Турция ще предаде базата Башика на Ирак срещу напредък в Синджар

🇮🇶🤝🇹🇷 Турция се договори да предаде поетапно военна база Башика-Зилкан североизточно от Мосул на федералното правителство на Ирак. Предаването е обвързано с напредъка във възстановяването на държавната власт в Синджар и извеждането оттам на „забранените чужди въоръжени елементи“. Това включва съвместно изявление на иракския премиер Али ал-Зайди и турския президент Реджеп Тайип Ердоган след тяхната среща на 23 септември в Турския дом в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Според изявлението предаването ще следва напредъка на Ирак в изпълнението на мерките в Синджар и ще се извършва „съгласно договорените механизми и график“. Те не са оповестени, а текстът не уточнява нито начална, нито крайна дата за изтеглянето. Иракски командир, запознат с преговорите, заяви пред Reuters, че очаква поетапното изтегляне от Башика и още една малка база край Мосул да бъде завършено до края на годината. Анкара не потвърди този срок.

Турски войски присъстват край Мосул от 2015 г. Анкара обясни разполагането им с обучението и охраната на иракски сили и на местни сунитски араби, туркмени и кюрди, които се подготвяха за боеве с „Ислямска държава“. Терористичната групировка превзе града през 2014 г. и го обяви за своя столица. Багдад поиска изтеглянето на турските сили още тогава и продължи да настоява за него, а Башика се превърна в един от най-дългогодишните спорове между двете държави.

Базата е най-видимото, но не единственото турско военно присъствие в Северен Ирак. Турция поддържа и много други позиции в региона, които обосновава със защитата на националната сигурност. Изявлението от Ню Йорк не ги засяга.

Документът не уточнява кои са „забранените чужди въоръжени елементи“. В Синджар тази формулировка насочва към Кюрдската работническа партия (ПКК) и свързаните с нея групи, но не ги назовава изрично. След като през август 2014 г. „Ислямска държава“ изби и отвлече хиляди йезиди, в региона се установиха бойци на ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация.

С подкрепа от ПКК бяха сформирани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ) – местна йезидска милиция, считана от Анкара за разклонение на ПКК, поради което нейни командири от години са мишена на турските удари с дронове. Милицията отрича организационно да е част от партията.

Споразумението между Багдад и Ербил от 2020 г. предвиждаше всички въоръжени групи извън държавните сили да напуснат Синджар, а ПКК да няма никаква роля там. То остана неизпълнено. Районът продължи да бъде разделен между съперничещи си сили, което затрудни възстановяването и завръщането на хилядите разселени йезиди.

По-малко от две седмици преди срещата в Ню Йорк Багдад обяви стъпка към разоръжаването на YBŞ. На 11 септември ал-Зайди се срещна с ръководството на милицията и делегация на Алианса за йезидската кауза. След срещата той съобщи, че YBŞ ще започне да предава оръжието си на федералната власт. По обявения план бойците, които отговарят на изискванията, включително тези от женските отряди, ще бъдат приети в иракските сили за сигурност, а планината Синджар ще премине под пълния контрол на Багдад. Иракският премиер разпореди създаването на комисия, отговорна за сигурност, обществени услуги и реконструкцията на района.

На другия ден обаче висш служител по сигурността в провинция Ниневия обяви пред Kurdistan24, че няма конкретни стъпки към разоръжаване няма и в Синджар остават над 4000 бойци. Иракски медии съобщават, че Багдад обмисля да обособи около 2000 свързани с ПКК бойци в отделно формирование извън Силите за народна мобилизация. Последните са коалиция от предимно шиитски милиции, която от 2016 г. формално е част от държавния апарат за сигурност.

Решението на Багдад съвпада с мирния процес между Турция и ПКК, макар да не го представя като част от него. ПКК обяви своето саморазпускане през май 2025 г., а през юли изгори символично част от оръжието си в Иракски Кюрдистан. През август 2026 г. турският парламент прие закон, който предвижда възможност нейни членове да се разоръжат и да се върнат към цивилния живот.

От ръководството на Съюза на кюрдистанските общности (KCK), обединение между ПКК и други кюрдски организации, обаче поставят допълнително условие. На 18 септември съпредседателят на Изпълнителния съвет на KCK Джемил Баик заяви пред NÛÇE TV: „Ако Апо не е свободен, няма да сложим оръжие и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на затворения основател на ПКК Абдуллах Йоджалан. Законът от август не урежда нито правния му статут, нито ролята му в процеса.

Вашингтон приветства споразумението. Том Барак, американски посланик в Анкара и специален пратеник за Сирия и Ирак, заяви, че то защитава едновременно иракския суверенитет и турската сигурност. Същата оценка отразява взаимните ангажименти в договорката. Багдад получава обещание за изтегляне от базата, срещу чието присъствие протестира от 2015 г. Анкара получава ангажимент районът, който смята за опорна точка на ПКК в Ирак, да премине под пълния контрол на държавата. Договорката обаче не означава край на цялото турско военно присъствие в Северен Ирак.

Икономическата част на изявлението е по-обща. Ердоган и ал-Зайди се договарят да разширят търговията и инвестициите, да пристъпят незабавно към изпълнение на вече подписаните споразумения и да ускорят съвместните стратегически проекти, особено „Пътят на развитието“. Сред вече сключените сделки е тази от визитата на ал-Зайди в Анкара на 28 юли. Тогава турската държавна петролна компания TPAO придоби 15% от дружеството на BP, което разработва находищата край Киркук, съобщава The New Region.

„Пътят на развитието“ предвижда коридор от магистрали и жп линии от южното пристанище Фау в Басра до граничния пункт Фейш Хабур с Турция на север. Маршрутът преминава през 10 иракски града, а стойността на проекта се оценява на 17–20 млрд. долара. Според Iraq Business News рамковият проект за транспортна инфраструктура е подписан на 18 септември след дълга поредица от заседания по правните, техническите и финансовите въпроси.

Публичният текст на договорката за Башика оставя неясно как ще бъде оценявано нейното изпълнение. Той се позовава на договорен график, но не разкрива сроковете и не посочва по какви критерии ще се измерва напредъкът в Синджар. Това оставя възможност за различни тълкувания дали условията за следващите стъпки са изпълнени.

Иракският премиер обявява предстоящо разоръжаване на YBŞ, докато цитираният служител в Ниневия твърди, че конкретни действия няма. Отделно ръководството на KCK обвързва собственото разоръжаване със свободата на Йоджалан Тези позиции очертават пречки пред процеса, но не са достатъчни за категорична прогноза дали Башика ще бъде предадена до края на годината.

Предаването на отделни позиции от базата на иракски части и събирането на оръжие на YBŞ в складове под държавен контрол биха били конкретни признаци за изпълнение на договорката. Нови турски удари с дронове в Синджар биха подсказали, че Анкара продължава да вижда заплаха в района. Сами по себе си обаче те не биха доказали, че предаването на базата е спряно.