Турската зенитна ракета SİPER Ürün-2 смени целта си в полет

🇹🇷🚀 Турската зенитна ракета с голям обсег SİPER Ürün-2 беше подложена на изпитание, в рамките на което тя беше изстреляна срещу една цел, а по време на полета получи нова, която успя да унищожи. За това съобщиха директорът на Председателството на отбранителната промишленост (SSB) Халук Гьоргюн и двете частни компании, разработващи системата – ASELSAN и ROKETSAN. Нейният трети разработчик е TÜBİTAK SAGE, институт за изследвания в сферата на отбраната към Съвета за научни и технологични изследвания на Турция. Мястото на провеждане не се уточнява.

Ракетата е вторият модел от серията SİPER – далекобойна система за ПВО/ПРО от местното производство. Нейното официално обозначение е Ürün-2, а турските медии я наричат още Blok-2. Гьоргюн описа успешно проведения тест и публикува кадри от него в платформата Х: „След като беше изстреляна към определена цел, SİPER Ürün-2 унищожи новата си цел, зададена по време на полета, и така още един път демонстрира успешно своята маневреност и ефективност.“ ROKETSAN уточни, че ракетата за първи път показва своята способност да сменя целта в полет.

Генералният директор на ASELSAN Ахмет Акйол уточни, че целите са няколко и са прелитали над морската повърхност. Според него при изпитанието на SİPER 2 са проверени откриването, следенето, поразяването и прехващането на такива цели. Той добави: „След изстрелване ракетата промени набелязаната цел и порази успешно новата.“ В изявлението на компанията, цитирано от Anadolu, са изброени и останалите проверени елементи: поразяване на първата цел, пренасочване на вече изстреляната ракета към втора, средният и крайният участък на насочване.

Нисколетящата заплаха е една от най-сложните цели за всяка ПВО. Тя излиза над радиохоризонта едва на близко разстояние и се губи в отраженията от вълните, а именно по такъв профил летят противокорабните крилати ракети. Разработчиците описват ползата по-общо: Гьоргюн отбелязва, че изпитанието е повишило способността на страната да реагира на променящи се заплахи, а ROKETSAN – че повишава оперативната гъвкавост. Онлайн изданието TurDef посочва още едно приложение. Ракета, насочена срещу примамка или фалшива радарна цел, не се изразходва напразно, ако след пуск операторът я пренасочи към истинската.

Според техническия лист на ASELSAN от май 2025 г. системата поддържа двупосочна връзка с ракетите в полет, докато в крайния участък се насочва от активна радарна глава – собствен радар в носа на ракетата. Преди това, по описанието на SavunmaSanayiST, тя получава корекции от наземния радар за управление на огъня. В техническия лист за SİPER 2 са посочени максимален обсег на прехващане над 150 км и височина 30 км. Системата може да проследява до 100 различни цели, а една батарея поразява едновременно до 10 от тях и насочва до 20 отделни ракети. Всяка пускова установка пренася 6 ракети. Сред целите са изброени самолети, хеликоптери, ракети въздух–земя, крилати ракети, стратегически и тактически дронове. TurDef пише, че Ürün-2 има изцяло нова едностепенна конструкция и двигател с голям диаметър. Тя не произлиза от двустепенната Ürün-1, изградена върху зенитната ракета среден обсег HİSAR-O.

Проведеното изпитание продължава дълга поредица, започнала още през август 2023 г. с първата стрелба на Ürün-2 на полигона в Синоп. На 16 юни 2026 г. порази маневрираща цел на повече от 150 км разстояние. По-малката Ürün-1 постъпи на въоръжение през октомври 2024 г. Серийното производство на Ürün-2 беше договорено на 29 октомври 2025 г. Според Гьоргюн тя трябва да постъпи на въоръжение в турските ВВС в периода 2027-2032 г. Според него новит тест укрепва далекобойния слой на „Стоманения купол“ (Çelik Kubbe) – многослойната ПВО/ПРО система на Турция. Министърът на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър нарече ракетата далекобойния щит на тази система.

TurDef свързва стрелбата по морски цели също с корабния вариант SİPER-2D. Изданието Army Recognition посочва, че вариантите Ürün-1D и Ürün-2D са сред ракетите, предвидени за 96-те клетки на вертикалните пускови установки MİDLAS на разрушителя TF-2000. Изграждането на първия от тези бойни кораби беше започнато през 2025 г. в Истанбулския военноморски корабостроителен завод.

Балистичните ракети не са сред целите, посочени от Ürün-2. През май Гьоргюн определи нейната роля като отбрана срещу въздушни цели, крилати ракети и боеприпаси въздух–земя. Защитата на „Стоманения купол“ от балистични ракети той разпредели между два нови проекта. За долния слой в атмосферата е предвиден SİPER-A с активна радарна глава с фазирана решетка (AESA). За горния слой е предвиден SİPER-4, който се очаква да покрие нуждата на ВВС от прехващач за поразяване на балистични ракети на голяма височина. Към 28 октомври обсегът, височината на прехващане и сроковете на двата проекта не са обявени публично.

Украински военен Ил-76МД излетя от саудитската Шарура край границата с Йемен

🇺🇦✈️🇸🇦 Тежък военно-транспортен Ил-76МД на ВВС на Украйна с бордови номер 76661 излита на 12 октомври от град Шарура в саудитската провинция Наджран близо до границата с Йемен, поемайки към летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. 1 час и 48 минути по-късно, самолетът вече е над Червено море с курс на север, на 10 350 метра височина. Това става ясно от платформата Flightradar24, които бяха огласени от акаунта Egypt's Intel Observer, а през деня за това писаха издания като Defence Blog и Defence24. Нито Киев, нито Рияд обясниха какво е превозвал самолетът и защо е кацнал в Шарура.

Акаунтът твърди, че самолетът е пристигнал в Шарура от Лвов, въпреки че подобен маршрут не присъства в публичните данни. Смята се, че Ил-76МД е докарал дронове-прехващачи и специалисти, командировани за оказване на съдействие на йеменските правителствени сили, които Саудитска Арабия поддържа и които по думите му използват Шарура като основен център за снабдяване. Egypt's Intel Observer проследява редовно войната на хутите, йеменското движение „Ансар Аллах“, срещу кралството, но за твърдението си за товара се позовава само на местоположението. Defence Blog цитира собствени източници, според които украински специалисти продължават да съдействат на Саудитска Арабия и други държави в региона да се защитават от удари с дронове и обучават местни сили на нови тактики за използване на ударни дронове.

Публичният архив ADS-B Exchange, който събира сигналите на самолетните транспондери благодарение на глобална мрежа от приемници, поддържани от доброволци, разкри по-голямата част от маршрута. Вечерта на 8 октомври самолетът лети от Западна Украйна над Румъния и Черно море и започва да се снижава към Истанбул. В следобедните часове на 13 октомври той тръгва от Истанбул обратно на север, над България и Румъния, след което започва да се снижава край украинската граница. Отсечката от Истанбул до Шарура не е записана, но цикълът се затваря за 6 дни: Украйна, Истанбул, Шарура, Истанбул, Украйна. Архивът не записва сигнали над самата Украйна, затова всяка следа започва и свършва край румънската граница.

Същият цикъл личи в архива точно 5 седмици по-рано. На 3 септември 76661 лети от Украйна до Истанбул. Рано сутринта на 4 септември машината е била засечена над Синайския полуостров с курс на север и през Източното Средиземноморие се завръща обратно в Истанбул, а на 5 септември се прибира в Украйна. Тази следа не показва откъде е излетяла на 4 септември. Defence24 пише, че същият самолет и преди е летял по маршрута Украйна–Турция–Саудитска Арабия, без да посочи дати. Архивът съдържа и полети до Полша на 31 август и до белгийската авиобаза Бовешен на 21 септември, а снимка от Бовешен в сайта JetPhotos има бележка, в която се посочва, че самолетът пристига от Лвов.

Ил-76МД е съветски 4-моторен стратегически военно-транспортен самолет, който поема 40 тона товари, а ВВС на Украйна разполагат с малък брой подобни машини. Полетите зад граница най-често са свързани с доставка или приемане на техника и товари или с превоз на личен състав.

В Шарура се намира и саудитска военна база, а нейното летище обслужва граждански и военни полети. На 26 март 2015 г. в първия ден от въздушната кампания на международната коалиция срещу хутите, водена от Саудитска Арабия, летището беше 1 от 7 южни летища, на които полетите бяха временно прекратени. На 13 септември 2026 г. военният говорител на хутите Яхя Сари обяви удар с балистични ракети и дронове срещу складове за оръжие и центрове за командване и контрол във военната база в Шарура, но не даде конкретни доказателства, а саудитската гражданска защита съобщи единствено за снаряд, попаднал в друг граничен район край Червено море.

Полетът съвпадна с ескалация на нападенията на хутите срещу кралството. На 10 октомври ракета порази международно летище „Крал Халид“ в столицата Рияд, при който загинаха 13 души. Според Reuters това е най-кръвопролитната атака на територията на кралството от десетилетие. Вечерта на 13 октомври удар на бунтовниците засегна централата на Aramco в Дахран. Неформалното примирие, което се задържа от 2022 г. насам, започна да се разпада през юли, когато шиитското движение обяви морско ембарго срещу Рияд. През септември силите му започнаха офанзива, овладявайки южното крайбрежие на Червено море чак до пролива Баб ел-Мандеб. Коалицията отговори с удари по столицата Сана, която от 2015 г. е под контрола на хутите, и въздушна подкрепа за контраофанзивата на правителствените сили.

Украйна има документирано военно присъствие в Персийския залив. След като САЩ и Израел предприеха съвместната военна кампания срещу Иран на 28 февруари 2026 г. и тя прерасна в открита война с ирански удари с дронове, балистични и крилати ракети по държавите от Залива, Зеленски съобщи в средата на март за 201 украински специалисти по борба с дронове, които са били изпратени в региона, а на 20 март: за 228 в 5 държави: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт и Йордания. При своята визита в Джида на 26 и 27 март той подписа споразумение за отбранително сътрудничество със Саудитска Арабия, преди да се срещне с Мохамед бин Салман. Саудитската държавна агенция го описа като меморандум за отбранителни доставки, а украински официален служител обясни пред AFP, че по силата на споразумението Киев ще подкрепя Рияд „в изграждане на всички необходими компоненти на ПВО, които в момента липсват“. През април Зеленски обяви официално 10-годишни споразумения по т.нар. Drone Deal със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар и каза, че рамката ще включва най-малко 10 договора за износ на украинско оръжие и съвместно производство.

Доставките не са непременно еднопосочни. Зеленски не крие, че в замяна търси зенитни ракети за ПВО: пред френското издание Le Monde в края на март той заяви, че държавите от Близкия изток имат ракети за ПВО, каквито не достигат на Киев, и че иска да договори именно такива ракети. Данните от проследяване не показват дали 76661 се е върнал от Шарура празен.

Иранските заплахи бяха отправени още през март и то с два различни довода. На 14 март председателят на Комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Ебрахим Азизи предупреди, че „оказвайки дронова подкрепа на израелския режим, провалената Украйна на практика се е въвлякла във войната“ и съгласно член 51 от Устава на ООН „е превърнала цялата си територия в законна цел за Иран“. В интервю за AFP, публикувано същия ден, иранският „шарже д'афер“ в Киев Шахрияр Амузегар изтъкна, че с изпращането на експерти в Персийския залив украинската държава „вече на практика е навлязла в етап на директна конфронтация с нас“, а нейната дейност за противодействие на дронове в региона нарече „нищо повече от шега и показен жест“.

