Руският проектобюджет залага още 1,5 млн. ветерани от войната до 2029 г.

🇷🇺🪖 Проектът на руския федерален бюджет за 2027–2029 г. предвижда пари за месечните плащания на още около 1,5 млн. ветерани от войната срещу Украйна. Сметката е на опозиционния руски проект „Можем объяснить“, който изчисли броя получатели въз основа на бюджетното перо за месечните парични плащания на ветерани. Каналът прави тази сметка всяка есен поне от 2024 г. Кабинетът на Михаил Мишустин внесе проекта в Държавната дума на 30 септември.

Перото расте от 203,5 млрд. рубли през 2026 г. до 337,7 млрд. през 2029 г. Годишното увеличение е 43–46 млрд. Общото увеличение за периода възлиза на 268,9 млрд. Предходният скок беше дори по-рязък: след всички поправки бюджетът за 2025 г. предвиждаше 95,7 млрд. за същото перо, т.е. сумата нарасна повече от два пъти между двата бюджета.

Допълнителната сума е малко по-малко от заложената от Министерството на финансите за основен ремонт на училищата в цялата страна за 2026–2028 г.: над 290 млрд. рубли. Малко повече получава само за 2026 г. националният проект за здравеопазване „Продължителен и активен живот“ – 274,2 млрд.

Плащането е 4838 рубли месечно от 1 февруари 2026 г. и се индексира всеки февруари според инфлацията за предходната година. Полага се на всеки със статут на ветеран от бойни действия: на военнослужещите, които сега воюват в Украйна, на освободените от служба заради раняване или възраст и на участниците в предишни войни. Тъй като размерът му е известен, общата сума в бюджета позволява да се изчисли броят на хората, преминали през фронта, и на онези, които властите очакват да преминат през него.

Разделена на 12 месеца и размера на плащането, сумата за 2026 г. отговаря на около 3,5 млн. получатели. До пълномащабното инвазия плащането са получавали 1,62 млн. – ветерани от предишни войни и членове на семействата им. Между януари и ноември 2021 г. броят им се е нараснал с едва 5700 души. Тези данни идват от държавната информационна система за социално осигуряване, цитирани от изданието „Вьорстка“. Сметката на „Можем объяснить“ приема, че след 2022 г. Русия не е участвала в други конфликти, и затова отнася целия прираст от 1,88 млн. души към войната срещу Украйна.

За следващите периоди изчислението приема, че плащането се индексира според прогнозната инфлация. За 2026 г. тя е 6,8%, а за следващите 2 години – по 4%. При подобна индексация сумата за 2029 г. стига за около 5 млн. получатели. От тях 3,41 млн. ще са участници в текущата война, почти двойно повече от 2026 г. За да се стигне до това число, в периода 2027–2029 г. към тях трябва да се добавят 500 хил. души годишно. Сметката не отчита загиналите на фронта и починалите по естествени причини, затова притокът, който този бюджет предполага, би трябвало да е още по-голям.

Половин милион души годишно е повече, отколкото руската армия успява да привлече в момента. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който редовно публикува отчети за набирането на военнослужещи по договор, съобщи на 28 юли за около 200 хил. нови договора за първото полугодие на 2026 г. Това е темп от около 400 хил. годишно. За цялата 2025 г. договорите са били 422 704, а за 2024 г. – около 450 хил. Следователно проектът предвижда приток с 1/4 над сегашния темп и над нивото на всяка от последните две години.

Новият проект повишава и прогнозата на властите от миналата есен. Тогава бюджетът заложи за това перо 252,8 млрд. рубли през 2028 г. Сегашният предвижда за същата година с около 40 млрд. повече. Броят на ветераните от войната, за чиито плащания са достатъчни предвидените суми, нарастнаха с 600 хил. души – от 2,3 до 2,91 млн. души. В същата посока се движат и разходите за отбрана. Според документи, цитирани от Reuters, проектът отделя за национална отбрана 17,1 трлн. рубли през 2027 г. Това е с 27% над 13,5 трлн, които старият план отреждаше за същата година.

Перото за ветераните е малка част от бюджет, в който най-големият разход е за отбрана. За нея е заделено 17,1 трлн рубли – над 1/3 от общо 48,8 трлн разходи за 2027 г. Дефицитът е заложен на 5,44 трлн (2,2% от БВП) и остава над 5 трлн годишно до 2029 г. Александра Прокопенко, икономист от Carnegie Russia Eurasia Center, изчислява в свой анализ от 29 септември, че на всяка рубла за социална политика, здравеопазване и образование през 2027 г. ще се падат по две за армията, полицията, Росгвардия и специалните служби.

Два дни преди внасянето на проекта, на 28 септември, президентът Владимир Путин подписа указ № 700, с който щатната численост на военнослужещите във въоръжените сили на страната, т.е. броять предвидени за тях длъжности, става 1 550 500. Преди войната тя беше 1 013 628. Това е седмото увеличение от 2022 г. насам и четвъртото само през 2026 г. Указът не посочва конкретна причина за него.

Числата показват на какъв приток на хора разчитат властите, но не и откъде ще ги намерят. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици колебание през лятото Путин е избрал ескалация, която включва набирането на още 300–400 хил. души. Част от същия план са планираните масирани удари по енергетиката на Украйна и засилената хибридна война, насочена срещу нейните съюзници. Нов указ за мобилизация не е нужен, защото този от септември 2022 г. така и не е отменен. Според изданието хората ще бъдат набирани чрез натиск от регионалните власти, за да остане недоволството на местно ниво, а схемата вече беш изпробвана в мащаб в Пензенска област. Регионите ще поемат и част от разходите: в анализа си Прокопенко посочва, че именно те ще трябва да плащат бонусите за служба по договор.

Разходът се увеличава с почти еднаква сума всяка година до 2029 г. и не намалява нито веднъж, така че не се предвижда притокът на хора към фронта да спре в рамките на тригодишния период. Прогнозите за него се преразглеждат всяка есен: бюджетът от 2025 г. например намали леко сумите, заложени през 2024 г. и новият ги увеличи отново. Новата тенденция би се потвърдила, ако според отчетите на Медведев догодина темпът на сключване на договори се доближи до 500 хил. годишно и перото се запази без съкращения при поправките в бюджета. Нова корекция надолу в проекта за 2028–2030 г. опровергала подобна тенденция. Москва не казва колко души смята да изпрати на фронта в следващите три години, но вече е планирала бюджета за тях.

Руският проектобюджет отделя над 60 млрд. рубли годишно за патриотично и военно възпитание на деца

🇷🇺💸 Проектът на руския федерален бюджет за 2027–2029 г. предвижда над 60 млрд рубли годишно за програми за патриотично възпитание, младежки организации и военно обучение, съобщи руското независимо издание „Можем объяснить“. В използвания от него обхват сумата е два и половина пъти повече от заделените 25 млрд рубли годишно за ремонт и оборудване на детски градини и родилни домове. Проектът е внесен в Държавната дума на 30 септември.

Двe от направленията с най-бързо нарастващо финансиране имат военен профил. За привличане на деца в „Юнармия“, военно-патриотичното движение, основано от Министерство на отбраната, проектът заделя по 1,42 млрд рубли годишно. За целия тригодишен период това прави 4,26 млрд рубли, със 77,5% над 2,4 млрд в предишния период. Движението отчита над 2 млн участници към май 2026 г. Центърът за военно-спортна подготовка и патриотично възпитание на младежта (ВОИН) са предвидени 4,72 млрд рубли за дейността му в регионите. Това е с около милиард повече от 2026 г., или ръст от 27%.

ВОИН е създаден по поръчение на президента Владимир Путин от 1 декември 2022 г. и обучава в стрелба, инженерна подготовка, тактическа медицина и управление на дронове. Днес Путин откри 3 нови филиала на центъра в Приморски край, Амурска област и Република Карелия, с които вече присъства в 24 региона по руското административно деление, сред тях и окупирани украински области. По собствени данни през него са минали над 165 хил. курсанти, а по плана му до 2030 г. трябва да има филиал във всеки регион.

Втората линия на растеж минава през хората, които възпитават. За Центъра за знания „Машук“, създаден за обучаване на учители и наставници в методи за работа с деца и младежи, за настоящата година получава 1,46 млрд рубли, а от догодина сумата се покачва до 3,14 млрд годишно, повече от два пъти. Най-голямото отделно перо в сметката обаче са съветниците на директорите по възпитание, обединени във федералния проект „Навигатори на детството“. Пълното название на поста е „съветник на директора по възпитанието и взаимодействието с детските обществени обединения“, т.е. съветникът отговаря за връзката на училището с детските организации. От учебната 2023/2024 г. тя съществува във всички руски училища и колежи, а по думите на министъра на просвещението Сергей Кравцов от февруари 2024 г. в страната са работили над 34 хил. такива съветници.

Средствата за съветници скачат от 29 млрд рубли тази година до 31,54 млрд през следващата. Към края на бюджетния период сумата достига 35,51 млрд, почти с една четвърт повече от 2026 г. Само издръжката на апарата им в училищата се увеличава с 27,4%. „Можем объяснить“ ги нарича „училищни политруци“.

Най-голямата самостоятелна организация в сметката е „Движение на първите“, създадена през 2022 г. по инициатива на Путин, който оглавява и надзорния ѝ съвет. За тригодишния период за нея са заложени над 62 млрд рубли, по около 21 млрд годишно за централния апарат, регионалните отделения и проектите си. Според разбивката на „Новая газета Европа“ 9,94 млрд от годишната сума отиват за регионалните звена, 7,55 млрд за привличане на граждани и организации в системата на патриотичното възпитание и 1,04 млрд за лансиране на самото движение. Отделно 622,3 млн рубли са заложени за „Орлетата на Русия“, програма за най-малките ученици. Годишната сума за нея е сравнима с цялата федерална програма за обновяване и основен ремонт на колежите и техникумите, предвидена с 22 млрд рубли за догодина. На 13 септември председателят на управлението Артур Орлов отчете 16 млн участници, от които 2,2 млн възрастни наставници.

Срещу финансирането за възпитателните програми проектът поставя 16 млрд рубли годишно за ремонт и оборудване на детските градини и 9 млрд за оборудване на родилните домове. За три години това прави 75 млрд рубли, почти колкото „Движение на първите“ и „Машук“ ще получат заедно. В официално съобщение от правителството за тригодишния проект градините фигурират и с по-широка сума, около 73,4 млрд рубли за ремонт и строителство; редовете за „Юнармия“, ВОИН и другите организации не се споменават в него. Ръстът им идва в бюджет с дефицит: за 2027 г. разходите са заложени на 48,8 трлн рубли, а приходите на 43,3 трлн.

„Новая газета Европа“ смята по-широко и стига до по-голяма сума. Федералният проект „Ние сме заедно“, разпределен в три държавни програми за образованието, културата и научно-технологичното развитие, е с бюджет от 74,96 млрд рубли за 2027 г. Над 46 млрд от тях разпределя федералната агенция по въпросите на младежта „Росмолодеж“, почти 21 млрд за „Движение на първите“ и 9 млрд за просветно министерство. Най-голямото отделно перо са 26 млрд рубли за Института за развитие на интернет, предназначени за създаване и разпространение на „държавно съдържание“, което укрепва гражданската идентичност и „духовно-нравствените ценности“ в мрежата, включително сред младежта. Към обществото „Знание“ отиват 6,94 млрд за просветни събития.

Изданието сравнява с 2025 г., когато по данни на „Верстка“ за същата цел са заделени малко над 66 млрд рубли, тоест сумата расте с близо 9 млрд за две години. Двете сметки се различават по обхват: „Можем объяснить“ включва съветниците в училищата, а проектът „Ние сме заедно“ включва интернет института и „Знание“. Общото им ядро, „Движение на първите“, „Машук“, ВОИН и „Юнармия“, струва около 30 млрд рубли годишно. Същите организации работят и в окупираните области на Украйна. „Движение на първите“ отчита там 572 хил. членове, а „Юнармия“ поне 50 хил. ВОИН е „обучил“ около 10 хил. души в окупираните области на Украйна в периода 2022-2026 г. Данни на организациите са събрани в анализ на американския институт Jamestown Foundation от 15 юли 2026 г.

Московският механизъм, процедурата, с която държави от Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпращат независими експерти да разследват нарушения в друга членка, беше задействан по този въпрос от 41 страни. Мисията публикува на 9 юли 2026 г. доклад, който определя милитаризацията и индоктринацията на украинските деца като системна държавна политика, която може да представлява престъпление срещу човечеството. Веригата, описана от експертите, започва с пропаганда от 6-годишна възраст, продължава с военна подготовка в училище от 13 години и може да завърши с повиквателна към момчетата на наборна служба в руската армия след навършено пълнолетие. Москва системно отказва да сътрудничи на мисията.

Крайната цел е записана в собствените документи на организациите. Учредителният акт на „Юнармия“ поставя сред основните ѝ задачи повишаването на престижа на военната служба и подготовка на младите за служба във въоръжените сили и правоохранителните органи. Уставът на ВОИН говори за създаване на условия за децата да овладяват военни специалности; центърът приема хора от 14 до 35 години и освен стрелба и управление на дронове обучава и снайперисти. Ръководителят на „Юнармия“ Владислав Головин съобщи пред ТАСС на 30 септември 2025 г., че 140 хил. души от движението са постъпили във въоръжените сили и други други силови ведомства, а около 11 хил. членове и възпитаници вече са воювали в Украйна.

Ако тази бюджетна логика се запази, Русия навлиза все по-дълбоко в модел, при който войната, започната от самата нея, вече не просто поглъща ресурси и човешки животи, а променя начина, по който държавата възпитава бъдещите поколения. От начално училище през „Движение на първите“ и училищните съветници до „Юнармия“ и ВОИН се изгражда непрекъсната система, която свързва детството, държавната идеология и подготовката за военна служба. Особено мрачна е посоката, която вече се вижда в окупираните региони на Украйна, където международни експерти описват милитаризацията и индоктринацията на деца в ролята на системна държавна политика. Ако подобни приоритети се превърнат в трайна норма, Русия рискува да излезе от войната не като общество, което се връща към мирния живот, а като държава, която е пренесла войната вътре в собствените си училища, институции и представи за това какъв трябва да бъде един млад човек. Тогава най-тежкото наследство на сегашната епоха няма да бъдат поредните милиарди, хвърлени за превъоръжаване или колосалните разрушения в градове и села, а цяло едно поколение, възприело армията, подчинението и конфронтацията като естествено развитие на собствения си мироглед.

Путин обеща социалните задължения в пълен обем; отбраната получава 35% от бюджета

🇷🇺🏛️ Руският президент Владимир Путин поиска на първото заседание на Държавната дума бюджетът за следващите три години да бъде „балансиран, реалистичен“ и обеща, че социалните задължения на държавата „трябва да бъдат и безусловно ще бъдат изпълнени в пълен обем“. Още на същия ден правителството внесе проекта за гласуване в парламента. Според документи, с които се е запознала агенция Reuters, през 2027 г. отбраната получава 17,1 трлн. рубли, или 35% от разходите. Средствата по разделите за социална политика, образование и здравеопазване са с 6 до 7% по-ниски от сумите, които действащият закон определя за същия период.

За първи път от 5 октомври 2016 г. Путин произнесе реч при откриването на нов състав на Държавната дума. Последното му посещение там беше на 10 март 2020 г., когато депутатите разглеждаха поправките в конституцията. Датата на заседанието е определена с президентски указ и съвпада с четвъртата годишнина от незаконното анексиране на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области на Украйна. Речта си той започна с тази годишнина: поздрави депутатите с „Деня на обединението“ и приветства избраните за първи път в Думата представители на четирите области, чието присъединяване няма международно признание.

След поздравленията Путин премина към задачите на парламента. „Сплотеността на нашето общество е сигурната, основна гаранция, че заедно ще постигнем поставените цели и ще осигурим надеждни гаранции за сигурността и суверенитета на Русия за много поколения напред“, заяви той и продължи: „Така ще бъде, абсолютно съм убеден в това“. Путин отправи призив към депутатите да отделят първостепенно внимание на „повишаването на отбранителната способност на страната“, да направят „всичко за нашата победа“ и да подкрепят „защитниците на Родината“ и техните семейства. Според него системата от мерки за подкрепа „в общи линии вече е създадена“ от предишния състав и „трябва да се усъвършенства“.

Бюджетът е „един от ключовите закони“ на първата, есенна сесия, каза руският държавен глава и напомни, че пакетът вече е подготвен от правителството. „Трябва да бъдат финансирани всички национални проекти и федерални програми, а в същото време се запази макроикономическата стабилност“, заяви той и веднага добави, че социалните задължения на държавата ще бъдат изпълнени „в пълен обем“. Поиска и достатъчно средства за демографски задачи, жилищата и семейства с деца. После той уточни, че законът за бюджета „трябва да бъде балансиран, реалистичен“, и се обърна към депутатите: „Моля ви да не допускате никакъв популизъм, който ни разрушава отвътре. Грешките, особено сега, са абсолютно недопустими“.

Непосредствено след това заяви: „Русия не може като някои – няма да сочим с пръст – да тича по целия свят и унизително да проси подаяния с протегната ръка. Първо, защото, както вече казах, е унизително. Второ, никой няма да ни даде подаяния, това го знаем добре. И трето, най-важното: това не ни е нужно. Руската финансова система и икономика са в добро състояние“. Путин не назова за кого говори.

Проектът, внесен по разпореждане на премиера Михаил Мишустин, предвижда приходи от 43,3 трлн. рубли и разходи от 48,8 трлн. рубли за фискалната 2027 г. Дефицитът е 5,5 трлн. рубли (2,2% от БВП). За пенсиите проектът предвижда 2 индексации: според министъра на финансите Антон Силуанов осигурителни пенсии ще се вдигнат с 6,8% от 1 февруари и с още 3,3% от 1 април. Министерството на финансите обаче определя като „стратегически приоритет“ на бюджета финансирането на отбраната и сигурността и подкрепата за участниците във войната и семействата им, макар Силуанов да определи като първи приоритет изпълнение на социалните задължения. Сред мерките за икономии той посочи по-стриктното насочване на социалните помощи според нуждите на получателите. Заедно с останалите мерки икономиите надхвърлят 2 трлн. рубли годишно.

Отбраната е разделът с най-голям ръст спрямо досегашния план. Според документите, видяни от Reuters, за следващата година са заложени 17,1 трлн. рубли, или 35% от всички бюджетни средства – най-високата сума от началото на войната през 2022 г. Това възлиза на 27% повече от определените за същата година в действащия закон 13,5 трлн. рубли, т.е. 3,6 трлн. повече. За 2028 г. се предвиждат 16,6 трлн. рубли вместо досегашните 13 трлн. За 2029 г. са заложени 16,3 трлн. рубли; общата сума за трите години стига 50 трлн. Заедно с раздела „Национална сигурност“ средствата за армията, полицията и силовите структури са 21,4 трлн. рубли, или 43,9% от бюджета за 2027 г. Действителните военни разходи през 2026 г. са засекретени, а The Bell отбелязва, че част от увеличението вече е настъпила през 2026 г. и реалните разходи са много над заложените 12,1 трлн. рубли.

Средствата по останалите големи раздели, с изключение на лихвите по дълга, намаляват спрямо текущия закон дори номинално, т.е. в рубли, без да се отчита инфлацията, съобщава Reuters. През 2027 г. разходите за социална политика, включващи държавни пенсии, плащания на ветераните и помощи за майчинство са със 7% по-ниски, за образование – с 6%, а за здравеопазване – с 6,8%. Финансирането за националната икономика, което покрива пътища и субсидии за селското стопанство, спадат със 7,4%. Сравнението е със сумите, записани преди година за 2027 г. Утвърденият бюджет за 2026–2028 г. предвижда 7,2 трлн. рубли за социална политика през 2027 г. Намалението със 7% свежда тази сума до около 6,7 трлн. Разходите за лихви скачат с 21,6% спрямо досегашния план и достигат 9,4% от всички разходи. Фондация „Карнеги“ за международен мир отбелязва, че общите разходи са с 2,7 трлн. рубли по-високи от миналогодишния план за 2027 г., а разходите за отбрана скачат с 3,6 трлн. Така всички останали разходи, включително лихвите, остават с около 0,9 трлн. рубли по-ниски.

За покриване на увеличението, бюджетът разчита на икономии, нови данъци и заеми. Министерството на финансите предлага данъчни ставки от 13 до 22% върху дивиденти, лихви по депозити и различни пасивни доходи. Според изчисленията на ведомството данъкът върху свръхпечалбата на минните и металургичните дружества ще носи около 200 млрд. рубли годишно. Обемът на заемите през 2027 г. нараства с 43% до 7,7 трлн. рубли. Държавният дълг вече е 21,7% от БВП, а властите смятат за безопасно равнище от 20%. Reuters добавя, че новите данъци и високите тарифи за комунални услуги, обявени след изборите, са предизвикали гняв дори сред част от поддръжниците на Кремъл. Същите документи оценяват дефицита за 2026 г. на 3,2% от БВП срещу заложените в закона 1,6%. Очакваните приходи от петрол и газ са намалени от 8,9 на 7,6 трлн. рубли, а правителствената прогноза за растежа през 2027 г. е 1,4%.

Сравнението показва, че речта и проектът описват един и същ избор. Обещанието на Путин се отнася до изпълнение на задълженията, а не до размера на средствата по отделните раздели: пенсии се индексират два пъти, а средствата по разделите, включващи плащанията към гражданите, са под сумите от досегашния план. Общите разходи растат номинално с около 0,4% спрямо очаквания резултат за 2026 г. – 48,8 срещу 48,6 трлн. рубли – а пенсиите се индексират с 6,8%, колкото е инфлацията за 2026 г. Призивът да не бъде допускан „популизъм“ е отправен към депутати, които ще гласуват разпределение, оставящо гражданските разходи под досегашния план. Всяка поправка, която ги връща към него, изисква средства от отбраната, от данъците или заемите. Има и възражение, подкрепено с конкретни данни: Carnegie отбелязва, че бюджетът е по-строг от заложеното от Централната банка, при структурен първичен дефицит – без лихвите по дълга – от 0,6% от БВП. Силуанов пък определи като цел дефицит от 2% от БВП годишно през 2027–2029 г. Затова „реалистичен“ може да означава предвиденото движение на дефицита, а не запазване на средствата за отбрана. И в двата случая следствието е едно: Думата е приканена да не преразпределя сумите.

Зад обещанията за социална сигурност бюджетът очертава посоката към икономическа бездна: повече финансиране за войната, по-малко за образование, здравеопазване и гражданска икономика, а разликата се покрива с нови данъци и растящ дълг. На този фон особено мрачно за руския елит би трябвало да звучи твърдението на Frankfurter Allgemeine Zeitung: според висш дипломат директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е предал на Кремъл при посещението си в края на август предупреждение, че руската икономика няма да издържи войната, защото я очаква срив, подобен на довелия до разпадането на Съветския съюз. Това е разузнавателна оценка, а не присъда с известна дата. Но бюджетният избор на Кремъл е видим: Путин продължава да финансира войната, като прехвърля цената ѝ върху обществото и изяжда ресурсите за бъдещето му. Колкото по-дълго този курс се представя като защита на Русия, толкова по-дълбока става пропастта между оцеляването на режима и благополучието на страната.

Руски депутат: „Войниците ни воюват срещу роботи“.

🇷🇺 Валерий Гартунг, председател на Комисията по защита на конкуренцията към Държавната дума на Руската федерация, употреби нецензурна дума, докато описваше нарастващия дефицит на федералния бюджет. По думите му натрупаният недостиг за миналата и тази година възлиза на „около 11 трилиона, по дяволите“

„Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%“, попита той. Изказването беше разпространено от Telegram канала на опозиционното издание „Агентство“.

Гартунг започна с препратка към 1944 г., когато според него СССР е постигнал „сериозен ръст на икономиката“, станал предпоставка за прелома във Втората световна война. „В продължителна война винаги побеждава онзи, чиято икономика е по-силна“, заяви той, преди да изправи този модел срещу текущата ситуация. „Нашите воини с автомат се опитват да избягват дронове, управлявани с изкуствен интелект, на които не им трябват спътници, които вече имат обучено техническо зрение, което избира целите“, каза депутатът, с което прозвуча открито парламентарно признание за асиметрия в бойната технология. „Фактически нашите воини воюват с роботи. Технологическото превъзходство на бойното поле – това е решаващото предимство днес.“

Според Гартунг руската икономика не е в режим, който подкрепя това предимство. „Нашата велика икономика – всички ресурси ли насочва, за да осигури армията? Не, не е така“, заяви той, посочвайки като пример растежа на финансовия и суровинния сектор за сметка на преработващата промишленост. „Икономиката стагнира. При нулев ръст или дори при спад, как ще побеждаваме? Как?“ Депутатът противопостави настоящата ситуация на тази през Втората световна война, когато според него съветската икономика е надминала германската: „Сега воюваме с алианс от държави, в който има над 50 страни, и общият размер на тяхната икономика е десетки пъти по-голям от нашия.“

Конкретната критика на Гартунг се фокусира върху три институционални звена. Първо, Централната банка, която според него държи ключовата лихва на „пределно високи нива“ в опит да достигне инфлационна цел от 4%. Второ, Министерство на икономическото развитие, чийто публикуван прогноз предвижда ръст с 33% за 3 години в тарифите на естествените монополи – около 11% годишно, или 2,5 пъти над целевата инфлация на ЦБ. Трето, петролният сектор, за чието облагане Гартунг предложи отделен набор от мерки. „Преработващите производства нямат пари, за да закупуват оборудване. Принудени са да теглят пари по търговски кредити“, обобщи той състоянието на индустриите, които сам определи като ключови за войната. „А суровинниците и финансистите са в шоколад.“

В частта от изказването, предизвикала най-широк медиен отзвук, депутатът премина към оценка на бюджетния дефицит. „Какво ще правим с дефицита на федералния бюджет? За миналата година имаме над 5 трлн. И сега още около 5 трлн. Тоест сумарно – около 11 трлн, по дяволите. Какво ще правим с това? Ще печатаме пари ли? Като през 92-ра, когато всяка седмица цените растяха с по 30%?“, каза Гартунг.

Сравнението с 1992 г. препраща към периода след разпада на Съветския съюз, когато седмичната инфлация в Русия достигаше двуцифрени стойности, а реалните доходи се сринаха. По съобщение на издание „Агентство“, позоваващо се на предварителни ведомствени числа, минусът на руския федерален бюджет към края на април достига 5,9 трлн рубли, или 2,5% от БВП – цифра, която отговаря на втората половина от сметката, която Гартунг назовава. След като акцентираната част от изказването циркулира в руски и опозиционни медии в изгнание, депутатът отрече да е изричал нецензурна дума пред pdmnews.ru: „Не, не може да бъде. Това е изключено. В моя речник такива думи няма. Това може да изскочи на някого, в чийто речник това присъства, а в моя – не.“ Видеозаписът и стенограмата на заседанието обаче са публични.

Като източник за финансирането на исканата корекция Гартунг назова трите сектора, които по-рано описа като ефективни бенефициенти на текущата политика. „Парите трябва да се събират там, където ги има, в естествени монополи, в суровинния и финансовия сектор“, повтори той. Първото от предложенията на неговата фракция е възобновяване на контрола върху обществените поръчки на държавните компании и корпорации – конкретно поръчките към „взаимозависими лица“. Гартунг припомни, че през декември 2016 г. Думата е приела решение, което разрешава на тези компании да правят такива поръчки без процедури за конкурс. „Правителството ни обещаваше няколко пъти да се върне към този въпрос. Още Дмитрий Анатолиевич Медведев обещаваше. И въпреки това към него така и не се върнахме.“

Второто направление в предложенията засяга конкурентната среда. Депутатът отбеляза, че множество закони, приети през последните мандати, фиксират доминантна позиция на една-две компании в отделни сектори. Той посочи рекламния пазар, където според него провеждането на конкурси за разпределяне на площи е замразено за няколко години, и отделно се спря на маркетплейсовете: според писмено обръщение, с което разполага, комисията за руски производители достига 70% от стойността на стоката, докато за китайските производители тя е 1–2%. „Аз уважавам Китай – браво“, добави Гартунг, „но не за сметка на нашите производители.“

В сферата на данъчното облагане Гартунг се присъедини частично към предложение на ЛДПР за намаление на данъка върху доходите на физическите лица (НДФЛ), но със същественото условие, че липсата на бюджетна резерва не позволява снижение без съпоставимо допълнително постъпление. От тук той изведе пакет от три предложения. Първото повтори контрола върху взаимозависимите поръчки. Второто се отнася до петролния сектор: връщане към облагане с експортни мита и едновременно намаление на данъка върху добива на полезни изкопаеми. По описания от Гартунг механизъм това би снижило цената на нефта на руските преработвателни заводи и би елиминирало нуждата от „отрицателен акциз“ по т.нар. топливен демпфер, чрез който държавата сега връща пари на петролните компании, за да задържат цените на вътрешния пазар. Третото е възстановяване на ДДС при износ, диференцирано според дълбочината на преработка – модел, който според Гартунг Китай прилага повече от 40 години: суровинният износ не получава възстановяване, а високотехнологичният го получава в пълен обем.

Изказването приключи с твърдението, че всички тези предложения вече са внесени в Държавната дума и могат да се разглеждат. „Тези отрасли, които осигуряват отбранителната способност и технологическия суверенитет на страната, ще получат нужните пари. И тогава точно ще получим преимущество на бойното поле – и такива трагедии повече няма да има“.

Русия предвижда рекорден бюджет за държавни медии и пропаганда през 2026 г.

🇷🇺🔈 Правителството на Руската федерация е заложило рекордни средства за държавни медии и пропаганда в проекта за бюджет за следващата година, съобщава The Moscow Times.

Според новото предложение годишното финансиране за държавните телевизии, новинарски агенции и онлайн пропагандни инициативи ще достигне 146,3 млрд. рубли (около 1,77 млрд. долара). Това е ръст от 7% спрямо настоящата година и увеличение с 28% спрямо предвоенните нива от 2021 г.

Съпътстващите документи към проекта показват, че месечните разходи за държавна пропаганда ще достигнат 12,1 млрд. рубли (146 млн. долара) или близо 2,81 млрд. рубли (34 млн. долара) седмично. Основните получатели остават големите телевизии и агенции под държавен контрол:

• Russia Today: 32,08 млрд. рубли (388 млн. долара)
• ВГТРК: 24,69 млрд. рубли (299 млн. долара)
• Първи канал: 6 млрд. рубли (73 млн. долара) за съдържание + 20,68 млрд. рубли (250 млн. долара) за програмно разпространение заедно с НТВ и ТВ Център
• РИА Новости: 11,18 млрд. рубли (135 млн. долара)
• ТАСС: 5,01 млрд. рубли (61 млн. долара)
• ОТР: 1,86 млрд. рубли (22,5 млн. долара) + 2,42 млрд. рубли (29 млн. долара) по други пера
• Regnum: 157 млн. рубли (1,9 млн. долара)
• Комсомолская правда: 438,8 млн. рубли (5,3 млн. долара)

Допълнителни 731,8 млн. рубли (8,9 млн. долара) са отделени специално за усилия по насърчаване на прокремълско съдържание в интернет.

По данни на The Moscow Times от началото на пълномащабната война Русия е похарчила близо 500 млрд. рубли (6,05 млрд. долара) за държавна пропаганда. Въпреки това, интересът на аудиторията към медиите под държавен контрол продължава да намалява.

Телевизионната аудитория бележи осезаем спад: Първи канал е изгубил една четвърт от зрителите си от началото на 2022 г. НТВ – 13%, а водещото политическо предаване на Владимир Соловьов не успява да се класира в топ 50 по гледаемост.

В онлайн сегмента РИА Новости губи 12% от аудиторията си, а ТАСС – 3%.

Най-голям спад е отчетен при Комсомолска правда, определяна от Владимир Путин като любимия му вестник – броят на дневните потребители е намалял от 6,5 на 4,3 млн.

Междувременно Институтът за масова информация на Украйна съобщи, че Москва е организирала пропаганден тур до окупирания Донецк, за който е събрала група проруски активисти, журналисти и политици от осем държави, сред които Бангладеш, Белгия, Бразилия, Словакия, САЩ, Турция, Франция и Чехия.