🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира войната в Ливан, описвайки я като „незначителна“. По време на среща с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в кулоарите на срещата на върха на Г-7 във Франция, той сподели, че е отправил предложение към Израел, според което Сирия може да се „заеме“ с Хизбула.
„Ако Израел не може да свърши работата, без да избие всички останали, Сирия трябва да я свърши“, подчерта Тръмп по време на двустранната среща с катарския лидер. Той разкри, че е предложил на Израел „да остави Сирия да се погрижи за Хизбула“, като е изразил мнението си, че те „биха се справили по-добре“.
Тръмп призна, че не одобрява последния израелски удар срещу Хизбула в нейния бастион в предградията на южен Бейрут, тъй като е бил нанесен „два часа преди подписването на споразумение“ с Техеран. Тойо оцени напрежението между Израел, Ливан и Хизбула като „незначителна война“ и добави, че Хизбула „постоянно надига глава“.
Тръмп също така заяви, че не е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху и подчерта, че двамата имат „страхотни отношения“, но допълни, че той „може да прекалява“.
🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.
В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.
Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.
Ходът на атаката
Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.
Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.
„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт
Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:
февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.
Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.
Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.
Пореден тест за Дамаск
Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.
Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.
В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.
🇸🇾 Преходната власт в Сирия освободи 28 бойци от Отрядите за защита на жените (YPJ) – изцяло женска милиция в състава на ръководените от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), попаднали в плен по време на сблъсъците през януари. Предаването, оповестено от губернатора на провинция Хасака Нур ал-Дин Ахмед пред кюрдската медия Rudaw, е най-масовото освобождаване на жени, откакто започна размяната на военнопленници, и идва в момент, когато вливането на кюрдските структури към Дамаск се движи по условия, поставени с военна сила в началото на годината.
„Днес 28 задържани жени от Отрядите за защита на жената (YPJ) бяха освободени от правителството на Сирия и тази стъпка беше предприета като част от усилията за укрепване на стабилността и социалния мир в региона", заяви губернаторът. Предаването е извършено в град Шадади, разположен в южната част на Хасака. Според списък с освободените, публикуван от свързаната с SDF новинарска агенция ANHA, някои от тях са на възраст под 18 години.
По думите на губернатора досега по силата на споразумението са пуснати около 1300 бойци на SDF, докато кюрдската администрация е върнала стотици бойци в редиците на новото правителство в Дамаск. „Усилията ще продължат, докато никой не остане в затвора", увери Ахмед и добави, че предстои освобождаването на нова група бойци, което се координира в момента, както и че се работи интензивно по окончателно уреждане на въпроса със задържаните.
Размяната беше договорена няколко седмици след сблъсъците от януари, като част от мерките за изграждане на доверие между Дамаск и SDF. Самият процес обаче не е израз на равнопоставен диалог, а последствие от военен обрат. На 13 януари силите на преходната власт започнаха настъпление срещу SDF, което за броени дни достигна от източната селска провинция на Алепо до Ракка, Дейр ез-Зор и Хасака, обхващайки цялата територия на Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия (Рожава). На 18 януари преходният президент Ахмед ал-Шараа обяви – с посредничеството на специалния пратеник на Белия дом Том Барак – рамково примирие, по силата на което Ракка и Дейр ез-Зор преминаха под директен военен и политически контрол на централната власт в Дамаск, а цивилните институции в Хасака бяха интегрирани в нейните структури.
Освобождаването на задържаните се вписва официално в изпълнението на знаковото споразумение от 10 март 2025 г. между командващия SDF Мазлум Абди и Ал-Шараа, което предвижда вливане на кюрдските милиции и граждански институции в сирийската държава и уреждане на спорните въпроси чрез диалог. Този рамков документ обаче остана блокиран през цялата 2025 г. и крайният му срок настъпи без резултат. Преценил, че съотношението на силите се е изместило в негова полза, Ал-Шараа пристъпи към по-твърдо предефиниране на условията. Според оценка на Middle East Institute и на Middle East Council on Global Affairs рамката на мартенската договорка на практика е изместена от по-строгите условия, наложени на кюрдите след офанзивата през януари.
Освобождаването на женските бойци от YPJ има тежест, която надхвърля самото събитие. Женските отряди представляват идеологическото ядро на проекта в Рожава – еманципацията на жената е вписана в самата му политическа доктрина – и тъкмо затова съдбата им е сред най-болезнените възли в преговорите за мир. Споразумението от март 2025 г. предвиждаше женска бригада да се включи към Министерство на отбраната, а кюрдски женски организации в Кобани настояват YPJ да получи изрично признание в бъдещата конституция на Сирия. В тази рамка предаването на задържаните жени е едновременно хуманитарен жест и сигнал за това каква форма ще приеме интеграцията.
Дали този ход бележи искрено разведряване, или премерена отстъпка в хода на капитулация – личи не от реториката, а от хронологията. Освобождаването на жените от YPJ беше многократно отлагано: предвиденият за 29 май етап в Алепо беше забавен, а връщането на тленните останки на загинали бойци на SDF остана неизпълнено. С оглед на всичко това освобождаване на жените в Шадади изглежда по-малко като спонтанна добра воля и повече като избирателно отварян лост, който Дамаск задейства и спира според хода на по-широките договорки. В по-дългосрочен план размяната на задържани е видимата валута на процес, чийто залог е поглъщането на кюрдското самоуправление в североизточна Сирия от централната власт на Ал-Шараа – процес, чиито условия бяха пренаписани не на масата за преговори, а с настъплението от януари 2026 г.
🇹🇷⚓️ На 18 май в акваторията край град Урла в провинция Измир, турският амфибиен щурмови кораб TCG Anadolu проведе демонстративна фаза от учението Efes-2026, в рамките на която едновременно бяха разгърнати корабна безпилотна авиация и амфибиен десант.
Дронът Bayraktar TB3 беше изведен на полетната палуба с вътрешния асансьор на кораба след предполетна подготовка, ударни вертолети AH-1W Super Cobra изпълниха учебни излитания и кацания, а транспортен SH-70 Seahawk проведе задачи по превоз на личен състав. Турски морски пехотинци извършиха десант от море към суша с бронираните десантни машини ZAHA (Zırhlı Amfibi Hücum Aracı) – местно разработена платформа, проектирана постепенно да замени американските AAV-7 в състава на турските амфибийни части. Турското министерство на отбраната публикува кадрите с изявление, че „Efes-2026 продължава успешно, вдъхвайки увереност у съюзниците и страх у противниците“, подчертавайки скоростта, координацията и готовността на силите, участващи в операцията от море към суша.
Демонстрацията от 18 май е част от Efes-2026 – мащабно съвместно общовойсково учение с бойни стрелби, провеждано между 20 април и 21 май в района Доганбей, Сеферихисар, Измир. В него участват общо 10 388 военнослужещи, от които 1305 са от съюзнически и партньорски държави. Списъкът на 50 участващи страни включва широк кръг държави-членки на НАТО (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Полша, Швеция и други съюзници), но и партньори извън Алианса (Азербайджан, Грузия, Казахстан, Пакистан, Япония, Катар, Египет и Бразилия). Ръководенето на учението е поверено на Командване „Егейска армия“ със щаб в Измир.
Демонстрацията на борда на TCG Anadolu затвърждава тригодишния процес, при който корабът преминава от експериментална концепция към оперативно използваем носител на безпилотна авиация. На 14 февруари, по време на учението Steadfast Dart 2026 в Балтийско море, Bayraktar TB3 извърши първия известен в рамките на НАТО удар по морска цел с прецизни боеприпаси, изстреляни от палубата на амфибиен щурмови кораб. Тогава апаратът порази надводна цел с два управляеми боеприпаса MAM-L и впоследствие кацна автономно на палубата. Според производителя Baykar, в рамките на същата поредица от изпитания TB3 е изпълнил 232 автономни полета от палубата на кораба при силен вятър, снеговалеж и температури под нулата. Натрупаният практически опит позволи на турското командване да третира корабната безпилотна авиация в Efes-2026 не като демонстрация на концепция, а като интегриран елемент от стандартен амфибиен сценарий.
В рамките на учението турската отбранителна индустрия демонстрира и останалите ключови компоненти от модела на собствената си екосистема. Мрежата за противовъздушна отбрана „Стоманен купол“ (Çelik Kubbe) беше представена чрез зенитно-ракетните комплекси Siper, Hisar-A, Hisar-O и Sungur. Дронът Bayraktar Akıncı изпълняваше задачи по разузнаване и наблюдение, докато сценарии с рояци бяха проиграни с камикадзе дроновете KARGU. Паралелно с оперативната част на учението беше проведено и индустриално изложение, на което бяха показани платформи в напреднал етап на разработка, сред които изтребител пето поколение Kaan, реактивен учебно-боен самолет Hürjet и стелт дрон Anka-3.
Геополитическото послание на учението е насочено преди всичко към Източното Средиземноморие и Егейско море. Маневрите се провеждат срещу гръцкия остров Самос, където Анкара дълги години оспорва гръцките претенции за морска юрисдикция извън териториалните води. По данни на гръцките медии, в същия период гръцкото командване организира церемония на острова, на която нови части от специалните сили получиха „зелени барети“ – символичен ход с оглед на турската военна дейност в непосредствена близост. Паралелно турското правителство придвижва законодателни инициативи в рамките на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), насочени към разширяване на турските претенции във вътрешни и териториални води в Егейско море. NAVTEX-известията, издавани по време на учението, отново се припокриха с гръцки морски декларации – практика, която постепенно се превърна в постоянен елемент на оперативното съперничество между двете държави.
Особено показателно е първото съвместно участие на двата съперничещи либийски лагера – Правителството на националното единство (подкрепената от ООН власт в Триполи) и Либийската национална армия (базирана в Източна Либия, начело с маршал Халифа Хафтар). Макар ограничено по мащаб, то има своя дипломатически характер, а не толкова чисто военен такъв. И двете страни изпратиха личен състав и военноморски елементи под турска координация, въпреки че формално продължават да се намират в конфликт относно легитимност на националното командване в Либия. Месец по-рано същите сили участваха в учението Flintlock-2026 в Сирт, отново с посредничество от Турция, която постепенно се утвърждава като основен координатор между двата либийски лагера – процес, който частично измества влиянието на Русия и Египет, традиционно свързвани с подкрепа за Либийската национална армия. Турската дейност в Либия следва логиката на меморандума за морските зони от 2019 г. между Анкара и тогавашното Правителство на националното съгласие – документ, непризнат от ЕС и Гърция, но постепенно укрепван чрез съвместни турско-либийски инициативи.
За първи път след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. в подобно учение взимат участие и сирийски военни. Това маркира нов етап от процеса, чрез който Дамаск, под управлението на преходната власт на Ахмад ал-Шараа, постепенно преминава от международна изолация към ограничено включване в турската архитектура за регионална сигурност. Делегацията му присъства въпреки вътрешните трудности, сред които продължаваща интеграция на кюрдските сили на североизток, сектантско насилие в крайбрежния регион и израелски натиск на юг. Самото присъствие на страната на Efes-2026 е фактическо оперативно признание от страна на широк кръг участници, сред които САЩ, Германия и Франция, че Дамаск след края на Асад е фактор, с който регионалните и западните структури са готови прагматично да взаимодействат.
Контингентът на Азербайджан, включващ подразделения на специалните сили, пристигна още в средата на април и се превърна в едно от най-видимите чуждестранни участия в маневрите. Това потвърди тенденцията, при която след втората война в Нагорно Карабах и връщането на азерския контрол над региона двустранният формат „Шуша“ постепенно се трансформира в дълбока оперативна интеграция между двете страни. Подобна динамика се наблюдава и при тюркския блок в Централна Азия – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан – които все по-често участват в турски формати вместо тези на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия. Участието на Япония и Швеция подчертава още повече разширяващия се периметър на военно-политическото влияние на Турция – едновременно към Индо-Пасифика и Северна Европа.
На 20 и 21 май учението завърши с т.нар. Ден на официалните наблюдатели – формат, в който министри на отбраната и началници на генерални щабове от участващите държави наблюдаваха финалните стрелби и пълномащабния амфибиен десант. Финалната фаза послужи едновременно като оперативна демонстрация и витрина за турската военна индустрия – сектор, който през последните години устойчиво увеличава износа към държави от Персийския залив, Северна Африка, Централна Азия и Латинска Америка. Сценарият включи координация между палубна безпилотна авиация и наземни средства за ПВО, симулирано отразяване на амфибийна контраатака и стрелби по въздушни цели от системата „Стоманен купол“.
В стратегически план Efes-2026 действа едновременно като оперативно учение, дипломатически инструмент и демонстрация на индустриална мощ. На военно ниво то нормализира интегрирането на палубна безпилотна авиация в амфибийни сценарии – модел, който се следи внимателно от други страни с леки самолетоносачи, като Италия, Испания, Великобритания и Япония. На дипломатическо ниво Анкара използва присъствието на 50 държави, включително двата либийски лагера и Сирия след Асад, за да наложи Измир като алтернативен център на стратегическа тежест в Източното Средиземноморие, паралелно с командването на НАТО в Неапол и Норфолк. На индустриално ниво съвместната демонстрация на „Стоманен купол“, Bayraktar TB3 и Anka-3 е директно търговско предложение към наблюдаващите държави от Залива, Северна Африка и Централна Азия.
В дългосрочен план турският модел, при който TCG Anadolu се превръща в носител на безпилотна авиация за средни флотове, е част от широка трансформация на регионалната сигурност – такава, в която амфибийната проекция на сила е все по-малко зависима от тежки самолетоносачи и все повече от хибридни платформи с интегрирано безпилотно покритие.
🇮🇱⚔️🇸🇾 Артилерийски части на Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха обстрел по покрайнините на сирийската община Джамла в басейна на река Ярмук, западната част на провинция Дераа. Според данни на местен кореспондент са отчетени поне 4 попадения на снаряди в близост до селскостопански площи и жилищни квартали, което е довело паника сред местното население.
Няма данни за жертви или съществени материални щети. Обстрелът съвпада с отчетено засилване на полетите на израелски разузнавателни дронове над южна Сирия през последните дни и се вписва в серия от инциденти, документирани в провинциите Дераа и Кунейтра от началото на годината.
В дните преди обстрела израелски сухопътни войски навлязоха в зоната на Вади ал-Рукад в близост до Джамла с два основни бойни танка „Merkava“ и два бронирани автомобила. Маневрите бяха ограничени по своя обхват и проведени под прикритието на разузнавателни дронове. Това е поредната в серия инфилтрации, регистрирани в региона след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Те бяха представени от израелското командване като оперативни мерки за сигурност в коридора покрай линията на разединение, преминаваща по билото на Голанските възвишения.
Действията на израелските войски в южна Сирия попадат под забраните на Споразумението за разединение от 1974 г. Сключено след войната от Йом Кипур, то установява буферна зона между въоръжените сили на Израел и Сирия, наблюдавана от мисията на ООН за наблюдение на разединението (UNDOF). От декември 2024 г. Израел обяви едностранно, че е освободен от своите задължения по споразумението с аргумент, че сирийската страна (правителството на Асад) вече не съществува. Министерство на външните работи в Дамаск многократно настоя за пълно изтегляне на израелските войски от територията на Сирия и за намеса на международната общност, определяйки израелските мерки като нелегитимни и без основание в международното право.
Сирийският режим падна на 8 декември 2024 г. след светкавична офанзива на ислямистка коалиция, водена от Хаят Тахрир аш-Шам (HTS) на Ахмед ал-Шараа. Това отвори оперативен прозорец, използван от Израел още в първите часове. Неговите военновъздушни сили проведоха масирани удари (по различни оценки над 400 през първите две седмици) по сирийски военни цели: складове за ракети, арсенал от химическо оръжие, авиобази, морски флот в провинция Латакия, зенитно-ракетни комплекси от ПВО и научно-изследователски центрове, с цел системно заличаване на стратегическите способности на сирийската държава още преди консолидацията на новата власт. Едновременно с това израелските сухопътни войски окупираха планината Хермон, навлязоха в буферната зона от 1974 г. и провинциите Кунейтра и Дераа, разширявайки своя контрол с няколкостотин кв.км. сирийска територия.
Преходното правителство на ал-Шараа, признато с различни уговорки от Турция, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и редица западни столици, не разполага с нужните военни способности, за да противодейства. През май 2025 г. президентът Доналд Тръмп се срещна с ал-Шараа в Рияд, след което обяви, че облекчава санкциите, наложени от САЩ по силата на „Закона Цезар“, позволявайки привличането на инвестиции за реконструкция от държавите в Персийския залив.
През същата година правителството в Дамаск установи дипломатически контакт с Тел Авив с посредничество от САЩ и ОАЕ – преговори, чиито резултати остават ограничени именно в резултат на едностранното разширяване на израелското присъствие. Сирийската армия, реконструирана от състава на доскорошни ислямистки фракции, притежава ограничени сухопътни войски, без оперативна авиация и противовъздушна система след ударите на Израел от декември 2024 г.
Югозападна Сирия, включваща провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, концентрира специфичен демографски и политически профил, от който Израел се възползва оперативно. Друзката общност в Сувейда влезе в открит конфликт с централната власт през юли 2025 г. В отговор израелски изтребители нанесоха въздушни удари по сгради в централната част на Дамаск, обявени като защита на „братския друзки народ“. Сунитското население в Дераа, някога опора на революцията от 2011 г., поддържа смесени отношения с правителството на Шараа. Това позволява на израелските служби за сигурност да изграждат местни мрежи от информатори и въоръжени групи в граничната ивица, аналогични на онези, поддържани в южен Ливан до 2000 г. чрез „Армията на южен Ливан“.
Доктринално израелските операции в Сирия следват модела на „превантивна сигурност“ (preventive security), при който косвените рискове – потенциална повторна активация на проирански групи, концентрация на тежко въоръжение от страна на правителството в Дамаск, инфилтрация на ислямистки групировки – се третират като актуални заплахи, които изискват едностранно реагиране. От декември 2024 г. досега документираните случаи включват удари с дронове срещу конвои, артилерийски удари срещу погранични общини, среднощни операции с малки по численост специални части, арести на сирийски граждани в близост до буферна зона, унищожаване на земеделска инфраструктура с булдозери и многократни въздушни патрули. Сегашният инцидент в Джамла се вписва без отклонение в тази оперативна линия.
Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията в региона се групират по три оси:
Задълбочаване на текущия модел: непрекъснати ограничени операции, изграждане на постоянна военна инфраструктура на Израел в южна Сирия и постепенно превръщане на буферната зона в разширената израелска територия за сигурност.
Официализиране с договор: преходната власт на ал-Шараа приема ограничена форма на нормализация в замяна на изтегляне на израелските войски до основната линия от 1974 г. – сценарий, активно подкрепян от Белия дом и обвързан с паралелни преговори между Дамаск и друзкото ръководство в Суейда.
Открит въоръжен сблъсък: ескалация след инцидент с цивилни жертви в сунитските райони на Дераа или загуба на Израел, довела до реакция от Дамаск въпреки ограниченията във военния капацитет, обостряне на конфликта Дамаск–Суейда може напротив да даде на Израел повод за разширена намеса в защита на друзите. Текущата пропорция на силите и приоритетите на правителството в Дамаск, като международно признание, икономическо възстановяване) правят първите два сценария значително по-малко вероятни от третия.
Артилерийският удар по Джамла не е изолиран инцидент, а елемент от структурирана политика за едностранно изграждане на разширена зона за сигурност от Израел на сирийска територия, стъпваща върху разбирането, че държавата след падането на Асад нито е способна, нито е готова да наложи сигурността по установената линия на разединение. Споразумението от 1974 г. формално остава в сила, но реално е преодоляно от регистрираните практики, на които международната общност отговаря с дипломатически призиви и опити за посредничество – отсъствие на правоприлагане, което реално абсорбира израелските нарушения и ги прави новото оперативно статукво в южна Сирия.
🇮🇱🤝🇸🇨 Генерал-майор Гасан Алян от израелските отбранителни сили (IDF) е посетил село Рима в околията на град Катана, разположен в западната част на провинция Риф Дамаск, съобщават местни медии, които публикуваха кадри от обяд между израелския командир и придружаващите го военни с жители на селото.
Източници от източните склонове на планината Хермон потвърдиха пред телевизия Syria TV, че израелският генерал от друзски произход, който преди три месеца беше назначен на поста координатор по въпросите на друзката общност в Сирия и Ливан, е посещавал многократно региона, а някои визити не са били оповестени предварително.
Според репортажа, честите работни пътувания на представители от израелската армия до селищата в Джабал ал-Шейх пораждат противоречиви реакции сред местното население, като част от жителите ги определят като провокативни.
Позицията „Координатор по друзките въпроси в Близкия изток“ е наскоро сформирана длъжност в израелската армия. Експерти разглеждат назначението в рамките на стратегията за укрепване влиянието и ангажираността на еврейската държава към друзкото малцинство в съседните Сирия и Ливан.
Предишни съобщения показват, че Алян е натоварен с изготвянето на план, позволяващ на сирийски граждани от друзската общност да получават официални разрешителни за работа на територията на Израел, минавайки ежедневно границата между двете страни.
Генерал-майор Гасан Алян е един от най-високопоставените офицери от друзки произход в историята на Израел и първият командир на пехотната бригада „Голани“, чийто произход е различен от еврейски – назначение, което в момента на извършването му беше считано за акт със значими политически и военни последици в страната.
🇯🇴💥🇸🇾 Военновъздушните сили на Йордания поразиха най-малко пет цели в южната сирийска провинция Суейда през изминалото денонощие, съобщава сирийската държавна телевизия, според която ударите са засегнали село Шахба и складови обекти в град Урман, които според изявленията са били използвани от нелегални мрежи за трафик на каптагон и контрабанда на оръжие.
Генералният щаб на Въоръжените сили на Кралство Йордания описа операцията като „възпираща" и настоя, че ще продължи да действа „изпреварващо и решително" към всяка заплаха по северната граница на Кралството.
Местни източници, цитирани от АФП, твърдят, че сред поразените обекти присъства помещение, определено от държавната телевизия в Дамаск като „щаб със складирани оръжия и наркотици под контрола на бунтовнически групи". Сирийската обсерватория за човешки права съобщи, че един от ударите е попаднал в близост до клон на местните сили за сигурност. Официалното комюнике, публикувано от йорданския щаб, не посочва използваните средства, но предишната подобна операция беше проведена в периода 23-25 декември 2025 г. от изтребители и ударни хеликоптери – почерк, съвместим с представените от АФП щети.
Суейда е възлова точка, тъй като значителна част от провинцията, включително самият областен център Суейда и районите около Шахба, се намират извън ефективния контрол на правителството в Дамаск. След размириците от миналия юли шейх Хикмат ал-Хиджри изгради де факто автономна администрация и обединен военен фронт, известен като „Национална гвардия", в който участват около 40 местни групировки. Правителството в Дамаск не може да въвежда своите сили за сигурност в провинцията по силата на негласни договорености, подкрепени от израелския натиск. Така операции срещу трафика на наркотици, провеждани от преходната власт, се спират на административната граница на провинция Суейда, докато Йордания намира за по-евтино да удря складовете в дълбочина, отколкото да чака разрешение от страна на Сирия, което не идва.
В същото време сирийското министерство на вътрешните работи обяви, че Дирекцията за борба с наркотиците е провела серия от акции в околностите на столицата Дамаск. В местността Ранкус, разположена по границата с Ливан, оперативни звена са пресекли пратка, тръгнала от Ливан и насочена транзитно през Сирия към съседни държави. Иззети са около един милион таблетки каптагон и един килограм хашиш и са задържани трима души, участвали в мрежата. Втора акция в Джарамана е довела до арест на едър трафикант, а трета е разкрила скрита фабрика за каптагон със суровини и оборудване – управителят на обекта е предаден на съдебните органи.
Всичко това се вписва в трайна оперативна тенденция, в рамките на която сирийските власти отчетоха поне 205 акции срещу трафика на каптагон през първото тримесечие на годината, в рамките на които бяха конфискувани около 10 млн таблетки каптагон. От падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. до септември 2025 г. са демонтирани 7 индустриални лаборатории и са претърсени 23 склада, с 200 милиона иззети хапчета.
Като цяло след падането на бившия режим са затворени 15 промишлени линии и 13 складови бази, повечето от които се намират в зони, които до декември 2024 г. се намираха под контрола на 4-та дивизия на Сирийската арабска армия – основният държавен спонсор на производството на каптагон по време на династията Асад.
Аман и Дамаск формализираха своите координирани усилия след като властта беше поета от правителството на Ахмад Ал-Шараа. През април съвместна разузнавателна операция на двете държави доведе до изземването на близо един тон сурова паста каптагон на граничен пункт „Джабер" – количество, достатъчно за производството на около 5,5 милиона таблетки. Подобни съвместни акции продължават да обхващат маршрути към Персийския залив и Ирак, но не покриват анклавите, които остават извън сирийската юрисдикция.
Точно тази празнина обяснява избора на Аман да нанася удари. Провинция Суейда се превръща в логистичен възел за остатъците от каптагонната индустрия в страната, тъй като съчетава три предимства за трафикантите: близост до границата с Йордания, локални въоръжени структури извън контрола на Дамаск и липса на риск от проверка. След сблъсъците през юли част от складовите мощности, разпръснати по крайбрежието и границата с Ливан, се преместиха именно в южните провинции, където политическата защита на местните милиции спира достъпа на централните органи.
Тази нова реалност донесе след себе си конкретни последици – властите в Аман дадоха сигнал, че не смятат да чакат формализиране на сирийската архитектура в Суейда и ще продължат да действат силово през границата, без да провеждат открита координация с местните въоръжени фракции. Дамаск предлага мълчаливо одобрение за тези удари, тъй като те поразяват именно играчите, с които сирийската държава не е способна да се справи сама – но плаща цената на накърнен суверенитет, който и без това е оспорван от Израел в южните провинции. За мрежите в Ранкус и хъбовете в южните региони е налице двоен натиск: разкрити логистични коридори към Ливан и едновременно изложени на въздушни удари тилови складове в Суейда.
🇸🇾 Министерството на вътрешните работи на Сирия съобщи, че петима души са били арестувани по обвинение в заговор за бомбена атака срещу еврейска религиозна фигура в Дамаск. Твърди се, че клетката е свързана с подкрепяната от Иран терористична групировка Хизбула.
Израелската обществена телевизия „Кан“, както и репортажи в Сирия и Саудитска Арабия, посочиха мишената като равин Михаил Хури.
В официално изявление ведомството посочи, че силите за сигурност са наблюдавали жена, докато се опитва да „постави взривно устройство пред дома на религиозна фигура“ в близост до църква в района „Баб Тума“ в сирийската столица. Силите за сигурност са се намесили, за да обезвредят устройството, като са арестували и петимата членове на клетката.
„Предварителното разследване разкри връзката на клетката с ливанската Хизбула, както и че нейни членове са преминали специализирано военно обучение в чужбина“, включително за боравене с експлозиви, се казва още в изявлението. От министерството допълниха, че разследването продължава.
Телевизия „Кан“ цитира неназован източник от сирийското ръководство, според когото случаят доказва как Дамаск защитава еврейската общност. Източникът отбеляза, че Иран и Хизбула се опитват да подкопаят стабилността в Сирия, включително чрез подстрекаване към пропалестински протести.
През последните години бяха регистрирани няколко заговора за убийства на равини в Близкия изток, най-значимият от които беше отвличането и убийството на равин Цви Коган от движението „Хабад“ в ОАЕ през 2024 г. 28-годишният равин в ОАЕ с израелско и молдовско гражданство, изчезна в Дубай, а тялото му беше открито няколко дни по-късно в емиратския град Ал Айн, на границата с Оман.
ОАЕ осъдиха на смърт трима заподозрени за убийството – Олимпи Тоирович, Махмуджон Абдурахим и Азизбек Камлович – и тримата узбекски граждани, арестувани в Турция.
Освен това през януари 2025 г. Баку осуети ирански заговор за убийството на азерския равин Шнеор Сегал. Според докладите Иран е вербувал грузински наркотрафикант, който е трябвало да убие Сегал и да атакува център за еврейско образование. Грузинският гражданин и неговият азерски съучастник бяха арестувани и обвинени в заговор за извършване на терористичен акт.
🇺🇦🤝🇸🇾 Украинският президент Володимир Зеленски се срещна с президента на Сирия Ахмед ал-Шараа в Дамаск, с когото обсъди сътрудничество в сферата на сигурността, хранителни доставки и широките регионални връзки. Това стана ясно от съобщение на официалната страница на Зеленски в X.
„Споразумяхме се да работим заедно, за да осигурим повече сигурност и възможности за развитие на нашите общества“, написа той, добавяйки, че е благодарен за „думите на уважение към нашия народ“.
Президентът описа визитата като част от „активната дипломация“ на Украйна за укрепване на сигурността и икономическия обмен межуд двете страни. Той посочи, че са подготвени няколко съдържателни формата за следващите преговори и представи това като част от усилията в подкрепа на мирното развитие на региона.
След разговорите с Ал-Шараа, Зеленски заяви, че двете правителства са се съгласили да работят съвместно за създаване на „повече сигурност и възможности за развитие“ за двете общества. Той добави, че лидерите са обсъдили ситуацията в региона, перспективите за нейното подобряване и хора на войната между Русия и Украйна, а същевременно благодари на Сирия за подкрепата.
Зеленски изтъкна силния взаимен интерес към обмен на опит в сферата на отбраната и сигурността. Голяма част от разговора беше фокусирана в ролята на Украйна като надежден доставчик на хранителни продукти и върху възможните съвместни стъпки за укрепване на продоволствената сигурност в целия регион.
Зеленски каза, че двете страни са разгледали и текущите енергийни и инфраструктурни предизвикателства пред Сирия. Той допълни, че Киев е готова да работи с Дамаск, така че „възможностите на нашите държави и народи да нарастват“, сигнализирайки за намерението си да укрепи практическото сътрудничество отвъд политическия диалог паралелно с разширяването на украинското присъствие в сферата на дипломацията в Близкия изток.
Срещата изглежда отваря пътя за официално подновяване на двустранните отношения. Украйна и Сирия постигнаха съгласие те да бъдат възстановени, след като Зеленски се срещна с временния президент Ахмед ал-Шараа в Ню Йорк – първа подобна среща от посещението на Башар ал-Асад в Киев за разговори с Виктор Янукович на 2–3 декември 2010 г.
Двете страни първоначално установиха дипломатически отношения през 1992 г., но Сирия ги прекъсна през 2022 г. с признаването на квазидържавите ДНР и ЛНР от режима на Башар ал-Асад. Зеленски заяви, че двете страни са се съгласили да изградят отношенията , стъпвайки върху взаимно уважение и доверие. Освен това Украйна изрази готовност да подкрепи сирийците по пътя им към стабилност.
🇮🇱⚔️🇱🇧 Снимки, публикувани от израелски военнослужещи, показват необичайна колекция от пленено оръжие в Ливан – сред стандартните автомати и муниции се открояват германски щурмови пушки StG 44 от Втората световна война и набор от хладни оръжия, шеговито описан като „арсенал на пиратски крал".
Присъствието на StG 44 в региона не е историческа аномалия. През 1964 г. Източна Германия продаде 4500 броя от тази пушка на Сирия заедно с боеприпаси, а Чехословакия добави още 10 000 „самозарядни пушки", сред които StG 44, с 500 000 патрона, според данни на The National Interest.
С натрупване на по-съвременно въоръжение те бяха поставени в дългосрочно съхранение, докато през 2012 г. сирийски бунтовници от бригада Ал-Тавхид публикуваха видео със скривалище от StG 44, от които са пленили 5000 броя от оръжеен склад в Алепо. В продължение на 4 години пушките бяха редовно заснемани в бой при различни сирийски фракции, включително Ислямска държава и кюрдски милиции, съобщи Forgotten Weapons. Към 2017 г. обаче дефицитът на специфичния боеприпас калибър 7,92x33 мм доведе до срив в цените на черния пазар и изчезването на оръжието от активните бойни зони.
От сирийските оръжейни пазари „щурмгеверите" са намерили пътя си към Ливан – маршрут, по който минава широк спектър въоръжение. Израелските военни изземват системно оръжие от позиции на Хизбула в южната част на страната от началото на операциите там. При специална изложба на заловеното въоръжение армията показа 2700 щурмови пушки и 2860 други огнестрелни оръжия, включително снайперски винтовки, иззети от позиции на групировката, съобщи Times of Israel.
🇦🇪🇸🇾 Обединените арабски емирства осъдиха това, което определиха като „безредици, вандализъм и нападения" пред посолството на страната и резиденцията на ръководителя на дипломатическата мисия в Дамаск.
В изявление министерството на външните работи на ОАЕ призова Сирия да изпълни своите задължения за подсигуряване на сигурността в периметъра на посолството и персонала му, да разследва инцидента и да подведе извършителите под отговорност.
Репортер на Ройтерс разказа за десетки протестиращи, събрали се пред посолството на ОАЕ в сирийската столица по обяд вчера, като някои от тях скандирали „ционисткото посолство".
Служител от силите за сигурност заяви, че инцидентът е възникнал, след като част от протестиращите се откъсват от по-голяма демонстрация в подкрепа на Палестина, провеждана на близкия площад „Омаяди", и е опитала да нахлуе в посолството.
„Силите за вътрешна сигурност ги възпряха и овладяха ситуацията", каза служителят, говорил при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да дава изявления пред медиите.
Сирийското външно министерство не се позова пряко на инцидента, но посочи в официално съобщение, че заема „твърда и непоколебима позиция" срещу всяко нападение и опит за приближаване до дипломатически мисии и посолства.
Демонстрации срещу Израел се провеждат из цяла Сирия, след като тази седмица Кнесетът прие закон, въвеждащ смъртно наказание за палестинци, осъдени за смъртоносни терористични атаки.
ОАЕ нормализира отношенията си с Израел с Авраамовите споразумения от 2020 г. въпреки че на моменти отношенията остават обтегнати през последните години.
🇸🇾🇱🇧 Сирийските власти започнаха мащабна операция за разбиване на мрежата от тунели по границата с Ливан, използвани за контрабанда. Акцията съвпада с нарастващите въпроси относно това как Хизбула успява да попълва арсенала си въпреки понесените по-рано загуби.
Ходът на Дамаск идва в момент, когато подкрепяната от Иран групировка продължава ежедневно да извършва ракетни обстрели срещу Израел. Това поражда съмнения относно източника на оръжейните ѝ запаси, за които се смяташе, че са до голяма степен унищожени при предишни кампании.
Експерти твърдят, че Хизбула е успяла да възстанови частично военния си капацитет с текущи контрабандни операции през слабо охраняваната граница между Сирия и Ливан. Те добавят, че групировката е получила и значителни количества оръжия от бивши складове на сирийската армия след падането на режима на Башар ал-Асад.
В неделя министерството на отбраната на Сирия обяви откриването и затварянето на два тунела на границата с Ливан, които според ведомството са били използвани от „ливански милиции“ за контрабандни дейности.
В изявление за държавната новинарска агенция SANA медийният офис на министерството съобщи, че части на армията са открили тунелите в рамките на 24 часа по време на операции по сигурността в граничните райони.
Впоследствие тунелите са били запечатани от компетентните органи, добави министерството, без да уточнява характера на контрабандните материали. Към момента няма официален отговор от ливанска страна.
По-рано този месец ливанският президент Жозеф Аун и сирийският му колега Ахмед ал-Шараа постигнаха съгласие по време на телефонен разговор да засилят координацията между двете държави, особено по темата с граничния контрол и осуетяването на пробиви в сигурността, се посочва в официално комюнике.
Границата между Ливан и Сирия се простира на около 375 км и включва голям брой неофициални пунктове, които често са използвани за нелегален трафик на хора, стоки и оръжия. Това принуждава и двете страни да засилят военното си присъствие в района.
🇩🇪🤝🇸🇾 Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че Германия и Сирия работят по амбициозна цел за завръщането на 80 процента от сирийците, пребиваващи в момента в Германия, в родната им страна в рамките на следващите три години.
Изявлението последва среща на високо ниво в Берлин със сирийския президент Ахмед ал-Шараа, на която двамата лидери изразиха оптимизъм, че подобрените условия в Сирия могат да проправят път за мащабно завръщане на бежанците.
Мерц определи цифрата като очакване, споделено между Берлин и Дамаск и заяви, че ситуацията в Сирия се е „променила фундаментално“ повече от година след края на гражданската война. Той подчерта, че тази промяна изисква германските власти да преразгледат статута на закрила, предоставен на сирийски бежанци по време на конфликта.
„Гледайки напред към следващите три години, както президентът Шараа изрази надежда, се очаква около 80% от сирийците, живеещи в момента в Германия, да се завърнат в родината си“, отбеляза канцлерът.
Предложеният мащаб на завръщанията бележи значителна повратна точка в подхода на Европа към една от най-големите бежански групи на континента, създадени от сирийската война. Почти един милион сирийци потърсиха убежище в Германия в разгара на конфликта, като много от тях междувременно се интегрираха в работната сила и обществото.
Въпреки амбициозната цел, Мерц не очерта конкретен механизъм за постигане на тези завръщания. Той посочи, че процесът вероятно ще започне с лица, които вече нямат валидни разрешения за пребиваване, особено тези с присъди за престъпления, преди да се разшири в по-широк план.
В същото време Мерц призна, че завръщането няма да бъде универсално, тъй като Германия има интерес да позволи на конкретни групи да останат – конкретно квалифицирани работници като лекари и болногледачи, които играят важна роля на германския пазар на труда.
Президентът Шараа приветства инициативата и изтъкна потенциалната роля на завръщащите се сирийци в реконструкцията и възстановяването на родината им след повече от десетилетие на гражданска война. Той изтъкна продължаващите разговори с германските власти за установяване на рамка за „кръгова миграция“, която да позволи на сирийците да се движат между двете страни, без да се отказват окончателно от живота, който са изградили в Германия.
Предложението обаче повдига сложни въпроси относно неговата постижимост. Въпреки че официални лица от Германия посочват подобрените условия в Сирия, опоненти на инициативата твърдят, че продължават да са налице огромни предизвикателства пред инфраструктурата и опасения за сигурността, които усложняват мащабните завръщания, особено в рамките на предложения тригодишен период.
Планът е знак за сериозна политическа промяна в Германия, където правителството обвързва все по-тясно следвоенното развитие в Сирия със своята вътрешна миграционна стратегия, докато дебатите за това колко бежанци искат или могат да се завърнат, продължават.
🇮🇱 Премиерът Бенямин Нетаняху обяви от Северното командване на Израелските отбранителни сили (IDF), че е наредил допълнително разширяване на буферната зона в Южен Ливан. В изявление, направено след оценка на обстановката с министъра на отбраната, началника на генералния щаб и командирите на бригадите, Нетаняху заяви, че целта е „окончателно осуетяване на заплахата от нахлуване" и отдалечаване на ракетния и противотанковия огън на Хизбула от израелската граница.
„Решени сме да променим ситуацията на север из основи", заяви премиерът, цитиран от Times of Israel.
Нетаняху очерта три буферни зони, създадени от началото на конфликта: в Сирия – от връх Хермон до река Ярмук, в Газа – в повече от половината от територията на ивицата, и в Ливан – зоната, чието разширяване е наредено сега. IDF са разгърнали допълнителна дивизия (162-ра) в Южен Ливан за тази цел. Министърът на отбраната Израел Кац заяви, че армията ще контролира зона до река Литани – около 30 км северно от границата – докато заплахата от Хизбула не бъде отстранена, предаде Al-Monitor.
Изявлението идва в момент на значителна ескалация на северния фронт. Хизбула е изстреляла 600 ракети, снаряди и дронове в рамките на 24 часа – шесткратно увеличение спрямо предишната дневна средна стойност от около 100, съобщи IDF. Нетаняху призна, че групировката „все още има остатъчна способност" да обстрелва Израел, и заяви, че дискусиите с командирите са били фокусирани върху начините за нейното премахване. Същевременно премиерът твърди, че 150 хиляди ракети и снаряди на Хизбула са унищожени и че хиляди бойци на организацията са ликвидирани – IDF оценява над 750 убити оперативни лица на Хизбула в Ливан от 2 март насам.
Загубите от ливанска страна продължават да растат. Ливанското министерство на здравеопазването заяви, че към 27 март загиналите от израелски удари в страната от 2 март надхвърлят 1110 души, сред които 118 деца, 79 жени и 40 здравни работници, предаде Al Jazeera. Близо 1 милион души, около 20% от населението на страната, са разселени. Израелската армия започна наземни операции в Южен Ливан на 16 март, а от 2 март провежда мащабна въздушна кампания, включваща удари по южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и южноливански градове като Набатие и Тир.
Разширяването на буферната зона повтаря исторически модел. По данни на Cyprus Mail и Al-Monitor, Израел е окупирал Южен Ливан между 1982 и 2000 г., поддържайки т.нар. „зона за сигурност" на дълбочина до 20 км. Нетаняху представя настоящата стъпка като коренно различна доктрина: не окупация, а „отбранителна буферна зона", но за критиците разликата е преди всичко терминологична. Хизбула отхвърли преговори, докато продължават бойните действия, съобщи TRT World.
🇸🇾 Системата за противодействие на ракети, артилерия и минохвъргачки (C-RAM) в базата Касрак в провинция Хасеке, Североизточна Сирия, беше активирана за прехващане на дронове, изстреляни от проирански милиции от Ирак. Това е първото потвърждение, че американски военни са били повторно разположени в базата в значителен брой – достатъчен, за да обоснове инсталация на сложна система за противовъздушна отбрана.
Касрак е най-голямата американска база в Сирия, разположена в северната част на провинция Хасеке, между Тел Тамер и Тел Бейдар, южно от магистрала М4. През февруари американската армия започна да се изтегля от обекта, като тежка техника, бронирани машини и личен състав бяха прехвърлени към съседния Иракски Кюрдистан, съобщи Al Jazeera на 23 февруари. Решението беше част от заповедта на президента Тръмп от 18 февруари за пълно изтегляне на всички американски войски от Сирия в рамките на два месеца. По данни на Kurdistan24 изтеглянето от Касрак беше предвидено да отнеме около 15 дни заради мащаба на базата и обема на военно оборудване.
Обратът дойде през март. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) съобщи за пристигане на нови военни сили – камиони с военно и логистично оборудване, насочени към Касрак. През следващите дни тя отчете серия от съвместни учения на коалицията и SDF с бойни стрелби, фокусирани върху симулиране на отговор на камикадзе дронове и методи за прехващане с наземни системи и напреднали технологии. SOHR отбеляза и разширяване на инфраструктурата на базата.
Повторното разполагане съвпада хронологично с ескалацията на войната с Иран, започнала на 28 февруари. Иракските шиитски милиции, обединени под чадъра на Силите за народна мобилизация (PMF), се включиха в конфликта с поредица от дронови и ракетни атаки по американски обекти в региона.
Целите включват посолството на САЩ в Багдад, консулството в Ербил и бази в Иракски Кюрдистан. Атаките прехвърлиха границата и към Сирия: на 23 март иракски милиции изстреляха ракети от Ал Рабиа, провинция Ниневия, по базата Хараб ал-Джир край Рмейлан в провинция Хасеке. Коалицията прехвана няколко дрона, насочени към същата база, на 3 март, а иранска ракета беше прехваната в небето над Камишли, според Enab Baladi.
Инсталирането на C-RAM в Касрак говори за нещо повече от символично присъствие. Системата Centurion, наземният вариант на морската система Phalanx, се разполага само там, където има концентрация на личен състав и техника, която да оправдае логистичните разходи. С други думи, базата не просто е отново заета, тя е укрепена за продължителна операция в условията на активна ракетна и дронова заплаха от територията на Ирак. Дали това значи окончателен обрат в планираното изтегляне от Сирия или временна мярка заради войната с Иран, предстои да разберем.
🇩🇪🇸🇾 Апелативният съд в Берлин започна процеса срещу бивш командир на милиция, близка с режима на бившия сирийски президент Башар ал-Асад. Той е обвинен в участие в бруталното преследване на демонстранти срещу режима по време на въстанието през 2011 г. и извършване на тежки нарушения и престъпления срещу цивилни граждани.
Обвинителният акт включва осем точки за престъпления срещу човечеството съгласно международното наказателно право. Прокурор Антония Ернст заяви, че подсъдимият, в качеството си на командир на т.нар. милиция „Шабиха“ в началото на протестите, е нареждал на своите бойци да бият мирни демонстранти и да ги задържат, преди да ги предадат на сирийската полиция и сили за сигурност, където те са били подлагани на мъчения и нечовешки условия в ареста.
„Обвиненията се отнасят до това, което е известно като престъпления срещу човечеството според международното наказателно право. Освен това, съгласно принципа на универсалната юрисдикция и тъй като заподозреният се е намирал в Берлин по време на ареста му миналата есен, Германия също притежава правомощие да преследва подобни престъпления“, добави Ернст.
Сирийският активист за човешките права Анвар ал-Буни приветства началото на процеса след дълги години разследване: „Разследването отне много време – над шест години от началото му. Радвам се, че стигнахме до този момент и се надявам скоро да видим присъда“, каза той и добави: „Радвам се, че процесът се води тук, в Германия. Първо, защото има закони, насочени към престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, и второ, защото разполагаме с независима съдебна система. Вярваме в справедливостта на германското правосъдие и вярваме, че всеки ще получи заслужените си права.“
Процесът е част от мащабните усилия на Германия за преследване на извършители на престъпления срещу човечеството извън нейните граници по силата на принципа на универсалната юрисдикция, което отразява нейния ангажимент за прилагане на международното право в случаи на тежки нарушения.
🇸🇾 Сирийските демократични сили (SDF) съобщиха, че висшият командир Хаджи Мохамад Набо, познат като Чия Кобани, е встъпил официално в длъжността заместник-командир на 60-а дивизия от сирийската армия. Стъпката е част от споразумение, сключено между командващия SDF Мазлум Абди и сирийския президент Ахмед ал-Шараа с посредничество от американския пратеник Том Барак.
В изявлението си SDF посочват, че назначението е елемент от процеса по преструктуриране на отношенията и интегриране на бойния потенциал на новата отбрана на Сирия, с цел обединяване на усилията и повишаване на оперативната ефективност. 60-а дивизия е ново подразделение, в което по силата на сделката се включват три бригади от състава на SDF, командвани от Авад ал-Джасем. Допълнително бригада от Кобани се включва към дивизия в провинция Алепо.
На 10 март Министерство на отбраната в Дамаск обяви Сипан Хамо, бивш командир на Отрядите за народна защита (YPG) и член на преговорния екип на SDF, за заместник-министър на отбраната по въпросите на Източния регион. Хамо отговаря за отбраната в източния регион Джазира и надзирава усилията по интеграция на бойците от SDF в редовната армия, съобщи Al Arabiya.
Споразумението сложи край на офанзивата, която новата власт предприе срещу SDF в началото на годината. По силата на 14-точково примирие, договорено чрез Вашингтон, SDF предаде на централната власт провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, всички гранични пунктове, петролните полета и лагери с пленници от Ислямска държава.
В замяна кюрдските сили запазиха правото да се интегрират в армията като отделни бригади и да съхранят степен на оперативна автономия в райони с кюрдско мнозинство, съобщи Al Jazeera. Главната дирекция за сигурност вече разположи свои части в Хасеке, Камишли и Айн ал-Араб (Кобани) като част от първата фаза на изпълнение на сделката, предаде Long War Journal.
Турция, която разглежда SDF като структурно свързани с ПКК, подкрепя интеграцията. Министерството на отбраната в Анкара заяви, че „няма друга опция" освен пълно включване на кюрдските сили в държавната структура по принципа „една държава, една армия", съобщи Turkish Minute. В същото време турската страна даде ясно да се разбере, че няма намерение да изтегля войските си от северната сирийска граница, докато кюрдски въоръжени части продължават да оперират в близост до нея.
Последователните назначения на фигури от SDF – Сипан Хамо на министерско кресло и Чия Кобани на ниво дивизия – са най-видимите индикатори, че интеграционният процес е преминал от фазата на преговорите в оперативно изпълнение. Въпросът, който остава без отговор, е доколко тази интеграция ще бъде същинска или формална – и дали Анкара ще я приеме, ако кюрдските бригади запазят реална командна верига, която е автономна от тази на Дамаск.
🇺🇸🇸🇾 Съединените щати са насърчавали новата власт в Сирия да обмисли изпращането на свои военни в Източен Ливан за подпомагане на усилията по разоръжаване на Хизбула. Това съобщи Ройтерс, като се позова на многобройни източници от сирийските власти и западни разузнавания.
Дамаск обаче подхожда предпазливо към подобна възможност, опасявайки се, че може да бъде въвлечен в широкия регионален конфликт и да провокира вътрешно религиозно напрежение.
Инициативата е част от нарастващия фокус върху ограничаване влиянието на шиитската групировка, която в началото на март атакува северен Израел, предизвиквайки израелска сухопътна операция в Южен Ливан. Според източниците, идеята за сирийско участие е обсъждана още миналата година между американски и сирийски дипломати, а впоследствие е била отново поставена на масата малко преди или непосредствено след началото на съвместните американско-израелски удари срещу Ислямска република Иран.
Общо 10 източника, сред които сирийски представители, западни дипломати и служители на разузнаването, потвърждават, че властите в Дамаск са обмисляли сериозно възможността за трансгранична операция, но все още не е взело окончателно решение. Според тях, Вашингтон дори е дал „зелена светлина“ за подобен ход в подходящия момент.
В същото време сирийските власти публично подчертават, че страната няма намерение да се намесва във войната. Президентът Ахмед ал-Шараа е уверил ливанското ръководство, че Дамаск уважава суверенитета на своя съсед и не възнамерява да предприема операции на негова територия. Сирия е засилила военното си присъствие в пограничните. райони, но определя тези мерки като отбранителни и насочени към контрол на сигурността.
Ливанските власти признават, че не са уведомени за подобни планове. Въпреки това, Бейрут продължава да води внимателна политика спрямо Хизбула, която разполага със значителен военен потенциал и подкрепа в някои прослойки от ливанското общество.
Основните опасения на Дамаск са свързани с риска от ирански ответни удари, както и с възможността от вътрешни размирици сред шиитското малцинство в Сирия. Според източници, подобна намеса би могла да подкопае усилията за стабилизиране на страната след години на конфликт.
Сирия дълго време доминираше в Ливан, поддържайки военно присъствие там до 2005 г. Всяка нова интервенция би могла да възобнови стари напрежения в регион, характеризиращ се със сложен религиозен и политически баланс.
Към момента няма окончателно решение, но според източници в сирийските воени кръгове възможността за намеса остава отворена, особено при евентуална ескалация между въоръжените сили на Ливан и Хизбула.
Сирия доминираше Ливан в продължение на дълги години по време на управлението на династията Асад и изпрати свои военни през 1976 г. по време на гражданската война (1975–1990) след покана от президента Сюлейман Франжие и контролираше политическия живот в страната след края на конфликта до изтеглянето си през 2005 г.
Евентуална сирийска намеса днес крие риск от разпалване на сектантско напрежение както в Сирия, така и в Ливан – две държави с изключително пъстра религиозна структура, съставена от сунити, християни, друзи и шиити.
В интервю за ливанската телевизия MTV, излъчено на 13 март, говорителят на сирийското министерство на отбраната бригаден генерал Хасан Абдел Гани заяви, че струпването на войски по границата е дефанзивна мярка. По думите му е налице високо ниво на координация с ливанската армия, тъй като президентът Ахмед ал-Шараа подкрепя утвърждаването на държавния суверенитет на Ливан върху цялата му територия.
Миналата седмица сирийската армия съобщи, че артилерийски снаряди на Хизбула са паднали в гранично село. От своя страна подкрепяната от Иран групировка заяви, че е отблъснала опит на израелската армия за проникване в Ливан от същия район. Израелски представители посочиха, че не разполагат с информация за подобна операция. В отговор сирийската армия заяви, че „обмисля подходящи варианти за предприемане на необходимите действия“.
🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха, че при въздушен удар в ливанската столица Бейрут е ликвидиран Зейд Али Джумаа – една от най-влиятелните фигури в командната структура на шиитската групировка Хизбула.
Според официално изявление на военните, Джумаа е заемал пост на ръководител на управлението на огневата мощ и е отговарял пряко за артилерийските операции в Южен Ливан. Под негово командване през последните години срещу територията на Израел са били изстреляни хиляди ракети, снаряди и дронове камикадзе.
Зейд Джумаа не е ново лице в редиците на Хизбула. Израелските служби го описват като ветеран с богат боен опит, натрупан включително по време на гражданската война в Сирия, където е воювал на страната на режима на Башар Асад.
В миналото той е бил командир на сектора Ал-Хиям. Израелските военни подчертават, че Джумаа е отговорен директно за смъртоносна засада от 28 януари 2015 г. в района на планината Дов. Тогава при нападение с противотанкова ракета загинаха двама израелски военни от елитната бригада „Гивати“.
Ликвидирането на Джумаа е пореден удар по оперативното командване на подкрепяната от Иран групировка. От IDF заявиха категорично, че ще продължат с „мощните удари“ срещу Хизбула, докато не бъде гарантирана сигурността на гражданите в Северен Израел.
„Няма да позволим на нито една терористична организация, действаща под егидата на иранския режим, да застрашава суверенитета на държавата,“ се казва в официалното изявление.
🏴 Al Furqan, централното медийно крило на Ислямска държава, публикува обръщение на говорителя на групировката Абу Худхайфа ал-Ансари, в което очертава нова оперативна рамка за терористичната групировка в Сирия и глобален мащаб.
В речта по повод Рамадан, ал-Ансари обяви началото на нов етап от сирийския конфликт и отрече легитимността на текущата власт в Дамаск. Остри критики бяха насочени към президента Ахмед ал-Шараа, който беше обвинен в продължаване на политиките на Башар ал-Асад и беше наречен „гранична охрана“ на Израел. Ислямска държава описа офанзивите на бунтовниците от декември 2024 г. като турско-американски театър, заради който Сирия се намира под управлението на „кръстоносци“.
Ал-Ансари интерпретира сблъсъците на Ислямска държава с групировки като Хаят Тахрир ал-Шам (бившия фронт Ан-Нусра) не като политическо съперничество, а като фундаментален конфликт между шериата и светския начин на управление. Той отправи призив към бойците от ислямистките групи към „покаяние“ и включване към редиците на Ислямска държава и предупреди сирийските мюсюлмани да не позволяват жертвите им от гражданската война да бъдат използвани за легитимиране на светски режим.
В международен план, говорителят на терористите изрично назова президента Доналд Тръмп и отправи призив за продължаване на джихада срещумеждународната коалиция, оглавявана от САЩ. Обръщението включва заплахи за нова вълна от нападения срещу държави от коалицията, като споменава Европа, Москва, Пакистан и Хорасан.
Ал-Ансари отделя специално внимание на клонове на ИД в Африка – в Сомалия, Мозамбик, Централна и Западна Африка, които получават похвали за устойчивостта, която са показали срещу САЩ, ОАЕ и местните християнски сили. Речта завършва с прогнозата, че след активизацията в Африка, Ирак и Сирия ще се превърнат в следващите решаващи бойни полета, които ще се окажат повратна точка за ислямския свят.