Руските медии вече дадоха на полета собствен прочит. На 14 октомври EADaily, цитирайки сайт от мрежата „Правда“, която препечатва единствено прокремълски източници, го представи още в самото заглавие като украинска военна помощ за Саудитска Арабия в борбата срещу йеменските бунтовници, въпреки че самият текст посочва, че украинските специалисти в кралството отговарят за защита на въздушното пространство, а не със сухопътни операции. „Украина.ру“ пък отнесе полета от Лвов до Саудитска Арабия до нощта срещу 14 октомври, цяло денонощие след като следите показват машината на връщане към Украйна.

2 цикъла за 5 седмици, и двата през Истанбул, а вторият с крайна точка в Шарура, сочат по-скоро редовна линия, обслужваща ангажиментите на Киев в монархиите от Залива, отколкото еднократна доставка. Това е вероятно, но не и установено, защото не са известни нито товарът, нито посоката му. Версията за подкрепа на йеменските сили се основава само на местоположението, а това е съвместимо и със собствените нужди на саудитската отбрана: базата в Шарура се намира под обстрел от септември, а ПВО е тъкмо това, с чието изграждане Киев се е ангажирал да помага. Версията за редовна линия ще се засили, ако архивите покажат трети цикъл през Истанбул в следващите седмици или ако Рияд или Киев обявят публично дадени доставки по 10-годишното споразумение.

Сирия задържа Михрач Урал, основния заподозрян за клането в Банияс

🇸🇾🕵️🇹🇷 Главната разузнавателна служба на Сирия арестува Михрач Урал, по-известен в страната като Али Каяли с прозвището „касапина на Банияс“. Дамаск го счита за основния заподозрян за клането в село Ал-Байда и квартал Рас ан-Набаа на град Банияс през май 2013 г. Тогава по данни на Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) са убити 459 цивилни, предимно сунити. Анкара го издирва от 13 години заради атентата в турския граничен град Рейханлъ от същия месец, отнел живота на 53 души.

Държавната агенция SANA обяви ареста в четвъртък, 15 октомври. Според нея Урал е бил заловен „при опит да избяга през границата“, без да уточни коя. Агенцията сподели и снимка на задържания в затворнически дрехи. Президентският съветник по медиите Ахмад Муафак Зайдан приветства ареста и обеща отговорните за убийства да бъдат преследвани, колкото и време да е минало. Турските служби представят по-подробна версия пред Anadolu, според която Националната разузнавателна организация (MIT) и сирийските служби са провели съвместна операция на границата между двете държави през нощта на 14 срещу 15 октомври. Това станало, след като Урал, който се криел от падането на Асад, се опитал да смени скривалището си.

Ливански медии представят различна версия. Според MTV Lebanon непознати са нахлули в дома на сириец на име Али Халил Ибрахим в Мансурия, в района Метн източно от Бейрут, вързали са съпругата и сина му и са го отвели в неизвестна посока. Под това име, пише Lebanon Debate, Урал е живял там със своите близки. Телевизията твърди, че отвлеченият е именно той, че вече се намира в Сирия, а това е третото отвличане на сирийци от ливанска територия. Случая разследва отдел „Информация“ на Силите за вътрешна сигурност на Ливан. Ежедневникът Asharq Al-Awsat, който също предава версията на MTV, уточнява, че не е успял да извърши независима проверка. Според официалните версии на Дамаск и Анкара арестът е бил извършен на границата. В тях Ливан не се споменава.

Арестът идва 11 дни след като на 4 октомври Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви ареста на Джамал Трабулси, заместник на Урал в групировката „Сирийска съпротива“. Ведомството го свързва със същите две кланета, както и с боеве в провинциите Хама, Идлиб и Алепо. На 1 октомври MIT задържа Омар ал-Хатиб, докато той се опитвал да избяга по море към Европа. Анкара го смята за един от организаторите на атентата в Рейханлъ.

Ал-Байда, село край Банияс в крайбрежната провинция Тартус, и сунитският квартал Рас ан-Набаа в самия град бяха нападнати на 2-3 май 2013 г. В доклад от август 2013 г. Независимата международна комисия на ООН за разследване на Сирия установи, че правителствените сили са обкръжили и обстреляли Ал-Байда, а после са влезли в селото заедно с бойци на Силите за национална отбрана (NDF), както се нарича по онова време опълчението на режима. На следващия ден същото се повтори в Рас ан-Набаа. Комисията заяви, че не е открила следи от бойни действия на въоръжената опозиция в Ал-Байда и Рас ан-Набаа при убийствата и изчисли броя жертви на 150-250 в селото и 150-200 в квартала. Human Rights Watch документира случаи на най-малко 248 екзекутирани, а SNHR, която събира имената на жертвите от първите дни, отбелязва 459 убити, от тях 92 деца и 71 жени. Свидетелства на оцелели описват разстрели и убийства с хладно оръжие, изгорени къщи и тела, трупове по улиците, в дюкяните и мазетата.

Името на Урал се появява в доклада от 10 май 2013 г. на SNHR, в който жители на района го сочат като един от командирите на клането. На 5 май, 2 дни след това, в интернет беше публикуван видеозапис, в който той казва, че Банияс е единственият изход на „предателите“ към морето, градът рано или късно трябва да бъде обсаден и да започне „прочистване“. Не е известно кога точно е заснет записът. Още в същата година Урал отрече обвиненията в интервю за BBC Türkçe и настоя, че по време на клането е бил с хората си в Латакия, а групата му „никога не посяга на цивилни“ и че твърденията за клане са абсурдни.

Урал, който е алауит като династията Асад, е роден през 1956 г. в Антакия, в турската провинция Хатай, към която Сирия предявява претенции и след нейното присъединяване към Турция през 1939 г. Като младеж той влиза в Народната освободителна партия-фронт на Турция (THKP-C) и оглавява отцепилото се от нея крило „Аджилджилер“ („Спешните“), което води въоръжена борба за връщането на Хатай към Сирия. През 1978 г. е хвърлен в затвора, а през 1982 г. бяга в Сирия, където по времето на Хафез ал-Асад получава сирийското си гражданство и името Али Каяли. След избухването на гражданската. война през 2011 г. оглавява фракция на име „Сирийска съпротива“, която участва в сраженията в провинция Латакия редом с армията на Башар ал-Асад. Неведнъж е обявяван за убит, а през септември 2018 г. оцелява при атентат в същата провинция.

В Турция името му е свързано с датата 11 май 2013 г. На този ден две коли бомби избухват пред общината и пощата в Рейханлъ, на 10 км от границата със Сирия. Тогавашните власти посочиха сирийското разузнаване като отговорно за атентата, а прокуратурата в Адана добави Урал към обвинителния акт като пряк участник. Той отрече това и обвини израелските служби. Когато през февруари 2018 г. съдът произнесе присъдите, делото срещу него и останалите беглеци беше отделено. От 2018 г. насам MIT връща в Турция беглеците един по един, а сега Анкара обяви, че с Урал е задържан и последният.

В Ал-Байда, Банияс и Джабле новината беше посрещната с такбири – възгласи „Аллаху акбар“ от местните джамии, а местни излязоха по улиците, сочат кадри от социалните мрежи и репортаж на кореспондентка на „Syria Now“, платформа на Al Jazeera за страната. „Цялото ми семейство загина в клането в Ал-Байда, убиха около 45 души, сред тях жени и деца“, каза пред нея местен жител, който поиска Урал да бъде екзекутиран на площада в селото, пред близките на жертвите. Друг свидетел посочи дюкян, в който по думите му имало над 100 изгорени трупа, натрупани един върху друг.

Директорът на SNHR Фадел Абдулгани определи ареста като важна стъпка към постигане на справедливост за близките на жертвите, чакали повече от 13 години. Той настоява обаче връзката между престъпленията и всеки заподозрян да бъде доказана в съда, независимо дали става дума за участие, издадени заповеди или отговорност като командир за действията на подчинените му. Той заяви готовността на мрежата да осигури свидетелства, снимки и записи, които събира от 2013 г. Абдулгани подчерта, че те ще станат доказателства едва след проверка на техния произход и автентичност. Ръководителят на Националния орган за преходно правосъдие Абдулбасит Абдуллатиф заяви, че престъпленията от миналото не се погасяват по давност, а министърът на правосъдието Мазхар ал-Уайс нарече ареста ново постижение на държавата.

Ако се стигне до процес, той ще се води в държава, по чието крайбрежие имаше кръвопролитие и срещу алауитите. През март 2025 г. нападения на клетки от привърженици на бившия режим срещу службите за вътрешна сигурност прераснаха в отмъщение: близки до новата власт въоръжени групи избиха алауити на десетки места по крайбрежието. Правителствената комисия за установяване на фактите посочи общо 1 426 загинали при тази вълна на насилие, повечето от които цивилни, и състави списък с общо 298 заподозрени за посегателства срещу алауити. Сред засегнатите места отново беше град Банияс: Amnesty International документира над 100 убити в града на 8-9 март, повечето в квартал Ал-Кусур. Затова делото срещу Урал ще покаже не само каква присъда ще получи той, но и дали Дамаск съди престъпленията от 2013 г. и от 2025 г. по едни и същи правила. Отговорът ще личи по това дали обвинението ще бъде повдигнато публично, дали заседанията ще бъдат открити и дали защитата ще може да оспори доказателствата, представени от SNHR. Предстоят също приключване на ливанското разследване за Мансурия и окончателно решение на турската държава дали да поиска предаването му.

ПКК опразни четири позиции в Метина и поиска свобода за Йоджалан

🇹🇷⛰️🇮🇶 Кюрдската работническа партия (ПКК) е изтеглила силите си от 4 позиции в планинския район Метина в Иракски Кюрдистан, потвърдиха вчера, 12 октомври, източници оть службите за сигурност на Турция, цитирани от държавната агенция Anadolu. Става дума за убежищата Хебат, Яжк, Сабри и Сасон в района Базе, опразнени според Анкара на 8 октомври. В същия ден за изтеглянето обявиха и от самата ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация и която през май 2025 г. обяви саморазпускането си, което обвърза с искане за свобода за своя основател Абдуллах Йоджалан, затворен на остров Имралъ от 1999 г.

Източниците описват хода като част от „продължаващата работа по опразването на убежищата, създаващи риск от сблъсъци от гледна точка сигурността на Турция“, и като знак, че процесът продължава решително. Следващият етап започва едва „след прекратяването на дейността на ПКК/KCK във всички области“. KCK е Съюзът на кюрдистанските общности, който обединява ПКК и свързаните с нея структури. Тогава ще бъде потърсено обществено помирение с нейните членове, които се върнат в Турция по новия закон, а програми в образованието, икономиката и други сфери на живота ще осигурят интеграцията им в обществото.

ПКК обяви оттеглянето си с изявление на Ръководството на движението – орган, създаден след обявеното саморазпускане. То беше разпространено от близката до нея новинарска агенция ANF. В него се посочва, че силите на ПКК в Турция, които не са създали никакъв риск от сблъсък, са се изтеглили изцяло няколко дни по-рано. „Освен това в същите дни опразнихме и 4-те бойни тунела и позициите в Метина, западно от Зап, за да не ги възприема турската държава като заплаха, въпреки че са далеч от границата“, се посочва още в текста. Така движението смята, че е изтеглило всичките си сили от територията на Турция, както и онези извън нея, „за които може да се каже, че са близо до границата“.

„Турската държава вече по никакъв начин не може да говори за въоръжена заплаха за Турция“, обобщават от ръководството на бившата ПКК.

Метина е планински район в иракската провинция Дохук, граничеща с турската провинция Хакари. Заедно със Зап и Авашин-Басян районът беше една от трите цели на трансграничната операция „Нокът-ключалка“, започната на 17 април 2022 г. от турската армия, и често е място на сблъсъци между турските части и ПКК. Напускането на Метина е последната от няколко поредни вълни на изтегляне. На 26 октомври 2025 г. ПКК обяви, че извежда бойците си от Турция в Северен Ирак, а на 17 ноември съобщи, че напуска региона Зап. Вестник Nefes, позовавайки се на разузнавателни доклади, отчете през юни 2026 г. 72 изоставени позиции, а Rudaw в началото на август съобщи за още 81, като според него силите са се пренасочили към планината Кандил и иранската граница.

Изявлението съдържа и открит упрек към управляващите. Според него Йоджалан е приел рамковия закон от август като „първата от хиляда стъпки“ към ролята на „координатор на мира и политизирането“, която да изпълни при свободни условия на работа. Под политизиране се разбира преходът на ПКК от въоръжена към политическа борба. Движението не е отхвърлило закона, но смята, че неговото изготвяне без участието на Йоджалан и ръководството го е направило „безсмислен и труден за прилагане“. Обещанието лидерът да се среща с журналисти и други кръгове не е било изпълнено, а изолацията му продължава с изключение на една среща с делегация на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ). Според ръководството вече няма пречки пред действията за свободата му и за т.нар. закони за свободата, нито има оправдания те да бъдат отлагани. Ръководството предупреждава: „Ако по този въпрос не бъдат предприети стъпки без отлагане, съмненията в процеса сред нашия народ и движението ни за свобода ще се потвърдят, а това ще се отрази на позициите във всяко отношение.“

Условието не е ново. На 18 септември 2026 г. пред Nûçe TV Джемил Баик, съпредседател на Изпълнителния съвет на KCK, заяви: „Ако Апо не е свободен, няма да оставим оръжието и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на Йоджалан.

Правният механизъм, на който стъпва турският сценарий, все още не е задействан. Законът за укрепване на националната солидарност и социалната интеграция (№ 7595) е приет на 10 август и влезе в сила в деня на обнародването си (18 август). Основната му част обаче започва да се прилага едва след като службите се уверят, че ПКК е прекратила фактическото си съществуване, предавайки всички оръжия и боеприпаси под неин контрол, а Съветът за национална сигурност (СНС) потвърди това с решение, поместено в турския „Държавен вестник“ Тогава разследванията и делата за повечето престъпления се отлагат с 5-10 години, а членовете ѝ разполагат с 6 месеца да подадат заявление. Изключени са умишлените убийства, извършени като част от дейността на организацията, и престъпленията, за които се предвижда доживотен затвор, и са извършени преди 1 юни 2005 г. Законът не урежда положението на Йоджалан.

На 30 септември СНС проведе първото си заседание след приемане на закона, но нейното изявление гласи само, че са оценени предприетите мерки и изминатият път към целите на процеса, без да приеме решение, което да установи изпълнението на условията. Фети Йълдъз от Партията на националистическото движение (ПНД), който е бил в парламентарната делегация при Йоджалан на Имралъ, каза пред колумниста на Sabah Явуз Донат, че очаква резултат до края на ноември, а след това да започнат процедурите за осъдените за тероризъм в затворите. По думите му законът ще обхване около 2800 души, а основателите и висшестоящи ръководители на ПКК от 1984 г. насам, около 230 души, няма да могат да се възползват от него.

На 10 октомври, два дни след изявлението на ПКК, лидерът на ПНД и съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели призова да бъдат създадени институциите, предвидени в закона, и да се възложат отговорности на онези, които искат да ги поемат. „Една от тях е и координаторството на политизирането в мирния процес. Това е право и на човека на Имралъ“, подчерта той и добави, че такава роля би помогнала оръжието да бъде оставено. Той отправи предложение за самото название на ролята „Координаторство на мирния процес и политизирането“ още на 5 май 2026 г. В своето изказване от 10 октомври той не спомена нищо за освобождаване. „В борбата с тероризма връщане назад няма“, заяви той. Двете страни назовават самия процес по различен начин: източниците на Anadolu го наричат с името на закона, Бахчели и СНС – „Турция без тероризъм“, а ПКК и ДЕМ – „Процес за мир и демократично общество“.

Делегацията на ДЕМ за Имралъ, в която бяха Первин Булдан и Митхат Санджар, се срещна на 8 октомври с трима от ръководителите на Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган, а на другия ден и с Бахчели. В деня на втората среща, когато се отбелязва годишнина от принудителното напускане на Сирия от Йоджалан през 1998 г., съпредседателката на ДЕМ Тюлай Хатимоулларъ заяви: „За да успее Процесът за мир и демократично общество, трябва да се отвори пътят г-н Йоджалан да работи и да общува в свободни условия; преговорите трябва да се водят при равни условия.“

Оттеглянето от Метина идва седмица след друг ход на Анкара в Северен Ирак, обвързан с напредъка на Багдад в Синджар. На 1 октомври Министерство на отбраната в Анкара обяви, че базата Башика-Зилкан край Мосул, използвана от турските военни от 2015 г. насам, предстои да бъде поетапно предадена на иракските федерални власти, „според договорения механизъм и график“ и като се отчита напредъкът на централното правителство в Синджар. Там след избиването и отвличането на хиляди йезиди от „Ислямска държава“ през 2014 г. се установиха бойци на ПКК, с чиято подкрепа бяха оснвоани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ). Иракският премиер Али ал-Зайди обяви нейното разоръжаване на 11 септември, но висш служител по сигурността в провинция Ниневия каза на следващия ден, че няма никакви конкретни действия и там остават над 4000 бойци. Министерството описва целта на предаването със същия израз, с който СНС назовава регионалната част от процеса: регион без тероризъм.

Анкара и ПКК описват различни следващи етапи. Според Анкара първо трябва да прекрати всяка дейност на ПКК, а едва след това може да бъде направен път на завръщането и интеграцията; освен това законът изисква от службите да установят, че е предадено цялото оръжие. Изявлението на ПКК говори за изтеглени сили, не за предадено оръжие, а Баик обвързва процеса по разоръжаване с освобождаването на Йоджалан. Затова решение на СНС до края на ноември, каквото очаква Йълдъз, е малко вероятно, докато положението на Йоджалан остава същото. Признак за алтернативен развой би било официално учредяване на ролята, за която говори Бахчели, или срещи на Йоджалан с журналисти, каквито според ПКК са били обещани. Новото заседание на СНС без решение или изявление на KCK, което отново обвързва предаването на оръжието със свободата на Йоджалан, би било признак за застой.

Анализ: Забрадката е поводът, Израел е причината за кризата между Анкара и Баку

🇦🇿⚔️🇹🇷 Турция няма да отговаря на Илхам Алиев. Партия на справедливостта и развитието (AKP) на президента Реджеп Тайип Ердоган и анонимни служители в Анкара изглаждат публичния спор, който продължава вече 3 седмици между Анкара и Баку и започна с училищните униформи в Азербайджан. „Смятаме, че става дума за недоразумение“, заяви висш служител в Анкара пред Middle East Eye на 9 октомври и увери, че Анкара няма намерение да се намесва във вътрешните работи на „сродната държава“. Два дни по-рано говорителят на партията Йомер Челик заяви, че между Ердоган и Алиев има „истинско братско отношение“, и добави: „Има държави, които се опитват да влязат между Турция и Азербайджан. На тези държави категорично няма да позволим.“

На същия ден турската изследователка Дюня Башол, доктор по близкоизточни изследвания от израелския университет Бар-Илан, нарече случилото се „четвъртата голяма криза“ в отношенията между анадолските и азерските турци от 1918 г. насам. Поводите според нея са два: ограничения за хиджаба в класните стаи в Азербайджан и „безмилостната критика“ на консервативните турци към съюза с Израел. Коренът обаче е по-стар. Много турци, пише Башол, гледат на Азербайджан като на по-малък брат, който трябва да слуша, а Азербайджан след разпада на Съветския съюз не иска „още един по-голям брат“. Есето е написано изцяло от позицията на Баку, но описва много точно как два отделни спора се сляха в един.

Самата мярка е формулирана така, че думата „хиджаб“ да не присъства. С постановление №309 от 21 септември кабинетът на премиера Али Асадов забрани на учениците в държавните училища допълнителни елементи на облеклото, които нарушават единството на униформата или са несъвместими със светския принцип на общото образование. В текста не се споменава хиджаб, нито се предвиждат санкции. Решения се вземат от педагогически съвети, а отговорността за облеклото носят родителите по силата на поправка в Закона за общото образование, която Алиев одобри на 22 юли.

На 28 септември в училище №6 в Сумгаит не допуснаха в клас момичета със забрадки; родители в Гянджа и Джалилабад съобщиха за същото. В социалните мрежи беше разпостранено видео на ветеран от Втората карабахска война, който показва протезата си: „Ето тази ръка я дадох в боевете за родината“. Дъщеря му не била допусната в училище. На 6 октомври кабинетът въведе и изисквания към облеклото на учителите, а на 9 октомври бяха обявени засилени проверки.

Ден след приемане на постановлението, на 22 септември, Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН: „Забраната за забрадка, въведена в училищата от някои държави, смятаме за посегателство срещу най-основните права на жените.“ Държава не назова. Двама служители отбелязаха пред Middle East Eye, че има предвид Франция и Австрия. Във Франция знаците на религиозна принадлежност са забранени от 2004 г. в държавните училища. В Австрия от 1 септември момичетата под 14 години не могат да носят забрадка в клас, а родителите им плащат глоби от 150 до 800 евро. Азерски източник допуска пред същото издание, че Алиев е отговарял именно на тази реч. След като се появиха кадрите от Сумгаит, близки до Ердоган турски медии направиха паралел с 28 февруари 1997 г. – т.нар. постмодерен преврат, който изтласка ислямисткото правителство на Неджметин Ербакан от властта и забраната за забрадки в университетите беше затегната.

Израелската връзка се намеси в спора на 24 септември. Когато премиерът Бенямин Нетаняху излезе на същата трибуна, по изчисления на Anadolu около 70 делегации, сред които и турската, напуснаха залата. Азерският представител, първи секретар на постоянната мисия Максад Хюсейнов, остана до края. В същата реч Нетаняху нарече Ердоган „тиранин“ и „разпространител на антисемитски лъжи“. Гневът в турски медии и социални мрежи се насочи към Баку: Haberler написа за „държавата, която донесе голямо разочарование в ООН“, а някои коментатори стигнаха до думата „предателство“. На 26 септември Съветът по медиите и излъчването на Азербайджан определи кампанията в турските медии като „координирана“ и „организирана от определени кръгове“ и не изключи забрана за влизане в страната на организаторите и изпълнителите ѝ.

Двете обиди се събраха на 1 октомври в заглавие на ислямисткия вестник Yeni Akit: „Тормозът по модела на 28 февруари в Азербайджан, който спи със ционисткия Израел, ще струва скъпо на Алиев“. Материалът не предоставя доказателство, че Израел има пръст в училищните правила; но тезата му е именно, че подобна връзка съществува. В нея се изказва и представителка на HÜDA PAR, малката кюрдска ислямистка партия, подкрепила Ердоган на изборите през 2023 г. На 30 септември независимият депутат от Истанбул Мустафа Йенероглу, бивш член на AKP, нарече практиката в Азербайджан „системна държавна политика“ и призова Ердоган да повдигне въпроса пред Алиев. На 3 октомври сдружение Özgür-Der протестира пред азерското генерално консулство в Истанбул.

Предишната вълна на напрежение, която Башол не включва в своя списък, също беше свързана с Израел. След като на 5 март ирански дрон удари летището в Нахичеван и рани 4 души, Алиев определи удара като „терористичен акт“ и разпореди на армията да подготви ответни мерки. Медии, близки до управляващите в Турция, реагираха остро. По оценка на историка Алтай Гьоюшов от Бакинския изследователски институт те все по-открито очакват Баку да постави връзките си с Анкара над тези с Израел, а верни на Алиев депутати обвиниха медии от обкръжението на Ердоган в организирана кампания. Сегашният спор е втората вълна на напрежение тази година.

Цифрите обясняват защо тази нишка не се къса. По данни на Kpler азерският суров петрол е представлявал 46,4% от петролния внос на Израел през 2025 г. – най-високият дял за последното десетилетие, далеч пред руския петрол с дял от около 28%. Доставките за Израел от Джейхан са нараснали с 31%, до 94 000 барела дневно. Джейхан е турско пристанище, крайната точка на тръбопровода Баку–Тбилиси–Джейхан. След юни 2024 г. официално търговията между Турция и Израел е нула, а турската позиция е, че петролът е азерски и не може да определя купувача му. В обратна посока Израел е един от основните доставчици на оръжие за азербайджанската армия, включително на безпилотни системи.

Самото постановление обаче не произтича от израелската връзка. Ограниченията за хиджаба са по-стари от спора. През ноември 2010 г. министерство на образованието ги въведе, а след протести ги оттегли. През март 2026 г. директори в Имишли, Мехдиабад и Сумгаит завръщаха момичета със забрадки. В Мехдиабад по сведения на активисти са върнати 23 ученички наведнъж, а в края на месеца, по думите на активистка, ограниченията бяха отменени. Логиката на Баку е насочена на юг. В речта си на 2 октомври Алиев постави идеологическата сигурност наравно с физическата и каза, че „идеологическото ни пространство трябва да бъде свободно от чужди елементи, от чужди влияния“. После попита защо „в някоя държава“ се създават медии на азербайджански език, и отговори: не за да помагат, а „за да тровят мозъците на младите“. Такива издания, добави той, има „точно до нас“, но и на Запад. Съседа не назова; анализатори свързват думите с Иран, където живеят милиони етнически азербайджанци. На 22 септември теологът Абгюл Сюлейманов, критикувал ограниченията във Facebook, беше задържан и получи 30 дни административен арест. В Баку забрадката е въпрос на иранско влияние сред шиитите, а в Турция се превърна във въпрос за Израел.

Отговорът, отправен към Турция, също дойде на VIII конгрес на управляващата партия „Нов Азербайджан“. В записа на президентството Алиев казва, че стреаната му отвръща „на един удар може би два, пет, десет“, „за да си седи всеки на мястото, да не се меси в работите ни, да не си вре носа в начина ни на живот и да не ни сочи пътя“. После: „Не ни трябва ничия помощ, не ни трябва и ничие покровителство. Когато имахме нужда, никой не ни помогна.“ Оръжието, отбелязва той, е купено с пари, „по световни цени, до последния патрон“. И накрая: „Нашето предимство е, че за разлика от някои държави нямаме нужда да създаваме легенди.“ Други, продължи той, искат да си припишат постижения от миналото или да преувеличат ролята си, като изкривяват историята. Турция не беше назована, но в социалните мрежи и сред коментатори тази реч беше възприета като отговор на Анкара. Думите съвпадат с упрека, който Башол отправя към своите сънародници: че свеждат победата в Карабах до турските дронове. Самият Алиев разказваше друго през февруари 2024 г. в Анкара, когато заяви, че Турция е застанала до страната му във войната и изявленията на Ердоган са възпрели други сили от намеса.

Анкара не отвърна. На 27 септември, годишнината от началото на Втората карабахска война, Ердоган писа в X, че Карабах е азерска земя, и се обади на Алиев; съобщението на президентството в Баку за разговора не споменава училищните правила. Челик разграничи протестите от действията на правителството, защото участниците „действат по собствена инициатива“, и предупреди, че Анкара няма да търпи опити да бъде създавано впечатление за разрив. Така Ердоган, който от години говори за някогашната турска забрана за забрадки като за несправедливост спрямо вярващите, мълчи, когато най-близкият съюзник на Турция въвежда подобна мярка.

Вчера се навършиха 17 години от третата криза в списъка на Башол. На 10 октомври 2009 г. в Цюрих външните министри Ахмет Давутоглу и Едуард Налбандян подписаха протоколите за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, без съгласието на Баку и без условие за изтегляне от окупираните азерски територии. Четири дни по-късно в Бурса полицията не допусна азерски знамена на мача Турция–Армения, гледан от държавните глави Абдуллах Гюл и Серж Саргсян. В отговор Баку свали знамената на Турция от паметника на османските войници, загинали за града през 1918 г. на Алеята на шехидите. Протоколите така и не бяха ратифицирани: Ердоган обвърза ратификацията с изтегляне от Карабах, а през 2018 г. Армения ги анулира. Тогава отстъпи Анкара.

Първите две кризи в списъка на Башол водят към същия извод. През лятото на 1918 г. османските войски влизат в Табриз и по думите ѝ първоначалният ентусиазъм на местните тюркоезични жители бързо минава в съпротива срещу чуждата управа. През 90-те години Баку очаква от Анкара повече, отколкото получава. Башол пише, че при арменското настъпление към Келбеджар през април 1993 г. президентът Абулфаз Елчибей е поискал от Турция хеликоптери за евакуация на цивилни и е получил отказ. През март 1995 г., след бунта на специалните полицейски части ОПОН срещу Хейдар Алиев, Баку открито заговори за турско участие, а Анкара така и не призна, че хора от нейните служби са били замесени. Илхам Алиев се върна към онова време в същата реч: „Никой не ни помагаше, и във войната никой не помагаше.“

Разликата в зависимостите обяснява защо Анкара отстъпва. Азербайджан е вторият доставчик на газ за Турция след Русия: по данни на енергийния регулатор EPDK за август 2025 г. от него са внесени 1,05 млрд. куб. метра от общо 4,02 млрд. куб. метра – около 1/4 от вноса. През Нахичеван и арменската област Сюник минава бъдещият сухопътен коридор, който ще свърже Турция с основната част на Азербайджан, а оттам с Каспийско море. Баку пък продава почти половината от петрола, който внася Израел. Гьоюшов допуска, че през март турският натиск е помогнал Алиев да омекоти тона към Иран: след гневната реч той поздрави новия върховен лидер и изпрати хуманитарна помощ. Връзката с Израел остана непроменена: петролът продължава да тръгва от Джейхан, а дипломатът в ООН остана в залата. Официалната версия в Анкара е друга: речта на Ердоган не е за Баку, значи няма и спор, от който да се отстъпва. Бившата председателка на Özgür-Der Хюля Шекерджи пък цитира непотвърдени сведения, че турски служители са предупредили Баку насаме; ако са верни, публичното мълчание прикрива непубличен натиск.

Формулата „една нация, две държави“ има предел и той е Израел. Баку го показа два пъти тази година, а Анкара засега го приема. Много вероятно е турското правителство да запази официалното си мълчание за забрадката, а Баку да не отмени постановление №309. За обратното ще свидетелства Ердоган, ако лично назове Азербайджан по въпроса за забрадката, или той, ако тихо прекрати прилагането на правилата, както стана в края на март. Ескалация ще означава реално прилагане на забрана за влизане в страната на турски журналисти или активисти. А единственият знак, че Анкара е посегнала на израелската връзка, би бил спад в броя на танкерите от Джейхан към Израел в месечните данни на Kpler. Такъв сценарий обаче граничи с не. Дотогава Баку продава на Израел почти половината от петрола му, а тръбопроводът, по който се доставя този петрол, завършва в турско пристанище.

Киев изброи пет формата на примирие; всички чакат съгласието на Москва

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна е готова да приложи 5 различни режима на прекратяване на огъня, от пълно примирие по цялата линия на фронта до отделни договорки за Черно море и енергийната инфраструктура, ако Русия приеме някой от тях. Това заяви Георги Тихий, говорител на Министерство на външните работи по време на редовен брифинг на ведомството, проведен на 7 октомври. Зад предложенията застават Турция, Египет, Индия и САЩ, а вариантите на примирие в Черно море са разработени в консултации с личното участие на външния министър Андрий Сибиха, т.е. не са идеи на други страни, предложени на Украйна в готов вид.

„За танго трябват двама, както знаете. Затова е нужно съгласието на руската страна за тези варианти. Предложенията според нас са от взаимна изгода и реалистични“, каза говорителят.

Първият режим е пълното и безусловно прекратяване на огъня, на което Киев се съгласи през март 2025 г. в саудитския град Джида. Тогава, на 11 март, той прие предложението на САЩ за незабавно прекратяване на бойните действия за 30 дни с възможност за удължаване, при условие че Русия го приеме и го приложи едновременно. „Това украинско съгласие остава в сила и би могло да се приложи, ако Руската федерация също даде съгласието си“, каза Тихий. Вторият и третият формат са предложенията на Турция и Египет за Черно море. Четвъртият е широката инициатива на Индия, която търси паралелно решения за енергетиката и продоволствената сигурност в Черно море. Тихий не навлезе в подробности поради чувствителната тема, но потвърди, че Делхи работи по нея много активно, и благодари лично на външния министър Субраманиам Джайшанкар. Петият формат е американският: мораториум на ударите по енергийни обекти, възможността за който президентът Володимир Зеленски обсъди с Доналд Тръмп при последните им контакти.

Списъкът съвпада с описаното от Сибиха в началото на октомври за четири предложения. Самият той описа индийското като „най-широко“ и постави едно условие: приема енергийно и черноморско примирие заедно и енергийното трябва да спре ударите по всички енергийни обекти, включително по пристанищните обекти. Безусловното прекратяване на огъня по линията на фронта той спомена отделно, като възможност, от която Украйна не се отказва. На 7 октомври Hindustan Times описа съдържанието на индийския план, позовавайки се на запознати с него източници. Планът има 3 части: прекратяване на всички удари по енергийни обекти и друга инфраструктура, непрекъснат превоз на зърно и енергоносители през пристанища на Черно море и край на атаките срещу търговски кораби. Според вестника Индия го е предала на украинското ръководство при посещението на Джайшанкар в Киев на 3 септември.

По на САЩ, Турция и ООН вече има конкретни срещи и срокове. На 22 септември Зеленски разговаря с Тръмп в продължение на 40 минути в седалището на ООН в Ню Йорк, след което украинският президент каза, че е готов за енергиен мораториум във всякакъв формат, но едностранен отказ от ударите по руските рафинерии не е бил обсъждан. В края на месеца, на закрита среща по време на Общото събрание на ООН, представители на Турция, САЩ, ЕС, Египет и Индия обсъдиха ограничена и взаимна договорка за свободно търговско корабоплаване и защита на пристанищата и енергийната инфраструктура. Турция и ООН готвят преговори по нея с Русия и Украйна за началото на октомври, като посредници са пратеници на Центъра за хуманитарен диалог, швейцарска неправителствена организация.

В отговорите си от последните седмици Москва не дава съгласие за нито един от форматите. На 14 август говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че връщането към схемата на зърнената инициатива в Черно море от 2022–2023 г., договорена тогава с посредничество на Турция и ООН, няма смисъл, и добави, че Москва не е получила по официален път турско предложение за мораториум върху бойните действия в Черно море. На 1 октомври, на форума „Валдай“, Владимир Путин отказа размяна, при която Русия спира ударите по украински кораби срещу край на атаките по рафинериите в Русия. Според него Украйна първа е започнала да удря руски танкери и кораби с мирни товари. „Започнахме да отвръщаме“, каза Путин. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва не разполага с конкретни подробности за инициативата на Турция и ООН, а Киев „не проявява особена готовност за всеобхватни договорености“. За Русия, по думите му, е важно напълно да прекъсне морските доставки на военна техника, боеприпаси и гориво за украинската армия.

На 7 октомври, в деня на брифинга, Песков благодари на Индия „за тази готовност и за предложените идеи“, без да уточни дали Москва приема някоя от тях. Късно вечерта руското министерство на отбраната обяви, че в сряда, 7 октомври, е поразило в морето кораб за сухи товари, превозвал към Одеса товари за украинската армия. Името на кораба не беше съобщено.

На същия брифинг Тихий коментира и удара в изключителната икономическа зона на България. Около 3:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври морски и въздушни дронове поразиха два търговски кораба, плаващи на 70 морски мили източно от Бяла. Корабът за сухи товари „ALFA WATAN“, плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а България прекрати издирването на 10-членния му екипаж, без да открие следи от тях. Вторият кораб, „ABLE“ под флага на Палау, се запали; всичките 18 души на борда, сред които 11 турски и 7 индийски граждани, бяха спасени. Българският премиер Румен Радев не назова извършител, а началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов говори за комбинирана атака, без да посочи чии са дроновете. Един от моряците обаче заяви, че корабът е бил ударен под водата, като най-вероятното обяснение е торпедо от руска подводница. Зеленски заяви, че ударът е нанесен с руски дронове. Руското посолство в София обяви, позовавайки се на военното ведомство, че двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили в нощта на 6 октомври“, и призова да се изчакат резултатите от разследването.

Тихий е категоричен. Украинското министерство и посолството в София са предали на българската страна всички данни, с които Киев разполага, включително данните от въоръжените сили на страната. „В момента няма никакво съмнение, че това са руски удари“, каза Тихий и припомни, че Киев е потвърдил официално, че не е провеждал операции в тази част на морето. Според него ударът по кораби в икономическата зона на България е „безочие и наглост“, изискващи „реални действия“, а не просто осъждане и дипломатически изявления.

Съпоставката между списъка на Тихий и руските изявления показва, че Москва не е дала съгласие за нито един от петте формата, а за повечето вече е поставила условие или е отказала. Пълното примирие изчаква руско решение още от март 2025 г. Енергийното и морското примирие се срещат с най-твърдия отказ: Киев приема двете договорки само заедно, а Путин отхвърли точно размяната, в която ударите по кораби спират в замяна на прекратяване на ударите по рафинерии. Пред предложението на Турция и Египет е искането на Песков руската армия да може да спира морските доставки за украинската армия. Зърнената инициатива от 2022 г. решаваше такъв спор със съвместни инспекции на корабите, координирани от Истанбул, но вече беше отхвърлено връщането към нея. Подобни договорки вече бяха обявени: на 25 март 2025 г. Белият дом съобщи за споразумения с двете страни за безопасно корабоплаване и за забрана на ударите по енергийни обекти. Кремъл веднага обвърза морската част с премахване на ограниченията за селскостопанския износ и с връщането на държавната селскостопанска банка Росселхозбанк в SWIFT, международната система за банкови съобщения. На 18 април Кремъл обяви, че 30-дневният енергиен мораториум е приключол, след като двете страни се обвиняваха в десетки нарушения.

Москва обаче не затваря вратата. На 2 октомври Песков заяви готовност за диалог за сигурността в Черно море, макар да призна, че конкретни преговори не са водени, а на 7 октомври благодари именно на Делхи. Индийският план е най-широкият от петте и, подобно на обсъдената в Ню Йорк договорка, която съчетава енергетика и корабоплаване, т.е. отговаря на украинското условие. Спокойното море би облекчило и руския износ: по данни на източник на Reuters руският износ на зърно през черноморските и азовските терминали е намалял през юли с 22,8% на годишна база, до 1,8 млн. тона, заради украинските атаки.

При сегашните руски условия обаче черноморско и енергийно примирие през октомври е малко вероятно. Тази прогноза би станала по-малко категорична, ако руска делегация вземе участие в готвените от Турция и ООН преговори или ако Москва даде официален отговор на индийския план, надхвърлящ благодарността. Обратно, тя би станала по-категорична, ако руските военни продължат да обявяват удари по кораби за сухи товари, пътуващи към Одеса, а атаки като тази край Бяла се повторят в западната част на морето.

Турция подготвя специални части и пилоти за Саудитска Арабия срещу хутите

🇹🇷🛡️🇸🇦 Турция се готви да разшири военното си присъствие в Саудитска Арабия през следващите седмици с още техника, техници, екипи за спешно реагиране и придружаващи бойни сили, а след разрешение от парламента – и с ограничен брой специални части, опитни пилоти и самолети срещу дроновете и балистичните ракети, които хутите изстрелват от Йемен. Турски служители и източници, запознати с подготовката, описаха плановете пред Middle East Eye на 6 октомври. На следващия ден двама служители от САЩ и Турция потвърдиха пред Ройтерс, че помощта засега ще остане предимно отбранителна и техническа.

Стъпката беше предшествана от първото задействане на договора за съвместна отбрана, подписан в Мека от Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“, по силата на който въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия, Турция или Пакистан се счита за такова и срещу трите. На извънредно заседание в Рияд на 5 октомври Стратегическият политически и отбранителен комитет на съюза реши страните „незабавно да преминат към практическо изпълнение на колективните ангажименти в отбраната“ и да осигурят „договорените военни сили и способности и бързото разполагане в Кралството“. Анкара изпрати на заседанието външния министър Хакан Фидан, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Исламабад беше представен от вицепремиера и външен министър Ишак Дар, фелдмаршал Асим Мунир и министъра на отбраната Хаваджа Асиф, а домакина – от министъра на отбраната принц Халид бин Салман.

Част от турската помощ вече е на терен. Двама представители на Анкара заявиха пред MEE, че от миналата година насам Турция поддържа в Кралството технически екипи, системи за ПВО и средства за електронна война, предназначени да заглушават и смущават радиосигнала, с който се управляват и насочват дронове и ракети. Задачата им е да пазят критична инфраструктура, включваща енергийните съоръжения. Правното основание, по думите на висш служител, е споразумение за военно обучение между Анкара и Рияд от 2010 г. То позволява на Анкара да изпраща ограничени сили с технически задачи. Турският източник на Reuters сведе сегашната помощ до военна техника, обмен на разузнавателни данни и оръжейни системи и уточни, че друго разполагане по линия на съюза засега няма. Американският служител, запознат с въпроса, описва по-широк обхват: оператори на дронове, прецизиране на отбранителните мерки, стратегическо планиране, логистика, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Според официални лица, цитирани от агенцията, помощта остава двустранна, докато турският парламент не ратифицира договора, и ще нарасне след това.

Парламентът решава кога помощта ще премине във втората си фаза. Член 92 от турската конституция дава на Великото национално събрание правото да разрешава изпращането на въоръжени сили в чужбина, освен в случаите, произтичащи от международни договори, по които Турция е страна. Затова според служителя споразумението от 2010 г. позволява изпращането само на такива ограничени контингенти, а за по-широко разполагане е нужно отделно разрешение от парламента. Пред депутатите стоят два документа и той сочи кой е по-спешен: „Трябва да ратифицираме и договора от Мека, но може да дадем предимство на закона за разрешаване на военното разполагане“. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик заяви на 7 октомври, че договорът ще бъде внесен за ратификация „до няколко дни“. Източниците на MEE в Анкара очакват разрешението да стане факт до края на октомври.

Вече се очертават и местата за разполагане през втората фаза. Втори събеседник на изданието заяви, че Турция ще разположи сили в поне една командна база само за отбранителна подкрепа на Кралството, след като нейни екипи са работили там по проекта през целия септември. Саудитски представители, цитирани от MEE, уточняват, че турските военни ще действат заедно със саудитските и пакистанските в обща база за координация, турското командване ще разполага с отделна собствена база, а операциите ще се провеждат в няколко различни направления. От турската армия се очаква да пази западния участък на тръбопровода Изток–Запад, който пренася суров петрол от източните находища до пристанище Янбу на Червено море и така заобикаля Ормузкия проток, и да участва в отбраната на Рияд и на свещените градове Мека и Медина. Тръбопроводът вече беше ударен на 10 септември от дронове, изстреляни от иракската провинция Майсан, по данни на саудитското външно министерство и на Багдад. След гласуването ще пристигнат специалните части и неуточнен брой опитни пилоти и самолети, които според запознати с планирането източници ще противодействат на хуситските дронове и балистични ракети.

Анкара очертава и границите на намесата си. „Не планираме да изпратим голяма група войници и нямаме намерение да се намесваме директно в Йемен“, каза същият висш представител и добави, че Анкара „все още смята, че дипломатическите усилия може да дадат резултат в следващите месеци“. Мурат Йешилташ, член на съвета по външна политика към президентството, смята за вероятно договорът или разрешението да бъдат внесени в парламента до 30 дни. Първоначалният принос на Анкара обаче, по думите му, „много по-вероятно ще бъде под формата на ПВО, антидрон системи или елементи за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка на саудитска земя, отколкото като бойни войски в Йемен“. Така, пише Йешилташ, Турция се вписва в мрежата за сигурност на Рияд, като в същото време държи под контрол риска и ангажимента, които поема.

Натискът, срещу който се изгражда тази отбрана, не отслабва. Рано сутринта на 7 октомври говорителят на хутите Яхя Сари обяви удари с балистични ракети и дронове по международно летище „Крал Халид“ в Рияд, по летището в Абха и авиобаза Хамис Мушайт. Говорителят на саудитската коалиция Турки ал-Малики каза, че балистична ракета е свалена северно от Рияд. Под обстрел беше и летището в Аден: според йеменското министерство на транспорта поне две балистични ракети и няколко дрона са били насочени към пистата и пътническия терминал, а самолет от Кайро е бил отклонен към Джида. Лидерът на движението Абдулмалик ал-Хути нарече „голяма лъжа“ отправените през септември обвинения, че хутите се прицелват в свещените градове Мека и Медина. Междувременно силите на йеменското правителство с въздушна подкрепа от Рияд започнаха контранастъпление за връщане на стратегическа крайбрежна зона до Баб ел-Мандеб. Морската сигурност е отделно направление и в този район: Турция и Пакистан са сред 14 държави, които на 31 юли в Рияд обявиха многонационална морска коалиция за защита на корабоплаването и енергийните маршрути през Баб ел-Мандеб, Червено море и Аденския залив.

Пакистан, третият член на съюза, потвърди присъствието си, но не и мащаба му. „Мога да потвърдя, че ние, силите на Пакистан, вече сме там“, каза на 7 октомври пред CNN генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, ръководител на пресслужбата на пакистанските въоръжени сили. Той добави, са войските „от десетилетия“ са разположени там „в различни функции и области“. Той определи като класифицирана информация броя, задачите и евентуалното им участие в Йемен. На 6 октомври Министерство на информацията на Пакистан отхвърли като „спекулативна“ публикацията на Reuters от 2 октомври, според която е изпратил между 30 и 40 хиляди военни в Саудитска Арабия за охрана на сухопътните граници и сваляне на дронове и ракети. Оперативните подробности, по думите на министерството, са поверителни.

През юни 2017 г. Ердоган разказа пред португалската RTP, че е отправил предложение на крал Салман за турска база на саудитска територия по аналогия на тази в Катар. Отговорът дойде по държавната агенция SPA: Саудитска Арабия „не може да позволи на Турция да създава военни бази на своя територия“. Същия месец Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поставиха закриването на строящата се турска база в Доха сред 13 искания към Катар, а турският парламент по ускорена процедура разреши разполагането на войски там два дни след като четирите държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. 9 години по-късно по думите на турски и саудитски източници, Рияд сам приема турска командна база и става втората монархия в Персийския залив след Катар, в която Турция ще има собствена военна база. Промяната е в характера на присъствието: от техници, които обслужват системи, към пилоти, специални части и отделно командване. Анкара ограничава числеността на силите си и изрично изключва Йемен.

Украйна е внесла турски системи за ПВО Korkut срещу дронове

🇹🇷🛡️🇺🇦 Турция е доставила на Украйна малък брой зенитни комплекси Korkut на компанията Aselsan, с които да проведе изпитания на турско антидрон оръжие в условията на интензивни руски удари. Това съобщи днес Middle East Eye, позовавайки се на няколко осведомени лица, които отказват да уточнят колко точно комплекса са били разгърнати на бойното поле. Украински служител, говорил анонимно заради правителствени ограничения, оценява системата Korkut като „в общи линии успешна“ срещу руските атаки и казва, че Киев би поръчал още, ако цената е подходяща.

Korkut е зенитен комплекс с автоматични оръдия, не с ракети: оръдията стрелят по цели в близкия обсег с боеприпас, програмиран да се взривява във въздуха. Батарея е съставена от 3 бойни машини и 1 командна, като е проектирана за работа срещу FPV дронове, включително такива с оптично влакно, благодарение на 25 мм интелигентен боеприпас. Батареята от 4 машини и боеприпасът принадлежат на различни варианти. Класическият Korkut е самоходна установка с две 35 мм оръдия Oerlikon KDC-02, произвеждани в Турция по лиценз от държавната компания MKE. Обсегът му е до 4 км, а командната машина със свой собствен радар е способна да засича цели на разстояние до 70 км, според Defense Express. 25-мм боеприпас ATOM 25 има вариант 100/25, който представлява мобилна машина с едно оръдие на колесно шаси, която беше показана на оръжейното изложение DSEI в Лондон през септември 2025 г. Според TURDEF ефективният обсег срещу дронове е 1000 метра.

По-рано тази година в Коня Aselsan представи и двата варианта на чуждестранни делегации. Този с 25 мм оръдие видяха представители на 15 държави през пролетта, а вариантът с 35 мм оръдия на колесно шаси – официални лица от 12 държави в края на септември. Middle East Eye не уточнява кой от двата варианта е бил придобит от Украйна, поради което калибърът на разгърнатите комплекси остава неизвестен.

Боеприпасите от семейството ATOM действат на един и същ принцип. Взривателят се програмира още при излизане от цевта: системата измерва началната скорост и изчислява къде точно да детонира снарядът, а при взрива във въздуха стотици волфрамови сачми образуват облак пред целта, според описание на 35 мм вариант, предоставено от изпълнителния директор на Aselsan Ахмет Акйол пред турското онлайн издание SavunmaSanayiST през юни 2024 г. ATOM 25 също детонира с електронен взривател и програмиращ модул и образува облак от готови поразяващи елементи, според описание на Militarnyi. Един изстрел поразява цели в определен обем, а не в една точка. Aselsan описва Korkut 35 като рентабилен начин за борба с въздушни заплахи на ниска цена, а към целите му се причисляват дронове, изтребители, хеликоптери, крилати ракети и ракети въздух-земя.

Предложението за Korkut не е ново за Украйна. През юни 2021 г. Aselsan търсеше преговори за продажба на комплекса на Киев и се готвеше да го демонстрира на изложението „Оръжие и сигурност“, провеждано в украинската столица. Според компанията продажбата е щяла да включва обучение на място и прехвърляне на част от производството в Украйна. Middle East Eye добавя, че в момента редица турски компании работят с украинската армия, за да тестват своите оръжия и да подобрят системите си, а Киев приема подобен вид сътрудничество с готовност. Като предишни турски доставки се изброяват дроновете Bayraktar TB2, ракети с лазерно насочване, артилерийски снаряди и картечници.

Износът на Korkut започва през 2024 г. През юни Aselsan подписа договор за износ към неназован клиент, който се превръща в първата ѝ чуждестранна поръчка, а Акйол потвърди подписването му в интервю от 20 юни. На 11 май Middle East Eye писа, позовавайки се на двама души от турската отбранителна индустрия, че Саудитска Арабия и Катар са подписали договори за версия 100/25. По думите на заместник-началника на армейския щаб по операциите генерал-лейтенант Саад Харбия пред The National, Ирак финализира покупка на 20 системи за ПВО, които вероятно са Korkut. В същия материал MEE посочва, че Турция още не може да предложи на страните от Персийския залив надеждно средство срещу балистични ракети: няколко нейни системи, сред които Siper за голям обсег, се намират в процес на разработка и се нуждаят от още поне 4-5 години.

На 3 октомври Акйол сподели пред държавната телевизия TRT Haber, че Korkut е въведен „в експлоатация в 9 държави“. Съобщенията не посочват кои са те. В цитираните материали са споменати Турция, Саудитска Арабия, Катар и Украйна, като за двете държави от залива говорим за подписани поръчки, не за действащи комплекси. Акйол добави, че турската армия вече ползва комплексите, че Aselsan е започнала износ, след като системата се е доказала, а „през следващите дни ще обявим нови износни договори за Korkut“.

През първите дни на октомври компанията обяви 2 големи сделки за ПВО системи. Първо, в платформата за публично оповестяване (KAP) се появи за договор за износ на стойност 488,5 млн. евро с краен клиент в чужбина. На 5 октомври последваха договори на стойност 2,46 млрд. евро с Дирекцията за отбранителната промишленост (SSB) към президентството на Турция за хибридни системи за ПВО. Нито едното съобщение не назовава Korkut, а първото не посочва и държавата на клиента.

Оценката за успеха е на един неназован служител и не е придружена от никакви конкретни данни: свалени цели, разход на боеприпаси, загубена техника. Служителят признава и пропуски: „Разбира се, имаше някои проблеми, но нищо, което да не може да се преодолее с леки настройки“. MEE не споменава нищо какви са проблемите и настройките. За нова покупка той поставя условие: „Ако цената е подходяща, бихме искали да купим още“. Колко комплекса се намират в експлоатация, къде и срещу какви цели, остава неизвестно. Към 5 октомври 2026 г. публично потвърждение на доставката от Анкара, Киев или Aselsan липсва.

Нова въоръжена група в Сирия се обяви срещу Израел

🇸🇾📜🇮🇱 Нова въоръжена групировка „Сарая Низа ал-Каба'ил“ обяви сформирането си „за сблъсъка с престъпните евреи в земята на Шам“. Кюрдската мрежа Rojava Intel я представи като предполагаем продукт на сирийското и турското разузнаване. Тя се нарежда до поредица групи, които от началото на 2025 г. се обявяват срещу присъствието на израелските сили в Южна Сирия, но към днешна дата нямат нито една значима операция.

Rojava Intel се описва като кюрдска мрежа, събираща сведения от общността и публично достъпни данни, и сподели изявлението в Telegram заедно със своя бележка. По „данните, които получихме“ формированието е създадено от турските и сирийски служби, ръководено е от Абу Ахмад Закур, отговорникът за племенните въпроси в Сирия, осигуряващ подкрепа и оръжие от Турция. Основната цел са атаки срещу израелски бази и позиции в Южна Сирия. Каналът не посочва откъде идва информацията, нито къде е взел самия документ.

Документът е озаглавен „военно крило“ и носи дата 30 септември 2026 г. В горния му десен ъгъл стоят две знамена. Черното носи шахадата, мюсюлманския символ на вярата. Червеното също носи шахадата, а под нея са белите полумесец и звезда от турското знаме. Текстът започва със стих от сура „Ал-Анфал“ с призив срещу враговете всеки да приготви „каквото можете от сила“ и обвинява Израел за „ежедневно навлизане на престъпните евреи в земята на Шам“ (традиционно арабско название на Сирия и Леванта), безчинствата им на юг, убийствата и арестите на беззащитни мюсюлмани и бездействието „на близки и далечни“. Думата „Израел“ в текста не се споменава нито веднъж: противникът на юг е назован „престъпните евреи“.

Името значи „Отрядите на откъсналите се от племената“ и идва от хадис, предаден от Абдулла ибн Масуд и включен в сборниците на Ибн Маджа и Ахмад ибн Ханбал. На въпрос за „чужденците“, на които е обещано блаженство, Пророкът отговаря, че това са откъсналите се от племената си. Тълкуванията ги описват като малцината, напуснали рода си заради вярата. Изявлението използва израза в същия смисъл: създаването на групировката обявяват „братя муджахидини в земята на Шам“, откъснали се „от племената и фракции“. Подписано е от „главния военен командир“ Абу Муаз Акнаф. Името на Закур в документа не се появява, а Турция присъства само в знамето.

Втората половина на изявлението отправя призив към „свободните синове на Шам“ да се присъединят към муджахидините, които искат да разкъсат оковите на мюсюлманската общност, която е притисната „между клещите на чуждия окупатор и клещите на предателските управници“. Кои са управниците, документът не уточнява, а правителството на Ахмед аш-Шараа не се споменават.

В Южна Сирия от януари 2025 г. издава изявления „Фронтът на ислямската съпротива в Сирия“, по-известен като „Ули ал-Баас“. Той започна като „Фронт за освобождение на юга“ с 48-часов ултиматум към Израел. В писмено изявление до Drop Site News от септември фронтът се определя като част от „оста на съпротивата“ от Техеран до Бейрут и Палестина, приписва си ракетни удари срещу израелски позиции и описва властите в Дамаск като „оръдия на ционисткия враг“. Изследователите, които го следят, изразяват съмнения относно мащабите му. Уаил Олуан от изследователски център „Джусур“ казва, че посланията му постоянно атаките, които могат да се проверят независимо.

Изследователят Айман ат-Тамими установи, че се е разцепил на две враждуващи фракции, а твърдението на едното от тях за двама загинали бойци по негова преценка е съчинено. Според израелската телевизия i24NEWS жители и местни водачи в Дараа казват, че част от сблъсъците, които групата си приписва, били спонтанни реакции на селяни при навлизането на израелските части. През февруари 2026 г. в Telegram се появи и „Движение за възпиране на окупацията“, което по описанието на South Front носи в емблемата си знамето и герба на новата сирийска държава.

Новата група повтаря формата на по-ранните: учредителен документ, знаме, стих от Корана и призиви за членство. Реални действия засега не са докладвани. Различава се по мястото, което отрежда на властта в Дамаск. „Ули ал-Баас“ открито я напада, движението от февруари носи държавни символи, а „Сарая Нуззаа ал-Кабаил“ говори за предателски управници, без да ги назовава.

Абу Ахмад Закур е бойното име на Джихад Иса аш-Шейх, роден през 1979 г. край Алепо и израснал в строга племенна среда като син на видна фигура от племето ал-Бакара. В началото на новия век навлиза в мрежи, свързани с „Ал-Кайда“, и прехвърля бойци към Ирак след американската инвазия през 2003 г. Арестуван е от сирийския режим и лежи в прочутия затвор „Седная“, откъдето е освободен през 2012 г. Той става един от основателите на „Джабхат ан-Нусра“. С времето се издига до един от най-влиятелните командири, член на Консултативния съвет (Шура) на групировката „Хаят Тахрир аш-Шам“, емир на Алепо и отговорник за икономическите и граничните въпроси.

Освен това отговаря за отношенията с протурските фракции на Сирийската национална армия (SNA). На 2 май 2023 г. САЩ и Турция го включват съвместно в санкционните списъци като посредник за финансиране на тероризма. Списъкът на Държавния департамент на САЩ със специално обозначени глобални терористи присъства с адрес в турската провинция Килис. През декември същата година обявява, че напуска ХТШ. Към края на септември 2025 г. е назначен за помощник на президента аш-Шараа по племенните въпроси и оглавява Бюрото за племената и родовете.

France 24 отдава на него и бюрото му решаваща роля в пренареждането на родовите съюзи, помогнало на Дамаск да си върне контрола над квартали на Алепо, държани от кюрдските сили, а по-рано около района на Манбидж. Американската санкция беше вдигната на 24 август 2026 г. заедно с тази срещу самата ХТШ. Към средата на септември Закур продължава да заема поста: на 19 септември, по съобщение на кюрдската агенция ANHA, той се среща в Алепо с Мазлум Абди, който оглавяваше Сирийските демократични сили, но към момента е съветник на президента.

В момента Сирия провежда разговори с Израел във връзка със споразумение в сферата на сигурността. На 23 септември, на панел на Atlantic Council в Ню Йорк, аш-Шараа отбеляза, че след няколко кръга разговори страните „почти са стигнали до 90% от договореностите“, преди Израел да се оттегли, и увери, че усилията към нормализиране на отношенията продължават. Израелската армия междувременно държи девет военни позиции в Южна Сирия според сирийски и международни доклади, цитирани от Asharq Al-Awsat през юни.

Анкара остава един от най-близките съюзници на аш-Шараа: обучава армията, подпомага в изграждане на държавните институции и осигурява военна и дипломатическа подкрепа за новата власт в Дамаск. Влиза в открит спор с Израел за Сирия. На 18 август израелската авиация удари пистата и складовете на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, а канцеларията на премиера Нетаняху Нетаняху предупреди, че Сирия е на път да наруши договореното статукво, допускайки там турски сили. Министерство на отбраната отрече да е имало свои военни или делегация в базата. Ако твърдението на Rojava Intel е вярно, Анкара е минала от спор за една авиобаза към въоръжаване на атаки срещу израелските войски.

Документът и твърдението на Rojava Intel сочат в различни посоки. Група, създадена от службите на новата власт в Сирия, трудно би говорила в учредителния си акт за предателски управници, без да изключи от тях собствената си власт, а този документ не изключва никого. Подписът на друг командир пък не потвърждава ролята на Закур. Турското знаме е единственият елемент в документа, който сочи към Анкара, и се тълкува двусмислено: като знак на привърженици на Турция сред джихадистите или като етикет, насочващ към нея.

Служба, която иска да остане скрита, едва ли би поставила символика на държавата си върху учредителен документ. В полза на Rojava Intel говори друго: Закур от години поддържа връзки с подкрепяните от Турция фракции, а американският списък го показваше с адрес в Килис. Тези връзки обаче са публични отдавна и сами по себе си не водят до нова група на юг. При сегашните данни съвместна операция на сирийските и турските служби е малко вероятна. По-достоверно звучи това да е ограничена джихадистка инициатива, враждебна едновременно на Израел и на управниците в региона, или обявление без сила зад себе си.

Тезата на Rojava Intel ще натежи, ако групата поеме атака, която израелската армия потвърди, особено с оръжие от турско производство, или ако Абу Муаз Акнаф бъде свързан документално с бюрото на Закур. Ще олекне, ако първите ѝ акции или изявления бъдат насочени срещу силите за сигурност на Дамаск, или ако сирийските власти арестуват нейни хора.

Турция ще предаде базата Башика на Ирак срещу напредък в Синджар

🇮🇶🤝🇹🇷 Турция се договори да предаде поетапно военна база Башика-Зилкан североизточно от Мосул на федералното правителство на Ирак. Предаването е обвързано с напредъка във възстановяването на държавната власт в Синджар и извеждането оттам на „забранените чужди въоръжени елементи“. Това включва съвместно изявление на иракския премиер Али ал-Зайди и турския президент Реджеп Тайип Ердоган след тяхната среща на 23 септември в Турския дом в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Според изявлението предаването ще следва напредъка на Ирак в изпълнението на мерките в Синджар и ще се извършва „съгласно договорените механизми и график“. Те не са оповестени, а текстът не уточнява нито начална, нито крайна дата за изтеглянето. Иракски командир, запознат с преговорите, заяви пред Reuters, че очаква поетапното изтегляне от Башика и още една малка база край Мосул да бъде завършено до края на годината. Анкара не потвърди този срок.

Турски войски присъстват край Мосул от 2015 г. Анкара обясни разполагането им с обучението и охраната на иракски сили и на местни сунитски араби, туркмени и кюрди, които се подготвяха за боеве с „Ислямска държава“. Терористичната групировка превзе града през 2014 г. и го обяви за своя столица. Багдад поиска изтеглянето на турските сили още тогава и продължи да настоява за него, а Башика се превърна в един от най-дългогодишните спорове между двете държави.

Базата е най-видимото, но не единственото турско военно присъствие в Северен Ирак. Турция поддържа и много други позиции в региона, които обосновава със защитата на националната сигурност. Изявлението от Ню Йорк не ги засяга.

Документът не уточнява кои са „забранените чужди въоръжени елементи“. В Синджар тази формулировка насочва към Кюрдската работническа партия (ПКК) и свързаните с нея групи, но не ги назовава изрично. След като през август 2014 г. „Ислямска държава“ изби и отвлече хиляди йезиди, в региона се установиха бойци на ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация.

С подкрепа от ПКК бяха сформирани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ) – местна йезидска милиция, считана от Анкара за разклонение на ПКК, поради което нейни командири от години са мишена на турските удари с дронове. Милицията отрича организационно да е част от партията.

Споразумението между Багдад и Ербил от 2020 г. предвиждаше всички въоръжени групи извън държавните сили да напуснат Синджар, а ПКК да няма никаква роля там. То остана неизпълнено. Районът продължи да бъде разделен между съперничещи си сили, което затрудни възстановяването и завръщането на хилядите разселени йезиди.

По-малко от две седмици преди срещата в Ню Йорк Багдад обяви стъпка към разоръжаването на YBŞ. На 11 септември ал-Зайди се срещна с ръководството на милицията и делегация на Алианса за йезидската кауза. След срещата той съобщи, че YBŞ ще започне да предава оръжието си на федералната власт. По обявения план бойците, които отговарят на изискванията, включително тези от женските отряди, ще бъдат приети в иракските сили за сигурност, а планината Синджар ще премине под пълния контрол на Багдад. Иракският премиер разпореди създаването на комисия, отговорна за сигурност, обществени услуги и реконструкцията на района.

На другия ден обаче висш служител по сигурността в провинция Ниневия обяви пред Kurdistan24, че няма конкретни стъпки към разоръжаване няма и в Синджар остават над 4000 бойци. Иракски медии съобщават, че Багдад обмисля да обособи около 2000 свързани с ПКК бойци в отделно формирование извън Силите за народна мобилизация. Последните са коалиция от предимно шиитски милиции, която от 2016 г. формално е част от държавния апарат за сигурност.

Решението на Багдад съвпада с мирния процес между Турция и ПКК, макар да не го представя като част от него. ПКК обяви своето саморазпускане през май 2025 г., а през юли изгори символично част от оръжието си в Иракски Кюрдистан. През август 2026 г. турският парламент прие закон, който предвижда възможност нейни членове да се разоръжат и да се върнат към цивилния живот.

От ръководството на Съюза на кюрдистанските общности (KCK), обединение между ПКК и други кюрдски организации, обаче поставят допълнително условие. На 18 септември съпредседателят на Изпълнителния съвет на KCK Джемил Баик заяви пред NÛÇE TV: „Ако Апо не е свободен, няма да сложим оръжие и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на затворения основател на ПКК Абдуллах Йоджалан. Законът от август не урежда нито правния му статут, нито ролята му в процеса.

Вашингтон приветства споразумението. Том Барак, американски посланик в Анкара и специален пратеник за Сирия и Ирак, заяви, че то защитава едновременно иракския суверенитет и турската сигурност. Същата оценка отразява взаимните ангажименти в договорката. Багдад получава обещание за изтегляне от базата, срещу чието присъствие протестира от 2015 г. Анкара получава ангажимент районът, който смята за опорна точка на ПКК в Ирак, да премине под пълния контрол на държавата. Договорката обаче не означава край на цялото турско военно присъствие в Северен Ирак.

Икономическата част на изявлението е по-обща. Ердоган и ал-Зайди се договарят да разширят търговията и инвестициите, да пристъпят незабавно към изпълнение на вече подписаните споразумения и да ускорят съвместните стратегически проекти, особено „Пътят на развитието“. Сред вече сключените сделки е тази от визитата на ал-Зайди в Анкара на 28 юли. Тогава турската държавна петролна компания TPAO придоби 15% от дружеството на BP, което разработва находищата край Киркук, съобщава The New Region.

„Пътят на развитието“ предвижда коридор от магистрали и жп линии от южното пристанище Фау в Басра до граничния пункт Фейш Хабур с Турция на север. Маршрутът преминава през 10 иракски града, а стойността на проекта се оценява на 17–20 млрд. долара. Според Iraq Business News рамковият проект за транспортна инфраструктура е подписан на 18 септември след дълга поредица от заседания по правните, техническите и финансовите въпроси.

Публичният текст на договорката за Башика оставя неясно как ще бъде оценявано нейното изпълнение. Той се позовава на договорен график, но не разкрива сроковете и не посочва по какви критерии ще се измерва напредъкът в Синджар. Това оставя възможност за различни тълкувания дали условията за следващите стъпки са изпълнени.

Иракският премиер обявява предстоящо разоръжаване на YBŞ, докато цитираният служител в Ниневия твърди, че конкретни действия няма. Отделно ръководството на KCK обвързва собственото разоръжаване със свободата на Йоджалан Тези позиции очертават пречки пред процеса, но не са достатъчни за категорична прогноза дали Башика ще бъде предадена до края на годината.

Предаването на отделни позиции от базата на иракски части и събирането на оръжие на YBŞ в складове под държавен контрол биха били конкретни признаци за изпълнение на договорката. Нови турски удари с дронове в Синджар биха подсказали, че Анкара продължава да вижда заплаха в района. Сами по себе си обаче те не биха доказали, че предаването на базата е спряно.

Ердоган предупреди за обкръжаване на Турция, без да назове нито една държава

🇹🇷🎙 Турция няма да гледа отстрани „враждебните стъпки, насочени към обкръжаване на страната ни в региона“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган след заседанието на кабинета в Президентския комплекс на 7 септември и добави, че сдържаността не бива да се приема за слабост. В думите си той не назова конкретна държава.

„Искам да го кажа ясно и недвусмислено веднъж завинаги: никой да не приема достойната и хладнокръвна позиция за слабост и да не се залъгва с празни надежди“, предупреди той. В оригинала формулировката е по-образна: изразът, който попадна в заглавията, е „не гледаме от трибуната“. Глаголът в сегашно време не е обещание за бъдещо действие, а заявка за текуща политика. Следващите изречения очертават рамката, в която Анкара представя позицията си: Турция не е срещу никоя държава, общество, вяра или култура, но се противопоставя на всяко беззаконие, несправедливост, потисничество и бандитизъм, независимо кой стои зад тях. Финалът е още по-директен: който е приятел на Турция, ще спечели, а който е враждебно настроен към нея, ще загуби.

Ердоган не посочи към кого е насочено предупреждението. През април обаче Турция беше значително по-конкретна, когато министърът на външните работи Хакан Фидан определи стратегическото сътрудничество между Израел, Гърция и Кипър като операция за обкръжаване на страната в Източното Средиземноморие, като потвърди, че участниците са предупредени. Кипърското министерство на външите работи отрече това твърдение и възрази, че именно турската армия окупира незаконно суверенна територия с десетки хиляди войници, а Гърция отвърна, че определя външната си политика самостоятелно. На 4 септември кипърският министър на отбраната Василис Палмас заяви, че гръцко-израелската система за ПВО „Щитът на Ахил“ на стойност около 3 млрд. евро ще защитава и Кипър, тъй като трите държави виждат обща заплаха в Турция. Ердоган говори три дни по-късно.

Втората линия минава през сирийското небе. На 18 август израелски изтребители нанесоха няколко вълни от удари по авиобаза Абу ад-Духур в източната част на провинция Идлиб. Сателитни кадри показаха четири кратера по пистите и хангарите, ремонтирани от сирийската армия с турско съдействие. Израел потвърди удара и разкри, че разполага с разузнавателни данни, според които турската армия е готвила разполагане радар и зенитно-ракетен комплекс, обслужвани от турски екипажи. Източник в Анкара заяви пред Axios, че няма присъствие в базата, а Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Специалният пратеник на САЩ за Турция и Сирия Том Барак нарече ударите ненужна ескалация, която не допринася за регионалната стабилност.

Оттогава Вашингтон работи по механизъм за разграничаване на въздушните операции на Турция, Израел и Сирия и предотвратяване на инциденти между тях. Барак го спомена публично, а Анкара обяви на 27 август, че не е получила официално искане от Вашингтон. До момента няма договорени формални правила, които да предотвратяват опасно доближаване или сблъсък между турската и израелската авиация над Сирия.

Третата линия е разширяването на стратегическите опции пред турската държава. На 7 август Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха съвместно отбранително споразумение в Мека. Ключовата клауза в него третира въоръжено нападение срещу една от трите държави като такова срещу всички. Въоръжените сили на трите страни имат обща численост от близо 1,4 млн. военнослужещи според индекса Global Firepower за 2026 г. Пет дни преди заседанието на кабинета, на връщане от срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек, Ердоган заяви, че Турция би обмислила пълноправно членство в организацията, без това да значи обръщане на гръб към Запада.

Тази политика има и материална опора: отбранителната промишленост. На изложението SAHA в Истанбул през май Ердоган разкри, че износът на сектора е надхвърлил 10 млрд. долара, а договорите, сключени на тазгодишното изложение, възлизат на 8 млрд. Паралелно се развива и процес на вътрешната политическа сцена, наречен „Турция без тероризъм“. На 10 август парламентът прие с 468 „гласа“ и 88 „против“ закона за укрепване на националното единство и обществената интеграция. Той ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност констатира, че Кюрдската работническа партия се е саморазпуснала.

Тук обаче се появява ключово противоречие. Гърция е съюзник на Турция в рамките на НАТО, а турската държава беше домакин на срещата на върха на алианса на 7-8 юли 2026 г. – в Президентския комплекс, от който Ердоган говори в понеделник. Приетата там декларация е дълга 6 параграфа и се концентрира върху член 5, споделянето на военната тежест, промишления капацитет и военните конфликти в Украйна и Иран. Пет турски изтребителя F-16 от 181-ва ескадрила участват в мисията на НАТО по въздушна полиция от естонската база Емари в рамките на ротация от 1 август до края на ноември. Така описаният от Фидан „обръч“ включва държава, която е съюзник на Турция по същия договор.

Фразата за „празните надежди“ вероятно има своя вътрешен адресат. На 21 май регионалният апелативен съд на Анкара обяви за нищожни конгресите на Републиканската народна партия, отстрани нейният лидер Йозгюр Йозел и върна начело Кемал Кълъчдароглу. Три дни по-късно полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми при влизането си в централата на партията в Анкара, където отстраненото ръководство се беше барикадирало. В края на юли Йозел напусна партията и заедно с още 90 депутати учреди Нова партия (Yeni Parti), която се превърна във втората по големина парламентарна група. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, издигнат от опозицията за президент, лежи в затвор „Мармара“ от март 2025 г. По този начин основната опозиция навлиза в есента силно фрагментирана между съдебни решения, лишаване от свобода на ключова фигура и нова политическа формация.

Най-вероятният външен адресат е конфигурацията, описана от Фидан през април. Ердоган използва сходна рамка за „обкръжаване“ в седмица, през която Никозия представи гръцко-израелската ПВО като свой щит, а израелската авиация вече е ударила летище, за което Израел твърди, че Турция е планирала да използва за разполагане на радар и зенитно-ракетен комплекс. Съществува обаче и едно по-прозаично обяснение. Дневният ред на заседанието включваше социални жилища, икономическа програма, улична престъпност и процеса „Турция без тероризъм“. Външната политика е постоянен елемент от изявленията след заседанията на кабинета, а този път в нея не беше обявено нито решение, нито конкретна мярка.

Най-близкият проверим тест е в Източното Средиземноморие, по трасето между Гърция и Кипър. След като на 5 август френската Meridiam придоби 66% от електрическата връзка Great Sea Interconnector, а гръцкият системен оператор запази останалите 34%, батиметричните проучвания по трасето се очаква да започнат през октомври. Успоредно продължава спор за навигационните предупреждения. Атина отказва да признае турски съобщения по NAVTEX в своята ИИЗ – известия, с които държавите обявяват провеждане на дейност или учения в определен морски район. Анкара от своя страна основава своите претенции на меморандума с Либия, който Гърция смята за нищожен.

Ако Анкара издаде навигационно предупреждение за спорния морски район или изпрати кораб, който да придружава дейността по трасето, днешното изказване би изглеждало като предварително политическо обосноваване на конкретна стъпка. Ако проучванията преминат без турски съд наблизо, а механизмът за осуетяване на инциденти в сирийското небе заработи, пасажът ще звучи по-скоро като обичайна твърда реторика, отколкото като предвестник на конкретно действие.

Сирия отвори посолство в Триполи и договори консулство в Бенгази

🇱🇾🤝🇸🇾 Сирия отвори отново посолството си в Триполи в неделя – 14 години след неговото закриване. Успоредно с това Дамаск получи съгласие за второ представителство в страната – консулство в Бенгази, седалище на съперничещата администрация в източната част на страната. Министърът на външните работи Асаад Хасан ал-Шейбани беше приет от премиера Абдул Хамид ал-Дбейба и води разговори с изпълняващия длъжността външен министър Тахер ал-Баур. За посещението съобщиха сирийската държавна агенция SANA и Al Jazeera.

Двете страни сключиха споразумение за подновяване работата на Съвместната висша комисия, двустранен механизъм на ниво министър-председатели, който обхваща политическото, икономическото и социалното сътрудничество. Разговорите засегнаха сигурността и борбата с тероризма, подновяването на консулските услуги, задържаните лица и бежанците, както и неуредени финансови спорове между институции на двете държави. Отделно ал-Шейбани се срещна с либийския министър на петрола и газа, както и с ръководителя на инвестиционната служба. Прекъсването на отношенията датира от 2012 г. Националният преходен съвет тогава призна сирийската опозиция, а Дамаск прекъсна дипломатическите отношения. През август 2025 г. сирийска делегация издигна новото знаме над сградата на посолството, но консулската дейност тогава не беше възобновена.

Няколко часа по-рано в централата на мисията на ООН в Триполи представители на двата либийски лагера подписаха споразумение за реформиране на Висшата национална избирателна комисия и законова рамка за избори. Документът ангажира страните с провеждането на президентски и парламентарни избори при единна изпълнителна власт в срок от 24 месеца. Камарата на представителите и Върховният държавен съвет трябва да го одобрят в срок от един месец. Специалната представителка на ООН за Либия Хана Тете описа подписите като „важна крачка към преодоляването на политическата и институционална блокада“, но предупреди, че договореното трябва да се превърне в „осезаеми действия“. Халифа Хафтар приветства публично споразумението и потвърди ангажимента си към обединяването на либийската държава.

Преди 6 години същата дипломатическа геометрия сочеше тъкмо в обратната посока. През март 2020 г. подкрепяното от Хафтар правителство откри собствено посолство в Дамаск при Башар Асад и подписа меморандум за взаимни дипломатически мисии и съгласуване на позициите в международните форуми. Изрично посоченият мотив бе съвместният отпор срещу турското присъствие в Сирия и Либия. По същото време Турция прехвърляше в Либия бойци от Сирийската национална армия в подкрепа на предшественика на сегашното правителство в Триполи. Пентагонът потвърди, че само през първото тримесечие на 2020 г. са прехвърлени между 3500 и 3800 платени сирийски бойци. Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) преброи общо 11 200 пристигнали, от които около 6750 все още са били в страната към март 2021 г. Ердоган направи публично признание за тяхното присъствие.

Днес нито един от основните елементи на онази конструкция не се намира там, където беше. Асад падна на 8 декември 2024 г. Сирийската национална армия обяви саморазпускане на конференцията в Дамаск на 29 януари 2025 г. Министерство на отбраната на Сирия съобщи на 17 мах, че вливането на всички групировки е завършило. Абу Амша и Сейф Абу Бакр застанаха начело на новосъздадените 62-ра и 76-а дивизия, докато бригада „Северна буря“ от района на Азаз се включи в 60-а дивизия. Мъжете, които Анкара изпрати срещу Хафтар, днес формално носят пагоните на държавата, която току-що отвори посолството си в Триполи.

Междувременно Дамаск влезе под турски отбранителен чадър. На 13 август 2025 г. двете страни подписаха споразумение за обучение, техническа помощ и въоръжаване на новата сирийска армия, а разговорите за турски военни бази на сирийска територия продължават. С оглед на това отварянето на посолство в Либия не влиза в противоречие с интересите на Анкара.

Анкара обаче вече изгради канали и към източната половина на Либия. Садам Хафтар, син на командващия и заместник-командващ на Либийската национална армия, се срещна с началника на Генералния щаб на Турските въоръжени сили през април 2025 г. в рамките на проект на споразумение за отбрана, включващо обучение, обмен на разузнавателни данни и доставка на оръжие и дронове. През август шефът на турското разузнаване Ибрахим Калън лично посети Халифа Хафтар в Бенгази – в дните, когато парламентът в Тобрук обсъждаше ратификацията на морския меморандум с Анкара от 2019 г.

Документът, очертал ИИЗ на Турция и Либия в източната част на Средиземно море и оспорен от Гърция, Кипър и Египет, беше подписан с правителството в Триполи. Пълното му признание обаче минава и през източния парламент. Хафтар от своя страна търси изход от своята зависимост от Кайро и Абу Даби, докато турската дипломация вече над година поддържа отворени канали едновременно към Триполи и Бенгази. Искането за сирийско консулство в Бенгази стъпва върху вече подготвена политическа основа.

В Бенгази укрепи позициите си и другият голям губещ от сирийския прелом през 2024 г. След изтеглянето от Хмеймим и Тартус товарните полети между сирийски и либийски летища зачестиха от декември 2024 г. и Африканският корпус, чийто 2000–2500 бойци са разположени в либийски обекти още през август 2024 г. държи ал-Хадим край Бенгази и ал-Кардабия край Сирт. Сателитни кадри показват белези на строителство в ал-Хадим през цялата 2025 г. Ако бъде открито, сирийското консулство ще работи в град, в който Москва възстанови част от онова, което загуби в Сирия.

Обвинението на Хафтар, че правителството в Триполи попълва редиците с бойци от Сирийската национална армия, остава част от този спор. Мисията на ООН определи една подобна публикация като дезинформация, макар турското прехвърляне на сирийци да е подробно документирано и признато от Ердоган. Разликата е в адресата на обвинението: то твърдеше, че бойците се вербуват от либийска страна, а не че прехвърлянето е операция на трета държава.

Възможен е и по-тесен прочит на визитата, който намира опора в нейния дневен ред. Задържани, бежанци, консулски услуги, спорове между институциите и срещи, посветени на петрола и инвестициите, са цели на държава, която търси капитал и урежда връщането на хора, а не на съюзник във война. Санкциите на САЩ срещу Сирия бяха премахвани поетапно през 2025 г. и включваха отмяната на закона „Цезар“, а преходната власт на Ахмад аш-Шараа търси капитал и работни места за завърналите се. Либия разполага и с петролни приходи, и с пазар на труда.

Тази логика обаче обяснява Триполи. Тя не обяснява защо консулството се иска точно в столицата на онази половина от страната, с която Триполи все още не е обединен – и то в деня, когато процесът на обединение получи конкретен срок.

Много вероятно е Дамаск да следва вече прокараната от Анкара двойна линия, вместо да избира между Триполи и Бенгази. В този прочит политическата цена е за ал-Дбейба: той получи церемония и подпис от държава, чиято външна политика минава през Анкара, в деня, когато неговият собствен мандат получи времеви хоризонт, а отношенията с Турция вече не са негово изключително предимство.