🇷🇺⚖️🇺🇳 Съветът на ООН по правата на човека поднови за допълнителни 3 години мандата на специален докладчик за негативното въздействие на едностранните принудителни мерки върху правата на човека. С този термин привържениците на мандата обозначават санкциите, които отделни държави или Европейският съюз налагат без решение на Съвета за сигурност. Проектът е внесен от Русия и Уганда, която действа от името на Движението на необвързаните държави. Той мина с 27 гласа „за“, 16 „против“ и 4 „въздържал се“, а България гласува против заедно с всички останали членки на ЕС в Съвета.
На следващия ден женевската неправителствена организация UN Watch, наблюдаваща Съвета и системно критикуваща неговите решения, представи гласуването в X с думите „Няма шега“. Съветът прие „внесена от Русия“ резолюция, която изисква от западните демокрации да спрат своите санкции срещу потиснически режими „в името на правата на човека“.
Приетият текст е по-тесен от горното описание. Резолюцията от 5 октомври съдържа 8 точки: подновява мандата, приветства работата на докладчика и призовава правителствата да му съдействат и да приемат исканията му за посещения. Специалният докладчик е независим експерт, който изследва темата, пътува до различни страни и докладва пред Съвета. Призивът за спиране на санкциите се намира в друг документ, резолюция 61/6 от 27 март. С нея Съветът „настоятелно призовава всички държави да спрат да приемат, поддържат, прилагат и спазват“ едностранни принудителни мерки, които не отговарят на международното право и Устава на ООН. Текстът сега потвърждава този от март в преамбюла си и подчертава, че подобни мерки „противоречат на международното право“, но не повтаря искането. Описанието на UN Watch събира двата документа в един.
Русия не членува в Съвета и не участва в гласуванията. Общото събрание на ООН прекрати членството ѝ през април 2022 г., след нахлуването в Украйна, а през октомври 2023 г. опитът ѝ да се върне се провали. Източноевропейската група разполага с две места, за които се бориха три страни: България получи 160 гласа, Албания 123. Русия събра 83 при нужни 97. България и Албания сега се обявиха против внесения от Русия и Уганда текста. Членството на България в Съвета изтича в края на 2026 г.
В залата Русия не взе думата. Проекта представи делегатът на Уганда, която е председател на Движението на необвързаните държави и обяви, че няма допълнителни съвносители. Уганда също не е член на Съвета. По същата схема мина през 2023 г. и предишното подновяване, внесено от Русия и Азербайджан, който по това време беше председател на движението. ЕС налага санкции на Русия от март 2014 г. заради войната в Украйна и досега прие 21 пакета. Мандатът вече се занимава с Русия: първият докладчик Идрис Джазаири посети страната в периода 24-28 април 2017 г. и описа мерките, „наложени срещу и от Руската федерация“.
Уганда представи проекта като съкратен текст, посветен единствено на подновяването. Делегатът ѝ заяви, че икономическите и вторичните санкции засягат несъразмерно най-бедните и уязвимите. Египет, Куба и Етиопия призоваха за подкрепа. Позицията на България изложи Естония от името на държавите-членки на ЕС в Съвета, тя поиска и поименно гласуване. ЕС оцени, че вносителят е съкратил текста до подновяване, но „продължава да се противопоставя на основното допускане“ на резолюцията, че всички самостоятелни санкции вредят на правата на човека, и не приема временните, целеви и пропорционални ограничителни мерки да се поставят наравно с незаконната икономическа принуда. „В международното право няма обща забрана на едностранните ограничителни мерки“, заяви естонският представител. Обединеното кралство от своя страна посочи, че не може да подкрепи подновяването, докато мандатът стъпва на „подвеждащо и неточно“ описание на британските санкции. Япония възрази, че текстът не разграничава законните от незаконните санкции. Според Исландия терминът „едностранни принудителни мерки“ няма общоприето определение в международното право.
Куба насочи вниманието към последния доклад по мандата. Алена Дуган, която заемаше поста до март, посети острова на 11-21 ноември 2025 г. Тя стигна до заключение, че санкциите на САЩ и прекомерната предпазливост на банки и доставчици, които отказват и законни сделки, за да не рискуват наказания, имат „опустошително въздействие“ върху цялото население. Докладът отправя призив към САЩ да вдигнат или спрат всички такива ограничения срещу Куба, да отменят обявеното заради нея национално извънредно положение и да премахнат пречките пред паричните преводи към кубинските семейства. Делегацията на Куба поиска изпълнение на препоръките и допълни искане островът да бъде изваден от списъка на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. САЩ не са член на Съвета и не участваха във вота.
От тази сесия постът се заема от Зейна Джалад от Палестина, преподавател по международно право и директор на Центъра за палестински поземлени изследвания в Американския университет в Бейрут. Съветът я назначи на 31 март. 5-членната консултативна група, преглеждаща кандидатите, беше поставила на първо място испанската професорка Клара Портела, авторка на изследвания върху санкциите, а Джалад на второ. Според Times of Israel кандидатурата на Джалад е предложена от председателството на Съвета, което през 2026 г. се заема от индонезийския посланик Сидхарто Реза Суриодипуро. Изданието посочи, че тя е наричала Хамас „съпротивително движение“. В първия си доклад от 30 юли Джалад направи обещание за „диференциран, основан на доказателства анализ“. Така тя отговаря на страни, които искат всеобхватни търговски и финансови ограничения да се разглеждат отделно от вписването на конкретни организации и лица в санкционни списъци. Исландия се позова на това обещание, когато обясняваше отрицателния си вот.
Разпределението на гласовете почти повтаря онова от март. Текста подкрепиха Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия и всички 13 членуващи африкански държави. Срещу него застанаха 9-те членки на ЕС, Обединеното кралство, Швейцария, Исландия, Албания, Северна Македония, Япония и Южна Корея. Спрямо март промяна има в Латинска Америка – Колумбия, която подкрепи резолюцията, и Еквадор, който се обяви против, този път се въздържаха, както и Боливия, която през март не взе участие във вота. Никоя от трите не обясни решението си в залата. При предишното подновяване, на 11 октомври 2023 г., текстът мина с 32 на 13 гласа, но съставът на Съвета се обновява с 1/3 всяка година. От 17 членки, които са в Съвета и тогава, и сега, позицията си промениха само Боливия, от „за“ към въздържане, и Мексико, в обратната посока.
Подновеният мандат стига до 2029 г. Спорът около него се свежда до въпроса дали целева санкция срещу конкретен човек и пълното търговско ембарго са едно и също нещо. ЕС заяви в залата, че остава готов да преговаря с необвързаните и докладчика, а Исландия призова вносителите да отразят разграничението в бъдещите текстове. Първата проверка ще бъде тематичната резолюция на пролетната сесия през 2027 г. Ако в нея влезе изключение за целевите санкции, несъгласните ще получат разграничението, чиято липса посочиха като причина за вота си. Ако призивът да се спрат всички такива мерки остане без уговорки, разделението от 5 октомври вероятно ще се повтори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар