Сирия арестува ръководителя на зариновото Подразделение 417 на Асад

🇸🇾⚖️ Сирийските власти арестуваха бившия полковник Ахмад Хабиб Али – една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на бившия режим на Башар ал-Асад, надзиравал производството на около 20 авиационни бомби със зарин, използвани срещу сирийски населени места в периода между 2013 и 2017 г. Министерство на вътрешните работи обяви ареста на 15 юли. Али е заловен в операция на силите за сигурност в крайбрежната провинция Латакия – родния регион на клана Асад и опора на бившия режим до самия му край.

Според изявление на министерството Али е ръководил Подразделение 417 – обект за химическо оръжие в района на столицата Дамаск, действал в структурата на Центъра за научни изследвания, където отговарял едновременно за складовете със зарин и производствените мощности. Предварително разследване сочи, че под негов надзор са произведени около 20 авиационни бомби, всяка от които с тегло 250 кг, заредени с нервнопаралитичното вещество, и именно те са били използвани при удари по сирийски градове и селища в периода 2013–2017 г. Ведомството определя задържания като една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на режима и уточнява, че разследването продължава: всички приписвани престъпления трябва да бъдат документирани, преди случаят да бъде предаден на съдебните власти.

Центърът за научни изследвания, в чиято структура е действало Подразделение 417, е дългодишен гръбнак на сирийската химическа програма – формално цивилна изследователска институция, която десетилетия наред намира място в санкционните списъци на САЩ и ЕС като разработчик на бойни отровни вещества и средства за тяхната доставка. Комплексът в Барзе край Дамаск беше сред целите на съвместните ракетни удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство през април 2018 г. в отговор на химическата атака в Дума.

Периодът, посочен в обвинението, съвпада с най-тежките години на химическата война на режима срещу собственото му население. През август 2013 г. ракети със зарин поразиха контролираните от опозицията предградия на Дамаск в Източна Гута и убиха над 1400 души по оценка на американското разузнаване и на правозащитни организации. Под заплахата от американска военна намеса Асад тогава се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие и предаде около 1300 тона декларирани бойни вещества, изведени от страната и унищожени под международен надзор. Атаките обаче не спряха – разследванията впоследствие приписаха на режима нови удари със зарин и хлор в годините след разоръжаването. На 4 април 2017 г. авиационна бомба със зарин уби десетки цивилни в Хан Шейхун; съвместният разследващ механизъм на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) и Организацията на обединените нации (ООН) посочи сирийските ВВС като извършител, а три дни по-късно САЩ отвърнаха, нанасяйки удар с 59 крилати ракети BGM-109 Tomahawk по авиобаза Шайрат, откъдето е излетял самолетът. Прозорецът в обвинението срещу Али (2013–2017 г.) по този начин покрива почти изцяло годините, през които Дамаск по собствената си декларация вече не притежаваше химическо оръжие.

Арестът се вписва в засилената кампания за търсене на отговорност след падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Правителството на Ахмед ал-Шараа задържа десетки бивши офицери и функционери за престъпления през годините на гражданската война, а по данни на Al Jazeera от април 2026 г. в страната се водят първите публични съдебни процеси. Успоредно с наказателната линия върви разоръжаването: новото правителство отвори за инспекторите на OPCW обекти, които бившият режим никога не декларира, и през май организацията съобщи, че в тях са открити десетки химически бомби и ракети, останали от арсенала на Асад. На 9 юли Изпълнителният съвет на OPCW върна на Сирия право на глас в организацията, което ѝ отне през 2021 г. заради отказа на Асад да декларира пълния обхват на програмата и заради повторна употреба на бойни отровни вещества; Сирия се превърна в първата държава членка, лишавана от глас в историята на конвенцията, отбелязва The National. Решението от 9 юли беше мотивирано със „съществена промяна в обстоятелствата“. Арестът в Латакия дойде едва шест дни по-късно.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) нарече ареста „важна стъпка в усилията за разследване и наказателно преследване на престъпленията, свързани с употребата на химическо оръжие“ – в изявление на директора ѝ Фадел Абдул Гани, разпространено от държавната агенция SANA. Абдул Гани подчерта, че значението на Али надхвърля това на полеви изпълнител именно заради ръководната му позиция, която той заема в структурата на центъра, и настоя отчетността да проследи цялата политическа и военна верига на командването – от тези, които са планирали и наредили атаките, до онези, които са ги надзиравали. Той призова разследването да върви в сътрудничество с OPCW и останалите международни механизми, така че доказателствата да се съхранят, а делата да отговарят на стандартите за независимост, безпристрастност и справедлив процес. Откритите през май недекларирани запаси според него показват, че става въпрос за организирана институционална програма, а не за действия на отделни лица.

Отвъд самия наказателен акт стойността на ареста се крие в знанието, което задържаният носи. Лице, което е отговаряло едновременно за производството и складовете, знае какво е произведено, къде е съхранявано и какво липсва от декларациите, които Дамаск години наред подаваше на OPCW – точно разликата между декларирано и намерено, която инспекторите очертаха с находките си от май. Показанията му биха могли да затворят част от тази сметка и да захранят както вътрешните дела, така и международни разследвания, за които настоява правозащитната мрежа.

