Украйна не забравя своите герои – военни и цивилни се завърнаха от руски плен навръх Деня на независимостта.

🇺🇦 В Деня на независимостта на Украйна беше проведена 68-ата размяна на пленници с Руската федерация, при която обратно у дома се завърнаха военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна, Националната гвардия, Държавната гранична служба и цивилни лица, повечето от които са били в плен от пролетта на 2022 г.

За новата размяна съобщи украинският президент Володимир Зеленски, който уточни, че у дома се завръща журналистът Дмитро Хилюк, отвлечен в Киевска област през март 2022 г.

„И това е възможно благодарение на нашите войници, попълващи обменния фонд за Украйна. На нашия екип, който работи всеки ден. На партньорите, които помагат“, написа президентът в официалния си Telegram канал и добави, че размяната на военнопленници продължава. Държавният глава благодари на посредниците от ОАЕ и „всички, които с работата си правят възможно нашите хора да се върнат“.

В рамките на последната размяна в Украйна се завърнаха не само военни, но и цивилни, съобщи Координационният щаб по въпросите на отношението към военнопленниците (КЩОП) и уточни, че от руски плен са освободени общо осем украински цивилни.

Сред освободените войници са представители на почти всички клонове на отбранителните сили: десантно-щурмови войски, военновъздушните сили, военноморски сили на ВСУ, както и войници от Териториалната отбрана, Националната гвардия и Държавната гранична служба.

Всички освободени защитници идват от редовия и сержантския състав, като почти всеки един от тях е прекарал в плен повече от три години, се посочва в съобщението на КЩОП. През първите дни от войната тези мъже са участвали в отбраната на Мариупол, Луганско, Донецко, Харковско, Запорожко, Херсонско, Николаевско, Киевско и Сумско направление и са осигурявали охраната на АЕЦ Чернобил.

Освен това има освободени лица, отвлечени от временно окупираните земи, включително в Крим, и изпратени в руски плен. Най-накрая на свобода излязоха журналистите Дмитро Хилюк и Марк Калиуш, които бяха незаконно задържани от окупаторите през 2022 и 2023 г.

Сред цивилните е медикът Сергий Ковальов от батальона „Хоспиталиери“, спасявал живота на защитници и цивилни в „Азовстал“. У дома се завръща още бившият кмет на град Херсон Володимир Миколаенко, който не е сътрудничил на врага.

Върнатите украинци ще получат пълния спектър от медицинска помощ, която им е необходима, като всеки от тях ще премине преглед и лечение, съобщиха от Координационния щаб. Освен това те ще получат съответните плащания от държавата, ще преминат рехабилитация и реинтеграция в обществото след продължителна изолация.

„Координационният щаб продължава работата по издирване, документиране и връщане на всеки, който се намира в руски плен“, увериха от КЩОП. Много от освободените вече са успели да се видят с близките си, разказа началникът на Офиса на президента Андрий Ермак.

„Размените продължават. Задача на президента е да върне всички. Работим“, гласи кратко съобщение, публикувано от Ермак в Telegram.

Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) публикува поредица от снимки, показваща момента на завръщането на граничарите и отбеляза, че зад всяка снимка стои „не просто събитие, а нечий живот, нечие чакане, нечии молитви“.

„Това не са просто кадри – това е връщане на нашите хора и изцелението на техните семейства. Нашите войници и нашите хора винаги знаят: държавата се бори за всеки. Днес се състоя поредна размяна на пленени. И пак прозвучаха най-важните думи: Добре дошли у дома!“, отбеляза от ведомството, уточнявайки, че един от освободените граничари е бил считан за безследно изчезнал.

Ръководителят на украинското МВР Игор Клименко съобщи, че освободените от плен включват служители на Националната гвардия и сержантския и редовия състав.

„Част от нашите бяха в плен от 2022 г. Те знаеха, че Украйна се бори за тях, така както те се бориха за Родината. И те я дочакаха – сложният процес на размяна завърши с успех. Следва възстановяване, път към дома и прегръдки с близките“ – разказа Клименко, по думите на когото, повечето от тях са с рани и редица сериозни здравословни проблеми.

Всеки от тях ще получи пълноценна медицинска, социална и психологическа подкрепа, заедно с преминаване на рехабилитация, увери министърът.

„Най-силните емоции са да видиш как нашите хора се звръщат на родна земя. Особено в Деня на независимостта на Украйна“, завършва публикацията на министъра в Telegram.

Киевска област въведе нова локализирана система за въздушна тревога.

27-годишната Дария Славицка се укрива в метростанция с 2-годишния си син Емил по време на руска атака с дронове и ракети срещу украинската столица Киев, 9 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Alina Smutko

🇺🇦 Киевска област въведе нова локализирана система за въздушна тревога, която има за цел да намали значително прекъсванията за гражданите и бизнеса на фона на засилените руски въздушни атаки срещу Украйна.

Преди това заплахата от руска атака задействаше аларма или в цялата област, или в цялата столица, или и в двете, което често означаваше, че тя е активна, дори когато заплахи като дронове са далеч.

Много обществени институции като училища и бизнеси като ресторанти и заведения имат политика за затваряне или спиране на дейността по време на въздушни тревоги.

Според Европейската бизнес асоциация (EBA) 41% от бизнеса съобщава за оперативни ограничения поради чести регионални въздушни тревоги, като някои губят до 50% от работното си време.

„При сегашната система бизнесите са принудени да спират дейността си в цели области, дори когато заплахата е далеч“, заяви Светлана Михайловска, заместник-директор по застъпничество в EBA.

„Това засяга производството, търговията на дребно, логистиката — всеки сектор, който е зависим от времето“, обясни тя.

За да реши този проблем, Украйна проведе изпитания на нов модел за локализирана тревога. Новата система премина първите си тестове с положителни резултати в Херсонска област на 10 януари 2025 г. Оттогава тя постепенно беше въведена в Черкаска, Харковска, Днипропетровска и наскоро Киевска област, където регионалният губернатор Микола Калашник потвърди старта ѝ на 24 юли.

„От 1 януари въздушната сирена в нашия регион е звучала 405 пъти с обща продължителност от 1018 часа – над 40 пълни денонощия живот под заплаха. Въвеждаме нови инструменти, за да се справяме с това по-добре“, написа той.

Системата остава в тестов режим, като се очаква национално внедряване до края на годината, заяви Олександър Шептун, служител на отдела за мерки за гражданска защита към Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

„Няма единен стандарт. Всеки регион управлява внедряването независимо, а отговорността лежи върху регионалните военни администрации“, обясни Шептун пред Kyiv Independent.

Дискусиите за локализирана система за предупреждения започнаха още през 2023 г. По това време Киев обмисляше тестове на модел в израелски стил, базиран на предупреждения на ниво квартал с радар и мобилни мрежи. Въпреки това, през юли 2025 г. градските власти обявиха, че подходът не е подходящ за градския пейзаж на Украйна и за характера на заплахи от дронове, поради което планът беше изоставен.

Въпреки че внедряването на собствената система на Украйна се случва по-бавно от очакваното поради техническа сложност и нуждата от тясна координация между военни, служби за извънредни ситуации и местни власти, разширяването ѝ се разглежда като ключова стъпка за подпомагане на хората да останат в безопасност, без излишно да се нарушава живота им.

Русия е използвала новата си стелт крилата ракета при ударите срещу Киев

📸 Снимка: ДСНС

🇷🇺🚀🇺🇦 Украинските власти потвърдиха откриването на отломки от най-новата руска крилата ракета със стелт технология Х-69 след мащабния въздушен удар по Киев.

Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС) съобщи, че екипи за обезвреждане на бомби са неутрализирали бойната глава на свалената ракета Х-69, попаднала в двора на жилищен дом в покрайнините на Киев.

„Сапьори от ДСНС обезвредиха бойната глава на свалена руска ракета Х-69, която беше попаднала в близост до жилищна сграда след поредната вражеска въздушна атака и можеше да детонира всеки момент“, съобщиха от агенцията.

Боеприпасът е бил внимателно натоварен със специализирано оборудване и транспортиран за унищожаване на сигурно място.

Военновъздушните сили на Украйна заявиха, че ракетата е била прехваната, преди да достигне целта си и отбелязаха, че е носила касетъчна бойна глава.

Вадим Кушников, изпълнителен директор на Militarnyi и авиационен експерт, заяви, че оръжието представлява сериозна еволюция в ударните способности на Русия.

„Що се отнася до бойния обхват на тази крилата ракета, наблюдателите цитират цифри до 400 км, което е съпоставимо с изявленията на конструкторско бюро „Радуга“, разработчик на тази система, за 290 км“, уточни Кушников.

Той отбеляза, че страната му не се сблъсква за първи път с Х-69, като ракетата е била използвана за удари срещу Украйна и в миналото, включително удара, унищожил най-голямата електроцентрала в Киевска област, Триполската ТЕЦ, през април 2024 г.

„Видяхме, че това оръжие показва значителен разрушителен потенциал, тъй като централата беше изведена от експлоатация за дълъг период от време“, отбеляза той.

Що се отнася до платформите за изстрелване, Кушников обясни произхода на Х-69 в семейството на руските ракети въздух-земя.

„Х-69 е продължение на серията Х-59, по-точно MK2. Последната може да се използва с широк кръг руски изтребители и бомбардировачи. Най-вероятната платформа за изстрелване е Су-57, но може да се изстрелва и от самолети Су-30МК, Су-35 и Су-34“, каза Кушников.

„Струва си да се отбележи, че ракетата е проектирана предимно за използване с руския изтребител от пето поколение Су-57, както подсказва ергономичният ѝ дизайн и съвместимостта с вътрешните оръжейни отсеци.“

Въздушната атака над Киев беше част от по-широка вълна от удари по цяла Украйна, които според официални лица са включвали стотици дронове и ракети, изстреляни по критична инфраструктура.

Френско-естонска компания достави на Украйна роботизирани платформи за разминиране.

🇫🇷🇪🇪🇺🇦 Финансирани от Франция безпилотни наземни системи, разработени съвместно от естонската Milrem Robotics и френската CNIM Systèmes Industriels, ще бъдат доставени на Украйна в подкрепа на операциите по разминиране в засегнатите от конфликта региони.

Според Milrem Robotics, шест безпилотни системи за прочистване на маршрути (Route Clearance Unmanned Systems – ROCUS), базирани на платформата THeMIS, ще бъдат предоставени на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС) като част от финансирана от френското правителство инициатива. Системите са проектирани да идентифицират и неутрализират взривни заплахи, като опазват операторите от пряк контакт с опасността.

„Гордеем се, че продължаваме да подкрепяме Украйна чрез договора с CNIM Systèmes Industriels. Безпилотните платформи THeMIS вече са доказали гъвкавост и надеждност в различни оперативни условия в Украйна и други страни“, заяви главният изпълнителен директор на Milrem Robotics, Кулдар Веерси.

Системите ROCUS комбинират специализиран модул на CNIM за прочистване на маршрути с гъсеничната платформа THeMIS, проектирана за достъп до труден терен и за поддръжка в бойни условия. Според производителите, системата позволява на сапьорите дистанционно да проверяват и обезвреждат взривни устройства, като значително повишава безопасността и ефективността при работа в рискови зони.

Новите шест машини ще разширят наличния украински флот от системи за разминиране, базирани на THeMIS. Milrem посочва, че общо 15 техни платформи вече са доставени в Украйна, в които се включва и първата партида от седем ROCUS системи, предоставена през 2022 г.

Целта на доставката е да подпомогне украинските власти в обезопасяването на пътища, връщането на достъпа до селскостопански земи и реконструкцията на разрушени от войната населени места. Основен оператор на системите ще бъде Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС), като те ще бъдат използвани в хуманитарни и възстановителни мисии в минирани райони.

Milrem Robotics подчертава, че в момента THeMIS се използва или разработва в 19 държави, което я прави най-разпространената безпилотна наземна платформа в своя клас. Системата се използва за логистика, наблюдение и разминиране в редица бойни театри.

„Партньорството ни с CNIM за предоставяне на ROCUS демонстрира силата на европейското отбранително сътрудничество и ангажимента за предоставяне на реални способности в подкрепа на Украйна“, допълни Веерси.

Украйна репатрира телата на 909 загинали военнослужещи.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украйна е репатрирала телата на 909 военнослужещи, загинали в сраженията срещу пълномащабната инвазия, съобщи Координационният щаб за лечение на военнопленниците.

Това бяха войници, които участваха в украинската отбрана в секторите Бахмут, Вугледар, Луганск, Курахове, Покровск и Запорожие, като голяма част от телата бяха върнати от моргите на руската армия.

Усилията за връщане на телата на загиналите войници бяха проведени в сътрудничество с няколко правителствени и военни агенции – Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Министерството на вътрешните работи (МВС), Службата за изчезнали лица при специални обстоятелства, Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС), Въоръжените сили (ВСУ) и комисаря по правата на човека към Върховната рада. Украинските власти благодариха и на Международния комитет на Червения кръст за оказаното съдействие.

Женевските конвенции постановяват, че хората, които са загубили живота си по време на война, имат право на достойно погребение. Над 46 000 украински войници са били убити на бойното поле от началото на пълномащабната инвазия на Русия на 24 февруари 2022 г. съобщи в интервю за NBC украинският президент Володимир Зеленски на 16 февруари 2025 г.

Между 60 000 и 100 000 украински войници са били убити в пълномащабната война, а други 400 000 са тежко ранени и не могат да участват отново в бойните действия, според оценки на The Economist, публикувани на 26 ноември 2024 г.

Според последното изказване на Зеленски, 380 000 украински войници са ранени от избухването на пълномащабната война, а „десетки хиляди“ са изчезнали в бой или са държани в руски плен.

Към 28 март 2025 г. Въоръжените сили на Руската федерация са загубили 910 750 военнослужещи на украинското бойно поле от началото на своята пълномащабна инвазия, според ежедневен доклад на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Притиснат да приеме примирие в Украйна, Путин вероятно ще налага свои собствени условия.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се среща с руския си колега Владимир Путин по време на срещата на върха на Г-20 в Хамбург, Германия, 7 юли 2017 г.
📸 Снимка: AP Photo/Evan Vucci

🇺🇦🕊️🇷🇺 Сигнализирайки своята готовност за примирие, Украйна изпрати на Кремъл сложно предизвикателство в момент, когато руската армия разполага с надмощие на бойното поле: трябва ли Москва да приеме примирие, отказвайки се от надеждите за нови завоевания, или е по-добре да отхвърли предложението, рискувайки да провали предпазливото сближаване с Вашингтон?

Руският президент Владимир Путин многократно изключи възможността за временно прекъсване на военните действия, заявявайки, че подобен сценарий би бил от полза единствено на Украйна и нейните западни съюзници, тъй като ще им позволи да попълнят арсеналите си. Той настоява, че Москва се интересува от всеобхватно споразумение, което да гарантира трайно уреждане.

Кремъл реагира предпазливо на новината, че Украйна приема предложеното от САЩ примирие по време на срещата в Саудитска Арабия във вторник, отбелязвайки, че е необходимо да се запознае с конкретни подробности за дискусиите, преди да изрази мнението си.

Внимателният подход на Кремъл говори, че Путин е напълно наясно с рисковете, произлизащи от евентуалното отхвърляне на предложението, което е способно да провали колебливите усилия за нормализиране на отношенията между Русия и САЩ.

Наблюдатели посочват, че вместо пълно отхвърляне Путин вероятно ще предложи примирието да се обвърже с определени условия, които биха защитили интересите на Москва.

Военнослужещи от 5-та бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) държат плакат в знак на благодарност към САЩ за подкрепата на фронта край Торецк, Донецка област, Украйна, вторник, 11 март 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Roman Chop

Защо Кремъл ще се противопостави на примирието?

През изминалата година руските войски държаха инициативата на бойното поле, като постигнаха бавни, но стабилни успехи в няколко участъка от 1000-километровата фронтова линия. Темпото на руското настъпление се ускори през есента, когато силите ѝ превзеха най-голямата територия от началото на войната.

Украйна се опита да си върне инициативата с изненадващото си нахлуване в Курска област, което започна в началото на август и имаше за цел да отвлече вниманието на руските войски от тяхната офанзива в Донбас и да донесе териториални завоевния, които потенциално биха могли да бъдат използвани като разменна монета в мирните преговори, давайки възможост на Киев да си върне територии. Операцията в Курска област обаче отклони съществени украински ресурси от битката за Донецка област, което отчасти допринесе за относително успешната руска кампания в региона. Сега украинските части на руска територия се намират на ръба да загубят и последния си останал плацдарм в Курска област под тежестта на руския натиск.

Освен това Москва опустоши украинската критична инфраструктура, нанасяйки десетки удари с крилати ракети, балистични ракети и дронове, които унищожиха по-голямата част от капацитета ѝ за производство на електроенергия.

Путин многократно е заявявал, че временното спиране на военните действия в момент, когато руските сили твърдо държат инициативата, единствено ще позволи на изтощените украински войски да получат така необходимата им пауза за почивка и превъоръжаване.

„Що се отнася до уреждането на ситуацията, бих искал да подчертая, че то не трябва да е насочено към краткотрайно примирие – някаква пауза за прегрупиране на войските и превъоръжаване с цел продължаване на конфликта – а към дългосрочен мир“, подчерта руският президент.

Многобройни изявления на руски официални лица сочат, че на този етап Москва няма намерение да приема каквито и да е било войски от страните-членки на НАТО като наблюдатели по бъдещо мирно споразумение.

На тази снимка, предоставена от Украинската служба за спешна помощ, се виждат изгоряла кола и повредени жилищни сгради, в резултат на руска ракетна атака срещу района, Кривой Рог, Украйна, сряда, 12 март 2025 г
📸 Снимка: ДСНС України

Какво иска Путин?

Ключовите цели на Путин остават същите като обявените от него в телевизионното обръщение, с което обяви началото на т.нар. „специална военна операция“: Украйна да се откаже от членство в НАТО, да редуцира армията си до критично ниски нива и да защитава руския език и култура, за да запази страната в орбитата на Москва. В допълнение към това, Путин изисква пълното украинско изтегляне от четирите незаконно анексирани области, пълният контрол над които продължава да е мираж за руската армия, повече от 3 години след началото на пълномащабната инвазия.

Официални лица на Кремъл посочиха още, че всяка една бъдеща мирна сделка трябва да включва размразяване на руските активи на Запад и премахването на останалите санкции, въведени от ЕС и САЩ. Администрацията на Тръмп постави на масата потенциално облекчаване на санкциите.

Наред с това Путин многократно е изтъквал необходимостта от „отстраняване на първопричините за кризата“, препратка към искането на Кремъл да оттегли военното струпване на НАТО близо до руските граници, което той описва като основна заплаха за своята сигурност.

Путин е настоявал многократно, че украинският лидер Володимир Зеленски, чийто мандат изтече през изминалата година, няма легитимност за подписването на мирно споразумение, без да отчита реалностите като въведеното в страната военно положение, което не позволява провеждането на избори, както и практическата невъзможност за подобен ход до края на войната. От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп подчерта още веднъж необходимостта от провеждането на избори в страната, повтаряйки основните опорни точки на руската пропаганда.

На тази снимка, предоставена от пресслужбата на 65-та механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), военнослужещи тренират на военен полигон в Запорожка област, Украйна, 10 март 2025 г.
📸 Снимка: Andriy Andriyenko/Ukraine’s 65th Mechanised Brigade via AP

Какво друго може да поиска Москва?

Някои наблюдатели отбелязват, че вместо категоричен отказ на предложението за прекратяване на огъня, вероятно Путин ще постави няколко условия.

Прокремълският коментатор Сергей Марков заяви, че Москва може да се съгласи на примирие, ако съюзниците на Украйна спрат доставките на оръжия към Киев. САЩ заявиха, че са пуснали отново доставките на оръжия и обмена на разузнавателни данни, след като още този вторник в Саудитска Арабия беше постигнато съгласие за примирие,

„Русия може да каже „да, но“ на предложение за спиране на огъня, като приеме предложението за примирие при условие, че бъде наложено ембарго върху доставките на оръжие за Украйна“, пише Марков.

Руският президент Владимир Путин присъства на среща на Фондация "Защитниците на Отечеството" в Москва, Русия, четвъртък, 6 март 2025 г.
📸 Снимка: Mikhail Metzel/Sputnik

Друго желание на Москва е провеждането на президентски избори в Украйна, които биха могли да се проведат едва след като Украйна отмени военното положение.

„Мирът би позволил на Русия да влияе върху украинската политика и да използва мирни средства за гарантиране на приятелски отношения“, каза Марков.

Московският геополитически експерт Алексей Наумов също прогнозира, че Русия вероятно ще приеме предложението за прекратяване на огъня, ако то доведе до избори в Украйна.

„Има парадокс в тези преговори и мирни инициативи – Украйна и Русия се борят за вниманието на Доналд Тръмп и се стремят да подобрят позициите си с негова помощ“, обобщи той в коментар, публикуван в социалните медии.

Сам Грийн от Центъра за анализ на европейската политика сподели, че е трудно да си представим Путин да даде своето категорично „не“ на предложеното примирие и добави, че ръководителят на Кремъл „в някои отношения вече е постигнал повече чрез преговорния процес... отколкото успя да постигне за дълго време на бойното поле“, описвайки краткото спиране на военната помощ на САЩ за Украйна и разговорите за отмяна на санкциите като „големи победи“ за Русия.

Изявленията на рус срещу временно примирие просто означават, че Русия „е малко вероятно да се съгласи на прекратяване на огъня, без да извлече различни неща по пътя“, обясни Грийн.

„Прекратяването на огъня, от който може да се интересува, съвсем очевидно не е прекратяването на огъня, от който може да се интересуват украинците или европейците, въпреки че американците може да са по-податливи в това“, добави той.

„Москва има всички основания да вярва, че ако този процес се приземи някъде, той ще се приземи на място, което малко или много отговаря на руските условия, стига процесът да се ръководи от Вашингтон“, заключи Грийн.

Силен пожар гори малко след атака на руски дрон в близост до Одеса, Украйна, вторник, 11 март 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Michael Shtekel

11 жертви и 30 ранени при руски обстрел срещу Добропиля, Донецка област.

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе пореден масиран обстрел по град Добропиля в Покровски район, западната част на Донецка област, убивайки най-малко 11 цивилни и ранявайки 30 други.

При атаката са загинали най-малко 11 души, а други 30 са ранени, ударът е засегнал осем пететажни сгради, една административна сграда и 30 леки автомобила, а пожари избухнаха в жилищни сгради и административна сграда, се посочва в доклад, публикуван в събота сутринта от Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС).

Докато служители на противопожарна служба са се борили с огнената стихия, руските войски са нанесли повторен удар по града с ирански дрон “Шахед-136”, който е унишожил пожарната кола.

До началото на пълномащабната руска инвазия, Добропиля беше дом на близо 30 000 души. Градът е разположен на около 20 километра северно от ключовия логистичен център Покровск, за който в момента се водят ожесточени сражения.

Frontline Monitor припомня: в нощта срещу 7 март масирана въздушна атака на руските сили доведе до поражения по енергийната инфраструктура в Харковска, Полтавска Тернополска, Черниговска и Одеска области.

По данни на украинските военновъздушни сили по време на атаката радиотехническите войски са засекли и ескортирали 261 въздушни заплахи, сред които 67 ракети от различни видове и 194 дрона от различни видове.

В отговор на атаката украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че първите стъпки към установяването на истински и траен мир включват принуждаването на Русия да прекрати атаките си в небето и морето.