909 украински срещу 34 руски – на какво се дължи огромната разлика при размяната на загинали военнослужещи?

🇺🇦⚰️🇷🇺 По-малкият брой на телата на руски военнослужещи, възстановени от бойното поле и разменени впоследствие, не е пряко отражение на реалното съотношение на бойните загуби, а по-скоро е свързан с характера на руската настъпателна стратегия, условията по фронтовата линия и различията в подхода, по който институциите в двете страни се отнасят към жертвите на войната.

Настоящата тактика на Русия в източна Украйна разчита на масови пехотни щурмове, насочени към смазване на украинската отбрана с методите на изтощението, а не чрез маневрена война. Тези атаки често се провеждат срещу укрепени украински позиции и водят до тежки руски загуби в спорни или открити терени, които остават неосигурени.

Голяма част от атакуващите сили са слабо въоръжени и преминали минимално обучение, често мобилизирани от наказателни батальони, резервисти или етнически малцинства – фактори, допринасящи за ниската мотивация на държавните институции за връщане на телата им.

Когато тези военни загинат в сивата зона, те рядко биват изтегляни поради наличието на постоянна заплаха от дронове, артилерия и понякога снайпери. Дори украинските сили да бъдат свидетели на смъртни случаи, те често нямат сигурен достъп до телата в подобна тактическа обстановка.

Повсеместното използване на малки FPV дронове за наблюдение и удари често води до ликвидиране на руските щурмове още в зародиш, преди пехотата да достигне сивата зона. С течение на времето телата най-често се разлагат до неузнаваемост или се погребват от самите руснаци в импровизирани гробове недалеч от бойното поле, за което свидетелстват клипове.

За разлика от това, много от украинските жертви се дават по време на отбранителни действия или тактически изтегляния от позиции, които впоследствие се заемат от руските войски, което прави възстановяването на телата от страна на Украйна невъзможно. Руските части, контролиращи тези територии, може да не полагат усилия за идентификация или размяна на телата, но самият факт, че се намират във вече заети зони, ги прави по-достъпни за документиране и използване при преговори за размяна.

Освен това, институционалният подход на Русия към загиналите на бойното поле рязко се различава от този на Украйна. Властите в Киев поддържат специални екипи за търсене, често в координация с доброволци, неправителствени организации и съдебни експерти, занимаващи се с възстановяване и разпознаване на загиналите войници, което гарантира възможността за връщане или размяна на телата. В сравнение с тях Русия показва далеч по-малко прозрачност и често съвсем умишлено избягва да признае загиналите, особено във военни формирования, съставени от по-ниско чувствителните демографски групи.

Това разминаване се дължи на политиката на Кремъл за информационен контрол, чиято цел е да се ограничи осведомеността на руското общество за човешките загуби, а от там евентуално вътрешно недоволство. Поради това е твърде вероятно Русия да не настоява за размяна на тела в същата степен като Украйна, макар да не откривам конкретни сведения за подобен подход в преговорите за размяна.

Броят на възстановените и разменени трупове на руски и украински военнослужещи не е аномалия, а естествен резултат от руската война на изтощение, ниския приоритет към собствената пехота и сложната тактическа география на фронтовата линия.