Анализ: Щабна игра за украински десант в Крим остави руската страна в отбрана

🇷🇺⚓ Двама известни руски военни експерти разказаха за участието си в командно-щабна игра, посветена на хипотетичен украински десант в Крим. И в двата им разказа руската отбрана се оказва поставена под силен натиск от противник, който използва най-съвременни средства за разузнаване и прецизни удари.

Играта, озаглавена „Крымская побудка“ („Кримско събуждане“), вероятно е проведена около 29 юни 2026 г., ако се съди по датата на публикуваните кадри. Първи за нея съобщи запасният полковник Виктор Мураховский – главен редактор на списание „Арсенал Отечества“ и член на експертния съвет към Военно-промишлената комисия – чрез своя Telegram канал.

По думите му щабовете са били съставени от офицери от резерва и в оставка, а симулацията е проведена чрез автоматизирана щабна система. На публикуваните изображения се вижда руският комплекс „Равелин МП“ с топографска карта на Крим и Херсонска област в мащаб 1:500 000.

„Синята“ страна, условният противник, т.е. украинските сили, е действала нестандартно, като е използвала широко най-новите средства за разузнаване и поразяване на цели. „Червената“ страна, представляваща Русия, е била принудена да води отбранителни действия. Според Мураховский самата игра е преминала организирано и на високо професионално ниво.

Тази официална версия обаче почти веднага беше оспорена от далеч по-критичен разказ. Максим Климов – автор на канала „Минная дивизия“ и военноморски експерт, известен с критиките си към състоянието на руския флот – препубликува съобщението на Мураховский, като добави свои впечатления от симулацията. Според него планирането на „червената“ страна се е оказало напълно погрешно – оценката за намеренията на противника не съответствала на реалното развитие на играта. Това принудило организаторите да въведат допълнително условие, за да върнат сценария към предварително заложения ход.

Климов твърди още, че „синята“ страна изобщо не е разглеждала Кримския мост като цел за унищожаване, а като обект за превземане. Четири часа след началото на първата десантна вълна, две от чиито части вече били притиснати към морето, целият състав от големи надводни кораби на Черноморския флот, изтеглен в пристанище Новоросийск, вече лежал на дъното, поразен от тактически балистични ракети ATACMS.

Двата разказа се различават съществено. Мураховский представя играта като добре организирано професионално упражнение, докато Климов акцентира върху тревожния резултат – сценарий, при който отбраната на Крим се срива само за няколко часа, а базата в Новоросийск, смятана доскоро за сравнително безопасно убежище, се превръща в капан.

И в двата случая става дума за свидетелства на участници в едно и също закрито учение. Най-впечатляващите детайли – унищожаването на флота за четири часа и ударите по Новоросийск – са част от симулацията, а не описание на реални събития. Освен това стандартните ракети ATACMS имат обсег около 300 километра, което поставя Новоросийск извън техния стандартен радиус на действие.

Под „средства за откриване и поражение“ щабовете очевидно разбират изграждането на единна разузнавателно-ударна верига. Спътници и дронове откриват целите, информацията се предава в реално време, а след това ракети, планиращи авиобомби или морски дронове нанасят удара, преди целта да успее да се изтегли. Именно тази интегрирана система, а не отделните оръжия сами по себе си, променя баланса по крайбрежието, превръщайки всеки кораб, склад или мост в потенциална мишена, чийто живот се измерва в минутите между откриването и унищожаването.

Значението на подобна симулация произтича от факта, че тя разглежда напълно реален проблем. През 2026 г. украинското разузнавателно-ударно превъзходство в Черно море вече не е хипотеза. Морските дронове, с които Киев постепенно изтласка руския флот от западната част на морето, се превърнаха в платформи за ударни FPV-дронове, разширявайки украинския обсег далеч отвъд бреговата линия. През април серия далекобойни удари засегна десантни кораби в Севастопол, включително два последователни удара по десантния кораб „Ямал“, а през май бяха поразени железопътни фериботи в Керч, използвани от Русия за снабдяване на Крим с гориво и боеприпаси.

Именно натрупването на тези загуби принуди руското командване да прехвърли част от корабния си състав към Новоросийск в Краснодарския край – същата база, която симулацията определя като уязвима. С други думи, сценарият не измисля нова заплаха, а развива вече съществуваща тенденция – от постепенното изтощаване на флота към евентуална десантна операция, прикрита от същото разузнавателно-ударно превъзходство.

Именно тук обаче идва най-важната уговорка. Провеждането на мащабен морски десант изисква десантен капацитет, с който Украйна към момента не разполага. Реалните украински операции в Крим досега се ограничаваха до действия на диверсионни групи, прехвърляни с бързоходни катери и морски дронове, а не до класически десант с множество десантни кораби. Именно затова играта проиграва не най-вероятния, а най-тежкия възможен сценарий – нещо, което може да се разглежда както като нейно предимство, така и като ограничение. Освен това тя не представлява официално учение на руския Генерален щаб, а симулация с участието на запасни и пенсионирани офицери, при която резултатът неизбежно зависи и от предварително зададения сценарий.

Самият Климов признава, че организаторите са били принудени да въведат допълнително условие, за да върнат играта към планирания сценарий. Това подсказва, че упражнението е било съзнателно конструирано така, че максимално да натовари отбраната, а не да ѝ осигури лесна победа. Затова тежкият резултат за „червената“ страна следва да се разглежда както като индикация за възможните уязвимости на полуострова, така и като следствие от обучителния замисъл, чиято цел е да открои слабостите, а не да предскаже изхода от реална военна операция.

Независимо от резултатите на симулацията, самият факт, че двама от най-разпознаваемите представители на руската военно-експертна общност публично обсъждат сценарий, при който отбраната на Крим се пропуква, а Кримският мост е разглеждан като обект за превземане, а не просто за унищожаване, показва колко сериозно подобна заплаха се възприема в самата Русия. Това подсказва, че руското военно планиране вече отчита не само риска от отделни удари срещу кораби и инфраструктура, а и възможността за комбинирана операция, при която разузнаването и прецизният огън първо обезсилват отбраната, а едва след това се предприема десант. Самото допускане на подобен сценарий измества фокуса от постепенното губене на отделни кораби към далеч по-сериозната перспектива – риск за контрола над самия Крим.