САЩ обмисля пускане на листовки в психологическа операция навръх рождения ден на Мадуро.

🇺🇸✈️🇻🇪 Белият дом обмисля провеждането на психологическа операция с цел допълнително засилване на натиска върху венецуелския лидер Николас Мадуро, при която американски военни самолети да разпръснат листовки над столицата Каракас точно на рождения му ден.

Операцията, която все още не е получила окончателно одобрение, би била потенциална ескалация на кампанията за отстраняването на Мадуро от власт – цел, която е сред основните приоритети на президента Доналд Тръмп още от първия му мандат начело на САЩ и се споделя от най-близките му съветници.

Тръмп вече разположи мощна военноморска групировка в Карибско море и хиляди американски военни в региона. От началото на септември в операцията са ликвидирани над 80 предполагаеми трафиканти на дрога. Белият дом отхвърли възраженията на правни съветници в правителството за това доколко са законни убийствата на заподозрени престъпници, които не са класифицирани като вражески бойци.

В уведомление до Конгреса и становище на Службата за правни съвети към Министерството на правосъдието се твърди, че Съединените щати се намират във въоръжен конфликт с „определени терористични организации“, който не е международен. Това твърдение предизвика остри критики от демократи и дори от някои републиканци в Конгреса, според които кабинетът не е представил убедителни доказателства, че може да убива безнаказано заподозрени в международни води, а не да ги задържа и изправи пред съд.

В средата на ноември Тръмп заяви, че „по същество вече е решил“ как ще постъпи по отношение на евентуална военна операция срещу Венецуела, като преди това заплаши да разшири сегашните операции към цели на сушата.

Планираните листовки съдържат информация за наградата от 50 милиона долара за информация, довела до ареста на Мадуро. През август Вашингтон удвои наградата от 25 милиона долара във връзка с повдигнатото през 2020 г. обвинение за корупция, наркотероризъм и трафик на дрога.

САЩ и над 50 други държави твърдят, че Мадуро е загубил президентските избори през 2024 г. и не го признават за легитимен държавен глава на Венецуела.

Разпръскването на листовките може да започне още в неделя – денят, в който Мадуро навършва 63 години. Източници, запознати с въпроса, подчертават, че датата е избрана напълно умишлено.

Целта на операции като тази е оказването на допълнителен натиск върху Мадуро да се оттегли или окуражаването на съпротивата срещу режима, без да се стига до пряка военна атака срещу Венецуела. Въпреки че в предизборната си кампания обеща да избягва големи военни авантюри, през първата година от мандата Тръмп вече ръководи въздушни кампании в Иран, Йемен и сега в Карибите.

Разпръскването на листовки в навечерието на потенциална военна операция е класическа тактика на психологическа война, насочена към деморализация на врага. В дните преди инвазията в Ирак през 2003 г. американски самолети хвърляха листовки с предупреждение към иракските войски да не стрелят по американски самолети и съветваха иракските граждани да слушат емисиите на американското радио.

Психологически операции бяха използвани и по време на американската инвазия в Панама през 1989 г., за да бъде свален диктаторът Мануел Антонио Нориега. Военните пускаха на пълна сила рок парчета като „Nowhere to Run“ на Martha and the Vandellas, за да изнервят известния любител на операта Нориега, докато той се укриваше в дипломатическата мисия на Ватикана.

Руските психологически операции в Грузия: многопластова стратегия за контрол

Възрастен мъж стои до бодлива тел на разделителната линия между Грузия и проруския сепаратистки регион Южна Осетия в Хурвалети.
📸 Снимка: Shutterstock

🇬🇪🇷🇺 Психологическите операции (psyops) са планирани дейности, оказващи влияние върху емоциите, мотивите, разсъжденията и поведението на индивиди, групи или цели общества за постигане на стратегически цели. Това често е постигнато чрез употреба на информация, символи и действия. Във военен и геополитически контекст те имат за цел да отслабят решимостта на противника, да посеят объркване или да оформят възприятията така, че да съответстват на целите на манипулатора.

За разлика от пропагандата, която се фокусира предимно върху разпространението на информация, често предубедена или подвеждаща, за оформяне на общественото мнение посредством масовите медии, psyops обхващат по-широк кръг от тактики. Например, те могат да включват физически действия, психологическа манипулация и целенасочени послания, често със специфично стратегическо намерение. Докато пропагандата се стреми да убеждава чрез широко разпространени наративи, psyops са по-пресметнати, често прикрити и могат да включват преки интервенции като движения на войски или инсценирани събития за създаване на психологически ефекти.

От войната в Грузия през 2008 г. Москва използва сложна комбинация от психологически операции, насочени към отслабване на суверенитета, подкопаване на обществената устойчивост и засилване на доминацията си в Южен Кавказ. Тези операции, често организирани с участието на руското военно разузнаване (ГРУ), се възползват от исторически травми, геополитически уязвимости и стремежите на Грузия за интеграция със западния свят.

Следващата статия изследва три ключови психологически операции, проведени от Русия в Грузия от 2013 г. насам: пълзящата анексия и отвличания по административната гранична линия; постоянната заплаха от война за насаждане на страх; и разпространението на наративи, целящи деморализация на грузинското общество, а същевременно налагат мита за непобедима Русия със законни претенции за регионално господство.

Пълзяща анексия и отвличания: подкопаване на суверенитета и обществената решимост

Една от очевидните руски психологически операции в Грузия е стратегията за „пълзяща анексия“ по административната гранична линия (АГЛ), разделяща Грузия от окупираните от Русия региони Южна Осетия и Абхазия. От 2013 г. насам руските и сепаратистките сили постепенно я изместват по-навътре в грузинска територия, често под прикритието на нощта, като преместват гранични знаци, инсталират огради от бодлива тел и издигат табели „Държавна граница“.

Този процес, известен като „бордеризация“, е довел до загубата на обработваема земя, домове и поминък за грузински селяни, които понякога се събуждат, за да открият, че имотите им се намират в окупирана територия. Например в село Тамаришени, „войски от Южна Осетия и техните руски съюзници изместиха граничните стълбове през нощта, с което принудиха фермерите да приберат реколтата си под 72-часов ултиматум, преди да бъдат изгонени“. За разлика от пропагандата, която би могла да засили тези действия с помощта на медиите, тази психологическа операция разчита на физическия акт по преместване на граничната линия, за да насади страх и безпомощност директно в засегнатите общности.

Психологическото въздействие на тази операция е дълбоко. Чрез многократното нарушаване на териториалната цялост на Грузия с малки, постепенни стъпки, Русия тества устойчивостта на грузинското общество и неговото правителство. Постоянната заплаха от допълнителната загуба на земя създава всеобхватно чувство за несигурност. „Селяните, живеещи близо до АГЛ, са изправени пред ежедневен риск от произволно задържане или отвличане от контролирани от Русия сили, като само през 2017 г. над 126 грузински граждани са незаконно задържани за незаконно преминаване на границата. Тези арести, понякога включващи непълнолетни или възрастни хора, рядко се разследват от де факто властите, което създава атмосфера на безнаказаност и деморализира допълнително местните общности. Целенасоченото използване на отвличанията като тактика на психологически операции, а не просто пропаганда, е насочено към конкретни общности и има за цел да създаде пряк психологически ефект, усилвайки страха отвъд това, което медийните наративи сами биха могли да постигнат.

Тази стратегия е предназначена с течение на времето да изтощи грузинската съпротива. До 2013 г. първоначалното възмущение от бордеризацията започна да утихва, тъй като местните общности се измориха от безмилостния натиск. Липсата на силен международен отговор, освен изявления от ЕС и САЩ, засили тази умора, тъй като грузинците възприемат положението си като игнорирано от световната общност. Психологическата цена е очевидна в стагнацията на селата близо до АГЛ, където икономическата активност е спаднала, а местните живеят в постоянен страх и избягват да се отдалечават твърде много от дома си. Посланието, изпратено от Русия, е ясно: „Суверенитетът на Грузия е крехък, а съпротивата е безполезна срещу решителен окупатор.“

Заплахата от война: експлоатиране на травматичното минало на Грузия

След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. се появи още една психологическа операция: целенасоченото засилване на военната реторика за да бъдат сплашени грузинците до подчинение. Травматичната история на Грузия с Русия, особено опустошителната война от 2008 г., довела до загубата на 20% от нейната територия, прави населението ѝ особено податливо на страхове от подновен конфликт. Руските психологически операции експлоатират тази травма, като поддържат наративи, предупреждаващи за предстояща война, освен ако Грузия не се съобрази с интересите на Москва. Тази операция се засили през 2022 г., като действията на Русия в Украйна послужиха като ярко напомняне за нейната готовност да използва военна сила срещу противници.

Кремъл популяризира идеята, че „стремежът към членство в НАТО или ЕС ще провокира Русия към още една опустошителна война“. Например през 2024 г. политическите кампании в Грузия включваха билбордове, противопоставящи мирни грузински градове с опустошени украински, което предполага, че съпротивата срещу Русия би довела до подобна съдба. Подобни послания се докосват до колективната памет за войната от 2008 г., когато руските сили превзеха голяма част от Грузия само за пет дни, разселвайки хиляди цивилни и оставяйки трайни белези в съзнанието им. Представяйки се като гарант на мира, Кремъл се стреми да възпира Грузия от преследване на евроатлантическите си стремежи. Докато пропагандата може да разпространява тези наративи чрез медиите, психологическата операция включва действия в реалния свят, като движението на руски войски близо до АГЛ, за да се засили възприеманата заплаха.

Руското военно разузнаване изигра ключова роля в засилването на тези заплахи. ГРУ е свързано с кампании за дезинформация, включително изявления от Службата за външно разузнаване (СВР), обвиняващи Запада в заговор за „Тбилиски Майдан“, за да дестабилизира Грузия. Тези твърдения, разпространявани чрез руските медии, имат за цел да посеят страх от хаос, дирижиран от Запада, и да позиционират Русия като стабилизираща сила. Психологическият ефект е парализирането на грузинското общество, при което съюзът с Москва изглежда като единствен път за избягване на катастрофален конфликт.

Деморализация и митът за непобедима Русия

Може би най-коварната психологическа операция са усилията за деморализация на грузинското общество с популяризирането на наратива, че съпротивата е безсмислена, а Русия е непобедима сила със законно право да доминира в Южен Кавказ. Тази операция, набрала скорост през 2024 г. се стреми да подкопае националния морал на Грузия и да накърни демократичните ѝ стремежи. Представяйки Русия като неудържима сила, Кремъл има за цел да насади чувство за безполезност, убеждавайки грузинците, че независимо от техните усилия – било то политически, икономически или военни – в крайна сметка Русия винаги ще надделее. За разлика от пропагандата, която може да разчита единствено на медиите за разпространение на наратива, тази психологическа операция включва осезаеми действия като прехвърляне на активи, за да се засили усещането за доминация.

Този разказ се разпространява чрез комбинация от дезинформация и икономическа принуда, като финансирани от Кремъл медии и организации в Грузия, които според съобщенията са десетки, разпространяват антизападни послания, омаловажават руската окупация на грузински територии и прикриват нейната агресия. Например през 2024 г. се появиха твърдения, че руските действия в Грузия и Украйна са отбранителни отговори на западна провокация. Такива наративи имат за цел да прехвърлят вината от Москва и да подкопаят доверието в западните институции.

