🇪🇪🧲🇷🇺 Соликамският магнезиев завод, единственият руски производител на тантал и ниобий и собственост на държавната корпорация „Росатом“, отпадна от 22-рия пакет санкции на Европейския съюз заедно с генералния си директор Руслан Димухамедов по искане на Естония. Заводът доставя суровина на естонския преработвател на редкоземни метали NPM Silmet в Силамяе и Талин прецени, че санкциите срещу него биха ударили европейската промишленост. Керстин Лепик, говорител на постоянното представителство на Естония в Брюксел, потвърди искането пред обществената медия ERR.
Посланиците на страните членки договориха пакета в Комитета на постоянните представители (COREPER II), където се подготвят решенията на Съвета на ЕС. С него под санкции попадат 743 души и 826 компании, свързани с руския военно-промишлен комплекс, а по данни на ERR никога досега ЕС не е вписвал толкова имена наведнъж. Кая Калас обяви предложението в края на август. Тя е върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и бивш министър-председател на Естония. Първоначалният вариант на ръководената от нея Европейска служба за външна дейност предвиждаше 744 души и 827 дружества. Разликата от едно лице и една компания се дължи на отпадането на Соликамския завод и неговия директор.
Критерият за включване в пакета е формален. Според Радио Свободна Европа всички включени фирми фигурират в списък на руското правителство с предприятия от военно-промишления комплекс и на това основание могат да получават държавна подкрепа, а физическите лица са включени като генерални директори, заместници и главни инженери на тези предприятия. Сред целите са „Севмаш“, който строи подводниците на руския флот, и центъра за ремонт на кораби „Звездочка“. Мерките включват замразяване на активите в ЕС и забрана да им се предоставят средства или икономически ресурси, а за физическите лица – и забрана за влизане и транзитно преминаване през територията на съюза. Окончателното решение е на външните министри, които се събират в Люксембург на 12 октомври.
Изключението стана известно в деня на постигането на договореността. Радио Свободна Европа съобщи, че окончателният вариант е по-къс от първоначалния с едно лице и една компания, а редакторът на радиото за Европа Рикард Йозвяк написа малко по-късно в социалните мрежи, че лицето и компанията са извадени по искане на Естония и става дума за доставчик на редкоземни метали за Silmet. Руският разследващ проект „Система“ назова предприятието и директора му. Лепик потвърди: „Да, поискахме от близо 1600 физически лица и фирми в санкционния списък, одобрен днес от посланиците на държавите членки в COREPER II, да се извадят една руска компания и свързано с нея лице“. По думите ѝ компанията доставя материали на NPM Silmet от стратегическо значение за Европа, от които зависят производителите на електромобили и вятърни турбини, както и електронната, автомобилната и авиационната индустрия в целия ЕС. През 2027 г. Естония ще преразгледа дали заводът и директорът му да бъдат санкционирани, добави тя.
Към 2023 г. заводът в Соликамск, Пермски край, осигурява цялото руско производство на тантал и ниобий и около 60% от търговския магнезий в страната. Танталът има граждански и отбранителни приложения – от мобилни телефони до турбинни двигатели на самолети, а ниобият се използва във високоякостни стомани. Предприятието мина в ръцете на държавата по съдебен път: през 2022 г. руски съд прие, че приватизацията му от 90-те години е незаконна, и отне 89% от акциите на частните собственици. На 8 декември 2023 г. премиерът Михаил Мишустин подписа разпореждане пакетът акции да бъде прехвърлен на „Росатом“. Киев санкционира предприятието още на 9 май 2025 г. за срок от 10 години.
Silmet е собственост на канадската Neo Performance Materials. Заводът в Силамяе получава от Соликамск карбонати на редкоземни метали – група от 17 елемента, използвани за мощните постоянни магнити в електромоторите и вятърните турбини. Карбонатите са страничен продукт на производството в Соликамск, а в Силамяе от тях се извличат отделните елементи с висока чистота. По митнически данни, на които се позовава „Система“, между 2022 и 2024 г. руското предприятие е доставило на NPM Silmet продукция за над 50 млн. долара. От април 2026 г. в Силамяе работи и линия за тербий и диспрозий – два тежки редкоземни елемента, предназначени за завода на Neo за постоянни магнити в Нарва. Заводът е с начален капацитет 2000 тона годишно. Министър-председателят Кристен Михал присъства на откриването на завода в Нарва на 19 септември 2025 г. и тогава заяви, че с тази инвестиция Естония застава в центъра на европейското производство на постоянни магнити.
