Химс във Варшава: без Тръмп циркът свършва, митата и натискът остават

🇺🇸🛡️🇪🇺 Евентуална администрация на демократите след края на втория мандат на президента Доналд Тръмп ще спре заплахите към Дания и нападките по адрес на Канада, но няма да върне отношенията между САЩ и ЕС към състоянието им преди него. Вашингтон ще продължи да притиска европейците да поемат по-голяма отговорност за своята отбрана, няма да бъде по-либерален в търговията и може просто да не разполага с парите за досегашната си роля. Тази прогноза направи на 13 октомври 2026 г. на Варшавския форум за сигурност Джим Химс, старшият демократ в Комисията по разузнаване на Камарата на представителите.

Химс говореше в панела „Нова европейска архитектура за сигурност“, воден от Бронуен Мадокс, директор на британския институт за международни отношения Chatham House. До него на сцената седяха адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, Бартош Гродецки, началник на Бюрото за национална сигурност към полския президент Карол Навроцки, и Ерик Беранже, изпълнителен директор на европейския ракетен производител MBDA. Въпросът от залата беше зададен от Йоел Линайнмяки, експерт във Финландския институт за международни отношения (FIIA), който на следващия ден публикува отговора в X. В периода 2019-2023 г. Линайнмяки заема поста специален съветник на тогавашния външен министър Пека Хаависто и подготвя доклада за присъединяване на Финландия към НАТО. Изследва и споразумението от 18 декември 2023 г. за отбранително сътрудничество със САЩ, което предоставя на Пентагона достъп до 15 финландски бази и полигона. Той попита какво ще остане същото и какво ще се промени в очакванията на бъдеща администрация на демократите към Европа в областта на сигурността и отбраната.

„Привидно, привидно всичко ще бъде различно“, започна Химс. Той допусна, че демократите ще спечелят предстоящите междинни избори на 3 ноември, което смята за вероятно, а след две години в Белия дом ще има демократ. „Няма да има заплахи към Дания. Няма да има нападки към Канада. Всички нелепи, циркови изяви на сегашния президент, които не служат на никаква реална цел и всъщност вредят, ще изчезнат. Ще се върнем към по-дипломатичния си, глобалистки облик“, каза конгресменът и повтори: „Привидно.“ Тръмп настоява САЩ да придобият Гренландия, автономна територия на Дания, а Канада наричаше потенциален 51-ви щат.

Химс, който сам признава, че никога не е пестил критиките към Тръмп, призна, че зад цирка често се крие истина. „А истината е, че американците са осъзнали, и Тръмп се възползва от това, че цяло поколение сме плащали много висока цена за отбранителния чадър“, посочи той. Затова натискът върху европейците ще продължи и при следваща администрация. В това Химс вижда парадокс: „имаме нужда Европа да изгради индустриална база за своята отбрана“, но според него това значи също, че „трябва да спрем да настояваме европейците да купуват американско оръжие“.

Този парадокс се прояви и на самата сцена. Беранже, чиято компания влага 5 млрд. евро в нови мощности през следващите 5 години, настоя европейските производители да получават предимство при оръжейните поръчки: ЕС може да разгърне пълния си капацитет само ако сама развива способностите си. Гродецки зае обратната позиция. Той посочи, че SAFE, механизмът на ЕС за финансиране на отбранителни поръчки със заеми за 150 млрд. евро, изключва САЩ и Турция, а според него „всяко географско ограничение вече няма смисъл“.

Химс нарече натиска за поделяне на тежестта „тектоничен факт“. Според него отвъд океана има консенсус, че цената, платена в следвоенната епоха, „започвайки някъде от 70-те години, когато започнахме да се деиндустриализираме“, е била твърде висока. Първото следствие засяга търговията. Химс е бивш банкер от Goldman Sachs и между 2017 и 2019 г. ръководи т.нар. Коалиция на новите демократи, центристката група на партията в Камарата. Той се определи като „един от последните привърженици на свободната търговия във Вашингтон“ и призна, че затова му е трудно да го каже: „не очаквайте демократическа администрация изведнъж да стане много по-либерална в търговията“. Това щяло да остане „постоянен дразнител“ в отношенията с Европа.

Второто следствие са парите. „Винаги съм малко скептичен, когато съм в Европа и чувам политиците да казват, че ще харчим 5–6% от БВП, имайки предвид колко по-развита е социалната държава тук спрямо американската“, каза Химс. Според него Европа и САЩ се сблъскват с фискални ограничения, каквито не са познавали до момента: „Дългът ни е 100% от БВП. Имаме зашеметяващи задължения по Medicare, за които не е осигурено финансиране. Така че може просто да нямаме парите да играем ролята, която сме играли досега.“ Medicare е федералната здравна програма за хората над 65 години. Според прогноза на Бюджетната служба на Конгреса от февруари 2026 г. дългът, притежаван от инвеститори, е достигнал 101% от БВП за фискалната година, приключила на 30 септември.

Целта, чието постигане Химс поставя под съмнение, е обща за ЕС. На срещата на върха в Хага миналия юни съюзниците се ангажираха до 2035 г. да инвестират 5% от БВП за отбрана и свързаната с нея сигурност, от които 3,5% за основни отбранителни разходи. Срещата в Анкара през юли 2026 г. беше посветена главно на нейното изпълнение. Източният фланг върви по-бързо. Според годишния доклад на НАТО Полша е отделила 4,3% от БВП през 2025 г. и това е най-големия дял в съюза. Литва се е ангажирала да отделя 5-6% годишно до края на десетилетието.

Последните думи на Химс бяха за историята. „Гените ни са по-изолационистки, отколкото си спомняме“, каза той и нарече това опасно не само заради Русия. Предизвикателствата занапред вече не са нацизмът, фашизмът и комунизмът, а пандемиите, климатичните промени и изкуственият интелект, с които можем да се справим само на глобално равнище. Мадокс обобщи отговора му така: „По-малко театър, но вероятно митата остават, а за отбраната – не много повече. Отрезвяващо послание.“

По-рано в същата дискусия Химс очерта перспективите в краткосрочен план, в който предвижда далеч по-бърза промяна. Тръмп според него се намира в „много различно положение“ от Конгреса и населението, а всяко предложение в Конгреса за военна помощ или осъждане на руски действия се приема с мнозинства от 3/4 – както в Камарата, така и в Сената. Анкетите и прогнозните пазари сочат „доста масово отхвърляне на президента“ на изборите: почти сигурна смяна на мнозинството в Камарата на представителите и доста вероятна в Сената. В началото на септември осреднени резултати на Silver Bulletin от анкетите за партийни предпочитания даваха на демократите преднина от 6,6%. „Това означава, че пакетите с помощ минават не за 9 месеца, а за 9 дни или 9 седмици“, каза Химс. Мадокс го попита дали междинните избори биха могли веднага да променят подкрепата за Украйна, а той отговори, че законодателният процес отнема време. Механизмът, на който залага, е бюджетът. Според него Тръмп е „човек без идеология“, сключващ сделки. Ако демократите поемат контрола върху бюджета, той „ще трябва да сключи сделка, за да финансира приоритетите си“, а по-решителна и последователна подкрепа за Украйна би била едно от исканията в замяна.

Останалите на сцената виждаха по-малко пукнатини. Според Каво Драгоне отношенията между Европа и САЩ от военна гледна точка „никога не са били по-силни“. Гродецки не прие твърдението, че Вашингтон е изгубил интерес към сигурността на Европа: той продължава да допринася със сили на терен, индустрия и наука, а прегледът на американското военно присъствие в света и Европа, който Варшава чака, се очаква през ноември.

Химс говори и за Китай. Според него той има нужда от пазарите в Европа и Северна Америка и предпочита те да не действат заедно по търговските въпроси. Радват го Брекзит, раздорите в ЕС и поредната война на САЩ в Близкия изток. Войната в Украйна обаче би трябвало да тревожи Пекин, защото неговата армия не е изпитана в реален бой, „разядена от корупция“ и най-много би могла да води „войната отпреди 30 години“ с големи, сложни и уязвими платформи, докато украинците са променили самия характер на войната. За да стигнат до Тайван, тези платформи трябва да прекосят около 160 км открито море. „Пекин сега трябва да си казва: Боже мой, всички вложения, с които сме довели армията и своите стратегически способности до сегашното им равнище, може да се окажат без значение“, каза Химс.

Казаното във Варшава засяга два времеви хоризонта. Краткосрочният е свързан с Конгреса: ако Камарата бъде спечелена от демократите, което според анкетите е вероятно, от януари тя ще контролира бюджета и чрез него ще може да влияе върху помощта за Украйна. Дългосрочният е свързан с Белия дом след 2029 г. и там промяната, която Химс обещава, е предимно в тона. Каво Драгоне не вижда пукнатина, но говори за връзките между армиите, докато Химс я открива в бюджетите и митата. Дали Химс е прав, ще си проличи по две неща. Първото е дали мнозинството на демократите в Камарата ще използва бюджета, за да свали митата върху европейския внос, или ще ги остави, както той предвижда. Второто е дали кандидатите ѝ за президент през 2028 г. ще обещаят на ЕС по-голям американски принос в отбраната му, или ще повторят искането той да плаща сам. Ако и двете неща потвърдят думите му, Европа ще получи от демократите по-учтив съюзник, който иска още от същото.

Анализ: Блинкън повтори формулата за две държави пред американска аудитория

🇺🇸🎙 Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи призив за нова вълна на подкрепа към решението за две държави на израелско-палестинския конфликт, включително в САЩ. В своето интервю за Bloomberg Radio, той обобщи целта с думите „сигурен Израел, суверенна Палестина“, но не уточни конкретни стъпки за нейното постигане. Изказването беше  направено в края на разговора, когато бяха засегнати разделението в Демократическата партия по отношение на Израел и въпросът дали и следващият американски президент ще трябва да търси решение за Газа.

Блинкен се обърна към два максималистични лагера: към онези, които според него скандират „от реката до морето“ с искане Израел да изчезне от лицето на земята, и към привържениците на „Голям Израел“, които искат да изчезне палестинската държавност. Той отхвърли и двете перспективи, като посочи, че става дума за 7 милиона евреи и 7 милиона араби и нито една от двете общности няма да изчезне. Според него отказът да се приеме тази ключова реалност превръща хората в част от проблема, не от неговото решение. „Какво е решението? Решението е това, което винаги е било, въпреки че вече сякаш никой не вярва в него: сигурен Израел, суверенна Палестина“, обобщи Блинкен.

Веднага след това той уточни, че търси подкрепа не само от израелци и палестинци, но и от американците, и допълни, че човек може с основание да се обяви против политиката на държавата Израел, без да оспорва нейното право на съществуване. Този акцент отговаря на темата за разделението сред демократите, която беше повдигната от водещия Джо Матю.

Интервюто, което продължава малко под 24 минути, е посветено предимно на други въпроси: регулирането на изкуствения интелект, войната срещу Иран, пакета санкции срещу Русия и две публикации в израелския печат, свързани с клането от 7 октомври 2023 г. Блинкен определи като измислица обаждането от премиера на Катар, описано в една от тях. За другото сведение – че президентът на ОАЕ е отправил предупреждение към израелския премиер Бенямин Нетаняху – заяви, че Вашингтон не е чувал за такова нещо. Отговорът за решението за две държави бе последният по политическа тема, преди разговорът да премине към неговите мемоари, които той очаква да излязат през есента на 2027 г.

В самото интервю има ключова разлика между начина, по който Блинкен говори за Иран, и този, по който представя конфликта между Израел и Хамас. За Ислямската република той определя мирните преговори като изход и заяви, че войната може и трябва да приключи още на следващия ден. В същото време призна, че договорката би дала нещо и на Техеран: плащане за транзит през Ормузкия проток, което формално да не се нарича такса, облекчаване на санкциите или съчетание от двете. Според него военно решение няма без пълномащабна сухопътна инвазия, а Иран разполага с десетки хиляди ракети и дронове и продължава да ги произвежда. В отговора за Израел и палестинците Блинкен не уточни коя страна трябва да направи отстъпка и какво би получила срещу нея.

Променен е и начинът, по който той представя демографския аргумент. В статия за Wall Street Journal от 11 август 2025 г. Блинкен използва три числа: 7 млн. израелски евреи, 2 млн. израелски араби и около 5 млн. палестинци на Западния бряг и Газа. Изводът му е същият – нито една от тези общности няма да изчезне, независимо от представите на екстремистите от двете страни. Пред Bloomberg трите числа той обобщава в две.

Посочените статистически данни подкрепят твърдението за приблизително равенство в демографията. На 12 май 2026 г. палестинското статистическо министерство докладва за 7,4 млн. палестинци в пределите на историческия регион. Към 1 януари 2026 г. израелското ведомство отчита 7,8 млн. души в категория „евреи и други“, от които 7,2 млн. са евреи. Това са близки по размер общности, макар данните да са актуални към различни дати и да използват различни категории. Обобщението на Блинкен не изключва 2 млн. израелски араби от сметката, но заличава разграничението между самите тях като пълноправни граждани на Израел и палестинците в Западния бряг и ивицата Газа. Демографското сравнение само по себе си не значи, че те образуват единен политически лагер.

Самото решение също е представено в съкратен вид. Статията от август 2025 г. беше отговор на обявените от Франция, Великобритания, Канада и Австралия намерения за признаване на палестинска държава. В нея Блинкен направи предложение за механизъм: признаване в определен срок и при изпълнение на конкретни условия, 3-годишен период и оценка дали са спазени всички изисквания, изготвена от Съвета за сигурност на ООН. Правото на американско вето трябваше да даде гаранция на Израел. Условията за разоръжаването на палестински фракции, отказ от обвързване с Иран и реформа на Палестинската автономия. Отговорът в ефира на Bloomberg нито един от тези срокове, условия и гаранции не бяха изложени. Акцентът беше върху целта и обществената подкрепа за нея, което само по себе си не доказва отказ от предишни предложения.

Подобно обръщение към двата лагера направи Рам Емануел на 8 юли 2026 г. в Тел Авив. Бившият посланик в Япония и ръководител на кабинета на президента Барак Обама заяви, че нито скандиращите „от реката до морето“, нито привържениците на „Голям Израел“ ще постигнат целите си. Той определи и двете представи като фантазии, скандирани от фанатици.

Емануел обаче добави конкретни предложения: санкции срещу заселници, срещу израелски длъжностни лица, които оправдават тяхното насилие, и срещу банките и строителните дружества, които финансират и изграждат нови селища. Той представи решението за две държави като „решение с 23 държави“, по което арабските столици поемат отговорност за палестинското ръководство. Така в рамките на малко повече от два месеца двама висши демократи използваха идентичен аргумент, но Емануел го обвърза с конкретни мерки за натиск.

Междувременно положението на терен се промени значително. Примирието от 9 октомври 2025 г. очерта т.нар. „жълта линия“, зад която израелските сили запазиха контрол върху 210 кв. км (58% от ивицата Газа). На 28 май 2026 г. Нетаняху нареди на IDF да овладее 70% от територията и този дял беше достигнат през юли месец. На 7 юли Хамас разпусна цивилното си правителство след близо две десетилетия във властта, докато ръководителят на администрацията му Мохамед ал-Фара подаде оставка. Разоръжаване обаче не беше обявено. Разпускането на правителството само по себе си не установява, че движението е загубило фактическото си влияние върху управлението.

Органът, който трябва да поеме управлението на ивицата, е Националният комитет за администрацията на Газа (NCAG). Той е съставен от палестински технократи и беше учреден през януари 2026 г. по Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Комитетът е подчинен на Съвета за мир, ръководен лично от Доналд Тръмп, с генерален директор Николай Младенов.

Комитетът, оглавяван от Али Шаат, работи от Кайро, тъй като Израел не допуска неговите членове в Газа. Той се отчита пред Съвета за мир и Съвета за сигурност, а Палестинската автономия се очаква да поеме управлението едва около 2027 г. На 4 август 2026 г. Съветът за мир обяви, че израелско изтегляне отвъд жълтата линия ще има единствено след пълното разоръжаване на Хамас, което включва лекото и тежкото въоръжение, наред с подземна инфраструктура .

Така процесът е поставен като предварително условие за изтеглянето, а бъдещата администрация остава извън ивицата Газа. Това затруднява прехода към ново управление и възстановяване, но не твърди, че всяка дейност по тях е невъзможна преди пълното изтегляне. Налице е разминаване между формалните решения и контрола на терен: Хамас е разпуснал цивилното си правителство, без да обявява разоръжаване, Израел контролира 70% от ивицата, а комитетът на Шаат продължава да работи от Кайро.

Блинкен заяви пред Bloomberg, че е оставил план за следвоенното управление на Газа: как да се гарантира сигурността, как да се управлява анклава и как да се възстанови така, че израелските сили да могат да се изтеглят изцяло. Планът е предаден при смяната на американските администрации в началото на 2025 г. Действащият механизъм е различен, с друго ръководство и резолюция на ООН. Той обаче трябва да реши същия фундаментален проблем – как да съгласува сигурността, предаването на властта и изтеглянето на Израел. Самото наличие на предишния план не показва дали той би преодолял сегашното блокиране.

В Западния бряг протича отделен процес. През юли 2025 г. Кнесетът прие със 71 на 13 гласа необвързваща резолюция за разпростиране на израелския суверенитет върху територията. През октомври законопроект на депутата Ави Мааз със същата насоченост премина първоначално гласуване с 25 на 24 гласа. След това председателят на управляващата коалиция Офир Кац обяви, че процедурата няма да продължи. През април 2026 г. Chatham House описа развитието като ускоряваща се фактическа анексия – процес, който не зависи единствено от приемането на формален закон.

Политическата среда също поставя ограничения пред призива на Блинкен. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли, а изборите са насрочени за 27 октомври. Според допитване на института „Митвим“ от юни подкрепата за решението за две държави сред израелските евреи е 25% – близо половината от нивото до 7 октомври 2023 г. Нито една еврейска опозиционна партия не води кампания с такава платформа.

Първичните избори на демократите в САЩ през 2026 г. показаха успехи на кандидати с остри критики към Израел. На 4 август Абдул Ел-Сайед победи Хейли Стивънс в надпреварата и спечели номинация за сената от Мичиган въпреки 65 млн. долара разходи на външни организации в нейна подкрепа. Кандидатите, които определят израелските действия в Газа като геноцид, спечелиха първични избори в Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания и Колорадо. Тези резултати са важни за средата, в която Блинкен търси подкрепа, но сами по себе си не показват отхвърляне на решението з две държави.

В разглеждания отговор Блинкен се обръща към привържениците на две крайни позиции, без да отправя конкретни искания към правителството на Израел, Хамас или Съвета за мир. Именно решенията на тези участници имат ключово значение за разоръжаване, изтегляне и достъп на комитета до Газа. Съдбата на законодателните инициативи за Западния бряг зависи отделно от парламентарната процедура в Кнесета и политическите кръгове на Израел.

Възможен е и друг прочит на изказването. В контекста на въпроса за партийната политика на САЩ призивът може да е бил насочен преди всичко към запазване на обществена подкрепа за решението за две държави. При такова тълкуване Блинкен търси съгласие около политическа цел, без да предлага в този отговор нова преговорна инициатива. Това обяснява и защо непосредствено след призива той разграничава критиката към израелската политика от оспорването на правото на държавата да съществува. Практическият въпрос обаче остава: кой трябва да направи първата отстъпка и какво би получил срещу нея.

Камарата гласува резолюция за военните пълномощия, но правната тежест остава спорна.

🇺🇸🗳️ Камарата на представителите на САЩ прие концептуална резолюция за военните пълномощия, която насочва изтеглянето на американските военни от бойните действия срещу Иран, които нямат оторизация от Конгреса. Гласуването, завършило с 215:208 гласа, премина на четвъртия опит, след трите неуспешни опита в предходните гласувания.

Четирима републиканци – Томас Маси (Кентъки), Браян Фицпатрик (Пенсилвания), Том Барет (Мичиган) и Уорън Дейвидсън (Охайо) – прекрачиха партийната линия и се включиха към всички представители на демократите, на свой ред демократът Джаред Голдън (Мейн) промени по-ранната си опозиция. Значението на гласуването обаче не се изчерпва с аритметиката: за първи път от началото на конфликта преди над 3 месеца една от двете камари излиза с официална позиция, която осъжда войната, водена от администрацията на Тръмп, без Конгресът някога да я е оторизирал.

Внесена през април от Грегъри Мийкс, водещия представител на демократите в Комисията по външните работи, въпросната резолюция посочва Закона за военните пълномощия от 1973 г. – рамката, която изисква президентът да изтегли силите в рамките на 60 дни, ако Конгресът не е обявил война или не е предоставил изрична санкция. Този срок изтече на 1 май 2026 г. Белият дом твърди, че крехкото примирие, влязло в сила от началото на април е „спряло часовника", но логиката е уязвима: и двете страни продължиха да си разменят удари в продължение на цялата седмица преди вота.

Концептуалната резолюция (concurrent resolution) изразява общата воля на двете камари, но не се представя за подпис на президента, не придобива силата на закон и не е правно обвързваща. Първоначално текстът от 1973 г. наистина предвижда да може изтегляне на силите да се разпореди именно с такава резолюция, но решение на Върховния съд по делото INS срещу Чадха (1983 г.) обявява „законодателното вето" с концептуална резолюция за противоречащо на Конституцията. Оттогава всяко подобно действие виси в сива конституционна зона: за да породи изпълнима последица, Конгресът би трябвало да приеме съвместна резолюция (joint resolution), която да подлежи на президентски подпис или преодоляване на вето с две трети – мнозинство, с което противниците на войната не разполагат. Тръмп почти сигурно ще оспори авторитета на мярката дори ако тя мине и през Сената, накъдето сега се отправя.

Самата война, чийто 96-и ден съвпадна с вота, обяснява защо републиканската дисциплина се пропуква. На 28 февруари американски и израелски изтребители започнаха да нанасят въздушни удари срещу иранския режим – около 900 удара за 12 часа срещу ракетни комплекси, противовъздушна отбрана, военни бази и ръководство. CENTCOM съобщи, че стратегически бомбардировачи B-2 Spirit, B-1B Lancer и B-52 Stratofortress са поразили укрепени балистични съоръжения, докато военни кораби изстрелваха „Томахоук", а сухопътните части използваха установки HIMARS. Паралелните израелски „обезглавяващи" удари убиха върховния лидер аятолах Али Хаменей; неговият наследник, по сведения ранен, оттогава не се е появявал публично. Иран отвърна с около 170 балистични ракети и заяви, че е поразил четири американски бази – Ал Удейд в Катар, Али ал Салем в Кувейт, Ал Дафра в ОАЕ и щаба на Пети флот в Бахрейн.

Това, което започна като светкавична деградираща кампания, се изроди в позиционна обмяна на удари без изход. Към 3 юни американските сили нанесоха удар по комуникационна кула на Корпуса на стражите на ислямската революция на остров Кешм, прехванаха ирански ракети и дронове и поразиха ирански танкер близо до Ормузкия проток; Иран на свой ред насочи огън към американските бази и Пети флот и проведе тринадесет атаки срещу израелски сили в Южен Ливан. Затварянето на Ормузкия проток оказва – по думите на регионални наблюдатели – все по-непосредствен натиск върху световните пазари. Именно тази безизходица, а не внезапно пробудена законова съвест, движи републиканското отстъпничество: както призна Ашли Хинсън, продължаването на войната отвъд „следващите няколко седмици" се превръща в „политически пасив" пред междинните избори. Фицпатрик формулира публичната версия по-благородно – „трябва да пазим света в безопасност, но трябва и да спазваме закона", – докато спикерът Майк Джонсън предупреди, че резолюцията ще „отслаби" преговорната позиция на Тръмп, а Браян Маст я заклейми като „глупаво политическо гласуване".

Американски сенатор Блументал е оптимист, че САЩ ще отговорят положително на спешния призив на Зеленски за ПВО

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският сенатор Ричард Блументал изрази оптимизъм, че Белият дом ще даде положителен отговор на официалното запитване, изпратено от украинския президент Володимир Зеленски във връзка с критичния недостиг на системи за противовъздушна отбрана.

Призивът, изпратен директно до президента Доналд Тръмп и Конгреса на САЩ, подчертава спешната нужда от оказване на подкрепа с оглед на непрекъснатите въздушни удари през последните седмици на пълномащабната война в Украйна, съобщи местното издание Hromadske.

По време на брифинг в столицата Киев сенатор Блументал подчерта, че макар да не може да говори от името на администрацията, той има сериозни очаквания, че тя ще откликне на призива за помощ.

„Не мога да говоря от името на администрацията. Ние сме членове на Конгреса. Но се надявам и имам очакване Америка да отговори положително на това искане. Вече сме го правили преди. И трябва да го направим отново в бъдеще, защото това буквално опира до спасяването на човешки животи“, заяви той.

Сенаторът посочи конкретно въздействието на масираната атака, извършена през нощта срещу 24 май, с което подчерта, че настоящата ситуация изисква незабавни действия. Според него Украйна изпитва отчаяна нужда от прехващачи, съвместими със зенитно-ракетните комплекси Patriot. Според Блументал както Конгресът на САЩ, така и екипът на президента Тръмп трябва да дадат приоритет на тези доставки, за да гарантират сигурността на страната.

Коментирайки писмото на украинския държавен глава, сенаторът го описа като красноречив и професионален. „И трябва да кажа, че писмото много ясно и умело излага този апел, както и благодарността към американците за всичко, което сме направили до този момент“, добави той.

В своя спешен призив Зеленски предупреди за критично изчерпване на активите за противовъздушна отбрана и подчерта, че настоящата ситуация изисква бърз и ефективен отговор от Вашингтон.

Украинският президент изрично поиска допълнителни ракети Patriot PAC-3, както и оборудване за ПВО, с което да защити своята страна от ежедневните въздушни удари.

В писмото се обръща внимание и на някои трудности при получаването на американско оръжие по програмата PURL. Зеленски отбелязва, че директното обръщение, едновременно към президента и Конгреса, е необичайна стъпка, наложена от настоящата извънредна ситуация.

По време на своето посещение в Киев сенатор Блументал изтъкна бързото развитие на украинските технологии в сферата на отбраната, след като разгледа местно предприятие за безпилотни системи. Размишлявайки върху визитата си, Блументал отбеляза, че темпото на иновациите е забележително, заявявайки: „Америка трябва да стане по-гъвкава и адаптивна. Украинците буквално ни преподават уроци всеки божи ден.“

Сенаторът подчерта, че войната е достигнала исторически повратна точка, в която безпилотните системи, които варират от въздушни през сухопътни до подводни, са се превърнали в решаващата технология на съвременното бойно поле.

Надграждайки предишните усилия на Конгреса за укрепване на украинската отбрана, наскоро сенатор Роджър Уикър подчерта нуждата от стабилна военна помощ в свое обръщение към Сената. Републиканецът произнесе силна реч, с която подкрепи Киев и отправи остри критики по адрес на руския президент Владимир Путин, като призова съюзниците да не му вярват.

Уикър заяви, че Путин се „подиграва с мирния процес“, изтъквайки най-мащабната въздушна атака от началото на войната като доказателство, че Кремъл не се интересува от истински преговори. Той описа руския държавен глава като „диктатор с десетилетия кръвопролития по ръцете си“ и посочи, че е необходимо САЩ да продължат своята подкрепа за Киев, укрепвайки неговата противовъздушна отбрана и способности за нанасяне на удари в дълбочина, с което да демонстрират пред Путин, че военните му цели остават непостижими.

Исторически разрив сред демократите в САЩ при гласуването на оръжейните продажби за Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.

40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.

36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.

„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.

Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.

„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.

Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.

Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.

Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.

7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.

Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.

Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.

Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.

По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.

Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.

Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.

Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.

Секретен доклад на демократите: Политиката за Газа е струвала изборната загуба на Харис.

🇺🇸🗳️🇮🇱 Вътрешен доклад на Националния комитет на Демократическата партия (DNC), чието съдържание е официално засекретено, посочва стратегията на администрацията на Байдън спрямо войната в Газа като ключов фактор за загубата на Камала Харис на президентските избори през 2024 г.

Според репортаж на Axios, висши служители на партията са стигнали до заключение, че подкрепата за Израел е довела до значителен отлив на гласове сред младите хора и прогресивното крило на демократите. Данните от партийния одит, описван като „чиста загуба“ (net-negative) в електорален план, потвърждават опасенията, че безусловната помощ за израелското правителство е отчуждила критични групи избиратели в ключови щати.

По време на кампанията Харис се опитваше да поддържа баланс между демонстрация на солидарност с Израел и призиви за прекратяване на огъня, но отказа публично да се разграничи от политиката на президента Джо Байдън. В наскоро публикуваните си мемоари „107 дни“ тя признава, че администрацията е трябвало да бъде по-критична към начина, по който премиерът Бенямин Нетаняху провежда войната. Харис разкрива още, че в лични разговори е настоявала пред Байдън за повече емпатия към цивилните в ивицата Газа, но признава, че възприемането на американската подкрепа като „празен чек“ за Израел е нанесло щети на нейната кандидатура.

Активисти от IMEU Policy Project, участвали в консултации с DNC при изготвянето на анализа, обвиняват висшето ръководство на Демократическата партия в умишлено укриване на доклада. Според тяхната позиция, представена от говорителя Хамид Бендаас, оповестяването на изводите е критично важно преди междинните избори, за да се коригира политическият курс.

От Националния комитет на демократите обаче отричат, че резултатите се крият по политически причини, като официалният аргумент е желанието да се избегне публично разсейване от настоящата работа на кандидатите. Говорителят на комитета Кендъл Уитмър потвърди провеждането на стотици срещи за целите на одита, но отказа да навлиза в детайли относно конкретните констатации за конфликта в Близкия изток.

Хаос по време на минута мълчание за Чарли Кърк в Камарата на представителите

🇺🇸 Минутата мълчание в Камарата на представителите на САЩ в памет на консервативния активист и медийна фигура Чарли Кърк прерасна в хаос, след като републиканци и демократи влязоха в спор.

Докато всички депутати бяха изправени мълчаливо, за да възпоменат жертвата, републиканският представител Лорън Бобърт от Колорадо поиска да бъде произнесена молитва на глас.

„Мълчаливите молитви дават мълчаливи резултати“, заяви тя, с което си навлече освирквания от демократите, част от които започнаха да крещят за училищната стрелба с трима ранени по-рано днес в Колорадо.

Републикански представител Ана Паулина Луна от Флорида се изправи и започна да крещи обидни думи срещу демократите, което накара председателят Майк Джонсън да отправи призив за спазване на реда.

По-рано в сряда тя написа в социалните мрежи, че е „уморена от реториката, която тази развалена Камара и корумпираните медии са породили“.

„Това е отвратително“, заяви републикански представител пред POLITICO, изразявайки възмущение от създалата се ситуация.

Бившият американски президент Джими Картър почина на 100-годишна възраст.

🇺🇸 Джими Картър, 39-ият президент на САЩ, чиято визия за “компетентно и състрадателно“ правителство го изстреля в Белия дом, почина на 100-годишна възраст дома си в Плейнс, Джорджия, в неделя, потвърди “Центърът Картър“.

Новината беше съобщена за първи път от Atlanta Journal-Constitution, малко преди “Центърът Картър“ организацията с нестопанска цел на покойния президент, да направи съобщение на X. „Нашият основател, бившият президент на САЩ Джими Картър, почина този следобед в Плейнс, Джорджия,“ гласи публикацията на организацията.

Смъртта на Картър последва смъртта на съпругата му Розалин на 19 ноември 2023 г. Тя почина на 96-годишна възраст заобиколена от семейството си в дома на Картър в Плейнс, само дни след като беше приета в хоспис.

Самият покоен бивш президент беше постъпил в хоспис през февруари 2023 г. Картър оцеля години наред, след като беше отстранено „малко парче“ от черния му дроб в началото на август 2015 г. и по-късно същия месец обяви, че има рак на черния дроб, който се е разпространил в тялото му.

Освен това бившият президент загуби баща си, брат си и двете си сестри от рак на панкреаса. Майка му имаше рак на гърдата, който по-късно също се разпространи в панкреаса.

Джейсън Картър, внук на бившия президент, обяви през май, че вярва, че неговият дядо е “в края“ на житейския си път. Но бившият президент издържа много по-дълго.

Подробностите за погребението все още се планират, но Центърът Картър обяви, че той ще бъде погребан в Плейнс след обществени церемонии във Вашингтон, окръг Колумбия, и Атланта, като семейството на починалия заяви, че насърчава даренията за фондацията “Центърът Картър“ вместо цветя.

Единственият мандат на тихия и спокоен лидер в Овалния кабинет бе помрачен от икономически спад у дома и кризата със заложниците в Иран.

Джеймс Ърл Картър младши е роден през 1924 г. в Плейнс, фермерски град. Неговият баща е бил фермер, произход, който му е помогнал да възпита любов към земята – и работниците и хората от по-ниската класа, които я обработват – която ще го следва през целия му личен и професионален живот.

Картър си проправя път извън Плейнс и след посещение във Военноморската академия на САЩ, той служи като подводничар във флота малко след Втората световна война, като в крайна сметка достига чин лейтенант.

След като завършва академията през 1946 г., той се жени за Розалин Смит, също родом от Плейнс.

След като бащата му умира през 1953 г., Картър подава оставка от военноморската си комисия и се завръща при корените си и Розалин в Плейнс. Младият мъж поема ръководството на семейната ферма, докато Розалин управлява компания за доставки на фермени продукти в техния малък град в Джорджия.

Не след дълго обаче Картър отново напусна земеделските ниви, този път започвайки кариера в политиката, която ще му осигури най-високия пост в нацията само след 14 години.

Картър печели изборите за Сената на Джорджия през 1962 г. и след неуспешна кандидатура за губернатор през 1966 г. той става губернатор на щата през 1971 г.

Картър израства до национален лидер на Демократическата партия и печели президентските избори през 1976 г. срещу президента Джералд Форд, яхвайки вълна от народно недоволство срещу бившия президент Ричард Никсън – и помилването, което Форд му е предоставил.

Докато беше в Белия дом, Картър установи пълни дипломатически отношения с Китай и води преговорите за сключване на договор за ядрено ограничаване със Съветския съюз. В страната той ръководи няколко усилия за опазване, показвайки същата любов към природата като президент, както и като млад фермер в Плейнс.

Той посочва договорите за Панамския канал и споразуменията от Кемп Дейвид, донесли мир между Египет и Израел, като някои от най-големите си лични постижения.

„Фокусирахме се върху мира“, каза той пред The ​​Washington Post през 2014 г. „Никога не сме изстреляли куршум или сме хвърлили бомба върху някого“.

Но мирът невинаги се поддържаше лесно и усещането за липса на сила в справянето с враговете вероятно е допринесло за едностранчивото му поражение през 1980 г. от Роналд Рейгън.

Последните 14 месеца от неговото президентство бяха доминирани от кризата със заложниците в Иран. След революцията в страната новото правителство взе 52 американски заложници. Картър така и не успя да върне задържаните американци или да дори да стигне до преговори за тяхното освобождаване. С очевидно пренебрежение Иран най-накрая ги освободи, след като бяха държани 444 дни – в същия ден, когато Картър напусна поста.

И въпреки че Картър създаде министерствата на образованието и енергетиката, които оттогава станаха популярни мишени за републиканците, енергийната криза в цялата страна също навреди на мандата му. Кадри от газопроводи и високи цени на бензина са основополагаща характеристика на почти всеки документален филм или дискусия от края на 70-те години.

Вътрешните и външни проблеми накараха сенатор Тед Кенеди да предприеме рядката стъпка да предизвика Картър за номинацията за президент на Демократическата партия. Въпреки че Картър оцеля в тази битка, той нямаше толкова късмет през ноември 1980 г., когато Роналд Рейгън взе 44 щата и спечели президентството.

След като напусна президентския пост, Картър, който е автор на 28 книги, бе обявен за изтъкнат професор в университета Емори в Атланта и основа “Центърът Картър“, който се фокусира върху националната и международната обществена политика. Картър каза пред Асошиейтед прес, че е имал “най-добрите времена“ в живота си след създаването на организацията през 1982 г.

„Това красиво място на Земята, което е установило морални и етични стандарти, илюстриращи каква трябва да бъде суперсила като Америка“, заяви Картър за центъра през октомври.

Животът му след президентството беше белязан от много видима отдаденост на службата, но също и от поредица от понякога противоречиви ходове, докато продължаваше да навлиза във външните работи, особено що се отнася до израелско-палестинския конфликт.

Картър се срещна с ръководството на палестинската терористична групировка Хамас през 2009 г. и 2015 г. Той порица Израел за операциите му срещу Хамас през 2014 г., като заяви, че “няма оправдание в света за това, което Израел прави“.

Спомняйки си за ръчния труд от младостта си в Плейнс, Картър често е виждан да работи като доброволец и да набира средства за Habitat for Humanity, помагайки за изграждането на домове за нуждаещите се.

Картър беше удостоен и с Нобелова награда за мир през 2002 г. Освен това той беше член на The Elders, група от независими глобални лидери, които вече не са в политиката, чиито редици включваха също президента на Южна Африка Нелсън Мандела, президента на Ирландия Мери Робинсън и секретаря на ООН - Генерал Кофи Анан.

В свободното си време Картър, дълбоко религиозен човек, който служи като дякон в баптистката църква Maranatha of Plains, обичаше да лови риба, да бяга и да работи с дърво.

Картър е наследен от четирите си деца, 11 внуци и 13 правнуци.

Хронология

• 1953 г. – Работи в собствената си ферма в Плейнс, Джорджия, и управлява Carter’s Warehouse, компания за семена и доставки за ферми с общо предназначение.
• 1962 г. – Печели изборите за Сената на щата Джорджия.
• 1966 г. – Кандидатира се за губернатор и губи от Лестър Мадокс.
• 3 ноември 1970 г. – Кандидатира се за губернатор за втори път и печели.
• 12 януари 1971 г. – Встъпва в длъжност като 76-ия губернатор на Джорджия.
• 1974 г. – служи като председател на кампанията на Националния комитет на Демократическата партия за изборите за Конгрес през 1974 г.
• 12 декември 1974 г. – Официално обявява своята кандидатура за президент на Съединените щати.
• 2 ноември 1976 г. – Избран за 39-ия президент на Съединените щати.
• 20 януари 1977 г. – Тържествено встъпване в длъжност.
• 26 март 1979 г. - На церемония във Вашингтон, окръг Колумбия, Египет и Израел официално подписват мирен договор, слагащ край на 31-годишна война между тях. Успешните споразумения от Кемп Дейвид са един от акцентите на президентството на Картър.
• 4 ноември 1979 г. – Посолството на САЩ в Техеран, Иран, е щурмувано и персоналът му е взет за заложници. Неспособността на Картър да договори успешно освобождаването на заложниците се превръща в основна политическа отговорност. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 г., в деня на встъпването в длъжност на Роналд Рейгън.
• 1982 г. – Става професор в университета Емори в Атланта.
• 1982 г. – Основава “Центърът Картър“ в Атланта, в партньорство с университета Емори. Инициативите на “Центърът Картър“ включват наблюдение на международни избори, борба с болестите в развиващите се страни и търсене на международен мир. Едно от ключовите постижения на “Центърът Картър“ е почти изкореняването на болестта гвинейски червей от повече от три милиона случая през 1986 г. до 14 случая през 2021 г.
• 9 август 1999 г. – Получава Президентския медал на свободата, най-високото отличие за цивилен американски гражданин.
• 14 май 2002 г. – В реч, произнесена в Куба, Картър очертава своята визия за подобряване на търговските отношения между Съединените щати и Куба. Речта се предава на живо и нецензурирана по кубинската държавна телевизия.
• 11 октомври 2002 г. – Печели Нобеловата награда за мир.
• 17 април 2008 г. – Среща се с лидерите на Хамас в Кайро, Египет. Представители на правителството на САЩ и Израел възразяват срещу срещата на Картър, тъй като и двете правителства класифицират Хамас като терористична организация.
• 15 септември 2009 г. – Картър предизвиква полемика със забележки в NBC Nightly News за президента Барак Обама. Картър казва: „Огромна част от интензивно демонстрираната враждебност към президента Обама се основава на факта, че той е чернокож, че е афроамериканец.“
• 27 август 2010 г. – Картър преговаря за освобождаването на американския гражданин Айалон Махли Гомес. Гомес беше затворен в Северна Корея, след като влезе нелегално през януари 2010 г. „По искане на президента Картър и за хуманитарни цели, г-н Гомес беше амнистиран от председателя на Националната комисия по отбрана Ким Чен-Ир, се посочва в изявление на “Центърът Картър“.
• 26 април 2011 г. – Посещава Пхенян, Северна Корея, за преговори за облекчаване на напрежението между Северна и Южна Корея, придружен от бившия финландски президент Марти Ахтисаари, бившия норвежки министър-председател Гро Харлем Брундтланд и бившия президент на Ирландия Мери Робинсън.
• 7 юли 2015 г. – Публикувана е автобиографията му „Пълен живот: Размисли на деветдесет“.
• 20 август 2015 г. – Картър провежда пресконференция, за да обяви, че лекарите са открили петна от меланом по мозъка му и той ще бъде подложен на лечение.
• 6 декември 2015 г. – Картър обявява, че според последното му сканиране на мозъка с магнитен резонанс ракът му е изчезнал.
• 12 ноември 2019 г. – Бившият президент се подлага на операция за облекчаване на натиска върху мозъка му, причинен от кървене от скорошни падания, според “Центърът Картър“. Освободен е по-късно същия месец.
• 18 февруари 2023 г. – В изявление “Центърът Картър“ казва, че бившият президент ще започне да получава хосписни грижи в дома си в Джорджия.
• 1 октомври 2024 г. – Картър навърши 100 години, ставайки първият президент, направил това. Президентът Джо Байдън отправи поздрави за рождения ден и изрази възхищението си от своя предшественик, а хиляди деца направиха картички, за да отбележат повода.

Камала Харис: Винаги ще отстоявам правото на Израел да се защитава

🇺🇸🗳️ Камала Харис прие номинацията на Демократическата партия на партийния конгрес в Чикаго, което я превърна в официалния кандидат на демократите на тазгодишните президентски избори в САЩ, които ще се проведат на 5 ноември.

„В името на американците, като тези, с които съм израснала, хора, които работят усърдно, преследват мечтите си и се грижат един за друг, в името на всички онези, чиито истории могат да бъдат написани само в най-великата нация в света, приемам вашата номинация да стана президент на Съединените щати“, каза 59-годишната Харис в реч пред въодушевените присъстващи.

„В продължителната борба между демокрацията и тиранията, аз знам къде съм и знам къде е мястото на Съединените щати", заяви тя, цитирана от Ройтерс и БТА, и обвини съперника си, републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп, че се подчинява на диктатори.

Харис описа изборите на 5 ноември като „ценна, мимолетна възможност да преодолеем горчивината, цинизма и миналите битки на разделението. Това е възможност да се начертае нов път напред."

Тя многократно подчерта разликите между себе си и Тръмп. „Само си представете Доналд Тръмп без ограничители", каза тя.

Харис обеща, че ако стане президент, ще стои редом със съюзниците от НАТО и ще подкрепя Украйна.

В речта си тя изтъкна, че сега е време за прекратяване на огъня между Израел и "Хамас" и за сделка за освобождаване на заложниците в Газа.

„Винаги ще отстоявам правото на Израел да се защитава", каза Харис, като добави, че "това, което се случи в Газа, е ужасна трагедия".

„Президентът Байдън и аз работим, за да прекратим тази война по такъв начин, че Израел да е в безопасност, заложниците да бъдат освободени, страданието в Газа да свърши и палестинският народ да може да реализира правото си на достойнство, сигурност, свобода и самоопределение“, подчерта Камала Харис.