Рекорд преди забраната: Защо Европа се презапасява с руски втечнен газ?

🇪🇺💰🇷🇺 Европейският съюз е внесъл рекордните 9,89 милиона тона втечнен природен газ (LNG) от руския арктически завод „Ямал“ през първата половина на годината или с 18% повече спрямо същия период на миналата година и фактически представлява цялата продукция на съоръжението и то само броени месеци преди забраната върху дългосрочните договори да влезе в сила на 1 януари 2027 г.

Данните са на анализаторската компания Kpler, цитирана от Financial Times. Според паралелна оценка на организацията Urgewald, базирана на същата статистика, европейските пристанища са поели 136 от общо 140 товара, напуснали завода на полуостров Ямал – близо 97% от целия му износ за полугодието.

Кой купува най-много?

Най-големите купувачи за първите шест месеца са:

• Франция (3,6 млн. тона / 51 доставки)
• Белгия (2,9 млн. тона / 37 доставки)
• Испания (2,7 млн. тона / 34 доставки)

Най-натоварени са били терминалите в белгийския Зеебрюге и френските Дюнкерк и Монтоар. Стойността на тези доставки се оценява на около 5,96 млрд. евро – средства, които въпреки войната срещу Украйна и трите години на санкции продължават да текат към руския износител.

Средно през полугодието Европа е приемала над 55 000 тона ямалски газ дневно. Това далеч не е изолиран случай, а най-видимата част от по-голяма картина: общият внос на руски втечнен газ в ЕС е скочил с 11% на годишна база за полугодието, а на тръбопроводния – със 7% (като Унгария остава най-големият клиент по трасето на „Турски поток“).

Парадоксът на санкциите

Този рекорд не е пробив в санкционния режим, а следствие от собствения му график. Регламентът на ЕС за поетапно спиране на руския газ, приет на 26 януари 2026 г. като част от плана REPowerEU, забранява вноса по краткосрочни договори от 25 април 2026 г., но позволява дългосрочните да се изпълняват до 1 януари 2027 г.

В този междинен период купувачите правят точно това, което всеки изтичащ срок диктува –  предсрочно набавят максимални обеми по действащите контракти, преди вратата да се затвори окончателно. Онова, което отстрани изглежда като парадокс (вносът да расте на прага на забраната), всъщност е рационално търговско поведение: купувачите бързат да се възползват за последно от по-евтиния дългосрочен газ.

Белгийският терминал Зеебрюге, който разполага със специално обособено хранилище за ямалски газ, е най-натоварената входна точка за тези изпреварващи доставки. Точно затова енергийната зависимост не може да бъде прекъсната с едностранно политическо решение. Тя е здраво закрепена в дългосрочни договори на европейски компании (френската TotalEnergies, например, е сред акционерите в арктическите проекти на руската „Новатек“) и във физическа инфраструктура, проектирана специално за руския газ. Това не е въпрос на ежемесечно решение за покупка от Москва, а на договорна обвързаност, чийто срок изтича чак в началото на 2027 г.

Спасяването на азиатския пазар и взаимната зависимост

Докато европейският внос бележи ръст, азиатският се срина със 74% (до малко над 510 хиляди тона), а до Китай, най-близкия политически съюзник на Москва, са стигнали едва четири товара за цялото полугодие.

Причината не е в липсата на търсене, а в повишения риск: азиатските купувачи се отдръпват заради страх от санкции, поскъпване на застраховките и несигурност около морските превози. В резултат на това Европа поема обемите, които другите пазари отказват. Колкото по-плътно се затваря азиатската врата, толкова по-зависим от европейските терминали остава самият завод. Зависимостта в случая е двустранна: не само ЕС разчита на ямалския газ, но и руският проект зависи критично от европейската логистика.

Именно тази взаимна обвързаност прави рекорда толкова неудобен политически. В същото полугодие, през което ЕС подкрепя финансово и военно Киев и готви нови ограничителни мерки, той изпраща близо 6 млрд евро към „Новатек“ – най-големия независим руски производител на газ, контролиращ 50,1% от проекта. Тези приходи в крайна сметка захранват руския държавен бюджет, финансиращ военните действия.

„Европа продължава да осигурява пристанищата, услугите и логистиката, поддържащи руския арктически износ на газ в движение“, коментира Себастиан Рьотерс, санкционен експерт в Urgewald.

Какво предстои от 1 януари 2027 г.

Дали забраната ще нанесе реален финансов удар на Москва, или просто ще пренасочи търговските потоци, ще стане ясно едва след началото на 2027 г. Отговорът зависи от два ключови въпроса:

Способна ли е Европа да компенсира руските обеми? Тук прогнозите са по-скоро успокоителни. Повечето експерти са категорични, че ЕС ще успее да покрие недостига без сериозни сътресения в цените в резултат на вълната от нови проекти зад океана. САЩ, които вече осигуряват над половината от европейския внос на LNG, планират да прибавят над 50 млн тона годишен капацитет до края на 2027 г., което би могло да повиши дела им до 70%. Катар също разширява капацитета си с 31 млн тона от находището „Северно поле“.

„Спирането на руския внос ще има минимално отражение върху цените“, прогнозира Ан-Софи Корбо от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Къде ще отиде газът, който Европа откаже да купува? Забраната няма да намали общото руско предлагане на световния пазар, а само ще го пренасочи към Азия. Проблемът за Кремъл обаче е, че там Русия ще се сблъска със същите бариери, които вече свиха азиатските ѝ продажби със 74%: логистични затруднения, застрахователни пречки, страх от вторични санкции и въведената от ЕС забрана за предоставяне на морски услуги за руски LNG от 1 януари 2027 г. (което изключва европейски застрахователи, пристанища и танкери от веригата).

Пренасочването към Азия няма да е нито лесно, нито безплатно. „Новатек“ ще трябва да транспортира суровината на по-далечни разстояния, при по-сложна логистика и почти сигурно – с голяма отстъпка в цената.

Примерът на „Арктик СПГ 2“

Как изглежда този негативен за Русия сценарий, „Новатек“ вече е наясно от опита си с друг свой проект – „Арктик СПГ 2“. Това е по-новото и голямо съоръжение на компанията, което е под директни американски санкции от края на 2023 г. и в момента почти не функционира. Западните партньори замразиха участието си (френската TotalEnergies отписа 4,1 млрд. долара инвестиции), а санкциите блокираха логистиката, което лиши проекта от танкери и застраховки. Резултатът е действащ завод, неспособен да пласира продукцията си. Точно този риск е надвиснал и над „Ямал“, ако загуби европейския пазар, преди да намери алтернатива.

Кой ще излезе победител?

Това ще проличи по няколко ясни индикатора догодина. Ако ямалските товари се върнат в Азия в предните си обеми, Русия е успяла да заобиколи ограниченията и загубата ѝ ще е единствено на хартия. Ако обаче европейските терминали се запълнят с американски и катарски газ без скок в цените, докато руският износ буксува заради логистични бариери, забраната ще е постигнала целта си.

Обратният сценарий – Европа да поиска изключения или отсрочки още през първата студена зима без руски газ – би доказал, че раздялата с руските суровини струва по-скъпо, отколкото Брюксел е готов да признае. Рекордните шест месеца на 2026 г. показват едно със сигурност: докато вратичката е отворена, политическите декларации и реалният внос се движат в коренно различни посоки.

Участник в СВО от Камчатка: сметките под запор въпреки обещаната от държавата защита

🇷🇺⚖️ Дмитрий Владиславович Тимченко, роден на 3 май 1994 г., военнослужещ от Камчатка, направи гневно обръщение, в което нарича държавния фонд „Защитници на Отечеството“ – създаден именно за подпомагане на ветераните от войната в Украйна и близките на загиналите – „пълна измама“. Той обвинява и съдебните изпълнители, че са наложили запор върху сметките му въпреки обещаната от властите защита.

По думите му, въпреки множеството държавни уверения за опрощаване на дългове, за неприкосновеност на социалните плащания и оказване на помощ на участниците в „специалната военна операция“, принудително събиране по неговите съдебни производства продължава, а обикалянето по различни държавни институции в търсене на решение не е довело до нищо.

Записът се разпространява широко в руското информационно пространство, след като беше публикуван от известния канал „НЕ ЖДИ хорошие новости“, където събра над 106 хиляди гледания, а на 9 юли е подхванат отново от украински потребители в X. Авторът на видеото го придружи с призив към всички да не подписват договори, защото „притискат човека, където могат“. Поредното обръщение от този тип стъпва именно върху разрив, който самата руска държава признава чрез собственото си законодателство и който прокуратурата ѝ нееднократно е установявала на местно ниво – между защитата, обещана на хартия, и събирането на дългове, което на практика продължава.

Законът действително предвижда именно онова, чиято липса описва Тимченко. Още в края на 2022 г. бяха въведени правила, които задължават съдебните изпълнители да спрат изпълнителните производства срещу всички участници в бойните действия в Украйна за времето на тяхната служба: запорите върху банковите карти следва да бъдат вдигнати, удръжките – прекратени, а наложените ограничения – отменени. Към тази защита през декември 2024 г. беше добавен и Закон № 391-ФЗ, който позволява на лицата, подписали договор с Министерството на отбраната за срок от поне една година, да отпишат просрочени задължения до 10 милиона рубли – с изключение на издръжки, обезщетения за увредено здраве и задължения за комунални услуги. Условията му обаче са ограничени: той се прилага само за договори, сключени след 1 декември 2024 г., както и за задължения, по които съдебният акт за принудително събиране е влязъл в сила преди същата дата – времеви прозорец, в който случаят на Тимченко дори може да не попада, доколкото оплакването му е насочено към продължаващо събиране на средства, а не към отписване на стар кредит. Освен това нито една от тези мерки не се задейства автоматично. Ветеранът или неговите близки трябва да подадат заявление до съответното териториално подразделение на Федералната служба на съдебните изпълнители, която разполага със законово определен срок, в който е длъжна да разгледа искането, да прекрати производството и да премахне ограниченията. На хартия спирането на изпълнението по време на службата изисква единствено доказан статут на участник в бойните действия; на практика необходимите документи трябва да достигнат до конкретния съдебен изпълнител, който да провери производството и формално да го прекрати. Именно докато военнослужещият се намира на фронта, подаването на документи често остава неизвършено. Тъкмо инициативата, която законът мълчаливо прехвърля върху човек, намиращ се на фронта – е мястото, където полагащото се по право и реално полученото се разминават.

Че това разминаване е реално, личи повече от ясно. Нещо повече, в Камчатския край местните медии съобщиха за 38-годишен участник във войната срещу Украйна, от чиито сметки съдебните изпълнители са продължили да събират средства, въпреки че по закон изпълнителното производство е трябвало отдавна да бъде спряно. Нарушението беше установено от прокуратурата в Петропавловск-Камчатски; след нейната намеса правата на ветерана бяха възстановени, неправомерно събраните суми – върнати, а отговорните длъжностни лица – санкционирани. Макар случаят да засяга друг човек, той показва едновременно две неща: че механизмът започва да буксува – сметки, които законът е длъжен да защити, въпреки това попадат под запор – и че когато надзорният механизъм бъде задействан, нарушените права могат да бъдат възстановени. Самият факт, че е била необходима прокурорска намеса, за да бъде прекратено нещо, което законът вече забранява, е показателен за пропуска: защитата, замислена да действа автоматично, не се е задействала сама. Оттук произтича и остротата на въпроса, който повдига Тимченко: след като прокурорската намеса е върнала парите на единия, защо, по неговите думи, в другия случай държавните институции не са предприели нищо.

Защитите, които Москва рекламира – спиране на изпълнителните производства, отписване на задължения до 10 милиона рубли и държавен фонд за подкрепа – съществуват предимно на хартия, но се задействат само след инициатива, която системата тихомълком прехвърля върху самия военнослужещ: заявление до съдебните изпълнители, жалба до прокуратурата, обикаляне по институции – действия, които човек, намиращ се в окопите, рядко е в състояние да предприеме, а близките му невинаги знаят как да извършат. Обещанието тежи двойно, защото самата логика на опрощаването превръща мярката и в инструмент за вербуване: държавата предлага на мъже, затънали в дългове, изход през фронта, а след това – според разказа на Тимченко – не изпълнява собствената си част от обещанието. Подобен провал не ощетява само конкретния военнослужещ; той подкопава и самия стимул, върху който се гради част от системата за набиране на жива сила. Именно затова разривът, който описва Тимченко, най-вероятно – но не и със сигурност – отразява реален системен пропуск, а не измислица: независим случай със сходни обстоятелства, потвърден от прокуратурата в същия регион, придава на неговия разказ достоверност, каквато едно самотно видео само по себе си не би имало. За опозиционните и проукраинските канали стойността на подобно обръщение се крие именно в това трудно оспоримо ядро – колкото по-реален е поводът за недоволство, толкова по-трудно той може да бъде отхвърлен като пропаганда и толкова по-лесно достига отвъд руската аудитория.

Дали случаят на Тимченко ще потвърди правилото или ще остане поредното изключение, ще покаже единствено времето. Дотогава обръщението остава това, което е – свидетелство за сериозен проблем, чието съществуване самата руска държава признава чрез собствените си закони.

„Експлозивен“ риск за руските банки: разузнаване предупреждава, ЕС цели 90 кредитора

🇷🇺🏦🇪🇺 Руската банкова система носи такава голяма част от тежестта на военната икономика, че има реална опасност от „експлозивна“ криза. Това предупреждава доклад от разузнавателна служба на неуточнена европейска държава, видян от Ройтерс. „Бележка за вероятността от банкова криза в Русия през 2026 г.“ е документ, изготвен през последните седмици като ориентир за европейските правителства за състоянието на руските кредитори – и излиза именно когато Европейският съюз готви своя 21-ви пакет санкции, насочен конкретно към банки и криптомрежи, обслужващи Москва.

Пакетът, предложен на 9 юни от върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и финализиран през юли, е най-тежкият удар по руския финансов сектор до момента. Той предвижда 90 банки да бъдат листнати наведнъж, което е най-многобройната група в единичен пакет, с което общият брой санкционирани руски кредитори вече надхвърля 100. Това е повече от половината от 213-те международно свързани банки в страната. Върху тях се стоварва пълната тежест на мерките: замразяване на активи, забрани за пътуване и трансакции. Отделно Комисията предлага ограничения върху транзакциите на повече от 30 руски банки и такива от трети държави, както и забрана за операции с около дузина платформи за крипто, през които Кремъл заобикаля западните рестрикции – и за първи път допуска пълна забрана на криптоуслуги, свързани с трети държави.

Онова, което придава качествено различен характер на този пакет, не е обхватът, а неговата категорично поставена цел. Дипломатически източник в Брюксел формулира намерението без заобикалки: има за цел да увеличи шанса за възникване на банкова криза в Руската федерация, кото да засили апетита на Москва за сядане на масата за преговори, последвано от сключване на мирно споразумение с Украйна. Режимът на санкции вече не се използва като наказание и бавно източване на ресурси, а като стабилен лост, който съзнателно търси точката на пречупване във финансовата система на Кремъл. В същата логика докладът и санкционният пакет вървят ръка за ръка: първият описва къде системата е крехка, вторият се прицелва именно в тази точка.

Същността на разузнавателна оценка е, че истинската слабост на руските банки съществува, но е добре прикрита. Според нея системата принуждава кредитори да отпускат субсидирани заеми на отбранителни заводи, на купувачи на жилища и други сектори, подкрепяни от държавата, докато държавните кредитни програми, преструктурирането на заеми и правителствената подкрепа маскират реалната уязвимост. Зад фасадата картината се влошава: документът оценява, че около 10% от корпоративните кредити вече са съмнителни – рязък скок спрямо 2024 г. – докато някои големи банки са отчели дял на необслужваните заеми на дребно до 15% през 2025 г. Натрупва се битова задлъжнялост. През миналата година половин милион руснаци обявиха несъстоятелност, с близо една трета повече от предходната, а кредитни схеми, насърчавани от държавата, са докарали над 13 млн души до положението да обслужват едновременно по три и повече заема.

Успоредно с това буферът, върху който стъпват банките, се свива. Паричните средства извън банковата система са нараснали с над 17% на годишна база и надхвърлят 243 млрд долара от началото на годината – тенденция, която ощетява именно депозитите, с които кредиторите финансират заемите. Ако доверието в държането на пари в банка отслабва, натискът пада най-тежко върху онези институции, които разчитат в най-голяма степен на потребителски влогове.

Макроикономическият фон подсилва тревогата. Министерство на икономическото развитие коригира на 12 март прогнозата си за растежа на БВП за настоящата година от 1,3 до 0,4%, а очакването за догодина е наполовина смъкнато, от 2,8% на 1,4%. Това поставя руската икономика на крачка от рецесия, след като предварителните данни вече показаха свиване в началото на тази година. С Централната банка начело с Елвира Набиулина регулаторът задържа крайно висока основна лихва, за да свали инфлацията – от 10% през 2024 г. до около 5,9% сега, но на цената на замразен растеж и все по-скъп кредит, който сам по себе си затяга примката около длъжниците.

Оценката обаче далеч не е единодушна, и точно тук анализът ни изисква премереност. Руската централна банка отказа да коментира разузнавателната бележка, но ръководството ѝ наскоро омаловажи шансовете за системни трусове. Заместник-управителят Филип Габуния заяви, че уязвимостта на финансовия сектор не е критична и подчерта, че капиталовият буфер на банките е на най-високото си равнище от три години, а делът на лошите корпоративни кредити се е задържал стабилен на около 4% за последните 18 месеца – число, което се разминава рязко с 10% „съмнителни“ заеми от европейската бележка и показва доколко е зависима диагнозата от това какво се брои и кой го брои.

Независими експерти също не прогнозират непосредствен срив. Крис Уийфър от консултантската фирма Macro-Advisory определя руската икономика като стагнираща, но настоява, че държавното доминиране и разходите за отбрана означават, че не предстои непосредствена финансова криза. Ниската безработица и растящите заплати, посочва той, се поддържат от военното производство, а така или иначе държавите в Азия пренебрегват санкциите – двоен буфер, който отлага, но не отменя разплатата. По идентичен начин звучат и самите банкери. Финансовият директор на Сбербанк Тарас Скворцов посочва, че всички големи банки вече са подложени на санкции и когато мерките дойдоха през 2022 г. е имало стрес, но към 2026 г. „всички дотолкова свикнаха с това“, че редица клиенти на санкционирани банки дори не са наясно с тях. Претеглени заедно, тези гласове очертават по-предпазлив прочит от разузнавателния: уязвимост има и се задълбочава, но контролираното изтощение засега изглежда по-вероятният сценарий от внезапния колапс, който сривовете от рода на 15% необслужвани заеми биха предвещавали, ако не бяха покрити с държавна подпора.

И все пак признаци на напрежение вече изплуват на терен. ВТБ, вторият по големина кредитор в Русия, обяви планове да увеличи резервите, за да се предпази от поскъпващото гориво и от евентуални загуби по заеми. Именно горивото е нишката, която свързва финансовата уязвимост с продължаващата война. Устойчивата украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура в дълбокия руски тил, извеждайки от строя между 25 и 42% от рафиниращия капацитет на страната и довеждайки вътрешното производство на бензин до дъно, каквото не е наблюдавано от десетилетия. За да покрие внезапния дефицит, Кремъл е принуден към скъпи аварийни вносове на чуждо гориво, което на свой ред раздвижи търсенето на валута и разклати рублата – верига, в която ударите по рафинериите се преливат в натиск върху депозитите и резервите на банките.

Всичко това се разгръща, докато Москва не показва признаци на отстъпление. Въпреки икономическия натиск президентът Владимир Путин наскоро потвърди, че целта на войната остава пълен контрол върху четирите незаконно анексирани области на Украйна, и отхвърли скорошно предложение за прекратяване на огъня. В същото време дипломатическите разговори в ЕС се въртят около нарушаване на продукцията на дронове, на търговията с петрол, рафинериите, криптосистемите и финансовите структури – при все че съюзът се затруднява да наложи строго правилата без единен централен орган за прилагане. Според брифинга по темата временното американско освобождаване, което позволяви някои продажби на руски петрол, е изтекло в средата на юни, стеснявайки допълнително каналите на Москва.

Балансът, който този материал предлага, е следният: разузнавателният доклад описва реална и растяща тревога – прикрити необслужвани заеми, задлъжняло население, изтичащи депозити, но „експлозивният“ му регистър е част от санкционна стратегия, чиято открита цел е точно да предизвика кризата, описвана там. Срещу него стоят капиталов буфер на тригодишен връх, стабилен официален дял на лошите кредити и консенсус сред независими наблюдатели, че държавните разходи все още задържат разплатата. Кой прочит ще надделее, ще реши не силата на думите в двустраничната бележка, а дали 21-ви пакет ще успее да прекъсне достатъчно от финансовите канали, преди военното производство и азиатските купувачи да компенсират удара – въпрос, на който следващите месеци предстои да отговорят.

Хронология: санкции, гориво и икономически сигнали

2022 г. – след пълномащабната инвазия в Украйна западът наложи санкции най-големите руски банки; секторът понася първоначален стрес, но го понася.

2024 г. – инфлацията в Русия достига натрапчивите 10%; Централната банка задържа висока основна лихва в опит да я свали.

Март 2026 г. – украински дронове удари по петролни терминали временно извеждат от строя около 40% от капацитета за износ на петрол; кампанията се засилва през годината.

12 май 2026 г. – Министерството на икономическото развитие реже прогнозата за БВП за 2026 г. до 0,4% (от 1,3%) и за 2027 г. до 1,4% (от 2,8%).

Средата на юни 2026 г. – по данни от брифинга изтича американското освобождаване, позволявало някои продажби на руски петрол.

9 юни 2026 г. – ЕС предлага 21-ви пакет от санкции: включване на близо 90 нови банки, ограничения върху над 30 други и около дузина криптоплатформи.

6 юли 2026 г. – Reuters цитира европейската разузнавателна бележка, предупреждаваща за „експлозивен“ риск от банкова криза през 2026 г.

Юли 2026 г. – ЕС се надява да финализира пакета; руската централна банка и водещи банкери омаловажават непосредствената опасност.

Кремъл може да финансира войната си най-късно до края на годината.

🇷🇺💸🇺🇦 Един от най-разпознаваемите гласове на руската партия на войната предупреди, че до края на годината Кремъл ще изгуби възможността да финансира войната си срещу Украйна – признание, което е значимо не толкова със самата прогноза, колкото с това чий е гласът зад нея.

Максим Калашников, руски национал-патриотичен публицист и Z-блогър, наричан от съмишлениците си „разсърдения патриот“, който с години застъпва продължаването на войната, изложи сценарий, в който Москва опира до фискален предел, което я принуждава да приеме условията на Запада за прекратяване на бойните действия.

Същността на прогнозата е избор, който Калашников описва като „между лошо и много лошо“. „Времето на тежките решения, времето на нелекия избор приближава. Защото бюджетният дефицит расте, а няма с какво да го запушим… Към края на годината може да се изправим пред невъзможността да финансираме войната и силовите структури. Времето изтича. А Зеленски пусна своя план за контраескалация тъкмо навреме. Улучи момента. Положението с бюджета тласка към много неприятни решения, много трудни“, пише той. Отказът от превземането на Донбас и замразяването на войната по действащата фронтова линия би било „гигантски политически удар“ по Владимир Путин, признава Калашников, но друг изход, изглежда, вече няма, защото продължаването на войната заплашва Руската федерация с колапс.

Пред Кремъл, по неговата сметка, стоят само три врати и трите водят към беда. Русия може да посегне към банковите влогове на населението; може рязко да ореже разходите; или може да пусне печатната машина и да девалвира рублата – ход, който според автора ще доведе до „ураганна инфлация“ и срив на цялата икономика. И трите варианта, обобщава той, са изключително опасни за режима и за държавата като цяло – посягането към спестяванията, по собственото му по-ранно сравнение, би било политически също толкова взривоопасно, колкото нова мобилизация на резервисти.

„Изборът е между лошо и много лошо. Стоим пред много опасна черта. И съвсем скоро ще се наложи да избираме: да приемем условията на Тръмп, ЕС и Зеленски, спирайки по линията на съприкосновение, да се замразим – или да продължим войната и да влезем в най-тежка не просто икономическа, а системна криза. Историята тръгна към развръзка, към доубиване, към принуждаване на нашия елит да приеме неизгодните условия за край на войната“, пише Калашников. Изразът „план за контраескалация“ е негова рамка за действията на Киев, не официално название – и трябва да се чете като оценка на пропагандист, не като установен факт за украинската стратегия.

Онова, което придава на прогнозата тежест отвъд реториката, е фактът, че фискалната картина под нея е отлично документирана. Федералният бюджет на Руската федерация натрупа дефицит от 5,8 трлн. рубли само за първите четири месеца на 2026 г. – над 2 пъти повече от същия период преди година, но и близо един и половина пъти над заложената за цялата година цел. Ликвидните активи на Фонда за национално благосъстояние, буферът, с който Москва запушва дупките, паднаха под 4 трилиона рубли спрямо близо 9,7 трилиона в началото на 2022 г. Правителството вдигна ДДС от 20 на 22% именно за да компенсира с него разширяващия се недостиг, докато приходите от петрол и газ се стопяват под санкции и по-ниски световни цени. Прогнозата за икономическия растеж беше свалена до около 1%, а по някои оценки – до едва 0,4%. В началото на юни множество руски и западни издания съобщиха, че Централната банка и Министерство на финансите директно са предупредили Путин, че военните разходи са непосилни за бюджета. Спасителен изход през Пекин Калашников отхвърля като илюзия – Китай не бърза да кредитира Москва за продължаване на войната.

Струва си обаче да се припомни, че това не е нов сигнал, а рефрен. Калашников повтаря една и съща теза от началото на годината: още през януари обяви, че „войната ще трябва да се приключи в 2026 г.“, защото дефицитът е достигнал „опасни предели“; през февруари писа за „последната ескалация“, за която Русия няма ресурси, и стигна дотам да прогнозира на страната си повторение „ако не на 1917-а, то на 1991-ва“. Гласът му освен това не звучи изолирано – сходни изказвания идват и от други фигури във военния лагер, а появата на признания за рекорден дефицит дори в близки до властта медии подсказва, че поне част от руската върхушка вече намеква на Кремъл, че ресурсът се изчерпва. Не един пропагандист, а цял хор от гласове вътре в лагера на войната, заговорили за предел – това е онова, което си струва да се проследи.

Това, което Калашников не може да прогнозира с точност, е дали този предел ще удари точно „до края на годината“ – прогнозата си остава прогноза, а Русия многократно е доказвала способността си да разтяга агонията с нов дълг, нови данъци и административен натиск. Остава обаче фактът, че глас от сърцевината на военната партия открито назовава капитулацията пред Тръмп, ЕС и Зеленски като по-малкото зло – и то на фона на бюджетни числа, които наистина стесняват избора на Кремъл. Дали годината ще завърши с фискалната стена, за която той говори, е въпрос на време да разберем.

Армията на дребно: 2500 долара за RPG, снайпер и граната в Камбоджа

🇰🇭💥💵 Камбоджански военнослужещи дадоха на американски влогър да стреля с автомати, снайперска пушка, оръжие 12,7 мм калибър и гранатомет РПГ и да хвърли бойна граната – срещу общо около 2500 долара, платени в брой на планински полигон, чието местоположение самият клиент казва, че няма право да разкрие. Кадрите са от видеото „I Joined the Cambodian Army“ („Постъпих в камбоджанската армия“), качено в YouTube канала Arab.

Зад стрелящия американец мъже с военни униформи размахват пачки банкноти, без да изпускат оръжието от ръцете си. Той току-що е платил; те току-що са получили. И всичко това – половин година след като армията, чието оръжие гърми в кадър, излезе от най-тежката война на Камбоджа от десетилетия.

Зад псевдонима Arab стои Адисън Пиер Маалуф – американец от Атланта, изградил кариерата си от пътувания в места, където организираният туризъм не стъпва, по формула, по силата на която местата се менят, а логиката остава: колкото по-недостъпно, толкова по-гледаемо. През март 2024 г. той беше отвлечен в Хаити от бандата „400 Mawozo“, докато търсеше интервю с гангстерския лидер Джими Шеризие – Барбекю, и беше освободен след повече от две седмици в ръцете на похитителите. В Камбоджа никой не го застрашава: тук опасността е услуга с ценоразпис.

Пазарът, на който Маалуф попада, не е негово откритие. Десетилетията гражданска война и наследството на Червените кхмери оставиха в страната оръжеен излишък, който мирните години превърнаха в туристическа ниша: стрелбища при военни бази в околностите на Пном Пен, където срещу долари на ръка чужденци могат да стрелят с автомати Калашников, картечници и гранатомети под надзора на действащи военнослужещи, а по над дузина оръжия присъстват в публичните им менюта – от АК-47 до бойни гранати. Тайландското онлайн издание The Nation в края на декември описа как изстрелът с РПГ е поскъпнал от 300 на 350 долара, патронът за автомат или пистолет върви по 1-2 долара, а войниците подготвят оръжието и насочват клиентите – според сведенията, с договорки между туристически посредници и военни, търсещи странични доходи. Същият материал отбелязва, че бизнесът процъфтявал именно в месеците на бойните действия; публикацията е пусната на 23 декември, дни преди второто примирие, и идва от медия на страната, с която Камбоджа тогава воюваше – но ценоразписите на самите оператори, публично достъпни от години, разказват същата история и без чужда помощ.

Примирието от юли 2025 г., постигнато с посредничество от Малайзия и под натиск от американския президент Доналд Тръмп, се разпадна до пропагандна война и гранични престрелки, които в началото на декември отново прераснаха сражения – този път най-тежките между двете страни от десетилетия. Тайланд съобщи за 26 убити военни и около 45 убити цивилни; Камбоджа съобщи за 30 убити и 90 ранени цивилни, без да оповести своите военни загуби; стотици хиляди души бяха евакуирани от двете страни на границата, а по данни на NPR разселените наближиха милион. Новото примирие беше подписано на 27 декември в тайландската провинция Чантабури от министрите на отбраната Теа Сейха и Натапон Наркпанит: 16 мерки за деескалация и връщане на 18 камбоджански военнопленници. Колко крехка е конструкцията, пролича за дни – още на 6 януари армията на Тайланд съобщи за нов обстрел, който според Пном Пен бил случаен.

По тарифите на правителството от началото на 2025 г., отразени от местната преса, офицерските заплати в камбоджанската армия се движат между 602 500 и 1 990 000 риела месечно (150-500 долара). Следобедът на Маалуф струва колкото 5 месеца до над година служба по тази скала. Стимулът има и своя таван: през ноември 2021 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира по закона „Магнитски“ генерал Чау Пирун, директор на департамента за материално-техническо осигуряване в Министерството на отбраната, и командващия флота адмирал Теа Вин. Двамата са участвали в схема за надуване на разходите по разширението на военноморската база „Реам“ в своя лична полза. Месец по-късно САЩ наложи на Камбоджа и оръжейно ембарго, позовавайки се на корупцията и задълбочаващите се военни връзки с Китай около същата база. Между строежите с участие на генерали и стрелбището на дребно се отличава един и същ модел: военната институция като частен източник на доходи. В това уравнение платежоспособният чужденец наистина получава срещу пари в брой достъп до арсенала на действаща армия.

Важно е уточнението, че стрелбищата не са симптом на следвоенен разпад: индустрията е по-стара от войната с десетилетия, действа открито с публични цени и никое камбоджанско правителство досега не е посегнало да я закрие – ниша, толерирана от бездействието на държавата, а не тайна. Но два конкретни детайла отличават кадрите на Маалуф от витринния вариант: локацията, която по думите му няма право да назове, както и пачката, която военните размахват в кадър.

Институцията, в която тези стимули действат, в момента е подложена на принудително разширение. Законът за наборната служба, приет още през 2006 г. и никога прилаган, беше активиран от премиера Хун Манет през юли 2025 г. – няколко седмици след като граничен сблъсък на 28 май взе първата жертва – а на 12 май тази година парламентът гласува ревизия: 24 месеца задължителна служба за мъжете и свален таван на наборната възраст от 30 на 25 години. Говорител на Министерството на отбраната настоя тогава, че активирането „не е отговор на война или на какъвто и да е граничен въпрос“. Първите наборници ще влязат в казарма, в която един следобед на чуждестранен турист с камера струва колкото повече от година служба по прага на офицерската тарифа.

Руски депутат: „Войниците ни воюват срещу роботи“.

🇷🇺 Валерий Гартунг, председател на Комисията по защита на конкуренцията към Държавната дума на Руската федерация, употреби нецензурна дума, докато описваше нарастващия дефицит на федералния бюджет. По думите му натрупаният недостиг за миналата и тази година възлиза на „около 11 трилиона, по дяволите“

„Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%“, попита той. Изказването беше разпространено от Telegram канала на опозиционното издание „Агентство“.

Гартунг започна с препратка към 1944 г., когато според него СССР е постигнал „сериозен ръст на икономиката“, станал предпоставка за прелома във Втората световна война. „В продължителна война винаги побеждава онзи, чиято икономика е по-силна“, заяви той, преди да изправи този модел срещу текущата ситуация. „Нашите воини с автомат се опитват да избягват дронове, управлявани с изкуствен интелект, на които не им трябват спътници, които вече имат обучено техническо зрение, което избира целите“, каза депутатът, с което прозвуча открито парламентарно признание за асиметрия в бойната технология. „Фактически нашите воини воюват с роботи. Технологическото превъзходство на бойното поле – това е решаващото предимство днес.“

Според Гартунг руската икономика не е в режим, който подкрепя това предимство. „Нашата велика икономика – всички ресурси ли насочва, за да осигури армията? Не, не е така“, заяви той, посочвайки като пример растежа на финансовия и суровинния сектор за сметка на преработващата промишленост. „Икономиката стагнира. При нулев ръст или дори при спад, как ще побеждаваме? Как?“ Депутатът противопостави настоящата ситуация на тази през Втората световна война, когато според него съветската икономика е надминала германската: „Сега воюваме с алианс от държави, в който има над 50 страни, и общият размер на тяхната икономика е десетки пъти по-голям от нашия.“

Конкретната критика на Гартунг се фокусира върху три институционални звена. Първо, Централната банка, която според него държи ключовата лихва на „пределно високи нива“ в опит да достигне инфлационна цел от 4%. Второ, Министерство на икономическото развитие, чийто публикуван прогноз предвижда ръст с 33% за 3 години в тарифите на естествените монополи – около 11% годишно, или 2,5 пъти над целевата инфлация на ЦБ. Трето, петролният сектор, за чието облагане Гартунг предложи отделен набор от мерки. „Преработващите производства нямат пари, за да закупуват оборудване. Принудени са да теглят пари по търговски кредити“, обобщи той състоянието на индустриите, които сам определи като ключови за войната. „А суровинниците и финансистите са в шоколад.“

В частта от изказването, предизвикала най-широк медиен отзвук, депутатът премина към оценка на бюджетния дефицит. „Какво ще правим с дефицита на федералния бюджет? За миналата година имаме над 5 трлн. И сега още около 5 трлн. Тоест сумарно – около 11 трлн, по дяволите. Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%?“, каза Гартунг.

Сравнението с 1992 г. препраща към периода след разпада на Съветския съюз, когато седмичната инфлация в Русия достигаше двуцифрени стойности, а реалните доходи се сринаха. По съобщение на издание „Агентство“, позоваващо се на предварителни ведомствени числа, минусът на руския федерален бюджет към края на април достига 5,9 трлн рубли, или 2,5% от БВП – цифра, която отговаря на втората половина от сметката, която Гартунг назовава. След като акцентираната част от изказването циркулира в руски и опозиционни медии в изгнание, депутатът отрече да е изричал нецензурна дума пред pdmnews.ru: „Не, не може да бъде. Това е изключено. В моя речник такива думи няма. Това може да изскочи на някого, в чийто речник това присъства, а в моя – не.“ Видеозаписът и стенограмата на заседанието обаче са публични.

Като източник за финансирането на исканата корекция Гартунг назова трите сектора, които по-рано описа като ефективни бенефициенти на текущата политика. „Парите трябва да се събират там, където ги има, в естествени монополи, в суровинния и финансовия сектор“, повтори той. Първото от предложенията на неговата фракция е възобновяване на контрола върху обществените поръчки на държавните компании и корпорации – конкретно поръчките към „взаимозависими лица“. Гартунг припомни, че през декември 2016 г. Думата е приела решение, което разрешава на тези компании да правят такива поръчки без процедури за конкурс. „Правителството ни обещаваше няколко пъти да се върне към този въпрос. Още Дмитрий Анатолиевич Медведев обещаваше. И въпреки това към него така и не се върнахме.“

Второто направление в предложенията засяга конкурентната среда. Депутатът отбеляза, че множество закони, приети през последните мандати, фиксират доминантна позиция на една-две компании в отделни сектори. Той посочи рекламния пазар, където според него провеждането на конкурси за разпределяне на площи е замразено за няколко години, и отделно се спря на маркетплейсовете: според писмено обръщение, с което разполага, комисията за руски производители достига 70% от стойността на стоката, докато за китайските производители тя е 1–2%. „Аз уважавам Китай – браво“, добави Гартунг, „но не за сметка на нашите производители.“

В сферата на данъчното облагане Гартунг се присъедини частично към предложение на ЛДПР за намаление на данъка върху доходите на физическите лица (НДФЛ), но със същественото условие, че липсата на бюджетна резерва не позволява снижение без съпоставимо допълнително постъпление. От тук той изведе пакет от три предложения. Първото повтори контрола върху взаимозависимите поръчки. Второто се отнася до петролния сектор: връщане към облагане с експортни мита и едновременно намаление на данъка върху добива на полезни изкопаеми. По описания от Гартунг механизъм това би снижило цената на нефта на руските преработвателни заводи и би елиминирало нуждата от „отрицателен акциз“ по т.нар. топливен демпфер, чрез който държавата сега връща пари на петролните компании, за да задържат цените на вътрешния пазар. Третото е възстановяване на ДДС при износ, диференцирано според дълбочината на преработка – модел, който според Гартунг Китай прилага повече от 40 години: суровинният износ не получава възстановяване, а високотехнологичният го получава в пълен обем.

Изказването приключи с твърдението, че всички тези предложения вече са внесени в Държавната дума и могат да се разглеждат. „Тези отрасли, които осигуряват отбранителната способност и технологическия суверенитет на страната, ще получат нужните пари. И тогава точно ще получим преимущество на бойното поле – и такива трагедии повече няма да има“.

Подготовка за нова мобилизационна вълна от 300 000 души в Руската федерация

🇷🇺 Ръководството на Руската федерация поддържа оперативна готовност за стартиране на нова вълна от масова мобилизация, която предвижда привличането на до 300 000 резервисти в случай на решение за удължаване на военните действия в Украйна с период от една до две години.

По данни на Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, сценарият е разглеждан като основен инструмент за окомплектоване на силите при стратегия за изтощение. До момента няма обявено официално решение за масово призоваване, но създадената през октомври 2022 г. с указ на президента Владимир Путин юридическа рамка остава в сила и позволява незабавно активиране на процеса без нужда от нови законодателни актове.

Техническата подготовка за подобна стъпка включва оптимизация на военно-отчетните системи и интеграция на цифрови регистри за проследяване на подлежащите на военна служба. Паралелно с планираната вълна, в руските региони се прилагат и механизми на „скрита“ принудителна мобилизация за компенсиране на загуби на бойното поле. Регионалните органи на изпълнителната власт получиха директиви за съставяне на списъци с „доброволци“, като приоритетно в тях се включват лица с натрупани дългове за комунални услуги. Отделно Министерството на отбраната постави изискване към образователните институции за осигуряване на квота от поне 2% от студентите, които да подпишат договори за кадрова служба, а големите и средни предприятия са задължени от губернатори да селектират служители за изпращане в зоната на бойните действия.

Процесът на окомплектоване се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в гражданския сектор на руската икономика. Експерти твърдят, че изтеглянето на още 300 000 души от пазара на труда ще доведе до критичен дефицит на кадри в индустрията и услугите, което е и основният спиращ фактор пред незабавното обявяване на кампанията. Публичните изявления на висши държавни служители, сред които Дмитрий Медведев, отричат нуждата от нова мобилизация, акцентирайки върху темповете на доброволно наемане. Тази реторика обаче контрастира с реалните стъпки за разширяване на наборната база и затягане на контрола над миграционния поток и чуждите граждани на територията на Русия, които също са разглеждани като ресурс за попълване на армейските резерви.

Евентуалното разгръщане на пълномащабна мобилизация през 2026 г. би променило тактическата дълбочина на руските настъпателни операции, позволявайки формиране на нови корпуси за ротация на изтощените сили. Въпреки това, логистичните проблеми по осигуряване на модерна бойна техника за такъв мащаб от жива сила остават нерешени, което би наложило разконсервиране на по-стари образци на въоръжение. Последиците от такова решение ще се изразят в по-нататъшна милитаризация на руската икономика и потенциално избухване на социално напрежение в слабо развитите региони, които традиционно поемат основната тежест на квотите за мобилизация.