Украински дронове поразиха рафинерия в Самарска област и пристанище на Черно море.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха за поредна нощ ключови промишлени обекти на територията на Руската федерация, сред които морското пристанище на град Темрюк в Краснодарския край, както и петролната рафинерия в Сизрански район на Самарска област.

Според сведения, публикувани от местни канали в Telegram, около 00:30 ч. местно време в района на пристанището е избухнал пожар, засегнал няколко резервоари с гориво.

Оперативният щаб на Краснодарски край потвърди нападението и отбеляза, че „в резултат на удара на дрон са повредени елементи от пристанищната инфраструктура“, а за гасенето на пожара са били изпратени 32-ма спасители и 8 единици техника. Пострадали няма, персоналът е бил евакуиран.

Приблизително по същото време жители на град Сизран в Самарска област съобщиха за серия от експлозии и стрелба от мобилни зенитно-артилерийски отряди, опитали се да свалят приближаващ дрон. Telegram канали разпространиха кадри с мащабен пожар в местната рафинерия, собственост на Роснефт, чиято мощност възлиза на 8,9 млн. тона годишно. Към момента официални коментари от регионалните власти липсват.

Украински анализатори посочват, че одобреният годишен бюджет на Руската федерация за 2026 г. предвижда рекордните 16,84 трилиона рубли или 217,2 млрд. долара за отбрана и силови структури, което възлиза на почти 38% от общите разходи – скок с 14 % в сравнение с пет години преди това. Експерти смятат, че става въпрос за пълна мобилизация на икономиката за продължителна война.

Военните действия продължават и на двете страни на фронтовата линия.

България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Тръмп е отказал на Унгария изключение от санкциите срещу руския петрол.

🇭🇺⚔️🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че е отказал да предостави изключение от американските санкции върху руския петрол на Унгария, въпреки личната молба, отправена към него от премиера Виктор Орбан.

Тръмп потвърди пред репортери, че Орбан е настоявал да получи изключение, позовавайки се на зависимостта на страната му от доставките на руския петрол, осъществявани по тръбопроводи.

„Той поиска изключение, но ние не го дадохме – нито едно. Да, той ми е приятел, но поиска изключение“, призна Тръмп.

Ройтерс съобщи, че унгарският премиер се е надявал да убеди Тръмп да направи изключение за Унгария заради високата ѝ зависимост от руските енергийни доставки.

По-рано Орбан оповести публични намеренията си да обсъди въпроса по време на среща с Тръмп, насрочена за 7 ноември, на която ще потърси и по-широко икономическо споразумение със САЩ.

„Унгария е държава без излаз на море. Ние зависим от маршрутите, по които се доставя енергията – основно тръбопроводи. Трябва американците да разберат тази конкретна ситуация, ако искаме те да позволят изключения от санкциите срещу Русия“, отбеляза Орбан пред репортери преди броени дни.

По-рано беше съобщено, че Будапеща търси активно партньорство с Чехия и Словакия за създаване на своеобразен алианс в рамките на Европейския съюз, скептичен към Украйна – ход, насочен към полагане на основите на координирана съпротива срещу европейската подкрепа за Киев.

Путин изключи възможността за примирие в Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изключи варианта за примирие в Украйна въпреки суровите американски санкции и отправи нова заплаха с „поразителен отговор“, ако западните съюзници на Украйна ѝ доставят крилати ракети Tomahawk, съобщи The Moscow Times.

Говорейки пред подбрани журналисти след участието си в конгреса на Руското географско общество, Путин отхвърли последните санкции, наложени вчера от Министерството на финансите на САЩ като „опит за оказване на натиск“, заявявайки, че „никоя уважаваща себе си държава не взема решения под натиск.“

Путин също така заплаши с решителен отговор, ако Киев получи далекобойни оръжия. „Ще дадем силен, ако не и поразителен отговор. Нека си помислят за това“, заяви той, обвинявайки Запада, че се опитва да ескалира войната.

По повод решението на президента Доналд Тръмп да отмени планирана среща на върха в Будапеща, той отбеляза, че срещата „вероятно е отложена“ и „има нужда от съответната подготовка, за да се избегне безсмислен резултат“, заяви Путин, цитиран от руски медии.

Frontline Monitor припомня: Новите мащабни санкции срещу руските петролни гиганти Лукойл и Роснефт са били наложени заради това, че „Путин е излъгал“ относно желанието си за мир в Украйна, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, цитиран от Fox Business.

ОПЕК е готова да запълни недостиг на пазара от санкциите срещу Русия.

🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.

Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.

Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.

ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.

Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.

Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

Пожар избухна в петролната рафинерия в Новошахтинск след украинска атака

🇺🇦💥🇷🇺 Пожар избухна в завода за преработка на нефт в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация след атака на украински дронове през нощта срещу 21 август. Това съобщи Astra, популярен руски канал в Telegram, позовавайки се на местни източници и видеозаписи от атаката.

Град Новошахтинск се намира на около 10 км от руско-украинската държавна граница и на повече от 200 км от най-близката фронтова линия.

Местни жители съобщиха, че по време на атаката с дронове над града са били чути поне пет силни експлозии. Дронове са ударили местния завод за преработка на нефт, предизвиквайки голям пожар.

Видеокадри от предполагаемия удар показват стълбове от дим и пламъци, издигащи се от мястото на удара.

Съобщава се, че съоръжението в Новошахтинск произвежда близо 7,5 милиона тона нефтопродукти годишно, като е специализиран в производството на горива. Това не е първа украинска атака срещу завода, който беше мишена на дронове и в предишни нападения. През декември 2024 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Военноморските сили (ВМС) извършиха комбиниран удар по завода, който доведе до значителни материални щети в резултат на мащабна огнена стихия.

След нападението Генералният щаб на ВСУ отбеляза, че обектът в Новошахтинск е бил последната действаща рафинерия в Ростовска област.

По-рано украинската армия заяви, че при атаката през юли 2024 г. са били унищожени 1,5 милиона тона нефт и нефтени продукти на стойност 540 милиона щатски долара. Отделно заводът частично спря работа и след друга атака срещу него, извършена през март 2025 г.

Украйна редовно нанася удари от безпилотни самолети с голям обсег срещу промишлени и военни обекти в Руската федерация. Заводите за преработка на нефт, финансиращи и поддържащи руската военна машина, са чести мишени на тези атаки.

Според съобщения в медиите три руски рафинерии са намалили или прекратили дейност този месец след понасяне на сериозни щети от украински атаки с дронове. Bloomberg съобщава, че съоръжение на „Роснефт“ в Саратовска област е спряло приема на нефт след украински удар на 10 август.

Рафинерията в Рязан също редуцира своето производство наполовина, а заводът в Новокуйбишевск спря изцяло производството си на 2 август, съобщи Reuters.

Нефтопроводът „Дружба“ прекратява дейност от 1 януари 2025 г.

🚨🇺🇦 От 1 януари 2025 г. нефтопроводът „Дружба“, по който се осъществяват доставките на руски петрол за Унгария, Чехия и Словакия, спира да работи.

Това заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, в ефира на онлайн предаването Новини.LIVE.

Настоящият договор за транзит на руски газ през Украйна е валиден до края на 2024 г. Нафтогаз многократно подчерта, че няма да продължи споразумението с Руската федерация. В момента се търсят алтернативни решения за подпомагане на работата на украинската газотранспортна система.

По време на последната пресконференция президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна не възнамерява да удължава споразумението за транзита на руски газ, но е готова да разгледа исканията на европейските компании.

Подоляк отбелязва, че тъй като Украйна няма да удължи настоящия договор, редица европейски страни също ще загубят достъп до Роснефт и Росгаз.

Единственият син на шефа на "Роснефт" почина внезапно на 35 години

Според мнозина Игор Сечин е сред най-верните приближени на президента Путин

Само на 35 години почина синът на изпълнителния директор на "Роснефт" Игор Сечин - Иван. Починал е преди 15 дни, разбра се чак сега Иван Сечин е издъхнал на 5 февруари, но досега смъртта му не е била обявена публично, става ясно от вписването в регистъра на делата за наследство, пише Moscow Times.

Новината беше разкрита от Леонид Невзлин, един от бившите ръководители на петролната компания ЮКОС на Михаил Ходорковски, която беше ликвидирана и прехвърлена в "Роснефт" след началото на делото срещу собственика ѝ.

Той е видял записана смъртта на единствения син на ръководителя на руския държавен петролен гигант "Роснефт".

Според канала ВЧК-ОГПУ, приближен до Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Иван Сечин е починал от кръвен съсирек във вилно селище в Красногорск, докато е чакал лекарите. Около 4 ч. сутринта на 5 февруари 35-годишният Иван започнал да се оплаква, че се задушава, след което загубил съзнание. Каналът цитира за това думите на съпругата на Иван Сечин. Проблемът му бил свързан с бъбреците. Медиците не са могли да намерят правилния адрес в условията на снеговалеж, гласи информацията, и затова се забавили фатално - около 1:30-2 часа, след като мъжът вече е бил припаднал.

Източник:  24 Часа