Анализ: САЩ употреби морски дронове в бой за пръв път – Бандар Абас

🇺🇸⚔️🇮🇷 В продължение на години ВМС на САЩ бяха мишена на асиметрична война с дронове в Близкия изток. В неделя, 12 юли, те официално се превърнаха в неин извършител. Три надводни дрона Saronic Corsair поразиха военноморската база край иранския пристанищен град Бандар Абас, първата бойна употреба на този вид оръжие от американските сили.

Централното командване (CENTCOM) обяви операцията в понеделник, публикувайки 25-секундно видео, на което трите дрона се приближават необезпокоявано до иранския кей, преди да се взривят. „Три безпилотни надводни съда Corsair удариха пристанището на военноморска база Бандар Абас – за пръв път американски сили използват морски дронове в бойни операции“, гласи публикацията.

Corsair е автономен съд с дизелово задвижване, скорост над 35 възела, 1850 км обсег, 450 кг полезен товар и 7,3 м дължина. Произвежда се от тексаската компания Saronic Technologies, която през декември 2025 г. спечели договор за производство с ВМС на САЩ на стойност 392 млн. долара – сделка, обявена от министъра на военноморските сили Джон Фелан на форума „Рейгън“ като нов еталон за бързо въоръжаване. Плавателният съд е рожба на инициативата Replicator на Пентагона и Отдела за отбранителни иновации (DIU) – програма за масови, евтини безпилотни оръжия за еднократна употреба, създадена за противодействие на китайското числено превъзходство. Това са системи, предвидени за масово производство и пожертване в бой. До май Saronic е произвела над 300 съда от същия клас, а компанията твърди, че има производствен капацитет от хиляди единици годишно.

Ударът беше нанесен в разгара на подновената война за Ормузкия проток. Меморандумът от Исламабад, който доведе до 60-дневно удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни, рухна на 7 юли, след като Техеран атакува три търговски кораба по стратегическия маршрут. Вашингтон поднови мащабните удари по Южен Иран през нощите на 8 и 9 юли, включително по базата в Бандар Абас. Оттогава двете страни си разменят удари почти ежедневно. На 12 юли Иран изстреля ракети и дронове по цели в Персийския залив, а иранската армия съобщи за удар срещу американска военна база в Кувейт; на следващия ден Техеран заяви, че е поразил два танкера във водите на пролива. Бандар Абас – най-голямата военноморска база на Ислямската република, разположена в залив по южното крайбрежие точно срещу протока – е опорният пункт, от който Техеран държи под заплаха доставките на петрол.

Corsair вече е участвал в тази война, но в спасителна роля. На 8 юни той извади екипаж на американски ударен хеликоптер AH-64 Apache, свален от ирански дрон „Шахед“ край входа на протока. Според CENTCOM това е първата операция от този род, при която безпилотен надводен съд открива и прибира свалени пилоти. Онзи епизод демонстрира съда като спасител; неделният го показа като оръжие.

Военната стойност на самия удар е скромна. Една малка подводница на док за поддръжка и един ремонтен обект не променят баланса в протока, а фактът, че въпросният Ghadir е бил изваден от водата, показва, че не е представлявал непосредствена заплаха в момента на атаката. Значението на неделния епизод се крие не в поразената цел, а в дебюта: за пръв път американските сили пращат в бой масово произвеждано оръжие за еднократна употреба, като избират цел с демонстративен характер, а не от оперативна необходимост. Бавният, необезпокояван подход към неохранявана цел и решението на CENTCOM да пусне монтиран видеозапис издават операция, чиято основна цел е да изпрати сигнал. Срещу този прочит стои по-тясно военно обяснение: малките подводници от клас Ghadir са част от асиметричния арсенал, с който иранският режим заплашва протока (те полагат мини и издебват търговски съдове), и унищожаването на ремонтната им инфраструктура носи реален, макар и ограничен ефект. Двете обяснения не се изключват взаимно, но подводница на сух док и грижливо монтираният клип накланят везната към сигналната функция на удара.

А сигналът има много адресати. Към Техеран: американските безпилотни съдове стигат до кея на главната ви военноморска база и се връщат – или по-точно не се връщат, защото не са проектирани да оцелеят – без да срещнат отпор. Към Пекин: програмата Replicator, създадена като отговор на китайското числено предимство, вече има своето бойно кръщение. Към Конгреса и отбранителната индустрия: 392-та милиона долара за Saronic осигуриха реално действащо оръжие.

Инициативата Replicator, обявена от Пентагона през 2023 г., се фокусира върху количеството, не върху качеството: хиляди евтини, автономни системи за еднократна употреба по суша, море и въздух, с които САЩ да отговорят на мащабите, които Китай може да изкара на бойното поле. Крилатата ракета BGM-109 Tomahawk струва над милион долара и се произвежда в ограничени количества; Corsair е замислен като консуматив – достатъчно евтин, за да бъде загубата му калкулирана предварително, и произвеждан в мащаб, който превръща единичното попадение в систематична кампания. Военноморският министър Фелан говори за „хибриден пилотиран–безпилотен флот“, а ударът от неделя е първото оперативно доказателство, че концепцията работи. Тъкмо в устойчивостта на този мащаб се крие логиката на Replicator: не по-прецизен удар, а повече на брой удари, по-евтино и за по-дълго време.

И тук е иронията, която прави този дебют нещо повече от технологична бележка: морският дрон-камикадзе традиционно е оръжието на по-слабия. Украйна го превърна в изравнител на силите в Черно море. С апарати, струващи по около 250–300 хиляди долара (цената на луксозен автомобил), украинското военно разузнаване потопи или извади от строя над дузина бойни кораби на руския Черноморски флот, включително корветата „Ивановец“ и десантния кораб „Цезар Куников“, и на практика го принуди да се изтегли от основната си база в Севастопол. Оръжието не спря дотам: през пролетта на 2025 г. Киев разкри модел Magura V7, оборудван с ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder, който свали два руски изтребителя Су-30 през май. Така морският дрон еволюира от ловец на кораби в платформа за ПВО, а по украински оценки щетите върху руския флот надхвърлят половин милиард долара. В Йемен хутите използваха по-примитивни ръчно управлявани лодки, натъпкани с експлозив, за да пратят на дъното товарния кораб Tutor през 2024 г. И в двата случая по-слабата страна ограничаваше достъпа по море на превъзхождащ противник. На 12 юли най-мощният флот на планетата взе оръжието на по-слабия и го обърна срещу Иран. Иронията има и втори пласт: Иран е сред пионерите на асиметричната война в Залива с рояците безпилотни катери на Революционната гвардия, с които въоръжи и хутите. Оръжието, което Техеран изнасяше и използваше срещу по-силни флоти, сега се връща на собствения му кей.

Заемката обаче не е буквална. Украинските и хутските морски дронове са отбранителни по своя замисъл – те държат противниковия флот далеч от собствения бряг. Американският Corsair е експедиционен – изпратен хиляди мили напред, за да удари в чужди териториални води. Лодките на хутите все още изискват оператор, който да ги изведе до линията на атака, докато Corsair действа автономно. Вашингтон не имитира по-слабия, а просто усвоява неговия метод и го мащабира с индустриален капацитет, какъвто нито Киев, нито Сана притежават.

Най-показателното в операцията може би е това кой я е ръководил. Според източник от отбраната пред USNI News, ударът не е дело на Пети флот, нито на Task Force 59 – базираното в Бахрейн съединение, което от 2021 г. развива именно безпилотните морски способности на ВМС на САЩ и което едва тази година започна да получава дронове Corsair. Това съединение обаче е изградено предимно за наблюдение и разузнаване – повечето от съдовете му следят, а не нанасят удари. Един кинетичен удар се вписва по-естествено в оперативната верига на бойното командване, отколкото в експерименталния мандат на екипа. Операцията е класифицирана като проведена чисто от CENTCOM, извън военноморската командна верига.

Макар че някои медии побързаха да я нарекат „дебют на Task Force 59“, публикацията на USNI News твърди тъкмо обратното. Ако информацията е точна, тя носи свое собствено послание: ударите с морски дронове за еднократна употреба може да не останат изцяло в ръцете на флота. Бойно командване, което изпраща свои ударни морски дронове извън командната верига на ВМС, размива границата между това, което прави флотът, и това, което театърът на бойните действия предприема самостоятелно. Това подсказва, че новото оръжие ще се разпространи по-широко и по-бързо от институцията, която го създаде.

Първият в света въздушен десант на безпилотна лодка беше извършен от Обединеното кралство.

🇬🇧 Kraken Technology Group и Capewell обявиха, че са извършили първия в света въздушен десант чрез изтегляне на безпилотен надводен плавателен съд (USV) от военно-транспортен самолет. Мисията е подкрепена от Кралския флот в рамките на програмата Project Beehive, която преобръща представите за военноморска мощ на Обединеното кралство.

