийск и други пристанища. А през юли 2026 г. Русия остана без нито един боен кораб в Средиземно море за първи път от 2013 г. На 1 юли 2026 г. това пълно отсъствие беше отбелязано от OSINT анализатори и по-късно потвърдено от Института за изследване на войната (ISW). Сред основните причини са затварянето на Босфора и Дарданели за воюващи страни по силата на Конвенцията от Монтрьо, както и упадъкът на базата в Тартус, която загуби ролята на постоянна опорна точка след падането на режима на Башар ал-Асад в Сирия. Тъкмо в месеца, в който флотът достигна това дъно в присъствието си, неговото командване представи визия за автономно бъдеще.

Пропастта между тази визия и реалното ѝ прилагане обаче остава голямо. Противоподводната борба е сред най-сложните военноморски задачи. Тя изисква изключително чувствителна хидроакустика, интеграция на данни от много сензори и продължителна, търпелива работа – способности, които безекипажните надводни съдове досега не са демонстрирали в подобен мащаб никъде по света.

За сравнение: най-напредналата платформа в този клас, американският Sea Hunter, построен по програма ACTUV на DARPA и спуснат на вода още през 2016 г. за проследяване на подводници, има водоизместимост около 135–145 тона. След близо десетилетие изпитания той все още не се е превърнал в рутинно средство. Обявеният от Москва съд е близо три пъти по-голям – амбиция, която дори водещ световен флот все още не е реализирал напълно. Автономен 500-тонен кораб, който да изпълнява такива задачи без екипаж, би бил дръзка стъпка дори за флот, който няма хроничните проблеми на руския.

Засега заявката се основава единствено на думите на един адмирал и на съобщение от официалния канал на руското военно министерство. Не се посочва корабостроителница, липсват кадри от строителния процес и няма обявен срок за пускане на вода. Към това се добавя и конкретен риск пред програмата: Jamestown Foundation посочва недостиг на финансиране от около 900 млн долара за фазите, включващи морските дрон-съединения – средства, които не са предвидени в бюджета за 2025–2026 г.

Ето защо най-реалистичният прочит е, че обявеният проект очертава по-скоро намерение, отколкото готов капитал. Фактът, че Русия изгражда постоянна институционална рамка за водене на безекипажна война по вода, е добре документиран и процесът едва ли ще бъде върнат назад. Появата на самия 500-тонен ловец на подводници в близко бъдеще обаче остава твърде малко вероятна. Тази оценка би се променила при появата на конкретни доказателства – сателитни снимки от корабостроителница, обявяване на конкретен изпълнител или спускане на корпуса на вода. Обратното – продължителната липса на следи, съчетана с вече потвърдения недостиг на средства, би потвърдила, че заявките за момента изпреварват реалните възможности. Междувременно първият проверим знак за сериозността на този курс ще бъде дали до 2027 г. вторият дрон-полк наистина ще влезе в строя на Тихоокеанския флот, както обеща адмирал Моисеев.

Северна Каролина търси моторни парапланери за специалните части на ВВС

🇺🇸 145-о транспортно авиокрило от Военновъздушната национална гвардия на Северна Каролина обяви обществена поръчка за две индивидуални летателни системи тип „раница“. Придружаващата документация назовава и крайния им ползвател: подразделенията за специални операции на ВВС на САЩ (AFSPECWAR).

Обявлението с № W50S87-26-Q-5004 бе публикувано на 9 юли 2026 г. от Бюрото на Националната гвардия, с първоначален краен срок 24 юли. С корекция от 23 юли срокът беше удължен до 31 юли, за да може възложителят да добави изпуснатите в първоначалния текст спецификации за парашута, а последващо изменение от 24 юли допълни и изискванията към самите крила. Мястото за доставка и изпълнение е Ню Лондън, Северна Каролина, а не основната база на авиокрилото в Шарлот.

Моторният парапланер, известен още като парамотор или Powered Paraglider (PPG), е най-простата пилотирана летателна машина в употреба. Той се състои от двигател с витло, монтиран на рамка върху гърба на пилота, и меко платнено крило над него. Излитането и кацането се извършват с няколко крачки по земята – без нужда от писта, хеликоптер или самолет-носител. Именно тази пълна независимост от инфраструктура прави платформата атрактивна за военните. Към това се добавят и нейните физически предимства: почти липсваща радарна отражателна повърхност, незначителен топлинен отпечатък от двигател с обем на градинска косачка и шум, който на няколкостотин метра височина се разтваря във фоновия звук.

Процедурата обхваща четири позиции: два комплекта моторни летателни системи, два пакета с резервни части и поддръжка (разчетени за поне 150 летателни часа или една година експлоатация), курс за летателна подготовка на двама пилоти и курс за обучение на двама техници. Изисквания към техниката са разписани с детайлността на специалист с богат личен опит в полетите с товар. Всеки комплект трябва да съдържа две отделни крила: по-малко (от 23 до 25 кв.м) за полети без тежко оборудване, и по-голямо (от 26 до 28 кв.м), сертифицирано да издига, управлява и приземява пилот с раница с тегло от поне 36 кг. Това разграничение не е формално – крило, оразмерено за лек пилот, става трудноуправляемо и опасно при кацане, когато под него виси пълно бойно снаряжение.

Двигателят трябва да осигурява мощност, еквивалентна на поне 185-кубиков агрегат, както и да поддържа безопасна скорост на изкачване на височини между 2438 и 3048 метра. За платформа от този клас това е сериозно инженерно предизвикателство, тъй като разреденият въздух едновременно намалява тягата на витлото и увеличава скоростта при кацане. Диаметърът на витлото трябва да е около 140 см, ръчката за газ – за дясна ръка и оборудвана с механизъм за фиксиране, а контролното табло трябва да отчита моточасове, обороти и температура на двигателя. Сбруята трябва да е регулируема и да разполага с вградена защита за гръбнака от типа на въздушна възглавница, а горивният резервоар да осигурява преход от 48 до 161 км. Всяка система задължително включва управляем резервен парашут, разчетен за общо тегло от поне 170 кг (тоест за тандемен полет или тежък товар), както и автоматично надуваема спасителна жилетка, която се активира при контакт с вода.

Специфично изискване засега и външния вид. Всички компоненти, видими по време на полет – крилото, сбруята и рамката на двигателя – трябва да са изпълнени в единен приглушен тактически цвят (сиво, масленозелено или пясъчнокафяво) и без големи търговски логотипи. Документацията изрично прави изключение за резервния парашут, тъй като той остава прибран и се вижда само при аварийна ситуация.

Обучението заема значителна част от поръчката. Двама пилоти трябва да преминат 21-дневна летателна подготовка – от наземна теория по правилата за визуални полети до навигационни прелети с кулминация 160 км самостоятелен маршрут. Курсът включва техники за излитане и кацане на площадки с минимални размери, полет в тактически строй, аварийни процедури за приводняване и нощни полети с очила за нощно виждане (NVG). Още 10 дни са предвидени за двамата техници, които трябва да получат сертификат за обслужване и ремонт на съответния двигател и планер.

Покупката е обявена като доставка на стандартен търговски продукт и е напълно запазена за малки предприятия по класификатора за производство на летателни апарати, където прагът е до 1350 служители. Възложителят обаче не крие уязвимото място на сделката: към момента няма осигурени средства, договор няма да бъде сключен при липса на финансиране, а правото поръчката да бъде анулирана изцяло е изрично фиксирано.

Кой точно ще лети с тези машини не се посочва директно в обявлението, но проличава от предхождащото го пазарно проучване. На 27 май тази година същата служба публикува запитване към производители под номер W50S87-26-Q-5002 със срок за отговор до 10 юни. Последвалото месец по-късно обявление е изключително бърз ход за гвардейската система за снабдяване, макар и по най-облекчената процедура за готов търговски продукт. В първоначалното запитване задачата е формулирана недвусмислено: системата покрива „спешен оперативен дефицит“, осигурявайки на частите на AFSPECWAR евтина и гъвкава летателна платформа, повишаваща шансовете за оцеляване както в бойни условия, така и при ликвидиране на последствия от бедствия. Според документа, при мисии на Щатската гвардия, „при които традиционните въздушни средства са ограничени, а пътищата – непроходими“, екип с парамотори може да проникне с нужния товар, да установи връзка, да извърши самостоятелна въздушна оценка и да проведе спасителни операции.

В 145-о авиокрило единственото подразделение, което отговаря на това описание, е 118-а ескадрила за въздушна поддръжка на операциите, базирана именно в Ню Лондън, където е посочена и точката за доставка. Неговата роля е да консултира командирите на сухопътни части за използването на авиацията и да насочва въздушните удари от земята, като съставът му поддържа парашутна подготовка със скокове от хеликоптер на същото летище. Текстът на поръчката не назовава директно ескадрилата, но съвпадението в профила, мястото на доставка и посочения ползвател категорично сочат към нея – в крилото няма друго формирование със статут за специални операции.

Самото авиокрило оперира с най-тежката авиационна техника в Националната гвардия. През 2018 г. то замени своите C-130 Hercules със C-17 Globemaster III и оттогава изпълнява мисии по глобалния въздушен мост под оперативното подчинение на Командването за въздушна мобилност (AMC). Така четиримоторният транспортен самолет с максимална излетна маса от около 265 тона и портативната раница с двигател днес се намират в един и същи списък с инвентар на едно и също подразделие.

През септември 2024 г. същото крило транспортира над 45 тона храна, вода и медикаменти със C-17 от Шарлот до летището в Ашвил. Тогавашният аеродрум се превърна в разпределителен център за западната част на щата, тъй като сухопътните връзки бяха напълно прекъснати от наводненията и свлачищата след урагана „Хелън“. Между тежкия транспортен самолет, който изисква годна писта, и спасителния екип, който трябва да достигне до отрязана планинска долина, в момента няма нищо друго освен хеликоптери – а те често са оскъдни и пренатоварени.

Тази поръчка не е изолиран експеримент на единична част. През август 2024 г. Центърът за екипировка на Сухопътните войски в Натик, Масачузетс, обяви търсене на разработчици по програмата PAMS (Personnel Air Mobility System) – военен вариант на моторен парапланер за въздушно-десантните войски. Програмата има за цел да пренася боец на минимум 100 км (с цел до 300 км), при сухо тегло на системата под 34 кг и таван на полета от 3048 метра (с целево равнище до 6096 метра). Формулировката там е показателна: класическите транспортни самолети и хеликоптери няма да са налични за прехвърляне на малки групи в среда с високо ниво на ПВО (A2/AD), поради което тактическата мобилност слиза директно на ниво отделен боец. Сред изтъкнатите ползи е и финансовата – армията очаква разходите за придвижване на един войник да спаднат драстично спрямо конвенционалните методи. Прецедент има и в други родове войски: през май същата година бойци от Командването за специални операции на Морската пехота на САЩ демонстрираха публично проникване с парапланери в Тампа по време на учение за неутрализиране на рояк от вражески дронове.

Обратната страна на тази технология е и основната причина тя да влезе в дневния ред на западните войски. На 7 октомври 2023 г. бойци на Хамас използваха моторни парапланери, за да преодолеят една от най-строго охраняваните гранични бариери в света. Специалните части на Северна Корея също тренират от години проникване през Демилитаризираната зона с подобни апарати. Уред, който остава незабележим за радарите и не може да бъде чут навреме, функционира еднакво ефективно и в двете посоки.

Мащабът на конкретната покупка обаче не бива да се тълкува като създаване на нов род войски. Два комплекта, двама пилоти и двама техници представляват обем за пилотен проект, а не за превъоръжаване на цяло подразделение. При 21 дни курс и ресурс от 150 летателни часа годишно става дума за изграждане на малко ядро от инструктори, което да разгърне обучение на по-късен етап, ако се осигури финансиране. Документът декларира спешна потребност, но не гарантира бюджет, а процедура без осигурени средства лесно може да приключи без договор. Ето защо най-вероятният сценарий за следващите месеци е договор за малката партида, а не бързо мащабиране до щатна способност.

Fingrid спира от 2027 г. обслужването на стълбовете с оптика към Русия

🇫🇮🌐🇷🇺 Финландският системен оператор Fingrid е уведомил руските телекоми, че спира поддръжката на стълбовете на междудържавния електропровод, по които вървят оптичните кабели между двете страни. Това съобщи „Комерсант“, цитирайки думите на източник от пазара, потвърдени от четирима събеседници на изданието; по същите сведения финландската страна планира да среже кабела и да демонтира самите стълбове.

Пресслужбата на Fingrid потвърди през същия ден по-тясна версия: оптичната връзка ще бъде изключена, когато изтече наемният договор, който компанията няма намерение да подновява. Срок не беше назован, нито операторът, наел влакната, нито целите, за които ги използва. Изключването няма да има отражение върху потребителите във Финландия, се посочва в изявлението.

Става дума за един конкретен коридор, а не за цялата гранична инфраструктура. „Россети“ съобщиха, че притежаваният от компанията участък от електропровода 400 kV подстанция „Виборгска“ – подстанция „Юлликкяля“/подстанция „Кюми“ се намира в режим на ограничена експлоатация от 2022 г. насам: по него не тече ток и не се предава технологична информация, а руската компания не е получавала сведения за състоянието на финландската част. Според справка на самата Fingrid към 2022 г. финландският оператор е имал три линии 400 kV и две линии 112 kV с Русия, а през 2021 г. по тях са били изнесени 9,1 тераватчаса електроенергия. Този износ спря в 01:00 ч. на 14 май 2022 г., когато RAO Nordic Oy прекрати доставките заради проблеми с плащанията. Оттогава мачтите държат само оптиката и поддръжката им само за тази цел престана да се изплаща и на Fingrid, и на „Россети“. Fingrid стопанисва електропреносната мрежа на Финлндия и основен акционер в нея е държавата.

Колко точно се губи, се знае само по оценки на участници в бранша. Според източник на „Комерсант“ от телеком бранша след 2022 г. около 60-70% от задграничния трафик на Русия минава през Финландия; друг събеседник от мрежовия пазар изчислява, че на въздушните линии по стълбовете се падат до 30% от всички връзки със северната съседка. Останалото върви покрай жп трасета и по дъното на Балтийско море. Това не са официално потвърдени цифри, но дори при най-предпазливо четене излиза, че значителна част от изходящия трафик на руския интернет към Европа е концентрирана в една държава, а близо една трета от физическите линии към нея висят на стълбове, чийто собственик вече е обявил, че спира да ги поддържа.

Руските оператори реагираха, преди новината да излезе публично. По данни на „Комерсант“ те вече водят преговори с частни финландски телекомуникационни компании за наемане на резервни капацитети, като успоредно с това обмислят маршрути през Беларус и Прибалтика, подводните кабелни системи и източни направления. „Вариантите ги има, въпросът е в сроковете на реализация“, казва един от събеседниците на изданието. Компаниите от „голямата четворка“ отказаха коментар. От „Россети“ уточниха, че оставащата инфраструктура ще се използва за вътрешните нужди на електроенергетиката.

Краткосрочният ефект върху обикновения потребител най-вероятно ще остане ограничен. Ограничението не е в общия капацитет, а в резервирането: докато заобиколните маршрути поемат обема, всяко отпаднало направление свива запаса, с който мрежата поглъща аварии и пикове. Събеседниците на „Комерсант“ очакват именно това: по-високи закъснения и неравномерен достъп до западни ресурси в Северозападния федерален окръг, без видимо прекъсване на услугата. Абонатите в Санкт Петербург и Ленинградска област по-скоро ще усетят разликата като по-бавно отваряне на чужди сайтове, отколкото като липса на достъп.

Решението на Fingrid обаче идва в момент, в който Москва свива същия канал от своята страна. На 16 април 2026 г. РБК съобщи, че около 20 компании, които притежават задгранични канали за връзка, сред тях МТС и „Билайн“, са подписали мораториум върху тяхното разширяване. Документът е подписан на съвещание в Министерството на цифровото развитие. Мотивът, изложен от четирима източници, е борбата с виртуалните частни мрежи (VPN): трафикът през тях изглежда в мрежата като външен, а замразяването на капацитет принуждава самите оператори да го филтрират, за да опазят собствената си пропускателна способност. Министерството на цифровото развитие обмисля и режим на съгласуване за нови канали. С други думи, капацитетът, който руските оператори доброволно се съгласиха да не увеличават, сега започва да се съкращава и отвън, по чужда воля и по стопанска сметка, която няма нищо общо с руската.

Финландската обосновка е изцяло търговска и се обяснява с прекратения износ на ток: поддръжката на международен електропровод, по който от 4 години не минава електричество, е разход с нулев приход, а наемът от един телекомуникационен оператор очевидно не го покрива. Нищо в изявленията на Fingrid или на „Россети“ не свързва хода с разследванията за повредени подводни кабели в Балтийско море. Хелзинки обаче от години води и тази линия: в началото на юни Националното бюро за разследване приключи своето производство срещу капитана на товарния кораб „Фитбург“, руски гражданин, и старши член на екипажа с азерско гражданство, а на 15 юни им бяха повдигнати обвинения за тежка повреда на чуждо имущество и тежко възпрепятстване на далекосъобщенията. По версията на разследващите на 31 декември 2025 г. във Финския залив корабът, плаващ от Русия за Израел, е влачил повредена котва около 130 км по морското дъно, прекъснал е два подводни кабела и е застрашил още осем подводни връзки. Обвиняемите отричат и оспорват компетентността на финландския съд, тъй като щетите са възникнали в изключителната икономическа зона на Естония.

Отпадането на въздушните трасета премества товара към среда, която се охранява много по-трудно. Кабел върху електрически стълб се вижда от пътя, обхожда се пеша и се сменя за часове; влакното на дъното на Финския залив се проверява с кораб и се възстановява за седмици, а именно то беше многократно скъсано от влачени котви през последните две години; прекъснатата на 31 декември 2025 г. линия между Хелзинки и Талин е просто последният документиран случай. Ако част от руския трафик наистина слезе под вода или тръгне по жп коридорите през Прибалтика, той ще разчита на инфраструктура, чиято уязвимост тече като дело в съда в Хелзинки.

Всяко разкачване по балтийския периметър оставя на Хелзинки едно съоръжение по-малко за пазене, а на Москва – една възможност по-малко да оспорва или да отлага. Сваленият стълб не може да се саботира, но не може и да бъде върнат в експлоатация с подпис.

Въвеждането на санкции продължава по свой график. На 23 юли Съветът на ЕС прие 21 пакет ограничителни мерки срещу Русия, най-многобройният поименен списък от четири години насам: 48 физически лица и 170 организации. Замразени бяха активите на 94 руски банки и финансови институции, начело с Московската борса, а забраната за сделки беше разширена към 33 кредитни и финансови институции, което вдига общия брой на руските банки под такава забрана над 100 и на практика ги откъсва от системата за международни разплащания SWIFT. Мерките влизат в сила на 13 август. Европейската комисия предложи пакета на 9 юни, а приемането му отне още 6 седмици спорове между държавите членки, докато Гърция не отстъпи срещу едногодишно изключение за превоза на руски втечнен природен газ до трети страни. Пакетът обхваща и над 40 кораба от сенчестия флот, петролни рафинерии в Русия и Беларус, 11 доставчици на услуги с крипто и над 50 отбранителни предприятия, сред тях производители на далекобойни дронове.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Русия набира жени за фронта – вербуването стигна до банковото гише

🇷🇺🪖🤦🏼‍♀️ Касиерка в клон на „Сбербанк“ е подала на 20-годишна клиентка бланка със заявление до шеф на пункт за набиране на военнослужещи по договор, като това се е случило веднага щом банковата операция е била приключена. За случая разказа самата клиентка – Анна Патрушева в публикация на своя профил в Instagram от 29 юли. Първо е била помолена да изчака момент, а след това ѝ връчват документ, който отправя предложение да впише на личните си данни за последващо предаване на командир на войскова част.

„Ще коментираме ли somehow факта, че това се раздава на 20-годишни момичета? Как е възможно? Защо е всичко това?“, недоумява жената, която се занимава професионално с маркетинг и никога не е подлежала на военен отчет. Никой не е поискал подписа ѝ – бланката просто ѝ била връчена.

Под видеото много други жени споделят сходни преживявания. Една от тях била извикана при съдебните изпълнители заради дългове на едноличната си фирма, където по време на посещението ѝ предлагат да подпише договор с армията. Друга жена, която също не се води на военен отчет, няколко пъти получава обаждания от военно-окръжния комисариат със същото предложение. Трета разказва, че е била агитирана да замине на фронта, докато е била под наблюдение в онкологичен диспансер.

Това не са изолирани случаи. В началото на юни жителката на Калининград Надежда получава обаждане от местния военкомат броени дни след като детето ѝ получава място в детска градина. Предлагат ѝ договор със начален бонус „от 3 млн рубли“. След като отказва, събеседникът на телефона продължава да я убеждава с обещание, че за малкото дете ще се грижи държавата, подканвайки я да дойде на място, за да оформи отказа си писмено. Пред Deutsche Welle Надежда описва себе си съвсем накратко: „Нямам военна специалност. Технолог съм в месокомбинат.“

При 69-годишната пенсионерка от Воронеж Татяна Стрижекозина предложението идва по време на разпит. Тя е привлечена като обвиняема по дело за измама, след като сключва социален договор с държавата за развитие на малък козметичен кабинет. Поводът за наказателното преследване, по думите на дъщеря ѝ, е превод от 20 000 рубли от нейна позната, който следствието определя като „скрит доход“. Следователят обяснил офертата за договор с Министерството на отбраната с регламент. Според снимка на документа, публикувана от канала „Мобилизация“, за съгласие се подписва на едно място, а за отказ – на две. За справка: пределната възраст за жени военнослужещи по руското законодателство е 45 години.

Ловци на бонуси: Системата плаща за всяка „глава“

Държавата плаща за всеки доведен кандидат. Към май 2026 г. в около половината руски региони официално действат финансови бонуси за привличане на военнослужещи на договор в армията. 27 федерални субекта определят плащането на регионално ниво, докато в 15 действа в отделни райони и градове. Разследване на „Важни истории“ установи, че парите отиват както при обикновени граждани, убедили друг да замине, така и при служители на военкоматите, общинските органи и силовите структури, сред които Федерална служба за изпълнение на наказанията (ФСИН), полиция, съдебни изпълнители, следователи и агенти на ФСБ.

За „съдействие при привличането“ се зачита дори самото „информиране“ за служба по договор и помощта при попълване на документи. Придружаването до пункта за подбор не е задължително. В Иркутска област желаещите са улеснени, тъй като процедурата може да стане и дистанционно – през оперативна група на регионалното правителство. Достатъчно е кандидатът да подпише и да посочи името на човека, който му е съдействал.

Мащабите на схемата си проличават ясно от бюджетите. Средните месечни разходи на руските региони за плащания към вербовчици са скочили два пъти за година – от 358 на 802 млн рубли. От самото въвеждане на бонус системата субектите са платили най-малко 7,7 млрд рубли, и то само според отчетите на 19-те региона, които оповестяват публично тези пера.

С най-висока ставка в страната се отличава Уфа: 600 000 рубли чисто за всеки доведен човек. Първенец по разходи остава Ивановска област с 1,2 млрд рубли. Само през 2026 г. там за вербовчици са отишли 515 млн рубли – точно толкова, колкото са заделени за стационарните грижи за възрастни хора, хора с увреждания и деца с тежки хронични заболявания. Саратовска област също прехвърли прага от 1 млрд, посягайки към резервния си фонд за трета поредна година.

Принуда за бизнеса и спуснати квоти

От пролетта на 2026 г. планът за вербовка вече се спуска и към частния бизнес. На 20 март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа постановление, задължаващо всички стопански субекти в областта (независимо от формата на собственост) да изпълняват „задания по подбор на кандидати за военна служба по договор“.

Изискването е:

• 2-ма души при щат от 150 до 300 служители;
• 3-ма души при щат от 300 до 500 служители;
• 5-ма души при щат над 500 служители.

Срокът за изпълнение не по-късно от 20 септември. Документът беше публикуван на официалния правен портал четири дни по-късно и забелязан от аналитичната група Conflict Intelligence Team. По нейна оценка това е първият подобен документ, станал публично достояние, въпреки че неофициално подобна практика съществува на други места. Губернаторът Малков се позовава на два указа на Владимир Путин от октомври 2022 г. Те дават извънредни пълномощия на областни ръководители да осигуряват нуждите на въоръжените сили. Юристът Тимофей Васкин от правозащитната група „Школа за наборници“ е на мнение, че областната администрация тълкува указите твърде широко и че подобна принуда е напълно незаконна. В същото време обаче рязанският областен закон предвижда солени глоби: до 1 милион рубли за юридически лица и до 2 млн при повторно нарушение.

Кой точно е сложил бланката на банковото гише пред 20-годишната Анна, остава неясно. „Сбербанк“ отказа коментар по случая и няма категорични данни клонът да е действал по официална разпоредба. Възможно е служителката просто да е попълвала спуснат план или да е гонила личен бонус. И в двата случая обаче зад това стои една и съща система, която плаща за всеки осигурен човек, като от март насам вменява подобно задължение и на бизнеса.

Спадащ набор и втвърдяване на методите

Натискът се засилва, защото темповете на набора спадат неумолимо. През първото тримесечие на 2026 г. еднократни плащания от федералния бюджет при подписване на договор са получили 71 200 контрактници – най-ниското ниво за последните 3 години и с около 20% по-малко спрямо същия период на предходната година. Изчислението е на Янис Клуге от Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) и се базира на бюджетните разходи: 28,5 млрд рубли, разделени на федералната сума от 400 000 рубли на човек. През второто тримесечие темпът се е стабилизирал на около 1000 договора дневно. Според данни на Служба за външно разузнаване на Украйна, в началото на юли руското министерство на отбраната е набрало около 195 000 военни по договор при първоначална годишна цел от 409 000.

Клуге описва набора като строго вертикална система: в началото на годината се утвърждава общ план, след което всеки регион получава индивидуална квота, а неизпълнението носи преки последици за губернатора и местните чиновници. В такава система официалните цифри не спадат дори когато хора фактически няма – вместо това натискът по региони се засилва, а методите стават все по-твърди. Според него основен мотив за сключване на договор остава самото еднократно плащане.

Трудно е това да се нарече истинска доброволна вербовка. По-скоро държавата експлоатира или нарочно създава извънредни положения, за да си осигури хора, отбелязва той.

Жените като нов мобилизационен ресурс

В тази аритметика жените вече официално са зачислени в отделна категория. „Важни истории“ се запозна с вътрешни документи на Министерство на отбраната, според които до края на 2026 г. в състава на Войските за безпилотни системи на Руската федерация трябва да постъпят 78 800 военнослужещи. Около 58 000 от тях трябва да са студенти, бивши военнослужещи от авиацията и специалисти, подготвени за експлоатация на дронове. Отделно в документите изрично се споменават „граждани от женски пол“, които подлежат на съответното обучение.

Агитацията в учебните заведения започна към края на февруари 2026 г. и до началото на април е премина през поне 269 колежа и университета, по данни на студентското издание „Гроза“. Описаният тласък е почти изцяло административен: министърът на науката и висшето образование Валерий Фалков е информирал ректорите на университети, че най-малко 2% от всички студенти трябва да сключат договори с армията, твърди изданието „Фаридейли“.

Правозащитният проект „Идите лесом“ установи, че конкретно студентки са били агитирани в най-малко 10 учебни заведения, сред които „Военмех“ и ИТМО в Санкт Петербург, Самарският университет „Корольов“, Сибирският федерален университет и техникумът в Кузоватово (Уляновска област). В Красноярския колеж по радиоелектроника и информационни технологии през май агитатори оповестиха следните критерии за момичета:

• Възраст от 18 до 34 години;
• Без съдимост и без деца;
• Еднократно плащане от 2,9 млн рубли.

„Не сте първите, момичета, няма и да сте последните. Нашата работа е просто да ви информираме“, посочи една от организаторките.

В Томска област изрично условие в обявите е кандидатката „да не е бременна към момента на подписване на договора“. В Пермския край един от окръзите предложи на жени за длъжността оператор на дрон 1,5 млн рубли еднократно плащане и месечна заплата от 210 000 рубли.

5 студентки от техникума в Кузоватово вече са сключили договора – това са първите официално известни случаи. Предложената там сума възлиза на 1,1 млн рубли. В същата област за съпоставка: студентка, която се регистрира в женска консултация поради бременност, получава 200 000 рубли.

Призовки и за жените от запаса

Успоредно с това военните комисари започнаха да призовават и жени, които вече се водят на военен отчет. От началото на лятото засегнати масово алармират за това в социалните мрежи, а изданието „Медиазона“ описа три конкретни случая от средата на юли:

1. Оксана (завършила военна катедра със специалност „радиорелейна и тропосферна връзка“) получава в началото на юли електронна повиквателна за „провеждане на мероприятия по военни сборове“ – нещо, което законът изрично забранява за жени. Тя е бременна. Във военкомата получава обяснение, че повиквателните „ги изпраща изкуственият интелект, а той пол не вижда“, но въпреки това настояват тя да се яви съгласно документа. На следващата нощ повиквателната изведнъж изчезва от регистъра.
2. Наталия (30-годишна специалистка по свръзки в отпуск по майчинство) е уведомена от дежурния във военкомата, че вероятно я викат за оформяне на военни сборове. Впоследствие заместник-военкомът отрича жени изобщо да се призовават на сборове и на следващия ден повиквателната е отменена.

На военен отчет подлежат само жените с конкретни военни специалности от утвърден списък, и то само ако са годни по здравословни причини. Във въпросния списък влизат: лекари, фармацевти, среден медицински персонал, телефонистки, телеграфистки, радистки и всички други специалисти по свръзки, операторите на изчислителна техника, специалисти по метеорология, картография и геодезия. Всички останали жени нямат задължения по отношение на мобилизацията и не могат да бъдат привиквани на военни сборове.

Договорът за военна служба обаче представлява „вратичка“ в системата: той не изисква нито военен отчет, нито специалност, а единствено подпис. Възражението на Анна Патрушева, че е специалист по маркетинг и няма задължения, свързани с военна служба, всъщност описва юридическа бариера, която за доброволния договор никога не е съществувала.

Правният експерт Тимофей Васкин посочва две основни причини за внезапния интерес на военкомати към жените:

• Държавата се опитва да направи пълен инвентаризационен отчет на целия мобилизационен ресурс.
• Вербуването по договор остава основен източник за попълване на армията, така че всяко физическо явяване във военкомата е удобен повод жената да бъде притисната да подпише.

Дали тази кампания ще се превърне в трайна практика, ще проличи по два ясни и проверими белега:

• Дали обявите за жени ще излязат извън рамките на безпилотните войски и ще обхванат пехотни и тилови длъжности;
• Дали регионите ще въведат отделни квоти за жени в постановленията си за бонуси (както вече направиха за чужденците).

Засега официалните документи на Министерството на отбраната на Руската федерация броят жените като попълнение само и единствено за един конкретен род войски. Данните за загубите и свиващия се набор, които направиха това попълнение необходимо обаче, продължават да се влошават с всеки изминал ден.

Покушение в Тула срещу собственика на производителя на FPV-дроновете „Овод“

🇷🇺🎯 Андрей Черезов, собственик на „Русская лаборатория воздушного транспорта“, производител на FPV дронове „Овод“ за руската армия, беше прострелян от неизвестен нападател в 1:30 ч. през нощта на 29 юли на стълбището на четвъртия етаж пред апартамента си на улица „Михеева“ в Тула, докато отключва входната врата.

Съпругата му чула изстрелите, отворила и го намерила тежко ранен, след което веднага повикала спешна помощ, а стрелецът избягал от входа. Областното управление на Следствения комитет започна разследване на опит за убийство по чл. 30, ал. 3 във връзка с чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, а областната прокуратура пое разследването под свой контрол. Официално състоянието на предприемача не се съобщава. Бизнес вестникът „Комерсант“ го определи като критично, а по данни на Telegram канала Mash изстрелите са били произведени от близко разстояние.

Черезов учреждава дружеството на 28 септември 2022 г. на ул. „Рязанска“ 3д в град Тула с уставен капитал от 20 000 рубли и остава негов директор и едноличен собственик. През 2023 г. компанията отчита 110 млн  рубли оборот при чиста печалба в размер на 6,7 млн рубли. Година по-късно той оглавява второ дружество, „Воздушный трактат“, регистрирано с идентичен предмет на дейност – научни изследвания и разработки в сферата на естествените и техническите науки. Според РИА Новости предприемачът има държавни отличия и участва лично в изпитания на своите дронове на фронта.

Продуктът, който направи компанията популярна, е FPV дронът „Овод“ заедно с модификациите „Овод-10“ и „Овод-Про“. Според производителя той вдига до 4 кг полезен товар, работи в условия на електронна война и носи камера, способна самостоятелно да засече и проследява целта, довеждайки удара докрай – дори в условия на прекъсната връзка с оператора. Както отбелязва местното издание „Тулска служба за новини“, компанията развива със собствени средства и комуникационни системи, автономен контрол и електронна борба, а през 2024 г. показа апарата на оръжейно изложение. Регламентът на Съвета на ЕС от 23 юли 2026 г. определя дружеството за разработчик и производител на дронове, сред които ударни такива, и включва документирано бойно приложение на „Овод“ при удари на групировка войски „Юг“ на руските въоръжени сили по украински позиции край Авдеевка на 4 юли 2023 г. с потвърден видеозапис.

Производството в Тула беше рекламирано публично още през лятото на 2023 г. На 13 август ръководителят на проектната група Андрей Иванов заяви пред РИА Новости, че площадката там произвежда 5000 апарата от семейството „Овод“ всеки месец и няма никакъв проблем този обем да бъде удвоен до 10 000 единици. Обявеното количество не се връзва с отчетността: 60 000 дрона годишно при оборот от 110 млн рубли дават под 2000 рубли на единица – сума, която не може да покрие дори комплектуващите за един дрон с изглед от първо лице (FPV). Разминаването говори за умишлено преувеличено число или производство, което се разпределя между повече от едно юридическо лицет; публично известните дружества на Черезов са две.

Държавните поръчки на компанията изглеждат скромни на този фон. През 2024 г. тя стана доставчик на безпилотни авиационни системи за Воронежкия държавен технически университет по два търга на обща стойност 29,7 млн рубли и трябваше да предаде 337 конструктора за мултироторни безпилотници и 17 комплекта за управление в тридесетдневен срок. И в двата случая „Русская лаборатория воздушного транспорта“ беше единственият кандидат, след като по-ранните процедури при същата начална цена бяха обявени за непроведени поради липса на заявки. Същата година Черезов получи националната награда „Патриот-2024“ в категорията „Гражданско единство“. „Представям индустрия, която започна активно да се развива в периода на СВО“, каза той на церемонията по цитат на Роспатриотцентр. „Колкото и мъка и трагедия да носи войната, тя винаги е двигател на технологичен растеж.“

Международните ограничения дойдоха на два етапа. На 30 октомври 2024 г. Службата за контрол върху чуждестранни активи към Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка на специално посочените лица с близо 275 други физически лица и организации, свързани с руския военно-промишлен комплекс. На 23-24 юли 2026 г. беше добавен от Съвета на ЕС към двата режима на санкции срещу Руската федерация с регламенти 2026/1843 и 2026/1848, които възпроизвеждат данъчния номер, регистрационния адрес в Тула и служебния имейл company@ovod71.ru на фирмата. Шест дни делят европейското вписване от изстрелите на улица „Михеева“; нищо в известното досега не свързва двете.

Тулската компания влезе в списъка като част от много по-широк списък. 21-вия пакет санкции на ЕС добави 37 руски компании, производители на далекобойни дронове, и отделен блок срещу производители на БПЛА с изглед от първо лице (FPV), сред които конструкторско бюро „Гортензия“, научно-производствена фирма „Ротор“, специално конструкторско бюро „Пираня“ и „Экопром“ със серията Bekas. Секторът, преследван от тези мерки, е далеч по-голям от санкционните списъци: по разследване на The Insider в Русия работят поне 140 компании, чийто основен предмет на дейност е производството на дронове, заедно с 60 организации, които им доставят части, препродават апарати или обучават оператори. Производството остава зависимо от вноса. По изчисления на изданието двигателите формират 38% от стойността на вносните доставки на изследваните компании, контролери – 25%, акумулатори – 20%. Междувременно вносът на компоненти е нараснал почти три пъти, достигайки около 500 млн. долара.

Украинското военно разузнаване поддържа собствено публично досие на дружеството. В онлайн портала „Война и санкции“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) компанията попада в производителите на безпилотни системи, със своя данъчен номер, регистрационен адрес и изрично основание: производител на FPV-дронове „Овод“, използвани от руските въоръжени сили в Украйна, и разработчик на ретранслатори, позволяващи на оператора да управлява дроновете от укритие. Записът посочва, че безпилотниците могат да носят осколочни и осколочно-фугасни бойни глави със система за самонасочване. Справочникът отчита действащи ограничения, въведени от САЩ, ЕС и Украйна, а за свързано предприятие със същата продукция е вписано „Воздушный трактат“, т.е. второто дружество на Черезов.

Основната версия на следствието е професионалната дейност на Черезов, разработката и производството на дронове. По данни на Mash стрелецът е мъж на около 30-годишна възраст и около 70 кг, покрил лицето си с качулка, но заснет от камерите за наблюдение в секундите преди нападението. Същият канал допуска и друга хипотеза: че жертвата е сгрешена и изпълнителят е търсел друг бизнесмен със същото собствено име. Арестуван няма.

Ако версията за професионалната дейност бъде потвърдена, Тула ще е поредната точка в кратка, но плътна поредица. На 12 декември 2024 г. ГУР обяви, че в Подмосковието е убит Михаил Шацки, заместник главен конструктор и началник на отдела за програмно осигуряване в конструкторското бюро „Марс“, работил по модернизация на крилатата ракета Х-59 до Х-69 и разработката на дронове.

На 15 юли 2026 г. в Самара е убит Андрей Тисарев, ръководител на конструкторски отдел по топлофизика и газодинамика на авиационни двигатели в опитно-конструкторското бюро на „ОДК-Кузнецов“, намушкан на улица „Лукачева“; украински журналист приписа убийството на елементи на ГУР, официално потвърждение няма. В същия ден беше убит главният инженер на Запорожката АЕЦ Александър Яковлев, поразен от дрон в своя служебен автомобил, по сведения на ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов.

На 17 декември 2024 г. командващият войските за радиационна, химическа и биологична защита генерал-лейтенант Игор Кирилов и неговият помощник майор Иля Поликарпов бяха убити при взрив на самоделно устройство, поставено в тротинетка пред жилищна кооперация на Рязански проспект в Москва; Анонимен източник от Службата за сигурност на Украйна пое отговорност пред медиите още на същия ден. Опитите продължават и извън успешните случаи: на 9 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила подготовката на два атентата срещу високопоставени военнослужещи от Министерство на отбраната.

Що се отнася до Тула, градът е един от първите центрове на руската военна промишленост. Тук се намира Конструкторско бюро по приборостроене (КБП), което разработва пистолетите Макаров, противотанковите ракети 9К135 „Корнет“, зенитно-ракетните комплекси „Панцир-С1“ и управляеми снаряди за артилерийски установки 2K25 „Краснопол“. През нощта на 15 юни 2026 г. украински дронове поразиха покрайнините на града и околните населени места, включително Маслово, като по преценка на украински медии една от целите е било именно предприятието там; загинаха хора, сред пострадалите имаше и малко дете. На 26 юни губернаторът Дмитрий Миляев съобщи за масирана атака, насочена към промишлено предприятие в областта.