🇪🇺 Европейският съюз трябва да е готов да поеме основната отговорност за конвенционална отбрана на континента, докато САЩ остават на втора линия и запазват ядрения чадър, заяви комисарят на ЕС по отбрана и космос Андрюс Кубилюс. Според него изграждането на нова архитектура на отбраната е главната стратегическа задача на европейците за следващите 10-15 години, както и „най-дълбоката трансформация на европейската сигурност от близо един век“. Кубилюс говори на 12 октомври 2026 г. във варшавския квартал Натолин, където откри новата учебна програма „Европейска сигурност и стратегия“ на Колежа на Европа.
Лекцията, изнесена на английски пред студенти, завърши с призив, отправен към поколението им: „Живеем във век на дълбоки сътресения и дълбоки трансформации. Свидетели сме на кризата на статуквото.“ Той се позова на Жан Моне, според когото Европейската общност ще се изгради чрез кризи и ще бъде сборът от решенията, взети в отговор на тях, и допълни: „Не бива да се страхуваме от това органично развитие на Европейския съюз. Напротив, трябва да приемем с радост възможността да живеем във време, в което Европа узрява и поема основната отговорност за собственото си бъдеще.“
Моделът, който комисарът нарече НАТО 3.0, започва да се оформя във Вашингтон. Заради нарастващата икономическа и военна мощ на Китай американските партньори ще пренасочват все повече ресурси от Европа към Индо-Пасифика и вече искат от европейците да поемат конвенционалната отбрана, а САЩ да носят второстепенна отговорност и да осигуряват ядреното възпиране. Затова териториалната отбрана на Европа, изградена през 1949 г. със създаването на НАТО като трансатлантическа колективна отбрана, ще стане „много по-европейска“. Кубилюс говори за европейски стълб на Алианса, който би могъл да действа отделно, без да е отделен от него. Той заема формулата от германския канцлер Фридрих Мерц, а за правна основа сочи член 42.7 от Договора за ЕС – клаузата за взаимопомощ, която задължава страните членки да подкрепят всяка от тях при въоръжено нападение с всички средства, с които разполагат.
Предложената институционална рамка има два елемента: Европейски отбранителен съюз като по-широка географска основа и Европейски съвет за сигурност за бързо вземане на решения. Идеята за подобен съвет с участието на партньори като Канада, Норвегия, Украйна и Обединеното кралство обяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в своята реч за състоянието на Съюза на 16 септември. На източния фланг Кубилюс вижда гръбнака на бъдещата отбрана в оста Полша–Германия–Украйна, по която да се подредят северните и балтийските държави.
Кубилюс обоснова нуждата от спешни действия със заплахата от Русия. По думите му догодина Москва ще отдели за армията си 180 млрд. евро, с 33% повече от сега. По паритет на покупателната способност тя ще харчи колкото всички страни от ЕС, взети заедно, чиито разходи той оцени на 500-550 млрд. евро. Мащабът на разходите отговаря на предвиденото в проектобюджета на руското правителство от края на септември. Документите, с които Reuters се запозна, предвиждат 17,1 трлн. рубли (202 млрд. долара) за отбрана през 2027 г. Това е най-голямата сума от началото на пълномащабната война в Украйна. Сумата е с около 27% повече от първоначално заложените за същата година 13,5 трлн. рубли. Ако настъпи „ден Х“, предупреди Кубилюс, Европа ще се изправи срещу калена в бой армия, способна да използва 10 млн. дрона годишно, т.е. около 30 000 на ден.
Втората половина на лекцията беше посветена на по-далечното бъдеще на Руската федерация. Сред петте големи геополитически играча, към които комисарът причисли още Китай, Индия, САЩ и самия ЕС, Русия е единствената, чието развитие е почти невъзможно да се предвиди. Ако продължи агресивната политика на президента Владимир Путин или негов наследник и остане откъсната от големите пазари, Русия вероятно ще изпадне в продължителен упадък и вътрешна нестабилност и дори ще стигне до разпад на държавния ред. Исторически обратът към нормалност в Русия винаги е идвал след големи национални катастрофи, което включва военни поражения, но докато Путин е на власт, подобен обрат е малко вероятен, отбеляза Кубилюс. Безусловното подновяване на отношенията с Путин, превръщането на Русия в „икономическа и социална черна дупка“ или крахът на държавността ѝ според него водят до една и съща последица: по-агресивна, по-отчаяна и по-необуздана Русия.
ЕС не може и не бива да режисира политическа промяна в Москва, но разполага с три инструмента, които биха вдъхновили руското общество и бъдещите му лидери да поемат друг път. Първият е военният успех на Украйна: „Руснаците трябва да разберат, че имперската носталгия води не до национално величие, а само до милиони лични трагедии – за руснаците, не само за украинците.“ Вторият е интеграцията на Украйна в ЕС по модела на Полша и Прибалтика след Студената война, започваща от военната интеграция. Третият е ясна дългосрочна стратегия за отношенията с Русия, в която достъпът до европейските пазари е обвързан с превръщането ѝ в „мирна и отговорна държава“.
Лекцията в Натолин изпреварва с две седмици документа, който ще превърне предложенията на Комисията в политика. Фон дер Лайен обяви изготвянето на нова Европейска стратегия за сигурност през януари 2026 г. Изследователската служба на Европейския парламент я очакваше през третото тримесечие и описва три части: оценка на заплахите, изготвена с разузнавателния център на Европейска служба за външна дейност, съвместно съобщение и пътна карта за изпълнението. Срокът не беше спазен, тъй като държавите членки настояха оценката на заплахите да бъде завършена, преди да започне писане на стратегията. В началото на октомври Кубилюс заяви пред подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, че очаква стратегията до края на месеца и че тя ще внесе яснота в дебата за устройството на европейската отбрана.
Тази яснота засега липсва. Към 14 октомври Европейският съвет за сигурност все още няма правна основа, правила за членство, начин на гласуване, бюджет и начална дата, пише Euronews, а критиците го определят като представен в нова форма набор от съществуващи инструменти срещу хибридни заплахи, без промяна на правилото за единодушие. Според анализ на фондация „Хайнрих Бьол“ първата реакция на столиците е била, че нямат нужда от още едно заседание. Самият Кубилюс призна съпротивата в отговорите на въпроси след лекцията: усещането, че държавите членки не искат промяната, той нарече „криза на статуквото“.
Посоката, която описа в Натолин, е подкрепена от данните за руския бюджет и от американската преоценка на приоритетите. Нейното осъществяване чрез институциите зависи от държави, които досега са държали отбраната да остане в националните им правомощия. Първата проверка идва с новата стратегия. Ако даде на Съвета правна основа и ред за вземане на решения и превърне член 42.7 в реален действащ механизъм със съответното планиране и нужните сили, речта в Натолин ще се възприема като програма на Комисията. Ако стратегията остави и двете в общи формулировки, НАТО 3.0 ще продължи да се изгражда с ултиматуми от Вашингтон, без европейският стълб да е реално готов да поеме тежестта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар