Украински дрон е поразил в движение танкер, плаващ по руски флаг.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон е поразил петролния танкер Мидволга-1, плаващ под руски флаг във водите на Черно море, твърдят държавните медии на Кремъл. От своя страна властите в Киев категорично отрекоха да имат нещо общо с инцидента, намеквайки за инсценировка.

Руските власти съобщават, че ударът е нанесен с дрон Ан-196 „Лютий“ плавателен съд в движение – нещо, което би означавало сериозен скок в украинските способности за безпилотни удари в морето.

Онлайн порталът Defense Express уточни, че ако се вярва на изявленията от руски официални лица, атаката срещу танкера трябва е дело на украински дрон с голям радиус на действие, на около 150 км от Ялта, пристанищен град по югоизточното крайбрежие на окупирания Крим.

Според изданието останките, открити на борда на танкера, недвусмислено сочат, че е улучен именно от украински дрон. Въпреки пораженията той е успял да продължи самостоятелно плаване, като по този начин е стигнал турското пристанище Синоп, разположено на сравнително близко разстояние от мястото на инцидента.

Досега дроновете „ Лютий“ се използваха успешно за нанасяне на удари срещу неподвижни обекти на територията на Руската федерация, включително такива дълбоко в нейния тил, на изток от Урал. Сегашният случай обаче сочи към потенциално усъвършенстване на системите за насочване, което би позволило на системата да поразява плавателни съдове в движение.

Defense Express поясни, че за да уцели подвижен кораб в морето, дронът трябва да поддържа много по-динамично насочване, отколкото е необходимо при стандартните фиксирани цели. Това донякъде е улеснено от предвидимия курс на повечето цивилни танкери, но въпреки това е нужна значителна корекция в реално време.

Експерти смятат, че Ан-196 вероятно не е използвал изцяло автономна система за разпознаване и захват на целта, а по-скоро ударът е бил ръчно направляван, при което операторът е наблюдавал в реално време видео от камерата на дрона, като е коригирал траекторията на полета, с помощта на антени и ретранслатори. За подобно ниво на контрол се изисква мрежа от дронове-ретранслатори или морски платформи за връзка.

Все още не е ясно дали тези възможности могат да бъдат пренесени и върху подвижни наземни цели, тъй като предизвикателствата там са още по-сериозни заради руските системи за електронна война.

Министерството на външните работи на Украйн отхвърли руските обвинения като несъстоятелни.

„Категорично отхвърляме подобни твърдения на руската пропаганда. Освен това заявеният маршрут от Русия към Грузия през свободната икономическа зона на Турция звучи абсолютно нелогично и може да е индикация, че цялата случка е режисирана от самата Русия“, категоричен е говорителят Георгий Тихий.

Нов инцидент с танкер от сенчестия флот край Сенегал.

🇸🇳🇹🇷 Властите в Сенегал работят трескаво, за да осуетят евентуален разлив на петрол, след навлизане на вода в машинното отделение на петролния танкер „Mersin“, плаващ под флага на Панама край бреговете на Дакар, съобщи в неделя пристанищната администрация.

Според данни на London Stock Exchange Group корабът е собственост на турската компания Mersin Shipping Inc. и се управлява от Besiktas Shipping, а освен това е част от „сенчестия флот“ – мрежа от стотици стари, често незастраховани кораби, използвани за заобикаляне на западните санкции срещу руския нефт.

Инцидентът, при който плавателният съд подава сигнал за бедствие, се е случил в нощта срещу 28 ноември. Това е наложило незабавно изпращане на влекачи и специализирани екипи от военноморските сили и местната морска администрация, уточняват от пристанището.

Властите не дадоха подробности за причините за аварията. Целият екипаж е евакуиран успешно и няма пострадали хора, допълват те.

„Компетентните органи полагат усилия за стабилизиране на кораба, предотвратяване на изтичане на въглеводороди и ограничаване на екологичните рискове“, се казва в изявлението на пристанищната администрация на Дакар.

Сред незабавните мерки са спиране на течението, прехвърляне на горивния товар на друг плавателен съд и поставяне на огради срещу замърсяване около танкера като предпазна мярка. Кадри от кораба, разпространени в социалните мрежи, показват кърмата му почти до водолинията, което е признак, че носи пълен товар или машинното отделение е наводнено.

Инцидентът край Дакар вероятно не е изолиран, а е част от поредица удари по т.нар. „сенчест флот“ през последните дни. 48 часа по-рано, в нощта на 28 срещу 29 ноември, украински морски дронове Sea Baby атакуваха два други танкера от същата мрежа в Черно море – Kairos и Virat. И двата кораба, собственост на китайски фирми и плаващи под флага на Гамбия, са обект на западни санкции заради превоз на руски петрол и се насочваха празни към Новороссийск. Ударите доведоха до експлозии и пожари, но не се стигна до разлив, тъй като танкерите бяха без товар. Екипажите бяха евакуирани без жертви.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) официално пое отговорност, като обяви операциите за част от стратегия за прекъсване на руските приходи от петрол, които финансират войната. Това е първият случай, в който Киев нанася удари толкова далеч на юг в Черно море, на 65 км от турския бряг. Турция осъди атаките като „неприемливи“ и започна собствено разследване, изтъквайки заплахата за корабоплаването и околната среда в региона.

Съвпадението на три тежки инцидента с танкери от „сенчестия флот“ в рамките на три дни – два в Черно море и един в Атлантика – показва рязка ескалация на украинските мерки срещу руската петролна логистика.

СБУ и ВМС на Украйна са отговорни за ударите по танкери на сенчестия флот.

🇺🇦💥🇷🇺 Два танкера, участници в заобикалянето на международните санкции върху износа на руски петрол, бяха извадени от строя при съвместна операция, проведена от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Военноморските сили на Украйна, съобщи Hromadske, позовавайки се на източници от СБУ.

На 28 и 29 ноември морски дронове нанесоха удари по двата танкера Kairo и Virat в различни атаки в Черно море. Според информиран източник от СБУ корабите са получили критични повреди и оттук насетне не са в състояние да плават.

Първоначално Ройтерс съобщи за експлозии на борда на два танкера под санкции край турския бряг. Впоследствие Hromadske приписа атаките на напредналите морски дронове Sea Baby, управлявани от 13-то Главно управление на военното контраразузнаване на СБУ заедно с Военноморските сили.

Министерството на транспорта на Турция потвърди втория удар по Virat и уточни, че аварийните екипи остават на безопасно разстояние, докато оценяват състоянието на кораба. Танкерът получи повреди по десния борд, но без да избухне пожар. Турските власти заявиха, че екипажите на двата кораба са били евакуирани успешно.

Използваните дронове Sea Baby са способни на далечни плавания в морето са били оборудвани с подобрени бойни глави. И двата танкера Kairo и Virat по това време са пътували празни към руското пристанище Новоросийск, за да заредят петрол.

Според оценки на украински източници, танкерите биха могли да превозват петрол на стойност до 70 милиона долара. „Дроновете Sea Baby извадиха от строя кораби, използвани за заобикаляне на международните санкции и помагали за финансирането на войната на Кремъл срещу Украйна“, заяви източник от СБУ.

Двата танкера са част от т.нар. руски „сенчест флот“ – мрежа от остарели и преоборудвани кораби, използвани за тайно транспортиране на петрол в нарушение на западните санкции. Те често плават под удобни флагове, с ограничено проследяване и неясна собственост.

По-рано New York Times съобщи, че руският сенчест флот осигурява всеки шести петролен превоз в света, като над 940 танкера действат с непрозрачна собственост и често фалшифицират данни за своето местоположение, за да избегнат санкциите.

Два танкера от руския сенчест флот горят в Черно море.

💥 Експлозия порази танкер от руския „сенчест флот“ в Черно море близо до Босфора преди два часа, което предизвика пожар в машинното отделение. Започната е спасителна операция за 25-членния екипаж на борда.

Дирекцията по морски въпроси на Турция уточни, че празният танкер Kairos е пътувал към руското пристанище Новоросийск, когато е докладвал за „външен удар“, предизвикал пожар на 28 морски мили от турския бряг.

Източник, запознат пряко със случая, съобщи, че в по-източната част на Черно море е регистриран взрив и на втори танкер – Virat.

Според данни на LSEG и двата съда фигурират в списъка на корабите, срещу които са наложени санкции заради пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Корабната агенция Tribeca съобщи, че плаващият под флага на Гамбия Kairos е бил празен, когато се е случил инцидентът. По първоначални сведения корабът вероятно се е натъкнал на мина и има опасност да потъне. Към мястото са изпратени спасителни влекачи и кораби на бреговата охрана.

„Състоянието на 25-те души на борда е добро. Спасителни екипи се насочват в района за евакуация на екипажа“, се посочва в съобщение на Дирекцията по морски въпроси на Република Турция.

Част от екипажа вече е евакуиран от минаващ наблизо кораб, съобщи източник от корабоплаването. Движението на корабите през Босфора продължава нормално, уточниха от агенцията.

Турция тества безпилотния си изтребител с ракети въздух-въздух.

🇹🇷 Турската компания Baykar публикува нови кадри, на които реактивният боен безпилотен самолет Kızılelma е въоръжен с две ракети въздух-въздух с голям обсег Gökdoğan, монтирани на вътрешните пилони – поредното доказателство за напредъка на Анкара в проектирането на боен дрон от клас изтребител.

Последните изпитания са включвали „полетен тест с интегриран боеприпас Gökdoğan и проверка на работата на електрооптична система за насочване EOTS и радар Murad с активна фазирана антенна решетка (AESA)“, съобщи компанията в публикация на социалните мрежи.

Видеото показва как прототипът от фаза PT-5 излита от пистата с двете ракети на борда.

Kızılelma е реактивен боен дрон, създаден изцяло от местната отбранителна индустрия, проектиран за нанасяне на дълбоки удари в зони с висока заплаха, както и за ролята на „верен партньор“ (loyal wingman) до изтребители от пето и шесто поколение. Според компанията платформата е създадена да изпълнява задачи, традиционно запазени за пилотирани самолети – далекобойни удари, навлизане в оспорвано въздушно пространство и съвместни действия с пилотирани изтребители.

Апаратът е оборудван с радарна система с активна фазирана решетка, електрооптична система и инфрачервени сензори. Baykar го описва като „единствения в света реактивен боен дрон, въоръжен с ракети въздух-въздух“ и подчертава, че това го прави „истински пионер в изцяло нова категория въздушен бой“.

На последните кадри се вижда как дронът излита с две ракети Gökdoğan – местна турска разработка за въздушен бой отвъд зоната на видимост. Тази конфигурация сочи, че компанията полага усилия в интегрирането на ракети въздух-въздух, което ще позволи на безпилотните системи да имат пряко участие в сраженията за установяване на превъзходство във въздух.

По-рано тази година компанията обяви, че Kızılelma ще има съвместимост с широк спектър турски оръжия и сензори. Предвижда се способност за изцяло автономни полети, включително полети във формация с пилотирани изтребители, операции от къси писти, а в бъдеще потенциално от палубата на турски самолетоносачи.

Новите изпитания се вписват идеално в цялостната стратегия на Турция за създаване на безпилотни системи от следващо поколение, които да поддържат или дори да заместват пилотираните самолети в определени роли. Интегрирането на Gökdoğan отваря пътя Kızılelma да изпълнява не само ударни задачи, но и мисии по противовъздушна отбрана и контрол на въздушното пространство.

С напредването на програмата през етапите на полетни изпитания, Baykar продължава да представя Kızılelma като ключов елемент от бъдещите въздушни операции на въоръжените сили на Република Турция, особено в контекста на прехода към все по-разширената употреба на автономни системи в отбраната на страната.

Украйна под натиск да приеме американска рамка за мир, изготвена след срещи с Русия.

🇺🇦⚔️🇺🇸 Съединените щати са дали знак на украинския президент Володимир Зеленски, че трябва да приеме изготвена от Вашингтон рамка за прекратяване на войната с Русия, която предвижда Киев да се откаже от територии и от част от оръжието си. Това съобщи преди броени минути агенция Ройтерс, позовавайки се на двама източници.

Източниците, които според Ройтерс са помолили да останат анонимни поради деликатния характер на темата, уточниха, че сред предложенията е съкращаване на числеността на украинската армия. Според тях Вашингтон иска Киев да приеме основните точки от плана.

Такъв план би бил сериозен удар за Киев в момент, когато руската армия продължава да напредва в източната част на страната, а Зеленски е изправен пред пореден корупционен скандал, а министрите на енергетиката и правосъдието бяха освободени от парламента.

По-рано днес представител от високите етажи на правителството в Киев заяви пред Reuters, че има получени „сигнали“ за пакет предложения за прекратяване на войната, които американската страна вече е обсъдила с делегация от Кремъл. Киев не е участвал в изготвянето им, подчерта източникът.

Зеленски, който в сряда водеше разговори в Турция с президента Реджеп Тайип Ердоган, утре ще се срещне с висши представители на американската армия в Киев. Признаците за подновения натиск за приключване на войната доведоха до най-голямото поскъпване на украинските държавни облигации от месеци насам.

Последният кръг от директните преговори между Киев и Москва се проведе в Истанбул през юли, а оттогава насам руските войски провеждат ежедневни щурмови операции на изток, както и масирани обстрели срещу гражданска и критична инфраструктура в украинския тил, използвайки камикадзе дронове, крилати и балистични ракети. При един такъв обстрел по-рано днес срещу жилищен блок в западния областен град Тернопил загинаха 25 цивилни, а над 80 други бяха ранени.

Опитите за подновяване на мирните преговори очевидно набират скорост, макар Москва да не дава никакви признаци, че е готова да направи отстъпки от пълните условия, които се опитва да наложи на Украйна.

Руският президент Владимир Путин отдавна настоява украинската нация да се откаже от плановете си за членство на страната си в НАТО и ЕС, а въоръжените сили на страната да се изтеглят изцяло от четирите украински области, незаконно анексирани през септември 2022 г. след провеждането на т.нар. „референдуми“

Турски танкер за LPG беше поразен при руски удар срещу пристанище Измаил

🇷🇺💥🇹🇷 Пожар избухна на борда на турски танкер за пропан-бутан, а няколко кораба бяха повредени след руски обстрел на украински пристанища по Черно море и река Дунав през изминалата нощ. По данни на местните власти, има само един пострадал, тъй като е била извършена навременна евакуация на пристанището.

Турският кораб Orinda е бил на пристан в Измаил за разтоварване на пропан-бутан, когато е поразен от руски обстрел. Украинските пристанищни власти посочиха, че оборудването на борда на кораба е е пламнало. Екипажът незабавно е започнал процедура за безопасно спиране на операциите, като 16-членният екипаж е евакуиран без пострадали. Украински пожарникари са работили за потушаване на пламъците.

Властите подчертаха, че няма непосредствена опасност от възникналата огнена стихия. Румънските служби обаче уточниха, че корабът се намирал само на 500 метра разстояние от две села, намиращи се от другата страна на река Дунав. Като предпазна мярка бяха евакуирани между 100 и 150 местни жители, тъй като кметът на местната община изрази опасения, че корабът може да експлодира по всяко време.

Олег Кипер, ръководител на областната военна администрация на Одеса, съобщи за нанесени щети по енергийна и пристанищна инфраструктура и уточни, че руските удари са били насочени срещу няколко пристанищни района. Той отбеляза, че „няколко цивилни кораба са повредени“, без да дава повече подробности. Видео, публикувано онлайн, показва горящия турски танкер, който изглежда е единственият кораб на пристан в Измаил по това време.

Украйна твърди, че Русия е използвала 128 дрона и 2 балистични ракети в атаки в различни райони на страната. Над 36 500 домакинства останаха без ток, а пострадали са и някои пристанищни обекти, според заместник-премиера Олексий Кулеба.

Последната серия атаки предизвика предупреждение от консултантската компания Diaplous Group, според която корабите „са изложени на повишен риск от странични щети, когато се намират до енергийна инфраструктура“.

Двете страни засилиха ударните кампании по енергийната мрежа на врага. В петък украинска атака порази ключовото черноморско пристанище Новоросийск, което беше принудено временно да спре работа. В неделя беше съобщено, че поне частично работата му е възстановена.

Причината за катастрофата на турския военно-транспортен самолет остава неясна.

Отломки са разпръснати на мястото на катастрофата на турски военно-транспортен самолет в община Сигнахи в Грузия, недалеч от границата със съседен Азербайджан.
📸 Снимка: Zurab Tsertsvadze/AP Photo

🇹🇷🇬🇪 Министерство на отбраната на Турция заяви, че е твърде рано да се каже със сигурност каква е причината за катастрофата на нейния военно-транспортен самолет в Грузия, в която загинаха 20 военнослужещи, а разследването продължава.

C-130 Hercules на американския аерокосмически гигант Lockheed се разби във вторник по време на полет от Азербайджан до Турция, отбелязвайки най-тежката загуба на турски военнослужещи от 2020 г. насам, когато 33 турски военнослужещи загинаха, а между 36 и 60 други бяха ранени при въздушен удар на сирийските правителствени сили в провинция Идлиб.

На брифинг вчера военното ведомство посочи, че официалният доклад ще изясни конкретните причини за трагедията, и подчерта, че самолетът не е превозвал боеприпаси в последния си полет.

На борда се е намирал 10-членен екип за поддръжка на турските изтребители F-16, които по-рано взеха участие в честванията на Деня на победата в Азербайджан, а също така екипаж на самолета и техническо оборудване.

Последният контакт по радиото е бил осъществен около 40 минути преди катастрофата. Черната кутия вече се намира в Анкара за анализ.

Някои експерти отбелязват, че турският флот от C-130 на Lockheed Martin е остарял и се нуждае от подмяна въпреки високата надеждност на модела, както и че вероятната причина е техническа повреда.

Министерството, което миналия месец обяви сделка с Обединеното кралство за придобиването на 12 единици C-130J, които ще бъдат модернизирани, уточни, че разбилият се самолет е закупен от Саудитска Арабия през 2012 г. и се намира в експлоатация от 2022 г. след като преминава основен ремонт. Поддръжката му е била извършена за последно месец преди катастрофата.

След инцидента целият останал флот C-130 в състава на турската армия, наброяващ 18 единици, беше временно приземен до приключване на проверките.

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Турция купува 20 изтребителя Eurofighter Typhoon за 8 милиарда паунда

Британският премиер Киър Стармър минава покрай почетния караул с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Президентския дворец в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

🇬🇧🤝🇹🇷 Турция сключи сделка с Обединеното кралство за закупуване на 20 нови изтребителя Eurofighter Typhoon на стойност 8 милиарда паунда, укрепвайки връзките между съюзници от НАТО и подсилвайки своята противовъздушна отбрана. Турция обяви също, че преговаря за още 24 самолета от държави от Персийския залив.

На първото си посещение в Турция от встъпването си в длъжност миналата година, британският премиер Киър Стармър подписа споразумението с президента Реджеп Тайип Ердоган, описвайки го като „исторически момент“. Ердоган заяви, че сделката може да бъде последвана от съвместни проекти в сферата на отбранителната индустрия.

Сделката, която някои експерти описаха като скъпа, идва в момент, когато Турция се стреми да използва напреднали изтребители, за да навакса своето изоставане от регионални конкуренти като Израел, който през последната година нанася мащабни удари в Близкия изток.

Междувременно Европа разчита все повече на Турция, втората по големина военна сила в НАТО и водещ износител на дронове, за укрепване на източния си фланг и потенциално за подкрепа на бъдещи мироопазващи мисии след края на войната в Украйна.

Турското министерство на отбраната съобщи още, че планира да закупи по 12 изтребителя Typhoon от Оман и Катар. Миналата седмица Ройтерс разкри, че Анкара е все по-близо до сделка за бързото придобиване на 12 броя Typhoon от Оман и Катар, за да покрие спешните си нужди, докато новите самолети от Великобритания ще пристигнат през следващите години.

Стармър уточни, че първите от 20-те изтребителя ще бъдат доставени на Анкара през 2030 г. Той разкри, че преговорите за сделката са започнали през 2023 г. и включват опция за закупуване на допълнителни самолети.

Британският премиер Киър Стармър говори с британски военнослужещи до изтребител Eurofighter Typhoon на военновъздушна база Тусас в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

Бурак Йълдъръм, експерт по сигурност и отбрана със седалище в Истанбул, определи цената от 8 милиарда паунда като „безпрецедентна“ и „скандално висока“, дори в случай че сделката включва опции, боеприпаси, резервни части и обучение.

„Продават самолети на цената на фрегати. Тази сделка е чиста измама. Не може да купиш боен самолет за 400 милиона паунда – продават един самолет на цената на четири“, възмущава се Йълдъръм, цитиран от Ройтерс.

Двете страни не уточниха подробности какво точно освен самолетите е включено в сделката. През юли те сключиха предварително споразумение за закупуване на до 40 самолета Typhoon, одобрено от членовете на консорциума Eurofighter, включително Германия, Италия и Испания, представлявани от Airbus, BAE Systems и Leonardo.

Миналата седмица Ердоган посети Катар и Оман, за да обсъди и този план, наред с други.

Турция, която в последните години поддържа най-топлите си отношения със Запада, се стреми да закупи Eurofighter, а потенциално и американските стелт изтребители F-35, за да подсили стареещия флот, съставен предимно от F-16. Страната иска да запълни празнината, докато собствените ѝ самолети KAAN не са готови през следващите години. Миналата година тя сключи сделка с Вашингто за 40 изтребителя F-16 на стойност 7 милиарда долара, която обаче се сблъска със забавяния.

Военновъздушните сили на Израел, най-мощната военна сила в региона с десетки американски изтребители F-15, F-16 и F-35, нанесоха удари срещу Иран, Сирия, Ливан и Катар, което видимо разтревожи Анкара през последната година и я накара да модернизира отбраната си, споделиха официални лица.

САЩ откриха център за гражданско-военно сътрудничество в Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс изнесе реч на пресконференция в наскоро открития Център за гражданско-военно сътрудничество (CMCC), създаден от Централното командване на САЩ (CENTCOM) в южен Израел на 17 октомври.

„Измина седмица от историческия мирен план на президента Тръмп за Близкия изток и честно казано нещата вървят по-добре, отколкото очаквах“, заяви Ванс. От CENTCOM отбелязаха, че „CMCC е предназначен да подпомага усилията за стабилизиране. Американски военни няма да бъдат разполагани в Газа, а ще улесняват потока от хуманитарна, логистична помощ и помощ за сигурността от международни партньори към Газа.“

Центърът се намира в Кирят Гат, на около 30 км от Газа. Според Times of Israel това е „щабът на новосъздадените сили под ръководството на САЩ, които ще наблюдават примирието в Газа“.

Fox News съобщи, че миналата седмица около 200 американски военни са пристигнали в Израел със транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster III, натоварен с оборудване за командване и контрол и други доставки. Генерал-лейтенант Патрик Франк, командир на Централното командване на американската армия (ARCENT), ръководи инициативата.

Ванс посети центъра като част от многодневно посещение в Израел. Той пристигна заедно със специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, които изиграха ключова роля в усилията за Газа, кулминирали със срещата на върха за Газа на 8 октомври в Египет. Примирието започна на 13 октомври, когато Хамас освободи 20 живи заложници. Оттогава той предаде телата на още 15 заложници на Израел. Примирието до голяма степен се спазва, въпреки отделни сблъсъци. На 19 октомври двама войници от израелските отбранителни сили бяха убити в Газа от терористи, а Израел отвърна с масирани въздушни удари, което постави примирието под напрежение.

От CENTCOM заявиха, че центърът е създаден на 17 октомври, „пет дни след като световни лидери подписаха план, договорен от САЩ, за трайно примирие между Израел и Хамас. Адмирал Брад Купър, ръководител на CENTCOM, отбеляза, че „събирането на заинтересовани страни, които споделят целта за успешно стабилизиране на Газа, е от съществено значение за мирен преход“.

В следващите две седмици американският персонал ще „интегрира представители на партньорски държави, неправителствени организации, международни институции и частния сектор, когато те пристигнат в координационния център“, добави Купър.

Обединеното кралство изпраща генерал-майор и „малък брой войници“, съобщи Sky News, като отбеляза, че британският офицер ще бъде заместник на американския командир в центъра. Това тясно партньорство напомня на подобни инициативи, като например Коалицията срещу Ислямска държава под ръководството на САЩ, в която старши британски офицери изпълняваха сходни роли.

Британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че британските сили ще имат принос за наблюдение на примирието, но няма да влизат в Газа. „Великобритания ще играе ключова роля, ще даде специализиран опит и умения, където можем. Не очакваме да водим, но ще изпълним своята роля“, каза Хийли. Британското министерство на отбраната посочи, че неговата роля ще гарантира, че „Великобритания остава интегрирана в плановете на САЩ за стабилност в Газа след конфликта“.

Според Sky News в центъра се очаква да участват войници от Египет, Катар, Турция и ОАЕ. Израел няма официални отношения с Катар, въпреки че Доха е играла роля в финансирането на Газа в миналото чрез Израел. Израелският премиер Бенямин Нетаняху изрази противопоставяне на участието на турски сили в Газа. Ванс спомена и Индонезия в речта си в CMCC, но ролята на страната остава неясна.

Израелският вестник Yedioth Ahronoth описа CMCC като „разположен в голям индустриален комплекс, с флагове на Дания, Германия и Йордания, но забележимо без тези на Турция и Катар поради опасения относно потенциалната им роля в ивицата Газа след войната. Отделни етажи са предназначени за израелски и американски персонал, с един общ етаж“.

CENTCOM отбеляза, че CMCC ще „наблюдава прилагането на споразумението за примирие, разполагайки с операционна зала, която позволява на персонала да оценява развитието в Газа в реално време. Освен това са обособени офиси и зали за срещи, за да се улесни съвместното планиране между лидери, представители и персонал“. 200-та американци, разположени в центъра, са специалисти в транспорта, сигурността, логистиката, инженерството и други задачи.

„Екипът работи неуморно, за да изгради CMCC от нулата. Те могат да се гордеят, че са създали нещо, което е от решаващо значение за прехода към гражданско управление в Газа“, каза адмирал Купър.

„Тук израелци и американци работят ръка за ръка, за да започнат плана за възстановяване на Газа, за осъществяване на дългосрочен мир и за осигуряване на сили за сигурност в Газа, които не са съставени от американци, но могат да поддържат мира в дългосрочен план“, Ванс похвали новия център.

„Въпреки присъствието на чужди войски, съставът, ролята, командната верига, правният статут и други аспекти на центъра все още не са договорени и не е ясно кои държави ще се съгласят да изпратят войски в Газа, за да осигурят траен мир като част от международна стабилизираща сила с мандат от ООН“, отбелязва Times of Israel.

Кипърските турци си избраха проевропейски президент, ще работи за обединение.

Новият президент на кипърските турци Туфан Ерхюрман завоюва убедителна победа с 62,8% от гласовете.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

🇹🇷🇨🇾 Кипърските турци дадоха убедителна победа на проевропейския лидер Туфан Ерхурман на президентските избори, което вероятно ще вдъхне нов тласък на замразения мирен процес на разделения остров.

55-годишният Ерхурман, който водеше кампания за подновяване на спряните преговори под егидата на ООН, победи действащия националист Ерсин Татар с близо 27 пункта – убедителна победа, която изненада дори най-ревностните му поддръжници.

Татар, чийто петгодишен мандат беше доминиран от призив за „решение с две държави“, получи едва 35,8% от гласовете срещу 62,8% за опонента си. За разлика от умерения Ерхурман, твърдият десен националист беше открито подкрепян от Анкара.

Новината за резултата беше посрещната с еуфория в намиращата се под турска окупация северна част. Експерти определиха изборната победа като потенциална промяна на ситуацията на острова, който е етнически разделен от над половин век между гърци в международно признатата южна част и турци в северната, която е призната само от своя покровител Анкара.

„Неговата победа дава надежда за мир в Кипър“, заяви бившият евродепутат Ниязъ Къзълйюрек в неделя. „Поддръжниците му казват, че очакват реална промяна в ежедневието, започвайки с мерки за изграждане на доверие, и всички очакват той скоро да поиска възобновяване на преговорите въз основа на резолюции на ООН.“

Резултатът, каза той пред The Guardian, ще бъде тест за кипърските гърци. „Лесно е, когато другата страна не иска да говори, какъвто беше случаят с Татар. Сега те ще бъдат принудени да отговорят на харизматичния лидер на кипърските турци, който иска да седне и да преговаря.“

Преговорите за обединение на островната държава, провеждани под егидата на ООН, са в застой от неговия провал в швейцарския град Кран-Монтана преди осем години, което бележи най-дългата пауза в мирния процес в цялата му история.

Анкетите показаха оспорвана надпревара между водещите кандидати. Резултатът на Ерхурман сочи, че светските кипърски турци са уморени от политиката на изолация, довела до очевидно сближаване с ислямисткото ръководство на управляващата партия АКП в Анкара, както и силното им желание за завой към Европа. Общността отдавна е недоволна, че нейната идентичност размива под влиянието на Турция – единствената държава, признала отцепилата се република.

Поддръжниците на Ерхюрман излязоха по улиците, за да отпразнуват убедителната победа на своя кандидат.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

„Поддръжниците на Ерхурман се описват като автономна етнополитическа общност, а не като кипърски турци, и искат да запазят това“, отбеляза Къзълйюрек, добавяйки, че децата на турските заселници, родени в северната част, са били особено възмутени от това, което смятат за негативен обрат в Турция през последните години.

„Те гласуваха масово за Ерхурман, защото искат бъдещето им да бъде в Европейския съюз“, посочи той.

Кипър е разделен от 1974 г., когато държавен преврат, организиран от военна хунта, управляваща Гърция по това време, доведе до напрежение със съседна Турция, която в крайна сметка нахлу и взе северната третина от острова. Оттогава в северната част са разположени до 45 000 турски войници.

През 1983 г. територията обяви едностранно независимост, но липсата на споразумение предизвика десетилетия на международна изолация.

Въпреки че Кипър, най-източната държава в ЕС, се присъедини към блока през 2004 г., ползите от членството се прилагат само в южната част на острова и няма да обхванат целия остров, докато не бъде извършено обединение.

Професорът по право Ерхурман се зарече да проучи федерално решение, което отдавна получи подкрепа от международната общност, при което кипърските турци и гърци биха могли да живеят във федерация с две отделни съставни части за всяка от общностите.

Веднага след обявяване на изборната му победа той отправи мощно послание за единство и отбеляза пред сънародниците си, че ще ги приеме независимо от партийната им принадлежност.

Сами Йозуслу, депутат от основната опозиционна Републиканска турска партия на Ерхурман, каза, че преговорите за обединение ще се върнат на първо място в дневния ред.

„Нямаме още пет години за губене. Татар е най-лошият президент, когото кипърските турци са имали някога. Нито веднъж не седна да преговоря, и вижте докъде ни доведе това. Имаме нужда от надежда, а само г-н Ерхурман може да я предложи“, подчерта той, застанал в буферната зона, разделяща столицата Никозия под патронажа на ООН.

Турция планира над 51 млрд. долара за отбрана и вътрешна сигурност през 2026 г.

🇹🇷 Турция смята да отдели над 51 милиарда долара за отбрана и вътрешна сигурност през 2026 г. Вицепрезидентът на страната Джевдет Йълмаз заяви, че правителството е заделило 2,155 трилиона турски лири за разходи, свързани с отбраната и вътрешната сигурност.

Общата сума възлиза на около 11,4% от общите прогнозни разходи на Турция за следващата година, които се оценяват на 18,93 трилиона турски лири (452,3 млрд. долара).

Планът за 2026 г. включва 1,202 трилиона турски лири (28,7 млрд. долара) за Министерството на националната отбрана и програмите за военни доставки, както и 953 млрд. турски лири (22,7 млрд. долара) за правоохранителни органи като полиция, жандармерия и брегова охрана.

Предложеният бюджет за отбрана и сигурност отразява 34% увеличение в сравнение с 2025 г. Официални лица приписват нарастването на разходите за персонал, разширяването на производствените програми за дронове и ракети, както и продължаващите операции в Северна Сирия и Ирак.

„Разходите за отбрана ще останат основен приоритет, подкрепяйки както текущи операции, така и инициативи за модернизация“, каза вицепрезидентът Йълмаз.

Образованието остава водещата категория на разходите с 2,89 трилиона турски лири. Отбраната е втората по големина позиция, а след нея се нареждат здравеопазването и социалните услуги.

Въпреки че сумата от 2,155 трилиона турски лири покрива преките разходи, Турция използва и извънбюджетни механизми за развитието на отбраната. Фондът за подкрепа на отбранителната индустрия (SSDF), използван за финансиране на доставки и развитие с агенцията за отбранителна индустрия на страната, се очаква да увеличи реалните разходи за отбрана над отчетените в бюджета.

Турция разчита все повече на местната си отбранителна индустрия, за да намали зависимостта от чужди доставчици. В последните години страната разшири производството на дронове, бронирани машини и управляеми боеприпаси, позовавайки се на оперативните нужди, свързани с военните операции на страната по южната й граница и задграничните разполагания.

Обсъжданията на бюджета продължават във Великото национално събрание на Турция, като се очаква да приключат по-късно тази година.

Забавен момент между Ердоган и Мелони на срещата в Шарм ел-Шейх.

🇹🇷🇮🇹 Кратък разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и италианския премиер Джорджа Мелони придоби популярност, след като кадри от него бяха публикувани онлайн.

В него Ердоган посреща Мелони с широка усмивка и шеговито казва: „Видях те, докато слизаш от самолета. Изглеждаш страхотно. Но трябва да те накарам да спреш да пушиш.“

„Знам, знам. Не искам да убия някого“, отговаря Мелони, която изглежда сякаш е изненадана, но развеселена.

Френският президент Еманюел Макрон, който е наблизо, се включва с усмивка и отвръща: „Това е невъзможно!“

Мнозина описаха това като „най-човешкия момент“ от цялата среща. Той идва на фона на успехите на Турция в борбата с тютюнопушенето през последните години, постигнати със забрани, регулации и медийни кампании за повишаване на осведомеността.

В книга, базирана на поредица от интервюта, Мелони споделя, че е започнала да пуши отново след 13-годишна пауза, но отбелязва, че това ѝ е помогнало да изгради контакти с други политици, сред които тунизийския президент Каис Саид.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Още 137 активисти от флотилията за Газа бяха депортирани в Турция.

🇮🇱✈️🇹🇷 Министерството на външните работи на Израел съобщи, че нови 137 активисти от флотилията, опитала се да пробие морската блокада на ивицата Газа, са били депортирани в Турция.

Сред тях има граждани на Съединените щати, Италия, Обединеното кралство, Йордания, Кувейт, Либия, Алжир, Мавритания, Малайзия, Бахрейн, Мароко, Швейцария, Тунис и Турция. 36 от тях са граждани на Турция, според дипломатически източници в Анкара, цитирани от Ройтерс.

Активистите бяха изпратени в Истанбул с полет на Turkish Airlines днес следобед от летище Рамон в южен Израел.

„Тези лица, пристигнали под прикритието на ‘хуманитарна помощ’, показаха ясно с действията си, отхвърлянето на всички предложения от Израел, Италия и Гърция за мирна доставка на помощта и малкото количество помощ, което всъщност носеха на корабите си – че тяхната истинска цел беше да провокират в полза на Хамас, а не хуманитарна подкрепа“, написаха от външно министерство в Йерусалим.

„Израел се стреми да ускори депортацията на всички провокатори. Въпреки това някои от тях умишлено възпрепятстват законния процес на депортация, като вместо това предпочитат да останат в Израел“, допълват от ведомството.

„В същото време няколко чужди правителства проявяват нежелание да приемат полети, които биха върнали тези провокатори, но въпреки това всички участници в тази рекламна акция ще бъдат депортирани възможно най-бързо“, завършва министерството.

В петък бяха депортирани четирима италиански граждани, задържани при опит да достигнат Газа. Общият брой на задържаните е 470 души на 42 плавателни съда, които бяха пресрещнати от израелския флот.

Ирак потвърди надзора върху изграждането на гранична стена със Сирия

🇮🇶 Командването на Граничната охрана на Ирак съобщи, че изграждането на гранична стена със Сирия се извършва под негов контрол, с което беше опровергана информация на медии от населената предимно с кюрди североизточна Сирия, според която проектът се осъществява от Правителството на Кюрдистанския регион (KRG).

Бригаден генерал Хайдер ал-Кархи, директор на пресслужбата на Граничната охрана, заяви пред Rudaw, че „строителството на бетонната стена по границата със Сирия се извършва под надзора на командването на Граничните войски“.

Той подчерта, че усилията имат за цел да „укрепят целия граничен триъгълник между Ирак, Турция и Сирия – от граничния пункт Рабия до Фишкхабур, западно от Кюрдистанския регион“.

Кархи уточни, че макар да има „пълна координация“ с KRG относно изграждането на стената и съвместния контрол по границите с Турция и части от сирийската граница, инициативата е изцяло на федералното правителство.

Уточнението идва след публикации в медии на сирийските кюрди, че KRG издига стена с височина три метра и дебелина 75 сантиметра по границата между Кюрдистанския регион и Рожава.

След разпадането на режима на бившия сирийски президент Башар Асад през декември Ирак засили своите усилия за укрепване на 618 км. граница със Сирия, притеснен от възможни възможните нови прояви на нестабилност и проникване на бойци и спящи клетки на „Ислямска държава“

В резултат федералните власти в Ирак затвориха ключови гранични пунктове със Сирия в началото на декември.

По данни от началото на 2025 г. стената вече се простира на около 400 км. включвайки бетонни заграждения, дълбоки окопи и наблюдателни кули, предназначени да предотвратяват нелегално преминаване.

В средата на септември Командването на Граничната охрана съобщи, че близо 99% от границата се намира под наблюдение с камери, а укрепените участъци се патрулират ежедневно от дронове.

Мерките са насочени не само срещу терористични заплахи, но и срещу незаконната търговия през границата, особено контрабандата на наркотици като каптагон – проблем, който предшества дори падането на режима на Асад.

Освен със Сирия, чиято граница е 618 км, Ирак има 335 км граница с Турция и около 1420 км с Иран.

Кулеба разби окончателно мита за „намесата“ на Джонсън в Истанбулските преговори.

🇺🇦 Бившият министър на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба обясни защо разговорите в Истанбул през март 2022 г. е нямало как да доведат до мирно споразумение.

В интервю за YouTube канала „Орестократія“ той заяви, че главната причина е неочакваната промяна в обстоятелствата – от първоначалната несигурност на Украйна към увереност в собствените ѝ сили.

По думите му още от самото начало Киев и Москва са имали коренно различни цели. „Украйна се стремеше да спечели време, а Русия – да създаде илюзия за мирен процес“, отбеляза Кулеба.

Кулеба определи като мит популярния наратив, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън е забранил на президента Володимир Зеленски да подпише договор.

„Реалността – нула процента. Хронологията не съвпада, а и самата договореност в Истанбул беше невъзможна“, подчерта дипломатът.

Кулеба припомни, че в първите седмици от войната Русия е разчитала на светкавичен успех, докато Украйна е воювала за своето оцеляване. Това е създало временно основание за диалог, подкрепен от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който пое ролята на посредник между тях. Но още през април ситуацията се промени коренно: Киев укрепна, а Москва осъзна провала на своя блицкриг.

„Когато и двете страни започнаха да вярват, че могат да постигнат целите си със сила, смисълът от преговори изчезна. Влакът вече беше набрал скорост и се устреми към задънена линия – процесът нямаше как да бъде спрян“, коментира Кулеба.

Той допълни, че въпреки ентусиазма на отделни членове на делегациите, които искрено вярвали във възможността за спиране на войната, реални шансове за договор просто не е имало.

„Дипломацията често изглежда като повърхностна история. Но както при реката – на повърхността има само вълни, а истинският живот кипи отдолу“, посочи той.

Според него и Зеленски, и Путин по онова време са били убедени, че могат да постигнат своите цели единствено по военен път. Именно тази увереност е провалила окончателно опитите за постигане на истанбулско споразумение.

Frontline Monitor припомня: на 29 март 2022 г. в Истанбул се проведе среща между делегации на на Руската федераци и Украйна, на която беше обсъдено потенциално подписване на Договор за гаранции за сигурността на Украйна, провеждане на референдум и изтегляне на руските войски. За Киев приоритет беше прекратяването на огъня и пълното изтегляне на окупационните войски от територията на страната, докато Москва продължаваше да настоява за „демилитаризация“ на Украйна.

Турски рибари откриха украински морски дрон Magura-V5 в Черно море

🇺🇦🇹🇷 Благодарение на група турски рибари получихме нов подробен поглед към украинския морски дрон Magura, открит в Черно море в нощта срещу вторник. Познати като безпилотни надводни апарати (USV), тези системи се превърнаха в ключов елемент от украинската кампания срещу Черноморския флот на Руската федерация.

Според турските власти натъпкания с експлозиви дрон е бил открит край град Чаршъбашъ, който се намира на югоизточното крайбрежие на Черно море. Мястото се намира на около 1450 км от най-близките територии под контрола на Украйна и на близо 1000 км югоизточно от окупирания Крим – зоната, където Киев съсредоточава повечето от атаките си с морски дронове.

„Нашите рибари откриха лодка от фибростъкло в морето снощи и я докараха в пристанището. Властите дойдоха и я изсл. Установено бе, че вътре има бомба. Лодката е в нашето пристанище. Рибарите не могат да влизат, затворихме порта и страдаме от това. Очакваме сапьорите“, заяви турската агенция IHA.

Руски канали в Telegram уточниха модела на дрона като Magura V5, което отговаря на по-ранни снимки, особено по разположението на електро-оптичната кула в носовата част.

В публикувано видео се вижда характерна жиростабилизирана електро-оптична система, както и две плоски сателитни антени върху корпуса. Трета антена е закрепена на счупената надстройка.

Макар първоначално да изпълняваше камикадзе роли, Главно управление на разузнаването (ГУР) разработи няколко негови варианта на с различни задачи – пускова платформа на FPV дронове, бомбардировъчен дрон, стрелба с картечници и дори платформа за ракети земя-въздух. Намереният в Турция екземпляр обаче няма видими пускови установки, релси за ракети или оръдейни системи.

През декември 2023 г. ГУР заяви, че е използвал Magura V5, за да изстреля модифициран вариант на ракета въздух-въздух Р-73, с която беше свален руски хеликоптер Ми-8 над Черно море – първият известен случай, в който морски дрон сваля въздухоплавателен апарат. През януари Киев обяви, че започва да изстрелва FPV дронове от тези лодки, а през май 2025 г. украинските служби използваха новия модел Magura V7 с две ракети AIM-9 Sidewinder, за да свалят два руски изтребителя Су-30.

Това не е първият случай, в който Украйна губи контрол над Magura. Снимки в социалните мрежи показват еволюцията на тези апарати – с по-добра оптика, навигационни системи и увеличен размер.

Първите кадри на украински морски дронове се появиха през септември 2022 г. Моментът съвпада с навечерието на масираните атаки срещу Севастопол. Оттогава Magura често бяха използвани срещу плавателни съдове на Черноморския флот.

През ноември 2023 г. по западното крайбрежие на окупирания Крим беше заловен невредим Magura, който според военни блогъри е опитал да атакува руски кораби. В коментар тогава Z-каналът „Два майора“ предупреди:

„Скоро врагът ще бъде изненадан“ – очевиден намек, че Москва ще опита да копира системата или най-малкото да извлече разузнавателни данни за комуникациите и използваните дронове.

Само няколко дни преди турските рибари да намерят дрона, онлайн се появи недатирано видео с твърдение, че руснаците са заловили друг Magura, снабден с пускови контейнери за FPV дронове.

Първите атаки на Украйна с дронове-лодки през 2022 г. бяха описани като „сигнал за събуждане“ и демонстрация, че държава без реален военноморски флот е способна да държи в шах един от най-големите флоти в света, използвайки само и единствено безпилотни системи.

Тези операции изтласкаха Черноморския флот далеч от Крим и ограничиха операциите му дори в източната част на Черно море. Големи военноморски единици вече не оперират в северозападната акватория и предимно стоят закотвени на пристанището в Новоросийск.

Какво ще предприемат турските власти с открития дрон все още не става ясно. За рибарите обаче остава историята за „улова“, който едва не се превърна в трагедия.

Турция и САЩ подписаха меморандум за сътрудничество в ядрената енергетика

🇺🇸🤝🇹🇷 Турция и САЩ сключиха меморандум за разбирателство в сферата на стратегическото гражданско ядрено-техническо сътрудничество, съобщи турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар.

„След срещата в присъствието на лидерите и държавния секретар на САЩ Марко Рубио подписахме меморандум за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика. Надявам се, че работата по този договор ще донесе взаимна полза за двете страни в бъдеще“, написа той в социалната мрежа X.

Американската страна все още не е предоставила подробности за съдържанието на меморандума.

Днес американският президент Доналд Тръмп посрещна в Белия дом своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган, с когото проведоха двустранна среща. Преди нея той намекна, че Вашингтон може да премахне санкциите, наложени на турската отбранителна индустрия заради договора за покупка на руски зенитно-ракетни комплекси С-400.