Илхам Алиев: Турция няма да строи база в Азербайджан.

🇦🇿 Появилите се в медийното пространство твърдения за предполагаемите планове на Турция да създаде военна база в Азербайджан са политически спекулации, заяви азербайджанският президент Илхам Алиев в интервю за руските държавни медии ВГТРК и РИА Новости.

„Накратко, не е необходимо. Няма нужда от това“, категоричен бе той.

„Днес е практически невъзможно да се скрие каквато и да е военна база навсякъде по света“, заяви той, описвайки твърденията за появата на подобни планове като „политическа спекулация“.

Декларацията от Шуша за съюзнически отношения между Азербайджан и Турция съдържа клауза, която предвижда взаимна военна помощ в случай на заплаха и агресия, припомни той.

„Дълг както на Азербайджан, така и на Турция е да се притекат на помощ, ако една от страните е изправена пред външна заплаха, външна агресия. Следователно въпросната точка от декларацията по същество прави абсолютно ненужно създаването на постоянна военна инфраструктура на една или друга територия“, обясни президентът.

Алиев изтъкна, че за последните 30 години години на военно сътрудничество между двете страни, военните структури на Анкара са изиграли съществена роля в модернизирането на въоръжените сили на Азербайджан, привеждането им в бойна готовност, както и за оперативното им планиране, военно разузнаване и ситуационен анализ, подчертавайки че страната му се радва на високо ниво на оперативна способност във военните си операции.

„Много сме благодарни на нашите турски приятели за тази помощ“, завърши президентът.

Баку очаква инвестиции за възстановяването на Нагорни Карабах от страна на Руската федерация и приветства участието на нейните компании, сподели още той.

„Първият инвестиционен проект беше реализиран от Татарстан. Това е сервизният център Камаз в Джабраилска област. Очакваме инвестиции“, подчерта Алиев.

Преди 36 години Нагорни Карабах обяви едностранното си отделяне от Азербайджанската ССР. След разпадането на бившия Съветски съюз и въоръжения конфликт с Азербайджан, избухнал няколко месеца по-късно и продължил чак до 1994 г., населеният с етнически арменци регион съществуваше под името Република Арцах и на практика представляваше самопровъзгласила се държава без международно признание.

През септември 2020 г. боевете в региона бяха подновени и продължиха до нощта на 10 ноември, когато страните се договориха за прекратяване на огъня. Армения загуби контрола върху всички региони около Нагорни Карабах, както и върху някои земи, били част от автономната област Нагорни Карабах по време на съветската епоха.

Близо три години по-късно Баку предприе нова военна операция в региона на 19 септември 2023 г. Продължила едва ден, тя доведе до възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан, обявено на следващия ден от президента Илхам Алиев. Властите на сепаратисткия регион обявиха „саморазпускането“ на непризнатата република от 1 януари 2024 г.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев отправи предупреждение към Ереван и Франция

📸 Снимка: Azerbaijani Presidential Press Office

🇦🇿⚔️🇦🇲 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев възобнови военните си заплахи срещу Армения, като предупреди Ереван да „не забравя за втората война в Нагорно Карабах“ и „антитерористичната операция“, имайки предвид мащабната офанзива срещу Арцах миналата година, която принуди арменското население да избяга.

„Нека не забравят за втората карабахска война“, заяви Алиев по време на посещение в Джебраил, територия на юг от окупирания Арцах, която се намираше под контрола на въоръжените сили на Арцах до войната през 2020 г.

„Нека не забравят как ни молеха за милост на колене, как десет пъти на ден се обръщаха към Русия на най-високо ниво с молба да спре войната. Нека не забравят за антитерористичната операция“, заяви азерският лидер и допълни: „Постигнахме това, което искахме, без да ни е страх от никого, без да се съобразяваме с никого“.

Коментарите на азерския президент идват малко повече от седмица, след като външните министри на Армения и Азербайджан, Арарат Мирзоян и Джейхун Байрамов, отново обещаха да „положат допълнителни усилия“ за подписване на мирно споразумение по време на разговори, организирани от американският държавен секретар Антони Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Алиев също разкритикува Блинкен, като го обвини за неотдавнашно писмо, подписано от 60 членове на Конгреса, които подчертават, че Азербайджан е извършил етническо прочистване в Арцах и призовават администрацията на президента Байдън да наложи санкции на режима в Баку.

Азерският лидер също така разкритикува Франция, която подписа редица сделки в сферата на отбраната с Армения през последната една година.

Френският президент Еманюел Макрон обеща постоянната подкрепа на страната си за Армения, по време на среща с премиера Никол Пашинян този четвъртък в Елисейския дворец.

„Аз също предупреждавам Армения да спре тези опасни игри“, избухна Алиев.

„От една страна говорят за мир, от друга страна се въоръжават здраво. Кой им дава оръжие: Франция и тем подобни антиазерски държави? Защо раздават тези оръжия? Колкото и да се опитват, нищо няма да постигнат“, закани се той.

Говорител на външното министерство на Армения отговори на последните заплахи на Алиев, като подчерта, че Азербайджан харчи повече за придобиване на оръжия от Армения, добавяйки, че е право на Армения, като суверенна нация, да гарантира сигурността и безопасността на своите граници и граждани.

„Армения придобива оръжия и оборудване единствено, за да упражни правото си на самоотбрана и да изпълни отговорността си да защити своите граждани. Освен това арсеналът от настъпателни оръжия на Азербайджан далеч надхвърля този на Армения, както често се заявява от президента на Азербайджан“, посочи Ани Бадалян, говорител на външното министерство в Ереван, потърсен за коментар от информационна агенция Армепрес.

„Освен това напоследък все по-често се срещат заплашителни и агресивни изявления от страна на Азербайджан. Как трябва да се тълкуват тези твърдения?“ попита Бадалян.

„Ереван е повтарял многократно – на най-високо ниво – че няма агресивни намерения към нито един съсед, признава териториалната цялост на всички тях и няма териториални претенции“, подчерта говорителят на ведомството.

Тя припомни също, че скорошното решение на Конституционния съд на Армения е потвърдило, че разпоредбите, уреждащи съвместната дейност на арменските и азербайджанските комисии за делимитация на границата, са в съответствие с конституцията на страната, отричайки всякакви твърдения, че в нея се съдържат териториални претенции към съседните ѝ държави.

„Армения също така заяви, че въпреки че някои от териториите ѝ са окупирани от Азербайджан, тя няма намерение или план да върне тези територии с военни средства, тъй като горепосоченият регламент за съвместната дейност на комисиите за делимитация на границите предоставя всички възможности да адресира и реши тези проблеми по мирен път и чрез преговори“, обясни Бадалян.

📸 Снимка: Ani Badalyan, Spokesperson of Foreign Ministry of Armenia

Говорителят на външното министерство постави под съмнение времето на изявленията на Алиев, размишлявайки дали Баку не подготвя ново военно нападение срещу Армения.

Бадалян каза още, че смята за важно да се търси отговор на този въпрос, „тъй като това ще помогне да се оценят опасенията, че Азербайджан може да използва предстоящата конференция COP29 в Баку като димна завеса за началото на нова военна агресия срещу Армения и налагане на политическата си воля пред чуждестранните лидери, пътували до Баку за участие в събитието“, изрази загриженост тя, визирайки срещата на върха на ООН за климата, планирана да се проведе в Баку следващия месец.

Тя също така подчерта, че изявленията на Алиев и други високопоставени азербайджански служители повдигат повече въпроси относно намеренията на Баку по отношение на Армения.

„Азербайджан отхвърля ли споразуменията за признаване териториалната цялост и суверенитета на Армения въз основа на Декларацията от Алма Ата от 1991 г.?“ попита Бадалян, подчертавайки, че страната му е „препотвърдила ангажимента си към споразумението, постигнато с Азербайджан въз основа на Декларацията от Алма-Ата; тоест да признаят взаимно териториалната си цялост и суверенитет по административните граници на бившите съветски републики.

Бадалян стигна още по-далеч и постави под съмнение дали официален Азербайджан не се отказва от т. нар. „дневен ред за мир“.

„Армения потвърди ангажимента си към Програмата за мир и готовността си да подпише съдържанието на вече договорения мир с Азербайджан като мирен договор, за което министър-председателят на Армения обяви в речта си на неотдавнашната 79-та сесия на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк“, подчерта още веднъж тя.

„Вярваме, че вместо върху агресивна реторика, трябва да се съсредоточим върху разрешаване на въпроса за подписването на мирния договор възможно най-скоро и преговорите по други въпроси не само де факто, но и де юре в условията на мир“, завърши тя.

Армения и Азербайджан са близо до сключване на мирен договор.

🇦🇲🤝🇦🇿 Дългоочакваното споразумение, което може да донесе мир в региона на Южен Кавказ след десетилетия на кървави конфликти, е близо до завършване, потвърдиха Армения и Азербайджан.

На пресконференция в събота арменският премиер Никол Пашинян обяви, че правителството му е отправило официално предложение на Азербайджан да подпише мирен договор, след като прецени, че е постигнат достатъчен напредък по ключови въпроси в двустранните преговори през последните месеци.

„Имаме 17 члена в последния проект на мирния договор. Тринадесет от тях, включително преамбюла, са напълно съгласувани“, каза Пашинян. „Ние предлагаме следното - да вземем всички съгласувани членове и формулировки и да ги подпишем като мирен договор.“

Изявлението идва ден след като двете страни обявиха, че е подписано споразумение за съвместна гранична комисия за демаркиране и делимитиране на общата им граница. Двете съседни държави водиха поредица от въоръжени конфликти през последните години, както за отцепилия се регион на Азербайджан Нагорни Карабах, така и в погранични райони, попадащи в рамките на международно признатите граници на Армения.

След войната от 2022 г. мисия за наблюдение на ЕС беше разположена в Армения, за да наблюдава напрегнатата ситуация по границата, като в същото време страната настоя за изтегляне на руските граничари, които бяха разположени там след разпадането на Съветския съюз.

Ръководителят на външната политика на Азербайджан Хикмет Хаджиев потвърди пред американското издание POLITICO, че е осъществен напредък в двустранните преговори, добавяйки, че споразумението за граничната комисия „трябва да се разглежда като достатъчно за изтеглянето на контингента на ЕС“. Баку последователно се противопоставя на мисията на Брюксел с аргумента, че тя увеличава риска от конфликт.

Миналия септември Азербайджан започна офанзива, за да си върне Нагорни Карабах, който беше контролиран от етническото арменско население след войната, последвала разпадането на СССР. Докато руските миротворци стояха настрана, почти всички от 100 000 жители на планинския регион бяха принудени да избягат в Армения.

Докато ЕС засили политическите връзки с Армения през последните години, тъй като страната се отдалечава от сферата на влияние на Москва, Брюксел също поддържа близки отношения с Азербайджан. През 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отлетя за Баку, за да подпише споразумение за увеличаване на износа на газ от богатата на изкопаеми горива нация като част от усилията за диверсификация от руската енергия.

Русия обяви пълно изтегляне на войските си от Нагорни Карабах

Съгласно условията на прекратяването на огъня между Азербайджан и Армения от 2020 г. в региона бяха разположени 1960 руски войници, както и стотици единици бронетранспортьори и друга военна техника.
📸 Снимка: Karen Minasyan/AFP via Getty Images

🇷🇺🇦🇿 Русия ще изтегли всичките си близо 2000 войници от района на Карабах в Азербайджан, заяви Кремъл в изненадващо съобщение само шест месеца след като наблюдаваха принудително масово изселване на арменското население в региона.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков потвърди оттеглянето в сряда, цитиран от руската държавна новинарска агенция ТАСС.

Съгласно условията на прекратяването на огъня между Азербайджан и Армения от 2020 г. в региона бяха разположени 1960 руски войници, както и стотици единици бронетранспортьори и друга военна техника. Те имаха мироопазващ мандат поне до края на 2025 г., но Москва насочва всички налични ресурси във войната си срещу Украйна.

Планинският район, разположен в международно признатите граници на Азербайджан, беше под контрола на етнически арменско население като непризнатата република Нагорни Карабах (Арцах) след война от февруари 1988 до май 1994 г., последвала падането на Съветския съюз.

Руският военен контингент не се намеси, когато Азербайджан започна продължителна блокада на линиите за доставки в региона от декември 2022 г., предизвиквайки хуманитарна криза. Силите на Москва също се оттеглиха от позициите си между двете страни през септември миналата година, моменти преди Азербайджан да започне изненадваща офанзива, за да поеме пълния контрол над отцепилия се регион. На практика всичките 100 000 арменци, живеещи в Нагорни Карабах, напуснаха домовете си малко след това.

През декември Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, заяви, че „нашият военен контингент продължава да изпълнява задачи като гарант за възможността за изграждане на мирен живот и завръщане на жителите в региона“. Но не е въведен механизъм, чрез който бежанците да се завърнат у дома.

Новината за изтеглянето идва на фона на нарастващ разрив между Армения и нейния исторически съюзник Русия. Държавата от Южен Кавказ наскоро отхвърли Москва, като замрази членството си във военния блок на Русия "Организация на Договора за колективна сигурност" (ОДКБ), преди да започне съвместни военни учения със Съединените щати. Ереван също настоява за по-тясна интеграция с Европейския съюз.

Обзор на събитията в Южен Кавказ

Карта: Council on Foreign Relations (CFR)

Азербайджан обвини арменската армия за военни струпвания по границата.

🔹 В изявлението, направено от азербайджанското министерство на отбраната, се съобщава, че напоследък арменската армия има интензивни движения и военни натрупвания в различни части на границата на двете страни.

🔹 В изявлението се посочва, че някои среди в Армения, заплашващи Азербайджан с война, са се активизирали и броят на агресивната реторика и провокативните новини се е увеличил.

"Всеки опит за военна провокация от арменската армия ще бъде решително предотвратен от азербайджанската армия. Още веднъж заявяваме, че цялата отговорност за ескалацията на ситуацията и възможните провокации ще принадлежи изцяло на Армения и нейните поддръжници." се казва в изявлението.

Арменското министерство на отбраната отрече вражеската дезинформация

🔹 Министерството на отбраната на Азербайджан продължава да разпространява дезинформация, като отбелязва, че въоръжените сили на Република Армения уж струпват личен състав, бронирани машини, артилерия и друга огнева мощ в различни посоки на граничната зона и извършват активни движения. Това се казва в изявление на арменското министерство на отбраната.

🔹 Арменското министерство на отбраната също така добави, че Министерството на отбраната на Азербайджан също публикува монтирани кадри от строителните работи на инженерна, укрепителна и като цяло отбранителна инфраструктура, извършени през последните месеци в тиловите райони за защита на арменските въоръжени сили, като по този начин се опитва да ги представи като активна работа и натрупвания на първа линия през последните няколко дни.

„Министерството на отбраната на Република Армения информира, че извършването на инженерни работи на суверенната територия на Република Армения е суверенно право на Република Армения, те имат изключително отбранителен характер и са насочени към защита на териториалната цялост на Република Армения. Както вече отбелязахме, Министерството на отбраната на РА оценява оперативната обстановка по арменско-азербайджанската държавна граница напоследък като стабилна и не вижда необходимост от предприемане на допълнителни мерки за защита на границата, следователно, информацията за струпването на войски не отговаря на действителността“, се казва в изявление на Министерството на отбраната на РА.

🔹 По-рано азербайджанската дезинформация беше отречена от гражданската мисия на ЕС в Армения.

ОДКС отговори на запитването от арменския премиер Никол Пашинян

🔹 Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) отговори на искането на министър-председателя на Армения Никол Пашинян да изясни въпроса за зоната на отговорност на организацията в страната.

🔹 ОДКС заяви, че счита за своя зона на отговорност суверенната територия на Армения в рамките на установените държавни граници.

"Формулировката за зоната на отговорност е доста сложна и е по-скоро предназначена да привлече вниманието към ситуацията в републиката, отколкото да получи отговор по същество. Защото в съответствие с подписаното през 2010 г. споразумение за принципите на взаимодействие в ОДКБ зоната на отговорност е суверенната територия на държавите-членки“, казаха от организацията на изданието.

🔹 Документът, на който се позовават в организацията, е Споразумението за статута на формированията от силите и средствата на системата за колективна сигурност, подписано през 2010 г. в Москва. От ОДКС отбелязаха, че „зоната на отговорност на ОДКС завършва там, където минава държавната граница, която се урежда на двустранна основа между Армения и нейните съседи“.

🔹 На 12 март Пашинян каза, че Ереван ще напусне ОДКС, ако организацията не отговори на въпроса „каква е зоната на отговорност на ОДКС в Армения“. Според Пашинян организацията и Русия са изразили „ясна позиция“, че суверенната територия на Армения е червена линия за Москва и организацията.

„Когато обаче по време на нахлуването в Азербайджан през май 2021 г. Армения регистрира, че червената линия е премината, ОДКС не предприе стъпките, посочени в устава“, каза премиерът. След това дойдоха „нахлуванията в Азербайджан през ноември 2021 г., септември 2022 г.“, добави той.

🔹 Според Пашинян, ако ОДКС отговори на тези въпроси и това съответства на идеите на Ереван, проблемите между Армения и организацията ще бъдат решени.

"В противен случай Република Армения ще напусне ОДКС. Не мога да кажа кога", предупреди той.

Русия потвърди готовността си да подкрепи Армения срещу чужда агресия

🔹 Русия е готова да изпълни съюзническите си задължения в случай на външна агресия срещу Армения, но Ереван трябва да реши дали да приеме тази помощ, каза руският посланик в Армения Сергей Копиркин.

„Нямам причина да смятам, че Русия ще се откаже от задълженията си по съществуващите споразумения. Всички наши публични изявления не дават основание да поставяме това под съмнение. Но имам въпрос: каква цел служат неприятелските изявления [на някои арменски официални лица]? Искат ли Русия да изпълни задълженията си или искат да създадат ситуация, в която да не го прави? Не мога да не попитам. Преди време дори не съм си помислял за такива неща, а сега трябва“, той каза на въпрос дали Русия ще спази настоящите си споразумения и ще изпълни задълженията си в случай на агресия от Азербайджан.

🔹 Копиркин също отбеляза в интервю за арменския портал 24News, че въпросът за връщането на арменците в Нагорни Карабах е важен за Русия.

„Ние винаги сме смятали и сме го казвали публично, че е важно да се гарантира, че арменците могат да живеят в историческата си родина - Карабах. Ето защо руските миротворци присъстват в района. За мен това означава, че този въпрос все още е актуален Тези карабахски арменци, които искат да се върнат, имат право на това. Доколкото разбирам, азербайджанската страна не отрича това право", каза той.

Армения блокира предаванията на острие №1 на руската пропаганда

🔹 Армения блокира предаванията на прокремълския руски телевизионен водещ Владимир Соловьов, считан за пропагандист №1 на Путиновия режим. Те няма да се излъчват на арменска територия заради "непрекъснати нарушения". Това съобщи в петък държавният регулатор за радио и телевизия на южнокавказката държава.

🔹 Предаванията "Вечер с Владимир Соловьов" и "Неделя вечер с Владимир Соловьов" са свалени от ефир в Армения въз основа на руско-арменско споразумение за сътрудничество в областта на масовите телекомуникации, гласи съобщението. Регулаторният орган - Мрежата за телевизионно и радиоразпръскване на Армения - заяви, че нарушенията на предаванията на Соловьов са свързани с членове 5 и 6 от споразумението.

🔹 Член 5 гарантира "изключването на програми с обидно за народите и националните ценности съдържание" и "изключването на намеса в предизборните кампании и вътрешния политически живот".

🔹 Същевременно член 6 установява "спазването на правилата по време на национални празници и чествания" и "спазването на общите правила по време на военно положение и извънредно положение", съобщи The Moscow Times.

Русия обвини Армения, че се стреми да разруши взаимоотношенията между двете страни

🔹 Днес Армения беше обвинена от Русия, че се стреми към скъсване на все по-разклатените връзки между двете страни в момент, когато Ереван все повече поставя под въпрос ролята на Москва като гарант на регионалната сигурност, предаде Франс прес и БТА.

🔹 Малката кавказка държава, чиито отношения с тюркоезичния ѝ съсед Азербайджан са изключително напрегнати от въоръжения конфликт по време на разпадането на Съветския съюз за територията на Нагорни Карабах насам, обвини Русия, че не е направила нищо, за да ѝ се притече на помощ, когато войната избухва с нова сила през 2020 г., припомня френската агенция.

"Арменското ръководство, под фалшиви предлози и като изопачава историята от последните три години, умишлено се стреми към скъсване на отношенията с Руската федерация", заяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю за руски медии.

🔹 Наскоро Армения намекна, че може да напусне Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) - военен съюз на бившите съветски републики под егидата на Русия.

🔹 Премиерът на Армения Никол Пашинян нарече съюзите за сигурност, в които членува страната, "неефективни", след като през септември миналата година азербайджанската армия си върна контрола над Нагорни Карабах.

🔹 Армения бойкотира срещата на върха на ОДКС в края на 2023 г., а Пашинян обвини организацията, че не изпълнява задълженията си.

🔹 Ереван се обърна към други свои международни партньори, по-специално към Франция и САЩ, посочва АФП.

Външният министър на Армения потвърди, че страната няма план за присъединяване към НАТО

🔹 В момента Армения участва със свой контингент в мисиите на НАТО в подкрепа на мира в Афганистан и Косово. Това е настоящият режим на сътрудничество със Северноатлантическия алианс, заяви вчера в интервю за чужди медии външният министър на тази страна Арарат Мирзоян.

🔹 Той обаче посочи, че все още не може да се говори за членството на Армения в НАТО, което – по думите му – не е в дневния ред на страната, предаде "Радио Китай".

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Нахичеван, азерския ексклав, който може да създаде нови проблеми за Армения

🗺️ Карта: TRT World

Докато репортажите от Южен Кавказ напоследък се фокусираха върху победата на Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах, е важно да се подчертае важното значение на Нахичеванската автономна република, която бързо се превърна в ключова за регионалната политика.

Малко известната автономна република в рамките на Азербайджан е още една последица от сталинистката тактика на „разделяй и владей“. След като си възвърна контрола над Нагорни Карабах, Баку не се поколеба да изрази желанието си за пряка сухопътна връзка със своя ексклав Нахичеван - намерение, което ще усложни още повече отношенията с ЕС и западните му партньори.

Този ексклав, граничещ с Армения, Турция и Иран, е разположен в предимно планински район, с изключение на равнините на запад и югозапад. Има население от 461 500 души, които са предимно азери, и площ от над 5000 квадратни километра. Като суверенна територия и неразделна част от Азербайджан, страна, ухажвана от ЕС и други европейски държави заради енергийните си ресурси, развитието в района не може да остане незабелязано. В тази статия ще обсъдим миналото на региона и какво може да крие бъдещето за автономната република.

Един от най-старите градове

Името на региона идва от столицата му Нахичеван, основана около 1500 г. пр. н. е. като един от най-старите градове в района. По времето на Александър Македонски се е казвал Наксуана, а на арменски се казва Наксаван. Всъщност за арменците името на региона и града е свързано с библейската история за Ноевия ковчег, тъй като на арменски се превежда като „мястото на първите потомци“, т.е. където оцелелите от Великия потоп са акостирали, след като са достигнали планината Арарат.

Подобно на други региони в района на Кавказ, той е преминал през управлението на Персия, Рим, Армения, Монголия и Турция, преди да стане част от Русия през 1828 г. Районът е бил предимно азербайджански през последните векове. Така някои източници споменават, че до 1914 г. арменското население е намаляло с 40%, докато броят на азерите в региона се е увеличил с 60%.

Регионът Нахичеван не прави изключение от хаоса на революцията от 1917 г. и става сцена на кървави битки и чистки между арменци и азери, които оспорват контрола върху него. През 1918 г. регионът е окупиран от османските войски, които извършват кланета, като около 10 000 арменци стават жертви. По-късно османците се оттеглят, а британските войски се придвижват към района.

Съветизация

Когато Съветите пристигат в региона, „демократичните републики“ на Армения и Азербайджан продължават да воюват за господство върху него. През юли 1920 г. Червената армия нахлува и окупира района. Обявена е Нахичеванската автономна съветска социалистическа република, която от своя страна установява тесни връзки с Азербайджанската ССР. В опит да получат политическа подкрепа, болшевишките лидери на Армения обещават да интегрират Нахичеван, Нагорни Карабах и Зангезурския регион в Арменската ССР. В един момент това предложение бива подкрепено от Ленин и болшевишките лидери в Баку.

Съветите обаче провеждат референдум през 1921 г., на който 90 процента от населението на Нахичеван гласува да остане част от Азербайджанската ССР. Резултатът е потвърден от договора от 16 март 1921 г. между Турция и Съветска Русия. През 1924 г. получава статут на автономна република в състава на Азербайджанската ССР. По време на съветския период азербайджанското население в региона продължава да расте стабилно, докато арменското малцинство намалява от 15 процента през 1926 г. на 1,4 процента през 1979 г.

На 20 януари 1990 г. Върховният съвет на Нахичеванската АССР гласува за отделяне от СССР и интегриране в азербайджанската държава. След това същият този Върховен съвет ще избере Гейдар Алиев, бъдещият президент на независим Азербайджан, за лидер на региона. Така разпадането на съветския колос оставя региона част от независим Азербайджан. Регион, който бива обект на няколко блокади от страна на Армения, започвайки през 80-те години на миналия век и завършвайки в средата на 90-те години.

Стратегическа важност

Връщайки се към настоящето, възраждането на въпроса за ексклава Нахичеван отново изплува на дневен ред. Разбира се, това се случи, след като Азербайджан разгроми бойците от сепаратисткия регион Нагорни Карабах и върна контрола си върху територията му. Това обаче е особено вярно след посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в региона. По покана на президента на Азербайджан той направи изявление, в което подчерта значението на коридор, свързващ Турция и Азербайджан. Той също така предположи, че без арменска подкрепа може да пресече Иран. Този ход предизвика дискусии относно геополитическите му последици и по-широкото напрежение, което би могъл да предизвика в региона на Южен Кавказ.

Наскоро Politico писа, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е предупредил малка група депутати, че неговият отдел проследява възможността Азербайджан скоро да нахлуе в Армения. Напоследък вероятността от ескалиране на напрежението намаля, тъй като Армения и Азербайджан изразиха намерението си да подпишат мирен договор през следващите месеци. Притесненията обаче продължават. „Западен Азербайджан“ - начинът, по който президентът на Азербайджан Илхам Алиев назова Армения, накара мнозина да повдигнат вежди. Междувременно усилията на Армения да засили връзките си със западните нации, въпреки че на нейна територия са разположени руски военни бази, добавят нов сложен слой към и без това напрегнатата регионална динамика.

Нахичеван обаче наистина притежава малка граница с Турция. Следователно, ако Азербайджан успее да преодолее разделението между основната си територия и ексклава, това ще установи пряка сухопътна връзка на Турция чак до Каспийско море на изток. В същото време Азербайджан ще такава с Турция, което ще му даде достъп до Черно море, Средиземно море и Европа. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече изрази подобна амбиция.

Разбира се, Армения изрази загриженост относно подобно развитие на нещата, опасявайки се, че това може да доведе до допълнителни териториални загуби, и обвини Азербайджан, че подкопава мирния процес, неизпълнявайки напълно споразуменията, свързани с региона. През последния месец Guardian отбеляза, че повече от 100 000 арменци са избягали от Нагорни Карабах, който наскоро беше завладян от Азербайджан.

Установяване на Зангезурския коридор

Зангезурският коридор е предложен сухопътен и железопътен маршрут, който ще установи директни връзки между Нахичеванската автономна република на Азербайджан и други региони на Азербайджан. Този коридор се счита за ключов инфраструктурен проект, който може да укрепи връзките между Турция и Азербайджан. Всъщност турският президент Ердоган, както винаги, иска Турция да доминира в Черноморския и Каспийския регион и има желание да превърне транспортните маршрути Зангезур и Лачин (свързващи Карабах и Армения) в „коридори на мира“. Този мир естествено ще облагодетелства Анкара геополитически и икономически.

Възможността Зангезурският коридор да минава през Иран повдигна въпроси. Освен това Турция заплаши Армения, че ако не сътрудничи с проекта, това може да доведе до възможността маршрутът на коридора да минава през Иран. Ердоган изрази оптимизъм относно желанието на Иран да участва в инициативата. Това е така, защото може да осигури преминаване от Турция към Нахичеван и по-широк Азербайджан. Това би представлявало "нова и изключителна териториална конфигурация", според Анадолската информационна агенция.

Турският журналист, написал тази статия, заявява, че „районът Зангезур първоначално е бил част от Азербайджан, въпреки че Съветите го подаряват на Армения през 20-те години на миналия век, оставяйки Азербайджан лишен от директен сухопътен маршрут до неговия ексклав Нахичеван.“ Източникът също така отбелязва, че коридорът ще бъде близо до или в съседство с границата на Армения с Иран, което би загрижило Техеран по отношение на проекта, пресичащ границата му с Ереван. По-рано Ердоган каза, че отварянето на коридора е „стратегически въпрос“ за Турция и е „много важно“ за връзките между Анкара и Баку.

С други думи, Азербайджан се превърна в сериозен играч на много голям транспортен пазар. Разбира се, реализацията на Зангезурския коридор е историческа необходимост. Затова казах, че това ще бъде направено, независимо дали Армения иска или не. Въпреки че в Армения се възприема като сериозна заплаха, ние нямахме такава представа. Просто е неизбежно. Рано или късно ще стане. Разбира се, искаме това да се осъществи скоро.

Каза азербайджанският лидер през 2021 г.

Също така, подписването на строителството на тръбопровода Igdir-Nakhchivan ще създаде условия за доставка на природен газ до азербайджанския ексклав по друг маршрут от Турция. Това ще допълни (или замени) доставките на газ от Иран.

Вместо заключения

Европейският съюз работи за диверсификация на своите енергийни източници и намаляване на зависимостта си от Русия за природен газ. Азербайджан, по-специално чрез Южния газов коридор, се превърна в стратегически партньор в това усилие. Що се отнася до САЩ, те имат първата възможност след падането на Съветския съюз да получат значителна опора в Южен Кавказ чрез преосмисляне на архитектурата на сигурността в региона. Участието на Русия в този сложен пъзел от регионална динамика обаче добавя още един слой сложност към ситуацията.

Русия, като важен регионален играч, следи отблизо ситуацията. Москва критикува справянето на Армения с конфликта в Нагорни Карабах и дори обвини арменския премиер Никол Пашинян, че следва прозападен дневен ред. Предложението за коридор Зангезур и потенциалното участие на Иран подчертават развиващата се динамика в региона на Южен Кавказ. Това също така показва, че Русия все още не обръща внимание на региона, тъй като Армения, някога една от страните, които бяха най-съгласни с руската политика, беше оставена да се оправя сама заради войната в Украйна.

Изявленията на президента Ердоган показват ангажимента на Турция за укрепване на връзките с Азербайджан и намиране на алтернативни маршрути, ако Армения не сътрудничи. Те обаче не изключват възможността за нови териториални придобивки, както все по-често се твърди в арменските среди. Тъй като напрежението продължава, регионални участници като Русия биха могли да играят ключова роля в повлияването на изхода от тези геополитически маневри. Всичко това ни задължава да наблюдаваме ситуацията в Южен Кавказ много внимателно през следващите месеци.

Статията първоначално е публикувана на румънски на уебсайта agora.md.
Превод на български език: Frontline Monitor

Азербайджан разруши сградата на бившия арменски парламент в Карабах

Азербайджанската държавна телевизия излъчи във вторник кадри, показващи как багери разрушават сградата, в която някога се е помещавал парламентът на отцепилите се етнически арменци в Нагорни Карабах, предава "Ройтерс".

Гигантски машини разрушиха зидарията на сградата, демонстративно подчертавайки възстановяването на контрола от страна на Азербайджан, откакто неговите сили си върнаха Карабах миналата година и повече от 100 000 етнически арменци избягаха.

Преди това регионът беше де факто независим от Баку след войната, която обхвана разпадането на Съветския съюз в края на 80-те и началото на 90-те години.

Азербайджанските държавни медии съобщиха, че сградата на парламента, заедно със съседна сграда, в която се помещава арменска асоциация на ветерани от войната, са били разрушени, тъй като са били построени "незаконно".

Армения обвини Азербайджан в етническо прочистване - обвинение, отхвърлено от Баку, който настоя, че арменците в анклава са добре дошли да останат на територията.

Карабахските арменци твърдят, че са напуснали масово, защото не се чувстват сигурни в Азербайджан.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев проведе военен парад през ноември на централния площад на столицата близо до сградата на парламента и беше заснет да гази арменското сепаратистко знаме на Карабах.

Арменците обвиниха Азербайджан в унищожаване на тяхното културно наследство в райони под контрола на Баку, нещо, което Азербайджан отрича.

Източник: Reuters

Rybar Live: Бягството на арменското население

Михаил Звинчук, ръководител на руския мозъчен тръст Rybar:

За последното десетилетие над 10 процента от населението вече е напуснало страната и не се е завърнало обратно. Още веднъж, това е 1/10 от населението.

Rybar Live: The flight of the Armenian population
Mikhail Zvinchuk, head of the Russian think tank Rybar: «A 10th of the population has already left the country and not returned in the last 10 years. Once again, a 10th of the population!» pic.twitter.com/ipRfSYlUlJ

— Rybar Force (@rybar_force) February 20, 2024