Анализ: Путин обясни войната пред учителите с косатки и бели мечки

🇷🇺🐋 Руският президент Владимир Путин обясни пълномащабната си война срещу Украйна с пример от хранителната верига в Арктика, след което заръча на учителите да предадат това на децата. Въпросното изказване беше направено по време на среща с преподаватели и студенти в Московския педагогически държавен университет три дни преди новата учебна година, и беше цитирано от пресслужбата на Кремъл съвсем дословно.

Поводът беше съвсем безобиден. Дмитрий Баланчуков преподава китайски и английски език в гимназия № 22 в Белгород и носи държавното отличие „Учител на годината на Русия“ за 2025 г. Като част от наградата той получава пътуване до Северния полюс с атомен ледоразбивач по проект на „Росатом“, в който участват и ученици от десетки държави.

Пред Путин Баланчуков говореше за наставничеството и между другото спомена експедицията. Президентът видимо се заинтересува:

„Интересно ли беше на Северния полюс?“

„Невероятно.“

„А какво интересно има там? Там е бяла пустиня и толкова.“

Учителят отговори, че най-важното не е било къде са се намирали, а с кого. Тогава Путин попита за белите мечки. Баланчуков разказа, че е успял да види две – огромни.

От белите мечки до войната срещу Украйна се оказаха нужни нищо повече от три изречения.

„Представете си, там наблизо обитават косатки, те ядат тези мечки като дребна риба. Просто се нахвърлят на глутница и ги разкъсват на части. Всичко е много интересно. Да, да, такава хранителна верига. И за това също трябва да се разказва на децата, за да разбират в какъв свят живеем и защо провеждаме специална военна операция.“

След това Путин каза „Моля“ и предостави думата на следващата участничка – аспирантка по методика на обучението по физика. До края на срещата темата не беше повдигната отново. Войната срещу Украйна бе въведена, обяснена чрез косатки и приключена в рамките на минута.

Съюзът „и“ в предпоследното изречение върши повече работа от целия останал пасаж. Войната не влиза в разговора като отделна политическа, историческа или морална тема, а като поредния факт по природознание, който децата трябва да усвоят наред с предходния: учителите следва да им разказват и за косатките, и за „операцията“. Арктическата фауна и най-голямата война в Европа след 1945 г. са поставени в една и съща категория, а към педагога е отправено общо методическо указание – да обяснява и двете, за да знаят учениците „в какъв свят живеем“.

Обяснението идва срещу наименование („специална военна операция“), чието съществуване беше посветено на това да прикрие, че там се води истинска война. Децата трябва да научат в какъв точно свят живеят, но войната се представя с термин, чиято основна функция е тя да не бъде назовавана като такава.

И природонаучната част от разказа не издържа проверка. Косатките, които в последните две десетилетия проникват все по-надълбоко в Арктика, ловуват нарвали, белуги и гренландски китове. Няма данни те да практикуват систематичен лов на полярни мечки.

Регистрираните сблъсъци са единични и включват преследване или тормоз над мечки, които плуват между ледени блокове или са останали върху отчупени ледени късове. Най-известният подобен случай е от 2009 г. в Хъдсъновия залив и беше документиран чрез наблюдения на инуитски ловци.

Въз основа на 105 интервюта с ловци от 11 общини в Нунавут канадските изследователи Стивън Фъргюсън и Джеф Хигдън съставят най-подробния наличен опис на плячката на косатките из Арктика, публикуван през 2012 г. Полярната мечка не фигурира в него като редовна плячка.

Още по-неудобен за президентската притча е фактът, че на самия Северен полюс, където е бил Баланчуков, косатки не се срещат. Постоянната ледена покривка е бариерата, която досега ги е държала настрана – и която сега започва да се разпада.

Ако разказът за нападащата „глутница“ изобщо има реален прототип, той води до извод, противоположен на внушената поука. Не хищникът измества мечката по силата на вечен и неизменен природен закон. Топенето на леда допуска в нейния ареал животно, което преди не е можело да достигне толкова далеч на север. Дори метафората, избрана да представи войната като естествен ред на нещата, всъщност разказва за нарушаването на този ред.

Всичко останало в срещата между Путин и преподавателите остана в рамките на образователната политика и беше изложено в обичайния технократски регистър. Президентът предложи да се обсъди изпълнението на подписания през юли указ за допълнителна подкрепа на учителите. Съобщи, че конкурсът за педагогика расте, а средният бал на приетите е скочил от 54 на 70. Обеща намаляване на административната тежест и се обяви категорично против закриването на малките селски училища.

Половин час преди арктическия епизод пред същата зала Путин формулира и основната задача на руския учител – по начин, напълно противоположен на това, което самият той направи малко по-късно. В интернет има много информационен боклук и недостоверна информация, предупреди президентът. Затова учителят трябва да помага на младия човек да отделя зърното от плявата и да се научи да мисли самостоятелно.

Материалът, който след това предложи за преподаване, не издържа именно тази проверка.

Същата среща включи и втора животинска притча, отново отправена към Баланчуков. Малко преди епизода с Арктика учителят предложи ветераните на педагогическия труд да бъдат привличани като наставници на по-младите си колеги.

Путин отговори:

„Веднага си спомних Джек Лондон, когато аборигените на север оставяли старците си да бъдат изядени от вълците, защото племето не можело да ги мъкне със себе си. И всичко изглеждаше доста жестоко. Но такъв им е животът. А ние имаме друг живот.“

След това продължи с думите, че ветераните заслужават огромно уважение.

Двете притчи са произнесени в рамките на 20 минути и носят взаимно изключващи се поуки. В първата природната жестокост е онова, което отличава „техния“ свят от руския: те живеят така, а ние – другояче; затова не изоставяме възрастните си хора. Във втората същата природна жестокост вече е представена като обяснение защо Русия води война.

Между двете не настъпва нито политическа, нито философска промяна. Зададен е само въпросът за белите мечки.

Животинските притчи съпътстват съзнанието на руския президент още от самото начало на публичната му биография. В книгата с интервюта „От първо лице“ от 2000 г. Путин разказва как на ленинградско стълбище преследвал плъх с пръчка, докато най-сетне не го притиснал в ъгъла. Тогава изплашеният плъх се обърнал и се нахвърлил върху него. От този случай, споделя Путин, завинаги разбрал какво означава да притиснеш някого в ъгъла.

На годишната си пресконференция през декември 2014 г. Путин представи Русия като мечка, която няма да бъде оставена на мира дори ако престане да гони прасенца из тайгата и премине на горски плодове и мед. Според него винаги ще се намери някой, който ще поиска да я окове с вериги, а след това да извади зъбите и ноктите ѝ. Под „зъби и нокти“ Путин разбираше руските сили за ядрено възпиране.

През октомври 2015 г. по време на изказване във връзка с военната интервенция в Сирия, той изтъкна, че ленинградската улица го е научила на едно правило още преди 50 години: ако боят е неизбежен, трябва да удариш пръв.

Във всеки от тези три по-ранни разказа говорещият заема позицията на по-слабата и застрашената страна. Плъхът е притиснат в ъгъла, мечката искат да оковат с вериги, а момчето удря първо, защото иначе ще бъде набито. Всяка формула оправдава насилието като неизбежна самозащита и запазва за разказвача ролята на онзи, който няма избор.

Репликата от 29 август обаче променя тази позиция. Косатките не се защитават от нищо. Те нападат заедно и разкъсват едрото, силно животно, което Баланчуков току-що е описал като огромно. Разказът при това е поднесен с нескрито, дори нездраво увлечение: „Всичко е много интересно.“

Промяната не е в жанра, а в мястото, което разказвачът заема вътре в него. Този път той не се разпознава в притиснатия плъх, вързаната мечка или застрашеното момче, а в глутницата хищници. С това се променя и характерът на обяснението.

В миналото официалните оправдания на Москва все пак претендираха да бъдат аргументи, макар и твърде лесно опровержими: разширяването на НАТО, защитата на рускоезично население, историческо единство между руснаци и украинци и прочее пропагандни тези.

Един аргумент може да бъде проверен и оборен. Хранителната верига обаче не може. Тя няма цели, а само позиции; не се обсъжда, а само се описва. Никой не съди косатката за това, което се храни инстинктивно в природата.

По този начин тезата премахва както въпроса за вината, така и за смисъла. Войната вече не е представена дори като наложена от обстоятелствата политика, а като природен процес – нещо, което силните правят на слабите и което децата трябва да приемат като устройство на света. Вероятно затова репликата е толкова кратка: в нейната логика няма какво повече да бъде обяснявано.

Адресатът съвсем не е случаен. От 1 септември 2026 г. всички класове в руските училища учат по единни учебници по история под редакцията на Владимир Медински и Анатолий Торкунов. В тях агресията срещу Украйна има собствен раздел. Всяка учебна седмица започва и с час по „Разговори за важното“, чиито сценарии се разработват централизирано и се изпращат на класните ръководители.

В това видео Путин не говореше пред произволна телевизионна аудитория, а пред избрана част от хората, които трябва да водят тези часове. Именно на тях той обясняваше какво следва да разказват на следващото поколение руснаци.

И го каза чрез учител от Белгородска област. През август украински дронове поразиха погранични селища в региона почти ежедневно. На 2 август в село Принцевка загина 13-годишно момче.

Към 23 август областните власти все още не бяха стигнали до решение дали учениците могат да започнат учебната година присъствено. Присъственото обучение беше възстановено в 30 от 33 колежа, докато пет детски градини преминаха в режим на дежурни групи.

Пред човек, за чиито ученици въпросът „в какъв свят живеем“ има съвсем буквален и всекидневен отговор, Путин избра да говори за Северния полюс. Вместо разрушенията, тревогите и смъртта, които той самият доведе в собствената си страна, той им предложи теза с косатки, разкъсващи мечки – и инструкция това да бъде преподавано като канонично обяснение на подрастващото поколение руснаци.

Руските държавни медии предадоха думите му без каквато и да е нотка на изненада. „Известия“, „Взгляд“, „Аргументи и факти“ и 360 публикуваха заглавия, според които Путин е обяснил причините за „операцията“ с пример от арктическата фауна. Сравнението е представено като пълноценно обяснение, а не като абсурд, логическа несъстоятелност или дори като момент на политическо откровение.

Като отделно събитие репликата бе забелязана основно от редакции извън руското медийно пространство. Именно тук е втората – и вероятно по-съществената – половина на епизода. Президентът на Русия сведе войната до измислена сцена с косатки, възложи на учителите да я предават на децата, а политическият, общественият и медиен елит прие всичко това без нито един въпрос и без нито една критика.

Инструкцията бе спусната само веднъж, след което нормализирана мигновено и машинално. С нула възражения и нула опити за критика, израз на неодобрение или поне на недоумение. И ето че поредният абсурд просто не предизвика реакция, защото вече функционира като официален език.

225-и щурмови полк показа 144 паспорта на руснаци, отказали да се предадат

🇺🇦⚔️🇷🇺 Бойците на 225-и отделен щурмови полк от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изсипаха на земята черен чувал със 144 паспорта и военни билета, прибрани от убитите руски военнослужещи. Видеото беше публикувано днес в официалните профили на полка в социалните мрежи. В началото видеото започва с фрагменти от близък бой, в който украинските щурмоваци подвикват на врага да се предаде. Онези, които не се възползват от шанса, се появяват във втората половина на клипа само като документи.

„В армията много обичат документите. Особено документите на мъртви п***и, които можеха да изберат плен, но избраха смъртта“, гласи придружаващият текст на полка.

След това посланието преминава на руски език и е насочено директно отвъд фронтовата линия: „Руснаци, тук съдбата ви вече е предрешена. Но изборът все още е ваш. Пишете на @svoboda_225 и се предавайте в украински плен. Гарантираме защита съгласно Женевската конвенция.“

@svoboda_225 е специален Telegram акаунт на подразделението, към който руските военнослужещи, които желаят да се предадат в украински плен, биха могли да го направят безопасно. Това не е национална линия, а контакт, поддържан директно от полка за участъка, в който той действа. Именно на фона на този призив придобиват значение и показаните 144 документа.

Че гибелта не е единственият възможен изход, същият този полк демонстрира седмица по-рано. На 20 юли той съобщи, че е пленил 64 руски военнослужещи при зачистка в Тернувате, Косовцево, Риздвянка, Верхня Терса и Воздвижовка – села в Гуляйполски район на Запорожка област.

Руските диверсионни групи, проникнали в района, не са имали задачата да водят директен бой. Заповедта им е била да се придвижат незабелязано в украинския тил, да откриват екипажи на дронове, да разузнават информация и да поставят трибагреници за пропагандни кадри, които да създават впечатление за „иззети“ населени места. Вместо това част от тях се оказаха част от украинския обменен фонд.

„225-и отделен щурмови полк продължава да работи“, завърши тогавашното съобщение. Подразделението, което стои зад двата видеоматериала, е една от най-ангажираните части в състава на украинската армия.

225-и отделен щурмови полк води началото си от батальон, сформиран на 8 март 2022 г. като част от наскоро създадената по това време 127-а бригада на териториалната отбрана на Харков. На 4 февруари 2025 г. той е преобразуван в отделен щурмови полк. Негов командир е майор Олег Ширяев с позивна „Сирко“, Герой на Украйна от 2024 г. Бойният път на частта преминава през отбраната на Харков, Бахмут, Авдеевка, Часов Яр, Купянск и Курската операция. В него влизат и сблъсъци със севернокорейски сили, а през 2025 г. – освобождаването на Андреевка в Сумска област.

Полкът става част от новия род войски – щурмовите подразделения, чието изграждане започва през същата година под ръководството на полковник Валентин Манко, заедно с 1-ви, 33-и, 210-и и 425-и щурмови полкове.

От началото на 2026 г. полкът държи позиции в Гуляйполски район. Когато руският натиск към този сектор се засилва, подразделението участва в изграждането на новия отбранителен рубеж и в задържането на критичен участък, което стабилизира едно от ключовите направления в Запорожието. През май участъкът беше определен от украински медии като един от най-тежките на целия фронт. По това време той получи целево усилване с бойна техника, доставена от фондация „Надежда“ и народния депутат Валерий Дубил. Тактиката на инфилтрация, срещу която са насочени описаните зачистки, е логично продължение на тази ситуация: когато фронталният натиск не води до пробив, малки групи се опитват да проникнат между позициите с надеждата да постигнат поне някакъв ограничен оперативен или информационен резултат.

Видеото от 27 юли обаче се вписва в един по-стар и неудобен спор около действията на 225-и полк. През февруари руски канали разпространиха твърдения, че звеното не взема военнопленници. В отговор полкът публикува официално изявление, в което категорично отхвърли тези обвинения. Аргументацията му беше представена не толкова като морален, колкото като практически въпрос: живият пленник представлява ценен ресурс за бъдещи обменни процедури. В украинската армия действа точкова система, при която военнослужещият получава повече точки за пленен противник, отколкото за ликвидиран. Тези точки се превръщат в допълнително снабдяване с техника, включително дронове.

„Военнослужещите на 225-и не прилагат оръжие към онези, които демонстрират намерение да се предадат и не представляват заплаха“, гласи тогавашното заявление. Народният депутат Олексий Гончаренко тогава допусна, че текст с подобно съдържание едва ли би могъл да се появи без съгласуване с висшето военно и политическо ръководство. Няколко дни преди публикуване на това опровержение полкът разпространи и видеоматериал, който трябваше да го илюстрира.

На 15 февруари полкът публикува кадри, на които руски военнослужещ напуска собствените си позиции и се насочва към украински щурмовак, за да се предаде в плен. Укритието, от което излиза, е прочистено от останалите военнослужещи вътре, а самият пленник е насочен към обменния фонд. В коментара към него бойците обясняват това бягство с отношението на руските командири към собствените им подчинени.

Същата точкова система стои и зад друг показател, с който полкът представя своята ефективност: данните звеното заема първо място по резултатност на използването на дронове сред Сухопътните войски. Точките се начисляват за потвърдени загуби, като в тази система плененият противник носи по-голяма стойност от убития. Именно върху тази логика беше изградено и посланието от 27 юли. То представя предимството на плена, използвайки като контраст онези, които не са направили този избор.

Държавният механизъм за подобни обръщения съществува от септември 2022 г. чрез проекта „Хочу жить“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна. До октомври 2024 г. проектът е получил над 40 000 обаждания от руски военнослужещи. Дадено обаждане обаче не значи автоматично предаване, а разликата между тези две категории е значителна. Въпреки това мащабът показва каква потенциална аудитория може да има подобно послание от украинска страна.

Каналът на 225-и полк действа в рамките на общата система, но на различно ниво: не като централизирана линия в Киев, а като пряк контакт с конкретното подразделение, което държи отсрещния участък от фронта. За военнослужещ, който обмисля да се предаде, подобна опция улеснява и ускорява значително процеса. Вместо да се обръща към далечна институция в украинския тил, той може да изпрати съобщение директно до частта, чиито позиции се намират в отсрещния окоп и чиито дронове буквално кръжат над главата му.

Само за 7 дни един и същи полк, на един и същи участък от фронта, представи пред камерата два напълно различни резултата. Първият – 64 военнослужещи, попаднали в украинския обменен фонд. Вторият – чувал с документите на 144 загинали окупатори, които не пожелаха да стигнат до този етап. Публикуваното днес видео е записано на руски и завършва с конкретен Telegram акаунт. Посланието му е насочено не към онези, които вече са загинали, а към хората, които тепърва могат да се окажат срещу 225-и щурмови полк край Гуляйполе.

Червени ли са червените линии на Путин? Анатомия на една реторична стратегия.

🇺🇦🚀🇷🇺 На 22 юни 2026 г., преди обяд, група крилати ракети — според преобладаващите експертни оценки френско-британски Storm Shadow/SCALP-EG — порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори (ВЗПП-Сборка), намиращ се в едноименния руски областен град.

Целта на удара в никакъв случай не е случайна: предприятието произвежда транзисторни сборки и матрици за крилатата ракета Х-101, полупроводникови компоненти за бордовата цифрова изчислителна машина „Заря-61М“ на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-К“, както и диоди и транзисторни модули за зенитния ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“.

Областният губернатор Александър Гусев съобщи за петима загинали и десетки ранени, както и за тежки поражения по промишлени обекти, жилищни сгради и автомобили. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна свърза удара с логиката на изтощението: унищожаването на производствения капацитет на предприятието свива способността на Русия да произвежда прецизно оръжие, с което самата тя системно атакува Украйна.

Дотук имаме просто поредната новина от една война, която отдавна е навлязла в петата си година на изтощение. Но именно рутината ѝ е същинският сюжет. Ударът от 22 юни попада дълбоко зад линия, която Кремъл години наред обявяваше за немислима — употребата на западни далекобойни ракети срещу цели на руска територия. И както при десетки предходни случаи, след като тази линия беше прекрачена, нищо от обещаното не се случи.

Конкретният случай: 12 септември 2024 г.

За да разберем механиката, си струва да се върнем близо две години назад. На 12 септември 2024 г., попитан за сигналите от Лондон и Вашингтон, че на Киев може да бъде позволено да нанася удари със западни ракети по цели дълбоко в руския тил, президентът Владимир Путин не отправи заплаха, а преформулира самия въпрос.

„Това, на което сме свидетели, е опит за подмяна на понятията“, заяви той. Аргументът е привидно технически и затова на пръв поглед изглежда неуязвим: украинската армия физически не би могла да използва системи като ATACMS или Storm Shadow без сателитно разузнаване и полетни мисии, зададени от оператори на НАТО, твърди той. Следователно, заключава Путин, въпросът не бил дали Украйна може да удря Русия, а „дали страните от НАТО се включват пряко във военния конфликт или не“. А ако решението бъде взето, това ще означава, „че страните от НАТО — САЩ и Европа — воюват с Русия“, при което тя „ще вземе съответните решения в отговор на заплахите“.

Въпросното изказване е образцов пример за онова, което руско-съветската военно-теоретична школа нарича рефлексивен контрол — изкуството да формулираш ситуацията така, че опонентът сам да стигне до изгодното за теб решение, вярвайки, че го е направил самостоятелно. Путин не казва: „ще ви ударя“. Той казва: „вие вече сте във война, само още не сте го осъзнали — и последствията ще бъдат ваша отговорност“. Тежестта на избора вече е прехвърлена върху Запада, а конкретното съдържание на ответната мярка остава демонстративно неизказано. Тази недоизреченост не е пропуск; тя е оръжие.

Дългата дъга: хронология на непрекосените линии

Кремълската „червена линия“ не се появи вчера. Тя е постоянен елемент в граматиката на външната политика, водена от Кремъл, още от средата на първото десетилетие на новия век. А съдбата ѝ често следва една и съща последователност — обявяване, прекосяване, мълчание — и именно затова заслужава да бъде проследена дата по дата.

• април 2008 г. — На срещата на върха на НАТО в Букурещ е декларирано, че Украйна и Грузия „ще станат членове“. Москва обявява разширяването за екзистенциална заплаха и червена линия.
• август 2008 г. — Четири месеца по-късно Русия воюва с Грузия, която не е членка на НАТО, а държава извън Алианса. Линията срещу разширяването е „защитена“ точно там, където това е евтино, и подмината там, където е скъпо: Грузия и Украйна остават в евроатлантическата орбита.
• март 2014 г. — Анексията на Крим и войната в Донбас прекосяват западната червена линия за неприкосновеността на държавните граници в Европа след края на Втората световна война. Западът отговаря със санкции, а не със сила, и на свой ред показва на Москва, че и неговите опоненти също блъфират. Урокът е взаимен, а Кремъл го запомня по-добре.
• 17 декември 2021 г. — Москва връчва на САЩ и НАТО проектодоговор с ултиматум за изтегляне на инфраструктура на Алианса до линиите от 1997 г. — фактически искане за право на вето върху европейската сигурност. Очаквано, то е отхвърлено, което се превръща в предлог за следващата стъпка.
• 24 февруари 2022 г. — Начало на пълномащабната инвазия в Украйна. Москва представя войната като отговор на „червена линия“, която Западът отказва да признае.
• лято 2022 г. — Доставката на реактивна артилерия HIMARS е обявена за прекрачване на праг; Дмитрий Медведев и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков излизат с предупреждения за „непредсказуеми последствия“. Самите системи пристигат, а разполагането им в крайна сметка променя оперативната картина в Херсон — без нищо от обявените последствия да се случи.
• 21 септември 2022 г. — В речта, с която обявява частична мобилизация, Путин произнася най-цитираната си закана: при заплаха за териториалната цялост Русия ще използва „всички налични средства“ и добавя натъртено: „Това не е блъф.“ Само 9 дни по-късно, на 30 септември 2022 г., Кремъл анексира 4 украински области, обявявайки ги за руска територия „завинаги“, с което автоматично разполага нова червена линия върху земя, която самата Русия не контролира изцяло.
• 8 октомври 2022 г. — Експлозия поврежда Кримския мост — символен трофей на анексията от пролетта на 2014 г. и многократно обявяван за абсолютна червена линия. Отговорът включва тежки удари срещу енергийната мрежа на Украйна — болезнени, но конвенционални, и далеч под прага на заканата.
• януари 2023 г. — Решението за доставка на танкове Leopard 2 (Германия) и Abrams (САЩ) е посрещнато с думите, че западната бронирана техника „гори също толкова добре“. Танковете влизат в бой, а прагът на ескалация отново се оказва подвижен.
• май 2023 г. — Обединеното кралство доставя Storm Shadow — първото западно оръжие с обсег, достигащ дълбоко в индустриалния тил на Руската федерация. През септември 2023 г. тези ракети поразяват щаба на Черноморския флот в Севастопол, в самото сърце на анексирания Крим. Реакцията не надхвърля обичайното.
• октомври 2023 г. – пролет 2024 г. — Първата доставка на тактически балистични ракети ATACMS, първоначално в стандартна версия, а по-късно и в далекобойна; от лятото в небето над Украйна вече патрулират американски изтребители F-16, чиято поява години наред Москва описваше като качествена ескалация на конфликта с потенциално „ядрено измерение“. Самолетите продължават да летят и до днес; измерението по традиция остана риторично.
• 6 август 2024 г. — Най-фрапантното прекосяване: украинските въоръжени сили нахлуват в Курска област — реална, международно призната територия на Руската федерация. До седмица под украински контрол попадат 1000 кв. км и 28 населени места от Суджански район. Това е първата сухопътна окупация на руска територия от чуждестранни сили след операция „Барбароса“. По всяка логика на собствените си декларации Кремъл би трябвало да отговори с „всички налични средства“, а вместо това Путин дава краен срок за прочистване на загубените територии — първоначално фиксиран за октомври 2024 г. и впоследствие удължен до януари 2025 г. В крайна сметка и двата срока не са спазени и са удобно забравени. Курският плацдарм е окончателно елиминиран едва около 11 март 2025 г. с помощта на 12 000 севернокорейски пехотинци, а не на стратегическо оръжие.
• 17–20 ноември 2024 г. — Администрацията на Байдън разрешава нанасянето на удари с ATACMS и Storm Shadow по цели в Русия; първите такива удари поразяват обекти в Брянска и Курска област. Прекосена е именно линията от изказването на 12 септември.
• 19 ноември 2024 г. — Два дни по-рано Москва обнародва ревизирана ядрена доктрина, която снижава прага за употреба на ядрено оръжие, включително при конвенционално нападение, подкрепено от ядрена държава.
• 21 ноември 2024 г. — Руската армия нанася удар с балистична ракета със среден обсег „Орешник“ срещу завода „Южмаш“ в Днипро. Ракетата е оборудвана с конвенционална бойна глава, но реториката около удара носи отчетливо демонстративен ядрен подтекст. Това е най-близкият случай до истински руски „отговор“ в цялата хронология на събитията. И точно тук се откроява една показателна подробност, която разобличава цялата постановка: според Reuters началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов е признал пред американския си колега генерал Чарлз Браун, че атаката е била планирана много преди западните съюзници на Украйна да ѝ дадат зелена светлина за удари в дълбочина на руска територия.

С други думи, „отговорът на червената линия“ е бил подготвен сценарий за реторическа сигнализация, а не реакция на конкретно прекрачване — точно както и Институтът за изследване на войната (ISW) стига до извода, че Путин е свързал „Орешник“ с ядрения арсенал, за да разубеди Запада.

2025–2026 г. Войната продължава в петата си година на изтощение. Украинските удари в дълбочина със Storm Shadow, с местни крилати ракети и далекобойни дронове се превръщат в рутина, като достигат рафинерии, складове и военни заводи в Татарстан и Поволжието. Тристранните преговори в Женева през февруари 2026 г. буксуват по два ключови въпроса — териториалния контрол над Донбас и гаранциите за сигурността на Украйна; на 4 юни 2026 г. Зеленски публикува отворено писмо до Путин, в което му предлага лична среща. А на 22 юни идва ударът по Воронеж, който затваря кръга: линията, обявена през септември 2024 г. за casus belli за директна война с НАТО, днес се прекрачва рутинно в ежедневните сводки.

Защо работи блъфът — и защо избледнява?

Картината е недвусмислена по тенденция: между обявените прагове и реалните последици има системна празнина. Това не означава, че реториката е безсмислена — напротив, дълго време тя беше едно от най-ефективните руски оръжия, и то по причини, които стратегическата теория описва прецизно.

Първо, става дума за овладяна ескалация (escalation management): целта на размитата заплаха не е непременно да бъде изпълнена, а да внесе колебание. Всеки път, когато западните столици отлагаха доставка с месеци — независимо дали Leopard, ATACMS, F-16 или зелената светлина за удари в дълбочина — същите плащаха цена в темпо и инициатива, наложена не от силата, а от неопределеността на Русия. Това е „възпиране чрез двусмисленост“ (deterrence by ambiguity) в най-чист вид: докато съдържанието на „съответните решения“ остава неизказано, опонентът сам запълва празнотата с най-страшния сценарий и се самовъзпира.

Второ, самата заплаха е насочена към няколко аудитории едновременно. Зад граница тя налага дисциплина на западните общества, където „страхът от Трета световна война“ тежи повече от всеки друг аргумент. Навътре тя поддържа образа на обсадена крепост, която все пак държи ескалационната стълбица под контрол. Реториката ѝ е едновременно инструмент на външното възпиране и на вътрешната информационна война.

Тук обаче се откроява и пукнатината. Възпирането чрез двусмисленост е капитал, който се изхабява все повече при всяко следващо неизпълнение. Теорията на блъфа го нарича проблем на достоверността (credibility): заплаха, която многократно е била игнорирана без последствие, неизбежно престава да въздейства. Именно това наблюдаваме в периода 2022–2026 г. — всеки следващ праг се прекрачва от западните държави по-бързо и с по-малко колебание от предходния, тъй като кумулативната памет за неизпълнените закани обезсилва новите. „Орешник“ и ревизията на ядрената доктрина представляват опит за презареждане на изтощения кредит — еднократна, скъпа демонстрация, че прекрачването на червената линия все пак има цена. Но самото признание на Герасимов, че ударът е бил предварително планиран, издава цялата постановка: това не беше праг, който някой действително прекрачи, а сценарий, който просто чакаше повод.

Стратегически синтез: цената на изхабената линия

Преди да обявим червените линии за чист блъф, дисциплината изисква да проверим и обратната хипотеза, която е напълно реална и не бива да бъде омаловажавана: фактът, че даден праг не е довел до катастрофа досега, не доказва, че никога няма да го направи. Възпирането, което действа в 95% от случаите, се проваля именно в останалите 5% — а при ядрена сила цената на еднократния провал е несъизмерима с всички предходни успехи на западната предпазливост. „Орешник“ и понижената доктрина показват, че Кремъл може да държи в ръкава си и други реални, макар и премерени, ходове, както и да разполага с ескалационна стълбица, по която да се изкачи, ако реши.

И все пак хронологията до момента е категорично доказателство в една посока. От Букурещ през 2008 г. чак до ракетния удар по Воронеж вчера Кремъл прекрачва по-често собствените си червени линии, отколкото защитава чуждите, и нито веднъж не привежда в изпълнение най-тежките си заплахи — дори когато става ясно, че чужда армия е окупирала суверенната му територия и няма намерение да се изтегля. По този начин „червените линии“ на Путин се оказват не предел, а разтегливо понятие с неясни очертания, чиято функция е да забавя, а не да спира. Те бяха забележително ефективни, докато Западът ги възприемаше като стени; избледняха в мига, в който започна да ги третира като това, което реално са — заплахи, които никой не е имал намерение да реализира.

Истинската опасност обаче не е в линиите, които Москва е начертала, а в логиката на изхабения капитал. Колкото повече една заплаха губи способността си да води до желания краен резултат, толкова по-силно нараства изкушението — в определен момент и под натиск — тя най-сетне да бъде подкрепена с решителни действия, които да възстановят статута ѝ. Парадоксът на блъфа е, че най-рискованият миг не е този, в който работи безотказно, а моментът, в който престане да действа и блъфиращият осъзнае, че за да бъде отново възприеман сериозно, трябва поне веднъж да покаже картите си. Воронеж от 22 юни 2026 г. е доказателство, че червената линия на Кремъл избледнява отдавна. Стратегическият въпрос през следващите месеци е дали Кремъл ще се примири с тази действителност, или ще се изкуши да я пребоядиса в кръв.

Белият дом публикува два загадъчни клипа без обяснение. Какво може да е посланието?

🇺🇸 Официалните профили на Белия дом в социалните мрежи публикуваха две кратки видеа, с което предизвикаха вълна от въпроси и спекулации. И двата клипа се появиха на всички платформи, в които администрацията на Тръмп поддържа присъствие, което почти сигурно изключва варианта за случайна техническа грешка остава твърде слабо вероятна.

В първия клип е публикуван малко след 21:00 часа местно време. Камерата, насочена към земята, е заснела обувки и под, а на екрана се появява надписът „sound on". На аудиото отчетливо се чува женски глас, който задава въпрос: „It's launching soon, right?", последван от краткото „yes" от втори глас. Според Newsweek, този глас принадлежи на прессекретаря Каролайн Лийвит, макар че за момента няма официално потвърждение.

В последваща публикация Белия дом публикува още по-загадъчно видео, което в по-голямата част показва черен екран, прекъсван от статичен шум и звук, подобен на този от известието за ново текстово съобщение. Описанието съдържа емоджита на телефон и високоговорител. В един-единствен кадър за част от секундата на екрана се появява изображение на отделено от пилона американско знаме, което незабавно изчезва.

Към момента на публикуване Белият дом не е дал обяснение. Публикациите предизвикаха реакции както от поддръжници, така и от критици на администрацията. Консервативната инфлуенсърка Беки Уайс коментира директно под поста с въпроса „What is this“ а верифициран Instagram профил директно попита: „Should we be concerned?“, отбеляза Newsweek.

Съдържанието на клиповете допуска различни интерпретации. Изречението „it's launching soon" може да се отнася до предстоящо стартиране на нова инициатива, но в условията на продължаващ военен конфликт в Близкия изток не е изключено видеото прави опит за внушение на предстояща военна операция, ескалация или политическо решение, свързано с хода на кампанията.

Паралелното публикуване на всички платформи е характерно за координирана стратегия за комуникация, а не за техническа грешка. От завръщането си в Белия дом Тръмп залага на нетрадиционен подход в своята комуникация в социалните мрежи – от стилизирани клипове, които смесват реални кадри от ударите срещу Иран с кадри от филми и видеоигри, до изображения, генерирани от AI. Появата на американското знаме в един-единствен кратък кадър на втория клип засилва допълнително усещането за съзнателно изградено послание с патриотичен заряд, насочено към вътрешна аудитория.

Каквото и да предстои, методът е показателен: официалните канали на Белия дом все по-често влизат в роля на инструмент за изграждане на напрежение и очакване, а не като средство за осведомяване.

САЩ обмисля пускане на листовки в психологическа операция навръх рождения ден на Мадуро.

🇺🇸✈️🇻🇪 Белият дом обмисля провеждането на психологическа операция с цел допълнително засилване на натиска върху венецуелския лидер Николас Мадуро, при която американски военни самолети да разпръснат листовки над столицата Каракас точно на рождения му ден.

Операцията, която все още не е получила окончателно одобрение, би била потенциална ескалация на кампанията за отстраняването на Мадуро от власт – цел, която е сред основните приоритети на президента Доналд Тръмп още от първия му мандат начело на САЩ и се споделя от най-близките му съветници.

Тръмп вече разположи мощна военноморска групировка в Карибско море и хиляди американски военни в региона. От началото на септември в операцията са ликвидирани над 80 предполагаеми трафиканти на дрога. Белият дом отхвърли възраженията на правни съветници в правителството за това доколко са законни убийствата на заподозрени престъпници, които не са класифицирани като вражески бойци.

В уведомление до Конгреса и становище на Службата за правни съвети към Министерството на правосъдието се твърди, че Съединените щати се намират във въоръжен конфликт с „определени терористични организации“, който не е международен. Това твърдение предизвика остри критики от демократи и дори от някои републиканци в Конгреса, според които кабинетът не е представил убедителни доказателства, че може да убива безнаказано заподозрени в международни води, а не да ги задържа и изправи пред съд.

В средата на ноември Тръмп заяви, че „по същество вече е решил“ как ще постъпи по отношение на евентуална военна операция срещу Венецуела, като преди това заплаши да разшири сегашните операции към цели на сушата.

Планираните листовки съдържат информация за наградата от 50 милиона долара за информация, довела до ареста на Мадуро. През август Вашингтон удвои наградата от 25 милиона долара във връзка с повдигнатото през 2020 г. обвинение за корупция, наркотероризъм и трафик на дрога.

САЩ и над 50 други държави твърдят, че Мадуро е загубил президентските избори през 2024 г. и не го признават за легитимен държавен глава на Венецуела.

Разпръскването на листовките може да започне още в неделя – денят, в който Мадуро навършва 63 години. Източници, запознати с въпроса, подчертават, че датата е избрана напълно умишлено.

Целта на операции като тази е оказването на допълнителен натиск върху Мадуро да се оттегли или окуражаването на съпротивата срещу режима, без да се стига до пряка военна атака срещу Венецуела. Въпреки че в предизборната си кампания обеща да избягва големи военни авантюри, през първата година от мандата Тръмп вече ръководи въздушни кампании в Иран, Йемен и сега в Карибите.

Разпръскването на листовки в навечерието на потенциална военна операция е класическа тактика на психологическа война, насочена към деморализация на врага. В дните преди инвазията в Ирак през 2003 г. американски самолети хвърляха листовки с предупреждение към иракските войски да не стрелят по американски самолети и съветваха иракските граждани да слушат емисиите на американското радио.

Психологически операции бяха използвани и по време на американската инвазия в Панама през 1989 г., за да бъде свален диктаторът Мануел Антонио Нориега. Военните пускаха на пълна сила рок парчета като „Nowhere to Run“ на Martha and the Vandellas, за да изнервят известния любител на операта Нориега, докато той се укриваше в дипломатическата мисия на Ватикана.

Руските психологически операции в Грузия: многопластова стратегия за контрол

Възрастен мъж стои до бодлива тел на разделителната линия между Грузия и проруския сепаратистки регион Южна Осетия в Хурвалети.
📸 Снимка: Shutterstock

🇬🇪🇷🇺 Психологическите операции (psyops) са планирани дейности, оказващи влияние върху емоциите, мотивите, разсъжденията и поведението на индивиди, групи или цели общества за постигане на стратегически цели. Това често е постигнато чрез употреба на информация, символи и действия. Във военен и геополитически контекст те имат за цел да отслабят решимостта на противника, да посеят объркване или да оформят възприятията така, че да съответстват на целите на манипулатора.

За разлика от пропагандата, която се фокусира предимно върху разпространението на информация, често предубедена или подвеждаща, за оформяне на общественото мнение посредством масовите медии, psyops обхващат по-широк кръг от тактики. Например, те могат да включват физически действия, психологическа манипулация и целенасочени послания, често със специфично стратегическо намерение. Докато пропагандата се стреми да убеждава чрез широко разпространени наративи, psyops са по-пресметнати, често прикрити и могат да включват преки интервенции като движения на войски или инсценирани събития за създаване на психологически ефекти.

От войната в Грузия през 2008 г. Москва използва сложна комбинация от психологически операции, насочени към отслабване на суверенитета, подкопаване на обществената устойчивост и засилване на доминацията си в Южен Кавказ. Тези операции, често организирани с участието на руското военно разузнаване (ГРУ), се възползват от исторически травми, геополитически уязвимости и стремежите на Грузия за интеграция със западния свят.

Следващата статия изследва три ключови психологически операции, проведени от Русия в Грузия от 2013 г. насам: пълзящата анексия и отвличания по административната гранична линия; постоянната заплаха от война за насаждане на страх; и разпространението на наративи, целящи деморализация на грузинското общество, а същевременно налагат мита за непобедима Русия със законни претенции за регионално господство.

Пълзяща анексия и отвличания: подкопаване на суверенитета и обществената решимост

Една от очевидните руски психологически операции в Грузия е стратегията за „пълзяща анексия“ по административната гранична линия (АГЛ), разделяща Грузия от окупираните от Русия региони Южна Осетия и Абхазия. От 2013 г. насам руските и сепаратистките сили постепенно я изместват по-навътре в грузинска територия, често под прикритието на нощта, като преместват гранични знаци, инсталират огради от бодлива тел и издигат табели „Държавна граница“.

Този процес, известен като „бордеризация“, е довел до загубата на обработваема земя, домове и поминък за грузински селяни, които понякога се събуждат, за да открият, че имотите им се намират в окупирана територия. Например в село Тамаришени, „войски от Южна Осетия и техните руски съюзници изместиха граничните стълбове през нощта, с което принудиха фермерите да приберат реколтата си под 72-часов ултиматум, преди да бъдат изгонени“. За разлика от пропагандата, която би могла да засили тези действия с помощта на медиите, тази психологическа операция разчита на физическия акт по преместване на граничната линия, за да насади страх и безпомощност директно в засегнатите общности.

Психологическото въздействие на тази операция е дълбоко. Чрез многократното нарушаване на териториалната цялост на Грузия с малки, постепенни стъпки, Русия тества устойчивостта на грузинското общество и неговото правителство. Постоянната заплаха от допълнителната загуба на земя създава всеобхватно чувство за несигурност. „Селяните, живеещи близо до АГЛ, са изправени пред ежедневен риск от произволно задържане или отвличане от контролирани от Русия сили, като само през 2017 г. над 126 грузински граждани са незаконно задържани за незаконно преминаване на границата. Тези арести, понякога включващи непълнолетни или възрастни хора, рядко се разследват от де факто властите, което създава атмосфера на безнаказаност и деморализира допълнително местните общности. Целенасоченото използване на отвличанията като тактика на психологически операции, а не просто пропаганда, е насочено към конкретни общности и има за цел да създаде пряк психологически ефект, усилвайки страха отвъд това, което медийните наративи сами биха могли да постигнат.

Тази стратегия е предназначена с течение на времето да изтощи грузинската съпротива. До 2013 г. първоначалното възмущение от бордеризацията започна да утихва, тъй като местните общности се измориха от безмилостния натиск. Липсата на силен международен отговор, освен изявления от ЕС и САЩ, засили тази умора, тъй като грузинците възприемат положението си като игнорирано от световната общност. Психологическата цена е очевидна в стагнацията на селата близо до АГЛ, където икономическата активност е спаднала, а местните живеят в постоянен страх и избягват да се отдалечават твърде много от дома си. Посланието, изпратено от Русия, е ясно: „Суверенитетът на Грузия е крехък, а съпротивата е безполезна срещу решителен окупатор.“

Заплахата от война: експлоатиране на травматичното минало на Грузия

След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. се появи още една психологическа операция: целенасоченото засилване на военната реторика за да бъдат сплашени грузинците до подчинение. Травматичната история на Грузия с Русия, особено опустошителната война от 2008 г., довела до загубата на 20% от нейната територия, прави населението ѝ особено податливо на страхове от подновен конфликт. Руските психологически операции експлоатират тази травма, като поддържат наративи, предупреждаващи за предстояща война, освен ако Грузия не се съобрази с интересите на Москва. Тази операция се засили през 2022 г., като действията на Русия в Украйна послужиха като ярко напомняне за нейната готовност да използва военна сила срещу противници.

Кремъл популяризира идеята, че „стремежът към членство в НАТО или ЕС ще провокира Русия към още една опустошителна война“. Например през 2024 г. политическите кампании в Грузия включваха билбордове, противопоставящи мирни грузински градове с опустошени украински, което предполага, че съпротивата срещу Русия би довела до подобна съдба. Подобни послания се докосват до колективната памет за войната от 2008 г., когато руските сили превзеха голяма част от Грузия само за пет дни, разселвайки хиляди цивилни и оставяйки трайни белези в съзнанието им. Представяйки се като гарант на мира, Кремъл се стреми да възпира Грузия от преследване на евроатлантическите си стремежи. Докато пропагандата може да разпространява тези наративи чрез медиите, психологическата операция включва действия в реалния свят, като движението на руски войски близо до АГЛ, за да се засили възприеманата заплаха.

Руското военно разузнаване изигра ключова роля в засилването на тези заплахи. ГРУ е свързано с кампании за дезинформация, включително изявления от Службата за външно разузнаване (СВР), обвиняващи Запада в заговор за „Тбилиски Майдан“, за да дестабилизира Грузия. Тези твърдения, разпространявани чрез руските медии, имат за цел да посеят страх от хаос, дирижиран от Запада, и да позиционират Русия като стабилизираща сила. Психологическият ефект е парализирането на грузинското общество, при което съюзът с Москва изглежда като единствен път за избягване на катастрофален конфликт.

Деморализация и митът за непобедима Русия

Може би най-коварната психологическа операция са усилията за деморализация на грузинското общество с популяризирането на наратива, че съпротивата е безсмислена, а Русия е непобедима сила със законно право да доминира в Южен Кавказ. Тази операция, набрала скорост през 2024 г. се стреми да подкопае националния морал на Грузия и да накърни демократичните ѝ стремежи. Представяйки Русия като неудържима сила, Кремъл има за цел да насади чувство за безполезност, убеждавайки грузинците, че независимо от техните усилия – било то политически, икономически или военни – в крайна сметка Русия винаги ще надделее. За разлика от пропагандата, която може да разчита единствено на медиите за разпространение на наратива, тази психологическа операция включва осезаеми действия като прехвърляне на активи, за да се засили усещането за доминация.

Този разказ се разпространява чрез комбинация от дезинформация и икономическа принуда, като финансирани от Кремъл медии и организации в Грузия, които според съобщенията са десетки, разпространяват антизападни послания, омаловажават руската окупация на грузински територии и прикриват нейната агресия. Например през 2024 г. се появиха твърдения, че руските действия в Грузия и Украйна са отбранителни отговори на западна провокация. Такива наративи имат за цел да прехвърлят вината от Москва и да подкопаят доверието в западните институции.

Митът за руската непобедимост е подсилен допълнително със символични ходове като трансфер на стратегически активи като дачата Бичвинта в Абхазия под руски контрол през 2024 г. Този ход, представен като законно утвърждаване на руското влияние, сигнализира на грузинците, че Москва може да действа безнаказано на тяхна територия. Участието на ГРУ в тези операции е очевидно в сложната координация на пропагандата, представяща Русия като естествен хегемон на Южен Кавказ, имащ право да диктува външната политика на Грузия.

Икономическата взаимозависимост е друг инструмент в този арсенал. Търговията на Русия с Грузия достигна 2,39 милиарда щатски долара през 2023 г., което е 47 процента увеличение спрямо 2021 г. Това насърчава зависимост, подкопаваща способността на Грузия да се противопоставя на руското влияние. Контролирайки ключови икономически лостове Москва засилва възприятието, че Грузия не може да просперира без нейното одобрение.

Тази икономическа принуда в комбинация с дезинформация създаде деморализиращ наратив, според който усилията на Грузия да се присъедини към западния свят са обречени на провал, а подчинението на Русия е неизбежно.

Ролята на руското военно разузнаване

Руското военно разузнаване (ГРУ) е инструмент за оркестриране на психологическите операции. Експертизата му в хибридната война – комбиниране на дезинформация, кибер операции и прокси дейности – е позволила на Москва да води безмилостна кампания срещу националната психика на Грузия. От координирането на усилията за бордеризация до разпространението на пропаганда чрез различни канали, ГРУ гарантира, че тези операции биват изпълнявани с прецизност и максимално психологическо въздействие. Войната от 2008 г. сама по себе си беше предшественик на подобни тактики, като руските сили репетираха операции в ученията „Кавказ 2008“ и разполагаха прокси сили като батальон „Восток“, за да сеят хаос.

Битка за душата на Грузия

„Руските психологически операции в Грузия от 2013 г. насам представляват пресметнато усилие за подкопаване на нейния суверенитет и деморализиране на нейния народ. Пълзящата анексия и отвличанията подкопават териториалния контрол и обществената устойчивост; заплахата от война експлоатира исторически травми, за да възпира западното присъединяване; а митът за руска непобедимост подхранва отчаяние и подчинение. Тези операции на руското военно разузнаване доведоха Грузия до кръстопът, в който тя трябва да избира между подчинение на руското влияние или събиране на международна подкрепа за запазване на демократичните си стремежи.

Оригинал: Russia’s psychological operations in Georgia: a multifaceted strategy of control

За автора: Григол Джулухидзе е директор на Съвета по външна политика, мозъчен тръст в Тбилиси. Той специализира в изследванията на сигурността и пропагандата. Той е и доцент в Кавказкия университет.

Издирваният шеф на затвора "Евин" е избягал преди израелския удар след таен част със сина си

Спасителни екипи претърсват развалините на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, който преди броени дни беше поразен от въздушен удар на израелски изтребители.📸 Снимка: Mostafa Roudaki/AFP via Getty Images

🇮🇱🔓🇮🇷 Хедаятолах Фарзади, известен с жестокостта си шеф на затвора „Евин“ в Техеран, е избягал от комплекса броени минути преди израелски изтребители да нанесат въздушен удар по комплекса, след като малко преди това получава предупреждение и с помощта на чат с агент на израелското разузнаване и пълнолетния му син съумява да се измъкне на косъм.

Според подробности, разкрити от израелски източник пред Fox News, служители на израелското разузнаване са потърсили сина на директора Амир Хусейни Фарзади, за да му предадат послание: ако накара баща си да пусне на свобода политическите затворници, животът му ще бъде пощаден в предстоящия удар.

В последвалата кореспонденция в WhatsApp, видяна от Fox News, шпионинът инструктира Амир да каже на своя баща да отвори вратите на затвора с предупреждение, че ударът ще бъде нанесен „след няколко минути“. Амир попитал дали вече се е случило нещо с баща му, на което агентът дава уверение, че няма да му се случи нищо, стига да предаде съобщението навреме.

Според същия източник, след като получава посланието, Амир осъществява връзка със своя чичо, който веднага се отправя към затвора, за да измъкне Фарзади. Двамата са забелязани да се изнасят от района с висока скорост малко преди началото на въздушните удари. Оттогава не е известно да има информация за местонахождението му.

Хедаятолах Фарзади оглавява затвора „Евин“ в периода от 2022 г. насам и е обвиняван в сериозни нарушения на човешките права, включително изтезания и убийства на лишени от свобода, които в по-голямата си част са политически дисиденти. Обвиненията срещу него включват още сексуално насилие, побои, насилствено гладуване и извънсъдебни екзекуции. Фарзади е санкциониран както от САЩ, така и от Европейския съюз.

Изглед към входа на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, Иран, 17 октомври 2022 г.📸 Снимка: West Asia News Agency чрез Reuters

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ включи Фарзади в своя списък на специално обозначените лица (SDN), което забранява на американски граждани и организации да осъществяват каквито и да е финансови или търговски контакти с него.

„Много демонстранти бяха изпратени в затвора „Евин“ по време на последната вълна от протести, където бяха подложени на изтезания и други форми на физически тормоз“, се казва в официално изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Преди да поеме ръководството на „Евин“, Фарзади е работил 10 години в затвора „Дизел Абад“, където „е организирал публични ампутации на престъпници, осъдени за дребни престъпления“, според американските власти. В периода, когато е оглавявал затвора „Фашафуейе“, по-известен с нарицателното "Големия затвор на Техеран", Фарзади е „наглеждал изтезанията и малтретирането на затворници“.

В изявление на Европейския съюз от април 2025 г. бяха въведени санкции срещу Фарзади и срещу редица други лица и институции и беше осъдено „използването на съдебната система като инструмент за произволни арести“ в Иран. ЕС подчерта също така и „рязкото покачване в броя на екзекуциите“ през изминалата 2024 г. Изпълнените смъртни присъди включват жени, граждани на европейски държави, както и представители на малцинствата. Не се посочва обаче колко от тях са били политически дисиденти.

„Свободата на мнение и изразяване, религията и убежденията, както и свободата на сдружаване, са обект на все по-сериозни ограничения. Прилагат се заплашителни мерки спрямо защитници на човешките права, журналисти и политически опоненти“, се посочва още в изявлението на ЕС.

Екранна снимка с чат хронология в WhatsApp, за която се твърди, че показва съобщенията между Амир Хюсеини Фарзади и агент на израелското разузнаване.📸 Снимка: Fox News

Севернокорейски дезертьори предлагат подкрепа на украинските психологически операции срещу бивши другари.

Военнослужещи от силите за специални операции на Корейската народна армия по време на участие в обучение в западната част на Северна Корея. Върховният лидер Ким Чен Ун заяви, че въоръжените сили ще използват ядрени оръжия „без колебание“, ако територията на страната м бъде нападната от Южна Корея и Съединените щати, съобщиха държавните медии на 4 октомври.
📸 Снимка: KCNA via KNS / AFP

🇰🇵🤝🇺🇦 Близо 200 севернокорейски дезертьори, живеещи в Южна Корея, част от които имат военен опит, планират разгръщане в Украйна за започване на кампания за психологическа война срещу войските на Пхенян, за които беше съобщено, че ще се сражават на страната на руската армия, съобщава вестник South China Morning Post.

Групата, съставена от бивши военнослужещи с близо десетилетие военен опит, е готова да използва своите вътрешни познания за севернокорейската военна култура, за да разстрои и деморализира войските на Ким Чен-ун.

„Ние сме ветерани, които разбират мисленето на военните в Северна Корея по-добре от когото и да е било друг“, заяви Ан Чан-ил, дезертьор и ръководител на Световния институт за изследване на Северна Корея.

Той изрази готовността на членовете на групата да участват в психологически операции, сред които излъчване на радио предавания по високоговорители, подготовка и разпространение на листовки и работа като преводачи.

Според публикацията предложението отразява гнева, който споделят повече от 30 000 дезертьори от КНДР, които сега живеят в Южна Корея. Те са разтревожени от „агресията и незачитането на международното право“ на Ким Чен-ун при изпращането на войски в помощ на Русия.

„Като бивши севернокорейски войници, ние сме готови да отидем на фронта, където да участваме в психологическа война, да спасим тези войници и да разрушим наемническата политика на Севера“, се посочва в изявлението на мисията.

Въз основа на дълбокото си разбиране на военната култура в Северна Корея, дезертьорите вярват, че могат да използват слабостите и потенциално да насърчат севернокорейските военнослужещи да „свалят оръжията си“.

Ан, който дезертира през 1979 г., след като беше вдъхновен от южнокорейски високоговорители и листовки, докато служеше като охрана на фронтовата линия, каза, че групата може също така да убеди пленени севернокорейски войници да дезертират, ако попаднат в украински ръце.

„Повечето севернокорейски войници, включително елитните специални сили, страдат от недостиг на храна и недохранване. Войниците, които виждате на телевизионните паради, са една шепа внимателно подбрани – те са алфата на цялото население“, разкри той.

Лий Минбок, друга водеща фигура в инициативата, се обърна директно към Украйна, като написа отворено писмо до президента Володимир Зеленски чрез украинското посолство в Сеул.

„Севернокорейските войници са там основно като наемници, но ние ще отидем като доброволци с мисия на добра воля. Просто нашето присъствие в Украйна може значително да повлияе на духа на севернокорейските войски“, посочи той, като изрази надежда, че правителството на Украйна ще приветства предложението им.

Украинското посолство все още не е отговорило, а министерството на външните работи и министерството на обединението на Южна Корея отказаха коментар по темата.

Инициативата идва на фона на политически сътресения в Южна Корея, след изтекли съобщения в платформата Telegram между високопоставен служител по сигурността и консервативен депутат, които намекват за възможно сътрудничество с Украйна, насочено срещу севернокорейските сили, помагащи на Русия.

Южнокорейският президент Юн Сок Йол наскоро сигнализира, че е възможно страната му да преразгледа дългогодишната си позиция срещу предоставянето на смъртоносна военна помощ в конфликтни зони, в зависимост от участието на Северна Корея във войната.

Той заяви, че Сеул „няма да стои бездействащ“, ако севернокорейските войски подкрепят руската армия, предполагайки, че е възможно властите на Юга да обмислят въоръжаване на Украйна, ако военното сътрудничество между Пхенян и Москва се разрасне.

Военният анализатор Уи Сионг-гон посочи, че Южна Корея може да се доближи до доставката на въоръжение за Украйна, като се съсредоточи се върху отбранителни системи като зенитно-ракетни комплекси, но не изключва и предоставянето на нападателни оръжия като артилерийски боеприпаси.

Кирило Буданов, ръководителят на Главно управление за разузнаване (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заяви пред влиятелното седмично англоезично списание The ​​Economist, че приблизително 12 000 севернокорейски войници, включително 500 офицери и трима генерали, в момента са разположени в Русия. Според източници на Kyiv Post от разузнаването, Северна Корея предоставя личен състав, оръжия и оборудване на Русия, за да компенсира мащабните ѝ загуби на бойното поле.

В замяна Русия предлага на Северна Корея финансова подкрепа и напреднали технологии за подпомагане на развитието и разширяването на нейната ядрена програма, каза Буданов.

Украинската гореща линия за предаване „Искам да живея“ (Хочу жить), управлявана от ГУР, призова севернокорейските войници, изпратени да се бият срещу Украйна, да се предадат и да избегнат участие в конфликта.

Разполагането следва твърдения, направени от Украйна и Южна Корея в средата на октомври, че Пхенян е изпратил войски в подкрепа на нахлуването на Москва, свързано с пакта за взаимна отбрана, подписан между Русия и Северна Корея през юни.