Спуснатият съд е K3 SCOUT на Kraken – лодка с композитен корпус с дължина около 8,4 метра, проектирана за безпилотни мисии, вариращи от наблюдение до евакуация на ранени. По време на изпитанията тя беше разгърната на няколко пъти от транспортен самолет A400M Atlas – турбовитлов самолет с четири двигателя, който изгражда гръбнака на тежката авиация на Кралските ВВС и може да пренася товари до близо 37 тона. Катерът беше спуснат във вода при вълнение от 4-та степен по скалата на състоянието на морето, при която вълните достигат височина от 1,25 до 2,5 метра – условия, достатъчно бурни, за да затруднят рутинното пускане на вода дори на пилотиран съд, камо ли на такъв, пристигащ с парашут.

Изваждането на лодка от самолет в движение и успешно приводняване в океана изисква специализиран хардуер, за който повечето хора дори не са чували. SCOUT се спусна, закрепен за системата на Capewell – Universal Maritime Craft Aerial Delivery System (UMCADS). Тя е преконфигурируема парашутна платформа от тип V (Type V), създадена специално за въздушен десант на различни морски съдове директно във военни зони, вместо да се налага кораб или хеликоптер физически да спуска лодката във водата. Изпитателната кампания валидира и технологията IN-Release на Capewell – електро-механичен механизъм, проектиран да откача товара надеждно и синхронизирано при широк спектър от сценарии за въздушна и морска доставка. Този технически детайл звучи рутинно, докато не си дадем сметка, че лошо разчетено време за спускане на 400 метра височина може да се окаже разликата между безопасното кацане на катера и разбиването му на парчета в морето.

„В партньорство с Capewell и Кралския флот доказахме, че K3 SCOUT може да бъде разгърнат директно от военно-транспортен самолет в оспорвани или труднодостъпни води, в пълна готовност за експлоатация. Kraken, заедно с партньорите си и Кралския флот, ще продължи да преминава границите на възможното, за да осигури нови и подобрени оперативни възможности чрез нашите устойчиви, модулни платформи“, заяви Мал Крийс, основател и главен изпълнителен директор на Kraken Technology Group.

В своя отчет за изпитанията Capewell акцентира не просто върху факта, че системата работи, а върху това колко бързо може да се повтори целият процес – детайл от огромно значение за всеки военен капацитет, предназначен за реална оперативна употреба под напрежение, а не просто за еднократна демонстрация.

„В сътрудничество с Kraken успяхме да валидираме интеграцията на сложен полезен товар с нашата платформа UMCADS, като същевременно демонстрирахме лекотата, с която системата може да бъде преконфигурирана за друго оборудване от съществено значение за мисията – било то за морски или сухопътни приложения. Това беше допълнително потвърдено от факта, че по време на тази кампания проведохме 4 реални въздушни десанта в рамките на 6 работни дни с една и съща лодка и платформа“, заяви Марк Лавендър, директор по бизнес развитие и обучение в Capewell.

K3 SCOUT принадлежи към флотилия от 20 лодки, които Кралския флот поръча от Kraken през пролетта по договор на стойност около 16,5 милиона долара. Това е част от Project Beehive – инициатива на британския флот, насочена към изграждане на т.нар. „Хибриден флот“. Тази структура съчетава големи конвенционални военни кораби (като фрегатите Type 26 и Type 31) с по-малки, децентрализирани и автономни съдове, които могат да се разгръщат по-бързо в големи количества, отколкото позволява традиционното корабостроене. Капитан Адам Балард от Кралските ВМС описа Project Beehive по време на подписването на първоначалния договор като стъпка, пренесла експериментите на екипа за авангардни способности (Disruptive Capabilities) директно в практиката, доказвайки способността на флота бързо да внедрява нови технологии в реални операции. Настоящото изпитание с въздушен десант изглежда проектирано именно за да потвърди тази философия по категоричен начин.

Флотът Beehive е зачислен към Ескадрилата на крайбрежните сили (Coastal Forces Squadron) и 47-и отряд на Кралските морски пехотинци (47 Commando Royal Marines). Това дава на специалистите по бързоходни съдове и на частите за амфибийни рейдове директен практически опит с безпилотни лодки, способни да развиват скорост до 55 възела (около 100 км/ч) и до 30 автономност дни в морето, според конфигурацията.

