🇺🇦🔪🇷🇺 Руски военнослужещ, попаднал в плен на украински разузнавачи в пресъхналото корито на Каховското водохранилище, се освободи по време на изтеглянето, нападна пазачите си и беше убит в ръкопашен бой с нож. Кадри от екшън камерата на един от украинските войници бяха публикувани от „Християнски корпус“, обединение на бойни части от Силите за отбрана, начело с Олексий Середюк, командир на батальона „Братство“ към Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.
По описанието на корпуса схватката става по време на диверсионна операция, която ръководи командирът с позивна „Бравий“, начело на подразделение „Рота на Исус Христос“ в състава на „Братство“. След края на операцията бойците взимат в плен противника, но при изтеглянето той успява да се освободи и ги напада. В ръкопашния бой пленникът е ликвидиран. Командирът получава множество рани, но въпреки това успява да стигне до украинските позиции и да изведе ранен боен другар, чиито крайници са спрели да функционират. Датата на боя и точното място в коритото не са съобщени.
Записът започва по здрач, сред върбалак. Украински боец се обръща към пленника на руски: „Е, приятелю, ако се държиш добре, бързо ще те разменят. Ще се прибереш у дома.“ После, вече на украински, бойците проверяват какво има в раницата му. По-малко от половин минута по-късно образът се разпада: камерата се преобръща и се търкаля по пясъчна земя сред ниски храсти, а за момент в кадъра влиза острие. Почти цялата схватка минава в тъмнина, в която записът улавя главно звука. Накрая бойците благодарят на Бога.
„Братство“ съществува от самото начало на пълномащабната война на 24 февруари 2022 г. „Християнски корпус“ от своя страна е представен публично на 28 юли 2026 г. в Трапезната църква на Киево-Печерската лавра. В него влизат „Братство“, специалното подразделение „Стугна“, тактическата група „Реванш“, „Рота на Исус Христос“ и други части, обявили християнските ценности за основа на службата. Середюк свързва с тази основа и отношението към военнопленници. В интервю за „24 канал“, обобщено на 17 септември, той казва, че християнската позиция изисква уважение към пленника дори току-що да е воювал срещу теб, и че бойците на „Братство“ не измъчват пленените, а се опитват да ги евакуират и да им помогнат. Началникът по планирането в батальона с позивна „Чорний“ сподели пред The New York Times, че от пролетта руските сили се предават по-често, а сред тях се разнася вестта, че пленените от украинците не са подлагани на мъчения и след това убивани, както ги е убеждавала Москва.
Същата рота вече показа и другия изход от пленяването. В средата на юли корпусът съобщи, че войниците ѝ са пленили руски военнослужещ, чиито бойни другари бяха попаднали в плен по-рано, и въпреки трудните условия за придвижване са запазили живота на вече обезоръжения пленник. Корпусът представи това като изпълнение на заповедта „Не убивай“ във война.
Международното хуманитарно право прави ясно разграничение между военнопленника, останал пасивен, и онзи, който е решил да нападне. Допълнителният протокол I към Женевските конвенции, по който са страни и Русия, и Украйна, забранява нападение към човек във властта на противника, при условие че се въздържа от всякакви враждебни действия и не се опитва да избяга. Третата Женевска конвенция допуска употребата на оръжие срещу пленници, особено бягащи, само като крайна мярка и винаги с предупреждение, съгласно обстоятелствата. Нападението срещу пазачите е друг случай: то отнема защитата, която протоколът дава, и по описанието на корпуса септемврийският случай попада именно в нея.
Теренът обяснява защо се стига до бой от упор. Каховското водохранилище, едно от най-обширните такива в цяла Украйна, беше източено след като на 6 юни 2023 г. язовирната стена на Каховската ВЕЦ бе взривена от окупационните сили. За три години оголеното дъно се превърна в гъсталак от върби, тръстика и храсти. Репортаж на The New York Times от края на август с участието на бойци от „Братство“, описва фронт, където дроновете трудно проникват през гъстата растителност, противникът и дори собственият боен другар не се виждат от 3 метра, а двете страни се дебнат пеша. Середюк разказа пред проекта Ukrainian Witness защо е така: в коритото „има много голяма дистанция, 5, често 7 км, където освен пехотинеца няма нищо живо, т.е. нито операторите на дронове, нито артилерията могат да действат“.
Изтеглянето с пленник през същия гъсталак може да отнеме няколко денонощия. През декември 2025 г. диверсионно-разузнавателна група на „Братство“ извърши рейд дълбоко в руския тил в района. По данни на пресслужбата на ГУР, огласени на 7 януари, разузнавачите са ликвидирали и ранили по двама войници, след което пленяват още двама, които извеждат в продължение на 27 км до най-близката контролирана от Украйна територия. The New York Times описва сблъсък на „Братство“ от декември на скалисто възвишение, което някога е било остров във водохранилището, с четирима убити и двама пленени, без да уточнява дали става дума за същия рейд. В репортажа на NYT командир с позивна „Апач“ разказва за лятна мисия, в която хората му са извеждали пленник през гората три денонощия и по пътя са попаднали на още двама военни от другата страна. Престрелката с тях, заснета от камерата на командира, е минала през младите дървета от съвсем близко разстояние, а украинците се изтеглили заедно с пленения.
Руската армия търси път през пресъхналия резервоар поне от август 2025 г. насам, когато Олег Тягнибок, командир на батальон от 128-а отделна тежка механизирана бригада, описа как в отделни руските части успяват да се промъкнат незабелязано през обраслото дъно по Камянското направление, което описва като най-краткия път до град Запорожие. На 4 ноември ГУР съобщи за операция на участъка „Велики Кучугури“, на 7 км от бреговата линия, където спецчастите откриват и ликвидират руски военнослужещи. Великите и Малките Кучугури са 13 пясъчни острова в североизточната част на басейна, с дюни до 20 метра. Два дни по-късно Силите за отбрана на Юга съобщиха, че край Приморске противникът се опитва да излезе във фланга на украинските позиции през дъното, където тръстиката е висока няколко метра.
Към края на септември натискът се засилва. Институтът за изследване на войната (ISW), позовавайки се на украински командири и наблюдатели, отбеляза на 26 септември, че руските части подсилват през коритото пехотните си групи по източния бряг и може да се опитат да се промъкнат към Запорожие, когато времето се влоши през есента. Середюк описа целта им така: „Опитват се да контролират цялото водохранилище. Първо, за да могат да действат там. Второ, за да стигнат до отсрещния бряг.“ Костянтин Машовец, военен наблюдател от украинската група „Информационна съпротива“, пише, че по оста Камянске–Степногирск руснаците все по-често използват дъното за инфилтрация в обход на украинските защитни позиции и че едно щурмово подразделение е стигнало до Малокатеринивка, където е блокирано.
Прогнозите за зимата остават разнопосочни. Командирът на 1-ви отделен щурмови полк Дмитро Филатов смята, че е възможно някои руски части да достигнат град Запорожие. Олександр Коваленко, координатор на „Информационна съпротива“, смята тази прогноза за прекалено категорична и вижда основната заплаха за града в ежедневните удари, а не в сухопътно настъпление.
Където гъсталакът затваря небето, войната се завръща обратно на разстояние от протегната ръка. Дронове и артилерия не достигат, изтеглянето с военнопленник продължава няколко денонощия, а пленникът върви до пазачите си часове наред. Проверката идва с листопада. Ако дроновете отново засекат противника още в гъсталака и опитите му спрат при бреговата линия, прикритието ще се окаже сезонно. Ако руснаците все пак продължат да достигат крайбрежните села северно от Приморске и през зимата, когато според ISW мъглите и влагата затрудняват наблюдението, коритото вероятно ще остане трайният коридор, който те прокарват към Запорожие.
