Руски депутат: „Войниците ни воюват срещу роботи“.

🇷🇺 Валерий Гартунг, председател на Комисията по защита на конкуренцията към Държавната дума на Руската федерация, употреби нецензурна дума, докато описваше нарастващия дефицит на федералния бюджет. По думите му натрупаният недостиг за миналата и тази година възлиза на „около 11 трилиона, по дяволите“

„Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%“, попита той. Изказването беше разпространено от Telegram канала на опозиционното издание „Агентство“.

Гартунг започна с препратка към 1944 г., когато според него СССР е постигнал „сериозен ръст на икономиката“, станал предпоставка за прелома във Втората световна война. „В продължителна война винаги побеждава онзи, чиято икономика е по-силна“, заяви той, преди да изправи този модел срещу текущата ситуация. „Нашите воини с автомат се опитват да избягват дронове, управлявани с изкуствен интелект, на които не им трябват спътници, които вече имат обучено техническо зрение, което избира целите“, каза депутатът, с което прозвуча открито парламентарно признание за асиметрия в бойната технология. „Фактически нашите воини воюват с роботи. Технологическото превъзходство на бойното поле – това е решаващото предимство днес.“

Според Гартунг руската икономика не е в режим, който подкрепя това предимство. „Нашата велика икономика – всички ресурси ли насочва, за да осигури армията? Не, не е така“, заяви той, посочвайки като пример растежа на финансовия и суровинния сектор за сметка на преработващата промишленост. „Икономиката стагнира. При нулев ръст или дори при спад, как ще побеждаваме? Как?“ Депутатът противопостави настоящата ситуация на тази през Втората световна война, когато според него съветската икономика е надминала германската: „Сега воюваме с алианс от държави, в който има над 50 страни, и общият размер на тяхната икономика е десетки пъти по-голям от нашия.“

Конкретната критика на Гартунг се фокусира върху три институционални звена. Първо, Централната банка, която според него държи ключовата лихва на „пределно високи нива“ в опит да достигне инфлационна цел от 4%. Второ, Министерство на икономическото развитие, чийто публикуван прогноз предвижда ръст с 33% за 3 години в тарифите на естествените монополи – около 11% годишно, или 2,5 пъти над целевата инфлация на ЦБ. Трето, петролният сектор, за чието облагане Гартунг предложи отделен набор от мерки. „Преработващите производства нямат пари, за да закупуват оборудване. Принудени са да теглят пари по търговски кредити“, обобщи той състоянието на индустриите, които сам определи като ключови за войната. „А суровинниците и финансистите са в шоколад.“

В частта от изказването, предизвикала най-широк медиен отзвук, депутатът премина към оценка на бюджетния дефицит. „Какво ще правим с дефицита на федералния бюджет? За миналата година имаме над 5 трлн. И сега още около 5 трлн. Тоест сумарно – около 11 трлн, по дяволите. Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%?“, каза Гартунг.

Сравнението с 1992 г. препраща към периода след разпада на Съветския съюз, когато седмичната инфлация в Русия достигаше двуцифрени стойности, а реалните доходи се сринаха. По съобщение на издание „Агентство“, позоваващо се на предварителни ведомствени числа, минусът на руския федерален бюджет към края на април достига 5,9 трлн рубли, или 2,5% от БВП – цифра, която отговаря на втората половина от сметката, която Гартунг назовава. След като акцентираната част от изказването циркулира в руски и опозиционни медии в изгнание, депутатът отрече да е изричал нецензурна дума пред pdmnews.ru: „Не, не може да бъде. Това е изключено. В моя речник такива думи няма. Това може да изскочи на някого, в чийто речник това присъства, а в моя – не.“ Видеозаписът и стенограмата на заседанието обаче са публични.

Като източник за финансирането на исканата корекция Гартунг назова трите сектора, които по-рано описа като ефективни бенефициенти на текущата политика. „Парите трябва да се събират там, където ги има, в естествени монополи, в суровинния и финансовия сектор“, повтори той. Първото от предложенията на неговата фракция е възобновяване на контрола върху обществените поръчки на държавните компании и корпорации – конкретно поръчките към „взаимозависими лица“. Гартунг припомни, че през декември 2016 г. Думата е приела решение, което разрешава на тези компании да правят такива поръчки без процедури за конкурс. „Правителството ни обещаваше няколко пъти да се върне към този въпрос. Още Дмитрий Анатолиевич Медведев обещаваше. И въпреки това към него така и не се върнахме.“

Второто направление в предложенията засяга конкурентната среда. Депутатът отбеляза, че множество закони, приети през последните мандати, фиксират доминантна позиция на една-две компании в отделни сектори. Той посочи рекламния пазар, където според него провеждането на конкурси за разпределяне на площи е замразено за няколко години, и отделно се спря на маркетплейсовете: според писмено обръщение, с което разполага, комисията за руски производители достига 70% от стойността на стоката, докато за китайските производители тя е 1–2%. „Аз уважавам Китай – браво“, добави Гартунг, „но не за сметка на нашите производители.“

В сферата на данъчното облагане Гартунг се присъедини частично към предложение на ЛДПР за намаление на данъка върху доходите на физическите лица (НДФЛ), но със същественото условие, че липсата на бюджетна резерва не позволява снижение без съпоставимо допълнително постъпление. От тук той изведе пакет от три предложения. Първото повтори контрола върху взаимозависимите поръчки. Второто се отнася до петролния сектор: връщане към облагане с експортни мита и едновременно намаление на данъка върху добива на полезни изкопаеми. По описания от Гартунг механизъм това би снижило цената на нефта на руските преработвателни заводи и би елиминирало нуждата от „отрицателен акциз“ по т.нар. топливен демпфер, чрез който държавата сега връща пари на петролните компании, за да задържат цените на вътрешния пазар. Третото е възстановяване на ДДС при износ, диференцирано според дълбочината на преработка – модел, който според Гартунг Китай прилага повече от 40 години: суровинният износ не получава възстановяване, а високотехнологичният го получава в пълен обем.

Изказването приключи с твърдението, че всички тези предложения вече са внесени в Държавната дума и могат да се разглеждат. „Тези отрасли, които осигуряват отбранителната способност и технологическия суверенитет на страната, ще получат нужните пари. И тогава точно ще получим преимущество на бойното поле – и такива трагедии повече няма да има“.

Подготовка за нова мобилизационна вълна от 300 000 души в Руската федерация

🇷🇺 Ръководството на Руската федерация поддържа оперативна готовност за стартиране на нова вълна от масова мобилизация, която предвижда привличането на до 300 000 резервисти в случай на решение за удължаване на военните действия в Украйна с период от една до две години.

По данни на Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, сценарият е разглеждан като основен инструмент за окомплектоване на силите при стратегия за изтощение. До момента няма обявено официално решение за масово призоваване, но създадената през октомври 2022 г. с указ на президента Владимир Путин юридическа рамка остава в сила и позволява незабавно активиране на процеса без нужда от нови законодателни актове.

Техническата подготовка за подобна стъпка включва оптимизация на военно-отчетните системи и интеграция на цифрови регистри за проследяване на подлежащите на военна служба. Паралелно с планираната вълна, в руските региони се прилагат и механизми на „скрита“ принудителна мобилизация за компенсиране на загуби на бойното поле. Регионалните органи на изпълнителната власт получиха директиви за съставяне на списъци с „доброволци“, като приоритетно в тях се включват лица с натрупани дългове за комунални услуги. Отделно Министерството на отбраната постави изискване към образователните институции за осигуряване на квота от поне 2% от студентите, които да подпишат договори за кадрова служба, а големите и средни предприятия са задължени от губернатори да селектират служители за изпращане в зоната на бойните действия.

Процесът на окомплектоване се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в гражданския сектор на руската икономика. Експерти твърдят, че изтеглянето на още 300 000 души от пазара на труда ще доведе до критичен дефицит на кадри в индустрията и услугите, което е и основният спиращ фактор пред незабавното обявяване на кампанията. Публичните изявления на висши държавни служители, сред които Дмитрий Медведев, отричат нуждата от нова мобилизация, акцентирайки върху темповете на доброволно наемане. Тази реторика обаче контрастира с реалните стъпки за разширяване на наборната база и затягане на контрола над миграционния поток и чуждите граждани на територията на Русия, които също са разглеждани като ресурс за попълване на армейските резерви.

Евентуалното разгръщане на пълномащабна мобилизация през 2026 г. би променило тактическата дълбочина на руските настъпателни операции, позволявайки формиране на нови корпуси за ротация на изтощените сили. Въпреки това, логистичните проблеми по осигуряване на модерна бойна техника за такъв мащаб от жива сила остават нерешени, което би наложило разконсервиране на по-стари образци на въоръжение. Последиците от такова решение ще се изразят в по-нататъшна милитаризация на руската икономика и потенциално избухване на социално напрежение в слабо развитите региони, които традиционно поемат основната тежест на квотите за мобилизация.