Михал призна на пресконференцията на правителството на 8 октомври, че решението се разминава с линията на собствения му кабинет. Журналистът, който му зададе въпроса, напомни, че Естония многократно е настоявала за по-силен санкционен натиск върху Русия и е критикувала други европейски държави, когато са искали изключения. „Така че това, да, мисля, наистина противоречи на нашия, така да се каже, ценностен подход“, отговори Михал (на естонски) и даде за пример неотдавнашния отказ на Естония да внася руско зърно, въпреки че ѝ били предложени 200 000 тона и сделката щяла да ѝ донесе изгода. Михал обясни, че Китай държи голяма част от пазара на тази суровина, а Русия и САЩ имат по-малки дялове. По думите му Silmet и Neo не са успели да намерят други доставчици. „Но от европейска гледна точка става дума за толкова важно производство, че засега […] въз основа на информацията от нашето външно министерство беше решено тези хора [компанията и директорът ѝ] да не бъдат добавяни в санкционния списък. Преди това там ги нямаше, така че никой не е изваден“, добави той.
Михал заяви още, че кабинетът не е вземал такова решение: консултациите по списъка се водят между Европейската комисия и дипломатите на държавите членки, а информацията за тях не достига до правителството. Когато журналист му напомни, че Естония е порицала Франция за искани изключения от санкциите, министър-председателят отвърна, че доколкото си спомня, Франция е искала да извади имена от списъка, докато Естония е била попитана какъв ще е икономическият ефект върху Silmet и Neo. Посланието му към бизнеса е всички фирми, които работят в Естония, да търсят други доставчици възможно най-бързо.
Външният министър Маргус Цахкна настоява, че Естония не е искала никой да бъде изваден от санкциите, защото руската компания и директорът ѝ никога не са били под санкции на ЕС. Според него зависимостта на Silmet е излязла наяве при консултациите между държавите членки и Европейската комисия за новите имена в списъка. Сред отраслите, които разчитат на Silmet, Цахкна изброи електрониката, медицинската техника, автомобилостроенето, авиацията и отбранителната промишленост. Заместник-генералният секретар на министерството Керли Вески формулира мотива най-пряко: „Ако бяхме поставили Соликамския магнезиев завод и неговия ръководител под санкции, щеше да пострада икономическата сигурност на цяла Европа“ (на естонски). Министерството уточнява, че Silmet засега не може да разчита на допълнително държавно финансиране за смяната на доставчика.
Лидерът на опозиционната партия „Исамаа“ Урмас Рейнсалу, бивш министър на външните работи, вижда в това решение отстъпление от принцип. В текст за Postimees той напомни, че досега Естония е убеждавала другите държави от ЕС да не се ръководят от бизнес интереси при съставянето на санкционните списъци. „Това не е технически въпрос, а ценностната ос на нашата политика за сигурност, която сега се измести“, заключи той, като озаглави текста си с упрека, че така Естония се е отказала от общата си позиция с Украйна.
Киев представи договорения пакет като най-мащабните досега ограничителни мерки на ЕС срещу руската военна промишленост. Според Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика, около 60% от съдържанието му идва от украински предложения. Неговата сметка е по-широка от 1569-те имена в основния пакет и стига до около 1700 позиции.
Изключението е обявено за временно, но краят му зависи от химията повече, отколкото от политиката. Рийна Аав, професор в Талинския технически университет, обясни, че редкоземните елементи от различни находища имат различен състав и примеси, затова за суровина от друг източник трябва да се разработи отделен процес на разделяне. Ако такъв процес може да се купи наготово, преходът е бърз, а ако трябва да се създава на място, отнема време и инвестиции. Solvay, която също извършва подобно разделяне в промишлен мащаб в производствения си обект в Ла Рошел, Франция, подписа през юни 2026 г. писмо за намерение за доставки от Бразилия, които трябва да бъдат осигурени до 2028 г. Обещанието на Талин за 2027 г. ще има реален смисъл, ако дотогава Silmet обяви доставчик извън Русия и руското предприятие се появи отново в следващ пакет. Без нов доставчик включването на руското предприятие в следващ пакет е малко вероятно, защото самото външно министерство обвърза връщането към санкциите с по-малка зависимост от руската суровина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар