Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Признанието на палача: Гиркин сам опроверга мита за „народното въстание" в Донбас.

🇷🇺🔙 Има свидетелства, които една пропагандна машина би предпочела никога да не са били произнасяни на глас. Обръщението, записано на 18 май 2014 г. от Игор Гиркин – висш кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация и „министър на отбраната" на т.нар. Донецка народна република, е именно такъв документ.

Написано лично от него и прочетено пред камера в обсадения Славянск, то не е плод на украинско разузнаване, нито на западен мозъчен тръст. То е вътрешен вик на отчаяние от човека, изпратен да подпали Донбас – и точно затова представлява може би най-безкомпромисното опровержение срещу собствения му мит. Само 5 седмици след като водената от него въоръжена група прекосява границата, командирът признава пред „гражданите" на републиката, която уж защитава, че в област с 4,5 млн население не може да намери дори 1000 мъже, готови да се бият за неговата кауза.

Това е централният парадокс, около който се руши целият наратив за „спонтанното въстание на Донбас". Докато руските държавни медии и самият Гиркин в публичните си изявления твърдяха, че „80% от населението иска да се присъедини към Русия" – твърдение, документирано от Атлантическия съвет – в рамките на същия месец той споделя една друга, далеч по-неудобна аритметика. „Изобщо не очаквах," признава Гиркин в своето обръщение, „че в цялата област няма да се намерят дори 1000 мъже, готови да рискуват живота си." Разривът между двете числа – декларираните 80% от местното население и реалните под 1000 души – е красноречиво доказателство за изкуствения генезис на проруския сепаратизъм в Източна Украйна.

Силата на текста е в неговата конкретика, тъй като Гиркин не говори абстрактно. Той описва как три дни преди това е пристигнала група от 12 „герои" от Бахмут, препоръчани от „твърде уважаван човек". Веднага щом става ясно, че трябва да служат в Славянск, а не у дома си, и че срокът не се ограничава до няколко дни, те „дори не пожелаха да вземат оръжие". На следващия ден историята се повторила в още по-красноречив мащаб: от общо 35 доброволци, пристигнали от Донецк, 25 си заминали „поживо-поздраво за вкъщи" в момента, когато дочули звуците на далечен минометен обстрел. Командирът ги изпраща с унищожителен сарказъм – че те се прибират, „за да се оплакват от тежките условия, които не са усетили нито за миг, и да разказват за героизма си, проявен докато се возят в пътническия автобус". Това не е езикът на народен лидер, застанал начело на разбунтувалото се множество. Това е горчивината на професионален военен, открил, че зад гърба в крайна сметка няма никой.

Най-яркият образ в цялото обръщение е именно социологически по своята същност. „Десетки и стотици хора се наредиха в строя и се бият," констатира Гиркин, докато „десетки хиляди, стотици хиляди спокойно наблюдават това по телевизията, надигайки биричка." Именно с тези думи е сринат целия разказ за въстанието на Донбас. Гиркин посочва населението на Славянск като 120 000 души, а на съседния Краматорск – двойно повече, като цялата Донецка област наброява 4,5 милиона. Срещу тези числа стоят десетките му бойци.

„Къде са онези 27 000 доброволци, за които пишат журналистите?" пита риторично тогавашният довереник на президента Владимир Путин. „Не ги виждам." А прочутият мит, че „когато миньорите се вдигнат, те ще разкъсат всички с голи ръце", Гиркин отхвърля с леденото „засега обаче това не се наблюдава". Подкрепата на местните се оказва толкова дефицитна, че Гиркин издава заповед в опълчението да бъдат приемани и жени, и се оплаква, че „в цялата област досега не са се намерили и 20-ина професионални военни", готови да поемат командване – офицери, които според него стоят „по апартаментите си като уплашени врабчета".

За да се разбере тежестта на това признание, то трябва да бъде разположено върху действителната хронология на събитията в Източна Украйна, а не върху митологията им. Войната в Донбас не започва с митинг на граждани, а с военна операция. В нощта срещу 12 април 2014 г. въоръжена група от 52 маскирани мъже, ръководена лично от Гиркин, която месец по-рано изиграва ключова роля за незаконната анексия на Крим, прекосява държавната граница и превзема административната сграда, полицейското управление и сградата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Славянск, изземвайки от полицейския арсенал, според данни на енциклопедични източници, най-малко 400 пистолета и 20 автомата. Гиркин не е местен миньор, той е ветеран от Приднестровието, Босна и Чечения, опитен елемент от силовите структури. На следващия ден, 13 април, Киев обявява антитерористичната операция. Такава е архитектурата на конфликта: не подложен на репресии народ, решил да надигне глава срещу своите управляващи, а внедрено ядро от руските силови структури, около което беше изградено впечатлението за въстание.

Че именно това ядро, а не настроенията на местните, е решаващият фактор, по-късно беше потвърдено лично от Гиркин – този път без отчаяние, а с гордост. В интервю за крайнодясното списание „Завтра" през есента на 2014 г. той изрича популярната фраза: „Аз съм този, който натисна спусъка на войната. Ако нашето подразделение не беше прекосило границата, всичко щеше да изтлее – както в Харков, както в Одеса. В началото никой не искаше да се бие. Първите две седмици минаха в опити на страните да се убедят една друга" да започнат битка.

Сравнението с Харков и Одеса не е плод на случайност. „Народната република", обявена на 7 април 2014 г. в Харков, беше ликвидирана от украински спецназ още на същия ден. В Одеса и други областни градове, в които не беше внедрено руско въоръжено ядро, „въстанието" се изпари за броени дни. Разликата между тях и Донбас не е в дълбочината на проруските настроения, а в присъствието на полковника и подчинените му.

Резултатите от социологически проучвания през последното десетилетие потвърждават твърденията на Гиркин. Според изследване на американския институт Pew, което се проведе в периода 5-23 април 2014 г., едва 18% от населението в Източна Украйна подкрепят отделянето, докато 70% желаят страната да остане единна. Данните на Киевския международен институт по социология (КМИС) рисуват по-нюансирана, но сходна картина: около една трета от жителите на Донецка и Луганска област подкрепят някаква форма на отделяне – забележимо над националната средна стойност от 7% – но дори там само между една пета (Донецк) и една четвърт (Луганск) са дали положителна оценка на евентуален сценарий с принудително прехвърляне на властта. Социологическата агенция „Рейтинг" пък още през март 2014 г. отчита, че 56% от жителите на двете области отхвърлят идеята за отделяне. Тоест дори при най-щедрото отчитане на проруската симпатия, тя никога не е достигала мнозинство, а готовността тя да бъде превърната в стрелба по съседите е била споделяна от пренебрежим дял от местните жители – предимно маргинализирани елементи. Точно тази пропаст между пасивното недоволство и активната мобилизация Гиркин описва от първо лице.

Ключовият фактор е, че реалните оплаквания на хората от Донбас – корупцията, безвластието и икономическия упадък – никога не са били тъждествени с искане за присъединяване към Руската федерация. Атлантическият съвет цитира местни наблюдатели, според които жителите са признали как „никой не е потискал" руския език, което срива може би най-популярният casus belli на Путин, изречен от Гиркин с думите за „правото да говорим на родния си руски език". Същият репортаж цитира думите на анонимен местен жител, успял да улови истината по-точно от всеки социолог: „Нашият град беше превзет от терористи, но всички знаем, че зад това стои Русия." А когато се наложило тази изкуствено създадена „воля на народа" да получи легитимация, се наложи нейните режисьори да прибегнат до фарс. Незаконният референдум за независимост от 11 май 2014 г. премина без нито един международен наблюдател (дори руски), с бюлетини, раздавани по улиците дни по-рано, без избирателни списъци и документирани случаи на многократно гласуване. Обявените резултати (89% Донецк, 96% Луганск) са в пълен контраст с оценката на украинското МВР за реална активност от около 24% и повсеместна липса на международно признание.

Това, което обръщението на Гиркин в крайна сметка разкрива, надхвърля войната в Донбас и очертава шаблон на едно ново поколение хибридна война, в която Кремъл не мобилизира съществуващо мнозинство, а създава впечатление за такова, внедрявайки професионално ядро от „зелени човечета“, представяйки тяхната фасада като „самоопределение". Стратегическата уязвимост на подобен модел се крие именно там, където Гиркин се среща с реалността: пасивната симпатия не значи подкрепа. Десетките хиляди, които „надигат биричка" пред телевизора, не печелят войни, поради което инсценираната революция наложи изпращане на силоваци, а след като и този инструмент беше изчерпан, Москва беше принудена да хвърли редовна армия през август 2014 г. и пълния си военен потенциал през февруари 2022 г.

През цялото време обаче Путин не пожела да осъзнае едно: ескалацията на руската агресия е огледален образ на низходящата крива на местната подкрепа към действията му в Донбас: колкото по-малко „народ" имаше във „въстанието", толкова по-мащабни държавни усилия бяха необходими на Кремъл, за да го поддържа жив. В този смисъл най-точният историк във връзка със събитията от пролетта на 2014 г. се оказа не някой западен експерт, а самият палач – лицето, което „натисна спусъка на войната“.

Часив Яр: Украинската защита блокира руския пътепроход към Костянтинивка и Краматорськ

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украинската отбрана при Часив Яр блокира руските опити за настъпление към Костянтинивка на път към aгломерацията Словянск-Краматорск, последнитед два големи града под украински контрол в Донецка област, след като провалени механизирани атаки принудиха руското командване да изостави танковите маневри за сметка на инфилтрации от малки пехотни групи.

Часив Яр блокира пътя към Костянтинивка, която се намира на 7 км западно от него. Костянтинивка от своя страна блокира по-нататъшното настъпление към Краматорск, разположен на 15 км в северна посока, който заедно със съседния Словянск са последните големи свободни градове в Донецка област. Руската армия прекара последните две години в неуспешни опити да пробие отбраната в западните подстъпи на Часив Яр, но до момента удря на камък.

След два дни на катастрофални механизирани атаки, руските планове за заобикаляне на украинските защитници и пробив към Костянтинивка стават по-ясни. „Руснаците имат няколко опции, които вероятно ще се опитат да използват“, пише Виталий, картограф и военен наблюдател. Най-лесния вариант за руската армия е инфилтрирането на пехотни групи покрай украинската отбрана в село Новодмитривка, разположено между Часив Яр и Костянтинивка.

Ако достатъчно руски войски успеят да се закрепят в Новодмитривка, те биха могли да получат достъп до път H20, водещ на север от Костянтинивка към Краматорск. Като допълнение, превземането на Новодмитривка от руските сили би отрязало Часив Яр от украинските подкрепления и би затворило всички украински защитници, останали в района.

Руските планове стават очевидни, защото вече са в ход. Опитите за пробив към Новодмитривка вече започнаха, предупреди украинския военен наблюдател Костянтин Мащовец. Той и колегите му от Conflict Intelligence Team отбелязват „текущите опити на руските войски да превземат Новодмитривка“, която засега удържа, главно защото украинските позиции при Часив Яр остават непоклатими.

В рамките на две денонощия (18-19 април) руската 70-та мотострелкова дивизия атакува позициите на 24-та механизирана бригада на украинската армия в западната част на Часив Яр с дронове, артилерия и набези на пехотхни части. „Врагът не постигна никакъв успех“, докладва украинската бригада.

Атаката на 18 април включваше един танк, пет бронирани бойни машини, 10 мотоциклета и няколко офроуд машини, голяма част от които бяха поразени от украинските дронове, отразили атаката. На следващия ден беше извърпен нов опит за настъпление със сходна формация, който беше застигнат от същата съдба.

„Атаката беше отразена. Вражеските бронирани машини, транспортни средства и щурмови войски бяха унищожени“, докладва говорител на украинската бригада.

Механизираните настъпления се провалиха, но това не означава, че руската армия ще се откаже. „Руснаците поддържат висок ниво на комплектуване на своите войски, разположени близо до Костянтинивка“, отбелязва украински оператор на дронове и анализатор Kriegsforscher. „Руските войски вероятно ще увеличат своята активност в тази посока с бронирана техника“.

Но не бронираната техника е най-голямата заплаха. Най-големият украински проблем е същия, наблюдаван по всичките 1200 км фронтова линия, подчертава Виталий. Украинската защита е оптимизирана за откриване и спиране на руските механизирани колони. Същата защита не работи толкова добре, когато изпращат малки пехотни групи или войски на мотоциклети.

Широко разпределени украински войски могат да открият голяма, шумна механизирана атака и да я спрат с дронове и артилерия. Но същите защитници са разпределени твърде рехаво, за да открият и блокират всяка малка група руски инфилтратори – особено когато руските бомби падат в голямо количество. „Разредена и потисната защита с пропуски в наблюдението на дронове позволява на врага да пробие“, обясни Виталий.

Именно това е начинът, по който в края на миналата година руските войски най-накрая съумяха да окупират Покровск и съседния Мирноград, приближавайки руските позиции към Костянтинивка и Краматорск от запад. Инфилтрацията може да е начинът, по който най-накрая ще пробият и отбраната при Часив Яр, поради което оказват натиск върху същите тези градове от изток.

Русия губи 316 войници на км² и все още не може да завземе Донецка област

🇷🇺⚔️🇺🇦 В края на февруари в информационното пространство отново се появи тезата, че Русия е готова да започне преговори с Украйна при условие, че ѝ бъде доброволно предадена цялата Донецка област.

Официален Киев категорично отхвърли подобна хипотеза: една четвърт от региона, която включва четири големи града-крепости, остава под негов контрол. Нещо повече, за последните шест месеца руската армия не е постигнала никакви забележими успехи в този участък на фронта, докато в други райони дори отстъпи.

Руската армия няма как да бъде физически способна да превземе целия регион в обозримо бъдеще поради колосалните загуби, заяви заместник-ръководителят на кабинета на президента Павло Палиса. Към първото тримесечие на тази година руските въоръжени сили в Донецка област губят по 316 души на 1 кв.км. превзета площ. За сравнение, година по-рано тази цифра беше 160 души, докато средната стойност е била 120.

Удвояването на загубите в едно направление и утрояването им по протежение на целия фронт за пореден път затвърждава един извод: Русия не печели. Като цяло в Донецка област руските сили не са постигнали тактически напредък през последните шест месеца, особено през първото тримесечие на 2026 г., когато Украйна е нанесла на врага над 35 000 потвърдени жертви. Общите загуби за първото тримесечие възлизат на 90 000 войници.

Четири големи града

В Донецка област пред руската армия стои не просто задачата да превземе 6 000–7 000 кв.км територия, но и да пробие т.нар. „крепостен пояс“ на украинската отбрана, съставен от четири големи индустриални града, въпреки че досега тя успя да достигне околностите на само един от тях, Костянтинивка, без да осъществи пробив навътре в него.

Районът включва голяма агломерация от четири града (Краматорск, Славянск, Дружковка и Костянтинивка), които са гръбнака на една широка отбранителна дъга. Русия може да обстрелва тези градове с артилерия и дронове, но все още се намира твърде далеч от започването на ефективни щурмове. Най-близкият подход е бил към Костянтинивка, но само чрез инфилтрации на малки диверсионно-разузнвателни групи, които така и не успяха да постигнат резултати и бяха ликвидирани.

Колко ефективна е Украйна в защитата на градовете и колко голямо предизвикателство може да бъде това за руските сили, демонстрираха нагледно Покровск и Купянск. Първият е отбраняван над 20 месеца и въпреки че руските сили присъстват вътре в пределите на града, те не успяват да поемат пълен контрол върху него. Купянск в Харковска област е до голяма степен освободен, включително околните райони.

Първите опити за щурм в рамките на руската пролетна кампания бяха тежко разбити: в рамките на няколко дни над 5 000 руски военнослужещи намериха смъртта си или бяха тежко ранени, заедно с десетки колони от бронирана техника, които буквално бяха изпепелени от отличните умения на украинските оператори на FPV дронове.

Донецка област остава непреодолимо препятствие за руските сили, а окупирането на тези над 7 000 кв.км. за сметка на 316 души на 1 кв.км би имало непоправими последици за руската военна машина. Именно това е причината Кремъл да продължава с опитите си да получи украински земи без битка – и затова Украйна не може и няма да се съгласи на подобни отстъпки.

Украинският полк „Скала“ прочисти Минковка, спря руската офанзива по маршрута Бахмут–Словянск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Щурмовите части от полк „Скала“ прочистиха село Минковка, ключова позиция на пътя между Бахмут и Словянск, в операция, насочена към стабилизиране на фронтовата линия и осуетяване на руските настъпателни планове, съобщиха от 425-и отделен щурмови полк „Скала“ на 24 март.

Нападението позволи на украинските сили не само да си върнат контрола над селището, но и да пресекат по-нататъшните руски опити за навлизане в дълбочина на украинските отбранителни линии.

По време на битките украинските сили проведоха успешна деблокираща операция, пробивайки до дотогава оспорвани позиции и възстановявайки контрола както върху собствените, така и над съюзническите позиции в района.

Това осигури по-добър контрол върху критични направления и като цяло спомогна за укрепване позициите на украинската отбрана като цяло.

След операцията бяха създадени нови наблюдателн постове, подобряващи осведомеността за ситуацията и даващи възможност за по-ранно откриване на вражеските маневри.

Руските сили понесоха значителни загуби по време на сражението. Според „Скала“ са били ликвидирани най-малко 40 руски военнослужещи,наред  с повредена вражеска техника, а голяма част от руските сили, разположени по това направление, са крайно деморализирани.

Епизодът илюстрира високата ефективност на координирани щурмови тактики, бързо вземане на решения и високото ниво на подготовка и боен дух на украинските сили при противодействие на руските настъпателни действия.

По-рано Трети армейски корпус на Украйна блокира онова, което описа като най-мащабния опит за руски механизиран пробив по оста Лиман-Борова в северната част на Донецка област, след като руските войски направиха опит да атакуват в седем направления едновременно.