🇸🇾📜🇮🇱 Нова въоръжена групировка „Сарая Низа ал-Каба'ил“ обяви сформирането си „за сблъсъка с престъпните евреи в земята на Шам“. Кюрдската мрежа Rojava Intel я представи като предполагаем продукт на сирийското и турското разузнаване. Тя се нарежда до поредица групи, които от началото на 2025 г. се обявяват срещу присъствието на израелските сили в Южна Сирия, но към днешна дата нямат нито една значима операция.
Rojava Intel се описва като кюрдска мрежа, събираща сведения от общността и публично достъпни данни, и сподели изявлението в Telegram заедно със своя бележка. По „данните, които получихме“ формированието е създадено от турските и сирийски служби, ръководено е от Абу Ахмад Закур, отговорникът за племенните въпроси в Сирия, осигуряващ подкрепа и оръжие от Турция. Основната цел са атаки срещу израелски бази и позиции в Южна Сирия. Каналът не посочва откъде идва информацията, нито къде е взел самия документ.
Документът е озаглавен „военно крило“ и носи дата 30 септември 2026 г. В горния му десен ъгъл стоят две знамена. Черното носи шахадата, мюсюлманския символ на вярата. Червеното също носи шахадата, а под нея са белите полумесец и звезда от турското знаме. Текстът започва със стих от сура „Ал-Анфал“ с призив срещу враговете всеки да приготви „каквото можете от сила“ и обвинява Израел за „ежедневно навлизане на престъпните евреи в земята на Шам“ (традиционно арабско название на Сирия и Леванта), безчинствата им на юг, убийствата и арестите на беззащитни мюсюлмани и бездействието „на близки и далечни“. Думата „Израел“ в текста не се споменава нито веднъж: противникът на юг е назован „престъпните евреи“.
Името значи „Отрядите на откъсналите се от племената“ и идва от хадис, предаден от Абдулла ибн Масуд и включен в сборниците на Ибн Маджа и Ахмад ибн Ханбал. На въпрос за „чужденците“, на които е обещано блаженство, Пророкът отговаря, че това са откъсналите се от племената си. Тълкуванията ги описват като малцината, напуснали рода си заради вярата. Изявлението използва израза в същия смисъл: създаването на групировката обявяват „братя муджахидини в земята на Шам“, откъснали се „от племената и фракции“. Подписано е от „главния военен командир“ Абу Муаз Акнаф. Името на Закур в документа не се появява, а Турция присъства само в знамето.
Втората половина на изявлението отправя призив към „свободните синове на Шам“ да се присъединят към муджахидините, които искат да разкъсат оковите на мюсюлманската общност, която е притисната „между клещите на чуждия окупатор и клещите на предателските управници“. Кои са управниците, документът не уточнява, а правителството на Ахмед аш-Шараа не се споменават.
В Южна Сирия от януари 2025 г. издава изявления „Фронтът на ислямската съпротива в Сирия“, по-известен като „Ули ал-Баас“. Той започна като „Фронт за освобождение на юга“ с 48-часов ултиматум към Израел. В писмено изявление до Drop Site News от септември фронтът се определя като част от „оста на съпротивата“ от Техеран до Бейрут и Палестина, приписва си ракетни удари срещу израелски позиции и описва властите в Дамаск като „оръдия на ционисткия враг“. Изследователите, които го следят, изразяват съмнения относно мащабите му. Уаил Олуан от изследователски център „Джусур“ казва, че посланията му постоянно атаките, които могат да се проверят независимо.
Изследователят Айман ат-Тамими установи, че се е разцепил на две враждуващи фракции, а твърдението на едното от тях за двама загинали бойци по негова преценка е съчинено. Според израелската телевизия i24NEWS жители и местни водачи в Дараа казват, че част от сблъсъците, които групата си приписва, били спонтанни реакции на селяни при навлизането на израелските части. През февруари 2026 г. в Telegram се появи и „Движение за възпиране на окупацията“, което по описанието на South Front носи в емблемата си знамето и герба на новата сирийска държава.
Новата група повтаря формата на по-ранните: учредителен документ, знаме, стих от Корана и призиви за членство. Реални действия засега не са докладвани. Различава се по мястото, което отрежда на властта в Дамаск. „Ули ал-Баас“ открито я напада, движението от февруари носи държавни символи, а „Сарая Нуззаа ал-Кабаил“ говори за предателски управници, без да ги назовава.
Абу Ахмад Закур е бойното име на Джихад Иса аш-Шейх, роден през 1979 г. край Алепо и израснал в строга племенна среда като син на видна фигура от племето ал-Бакара. В началото на новия век навлиза в мрежи, свързани с „Ал-Кайда“, и прехвърля бойци към Ирак след американската инвазия през 2003 г. Арестуван е от сирийския режим и лежи в прочутия затвор „Седная“, откъдето е освободен през 2012 г. Той става един от основателите на „Джабхат ан-Нусра“. С времето се издига до един от най-влиятелните командири, член на Консултативния съвет (Шура) на групировката „Хаят Тахрир аш-Шам“, емир на Алепо и отговорник за икономическите и граничните въпроси.
Освен това отговаря за отношенията с протурските фракции на Сирийската национална армия (SNA). На 2 май 2023 г. САЩ и Турция го включват съвместно в санкционните списъци като посредник за финансиране на тероризма. Списъкът на Държавния департамент на САЩ със специално обозначени глобални терористи присъства с адрес в турската провинция Килис. През декември същата година обявява, че напуска ХТШ. Към края на септември 2025 г. е назначен за помощник на президента аш-Шараа по племенните въпроси и оглавява Бюрото за племената и родовете.
France 24 отдава на него и бюрото му решаваща роля в пренареждането на родовите съюзи, помогнало на Дамаск да си върне контрола над квартали на Алепо, държани от кюрдските сили, а по-рано около района на Манбидж. Американската санкция беше вдигната на 24 август 2026 г. заедно с тази срещу самата ХТШ. Към средата на септември Закур продължава да заема поста: на 19 септември, по съобщение на кюрдската агенция ANHA, той се среща в Алепо с Мазлум Абди, който оглавяваше Сирийските демократични сили, но към момента е съветник на президента.
В момента Сирия провежда разговори с Израел във връзка със споразумение в сферата на сигурността. На 23 септември, на панел на Atlantic Council в Ню Йорк, аш-Шараа отбеляза, че след няколко кръга разговори страните „почти са стигнали до 90% от договореностите“, преди Израел да се оттегли, и увери, че усилията към нормализиране на отношенията продължават. Израелската армия междувременно държи девет военни позиции в Южна Сирия според сирийски и международни доклади, цитирани от Asharq Al-Awsat през юни.
Анкара остава един от най-близките съюзници на аш-Шараа: обучава армията, подпомага в изграждане на държавните институции и осигурява военна и дипломатическа подкрепа за новата власт в Дамаск. Влиза в открит спор с Израел за Сирия. На 18 август израелската авиация удари пистата и складовете на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, а канцеларията на премиера Нетаняху Нетаняху предупреди, че Сирия е на път да наруши договореното статукво, допускайки там турски сили. Министерство на отбраната отрече да е имало свои военни или делегация в базата. Ако твърдението на Rojava Intel е вярно, Анкара е минала от спор за една авиобаза към въоръжаване на атаки срещу израелските войски.
Документът и твърдението на Rojava Intel сочат в различни посоки. Група, създадена от службите на новата власт в Сирия, трудно би говорила в учредителния си акт за предателски управници, без да изключи от тях собствената си власт, а този документ не изключва никого. Подписът на друг командир пък не потвърждава ролята на Закур. Турското знаме е единственият елемент в документа, който сочи към Анкара, и се тълкува двусмислено: като знак на привърженици на Турция сред джихадистите или като етикет, насочващ към нея.
Служба, която иска да остане скрита, едва ли би поставила символика на държавата си върху учредителен документ. В полза на Rojava Intel говори друго: Закур от години поддържа връзки с подкрепяните от Турция фракции, а американският списък го показваше с адрес в Килис. Тези връзки обаче са публични отдавна и сами по себе си не водят до нова група на юг. При сегашните данни съвместна операция на сирийските и турските служби е малко вероятна. По-достоверно звучи това да е ограничена джихадистка инициатива, враждебна едновременно на Израел и на управниците в региона, или обявление без сила зад себе си.
Тезата на Rojava Intel ще натежи, ако групата поеме атака, която израелската армия потвърди, особено с оръжие от турско производство, или ако Абу Муаз Акнаф бъде свързан документално с бюрото на Закур. Ще олекне, ако първите ѝ акции или изявления бъдат насочени срещу силите за сигурност на Дамаск, или ако сирийските власти арестуват нейни хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар