Турция подготвя специални части и пилоти за Саудитска Арабия срещу хутите

🇹🇷🛡️🇸🇦 Турция се готви да разшири военното си присъствие в Саудитска Арабия през следващите седмици с още техника, техници, екипи за спешно реагиране и придружаващи бойни сили, а след разрешение от парламента – и с ограничен брой специални части, опитни пилоти и самолети срещу дроновете и балистичните ракети, които хутите изстрелват от Йемен. Турски служители и източници, запознати с подготовката, описаха плановете пред Middle East Eye на 6 октомври. На следващия ден двама служители от САЩ и Турция потвърдиха пред Ройтерс, че помощта засега ще остане предимно отбранителна и техническа.

Стъпката беше предшествана от първото задействане на договора за съвместна отбрана, подписан в Мека от Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“, по силата на който въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия, Турция или Пакистан се счита за такова и срещу трите. На извънредно заседание в Рияд на 5 октомври Стратегическият политически и отбранителен комитет на съюза реши страните „незабавно да преминат към практическо изпълнение на колективните ангажименти в отбраната“ и да осигурят „договорените военни сили и способности и бързото разполагане в Кралството“. Анкара изпрати на заседанието външния министър Хакан Фидан, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Исламабад беше представен от вицепремиера и външен министър Ишак Дар, фелдмаршал Асим Мунир и министъра на отбраната Хаваджа Асиф, а домакина – от министъра на отбраната принц Халид бин Салман.

Част от турската помощ вече е на терен. Двама представители на Анкара заявиха пред MEE, че от миналата година насам Турция поддържа в Кралството технически екипи, системи за ПВО и средства за електронна война, предназначени да заглушават и смущават радиосигнала, с който се управляват и насочват дронове и ракети. Задачата им е да пазят критична инфраструктура, включваща енергийните съоръжения. Правното основание, по думите на висш служител, е споразумение за военно обучение между Анкара и Рияд от 2010 г. То позволява на Анкара да изпраща ограничени сили с технически задачи. Турският източник на Reuters сведе сегашната помощ до военна техника, обмен на разузнавателни данни и оръжейни системи и уточни, че друго разполагане по линия на съюза засега няма. Американският служител, запознат с въпроса, описва по-широк обхват: оператори на дронове, прецизиране на отбранителните мерки, стратегическо планиране, логистика, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Според официални лица, цитирани от агенцията, помощта остава двустранна, докато турският парламент не ратифицира договора, и ще нарасне след това.

Парламентът решава кога помощта ще премине във втората си фаза. Член 92 от турската конституция дава на Великото национално събрание правото да разрешава изпращането на въоръжени сили в чужбина, освен в случаите, произтичащи от международни договори, по които Турция е страна. Затова според служителя споразумението от 2010 г. позволява изпращането само на такива ограничени контингенти, а за по-широко разполагане е нужно отделно разрешение от парламента. Пред депутатите стоят два документа и той сочи кой е по-спешен: „Трябва да ратифицираме и договора от Мека, но може да дадем предимство на закона за разрешаване на военното разполагане“. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик заяви на 7 октомври, че договорът ще бъде внесен за ратификация „до няколко дни“. Източниците на MEE в Анкара очакват разрешението да стане факт до края на октомври.

Вече се очертават и местата за разполагане през втората фаза. Втори събеседник на изданието заяви, че Турция ще разположи сили в поне една командна база само за отбранителна подкрепа на Кралството, след като нейни екипи са работили там по проекта през целия септември. Саудитски представители, цитирани от MEE, уточняват, че турските военни ще действат заедно със саудитските и пакистанските в обща база за координация, турското командване ще разполага с отделна собствена база, а операциите ще се провеждат в няколко различни направления. От турската армия се очаква да пази западния участък на тръбопровода Изток–Запад, който пренася суров петрол от източните находища до пристанище Янбу на Червено море и така заобикаля Ормузкия проток, и да участва в отбраната на Рияд и на свещените градове Мека и Медина. Тръбопроводът вече беше ударен на 10 септември от дронове, изстреляни от иракската провинция Майсан, по данни на саудитското външно министерство и на Багдад. След гласуването ще пристигнат специалните части и неуточнен брой опитни пилоти и самолети, които според запознати с планирането източници ще противодействат на хуситските дронове и балистични ракети.

Анкара очертава и границите на намесата си. „Не планираме да изпратим голяма група войници и нямаме намерение да се намесваме директно в Йемен“, каза същият висш представител и добави, че Анкара „все още смята, че дипломатическите усилия може да дадат резултат в следващите месеци“. Мурат Йешилташ, член на съвета по външна политика към президентството, смята за вероятно договорът или разрешението да бъдат внесени в парламента до 30 дни. Първоначалният принос на Анкара обаче, по думите му, „много по-вероятно ще бъде под формата на ПВО, антидрон системи или елементи за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка на саудитска земя, отколкото като бойни войски в Йемен“. Така, пише Йешилташ, Турция се вписва в мрежата за сигурност на Рияд, като в същото време държи под контрол риска и ангажимента, които поема.

Натискът, срещу който се изгражда тази отбрана, не отслабва. Рано сутринта на 7 октомври говорителят на хутите Яхя Сари обяви удари с балистични ракети и дронове по международно летище „Крал Халид“ в Рияд, по летището в Абха и авиобаза Хамис Мушайт. Говорителят на саудитската коалиция Турки ал-Малики каза, че балистична ракета е свалена северно от Рияд. Под обстрел беше и летището в Аден: според йеменското министерство на транспорта поне две балистични ракети и няколко дрона са били насочени към пистата и пътническия терминал, а самолет от Кайро е бил отклонен към Джида. Лидерът на движението Абдулмалик ал-Хути нарече „голяма лъжа“ отправените през септември обвинения, че хутите се прицелват в свещените градове Мека и Медина. Междувременно силите на йеменското правителство с въздушна подкрепа от Рияд започнаха контранастъпление за връщане на стратегическа крайбрежна зона до Баб ел-Мандеб. Морската сигурност е отделно направление и в този район: Турция и Пакистан са сред 14 държави, които на 31 юли в Рияд обявиха многонационална морска коалиция за защита на корабоплаването и енергийните маршрути през Баб ел-Мандеб, Червено море и Аденския залив.

Пакистан, третият член на съюза, потвърди присъствието си, но не и мащаба му. „Мога да потвърдя, че ние, силите на Пакистан, вече сме там“, каза на 7 октомври пред CNN генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, ръководител на пресслужбата на пакистанските въоръжени сили. Той добави, са войските „от десетилетия“ са разположени там „в различни функции и области“. Той определи като класифицирана информация броя, задачите и евентуалното им участие в Йемен. На 6 октомври Министерство на информацията на Пакистан отхвърли като „спекулативна“ публикацията на Reuters от 2 октомври, според която е изпратил между 30 и 40 хиляди военни в Саудитска Арабия за охрана на сухопътните граници и сваляне на дронове и ракети. Оперативните подробности, по думите на министерството, са поверителни.

През юни 2017 г. Ердоган разказа пред португалската RTP, че е отправил предложение на крал Салман за турска база на саудитска територия по аналогия на тази в Катар. Отговорът дойде по държавната агенция SPA: Саудитска Арабия „не може да позволи на Турция да създава военни бази на своя територия“. Същия месец Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поставиха закриването на строящата се турска база в Доха сред 13 искания към Катар, а турският парламент по ускорена процедура разреши разполагането на войски там два дни след като четирите държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. 9 години по-късно по думите на турски и саудитски източници, Рияд сам приема турска командна база и става втората монархия в Персийския залив след Катар, в която Турция ще има собствена военна база. Промяната е в характера на присъствието: от техници, които обслужват системи, към пилоти, специални части и отделно командване. Анкара ограничава числеността на силите си и изрично изключва Йемен.