Лукашенко: Силите за специални операции са разпръснати по границата с Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Силите за специални операции на Беларус са разположени по границата с Украйна по лична заповед на президента Александър Лукашенко. Това обяви самият той по време на правителствено съвещание, кадри от което бяха публикувани в официалния канал „Пул Первого“ в Telegram. Според беларуския ръководител това дислоциране гарантира сигурността на страната и не е подготовка за офанзива – уверение, което Минск повтаря при всяко придвижване на войски на юг от началото на пълномащабната война.

„Всички, които не умеят да работят – в армията и на южната граница. В гората: там са нашите момчета. Силите за специални операции по моя заповед са разпръснати по украинската граница“, заяви Лукашенко пред събралите се ръководители.

Съвещанието беше посветено на кампанията за жътва, а военната тема изскочи неочаквано от стопанските въпроси. Лукашенко разпореди нарушителите на „трудовата дисциплина“ да се изпращат на военна служба, а след кратка подготовка – в силите за специални операции по южната граница. Той добави, че този подход трябва да бъде прилагна и към държавните служители, които не изпълняват задачите си. Нареждането беше адресирано пряко към министъра на отбраната Виктор Хренин.

Под израза „момчетата в гората“ Лукашенко има предвид най-боеспособния сегмент на въоръжените сили на страната. Командването на ССО обединява 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада (Брест), 103-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада (Витебск) и 5-а отделна спецназ бригада (Марина Горка). По оценка на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) това са към 6000 души.

Границата с Украйна се простира на 1100 км. Разпръснати по тази дължина, тези 6000 бойци подсигуряват едва по 5–6 души на километър при равномерно разположение – това представлява рядка наблюдателно-охранителна завеса, а не ударна групировка. За съпоставка: цялата беларуска армия наброява около 48 000 души активен състав. Така специалните сили се явяват нейният малоброен, но теоретично най-подготвен и мобилен компонент – същият, който Минск редовно демонстрира по време на съвместните учения с Русия.

Думата „разпръснати“ носи конкретно военно съдържание извън политическата реторика. Дисперсията е класически почерк на отбраната и оцеляването: разредените сили се поразяват значително по-трудно като цел, покриват по-широк периметър за наблюдение и прехващат диверсионни групи. Настъплението изисква точно обратното – концентрация на сили и средства в изходни райони, струпване на техника и плътни бойни порядъци. Доколкото описаната от Лукашенко картина отговаря на реалността, тя потвърждава уверенията му за дефанзивни мотиви: така се пази граница, а не се извършва пробив.

Тези уверения обаче не съществуват във вакуум. Изявлението идва на фона на засилена военна активност от беларуска страна, документирана с месеци от командването в Киев. На 25 юни, позовавайки се на данни от Службата за външно разузнаване, президентът Володимир Зеленски обяви, че Минск завършва работата по изграждане на военна инфраструктура в пограничните направления. Това включва пътища и складове за боеприпаси и гориво-смазочни материали в секторите Кобрин–Ковел, Иванава–Маневичи, Лунинец–Сарни, Речица–Коростен и Гомел–Чернигов.

Според същите данни се изграждат шест шосейни моста (през реките Припят, Днепър, Сож, Мухавец и Днепровско-Бугския канал), модернизира се 2766-ият склад за горива край Красни Бераг (Гомелска област) и продължава работата по 1405-ия артилерийски склад при Великая Горожа (Могильовска област). Украинската оценка е, че строителството се извършва под пряко руско влияние. В Киев не говорят за непосредствена подготовка за нападение, но следят обектите като индикатор за потенциален риск от бъдеща офанзива.

Пътищата, мостовете и складовете скъсяват логистичното рамо към граничната ивица и намаляват цената на всяко бъдещо военно решение – независимо кой и кога би го взел. В наличните данни няма индикация, че такова решение вече е взето, тъй като подготвяното настъпление се издава от струпване на войски и техника, каквото засега не се отчита.

Разликата между двете нива на картината обаче остава: разпръснатите отряди са маркер за отбрана днес, докато завършената инфраструктура е отворена опция за утре, чиято цена вече е платена.

Третият елемент от тази картина се развива в образователната система. Това лято в Беларус функционират 138 военно-патриотични лагера с капацитет за над 13 000 ученици в рамките на 198 смени. 47 от лагерите се намират в самите военни бази, а 33 действат денонощно, като юношите са настанени в поделения или палаткови лагери на територията им. За първи път тази година всички ученици от 10-ти клас преминават задължителен 10-дневен полеви лагер. Заповедта на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет на Могильов предвижда и визити във военно поделение №72471, където учениците се запознават с войнишкото ежедневие. Програмата включва строева, военно-тактическа и физическа подготовка, вечерни проверки и медицинско обучение.

Предложението провинилите се да обличат униформа допълва общия контур: в беларуската управленска практика армията е колкото отбранителна, толкова и дисциплинарна институция. Службата като наказание – за работника, който „не умее да работи“, и за чиновника, който не изпълнява задълженията си – вписва въоръжените сили пряко в социалния ред на режима. Така границата с Украйна се оказва едновременно военен рубеж и място за превъзпитание.

Този подход има своите корени назад във времето: още през 2015 г. Лукашенко подписа т.нар. „декрет за тунеядците“, който облагаше с такса гражданите без официална заетост. Десетилетие по-късно санкцията за липса на работа вече не е глоба, а казарма в граничните гори.

Разполагането на части край Украйна също не е нов феномен. През февруари 2022 г. руските военни колони напреднаха към Киев именно от територията на Беларус, използвайки летищата, горивата и железопътната мрежа на съюзника си. Оттогава Минск периодично придвижва войски към границата, винаги с уверението, че действа дефанзивно.

Цикълът се повтаря: разполагане, отбранително уверение, обявено изтегляне. Самият Лукашенко неведнъж обявяваше, че напрежението е туширано и че частите се завръщат в местата за постоянна дислокация. През октомври 2022 г. Минск и Москва обявиха разгръщането на съвместна регионална групировка войски, при което хиляди руски военнослужещи преминаха през беларуските полигони. През лятото на 2023 г. страната прие бойците на „Вагнер“ след метежа на Евгений Пригожин, а през септември 2025 г. на нейна територия се проведе съвместното стратегическо учение „Запад-2025“.

Беларуската армия така и не се включи пряко във войната със свои сили, но територията на страната остава на пълно разположение на Москва – включително чрез разполагането на руско тактическо ядрено оръжие и обявените от Кремъл планове за разполагане на ракетния комплекс „Орешник“.

Войнствената демонстрация на юг обаче съжителства с противоположна тенденция на запад. През 2025 г. Минск направи опит за дипломатическо размразяване с Вашингтон: Лукашенко разпореди освобождаване на десетки политически затворници след посещения на пратеници от Белия дом. В отговор САЩ облекчиха санкциите срещу националната авиокомпания „Белавиа“. С други думи, режимът поддържа отворени двете врати – руското военно домакинство и американския дипломатически канал – като частите по границата тежат и на двете везни.

Всичко това води до сдържана крайност в оценките. Настъпателна подготовка, видима в самите войски, на този етап липсва: разпръснатите отряди за специални операции не са инструмент за офанзива, а данни за съсредоточаване на маневрени съединения край границата липсват в наличните източници. Поради това настъпление от беларуска територия през близките месеци остава малко вероятно.

Материалният ефект обаче е налице: всяко раздвижване по северното направление принуждава Украйна да поддържа прикриващи сили по протежение на пет области (от Волинска до Черниговска). Това са войски, които отсъстват от активния фронт – съществен принос към руското военно усилие, който не струва на Минск нито един изстрел.

Тази оценка би се променила, ако граничните складове започнат да приемат оперативни запаси, а около новите пътища и мостове се появят концентрирани механизирани части с полеви лагери. Обратно – ново обявено изтегляне по познатия модел би я затвърдило напълно.

Беларус задължава ученици към задължителни военни сборове – без тях на могат да завършат.

🇧🇾🪖🎓 Гимназистите в Могильов заминават на задължителен многодневен лагер с казармен режим, който включва строева подготовка, военно-тактически занятия, вечерна проверка и отбой. По точно определен график те влизат в действаща войскова част, за да се запознаят отблизо с армейския бит и инфраструктура. Това се предвижда в заповед на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет за тази година. Съдържанието на документа беше разпространено от BELPOL – обединение на бивши служители от беларуските силови структури, преминали към опозицията след протестите през 2020 г.

Формално проявата носи статут на палатков „оздравителен лагер“ – това е рамката за детския летен отдих, регламентирана с постановление № 509 на Министерски съвет от 15 юли 2024 г. Зад това название обаче е скрито военно съдържание. Документът си служи с терминология, която включва „учебно-полеви сборове“, „военно-патриотичен профил“, „строева подготовка“, „военно-тактически занятия“ и други. Дневният режим подрежда строевата и тактическа подготовка, физически натоварвания, медицинско обучение и уроците по военна история в строго разписание, което завършва с вечерна проверка и отбой. Отделен раздел урежда посещенията във в/ч 72471, където учениците се запознават с ежедневието на службата и инфраструктурата на базата. Макети на оръжия, стрелково оборудване и специализирани учебни кабинети фигурират в самия текст като обичайно училищно имущество – наред с чиновете и черните дъски.

Зад №72471 се крие 188-а гвардейска инженерна бригада, базирана в Пашково, в околностите на Могильов. Поделението отдавна е отворено за деца: според сведения на държавната агенция БЕЛТА на 23 януари 2026 г. то е приело около 150 ученици и студенти в Деня на отворените врати – с изложба на инженерна техника, демонстрации и възможност за изпробване на екипировка. На негова територия се провежда традиционен военно-патриотичен лагер за подрастващи, чиито занятия се ръководят от военнослужещи на бригадата. В изявление за сайта на градския изпълком заместник-командирът по идеологическа работа Антон Метелица открито определя тези лагери като отлична форма на професионално ориентиране – с надеждата една част от момчетата по-късно да постъпят на военна служба по договор.

Заповедта в Могильов не е местна инициатива, а прилагане на национална рамка, която влезе в сила през пролетта. От 2026 г. практическата част на дългогодишния училищен предмет „допризивна и медицинска подготовка“ е разгърната в задължителни 10-дневни учебно-полеви сборове с обем от 60 учебни часа след края на редовните занятия. Без преминати сборове нито един ученик не може да премине в 11-ти клас, като освобождаване се допуска само по медицински причини. Момичетата не участват в палатковите лагери, но са задължавани да преминат същите 60 часа практика по медицинска подготовка – в лечебни заведения, структури на Червения кръст или Министерство на извънредните ситуации. Указанията на Министерството на образованието от февруари и април 2026 г. очертават графика: лагерите с „военно-патриотичен профил“ работят от 26 май до 6 юни, а самите сборове се провеждат от 27 май до 5 юни. Документите не прикриват самия еталон: сборовете се провеждат „в условия, близки до тези във войскова част, с денонощен престой на учащите се“. Занятията на училищна база се допускат само по изключение, но отново с привличането на военни, техника и въоръжение.

Мащабът също е национален. Според данни на Министерство на отбраната, цитирани от „Еврорадио“, през това лято в страната действат 138 военно-патриотични лагера със 198 смени и 13 000 ученици капацитет. Държавната преса не само не спестява военния характер на новия формат, а го извежда на преден план: правителственият вестник „СБ. Беларусь сегодня“ отрази откриването на сбора в Могильов с репортаж за еърсофт в окопите, форсиран марш и печена сланина на огън. Самият градски лагер, който е разположен в санаторното училище-интернат с името  „Готови да служим на Родината!“, включва по програма тактическа, огнева и военно-медицинска подготовка, сглобяване и разглобяване на оръжие, прокопаване на траншеи и организирани посещения във войскова част.

За BELPOL тази заповед е поредния епизод в отдавна документирана тенденция. През октомври 2025 г. във Варшава обединението, заедно с Народното антикризисно управление на опозицията в изгнание, представи доклад, озаглавен „Деца без бъдеще“. Според него още към началото на 2023 г. на територията на страната действат 968 детски и младежки обединения с военно-патриотичен профил с 14 500 участници. Основният извод в доклада е, че милитаризацията на подрастващите „се гради върху страха на Александър Лукашенко от новото поколение, което може да отправи предизвикателство към властта му“ и представлява „стратегия за оцеляване на режима“.

Заповедта се появява в момент, в който армията, за която училището готви бъдещо попълнение, е обект на геополитическо договаряне между Минск и Москва. През юни Кремъл усили натиска върху Лукашенко за разширяване на беларуското участие във войната срещу Украйна. В анализ от Института за изследване на войната (ISW) се посочва, че Москва настоява да използва територията на Беларус за атаки на дронове, да поддържа заплаха по северната граница на Украйна (която да отклони украински звена от активни участъци на изток) и да разполага с Беларус като плацдарм за хибридни операции срещу съседните страни от НАТО. Основен лост за натиск е дълбоката икономическа зависимост на Минск, включително рискът от спиране на руските субсидии. Засега Лукашенко маневрира на ръба на прякото въвличане: след предупреждение от страна на Украйна, че ще бъдат подложени на удар, руските ретранслатори по беларуската граница, които увеличаваха обсега на управляемите дронове към Западна Украйна, спряха излъчване на 22 юни – без да е ясно дали са демонтирани, или само временно преустановени.

Двете линии обаче не бива да се разглеждат като пряка причина и следствие. Новата училищна рамка предхожда юнската ескалация: постановлението за палатковите лагери е от юли 2024 г., министерските указания са от февруари 2026 г., а лагерите приеха първите смени още в края на май. Каквото и да е искала Москва от Лукашенко през юни, лагерното лято на десетокласниците вече е било планирано. Индикаторите сочат не към външна поръчка, а към собствен, дългосрочен курс на режима.

Функцията на този курс се вижда ясно от самите документи. Десет дни строева и тактическа подготовка не могат да превърнат шестнадесетгодишно момче във войник – дирекната военна стойност на сборовете е минимална. За сметка на това обвързването на лагера с преминаването в 11-и клас превръща военната подготовка в задължителен етап от образованието на всяко момче. Денонощният престой в условия, близки до армейските, превръща армията от абстракция в преживяно ежедневие. А професионалното ориентиране към договорна служба, за което заместник-командирът на 188-а бригада говори открито, свързва лагерите пряко с попълването на въоръжените сили. Сравнението показва, че целта е най-вече вътрешнополитическа и дългосрочна: срещу поколението, което през 2020 г. изведе стотици хиляди по улиците, режимът изгражда училище, в което униформата е норма, а казармата – естествено продължение на класната стая.

Впрочем предметът „допризивна подготовка“ не е нов – съветската традиция на началното военно обучение никога не е изчезвала напълно от беларуското училище. Държавата провежда сборовете публично, с шумни тържествени откривания и медийни репортажи, представяйки ги като физическо закаляване и ориентиране в кариерен план. Новият елемент от тази година не е военно обучение само по себе си, а превръщането му в задължителен полеви формат с казармен режим и директно отражение върху образователното развитие – разликата между стандартен учебен предмет и задължителна повинност.

Доколко тази тенденция ще се задълбочава, ще проличи по няколко белега: дали опозиционни организации в изгнание ще открият аналогични заповеди в останалите области; дали ще се появи официално обвързване на лагерите с военните комисариати – форма на зачисляване на учениците; и дали през учебната 2026/2027 г. форматът ще се разшири отвъд 10-ти клас. По отношение на руското влияние индикацията е по-директна и мрачна: първият дрон, изстрелян срещу Украйна от територията на Беларус, би бил знак, че оказваният от месеци натиск все пак е дал резултат – и че армията, в която тези десетокласници предстои да влязат като наборници, вече не е страничен наблюдател на конфликта.