Разузнавателното издание издание Janes докладва през юни, че Кралските ВМС и военният контрактор QinetiQ подготвят активно съдовете K3 SCOUT за потенциално разгръщане в Ормузкия проток – тесен и често напрегнат воден път между Иран и Арабския полуостров. Това илюстрира, че системата не е просто експериментална играчка за учебните занятия, а флотът активно я позиционира за употреба в една от най-стратегически чувствителните и оспорвани морски точки в света.

Въздушният десант на лодка решава специфичен оперативен проблем, който досега тихо ограничаваше скоростта, с която безпилотните катери могат да достигнат там, където са нужни. При нормални условия разгръщането на USV означава физическото му прехвърляне с кораб, което може да отнеме седмици при големи разстояния и изисква съд, който вече е позициониран наблизо. Другият вариант е пускането му от хеликоптер, което обаче ограничава размера на полезния товар и обхвата спрямо голям самолет.

Възможността за въздушен десант съкращава драстично това време, позволявайки на военните плановици да внедрят безпилотен съд в оспорвани или труднодостъпни води директно от самолет, който вече лети на големи разстояния на височина. По този начин се елиминира нуждата от присъствието на кораб в района и се избягва излагането на пилотиран съд на същия риск, който безпилотният катер е предназначен да поеме.

Френският флот тества FPV дронове за защита на бойни кораби

🇫🇷⚓ Френският военноморски флот продължава да експериментира с използването на безпилотни системи (UxV – подводни, надводни и въздушни) в морската война. В последния етап от тези усилия, флотът тества дронове с първо лице (First Person View – FPV), като средство за засилване на самозащитата на повърхностни кораби срещу безпилотни заплахи.

Експериментът се проведе край бреговете на южния пристанищен град Тулон, като продължение на учението Dragoon Fury, посветено на внедряването на нови технологии в амфибийни и военноморски операции. По време на тестовете моряци на борда на десантен хеликоптероносач от клас Mistral управляваха малки FPV дронове, подобни на използваните в Украйна, за да неутрализират учебни цели, симулиращи заплаха от безпилотни лодки (USV).

Френският флот потвърди пред онлайн изданието Naval News, че това е нова концепция за корабна самозащита, която е в процес на проучване. Като цели са използвани теглени корпуси на малки лодки, симулиращи безпилотни надводни системи, без да се уточняват конкретните модели дронове. Посочено е, че са тествани няколко модела FPV дронове с въртящи се крила.

На фона на все по-честите срещи с безпилотни заплахи в Червено море, както и уроците от войната в Украйна, френският флот значително е засилил подготовката си по линия на UxV. Безпилотните системи вече са неделима част от ученията – както като заплаха, така и като средство за отговор.

Наскоро флотът проведе и упражнения на еднопосочни атаки с безпилотни надводни апарати (OWA USV). Центърът за експертиза по военноморски програми – структура, отговаряща за изпитания и внедряване на нови технологии – тества „камикадзе“ лодка срещу изведен от експлоатация десантен катер, за да демонстрира способността на френския флот да използва подобни средства директно по вода.

Всички тези изпитания се случват в рамките на най-голямото военноморско учение на Франция до момента – Polaris 25, включващо сценарии за бойни действия по море, въздух и суша. Безпилотните летателни апарати (UAV), лодки (USV) и подводници (UUV) с изглед от първо лице (FPV) се използват широко както с настъпателна, така и с отбранителна цел.

От 2024 г. насам флотът провежда и специализирано учение, изцяло посветено на противодействие на безпилотни системи – Wildfire, което се организира два пъти годишно. В рамките му се използват всички налични средства – от 7.62 мм оръжия до 76 мм оръдия, електронна война и дронове.

Екипажът на руски хеликоптер Ка-27 унищожава надводен дрон камикадзе на подстъпите към Крим с картечен огън.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Екипажът на хеликоптер Камов Ка-27 на Черноморския флот е унищожил с картечен огън украински надводен дрон камикадзе на подстъпите към Крим на 7 юни, съобщава Министерство на отбраната на Руската федерация, цитирано Sputnik News.

„Около 15 часа [12:00 GMT] в югозападната част на Черно море бяха засечени безпилотни катери на украинския флот, насочени към Крим. Двете цели бяха унищожени от системите за отбрана на дежурната военноморска и армейска авиация, “, се казва в изявление на министерството