Митът за руската непобедимост е подсилен допълнително със символични ходове като трансфер на стратегически активи като дачата Бичвинта в Абхазия под руски контрол през 2024 г. Този ход, представен като законно утвърждаване на руското влияние, сигнализира на грузинците, че Москва може да действа безнаказано на тяхна територия. Участието на ГРУ в тези операции е очевидно в сложната координация на пропагандата, представяща Русия като естествен хегемон на Южен Кавказ, имащ право да диктува външната политика на Грузия.

Икономическата взаимозависимост е друг инструмент в този арсенал. Търговията на Русия с Грузия достигна 2,39 милиарда щатски долара през 2023 г., което е 47 процента увеличение спрямо 2021 г. Това насърчава зависимост, подкопаваща способността на Грузия да се противопоставя на руското влияние. Контролирайки ключови икономически лостове Москва засилва възприятието, че Грузия не може да просперира без нейното одобрение.

Тази икономическа принуда в комбинация с дезинформация създаде деморализиращ наратив, според който усилията на Грузия да се присъедини към западния свят са обречени на провал, а подчинението на Русия е неизбежно.

Ролята на руското военно разузнаване

Руското военно разузнаване (ГРУ) е инструмент за оркестриране на психологическите операции. Експертизата му в хибридната война – комбиниране на дезинформация, кибер операции и прокси дейности – е позволила на Москва да води безмилостна кампания срещу националната психика на Грузия. От координирането на усилията за бордеризация до разпространението на пропаганда чрез различни канали, ГРУ гарантира, че тези операции биват изпълнявани с прецизност и максимално психологическо въздействие. Войната от 2008 г. сама по себе си беше предшественик на подобни тактики, като руските сили репетираха операции в ученията „Кавказ 2008“ и разполагаха прокси сили като батальон „Восток“, за да сеят хаос.

Битка за душата на Грузия

„Руските психологически операции в Грузия от 2013 г. насам представляват пресметнато усилие за подкопаване на нейния суверенитет и деморализиране на нейния народ. Пълзящата анексия и отвличанията подкопават териториалния контрол и обществената устойчивост; заплахата от война експлоатира исторически травми, за да възпира западното присъединяване; а митът за руска непобедимост подхранва отчаяние и подчинение. Тези операции на руското военно разузнаване доведоха Грузия до кръстопът, в който тя трябва да избира между подчинение на руското влияние или събиране на международна подкрепа за запазване на демократичните си стремежи.

Оригинал: Russia’s psychological operations in Georgia: a multifaceted strategy of control

За автора: Григол Джулухидзе е директор на Съвета по външна политика, мозъчен тръст в Тбилиси. Той специализира в изследванията на сигурността и пропагандата. Той е и доцент в Кавказкия университет.

Издирваният шеф на затвора "Евин" е избягал преди израелския удар след таен част със сина си

Спасителни екипи претърсват развалините на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, който преди броени дни беше поразен от въздушен удар на израелски изтребители.📸 Снимка: Mostafa Roudaki/AFP via Getty Images

🇮🇱🔓🇮🇷 Хедаятолах Фарзади, известен с жестокостта си шеф на затвора „Евин“ в Техеран, е избягал от комплекса броени минути преди израелски изтребители да нанесат въздушен удар по комплекса, след като малко преди това получава предупреждение и с помощта на чат с агент на израелското разузнаване и пълнолетния му син съумява да се измъкне на косъм.

Според подробности, разкрити от израелски източник пред Fox News, служители на израелското разузнаване са потърсили сина на директора Амир Хусейни Фарзади, за да му предадат послание: ако накара баща си да пусне на свобода политическите затворници, животът му ще бъде пощаден в предстоящия удар.

В последвалата кореспонденция в WhatsApp, видяна от Fox News, шпионинът инструктира Амир да каже на своя баща да отвори вратите на затвора с предупреждение, че ударът ще бъде нанесен „след няколко минути“. Амир попитал дали вече се е случило нещо с баща му, на което агентът дава уверение, че няма да му се случи нищо, стига да предаде съобщението навреме.

Според същия източник, след като получава посланието, Амир осъществява връзка със своя чичо, който веднага се отправя към затвора, за да измъкне Фарзади. Двамата са забелязани да се изнасят от района с висока скорост малко преди началото на въздушните удари. Оттогава не е известно да има информация за местонахождението му.

Хедаятолах Фарзади оглавява затвора „Евин“ в периода от 2022 г. насам и е обвиняван в сериозни нарушения на човешките права, включително изтезания и убийства на лишени от свобода, които в по-голямата си част са политически дисиденти. Обвиненията срещу него включват още сексуално насилие, побои, насилствено гладуване и извънсъдебни екзекуции. Фарзади е санкциониран както от САЩ, така и от Европейския съюз.

Изглед към входа на затворническия комплекс „Евин“ в Техеран, Иран, 17 октомври 2022 г.📸 Снимка: West Asia News Agency чрез Reuters

Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ включи Фарзади в своя списък на специално обозначените лица (SDN), което забранява на американски граждани и организации да осъществяват каквито и да е финансови или търговски контакти с него.

„Много демонстранти бяха изпратени в затвора „Евин“ по време на последната вълна от протести, където бяха подложени на изтезания и други форми на физически тормоз“, се казва в официално изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Преди да поеме ръководството на „Евин“, Фарзади е работил 10 години в затвора „Дизел Абад“, където „е организирал публични ампутации на престъпници, осъдени за дребни престъпления“, според американските власти. В периода, когато е оглавявал затвора „Фашафуейе“, по-известен с нарицателното "Големия затвор на Техеран", Фарзади е „наглеждал изтезанията и малтретирането на затворници“.

В изявление на Европейския съюз от април 2025 г. бяха въведени санкции срещу Фарзади и срещу редица други лица и институции и беше осъдено „използването на съдебната система като инструмент за произволни арести“ в Иран. ЕС подчерта също така и „рязкото покачване в броя на екзекуциите“ през изминалата 2024 г. Изпълнените смъртни присъди включват жени, граждани на европейски държави, както и представители на малцинствата. Не се посочва обаче колко от тях са били политически дисиденти.

„Свободата на мнение и изразяване, религията и убежденията, както и свободата на сдружаване, са обект на все по-сериозни ограничения. Прилагат се заплашителни мерки спрямо защитници на човешките права, журналисти и политически опоненти“, се посочва още в изявлението на ЕС.

Екранна снимка с чат хронология в WhatsApp, за която се твърди, че показва съобщенията между Амир Хюсеини Фарзади и агент на израелското разузнаване.📸 Снимка: Fox News

Севернокорейски дезертьори предлагат подкрепа на украинските психологически операции срещу бивши другари.

Военнослужещи от силите за специални операции на Корейската народна армия по време на участие в обучение в западната част на Северна Корея. Върховният лидер Ким Чен Ун заяви, че въоръжените сили ще използват ядрени оръжия „без колебание“, ако територията на страната м бъде нападната от Южна Корея и Съединените щати, съобщиха държавните медии на 4 октомври.
📸 Снимка: KCNA via KNS / AFP

🇰🇵🤝🇺🇦 Близо 200 севернокорейски дезертьори, живеещи в Южна Корея, част от които имат военен опит, планират разгръщане в Украйна за започване на кампания за психологическа война срещу войските на Пхенян, за които беше съобщено, че ще се сражават на страната на руската армия, съобщава вестник South China Morning Post.

Групата, съставена от бивши военнослужещи с близо десетилетие военен опит, е готова да използва своите вътрешни познания за севернокорейската военна култура, за да разстрои и деморализира войските на Ким Чен-ун.

„Ние сме ветерани, които разбират мисленето на военните в Северна Корея по-добре от когото и да е било друг“, заяви Ан Чан-ил, дезертьор и ръководител на Световния институт за изследване на Северна Корея.

Той изрази готовността на членовете на групата да участват в психологически операции, сред които излъчване на радио предавания по високоговорители, подготовка и разпространение на листовки и работа като преводачи.

Според публикацията предложението отразява гнева, който споделят повече от 30 000 дезертьори от КНДР, които сега живеят в Южна Корея. Те са разтревожени от „агресията и незачитането на международното право“ на Ким Чен-ун при изпращането на войски в помощ на Русия.

„Като бивши севернокорейски войници, ние сме готови да отидем на фронта, където да участваме в психологическа война, да спасим тези войници и да разрушим наемническата политика на Севера“, се посочва в изявлението на мисията.

Въз основа на дълбокото си разбиране на военната култура в Северна Корея, дезертьорите вярват, че могат да използват слабостите и потенциално да насърчат севернокорейските военнослужещи да „свалят оръжията си“.

Ан, който дезертира през 1979 г., след като беше вдъхновен от южнокорейски високоговорители и листовки, докато служеше като охрана на фронтовата линия, каза, че групата може също така да убеди пленени севернокорейски войници да дезертират, ако попаднат в украински ръце.

„Повечето севернокорейски войници, включително елитните специални сили, страдат от недостиг на храна и недохранване. Войниците, които виждате на телевизионните паради, са една шепа внимателно подбрани – те са алфата на цялото население“, разкри той.

Лий Минбок, друга водеща фигура в инициативата, се обърна директно към Украйна, като написа отворено писмо до президента Володимир Зеленски чрез украинското посолство в Сеул.

„Севернокорейските войници са там основно като наемници, но ние ще отидем като доброволци с мисия на добра воля. Просто нашето присъствие в Украйна може значително да повлияе на духа на севернокорейските войски“, посочи той, като изрази надежда, че правителството на Украйна ще приветства предложението им.

Украинското посолство все още не е отговорило, а министерството на външните работи и министерството на обединението на Южна Корея отказаха коментар по темата.

Инициативата идва на фона на политически сътресения в Южна Корея, след изтекли съобщения в платформата Telegram между високопоставен служител по сигурността и консервативен депутат, които намекват за възможно сътрудничество с Украйна, насочено срещу севернокорейските сили, помагащи на Русия.

Южнокорейският президент Юн Сок Йол наскоро сигнализира, че е възможно страната му да преразгледа дългогодишната си позиция срещу предоставянето на смъртоносна военна помощ в конфликтни зони, в зависимост от участието на Северна Корея във войната.

Той заяви, че Сеул „няма да стои бездействащ“, ако севернокорейските войски подкрепят руската армия, предполагайки, че е възможно властите на Юга да обмислят въоръжаване на Украйна, ако военното сътрудничество между Пхенян и Москва се разрасне.

Военният анализатор Уи Сионг-гон посочи, че Южна Корея може да се доближи до доставката на въоръжение за Украйна, като се съсредоточи се върху отбранителни системи като зенитно-ракетни комплекси, но не изключва и предоставянето на нападателни оръжия като артилерийски боеприпаси.

Кирило Буданов, ръководителят на Главно управление за разузнаване (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заяви пред влиятелното седмично англоезично списание The ​​Economist, че приблизително 12 000 севернокорейски войници, включително 500 офицери и трима генерали, в момента са разположени в Русия. Според източници на Kyiv Post от разузнаването, Северна Корея предоставя личен състав, оръжия и оборудване на Русия, за да компенсира мащабните ѝ загуби на бойното поле.

В замяна Русия предлага на Северна Корея финансова подкрепа и напреднали технологии за подпомагане на развитието и разширяването на нейната ядрена програма, каза Буданов.

Украинската гореща линия за предаване „Искам да живея“ (Хочу жить), управлявана от ГУР, призова севернокорейските войници, изпратени да се бият срещу Украйна, да се предадат и да избегнат участие в конфликта.

Разполагането следва твърдения, направени от Украйна и Южна Корея в средата на октомври, че Пхенян е изпратил войски в подкрепа на нахлуването на Москва, свързано с пакта за взаимна отбрана, подписан между Русия и Северна Корея през юни.