Руски военен кореспондент обвини Генщаба, че е показал на Путин невярна карта

🇷🇺 Генералният щаб отново представи на президента Владимир Путин карта с населени места, които руската армия никога не е достигала. Обвинението не дойде от Киев, а от Владимир Романов, военен кореспондент от окупирания Севастопол и автор на популярния канал Romanov Light в Telegram. Във вечерните часове на 16 октомври, малко след като от Кремъл публикуваха стенограма от доклада на началника на генщаба армейски генерал Валерий Герасимов, Романов написа, че групировка войски „Запад“ под покровителството на Герасимов „отново е докладвала на президента информация, която не отговаря на реалността“. Той я нарече лидер по „закраски“ – така на жаргон наричат оцветяването на територия на картата, преди войските реално да са я овладели.

„Влизането на трима военнослужещи в населеното място и развяването на знаме за камерата, след което противникът прочиства населеното място, не е превземане“, категоричен е Романов. Според него едно село е превзето едва когато е изцяло прочистено, контраатаките са отбити, изградена е отбрана и има ротация и снабдяване. Той очаква украинската страна скоро да публикува кадри от много от оцветените на картата места и назовава три в североизточната част на Харковска област: Рубленое, Олховатка и Потихоново.

Романов не е опозиционер. Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го включва в регистъра на пропагандисти като руски военен кореспондент, който събира пари и купува техника за фронтови части. Каналът му има над 136 хил. абонати, а публикацията събра над 38 хил. прегледа за няколко часа. Именно затова обвинението тежи: то идва от човек, който пише от руската страна на фронта и черпи сведенията си от руски военнослужещи. Текстът е публикуван като отговор на предишна публикация в канала му: видео, в което генерал-полковник Сергей Кузовлев, тогава командващ „Запад“, докладва на Путин за превземането на Купянск на 20 ноември 2025 г. с бележката, че на 9 декември същата година Кузовлев получава звездата „Герой на Русия“.

Купянск е прецедентът, на който се позовава Романов. Три седмици след този рапорт, на 12 декември 2025 г. украинският президент Володимир Зеленски записа обръщение на видео от входа на града, а до края на месеца украинското командване съобщи, че контролира около 90% от него. Сега Герасимов вече не говори за превзет град. На 16 октомври той докладва, че частите на 6-а армия са „осуетили опитите на противника да ни изтласка от Купянск“ и настъпват на запад към Шевченково, като са взели Паламарьовка и Ковалевка. Романов отговаря в отделна публикация половин час по-късно, че в Купянск и досега има украински сили.

Рубленое, Олховатка и Потихоново са част от най-шумно огласения успех за деня. Евгений Никифоров, командващ групировка „Север“, представи пред Путин операция „Мечешки ъгъл“. По думите му 18-а и 71-ва мотострелкова дивизия затворили обкръжението на 30 август около украинска група от 10 батальона и до 2000 души. При разширяването на външния пръстен „в района на Олховатка“ били обкръжени и унищожени още до два батальона. Герасимов отчете 461 кв. км и 28 населени места, а Путин определи обкръжението като „безусловен успех“ и поздрави командването. Министерството на отбраната обяви превземането на Рубленое от „Север“ още на 1 октомври.

Независимата проверка не потвърждава този успех. Института за изследване на войната (ISW) установи, че не съществуват доказателства за обкръжение: на 3 септември руските източници за първи път са заявили, че са обградили подразделения на ВСУ североизточно от Харков, и оттогава насам многократно повтарят твърдението без основание. ISW потвърждава общо 114,66 кв. км и 5 селища, превзети в Харковска област за близо 10 месеца. Това са данните за цялата област от началото на годината – срещу 461 кв. км и 28 села в една-единствена операция според руските данни.

По-нататък в отговорите си Романов изрежда 3 твърдения на Герасимов, които определя като частично или изцяло неверни. Добропиля не се намира под пълен руски контрол, тъй като в града се водят сражения. От най-издадената напред руска позиция до Запорожие остават 23 км. В Купянск продължава да има войски на противника. Герасимов заяви точно обратното: групировка войски „Център“ е „завършила ликвидацията на обкръжените“ в Добропиля, върху който е поела контрол изцяло, а предните групи са „на пет километра от южните покрайнини“ на Запорожие. На следващия ден говорителят на Генералния щаб на Украйна майор Андрий Ковальов заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че Добропиля се намира под украински контрол, докато линията на фронта минава на 22 км от Запорожие. Руският военен кореспондент и украинският генщаб се разминават с 1 км, докато с Герасимов и двамата се разминават със 17–18 км.

Освен това самият доклад съдържа признание, което подкопава твърдението за пълен контрол. Герасимов отбелязва, че в Добропиля „се провеждат издирвателни действия“ срещу украински военнослужещи, които се укрити в мазетата. С други думи, в града, обявен за превзет, все още има вражески сили, което съвпада с описанието на Романов.

Критиката му е избирателна и не включва целия доклад. В същата публикация Романов потвърди онази част от отчета, която засяга ударите: според Герасимов на 7 октомври са унищожени цехове за крилати ракети „Фламинго“ в Днипро, Киев, Обухов и Лозова, а Романов пише, че са поразени „всички основни цехове“ за сглобяването на FP-5 „Фламинго“ и че сведенията за тях са събирани „отдолу“. Неговото потвърждение не означава независима проверка: то идва от същата среда, но показва къде конкретно минава границата на недоверието му – то се отнася до линията на фронта, а не до ударите в дълбочина.

По въпроса за фронта Романов предлага и собствено решение. В трета публикация той признава, че „никой не разполага с цялостна картина на реалната линия на бойно съприкосновение“, защото в повечето сектори позициите се преплитат: руските войски остават зад украинските позиции и обратно. Затова призовава войници и офицери да му изпращат анонимно чрез бот данни за линията на фронта в своите участъци, за да ги обедини в публична карта. На практика той предлага да създаде паралелна карта на войната по данни от войниците, точно в деня, в който генералният щаб представи своята на върховния главнокомандващ.

Картата не е просто военен документ. Путин откри срещата с числата 6500 кв. км и 310 селища от началото на годината и с твърдението, че под контрола на Киев остават „малко повече от 10%“ от Донецка област. На същата среща той заяви, че Москва не смята да превръща зоната за сигурност по границата в предмет на евентуални преговори с Украйна. Именно в нея групировка войски „Север“ отчита Рубленое, Олховатка и Потихоново. Така оцветените там села попадат в територия, която Кремъл вече изключва от евентуалните преговори, независимо дали войските му стоят в нея.

Прогнозата на Романов може да се провери. Ако той е прав, в следващите седмици ще се появят украински кадри от Рубленое, Олховатка и Потихоново или руското министерство отново ще обяви „освобождаването“ на същите села, както стана с Купянск. Ако греши, руски кадри ще покажат трайно установени позиции там, а ISW ще промени очертанията на фронтовата линия. Дотогава мерилото е Купянск: градът беше обявен за превзет пред Путин преди 11 месеца и до ден-днешен фигурира в доклада като място, от което руската армия отбива опитите да бъде изтласкана.

„Рибар“ направи директно признание за руският удар по Киево-Печерската лавра.

🇷🇺 Известният руски мозъчен тръст „Рибар“, основан от Михаил Звинчук, направи директно признание, че Успенският събор на Киево-Печерската лавра е бил поразен от руски удар, и описа стремежа да се търси оправдание за подобни поражения като „нелогичен и необясним“.

Само по себе си подобно признание е забележително, тъй като идва след като Министерство на отбраната на Руската федерация възложи отговорността за пораженията върху противовъздушната отбрана на Въоръжените сили на Украйна с твърдението, че катедралата е била поразена от зенитна ракета „с изтекъл срок на годност“ на американския комплекс Patriot.

С този очевиден разлом в руското информационно пространство – между официалната версия на ведомството и най-популярния канал на военна тематика – се оголи рядка пукнатина в иначе последователната реторика във връзка с други подобни случаи на безразборни удари.

Признанието

Анализирайки бойните действия от позиция, близка до руското военно командване, „Рибар“ изрази мнение, че „желанието да се оправдаваш ревностно за подобни неща след всичко случило се през четирите години на СВО е нелогично и необяснимо“. Той отправи обвинения към Z-блогъри в Telegram в липса на последователност, тъй като според него те „заклеймяват ръководството, че жали противника и не иска да воюва истински, и често зоват да се бомбардира всичко безразборно и Киев изобщо да бъде изгорен в ядрена пепел“.

Но веднъж щом тези призиви бъдат последвани и покривът на киевската лавра бъде поразен, дори без жертви, същото това информационно пространство се надпреварва да разказва, че всичко е фалшиво и заговор, обясни Звинчук – и добавя иронично, че при това същите автори се успокояват един друг с уверението, че „ние не сме такива“. Според него именно тази липса на каквато и да е последователност и „разбърканите глави на всички нива на обществото“ са довели до съответния резултат във войната срещу Украйна.

Версията на Министерството на отбраната

Министерство на отбраната на Руската федерация твърди точно обратното. По неговата версия катедралата на Киево-Печерската лавра е била поразена от зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, използван от Украйна, тъй като западните партньори уж били предали боеприпаси с изтекъл срок на годност на Киев.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на свой ред представи доказателства под формата на отломки, според които комплексът е поразен от директен удар на руски камикадзе дрон „Геран-2“ – руския вариант на иранския ударен дрон „Шахед-136“. Украинската страна окачестви руския удар като военно престъпление, поради което образува наказателно производство.

Признанието на „Рибар“ на практика отхвърля версията на руската държавна пропаганда: каналът не просто не оспорва руската отговорност за удара, но също така отправя остри упреци към руски военкори, че го отричат.

Ударът

Ударът по катедралата дойде при поредната масирана руска въздушна атака срещу Киев и други градове през нощта срещу 15 юни. Според Командването на ВВС на Украйна, руската армия е изстреляла близо 70 ракети и повече от 600 далекобойни дрона, а президентът Володимир Зеленски съобщи, че само срещу цели в рамките на столицата са били изстреляни над 60 ракети. При атаката загинаха петима души, а други 35 бяха ранени. Ударите оставиха без ток около 140 000 жители и опожариха десетки жилищни сгради във всички райони на Киев.

Успенският събор – основния катедрален храм на Киевско-Печорската лавра и едно от най-значимите средища на източното православие – пострада тежко: около 80% от покрива е опожарен, засегнати са куполите, стените и остъклението. Според предварителни оценки на украинските власти разходите за реконструкция на църквата вече надхвърлят 500 млн. гривни (около 11 млн. долара). Зеленски окачестви атаката срещу Успенския събор като „едно от най-големите руски престъпления срещу християнската култура“ и призова за бърз и категоричен международен отговор преди срещата на Г-7.

Хронология на руските удари по религиозни и културни обекти

Руският удар по вековното духодно средище в украинската столица е поредния епизод в безкрайна поредица от удари срещу религиозни и културни обекти на територията на Украйна. На 23 юли 2023 г. руски ракети поразиха Спасо-Преображенската катедрала в Одеса – първият и основен православен храм на града, основан през 1794 г. – в историческия център, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Организацията осъди остро атаката. От общо 52 обекта на културното наследство, за които бяха докладвани щети, експертите инспектираха 10-те най-засегнати, повечето от които бяха оценени като „тежко повредени“. ООН допусна, че руските удари по историческите зони вероятно представляват военно престъпление.

Умишлените удари по храмове, които не се използват за военни цели, са забранени от Хагския правилник (1907 г.), Хагската конвенция за защита на културните ценности (1954 г.) и Допълнителния протокол I, а по силата на Римския статут представляват военно престъпление. Унищожаването на религиозно и културно наследство във въоръжени конфликти не се ограничава само до руската армия – до нея застават и талибаните, които взривиха Бамиянските статуи на Буда през 2001 г. и джихадистите от „Ислямска държава“, които взривиха античния град Палмира през 2015 г. И при двата случая ЮНЕСКО и други международни учреждения определиха въпросните посегателства като престъпления срещу общото наследство на човечеството.

Защо признанието има значение

Самопризнанието на „Рибар“ е симптом за вътрешното напрежение в сферата на руските военни блогъри, която спорадично се разминава с официалните ведомствени версии. То сочи, че опитът на властта да прехвърли вина върху украинската ПВО среща съпротива дори сред коментатори, които иначе подкрепят войната. Хуманитарни съображения, разбира се, не стоят в основата на тази съпротива, а само логиката, че отричането на очевидното подкопава собственото послание.

Руски военен кореспондент инсценира собственото си изчезване, за да „тролне врага“

🇷🇺⚔️🇺🇦 Появи се информация, че руският военен кореспондент Андрий Филатов вероятно е намерил смъртта си в района на ключовия град Покровск в Донецка област, където е бил осъществен последния контакт с него преди да бъде атакуван от FPV дрон на украинските въоръжени сили.

Според съобщения в руски военни канали, връзката е била изгубена и с други руски граждани, които са били с него на същото място.

„Нито Андрий, нито хората, които бяха на мястото в този момент, са открити... Районът, където Андрий изчезна, е под огневото въздействие на Мадяр“, се посочва в едно от изявленията.

Известно е, че на мястото е открит мотоциклет с монтирана на него камера и личните вещи на Филатов, но не и тялото му. Към момента няма точни данни за смъртта на пропагандиста, но се смята, че „новините засега са много лоши“.

По-късно пропагандистът се появи онлайн и заяви, че умишлено е инсценирал своето изчезване с надеждата, че фалшивото видео от удара ще бъде оповестено публично от командира на Силите за безпилотни системи на ВСУ Роберт Бровди, известен с позивната Мадяр.

Филатов заяви, че сам е предоставил снимките, които впоследствие са разпространени в интернет заедно със съобщенията за изчезването му. Според него, така е искал да „тролне врага и да уреди един малък спектакъл“.

Последната активност в неговия Telegram канал „Военкора“ беше от 12:19 ч. на 25 юли 2025 г.

На 26 юли 2025 г. сутринта пропагандистът написа публикация на страницата си и се е похвалил, че е останал жив. В същото време говорителят на Кремъл вероятно беше разстроен, че опитът му е завършил с провал, тъй като започна да обижда командира на силите за безпилотни системи на ВСУ.

Frontline Monitor припомня: през 2022 г. Филатов беше ранен близо до донецкото предградие Авдиивка, когато в крака му попадна шрапнел.

Миналата година в Украйна беше ликвидиран руският Z-военкор и администратор на Telegram канала „Хілер“, който се хвалеше със снимки от окупирани украински градове. Известно е, че името му е било Анатолий и е подписал доброволен договор с руската армия.

Военният кореспондент на руското издание „Известия“ Семьон Ерьомин също намери смъртта си в Украйна, където работеше от нахлуването през февруари 2022 година, за което беше награден с орден.

Руският военен кореспондент Евгений Поддубни е тежко ранен при боевете в Курска област.

🇷🇺🎥 Руският военен кореспондент Евгений Поддубни е ранен и е откаран в областната болница в Курск, съобщиха за държавната информационна агенция РИА Новости от спешното отделение.

Информацията беше потвърдена и от Телеканал "Звезда", свързан с Министерство на отбраната на Русия, според който известният военен блогър се намира в "изключително тежко състояние".

Журналистът е отразявал продължаващите трети ден тежки сражения в Курска област на Русия, след като силите на Киев предприеха мащабна трансгранична атака рано сутринта във вторник.

Журналистът е получил "сериозни рани" след като автомобилът, с който се е придвижвал, е бил атакуван от FPV камикадзе дрон на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Репортерът е дошъл в съзнание и сега получава цялото необходимо лечение, отбеляза Алексей Смирнов, временно изпълняващ длъжността губернатор на Курска област.

По-рано днес депутатът Михаил Делягин, както и редица канали и медии, рупори на Z пропагандата, съобщиха за смъртта на Поддубни. По-специално, новината дойде от Telegram каналите  Военный Осведомитель, Военкор Котенок, Сладков+, изданието Readovka, държавния телевизионен канал Russia Today и каналът NTV. Официално потвърждение на тази информация обаче нямаше.

Поддубни е един от най-известните рупори на Z пропагандата. Той работи за ВГТРК, а личният му канал в Telegram има повече от 730 хиляди абонати. По предварителни данни на 7 август той е снимал сюжет за продължаващите сблъсъци срещу украинската армия и подкрепящите я руски доброволчески сили в района на град Суджа в Курска област на Русия.

Няколко часа преди атаката Поддубни публикува видео с дрон, за което се твърди, че показва предполагаемо военно престъпление, извършено от украински военнослужещи в пограничното село Зеленый Шлях.

В кариерата си до този момент 40-годишният военен кореспондент е отразявал редица въоръжени конфликти, включително военни действия в Африка и Близкия изток. От началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. работи интензивно в района на т.нар. „специална военна операция“, предоставяйки многократно репортажи от първа ръка, излизайки в национален ефир от някои от най-горещите точки на фронтовата линия.

ISW: Предсмъртно писмо на известен руски блогър разкри истината за Авдеевка

Известният независим руски военен блогър Андрей Морозов се е самоубил на 21 февруари, след като е отказал да изпълни заповедта на руското военно командване да изтрие съобщенията за големия брой руски жертви в района на Авдeeвка.

Това припомня Институтът за изследване на войната (ISW).

Морозов (известен и с псевдонима Бойцовски Кот Мурз) е бил сержант в руската 4-та отделна мотострелкова бригада (2-ри армейски корпус на Луганската народна република [ЛНР]) и заклет критик на руското военно командване и Министерството на отбраната (МО).

Морозов публикува пространно предсмъртно писмо, в което заявява, че неназован руски полковник му е наредил на 20 февруари да премахне дописката си от 19 февруари, в който се твърди, че 16 000 руски военнослужещи са загинали в боевете по време на руските настъпателни операции в Авдeeвка.

Според съобщенията полковникът е заплашил да прекрати доставките на боеприпаси и военно оборудване за подразделението на Морозов, ако той не изтрие докладите си за тежките загуби на руските военни при превземането на Авдeeвка, и е казал на Морозов, че няма да може да промени настоящата ситуация на бойното поле и че само президентските избори могат да предизвикат някакви промени. Морозов твърди, че полковникът вероятно е изпълнявал заповеди на руското военно командване, политическото ръководство и руски пропагандисти като Владимир Соловьов, които са се опитвали да елиминират Морозов още преди пълномащабната инвазия.

Морозов обявява, че се е опитал да разкрие истината за руската бойна действителност и не може повече да служи под ръководството на този оскърбителен полковник, който е поел командването на "обезглавена" бригада, действаща на критична фронтова линия, и чието лошо ръководство е влошило положението на руските сили.

Морозов също така намекна, че руските власти може да са заговорничили да го убият или арестуват, и отбеляза, че вече не вижда смисъл да продължава борбата си с недостатъчните ресурси срещу некомпетентната руска военна бюрокрация.

Морозов използва предсмъртното си писмо, за да продължи да обсъжда руските военни неуспехи в Авдеевка и Донецка област. Морозов обвини руските генерали, че напразно жертват хиляди военнослужещи, за да развият военната си кариера, и намекна, че повечето руски журналисти лъжат за реалностите на бойното поле.

Морозов отбеляза също така, че руското военно командване все по-често използва мобилизирания персонал като бариерни сили (специализирани части, които стрелят по собствените си сили, които отстъпват или отказват да атакуват) и подкрепи официална жалба от мобилизиран руски военнослужещ от 1487-и полк (мобилизирана част под командването на 1-ви армейски корпус на Донецката народна република, ДНР), която руската военна прокуратура отхвърли в началото на февруари. Мобилизираният военнослужещ се оплака, че 1487-и полк е бил съкратен до по-малко от 30% от числеността си поради липсата на подкрепления и ротации след развръщането на полка в средата на януари 2023 г.

Военнослужещият добави, че командирът на 1-ви армейски корпус с прозвище "Крим" (Крим) е прехвърлил 300 военнослужещи от 1487-и полк под командването на руската частна военна компания (ЧВК) "Ветерани" през ноември 2023 г. - повечето от които са загинали или са били ранени в посока Авдеевка. Мобилизираният военнослужещ обвинява ЧВК " Ветерани" - за която се съобщава, че е окомплектована от осъдени, наркомани и мародери - че използва мобилизирания персонал като преградни войски и се въздържа от участие в нападение.

Мобилизираният военнослужещ допълва, че батальонът му е напълно лишен от гранатомети, минохвъргачки и превозни средства, необходими за настъпателни операции. Мобилизираният военнослужещ отбеляза също така, че руските военни лекари отказват да лекуват поразени от снаряди военнослужещи и ги изпращат обратно на фронта без медицински прегледи и че тези проблеми системно засягат и други руски части.

Руското информационно пространство, с изключение на избрани руски пропагандисти и контролирани от Кремъл блогъри, до голяма степен оплаква смъртта на Морозов и обвинява различни военни и политически фактори за неговата смърт. Руската пропагандистка Юлия Витязева намекна, че за самоубийството на Морозов са виновни приятелите му, които не са успели да му помогнат и използват смъртта му, за да хвърлят сянка върху руското МО и да спечелят от вниманието на социалните медии.

Един свързан с Кремъл военен блогър признава приноса на Морозов за хуманитарната помощ на руската армия, но отбелязва, че критиките на Морозов към руското военно командване са били толкова крайно негативни, че са помогнали на Украйна.

Военният блогър добавя, че е жалко, че враговете на Русия и "враждебните" мрежи на канала Телеграм ще използват новината за смъртта на Морозов, за да засенчат руското превземане на Авдеевка. Свързаните с групата "Вагнер" блогъри обвиниха Соловьов и други пропагандисти, че хулят Морозов и се подиграват със смъртта му.

Поддръжниците на хвърления в затвора руски офицер и яростен критик на руското военно командване Игор Гиркин също осъдиха критиките срещу Морозов и изтъкнаха дългогодишния му ангажимент да снабдява руските сили с оборудване и да разкрива руските военни провали.

Няколко военни блогъри обвиниха за самоубийството на Морозов неспособността на Русия да цени и усвоява различните мнения в преследване на общата цел.

Съобщението за самоубийството на Морозов вероятно ще допринесе за усилията на Кремъл и руското МО да консолидират монопола си върху руското информационно пространство.

Морозов беше един от малкото останали независими ултранационалистически блогъри, които открито критикуваха руското военно командване и правителство, след като през юли 2023 г. Кремъл и руското МО започнаха да консолидират контрола си върху известните руски блогъри.

Морозов например преди това предупреди за силно деградирали руски сили, които са били около Изюм, Харковска област, през май-юни 2022 г. - месеци преди успешната украинска контраофанзива в района през септември 2022 г.

Украински официален представител опроверга неотдавнашния репортаж на New York Times (NYT), според който руските сили може да са пленили "стотици" украински войници по време на изтеглянето на Украйна от Авдеевка, Донецка област.

Говорителят на украинската Таврийска група сили Дмитрий Лиховий призна на 21 февруари, че руските сили наистина са пленили някои украински войници по време на изтеглянето на украинските сили от Авдеевка, но заяви, че съобщенията за "стотици" украински войници, взети в плен или по друг начин останали в неизвестност, са неверни.

Лиховий предположи, че репортажът на NYT от 20 февруари е продължение на руските информационни операции, целящи да деморализират украинските военни, и отбеляза, че руските пропагандисти щяха да споделят кадри с голям брой украински военнопленници, ако Русия действително беше пленила толкова много украински войници. Лиховий отбеляза, че руските медии широко са споделяли кадри с голям брой украински военнопленници, след като руските сили превзеха Азовстал в Мариупол, Донецка област през 2022 г.

ISW неотдавна отбеляза, че "неотчетеният" личен състав включва убитите, ранените и изчезналите в бой, както и пленените, а ISW все още не е забелязала никакви доказателства от открити източници за това, че руските сили са взели в плен голям брой украински военнослужещи.

ISW ще продължи да следи информационното пространство за доказателства и ще коригира оценката си при наличието на повече доказателства.

Началникът на руския Генерален щаб армейски генерал Валерий Герасимов твърди, че руските сили са превзели Авдеевка за "доста кратко време след дълга и внимателна подготовка".

На 21 февруари руското Министерство на отбраната публикува кадри, на които се вижда как Герасимов връчва държавни награди на руски военнослужещи, отличили се по време на превземането на Авдеевка, и как се среща с командващия руската Централна групировка на силите генерал-полковник Андрей Мордвичев, за да обсъдят плановете за бъдещи руски операции в направление Авдеевка.

Това видео е първата публична поява на Герасимов от 29 декември 2023 г. насам.

Украински удар с HIMARS по незащитен руски полигон край окупираната Волноваха, Донецка област, вероятно е причинил значителни жертви, предизвиквайки невралгия в руската ултранационалистическа общност.

На 20 февруари украинските сили нанесоха удар по полигон източно от Волноваха, където са се обучавали най-малко три роти от руската 36-а мотострелкова бригада на 29-а армия от Източния военен окръг.

Руската служба на Би Би Си съобщава, че при удара са загинали "десетки" руски военнослужещи и е възможно да са загинали до 60 души, което съответства на публично достъпните снимки, за които се твърди, че документират последиците от удара.

Руските ултранационалистически военни блогъри повтарят стандартните си оплаквания от лошото вземане на решения от страна на Русия след удара, като критикуват руското военно командване за това, че е концентрирало руски военен персонал в близкия тил, въпреки че е понесло последствията от предишни украински удари срещу руски военни концентрации в обсега на украинските удари.

Окупационният губернатор на Запорожка област Евгений Балицки открито призна, че руските власти депортират принудително украински граждани, които се противопоставят на руската инвазия в Украйна или "обиждат" Русия, и вероятно намекна за това, че руските окупационни сили екзекутират украински граждани.

В интервю, публикувано на 20 февруари, Балицки заявява, че руските окупационни власти "експулсират голям брой семейства... които не подкрепят "специалната военна операция" или "обиждат" Русия, включително руското знаме, химна или руския президент Владимир Путин".

На 21 февруари ирански източници съобщиха на "Ройтерс", че в началото на януари Иран е предоставил на Русия стотици балистични ракети с малък обсег.

Трите неуточнени ирански източника заявиха, че  Иран е предоставил на  Русия около 400 ракети с малък обсег на действие, включително "Фатех-110" и "Золфагар". Източниците заявиха, че  Иран е изпратил поне четири доставки на ракети на  Русия, откакто  Иран и  Русия сключиха споразумение за продажба на ракети в края на 2023 г.

Един ирански служител заяви, че  Иран ще продължи да изпраща ракети на  Русия, тъй като "има право да изнася оръжия за всяка държава", която пожелае, предвид изтичането през октомври 2023 г. на ограниченията на ООН за  Иран по отношение на ракетите съгласно Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН.

Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН суспендира свързаните с ядрената енергетика санкции на ООН и определи дати за изтичане на срока на действие на ракетните и други свързани с въоръженията санкции срещу  Иран. Свързан с Кремъл руски блогър заяви на 21 февруари, че Иран е започнал доставки на ракети за  Русия в началото на януари, след изтичането на ограниченията на ООН за ракетите.

Продажбите на оръжия от  Иран на  Русия са част от усилията на  Иран да генерира приходи, с които да подпомогне влошаващата се икономика на страната.

CTP-ISW вече оцени, че  Иран може да се стреми да получи парични средства от  Русия в замяна на доставката на ракети за Русия.

На 4 февруари хакерската група Prana Network публикува документи, в които се твърди, че Русия плаща на  Иран около 4,5 млрд. долара годишно за вноса на иранските безпилотни самолети от серията Shahed.

Предоставянето на тези ракетни системи от  Иран може да подобри способността на  Русия да прониква в украинската противовъздушна отбрана. Свързан с Кремъл военен блогър твърди на 21 февруари, че придобиването на ирански ракетни системи позволява на руските сили да поразяват "отдалечени украински цели".

Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат заяви на 21 февруари, че евентуалното руско придобиване на балистични ракети е "сериозна заплаха за Украйна".

Този руско-ирански военен обмен е част от задълбочаващите се военни отношения и отношения в областта на сигурността между двете държави, за които CTP е отразявал подробно.

Разширяването на тези връзки се ускори особено след като  Иран започна да оказва военна подкрепа на Русия за нахлуването ѝ в Украйна през февруари 2022 г.

Руските власти задържаха в Екатеринбург гражданин на САЩ и Русия с двойно гражданство по подозрение, че е събирал пари за военните действия в Украйна.

Информационната служба на Кремъл ТАСС публикува кадри на задържаната жена, а руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) описа жената като 33-годишна жителка на Лос Анджелис, Калифорния.

На 21 февруари западни медии съобщиха, че името на жената е Ксения Хавана и че руските власти може би са задържали Хавана за това, че на 24 февруари 2022 г. е дарила 51 долара на украинско-американска благотворителна организация 501.

Източник:  Institute for the Study of War