225-и щурмови полк показа 144 паспорта на руснаци, отказали да се предадат

🇺🇦⚔️🇷🇺 Бойците на 225-и отделен щурмови полк от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изсипаха на земята черен чувал със 144 паспорта и военни билета, прибрани от убитите руски военнослужещи. Видеото беше публикувано днес в официалните профили на полка в социалните мрежи. В началото видеото започва с фрагменти от близък бой, в който украинските щурмоваци подвикват на врага да се предаде. Онези, които не се възползват от шанса, се появяват във втората половина на клипа само като документи.

„В армията много обичат документите. Особено документите на мъртви п***и, които можеха да изберат плен, но избраха смъртта“, гласи придружаващият текст на полка.

След това посланието преминава на руски език и е насочено директно отвъд фронтовата линия: „Руснаци, тук съдбата ви вече е предрешена. Но изборът все още е ваш. Пишете на @svoboda_225 и се предавайте в украински плен. Гарантираме защита съгласно Женевската конвенция.“

@svoboda_225 е специален Telegram акаунт на подразделението, към който руските военнослужещи, които желаят да се предадат в украински плен, биха могли да го направят безопасно. Това не е национална линия, а контакт, поддържан директно от полка за участъка, в който той действа. Именно на фона на този призив придобиват значение и показаните 144 документа.

Че гибелта не е единственият възможен изход, същият този полк демонстрира седмица по-рано. На 20 юли той съобщи, че е пленил 64 руски военнослужещи при зачистка в Тернувате, Косовцево, Риздвянка, Верхня Терса и Воздвижовка – села в Гуляйполски район на Запорожка област.

Руските диверсионни групи, проникнали в района, не са имали задачата да водят директен бой. Заповедта им е била да се придвижат незабелязано в украинския тил, да откриват екипажи на дронове, да разузнават информация и да поставят трибагреници за пропагандни кадри, които да създават впечатление за „иззети“ населени места. Вместо това част от тях се оказаха част от украинския обменен фонд.

„225-и отделен щурмови полк продължава да работи“, завърши тогавашното съобщение. Подразделението, което стои зад двата видеоматериала, е една от най-ангажираните части в състава на украинската армия.

225-и отделен щурмови полк води началото си от батальон, сформиран на 8 март 2022 г. като част от наскоро създадената по това време 127-а бригада на териториалната отбрана на Харков. На 4 февруари 2025 г. той е преобразуван в отделен щурмови полк. Негов командир е майор Олег Ширяев с позивна „Сирко“, Герой на Украйна от 2024 г. Бойният път на частта преминава през отбраната на Харков, Бахмут, Авдеевка, Часов Яр, Купянск и Курската операция. В него влизат и сблъсъци със севернокорейски сили, а през 2025 г. – освобождаването на Андреевка в Сумска област.

Полкът става част от новия род войски – щурмовите подразделения, чието изграждане започва през същата година под ръководството на полковник Валентин Манко, заедно с 1-ви, 33-и, 210-и и 425-и щурмови полкове.

От началото на 2026 г. полкът държи позиции в Гуляйполски район. Когато руският натиск към този сектор се засилва, подразделението участва в изграждането на новия отбранителен рубеж и в задържането на критичен участък, което стабилизира едно от ключовите направления в Запорожието. През май участъкът беше определен от украински медии като един от най-тежките на целия фронт. По това време той получи целево усилване с бойна техника, доставена от фондация „Надежда“ и народния депутат Валерий Дубил. Тактиката на инфилтрация, срещу която са насочени описаните зачистки, е логично продължение на тази ситуация: когато фронталният натиск не води до пробив, малки групи се опитват да проникнат между позициите с надеждата да постигнат поне някакъв ограничен оперативен или информационен резултат.

Видеото от 27 юли обаче се вписва в един по-стар и неудобен спор около действията на 225-и полк. През февруари руски канали разпространиха твърдения, че звеното не взема военнопленници. В отговор полкът публикува официално изявление, в което категорично отхвърли тези обвинения. Аргументацията му беше представена не толкова като морален, колкото като практически въпрос: живият пленник представлява ценен ресурс за бъдещи обменни процедури. В украинската армия действа точкова система, при която военнослужещият получава повече точки за пленен противник, отколкото за ликвидиран. Тези точки се превръщат в допълнително снабдяване с техника, включително дронове.

„Военнослужещите на 225-и не прилагат оръжие към онези, които демонстрират намерение да се предадат и не представляват заплаха“, гласи тогавашното заявление. Народният депутат Олексий Гончаренко тогава допусна, че текст с подобно съдържание едва ли би могъл да се появи без съгласуване с висшето военно и политическо ръководство. Няколко дни преди публикуване на това опровержение полкът разпространи и видеоматериал, който трябваше да го илюстрира.

На 15 февруари полкът публикува кадри, на които руски военнослужещ напуска собствените си позиции и се насочва към украински щурмовак, за да се предаде в плен. Укритието, от което излиза, е прочистено от останалите военнослужещи вътре, а самият пленник е насочен към обменния фонд. В коментара към него бойците обясняват това бягство с отношението на руските командири към собствените им подчинени.

Същата точкова система стои и зад друг показател, с който полкът представя своята ефективност: данните звеното заема първо място по резултатност на използването на дронове сред Сухопътните войски. Точките се начисляват за потвърдени загуби, като в тази система плененият противник носи по-голяма стойност от убития. Именно върху тази логика беше изградено и посланието от 27 юли. То представя предимството на плена, използвайки като контраст онези, които не са направили този избор.

Държавният механизъм за подобни обръщения съществува от септември 2022 г. чрез проекта „Хочу жить“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна. До октомври 2024 г. проектът е получил над 40 000 обаждания от руски военнослужещи. Дадено обаждане обаче не значи автоматично предаване, а разликата между тези две категории е значителна. Въпреки това мащабът показва каква потенциална аудитория може да има подобно послание от украинска страна.

Каналът на 225-и полк действа в рамките на общата система, но на различно ниво: не като централизирана линия в Киев, а като пряк контакт с конкретното подразделение, което държи отсрещния участък от фронта. За военнослужещ, който обмисля да се предаде, подобна опция улеснява и ускорява значително процеса. Вместо да се обръща към далечна институция в украинския тил, той може да изпрати съобщение директно до частта, чиито позиции се намират в отсрещния окоп и чиито дронове буквално кръжат над главата му.

Само за 7 дни един и същи полк, на един и същи участък от фронта, представи пред камерата два напълно различни резултата. Първият – 64 военнослужещи, попаднали в украинския обменен фонд. Вторият – чувал с документите на 144 загинали окупатори, които не пожелаха да стигнат до този етап. Публикуваното днес видео е записано на руски и завършва с конкретен Telegram акаунт. Посланието му е насочено не към онези, които вече са загинали, а към хората, които тепърва могат да се окажат срещу 225-и щурмови полк край Гуляйполе.

Украйна прибра 501 тела, Русия получи 31 – счетоводството на един оцелял канал

🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна прие телата на 501 души, които според руската страна са украински военнослужещи. Координационният щаб по въпросите на пленниците съобщи за хуманитарната операция, проведена на 16 юли. Оттам уточниха, че предстои тленните останки да преминат през експертиза от съдебната медицина и идентификация от криминалисти, след което ще бъдат предадени на техните семейства.

Щабът изрази своята благодарност към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) за логистичното осигуряване, както и към военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), прехвърлили останките до съответните държавни институции. Не се уточнява колко от тези 501 тела принадлежат на военни и колко на цивилни граждани – това ще стане ясно едва след приключване на експертизите.

Ответните данни за върнатите на Русия останки бяха спестени от Киев, каквато е практиката му от години. Те обаче бяха оповестени от Москва: депутатът от Държавната дума Шамсаил Саралиев („Единна Русия“), член на парламентарната група по въпросите на войната, заяви пред RBC, че Русия е предала 501 тела, като е получила обратно едва 31. Агенция „Интерфакс“ съобщи, че предаването е извършено близо до границата с Беларус. Според статистиката на RBC това е общо 13-ия обмен на загинали или пленници от началото на годината. При предходния кръг, състоял се на 18 юни, съотношението е било 522 срещу 33.

Киев не оспорва тези данни. Украинските власти редовно публикуват информация за броя на приетите тела, но запазват пълно мълчание за броя на върнатите. Така единственият източник, който огласява ответните числа, остава държавата, получаваща едва 30-ина останки срещу 500. Тази асиметрия не е строго пазена тайна, а структурен факт от реалността, който Москва има интерес да подчертава публично, докато Киев предпочита да не коментира.

Причините за това проличаха най-ясно през юни 2025 г., когато статистиката за първи път беше използвана като инструмент за информационна война. На 2 юни в Истанбул страните договориха формула за размяна на по 6000 тела, както обяви тогава украинският министър на отбраната Рустем Умеров. Още на същия ден Владимир Медински, близък съветник на президента Владимир Путин и ръководител на руската делегация, публично изрази съмнение, че Украйна изобщо разполага с 6000 тела, които да върне. Когато планираното за 7 юни предаване пропадна, Медински заяви, че украинската страна „неочаквано и безсрочно е отложила както приемането на телата, так и размяната на пленници“. Той допълни, че 1212 тела вече чакат на пункта, а останалите пътуват натам. На следващия ден руските власти докараха хладилни камиони до мястото на предаването и ги отвориха пред поканени журналисти, докато агенция РИА Новости излъчи кадри с чували с трупове. В отговор Координационният щаб на Украйна заяви, че конкретна дата за репатриране изобщо не е била съгласувана, обвини Москва в едностранни провокации и отправи призив за край на „мръсните игри“.

Оттогава разпределението на ролите остава без промяна. За Москва числата са пропаганден коз: колкото е по-голяма разликата между предадените и получените тела, толкова по-охотно я огласява, тъй като сама по себе си внушава, че украинските загуби са многократно по-големи. За Киев същото това е капан, който той съзнателно избягва, отказвайки коментар. Мълчанието обаче не заличава цифрите – просто оставя другата страна като техен единствен говорител.

Обяснението за огромната разлика обаче не се крие в реалното съотношение на загубите, а географията на бойното поле. Съотношението между 501 и 31 не измерва броя на загиналите от всяка страна, а показва кой контролира територията, върху която те са паднали. От 2024 г. насам руската армия поддържа непрекъснат натиск и бавно, но последователно настъпление, докато украинските сили се отбраняват и при възникване на необходимост – отстъпват. Когато руска щурмова група бъде ликвидирана докато опитва да се приближи към украинска позиция, телата остават в сивата зона или непосредствено пред окопите. Ако след седмици или месеци тази позиция бъде превзета от руските сили, същите тези тела се озовават на контролирана от тях територия и биват прибрани от техните логистични части. Обратно – когато украинска група изостави своята позиция под натиск, тя рядко може да получи възможност за евакуация на убитите си. Те остават на терена, който преминава под руски контрол. По този начин и двата потока от тела се акумулират на едно и също място. В резултат на това Русия събира хиляди украински тела, докато Украйна разполага с едва шепа руски останки – предимно от малкото участъци, където е извършила успешни контраатаки или е съумяла да удържи позициите след руски щурм, достигнал непосредствено до нейните позиции.

Самият Зеленски е признавал това публично: по-голямата част от руските войници, загиващи в момента на бойното поле, остават в зони под руски контрол. Именно затова механичното сравнение на двете цифри не дава реална представа за съотношението на бойните загуби, въпреки че руската пропаганда изключително често го използва като доказателство за твърденията си. Изводът „Украйна връща многократно по-малко тела, следователно дава многократно повече жертви“ е логически невярно – числата отразяват само това кой е имал физическата възможност да събере останките от терена, а не коя армия колко хора е загубила.

Контролът върху терена обаче е само частично обяснение, при това не съвсем коректно, защото класическа фронтова линия с ясни граници към днешна дата на практика не съществува. По-рано този месец бригаден генерал Евгений Ласийчук, командир на 7-и десантно-щурмови корпус, определи дълбочината на зоната на поразяване от двете страни на фронтовата линия на 20-25 км, като прогнозира тя да достигне 30 км до края на годината. По негови данни дроновете нанасят между 70 и 80% от загубите, докато делът на артилерията вече е значително под 30%. Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, описа същата реалност още през май: високата концентрация на средства за поразяване редовно на дълбочина от 25 км от двете страни, прави този коридор изключително опасен за каквото и да е предвидимо движение, дори за военнослужещи на бойна мисия. Ничията земя, която в миналото заемаше ивица от 3-5 км, днес се е разтеглила до 15-20 км. Според разказите на украински военни традиционната фронтова линия е изчезнала, заменена от огромна сива зона с дълбочина около 20 км, в която отделните части и на двете страни са разпръснати без ясен геометричен ред.

Тази нова реалност на бойното поле определя и къде точно умират руските войници. Руската армия отдавна се отказа от масираните щурмове с бронирана техника. По думите на Ласийчук бойна машина, превозваща 20-30 души, бързо става лесна мишена, поради което тактиката е трансформирана до проникване на малки пехотни групи, съставени от 2-3 души. Пехотинците често трябва да прекосят до 20 км в откритото поле под постоянно въздушно наблюдение. При огромното преимущество на дроновете (съотношение 7 на 3 спрямо артилерия) по-голямата част от тези войници да загиват още по време на подхода, покосени от въздуха, без изобщо да влязат в директен стрелкови бой с украинските защитници. По този начин труповете им остават нито в руския, нито в украинския тил – те лежат блокирани по средата, в ивица земя, която не принадлежи на никого.

Оттук произтича и практическата невъзможност тези останки да бъдат евакуирани. Прибирането на тяло от тази зона не е просто логистична задача, а бойна операция си изключително висок риск, която се нуждае от наземни роботи, сериозна тактическа подготовка, екипировка и голям риск за живота на спасителния екип. Украинските сили поемат този риск на първо място за своите ранени (и често дори това е невъзможно), а след това – за своите загинали. Никое подразделение няма да рискува живота на хората си заради тялото на вражески войник. Затова загинал руски военнослужещ, намиращ се на километри от украинските окопи, е практически толкова недостъпен за евакуация от Киев, колкото и ако беше останал дълбоко зад руската линия. Разликата в бройките не се дължи само на това, че Русия настъпва и събира телата; тя е резултат и от факта, че огромен брой от руските убити лежат в зони, откъдето нито една от двете страни не може да ги прибере. Това съотношение би се променило в две хипотези: ако Украйна започне да завзема и трайно да удържа територии, където лежат руски убити, или ако евентуално примирие позволи на екипи да влязат в сивата зона. До момента нито едно от двете не се е случило в мащаб, който да се отрази на статистиката.

Към тези чисто военни фактори се добавя и трети – от чиновнически характер. Украински официални лица и журналистически разследвания, базирани на прихванати разговори по радиото, разкриха, че Министерство на отбраната на Руската федерация системно вписва убитите си войници в графата „безследно изчезнали“, вместо официално да потвърди смъртта им. По данни от тези източници в момента около 24 000 загинали руски военнослужещи се водят с такъв статут, като мнозинството от тях са реално загинали, но телата им не са прибрани. Този механизъм има съвсем конкретно финансово измерение: руското законодателство предвижда федерално обезщетение от над 13 млн рубли (около 157 хиляди долара) за всяко семейство на загинал военнослужещ, в допълнение към плащанията на регионално ниво. Въпросните средства обаче се отпускат само след официално потвърждение на смъртта. Когато няма тяло, няма потвърждение, а без него няма и плащане, което принуждава роднините да водят тежки съдебни дела, за да обявят своите близки за мъртви. Прихванати разговори, цитирани в разследванията, разкриват водещата мотивация зад посочената практика: загиналите често се погребват набързо на място, защото „ако се водят изчезнали, държавата не плаща нищо на семействата“.

Същата цинична логика украинските власти приписват и на друг феномен, констатиран при самите пратки – случаи, в които Москва връща тела на свои военнослужещи, представяйки ги за украински. През юни 2025 г. Зеленски обяви, че сред приетите тленни останки са били идентифицирани телата на 20 руски войници (някои от тях с руски паспорти в джобовете), като в една от пратките е имало дори чуждестранен наемник, воювал на руска страна. Обяснението му за този феномен обаче се различава от чисто финансовия мотив: според него Русия просто не проверява самоличността на телата, които прехвърля, или вероятно го прави умишлено, за да раздуе изкуствено бройката на уж върнатите „украински“ останки. Проверката е изцяло в ръцете на украинската съдебна медицина, която репатрира обратно в Русия онова, което разпознае като вражески останки; през юни 2025 г. Министерството на вътрешните работи на Украйна обяви официално връщането на три такива тела.

Мащабът на този процес се вижда ясно в хронологията на последната година. Основата беше положена по време на преговорите в Истанбул през 2025 г., когато двете страни се споразумяха за рамковата формула „6000 срещу 6000“. Този етап приключи с общо 6057 тела, върнати на Украйна, докато Медински обяви, че Русия е получила обратно едва 78. Това значи, че на всеки 78 украински войници Украйна е върнала само по 1 руски. След изчерпването на тази истанбулска квота обмените не спряха, а се превърнаха в устойчив, приблизително месечен ритъм от по 500 до 1000 тела. На 29 януари 2026 г. Украйна прие 1000 тела; на 9 април – отново 1000; а един от междинните кръгове приключи с 1245 останки. На 18 юни цифрите бяха 522 срещу 33, а на 16 юли – 501 срещу 31. Пропорцията се запазва с поразително постоянство: средно около 16 украински тела срещу 1 руско.

За приемащата държава пристигането на камионите не означава край на процеса, а началото на трудна и деликатна работа, която често продължава с години. Останките пристигат в големи хладилни композиции и се прехвърлят директно до регионални бюра по съдебна медицина. ДНК профилът се извлича сравнително бързо – от няколко часа до едно денонощие, по данни на Държавния научно-изследователски център по криминалистика, който работи с мрежа от 25 лаборатории. В случаите, когато ДНК материалът е твърде увреден, се разчита на алтернативни методи: татуировки, пръстови отпечатъци, софтуер, специализиран в лицево разпознаване или специфични лични вещи – самобръсначки, четки за зъби, ръкавици и бельо. Близо една четиринадесета (около 25%) от изследвания материал първоначално няма съвпадение в националната база данни. Вътрешният министър Игор Клименко определи средния срок за пълна идентификация на репатрираните останки на около 14 месеца – забавяне, което е пряко следствие от тежкото физическо състояние, в което пристигат телата. Това означава, че семействата на голяма част от хората, репатрирани на 16 юли, ще получат потвърждение едва през есента на 2027 г.

В същия ден, в който Координационният щаб в Киев отчете получаването на 501 тела, Кремъл разпространи изявление, че не вижда близки перспективи за възобновяване на мирните преговори с Украйна, въпреки че формално остава отворен за диалог при „подходящи условия“. Дипломатическият канал е изцяло блокиран: Киев настоява за примирие като предварително условие за започване на разговорите, Москва категорично отхвърля това, а нейният президент Владимир Путин не само не е смекчил исканията си, но ги разшири и отвъд границите на Донбас. И въпреки този политически тупик, хладилните камиони продължават да пътуват по график. Репатрирането на загиналите се оказа единствената работеща нишка между двете столици, която оцелява независимо от състоянието на официалната дипломация – не защото преговорите напредват, както се смяташе през 2025 г., а въпреки факта, че те са напълно замразени.

Москва най-вероятно поддържа този канал отворен, тъй като той ѝ коства минимални ресурси, докато носи сериозни дивиденти. Тя предава нещо, което няма практическа стойност за нея – чужди тела, натрупани на контролирана от нея територия и получава аргумент за своята предполагаема конструктивност, който може да огласява публично, както направи депутатът Саралиев. Съотношението от 78 на 1 ясно показва реалната цена на това сътрудничество за руската страна: то не изисква от нея никакви политически и териториални отстъпки. Възможно е обаче и по-прозаично обяснение – че обмените просто се крепят на вече утвърдена и работеща процедура под посредничеството на Червения кръст. Веднъж установена, тази машина се движи по силата на чиста бюрократична инерция, дори в периоди на пълно дипломатическо мълчание.

Анализ: Предаване на дрон – украинската инструкция и войната за руския войник

🇺🇦🚁🇷🇺 Украинският проект „Хочу жить“ („Искам да живея“) публикува ново видео с инструкции за това как руски военнослужещ би могъл да се предаде на дрон – актуализиран наръчник с процедура, която в рамките на две години и половина се е превърнала от почти куриозна идея в сравнително рутинен начин за напускане на бойното поле.

Клипът, публикуван от Центъра за стратегически комуникации и информационна сигурност, повтаря стъпките, описани още от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна в края на 2022 г. Всеки, който е взел решение да се предаде, първо се свързва с проекта в Telegram, след което получава място и час за среща. На посочените координати той вдига и двете си ръце и тръгва след дрона, който го отвежда с пешеходна скорост до украински позиции, където е поет от пехотата. В публикацията се призовава видеото да бъде разпространявано, тъй като „буквално може да спаси човешки живот“.

Наръчникът не е нов – това е поредно обновяване на концепция, която Киев развива и усъвършенства от дълго време. Първите инструкции за предаване чрез дрон украинското командване публикува през декември 2022 г., няколко месеца след старта на специалната линия за контакт. Оттогава форматът е преминал десетки варианти. Интересът към проекта рязко нараства след бягството на руския пилот Максим Кузминов, който през 2023 г. кацна с хеликоптер Ми-8 на украинска територия в рамките на операция „Синигер“. По-късното му убийство в Испания обаче показа високата цена на подобно решение. През 2026 г. каналът за предаване вече се разширява отвъд въздушния компонент: има документирани случаи, при които руски войници се предават и на наземни роботи, не само на летящи платформи. Машината – в различните ѝ форми – постепенно се превръща в посредник там, където доскоро е стоял въоръжен човек.

На практика процедурата отдавна не е само теория. Тя е заснемана многократно в различни ситуации. Край Бахмут през 2024 г. руски пехотинец се предава на FPV дрон, след като първоначално се опитва да го прогони с метални части от разбита бойна машина. Операторите от 79-а десантно-щурмова бригада проявяват търпение, което в крайна сметка надделява, и войникът вдига ръце. В Харковска област украински оператори откриват ранен руски войник, изоставен от своите, спускат му вода и бележка с предложение за предаване и го извеждат към свои позиции. През март кадри, показани от украински журналист, показват как дрон с високоговорител – тежък модел DJI Matrice, а не ударен квадрокоптер – принуждава група от четирима войници да го последва до пленяване. Именно тук се вижда същността на явлението: платформа, създадена за наблюдение или удар, се използва за безкръвно пленяване, а вода или глас от въздуха заменят огъня.

В условията на бойно поле, където дроновете са свели прекия контакт между противниковите сили до минимум, именно тази празнина е запълнена от новата функция. Предаването винаги е било най-рискованият момент за войника – излизане от укритие пред противник, който все още го възприема като цел. Безпилотникът променя тази динамика, въвеждайки дистанционен посредник. Ако нещо се обърка, огънят не идва от няколко метра разстояние. Така украинската страна обяснява логиката на процедурата – тя прави предаването по-безопасно и по-достъпно за онези, които вече са взели решение, но се колебаят да направят последната крачка.

Причините, които тласкат войници към подобен избор, се повтарят в разказите на пленени: изоставени ранени, изпращане в самоубийствени атаки, разпад на командната дисциплина. През 2026 г. дори оператор от елитното руско звено „Рубикон“ преминава на украинска страна чрез „Хочу жить“, като обяснява, че е бил под постоянен натиск и е загубил възможност да изпълнява заповеди – знак, че процесът засяга дори най-обучените кадри.

Въпреки това единични случаи не могат да окажат сериозно влияние на фронта. Дори поредица от предавания по даден сектор може да разкрие уязвимост, но украинската инструкция не претендира за оперативен пробив. Тя е инструмент на изтощението – не срещу техника, а срещу човешката воля. Затова и основната ѝ аудитория не са вече предалите се, а онези, които все още не са го направили. В този смисъл видеото функционира като психологическа операция, представена като технически наръчник.

Като информационно оръжие видеото е прецизно сглобено. Тонът е едновременно делови и добронамерен – „съвременните проблеми изискват съвременни решения“ – а самата формулировка на наръчника посочва, че предаването е не позор, а процедура: нещо, което се извършва по стъпки, като всяка друга войнишка задача. Апелът „разпространявайте“ превръща зрителя в преносител и разнася офертата по-навътре в руските канали.

За Киев обаче сметката има и прагматично измерение. Всеки предал се руски войник увеличава фонда за размени, чрез който Украйна си връща собствени военнослужещи. През 2025 г. хиляди руски военнопленници са били върнати чрез такива сделки. Колкото по-голям е този поток, толкова по-силна е позицията на Киев в преговорите. Така предаването не е само хуманитарен резултат, а и ресурс в стратегически смисъл.

В същото време данните около проекта са трудни за независимо потвърждение. „Хочу жить“ функционира под координацията на украински институции, включително военното разузнаване, което означава, че статистиките му се възприемат през призмата на заинтересована страна. Сведенията за десетки хиляди гледания и стотици предавания седмично не могат да бъдат независимо потвърдени отвън. Известно е, че има немалко случаи на предаване, но мащабът на явлението остава спорен. Дори високият трафик към платформата не е еднозначен индикатор – той може да отразява както реален интерес, така и любопитство или разузнавателно наблюдение.

Остава и правният въпрос. Международното хуманитарно право изисква предаването да бъде недвусмислено и ясно, но дронът въвежда особен посредник в този процес. Според анализи на специалисти по военно право, включително от Института „Либер“ към Уест Пойнт, принципите не се променят: войникът става защитен едва когато фактически се предаде – свали оръжие, вдигне ръце и започне да следва указанията. Самото намерение, изразено чрез комуникация или сигнал, не го изважда автоматично от списъка на законни цели. Проблемът е практическата зона между намерението и реалното предаване, която се контролира дистанционно и остава уязвима на грешки.

В крайна сметка предаването на дрон е същинска трансформация в тактиката на войната, но не и стратегически прелом – до голяма степен премахва една от най-старите пречки пред напускането на бойното поле, заменяйки я с технологично посредничество. Ефектът му е постепенен – натрупва се във времето, без да променя баланса на силите. Но за войника на бойното поле дронът, който доскоро означаваше почти сигурна смърт, все по-често се превръща в средство за оцеляване.

Анализ: Дрон удари съвещание на ФСИН в окупираното Щасливцеве

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дрон с над 200 кг бойна глава порази съвещание на Федерална служба за изпълнение на наказанията (ФСИН) в сградата на недостроена болница в село Щасливцеве на Арабатската коса на 30 юни сутринта, а сред събралите се, по украински данни, са били генерал-майор и директори на колонии и затвори, в които се държат пленени украинци. Регионалното издание „Мост“, позовавайки се на местния канал „Геническ UA“, потвърди удара по базата на окупационната пенитенциарна служба и съобщи за поне три попадения по сградата около 9:42 часа. Броят на убитите и ранените все още се уточнява.

Целта лежи дълбоко в окупирания тил, а не край фронтовата линия. Щасливцеве се намира на Арабатската коса – тясната пясъчна ивица, която върви на юг от Геническ към северния бряг на Крим – на десетки километри зад бойната линия по река Днепър. Поразяването на точкова цел там, с бойна част от такъв калибър, сочи към класа далекобойни ударни безпилотници, какъвто украинската индустрия вече произвежда серийно: FP-2 на Fire Point носят 200 кг бойна глава на около 370 км и са представени като евтин заместител на управляема авиобомба. Конкретният тип, използван при този удар, не е обявен; но самата комбниация от тежък заряд, точно попадение, дълбочина на окупираната територия – очертава способността, която Киев натрупа през изминалата година и която прави цели в дотогавашния спокоен руски тил достижими.

Поразената структура не е произволна цел зад линията. ФСИН е ведомството, което управлява руските затвори, колонии и следствени арести, а заедно с тях – мрежата от над сто места за задържане в Русия и окупираните територии, в които Москва държи пленени украински военни и цивилни. Това не е странична част от руската репресивна машина. Според Мониторинговата мисия на ООН по правата на човека над 95% от разпитаните украински военнопленни описват изтезания – побои, токови удари, имитации на разстрел, сексуално насилие – а голяма част от насилието се извършва от специални части именно на ФСИН, действащи под надзора на ФСБ; Human Rights Watch определи практиката като системно изтезание, а ООН регистрира достоверни сведения за над сто екзекуции на пленници само между август 2024 и май 2025 г. На този фон началниците на колонии, събрани на съвещание, не са случайни администратори: те са пластът, през чиито ръце минава ежедневието на украинците в плен – режимът, условията, разпитите. Ударът по тяхна работна среща, ако украинските сведения за състава му се потвърдят, поразява не безличен команден възел, а конкретните хора, отговорни за съдбата на хиляди задържани.

Арабатската коса и Геническ не за първи път са под украински прицел, и ударът вчера сутринта се вписва в последователна линия на натиск, която Киев поддържа от години. Още през 2023 г. крилати ракети Storm Shadow удариха щаба на групировка войски „Днепър“, разположен в почивна база в същото Щасливцеве – удар, който последва данни от анализатори на открити източници (OSINT), че президентът Владимир Путин е посетил този щаб през пролетта на 2023 г. През тази година натискът се измести към логистика: на 8 юни беше поразен мостът между Геническ и Арабатската коса, докато в ранните часове на 20 юни Генералният щаб на Украйна потвърди удар по автомобилния мост над Геническия проток – една от малкото практични логистични артерии към окупирания Крим – заедно с поразяване на зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“ и пункт за управление на руски дронове в южния сектор. На този фон ударът от 30 юни не е изолиран епизод, а ново звено във верига, която систематично свива свободата на придвижване и чувството за безопасност на руските структури по тясната ивица земя, опираща в Крим.

Самата възможност за такъв удар почива на трансформация в украинските далекобойни способности, която през последната година преобрази руския тил. Украинската индустрия произвежда около 200 далекобойни дрона на ден – обем, който производителите твърдят, че могат да удвоят или утроят – и поразява цели на над 1500 км от фронта; в началото на 2026 г. Киев изпраща повече далекобойни дронове, отколкото Русия, а серията удари по рафинерии предизвика недостиг на гориво в редица руски области, включително около Москва. В тази рамка Арабатската коса – доскоро дълбок и относително спокоен тил, опрян в Крим – престана да е убежище. Поразяването на точкова цел там с тежка бойна част е по-евтиният, мащабируем еквивалент на онова, което през 2023 г. изискваше западна крилата ракета Storm Shadow; именно затова групи, които доскоро можеха да заседават спокойно в дълбокия тил, вече попадат в обхвата на серийно произвеждан безпилотник.

На оперативно ниво поражението на едно съвещание не измества фронтовата линия и не прекъсва снабдяване; стойността му е другаде. Изборът на цел – работна среща именно на пенитенциарното командване, отговарящо за украинските пленници – носи преди всичко сигнал: че хората, които управляват местата за задържане, са достижими дори в дълбокия тил, и че участието в тази система носи лична цена. Доколкото украинските данни за състава се потвърдят, ударът сваля конкретни администратори (промяна на способността на този команден възел), но самата пенитенциарна машина на окупацията не зависи от една зала – по-трайният ефект е в посланието, не в материалната загуба. Това подрежда епизода в по-широката линия на усилие на Киев: не толкова военно изтощаване, колкото целенасочено достигане до отговорните лица и инфраструктурата на окупационното управление, успоредно с ударите по мостовете и ПВО, които стесняват руския тил откъм Крим.

Правнук на Брежнев се предаде в плен на украински морски пехотинци в Херсон.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Морски пехотинци от 34-та отделна бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) публикуваха видео с пленен руски военнослужещ Антон Милаев, 45-годишен сапьор по договор, когото украинската страна представя като правнук на съветския генерален секретар Леонид Брежнев. Самото пленяване е потвърдено от Координационния щаб по въпросите към военнопленниците пред изданието „Бабель“, а това изважда случая от профила на поредната сводка от фронта и го вписва в по-широката динамика на информационната война.

Тежестта на епизода обаче е почти изцяло символична, а символът е изграден върху подвеждаща генеалогия. Милаев не носи брежневска кръв. Дядо му е цирковият артист Евгений Милаев, който е бил женен за Галина Брежнева, дъщерята на генсека, но тя отглежда децата му от предишен брак, сред които и бащата на Антон, Александър. През 2016 г. самият Милаев признава, че е виждал „приемната баба“ един-единствен път през 90-те години. „Правнук“ тук е по сватовство и осиновяване, не по потекло – нюанс, който и украинската, и руската страна премълчават, тъй като фамилията „Брежнев“ работи безотказно пред двете аудитории.

Биографията му е показателна сама по себе си. Роден през 1980 г. и живял в САЩ, Милаев изкарва прехраната си в цирка, а след разрив в отношенията с баща си руските медии започват да го наричат бездомен. Именно такъв профил – социално маргинализиран мъж на средна възраст без устойчиви връзки – е целевата група на руския договорен набор: хора, за които еднократната премия и „сапьорската“ длъжност изглеждат като изход, а не като риск. Записва се по договор с Министерство на отбраната през есента на 2025 г. и до ноември прекъсва контакт с близките си.

Мястото, където следата му се губи и после изплува в украински плен, не е случайно. По данни на 34-та бригада Милаев се е предал през април в района на Антоновския мост – разрушеното съоръжение над река Днепър при Херсон, превърнало се в емблема на статичния, но кървав позиционен сблъсък в речната делта. Тук руските сили провеждат принудителни прехвърляния с малки групи към островите и горите в залива срещу Херсон – тактика, при която „сапьори“ и щурмова пехота понасят тежки загуби от украинския огневи контрол над водната преграда.

В обръщението Милаев призовава руски военнослужещи да се предадат в плен, а бригадата облича посланието в характерната за психологическите операции лексика – апел „преминавай на страната на свободния свят“, който се противопоставя на „утилизирани“ и „еднократни“ щурмоваци, чиито тела „засяват“ островите срещу Херсон. Това е премерена информационна операция, която не е много далеч от истината: трофеен пленник с разпознаваемо име, опакован като доказателство, че изборът да оцелееш съществува. Реалната ефективност не може да бъде потвърдена, но логиката е очевидна – деморализация на отсрещната пехота на участък, където цената на всяко прехвърляне през реката е особено висока.

В крайна сметка случаят „Милаев“ е по-малко история за Брежнев и повече за начина, по който двете воюващи страни добиват и употребяват символи: Москва – като вербува забравени хора в кампания, която ги обрича на сигурна смърт. Киев – като ги превръща в плакат за капитулация. Самият Антон Милаев е жив и се намира в безопасност в украински плен – единствената част от листовката, която не се нуждае от пропагандна украса.

Руски войници опитаха инфилтрация през газопровод в Запорожка област — заловени след 13 км под земята

🇺🇦⚔️🇷🇺 Руска щурмова група се предаде в плен на 65-а механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна след неуспешен опит за проникване в тила през газопровод в Запорожка област, който включвал изминаване на 13 км под земята.

Операцията бе потвърдена от Владислав Волошин, говорител на Силите за отбрана на Украйна в южния сектор. Според него руските военнослужещи от дълго време са подготвяли използването на тръбопровода за логистика и прикрити движения към тила.

„Това е цяла система с контролирана инфраструктура – логистични елементи, заслони и дори вътрешни комуникации“, заяви Волошин, според когото руските войски са изградили пунктове за комуникация, обходни тунели и землянки в мрежата от тръбопроводи. Входните точки са разположени на окупирана територия, а изходите – в близост до позициите на украинската отбрана по Ореховското направление.

Предалите се в плен руски войници заявиха, че са се придвижвали през тръба с диаметър 1000 мм, като са използвали колички и тротинетки. Използваната тръба вероятно принадлежи на газовия коридор Шебелинка–Днепропетровск–Кривой рог–Измаил, по клонове в посока Енергодар или Мелитопол.

„Стана ясно, че сме изпратени там като пушечно месо. Всички разбираха напълно, че няма път назад. Тръбата се заваряваше след влизането на всяка група. След всяка група от 8, 6 или 12 души тръбата се заваряваше“, обясни един от руските войници във видео, публикувано от украинската 65-а отделна механизирана бригада.

Украинските войски предварително са подготвили района около изходите на тръбопровода. Попадналите в плен руски войници споделят, че преди щурма край изходните точки са разпръснати листовки с инструкции за предаване, след което дронове с изглед от първо лице (FPV), тежки бомбардировъчни дронове и пехота са пресрещнали инфилтриращите се групи.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано руските сили предприеха подобна операция през участък от газопровода „Дружба“ край Яблунивка в Сумска област. 71-ва отделна аеромобилна бригада отблъсна атаката, което прави опита в Запорожка област поне четвъртият известен случай на инфилтрация през тръбопровод от началото на годината.

