🇺🇦🕊️🇷🇺 Украйна прие телата на 501 души, които според руската страна са украински военнослужещи. Координационният щаб по въпросите на пленниците съобщи за хуманитарната операция, проведена на 16 юли. Оттам уточниха, че предстои тленните останки да преминат през експертиза от съдебната медицина и идентификация от криминалисти, след което ще бъдат предадени на техните семейства.
Щабът изрази своята благодарност към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) за логистичното осигуряване, както и към военнослужещите от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), прехвърлили останките до съответните държавни институции. Не се уточнява колко от тези 501 тела принадлежат на военни и колко на цивилни граждани – това ще стане ясно едва след приключване на експертизите.
Ответните данни за върнатите на Русия останки бяха спестени от Киев, каквато е практиката му от години. Те обаче бяха оповестени от Москва: депутатът от Държавната дума Шамсаил Саралиев („Единна Русия“), член на парламентарната група по въпросите на войната, заяви пред RBC, че Русия е предала 501 тела, като е получила обратно едва 31. Агенция „Интерфакс“ съобщи, че предаването е извършено близо до границата с Беларус. Според статистиката на RBC това е общо 13-ия обмен на загинали или пленници от началото на годината. При предходния кръг, състоял се на 18 юни, съотношението е било 522 срещу 33.
Киев не оспорва тези данни. Украинските власти редовно публикуват информация за броя на приетите тела, но запазват пълно мълчание за броя на върнатите. Така единственият източник, който огласява ответните числа, остава държавата, получаваща едва 30-ина останки срещу 500. Тази асиметрия не е строго пазена тайна, а структурен факт от реалността, който Москва има интерес да подчертава публично, докато Киев предпочита да не коментира.
Причините за това проличаха най-ясно през юни 2025 г., когато статистиката за първи път беше използвана като инструмент за информационна война. На 2 юни в Истанбул страните договориха формула за размяна на по 6000 тела, както обяви тогава украинският министър на отбраната Рустем Умеров. Още на същия ден Владимир Медински, близък съветник на президента Владимир Путин и ръководител на руската делегация, публично изрази съмнение, че Украйна изобщо разполага с 6000 тела, които да върне. Когато планираното за 7 юни предаване пропадна, Медински заяви, че украинската страна „неочаквано и безсрочно е отложила както приемането на телата, так и размяната на пленници“. Той допълни, че 1212 тела вече чакат на пункта, а останалите пътуват натам. На следващия ден руските власти докараха хладилни камиони до мястото на предаването и ги отвориха пред поканени журналисти, докато агенция РИА Новости излъчи кадри с чували с трупове. В отговор Координационният щаб на Украйна заяви, че конкретна дата за репатриране изобщо не е била съгласувана, обвини Москва в едностранни провокации и отправи призив за край на „мръсните игри“.
Оттогава разпределението на ролите остава без промяна. За Москва числата са пропаганден коз: колкото е по-голяма разликата между предадените и получените тела, толкова по-охотно я огласява, тъй като сама по себе си внушава, че украинските загуби са многократно по-големи. За Киев същото това е капан, който той съзнателно избягва, отказвайки коментар. Мълчанието обаче не заличава цифрите – просто оставя другата страна като техен единствен говорител.
Обяснението за огромната разлика обаче не се крие в реалното съотношение на загубите, а географията на бойното поле. Съотношението между 501 и 31 не измерва броя на загиналите от всяка страна, а показва кой контролира територията, върху която те са паднали. От 2024 г. насам руската армия поддържа непрекъснат натиск и бавно, но последователно настъпление, докато украинските сили се отбраняват и при възникване на необходимост – отстъпват. Когато руска щурмова група бъде ликвидирана докато опитва да се приближи към украинска позиция, телата остават в сивата зона или непосредствено пред окопите. Ако след седмици или месеци тази позиция бъде превзета от руските сили, същите тези тела се озовават на контролирана от тях територия и биват прибрани от техните логистични части. Обратно – когато украинска група изостави своята позиция под натиск, тя рядко може да получи възможност за евакуация на убитите си. Те остават на терена, който преминава под руски контрол. По този начин и двата потока от тела се акумулират на едно и също място. В резултат на това Русия събира хиляди украински тела, докато Украйна разполага с едва шепа руски останки – предимно от малкото участъци, където е извършила успешни контраатаки или е съумяла да удържи позициите след руски щурм, достигнал непосредствено до нейните позиции.
Самият Зеленски е признавал това публично: по-голямата част от руските войници, загиващи в момента на бойното поле, остават в зони под руски контрол. Именно затова механичното сравнение на двете цифри не дава реална представа за съотношението на бойните загуби, въпреки че руската пропаганда изключително често го използва като доказателство за твърденията си. Изводът „Украйна връща многократно по-малко тела, следователно дава многократно повече жертви“ е логически невярно – числата отразяват само това кой е имал физическата възможност да събере останките от терена, а не коя армия колко хора е загубила.
Контролът върху терена обаче е само частично обяснение, при това не съвсем коректно, защото класическа фронтова линия с ясни граници към днешна дата на практика не съществува. По-рано този месец бригаден генерал Евгений Ласийчук, командир на 7-и десантно-щурмови корпус, определи дълбочината на зоната на поразяване от двете страни на фронтовата линия на 20-25 км, като прогнозира тя да достигне 30 км до края на годината. По негови данни дроновете нанасят между 70 и 80% от загубите, докато делът на артилерията вече е значително под 30%. Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, описа същата реалност още през май: високата концентрация на средства за поразяване редовно на дълбочина от 25 км от двете страни, прави този коридор изключително опасен за каквото и да е предвидимо движение, дори за военнослужещи на бойна мисия. Ничията земя, която в миналото заемаше ивица от 3-5 км, днес се е разтеглила до 15-20 км. Според разказите на украински военни традиционната фронтова линия е изчезнала, заменена от огромна сива зона с дълбочина около 20 км, в която отделните части и на двете страни са разпръснати без ясен геометричен ред.
Тази нова реалност на бойното поле определя и къде точно умират руските войници. Руската армия отдавна се отказа от масираните щурмове с бронирана техника. По думите на Ласийчук бойна машина, превозваща 20-30 души, бързо става лесна мишена, поради което тактиката е трансформирана до проникване на малки пехотни групи, съставени от 2-3 души. Пехотинците често трябва да прекосят до 20 км в откритото поле под постоянно въздушно наблюдение. При огромното преимущество на дроновете (съотношение 7 на 3 спрямо артилерия) по-голямата част от тези войници да загиват още по време на подхода, покосени от въздуха, без изобщо да влязат в директен стрелкови бой с украинските защитници. По този начин труповете им остават нито в руския, нито в украинския тил – те лежат блокирани по средата, в ивица земя, която не принадлежи на никого.
Оттук произтича и практическата невъзможност тези останки да бъдат евакуирани. Прибирането на тяло от тази зона не е просто логистична задача, а бойна операция си изключително висок риск, която се нуждае от наземни роботи, сериозна тактическа подготовка, екипировка и голям риск за живота на спасителния екип. Украинските сили поемат този риск на първо място за своите ранени (и често дори това е невъзможно), а след това – за своите загинали. Никое подразделение няма да рискува живота на хората си заради тялото на вражески войник. Затова загинал руски военнослужещ, намиращ се на километри от украинските окопи, е практически толкова недостъпен за евакуация от Киев, колкото и ако беше останал дълбоко зад руската линия. Разликата в бройките не се дължи само на това, че Русия настъпва и събира телата; тя е резултат и от факта, че огромен брой от руските убити лежат в зони, откъдето нито една от двете страни не може да ги прибере. Това съотношение би се променило в две хипотези: ако Украйна започне да завзема и трайно да удържа територии, където лежат руски убити, или ако евентуално примирие позволи на екипи да влязат в сивата зона. До момента нито едно от двете не се е случило в мащаб, който да се отрази на статистиката.
Към тези чисто военни фактори се добавя и трети – от чиновнически характер. Украински официални лица и журналистически разследвания, базирани на прихванати разговори по радиото, разкриха, че Министерство на отбраната на Руската федерация системно вписва убитите си войници в графата „безследно изчезнали“, вместо официално да потвърди смъртта им. По данни от тези източници в момента около 24 000 загинали руски военнослужещи се водят с такъв статут, като мнозинството от тях са реално загинали, но телата им не са прибрани. Този механизъм има съвсем конкретно финансово измерение: руското законодателство предвижда федерално обезщетение от над 13 млн рубли (около 157 хиляди долара) за всяко семейство на загинал военнослужещ, в допълнение към плащанията на регионално ниво. Въпросните средства обаче се отпускат само след официално потвърждение на смъртта. Когато няма тяло, няма потвърждение, а без него няма и плащане, което принуждава роднините да водят тежки съдебни дела, за да обявят своите близки за мъртви. Прихванати разговори, цитирани в разследванията, разкриват водещата мотивация зад посочената практика: загиналите често се погребват набързо на място, защото „ако се водят изчезнали, държавата не плаща нищо на семействата“.
Същата цинична логика украинските власти приписват и на друг феномен, констатиран при самите пратки – случаи, в които Москва връща тела на свои военнослужещи, представяйки ги за украински. През юни 2025 г. Зеленски обяви, че сред приетите тленни останки са били идентифицирани телата на 20 руски войници (някои от тях с руски паспорти в джобовете), като в една от пратките е имало дори чуждестранен наемник, воювал на руска страна. Обяснението му за този феномен обаче се различава от чисто финансовия мотив: според него Русия просто не проверява самоличността на телата, които прехвърля, или вероятно го прави умишлено, за да раздуе изкуствено бройката на уж върнатите „украински“ останки. Проверката е изцяло в ръцете на украинската съдебна медицина, която репатрира обратно в Русия онова, което разпознае като вражески останки; през юни 2025 г. Министерството на вътрешните работи на Украйна обяви официално връщането на три такива тела.
Мащабът на този процес се вижда ясно в хронологията на последната година. Основата беше положена по време на преговорите в Истанбул през 2025 г., когато двете страни се споразумяха за рамковата формула „6000 срещу 6000“. Този етап приключи с общо 6057 тела, върнати на Украйна, докато Медински обяви, че Русия е получила обратно едва 78. Това значи, че на всеки 78 украински войници Украйна е върнала само по 1 руски. След изчерпването на тази истанбулска квота обмените не спряха, а се превърнаха в устойчив, приблизително месечен ритъм от по 500 до 1000 тела. На 29 януари 2026 г. Украйна прие 1000 тела; на 9 април – отново 1000; а един от междинните кръгове приключи с 1245 останки. На 18 юни цифрите бяха 522 срещу 33, а на 16 юли – 501 срещу 31. Пропорцията се запазва с поразително постоянство: средно около 16 украински тела срещу 1 руско.
За приемащата държава пристигането на камионите не означава край на процеса, а началото на трудна и деликатна работа, която често продължава с години. Останките пристигат в големи хладилни композиции и се прехвърлят директно до регионални бюра по съдебна медицина. ДНК профилът се извлича сравнително бързо – от няколко часа до едно денонощие, по данни на Държавния научно-изследователски център по криминалистика, който работи с мрежа от 25 лаборатории. В случаите, когато ДНК материалът е твърде увреден, се разчита на алтернативни методи: татуировки, пръстови отпечатъци, софтуер, специализиран в лицево разпознаване или специфични лични вещи – самобръсначки, четки за зъби, ръкавици и бельо. Близо една четиринадесета (около 25%) от изследвания материал първоначално няма съвпадение в националната база данни. Вътрешният министър Игор Клименко определи средния срок за пълна идентификация на репатрираните останки на около 14 месеца – забавяне, което е пряко следствие от тежкото физическо състояние, в което пристигат телата. Това означава, че семействата на голяма част от хората, репатрирани на 16 юли, ще получат потвърждение едва през есента на 2027 г.
В същия ден, в който Координационният щаб в Киев отчете получаването на 501 тела, Кремъл разпространи изявление, че не вижда близки перспективи за възобновяване на мирните преговори с Украйна, въпреки че формално остава отворен за диалог при „подходящи условия“. Дипломатическият канал е изцяло блокиран: Киев настоява за примирие като предварително условие за започване на разговорите, Москва категорично отхвърля това, а нейният президент Владимир Путин не само не е смекчил исканията си, но ги разшири и отвъд границите на Донбас. И въпреки този политически тупик, хладилните камиони продължават да пътуват по график. Репатрирането на загиналите се оказа единствената работеща нишка между двете столици, която оцелява независимо от състоянието на официалната дипломация – не защото преговорите напредват, както се смяташе през 2025 г., а въпреки факта, че те са напълно замразени.
Москва най-вероятно поддържа този канал отворен, тъй като той ѝ коства минимални ресурси, докато носи сериозни дивиденти. Тя предава нещо, което няма практическа стойност за нея – чужди тела, натрупани на контролирана от нея територия и получава аргумент за своята предполагаема конструктивност, който може да огласява публично, както направи депутатът Саралиев. Съотношението от 78 на 1 ясно показва реалната цена на това сътрудничество за руската страна: то не изисква от нея никакви политически и териториални отстъпки. Възможно е обаче и по-прозаично обяснение – че обмените просто се крепят на вече утвърдена и работеща процедура под посредничеството на Червения кръст. Веднъж установена, тази машина се движи по силата на чиста бюрократична инерция, дори в периоди на пълно дипломатическо мълчание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар