Архивни документи показват бункери в Киев 90 метра под земята

🔙 В началото на 50-те години на миналия век в Киев е проектиран един от най-дълбоките резервни комуникационни възли на СССР – Обект №05 на Министерството на комуникациите, гласят разсекретени документи, открити преди няколко години в Руския държавен архив на икономиката (РГАЕ), които очертават мащаба на проекта и неговата роля в системата за стратегически комуникации на съветската държава.

Обект №05 е петият дълбок „укрит резервен телефонно-телеграфен възел“ на министерството. Първите три са били изградениблизо до станциите на метрото „Белорусская“, „Таганская“ и „Киевская“ в Москва, четвъртият в Ленинград, а този в Киев става следващият елемент от тази мрежа. Данни от проектното задание от 10 октомври 1953 г. показват подпис от министъра на комуникациите Н. П. Сурцев, според който обектът е бил разположен в подземни изработки на киевското метро, които вече са съществували в района на станция „Университетска“.

Избраното решение е показателно за съчетаването на гражданска инфраструктура и военно-стратегически задачи. По време на проектната фаза строителството на метрото в Киев е било временно спряно. Нереализираните тунели около бъдещата станция „Университет“ са използвани като база за изграждането на защитен комуникационен възел. След подновяване на метрото трасето е коригирано, а станцията е изградена в непосредствена близост, но отделно от подземния комплекс. Подобна адаптация на метростроеж за нуждите на дълбок защитен обект е рядък пример за функционално препроектиране в зората на Студена война.

Проектната документация уточнява дълбочината на възела от 90 метра. Обектът е трябвало да издържи директно попадение на авиобомба с тегло 10 000 кг, а входовете – удар от 5 000 кг. По стандартите за онова време това ниво на защита на практика е било считано за максимално за конвенционални средства за поразяване. Имайки предвид дълбочината, разрушаването му с неконвенционални средства би изисквало значително по-мощно въздействие.

Функционално Обект №05 е замислен като комплексен резервен възел за междуградска телефонна и телеграфна връзка, включително с резервиране на канали за Министерството на отбраната и за отдел „С“ на МВР на СССР. Проектът предвижда интеграция с действащата мрежа на МТС и АТС, както и осигуряване на устойчивост с кабелни полукръгове около Киев и дублиране на входящите линии. Комутационната зала е планирана за 100 междуградски връзки, а част от оборудването следва да бъде общо за гражданските и ведомствените комуникационни структури.

Схемата отразява логиката на съветската система за контрол в условията на потенциален въздушен удар – децентрализация чрез дълбоки резервни центрове извън столицата на съюза, но свързани с ключовите военни и административни структури. В този смисъл обектът в Киев не е изолиран случай, а част от широка инфраструктура за осигуряване на непрекъсваемост на управлението.

Актуалният статут на съоръжението не е публично известен. Наличната информация е базирана на архивите от 50-те години на миналия век. Те обаче показват, че под съвременния градски слой на Киев има инфраструктурен пласт, проектиран не само за транспорт, но също така за стратегическа устойчивост в условия на глобална конфронтация.