Европа преминава към оперативна фаза на специалния трибунал за агресията на Русия срещу Украйна

🇪🇺⚖️🇷🇺 Генералният секретар на Съвета на Европа одобри прехода от събиране на подписи към оперативна фаза на Специалния трибунал от нюрнбергски тип, предназначен да преследва руското ръководство за престъплението агресия срещу Украйна, съобщиха официални лица по време на среща на 46 европейски външни министри в Молдова днес.

Досега 36 държави и Европейският съюз са потвърдили своята подкрепа за инициативата. Нидерландия е завършила подготвителната работа за приемане на трибунала в Хага. Украинският външен министър Андрий Сибига определи решението като исторически момент:

„Днес е исторически ден... Хага ще възстанови справедливостта от руините на войната.“

Трибуналът е замислен да запълни празнина в международното право – нито един съд няма юрисдикция над престъплението агресия, дефинирано като вземане на решение за започване и провеждане на незаконна война.

В обхвата на трибунала влизат висши руски длъжностни лица, като президентът Владимир Путин и членовете на близкия му кръг. Сибига посочи, че беларуското ръководство начело с президента Александър Лукашенко също може да е обект на наказателно производство, както и други чуждестранни участници, за които се смята, че подпомагат руските военни усилия.

Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Бурсе подчерта нуждата от преход от политическа сделка към изпълнение: „Сега е нужно да се предприемат действия за осигуряване на работата и финансирането на трибунала.“

Сибига описа споразумението като „точка, след която няма връщане назад“ и заяви, че Путин и други висши служители в Москва и Минск са получили своите „билети за Хага“.

„Преди година в Лвов взехме политическо решение. Само година по-късно имаме споразумение за неговото изпълнение. За международното наказателно право тази скорост е истински правен рекорд“, заяви той.

Успоредно с това Службата за външно разузнаване на Украйна съобщи, че руската икономика е отчела спад в размер на 0,3% през първото тримесечие на годината, а беларуската — спад от 0,4%, което се разминава с прогнозите за ръст от съответно 1,3% и 2,8%. Спадът повишава риска от стагфлация и в двете страни, според оценката.