Седмата жертва от „Велмарт“: Дядо Саша загина, прикривайки с тялото си дете.

🇺🇦🕯️ Човекът, който спря със собственото си тяло куршумите, насочени към малко дете по време на терористичното нападение в Киев от 18 април, е издъхнал от раните си в болницата. Местният чистач Олександр Григорович, известен на всички в квартала като дядо Саша, е седмата жертва на стрелбата в Голосиевския район на столицата, съобщи украинското издание Ukranews. Frontline Monitor вече отрази събитието в първите му часове.

Според кадри от охранителни и полицейски камери, публикувани от местният канал „Киев 24“, нападателят се връща втори път към входа на сградата, където в този момент вече има ранени хора. На тротоара стои ранено момче, а до него лежи окървавеният му баща. В мига, в който стрелецът открива огън по детето, чистачът се затичва и го покрива с тялото си. Самият той попада под куршумите. Медиците се борят за живота му повече от денонощие, но не успяват да го спасят заради тежки поражения на черния дроб, червата и стомаха.

По възстановка от украински медии всичко започва с битова свада в двора на жилищния блок, където живее нападателят; след първите изстрели той продължава стрелбата по улицата и се барикадира в супермаркет „Велмарт“ в квартал Демиивка, където взема заложници. Нападателят е 57-годишният Дмитро Василченков – роден в Москва, служил в украинските въоръжени сили в периода 1992-2005, чиито профили в социалните мрежи са изпълнени от публикации с антиукраинско и антисемитско съдържание.

Въоръжен е с 9-милиметрова карабина KelTec SUB-2000 и травматичен пистолет. И двете оръжия, според властите, са легално регистрирани. По обобщени данни при атаката загиват 7 цивилни и самият нападател, застрелян от полицията, а ранените са 13.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) квалифицира случая като терористичен акт. Успоредно с разследването на атаката украинското МВР образува наказателно производство за служебна небрежност срещу двама полицаи, напуснали мястото след първите изстрели и оставили там дете; министерството окачестви поведението им като „позорно“. На фона на тези данни саможертвата на Олександр Григорович придобива още по-голяма тежест в украинското публично пространство.

Съседите описват „дядо Саша“ като човек, излъчвал топлота към всички и особено към децата. Разказват, че със собствени средства е засадил елхи в двора, а в навечерието на Нова година ги е украсявал с бонбони – и когато децата ги изяждали, закачвал нови. Децата го наричали „дядо“, а той тях – „внуци“. Настоявал пред живеещите в сградата да садят и овощни дървета, за да радват двора с цвета си през пролетта и с плодовете си през лятото. В свободното си време се е занимавал с дърворезба.

Мечтата му, според съседите, била когато войната приключи, да изработи маса по цялата дължина на блока и да отпразнува победата заедно с обитателите на сградата. След смъртта му остава домашен котарак, който в момента броди самотно из входовете; хората от блока са поели ангажимент да се грижат за него и в памет на Олександр Григорович да засадят дървета в двора.