Исторически разрив сред демократите в САЩ при гласуването на оръжейните продажби за Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.

40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.

36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.

„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.

Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.

„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.

Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.

Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.

Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.

7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.

Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.

Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.

Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.

По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.

Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.

Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.

Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.

Линдзи Греъм за десанта на остров Харг: „Направихме Иво Джима – можем да го направим и сега.“

🇺🇸 Републиканският сенатор Линдзи Греъм призова президента Доналд Тръмп да продължи операциите срещу режима в Иран и да превземе остров Харг в Персийския залив. Изказването беше направено на фона на продължаващите дебати за следващата стъпка в конфликта, избухнал на 28 февруари 2026 г. след съвместни удари на САЩ и Израел срещу военно-политическото ръководство на Иран.

Отправна точка на Греъм бяха данните, оповестени от специалния пратеник на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф. В интервю за Fox News Уиткоф разказа, че по време на първата среща в Женева иранските дипломати са се похвалили „без срам“ пред него и Джаред Кушнър, че разполагат с 460 кг уран, обогатен до 60%. Греъм повтори тази цифра и добави, че достигането до оръжейно ниво от 90% е било въпрос на около две седмици и би осигурило материал за 10 ядрени бомби – изчисление, което отговаря на публично известните оценки на IAEA.

Харг отговаря за около 90% от иранския износ на петрол. Островът е дълъг около 8 км и отстои на 25 км от иранското крайбрежие. На 13 март американски самолети вече нанесоха удари по военна инфраструктура на острова, но без да засягат петролните съоръжения – стъпка, квалифицирана от официални лица в САЩ като предупреждение и подготвителна мярка за евентуална наземна операция.

Харг е остров на около 25 км от бреговете на иранската провинция Хузестан. Според данни на Службата за енергийна информация на САЩ, той обработва над 90% от иранския петролен износ. Греъм припомни още, че два морски експедиционни отряда вече се придвижват към острова.

Водещата на предаването цитира анализ на The Atlantic, в който се предупреждава, че превземането на Харг би изложило американските сили на балистични ракети, камикадзе дронове и нефтохимически дим, при отсъствие на сигурна логистична поддръжка.

„Писнало ми е от всички тези диванни стратези“, заяви Греъм, отхвърляйки изложените доводи, и се позова на прецедент: „Направихме Иво Джима – можем да го направим и сега.“

Препратката не е случайна. Битката от Втората световна война, при която около 70 000 американски морски пехотинци превземат силно укрепен японски остров в Тихия океан след 36 дни сражения с над 6800 убити и близо 19 000 ранени, е операция, превърнала се в еталон за морски десант във военна традиция на САЩ.

Разликата в сравнението е очевидна: Иво Джима е изолиран на над 1200 км от японския бряг, докато Харг е в непосредствения обхват на иранските ракети и дронове. Греъм не оспори тези различия, а заяви просто: „Вярвам на морските пехотинци.“

Сенаторът изключи преговори с иранското ръководство. Целта е сдържане – унищожена ракетна програма, блокирана ядрена способност, прекъснато финансиране на тероризма. Контролът над острова той определи като инструмент за постигането на тези цели: „Денят, в който контролираме острова, този режим ще увехне сам.“

По-широката стратегическа рамка, която очерта Греъм, е нормализация между Саудитска Арабия и Израел. Осъщественото с иранска подкрепа нападение на Хамас срещу Израел от 7 октомври 2023 г. е спряло онзи процес, смята той.

„Щом неутрализираме Иран, никога няма да има друг 7 октомври. 2026 може да бъде най-значимата година от 1945 насам“, обобщи Греъм.

Линдзи Греъм: Президентът Тръмп е „златният стандарт“ за външната политика.

🇺🇸 Сенатор Линдзи Греъм заяви, че според него президентът Доналд Тръмп е „златният стандарт“ на Републиканската партия за подход спрямо външната политика и дори надминава наследството на Роналд Рейгън, когато говорим за стратегия към ключови диктаторски режими.

Греъм направи своето изказване по време на телевизионно интервю в ефира на Fox News, където обсъдиха последните действия на САЩ срещу Иран и други глобални заплахи.

Сенаторът посочи, че Тръмп е постигнал значителни резултат,и които не са били реализирани от предшественици, включително ареста на венецуелския президент Николас Мадуро и предполагаемото предстоящо падане на режима в Куба.

Сенаторът нарече настоящия ирански режим „майката на международния терор“ и прогнозира неговия крах, тъй като САЩ и Израел продължават да нанасят мощни въздушни удари, насочени срещи цели на Революционната гвардия, въоръжените сили и репресивния апарат, при които загинаха върховният лидер аятолах Али Хаменей и почти цялото военно-политическо ръководство.

Изказването на Греъм отразява подкрепата на ястребите в Републиканската партия към по-агресивната линия на външна политика, докато действията на Тръмп в Близкия изток продължават да са предмет на спорове и разделение в Съединените щати.

Нанесените удари по режима на Иран целят да ограничат способностите му и да намалят неговото влияние в региона, но критици се опасяват за рискове от ескалация и дългосрочна нестабилност.

Линдзи Греъм се опасява, че съветниците на Тръмп са против удара срещу Иран

🇺🇸 Републиканският сенатор Линдзи Греъм е призовал президента Доналд Тръмп да пренебрегне съветите на част от своето обкръжение, които се обявяват срещу директен военен удар по Иран, съобщава Axios.

В изявление пред изданието Греъм потвърди, че в Белия дом се води сериозен дебат за мащабна военна операция, докато два самолетоносача и стотици бойни самолети са изпратени към региона. По данни на източници, близки до Тръмп, на президента са представени крайни военни варианти, сред които елиминирането на върховния лидер Али Хаменей и неговия син, но все още не е взето окончателно решение.

Въпреки настъпателната позиция на Греъм, екипът на Тръмп показва признаци на дипломатическа гъвкавост. Висш служител посочва, че САЩ биха разгледали предложение от Иран, допускащо „символично“ обогатяване на уран, стига да има категорични гаранции, че Техеран няма да разполага с път към създаването на ядрена бомба.

Паралелно с това част от съветниците на президента настояват за въздържаност, като предлагат военната заплаха да се използва единствено като инструмент за извличане на отстъпки, изразявайки скептицизъм относно ползите от операция за смяна на режима.

Линдзи Греъм, който наскоро се завърна от обиколка в Близкия изток след срещи с лидерите на Саудитска Арабия, Израел и ОАЕ, описва ситуацията като историческа възможност за промяна в Иран. Той призна опасенията от нови мащабни конфликти предвид историята на американските интервенции в региона, но предупреди, че пасивността пред „неконтролираното зло“ носи по-тежки последствия.

Сенаторът сподели, че гласовете срещу военната намеса стават все по-силни, но в крайна сметка Тръмп взима решенията си самостоятелно и ще носи историческата отговорност за тях. Към момента Вашингтон балансира между безпрецедентна военна ескалация и варианта за нови параметри в преговорите за ядрената програма, докато напрежението в Персийския залив остава в критична точка.

Хаос по време на минута мълчание за Чарли Кърк в Камарата на представителите

🇺🇸 Минутата мълчание в Камарата на представителите на САЩ в памет на консервативния активист и медийна фигура Чарли Кърк прерасна в хаос, след като републиканци и демократи влязоха в спор.

Докато всички депутати бяха изправени мълчаливо, за да възпоменат жертвата, републиканският представител Лорън Бобърт от Колорадо поиска да бъде произнесена молитва на глас.

„Мълчаливите молитви дават мълчаливи резултати“, заяви тя, с което си навлече освирквания от демократите, част от които започнаха да крещят за училищната стрелба с трима ранени по-рано днес в Колорадо.

Републикански представител Ана Паулина Луна от Флорида се изправи и започна да крещи обидни думи срещу демократите, което накара председателят Майк Джонсън да отправи призив за спазване на реда.

По-рано в сряда тя написа в социалните мрежи, че е „уморена от реториката, която тази развалена Камара и корумпираните медии са породили“.

„Това е отвратително“, заяви републикански представител пред POLITICO, изразявайки възмущение от създалата се ситуация.

Близък до Тръмп консервативен активист беше прострелян в Юта.

🇺🇸 Консервативният активист Чарли Кърк е в критично състоние, след като беше прострелян докато дава реч по време на публично събитие в държавен университет в щата Юта, съобщават местни медии.

Близкият съюзник на президента Доналд Тръмп говори пред студенти в Университета Вали в град Орем, когато бяха чути изстрели. Онлайн бяха разпространени множество кадри, на които се вижда, че Кърк е прострелян във врата.

„Всички трябва да се молим за Чарли Кърк, който беше прострелян. Страхотен човек от всяка гледна точка. БОГ ДА ГО БЛАГОСЛОВИ!“, реагира Тръмп в своята платформа Truth Social

Кърк е съосновател на организацията Turning Point USA, промотираща консервативни идеи на ученици и студенти. Организацията и нейното политическо крило Turning Point Action са считани за ключов фактор в мобилизацията на младото население в подкрепа на Републиканската партия и по-конкретно Доналд Тръмп.

Малко преди убийството Кърк публикува снимки и видеа от събитието в социалните мрежи.

„Университетът на долината на Юта е изпълнен с ентусиазъм и готов за първата спирка от American Comeback Tour“, отбеляза той в Х.

Директорът на ФБР Каш Пател каза, че службите „следят внимателно“ ситуацията, като агенти са изпратени „на терен незабавно“. Главният прокурор на САЩ Пам Бонди съобщи, че ФБР и агенти на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви вече работят на място.

Заместник-главният прокурор Тод Бланш посочи, че министерството на правосъдието разследва активно инцидента, определяйки го като „безсмислен акт на насилие“.

„Молете се за Чарли Кърк – искрено добър човек и млад баща“, написа вицепрезидентът Джей Ди Ванс в Х минути след стрелбата.

„Следя внимателно ситуацията в Университета на долината на Юта. Моля, включете се към мен в молитва за Чарли Кърк и студентите, които са били там“, написа републиканският сенатор от Юта Майк Лий.

Републикански конгресмен с остри обвинения срещу Путин.

🇺🇸🤝🇵🇱 Конгресменът от Републиканската партия Джо Уилсън отправи остри обвинения към руския президент Владимир Путин в обявяване на война на Полша и призова Доналд Тръмп да разреши на Украйна да нанася ракетни удари дълбоко в руска територия.

По думите му руската армия е нападнала съюзника от НАТО Полша с помощта на иранските дронове „Шахед“ по-малко от седмица след като президентът Тръмп прие полския държавен глава Науроцки в Белия дом.

„Това е акт на война и сме благодарни на съюзниците от НАТО за бързия им отговор на продължаващата непредизвикана агресия на военнопрестъпника Путин срещу свободни и продуктивни нации“, заяви Уилсън.

Той призова президента Тръмп да наложи задължителни санкции, които да доведат до фалита на руската военна машина, и да предостави на Украйна оръжия, способни да поразяват цели на руска територия.

„Путин вече не се задоволява само да губи в Украйна, докато бомбардира майки и бебета. Той вече тества директно нашата решителност на територията на НАТО“, подчерта конгресменът, по думите на когото Путин е показал, че „Русия не признава граници“.

„Свободните и проспериращи държави ще научат Русия какво значи граница“, завърши Уилсън.

Сенатор Линдзи Греъм с нов законопроект срещу Русия и търговските ѝ партньори

🇺🇸⚔️🇷🇺 Американският сенатор от Републиканската партия Линдзи Греъм обяви нова законодателна инициатива, насочена към икономическата изолация на Русия и страните, продължаващи да търгуват с нея. Изказването му беше направено по време на съвместен брифинг с държавния секретар Марко Рубио в рамките на неформалната среща на външните министри на НАТО в Турция.

„Русия на Путин си играе със световната сигурност и това трябва да спре. Имам над 70 съвносители на законопроекта, налагащ нови санкции на Москва ако не промени курса си. Освен това, поставяме мита на държави, които продължават да купуват руски петрол, газ и други стоки. Достатъчно е“, заяви Греъм.

Проектозаконът включва две ключови мерки:

• Засилени санкции срещу Русия, ако тя продължи с военната си агресия и подривна дейност;
• Въвеждане на наказателни мита върху внос от трети страни, които продължават да купуват руски енергоносители и суровини.

С тази стъпка сенатор Греъм се опитва да удари не само пряко руската икономика, но и да оскъпи цената на търговията с Русия за онези държави, които отказват да се включат в западните санкции. Според него, Руската федерация все още финансира военната си кампания в Украйна с приходите от продажба на петрол и газ, като тези канали се използват и за стратегическо сближаване със страни извън НАТО.

Вашингтон и съюзниците му многократно са изразявали тревога, че въпреки въведените режими на санкции, Кремъл продължава да намира търговски партньори, които да поддържат икономиката му. Новият законопроект има за цел да обезкуражи такива сделки, като направи икономическата цена за неучастие в санкциите значително по-висока.

Коментарите на Греъм отразяват все по-популярното мнение сред американските законодатели, че енергийният сектор остава главната опора на руската военна машина. В тази връзка, инициативата му се стреми не само към засилване на прякото въздействие върху Москва, но и към налагане на по-широк глобален консенсус за икономическа изолация на Кремъл.

Законопроектът предстои да бъде разгледан в Сената, където очакванията са той да получи сериозна подкрепа както сред републиканците, така и сред част от демократите, на фона на задълбочаващото се противоречие между Русия и Запада.

Пийт Хегсет беше подложен на остри критики в Сената.

🇺🇸 Пийт Хегсет, избраник на Доналд Тръмп за министър на отбраната, беше подложен на критики по време на днешното си изслушване в Сената за своето утвърждаване на поста.

44-годишният бивш журналист на Fox News е една от най-спорните личности, номинирани някога за шеф на Пентагона.

Хегсет се обяви против инициативите за многообразие, равенство и приобщаване в армията. Освен това той изрази съмнение дали сегашният председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ не е назначен на длъжността само защото е чернокож.

Преди да бъде номиниран, той беше един от най-гласните противници на включването на жени в изпълнението на бойни задачи.

"Господин Хегсет, не смятам, че сте достатъчно компетентен за огромните изисквания на тази длъжност", заяви сенатор Джак Рийд, който е най-високопоставеният демократ в сенатската комисия по въоръжените сили, и дори заяви, че Хегсет няма "характера и уравновесеността", необходими да ръководи американската отбрана.

Някои епизоди от миналото на Хегсет също будят безпокойство сред сенаторите, сред които съмнения за сексуално посегателство от 2017 г., които не довеждат до повдигане на обвинения, както и обвинения в прекомерна употреба на алкохол и лошо управление на финансите във ветерански организации.

"Предизвикателството пред министъра на отбраната е да премахне политическата партизанщина от армията", заяви Рийд, като обвини Хегсет, че планира да увеличи, вместо да намали политизацията във въоръжените сили. "Това е обидно за мъжете и жените, които са се клели да не се водят от политически пристрастия при изпълнението на дълга си към Конституцията."

Въпреки силната подкрепа на републиканците на Тръмп успехът на Хегсет вероятно ще зависи до голяма степен от резултатите на изслушването му от сенатската комисия по въоръжените сили.

От своя страна Хигинг обеща да върне "воинската култура" в американската армия.

"Когато президентът Тръмп ме избра за този пост, основната задача, която ми възложи, беше да върна воинската култура в Министерството на отбраната", подчерта той във встъпителното си слово. "Ние не сме републиканци или демократи – ние сме американски воини. Стандартите ни ще бъдат високи и те ще бъдат еднакви, а не справедливи, това е съвсем различна дума"

При инцидент от 2021 г. той е определен като "вътрешна заплаха" от свой колега в Националната гвардия на САЩ заради татуировките си. Хегсет заяви, че това е причината да не бъде допуснат да охранява встъпването в длъжност на президента Джо Байдън.

"Не можем да имаме министър на отбраната, чиито колеги военнослужещи се чувстват достатъчно притеснени, че да го докладват като потенциална вътрешна заплаха", отбелязва сенаторката от Демократическата партия Елизабет Уорън в свое обръщение към Хегсет преди изслушването.

Номинациите за постове в правителството на Съединените щати почти винаги получават одобрение от Сената, тъй като ако някоя кандидатура се окаже прекалено спорна, тя веднага бива оттеглена и заместена с друга. Последният случай, в който Сенатът отказва да утвърди номиниран за министър, е от далечната 1989 г., когато предложеният за министър на отбраната сенатор Джон Тауър е разследван за пиянство и непристойно поведение към жените.

Новият шеф на Пентагона ще се сблъска с редица важни проблеми в чужбина, включително активните конфликти в Украйна и Газа и увеличаването на военната мощ на Китай, въпреки че не е ясно колко време ще бъде отделено за тях по време на изслушването, отбелязва Ройтерс.

Майк Джонсън е преизбран за председател на Камарата на представителите на САЩ

🇺🇸 Републиканецът Майк Джонсън беше преизбран на поста председател на Камарата на представителите на САЩ, спечелвайки на косъм първото гласуване с преднина от три гласа в първото заседание на новоизбрания 119-ти Конгрес на САЩ, чиито две камари са изцяло контролирани от републиканците за първи път от 2019 г.

Първата задача в Камарата на представителите след официалното полагане на клетва от страна на новите членове беше гласуването за неин председател. Веднага след президентските избори през ноември Джонсън беше единодушно номиниран от партията си да задържи чукчето.

Той обаче беше на път да загуби първото гласуване, след като трима републиканци – Томас Маси, Ралф Норман и Кийт Селф – първоначално гласуваха за други кандидати за говорител, отказвайки мнозинство на Джонсън. Джонсън напусна трибуната заедно с тях, а по-късно двама от тримата промениха решението си и гласуваха за него.

Окончателният резултат показа, че Джонсън си е осигурил 218 гласа, номинираният от демократите Хаким Джефрис събра 215, а конгресменът Том Емер получи един глас. Преди да връчи чукчето на Джонсън, Джефрис отбеляза: „Време е да се обединим; не като демократи или републиканци, а като американци, за да свършим нещата за хората.“

След като прие чукчето, Джонсън поиска минута мълчание в чест на жертвите на терористичната атака, извършена в първия ден от новата година в Ню Орлиънс. „Това е важен момент в историята на страната, в историята на нашата страна“, заяви той в обръщението си, подчертавайки че новият Конгрес „ще се вслуша в гласовете на хората”.

„През последните месеци станахме свидетели на нещо, което се случва – нещо, което е наистина забележително, политически момент в нашата съвременна история: Американски вълни от всеки щат, раса и религия, които сега изискват отново да поставим интереса на американците на първо място“, отбеляза той.

Джо Байдън поиска от Конгреса още 24 милиарда долара за Украйна.

Военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна се придвижват с бронетранспортьор в зоната на активните бойни действия в Запорожска област, 11 юни 2023 г.
📸 Снимка: Anatolii Stepanov/AFP via Getty Images

🇺🇦🤝🇺🇸 Американският президент Джо Байдън поиска от Конгреса още 24 милиарда долара за подкрепа на Украйна и замяна на американските оръжия, изпратени на въоръжените ѝ сили. Според медиите депутатите са получили това предложение на 25 ноември.

Това съобщи американското новинарско издание Politico, позовавайки се на документ на Белия дом. Президентът в оставка иска да добави тези разходи към пакета за правителствено финансиране, който вероятно ще бъде гласуван от конгресмените следващия месец.

Официално във Вашингтон искането на Байдън до Конгреса не беше обявено.

Две трети от исканата сума в размер на 16 милиарда щатски долара трябва да отидат за попълване на американските резерви. Другите осем милиарда са за Инициатива за насърчаване на сигурността на Украйна, в чиито рамки Пентагонът подписва договори с американски компании за въоръжаване на украинските отбранителни сили.

Като един от най-яростните противници на отпускането на военна помощ за Украйна, Майк Лий, републикански сенатор от щата Юта, коментира медийните публикации и разкритикува президента на Съединените щати.

Сенаторът се обяви против предложението му, като призова Конгреса да не предоставя на Байдън „безплатен подарък за по-нататъшно саботиране на мирните преговори“, добавяйки че „всякакви искания на Байдън за финансиране трябва да бъдат отхвърлени“.

За последно американските законодатели одобриха значителен транш от военна помощ за Киев през април тази година, почти девет месеца след първото искане на Байдън. Встъпването в длъжност на 47-ия президент на САЩ Доналд Тръмп е насрочено за 20 януари 2025 г.

Републикански сенатор се позова на „Закона за нахлуването в Хага“, за да заплаши ICC

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенаторът от Републиканската партия Том Котън намекна за възможността от предприемане на крайни мерки от страна на Съединените щати.

Включително позоваване на спорния „Закон за защита на американските военнослужещи“, познат още със своя прякор "Hague Invasion Act", за да защитят израелски длъжностни лица от евентуален арест от Международния наказателен съд.

Какво представлява Законът за нахлуване в Хага?

Законът за нахлуване в Хага е неофициалното наименование на Закона за защита на американските военнослужещи, подписан от президента Джордж У. Буш на 3 август 2002 г.

Законът е предназначен да защити американския военен персонал и държавни служители от съдебно преследване в Хага и дава на САЩ правомощията да използват „всички необходими средства“, сред които и военна сила, за да осигурят освобождаването на всеки гражданин на САЩ или съюзниците на страната, задържан от Международния наказателен съд.

Законът е приет малко преди водената от САЩ коалиция да нахлуе в Ирак, където се твърди, че американската армия е извършила редица военни престъпления.

Актът е приет след отказа на САЩ да признаят юрисдикцията на Международния наказателен съд, опасявайки се, че американски войници и служители могат да се превърнат в обект на политически мотивирано преследване.

Поради разпоредбите си, законът е познат като „Закон за нахлуване в Хага“, тъй като на теория позволява на САЩ да нахлуят в Нидерландия, където се намира Международния наказателен съд, за да освободят всички американци от ареста му.

Как е свързан законът с Израел?

Неотдавнашните заповеди за арест на Нетаняху и Галант засилиха дебатите във връзка със Закона за нахлуване в Хага. Някои американски законодатели, особено тези, които са силни поддръжници на Израел, предложиха да се използва актът като лост срещу МНС и всички страни, които вероятно биха могли да приложат заповедите за арест.

Републиканският сенатор Том Котън стигна дотам, че заплаши съда в Хага, като го нарече „съд-кенгуру“ и намекна за използването на закона срещу държави, които се опитват да осъществят арест на израелски служители.

„МНС е съд-кенгуру, а Карим Хан е полудял фанатик. Горко на него и на всеки, опитал се да наложи тези незаконни заповеди. Позволете ми да им напомня приятелски: американският закон за МНС е известен като Закона за нахлуването в Хага с причина. Помислете за това", написа той в публикация на профила си в X.

Докато президентът Джо Байдън и новоизбраният Доналд Тръмп не стигнаха толкова далеч, Байдън разкритикува заповедите на съда в Хага, докато избраният от Тръмп за съветник по националната сигурност Майк Уолц заплаши съда със „силен отговор“, отбелязвайки, че Международният наказателен съд „няма никаква достоверност“.

В миналото САЩ са се противопоставяли на разследванията срещу Израел, като се позовават на опасения относно справедливостта и юрисдикцията, и са използвали дипломатически и финансови средства, за да предпазят израелските лидери от отговорност пред международните институции. В сряда Съединените щати наложиха вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в Газа.

Международни реакции и правни последици

Законът за нахлуване в Хага отдавна е спорен, дори сред съюзниците на Вашингтон. Когато беше приет за първи път, той предизвика вълна от критики, особено в Европа. Human Rights Watch описа закона като опит за сплашване на държавите, които му сътрудничат.

Нидерландия, като страна-домакин и съюзник в НАТО, беше особено гласна в опозицията си, като се има предвид имплицитната заплаха, че американската армия би могла на теория да нахлуе на нейна територи.

В контекста на заповедите за арест на МНС за израелски длъжностни лица, Законът за нахлуване в Хага се представя като потенциален инструмент за възпиране на налагането на международно правосъдие.

Международният наказателен съд има 124 държави-членки, всяка от които има задължение да изпълнява заповедите за арест, издадени от съда. Това излага израелските лидери, включително Нетаняху, на риск от задържане, ако пътуват до някоя от тези страни, ограничавайки значително тяхната дипломатическа свобода.

В същото време обаче заплахите, направени от американски законодатели предполагат, че може да има тежки последици за всяка страна, която се опита да наложи тези заповеди за арест. Дали САЩ наистина ще използват военна сила съгласно Закона за нахлуването в Хага остава несигурно, но тези заплахи служат като мощен сигнал за международната общност.

Републиканската партия избра Джон Тюн за свой лидер в Сената на САЩ

🇺🇸 Джон Тюн, сенатор от Южна Дакота, беше избран от републиканците за новия ръководител на групата им в Сената на САЩ по време на втория мандат на Доналд Тръмп, поставяйки го като потенциално препятствие пред дневния ред и властта на бъдещия президент.

Решението на мнозинството от републиканците да подкрепят Тюн е в знак упрек към съюзниците на Тръмп, сред които милиардера Илон Мъск, основателя на Turning Point Чарли Кърк и бившия водещ на Fox News Тъкър Карлсън, които настояваха сенаторът от Флорида Рик Скот да получи висшия пост.

Но Тръмп, който в миналото нарече Тюн „слаб и неефективен“ и „републиканец само на думи“, не одобри никого в надпреварата за лидер. Избирането на Тюн за най-влиятелния пост на републиканец на Капитолийския хълм дойде в момент, когато Тръмп се завърна триумфално във Вашингтон след победата си срещу Камала Харис на президентските избори миналата седмица.

Президентът Джо Байдън покани Тръмп на среща в Белия дом, тъй като и двамата лидери обещаха да извършат организирано предаване на властта преди предаването през януари.

„Поздравления“, заяви Байдън, обръщайки се към Тръмп, докато и двамата седяха до камината в Овалния кабинет. „Очаквам с нетърпение плавен преход“, добави той.

„Ще бъде възможно най-гладко и аз много го оценявам, Джо“, отговори Тръмп.

Байдън и Тръмп от години са ожесточени политически съперници: Байдън на изборите през 2020 г. и се изправиха един срещу друг отново тази година, преди Байдън да се откаже от кандидатурата си на демократите през юли, за да направи път на Харис.

Докато в миналото Байдън нарече Тръмп заплаха за американската демокрация, Тръмп обвини Байдън, че е най-лошият президент в историята на страната.

„Политиката е трудна и в много случаи светът не е хубав, но светът днес е хубав“, заяви Тръмп.

Срещата между двамата и началниците на техните кабинети продължи около два часа в Овалния кабинет, където новоизбраният президент зададе широк набор от въпроси, според официалното съобщение на Белия дом.

„Това беше среща по същество. Бяха обсъдени важни въпроси на националната сигурност и вътрешната политика, пред които са изправени страната и светът“, заяви прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер.

Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан подчерта, че по време на срещата Байдън е „потвърдил още веднъж разбирането си, че непрестанната подкрепа на САЩ за Украйна е в интерес на нашата национална сигурност“.

Победата на Тюн в надпреварата за лидерското място в Сената го превръща в ключов съюзник и потенциална пречка за Тръмп, на фона на опити да изпълни дневния си ред, сред които удължаване на данъчните си облекчения за 2017 г., и да осигури потвърждението на своите номинации за висши длъжности и постове в кабинета.

Тръмп направи редица номинации, включително Пийт Хегсет, водещ на Fox News и ветеран от американската армия, за министър на отбраната, което може да срещне опозиция в горната камара на Конгреса.

Номинациите на противоречивия конгресмен от Флорида Мат Гетц за главен прокурор и бившия представител на Демократическата партия Тулси Габард за шеф на разузнаването също вероятно ще бъдат строго разгледани в Сената.

Тюн победи сенатора от Тексас Джон Корнин на втория тур на гласуването в сряда, за да си осигури подкрепата на мнозинството от колегите си, след като Скот беше елиминиран още на първия кръг от гласуването.

„Този ​​републикански екип е обединен зад дневния ред на президента Тръмп и нашата работа започва днес“, подчерта Тюн.

От януари републиканците ще контролират Сената с удобно мнозинство, след като спечелиха четири места на изборите миналата седмица.

Републиканските законодатели също са уверени, че ще се задържат в Камарата на представителите, изисквайки още две места, като предстоят дузина надпревари. По-рано днес Тръмп реши да направи обръщение към републиканците в Камарата на представителите, давайки категоричната си подкрепа на председателя на Камарата Майк Джонсън.

63-годишният Тюн е високопоставен американски сенатор от щата Южна Дакота и е номер две в ръководството на Сената след Мич Макконъл от 2019 г. Той е смятан по-скоро за републиканец от „системата“ в сравнение с Корнин или Скот и не подкрепи опитите на Тръмп да отмени резултатите от предходните президентски избори през 2020 г. Въпреки че по-рано тази година Тюн се срещна с бившия президент в неговия курорт във Флорида.

Тръмп се опита да покаже политически мускули през уикенда, настоявайки, че всеки републикански лидер в Сената следва да му позволява да оттегля назначения – заобикаляйки официалния процес на утвърждаване от Сената – в своя кабинет.

САЩ са получили разузнавателна информация за ирански заговор за убийството на Доналд Тръмп

Кандидатът за президент на Републиканската партия и бивш президент Доналд Тръмп на Националния конгрес на Републиканската партия, в Милуоки, САЩ, на 15 юли 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo/Charles Rex Arbogast

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съединените щати са получили разузнавателна информация през последните седмици за ирански заговор за опит за убийство на бившия президент Доналд Тръмп. Това съобщава CNN във вторник, цитирайки свои източници.

Няма индикации, че 20-годишният заподозрян за стрелбата по Тръмп в събота е свързан със заговора.

Тайните служби на САЩ и кампанията на Тръмп са били уведомени за заговора преди митинга в събота, в съобщил служител по националната сигурност на САЩ.

Говорителят на Тайните служби Антъни Гулиелми каза на мрежата, че агенцията наскоро е "засилила сигурността на бившия президент".

Тайните служби не са отговорили веднага на искане за коментар от "Ройтерс".

Припомняме, че на митинг в град Бътлър на 13 юли 20-годишният Томас Матю Крукс откри огън с пушка. Тръмп беше ранен в дясното ухо, а двама негови поддръжници също бяха ранени. Един от участниците в събитието, 50-годишен пожарникар, загина.

Стрелецът бе убит от служители на Сикрет сървис. Мотивите му все още не са установени. След инцидента Байдън, инструктиран да осигури пълна охрана на Тръмп, призова американците да "охладят" разгорещените политически страсти и да не превръщат политиката "в бойно поле или, не дай си Боже, в арена за убийства".

Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ заяви, че разследва стрелбата по време на митинга на Тръмп като опит за убийство и като потенциален акт на вътрешен тероризъм

Тръмп получи номинацията на републиканците за участие в президентските избори и посочи своя вицепрезидент - противоречива фигура в страната и чужбина.

Мъск ще дарява 45 млн. долара месечно в подкрепа на Тръмп

Илон Мъск, главен изпълнителен директор на SpaceX и Tesla и собственик на X, говори на сесиите на глобалната конференция Milken Conference 2024 в хотел The Beverly Hilton в Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ, на 6 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/David Swanson

🇺🇸 Илон Мъск планира да отделя около 45 милиона долара на месец за нов политически комитет, подкрепящ кандидатурата за президент на Доналд Тръмп, съобщава Wall Street Journal.

Понастоящем главният изпълнителен директор на Tesla е най-богатият човек в света, като състоянието му се оценява на над 250 милиарда долара.

Най-голямото дарение за изборите през 2024 г. досега, за което е известно, е 50 милиона долара, отпуснати наскоро от правнука на банкера Томас Мелън за Тръмп.

През март Мъск написа в Туитър, че не възнамерява да прави дарения нито за Тръмп, нито за кампаниите на президента Джо Байдън. През последните месеци обаче милиардерът се сближи с бившия президент.

В събота Мъск официално подкрепи Тръмп за президент след опита за покушение срещу бившия президент на митинг в Пенсилвания. „Напълно подкрепям президента Тръмп и се надявам на бързото му възстановяване“, написа Мъск в социалната мрежа X.

В последваща публикация той посочи: „Последният път, когато Америка имаше толкова силен кандидат, беше Теодор Рузвелт“.

През май стана ясно, че Мъск и Тръмп са разговаряли често през последните месеци и са развивали приятелски отношения, както и че главният изпълнителен директор на Tesla е помагал за организирането на проект, базиран на данни, за предотвратяване на измама на избирателите, за който Тръмп е бил информиран.

Беше съобщено и че двамата мъже са обсъдили възможна консултантска роля на Мъск в евентуален втори кабинет на Тръмп - нещо, което Мъск впоследствие отрече.

Съветниците на Тръмп с план за прекратяване на войната в Украйна

📸 Снимка: Tom Brenner/Reuters

🇺🇦🕊️🇷🇺 Двама ключови съветници на Доналд Тръмп са му представили план за прекратяване на войната на Русия в Украйна - ако той спечели президентските избори - който включва условие към Украйна, че ще получи повече оръжия от САЩ само ако се съгласи на мирни преговори. Това съобщава агенция Ройтерс.

Съединените щати в същото време ще предупредят Москва, че всеки отказ от преговори ще доведе до увеличаване на подкрепата на САЩ за Украйна, каза в интервю генерал-лейтенант Кийт Келог, един от съветниците на Тръмп по националната сигурност.

Съгласно плана, изготвен от Келог и Фред Флейц, и двамата от които са ръководили кабинетите в Съвета за национална сигурност на Тръмп по време на президентския му мандат в периода 2017-2021 г., ще има прекратяване на огъня въз основа на преобладаващите бойни линии по време на мирните преговори.

Те представиха стратегията си на Тръмп и бившият президент отговори положително, отбеляза Флейц. „Не твърдя, че той се е съгласил с всяка дума от него, но бяхме доволни да получим обратната връзка, която получихме“, каза той.

Въпреки това, говорителят на Тръмп Стивън Чеунг каза, че само изявленията, направени от Тръмп или оторизирани членове на неговата кампания, трябва да се считат за официални.

До този момент стратегията, очертана от Келог и Флейц, е най-подробният план, изготвен от сътрудници на Тръмп, който даде заявка, че може да уреди бързо войната в Украйна, ако победи в изборите на 5 ноември срещу настоящия президент Джо Байдън.

Предложението ще отбележи голяма промяна в позицията на САЩ относно войната и ще се сблъска с опозиция от страна на европейските съюзници и в собствената му Републиканска партия.

Кремъл заяви, че всеки мирен план, предложен от евентуална бъдеща администрация на Тръмп, ще трябва да отразява реалността на място, но че руският президент Владимир Путин остава отворен за разговори.

„Стойността на всеки план е в нюансите и в отчитането на реалното състояние на ситуацията на място“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред Ройтерс.

„Президентът Путин многократно е казвал, че Русия е била и остава отворена за преговори“, допълни още той.

Украинското външно министерство не отговори на искания за коментар относно плана.

Ако Русия бе нападнала Украйна по време на мой мандат, щях да бомбардирам Москва

📸 Снимка: Bloomberg

🇺🇸 Кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е щял да „бомбардира Москва“, ако Русия е започнала инвазията си в Украйна по време на негов президентски мандат. Той е казал това по време на предизборната кампания на частно събитие, пише The Washington Post.

Анонимни събеседници на изданието разказват, че Тръмп е посочил по време на речта си, че като президент на САЩ би „бомбардирал Москва и Пекин, ако Русия нахлуе в Украйна или Китай нападне Тайван“.

Подобни думи са изненадали някои от донорите на кампанията му, твърди The Washington Post.

По време на предизборните си срещи Тръмп говори основно по теми като инфлацията и имиграцията.

„Докато поддръжниците на Джо Байдън в Холивуд и Силициевата долина се въздържат да подкрепят провалената му кампания, дарителите в цялата страна полагат максимални усилия за преизбирането на президента Тръмп, защото разбират, че не можем да си позволим още четири години от ужасната политика на Байдън“, се казва в изявление на говорителката на Тръмп Каролин Ливит.

Тръмп прави завой - от "Нито цент за Украйна" до "Оцеляването й е важно за САЩ"

🇺🇸💰🇺🇦 Позицията на водещия кандидат на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп за Украйна е претърпяла промяна, става ясно от негова публикация в социалната му мрежа Truth Social, цитиран от родното издание Investor.bg. В нея той написа, че оцеляването на Украйна е важно за САЩ.

Изявлението е свързано с очакваното гласуване на пакетите с международна помощ на САЩ за Израел, Украйна и Тайван. Белият дом предложи обща помощ в размер на над 100 млрд. долара по тези направления, но след половин година дискусии председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън реши да ги раздели и подкрепата за всяка страна ще бъде обсъдена и гласувана отделно.

Доналд Тръмп не коментира предложението на Джонсън, отбелязва Ройтерс по повод изявлението. В предишни изказвания бившият американски президент остро критикуваше отпускането на средства за Украйна, а след среща с него премиерът на Унгария Виктор Орбан беше категоричен, че Тръмп "няма да даде и пени" на Украйна.

В поста си Тръмп критикува и недостатъчната подкрепа от европейските съюзници, което даде основание на крайните републиканци (Марджъри Тейлър Грийн) да заявят, че с него кандидатът за президент всъщност отхвърля военната подкрепа за Киев. В своята публикация Тръмп отбелязва, че за Европа е по-важно Украйна да спечели, но допълва, че: "Това е от ключово значение и за нас!" и коментира още, че НАТО планира да създаде фонд на стойност 100 млрд. долара в подкрепа на Украйна, което означава, че САЩ отново ще бъдат основен донор като най-голямата икономика в североатлантическия съюз.

Но дори и с тези коментари Доналд Тръмп за първи път признава, че победата на Украйна е от значение за САЩ. Публикацията идва часове след срещата му с полския премиер Анджей Дуда. 

В последните дни анализаторите отбелязват дълбокото разделение в средите на републиканците по редица теми, включително и Украйна, което води до хаос и може да блокира работата на Конгреса. Един от тестовете за партията ще е в събота, когато в Камарата на представителите ще се разглеждат четири пакета с международна помощ, които да отпуснат САЩ.

Вътрешните битки на републиканците застрашават работата на Конгреса

За сериозната опасност от политическа криза в САЩ предупреждава редакторският борд на Bloomberg в коментар. Те анализират бъдещето на председателя на Камарата Майк Джонсън, който след почти половин година бавене внесе за дискусия пакет с военна международна помощ - основно за Украйна и Израел. Но с този ход той рискува своята позиция в Конгреса, заплашен от двама от своите съпартийци - Марджъри Тейлър Грийн и Томас Мейси.

Републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите (долната камара на американския Конгрес) и според редакторите на Bloomberg отдавна проявяват склонност към "братоубийство", но техните сложни вътрешни борби през последите месеци понякога заплашваха да провалят работата на Конгреса, а и на цялата държавна администрация. Те припомнят, че не особено известният Джонсън, избран от щата Луизиана, стана председател на Камрата след хаоса, който настъпи, след като неговият съпартиец Кевин Маккарти стана първият в историята на институцията, освободен предсрочно от поста си през октомври.

Тогава известно време работата беше блокирана от взаимните обвинения и свади при републиканците.

Не е странно тогава, че като председател той направи правилното нещо - при несигурна подкрепа от своите съпартийци Джонсън всъщност работи с демократите, за да може институцията да приеме законопроектите, необходими за продължаване на работата на правителството. Вероятно сега отново ще разчита на тях, за да запази своя пост.

Редакторите на Bloomberg са категорични, че нова криза с председателя не би била продуктивна за работата на Конгреса и няма да реши вътрешните проблеми на републиканците. От своя страна, демократите също трябва да са наясно, че промяна на председателя едва ли би облекчила работния процес.

Демократите можеха да спасят Маккарти през октомври - с него бяха работили успешно преди това и да спестят седмици на хаос и нерви в страната, допълват от редакторския борд на Bloomberg.

Позицията на Джонсън и Тръмп за Украйна се променя съществено

Официално Джонсън не е отправял някакви критики за помощта за Украйна, но шест месеца отказваше да внесе за обсъждане пакета, предложен от Белия дом. По време на коледните празници в Сената (горната камара на Конгреса) преработиха предложението, а малко по-късно го одобриха с гласовете и на републиканците, и на демократите.

Самият украински президент Володимир Зеленски нееднократно е коментирал, че винаги е получавал думи за пълна подкрепа от всички представители на Конгреса , с които се е срещал, включително и от Майк Джонсън. Уверенията им са били, че е въпрос на дни или седмици Украйна да получи помощта, от която се нуждае. От началото на седмицата реториката на председателя се промени съществено. "Ще застанем до Израел, нашия близък съюзник и скъп приятел, и ще застанем за свободата и ще се уверим, че Владимир Путин няма да шества из Европа. Това са важни отговорности", коментира той, цитиран от CNN.

Нещо повече - Джонсън отбеляза, че от Втората световна война насам САЩ носят отговорност за свободния свят. "И ние приемаме тази роля. Ние сме изключителна нация", каза той.

Това става с одобрението на кандидата за президент на републиканците Доналд Тръмп. До миналата седмица той беше категоричен, че може да спре войната в Украйна за 24 часа, че Киев няма да получи пари, освен ако не става въпрос за заем, както и че не е "целесъобразно" да посети Украйна, въпреки няколкото публични покани, отправени му от Зеленски. Сега вече обаче говори за стратегически важното за САЩ оцеляване на Киев.

В края на миналата седмица, броени часове преди Джонсън да представи пакетите с международната помощ, а и преди атаката на Иран към Израел, председателят на Камарата на представителите се срещна с Тръмп и вероятно двамата са обсъдили следващите ходове. След разговорите Тръмп категорично подкрепи Джонсън.

Неговата подкрепа обаче е недостатъчна за Марджъри Тейлър Грийн, която все още настоява за оставката на своя съпартиец. И това означава, че Джонсън може да разчита на демократите да го спасят на фона на предложението за Украйна в момент, в който Киев предупреждава, че ще загуби войната без военна помощ.

Какъв сигнал би бил това обаче за републиканците?

Проблемът на Джонсън всъщност идва от малка група от крайни десни републиканци, които са категорично против да се правят каквито и да било компромиси с демократите. Техният брой обаче е малък и не могат да наложат своята воля в партията. Разочаровани, те се обръщат срещу ръководителите на партията с редица обвинения.

С новото предложение - международната военна помощ се разделя в четири пакета - за Украйна, Израел, Тайван и за няколко проекта за вътрешната сигурност, Джонсън предоставя демократичен избор на всеки в Конгреса. Той направи много предложението за Украйна да се хареса на съпартийците му - част от подкрепата е под формата на заеми (въпреки че президентът може да опрости половината от тях, но едва след средата на ноември 2024 г.), а основната част от парите реално остава в ръцете на американската оръжейна индустрия.

След месеци на бавене сега Джонсън има нова позиция. "Ние сме най-великата нация на планетата и трябва да действаме като такава. Трябва да заявим на Путин и Си (Дзинпин), на Иран и Северна Корея и всеки друг, че ние ще защитим свободата", казва той в интервю за CNN.

Не е ясно какво промени възгледите му - дали шокиращото нападение на Иран срещу Израел, или ракетните  удари, разрушаващи Украйна в последните месеци. От месеци украинците и европейските съюзници коментират, че ако Украйна загуби войната, това ще постави под заплаха цялата Западна Европа. Ако САЩ изостави своите партньори в нужда, то те ще загубят и своята репутация, а позициите им по света ще бъдат отслабени.

Вероятно това е нещо, с което Джонсън не иска да товари своята партия, защото освен републиканец, той е и председател и на Камарата на представителите - един от първите постове в американската администрация, и като такъв има още по-голяма отговорност, посочва CNN. Пред журналисти Джонсън казва, че прави това, което смята за правилно, и допълва драматично: "Историята ще ни съди за това, което вършим". Но в същото време изключителната поляризация на неговите съпартийци дава възможност на отделни членове да създадат инстински хаос и да направят работата на Конгреса невъзможна.

Републиканец призова да се действа "като в Хирошима" в конфликта в Украйна и Газа

Депутатът Тим Уолбърг, републиканец от Мичиган, в Капитолия на САЩ във Вашингтон, окръг Колумбия, на 7 март 2024 г. Уолбърг предизвика гняв в социалните медии за неотдавнашните си коментари, че ивицата Газа трябва да се третира като Хирошима.
📸 Снимка: Andrew Caballero Reynolds/AFP/Getty Images

Конгресменът Тим Уолбърг, републиканец от Мичиган, предизвика гняв в социалните медии през уикенда заради неотдавнашните си забележки, в които той заяви, че Газа трябва да се третира като Хирошима.

Политиците остават разделени относно отговора на Съединените щати на продължаващата война между Израел и Хамас, която започна, след като палестинската въоръжена групировка предприе изненадваща атака срещу Израел на 7 октомври 2023 г., убивайки 1200 души. В отговор Израел нанесе най-тежките си въздушни удари срещу Газа. Повече от 32 000 палестинци са били убити според здравното министерство на Газа, предаде Асошиейтед прес. Нарастващият брой на жертвите доведе до международни призиви за прекратяване на огъня.

Докато опасенията относно нарастващите цивилни жертви в конфликта продължават да растат, президентът Джо Байдън в ежегодната си реч си за състоянието на Съюза по-рано този месец обяви план за предоставяне на помощ на Газа. Планът предвижда американските военни да създадат временен кей на брега на Газа, за да увеличат хуманитарната помощ.

В събота видео на Уолбърг, публикувано в X (бивш Twitter), в което конгресменът обсъжда войната Израел-Хамас, си проправи път онлайн.

На фона на отговора на въпрос от избирател относно плановете на Байдън да построи кея за предоставяне на помощ, Уолбърг отговаря:

Аргументът на Джо Байдън е, трябва да изпратим хуманитарна помощ в Газа. Не мисля, че трябва. Не мисля, че нашата помощ отива за Израел - нашия най-голям съюзник, вероятно може би в света, да победи Хамас, Иран и Русия и вероятно Северна Корея там и Китай също, с тях в помощ на Хамас. Не трябва ще похарчите стотинка за хуманитарна помощ. Трябва да е като Нагасаки и Хирошима. Оправете го бързо.

По време на Втората световна война на 6 август 1945 г. американски бомбардировач B-29 хвърля първата в света разгърната атомна бомба над японския град Хирошима. Експлозията веднага убива около 80 000 души. Три дни по-късно втори B-29 хвърля друга атомна бомба над Нагасаки, отнемайки живота на близо 40 000 души.

Оттогава коментарите на Уолбърг предизвикаха загриженост и гняв от мнозина политици, които използваха платформата X, за да упреци към него.

Бившият кандидат за президент на Демократическата партия Мариан Уилямсън написа:

Ако съвременното републиканско ръководство е паднало до това, тогава републиканците с добра воля трябва да свършат сериозна работа, за да избавят своята партия от този вид мислене. Коментарите на @TimWalberg са не само невежи, но и варварски; не само неамерикански, но и нехуманни. Те представляват обратното на това, което Америка трябва да отстоява.

Адвокатът по правата на човека Касим Рашид отбеляза конгресмена Рашид Тлайб, демократ от Мичиган, която беше порицана за предишните си коментари относно войната Израел-Хамас:

Колегата от Рашид Тлайб беше порицана за думите „От реката до морето“. Тъй като представителят Тим Уолбърг призовава за масов ядрен геноцид на 2 милиона палестинци, очаквам с нетърпение 22-мата демократи, които гласуваха с MAGA GOP да порицаят Тлайб, като въведат резолюция за порицание срещу Walberg възможно най-скоро.

През ноември Камарата на представителите гласува да порицае демократа и единствения палестински американец в Конгреса с 234 гласа срещу 188 срещу нейните забележки относно конфликта. Тлайб предизвика критики, като защити лозунга "От реката до морето, Палестина ще бъде свободна" и призова депутатите да се присъединят към нея в призивите за прекратяване на огъня в Газа.

Въпреки това Уолбърг отговори на критиките в изявление на X, написвайки:

Като дете, израснало в епохата на Студената война, последното нещо, за което бих се застъпвал, би било използването на ядрени оръжия. В съкратен клип използвах метафора, за да изрази необходимостта както Израел, така и Украйна да спечелят войните си възможно най-бързо, без да излагат на опасност американските войски.Моето разсъждение беше точно обратното... колкото по-бързо приключат тези войни, толкова по-малко невинни животи ще бъдат отнети в кръстосаният огън.

Всичко това идва в момента, в който Джо Байдън и неговата администрация призовават Израел да не продължава с планираното нахлуване в южния регион Рафа, където се смята, че се укрива половината от 2,2 милионното население на ивицата Газа.

По-рано този месец Байдън обяви, че САЩ ще извършат въздушна доставка на хуманитарна помощ в Газа. Оттогава Министерството на отбраната (DOD) е извършило три доставки, включващи 192 пакета с общо 112 896 порции ядене, информират от Белия дом.

Източник: Newsweek

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Ники Хейли: САЩ трябва да одобри нов пакет от помощ за Украйна, за да не изпращаме свои военни

Снимка: Reuters/T.S. Jordan

Бившият постоянен представител на САЩ в ООН отбеляза, че президентът на Съединените щати Джо Байдън трябва да обясни на американците значението на финансовата подкрепа за Киев.

САЩ трябва да одобрят нов пакет от помощ за Украйна, за да избегнат изпращането на свои военни. Това мнение изрази бившият постоянен представител на САЩ в ООН Ники Хейли, която се кандидатира за кандидат-президент на САЩ от Републиканската партия.

Украйна не иска войски, те просто искат оборудване и боеприпаси, за да спечелят този конфликт. Те имат много бойна мощ, трябва да им дадем това, от което се нуждаят, за да могат да спечелят, за да можем да предотвратим изпращането на нашите войски.

каза тя по телевизия ABC News и отбеляза, че президентът на САЩ Джо Байдън трябва да обясни на американците важността на финансовата подкрепа за Киев.

Конгресът се проваля, защото те казват, че трябва да избирате между Украйна, Израел и сигурността на границите. Те лъжат американския народ. Това е погрешна предпоставка. Ние можем да направим и двете.

Администрацията на САЩ изпрати искане до Конгреса преди почти четири месеца за допълнителни бюджетни средства през финансовата 2024 г., която в САЩ започна на 1 октомври, основно за оказване на помощ на Израел и Украйна, както и за противодействие на Китай и Русия в Азиатско-тихоокеански регион. Общо ръководената от Байдън изпълнителна власт на САЩ би искала да получи за тези цели около $106 млрд. По-нататъшната съдба на искането и алтернативните законопроекти остава неясна.

На 13 февруари Сенатът, с подкрепата на някои републиканци, прие алтернативен вариант на законопроекта, който предвижда 95 милиарда долара помощ за Украйна, Израел и Тайван. Пакетният законопроект обаче не включва разпоредби за затягане на контрола по южната граница. Камарата на представителите излезе в двуседмична ваканция до края на февруари, без да гласува законопроекта.

Източник: Информационна агенция ТАСС