🇹🇷⛰️🇮🇶 Кюрдската работническа партия (ПКК) е изтеглила силите си от 4 позиции в планинския район Метина в Иракски Кюрдистан, потвърдиха вчера, 12 октомври, източници оть службите за сигурност на Турция, цитирани от държавната агенция Anadolu. Става дума за убежищата Хебат, Яжк, Сабри и Сасон в района Базе, опразнени според Анкара на 8 октомври. В същия ден за изтеглянето обявиха и от самата ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация и която през май 2025 г. обяви саморазпускането си, което обвърза с искане за свобода за своя основател Абдуллах Йоджалан, затворен на остров Имралъ от 1999 г.
Източниците описват хода като част от „продължаващата работа по опразването на убежищата, създаващи риск от сблъсъци от гледна точка сигурността на Турция“, и като знак, че процесът продължава решително. Следващият етап започва едва „след прекратяването на дейността на ПКК/KCK във всички области“. KCK е Съюзът на кюрдистанските общности, който обединява ПКК и свързаните с нея структури. Тогава ще бъде потърсено обществено помирение с нейните членове, които се върнат в Турция по новия закон, а програми в образованието, икономиката и други сфери на живота ще осигурят интеграцията им в обществото.
ПКК обяви оттеглянето си с изявление на Ръководството на движението – орган, създаден след обявеното саморазпускане. То беше разпространено от близката до нея новинарска агенция ANF. В него се посочва, че силите на ПКК в Турция, които не са създали никакъв риск от сблъсък, са се изтеглили изцяло няколко дни по-рано. „Освен това в същите дни опразнихме и 4-те бойни тунела и позициите в Метина, западно от Зап, за да не ги възприема турската държава като заплаха, въпреки че са далеч от границата“, се посочва още в текста. Така движението смята, че е изтеглило всичките си сили от територията на Турция, както и онези извън нея, „за които може да се каже, че са близо до границата“.
„Турската държава вече по никакъв начин не може да говори за въоръжена заплаха за Турция“, обобщават от ръководството на бившата ПКК.
Метина е планински район в иракската провинция Дохук, граничеща с турската провинция Хакари. Заедно със Зап и Авашин-Басян районът беше една от трите цели на трансграничната операция „Нокът-ключалка“, започната на 17 април 2022 г. от турската армия, и често е място на сблъсъци между турските части и ПКК. Напускането на Метина е последната от няколко поредни вълни на изтегляне. На 26 октомври 2025 г. ПКК обяви, че извежда бойците си от Турция в Северен Ирак, а на 17 ноември съобщи, че напуска региона Зап. Вестник Nefes, позовавайки се на разузнавателни доклади, отчете през юни 2026 г. 72 изоставени позиции, а Rudaw в началото на август съобщи за още 81, като според него силите са се пренасочили към планината Кандил и иранската граница.
Изявлението съдържа и открит упрек към управляващите. Според него Йоджалан е приел рамковия закон от август като „първата от хиляда стъпки“ към ролята на „координатор на мира и политизирането“, която да изпълни при свободни условия на работа. Под политизиране се разбира преходът на ПКК от въоръжена към политическа борба. Движението не е отхвърлило закона, но смята, че неговото изготвяне без участието на Йоджалан и ръководството го е направило „безсмислен и труден за прилагане“. Обещанието лидерът да се среща с журналисти и други кръгове не е било изпълнено, а изолацията му продължава с изключение на една среща с делегация на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ). Според ръководството вече няма пречки пред действията за свободата му и за т.нар. закони за свободата, нито има оправдания те да бъдат отлагани. Ръководството предупреждава: „Ако по този въпрос не бъдат предприети стъпки без отлагане, съмненията в процеса сред нашия народ и движението ни за свобода ще се потвърдят, а това ще се отрази на позициите във всяко отношение.“
Условието не е ново. На 18 септември 2026 г. пред Nûçe TV Джемил Баик, съпредседател на Изпълнителния съвет на KCK, заяви: „Ако Апо не е свободен, няма да оставим оръжието и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на Йоджалан.
Правният механизъм, на който стъпва турският сценарий, все още не е задействан. Законът за укрепване на националната солидарност и социалната интеграция (№ 7595) е приет на 10 август и влезе в сила в деня на обнародването си (18 август). Основната му част обаче започва да се прилага едва след като службите се уверят, че ПКК е прекратила фактическото си съществуване, предавайки всички оръжия и боеприпаси под неин контрол, а Съветът за национална сигурност (СНС) потвърди това с решение, поместено в турския „Държавен вестник“ Тогава разследванията и делата за повечето престъпления се отлагат с 5-10 години, а членовете ѝ разполагат с 6 месеца да подадат заявление. Изключени са умишлените убийства, извършени като част от дейността на организацията, и престъпленията, за които се предвижда доживотен затвор, и са извършени преди 1 юни 2005 г. Законът не урежда положението на Йоджалан.
На 30 септември СНС проведе първото си заседание след приемане на закона, но нейното изявление гласи само, че са оценени предприетите мерки и изминатият път към целите на процеса, без да приеме решение, което да установи изпълнението на условията. Фети Йълдъз от Партията на националистическото движение (ПНД), който е бил в парламентарната делегация при Йоджалан на Имралъ, каза пред колумниста на Sabah Явуз Донат, че очаква резултат до края на ноември, а след това да започнат процедурите за осъдените за тероризъм в затворите. По думите му законът ще обхване около 2800 души, а основателите и висшестоящи ръководители на ПКК от 1984 г. насам, около 230 души, няма да могат да се възползват от него.
На 10 октомври, два дни след изявлението на ПКК, лидерът на ПНД и съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели призова да бъдат създадени институциите, предвидени в закона, и да се възложат отговорности на онези, които искат да ги поемат. „Една от тях е и координаторството на политизирането в мирния процес. Това е право и на човека на Имралъ“, подчерта той и добави, че такава роля би помогнала оръжието да бъде оставено. Той отправи предложение за самото название на ролята „Координаторство на мирния процес и политизирането“ още на 5 май 2026 г. В своето изказване от 10 октомври той не спомена нищо за освобождаване. „В борбата с тероризма връщане назад няма“, заяви той. Двете страни назовават самия процес по различен начин: източниците на Anadolu го наричат с името на закона, Бахчели и СНС – „Турция без тероризъм“, а ПКК и ДЕМ – „Процес за мир и демократично общество“.
Делегацията на ДЕМ за Имралъ, в която бяха Первин Булдан и Митхат Санджар, се срещна на 8 октомври с трима от ръководителите на Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган, а на другия ден и с Бахчели. В деня на втората среща, когато се отбелязва годишнина от принудителното напускане на Сирия от Йоджалан през 1998 г., съпредседателката на ДЕМ Тюлай Хатимоулларъ заяви: „За да успее Процесът за мир и демократично общество, трябва да се отвори пътят г-н Йоджалан да работи и да общува в свободни условия; преговорите трябва да се водят при равни условия.“
Оттеглянето от Метина идва седмица след друг ход на Анкара в Северен Ирак, обвързан с напредъка на Багдад в Синджар. На 1 октомври Министерство на отбраната в Анкара обяви, че базата Башика-Зилкан край Мосул, използвана от турските военни от 2015 г. насам, предстои да бъде поетапно предадена на иракските федерални власти, „според договорения механизъм и график“ и като се отчита напредъкът на централното правителство в Синджар. Там след избиването и отвличането на хиляди йезиди от „Ислямска държава“ през 2014 г. се установиха бойци на ПКК, с чиято подкрепа бяха оснвоани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ). Иракският премиер Али ал-Зайди обяви нейното разоръжаване на 11 септември, но висш служител по сигурността в провинция Ниневия каза на следващия ден, че няма никакви конкретни действия и там остават над 4000 бойци. Министерството описва целта на предаването със същия израз, с който СНС назовава регионалната част от процеса: регион без тероризъм.
Анкара и ПКК описват различни следващи етапи. Според Анкара първо трябва да прекрати всяка дейност на ПКК, а едва след това може да бъде направен път на завръщането и интеграцията; освен това законът изисква от службите да установят, че е предадено цялото оръжие. Изявлението на ПКК говори за изтеглени сили, не за предадено оръжие, а Баик обвързва процеса по разоръжаване с освобождаването на Йоджалан. Затова решение на СНС до края на ноември, каквото очаква Йълдъз, е малко вероятно, докато положението на Йоджалан остава същото. Признак за алтернативен развой би било официално учредяване на ролята, за която говори Бахчели, или срещи на Йоджалан с журналисти, каквито според ПКК са били обещани. Новото заседание на СНС без решение или изявление на KCK, което отново обвързва предаването на оръжието със свободата на Йоджалан, би било признак за застой.
