Тръмп уволни главния прокурор Пам Бонди, Тод Бланш поема временно длъжността.

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп освободи Пам Бонди от длъжността главен прокурор, която ще бъде временно изпълнявана от нейния заместник Тод Бланш, съобщи CNN.

В социалната мрежа Truth Social президентът написа, че Бонди ще „премине към изключително важна нова работа в частния сектор“ и похвали нейната дейност в администрацията, без да посочи конкретна причина за нейното напускане.

„Пам Бонди е велик американски патриот и лоялен приятел, който вярно служи като мой главен прокурор през изминалата година. Пам свърши огромна работа, ръководейки мащабни репресии към престъпността в цялата ни страна, като убийствата спаднаха до най-ниското си ниво от 1900 г. насам“, написа той.

Според източници Тръмп е бил недоволен от Бонди по няколко направления, включително начина, по който тя е подходила към досиетата на Джефри Епстийн, както и факта, че не е разследвала или преследвала достатъчно негови политически опоненти. Тя е вторият секретар от кабинета, отстранен през последните седмици, а през март Тръмп освободи Кристи Ноем от поста секретар по вътрешната сигурност. Един от източниците посочи, че според Тръмп уволнението е преминало гладко, което го е направило по-уверен в отстраняването на други служители.

През последните дни Тръмп е обсъждал със съюзници варианта за уволнението на Бонди, след което в сряда е разговарял лично с нея по въпроса. В разговора, описан от източник като „тежък“, Тръмп е дал да се разбере, че Бонди няма да остане дълго на поста си и че той ще я замени в близко бъдеще.

Бонди публикува в X, че през следващия месец ще работи по предаването на поста на Бланш, преди да се насочи към частния сектор.

„Да ръководя историческите и изключително успешни усилия на президента Тръмп да направи Америка по-безопасна и сигурна беше честта на живота ми и със сигурност най-значимата първа година на Министерство на правосъдието в американската история“, написа тя. „Оставам вечно благодарна за доверието, гласувано ми от президента Тръмп, за да направим Америка отново безопасна.“

Източници твърдят, че на Бонди е било казано, че по-късно ще получи друг пост, като двама души посочват, че Тръмп е подхвърлил варианта да я назначи за съдия след напускането ѝ. Това обаче изглежда е било осуетено от твърдението му, че тя напуска държавната администрация изцяло. Източник на CNN спекулира, че въпреки препратката на Тръмп към частния сектор, Бонди все още няма уговорена нова работа.

Въпреки че Бонди се сблъска със сериозни пречки при осъществяването на желаната от Тръмп кампания за възмездие, това невинаги се дължеше на липса на опити. Министерство на правосъдието осигури обвинения срещу бившия директор на ФБР Джеймс Коми и главния прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс, но и двата бяха отхвърлени, след като съдия постанови, че прокурорът заема длъжността си незаконно.

Един от въпросите, привлекли вниманието на Тръмп в последно време, е разследването за това дали бившият директор на ЦРУ Джон Бренан е дал неверни показания пред Конгреса във връзка с оценка на разузнаването отпреди години за намесата на Русия в изборите през 2016 г. Кариерни прокурори в Маями заявиха, че според тях случаят не е достатъчно солиден, но все още работят по евентуални обвинения във федералния съд във Вашингтон.

В сряда Бонди е извикала във Вашингтон водещия прокурор в Маями, който наблюдава разследването, за да обсъдят напредъка и убеждението ѝ, че делото се бави умишлено. Срещата е оставила впечатление у някои в министерството, че тя се опитва да демонстрира активност по приоритетните за президента разследвания.

Въпреки че за момента Бланш заема нейното място, CNN съобщава, че Тръмп е обмислял да замени Бонди с администратора на Агенцията за опазване на околната среда Лий Зелдин, като се обсъждат и други имена.

„Пам Бонди ръководеше това министерство със сила и убеденост и аз съм благодарен за нейното лидерство и приятелство“, написа Бланш, който беше защитник на Тръмп в няколко наказателни дела след края на първия му мандат

Възможността за замяна на Бонди със Зелдин възникна за първи път през януари, след което плавно отшумя с отпадането на темата за Епстийн от новините. Слуховете обаче започнаха да циркулират отново в Западното крило в понеделник.

През последните дни Бонди е питала в частни разговори свои сътрудници дали Тръмп сериозно възнамерява да я отстрани. Малцина са могли да кажат какви точно са намеренията му.

Въпреки увереността на председателя на комисията по правосъдие в Сената Чък Грасли, че комисията ще придвижи бързо нов кандидат, процесът може да е труден предвид силната политизация на министерството през последната година. Републиканците се нуждаят от обикновено мнозинство, но избраникът на Тръмп ще трябва да убеди широк кръг сенатори в качествата си и евентуално да демонстрира готовност за традиционна независимост от Белия дом.

През последните седмици Бонди прекарваше повече време около Тръмп, включително придружавайки го във Върховния съд. Това е противоположен подход на други висши служители, които ограничаваха контактите си с президента, когато усетеха неговото недоволство.

Част от близкото обкръжение на Тръмп отдавна е недоволна от работата на Бонди по досиетата на Епстийн, вярвайки, че нейните изявления са създали впечатлението, че администрацията укрива материали. Гневът бе предизвикан най-вече от интервю за Fox News през февруари 2025 г., в което тя заяви, че списъкът с клиенти на Епстийн е „на бюрото ми в момента“, само за да може министерството по-късно да твърди, че такъв списък не съществува.

По-късно този месец Бонди трябва да се яви пред комисията по надзор към Камарата на представителите, за да бъде изслушана по случая Епстийн. Въпреки че редица републиканци смятат, че повторно изслушване не е нужно, представителката Нанси Мейс заяви, че призовката за свидетелски показания под клетва остава в сила.

Администрацията на Тръмп е взела решение за удари по военни цели във Венецуела.

🇺🇸⚔️🇻🇪 Администрацията на Тръмп е взела решение да нанесе удари по военни цели във Венецуела, като това може да започне всеки момент, съобщи Miami Herald, в рамките на подготовката за следващия етап от кампанията срещу наркокартела „Солес“.

Планираните удари, за които съобщава и Wall Street Journal, целят да унищожат военни обекти, използвани от организацията за трафик на наркотици, която според Вашингтон се ръководи от венецуелския лидер Николас Мадуро и се управлява от висши членове на неговия режим.

Целите, които могат да бъдат ударени от въздуха в рамките на дни или дори часове, включват и обезглавяване на йерархията на картела. Американски служители смятат, че картелът изнася около 500 тона кокаин годишно, разпределени между Европа и САЩ.

Макар източниците да не потвърждават дали самият Мадуро е мишена, един от тях потвърди, че времето му изтича.

„Мадуро скоро ще се окаже в капан и може да разбере, че дори да реши да бяга, няма да успее да напусне страната. Още по-лошото за него е, че сега има повече от един генерал, готов да го залови и предаде, напълно наясно, че едно е да се говори за смърт, а друго – да я видиш да идва“, отбеляза източникът.

Държавният департамент на САЩ удвои наградата за информация, водеща до ареста на Мадуро, до 50 милиона долара – най-високата сума, предлагана някога – и предлага по 25 милиона долара за залавянето на някои от най-близките му сътрудници, включително министъра на вътрешните работи Диосдадо Кабейо, смятан за оперативен ръководител на картела. Друг ключов фигурант от режима, обвинен от САЩ в трафик на наркотици, е министърът на отбраната Владимир Падрино Лопес.

Главният прокурор Пам Бонди заяви, че Мадуро ръководи „Картел де лос Солес“ – организация за трафик на наркотици, интегрирана във венецуелската армия, и си сътрудничи с групировки като венецуелската банда „Трен де Арагуа“, мексиканския картел „Синалоа“ и други престъпни мрежи.

Американските военни засилиха значително присъствието си край бреговете на Венецуела в рамките на операция, която Белият дом описва като насочена към пресичане на трафика на наркотици и престъпните мрежи, свързани с режима в Каракас.

Едно от първите действия на президента Доналд Тръмп след завръщането му в Белия дом през януари беше да нареди на Държавния департамент да обяви някои наркокартели за терористични и транснационални престъпни организации – включително „Трен де Арагуа“, а по-късно и „Картел на слънцата“.

През август САЩ започнаха да съсредоточават мащабно присъствие в южната част на Карибско море по северното крайбрежие на Венецуела, като формираха Съвместна оперативна група, която в началото включваше три разрушителя, оборудвани за въздушна отбрана, борба с подводници и ракетна защита, и амфибийна група от около 4500 военни. Мисията включваше морски патрули с разузнавателни самолети P-8 Poseidon и полети за картографиране на маршрутите за трафик.

През септември силите бяха подсилени с 10 изтребителя F-35B в авиобаза „Сейба“ в Пуерто Рико и бойни дронове MQ-9 Reaper на летище „Рафаел Ернандес“ на острова. Американски официални лица заявяват, че тези самолети могат да нанасят прецизни удари по лаборатории, тайни писти, превозни средства или кораби, свързани с наркотрафика.

На 24 октомври министърът на отбраната Пийт Хегсет нареди ударната група на самолетоносача USS Gerald R. Ford, включително крайцера USS Normandy и разрушителите USS Thomas Hudner, USS Ramage, USS Carney и USS Roosevelt, да влязат в Карибско море. С над 4000 души персонал и около 90 бойни самолета, тя е описвана от пенсионирани венецуелски офицери, говорили пред Herald, като център на „финална фаза“, предназначена да неутрализира лидерите на „Картел на слънцата“ и „Трен де Арагуа“ и да удари фиксирани и подвижни цели във Венецуела.

Досега силите са използвани предимно за морски операции. До тази седмица удари бяха насочени срещу бързи лодки, които според администрацията пренасят наркотици – повечето са прехванати край венецуелското крайбрежие; при атаките са убити 61 заподозрени трафиканти.

Официални лица заявиха, че оперативната група ще прехвърли ударите си на сушата, тъй като трафикантите вече не са склонни да рискуват плаване, което може да бъде засечено и ударено в морето. Мащабите на разполагането кара много експерти да смятат, че крайната цел на мисията е свалянето на режима на Мадуро, макар американски официални лица да дават малко подробности за планирани действия във Венецуела.

Повечето експерти се съмняват, че САЩ планират продължителна окупация – нещо, което Тръмп потвърди по време на кампанията си за втори мандат. „Той предпочита целенасочени удари, като този по иранския генерал Касем Солеймани или ударите по ядрените съоръжения на Иран. Мисля, че не иска нещо, което може да се проточи“, каза Елиът Ейбрамс, бивш специален представител на САЩ за Венецуела в първия мандат на Тръмп, пред колумниста Андрес Опенхаймер.

Все пак пълномащабна инвазия изисква много по-големи и скъпи сили от сегашното разполагане. Дори американската инвазия в Панама през 1989 г. – по-малка и по-проста във военно отношение страна – изискваше около 30 000 военнослужещи, отбеляза Ейбрамс.

Марк Ф. Кансиан, пенсиониран полковник от морската пехота и старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания, заяви, че силите в Карибите в момента са достатъчни за удари и сплашване, но не и за инвазия.

„Няма достатъчно бойна мощ за инвазия“, каза той, „но има предостатъчно за въздушни или ракетни удари срещу картела или режима на Мадуро.“

Мадуро призова Колумбия за съюз срещу „ескалиращата агресия“ на САЩ

Колумбия е обезпокоена от тесните връзки на Петро с Венецуела и ангажимента му да защитава режима на Мадуро от всяка заплаха от САЩ.
📸 Снимка: Prensa Presidencial

🇻🇪⚔️🇺🇸 Изправен пред най-голямата награда за залавяне, обявявана някога от Съединените щати, венецуелският диктатор Николас Мадуро призова за обединение с Колумбия срещу „нарастващата агресия“ на Вашингтон, предлагайки засилено сътрудничество между двете леви правителства и въоръжените им сили, без да дава конкретни подробности.

Призивът дойде дни след като САЩ обявиха награда в размер на 50 милиона долара за информация, водеща до залавянето на Мадуро, обвинявайки го в ръководството на една от най-опасните мрежи за наркотрафик в света. Левият президент на Колумбия, бившият партизанин Густаво Петро, реагира с незабавно предупреждение, че военна агресия срещу Венецуела ще бъде считана за нападение срещу Колумбия.

В седмичното си телевизионно предаване Мадуро призова за „сътрудничество между губернатори, кметове и легитимни държавни служители, за обединяване на двете национални правителства и техните министерства, на колумбийските въоръжени сили с боливарските сили“. По думите му това било необходимо за прочистване на граничните щати от насилие и за разгром на наркотрафика.

В обкръжението на министъра на отбраната Владимир Падрино и вътрешния министър Диосдадо Кабельо, Мадуро подчерта лоялността на армията и службите и заяви, че 50-милионната награда няма да отслаби подкрепата им. Той похвали армията за защитата на „мира и суверенитета“ на страната.

САЩ обявиха, че увеличават двойно досегашната награда от 25 милиона долара. Главният прокурор Пам Бонди заяви, че Мадуро оглавява „Картела на слънцата“ – структура за наркотрафик, внедрена във венецуелските военни, и работи с групировки като венецуелската банда „Трен де Арагуа“, мексиканския картел „Синалоа“ и други транснационални мрежи.

По думите ѝ Мадуро е „един от най-големите наркотрафиканти в света и заплаха за националната сигурност на САЩ“.

Бонди съобщи и за изземане на активи на стойност над 700 млн. долара, включително два частни самолета, девет автомобила и няколко имота. Федерален обвинителен акт в Ню Йорк твърди, че след смъртта на Уго Чавес през 2013 г. Мадуро е преминал от посредник до лидер на картела, като е интегрирал дейността му в държавния апарат. Според обвинението целта му е била не само печалба, а и „заливане на САЩ с кокаин“ и нанасяне на щети чрез зависимостта от дрогата. Американските служби оценяват, че през Венецуела минават над 250 тона кокаин годишно, като количеството може да се е удвоило заради санкциите върху петрола.

Реакцията на Каракас не закъсня и столицата беше залята с мащабна пропагандна кампания: плакати, митинги, сувенири и антиамерикански лозунги. Държавни служители и военни бяха задължени да участват в демонстрации в подкрепа на Мадуро. Вицепрезидентът Делси Родригес, председателят на парламента Хорхе Родригес и кметът на Каракас Кармен Менендес маршируваха редом с привърженици и моторизирани групи.

Според анализатори, Мадуро се опитва да превърне американската награда в призив за сплотяване, като търси подкрепа от Петро и други леви лидери и представя действията на Вашингтон като част от по-широка атака срещу Латинска Америка.

„Докато ние разгромяваме терористичните заговори, организирани от нейната страна, тази жена излиза с медиен цирк, за да угоди на победената крайна десница във Венецуела“, заяви външният министър на Венецуела Иван Хил по адрес на Бонди. „Не ни изненадва, като се има предвид от кого идва.“

Oпозицията обвини Петро в „държавна измяна“

Опозиционната партия „Демократичен център“ отправи остри обвинения към колумбийския президент Густаво Петро в „държавна измяна“ по повод последните му изявления в подкрепа на Венецуела. Партията поиска от държавния глава да обясни „тайните ангажименти“ към лидера на режима в Каракас, които според тях застрашават суверенитета на страната.

На 10 август Петро публично нареди на колумбийските въоръжени сили всяка операция, засягаща „братски държави“ като Венецуела, да бъде предварително съгласувана с техните правителства. Той дори заяви, че „Колумбия и Венецуела са един народ, едно знаме и една история“ – думи в защита на Каракас и в отговор на американските заплахи.

В изявление, публикувано в официалния профил на „Демократичен център“ в X, политическото движение се обърна директно към президента: „Г-н Густаво Петро, нареждайки на колумбийските военни да вдигнат оръжие в защита на диктатора на Венецуела, вие извършвате държавна измяна. Вместо да се опитвате да въвличате Колумбия в безсмислена война, кажете на колумбийците какъв е вашият таен ангажимент към диктатора Мадуро, който може да застраши суверенитета или националния интерес.“

След последните му изявления в защита на Мадуро, бившият вицепрезидент, външен министър и министър на отбраната Марта Лусия Рамирес осъди остро решението на Петро Колумбия да не допуска военни операции, насочени към свалянето на венецуелския режим.

Рамирес заяви, че връзките между двете страни трябва да се основават на демократични ценности, а не на „авторитарни режими, свързани с наркотрафика“.

„Той греши. Двата народа са братя в демокрацията, свободата, стремежа си към просперитет, равенство и достойнство – не в робството на диктатури, работещи с наркотрафик от 30 години. Рано или късно ще бъдат подведени под отговорност“, написа тя в X, където има над 786 000 последователи, повечето от които са твърди противници на Петро.

Тя призова президента да прегледа Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, забраняваща подкрепа за терористични групи, и попита дали възнамерява „да даде убежище на венецуелските“ в Колумбия.

Бившият военен министър Хуан Карлос Пинсон и пенсионираният генерал Едуардо Сапатейро, и двамата считани за потенциални кандидати на президентските избори през май догодина, също разкритикуваха Петро, обявявайки се против намерението му да обвърже действията на военните в Колумбия с одобрението на правителството в Каракас в случай на криза във Венецуела.

Пинсон обвини президента, че застава открито зад режим, свързан с организирана престъпност и въоръжени групировки, заплашващи сигурността на Колумбия. Той определи „модела на нарко-социализма от XXI век“ като двигател на бедността, политическите репресии и разрушаването на демократичните институции.

„Славните въоръжени сили на Колумбия имат конституционно задължение да се подчиняват, но не и да съпътстват нарушения на Конституцията или нарко-политически съюзи. Длъжни са да защитават колумбийците и върховенството на закона“, категоричен бе той.

Генерал Сапатейро подкрепи оценката на Пинсон и призова политическите лидери да предвиждат кризисни сценарии. „Колумбийците не са невидими зрители“, написа той в X, настоявайки за ясни предупреждения и действия за предотвратяване на ситуации извън институционален контрол. От оттеглянето си от армията Сапатейро е последователен критик на управлението на Петро, защитавайки стабилността на институциите и Конституцията.