Сирия задържа Михрач Урал, основния заподозрян за клането в Банияс

🇸🇾🕵️🇹🇷 Главната разузнавателна служба на Сирия арестува Михрач Урал, по-известен в страната като Али Каяли с прозвището „касапина на Банияс“. Дамаск го счита за основния заподозрян за клането в село Ал-Байда и квартал Рас ан-Набаа на град Банияс през май 2013 г. Тогава по данни на Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) са убити 459 цивилни, предимно сунити. Анкара го издирва от 13 години заради атентата в турския граничен град Рейханлъ от същия месец, отнел живота на 53 души.

Държавната агенция SANA обяви ареста в четвъртък, 15 октомври. Според нея Урал е бил заловен „при опит да избяга през границата“, без да уточни коя. Агенцията сподели и снимка на задържания в затворнически дрехи. Президентският съветник по медиите Ахмад Муафак Зайдан приветства ареста и обеща отговорните за убийства да бъдат преследвани, колкото и време да е минало. Турските служби представят по-подробна версия пред Anadolu, според която Националната разузнавателна организация (MIT) и сирийските служби са провели съвместна операция на границата между двете държави през нощта на 14 срещу 15 октомври. Това станало, след като Урал, който се криел от падането на Асад, се опитал да смени скривалището си.

Ливански медии представят различна версия. Според MTV Lebanon непознати са нахлули в дома на сириец на име Али Халил Ибрахим в Мансурия, в района Метн източно от Бейрут, вързали са съпругата и сина му и са го отвели в неизвестна посока. Под това име, пише Lebanon Debate, Урал е живял там със своите близки. Телевизията твърди, че отвлеченият е именно той, че вече се намира в Сирия, а това е третото отвличане на сирийци от ливанска територия. Случая разследва отдел „Информация“ на Силите за вътрешна сигурност на Ливан. Ежедневникът Asharq Al-Awsat, който също предава версията на MTV, уточнява, че не е успял да извърши независима проверка. Според официалните версии на Дамаск и Анкара арестът е бил извършен на границата. В тях Ливан не се споменава.

Арестът идва 11 дни след като на 4 октомври Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви ареста на Джамал Трабулси, заместник на Урал в групировката „Сирийска съпротива“. Ведомството го свързва със същите две кланета, както и с боеве в провинциите Хама, Идлиб и Алепо. На 1 октомври MIT задържа Омар ал-Хатиб, докато той се опитвал да избяга по море към Европа. Анкара го смята за един от организаторите на атентата в Рейханлъ.

Ал-Байда, село край Банияс в крайбрежната провинция Тартус, и сунитският квартал Рас ан-Набаа в самия град бяха нападнати на 2-3 май 2013 г. В доклад от август 2013 г. Независимата международна комисия на ООН за разследване на Сирия установи, че правителствените сили са обкръжили и обстреляли Ал-Байда, а после са влезли в селото заедно с бойци на Силите за национална отбрана (NDF), както се нарича по онова време опълчението на режима. На следващия ден същото се повтори в Рас ан-Набаа. Комисията заяви, че не е открила следи от бойни действия на въоръжената опозиция в Ал-Байда и Рас ан-Набаа при убийствата и изчисли броя жертви на 150-250 в селото и 150-200 в квартала. Human Rights Watch документира случаи на най-малко 248 екзекутирани, а SNHR, която събира имената на жертвите от първите дни, отбелязва 459 убити, от тях 92 деца и 71 жени. Свидетелства на оцелели описват разстрели и убийства с хладно оръжие, изгорени къщи и тела, трупове по улиците, в дюкяните и мазетата.

Името на Урал се появява в доклада от 10 май 2013 г. на SNHR, в който жители на района го сочат като един от командирите на клането. На 5 май, 2 дни след това, в интернет беше публикуван видеозапис, в който той казва, че Банияс е единственият изход на „предателите“ към морето, градът рано или късно трябва да бъде обсаден и да започне „прочистване“. Не е известно кога точно е заснет записът. Още в същата година Урал отрече обвиненията в интервю за BBC Türkçe и настоя, че по време на клането е бил с хората си в Латакия, а групата му „никога не посяга на цивилни“ и че твърденията за клане са абсурдни.

Урал, който е алауит като династията Асад, е роден през 1956 г. в Антакия, в турската провинция Хатай, към която Сирия предявява претенции и след нейното присъединяване към Турция през 1939 г. Като младеж той влиза в Народната освободителна партия-фронт на Турция (THKP-C) и оглавява отцепилото се от нея крило „Аджилджилер“ („Спешните“), което води въоръжена борба за връщането на Хатай към Сирия. През 1978 г. е хвърлен в затвора, а през 1982 г. бяга в Сирия, където по времето на Хафез ал-Асад получава сирийското си гражданство и името Али Каяли. След избухването на гражданската. война през 2011 г. оглавява фракция на име „Сирийска съпротива“, която участва в сраженията в провинция Латакия редом с армията на Башар ал-Асад. Неведнъж е обявяван за убит, а през септември 2018 г. оцелява при атентат в същата провинция.

В Турция името му е свързано с датата 11 май 2013 г. На този ден две коли бомби избухват пред общината и пощата в Рейханлъ, на 10 км от границата със Сирия. Тогавашните власти посочиха сирийското разузнаване като отговорно за атентата, а прокуратурата в Адана добави Урал към обвинителния акт като пряк участник. Той отрече това и обвини израелските служби. Когато през февруари 2018 г. съдът произнесе присъдите, делото срещу него и останалите беглеци беше отделено. От 2018 г. насам MIT връща в Турция беглеците един по един, а сега Анкара обяви, че с Урал е задържан и последният.

В Ал-Байда, Банияс и Джабле новината беше посрещната с такбири – възгласи „Аллаху акбар“ от местните джамии, а местни излязоха по улиците, сочат кадри от социалните мрежи и репортаж на кореспондентка на „Syria Now“, платформа на Al Jazeera за страната. „Цялото ми семейство загина в клането в Ал-Байда, убиха около 45 души, сред тях жени и деца“, каза пред нея местен жител, който поиска Урал да бъде екзекутиран на площада в селото, пред близките на жертвите. Друг свидетел посочи дюкян, в който по думите му имало над 100 изгорени трупа, натрупани един върху друг.

Директорът на SNHR Фадел Абдулгани определи ареста като важна стъпка към постигане на справедливост за близките на жертвите, чакали повече от 13 години. Той настоява обаче връзката между престъпленията и всеки заподозрян да бъде доказана в съда, независимо дали става дума за участие, издадени заповеди или отговорност като командир за действията на подчинените му. Той заяви готовността на мрежата да осигури свидетелства, снимки и записи, които събира от 2013 г. Абдулгани подчерта, че те ще станат доказателства едва след проверка на техния произход и автентичност. Ръководителят на Националния орган за преходно правосъдие Абдулбасит Абдуллатиф заяви, че престъпленията от миналото не се погасяват по давност, а министърът на правосъдието Мазхар ал-Уайс нарече ареста ново постижение на държавата.

Ако се стигне до процес, той ще се води в държава, по чието крайбрежие имаше кръвопролитие и срещу алауитите. През март 2025 г. нападения на клетки от привърженици на бившия режим срещу службите за вътрешна сигурност прераснаха в отмъщение: близки до новата власт въоръжени групи избиха алауити на десетки места по крайбрежието. Правителствената комисия за установяване на фактите посочи общо 1 426 загинали при тази вълна на насилие, повечето от които цивилни, и състави списък с общо 298 заподозрени за посегателства срещу алауити. Сред засегнатите места отново беше град Банияс: Amnesty International документира над 100 убити в града на 8-9 март, повечето в квартал Ал-Кусур. Затова делото срещу Урал ще покаже не само каква присъда ще получи той, но и дали Дамаск съди престъпленията от 2013 г. и от 2025 г. по едни и същи правила. Отговорът ще личи по това дали обвинението ще бъде повдигнато публично, дали заседанията ще бъдат открити и дали защитата ще може да оспори доказателствата, представени от SNHR. Предстоят също приключване на ливанското разследване за Мансурия и окончателно решение на турската държава дали да поиска предаването му.