Украинските сили освободиха военнопленници чрез дрон-операция без пехота

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна проведоха дръзка операция единствено с дронове, за да освободят двама от своите бойни другари от руски плен, без да разгръщат сухопътна пехота. Това става ясно от съобщение, публикувано от 225-и отделен щурмови батальон в Telegram.

Операцията се разгръща, след като разузнавателен дрон забелязва руски войник да ескортира двама пленени украинци. Кадрите, публикувани от батальона, показват момента, в който руснакът и пленените от него бойци са засечени от дрона. Веднага след това в района са изпратени няколко ударни дрона.

Когато руският войник осъзнава приближаването на дронове, той взема съдбоносно решение и побягва към най-близката сграда в опит да спаси живота си. Междувременно двамата украински пленници се възползват от възможността да избягат, тичайки към друга сграда за безопасност.

Операцията завършва с успешното спасяване на украинските войници. Руският войник остава блокиран, без да може да предотврати бягството на своите пленници. От подразделението посочиха, че цялата мисия е била изпълнена без нужда от пехотни сили.

В подобна дръзка операция край Покровск през февруари, украински дронове осуетиха опит на руските сили да пленят украински войници, съобщи 7-и десантно-щурмови корпус. При нападение срещу наблюдателен пост руските сили бяха заловили четирима украински войници. Престоят им в руски плен обаче беше кратък, тъй като въздушното разузнаване засече руската диверсионно-разузнавателна група, ескортирала пленените.

В отговор бързо бяха разгърнати ударни дронове от 25-а отделнаq въздушно-десантна бригада, 68-а отделна егерска бригада и други близки формирования. Пристигналият рояк създаде паника и суматоха сред руските сили и отклони изцяло вниманието им. Използвайки момента, украинските пленници успяха да се изплъзнат похитителите си и да се освободят.

При друго развитие на същия фронт, украинските сили успешно отблъснаха необичайна атака на кавалерийска част край Олексиевка, разположена на оста Александровка–Новопавловка. Батальонът за БЛА на 67-а отделна механизирана бригада, известен като „Железните соколи“, съобщи, че операторите им са забелязали руската щурмова група да напредва на коне. Благодарение на прецизни удари с дронове обаче те успяват ефективно да спрат атаката.

Макар и да изглежда необичайно, от батальона подчертаха, че „руските кавалерийски атаки не са легенда, а реално явление, колкото и абсурдно да звучи“.

Беларус предаде 114 цивилни на Украйна след успешни преговори

🇧🇾🤝🇺🇦 Беларус предаде 114 цивилни на Украйна, включително и украински граждани, след успешни преговори и предварителни споразумения между двете страни, сключени с помощта на Украински координационен щаб за отношението към военнопленниците (КЩОВП) и САЩ, съобщи КЩОВП в публикация в Telegram.

Най-младият от пуснатите на свобода е 25-годишен украинец, задържан по обвинение, че работи за украинското разузнаване. В рамките на размяната са включени и беларуски граждани, които са били в затвора по политически причини – видни общественици и активисти като Виктор Бабарико, Мария Александрова и журналистката Марина Золотова.

„Изразяваме благодарността си към САЩ и президента Доналд Тръмп за ползотворна работа по връщането на украински цивилни и военнослужещи от Беларус и Русия. Благодарим и на всички ангажирани държавни агенции за съдействието и сътрудничеството“, написаха от КЩОВП, като добавиха, че след получаване на нужната медицинска помощ, задържаните беларуси ще бъдат изпратени в Полша и Литва, съобщават още от КЩОВП.

САЩ отмениха санкциите върху износа на беларуски поташ, който преди това възлизаше на 20% от световните доставки. Решението беше потвърдено от специалния пратеник на САЩ за Беларус Джон Коул, според когото този ход следва указания на американския президент Тръмп, според The Moscow Times.

Коул подчерта, че САЩ планират да продължат преговорите с Беларус, като вероятно ще бъдат отменени и още други санкции с нормализирането на отношенията между двете държави.

„В съответствие с директивата на президента Тръмп, САЩ отменят санкции за поташа. Смятам, че това е много добър ход от страна на САЩ спрямо Беларус. Отменяме ги сега“, заяви Коул.

Руски войник застреля седем свои другари, след като подписа нов военен договор

🇷🇺 Правоохранителните органи в Русия търсят военнослужещия Сергей Якушев, заподозрян, че е застрелял седем свои колеги скоро след като е бил освободен от украински плен по време на поредната размяна, съобщи беларуското издание NEXTA.

Якушев е от село Камянка, Ленинградска област. След завръщането си той сключва нов договор с армията, където е зачислен към 83-и мотострелкови полк от състава на 69-а мотострелкова дивизия. Именно там по-късно се разиграва трагедията.

Според изданието, което се позовава на руски източници, стрелбата е извършена на територията на военната част в Камянка, при което загиват седем руски военнослужещи. Извършителят избягал от местопрестъплението и според последни данни се укрива в Белгородска област. Издадена е заповед за арест, като се посочва, че е особено опасен, тъй като вероятно е въоръжен.

Част от руските медии, които отразяват случая, не съобщават официално нито мотива, нито какви обвинения са повдигнати срещу него. Местни медии като „Северен канал“ пишат, че следователите работят на място, но официална информация по случая все още няма. Министерството на отбраната и държавните медии мълчат по темата.

Това далеч не е първият подобен инцидент в редиците на руската армия. През октомври 2024 г. заместник-командирът на учебния център на Силите за специални операции е застрелян от упор край Москва – на по-малко от 20 минути път с кола от основната база на частта.

69-а отделна мотострелкова бригада е част от Сухопътните войски на Русия и участва в бойните действия в Украйна поне от 2015 г. Според публично достъпни данни през 2014–2015 г. бригадата воюва в района на Дебалцево, а от 2022 г. насам е активна в Харковска и Луганска област.

Тежките престъпления на територията на Руската федерация достигнаха 15-годишен връх след масовото завръщане на бивши затворници, воювали в Украйна. Официалната статистика сочи над 333 000 тежки и особено тежки престъпления само за първото полугодие на 2025 г., а независими разследвания свързват стотици случаи на насилие, включително убийства и побои, именно със завърнали се фронтоваци.

Пиехме си урината и мислехме да ядем трупове: разказът на един мобилизиран руснак с психично заболяване.

🇷🇺 30-годишният Андрей Галкин от Алтайския край на Сибирския федерален окръг тъкмо излизал на свобода от затвора, когато бил принуден от полицаи да сключи договор с руското министерство на отбраната, разказва той в интервю за украинския проект „Искам да живея“.

Въпреки многократните му предупреждения, че страда от когнитивно увреждане и от ранна детска възраст е регистриран като инвалид, те му обявили, че „няма проблем“ и обещали, че ще работи „в строителството“ далеч от фронтовата линия.

„Казаха ми: всичко е глупости, ще бъдеш добре. Казах им, че съм психично болен, на диспансерен отчет при нарколог. Отговориха, че няма значение. Преминах лекарската комисия, всички печати: „годен“, „здрав“. Същата вечер ме пратиха.“

Още със самото пристигане му става ясно, че няма да бъде никакъв строител. Командирът го пратил в щурмови отряд, като още на първата задача прекарал повече от седмица на пост без достъп до вода и храна.

Той си спомня, че военнослужещите в неговата част били толкова отчаяни, че някои от тях стигали до там да изпиват собствената си урина и дори обмисляли да ядат телата на загинали другари. Други пък постоянно мислели за самоубийство.

Когато дошли украинците, за Галкин това било спасение. „Обещаха ни, че ще живеем – и спазиха думата си. Не ни биха. Отнасяха се с нас като с хора“, призна той.

Проектът „Искам да живея“, ръководен от украинското военно разузнаване, подчерта, че историята на Галкин далеч не е единствената такава – руската армия системно изпраща на бойното поле хора с психични заболявания, инвалидност и дори терминални болести.

„В путиновата ГУЛАГ-държава, където властва грубата сила и законът не значи нищо, няма място за човечност. На родината не ѝ пука кого убива и как“, обобщават от украинското ведомство.

Русия е мобилизирала принудително над 46 000 украинци от окупираните територии

🇷🇺🪖🇺🇦 Русия е мобилизирала принудително 46 327 украинци в окупираните територии, разкри ръководителят на Координационния щаб по въпросите на военнопленниците Дмитрий Усов в свое изказване на Third International Conference Crimea Global.

„Установихме, че 46 327 наши граждани са мобилизирани насила в окупираните територии, включително Крим. Те се бият срещу нас“, отбеляза той.

Оповестените данни сочат, че най-много украинци са мобилизирани от Крим – 35 272 души + 5368 от Севастопол. В Донецка област – 5368, Луганска – 4650, Запорожка – 560, Херсонска – 478.

Данните обхващат периода от февруари 2022 до юли 2025 г. и са потвърдени официално от руската държава. 16% от военнопленниците в украинските лагери са украински граждани, а 6% от тях са от Кримския полуостров.

Усов съобщи, че скоро ще бъдат предложени законодателни промени, според които тези хора да не бъдат връщани против волята си в Руската федерация при евентуални бъдещи размени.

„Трябва да вземем правилното решение – това е размяна на украинци срещу украинци. Трябва да направим всичко, за да не се върнат в Русия, а да останат в Украйна“, изтъкна той, като по думите му част от тези хора вече са получили оправдание от украински съд и се очаква освобождаването им.

🔙Frontline Monitor припомня: По-рано окупационните власти в Херсонска област принудиха украински родители да издадат руски паспорти на своите деца, след като бяха заплашени, че ще им бъдат отнети родителските права.

„Русич“ обяви конкурс за авторска снимка на убит украински военнопленник.

🇷🇺 Руският неонацистки отряд „Русич“ – една от екстремистките групи, използвани от Кремъл за пълномащабната война в Украйна под претекст за „денацификация“, обяви конкурс за най-добра снимка на убит украински военнопленник.

В един от официалните канали на диверсионно-щурмовата разузнавателна група, нейните членове приканват всички руски военнослужещи да изпращат снимки на екзекутирани украински войници, в замяна на което обявяват парична награда под формата на криптовалута.

Публикувано в неделя, 17 октомври, обявлението гласи: „Първите трима, изпратили снимките си на ясно ликвидирани военнопленници, ще получат парична награда в криптовалута от ДШРГ Русич.“

Към него е приложено изображение, на което се вижда наемник от групата да позира за снимка пред телата на загинали, описани като украински пленници. Автентичността на снимката не е независимо потвърдена.

Участниците са приканени да изпращат снимките анонимно с обещание, че ще бъдат публикувани в Telegram каналите на отряда. „Така позира армията на победителите, а не губещите“, завършва написаното.

Кои са Русич?

Диверсионно-щурмова разузнавателна група „Русич“ е крайнодясна нацистка група, дългогодишен участник в руската агресия срещу Украйна. Неин съосновател и лидер е Алексей Милчаков, работил в рамките на „Вагнер“.

От юни 2014 г. до юли 2015 г. групата участва в сражения на страната на проруските сепаратисти в Донбас, а от април 2022 г. в рамките на пълномащабната инвазия срещу Украйна.

Основите ѝ са положени през 2009 г. с откриването на тренировъчна база от Алексей Милчаков, известен неонацист от Санкт Петербург. Преди да бъде изпратен в Донбас, той е познат с прякора си „Фриц“, а впоследствие се прекръства на „Сърбин“.

Участва в паравоенната програма за обучение в Координационния център за помощ на Новоросия, управляван от Руския императорски легион, паравоенна част на Руското имперско движение. Има близки отношения с Дмитрий Уткин, номиналния командир на Вагнер до смъртта му през август 2023 г. Двамата са служили заедно в 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия.

По думите му групировката е съставена от „родноверци националисти, доброволци от Русия и Европа“, действа като „затворен колектив“ и е звено, в което руските националисти получават бойна подготовка. Оказва се, че в отрядите работят членове на специалното звено ГРОМ, част от Федералната служба за контрол на наркотиците. Така например Константин и Борис Воеводини са руски националисти от Санкт Петербург.

Самият Милчаков разпространява открити призиви за изтезания и екзекуции на военнопленници от украинските въоръжени сили, а една от публикациите му е озаглавена „Как да се разправяме с украински пленници“.

Войната в Донбас

Групата се сражава на страната на проруските сепаратисти във войната в Донбас от юни 2014 г., провеждайки разузнавателни и диверсионни операции зад украинските линии, а също така играе значителна роля в няколко ключови битки в началото на войната.

Една от най-известните операции на групата е засадата на колона на украинския батальон „Айдар“ между селищата Металист и Цветни Писки в Луганска област на 5 септември 2014 г. по време на влязло в сила примирие. Извършена e от ДШРГ „Русич“ и РРТ „Батман“, които нападат и убиват десетки отстъпващи украинци. Част от втората рота на „Айдар“ (Волин) по-късно попада в засада на руските спецчасти.

„Русич“ публикува видеозапис от разпит на Иван Исик от украинския батальон „Айдар“, заловен по време на засадата. На видеото се вижда, че в бузата на Исик е издълбан коловрат, неонацистки символ, използван от „Русич“. Пет дни по-късно раненият Исик, който е с повече от 70% изгаряния по тялото, е интервюиран в болницата от британския проруски пропагандист Греъм Филипс.

Родителите на Исик обвиниха Филипс в нарушаване на журналистическата етика. Няколко дни раненият е отвлечен от болницата и убит. Аутопсията показа, че вътрешните му органи са били изрязани и разбъркани в тялото му, а фрагменти от мозъка му са поставени в стомаха.

През есента на 2014 г. „Русич“ участва в битката за международно летище Донецк, където се сражава рамо до рамо с батальоните „Спарта“ и „Сомали“.

Войната в Сирия

През 2017 г. бойци от групировката се появяват в Сирия, където охраняват стратегически важна нефтена и газова инфраструктура, собственост на руски компании. В своята страница в Instagram те публикуват снимки от древния град Палмира, където един от тях позира пред руини, вдигайки ръка в нацистки поздрав.

Разследване на Bellingcat анализира снимка от 2017 г. на мъж във военна униформа, който държи отрязана човешка глава близо до Палмира и стигна до заключението, че униформата е носена от Алексей Милчаков.

В края на 2020 г. Милчаков посочва в интервю, че по това време числеността на групата възлиза на няколко десетки души, но „идват много хора и трябва да бъдат отсеени“.

Руската инвазия в Украйна

Групата се завръща в Украйна в началото на април 2022 г. в хода на руската инвазия в страната. Бойците ѝ са прехвърлени в Харковска област, където са видяни до село Плетеновка.

През 2022 г. отрядът и командирите му Алексей Милчаков и Ян Петровски са включени в списъка със санкции на САЩ заради проявената от тях „особена жестокост“ в Харковска област.

Към края на 2022 г. OSINT групата Molfar потвърди, че „Русич“ разполага с най-малко две бойни единици и учебен център край Санкт Петербург.

„Русич“ е свързана с коалиция от неонацистки паравоенни групи, участващи в руската агресия в Украйна, съставена от Руското имперско движение, AWD Russland и руска клетка на „Ордена на деветте ъгъла“.

През април 2023 г. групата публикува видео в своя канал в Telegram, което показва как пленен украински войник е обезглавен с нож, заедно със закана, че предстоят още много такива.

През май 2023 г. публикува в своя канал в Telegram видео с употребата на дронове за хвърляне на гранати със забранения отровен газ хлорпикрин върху украински позиции.

През август 2024 г. публикува в канала си в Telegram видео на отсечена и забита на шип глава на украински войник. По това време „Украинска правда“ съобщи, че на руски войник е наредено да отреже главите на четирима загинали украински войници.

На 19 август 2024 г. „Русич“ иска да им бъде предаден украински военнопленник за извършване на жертвоприношение за „есенното равноденствие за насърчаване и укрепване на духа на новия личен състав на поделението“. Групата е свързана с неоезически групи, както и със сатанисткия „Орден на деветте ъгъла“, който практикува човешки жертвоприношения, както и с близките до него групи като Atomwaffen.

По-късно става ясно, че групата е принесла в жертва член ​​на чеченския отряд „Ахмат“ в един от своите ритуали и записват на видео как го осакатяват.

През септември 2024 г. групата се похвали, че е сключила официално споразумение с Граничната служба към ФСБ за укрепване на границата с Финландия и провеждане на разузнавателна дейност на територията на Република Карелия, като по-късно публикува снимки на свои бойци в региона.

Испанският вестник „Contando Estrelas“ цитира публикация на руското издание „Известия“, което съобщава за убийства, извършени от „Русич“ и „Ордена на деветте ъгъла“ в района на Карелия.

Украинците край Покровск плениха руски военнослужещ от рядка етническа група.

💡 По време на битки край Покровск украинските войски заловиха войник от застрашената етническа група Кет – един от най-малобройните коренни народи на територията на Руската федерация. Това стана ясно от видео, публикувано от пресслужбата на батальон „Свобода“ към бригада „Рубеж“ на Националната гвардия на Украйна.

50-годишният военнопленник, представен като Александър, е родом от Келог, отдалечено селище в Красноярския край, намиращо се на повече от 3000 км от Украйна. Той призна, че се е присъединил към руската армия „заради пиянство, заради затвора“. Той и друг войник си вървели през украинско село, когато били пресрещнати от сили на противника.

В разговор, записан от „Свобода“, Александър описа своя произход:

„Кетите са малък коренен народ на Севера. От всички националности нашата е най-малобройна“, обясни той, а на въпроса колко от тях са останали днес, той отговори, че са по-малко от хиляда.

По данни от последното официално преброяване през 2021 г. техният брой е 1088 души. Пленникът разкри, че няма деца, не говори езика кет и знае малко за културата на народа си, тъй като според него огромна част от нея вече е загубена. Традиционно кетите разчитат на лов и риболов.

Той отбеляза също, че не е срещал други представители на своя етнос по време на участието си във войната срещу Украйна.

Кетите са коренен народ в части от Южен Сибир и се смята, че имат древни връзки с индианските популации. В миналото те са имали уникална митологична система, включваща бог на небето на име Ес. След руската колонизация обаче кетите са покръстени, приемайки православието.

От лингвистична гледна точка, кет е последният оцелял език от енисейската езикова група, която е изчезнала почти напълно до 19-ти век. Някога писан на латиница, езикът сега се счита за критично застрашен.

Днес повечето кети са съсредоточени в три селски района на Красноярския край. Интересно е, че според преброяването в Украйна от 2001 г. там също живеят 37 кети.

Московски съд осъди руски военнослужещ на 4 години затвор заради интервю.

🇷🇺⚖️ Московският градски съд осъди Павел Гугуев, руски военнослужещ, участвал във войната в Украйна, на 4 години в затвор от общ режим и 1 година и половина ограничение на свободата по обвинение в конфиденциално сътрудничество с чужденци (член 275.1 от Наказателния кодекс на Русия).

Това съобщиха за Медиазона от пресслужбата на Първи апелационен съд с обща юрисдикция в Москва, където са постъпили материалите по делото.

Гугуев е бивш затворник, осъждан за убийство, причиняване на средна телесна повреда и кражба. През 2013 г. Ногинският градски съд в Московска област го осъжда на 12 години затвор в колония със строг режим, взимайки предвид предишна условна присъда за кражба. От тях Гугуев излежава 10, след което е вербуван за участие във войната в Украйна, където попада в плен.

Докато е в украински плен той дава интервю за украинския журналист Дмитрий Карпенко, което е публикувано в YouTube канала на Владимир Золкин. В него Гугуев разказва за тежките загуби сред руските части.

По-късно Гугуев е част от размяна на военнопленници, при която е върнат обратно на територията на Руската федерация. По-късно той дава второ интервю за същия журналист, което е публикувано през юли 2023 г. В него той продължава да разказва за тежкото състояние на руската армия. Гугуев също твърди, че руските власти са му предлагали да обяви, че първото му интервю в Украйна било „извлечено под натиск“.

Според изданието „Холод“, което се позовава на друг военнопленник, Гугуев дава второто интервю, докато се намира във военна част в Подмосковието. В деня след публикуване на интервюто всички в обекта, където е настанен Гугуев, са лишени от телефоните си, забранено им да излизат на разходка и да приемат пратки. Самият Гугуев е затворен за няколко дни в помещение, използвано преди като оръжейна стая.

Украйна и Русия извършиха най-големия обмен на военнопленници от началото на войната.

🇷🇺🤝🇺🇦 Украйна и Русия извършиха най-мащабния обмен на военнопленници от началото на конфликта между двете страни през 2014 г. съобщи журналист от Kyiv Independent, присъствал на мястото на събитието.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви, че 390 украински военнопленници са били освободени в рамките на първия етап от споразумението за обмен „1000 срещу 1000“, постигната на 16 май по време на директните преговори в Истанбул – първите подобни разговори между Киев и Москва от април 2022 г. насам. Очаква се процесът да продължи и през уикенда.

Руското министерство на отбраната потвърди, че в замяна 270 военни и 120 цивилни са се върнали в Русия. Двете страни са получили списъците с имена на 22 май.

„Връщаме нашите хора у дома. Това е само началото,“ подчерта Зеленски в публикация в Telegram и допълни, че се работи денонощно за освобождаването на всички украинци в плен.

Заместник-ръководителят на украинското президентство Ирина Верещук съобщи, че над 8 000 украински военнослужещи се намират в руски плен. От украинска страна не се разкрива броят на задържаните руски пленници.

Сред чакащите със затаен дъх е и Мария Баркова, чийто брат морски пехотинец е в плен от четири години. „Не пропускам нито един обмен. Надеждата никога не ме напусна“, каза тя. Родителите ѝ се намират в окупирана територия и също очакват добри новини. „Брат му е болен от рак. Мечтая единият брат да спаси другия.“

Инна Сокурина също е сред близките на пленници. Синът ѝ, морски пехотинец, е в руски плен вече 37 месеца. „Не знаем дали ще бъде сред разменените, но се надяваме – днес е Денят на морската пехота“, каза тя.

По думите на началника на кабинета на президента Андрий Ермак в преговорите по размяната са участвали дипломати от Скандинавските и Балтийските страни. След приключване на този обмен Киев обмисля нов кръг на директни разговори с Москва.

Въпреки липсата на напредък по споразумение за примирие или мирни преговори, обменът на военнопленници остава една от малкото области на реално сътрудничество между двете страни. Киев отдавна настоява за „всички срещу всички“, но до този момент Москва упорито отказва.

Обменът засега включва само военни, но Зеленски подчерта, че Украйна работи и за освобождаването на политически затворници и журналисти. По данни на Съюза на журналистите на Украйна, поне 31 медийни работници са незаконно задържани в руски плен.

На 20 май 2025 г. ръководителят на съюза Серхий Томиленко предаде списък с имената им на посланика на Ватикана в Украйна. Според постоянния представител на Украйна към международните организации във Виена Юрий Витренко, много от задържаните са подложени на изтезания и показни съдебни процеси.

Министерството на културата на Украйна съобщава, че по време на пълномащабната инвазия руските сили са убили 103 журналисти. Сред тях е и Виктория Рощина, чието тяло беше върнато в Украйна през април и показа следи от нечовешки изтезания.

Омбудсманът Дмитро Лубинец заяви, че Русия е задържала незаконно поне 16 000 украински цивилни, от които досега са върнати едва 174. „Окупаторът няма право да задържа цивилни,“ подчерта той, позовавайки се на Женевската конвенция.

Особено тревожна остава и съдбата на украинските деца. По данни на Киев над 19 500 деца са били насилствено депортирани в Русия, Беларус или окупираните територии. Само около 1 300 са успели да бъдат върнати. В Русия те са настанени в приемни семейства или лагери, където са подложени на тежка форма на индоктринация и дори военно обучение.

Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на руския президент Владимир Путин и комисарката по правата на детето Мария Лвова-Белова по подозрение в отвличане на деца – действие, което Европейският парламент нарече „стратегия на геноцид“.

Впечатляваща операция с дрон освободи украински войници от руски плен.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) все по-често разчитат на безпилотни системи за изпълнението на нестандартни бойни мисии, включително и за спасяване на военнопленници.

Впечатляваща операция, проведена от 1-ва отделна танкова бригада на ВСУ, демонстрира как дори без участието на нито един войник на терен, а с помощта единствено на дронове, украинските сили успяха да освободят от руски плен трима от своите бойни другари.

Видео, публикувано от Държавната гранична служба на Украйна, показва как тримата украинци са ескортирани от петима руски военни. Осъзнавайки риска от жестоко отношение, включително това да бъдат разстреляни, украинските сили вземат решение за бърза и смела операция, в която ползват само дронове.

Първо, украинците пускат разузнавателен дрон с термокамера, който да наблюдава движението на групата. След това в действие влизат т.нар. дронове „Баба Яга“ – тежки цивилни дронове, пригодени за военна употреба, които атакуват руските войници, които се намират на безопасно разстояние от пленените украинци. След като част от руснаците биват поразени, останалите се разбягват. Веднага след това друг дрон е изпратен, за да насочи освободените украинци към безопасна зона.

Тези дронове представляват модифицирани търговски модели, често използвани в земеделието или транспорта. Сред популярните платформи е DJI FlyCart 30. Те могат да достигат височини до 3 000 метра и да летят на разстояния между 20 и 30 км, носейки товари до 30 кг. Това позволява превоза на една голяма или няколко по-малки бомби, които често са направени от 3D-принтирани корпуси или снаряди, пълнени с взривни вещества от обезвредени боеприпаси.

Украинската армия използва тези безпилотни самолети не само за ударни мисии, но и за логистична поддръжка – доставка на медикаменти до зоната на бойни действия, транспорт на оборудване и дори прехвърляне на роботизирани кучета или FPV дронове за директни атаки. Някои от безпилотниците са оборудвани със снайпери, които им позволяват да свалят вражески летателни апарати.

Украйна и Русия продължават да развиват и адаптират безпилотната война, но в конкретния случай с тази спасителна операция, Украйна демонстрира как модерните технологии са способни да спасят човешки животи без да бъде изложен на риск нито един войник.

Украйна репатрира телата на 909 загинали военнослужещи.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украйна е репатрирала телата на 909 военнослужещи, загинали в сраженията срещу пълномащабната инвазия, съобщи Координационният щаб за лечение на военнопленниците.

Това бяха войници, които участваха в украинската отбрана в секторите Бахмут, Вугледар, Луганск, Курахове, Покровск и Запорожие, като голяма част от телата бяха върнати от моргите на руската армия.

Усилията за връщане на телата на загиналите войници бяха проведени в сътрудничество с няколко правителствени и военни агенции – Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Министерството на вътрешните работи (МВС), Службата за изчезнали лица при специални обстоятелства, Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), Въоръжените сили (ВСУ) и комисаря по правата на човека към Върховната рада. Украинските власти благодариха и на Международния комитет на Червения кръст за оказаното съдействие.

Женевските конвенции постановяват, че хората, които са загубили живота си по време на война, имат право на достойно погребение. Над 46 000 украински войници са били убити на бойното поле от началото на пълномащабната инвазия на Русия на 24 февруари 2022 г. съобщи в интервю за NBC украинският президент Володимир Зеленски на 16 февруари 2025 г.

Между 60 000 и 100 000 украински войници са били убити в пълномащабната война, а други 400 000 са тежко ранени и не могат да участват отново в бойните действия, според оценки на The Economist, публикувани на 26 ноември 2024 г.

Според последното изказване на Зеленски, 380 000 украински войници са ранени от избухването на пълномащабната война, а „десетки хиляди“ са изчезнали в бой или са държани в руски плен.

Към 28 март 2025 г. Въоръжените сили на Руската федерация са загубили 910 750 военнослужещи на украинското бойно поле от началото на своята пълномащабна инвазия, според ежедневен доклад на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Сеул и Киев обсъждат прехвърлянето на севернокорейски военнопленници в Южна Корея

🇺🇦📞🇰🇷 Топ дипломатите на Украйна и Южна Корея проведоха телефонен разговор по-рано тази седмица, в който беше обсъдено „репатриране“ на пленените севернокорейски войници, съобщи външното министерство на Сеул. Според законодателството на Република Корея тези военнопленници са нейни граждани.

По време на сраженията в Курска област по-рано тази година Украйна залови двама войници от Северна Корея, 26-годишния Ри и 21-годишния Паек. Южна Корея подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу руската инвазия с участието на войски на Пхенян, но досега е предоставяла само невоенна помощ. В същото време Северна Корея извършва редовни доставки на войски и оборудване за Русия, а доставките на артилерийски боеприпаси възлизат на около 50% от общите запаси на Москва.

Yonhap съобщи, че външният министър на Южна Корея Чо Тае-юл е провел телефонен разговор с украинския си колега Андрий Сибиха, за да обсъдят работата с двамата пленени военнослужещи. Чо информира Сибиха, че според конституцията на Република Корея пленените войници се считат за нейни граждани и че страната ще приеме тяхното дезертиране, в случай че решат да изразят това свое намерение, каза министерството.

Информация за консултации между Украйна и Южна Корея по този въпрос за първи път се появи през януари, според украинския сайт Militarnyi. На 19 февруари стана ясно, че южнокорейското издание Chosun Ilbo е провело интервюта с пленените войници, които са заемали позиции на снайперист-разузнавач и стрелец. В интервюто си един от тях изглежда е поискал убежище в Южна Корея.

В центъра на Киев се проведе традиционната акция „Свободен Азов“.

🇺🇦 Днес в украинската столица Киев се проведе традиционната акция „Свободен Азов“, като участниците в нея се събраха пред Националния академичен театър за опера и балет „Тарас Шевченко“ в централната част на града.

Близки и роднини на пленените защитници на Мариупол се събират в различни квартали на столицата с призиви за възможно най-скорошно освобождаване на пленените от Кремъл.

Сред участниците в акцията е и 79-годишната Лида, която държи в ръцете си плакат с надпис „79-а бригада“, където е служил нейният внук, което я накара да дойде на шествието с надеждата да чуе някакви новини за него.

„Внукът ми е изчезнал, няма информация. Може би е в плен, може би е загинал. Той беше в Покровското направление, просто го доведоха в поделението, остана 5 дни и го изпратиха в този котел. Искам да се срещна поне с някой от тази бригада, може би ще каже нещо, вече съм подала молба за изчезнал навсякъде, но засега няма информация“, сподели тя.

Всеки един от участниците в акцията има своя история. Някои чакат близките си от плен, други издирват изчезналите. Има както войници, завърнали се от плен, така и такива, които просто не могат да останат безразлични.

Максим е служил в редиците на бригада Азов, но в момента е в инвалидна количка, защото остава без крака, в момента минава през рехабилитация и чака протезиране. Въпреки трудностите, той намери сили да дойде и да подкрепи изчезналите.

„Бях ранен в Торецко направление, колата ми беше ударена от мина. Изтичах, пробягах няколко километра и втора мина попадна в краката ми. В момента съм на рехабилитация и чакам протези. Докато имам свободно време стигах дотук с такси и слизах на операта. Необходимо е винаги тези акции да бъдат чути, те трябва да знаят какво се случва сега“, заяви Максим.

Семейството на 28-годишния Артем очаква да се завърне от плен от напускането му от Азовстал през май 2022 г. Неговият син, който беше на едва 4 месеца, когато баща му попадна в руски плен, го чака у дома.

„Две години не знаехме къде е. Щом братята му започнаха да излизат, ни съобщиха къде е. И един ден той се обади. Първо се представи адвокат, който каза, че иска да говори със сина си и му каза: Помня те и те обичам“, разказаха родителите на войника.

Хората идват на традиционната акция „Свободен Азов“ със снимки на украинските защитници и плакати с различни надписи. За близо три години участниците станаха като семейство. Всички те споделят едно общо желание – да видят имената на близките си в списъка на следващия обмен на военнопленници.

На 30 декември 2024 г. беше проведена размяна на пленници между Украйна и Русия, в резултат на която бяха върнати 187 войници от украинските въоръжени сили и двама украински цивилни. Това беше 59-ата размяна от началото на пълномащабната руска инвазия, а сред освободените в нея бяха защитниците на Азовстал, военнослужещи от АЕЦ Чернобил и Змийския остров, както и бойци, които са били пленени в различни части от фронтовата линия.

Андрий Юсов, представител на Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна заяви, че координационният щаб за военнопленниците е извършил 59-ия обмен от началото на пълномащабната война, като общо 3956 украинци са върнати от 2022 г. От тях 1358 украинци са били върнати у дома през изминалата година, според украинския президент Володимир Зеленски.

По-рано Зеленски съобщи, че към 21 октомври украинската страна е успяла да върне общо 3767 души от руски плен, като почти всички се нуждаят от продължително лечение и рехабилитация.

На 18 октомври Украйна проведе 58-ма размяна на военнопленници с руската страна, при която 95 украински военнослужещи се завърнаха у дома. Предишната размяна на 14 септември върна 103-ма пленени украинци, сред които 23-ма азовци.

Украинският регистър на изчезналите при особени обстоятелства съдържа имената на 55 хиляди души към края на септември 2024 г. На 8 ноември телата на 563 загинали украински защитници бяха върнати в родината им, където получиха достойно погребение. На 18 октомври телата на други 501 загинали украински военнослужещи бяха върнати.

Австралия обеща „най-решителните възможни действия“, ако неин гражданин е убит в руски плен.

🇦🇺⚔️🇷🇺 Австралия обеща, че ще предприеме възможно най-решителни действия, ако се окаже, че руските войски са наранили някой от нейните граждани, които се намират в плен след като са се сражавали за Украйна, след появата на сведения, че може да е бил убит.

Оскар Дженкинс беше заловен от руските сили миналия месец, след което се появи видео, на което той е разпитван, докато е облечен във военна униформа. Тази седмица националната телевизия ABC съобщи, че 32-годишният австралийски граждани е бил убит, като се позова на източници на терен в Украйна.

Австралийският премиер Антъни Албанезе заяви на брифинг в сряда, че „търси спешно изясняване“ на ситуацията, добавяйки, че е „сериозно загрижен“ и „вече се е обадил на руския посланик“.

„Ще изчакаме да излязат фактите, но ако наистинае нанесена някаква вреда на Оскар Дженкинс, това е абсолютно осъдително. И австралийското правителство ще предприеме възможно най-решителните действия”, нп отказа да уточни какви точно ще бъдат те.

Кадри, с Дженкинс като военнопленник се появиха в руски акаунти в Telegram миналия месец. На кадрите ръцете му са здраво вързани и той се опитва да разбере въпросите, зададени му на руски, докато мъж го удря два пъти по главата.

Говорейки на смесица от английски, украински и руски, той се идентифицира като „войник“ и обяснява, че е учител в Китай и студент в Австралия.

Дженкинс вероятно се е присъединил към международния легион, който вербувал много чужди граждани за бойци от началото на войната през февруари 2022 г. Правителството на Австралия дава съвет на своите граждани да не пътуват до Украйна, за да се сражават, но някои въпреки това са избрали да станат доброволци.

Най-малко седем австралийци са загинали в битки в Украйна, според ABC, но не е известно нито един да е умрял, докато е бил в плен.

Военнопленник

Родом от Мелбърн, Дженкинс работи като университетски преподавател в китайския град Тиендзин от 2017 г. според профил в LinkedIn с неговото име.

Ако се окаже, че е бил убит, той ще бъде първият австралиец, загинал, докато е бил държан като военнопленник от повече от половин век. Последният човек, загинал при подобни обстоятелства, е Х. У. Мадън, който е бил пленен по време на Корейската война през 50-те години на миналия век, според Австралийския военен мемориал.

Австралия е осъждала многократно руската инвазия в Украйна и е предоставила на Киев близо 1 милиард долара помощ от 2022 г. насам, а нейните военни осигуряват обучение за Въоръжените сили на Украйна.

Външният министър на Австралия Пени Уонг беше в Киев миналия месец, за да обяви нов пакет за военна помощ и повторното отваряне на посолството си в украинската столица. По време на интервю за ABC в сряда тя заяви, че нейният отдел работи много усилено, за да установи фактите около състоянието на Дженкинс.

„Русия е длъжна да третира всички военнопленници в съответствие с международното хуманитарно право. Искам да съм наясно, че всички опции са на масата“, каза Вонг.

В хода на войната се появиха множество сведения за екзекуции на военнопленници от руските войски, което е в пряко нарушение на международното право и се счита за военно престъпление.

В отговор на искане за коментар посолството на Руската федерация в Австралия препрати CNN към изявление, направено от Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, на брифинг за медиите миналия месец. Тя каза, че министерството „наблюдава ситуацията заедно със съответните служби“ и обвини Австралия, че подкрепя Украйна.