Разузнавачи от 93-та бригада плениха руски пехотинци в тила край Русин Яр

🇺🇦⚔️🇷🇺 Разузнавателната рота Chameleon Team на 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“ е пленила няколко руски войници при прочистване на горските пояси край Русин Яр в Донецка област, където руска пехота редовно се промъква в тила на украинските позиции. Пленените не са оказали съпротива и са се предали доброволно. Бригадата публикува видео в Telegram, придружено от кратко съобщение, че ротата „по време на изпълнение на задача е взела в плен наведнъж няколко руснаци“, и с иронична добавка: „Поздравяваме окупатора с попълването на нашия обменен фонд.“

Записът е на самата рота. Видеото първо се появи на 26 октомври в канала на Chameleon Team, без да има придружаващ текст. Кога точно е заснето, командването не съобщава. Telegram каналът WarArchive, който каталогизира кадри от бойното поле, го датира около 8 октомври.

Епизодът показва как се води отбраната на този участък през есента на 2026 г. Наред с щурмовете срещу самите позиции малки вражески групи се промъкват между тях и се укриват в тила им. Затова украинските части прочистват и собствения си тил. Русин Яр е на Костянтинивското направление, в зоната за отбрана на бригадата „Холодни Яр“ югозападно от Костянтинивка. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна отчете на 28 септември 25 руски атаки на това направление за денонощие, а измежду населените места, щурмувани от руските части, назова и Русин Яр.

Самата бригада описа обстановката през тримесечието преди този епизод в отчет от 1 октомври. В него се посочва, че през юли, август и септември противникът е продължил щурмовете и опитите за проникване в 9 села от зоната ѝ за отбрана, сред които Новопавливка, Торске и Петривка. Подразделения на бригадата са удържали и участъците край Русин Яр, а по време на действия по разузнаване и претърсване войници от механизираните, мотопехотните и стрелковия батальон са попълнили обменния фонд, запаса от пленници, които Киев може да размени срещу свои. На отделни участъци бригадата е действала заедно с батальоните на 425-и отделен щурмови полк „Скеля“. Изводът в отчета е, че в нейната зона за отбрана „всички опити на руските войски да завземат нови участъци от нашата територия са претърпели неуспех“.

Военнослужещи от „Холодни Яр“ описаха тактиката, с която Chameleon Team се сблъсква в горските пояси – ивиците дървета между нивите. Главният сержант Виталий Пясецки с позивна „Стохид“ обясни в интервю за Армия TV, телевизията на Министерство на отбраната на Украйна, че врагът разчита на малките пехотни групи от по 1-2 военнослужещи и на групи с мотоциклети. По думите му нападащите се опитват да обхванат украинските части от фланговете, а част от руските пехотинци съумяват да се установят в укрития близо до линията на контакт. Украинските войски ги откриват по данни от разузнаването и ги унищожават на място. Пясецки добави, че е станало значително по-трудно да се вземат пленници.

Видеото от горските пояси не е единственият такъв запис на ротата този месец. На 26 октомври ArmyInform и Censor.NET споделиха друг неин запис от района на Костянтинивка, заснет с action камера. Разузнавачите се движат през гориста местност и стигат до замаскирано укритие, чийто вход е прикрит с клони. Вътре се е скрил щурмовак от руската армия, който по думите на авторите на видеото е спял. Будят го с поздрав за добро утро и заповед да вдигне ръце. Той не оказва съпротива, а разузнавачите му вземат оръжието, след което го връзват и го отвеждат.

Chameleon Team е съставена от млади доброволци, постъпили в армията по програма „Контракт 18–24“. Министерството на отбраната я въведе на 11 февруари 2025 г. Тя предлага едногодишен договор за хора на възраст от 18-24 години. Еднократното възнаграждение е 1 млн. гривни и се изплаща на части. ArmyInform показа тяхното бойно кръщение през октомври 2025 г. Първата задача на новите разузнавачи е включвала прочистване на горски пояс и унищожаване на противника в него. Ротата не за първи път показва пленници от този участък. През февруари 2026 г. Censor.NET сподели неин запис от прочистване на укрепления при Костянтинивка, при което двама войници на врага излизат с вдигнати ръце.

Колко дълбоко в тила вече достига заплахата, личи от друга публикация на бригадата от 28 октомври. В нея се посочва, че доскоро пътят от Дружкивка след табелата „Краматорск“ се е смятал за условно безопасен, а сега руски дронове постоянно атакуват този участък. Мобилна огнева група от батальон Alcatraz на 93-та бригада патрулира по него пеша, защото така шансът да избегне среща с дрон е по-голям. „Обстановката в Краматорск постоянно се променя, бойните действия се активизират“, пише в публикацията.

Групата, стигнала зад позициите при Русин Яр, е попаднала в украински плен, без да оказва съпротива, а според тримесечния отчет бригадата удържа участъка. Наличието на руски военнослужещи в тила, както и необходимостта мобилната група да се придвижва пеша по пътя към Краматорск заради дроновете обаче показват, че през октомври 2026 г. удържането на фронта за 93-та бригада включва и редовно претърсване на собствения ѝ тил.

СБУ задържа двама руски военни, избягали от фронта и преоблекли се в цивилни дрехи

🇺🇦🕵️🇷🇺 Двама руски военнослужещи по договор, избягали от щурм в района на Краматорск, тръгнали на стоп към Киев, облечени в цивилни дрехи от изоставена къща. Контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) ги е задържало на КПП на влизане в Днепропетровска област, съобщи СБУ на 28 октомври в Telegram. Двамата са служили в 291-ви мотострелкови полк към Южния военен окръг на Руската федерация. На врата на единия е бил открит военен жетон на руската армия.

Полкът е част от 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-а общовойскова армия, а постоянната му база се намира във Владикавказ, Северна Осетия. Според материалите по делото мъжете наскоро са били изпратени на щурм срещу украински позиции, но напуснали линията на контакт и влезли в населено място в сивата зона – ивицата между позициите, която нито една от страните не контролира. В изоставена къща намерили цивилни дрехи и са се преоблекли. В същата къща са заровили униформите и личното си оръжие, след което са тръгнали пеша към районния център.

По пътя спрели кола, чийто собственик се е съгласил да ги закара до Днипро, откъдето смятали да тръгнат за Киев. Според СБУ в столицата единият има роднини и мъжете се надявали да достигнат дотам и „да се спотаят“. Пътуването е приключило на административната граница между Донецка и Днепропетровска област.

Единият задържан е жител на окупирания Довжанск в Луганска област, два пъти осъждан за убийство. СБУ твърди, че е воювал срещу украинските войски от 2016 г., а след началото на пълномащабната война взима участие в сраженията за Бахмут през пролетта на 2023 г. като помощник-мерач на противотанков ракетен комплекс. Довжанск намира под руска окупация още в зората на конфликта в Донбас през 2014 г. До своето преименуване от Върховната рада през 2016 г. в рамките на усилията за декомунизация и дерусификация, градът се казва Свердловск.

Другият е руски гражданин, подписал договор с Министерство на отбраната, докато излежава присъда за убийство. Вербовчиците на ведомството започнаха мащабна кампания в затворнически колонии от есента на 2022 г. Година по-късно практиката стъпи на закон, подписан от президента Владимир Путин на 24 юни 2023 г. Осъденият сключва договор и бива условно освободен, а службата му може да продължи до самия край на войната, както установи разследващият екип „Система“ на Радио Свобода.

Двамата са задържани заедно, но правният им статут е различен според гражданството им, защото член 111 от Наказателния кодекс на Украйна се прилага само за украински граждани. Мъжът от Довжанск е обвинен в държавна измяна, извършена по време на военно положение, по части 1 и 2 на този член. Срещу него ще бъде повдигнато обвинение в колаборационна дейност по част 7 на член 111-1, която предвижда наказание за доброволно участие на украински гражданин във въоръжените формации на държавата агресор. Той се намира в ареста без право на гаранция и го заплашва доживотен затвор с конфискация на имущество. От своя страна руският гражданин е държан като военнопленник.

По същите два члена, въз основа на материали, предоставени от СБУ, вече бе произнесена присъда срещу друг жител на окупираните територии, служил в 291-ви полк. На 11 май 2026 г. СБУ обяви, че на 15 години лишаване от свобода с конфискация на имущество е осъден мъж от окупираната Макиивка, мобилизиран в полка през октомври 2024 г. Месец по-късно той е попаднал в плен на украинските сили край село Копани в Пологивски район на Запорожка област.

Украинското издание LIGA.net внася уточнение относно риска: според него двама мъже, напуснали фронта и установили се в Киев, могат и без оръжие да събират разузнавателна информация, да издирват контакти за диверсии и да получат оръжие и помощ от други хора, създавайки допълнителен риск за сигурността на столицата.

Операцията е била проведена от Главно управление на СБУ в Донецка и Луганска област със съдействието на Националната полиция и Въоръжените сили на Украйна, под процесуалното ръководство на Донецката областна прокуратура. Разследването продължава, а имената на двамата задържани СБУ не съобщава.

Руски пленници на РДК: просачване с храна от дрон, без лекарства

🇺🇦🎙️🇷🇺 Трима руски военнослужещи по договор, попаднали в плен през зимата в Запорожка област, разказват как техните командири ги изпращали по двойки да се укриват в мазетата на къщи в едно село, снабдявали ги с дрон през няколко дни и не изпращали лекарства дори на войник с изгоряло лице. Разговорите са включени във втората от общо шест части на интервю, публикувано от Руския доброволчески корпус (РДК) на 24 октомври. РДК е формирование от руски граждани, което воюва на украинска страна. През зимно-пролетната кампания 2025–2026 г. е действал в Запорожка област в състава на специално подразделение „Тимур“ на Главно управление разузнаване (ГУР), по данните на което е пленил 24 войници на противника.

Интервюто се провежда от руския журналист Роман Попков, който живее в Украйна. През юни 2023 г. той беше обвинен задочно от Следствения комитет на Руската федерация, че е ръководил убийството на военен блогър на име Владлен Татарски. Попков отрече участие още през април. В записа са заглушени имената на пленниците, названията на частите им и името на селото, но лицата им не са закрити. И тримата говорят в плен, пред интервюиращ от пленилата ги страна, а двама от тях хвалят отношението на войниците, които са ги заловили. Разказите им не са проверени независимо.

Сергей от Саратовска област работел на смени като охранител в московско училище и подписал договор на 27 октомври 2025 г. „Основно заради парите, за да изплатя кредитите“, обяснява той, но и заради детската си мечта да стане офицер. Командирите му обещали, че след първата бойна задача, след Нова година, ще подадат документите му за военно училище. Знаел, че във войната загиват много хора, „но мислех, че няма да ме хвърлят в най-голямото пекло“. Минал около един месец обучение на полигон край Луганск и още две седмици на втори полигон, а бронежилетката и каската си закупил сам. Задачата му била да влезе в селото, да се скрие в къща и да не влиза в контакт с цивилните: „Просто седим като мишки, слушаме и докладваме на началството.“

FPV дрон срутил къщата, в чието мазе се намирал боен другар от групата. Сергей и войникът, с когото се е движил, не успели да го изровят. Скрили се в друго мазе, където го ранила хвърлена граната, а привечер къщата пламнала. Когато таванът започнал да се руши, изтичали навън. Другарят му изчезнал, а Сергей усетил, че кожата на лицето му се свива и косата му е изгоряла. „Да гориш е много страшно и болезнено“, казва той. В продължение на три дни се крил в барака с подути, слепени очи: „Пикаех на парцалче и мокрех очите си, за да се отворят.“ Дронове на неговата армейска част пуснали вода и храна, по-късно терминал Starlink и картонче с указание да установи връзка и да покаже лицето си преди следващата пратка. Парола за терминала не изпратили. Показал пред камерата на дрона някаква тубичка и поискал нещо за лицето, „но нищо не ми пращаха освен храна“. Последните шест дни прекарал гладен в мазе, където имало само домашно вино. На въпроса дали още иска военна кариера отговаря: „Всичко се промени, разбрах, че това не е за мен.“

Вторият пленник е 34-годишен шофьор на тир от Новоросийск, арменец с руско гражданство. Неговият път започнал още през 2022 г. След катастрофа на пътя получил призовка и попитал дали ще го осъдят, или ще го пратят в армията. Отговорът бил: „Подпиши договор и всичко ще закрием.“ Около три месеца пазил пост в Херсонска област, без да влиза в сражения, разболял се, а военномедицинската комисия го признала за ограничено годен. Чакал решението почти година, а лечението и процедурата, по думите му, „ми позволиха дълго време да протакам“ в постоянната база на полка в Руската федерация. „Дълго се изплъзвах, плащах“, казва той. Когато поискал военна ипотека, го извадили от списъците на частта, а през октомври 2025 г. той подписал отново, за да помогне на брат си, с надеждата, че категорията му ще го задържи в полка. Платил на майор, за да го върне в Русия: „Трябваше да се изтегля след 3–4 дни, обеща той, и така си останах тук, в тези щурмове.“

Шофьорът и третият пленник са били в една група, командвана от старши с позивна „Гоша“. Пращали ги „по двама, постоянно“. Това е „просачване“, както го нарича и РДК: малки групи се промъкват през украинските позиции и се укриват в тила. Задачата им е била да влязат в покрайнините на селото и да се установят там, т.е. да намерят мазе или къща, „където никой няма да ни види“, и да докладват всичко, което видят и чуят, като „очи и уши“. Шофьорът носел автомат АК-12, 8 пълнителя и 4 гранати. Казал, че не умее да работи с компас и навигационното приложение AlpineQuest, и му дали другар, с когото да се придвижва. И храната идвала с дрон: „Дронът можеше да не дойде 4–5 дни, а можеше да донесе консерва месо за двама, два пакета цигари и две шоколадчета.“ Оцелявали с бурканите със сладко и туршия, намерени по мазетата.

До целта, по думите му, от цялата рота стигнала само неговата тройка. Командването им казало: „Вие сте тигри, вие сте лъвове, искайте каквото искате.“ Ръцете и краката им били измръзнали и направили списък с лекарства. Получили веднъж „кутия използвани антибиотици, и пак не ни стигна за двамата“. Групите, които влизали в селото, спирали да установяват връзка – сред групите, за които е чувал, това се случило с „четири със сигурност“. „Пратиха ни само в едната посока“, казва той.

Третият, Виталий от Бабаевски район на Вологодска област, работил като общ работник в Санкт Петербург и подписал в Москва на 10 ноември 2025 г., защото имал финансови затруднения. Има две деца и не четял новини. „Едва тук осъзнах, че ни пратиха направо като пушечно месо“, казва той. Старшият в групата стоял на позицията, а Виталий, с позивна „Витязь“, получил заповед да продължи сам и да наблюдава. Повече от седмица се крил по къщи и в гората, докато не го намерили в сеното на един таван. Не оказал съпротива. На въпроса какво би посъветвал другите отговаря: „Да не ходят никъде.“

Плащането за избягване на фронта, описано от шофьора, не е изолиран случай. Радио Свобода публикува на 8 февруари 2026 г. разкази на руски военнослужещи за суми от 700 хил. до 3 млн. рубли за изтегляне от предна линия или освобождаване от щурмовите части. Според същите разкази отказът да се плати често води до заплаха с изпращане на щурм. The Telegraph цитира младши сержант, според когото командирите искат от войниците между 13 000 и 40 000 долара под същата заплаха. Държавата сама предлага службата като изход от дълговете и делата. Закон, в сила от 1 декември 2024 г., отписва до 10 млн. рубли просрочени задължения на всеки, подписал договор за най-малко година, ако по тях вече има съдебно решение или изпълнително производство. Пакетът, подписан на 24 юни 2023 г. от президента Владимир Путин, позволи на обвиняеми и осъдени да сключват договор с Министерството на отбраната . Шофьорът от Новоросийск разказва, че същата размяна са му предложили устно още през 2022 г., преди закона.

РДК посочва само, че попадането им в плен се е случило през зимата на 2026 г. Групата на шофьора обаче още е координирала движението си благодарение на Starlink, пуснат от дрон. На 5 февруари 2026 г. руските терминали бяха блокирани, защото SpaceX въведе бял списък с регистрираните устройства след отправено искане от тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров. Това сочи, че поне задачата на шофьора е започнала преди февруари.

Чл. 13 от Третата женевска конвенция задължава страните да пазят военнопленниците „срещу оскърбления и обществено любопитство“. Според коментара на Международния комитет на Червения кръст материали, по които отделният пленник може да бъде разпознат, по правило не бива да се разпространяват. Още през март 2022 г., по повод украинските пресконференции с руски пленници, Amnesty International предупреди, че публичните изяви ги излагат на риск след връщането им у дома. РДК не крие за какво възнамерява да използва пленниците: „Това не са просто пленници. Това е средство за освобождаване на защитниците на Украйна, попаднали в путинския ГУЛАГ.“

Тримата не са представителна извадка: избрала ги е страната, която ги държи, и всеки говори пред нея. Общото между тях е, че са подписали заради кредити, заради безпаричие или срещу прекратяване на дело, а законите, с които държавата предлага отписване на дългове и прекратяване на дела срещу подписване на договор, са в сила. Тази първа половина от пътя им е правило, а не изключение. От тримата само шофьорът разказва за откуп, за да избегне щурмовете, но разказите на военнослужещи пред Радио Свобода и The Telegraph го описват като система. За последвалото разказват само пленниците: двойка в чуждо село, където храната пристига, когато има дрон, а лекарствата не пристигат. Сергей, който е подписал заради кредитите, вече знае какво струва тази сделка: „Както си бяха проблемите, така и ще си останат.“

Олга Кулигина: от Приднестровието през Словянск до Херсонска област

🇷🇺🕵️🇺🇦 Олга Кулигина, бивш преподавател по мениджмънт в Москва, е едно от трите руски оперативни лица, които според изследване на Free Russia Foundation (FRF) от юни 2023 г. разпалват войната в Донбас заедно с Александър Бородай и Игор Гиркин. Нейният път минава през конфликта в Приднестровието през 1992 г., Словянск през пролетта на 2014 г. и окупираната част на Херсонска област през 2022 г. От юни 2022 г. името ѝ попада в санкционния списък на САЩ.

Изследването Vile Bodies на Пиер Во и Майкъл Уайс е издадено от Free Russia Foundation, организация на руски емигранти, противници на Кремъл, със седалище във Вашингтон. Кулигина, родена на 14 септември 1972 г. в Москва, е на 19 години, когато през пролетта и лятото на 1992 г. сепаратистите, с решаваща помощ от руските военни, фактически откъснаха Приднестровието от Молдова. През август 2015 г. е представена от Бородай пред „Украина.ру“ с думите „Оля всъщност воюва от 1992 г.“ и допълни, че оттогава ѝ е останал прякорът „Валкирия“. Самата тя каза в същото интервю, че е карала хуманитарна помощ в Бендер, където се е запознала с Гиркин, докато Бородай е бил „малко по-нататък, в Кицкани“, но „всички се запознахме чак в Москва“. „Всички бяхме ветерани от войната в Приднестровието“, заяви тя и уточни, че през 1992 г. думата „ветерани“ не ѝ подхожда съвсем. Според FRF с Бородай се е запознала още в Приднестровието.

Една година по-късно Кулигина се намира в Москва по време на обсадата на сградата на Върховния съвет, известна като Белия дом, когато през октомври 1993 г. президентът Борис Елцин разпореди на танковете да стрелят по нея. Официално тя е част от медицински екип от доброволци към защитниците на парламента. През 90-те години тя и Бородай пишат за националистическия вестник „Завтра“ на Александър Проханов, а през 2012 г. Бородай разговаря с нея за октомври 1993 г. в предаването „Черният октомври“ на свързаната с вестника телевизия „День ТВ“. Именно Кулигина, по думите на самия Бородай, го е запознала с Гиркин; FRF отнася запознанството към 1996 г.

На 12 април 2014 г. въоръжен отряд на Гиркин, бивш кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ), превзема ключовите административни сгради в Словянск. Кулигина също е там под прикритието на академичен експерт по теория на управлението от Руския икономически университет „Плеханов“, където по нейните думи реално е преподавала. Снимка на нидерландския фотограф Пиер Кром, публикувана от FRF, я показва на 2 май в центъра на Словянск с автомат АКС-74 сред маскирани бойци. Малко по-късно Бородай става „премиер“ на т.нар. „Донецка народна република“ (ДНР), а Гиркин – неин „министър на отбраната“. През ноември 2022 г. нидерландски съд осъди Гиркин задочно на доживотен затвор за свалянето на полет MH17, при което загиват всички 298 души на борда (283 пасажери и 15 членове на екипажа), пътували от Амстердам за Куала Лумпур.

Четири седмици след снимката Кулигина е задържана. В нощта срещу 30 май 2014 г. украински граничари спират на държавната граница с Руската федерация 2 микробуса „Газел“ и Mercedes Vito, който трябва да ги посрещне. В тях са открити 27 автомата „Калашников“, 4 картечници, 5 снайперски пушки и 84 сандъка с боеприпаси и гранати, съобщи Държавната гранична служба на Украйна (ДПЗУ). Задържани бяха 13 души, сред които жена с 10 000 долара в брой. Медиите в Киев по-късно я посочиха като Кулигина, а през 2015 г. и самата тя потвърди, че е била в плен.

Със своето освобождаване се заема Игор Безлер с позивна „Бес“, който командва бунтовниците в Горливка и който е описван като офицер от ГРУ. На 5 юни 2014 г. той публикува видео, в което двама пленници падат край стена при автоматен откос, и заплаши да разстреля всички пленени офицери, ако Киев не освободи задържаните от неговата група. Разстрелът е инсцениран. Единият от двамата, местният бизнесмен Васил Будик, когото хората на Безлер взимат в плен още на 2 май, по-късно разказва, че са предупредени: първи залп ще е с халосни патрони. Двамата се престорили на мъртви. Вторият пленник в инсценирания разстрел беше офицер от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), пише Atlantic Council. Според изданието Безлер заплашвал да разстрелва по двама пленници на всеки няколко часа, докато Кулигина не бъде пусната.

Валерий Кондратюк, който през 2014 г. ръководеше украинското военно разузнаване (ГУР), разказа пред авторите на FRF, че след ареста службите в Киев са прихванали разговори между Гиркин и Безлер. Руската страна готвила въоръжено нападение срещу конвоя с Кулигина, което налага смяна на маршрута, а Безлер дори заплашва с отравяне на водата в Киев.

На 29 юли 2014 г. 17 украински военнопленници, държани от Безлер в Горливка, са освободени, а Кулигина е предадена на сепаратистите. Киев тогава отрича да е имало размяна и представя освобождаването като специална операция. ДНР потвърждава размяната пред РИА „Новости“ и нарича Кулигина съпруга на свой боец. През септември размяната е потвърдена от главния редактор на Censor.net Юрий Бутусов. Той пише, че не всички в службите са били съгласни тя да бъде пусната.

За коя служба работи тя, остава без потвърждение. Бутусов я нарича агент на ФСБ, близка до Бородай и Гиркин. Кондратюк е убеден, че тя е висш офицер от ГРУ. Той се позовава на усилията на противника да я върне и на това, че на разпитите не е казала нищо освен името си.

През 2015 г. Бородай основава Съюз на доброволците от Донбас, организация на ветераните от сраженията там. Според FRF той основава организацията заедно с Кулигина и с подкрепата на бизнесмена Константин Малофеев, негов бивш работодател. Министерство на финансите на САЩ сочи като основател Владислав Сурков, дългогодишен съветник на Путин. В интервюто, в което Бородай я представя, Кулигина споделя, че е „възможно“ да влезе в ръководството; украинският регистър на санкциите днес я посочва като член на управителния съвет.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. съюзът се включва в набирането и изпращането на хора на фронта, а неговите бойни части сключват договори с Министерството на отбраната на Руската федерация, пише Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Членовете му извършват разузнаване за руските сили, включително търсейки цели за удари. На 28 юни 2022 г. OFAC санкционира организацията и 16 нейни ръководители, сред тях Бородай като председател и Кулигина. Япония и Украйна вписват Кулигина в своите списъци през октомври 2022 г. Европейският съюз санкционира съюза през декември като военизирана организация, която воюва срещу Украйна.

Три месеца след американските санкции Кулигина се появява в московския вестник „Метро“ като фелдшер, т.е. медик със средно медицинско образование, в батальона „Гром“, сформиран от съюза. Тя разказва, че е прекарва почти 2 месеца в Херсонска област, включително при боевете край Андриивка, при прехвърляне през река Днепър на понтон, който е станал мишена на украински удар, и участва в обучение на санитари, които изнасят ранените от фронта. „Само дето командирът. 1-2 пъти ме спря, когато се приближих съвсем до предната линия“, каза тя.

Нейната биография показва колко тесен е кръгът от хора, които FRF поставя в началото на войната от 2014 г. Бородай и Кулигина са в Приднестровието през 1992 г. и в Москва през октомври 1993 г. Бородай казва, тя го запознава с Гиркин. През 2014 г. двамата мъже застават начело – Гиркин в Словянск, Бородай в самия Донецк. Съюзът превръща този кръг в постоянна структура, която от 2022 г. набира и изпраща войници по договор с руската армия. Структурата има и политическо лице: на изборите от септември 2026 г. Бородай отново беше избран в Държавната дума, този път от едномандатен окръг в окупирания Донбас.

Дали Кулигина е кадрови служител на разузнаването, остава недоказано. Версиите на Бутусов и Кондратюк се разминават по въпроса за службата, а тя години наред говори публично под своето име пред „День ТВ“, „Украина.ру“ и „Метро“. Това може да отговаря и на друго обяснение: че е доброволец, индоктриниран от националистическия кръг около „Завтра“, без служебна обвързаност. Натискът на Безлер също не решава въпроса, тъй като част от неговите заложници, като Будик, са пленени преди нейния арест, а сепаратистите я представят като съпруга на свой боец. Повече тежест носи разказът на Кондратюк за прихванат разговор с Гиркин и за готвеното нападение срещу конвоя. Ако е точен, вероятно за връщането ѝ са се застъпвали хора извън кръга в Горливка, но FRF не посочва друг източник за този разказ.

12 години след като Гиркин влиза в Словянск, градът попада в зоната на задължителна евакуация на всички семейства с деца: на 22 октомври 2026 г. началникът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин я разшири до всички населени места в Словянска и Краматорска община и посочи като причина ежедневните руски удари. Две от лицата, свързани с началото на войната в този град, продължават участие в нея и след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.: Бородай като председател на съюза, който по данни на САЩ изпраща бойци срещу Украйна, а Кулигина като фелдшер на херсонския фронт в батальон на същия съюз.

Разстрел на украински пленници край Гуляйполе: прехванатите разговори съдържат заповедта

🇷🇺⚖️🇺🇦 Руски военнослужещи са разстреляли украински военнопленници на Гуляйполския участък в Запорожка област, след като са получили заповед по радиото да довършат ранен войник и да убият останалите веднага. Командите са записани, тъй като Силите за отбрана са прехванали разговора с инструкциите на руските командири в момента на разстрела. Случаят беше оповестен в събота, 17 октомври, от Максим Кравчук, говорител на групировката на войските „Юг“, в коментар за вестник „Украинска правда“. На същия ден Офисът на главния прокурор на Украйна образува досъдебно производство за военно престъпление, довело до смърт.

Кравчук цитира две реплики от прехванатите разговори в радио ефира: „Този, който е трисотен, да се довърши, п*дераса“ и „Нулирайте веднага“. В армейския жаргон „трисотен“ означава ранен – по съветския код „товар 300“, а „нулирам“ значи „убивам“. Според говорителя руските военни са изпълнили заповедта без колебание, като са убили невъоръжените пленници. Колко са били те, Кравчук не уточни; редакцията на „Украинска правда“ допълва, че вероятно са били двама. Бойци от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са регистрирали престъплението в дните преди изявлението, а събраните материали вече са предадени на правоприлагащите органи.

Киев свързва извършителите с 38-а отделна гвардейска мотострелкова бригада на руската армия, която по думите на Кравчук вероятно се сражава срещу Силите за отбрана на този участък. Говорителят посочи и по-високо ниво в командната верига: в тази бригада, каза той, такива заповеди се дават по инициатива на нейния командир, полковник Валерий Казак. Името на полковника се посочва само от украинската страна и не може да бъде потвърдено чрез други публични източници, а записите на прехватите не са публикувани.

Бригадата е от Далечния изток. Част е от 35-а общовойскова армия на Източния военен окръг, гарнизонът ѝ се намира в Екатеринославка в Амурска област. Създадена е през 2009 г. на мястото на разформированата 21-ва гвардейска мотострелкова дивизия. През пролетта на 2022 г. е понесла тежки загуби в сраженията за Изюм, като в съобщение от 5 май същата година Генералният щаб на ВСУ твърдеше, че част от войниците ѝ са отказали да продължат да воюват.

Прокуратурата описва случая по-сдържано от военните, но със същия смисъл. По предварителни данни, пише ведомството, руски военнослужещи на Гуляйполския участък са пленили украински бойци и след това са ги разстреляли. Делото е по член 438, алинея 2 от Наказателния кодекс на Украйна, който предвижда 10-15 години или доживотен затвор за нарушение на законите и обичаите на войната, довело до умишлено убийство. Първата алинея на същия член предвижда до 12 години затвор за нарушения без смъртен изход. Квалификацията по втората означава, че следствието вече приема смъртта на пленниците за установена. Запорожката областна прокуратура ръководи разследването. Разследващите трябва да установят всички обстоятелства и преките извършители, а също и лицата, които може да са дали заповедта за убийството на военнопленниците. Тъкмо затова в основата на разследването стоят прехванатите разговори, които вече се преглеждат от разследващите.

Двете заповеди засягат две отделни форми на закрила, предвидени в международното хуманитарно право. Третата Женевска конвенция задължава страната, която държи пленници, да се отнася към тях хуманно по всяко време. Чл. 13 забранява всяко незаконно действие, довело до смърт на пленник, а чл. 130 причислява умишленото убийство към тежките нарушения на конвенцията. Ранен боец, който не може да се защитава, е извън строя още преди да бъде обезоръжен и според чл. 41 от Първия допълнителен протокол не може да бъде нападан. Римският статут на Международния наказателен съд, в сила за Украйна от 1 януари 2025 г. предвижда отделна отговорност за онзи, наредил престъплението: той е отговорен наред с изпълнителя. „Убийството на военнопленници е грубо нарушение на международното хуманитарно право. Призоваваме международната общност да реагира, да настоява за разследване и за привличане на виновните под отговорност“, заяви Кравчук.

На същия участък вече е имало подобен случай. Сутринта на 27 ноември 2025 г. в дните на тежките боеве за Гуляйполе, руски военни са разстреляли 5 пленени украински военнослужещи, съобщи тогава Главната прокуратура и образува дело по същия чл. 438. Поредицата обаче обхваща целия фронт. На 12 август 2026 г. омбудсманът Дмитро Лубинец обяви, че от пълномащабната инвазия службата му е документирала поне 345 случая на убити военнослужещи, за които видеокадри показват, че преди това са направили всичко възможно да се предадат. Сценарият, който описа, се повтаря: бойците оставят оръжието си, излизат с вдигнати ръце или лягат на земята, руските военни ги претърсват, понякога ги карат да се съблекат и стрелят от упор. По думите на Лубинец мисията на ООН е регистрирала 129 отделни случая на екзекуции на пленници в самото начало на плена. Само месец преди изявлението на Кравчук прокуратурата на Донецка област съобщи за двама военнопленници, разстреляни на 2 септември в горска ивица край Добропиля.

Съдебните дела рядко стигат до присъда. На 20 февруари 2026 г. Шевченковски районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов от 40-а бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот за разстрела на двама предали се украински военнослужещи в Курска област през януари 2025 г. Присъдено беше и обезщетение от 50 млн. гривни – първи подобен случай за военно престъпление на територията на Руската федерация. Подсъдимият се е намирал в украински плен и затова процесът е стигнал до съдебна зала. Командирите, даващи подобни заповеди, по правило остават извън досега на украинската съдебна система и могат да бъдат съдени само задочно. Военните от групировката „Юг“ представят и новия случай по същата логика: като поредно доказателство за бъдещ трибунал за престъпленията на руските войски.

Този случай се отличава от останалите в поредицата по съдържанието на записите. Досега омбудсманът е документирал разстрелите с видеозаписи, показващи стрелците, но не и кой им е наредил. Тук основата са разговорите по радиото, а репликите в записа са команди към подчинен: гласът, наредил да бъде довършен раненият, ръководи стрелящия, вместо да стреля. Затова прехватът насочва делото към командната верига, а не само към ръката, натиснала спусъка. Докъде нагоре стига тази верига, засега не е известно. Заповедта може да е дадена от командир на рота или батальон, а твърдението на Кравчук за полковник Казак описва установена практика в бригадата и не посочва публично на кого принадлежи гласът в ефира. Посоката ще се потвърди, ако прокуратурата обяви задочно и поименно заподозрян офицер, който стои над стрелците в командната верига, или ако бъде публикуван запис с разпознати позивни. Ако обвиненията се ограничат до преките извършители, делото ще покаже, че разговорите отвеждат до окопа, но не и до щаба на бригадата.

Руслана Нуца служи след руския плен в 411-а бригада за безпилотни системи

🇺🇦🎖️ Руслана Нуца, боен медик от Морската пехота на Украйна, участвала в отбраната на Мариупол и била в руски плен през 2022 г., служи в 411-а отделна бригада за безпилотни системи „Яструби“. Тя е сред 108 украински жени, върнати при обмена на 17 октомври 2022 г., и е кавалер на два ордена „За мъжество“: първия получи, докато беше още в Мариупол, втория – по-малко от два месеца след като се завърна от плен.

411-а бригада е първото отделно подразделение за дронове във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), както го определя заместник-началникът на нейния щаб майор Игор Завгородни пред Армия Информ. Батальонът е формиран на 26 октомври 2022 г. по думите на Завгородни, а през 2025 г. влезе в Силите за безпилотни системи (СБС). На 9 март 2026 г. СБС обявиха разширяването му в бригада. Нейният командир я полковник Андрий Сухин с позивна „Атлас“.

Нуца е родом от село Иванивка край Южноукраинск в Николаевска област. След 11-и клас избра да следва медицинско образование, защото разбира, че медиците винаги са необходими в армията. На 30 март 2020 г. подписа договор със 36-а бригада на морската пехота. Към март 2022 г. е сержант и старши боен медик на бригадата. На 18 март Володимир Зеленски съобщи във обръщение на видео, че я награждава с орден „За мъжество“ III степен: тя участва в евакуацията на ранени от Водяне, Широкине и Мариупол и помага да бъдат спасени 31 военнослужещи.

След обкръжаването на града бригадата се прехвърля в бункерите на комбинат „Илич“ и завода „Азовмаш“. Според Нуца там са били още мариуполският 555-и хоспитал, Националната гвардия, полицията, 56-а бригада и 17-а танкова бригада. Ранените са по 10 и повече на ден, „като конвейер“, разказва тя пред ТСН, а на брат пише, че има един шанс на сто да се върне жива.

По нейния разказ пред МикВисти бригадата два пъти се опитва да пробие обкръжението, губи много хора, техника и боеприпаси, а на 12 април 2022 г. последва заповед да се предадат в плен. Жените и ранените са закарани в студена барака без прозорци на територията на т.нар. „ДНР“, после в Оленовка, където около 40 жени спели на смени в тясна килия. Следва месец в следствения арест в Таганрог с разпити, побоища и изтезания с електрически ток. Най-тежки, казва тя пред Суспилне, са виковете на мъже и жени, които всеки ден се чували от двора на ареста: знаела, че това са украинци, и нищо не можела да направи. Руснаците ѝ предлагали руски паспорт и ѝ повтаряли, че никой няма нужда от тях, а Николаев вече е Русия. Оттам била преместена в женска колония в Белгородска област, а три месеца по-късно – в Курска област, където затворничките трябвало да пеят руския химн сутрин и вечер.

На 17 октомври 2022 г. Украйна си връща 108 жени – офицери, сержанти и войници от армията, флота, териториалната отбрана, Националната гвардия и Граничната служба, обяви Зеленски. В замяна в Русия се върнаха 110 души, 72 от тях моряци, потвърди Министерството на отбраната на Руската федерация. Нуца разказва, че обменът е извършен в сивата зона на Запорожка област и че докато украинките вървели към своите, паднали няколко снаряда въпреки обявеното затишие. Най-щастливият ѝ момент, казва тя, е когато излезли и видели мъж с бронежилетка и жълто-синя лента, който им казал: „Добре дошли в Украйна. Изправете гърбовете си.“

След лечение, рехабилитация и отпуск Нуца се завръща в строя. На 2 декември 2022 г. с указ №823/2022 тя е наградена с орден „За мъжество“ II степен за лично мъжество, непоколебим дух и вярност към военната клетва. Не мисли да напуска службата, но все още не е готова за предната линия и има нужда от време за психологическо възстановяване. Към 14 юли 2023 г. вече е в същата рота и на същата длъжност, споделя тя пред Суспилне, и не е имала съмнения дали да продължи да служи. Тогава следи всеки обмен на пленници, надявайки се на скорошното връщане на другарите си.

Не всички от бригадата ѝ се завръщат толкова скоро. Последната жена морска пехотинка в плен, бойният медик Галина Федишин, се прибра на 3 януари 2024 г. след почти 2 години неволя, съобщи командирът на 36-а бригада Сергий Волински.

Официалният сайт на 411-а бригада изброява разузнавателни дронове, дронове-бомбардировачи, зенитни дронове, далекобойни системи и FPV дронове, управлявани по видео от бордова камера, а жените служат в нея на равни начала на бойни и специализирани длъжности. В публикация за прехващането на „Шахед“ СБС съобщиха, че само през април 2026 г. бригадата е поразила над 300 вражески дрона. Специалисти от бригадата са разработили Vezha, модул за видеоанализ на бойното поле, предаден на бойната система DELTA през 2024 г.

Жени от самата част разказват публично за службата си. 28-годишната Савра, командир на екипаж за FPV дронове на Покровското направление, каза пред Суспилне Донбас през януари, че е избрала „Щедрик“, неформалното име на втория батальон на полка, защото там не се налага да доказва способностите си като жена. Анастасия Саксман с позивна „Ада“, оператор на дронове в тогавашния батальон, губи левия си крак до средата на подбедрицата през септември 2024 г. след взрив на противотанкова мина; пред Hromadske през декември тя разказа, че първото, което казала в реанимацията, е, че ще се върне в подразделението.

Жените са 4,2% от личния състав на СБС, споделя говорителката им Олга Мелошина през декември 2025 г. и допълни, че руснаците активно преследват операторите и службата в подразделенията за дронове не е по-безопасна. По думите ѝ СБС планират да наберат още 15 000 души, сред които жени. Дялът на жените сред новопостъпилите е по-голям: ръководителката на центъра за набиране и подготовка Drone Force към Командването на Сухопътните войски Татяна Муравьова съобщи през март 2026 г., че те са 20% от всички, преминаващи през центъра, а при един от приемите за обучение през есента на 2025 г. са 40%. Между 4,2% и 20% няма противоречие: първото е дял от целия състав, второто е дял от постъпващите. В цялата армия, по данни на съветничката на началника на Генералния щаб по въпросите на равенството между половете Оксана Григориева, към март 2026 г. служат над 75 000 жени при 31 000 в началото на пълномащабната война.

Руслана Нуца е пример за мнозина украинци. Два пъти е наградена с държавен орден, шест месеца е била в руски плен, върнала се е в същата рота и към октомври 2026 г. служи в бригада, която през април 2026 г. е поразила над 300 вражески дрона. Тя служи в подразделения за дронове, където по данни на Drone Force вече всеки пети новопостъпил е жена.

Украйна предаде на Южна Корея двамата севернокорейски пленници от Курск

🇺🇦🤝🇰🇷 Украйна е изпратила в Южна Корея двамата севернокорейски военнослужещи, попаднали в плен на украинските сили в Курска област през януари 2025 г. Това съобщи президентът Володимир Зеленски. „Наскоро изпратихме двама севернокорейски военнопленници в Република Корея“, заяви той на 23 септември пред Общото събрание на ООН, без да уточнява как е извършено предаването.

Повече подробности на следващия ден даде Ю Йон-уон, депутат от опозиционната консервативна Партия на силата на народа и член на парламентарната комисия по отбрана. Пред журналисти в Сеул той заяви, че пленените войници са напуснали Украйна на 19–20 септември, след което са минали през неназована трета страна и са достигнали Южна Корея три-четири дни преди изявлението му. „Точното им местоположение не е известно, но смятам, че нашите разузнавателни служби ги пазят“, добави Ю.

Министерство на външните работи в Сеул отказа да потвърди информацията, като се позова на сигурността на военнослужещите и семействата им, останали в Северна Корея. В същото време то потвърди разговора, проведен с украинската страна: „Въз основа на тази позиция проведохме нужните контакти и консултации с Украйна, както и с други заинтересовани държави и институции“.

Става дума за обявената през юни позиция на Сеул, че ще приема всеки севернокорейски военнопленник, сражавал се на руска страна, и се обяви против връщането им в Русия или Северна Корея. Министерството на обединението, което отговаря за отношенията с Пхенян, не отговори веднага на запитване по случая.

Според публикации в местни медии двамата ще бъдат разпитани от Националната разузнавателна служба. Процедурата може да продължи от няколко седмици до няколко месеца, след което ще бъде решено каква закрила да получат по закона за избягалите от Северна Корея.

Военнослужещите са родени през 1999 и 2005 г. Единият е снайперист-разузнавач, а другият е стрелец. Те попаднаха в плен, след като през 2024 г. Пхенян изпрати войски в помощ на руските опити за изтласкване на украинските войски от пограничната Курска област. В речта си Зеленски заяви, че залавянето им живи е било трудно: единият направил опит за самоубийство, когато разбрал, че попада в плен, и бил потресен, че е оцелял.

От попадането им в плен до тяхното прехвърляне в Южна Корея изминаха около 20 месеца. Първоначално Зеленски заяви, че е готов да предаде двамата на Ким Чен Ун, ако севернокорейският лидер съдейства за размяната им срещу украинци в руски плен. Правозащитни групи настояха те да бъдат изпратени в Южна Корея заради рисковете от наказание при завръщане в родината им.

Самите пленници също поискаха да отидат в Южна Корея. Те заявиха това в интервюта за южнокорейски медии, а по-късно изпратиха и ръкописни писма до организации на избягали сънародници. Южна Корея разглежда всички жители на Севера като свои граждани – позиция, която е в основата на готовността за приемането им.

Ю Йон-уон разкри, че Русия е настоявала двамата да бъдат включени в размяна на военнопленници. След посещение в Украйна в края на февруари, депутатът съобщи, че имената им многократно са присъствали в руските списъци за размяна. Последната размяна преди визитата му, на 5 февруари, беше на по 157 души от всяка страна. Ако двамата бяха предадени по този механизъм, щяха да попаднат в ръцете на Русия.

На 30 юни южнокорейският външен министър Чо Хьон и украинският му колега Андрий Сибига обсъдиха случая и постигнаха съгласие, че трябва да бъде решен „съгласно международното право и хуманитарните принципи“. Според южнокорейски медии в крайна сметка Зеленски е взел решение да предаде двамата без условия, като е изоставил първоначалното предложение за размяната им срещу украински войници в руски плен.

В речта си пред ООН Зеленски отправи и по-общо обвинение към Пхенян: „Защо корейци трябва да дават живота си във война срещу Украйна? Ким Чен Ун ги използва като валута. И получава нещо в замяна.“

Според украински и южнокорейски оценки от 2024 г. насам 14-15 хил. души от Корейската народна армия са били изпратени в помощ на руските сили. Повечето от тях бяха разположени в Курска област в подкрепа на руските усилия за отблъскване на трансграничната операция на украинските сили. Първоначално двете страни отричаха това, но в крайна сметка го признаха към края на април 2025 г., след като Русия обяви, че е изтласкала украинските сили от региона. Украински и независими оценки посочват доставки на милиони артилерийски и минохвъргачни снаряди, балистични ракети, далекобойна артилерия и реактивни системи за залпов огън.

В същото време Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разкри, че се води подготовка за разполагане на севернокорейски контингенти, които да обслужват ракетни системи в погранични региони на Руската федерация. В началото на август Андрий Черняк от ГУР заяви пред Reuters, че Москва се готви да изпрати отряд от около 90 севернокорейци в състава на 112-а ракетна бригада във Воронежка област.

По негови данни Пхенян вече е изпратил най-малко 40 балистични ракети KN-23 и KN-24, а Москва очаква звеното да разполага с 6 пускови установки и до 120 ракети. Сибига заплаши, че се превръщат в легитимна цел, ако руското командване ги използва за нанасяне на удари по Украйна.

Съобщеното предаване показва възможен изход за севернокорейски граждани, които желаят да отидат на юг. Обявената през юни готовност на страната да ги приеме не се ограничава до двамата военнослужещи, но наличните сведения все още не са установили постоянна процедура: преминаването през трета страна беше съобщено от депутат, а безусловното им предаване – от медийни публикации. Няма основание да се заключи, че следващ случай ще бъде решен по същия начин или по-бързо.

Възможността за попадане в плен на нови военнослужещи от Северна Корея е свързано преди всичко с характера на бъдещото им участие във войната срещу Украйна. Прякото ангажиране в сухопътни операции предполага различни обстоятелства от обслужването на ракетни комплекси на руска територия. Данните за подготовката на контингент във Воронежка област само по себе си не позволява прогноза дали ще има още пленени севернокорейски военни.

Русия задържа украинци, после иска услуги от семействата им

🇷🇺⚔️🇺🇦 Роднини на украинци в руски плен са притискани да събират сведения и да участват в протести срещу украинските власти срещу обещания за по-добро отношение към близките им. Това разказват пред общественото радио NPR семейства на задържани и Петро Яценко, представител на украинския Координационен щаб за третиране на военнопленниците. Разследването описва как контактите през социалните мрежи се използват за натиск върху семействата.

Един от разказите е на Полина, жена на средна възраст от Източна Украйна. През 2022 г. руските войски превземат родния ѝ град и задържат баща ѝ, който е сляп с едното око и ходи с бастун. По думите ѝ след това представители на руските власти се свързват с нея онлайн и обвързват доброто отношението към него с нейното съдействие.

„Четири месеца ме подлагаха на натиск. Искаха да събера информация за една от техните атаки“, разказва тя. При друг контакт ѝ изпращат видео на баща ѝ с думите: „Вижте, добре е. Усмихва се. А вие още нищо не сте направили за нас.“ Посланието, както го описва Полина, е: „Време е да направите нещо.“

Тя отказва да съдейства и контактите постепенно прекъсват. Баща ѝ, който днес е на 71 години, е обвинен в шпионаж в полза на Украйна и остава в руски плен близо 4 години. Полина е напуснала родното си градче и живее в една от областите на север под украински контрол. Пред NPR се представя само с малкото си име, защото се страхува за неговата безопасност.

Случаят ѝ не е изолиран, казва Яценко. „Семействата са в много уязвимо положение. Опитват се да научат каквото и да е за близките си в руски плен.“ Според него Москва не предоставя сведения по официалните държавни канали, а се обръща пряко към роднините: „Русия никога не споделя официална информация за хората, които държи в затвора.“

Яценко описва следната последователност: след като руските войски пленят украински военнослужещ или задържат цивилен, проверяват профила му в социалните мрежи и започват да пишат на роднините му. Той смята, че кампанията е организирана от Главното разузнавателно управление (ГРУ), и Федералната служба за сигурност (ФСБ), основната руска служба за вътрешна сигурност.

По думите му възлаганите задачи са два вида. Разузнавателните включват оглеждане на охрана на ключови обекти в градовете, където живеят роднините. Политическите са свързани с участие в демонстрации срещу украинското правителство.

Руската страна понякога разрешава на пленниците да разговарят със своите близки, но според Яценко ги принуждава да предават предварително зададено послание. Той го описва така: „Русия се отнася добре с мен и е готова да ни освободи. Но украинското правителство не прави нищо и затова още съм тук. Моля те, мамо, скъпа съпруго или сестро, излез на протест на улицата.“

На 27 август 2026 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) предупреди, че руските служби са ескалирали опитите за вербуване на роднини на военнопленници. Контактите се извършват по телефон, с приложения за съобщения или с видеовръзка, понякога в присъствието на самия пленник.

От роднините се искат чувствителна информация, а при отделни случаи – да извършат диверсии, поръчкови убийства и терористични актове. Според службата вербуваните се използват и в информационни кампании за дискредитиране на Украйна. В замяна им се обещава по-добро отношение към задържания или да бъде включен в списъците за обмен. СБУ заяви, че сътрудничеството с противника по никакъв начин не влияе на възможността за освобождаване при обмен, и съветва семействата да записват разговорите и да пазят кореспонденцията.

През септември 2025 г. Яценко обясни пред украинското издание „Главком“ защо роднините на пленниците представляват такъв интерес за Путин. По думите му хората, принудени да сътрудничат, често се използват като „агенти за еднократна употреба“. Не им се плаща, защото мотивът им е да върнат близкия си.

Координационният щаб твърди, че повечето семейства отказват и предават получените предложения на украинските власти. Яценко отправя и следния съвет: „Основният ни съвет е кратък, но категоричен: не вярвайте, не питайте нищо и не се страхувайте.“

Уязвимостта на семействата се използва и за искане на пари. Валентина Шчербина разказва, че синът ѝ Микола, описан като 21-годишен цивилен, е задържан от руската армия в Херсон през ноември 2022 г. и обвинен в шпионаж. През април неизвестен руснак ѝ пише в социалните мрежи и иска 10 000 долара.

„Страхувах се да не влоша положението на сина си. Бях наистина уплашена и не знаех какво да правя“, каза тя. Шчербина се обръща към полицейския служител, който води случая. При проверката той установява, че Микола предстои да бъде освободен. По разказа ѝ изглежда, че човекът, поискал парите, се е опитал да се възползва от неведението ѝ непосредствено преди освобождаването.

Микола вече се намира у дома – един от малкото освободени цивилни според репортажа. „Биха го, а после го караха да стои прав. Краката му бяха подути. Стоя 21 дни, почиваше само през нощта. Отслабна много. Но психически е добре“, разказва майка му.

Страхът на семействата има основание в документираното отношение към попадналите в плен. В доклад от 1 октомври 2024 г. Службата на ООН за правата на човека (OHCHR) стига до заключение, че руските власти подлагат украински пленници на „широко разпространени и систематични изтезания и малтретиране“.

За подобно

 отношение докладват 169 от 174 украински военнопленници, интервюирани от март 2023 г. до момента на изготвяне на доклада. Те описват тежки побоища, токови удари, сексуално насилие, задушаване и заплахи срещу тях или семействата им.

Сред интервюираните руски военнопленници 104 от 205, или 51%, съобщават за малтретиране в началния етап на плена. Според същия доклад в почти всички тези случаи насилието е прекратено след прехвърлянето им в официалните места за настаняване на военнопленници в Украйна, където условията като цяло отговарят на международните стандарти.

Двете страни периодично разменят пленници. По данни на Киев и Москва до момента са освободени близо 10 000 украински военнослужещи и близо толкова руски. Нито една от страните не докладва колко държи все още. Освен военнослужещи Русия задържа и голям брой украински цивилни, които рядко освобождава.

Последният посочен обмен е от 19 август 2026 г. Тогава с посредничеството на ОАЕ са освободени по 103 души от всяка страна. Това е първият обмен от юни насам. Бащата на Полина не попада сред освободените. „При всеки обмен го чакам“, казва тя.

Свидетелствата и съобщенията на двете украински институции очертават общ механизъм: недостигът на официална информация прави семействата зависими от всяко едно сведение за близките им, а обещанията за по-добро отношение или освобождаване се използват за натиск. Според Яценко вербуването не изисква заплащане и може да осигури както сведения за конкретни обекти, така и участници в протести.

Приписването на кампанията на ГРУ и ФСБ обаче е оценка на украинския служител. Разказите за натиск сами по себе си не установяват коя служба стои зад отделните контакти. Случаят на Шчербина показва и защо исканията за пари трябва да се разграничават от вербуването – разграничение, което прави и СБУ.

📸 Снимка: Украинци държат снимки на изчезналите си близки, наблюдавайки пристигането на освободени украински войници след размяна на военнопленници с Русия в Черниговска област, 25 юни 2025 г. (Dan Bashakov/AP)

Взривен е автомобилът на втория заподозрян по делото за Оленивка

🇺🇦💥🇷🇺 Взривно устройство е било задействано под личния автомобил на Дмитро Нейолов, бивш първи заместник-началник на изправителната колония в Оленивка, в нощта срещу 29 август в окупираната Донецка област. Това съобщиха местни издания, позовавайки се на източници в специалните служби на Украйна. Състоянието му остава неизвестно: окупационната власт и ведомства запазват мълчание по темата. Нейолов е вторият бивш служител на колонията, срещу когото Киев води производство във връзка със смъртта на украински военнопленници през юли 2022 г. и чийто автомобил впоследствие е взривен.

Първият беше директният му ръководител. На 9 декември 2024 г. джип Toyota избухна в центъра на Донецк, на кръстовището на улица „Университетска“ и Комсомолски проспект. В него се намираше Сергий Евсюков, ръководител на колонията през лятото на 2022 г. При експлозията той загина, а съпругата му, заела мястото на пасажера, получи тежки наранявания. Първоначално за случилото се съобщиха руски канали в Telegram, а по-късно информацията беше потвърдена от Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол. Руските власти не са давали официално потвърждение на инцидента в дните след това. Руските следствени органи образуваха дело за взрива, без да посочат извършител. Украинската страна не поема отговорност за самия атентат и оттогава насам не е заявявала такава. Евсюков и Нейолов бяха отстранени от своите постове още преди това и се укриваха в окупираната част на Донецка област.

Евсюков и Нейолов са първите две имена в един и същ обвинителен акт. На 29 юли 2024 г. (две години след случая, заради което са разследвани) Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Канцеларията на главния прокурор им повдигнаха задочно подозрения по член 438 от Наказателния кодекс: жестоко отношение към военнопленници, съчетано с умишлено убийство, извършено по предварителен сговор от група лица.

Обвинението не се отнася до самия взрив в колонията, а до действията, извършени точно след него. Според разследването двамата са били наясно с броя и състоянието на пострадалите, но въпреки това умишлено са забавили транспортирането на ранените до болници. Девет от жертвите са починали именно защото не са получили спешна медицинска помощ. Максималното наказание по този състав е доживотен затвор.

Година по-рано (на 28 юли 2023 г.) на Евсюков беше повдигнато още едно отделно задочно подозрение – за организирането на изтезания над 100 пленени военнослужещи в периода от пълномащабната руска инвазия до юли 2022 г. Според описанието, формулирано от разследващите органи, побоите са били извършвани на специално обособени за целта помещения за т.нар. дисциплинарно изолиране, където са били съпътствани от психологически натиск и постоянни заплахи. Преди 2014 г. Евсюков е бил шеф на сектор в управлението на милицията в Горловка.

Най-подробното публично описание на ролята на Нейолов идва не от Киев, а от Брюксел. На 13 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз включи 15 души и 1 институция в списъка със санкции по режим за нарушения на правата на човека, създаден през декември 2020 г. В мотивите Нейолов е описван като пряко отговорен за масово убийство на пленени украинци след руския удар през юли 2022 г. и е свързан с изтезания, побои и унижения над военнослужещи и цивилни.

В същия пакет санкции бяха включени още 5 ръководни кадри и надзиратели от затвора. Мерките включват замразяване на активи, забрана за влизане на територията на ЕС и забрана за предоставяне на финансови активи. Спрямо човек, който живее в окупирания Донецк, практическото им действие е било ограничено до активи, средства или други интереси, намиращи се извън Русия.

Събитието, около което са изградени всички тези обвинения, се случи в нощта срещу 29 юли 2022 г. В една от постройките на бившата Волновашка изправителна колония в Оленивка избухна взрив. Затворническото учреждение под № 120 и действа в този си вид от 1999 г. до превземането му от проруските формирования през 2014 г.

След 24 февруари 2022 г. руските въоръжени сили изградиха на територията му филтрационен затвор, през който преминаха пленени украински военнослужещи, полицейски служители и цивилно население, паднали под руска окупация. По данни на Върховната рада при взрива загинаха 53 украински военнопленници, а над 130 бяха ранени.

Повечето от тях бяха защитници от гарнизона на „Азовстал“ в Мариупол, предали се в края на май същата година по заповед на украинското военно командване и в замяна на гаранции за хуманно отношение, които бяха договорени с посредничеството на международни организации. Част от пленниците бяха преместени във взривената постройка броени дни преди атаката. Гарнизонът напусна окончателно металургичния завод в периода 16-20 май 2022 г. По думите на президента Володимир Зеленски тогава в руски плен попадат над 2500 военнослужещи от „Азовстал“, а Оленивка се превърна в основното място, където бяха държани.

Обстоятелствата около прехвърлянето им са реконструирани въз основа на разказите на оцелелите. На 5 август 2026 г. в Националния музей на украинската история във Втората световна война командването на 12-а бригада на Националната гвардия „Азов“, бивши военнопленници, държани в същата постройка, и представители на СБУ и прокуратурата представиха публично как е бил съставен списъкът.

Администрацията на колонията е обявила предстоящия „етап“ – преместване на затворниците – с капитан Сергий Ермошин, който отговарял за връзката с пленените, като е дала срок от около три часа. Списъкът е бил изготвен колективно от отговорниците на бараките, командирите на подразделения и самите пленници. Администрацията обаче се намеси многократно и окончателната версия се различаваше видимо от първия. Заповедта за преместването е била обявена лично от Евсюков.

Случилото се след експлозията е документирано и от независима трета страна. Международният комитет на Червения кръст поиска да му бъде осигурен достъп до Оленивка и военнопленниците непосредствено след нападението, за да окаже помощ на ранените, да съдейства за транспортиране на тежко пострадали до болници и да участва при идентифицирането на телата. Комитетът обяви, че искането е било отправено незабавно, но е било отхвърлено. Достъп до Оленивка не беше предоставен. Именно това забавяне между взрива и оказването на медицинска помощ стои в основата на обвинението срещу Евсюков и Нейолов.

Москва заяви, че сградата е била поразена с ракета от американската реактивна система за залпов огън HIMARS. Тази версия не се подкрепя от наличните експертни оценки. Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека я отхвърли, тъй като установи, че характерът на самите разрушения по стените, тавана и покрива, състоянието на леглата, размерът на остатъчния кратер и посоката на взривната вълна не отговарят на попадение с такъв боеприпас. През юли 2023 г. организацията заяви изрично, че причината за разрушенията не е ракета от HIMARS.

Предварителната оценка на украинската прокуратура, публикувана на 30 август 2022 г. след извършване на анализ върху достъпните видеозаписи с участието на специалисти по разпознаване на боеприпаси, посочи към капсули с горивна смес от термобарични огнехвъргачки от типа „Шмел“, „Шмел-М“ и „Рис“. Това може да значи използване на оръжие от близко разстояние, а не изстрелване от фронтовата линия. Комплексната съдебна експертиза, включително взривотехническата, обаче остана недовършена, защото мястото на престъплението беше недостъпно.

Това е и основната причина делото да не напредне по обичайния съдебен път. ООН сформира комисия за установяване на фактите, но на 5 януари 2023 г. я разпусна, преди изобщо тя да започне работа: Русия не предостави нито гаранции за безопасност, нито достъп до Оленивка. Организацията допълни, че самата цялост на мястото е била нарушена.

4 години по-късно пречката е същата. Без оглед на мястото на инцидента нито украинските следователи, нито международните екипи биха могли да изследват веществени доказателства. На последната годишнина Министерство на външните работи на Украйна отправи призив към Международния наказателен съд, други международни съдебни институции и компетентните национални органи да продължат производствата и да потърсят отговорност както от директните извършители, така и от хората, дали разпореждане. Досега никой не е бил изправен пред съд.

Взривът от 9 декември 2024 г. прибави към тази ситуация и конкретни последствия от правен аспект. Ако смъртта на Евсюков бъде официално удостоверена, производството срещу него подлежи на прекратяване на нереабилитиращо основание – не поради недоказаност на обвинението, а тъй като самият обвиняем не е сред живите. Присъда няма да има, а фактите, събрани по неговата част от наказателното производство, ще останат в материалите, без съдът да се произнесе по тях. Официално решение по този въпрос все още не е взето.

Случилото се на 29 август се вписва във вече установен модел. От края на 2024 г. в окупираните територии периодично са използвани взривни устройства, поставени в автомобили или край маршрута на хора, срещу които Украйна води производства или отправя обвинения.

На 13 ноември 2024 г. в Севастопол загина капитан I ранг Валерий Транковски, началник на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот, след взрив в автомобила му на улица „Шевченко“. Украински издания, позовавайки се на свои източници, приписаха операцията на СБУ.

На 13 август 2026 г. взривно устройство, поставено в улична кофа за отпадъци на Столетовския проспект в Севастопол, уби минувач. Федералната служба за сигурност (ФСБ) го определи като руски военнослужещ от структурите на Министерство на отбраната, а украинската страна го назова като Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал заедно с нея на руска страна през 2014 г. ФСБ задържа по случая жителка на Сочи. И за двете операции липсва официално признание от Киев.

Самият Донецк също все по-трудно може да се разглежда като сигурен руски тил. На 26 август и в нощта на 27 август Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са били поразени основен и запасен команден пункт на руската армия в района на града. Зоната, в която се укриваха двамата бивши ръководители на колонията, беше изгубила значението си на дълбок оперативен тил още преди последния взрив.

Установеното със сигурност към настощия момент е ограничено: взривно устройство е било поставено под лек автомобил и детонирано през нощта, докато състоянието на Нейолов не се посочва от нито една страна. Останалите обстоятелства са документирани от години и очертават последователна картина: разследване, което не може да получи достъп до местопрестъплението; мисия на ООН, която беше разпусната, преди да започне работа; обвинение по член с до доживотен затвор, което не е стигнало до съд; и санкционен списък от 15 имена, срещу които Европейският съюз може да вземе решение за налагане на ограничения, но не да ги изправи пред съдия.

Досега нито един от обвиняемите за Оленивка не е понесъл присъда. Единствените физически последици, достигнали до двамата основни фигуранти, са експлозиите под автомобилите им, извън съдебна процедура и без официално установен извършител.

Украинските специални сили върнаха Андреевка-Клевцово и плениха 30 руснаци

🇺🇦🛩️🇷🇺 Украински дронове атакуваха Москва и Подмосковието през изминалата нощ, а кметът Сергей Собянин съобщи за 637 безпилотни летателни апарата, насочени към столицата. Това е втора вълна срещу същия район само за последните 48 часа. В нощта срещу 16 август към него се насочиха около 600 машини, а най-големият склад на Wildberries в Русия изгоря.

По предварителни данни на Собянин противовъздушната отбрана е свалила 180 дрона над Подмосковието до 5 ч. сутринта. По-късно кметът увеличи броя им на 197, а през деня съобщи за още 40 дрона, унищожени на подстъпите към столицата. Съдбата на останалите не е обяснена в нито едно от официалните изявления, а обявеният брой на прехванатите дронове не подлежи на независима проверка.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов съобщи за трима ранени. 10-годишно момиче е било ранено от отломка в Раменское, жена е пострадала в Богородски окръг, а 27-годишен мъж – в Коломна. Най-тежката материална щета според Воробьов е изгоряла частна къща в село Кузнец, Павловопосадски район.

Попадения и падащи отломки са отчетени в Богородск, Воскресенск, Коломна, Орехово-Зуево, Раменское, Павловски Посад, Ступино и Електростал. Повредени са жилищни сгради, търговски павилиони и няколко подстанции. В Електростал е изгорял автомобил, а пожари са възникнали в алуминиев завод в региона и в жилище в Люберци.

Един от дроновете е ударил склад на Wildberries източно от Москва. Компанията потвърди попадението, но определи щетите като незначителни: отломки са повредили стената на сградата.

Именно резултатът отличава тази атака от предходната вълна. В нощта срещу 16 август търговецът изгуби комплекса си в Коледино край Подолск – най-голямата си логистична площадка в Русия, с площ около 250 000 кв. м. Обектът беше поразен с ударни дронове FP-1 на украинското предприятие Fire Point на 420 км от границата.

Тогава гореше и съседният логистичен парк „Северное Домодедово“ с площ над 540 000 кв. метра, който не е собственост на маркетплейса. Собянин докладва за 201 унищожени дрона в Подмосковието и загинал 83-годишен мъж в Раменски район. Министерство на отбраната обяви общо 822 свалени апарата за същото денонощие.

Областното енергийно дружество „Мособленерго“ съобщи, че над 5000 абонати са останали без ток, след като дронове са поразили съоръжения, захранващи различни жилищни квартали. Така се очерта и втората ос на ударите – енергийната, различна от логистичната. Почти едновременно тя се прояви и на около 2000 км разстояние.

В окупирания Крим „Крименерго“ обяви, че южният енергиен район на полуострова е бил атакуван и част от селищата са останали без ток. Дружеството определи електроснабдяването в северозападната, южната и източната част като затруднено. На цялата територия на окупирания полуостров са въведени ограничения в потреблението и оперативни изключвания според обстановката в отделните райони.

Мащабът на атаката се простира далеч отвъд столичния регион. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва 791 свалени дрона от самолетен тип през изминалата нощ над Белгородска, Брянска, Владимирска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Тамбовска област, над Подмосковието и Краснодарски край, както и над Крим и акваторията на Азовско и Черно море.

Вълната не е започнала с падането на тъмнината. Между 8 и 20 ч. московско време вчера министерството съобщи за още 316 унищожени дрона. Това значи, че натискът се поддържа денонощно, а не с единични нощни залпове. В окупираните части на Донецка област властите съобщиха за 1 загинал и 10 ранени.

Ударите продължиха и в обратната посока. Командването на украинските ВВС съобщи, че са свалени или неутрализирани 111 от общо 147 руски дрона през същото денонощие. Петима души бяха ранени в Изюм в Харковска област, сред които 9-годишно момче, а украинските власти съобщиха за най-малко 10 убити в руските удари срещу региона през нощта.

Ден по-рано украинските атаки по руска територия отнеха 7 живота. 6 души загинаха в белгородското село Колосково, на около 15 км от границата, като сред жертвите е 14-годишно момче. Жена загина и при атака по промишлен обект в Астраханска област.

Кампанията срещу логистичната мрежа на Wildberries продължава от 18 юли, когато два паралелни удара в подмосковния Електростал и Котовск в Тамбовска област убиха 8 служители и раниха над 80. Оттогава поредицата от удари се разпростря от окупирания Крим до Урал – на разстояние от повече от 2000 км.

По оценка на Министерството на отбраната на Украйна 7 от 10 най-големи логистични склада на търговеца са извадени от строя, а общо поразените обекти са над 20. Обяснението, дадено от президента Володимир Зеленски още при първите удари, е, че мрежата снабдява руската армия с компоненти за дронове и друго оборудване с двойно предназначение, включително навигационна апаратура.

Военното приложение на част от стоките, продавани в платформата, е документирано и от независими източници. В Wildberries се предлагат бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери и прицели. Тези обяви са описани от Defense Express, а наличието им беше потвърдено от CNN и Fortune.

Недоказано остава по-тясното твърдение, че конкретно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки. За ефекта върху снабдяването на фронта обаче свидетелства и руски командир на бригада. Той призна, че частите му вече пестят камери, витла, контролери и батерии за своите безпилотни апарати, защото компонентите са изгорели в складовете на търговеца. Продажбите на военно снаряжение през платформата също са спаднали рязко.

Икономическото значение на Wildberries обяснява защо компанията присъства в съобщенията за удари почти всяка седмица. Групата генерира годишен оборот от 70-75 млрд. евро – малко над 2% от руския БВП – и обработва около половината онлайн поръчки в страната.

ВТБ и Сбербанк са отпуснали на групата кредити в размер на около 13 млрд. евро. Така държавните банки поемат част от риска, свързан с мрежа, чиито площадки са разположени на открито край магистрални и жп възли и не разполагат със специализирано прикритие. Според Института за изследване на войната Москва просто няма достатъчно средства за ПВО, за да защити всяко съоръжение в своя тил.

Логистичният склад се различава от рафинерията и военния завод и по още един съществен показател. Той не се ремонтира като сложна технологична инсталация, а изгубеният му капацитет се компенсира от други площадки. Именно този резервен капацитет постепенно се изчерпва от поредицата удари.

Атаката от 18 август обаче не доведе до поражения от същия порядък. Тези 637 дрона оставиха след себе си трима ранени, поразени подстанции в различни райони и складова стена. Два дни преди това 600 дрона унищожиха четвърт милион квадратни метра складова площ.

Следователно масовостта не води автоматично до големи поражения. Разликата между 16 и 18 август може да сочи или различен подбор на целите, или намаляване на броя на големите непокътнати обекти, останали в обсега на украинските дронове.

Проверимият показател в следващите седмици ще бъде посоката, в която се разширява списъкът с цели. Ако следващите вълни продължат да се връщат към вече поразени площадки с все по-малък материален резултат, кампанията вероятно е достигнала пределния си ефект срещу най-големите логистични обекти. Ако обаче „Мособленерго“ и „Крименерго“ започнат да отчитат все възстановителни дейности, отнемащи все по-продължителен период от време, тежестта на кампанията ще се е преместила от логистиката към електрическата мрежа на руския тил.

Три денонощия руски морски пехотинец беше обстрелван от свои, защото отказал да изпълни заповед.

🇷🇺🪖🇺🇦 Руско командване е опитало да ликвидира собствен войник до Покровск с минохвъргачен огън, ударни дронове и стрелково оръжие, след като отказал да стреля по приближаващи украински сили. Конфликтът около позицията продължил три денонощия. Това разказва матрос Денис Журавльов в интервю за украинската медия ТСН. Поводът, според него, е отказ, заявен открито по радиовръзката: Журавльов заявил, че няма да стреля по приближаващите се към него украински групи от по двама и трима души. Впоследствие е изведен от позицията именно от войниците, срещу които е трябвало да открие огън, а в интервюто сам се определя като военен престъпник.

Журавльов е роден на 11 юни 1980 г. в град Чебаркул, Челябинска област, и има три деца. От 1998 г. учи агрономия в Челябинския селскостопански институт, година по-късно е на стаж в Унгария, а през 2000 г. прекарва половин година в Англия, откъдето, по думите му, се завръща с модерни технологии за обработка на почвата. Подписва договор с руската армия през 2023 г. Мотивът му е изцяло финансов: губернаторът на областта отчита средна месечна заплата от 60 000 рубли, а реалното възнаграждение е между 20-25 000 рубли при три деца на издръжка.

Планът му е бил друг. Записал се е за служба на Камчатка с намерение впоследствие да замине за Чукотка, където се е формирал арктически батальон, и да се премести със семейството си там заради по-високите заплати. Вместо това частта е вдигната през нощта по тревога, натоварена на транспортен самолет Ил-76 и прехвърлена в Ростов. Журавльов твърди, че е бягал три пъти, като всеки път се е укривал по около половин година. И трите бягства са отбелязани в личното му дело и всеки път е бил откриван. По думите му вече не е можел да прекрати договора, тъй като отказът от служба е бил криминализиран. На 3 декември пристига в Ростов, а още на следващия ден е изпратен към позицията без каквато и да е подготовка.

Там, по думите му, прекарва 14 дни без вода и храна. Заповедта идва по радиостанцията и е формулирана като своеобразна размяна: да убие украинците и да вземе водата им. Журавльов отговаря, че отказва да изпълни бойната задача, и добавя, че не вижда пред себе си врагове. Определя заповедта не просто като престъпна, а като „човекоядска“, защото смята, че украинската армия е съставена основно от обикновени хора – водопроводчици, чистачи, инженери, учители и програмисти.

Ответната реакция на собственото му командване започва на третото денонощие. По обяд от руска страна му спускат пакет с храна и го предупреждават по радиостанцията да го прибере; пакетът се взривява на 10 метра от него. Два часа по-късно по окопа падат между 8 и 10 минохвъргачни мини, а привечер се появява тежък бомбардировъчен дрон от типа „Баба Яга“. Украинските войници, разположени се на десетки метри от него, потвърждават, че дронът не е техен. По радиостанцията Журавльов е попитан дали му е харесал „подаръкът“ и е предупреден да очаква още изненади. Украинската група докладва на своето командване, че руско подразделение се опитва да унищожи свой войник, и получава разрешение да го изтегли. Заедно с него от позицията излиза и вторият човек там – Айрат, баща на четири деца, когото Журавльов убеждавал, че жив оттам няма да се измъкне.

По-рано, докато е бил на наблюдателен пост, Журавльов е получил заповед да ликвидира приближаваща група от шестима души. Дроновете не са могли да установят тяхната принадлежност: един от войниците бил с шапка от натовски образец и руско яке, а разстоянието не позволява да се различи автоматът му. Айрат настройва втора радиостанция на друга честота и прихваща предаването, от което става ясно, че групата е от 9-а рота – т.е. руска. Журавльов докладва това по радиовръзката и 10 секунди по-късно командирът отменя заповедта. От същия период е и обяснението, което получава, след като иска евакуация на ранен: „двама струват повече от един“, затова носилка няма да бъде изпратена.

Журавльов се води военнослужещ от 40-а отделна гвардейска морска пехотна бригада на Тихоокеанския флот, чиято постоянна база се намира край Петропавловск-Камчатски. Към момента на интервюто обаче вече е зачислен към 2-ра общовойскова армия като щурмовак – обединението, носило основната тежест на руското настъпление при Покровск. Бойният път на 40-а бригада във войната преминава през операцията в Хостомел на 25 февруари 2022 г., Мариупол, боевете при Вугледар през зимата на 2023 г. заедно със 155-а бригада, а след това и Курска област. Само през първите месеци на 2022 г. са установени най-малко 400 убити военнослужещи от съединението, а при Вугледар – още най-малко 72 поименно.

Тежката репутация на частта има и документална основа. На 20 февруари 2026 г. Шевченковският районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов, стрелец от 1-а рота на 1-ви батальон на бригадата, за разстрела на двама украински военнослужещи, които при засада в Курска област през януари 2025 г. са сложили оръжие и са вдигнали ръце. Съдът присъди и 50 млн. гривни обезщетение. Това е първата присъда за военно престъпление, извършено на руска територия. Отделно, през август 2024 г. се появиха кадри, на които военнослужещи от 155-а бригада на същия флот обезглавяват украински военнопленник; Офисът на главния прокурор образува производство. Журналистът припомня този епизод в разговора, а Журавльов отговаря, че още през 2023 г. собственият му командир е предупредил моряците от Тихоокеанския флот, че тях не ги вземат в плен.

Журавльов подкрепя описанието си за състоянието на руските войски с конкретни числа. Разказва, че по маршрута на придвижването си е минавал покрай неприбрани тела на руски военнослужещи, част от които, по думите му, са били мумифицирани още от 2022 г. При втората си командировка двамата с негов другар преброяват убитите в една горска ивица, като измерват дължината ѝ на крачки: първоначалната оценка е около 500 души, а реалният брой – 482. За мотивацията на руските войски Журавльов предлага обяснение, според което те се разделят на четири приблизително равни групи: една са отишли да спечелят пари, една – да покрият дългове, една – за да купят нещо конкретно, и една – за да се оженят след войната. Нито една от четирите не включва патриотизма като мотив. Собственото си положение обобщава с думите, че тяхната армия не е армия, а „сбирщина от бандити“, в която съдбата на неудобния може да бъде решена с граната, залепена с тиксо на врата.

Разликата между 40-а бригада от 2022 г. и частта, която днес носи същото име, според разказа е разликата между елитна кадрова морска пехота и неподготвени щурмоваци, привлечени на договорна служба. Самият Журавльов прокарва тази граница: кадровите моряци – онези, които са скачали с парашут и са десантирали от кораби – са били в първата вълна при Попасна и Вугледар. Той е от следващото попълнение: договорник от 2023 г., изпратен на бойна позиция под денонощие след своето пристигане в зоната на бойните действия и вече щурмовак под общовойсково, а не морско пехотно командване. Случаят е показателен за настоящото състояние на руските въоръжени сили след пет години пълномащабна война.

225-и щурмови полк показа 144 паспорта на руснаци, отказали да се предадат

🇺🇦⚔️🇷🇺 Бойците на 225-и отделен щурмови полк от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изсипаха на земята черен чувал със 144 паспорта и военни билета, прибрани от убитите руски военнослужещи. Видеото беше публикувано днес в официалните профили на полка в социалните мрежи. В началото видеото започва с фрагменти от близък бой, в който украинските щурмоваци подвикват на врага да се предаде. Онези, които не се възползват от шанса, се появяват във втората половина на клипа само като документи.

„В армията много обичат документите. Особено документите на мъртви п***и, които можеха да изберат плен, но избраха смъртта“, гласи придружаващият текст на полка.

След това посланието преминава на руски език и е насочено директно отвъд фронтовата линия: „Руснаци, тук съдбата ви вече е предрешена. Но изборът все още е ваш. Пишете на @svoboda_225 и се предавайте в украински плен. Гарантираме защита съгласно Женевската конвенция.“

@svoboda_225 е специален Telegram акаунт на подразделението, към който руските военнослужещи, които желаят да се предадат в украински плен, биха могли да го направят безопасно. Това не е национална линия, а контакт, поддържан директно от полка за участъка, в който той действа. Именно на фона на този призив придобиват значение и показаните 144 документа.

Че гибелта не е единственият възможен изход, същият този полк демонстрира седмица по-рано. На 20 юли той съобщи, че е пленил 64 руски военнослужещи при зачистка в Тернувате, Косовцево, Риздвянка, Верхня Терса и Воздвижовка – села в Гуляйполски район на Запорожка област.

Руските диверсионни групи, проникнали в района, не са имали задачата да водят директен бой. Заповедта им е била да се придвижат незабелязано в украинския тил, да откриват екипажи на дронове, да разузнават информация и да поставят трибагреници за пропагандни кадри, които да създават впечатление за „иззети“ населени места. Вместо това част от тях се оказаха част от украинския обменен фонд.

„225-и отделен щурмови полк продължава да работи“, завърши тогавашното съобщение. Подразделението, което стои зад двата видеоматериала, е една от най-ангажираните части в състава на украинската армия.

225-и отделен щурмови полк води началото си от батальон, сформиран на 8 март 2022 г. като част от наскоро създадената по това време 127-а бригада на териториалната отбрана на Харков. На 4 февруари 2025 г. той е преобразуван в отделен щурмови полк. Негов командир е майор Олег Ширяев с позивна „Сирко“, Герой на Украйна от 2024 г. Бойният път на частта преминава през отбраната на Харков, Бахмут, Авдеевка, Часов Яр, Купянск и Курската операция. В него влизат и сблъсъци със севернокорейски сили, а през 2025 г. – освобождаването на Андреевка в Сумска област.

Полкът става част от новия род войски – щурмовите подразделения, чието изграждане започва през същата година под ръководството на полковник Валентин Манко, заедно с 1-ви, 33-и, 210-и и 425-и щурмови полкове.

От началото на 2026 г. полкът държи позиции в Гуляйполски район. Когато руският натиск към този сектор се засилва, подразделението участва в изграждането на новия отбранителен рубеж и в задържането на критичен участък, което стабилизира едно от ключовите направления в Запорожието. През май участъкът беше определен от украински медии като един от най-тежките на целия фронт. По това време той получи целево усилване с бойна техника, доставена от фондация „Надежда“ и народния депутат Валерий Дубил. Тактиката на инфилтрация, срещу която са насочени описаните зачистки, е логично продължение на тази ситуация: когато фронталният натиск не води до пробив, малки групи се опитват да проникнат между позициите с надеждата да постигнат поне някакъв ограничен оперативен или информационен резултат.

Видеото от 27 юли обаче се вписва в един по-стар и неудобен спор около действията на 225-и полк. През февруари руски канали разпространиха твърдения, че звеното не взема военнопленници. В отговор полкът публикува официално изявление, в което категорично отхвърли тези обвинения. Аргументацията му беше представена не толкова като морален, колкото като практически въпрос: живият пленник представлява ценен ресурс за бъдещи обменни процедури. В украинската армия действа точкова система, при която военнослужещият получава повече точки за пленен противник, отколкото за ликвидиран. Тези точки се превръщат в допълнително снабдяване с техника, включително дронове.

„Военнослужещите на 225-и не прилагат оръжие към онези, които демонстрират намерение да се предадат и не представляват заплаха“, гласи тогавашното заявление. Народният депутат Олексий Гончаренко тогава допусна, че текст с подобно съдържание едва ли би могъл да се появи без съгласуване с висшето военно и политическо ръководство. Няколко дни преди публикуване на това опровержение полкът разпространи и видеоматериал, който трябваше да го илюстрира.

На 15 февруари полкът публикува кадри, на които руски военнослужещ напуска собствените си позиции и се насочва към украински щурмовак, за да се предаде в плен. Укритието, от което излиза, е прочистено от останалите военнослужещи вътре, а самият пленник е насочен към обменния фонд. В коментара към него бойците обясняват това бягство с отношението на руските командири към собствените им подчинени.

Същата точкова система стои и зад друг показател, с който полкът представя своята ефективност: данните звеното заема първо място по резултатност на използването на дронове сред Сухопътните войски. Точките се начисляват за потвърдени загуби, като в тази система плененият противник носи по-голяма стойност от убития. Именно върху тази логика беше изградено и посланието от 27 юли. То представя предимството на плена, използвайки като контраст онези, които не са направили този избор.

Държавният механизъм за подобни обръщения съществува от септември 2022 г. чрез проекта „Хочу жить“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна. До октомври 2024 г. проектът е получил над 40 000 обаждания от руски военнослужещи. Дадено обаждане обаче не значи автоматично предаване, а разликата между тези две категории е значителна. Въпреки това мащабът показва каква потенциална аудитория може да има подобно послание от украинска страна.

Каналът на 225-и полк действа в рамките на общата система, но на различно ниво: не като централизирана линия в Киев, а като пряк контакт с конкретното подразделение, което държи отсрещния участък от фронта. За военнослужещ, който обмисля да се предаде, подобна опция улеснява и ускорява значително процеса. Вместо да се обръща към далечна институция в украинския тил, той може да изпрати съобщение директно до частта, чиито позиции се намират в отсрещния окоп и чиито дронове буквално кръжат над главата му.

Само за 7 дни един и същи полк, на един и същи участък от фронта, представи пред камерата два напълно различни резултата. Първият – 64 военнослужещи, попаднали в украинския обменен фонд. Вторият – чувал с документите на 144 загинали окупатори, които не пожелаха да стигнат до този етап. Публикуваното днес видео е записано на руски и завършва с конкретен Telegram акаунт. Посланието му е насочено не към онези, които вече са загинали, а към хората, които тепърва могат да се окажат срещу 225-и щурмови полк край Гуляйполе.

Украйна прибра 501 тела, Русия получи 31 – счетоводството на един оцелял канал

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна прие телата на 501 души, които според руската страна са украински военнослужещи. Координационният щаб по въпросите на пленниците съобщи за хуманитарната операция, проведена на 16 юли. Оттам уточниха, че предстои тленните останки да преминат през експертиза от съдебната медицина и идентификация от криминалисти, след което ще бъдат предадени на техните семейства.

Щабът изрази своята благодарност към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) за логистичното осигуряване, както и към военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), прехвърлили останките до съответните държавни институции. Не се уточнява колко от тези 501 тела принадлежат на военни и колко на цивилни граждани – това ще стане ясно едва след приключване на експертизите.

Ответните данни за върнатите на Русия останки бяха спестени от Киев, каквато е практиката му от години. Те обаче бяха оповестени от Москва: депутатът от Държавната дума Шамсаил Саралиев („Единна Русия“), член на парламентарната група по въпросите на войната, заяви пред RBC, че Русия е предала 501 тела, като е получила обратно едва 31. Агенция „Интерфакс“ съобщи, че предаването е извършено близо до границата с Беларус. Според статистиката на RBC това е общо 13-ия обмен на загинали или пленници от началото на годината. При предходния кръг, състоял се на 18 юни, съотношението е било 522 срещу 33.

Киев не оспорва тези данни. Украинските власти редовно публикуват информация за броя на приетите тела, но запазват пълно мълчание за броя на върнатите. Така единственият източник, който огласява ответните числа, остава държавата, получаваща едва 30-ина останки срещу 500. Тази асиметрия не е строго пазена тайна, а структурен факт от реалността, който Москва има интерес да подчертава публично, докато Киев предпочита да не коментира.

Причините за това проличаха най-ясно през юни 2025 г., когато статистиката за първи път беше използвана като инструмент за информационна война. На 2 юни в Истанбул страните договориха формула за размяна на по 6000 тела, както обяви тогава украинският министър на отбраната Рустем Умеров. Още на същия ден Владимир Медински, близък съветник на президента Владимир Путин и ръководител на руската делегация, публично изрази съмнение, че Украйна изобщо разполага с 6000 тела, които да върне. Когато планираното за 7 юни предаване пропадна, Медински заяви, че украинската страна „неочаквано и безсрочно е отложила както приемането на телата, так и размяната на пленници“. Той допълни, че 1212 тела вече чакат на пункта, а останалите пътуват натам. На следващия ден руските власти докараха хладилни камиони до мястото на предаването и ги отвориха пред поканени журналисти, докато агенция РИА Новости излъчи кадри с чували с трупове. В отговор Координационният щаб на Украйна заяви, че конкретна дата за репатриране изобщо не е била съгласувана, обвини Москва в едностранни провокации и отправи призив за край на „мръсните игри“.

Оттогава разпределението на ролите остава без промяна. За Москва числата са пропаганден коз: колкото е по-голяма разликата между предадените и получените тела, толкова по-охотно я огласява, тъй като сама по себе си внушава, че украинските загуби са многократно по-големи. За Киев същото това е капан, който той съзнателно избягва, отказвайки коментар. Мълчанието обаче не заличава цифрите – просто оставя другата страна като техен единствен говорител.

Обяснението за огромната разлика обаче не се крие в реалното съотношение на загубите, а географията на бойното поле. Съотношението между 501 и 31 не измерва броя на загиналите от всяка страна, а показва кой контролира територията, върху която те са паднали. От 2024 г. насам руската армия поддържа непрекъснат натиск и бавно, но последователно настъпление, докато украинските сили се отбраняват и при възникване на необходимост – отстъпват. Когато руска щурмова група бъде ликвидирана докато опитва да се приближи към украинска позиция, телата остават в сивата зона или непосредствено пред окопите. Ако след седмици или месеци тази позиция бъде превзета от руските сили, същите тези тела се озовават на контролирана от тях територия и биват прибрани от техните логистични части. Обратно – когато украинска група изостави своята позиция под натиск, тя рядко може да получи възможност за евакуация на убитите си. Те остават на терена, който преминава под руски контрол. По този начин и двата потока от тела се акумулират на едно и също място. В резултат на това Русия събира хиляди украински тела, докато Украйна разполага с едва шепа руски останки – предимно от малкото участъци, където е извършила успешни контраатаки или е съумяла да удържи позициите след руски щурм, достигнал непосредствено до нейните позиции.

Самият Зеленски е признавал това публично: по-голямата част от руските войници, загиващи в момента на бойното поле, остават в зони под руски контрол. Именно затова механичното сравнение на двете цифри не дава реална представа за съотношението на бойните загуби, въпреки че руската пропаганда изключително често го използва като доказателство за твърденията си. Изводът „Украйна връща многократно по-малко тела, следователно дава многократно повече жертви“ е логически невярно – числата отразяват само това кой е имал физическата възможност да събере останките от терена, а не коя армия колко хора е загубила.

Контролът върху терена обаче е само частично обяснение, при това не съвсем коректно, защото класическа фронтова линия с ясни граници към днешна дата на практика не съществува. По-рано този месец бригаден генерал Евгений Ласийчук, командир на 7-и десантно-щурмови корпус, определи дълбочината на зоната на поразяване от двете страни на фронтовата линия на 20-25 км, като прогнозира тя да достигне 30 км до края на годината. По негови данни дроновете нанасят между 70 и 80% от загубите, докато делът на артилерията вече е значително под 30%. Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, описа същата реалност още през май: високата концентрация на средства за поразяване редовно на дълбочина от 25 км от двете страни, прави този коридор изключително опасен за каквото и да е предвидимо движение, дори за военнослужещи на бойна мисия. Ничията земя, която в миналото заемаше ивица от 3-5 км, днес се е разтеглила до 15-20 км. Според разказите на украински военни традиционната фронтова линия е изчезнала, заменена от огромна сива зона с дълбочина около 20 км, в която отделните части и на двете страни са разпръснати без ясен геометричен ред.

Тази нова реалност на бойното поле определя и къде точно умират руските войници. Руската армия отдавна се отказа от масираните щурмове с бронирана техника. По думите на Ласийчук бойна машина, превозваща 20-30 души, бързо става лесна мишена, поради което тактиката е трансформирана до проникване на малки пехотни групи, съставени от 2-3 души. Пехотинците често трябва да прекосят до 20 км в откритото поле под постоянно въздушно наблюдение. При огромното преимущество на дроновете (съотношение 7 на 3 спрямо артилерия) по-голямата част от тези войници да загиват още по време на подхода, покосени от въздуха, без изобщо да влязат в директен стрелкови бой с украинските защитници. По този начин труповете им остават нито в руския, нито в украинския тил – те лежат блокирани по средата, в ивица земя, която не принадлежи на никого.

Оттук произтича и практическата невъзможност тези останки да бъдат евакуирани. Прибирането на тяло от тази зона не е просто логистична задача, а бойна операция си изключително висок риск, която се нуждае от наземни роботи, сериозна тактическа подготовка, екипировка и голям риск за живота на спасителния екип. Украинските сили поемат този риск на първо място за своите ранени (и често дори това е невъзможно), а след това – за своите загинали. Никое подразделение няма да рискува живота на хората си заради тялото на вражески войник. Затова загинал руски военнослужещ, намиращ се на километри от украинските окопи, е практически толкова недостъпен за евакуация от Киев, колкото и ако беше останал дълбоко зад руската линия. Разликата в бройките не се дължи само на това, че Русия настъпва и събира телата; тя е резултат и от факта, че огромен брой от руските убити лежат в зони, откъдето нито една от двете страни не може да ги прибере. Това съотношение би се променило в две хипотези: ако Украйна започне да завзема и трайно да удържа територии, където лежат руски убити, или ако евентуално примирие позволи на екипи да влязат в сивата зона. До момента нито едно от двете не се е случило в мащаб, който да се отрази на статистиката.

Към тези чисто военни фактори се добавя и трети – от чиновнически характер. Украински официални лица и журналистически разследвания, базирани на прихванати разговори по радиото, разкриха, че Министерство на отбраната на Руската федерация системно вписва убитите си войници в графата „безследно изчезнали“, вместо официално да потвърди смъртта им. По данни от тези източници в момента около 24 000 загинали руски военнослужещи се водят с такъв статут, като мнозинството от тях са реално загинали, но телата им не са прибрани. Този механизъм има съвсем конкретно финансово измерение: руското законодателство предвижда федерално обезщетение от над 13 млн рубли (около 157 хиляди долара) за всяко семейство на загинал военнослужещ, в допълнение към плащанията на регионално ниво. Въпросните средства обаче се отпускат само след официално потвърждение на смъртта. Когато няма тяло, няма потвърждение, а без него няма и плащане, което принуждава роднините да водят тежки съдебни дела, за да обявят своите близки за мъртви. Прихванати разговори, цитирани в разследванията, разкриват водещата мотивация зад посочената практика: загиналите често се погребват набързо на място, защото „ако се водят изчезнали, държавата не плаща нищо на семействата“.

Същата цинична логика украинските власти приписват и на друг феномен, констатиран при самите пратки – случаи, в които Москва връща тела на свои военнослужещи, представяйки ги за украински. През юни 2025 г. Зеленски обяви, че сред приетите тленни останки са били идентифицирани телата на 20 руски войници (някои от тях с руски паспорти в джобовете), като в една от пратките е имало дори чуждестранен наемник, воювал на руска страна. Обяснението му за този феномен обаче се различава от чисто финансовия мотив: според него Русия просто не проверява самоличността на телата, които прехвърля, или вероятно го прави умишлено, за да раздуе изкуствено бройката на уж върнатите „украински“ останки. Проверката е изцяло в ръцете на украинската съдебна медицина, която репатрира обратно в Русия онова, което разпознае като вражески останки; през юни 2025 г. Министерството на вътрешните работи на Украйна обяви официално връщането на три такива тела.

Мащабът на този процес се вижда ясно в хронологията на последната година. Основата беше положена по време на преговорите в Истанбул през 2025 г., когато двете страни се споразумяха за рамковата формула „6000 срещу 6000“. Този етап приключи с общо 6057 тела, върнати на Украйна, докато Медински обяви, че Русия е получила обратно едва 78. Това значи, че на всеки 78 украински войници Украйна е върнала само по 1 руски. След изчерпването на тази истанбулска квота обмените не спряха, а се превърнаха в устойчив, приблизително месечен ритъм от по 500 до 1000 тела. На 29 януари 2026 г. Украйна прие 1000 тела; на 9 април – отново 1000; а един от междинните кръгове приключи с 1245 останки. На 18 юни цифрите бяха 522 срещу 33, а на 16 юли – 501 срещу 31. Пропорцията се запазва с поразително постоянство: средно около 16 украински тела срещу 1 руско.

За приемащата държава пристигането на камионите не означава край на процеса, а началото на трудна и деликатна работа, която често продължава с години. Останките пристигат в големи хладилни композиции и се прехвърлят директно до регионални бюра по съдебна медицина. ДНК профилът се извлича сравнително бързо – от няколко часа до едно денонощие, по данни на Държавния научно-изследователски център по криминалистика, който работи с мрежа от 25 лаборатории. В случаите, когато ДНК материалът е твърде увреден, се разчита на алтернативни методи: татуировки, пръстови отпечатъци, софтуер, специализиран в лицево разпознаване или специфични лични вещи – самобръсначки, четки за зъби, ръкавици и бельо. Близо една четиринадесета (около 25%) от изследвания материал първоначално няма съвпадение в националната база данни. Вътрешният министър Игор Клименко определи средния срок за пълна идентификация на репатрираните останки на около 14 месеца – забавяне, което е пряко следствие от тежкото физическо състояние, в което пристигат телата. Това означава, че семействата на голяма част от хората, репатрирани на 16 юли, ще получат потвърждение едва през есента на 2027 г.

В същия ден, в който Координационният щаб в Киев отчете получаването на 501 тела, Кремъл разпространи изявление, че не вижда близки перспективи за възобновяване на мирните преговори с Украйна, въпреки че формално остава отворен за диалог при „подходящи условия“. Дипломатическият канал е изцяло блокиран: Киев настоява за примирие като предварително условие за започване на разговорите, Москва категорично отхвърля това, а нейният президент Владимир Путин не само не е смекчил исканията си, но ги разшири и отвъд границите на Донбас. И въпреки този политически тупик, хладилните камиони продължават да пътуват по график. Репатрирането на загиналите се оказа единствената работеща нишка между двете столици, която оцелява независимо от състоянието на официалната дипломация – не защото преговорите напредват, както се смяташе през 2025 г., а въпреки факта, че те са напълно замразени.

Москва най-вероятно поддържа този канал отворен, тъй като той ѝ коства минимални ресурси, докато носи сериозни дивиденти. Тя предава нещо, което няма практическа стойност за нея – чужди тела, натрупани на контролирана от нея територия и получава аргумент за своята предполагаема конструктивност, който може да огласява публично, както направи депутатът Саралиев. Съотношението от 78 на 1 ясно показва реалната цена на това сътрудничество за руската страна: то не изисква от нея никакви политически и териториални отстъпки. Възможно е обаче и по-прозаично обяснение – че обмените просто се крепят на вече утвърдена и работеща процедура под посредничеството на Червения кръст. Веднъж установена, тази машина се движи по силата на чиста бюрократична инерция, дори в периоди на пълно дипломатическо мълчание.