Глобалният срив на t.me: Технически проблем или целенасочена блокада?

🇲🇪🌐 Кратките връзки на Telegram (всички t.me адреси на канали, постове, ботове и профили) спряха да се отварят в глобален мащаб, след като операторът на националната домейн зона на Черна гора постави домейна под ограничителен статус „serverHold“. Проблемът, отбелязан първо от изданието „Код Дурова“ и по-късно потвърден от редица технологични издания, не е локална блокада от даден доставчик или държавен регулатор. Делегирането на t.me е прекратено директно на ниво регистър на .me зоната, изключвайки го от глобалната система за домейн имена (DNS) едновременно навсякъде.

„serverHold“ е стандартен статус по EPP протокола за управление на домейн имена. Той бива налаган не от регистратор или собственик, а от оператора на регистъра. Според документацията на ICANN това означава, че домейнът вече не е активен в DNS: адресът остава формално записан на името на притежателя си, но не се преобразува в IP адрес. На практика, той изчезва за потребителите.

Публичният DNS на Google вече връща грешка NXDOMAIN в отговор на заявка за t.me, което е ясен сигнал, че домейнът отсъства от глобалната система. При това отговорът идва от адрес 199.253.60.1, посочен от IANA като един от авторитетните (authoritative) сървъри за самата зона .me. Ефектът е глобален: щом кеш паметта на устройствата и интернет доставчиците се обнови, линковете спират да се отварят едновременно в Русия, Европа, САЩ и Азия. Случаите, в които t.me все още се зарежда, се дължат на инерция от стар кеш, а не на работещ домейн.

Ограничението засяга конкретно късия домейн. По-дългият telegram.me, намиращ се в същата зона и при същия регистратор, продължава да работи. Това подсказва, че мярката е насочена изолирано към t.me, а не към присъствието на Telegram като цяло. Самото приложение не е засегнато: основната инфраструктура и сайтът telegram.org използват други домейни. Разговорите, каналите и профилите остават достъпни през самото приложение, включително през вградения му браузър, който обработва t.me адресите вътрешно. Засегната е единствено връзката с външната среда – линковете, които прехвърлят потребителите от уеб страници или търсачки към съдържанието в месинджъра.

Записът в WHOIS, обновен на 13 юли 2026 г., показва, че t.me не просто е спрян, но и напълно заключен. Освен „serverHold“, той има пълен набор от ограничения (изтриване, прехвърляне, подновяване и редакция), наложени както от регистратора, така и от регистъра. Тук очевидно не говорим за техническа неизправност или изтекла регистрация. Домейнът остава собственост на Telegram до 20 май 2035 г. и все още е насочен към сървърите за имена на Google Domains. Заключването е целенасочена мярка: домейнът е обездвижен и предпазен от всякакви промени, докато проблемът не бъде разрешен.

Кой стои зад решението, става ясно от структурата на самата зона. .me е националният домейн на Черна гора. Според IANA, негов управляващ орган е правителството на страната, а услугите се предоставят от регистъра Domain.me. За оператор е избрана компанията doMEn, докато в поддръжката участват Identity Digital, GoDaddy и местната ME-net. Именно на това административно ниво е изключен t.me. Това отхвърля тезата, че става дума за поредна руска цензура (напр. от Роскомнадзор). Блокирането произлиза от чужда юрисдикция и важи глобално. Въпросът кой е подал искането към регистъра засега остава без отговор.

Официалната причина не е съобщена – нито от Telegram, нито от оператора на зоната. Статусът „serverHold“ може да се наложи при правен спор, разследване на правоохранителни органи, нарушение на правилата на зоната и техническа грешка. Плътното, многослойно заключване обаче сочи към предварително обмислено административно или правно действие, а не към случаен срив.

Тежестта на тази хипотеза нараства заради тайминга. Спирането съвпада с период на засилен натиск върху Telegram в Европа. На 9 юли Европейският парламент върна на дневен ред законодателството Chat Control за сканиране на лични съобщения. Само броени дни по-рано френското разследване срещу съоснователя на Telegram Павел Дуров навлезе във втората си година с пореден дълъг разпит в Париж. Основният въпрос там е дали операторът на платформата носи наказателна отговорност за споделяното чрез нея съдържание – прецедент, ключов за всяка криптирана услуга в ЕС. На този фон, изваждането на основните уеб линкове на Telegram от европейска домейн зона (Черна гора е кандидат за членство в ЕС и член на НАТО) се тълкува по-скоро като епизод от регулаторен натиск.

Разбира се, до официално потвърждение това остава само обосновано предположение. Домейн регистрите понякога налагат подобни ограничения и по банални причини – спор за собственост, автоматичен сигнал за злоупотреба или съдебни обезпечения по странични дела.

В практически план ситуацията разкрива уязвимостта на инфраструктурата на публичния Telegram. Това са милиарди връзки в статии, реклами и резултати от търсене, водещи към t.me. Самият факт, че един статус в малка балканска зона може да ги изключи наведнъж, показва колко силно достъпът до платформата зависи от външен домейн в чужда юрисдикция. Telegram има капацитета да пренасочи трафика или да договори възстановяване на делегирането, но следващите дни ще покажат дали това е временно неудобство, или началото на сериозен институционален сблъсък.

Доверието в Путин се срива след мащабни блокирания на Telegram и VPN услуги

🇷🇺📉 Общественото доверие към руския президент Владимир Путин отбелязва значителен спад след поредица от агресивни стъпки за блокиране на Telegram и VPN услугите, съобщава The Moscow Times.

Последните данни на фондация „Обществено мнение“ (ФОМ) показват, че делът на руснаците, доверяващи се на Путин, е спаднал с 5% само за седмица – от 76% на 71%. Това проучване, проведено в периода 27-29 март, представлява най-резкия спад, регистриран от фондацията поне от 2019 г. В същото време броят на хората, които казват, че „по-скоро не вярват“ на лидера, се е повишил от 13% на 17%.

Спадът в одобрението не се ограничава само до самия Путин. Рейтингите на правителството и на премиера Михаил Мишустин също паднаха с около 2%. Рейтингите на партиите отразяват идентична тенденция: управляващата партия „Единна Русия“ загуби 3% до 38%. Либерално-демократическата партия (ЛДПР) падна до 9%, а Комунистическата партия (КПРФ) остана на 8%. За разлика от тях „Нови хора“ бележи лек ръст до 6%. Социолозите отбелязват и повишаване на протестните нагласи, като все повече респонденти вярват, че много хора биха се включили в евентуални демонстрации.

Данните на Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) потвърждават посочените констатации. Според доклада му за март одобрението за Путин е спаднало до 70,1% само за една седмица, докато нивото на доверие се е понижило до 75%. От началото на годината общото доверие е намаляло с 4,3%.

В същото време броят на хората, които не одобряват действията на Путин, е нараснал от 14,8% през януари до 18,3% през март. Подкрепата за „Единна Русия“ също бележи спад, достигайки 29,3%.

Open Observatory of Network Interference (OONI) докладва, че към момента 80% от услугите на Telegram са блокирани. Михаил Осеевски, ръководител на Ростелеком, посочи, че трафикът на приложението в мрежата на Т2 е спаднал 10 пъти.

Прекъсванията на интернет се случват в цяла Русия от май 2025 г. Мониторинг проекти заявиха, че властите редовно прилагат рестрикции в 62 региона, а 72 региона са приели „бели списъци“ с одобрени уебсайтове.

Освен това Министерство на цифровото развитие въвежда нови мерки, за да спре хората да заобикалят тези блокади. Това включва забрана за мобилните оператори да позволяват на потребители да зареждат баланса си в Apple ID чрез телефонни сметки, което затруднява плащането на VPN услуги.

На 2 април 2026 г. се появиха съобщения, че Кремъл е наредил на най-големите руски дигитални платформи да се включат в усилията за блокиране на VPN. По време на среща, проведена на 30 март, министерството е инструктирало над 20 големи компании, сред които Сбербанк и Яндекс, да попречат на своите потребители да осъществяват достъп до техните ресурси с тези инструменти.

Властите предоставиха на бизнеса списък със забранени VPN услуги и изискаха от тях да докладват за всяка новооткрита услуга на държавния регулатор Роскомнадзор. Компаниите, които не спазят изискванията, са изправени пред тежки последици, като загуба на ИТ акредитация и данъчни облекчения.

Руският чат месинджър MAX претърпя пореден срив.

🇷🇺 Руският чат месинджър MAX, налаган от властите като надеждна алтернатива на Telegram и WhatsApp, претърпя поредица от мащабни технически сривове през последните дни. На 30 март руски потребители от цялата страна докладваха за невъзможност да изпращат съобщения, да зареждат снимки и да пускат видео.

Според данни на мониторинг платформата СБОЙ.РФ в рамките на денонощието са постъпили 436 жалби, като най-засегнати са Москва и Московска област, Самара, Краснодар и Санкт Петербург. Два дни по-късно, на 1 април, сривовете продължиха с 393 регистрирани оплаквания и проблеми в над 20 руски региона, включващи Татарстан, Архангелска и Липецка област. Сред най-честите оплаквания бяха невъзможност за получаване на известия, срив на мобилното приложение и блокиране на акаунти без обяснение. Разработчиците на MAX така и не излязоха с официално обяснение за причините.

Сривовете на MAX са особено показателни предвид момента, в който се случват. От средата на март органът за контрол на средствата за масова информация „Роскомнадзор“ ограничава активно достъпа до Telegram на територията на Руската федерация. На 10 февруари ведомството потвърди официално, че налага ограничения върху месинджъра, а от 16 март достъпът до него спадна до около 75%, като близо 80% от всички заявки към домейните на Telegram се провалиха, по данни на Общество за защита на интернет. Тези ограничения не са новост: от август 2025 г. са блокирани гласовите обаждания в Telegram, а от февруари 2026 г. изпращането на медийни файлове, гласови съобщения и видео се зареждат с големи затруднения или изобщо не се отварят.

Опитите за блокиране на Telegram доведоха до верижна реакция, засегнала други популярни руски онлайн услуги. Yandex, стрийминг платформата Kinopoisk и куриерската компания CDEK също отчетоха смущения в работата си, съобщи Radio Free Europe/Radio Liberty. В съвременна Москва, където ежедневието е зависимо от мобилния интернет за таксита, доставки на храна и онлайн карти, прекъсванията засягат пряко качеството на живот на милиони хора.

На фона на тези ограничения руските власти се опитват агресивно да налагат MAX като заместител на чуждите социални платформи. Приложението, разработено от VK, е предварително добавено на всичките нови мобилни устройства, продавани в Русия. Към днешна дата са отчетени над 107 млн регистрации и 77 млн потребители, активни на дневна база, въпреки че тези данни идват единствено от пресслужбата на VK и нямат независима проверка.

Оценката на потребителите обаче очертава новия продукт значително по-негативно – рецензиите в Google Play изобилстват от оплаквания за замръзване, недоставени съобщения и отсъствие на базови функции. Експертите от RKS Global установиха, че MAX събира IP адреси, геолокация, списъци с контакти и биометрични данни, като политиката за поверителност дава възможност за споделяне на информация с „държавни органи и партньори на компанията". Военни командири в Русия алармират, че месинджърът не е безопасен за комуникация, докато обикновените потребители масово се опитват да го избягват, отбелязва The Moscow Times.

Ситуацията разкрива системно противоречие в дигиталната политика на Кремъл. Стремежът му да елиминира независимите платформи за комуникация и да наложи насила контролирана алтернатива води до двоен ефект: нито Telegram е напълно блокиран, нито MAX е способен да поеме ролята му. По данни на Carnegie Endowment for International Peace, решението за ограничения на Telegram е продиктувано от желанието на Владимир Путин да контролира информационните потоци, но удря на камък, тъй като дигиталната инфраструктура не разполага с капацитет за пълноценна замяна. Междувременно Telegram продължава да се радва на глобален интерес със своите над 95 млн активни потребители в Русия и остава далеч по-функционален от държавната алтернатива – дори и към днешна дата с наложения му от държавата режим на ограничения.

Мащабна кибератака блокира ресурсите на „Роскомнадзор“

🇷🇺 Федералната служба за комуникационен надзор (Роскомнадзор) съобщи, че кибератака е спряла достъпа до нейните онлайн ресурси, а атакуващите сървъри и ботнети са били локализирани основно вътре в страната, съобщава Forbes Russia. Атаката е засегнала ресурси на Министерство на отбраната и инфраструктура на Главния радиочестотен център.

От Роскомнадзор описаха атаката като комплексна, многовекторна и разгърната на различни мрежови нива. Уточнено е, че атакуващите сървъри и ботнети са оперирали основно от територията на Руската федерация.

Като източници на злонамерен трафик бяха посочени САЩ, Китай, Обединеното кралство и Нидерландия. От ведомството заявиха, че специалисти са успели да отделят вредния трафик и да го пренасочат към сървъри за филтриране (scrubbing servers), в резултат на което достъпността на ресурсите вече е възстановена.

Роскомнадзор е руската федерална служба, която упражнява надзор върху комуникации, информационни технологии и масови медии. Тя има правомощия да разпорежда на интернет доставчиците да ограничават достъпа до сайтове и услуги в рамките на въведената от Кремъл система за онлайн блокиране.

Human Rights Watch описва инструментите на Роскомнадзор като средства, които позволяват непрозрачно блокиране и мащабна държавна цензура, която свива пространството за свободно изразяване в интернет.

По-рано беше съобщено, че DDoS атака е нарушила системата за онлайн гласуване в Русия и свързаните с нея държавни дигитални услуги, като Роскомнадзор призна за влошена свързаност, в резултат на голям срив в телекомуникационна мрежа.

Кремъл посъветва руските военни на фронта да не инсталират Max.

🇷🇺 На руските военни на фронта в Украйна е препоръчано да не използват държавното чат приложение Max, след като руски блогъри разкриха, че услугата се счита за недостатъчно сигурна, съобщи The Moscow Times на 23 февруари.

Telegram каналът Fighterbomber, чийто автор е пенсиониран пилот от ВКС, съобщи, че са изпратени директиви за забрана на „употребата и инсталацията на най-сигурния национален месинджър в света“ – саркастична препратка към приложението Max.

Fighterbomber добави, че „много скоро“ на силите за комуникация на фронтовата линия ще бъде предоставена „ненадмината ‚канонична програма‘“, без обаче да уточнява конкретната платформа.

Тези доклади се появяват на фона на засиления натиск върху Telegram от страна на руските власти. По-рано този месец Роскомнадзор заяви, че ще продължи да въвежда ограничения за Telegram заради това, което определи за неизпълнение на местното законодателство и недостатъчни мерки срещу измамите и тероризма.

Министърът на цифровото развитие Максут Шадаев заяви, че засега Кремъл няма да блокира Telegram за войските в зоната на „специалната военна операция“, но предупреди, че „чужди разузнавателни служби имат достъп до кореспонденцията в месинджъра и използват тези данни срещу руските военни“.

По-рано Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че украинските военни и разузнавателни служби могат да получават бързо информация, споделена чрез Telegram, и да я използват за насочване на ударите си срещу руски позиции. ФСБ предупреди, че използването на приложението в зони на бойни действия многократно е излагало на опасност руските войски.

Роскомнадзор блокира Discord, създавайки потенциални трудности за руската армия в Украйна.

🇷🇺 Руският комуникационен регулатор „Роскомнадзор“ блокира платформата Discord по обвинение в нарушаване на законите на страната. Платформата е широко използвана от въоръжените сили на страната за комуникация и координация на бойните действия в Украйна, поради което нововъведените ограничения се очаква да им създадат оперативни трудности.

„Достъпът до Discord се ограничава във връзка с нарушаване на изискванията на руските закони, спазването на които е необходимо за предотвратяване на използването на приложението за терористични и екстремистки услуги, набиране на граждани за извършването им, за продажба на наркотици и в връзка с неправомерно публикуване на информация“, съобщиха от пресслужбата.

Discord беше включен в регистъра на социалните мрежи, което го задължава да упражнява модерация върху потенциално незаконно съдържание. Компанията не пожела да спази законовите изисквания, поради което беше глобена с 3,5 милиона рубли (36 150 долара).

Твърди се, че тези материали съдържат детска порнография, призиви за екстремизъм, участие на непълнолетни в незаконни дейности, призиви за самоубийство, ЛГБТ материали и съдържание, свързано с наркотици.

Платформата поддържа конферентни видео разговори, поради което е изключително популярна сред ИТ специалисти, геймъри и администратори на крипто проекти. От началото на руската инвазия в Украйна приложението е широко използвано и от двете страни в конфликта.

Руските сили използваха Discord за гласови и видео комуникации, писмена кореспонденция, гледане на видеоклипове от дронове и управление на групи по време на бойни операции.

Украинските командири също използват платформата, за да организират своите операции. Известно е, че през миналата година Discord е използван за комуникация по време на учения с участието на Силите за териториална отбрана и 26-ти дивизион речни кораби към ВМС на Украйна.

Платформата Discord се използва и от украинските командни пунктове по време на боевете в Донбас. Командирите използват приложението за създадане на гласови канали за бърза връзка с цялата бойна група на различни позиции.