🇧🇬📨🇪🇺 България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО, за да установи кой е ударил двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, след като за 6 дни не намери нито една отломка от дроновете. Премиерът Румен Радев изпрати писма до председателя на Съветач на ЕС Антонио Коща, до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте с призив въпросът да бъде разгледан приоритетно, тъй като е неотложен, съобщи снощи правителствената пресслужба. Отделно е поискано съдействие от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), тъй като „въпреки положените усилия от страна на България, не са намерени останки от дроновете, които биха позволили установяване на техния произход“.
В писмата се посочва и какво точно се очаква от съюзниците: Комисията и нейните агенции да съдействат за изследване на „всички налични материални доказателства, сателитни данни и цялата информация, която е събрана във връзка с нападението“. Радев пише, че България категорично осъжда военните удари срещу търговски кораби и цивилни моряци и че щом отговорността бъде установена безспорно, ще предприеме срещу извършителя всички възможни дипломатически и правни мерки съгласно международното право. Пресслужбата не назовава извършител.
Нападението беше извършено около 03:00 ч. през нощта на 5 срещу 6 октомври, на около 70 морски мили източно от град Бяла. Изключителната икономическа зона е ивицата отвъд 12-те мили териториални води, където държавата има суверенни права върху ресурсите. Товарният „ALFA WATAN“, построен през 1976 г. и плавал под флага на Того, потъна за броени минути, а 10-членният му екипаж не е открит. От друга страна „ABLE“ под флага на Палау пламна, но 18-те моряци от екипажа му са прибрани от българския ро-ро кораб „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. По думите на Радев „ABLE“ е пътувал на юг с жито, а „ALFA WATAN“ – на север; по информация на „Флагман“ товарът му е бил сол от Египет.
Издирвателните действия на българските власти приключиха без находка. Издирването на екипажа беше прекратено в 17:00 ч. на 6 октомври, около 14 часа след удара, съобщи Румен Николов от Изпълнителната агенция „Морска администрация“; в морето са открити обърната лодка, три спасителни сала и отломки от оборудване, но не и хора. На 9 октомври два вертолета „Кугар“ спуснаха двама парашутисти-спасители от 24-та авиобаза „Крумово“ на борда на „ABLE“, а фрегатата „Верни“ обследва района. Двамата прекараха над половин час на кораба. Огледът установи тежки поражения от пожара и наводнено машинно отделение, а ударът е в надводната част, което според министъра на отбраната Димитър Стоянов сочи удар с надводен дрон, тоест безекипажен катер. „Бяхме десантирани за проверка на остатъци от дрон, да съберем и да снимаме частите, не намерихме такива“, каза старши сержант Иван Кацаров.
Корпусът на „ALFA WATAN“ остава недостъпен. Според специализирано морско издание той може да лежи на около 2000 метра. Коста Андреев, бивш заместник-командир на Военноморските сили, обяснява, че шелфът пред българския бряг свършва на 40–60 км навътре в морето, след което дълбочината рязко нараства. Затова за огледа е необходим кораб със система за динамично позициониране, която го задържа неподвижен над една точка. Корабът трябва да носи и дистанционно управляем подводен апарат. На 12 октомври Стоянов каза, че очаква колегите от транспортното министерство „да влязат във връзка с организациите, които могат да предоставят подводен дрон“, и че нови операции на ВМС и ВВС не се предвиждат. Транспортният министър Георги Пеев потвърди, че се обсъжда покупка на специализиран кораб за спасителни операции, без определен срок и с надежда за европейско финансиране.
Помощта от съюзниците засега не е достигнала до министерството на отбраната. Стоянов разказа, че след като на 8 август дрон се взриви на суша край Кардам, министерството е поискало от НАТО допълнителни радари и наблюдение и все още няма отговор: „Ще пуснем ново искане“. Сателитни снимки от партньорите също не са му предоставени. Фон дер Лайен нарече нападенията срещу гражданското корабоплаване „неприемливи“ още на 6 октомври, а на следващия ден Комисията обяви, че по искане на България и Румъния им предоставя сателитни изображения и че EMSA е предложила подкрепата си.
Докато няма веществено доказателство, държавата отказва да назове извършител. След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 7 октомври Радев каза: „Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че може да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства.“ Съветът осъди нападението, предложи България да търси съгласие между шестте черноморски държави за мораториум върху бойните действия в морето и не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че сигурността му е застрашена. В неделя президентът Илияна Йотова обясни пред bTV, че ударът е извън териториалните води, че при зачестилите нападения трябва да се внимава кога се задейства член 4 и че нота ще бъде изпратена, когато има доказателства кой стои зад атаката.
Киев настоя, че отговорът е известен. Още вечерта на 6 октомври президентът Володимир Зеленски обвини Русия, каза, че украинските ВМС вече са в контакт с българските си колеги, и добави: „Украинските сили за отбрана не са провеждали никакви операции в този район на морето“. Радев отвърна след КСНС, че е получил „много ясни доклади“ от министъра на отбраната, началника на отбраната и шефове на службите: не е имало комуникация с украинската страна, „която да каже какъв е дронът“. Руското посолство в София заяви, че според публикуваното от министерството на отбраната на Русия двата кораба „не фигурират сред целите, поразени от руските въоръжени сили през нощта на 6 октомври“, а разследването трябва да открие произхода на дроновете.
На 8 октомври, ден след КСНС, Кирило Буданов, ръководителят на Офиса на президента на Украйна, дойде в София на поверителна визита, като се срещна с Радев. Министерският съвет потвърди това, след като за нея вече се говореше в мрежата: посещението е запазено в тайна по молба на Буданов от съображения за сигурност, а той е споделил вижданията на Украйна за мирно решение на войната. Радев подчерта, че тази среща е била по молба на госта. Не отговори дали са говорили за дроновете, макар според „Евроком“ да е бил питан пет пъти. Йотова заяви, че не е знаела за посещението.
Сирия не изчаква българското разследване. На 8 октомври Мазен Алуш от сирийската Главна дирекция за границите и митниците потвърди, че екипажът на „ALFA WATAN“ е бил от 10 души – девет сирийци и един египтянин, чиято съдба остава неизвестна. Дамаск е поискал от Международната морска организация и от българските морски власти независимо и прозрачно разследване, което да изясни и защо издирването е прекратено по-малко от денонощие след удара. Андреев посочва, че подобни издирвания обикновено продължават от 24 до 40 часа, но и че във вода от 18–20 градуса шансът човек да оцелее повече от седем часа е минимален.
Наличните данни сочат, че нанесеният удар вероятно е руски. Според Fakti.bg, „ALFA WATAN“ е плавал към устието на Дунав с крайна цел украинското пристанище Килия, а „ABLE“ е идвал от Дунав с жито. Москва не крие, че удря кораби, обслужващи Одеса и Черноморск: само за периода между 9 и 12 октомври руското министерство на отбраната съобщи за 4 поразени товарни кораба в пристанище Черноморск или по пътя до Одеса, които превозват според него военни товари или стоки с двойна употреба. Ден преди удара край Бяла в румънската зона потъна „ROYAD MAMMADOV“ с царевица от Измаил; двама моряци загинаха, като Зеленски обвини руски дронове. Позицията на посолството се основава единствено на публикуваната сводка.
Безекипажните катери, за чиято употреба Стоянов съди по пораженията на „ABLE“, обаче са преди всичко украинско оръжие в Черно море: на 6 октомври танкер във водите край Сочи пламна след като регистриран взрив, приписван на украински морски дронове, а на 5 юни украински морски дрон се взриви в румънското пристанище Констанца. Русия обаче вече има свои безекипажни катери: на 12 септември украинските ВМС показаха как техен катер потапя руски ударен дрон от типа „Оркан“. Умишлен украински удар срещу кораб, насочил се към украинско пристанище, трудно се обяснява, но не може да бъде изключена възможността за отклонил се дрон, докато няма открита отломка.
Отговорът зависи от два източника, които България не би могла да подсигури сама. Ако сателитните данни проследят апаратите до Крим или огледът под водата извади компоненти от руски дрон в корпуса на „ALFA WATAN“, оценката ще се потвърди; украински компоненти или следа към украинския бряг биха променили оценката в обратна посока. Дотогава единственият достъпен корпус „ABLE“ се отдалечава на юг от българските води, а най-важното доказателство може би лежи на 2 км под повърхността, там, където държавата не може да достигне без чужда техника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар