🇺🇦⚔️🇷🇺 Многоцелеви изтребител Су-30СМ не успя да спре морския дрон, който вчера сутринта порази петролния танкер „Blue“ край окупираната Ялта – а кадри от атаката показват как машина за десетки милиони долари хвърля неуправляеми бомби и накрая минава на бордовото си оръдие срещу евтин безпилотен катер, без да го улучи. Ударът е дело на Sea Baby, управляван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), която публикува видео от ситуацията. По думите ѝ вражеската авиация се е опитала да спре дрона, но безрезултатно – танкерът все пак е ударен в кърмата, което му е донесло сериозни щети.
Blue е съд от клас Suezmax – едрите танкери, превозващи големи обеми суров петрол – и се намира под санкции на Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Украйна заради своето участие в доставките на руски петрол в разрез с международните ограничения. Ударът е нанесен в изключителната икономическа зона на Украйна, край окупирания бряг на Черно море. Поразяването на Blue не е изолиран случай, а част от сгъстяваща се серия: вчера Роберт Мадяр, командир на Силите за безпилотни системи (СБС), докладва за поразяването на 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера от „сенчестия флот“, един сухогруз и един ферибот във водите на Азовско море. Кампанията се вписва в обявената на 26 юни ударна кампания на президента Володимир Зеленски и системното усилие за откъсване на окупираният Крим от снабдяване с гориво по море.
Sea Baby е надводен безекипажен катер, разработван и управляван от СБУ; показаната през октомври 2025 г. обновена версия има оперативен обсег около 1500 км и носи полезен товар до 2000 кг. Срещу такава цел – ниска, бърза и маневрена по повърхността – Су-30СМ просто не разполага с подходящ инструментариум. Неуправляемите бомби не могат да поразят надеждно дребен подвижен катер, който постоянно сменя своя курс; бордовото 30-мм оръдие пък изисква нисък и бавен заход, който излага самата машина. Проблемът е и геометричен: бързият изтребител има само секунди в огневия сектор над дребна цел, която на радарните кадри и от кокпита се губи сред вълните и дирята си, а всяко разминаване го праща в нов, продължителен кръг. Това означава, че руската морска авиация няма евтин и съразмерен отговор на масовия морски дрон, което я принуждава да импровизира с боеприпаси, проектирани за съвсем друга задача.
Тази дупка изпъква още по-остро с оглед на прецедент отпреди година. На 2 май 2025 г. на 50 км западно от Новоросийск, надводни апарати Magura V7 на Главното управление на разузнаването (ГУР) свалиха два Су-30СМ с ракети AIM-9 Sidewinder – първи в света сваляния на боен самолет от морски дрон. Тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов съобщи, че са използвани поне 3 апарата; единият екипаж катапултира и беше прибран от цивилен кораб, вторият загина. Разликата между двата случая е принципна и не бива да се размива: край Ялта на 8 юли изтребителят оцеля и просто не спря дрона, докато през май 2025 г. същият клас платформи доказа, че може да отвърне на огъня. Именно това превръща ниските бойни курсове, които стрелбата с оръдие налага, в реален риск за пилота – катерът, който гони, може да носи ракета, която вече свали два такива изтребителя.
Епизодът е поредната стъпка по траектория, която променя коренно Черно море от близо три години. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. и серията удари по Севастопол Черноморският флот на Руската федерация беше принуден да изтегли големите си бойни кораби на изток – към Новоросийск и по-отдалечени котвени стоянки, – отстъпвайки инициативата в западната част на морето. Морският дрон, който в началото беше импровизирано оръжие срещу закотвени кораби, се превърна в система, прогонила цел един флот, застрашила мостове и, както показа май 2025 г., свалила самолети. Ударите по танкерите са следващата фаза от същата линия на усилие: щом бойните кораби се отдръпнаха, целта стана търговският поток, който захранва войната.
Изборът на целта следва икономическа логика, формулирана от самата СБУ: ударите срещу танкери свиват приходите от петрол, с които Москва финансира своята военна агресия, и вдигат цената на руската военна логистика. „Сенчестият флот“, съставен от 1300 плавателни съда, близо 1/5 от световния танкерен тонаж, е инструментът, чрез който Русия заобикаля санкциите и тавана на цените и изнася свой петрол за милиарди. Службата определя тези съдове за легитимна военна цел според законите и обичаите на войната и вписва ударите в „системното понижаване на военно-икономическия потенциал“ на противника. Всеки изведен от строя танкер удря по този приход; заедно с ударите по рафинерии и петролни депа морската кампания напипва същата болезнена точка от друга посока: не производството, а износа. А от настъпване на горивния дефицит – и на вноса.
Ударите по море не остават изолирани. Същата далекобойна кампания в началото на юли засегна на сушата авиобазите Саки и Гвардейско в Крим, складове за дронове „Шахед“ и позиции на зенитно-ракетни системи С-400 край Керч. Танкерната война запушва още една артерия към полуострова: заедно с удари по летища, мостове и депа за гориво, тя има за цел да превърне Крим от сигурен тил в една крепост, чието снабдяване и отбрана започват да имат непосилна цена. И която отдавна не е крепост. Един изведен от строя танкер не може да реши войната, но кумулативният ефект на десетки удари върху едно и също логистично рамо може да прекърши снабдяването на полуострова.
Отвъд единичната размяна стои въпросът за устойчивостта – коя от двете държави може да поддържа темпа по-дълго. Киев залага на платформа, която е евтина, произвежда се серийно и се управлява дистанционно; загубата на един апарат не струва човешки живот и се компенсира бързо. Русия, обратно, разчита на скъпи пилотирани машини и на все по-малоброен парк опитни екипажи, всеки от които е незаменим с месеци. Дори когато прехватът успее, аритметиката работи срещу защитаващия се: спираш един катер с ресурс, който не можеш да възстановиш толкова бързо, колкото противникът пуска следващия.
Стратегическата сметка е онова, което прави епизода край Ялта повече от поредната новина за удар срещу танкер. Русия е въвлечена в размяна, която губи по всеки показател. Изтребител Су-30СМ за 50 млн долара изразходва боеприпаси и се излага на риск от унищожение от безпилотен катер, който струва малка част от това и поначало е проектиран да бъде похабен. Обратната посока на размяната е също толкова неизгодна: за да опази един санкциониран танкер, руската авиация гори летателен ресурс, гориво и потенциално губи екипажи. На оперативно ниво натрупването на тези удари не е серия от изолирани инциденти, а системно и задушаване на морското снабдяване на Крим. И то оголва по-дълбокия извод: в морето край окупирания от самата нея полуостров Русия вече не е способна да гарантира безопасно преминаване на собствените си танкери, нито да ги брани евтино. Контролът над този морски двор, който доскоро изглеждаше безспорен, вече не е такъв.
Към материалния ефект се добавя и сигналният. СБУ не само порази танкера, а пусна и кадрите – а гледката на скъп изтребител, който безуспешно гони един катер, е информационна победа сама по себе си, отделно от щетите по „Blue“. Дали асиметрията ще се задържи, зависи от това дали Русия ще намери евтин отговор, който работи. За момента такъв не се вижда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар