ЕС отвори още два клъстера за Украйна след закона за малцинствата

🇪🇺🔓🇺🇦 Европейският съюз отвори нови два клъстера в преговорите за присъединяване на Украйна, а именно „Вътрешен пазар“ и „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“. Така страната вече има отворени 4 от 6 клъстера – тематичните групи, в които ЕС подрежда преговорните глави. Двата нови обхващат общо 17 глави, така че броят на отворените достига 24 от 33 глави в клъстерите. Решението е взето след заседанието на Съвета по общи въпроси, на конференцията Украйна–ЕС – форматът, при който страните членки водят преговори със страната кандидатка. Обяви го Томас Бърн, министър по европейските въпроси на Ирландия, която е председател на Съвета до края на 2026 г. Молдова, която от юни върви по същия график, отвори същите два клъстера в същия ден на четвъртата конференция с ЕС. Вицепремиерът по европейската интеграция Кристина Герасимов, която обяви датата още на 12 октомври, представи стъпката като знак за единодушната подкрепа на държавите членки.

„Вътрешен пазар“ обхваща 9-те глави за свободното придвижване на стоки, работници, услуги и капитали, дружествено право, интелектуална собственост, конкуренция, финансови услуги и защита на потребители. В клъстер „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ влизат 8 глави: данъчно облагане, икономическа и фискална политика, социална политика и заетост, промишлена политика, митнически съюз, образование и наука. С отварянето им започват същинските преговори: Киев трябва да приведе своето законодателство в съответствие с правото на ЕС и да изпълни критериите за затваряне на всяка глава.

Развръзката дойде за няколко часа на 12 октомври. Върховната рада на Украйна прие със 266 гласа закона за образователните права на коренните народи и националните малцинства в рамките на едно заседание, като президентът Володимир Зеленски го подписа малко след вота. Законопроектът № 16119 беше внесен едва на 1 октомври. Унгария обвърза своето съгласие именно с този текст и нейният министър на външните работи Анита Орбан потвърди, че приемането му позволява двата клъстера да бъдат отворени още днес. Часове след гласуването Бърн обяви в X, че всички 27 държави членки са дали своето съгласие.

Законът въвежда статут на училище на национално малцинство. Получават го общообразователните учебни заведения, в които поне половината от учениците плюс един се обучават на малцинствен език, официален в ЕС, или на език на коренен народ на Украйна. Руският език остава извън законовия обхват. Министерството на образованието и науката очаква статутът да бъде получен от около 149 училища – близо 1,2% от всички в страната. Той не е безусловен: ако делът на учениците, обучавани на малцинствения език падне под прага от 20%, училището може да го загуби със съгласие на ведомството. Родителите пък биха могли да поискат повече предмети на украински, ако поне две трети от родителите в класа подкрепят искането. Училищата с този статут не могат да бъдат закривани или преобразувани без съгласие на министерството, а според него това засяга до 141 общински учебни заведения в Закарпатска, Черновицка, Одеска и Лвивска област. В този критерий е обхванат и българскияТ, който е официален език на ЕС. По последното официално преброяване от 2001 г. в Одеска област живеят около 3/4 от българите в Украйна.

Законът изпълнява договорка отпреди 4 месеца. В началото на юни унгарският премиер Петер Мадяр обяви постигнато споразумение с Киев за езикови, образователни, културни и политически права на унгарското малцинство в Закарпатието: Украйна се ангажира да възстанови системата от училища за малцинствата и да впише договореното в своето законодателство. След като беше приет окончателен план за действие от 11 точки, Будапеща позволи на 15 юни да бъде отворен първият клъстер, „Основи“, който от дълги години беше блокиран от правителството на Виктор Орбан, а на 14 юли последва и клъстер „Външни отношения“. За следващите два клъстера Будапеща поиска обещанието да бъде закрепено в закон. Решението е било спирано общо 4 пъти, последно на 8 септември, въпреки че още Унгария е предложила да оттегли ветото, ако Киев покаже напредък в защитата на етническите унгарци в Закарпатска област. Вицепремиерът по европейската интеграция Всеволод Ченцов, който пое поста от Тарас Качка през юли, посочи, че за да се отвори ще бъдат нужни отстъпки. Мадяр приветства закона във Facebook с думите, че той съществено ще улесни използването на родния език от унгарските деца в Закарпатието.

Transparency International Ukraine, местно звено на международната мрежа за борба с корупцията, определя новата стъпка като съществена по пътя на страната към ЕС, но предупреди, че общото темпо изостава от целите, поставени през юни 2026 г. „Значителна част от реформите по пътната карта тепърва предстои и това е шанс да покажем на Европа, че Украйна е способна да изпълнява задълженията си. Гласуването на закона за образователните права на националните малцинства показа, че когато има политическа воля, Радата може да приеме нужното решение на първо четене и в цялост в рамките на едно заседание“, заяви изпълнителният директор на организацията Андрий Боровик. Той използва бързината, с която беше приет поисканият от Будапеща закон, като мерило за темпото на промените, които изостават.

Обявявайки решението, Бърн отправи призив към Украйна да продължи реформите основно по клъстера „Основи“, който включва върховенството на правото, борбата с корупцията, публичната администрация и демократичните институции. По методологията на ЕС от 2020 г. този клъстер се отваря пръв и се затваря последен, а напредъкът по него определя общото темпо на преговорите. Следващата оценка се очаква в края на месеца. По данни на „Европейска правда“, която се позовава на служител на ЕС, ЕК ще одобри на 28 октомври ориентировъчни графици за членство на Черна гора, Албания, Украйна и Молдова заедно с годишните доклади за страните кандидатки. Графиците ще важат, ако те „запазят темпото на реформите“.

Неотворени остават клъстерът „Зелена програма и устойчива свързаност“ с главите за транспорт, околна среда, енергетика, трансевропейски мрежи и клъстерът „Ресурси, селско стопанство и сближаване“, който включва земеделие, безопасност на храните, рибарство, регионална политика и бюджетни разпоредби. Всяко следващо отваряне на клъстер и затварянето на всяка глава отново се нуждаят от пълно единодушие на 27-те държави членки, така че всяка от тях запазва право на вето до самия край на процеса. В началото на август Ченцов постави за цел преговорите да приключат до края на 2027 г. и я нарече „амбициозна, но напълно реалистична“. Той посочи още, че Украйна е готова да отвори останалите клъстери веднага щом се вземат политическите решения. Още през юни обаче Мадяр заяви, че Унгария е против ускорено членство, и говори за хоризонт от 10-15 години, след който страната му ще проведе правно обвързващ референдум за членството на Украйна.

Хронологията на 2026 г. сочи, че Унгария при Мадяр не блокира процеса по принцип, а разрешава всяка стъпка срещу конкретен насрещен ангажимент: първия клъстер срещу обещание, следващите два срещу закона, който го изпълнява. Киев изпълни ангажиментите си наистина бързо: от внасяне на законопроект до неговото подписване изминаха едва 11 дни. Законът обаче е отговор на спор, в който Унгария участва вече 9 години – от образователната реформа на Киев през 2017 г. Ако с него се изчерпват ангажиментите от юни, оттук нататък темпото ще зависи от работата на украинските власти по клъстер „Основи“, за която Бърн и Transparency International Ukraine предупреждават. Проверката ще дойде с клъстери 4 и 5. В случай че бъдат отворени до края на ирландското председателство на 31 декември без ново двустранно условие, това би показало, че тежестта е изцяло върху вътрешните промени. Ново искане от Будапеща или от друга столица би означавало, че всяка следваща врата към ЕС ще има своя собствена цена.