🇷🇺⚓🇩🇪 Русия придвижи една от най-новите си фрегати „Адмирал Касатонов“ към изхода на Балтийско море. Тя беше забелязана миналата седмица недалеч от германския остров Фемарн, непосредствено преди входа на датските проливи, съобщи на 17 август британското издание The Telegraph, а данни за корабния трафик сочат, че фрегатата плава с изключен транспондер за своето местоположение и до понеделник следобед не е известно дали все още се намира близо до острова.
Появата идва броени дни след предупреждението на руския президент Владимир Путин, че ще има отговор „със същото“ на всеки опит на британски или други европейски сили да задържат плавателни съдове, които са свързани с Русия. Изявлението му последва два месеца, в които западните страни минаха от включване на кораби в списъци със санкции към де факто задържане и принудително поемане на контрол над танкери в открито море.
„Адмирал Касатонов“ е вторият руски боен кораб, появил се във водите на Балтийско море за последните няколко седмици. В края на юли там влезе разрушителят „Адмирал Левченко“ – кораб от съветския проект 1155 (клас „Удалой“), приет на въоръжение през 1988 г. и заснет в морето на 1 август. И двата бойни кораба принадлежат на Северния флот с главна база в Североморск, а не Балтийския флот, чиито основни части са разположени в Балтийск и Кронщад. Немски издания, като Bild и Kieler Nachrichten, проследяват маневрите на двата кораба в района на острова.
Самото място има стратегическо значение. Фемарн е курортен остров край германското крайбрежие на Балтийско море, разположен до Фемарнбелт – проток, който го отделя от датския остров Лоланд и извежда към Големия белт. Системата на датските проливи представлява единствения морски път от Балтийско към Северно море и Атлантическия океан. През нея преминават и танкерите на руския сенчест флот по пътя им към световните пазари.
Коридорът е обграден от територии на НАТО както от германската, така и от датската страна, но властите в Берлин и Копенхаген не могат просто да го затворят. Търговските кораби се ползват от режим на свободно корабоплаване, установен с конвенцията от Копенхаген от 1857 г. за отмяна на зундската такса, а транзитът на военни кораби в международни протоци се урежда от приложимите принципи на международно морско право. Тъкмо оттук идва и сегашната форма на противопоставяне. След като проливите не могат да бъдат затворени, натискът над руския петрол се упражнява чрез проверки и качване на борда на отделни съдове.
Именно това започна да се случва през пролетта. На 31 май френски военни поеха контрол върху танкера „Тагор“ в международни води, на около 400 морски мили западно от Бретан. Командосите се спуснаха на палубата от хеликоптер, а британската фрегата „Съмърсет“ осигури проследяването с летателен апарат от борда. Корабът беше напуснал Мурманск под флага на Камерун, който според подозренията на френските власти е бил фалшив. Капитанът му беше задържан на 2 юни.
На 14 юни в Ламанша командоси от 42-ри отряд на Кралската морска пехота и служители на Националната агенция по престъпността се спуснаха с въжета от вертолети Boeing CH-47 Chinook над танкера „Смиртос“, натоварен със 101 400 тона руски суров петрол. Операцията продължи 6 часа и беше първото поемане на контрол над съд от сенчестия флот принудително от страна на Кралския флот. Камерун е заличил кораба от своя регистър броени дни преди това, оставяйки го без флаг и държава, която да протестира от негово име.
Мащабът на мрежата, срещу която са насочени тези абордажни операции, обяснява защо Москва реагира на равнището на държавния глава. Лондон е санкционирал близо 600 съда и определя мрежата от над 700 остаряващи танкера като механизъм, който финансира руски ракети и дронове. Според британски оценки през нея преминават около три четвърти от санкционирания руски петрол.
На 23 юли Европейският съюз добави и нов правен механизъм. Неговият 21-ви санкционен пакет позволява на държавите членки да конфискуват и продават суровия петрол, разтоварен от задържани кораби на т.нар. „сенчест флот“, и увеличава европейския черен списък до над 670 кораба. Дотогава прехванатият танкер можеше да остане обездвижен с товара на борда, но без ясно определена последваща процедура. След 23 юли задържането вече може да означава и загуба на превозвания петрол.
Отговорът на Кремъл дойде на 12 август – не в Балтийско море, а в другия край на страната. На борда на ракетния крайцер „Варяг“, флагман на Тихоокеанския флот, по време на учение край Сахалин Путин описа задържанията като пиратство.
„Това не е нищо друго освен пиратство и грабеж“, заяви той и добави, че Русия ще е „принудена да отвърне със същото“. Путин остави мястото на отговор – там, където „сама прецени за необходимо и уместно“, сред който в Тихия океан. По думите му съответните указания вече са дадени на Министерството на отбраната и на руския флот.
Няколко дни по-късно заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев разшири заплахата и към търговското корабоплаване. Русия има право да удари всеки търговски съд на враждебна държава – както в свои, така и в неутрални води – ако има основания да подозира, че той превозва товар в интерес на противника, заяви Медведев пред ТАСС. Той добави, че руските въоръжени сили са способни да действат далеч отвъд Черноморския басейн.
Характеристиките на изпратената към проливите фрегата придават допълнителна тежест на изявленията. „Адмирал Касатонов“ е вторият кораб от проект 22350, клас „Адмирал Горшков“. Въведен в експлоатация от 2020 г. и е сред най-модерните надводни бойни единици на руския флот, проектирани за далекобоен удар и противолодъчна борба.
При дължина 135 метра и стандартно водоизместване от около 4500 тона корабът носи вертолет Ка-27, 130-милиметрова артилерийска установка А-192М, зенитния комплекс „Редут“ и системите за близка отбрана „Палаш“. Универсалният му вертикален пусков комплекс разполага с 16 клетки и може да използва крилати ракети „Калибър“, противокорабни ракети „Оникс“ и „Циркон“, които Русия представя като хиперзвукови.
Не е известно какви оръжия се намират в пусковите клетки по време на сегашния поход. Способността за използването на тези ракети произтича от характеристиките на класа, но реалният състав на боекомплекта не е публикуван нито от Москва, нито от столиците на държавите от НАТО.
От военна гледна точка разгръщането не променя равновесието в Балтийско море. Един голям надводен кораб на Северния флот, наблюдаван непрекъснато от германски, датски и други съюзнически средства, действа в море, чиито брегове – с изключение на Калининградска област и района около Санкт Петербург – принадлежат изцяло на държави от НАТО. Затова присъствието му има по-голяма стойност като послание, отколкото като самостоятелна военна сила.
Изключеният транспондер допринася за ефекта. Той не може да скрие 135-метров кораб нито от военните радари, нито от наблюдателите по крайбрежието. Премахва обаче гражданската следа на движението му и принуждава другите страни да следят присъствието му по военни канали. Така се удължава несигурността колко време ще остане в района и докъде възнамерява да продължи.
Същите факти позволяват и практично обяснение. Още при навлизането на „Адмирал Левченко“ украински военни издания писаха, че задачата му може да бъде ескортиране на съдове от сенчестия флот. Мястото, на което се появиха и „Левченко“, и „Касатонов“, е районът, в който танкерите преминават през тесни подходи към датските проливи и са особено уязвими при опит за проверка.
Ако Москва действително изгражда практика за военноморски ескорт, следващата стъпка вероятно няма да бъде откриване на огън, а появата на руски боен кораб редом с танкер в момента, когато западни сили се опитат да се качат на борда му. Подобен ескорт не би отменил демонстративното послание, а би го превърнал в част от конкретна оперативна практика.
Разгръщането съвпада и с предупреждение, което Вашингтон отправи към европейските правителства в средата на август. По данни на Bloomberg американското разузнаване е сигнализирало, че Русия може да разшири хибридните си операции срещу Полша и балтийските държави, включително чрез саботаж на критична инфраструктура и провокация под фалшив флаг.
Същите източници допускат и друга възможност: Кремъл само да създава впечатление за подготовка на подобни действия, за да всява страх. Полша, Латвия и Естония вече засилиха охраната на електроцентрали, язовири и газова инфраструктура.
Кое от тези обяснения е по-близо до действителността, вероятно ще стане ясно при следващия опит за абордаж. Ако руски боен кораб застане между западна абордажна група и танкер или открито поеме ролята на негов ескорт през проливите, заплахата от 12 август ще е получила практическо измерение. Тогава рискът от инцидент в най-тясната част на балтийския морски маршрут ще стане реален.
Ако „Адмирал Касатонов“ се прибере в Североморск, без да е доближил или ескортирал нито един танкер, ще остане единствено посланието, което се вижда и сега: Русия не може да постави целия си петролен износ под военноморска защита, но може да напомни, че изходът от Балтийско море е тесен и за нейните бойни кораби.
📽️ Видео: Фрегатата от проект 22350 „Адмирал Касатонов“ проведе учения с бойни стрелби по въздушни, морски и крайбрежни цели от акваторията на Баренцово море, 9 февруари 2026 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар