Шугай: Чешко-украинският дрон, който налага „зона на унищожение“ на руските войски.

🇺🇦🤝🇨🇿 9-та отделна бригада на Силите за безпилотни системи на Украйна представи дрона „Шугай“, който е предназначен за установяване на т.нар. „зона на унищожение“ за руските войски на повече от 50 км от фронтовата линия.

Платформата е създадена за поразяване на цели, разположени на разстояния над 50 км, където врагът разполага техника, радари и елементи за въздушната отбрана. Нейният дизайн съчетава изглед от първо лице (FPV) с фиксирана конфигурация на крилата, което осигурява значително по-голям обхват и продължителност на полета.

В съобщение на 9-та отделна бригада за безпилотни системи се посочва, че дронът запазва своята модулност, възможността за адаптация към различни бойни формирования и ниската си цена.

„Шугай“ е плод на партньорството между чешки и украински компании, подкрепено от ключовия принос на военните специалисти в 9-та бригада. Той съчетава модулност, гъвкавост и достъпност, използвайки аеродинамично издигане за по-добра производителност. Предварителните изпитания демонстрираха обещаващи резултати, а дронът вече се подготвя за първи бойни полети, допълват от бригадата.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано министърът на отбраната Денис Шмигал заяви, че щабни части вече могат да закупят дронове прехващачи директно чрез новата платформа за отбранителни доставки DOT-Chain Defence, написа Шмигал в Telegram.

Украйна започва историческо партньорство с Швеция.

🇺🇦🤝🇸🇪 Украйна ще започне обучение на пилоти и механици за Gripen E в началото на 2026 г. като част от историческо отбранително партньорство със Швеция, обяви президентът Володимир Зеленски на пресконференция.

Двете държави планират също да стартират съвместно производство на части и компоненти за самолети в Украйна до 2033 г. в сътрудничество с шведския производител Saab.

Дългосрочният договор предвижда доставка на 150 изтребителя Gripen – най-голямата военна сделка в историята на Европа.

Зеленски подчерта, че партньорствотоще укрепи противовъздушната отбрана на Украйна, но и ще постави основите на собствена аерокосмическа индустрия, която е способна да поддържа и модернизира съвременни западни самолети.

По-рано Украйна и Швеция се договориха да задълбочат партньорството в сферата на иновациите в отбраната, съобщи украинският министър на отбраната Денис Шмигал след подписването на писмо за намерения със шведския министър на отбраната Пол Йонсон в Стокхолм.

Латвия предаде на Украйна 21 бронирани машини Patria 6×6.

🇱🇻🤝🇺🇦 Латвия предаде на Украйна 21 бронирани машини Patria 6×6, с което завърши доставката на всички 42 единици, обещани по-рано тази година, съобщи Министерството на отбраната на Украйна.

Премиерът Денис Шмигал обяви предаването по време на официална церемония във военната база Адажи край Рига.

„Тези машини веднага ще постъпят на въоръжение в Силите за специални операции“, заяви Шмигал на 6 ноември, като благодари на латвийския министър на отбраната Андрис Спрудс, правителството и латвийския народ „за изключителното ниво на подкрепа“.

Министерство на отбраната на Латвия потвърди, че освен 21 бронирани машини Украйна ще получи резервни части, специализирани инструменти за ремонт и мобилна контейнерна работилница за поддръжка на терен.

Освен това Латвия достави 12 разузнавателни машини CVR (T) като част от по-широк пакет помощ. „Предаването на бронирана техника латвийско производство е значителна подкрепа за украинските защитници и възможност да се тества издръжливостта и ефективността на тези машини в реални бойни условия“, заяви министър Спрудс, цитиран от пресслужбата на латвийското министерство на отбраната.

Patria 6×6, произвеждана по лиценз в Латвия, е финландска многоцелева бронирана машина, способна да превозва войски и да се адаптира към различни мисии.

С тегло около 24 тона и полезен товар до 8,5 тона, тя развива скорост до 100 км/ч и има оперативен пробег от 700 км. Превозното средство отговаря на стандартите STANAG 4569 за защита срещу стрелково оръжие, артилерийски осколки и експлозии от мини.

Според Министерство на отбраната на Украйна първата партида машини Patria 6×6, доставена през септември, е била разпределена към 3-та отделна щурмова бригада.

През 2025 г. приносът на Латвия за отбраната включва още 2,2 млн. евро за инициативата PURL и финансова подкрепа за проекта на НАТО „Renovator“, който цели възстановяването на пет центъра за рехабилитация на военни в Украйна.

Шмигал заяви, че Киев продължава да разчита на „съвместни и решителни стъпки“ от партньорите за осигуряване на регионалната сигурност и призова за използване на замразени руски активи като механизъм за финансиране на репарации.

Patria 6×6 в момента е на въоръжение във въоръжените сили на Финландия, Швеция и Латвия, като годишният производствен капацитет в Латвия достига до 160 единици.

По-рано 78-ми въздушно-десантен полк на Украйна потвърди първото разполагане на италиански унищожители на танкове Centauro B1 с подобрена броня и сгъваема решетъчна защита. Оръдията 105 мм калибър увеличават мобилността и огневата мощ на украинските щурмови части.

14-и и 15-и пакет военна помощ от Хърватия за Украйна.

🇭🇷🤝🇺🇦 Хърватия отпусна 14-ия пакет военна помощ за Украйна и подготвя 15-и до края на годината, съобщи президентът Володимир Зеленски във вторник след разговори в Киев с хърватския вицепремиер и министър на отбраната Иван Анушич.

„Благодарни сме на правителството и народа на Хърватия за подкрепата към Украйна – и за всеки пакет военна помощ, включително 14-ия, който вече е отпуснат, и 15-ия, планиран до края на тази година“, заяви Зеленски след края на срещата.

Той допълни, че двете страни са обсъдили проекти по инициативата за противовъздушна отбрана PURL, използването на механизма SAFE на ЕС и партньорството в политиката за ветераните:

„Отделна и много актуална тема беше политиката за ветераните. Интересува ни опитът на Хърватия в тази област“, каза Зеленски.

Министърът на отбраната Денис Шмихал също се срещна с Анушич, за да обсъдят разширяване на партньорство в отбранителната промишленост, включващо инициативи за разминиране и съвместно производство на FPV дронове. Шмихал подчерта значението на хърватския опит в следвоенното възстановяване и реинтеграция на ветерани и приветства перспективата за участие в механизмите PURL и SAFE.

Според официални съобщения от хърватското министерство на отбраната посещението на Анушич в Киев е включвало подписване на писмо за намерения за съвместно производство на оръжия и бъдещо развитие на промишлените връзки.

Хърватски медии потвърдиха, че 15-и пакет помощ се подготвя в момента, а Загреб потвърди своя ангажимент за дългосрочна подкрепа на отбраната и следвоенното възстановяване на Украйна.

Frontline Monitor припомня: Двете страни подписаха Писмо за намерения за разширяване на съвместното производство на оръжия и задълбочаване на отбранително-промишлените връзки, като министърът на отбраната на Украйна заяви, че Хърватия е предоставила 13 пакета военна помощ досега, очаква се 14-и, а 15-и – преди края на годината.

Украйна започва износ на оръжие още през ноември.

Украински военнослужещ от 57-ма моторизирана бригада управлява FPV дрон на фронтовата линия в Харковска област, Украйна, 12 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Andrii Marienko

🇺🇦 Украйна започва износ на оръжие от собствено производство още през следващия месец по нова програма за контролиран износ. Това съобщи президентът Володимир Зеленски на заседание на правителството, проведено на 28 октомври.

Инициативата бележи първото подновяване на износа на оръжия след началото на пълномащабната инвазия в страната, като фокусът ще бъде върху произведено в излишък оборудване, като например морски дронове.

„Програмата за контролиран износ на нашите оръжия трябва да стартира още през ноември“, заяви Зеленски, цитиран от пресслужбата на президента. Той подчерта, че до края на годината Киев цели над половината от нуждите си за отбрана да бъдат покрити с оръжия от местно производство.

Президентът възложи на министъра на отбраната Денис Шмигал да осигури пълното изпълнение на целите за производство и доставки в няколко ключови категории дронове – FPV апарати, дронове-прехващачи и системи за дълбоки удари с голям обсег – до края на годината.

Украйна забрани износа на всички стоки с военно предназначение през 2022 г., за да даде приоритет на оборудването на своите въоръжени сили. Дискусиите за облекчаване на ограниченията започнаха миналата година, тъй като местното производство на оръжия се разшири бързо – особено в сферата на дроновете и средствата за електронна война.

Новата рамка за износ на Киев има за цел да създаде прозрачен процес за продажба на въоръжение в чужбина под правителствен контрол, като в същото време гарантира, че украинската отбрана остава основен приоритет.

Още през май Forbes Ukraine съобщи, че Киев се готви да вдигне забраната за износ на оръжия, тъй като местната отбранителна индустрия бележи бърз растеж. Предложените модели са насочени към балансиране на глобалните продажби с нуждите от местни доставки, а приходите от експорт ще са в подкрепа на въоръжените сили и местния отбранителен сектор.

„Путин се е объркал“ – Мерц обеща, че Германия няма да бъде сплашена.

🇩🇪⚔️🇷🇺 В своя реч пред Бундестага германският канцлер Фридрих Мерц обяви цялостен план за действие срещу руската хибридна война, насочена към заплахи като саботажи, шпионаж, кибератаки и дезинформация, съобщи Tagesschau в четвъртък.

Съветът за национална сигурност на Германия ще обсъди този план в следващите дни.

Мерц обвини Русия в опити за дестабилизация на Германия и Европа, отбелязвайки, че хибридните тактики целят да създадат несигурност, включително с действия в рамките на политическия спектър на страната.

Той заяви, че руският президент Владимир Путин е направил грешна преценка и Германия няма да се поддаде на сплашване от тези усилия, пише Tagesschau.

„Германия ще отблъсне офанзивата на несигурността, започната от руския президент Владимир Путин“, обещ Мерц. „Путин сгреши в сметките си. Няма да позволим да бъдем сплашени. Ще се защитим срещу това“, продължи той.

Мерц потвърди ангажимента на страната си за подкрепа към украинската отбрана и призова за оказване на по-голям натиск върху Москва, за да седне на масата за преговори.

Освен това той предложи замразените активи на руската централна банка да бъдат използвани за предоставяне на безлихвен заем за военна техника на Украйна в размер на 163 милиарда евро, чието изплащане ще зависи от това дали Русия плати репарации, според Tagesschau.

По-рано беше съобщено, че Киев и Берлин подсилват своето партньорство в отбранителната сфера с ново споразумение, подписано от украинския министър на отбраната Денис Смихал и германския му колега Борис Писториус.

Brave1 стартира нова грантова програма за модерни оръжия

🇺🇦 Украинският инкубатор за отбранителни технологии Brave1 съобщи за обновяването на грантовата програма за финансиране на ускорена разработка на балистични и зенитни ракети.

Инициативата, представена на събитието „Решаващи иновации: следващите стъпки на Украйна в технологичната война“, предвижда до 150 млн. гривни (3,6 млн. долара) за реализация на проекти, които са свързани с взривни вещества, ракетни системи и изкуствен интелект.

Целта е ускорено внедряване на технологични „game changers“ директно на бойното поле. Ключови приоритети са създаването на украински еквивалент на реактивната артилерия и разработването на нови решения за ПВО.

На събитието вицепремиерът и министър на дигиталната трансформация Михаило Федоров посочи ролята на технологиите за устойчивостта на украинската отбрана. Министърът на отбраната Денис Шмихал също присъства, акцентирайки над сътрудничество между държава, армия и технологичен сектор.

Грантовете ще бъдат в размер от 500 хиляди до 8 милиона гривни. Определени бяха 70 приоритетни области в координация със силите за сигурност и отбрана. Процедурата за разглеждане е съкратена до около шест седмици.

Общият бюджет до края на тази година възлиза на 2,7 млрд. гривни (65,5 млн. долара) с краен срок за кандидатстване до 9 септември 2025 г. Програмата има за цел да увеличи местното производство на усъвършенствани оръжия и да намали зависимостта от чуждестранни доставки, като подпомогне разработката на балистични и зенитни системи от ново поколение.

Министрите на отбраната на Румъния и Украйна проведоха разговор.

📸 Снимка: Ministry of Defence of Ukraine

🇺🇦🤝🇷🇴 Министърът на отбраната на Украйна Денис Шмихал проведе онлайн разговор с румънския вицепремиер и министър на националната отбрана Ливиу-Йонуц Моштяну.

Страните обсъдиха текущото състояние на двустранното сътрудничество в сектора на отбраната и перспективите пред него. Денис Шмихал благодари на Румъния за ролята ѝ в обучението на военнослужещи от украинските въоръжени сили, включително пилоти, както и за значителната практическа подкрепа, включваща 22 транша военна помощ, доставени на Украйна от началото на пълномащабната война.

Освен това разговорът засегна напредъка на съвместните производствени усилия. Ръководителите на министерствата на отбраната се съгласиха да ускорят двустранните инициативи, за да подсилят значително отбранителните способности на страните си, включително в рамките на европейската инициатива SAFE.

„Съгласихме се да продължим тясното сътрудничество за напредък в нашата обща сигурност и регионална стабилност, с планове за провеждане на лична среща в близко бъдеще“, заяви Денис Шмихал.

Украйна е изпълнила 81% от ангажиментите си по Споразумението за асоцииране с ЕС.

🇺🇦🇪🇺 Украйна е изпълнила 81% от ангажиментите си по Споразумението за асоцииране с ЕС, обяви министър-председателят Денис Шмихал след десетото заседание на Съвета за асоцииране Украйна-ЕС.

Той подчерта значителния напредък в областите на интелектуална собственост, образование, обмен на информация, хуманитарна политика, правосъдие, обществени поръчки и национална сигурност. В изброените сфери страната е изпълнила поетите задължения на повече от 90%.

На 21 март беше проведе осмото заседание на Комитета за асоцииране между Украйна и ЕС, което беше първо след почти четиригодишно прекъсване заради пълномащабната руска инвазия.

Комитетът е най-висшият експертен орган на асоциацията, състоящ се от представители на министерства, предимно заместник-министри по европейската интеграция. На заседанията на комисията представители на Украйна и Евросъюза обсъждат напредъка по изпълнението на Споразумението за асоцииране и въпроси на двустранното сътрудничество.

Олександър Илков, генерален директор на Правителствената служба за координация на европейската и евроатлантическата интеграция, заяви, че през 11-те години от сключването на споразумението за асоцииране страната му е постигнала значителен напредък в прилагането му.

„Към днешна дата 81% от нашите задължения по споразумението за асоцииране са въведени в украинското законодателство“, заяви той и добави, че успоредно с прилагането му, Европейската комисия и Украйна проверяват съответствието на украинското законодателство с правото на ЕС.

„Вече приключихме двустранните срещи по три от шестте клъстъра, а именно „Основи на процеса на присъединяване към ЕС“, „Вътрешен пазар“ и „Външни отношения“, обясни той.

Отбелязва се, че според онлайн системата за наблюдение на изпълнението на плана за действие за изпълнение на Споразумението за асоцииране с ЕС най-високи са показателите в следните сфери:

• интелектуална собственост – 98%;
• образование, обучение и младеж – 97%;
• статистика и обмен на информация – 96%;
• хуманитарна политика – 94%;
• правосъдие, свобода, сигурност, права на човека – 93%;
• обществени поръчки – ​​92%;
• политически диалог – 91%;
• национална сигурност и отбрана – 91%;
• предприемачество – 91%
• митнически въпроси – 91%.

Преговорите за присъединяване на нови държави към ЕС са разделени на 35 глави, 33 от които са обединени в 6 тематични клъстера, които се отварят на свой ред. Клъстерът „Основи на процеса на присъединяване към ЕС” се отваря първи и се затваря последен. Глави 34 („Институции“) и 35 („Други въпроси“) ще бъдат разгледани отделно. За всяка от тези глави ЕК извършва официален преглед на съответствието на законодателството на Украйна и Европейския съюз.

Правителството очакваше да започне първия клъстър от преговори с ЕС през април и още два клъстъра през юни. Освен това целта е по време на датското председателство на ЕС да започнат преговори по още три клъстера.

Освен това се съобщава, че Унгария е използвала принципа на единодушието на решенията за разширяване на ЕС, за да блокира напредъка на Украйна по пътя към присъединяване. Според европейски медии тя е поискала Украйна освен пътните карти да представи и план за защита на националните малцинства.

ЕС отпусна нови 2,1 милиарда евро за Украйна от замразените руски активи.

🇪🇺🇺🇦 Европейският съюз отпусна допълнителни 2,1 милиарда евро от печалбите от замразени руски активи в подкрепа на Украйна, съобщава Европейската комисия. По-рано днес ЕС вече прехвърли 1 милиард евро на Украйна от тези печалби.

Тази седмица Европейският съюз поиска 2,1 милиарда евро неочаквани печалби от замразени активи на Руската централна банка, държани в централни депозитари. Тази сума е вторият такъв трансфер след първоначалния транш, разпределен през юли 2024 г. Предоставената сума покрива приходите, натрупани през втората половина на 2024 г.

„Благодарни сме на нашите партньори за подкрепата на икономиката и бързото възстановяване на страната ни“, заяви украинският министър-председател Денис Шмихал след среща с еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис в Брюксел.

Западните държави замразиха около 300 милиарда долара руски активи, след като Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Приблизително две трети от тях се намират в Европа.

Киев призова чуждестранните си партньори да конфискуват активите и да ги насочат към усилията за отбрана и възстановяване на Украйна, но западните лидери се колебаят да извършат тази стъпка, страхувайки се от правни, политически и икономически капани.

Вместо това членовете на Г-7 се съгласиха да предоставят на Киев заем от 50 милиарда долара за извънредно ускоряване на приходите, който ще се изплати с постъпления от замразените активи. ЕС предостави около 20 милиарда долара като част от заема, докато други 20 милиарда долара са поети от САЩ, а останалите от Обединеното кралство, Канада и Япония.

„Ние изпълняваме обещанието си да подкрепим Украйна“, каза Домбровскис. „Помощта предоставя решаващо финансиране на Украйна и кара Русия да плати за своята агресия.

Украйна получи 970 милиона долара, обезпечени от руски активи.

🇺🇦💰🇬🇧 Украйна получи 970 милиона долара като първа вноска от приноса на Обединеното кралство към заема на Г-7, обезпечен със замразени руски активи, съобщи украинският министър-председател Денис Шмихал на 7 март 2025 г.

Обединеното кралство обеща да отпусне общо 2,9 милиарда долара на три равни вноски като част от схемата за извънредно ускоряване на приходите на Г-7 на обща стойност 50 милиарда долара.

„Средствата ще отидат за укрепване на отбранителните способности на Украйна“, гласи публикация на Шмихал в X. „Благодарен съм на Кийр Стармър, правителството на Обединеното кралство и нашите партньори от Г-7 за механизма, чрез който руските пари да работят за Украйна.“

В началото на пълномащабната война през пролетта на 2022 г. държавите от „Групата на седемте“ блокираха близо 300 милиарда долара руски суверенни активи. Заемът от 50 милиарда долара, поет главно от САЩ и ЕС, ще бъде насочен към нуждите на отбраната и възстановяването на страната и изплатен от приходите от замразените активи.

„Очакваме всички суверенни активи на Руската федерация да бъдат конфискувани и прехвърлени в полза на страната ни в бъдеще“, отбеляза още Шмихал.