САЩ не използвали противобункерни бомби срещу един от ядрените обект в Иран поради дълбочината му

Сателитно изображение от Planet Labs, публикувано от Института за международни изследвания „Мидълбъри“ в Монтерей, показва входа към Изследователския център за ядрени технологии в Исфахан в централен Иран, както е заснет на 26 и 27 юни 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

🇺🇸💥🇮🇷 Военновъздушните сили на САЩ не са използвали бомбите за пробиване на бункери срещу един от най-големите ядрени обекти в Иран при ударите миналия уикенд, тъй като се намира толкова дълбоко под земята, че въпросните бомби губят своята ефективност. Това заяви председателят на Съвместния комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн по време на поверителен брифинг пред сенатори в четвъртък.

Коментарите на генерал Кейн, разкрити пред CNN от трима присъстващи и един допълнително информиран източник, е първото публично обяснение защо е взето решение срещу съоръжението в Исфахан да не бъде използвана специалната бомба Massive Ordnance Penetrator. Служители на Пентагона смятат, че подземните структури там съдържат около 60% от запасите с обогатен уран на Иран – ключов елемент при евентуално изграждане на ядрено оръжие.

Стратегически бомбардировачи B-2 са хвърлили повече от дузина бомби за пробиване на бункери срещу ядрените обекти във Фордо и Натанз, но този в покрайнините на Исфахан е поразен само с помощта на крилати ракети Tomahawk, изстреляни от американска подводница.

В класифицирания брифинг са участвали генерал Кейн, министъра на отбраната Пийт Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Говорител на генерала отказа коментар пред CNN, позовавайки се на секретния характер на информацията, дадена по време на брифинга.

По време на срещата Ратклиф е съобщил на сенаторите, че според оценките на американското разузнаване по-голямата част от обогатения уран, с който разполага иранският режим, се намира в Исфахан и Фордо.

В четвъртък вечерта сенаторът от демократическата партия Крис Мърфи изрази опасенията си, че някои от иранските съоръжения са „толкова дълбоко под земята, че не можем да ги достигнем. Те имат възможността да преместят значителна част от запасите си на места, които са недостъпни за американските оръжия.“

Първоначалната оценка на Агенцията за военно разузнаване (DIA), изготвена ден след ударите, сочи, че атаките не са унищожили ключови елементи на иранската ядрена програма, включително обогатения уран, и вероятно са я забавили само с няколко месеца. Репортаж на CNN твърди, част от урана може да е била преместена от обектите преди атаките.

Представители на администрацията на Доналд Тръмп, които информираха Конгреса тази седмица, избягваха въпроси относно местонахождението на вече обогатения ирански уран, а в петък Тръмп отново повтори предположението си, че нищо не е било преместено от трите ядрени обекта преди операцията.

Законодатели от Републиканската партия, участвали в брифинга, признаха, че ударите може да не са успели да унищожат цялата суровина, с която разполага Иран, но подчертаха, че това така или иначе не е било целта на операцията.

„В съоръженията има обогатен уран, който се премества, но това не беше нито намерението, нито задачата на мисията“, обясни пред CNN конгресменът републиканец Майкъл МакКол от Тексас. „Разбирам, че по-голямата част от него все още е там. Затова е нужен пълен отчет. Иран трябва да седне директно на масата за преговори, за да може Международната агенция за атомна енергия (IAEA) да провери всяка една унция уран. Не мисля, че е изнесен от страната – смятам, че е все още се намира в съоръженията.“

„Целта на мисията беше да се елиминират конкретни аспекти от ядрената програма и това беше постигнато. Унищожаването на ядрения материал не беше част от мисията“, подчерта пред CNN републиканецът Грег Мърфи.

„Ситуацията е следната: програмата беше унищожена в трите обекта. Но те все още имат своите амбиции,“ категоричен бе сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, който беше сред основните застъпници за американски удари срещу обекти на иранската ядрена програма. „Не знам къде се намират точно тези 900 паунда високообогатен уран. Но той не беше сред целите на тези удари.“

„Обектите бяха унищожени. Скоро няма да могат да бъдат използвани от никого“, обобщи Греъм.

Според оръжейния експерт и преподавател в Middlebury Institute Джефри Луис, сателитни снимки разкриват, че Иран е получил достъп до тунелите в Исфахан.

„На 26 юни в Исфахан е имало средно количество транспортни средства, а до средата на 27 юни един от входовете на тунелите е бил разчистен,“ обясни Луис. „Ако запасите от високообогатен уран все още са били в тунелите, когато Иран ги е запечатал, е възможно вече да са преместени.“

Допълнителни сателитни изображения, заснети вчера от спътници на Planet Labs, показват, че входовете на тунелите са били отворени в момента на заснемане, обясни Луис.

Предварителната оценка на DIA сочи, че надземната инфраструктура на съоръженията е понесла умерени до тежки щети, което може да затрудни значително достъпа на Иран до урана, който все още се намира под земята – нещо, което сенатор Греъм също намекна в изявлението си.

„Ударите нанесоха сериозни материални щети на трите съоръжения,“ каза сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи. „Но Иран все още има знанията да възстанови програмата. Ако уранът е запазен, ако центрофугите са налични и могат бързо да бъдат приведени в експлоатация, тогава не сме върнали програмата с години назад, а само с месеци.“

По време на брифинга в четвъртък генерал Кейн и министър Хегсет обобщиха, че операцията срещу съоръжението във Фордо е преминала по план, но не споменаха нищо за резултатите от ударите по Исфахан и Натанз.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио даде първото си изслушване пред Конгреса.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио увери, че страната не се оттегля от световната сцена, въпреки критиките от бившите си колеги в Конгреса относно съкращенията в бюджета за външна помощ и дипломация. Някои от тях дори съжалиха, че са гласували в подкрепа на неговото назначение, тъй като според тях не се е противопоставил достатъчно на президента Доналд Тръмп.

В първото си, донякъде напрегнато, изслушване като първи дипломат на страната, Рубио беше разпитван за ролята си в репресивната имиграционна политика, за отношенията на администрацията с руския президент Владимир Путин и за решението да се даде приоритет на преселването на бели южноафриканци в САЩ вместо на бежанци от други региони. Рубио подчерта, че промените, които ръководи, нямат за цел да премахнат американската външна политика или да изолират страната от света, като отбеляза, че е посетил 18 държави за 18 седмици.

Администрацията на Тръмп блокира основно бежанци, които не са бели, но е започнала да приема бури – потомци на предимно холандски заселници в Южна Африка, твърдейки, че те са подложени на дискриминация и дори геноцид. Правителството на Южна Африка отрича да извършва геноцид.

„Докато сте се отвърнали от геноцида в Судан и сте си измислили такъв в Южна Африка, вие и президентът Тръмп предадохте украинския народ и бяхте манипулиран от Владимир Путин,“ заяви сенаторът демократ Крис ван Холън, който добави, че съжалява, че е гласувал за потвърждаването на Рубио.

„Фактът, че съжалявате, че сте гласували за мен, само доказва, че върша добра работа“, отвърна Рубио, преди изслушването му да прерасне в шумен спор, нещо необичайно за този комитет.

Относно Русия, Рубио заяви, че Путин не е получил реални отстъпки в опитите на САЩ да започнат преговори за край на войната в Украйна и че санкциите остават в сила.

По време на второ изслушване, някои републиканци подкрепиха помощта за чужбина. Сенаторът републиканец Линдзи Греъм подчерта, че това е форма на национална сигурност и че този който не го разбира – „пропуска много“.

Рубио защити съкращенията на външна помощ, като посочи, че много от програмите не обслужват американските интереси. Той представи и нов фонд „America First Opportunity Fund“ на стойност 2,9 милиарда долара, който има за цел да замени част от досегашната помощ и е базиран на поуките от USAID. Той подкрепи и орязването на щата на Държавния департамент и USAID, която разходваше около 40 милиарда долара годишно и в момента се слива с Държавния департамент.

На изслушванията Рубио беше попитан за плановете на Тръмп за отмяна на санкциите срещу Сирия, доставката на хуманитарна помощ за Газа и усилията за спиране на войната в Украйна. Той заяви, че Израел може да постигне целта си да победи Хамас, като същевременно допуска достатъчен поток от хуманитарна помощ за цивилното население.

Рубио отбеляза, че САЩ са питали други страни в региона дали биха приели доброволно преселване на палестинци от Газа, но отхвърли твърдението, че се водят разговори с Либия. Той приветства решението на Израел да пропусне известни количества хуманитарна помощ след блокадата и заяви, че действията в Газа са насочени срещу бойци на Хамас.

На няколко пъти протестиращи прекъсваха изслушванията с викове „Спрете геноцида“, преди да бъдат изведени от полицията – нещо, което се случва често в изслушвания по време на войната в Газа.

Републиканците изразиха подкрепа за Рубио, който е ключова фигура в администрацията на Тръмп и в момента едновременно заема длъжностите на държавен секретар, действащ съветник по национална сигурност, администратор на USAID и временен архивар на САЩ – първият човек след Хенри Кисинджър през 70-те години, едновременно държавен секретар и съветник по сигурността.

„Когато имам проблем, звъня на Марко. Той го решава“, заяви Тръмп.

В сряда Рубио предстои да даде показания в още две изслушвания в Камарата на представителите.

Сенатор Линдзи Греъм с нов законопроект срещу Русия и търговските ѝ партньори

🇺🇸⚔️🇷🇺 Американският сенатор от Републиканската партия Линдзи Греъм обяви нова законодателна инициатива, насочена към икономическата изолация на Русия и страните, продължаващи да търгуват с нея. Изказването му беше направено по време на съвместен брифинг с държавния секретар Марко Рубио в рамките на неформалната среща на външните министри на НАТО в Турция.

„Русия на Путин си играе със световната сигурност и това трябва да спре. Имам над 70 съвносители на законопроекта, налагащ нови санкции на Москва ако не промени курса си. Освен това, поставяме мита на държави, които продължават да купуват руски петрол, газ и други стоки. Достатъчно е“, заяви Греъм.

Проектозаконът включва две ключови мерки:

• Засилени санкции срещу Русия, ако тя продължи с военната си агресия и подривна дейност;
• Въвеждане на наказателни мита върху внос от трети страни, които продължават да купуват руски енергоносители и суровини.

С тази стъпка сенатор Греъм се опитва да удари не само пряко руската икономика, но и да оскъпи цената на търговията с Русия за онези държави, които отказват да се включат в западните санкции. Според него, Руската федерация все още финансира военната си кампания в Украйна с приходите от продажба на петрол и газ, като тези канали се използват и за стратегическо сближаване със страни извън НАТО.

Вашингтон и съюзниците му многократно са изразявали тревога, че въпреки въведените режими на санкции, Кремъл продължава да намира търговски партньори, които да поддържат икономиката му. Новият законопроект има за цел да обезкуражи такива сделки, като направи икономическата цена за неучастие в санкциите значително по-висока.

Коментарите на Греъм отразяват все по-популярното мнение сред американските законодатели, че енергийният сектор остава главната опора на руската военна машина. В тази връзка, инициативата му се стреми не само към засилване на прякото въздействие върху Москва, но и към налагане на по-широк глобален консенсус за икономическа изолация на Кремъл.

Законопроектът предстои да бъде разгледан в Сената, където очакванията са той да получи сериозна подкрепа както сред републиканците, така и сред част от демократите, на фона на задълбочаващото се противоречие между Русия и Запада.

Администрацията на Тръмп сигнализира готовност за нови санкции срещу Русия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заедно с руския си колега Владимир Путин по време на срещата на върха между двете страни в Хелзинки, Финландия, 16 юли 2018 г.
📸 Снимка: Brendan Smialowski / AFP via Getty Images

🇷🇺🔨🇺🇸 Служители на Белия дом са заявили готовността си за налагане на нови санкции срещу Руската федерация по време на разговори с европейски колеги в Турция тази седмица.

Отношенията между Вашингтон и Москва се влошиха през последните седмици заради нежеланието на руското ръководство да се съгласи на примирие в Украйна и да участва в преговорите на високо равнище за прекратяване на войната, съобщава Bloomberg, позовавайки се на собствени източници. Американски служители посочват, че руският президент Владимир Путин е основната пречка пред постигането на мирно споразумение.

Освен това в Европа все още очакват президентът на САЩ да изпълни предишните си закани и да наложи т.нар. вторични санкции и банкови ограничения спрямо Москва и нейните съюзници. Той също така може да подкрепи законопроект, предложен от републиканския сенатор Линдзи Греъм, който предвижда нови „унищожителни“ санкции и вече получи двупартийна подкрепа в Конгреса.

„Според лица, запознати с хода на разговорите, американските представители, които тази седмица се срещнаха с европейски дипломати в Турция, изразиха готовност да наложат санкции на Русия, след като Москва обяви, че ще изпрати на преговорите само по-нископоставени представители“, пише Bloomberg.

Медията припомня изказване на сенатор Ричард Блументал, в което той изрази надежда, че след като Путин не се яви на преговорите, Тръмп най-сетне „ще започне да действа“.

„Президентът Тръмп ясно показа, че е склонен към санкции. Нашите европейски съюзници силно ни подкрепят. Смятам, че моментът е подходящ“, заяви по-рано американският политик. В същото време, според част от източниците на Bloomberg, съществуват съмнения дали Тръмп действително е склонен да приеме мерките, предложени от Греъм, които включват санкционни мита за държавите, които купуват петрол, газ и други енергоносители от Русия.

Наскоро Тръмп заяви, че възможността за вторични санкции срещу Москва винаги е на дневен ред, посочвайки като основни причини продължаващата война в Украйна и руската подкрепа за режима в Иран. По думите му, подобна мярка винаги остава „на масата“, когато става дума за сдържане на опасни режими.

В същото време Владимир Путин призова руснаците да не се страхуват от западните санкции, макар и да призна необходимостта страната да е готова за всякакви действия от страна на „неприятелски държави“. В същото време той си позволи груба обида към западните правителства, наричайки ги „идиоти“.

Тръмп иска сделка с Украйна за редки метали в замяна на оръжие.

🇺🇦🤝🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп сподели в понеделник, че иска да постигне споразумение с Украйна, в което тя гарантира доставката на редкоземни метали и ключови елементи, използвани в електрониката, в замяна на помощ.

Украинският президент Володимир Зеленски повдигна тази идея още миналия октомври като част от своя „план за победа“ за прекратяване на войната с Русия.

„Ние се стремим да сключим сделка с Украйна, където те ще осигурят това, което им даваме с техните редкоземни елементи и други неща“, отбеляза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет.

Попитан от репортер дали иска Украйна да даде ресурсите на Съединените щати, Тръмп отговори: „Да, искам да имам сигурност на редкоземните елементи“.

Кореспондентът на VOA Катерина Лисунова съобщи, че преди това изявление Тръмп е подписал заповед за назначаване на генерал-лейтенант в оставка Кийт Келог за специален представител на Съединените щати за Украйна.

„Постигнахме голям напредък по отношение на Русия и Украйна“, отбеляза президента Тръмп, без да даде повече подробности.

Съюзниците на Киев в Европа и Северна Америка посъветваха Украйна да изготви транзакционни предложения, които биха примамили Тръмп да продължи предоставянето на военна помощ.

Financial Times, позовавайки се на добре информирани източници, заяви, че едно от предложенията, разработено от републиканския сенатор Линдзи Греъм, включва Украйна да споделя природните си ресурси със западни партньори.