Лукашенко: Силите за специални операции са разпръснати по границата с Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Силите за специални операции на Беларус са разположени по границата с Украйна по лична заповед на президента Александър Лукашенко. Това обяви самият той по време на правителствено съвещание, кадри от което бяха публикувани в официалния канал „Пул Первого“ в Telegram. Според беларуския ръководител това дислоциране гарантира сигурността на страната и не е подготовка за офанзива – уверение, което Минск повтаря при всяко придвижване на войски на юг от началото на пълномащабната война.

„Всички, които не умеят да работят – в армията и на южната граница. В гората: там са нашите момчета. Силите за специални операции по моя заповед са разпръснати по украинската граница“, заяви Лукашенко пред събралите се ръководители.

Съвещанието беше посветено на кампанията за жътва, а военната тема изскочи неочаквано от стопанските въпроси. Лукашенко разпореди нарушителите на „трудовата дисциплина“ да се изпращат на военна служба, а след кратка подготовка – в силите за специални операции по южната граница. Той добави, че този подход трябва да бъде прилагна и към държавните служители, които не изпълняват задачите си. Нареждането беше адресирано пряко към министъра на отбраната Виктор Хренин.

Под израза „момчетата в гората“ Лукашенко има предвид най-боеспособния сегмент на въоръжените сили на страната. Командването на ССО обединява 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада (Брест), 103-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада (Витебск) и 5-а отделна спецназ бригада (Марина Горка). По оценка на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) това са към 6000 души.

Границата с Украйна се простира на 1100 км. Разпръснати по тази дължина, тези 6000 бойци подсигуряват едва по 5–6 души на километър при равномерно разположение – това представлява рядка наблюдателно-охранителна завеса, а не ударна групировка. За съпоставка: цялата беларуска армия наброява около 48 000 души активен състав. Така специалните сили се явяват нейният малоброен, но теоретично най-подготвен и мобилен компонент – същият, който Минск редовно демонстрира по време на съвместните учения с Русия.

Думата „разпръснати“ носи конкретно военно съдържание извън политическата реторика. Дисперсията е класически почерк на отбраната и оцеляването: разредените сили се поразяват значително по-трудно като цел, покриват по-широк периметър за наблюдение и прехващат диверсионни групи. Настъплението изисква точно обратното – концентрация на сили и средства в изходни райони, струпване на техника и плътни бойни порядъци. Доколкото описаната от Лукашенко картина отговаря на реалността, тя потвърждава уверенията му за дефанзивни мотиви: така се пази граница, а не се извършва пробив.

Тези уверения обаче не съществуват във вакуум. Изявлението идва на фона на засилена военна активност от беларуска страна, документирана с месеци от командването в Киев. На 25 юни, позовавайки се на данни от Службата за външно разузнаване, президентът Володимир Зеленски обяви, че Минск завършва работата по изграждане на военна инфраструктура в пограничните направления. Това включва пътища и складове за боеприпаси и гориво-смазочни материали в секторите Кобрин–Ковел, Иванава–Маневичи, Лунинец–Сарни, Речица–Коростен и Гомел–Чернигов.

Според същите данни се изграждат шест шосейни моста (през реките Припят, Днепър, Сож, Мухавец и Днепровско-Бугския канал), модернизира се 2766-ият склад за горива край Красни Бераг (Гомелска област) и продължава работата по 1405-ия артилерийски склад при Великая Горожа (Могильовска област). Украинската оценка е, че строителството се извършва под пряко руско влияние. В Киев не говорят за непосредствена подготовка за нападение, но следят обектите като индикатор за потенциален риск от бъдеща офанзива.

Пътищата, мостовете и складовете скъсяват логистичното рамо към граничната ивица и намаляват цената на всяко бъдещо военно решение – независимо кой и кога би го взел. В наличните данни няма индикация, че такова решение вече е взето, тъй като подготвяното настъпление се издава от струпване на войски и техника, каквото засега не се отчита.

Разликата между двете нива на картината обаче остава: разпръснатите отряди са маркер за отбрана днес, докато завършената инфраструктура е отворена опция за утре, чиято цена вече е платена.

Третият елемент от тази картина се развива в образователната система. Това лято в Беларус функционират 138 военно-патриотични лагера с капацитет за над 13 000 ученици в рамките на 198 смени. 47 от лагерите се намират в самите военни бази, а 33 действат денонощно, като юношите са настанени в поделения или палаткови лагери на територията им. За първи път тази година всички ученици от 10-ти клас преминават задължителен 10-дневен полеви лагер. Заповедта на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет на Могильов предвижда и визити във военно поделение №72471, където учениците се запознават с войнишкото ежедневие. Програмата включва строева, военно-тактическа и физическа подготовка, вечерни проверки и медицинско обучение.

Предложението провинилите се да обличат униформа допълва общия контур: в беларуската управленска практика армията е колкото отбранителна, толкова и дисциплинарна институция. Службата като наказание – за работника, който „не умее да работи“, и за чиновника, който не изпълнява задълженията си – вписва въоръжените сили пряко в социалния ред на режима. Така границата с Украйна се оказва едновременно военен рубеж и място за превъзпитание.

Този подход има своите корени назад във времето: още през 2015 г. Лукашенко подписа т.нар. „декрет за тунеядците“, който облагаше с такса гражданите без официална заетост. Десетилетие по-късно санкцията за липса на работа вече не е глоба, а казарма в граничните гори.

Разполагането на части край Украйна също не е нов феномен. През февруари 2022 г. руските военни колони напреднаха към Киев именно от територията на Беларус, използвайки летищата, горивата и железопътната мрежа на съюзника си. Оттогава Минск периодично придвижва войски към границата, винаги с уверението, че действа дефанзивно.

Цикълът се повтаря: разполагане, отбранително уверение, обявено изтегляне. Самият Лукашенко неведнъж обявяваше, че напрежението е туширано и че частите се завръщат в местата за постоянна дислокация. През октомври 2022 г. Минск и Москва обявиха разгръщането на съвместна регионална групировка войски, при което хиляди руски военнослужещи преминаха през беларуските полигони. През лятото на 2023 г. страната прие бойците на „Вагнер“ след метежа на Евгений Пригожин, а през септември 2025 г. на нейна територия се проведе съвместното стратегическо учение „Запад-2025“.

Беларуската армия така и не се включи пряко във войната със свои сили, но територията на страната остава на пълно разположение на Москва – включително чрез разполагането на руско тактическо ядрено оръжие и обявените от Кремъл планове за разполагане на ракетния комплекс „Орешник“.

Войнствената демонстрация на юг обаче съжителства с противоположна тенденция на запад. През 2025 г. Минск направи опит за дипломатическо размразяване с Вашингтон: Лукашенко разпореди освобождаване на десетки политически затворници след посещения на пратеници от Белия дом. В отговор САЩ облекчиха санкциите срещу националната авиокомпания „Белавиа“. С други думи, режимът поддържа отворени двете врати – руското военно домакинство и американския дипломатически канал – като частите по границата тежат и на двете везни.

Всичко това води до сдържана крайност в оценките. Настъпателна подготовка, видима в самите войски, на този етап липсва: разпръснатите отряди за специални операции не са инструмент за офанзива, а данни за съсредоточаване на маневрени съединения край границата липсват в наличните източници. Поради това настъпление от беларуска територия през близките месеци остава малко вероятно.

Материалният ефект обаче е налице: всяко раздвижване по северното направление принуждава Украйна да поддържа прикриващи сили по протежение на пет области (от Волинска до Черниговска). Това са войски, които отсъстват от активния фронт – съществен принос към руското военно усилие, който не струва на Минск нито един изстрел.

Тази оценка би се променила, ако граничните складове започнат да приемат оперативни запаси, а около новите пътища и мостове се появят концентрирани механизирани части с полеви лагери. Обратно – ново обявено изтегляне по познатия модел би я затвърдило напълно.