65 години от „Цар бомба“ – рекордният взрив, който не беше оръжие

🇷🇺☢️ Преди 65 години, на 30 октомври 1961 г. в 11:32 ч. московско време, над архипелага Нова земя избухва най-силния заряд, който човек някога е взривявал. Специално приспособен бомбардировач Ту-95В пуска термоядрено изделие, станало известно като „Цар бомба“, с маса около 25 тона. То се спуска с парашут, за да даде време на самолета да се отдалечи на безопасно разстояние, и избухва на 4 км над целта с мощност от 50 мегатона тротилов еквивалент. Част от западните оценки посочват 57–58 мегатона. Създателите на бомбата я описват не като оръжие, а като еднократна демонстрация на сила. В същата посока сочат единственият екземпляр и самолетът носител, който трябва да бъде преправен, за да я вдигне във въздуха.

Изделието, обозначено в документите като РДС-220 или АН602, е сглобено в Арзамас-16, секретен център за ядрени оръжия. То има 3 степени, дължина 8 метра и диаметър 2 метра. Толкова е голямо, че не може да се побере в бомбения отсек на Ту-95. Част от фюзелажа е изрязана, монтиран е подемен механизъм, който е създаден специално за случая, и по време на полета повече от половината бомба стърчи извън самолета. Корпусът и дори витлата са боядисани с бяла отразяваща боя за защита от светлинния импулс; със същата боя е покрита и летящата лаборатория Ту-16, която придружава бомбардировача. Двете машини излитат от летището край гара Оленя на Колския полуостров, където е докарана с влак и самата бомба. Екипажът на Ту-95В е командван от майор Андрей Дурновцев, който се връща от полета като подполковник и Герой на Съветския съюз.

Бомбата е пусната от 10 500 метра височина. Докато пада бавно с огромния парашут, самолетите успяват да се отдалечат на 45 км от точката на детонация. По разказа на конструкторите Виктор Адамски и Юрий Смирнов, участвали в проекта, дори при неизправност на парашута екипажът не е застрашен: специален механизъм позволява детонацията едва след като самолетът е на безопасно разстояние. Ударната вълна все пак настига бомбардировача и той рязко губи височина, но екипажът се прибира. Светлинният импулс запалва кабели в придружаващия Ту-16 и един от членовете на екипажа получава изгаряния.

Взривът е над полигона в залива Митюшиха, в района на Сухой нос на северния остров от архипелага Нова Земя. Светкавицата се вижда от 1000 км разстояние въпреки облачността, а гъбата се издига до 64 км, т.е. над стратосферата. Участник в изпитанието усеща топлинния импулс на 270 км разстояние. На стотици километри от епицентъра дървени къщи са разрушени, а каменните остават без покриви, прозорци и врати. Радиовръзката прекъсва за близо час, а атмосферната вълна обикаля Земята 3 пъти. Един от операторите, които снимат изпитанието, чува след бялата светкавица далечен, глух тътен, „сякаш земята е била убита“. Свидетел, огледал епицентъра след взрива, описа терена като „пързалка“: снегът се е разтопил, ръбовете на скалите са лъснали, а по земята не е останала нито една неравност.

Спорът за мощността на взрива продължава и до днес. През 1991 г. съветските учени съобщават, че уреди са отчели 50 мегатона, и оттогава тази стойност се използва в руските източници, въпреки че в медиите се среща и числото 58,6. Дотогава на Запад се приема по-високата оценка от около 58 мегатона, която дава и техническата справка на Johnston's Archive. Конструкторите сравняват резултата с всички експлозиви от Втората световна война, включително двете атомни бомби над Япония: взривът е 10 пъти по-силен от тях, взети заедно. 97% от енергията идва от термоядрен синтез, затова зарядът се оказва необичайно „чист“ и оставя малко продукти на делене.

Въпреки това посочената мощност е половината от първоначално замислената. В пълния вариант третата степен на изделието съдържа уранова обвивка, с която мощността би стигнала около 100 мегатона. За това изпитание уранът е заменен с олово, за да се намалят радиоактивните отлагания. Поради това Смирнов и Адамски пишат, че изпитанието на 30 октомври на практика е тест на конструкцията на оръжие с мощност 100 мегатона. Взрив с такава сила, пресмятат те, би предизвикал огнено торнадо върху площ, по-голяма от американския щат Мериленд.

Оттук произлиза и най-категоричната им оценка. „50-мегатонната бомба, изпитана на 30 октомври 1961 г., никога не е била оръжие“, пишат двамата през 1994 г. в бюлетина на Проекта за международна история на Студената война към Wilson Center. Тя „никога не е имала военно значение. Тя е еднократна демонстрация на сила, част от взаимното сплашване между суперсилите. Това е основната цел на изпитанието“. Самата конструкция на изделието води до същия извод: 25 тона метал, които не се побират в Ту-95, парашут, без който носителят не може да оцелее, и един единствен екземпляр, без намерение за серийно производство.

Обратната версия също има привърженици, включително сред лицата, най-близко до проекта. Директорът на полигона на Нова земя Гавриил Кудрявцев обяснява появата на свръхмощни бомби с липсата на точност на тогавашните ракети: голямата мощност трябва да компенсира голямото отклонение. Адамски и Смирнов смятат това обяснение за странно. Според тях е вярно единствено, че изпитанието има голямо техническо значение. Окончателният доклад на конструкторите, готов на 24 октомври, завършва с извода, че успехът „отваря възможността за създаване на устройство с практически неограничена мощност“. Тази детонация доказва, че конструкцията работи. Тази конструкция обаче не дава на армията оръжие.

Изпитанието на полигона в Нова земя е предшествано от 3 години затишие. От ноември 1958 г. СССР, САЩ и Обединеното кралство спазват доброволен мораториум върху ядрените тестове, докато в Женева вървят преговори за забраната им. Свалянето на американския разузнавателен самолет U-2 край Свердловск на 1 май 1960 г. проваля срещата на върха в Париж, а издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 г. води до буря от протести на Запад. По думите на Адамски и Смирнов, в средата на юли 1961 г. конструкторите са работили по 50-мегатонното изделие. На 1 септември Съветският съюз прекъсва ядрения мораториум като извършва атмосферния взрив над Семипалатинския полигон в Казахстан, а „Цар бомба“ е кулминацията на есенната серия. Сахаров нарича планираното изпитание „сърцевината на програмата“.

Москва не крие планираното изпитание, а напротив, разгласява го. На 17 октомври, в отчетния доклад пред XXII конгрес на КПСС, Никита Хрушчов обявява, че серията ще завърши с водородна бомба от 50 млн. тона тротил. Каза, че СССР има и бомба от 100 млн. тона, но няма да я взриви, защото дори на най-отдалеченото място тя би избила прозорците и у самите тях. „С взривяването на бомбата с мощност 50 милиона тона ще изпитаме и устройството за взривяване на бомба с мощност 100 милиона тона“, казва той. Конструкторите отбелязват, че предварителното обявяване на мощността е безпрецедентна стъпка и отговаря на целите на политическата игра. На 27 октомври Общото събрание на ООН приема резолюция №1632 с 87 гласа „за“, 11 „против“ и 1 „въздържал се“. С нея то отправя тържествен призив към съветското правителство да се откаже от своето намерение да взриви в атмосферата 50-мегатонна бомба до края на месеца. Само три дни след гласуването изпитанието е факт. Министърът на средното машиностроене Ефим Славски и маршал Кирил Москаленко, които наблюдават експлозията от самолет, телеграфират на Хрушчов, че „изпитанието на Нова земя премина успешно“, и се завръщат за конгреса.

За Андрей Сахаров, един от петимата автори на окончателния доклад за изделието, свръхзарядът се явява преломна точка. По сведения на Адамски и Смирнов това е последното ядрено изделие, по което работи интензивно, сериозно и без колебание. Той приема проекта с желанието да демонстрира абсолютната разрушителност на оръжието и липсата на победители при евентуален сблъсък. Самият Сахаров разказва в мемоарите си и друго: на 10 юли 1961 г. изпраща на Хрушчов бележка срещу подновяването на изпитанията и се заема с „Голямата бомба“ едва след като Хрушчов отхвърля възражението и го смъмря, че се намесва в политически дела. Когато по света избухват протести срещу обявения тест, Сахаров спокойно отбелязва, че взривът може да изпочупи няколко прозореца в съветските посолства в 2-3 западни държави, но нищо повече няма да последва. На въпроса защо са нужни „човекоядски“ оръжия той отговаря с думите на самия Хрушчов: нека устройството виси над главите на капиталистите като дамоклев меч.

От края на 50-те години Сахаров вече предупреждава за последиците от надпреварата във въоръжаването. През 1975 г. му е присъдена Нобелова награда за мир „за борбата му за човешките права в Съветския съюз, за разоръжаване и сътрудничество между всички нации“. Властите обаче не го пускат да я получи в Осло, а по-късно го лишават от съветските му отличия и години наред го държат под наблюдение в Горки. Връща се в Москва едва при Горбачов.

Полигонът е на прага на Скандинавия: от него до Норвегия са около 900 км. През септември 1961 г., когато съветската серия от изпитания вече е започнала, норвежките здравни власти изготвят план за населението на Финмарк, включително предупреждение хората да слязат в бомбоубежищата и евакуация при дози над 100 милисиверта. Хората не са уведомени нито за праговете, нито за плановете, пише The Barents Observer. Малко места по света са получили толкова радиоактивни отлагания от атмосферните изпитания, колкото Баренцовият регион.

Кадрите от взрива не остават само в сейфовете. На съветското ръководство е прожектиран 20-минутен филм за разработката и теста, който завършва с извода, че „още по предварителните данни е очевидно, че взривът е поставил рекорд по мощност“. Пълният документален запис остава секретен до 20 август 2020 г., когато държавната корпорация „Росатом“ го публикува в YouTube по повод 75-ата годишнина на ядрената промишленост на страната. Седмица по-късно корпорацията ограничи достъпа до него, а днес оригиналът в канала ѝ е скрит; копията останаха в други канали. Около 40-минутният филм показва превозването на заряда с влак до Оленя, белия бомбардировач над Баренцово море, парашута и огненото кълбо, заснето от няколко гледни точки.

Взривът не довежда веднага до забрана на атмосферните изпитания, макар „Известия“ и руската телевизия да го твърдят още в началото на 90-те години. Преговорите продължават още почти две години, през които светът преживява и Карибската криза. Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космоса и под вода е подписан в Москва на 5 август 1963 г. от САЩ, СССР и Обединеното кралство. Според Адамски и Смирнов, рекордът е помогнал косвено за напредъка в преговорите. Нова земя остана основният съветски, а после и руски полигон: от 1955 г. там са проведени над 220 ядрени изпитания, последното на 24 октомври 1990 г. Последното американско изпитание е от 1992 г. в Невада.

30 октомври е годишнина и от друго решение. На тази дата през 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в Truth Social, че „заради програмите за изпитания на други държави“ е наредил на Министерството на войната „да започне изпитания на нашите ядрени оръжия на равна основа“. На 2 ноември министърът на енергетиката Крис Райт уточни пред Fox News, че става дума за изпитания на системи, не ядрени взривове. На 5 ноември на заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация министърът на отбраната Андрей Белоусов предложи незабавно да започне подготовката за пълномащабно ядрено изпитание на Нова земя. Президентът Владимир Путин нареди на ведомствата да съберат информация и да внесат предложения за евентуалното начало на подготовката и заяви, че ако САЩ или друга ядрена държава проведат изпитание, Русия ще бъде длъжна да вземе ответни мерки. Неговият говорител Дмитрий Песков уточни, че Кремъл само проучва дали подготовката изобщо е необходима. Към 30 октомври 2026 г. нито Русия, нито САЩ са детонирали ядрен заряд. На 30 септември 2026 г. Националната администрация по ядрена безопасност на САЩ извърши в тунел на полигона в Невада взрив с химически експлозив. Експериментът се очаква да подобри засичането на маломощни ядрени изпитания.

„Цар бомба“ остава най-силният довод, че рекордът в ядрената мощност е политически жест, а не военна способност. Изделието съществува в един екземпляр, мощността му е обявена предварително, а пускането е организирано така, че носителят да оцелее. 65 години след взрива полигонът над Сухой нос, на който от 1990 г. не е избухвал ядрен заряд, отново е в центъра на спора за изпитанията. Според сателитни снимки от август 2025 г. там има готов тунел за подземни изпитания, а втори се строи. Към 30 октомври 2026 г. Кремъл не е обявил начало на подготовката, а Вашингтон говори за изпитания на системи, не за ядрени взривове. Затова първият сигнал няма да е самият взрив, а обявено решение на Путин по предложенията, които поиска преди година: то ще покаже дали полигонът преминава от заявена готовност към действие.

Завод на „Росатом“ отпадна от санкциите на ЕС по искане на Естония

🇪🇪🧲🇷🇺 Соликамският магнезиев завод, единственият руски производител на тантал и ниобий и собственост на държавната корпорация „Росатом“, отпадна от 22-рия пакет санкции на Европейския съюз заедно с генералния си директор Руслан Димухамедов по искане на Естония. Заводът доставя суровина на естонския преработвател на редкоземни метали NPM Silmet в Силамяе и Талин прецени, че санкциите срещу него биха ударили европейската промишленост. Керстин Лепик, говорител на постоянното представителство на Естония в Брюксел, потвърди искането пред обществената медия ERR.

Посланиците на страните членки договориха пакета в Комитета на постоянните представители (COREPER II), където се подготвят решенията на Съвета на ЕС. С него под санкции попадат 743 души и 826 компании, свързани с руския военно-промишлен комплекс, а по данни на ERR никога досега ЕС не е вписвал толкова имена наведнъж. Кая Калас обяви предложението в края на август. Тя е върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и бивш министър-председател на Естония. Първоначалният вариант на ръководената от нея Европейска служба за външна дейност предвиждаше 744 души и 827 дружества. Разликата от едно лице и една компания се дължи на отпадането на Соликамския завод и неговия директор.

Критерият за включване в пакета е формален. Според Радио Свободна Европа всички включени фирми фигурират в списък на руското правителство с предприятия от военно-промишления комплекс и на това основание могат да получават държавна подкрепа, а физическите лица са включени като генерални директори, заместници и главни инженери на тези предприятия. Сред целите са „Севмаш“, който строи подводниците на руския флот, и центъра за ремонт на кораби „Звездочка“. Мерките включват замразяване на активите в ЕС и забрана да им се предоставят средства или икономически ресурси, а за физическите лица – и забрана за влизане и транзитно преминаване през територията на съюза. Окончателното решение е на външните министри, които се събират в Люксембург на 12 октомври.

Изключението стана известно в деня на постигането на договореността. Радио Свободна Европа съобщи, че окончателният вариант е по-къс от първоначалния с едно лице и една компания, а редакторът на радиото за Европа Рикард Йозвяк написа малко по-късно в социалните мрежи, че лицето и компанията са извадени по искане на Естония и става дума за доставчик на редкоземни метали за Silmet. Руският разследващ проект „Система“ назова предприятието и директора му. Лепик потвърди: „Да, поискахме от близо 1600 физически лица и фирми в санкционния списък, одобрен днес от посланиците на държавите членки в COREPER II, да се извадят една руска компания и свързано с нея лице“. По думите ѝ компанията доставя материали на NPM Silmet от стратегическо значение за Европа, от които зависят производителите на електромобили и вятърни турбини, както и електронната, автомобилната и авиационната индустрия в целия ЕС. През 2027 г. Естония ще преразгледа дали заводът и директорът му да бъдат санкционирани, добави тя.

Към 2023 г. заводът в Соликамск, Пермски край, осигурява цялото руско производство на тантал и ниобий и около 60% от търговския магнезий в страната. Танталът има граждански и отбранителни приложения – от мобилни телефони до турбинни двигатели на самолети, а ниобият се използва във високоякостни стомани. Предприятието мина в ръцете на държавата по съдебен път: през 2022 г. руски съд прие, че приватизацията му от 90-те години е незаконна, и отне 89% от акциите на частните собственици. На 8 декември 2023 г. премиерът Михаил Мишустин подписа разпореждане пакетът акции да бъде прехвърлен на „Росатом“. Киев санкционира предприятието още на 9 май 2025 г. за срок от 10 години.

Silmet е собственост на канадската Neo Performance Materials. Заводът в Силамяе получава от Соликамск карбонати на редкоземни метали – група от 17 елемента, използвани за мощните постоянни магнити в електромоторите и вятърните турбини. Карбонатите са страничен продукт на производството в Соликамск, а в Силамяе от тях се извличат отделните елементи с висока чистота. По митнически данни, на които се позовава „Система“, между 2022 и 2024 г. руското предприятие е доставило на NPM Silmet продукция за над 50 млн. долара. От април 2026 г. в Силамяе работи и линия за тербий и диспрозий – два тежки редкоземни елемента, предназначени за завода на Neo за постоянни магнити в Нарва. Заводът е с начален капацитет 2000 тона годишно. Министър-председателят Кристен Михал присъства на откриването на завода в Нарва на 19 септември 2025 г. и тогава заяви, че с тази инвестиция Естония застава в центъра на европейското производство на постоянни магнити.

Михал призна на пресконференцията на правителството на 8 октомври, че решението се разминава с линията на собствения му кабинет. Журналистът, който му зададе въпроса, напомни, че Естония многократно е настоявала за по-силен санкционен натиск върху Русия и е критикувала други европейски държави, когато са искали изключения. „Така че това, да, мисля, наистина противоречи на нашия, така да се каже, ценностен подход“, отговори Михал (на естонски) и даде за пример неотдавнашния отказ на Естония да внася руско зърно, въпреки че ѝ били предложени 200 000 тона и сделката щяла да ѝ донесе изгода. Михал обясни, че Китай държи голяма част от пазара на тази суровина, а Русия и САЩ имат по-малки дялове. По думите му Silmet и Neo не са успели да намерят други доставчици. „Но от европейска гледна точка става дума за толкова важно производство, че засега […] въз основа на информацията от нашето външно министерство беше решено тези хора [компанията и директорът ѝ] да не бъдат добавяни в санкционния списък. Преди това там ги нямаше, така че никой не е изваден“, добави той.

Михал заяви още, че кабинетът не е вземал такова решение: консултациите по списъка се водят между Европейската комисия и дипломатите на държавите членки, а информацията за тях не достига до правителството. Когато журналист му напомни, че Естония е порицала Франция за искани изключения от санкциите, министър-председателят отвърна, че доколкото си спомня, Франция е искала да извади имена от списъка, докато Естония е била попитана какъв ще е икономическият ефект върху Silmet и Neo. Посланието му към бизнеса е всички фирми, които работят в Естония, да търсят други доставчици възможно най-бързо.

Външният министър Маргус Цахкна настоява, че Естония не е искала никой да бъде изваден от санкциите, защото руската компания и директорът ѝ никога не са били под санкции на ЕС. Според него зависимостта на Silmet е излязла наяве при консултациите между държавите членки и Европейската комисия за новите имена в списъка. Сред отраслите, които разчитат на Silmet, Цахкна изброи електрониката, медицинската техника, автомобилостроенето, авиацията и отбранителната промишленост. Заместник-генералният секретар на министерството Керли Вески формулира мотива най-пряко: „Ако бяхме поставили Соликамския магнезиев завод и неговия ръководител под санкции, щеше да пострада икономическата сигурност на цяла Европа“ (на естонски). Министерството уточнява, че Silmet засега не може да разчита на допълнително държавно финансиране за смяната на доставчика.

Лидерът на опозиционната партия „Исамаа“ Урмас Рейнсалу, бивш министър на външните работи, вижда в това решение отстъпление от принцип. В текст за Postimees той напомни, че досега Естония е убеждавала другите държави от ЕС да не се ръководят от бизнес интереси при съставянето на санкционните списъци. „Това не е технически въпрос, а ценностната ос на нашата политика за сигурност, която сега се измести“, заключи той, като озаглави текста си с упрека, че така Естония се е отказала от общата си позиция с Украйна.

Киев представи договорения пакет като най-мащабните досега ограничителни мерки на ЕС срещу руската военна промишленост. Според Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика, около 60% от съдържанието му идва от украински предложения. Неговата сметка е по-широка от 1569-те имена в основния пакет и стига до около 1700 позиции.

Изключението е обявено за временно, но краят му зависи от химията повече, отколкото от политиката. Рийна Аав, професор в Талинския технически университет, обясни, че редкоземните елементи от различни находища имат различен състав и примеси, затова за суровина от друг източник трябва да се разработи отделен процес на разделяне. Ако такъв процес може да се купи наготово, преходът е бърз, а ако трябва да се създава на място, отнема време и инвестиции. Solvay, която също извършва подобно разделяне в промишлен мащаб в производствения си обект в Ла Рошел, Франция, подписа през юни 2026 г. писмо за намерение за доставки от Бразилия, които трябва да бъдат осигурени до 2028 г. Обещанието на Талин за 2027 г. ще има реален смисъл, ако дотогава Silmet обяви доставчик извън Русия и руското предприятие се появи отново в следващ пакет. Без нов доставчик включването на руското предприятие в следващ пакет е малко вероятно, защото самото външно министерство обвърза връщането към санкциите с по-малка зависимост от руската суровина.

Росатом евакуира персонала си от Иран.

🇷🇺🤝🇮🇷 Атомната електроцентрала в Бушер, Иран, е под заплаха заради ескалиращия конфликт със САЩ и Израел, заяви директорът на руската държавна корпорация за атомна енергия „Росатом“, цитиран от РИА Новости.

„Със сигурност съществува заплаха за централата“, цитират думите на Алексей Лихачов. „Експлозии се чуват само на няколко километра“, добави той, като подчерта, че самата централа не е пряка мишена на атаките.

В събота от „Росатом“ обявиха, че са евакуирали близо 100 души от Иран, сред които децата на служителите и част от некритичния персонал. Останалата част от състава обаче остава в съоръжението, построено от Русия в южния пристанищен град Бушер.

Лихачов заяви, че следващият етап от евакуацията, който ще обхване между 150 и 200 души от централата, ще бъде проведен веднага щом ситуацията го позволи, сочат коментари, цитирани от „Интерфакс“.

Директор на дъщерно дружество на „Росатом“ беше открит мъртъв.

🇷🇺 В покрайнините на руската столица Москва беше открит трупа на 50-годишния Александър Тюнин, генерален директор на Химпроминжиниринг – дъщерно дружество на държавния гигант „Росатом“ – близо до колата му на път край гора, а в близост бяха намерени ловна пушка и ръкописна бележка.

Според The Moscow Times на 19 септември, в писмото Тюнин заявил, че е решил да сложи край на живота си след пет години на тежка депресия, описана от него като „влошаваща се всяка година“.

Докато руските държавни медии като ТАСС бързо определиха случая като самоубийство, смъртта на Тюнин се добавя към растящ и тревожен списък с необясними смъртни случаи сред висшестоящи ръководители в енергийния, ядрен и индустриален сектор в Русия от началото на пълномащабната война срещу Украйна.

Тюнин ръководеше „Химпроминжиниринг“ от април 2016 г., като отговаряше за производството на въглеродни композити за авиацията, енергетиката и индустрията. Компанията по-късно беше включена в „Уматекс“ — филиал на „Росатом“ за високотехнологични материали, подложено на санкции от САЩ през февруари 2023 г.

Тюнин е висш мениджър №20, починал при мистериозни обстоятелства от февруари 2022 г. в Русия. На 8 септември в Калининградска област властите откриха обезглавеното тяло на ръководителя на минна и торовата индустрия Алексей Синицин. Миналия месец внезапната смърт на председателя на „Уралкали“ Дмитрий Осипов и основателя на строителния гигант „Самолет“ Михаил Кенин също повдигнаха въпроси.

По-рано беше съобщено, че руската икономика се е забавила до почти пълен застой, а изпълнителният директор на Сбербанк Герман Греф предупреди за „техническа стагнация“ и ръст на БВП близък до нулата – сигнал за все по-непосилния натиск върху индустрията и домакинствата.