🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.
„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.
Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.
Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.
Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.
Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.
Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.
Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.
Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.
На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.
При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар