🇮🇹🛡️🇺🇦 Италия ще прехвърли на Украйна прехващачи Aster 30 от запасите на собствените си въоръжени сили и е поела ангажимент доставката да бъде извършена до октомври. Ракетите са предназначени за две батареи SAMP/T, които остават без боекомплект от лятото на 2025 г. За решението съобщи la Repubblica на 26 август. По данни на изданието правителството на Джорджа Мелони го е взело преди седмици и вече е уточнило параметрите му, а предстои да го оформи в тринадесетия „декрет за помощ“. Същевременно публично Рим съобщава единствено за изпращането на електрогенератори за украинското население.
Двете батареи в Украйна са дарени от Рим и Париж, като едната е изцяло италианска. Досега те са показали висока ефективност: върху един от пусковите контейнери са изрисувани силуетите на поразените цели – два руски изтребителя-бомбардировача Су, една хиперзвукова ракета и десетки дронове и крилати ракети. През лятото на 2025 г. обаче Париж и Рим спряха доставките на Aster 30, тъй като националните им запаси бяха достигнали критичния минимум. Оттогава Украйна разполага с радарите, командните пунктове и пусковите установки на два комплекса, но няма боеприпаси за тях.
Пробивът в ПВО, който тези комплекси трябваше да покриват, се разшири рязко през лятото. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отчете 437 загинали и 2610 ранени цивилни през юли. Това е най-тежкият месец от март 2022 г. насам, като броят на жертвите е с 30% по-висок спрямо юни. Отделно Министерството на отбраната в Киев съобщи, че от 195 балистични ракети, изстреляни през същия месец, ПВО е свалила 29, докато от 265 крилати ракети са прехванати 187.
Разликата се дължи на характеристиките на двата вида цели. Балистичната ракета се спуска по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и може да бъде поразена само от няколко системи в света. Ведомството определи юли като месец на „критичен недостиг на прехващачи срещу балистичния терор“, а Зеленски заяви, че Украйна разполага с три пъти по-малко противобалистични ракети, отколкото през 2025 г. Една от системите, способни да противодействат на такива цели, е Patriot. Другата е SAMP/T.
Декрет № 13 не се изчерпва с ракетите от италианските складове. Според описанието на la Repubblica той предвижда и продажбата на четири батареи SAMP/T NG – най-новата версия на комплекса, финансирана със заеми от Европейския съюз. Пакетът включва и седем радара с голям обсег на откриване: шест на френската Thales и един на италианската Leonardo. Италианският дял включва още радар Kronos и произведени в страната компоненти за четирите батареи.
Общата стойност се доближава до 3 млрд. евро и се покрива от Ukraine Support Loan – заемът от 90 млрд. евро, който ЕС финансира чрез емисии на капиталовите пазари и който Киев ще изплаща от бъдещи руски репарации.
Графикът за доставка обаче е по-бавен от първоначално обявеното. Украйна поръча четирите SAMP/T NG през юли и ще стане първият им оператор в бойни условия, но финансирането преминава през траншовете по заема за 2026 и 2027 г., а цялото оборудване трябва да бъде доставено до 2027 г.
За да не остане Киев без тези способности дотогава, Елисейският дворец отделя две батареи от френската армия и ги предоставя предварително. Те ще бъдат върнати, след като новите комплекси излязат от заводите. Володимир Зеленски уточни на 23 август, че тази есен ще пристигне една такава система заедно с нови радари, а доставката на втората зависи от темпа на производство. В окончателния си вид украинският щит от италиански и френски системи ще включва шест батареи SAMP/T.
Основните разлики между наличната версия и NG са в прехващача и радара. Прехващачът Aster 30 B1NT използва активна радиолокационна глава в Ka-обхвата вместо досегашната глава в Ku-обхвата, което подобрява самонасочването в заключителната фаза при противодействие на балистични цели.
Радарът Ground Fire 300 на Thales работи с активна електронно сканирана решетка, осигурява 360-градусово покритие и открива цели на разстояние до 350 км. Френската армия получи първия екземпляр едва на 20 февруари 2026 г., когато комплексът постъпи в Центъра за въздушни бойни действия. Това означава, че Украйна ще го въведе на въоръжение почти едновременно с държавата, която го е поръчала. Графикът за радарите е разделен: един Ground Fire 300 се очаква до края на 2026 г., а пет далекообхватни радара GM400 на Thales – до края на 2027 г.
Отделно Париж и Рим ще разрешат производството на Aster 30 B1NT в Украйна. Еманюел Макрон обяви предоставянето на лиценза през юли след заседание на „коалицията на желаещите“ в Париж с аргумента, че локализацията ще ускори доставките на фона на ограничения капацитет на европейските заводи. Зеленски очаква договорите да бъдат подписани до края на септември и добави, че още тази година страната ще получи лицензи за три вида въоръжение.
La Repubblica посочва и две предимства, произтичащи от самата форма на междуведомствения декрет. От процедурна гледна точка тя позволява да бъде заобиколен бавният разрешителен режим за износ на въоръжение. В политически план декретът позволява съдържанието му да остане засекретено и помага да бъде избегнат сблъсък с „Лига“, която се противопоставя на военните доставки за Киев. Това се случва в момент на предизборно напрежение и засилваща се конкуренция отдясно от страна на генерал Роберто Ваначи.
Декретът преминава първо през парламентарния Комитет за сигурността на републиката (Copasir), а Министерският съвет се очаква да го приеме през септември. Дванадесетте предишни пакета са преминали по същата процедура от март 2022 г. насам.
Рим има и промишлен интерес, който заявява открито. Украинското небе дава възможност единственият европейски противоракетен щит да бъде изпитан в бойни условия. Той е в основата на проекта „Купол Микеланджело“ на Leonardo – интегрирана система за въздушна отбрана, от която компанията очаква оборот от около 20 млрд. евро през следващото десетилетие.
През май 2026 г. Leonardo регистрира и дъщерно дружество в Украйна, което работи по оптични и навигационни системи и използва натрупания от страната боен опит с безпилотни апарати.
Основното ограничение в цялата сделка не е броят на пусковите установки, а наличието на ракети. Комплексите в Украйна останаха една година без боекомплект не защото нямаха достатъчно пускови контейнери, а защото европейските производствени линии не осигуряваха достатъчно Aster 30 дори за собствените си армии.
Мащабът на недостига личи от една съпоставка. През март 2025 г. Франция, Италия и Великобритания поръчаха общо около 218 ракети от семейството Aster за своите флотове и наземна ПВО, като ускореният производствен график обхваща 134 ракети за период от две години. Само през юли Русия изстреля по Украйна 195 балистични ракети. Не за всяка от тях е необходим именно прехващач Aster, но съотношението обяснява защо европейските запаси достигнаха минимални равнища след четири и половина години война.
Следователно изваждането на прехващачи от италианските складове премества недостига, вместо да го преодолее. Рим намалява собствените си запаси и ще може да ги възстанови само с темпа, с който заводите успяват да увеличат производството.
Зимата на 2026/27 г. вероятно ще премине със заети френски батареи и ракети от италианските складови наличности, а не с новата техника, чийто срок за доставка е 2027 г. Най-близките проверими срокове предстоят: подписването на договорите за Aster 30 до края на септември, приемането на декрета през същия месец и пристигането на прехващачите в Украйна до октомври биха потвърдили обявения график. Ако подписването, приемането на декрета или доставката се забавят, основното ограничение ще бъде темпът на производство, а не политическата воля в Рим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар