Показват се публикациите с етикет Буян-М. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Буян-М. Показване на всички публикации

понеделник, 1 юни 2026 г.

Каспийската флотилия изстреля залп от крилати ракети „Калибър“ срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Крилати ракети „Калибър“ бяха изстреляни преди броени минути от малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“, разположен във водите на Каспийско море, според украински мониторинг канали, които уточняват, че размерът на залпа е 8-16 ракети. Посочената цифра не е случайна – това е точния капацитет на 1-2 платформи от този клас и поставя пореден епизод в дълга, вече десетилетна биография на оръжие, което се превърна в основен инструмент на руския флот за нанасяне на удари в дълбочина.

Малкият ракетен кораб „Буян-М“ е компактна бойна единица с водоизместимост под 1000 тона, чиято ударна мощ идва от 8-клетъчната универсална вертикална пускова установка УКСК (3С14). Тя приема както крилатите ракети „Калибър“, така и противокорабните „Оникс“. Каспийската флотилия на Руската федерация разполага с 3 бойни кораба от посочения клас – „Град Свияжск“, „Велики Устюг“ и „Углич“ – базирани в Каспийск, Република Дагестан, и тъкмо поради географската недосегаемост на вътрешното море флотилията беше идеална стартова площадка дълго време: ракетите се изстрелват от закътан тил и прелитат хиляди километри над територията на Европейска Русия, преди да достигнат целта.

Бойният дебют на „Калибър“ се състоя именно от Каспийско море. На 7 октомври 2015 г. фрегатата „Дагестан“ от клас „Гепард“ и три корвети „Буян-М“ изстреляха 26 крилати ракети 3М14 по 11 цели в Сирия – траектория от над 1500 км, която прекосява въздушното пространство на Иран и Ирак. Това беше демонстративен акт, колкото военен, толкова и политически: Москва обяви на света, че разполага с морски инструмент за нанасяне на удари в дълбочина от клас, който дотогава се свързваше почти изцяло с американските ракети „Томахоук“. Тогавашни оценки на американското разузнаване твърдяха, че 4 ракети са паднали на иранска територия, без да достигнат целта – нещо, което Москва категорично отрече. Независимо от спора, ефектът от посланието беше постигнат.

С пълномащабната война в Украйна от февруари 2022 г. „Калибър“ се превърна от средство за стратегическа поза в ключов инструмент на ежедневната ударна кампания. Изстрелвани от надводни кораби и подводници в Черно море, а когато Черноморският флот се оказа под безпрецедентен украински натиск – все по-често и от каспийските корвети, 3М14 формираха гръбнака на масираните удари по градовете на Украйна. Подсигнатата скорост на полета (около Мах 0,7) и ниската, обтекаема траектория ги правят сравнително бавни, но трудни за ранно откриване – особено когато пускът е от нисък силует на кораб, който за разлика от тежък бомбардировач на голяма височина почти не се откроява за радарите с хоризонтално покритие.

Целите следваха логиката на руската кампания срещу украинския тил. „Калибър“ участваха в системните атаки по енергийната инфраструктура, започнали с масирания удар от 10 октомври 2022 г. – над 80 крилати ракети в рамките на денонощие – и продължили през цялата зима, когато Русия изстреля над 1000 ракети и дронове по електрическата мрежа на страната. Заедно с това „Калибър“ поразиха логистични възли, промишлени обекти и – в множество документирани случаи – жилищни квартали; ударът по Виница от 14 юли 2022 г., отнел живота на над 20 цивилни, беше извършен именно с „Калибър“, изстреляна от подводница от клас „Кило“ в акваторията на Черно море.

Ефективността на ударите с времето претърпя осезаеми промени. През първите месеци на войната „Калибър“ често достигаха своите цели при слаба съпротива. С разгръщането на ешелонирана ПВО, подсилена от западни системи, процентът на прехващане скочи до порядъка на 70–80% за подзвукови крилати ракети като „Калибър“ и Х-101. Тенденцията се открои в нанесените удари от Каспийско море през последната година: на 27 юни 2025 г. украинската ПВО отчете 6 от 6 свалени ракети. През април 2026 г. бяха свалени 8 от тях. Прехващането обаче е непостоянно – когато ПВО е претоварена от множество цели в рамките на комбиниран залп с аеробалистични и балистични средства, резултатът пада чувствително.

И накрая – въпросната неуязвимост на Каспийската флотилия вече е част от миналото. През ноември 2024 г. украинското военно разузнаване (ГУР) оповести първия в историята удар по нея, при който бяха поразени бойни кораби от клас „Гепард“. В нощта на 15 май 2026 г. беше нанесен нова серия от удари срещу Каспийск, по флота от кораби, по рафинерия и офшорни платформи – потвърждение, че тилът, от който днес отново беше изстрелян залп с „Калибри“, все по-малко прилича на убежище.

понеделник, 6 октомври 2025 г.

Украйна порази ракетна корвета от Балтийския флот на Руската федерация.

🇺🇦💥🇷🇺 Украйна проведе координирана серия от ракетни удари, като повреди ракетна корвета от клас „Буян-М“, действаща във водите на езерото Онега в Република Карелия, като порази и ключови военни обекти в няколко региона, съобщи Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна на 4 октомври.

Корветата „Град“ (корпусен номер 575) е малък ракетен кораб от състава на Балтийския флот на Руската федерация, способен да изстрелва крилати ракети „Калибър“. Състоянието на кораба все още се оценява.

Класът „Буян-М“, част от руския проект 21631, е една от основните руски платформи за нанасяне на прецизни ракетни удари срещу украински градове и инфраструктура. Тези кораби многократно са използвани за изстрелване на далекобойни ракети „Калибър“ от Черно море и вътрешни водоеми, често насочени към енергийни системи и цивилни обекти. Повреждането на такъв кораб е удар по руските способности за нанасяне на ракетни удари и подчертава разширения оперативен обхват на украинските сили.

В изявление Генералният щаб потвърди атаката и отбеляза, че резултатите все още са в процес на изясняване.

Ударът по „Буян-М“ беше част от по-широка украинска кампания, включваща прецизни удари по петролната рафинерия „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област – една от водещите в Русия с годишен капацитет от 18,4 милиона тона. На мястото бяха докладвани мощни експлозии и пожари, като мащабът на щетите все още се оценява.

На други места украинските сили удариха радарния комплекс „Гармон“ и транспортно-зареждаща машина за ракетна система с малък обсег „Искандер“ в Курска област нарушавайки способностите за изстрелване на ракети. Освен това беше успешно ударен команден пункт на руската 8-ма армия в окупираната Донецка област, като украинските сили потвърдиха, че целта е унищожена.

„Отбранителните сили на Украйна продължават системна кампания за унищожаване на руски военни обекти и отслабване на военния и икономически потенциал на Русия,“ заяви Генералният щаб.

четвъртък, 28 август 2025 г.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

неделя, 21 април 2024 г.

Русия изтегля корвети-ракетоносци от тип "Буян-М" към Каспийско море - Зеленски

Изстрелване на ракета "Калибър" от руската корвета от проект 21631 клас Буян-М.
📸 Снимка: Министерство на отбраната на Руската федерация

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските удари по руски цели във временно окупирания Крим доведоха до "болезнени" загуби за агресора, а руските кораби се придвижват към Каспийско море поради действията на отбранителните сили, съобщи президентът Володимир Зеленски след заседание на щаба си.

Той сподели, че като част от ежедневния доклад за ситуацията със сигурността е получен доклад на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски относно текущата обстановка на бойното поле и резултатите от удара по руски обекти в Крим.

„Все още чакаме окончателни данни, но вече е ясно, че окупаторите са претърпели болезнени загуби. Също така, според докладите на разузнаването, след нашите действия в Черно море Русия премества кораби, включително носители на ракети „Калибър“, към Каспийско море“, каза президентът.

От Главното разузнавателно управление на Украйна (ГРУ) съобщиха, че вече е известно, че по време на атаката на Въоръжените сили на руското летище в Джанкой са били разрушени четири пускови установки С-400, три радиолокационни станции, команден пункт за средства за противовъздушна отбрана и Поразени са апаратурите за наблюдение на въздушното пространство "Фундамент-М".

Как корабите достигат от Черно море до Каспийско море?

Единната дълбоководна система на Европейска Русия (на руски: Единая глубоководная система Европейской части Российской Федерации или ЕГС) е система от вътрешни водни пътища в Русия.

Чрез тази система от водни канали руската столица Москва има връзка с 5 морета – Бяло море, Балтийско море, Каспийско море, Азовско море и Черно море, поради което е наричан град на 5-те морета.

През 2010 г. по ЕГС са превозени 70 милиона тона товари и 12 милиона пътници, което представлява две трети от общия обем на трафика по вътрешни водни пътища в Русия.

В нея са разположени 60 пристанища и кейове за общо ползване, включително три международни пристанища (две в Москва и едно в Дмитров, Московска област).

Дълбочината с малки изключения е гарантирана само на 4 метра, а някои участъци са дори по-плитки, като Городец–Нижни Новгород (2,5 метра) и Кочетовски Багаевская (3,2 метра). Предвижда се дълбочината на тези участъци да се увеличи до 4 метра.

Ограничаващ фактор за размера на плавателните съдове, които могат да използват водните пътища, са размерите на шлюзовете, които варират до известна степен в системата.

По-специално, маршрутът от Санкт Петербург до язовир Рибинск (през Волго-Балтийския воден път) приема плавателни съдове с дължина до 170 m, ширина до 16,8 m и газене до 3,6 m, с пространство от най-малко 14,6 m на разположение под мостове.

От Рибинския язовир до устието на Волга (Стрелецкое) гарантираните размери са дължина 280 m, ширина 28,50 m, газене 3,10 m, с най-малко 11,70 m налично пространство под мостове.

Карта на единната дълбоководна система на Европейска Русия.
🔍 Източник: obsfr.ru