🔥 Пожарът в рафинерията в град Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация продължава вече пети ден след украинската атака с дронове миналата седмица, съобщава изпълняващият длъжността губернатор на региона.
Рафинерията в Новошахтинск преработва суров петрол предимно за износ и притежава годишен капацитет от около 5 милиона тона, което се равнява на близо 100 000 барела дневно.
„Площта на пожара в завода за нефтопродукти в Новошахтинск вече е намалена. От 21 август огнеборците се борят с пожара в завода, който беше поразен в резултат на вражеска атака“, съобщи губернаторът Юрий Слюсар в публикация на своя Telegram канал в неделя.
По думите му в операцията за овладяване на ситуацията участват 412 служители на спешните служби и 150 единици техника, включително пожарни влакове.
През юли и август 2025 г. Украйна засили атаките си с дронове срещу руската петролна инфраструктура. Това е тактика, която тя прилага от 2024 г., за да наруши работата на руската военна машина и основния ѝ източник на приходи. Кампанията в последните месеци се отличава със стратегическа дълбочина, тъй като са ударени обекти, намиращи се далеч от фронтовата линия, и са нанесени значително по-мащабни и дългосрочни щети в сравнение с предишни атаки.
Хроника на атаките:
▪️ 2 август: Украински дронове удариха рафинерия Новокуйбишевск на „Роснефт“ в Самарска област, повреждайки ключова инсталация за преработка на суров петрол, която осигурява 80% от продукцията на обекта. Рафинерията е изведена напълно от експлоатация и се очаква да остане така най-малко един, а потенциално няколко месеца.
▪️ 2 август: Ударена беше Рязанската рафинерия, ключов доставчик на гориво за Централна Русия и столицата Москва. Две инсталации за преработка на суров петрол бяха повредени, поради което приемът на суров петрол през август беше намален до 60%.
▪️ 10 август: Украински дрон порази петролна рафинерия на „Лукойл“ в Република Коми в атака, поставила рекорд за разстояние - над 2000 км от границите на Украйна. Същия ден беше спряна дейността и на рафинерията на „Роснефт“ в Саратов.
▪️ 14 август: Рафинерията във Волгоград също беше поразена от дрон, което предизвика пожар и разлив на петрол. Това съоръжение, което произвежда бензин, дизел и авиационно гориво, осигурява 5,6% от общия капацитет за рафиниране на Руската федерация.
▪️ Края на август: Удари бяха нанесени срещу обекти в Ленинградска и Самарска област, включително Сизранския завод за преработка на петрол, специализиран в горива за руската армия. Атака с дрон срещу нефтопровод „Дружба“ спря временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.
❗ Тези атаки извадиха от строя значителна част от индустриалния капацитет за рафиниране на територията на Руската федерация – най-малко 10%, а по-вероятно над 13% – и доведоха до остър недостиг на бензин в различни региони на страната. В отговор Русия спря износа на бензин в опит да стабилизира вътрешния пазар, но това не успя да предотврати рекордно високите цени на горивата на едро и дребно.
Най-мрачната прогноза за руската икономика
Ако украинските атаки продължат със сегашния си темп в близките няколко седмици, перспективите за руската икономика безспорно изглеждат мрачни, което ще изостри съществуващите уязвимости. Най-мрачната прогноза би включвала комбинация от преки и непреки икономически сътресения, водещи до задълбочаване на кризата.
▪️ Остър недостиг на гориво и скок на цените: Продължаващите атаки биха парализирали способността на Русия да произвежда петролни продукти като бензин и дизел. Въпреки че Русия разполага с известен капацитет за съхранение на суров петрол, той е ограничен и бързо ще се изчерпи, което ще доведе до „излишък на суров петрол“, който страната не може да преработи. Това ще принуди Русия или да намали добива на суров петрол – пряк удар върху основните ѝ приходи от износ – или да изнася повече суров петрол на потенциално по-ниски цени. Във вътрешен план недостигът ще стане повсеместен, което ще засегне не само гражданския транспорт, но и селското стопанство и военната логистика. Цените ще продължат да се покачват, подхранвайки общественото недоволство и подкопавайки твърденията на Кремъл за икономическа стабилност.
▪️ Намаляване на приходите и бюджетен дефицит: Загубата на капацитет за рафиниране пряко влияе върху способността на Русия да изнася петролни продукти с добавена стойност. Въпреки че износът на суров петрол все още осигурява значителен дял от приходите на страната, неспособността за преработване в по-ценни стоки като дизел и бензин ще намали размера на общите приходи от износа. Това, в съчетание с падащите световни цени на петрола и наложените санкции от международната общност, ще задълбочи допълнително бюджетния дефицит на Русия. Правителството вече е изправено пред значителен такъв, а по-нататъшният спад на приходите от петрол и газ ще натовари способността му да финансира военните усилия и социалните програми.
▪️ Икономическа контракция и стагнация: Руската икономика показва признаци на забавяне още преди скорошната серия от украински безпилотни атаки. Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на Русия за текущата година, а Централната банка на Руската федерация прогнозира близък до нулевия растеж до края на годината. Продължаващите атаки вероятно ще тласнат икономиката към рецесия. Гражданските сектори отдавна вече се борят с високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка (отчасти поради привличането на военнослужещи за военните усилия в Украйна) и спад на инвестициите. Петролният сектор, който беше основен двигател на растежа по време на инвазията, сега е на прага на шок в предлагането, който вероятно ще доведе до свиване на икономическата активност.
▪️ Системна нестабилност: Съвкупният ефект от този натиск може да доведе до системна криза. Правителството може да прибегне до по-отчаяни мерки, като например контрол на цените, което в условията на пазарна икономика може да доведе до повсеместен недостиг и черни пазари, напомнящи за съветската епоха. Високата инфлация и отслабването на рублата, съчетани с нарастващите разходи за внос, допълнително ще намалят покупателната способност на руските граждани. Тъй като икономическите трудности стават по-видими и лични, те биха могли да увеличат общественото недоволство и да поставят под въпрос обществения договор, който е в основата на управлението на Путин.
В разигралия се мрачен сценарий продължаващите атаки, съчетани със насрещния вятър в икономиката и международните санкции, не само биха нарушили военните усилия на Русия, но и биха могли да предизвикат по-дълбока икономическа и социална криза, която да постави под въпрос стабилността на руската държава, макар последното звучи по-скоро като химера, с оглед на самосъзнанието на руското общество към днешна дата.
Международен контекст
Случаят с Новошахтинск подчертава уязвимостта на руската енергийна инфраструктура – ключов сектор за финансирането на нейната военна агресия срещу Украйна. Ограниченията върху руските петролни приходи вече играят важна роля в глобалната стратегия за отслабване на Кремъл. В този процес международните санкции, въведени и разширявани след 2014 г., остават решаващ фактор.
Администрацията на Доналд Тръмп изигра ограничена, но ключова роля в затягането на икономическия натиск над Москва, въвеждайки мерки в енергийния и финансовия сектор и разширявайки обхвата на санкциите срещу руските компании и олигарси. Изброените мерки, заедно със санкциите на ЕС и партньорските нации от Г-7, ускоряват изолацията на Москва от международните пазари и намаляват нейния достъп до критични технологии за добив и преработка.
Перспективата за още по-строги мерки, включително налагането на пълна забрана на износ на руски нефт и газ за определени пазари, има потенциала да подейства като катализатор на икономическия колапс, който да доведе до дестабилизация на режима в Кремъл.