Ал-Танф се задръсти от проверки след заловената оръжейна пратка за Хизбула.

🇮🇶🚛🇸🇾 Километрична колона от горивни цистерни и товарни камиони се точи през пустинята пред граничния пункт Ал-Танф – така изглежда в последните дни най-натовареният пункт на границата между Ирак и Сирия, задръстен от проверки, далеч по-щателни от рутинните. Опашката е видимата цена на затегнатия контрол след 7 юли, когато сирийските митничари извадиха от цистерна с мазут цял арсенал – поне стотина дрона, противотанкови и по всяка вероятност крилати ракети – тръгнал към ливанската Хизбула. Кадрите от опашката публикува на 20 юли израелският Alma Research and Education Center, който следи заплахите за Израел от северното направление. По неговата оценка извънредният режим на проверки е пряко следствие от разкритата контрабанда – и трудно ще се задържи дълго.

На записа се чува иракски шофьор, който се оплаква от дългите забавяния и необичайно щателните обиски, според „Алма“ това е знак, че сегашното ниво на контрол е изключение, а не продължение на досегашната рутинна практика. Същите кадри показват и защо задачата на проверяващите органи е така неблагодарна: десетки и стотици цистерни и камиони минават през Ал-Танф всеки ден, а колоната на видеото се губи чак към хоризонта. В този постоянен поток една-единствена машина с укрит под горивото товар е игла в купа сено – и тъкмо на това са разчитали организаторите на заловената пратка.

Самото залавяне Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви на 16 юли, 9 дни след операцията. Цистерната, официално регистрирана да превозва черен мазут, пътувала от Ирак към крайбрежното градче Баняс в сирийската провинция Тартус, когато при щателен обиск на ГКПП Ал-Танф митничарите открили под горивото плътно опакован товар: оръжието било увито в изолационни материали и потопено в мазута, така че нито служебните кучета да го надушат, нито бегъл оглед да го улови. Специализирана техника за сканиране на цистерни с течни товари почти липсва по маршрута – затова товарът минал безпрепятствено през няколко контролни пункта, преди да бъде спрян от сирийската страна на границата. Според Long War Journal, издание на Фондация за защита на демокрациите (FDD), шофьорът е заявил пред иракските власти, че служители на отсрещния иракски пункт Ал-Уалид са съдействали на контрабандата; самата цистерна била запечатана от иракските митници като рутинна пратка с гориво, с указание да не се отваря до крайно местоназначение.

Снимките, публикувани от сирийските власти, дават рядко подробен поглед към съдържанието. Анализът на „Алма“ изброява поне 100 дрона, макари с оптично влакно – способ за управление, неуязвим за електронно заглушаване – противотанкови управляеми ракети, включително иранската „Алмас“, копие на израелската „Спайк“, и най-вероятно крилати ракети от семейството „Паве“ – иранско далекобойно оръжие, познато от арсенала на шиитските милиции в региона. Бойните глави от типа на РПГ пристигнали фабрично подготвени за окачване под дронове – със специални електрически механизми за освобождаване и монтажни болтове, а не с импровизирани приспособления, познати от предишни находки. Тази серийна подготовка предполага индустриален процес зад пратката, а не занаятчийска работилница.

Предварителното разследване сочи въз основа на събраните на място доказателства, че товарът е трябвало да прекоси територията на Сирия и да бъде доставен „на терористичната милиция Хизбула“ в Ливан – думи, немислими допреди две години, когато групировката воюваше в Сирия за бившия режим на Башар ал-Асад. Шиитската групировка, въоръжавана и финансирана от Иран и определена от Държавния департамент на САЩ за чуждестранна терористична организация, отхвърли обвинението като „изфабрикувани разкази без каквато и да е основа, целящи да навредят“ на организацията, и заяви, че тя няма никаква дейност в Сирия. Багдад отговори със свое разследване: премиерът Али ал-Зайди разпореди създаване на висша следствена комисия от служители по сигурността и технически експерти, а Съвместното оперативно командване обяви, че ще работи със сирийските власти за изясняване на обстоятелствата, търсене на отговорност и укрепване на общата граница.

Разследването завари ал-Зайди насред собствената му кампания за разоръжаване. Той дойде на власт през май с програмата „оръжие само в ръцете на държавата“, а на 29 юни даде на всички въоръжени групировки ултиматум да предадат арсеналите си до 30 септември; най-твърдият отказ дойде именно от проиранските „Катаиб Хизбула“ – иракска групировка, отделна от ливанската съименница, но част от същата подкрепяна от Техеран мрежа, чиято логистика изплува на границата със Сирия. Твърдението на шофьора за съучастие на митнически служители насочва проверката не към пустинята, а към неговата гранична администрация и ще покаже дали обещаният държавен монопол върху оръжието стига и до митническите гишета.

Сухопътният коридор от Иран през Ирак и Сирия към Ливан десетилетие наред беше гръбнак на иранското снабдяване на Хизбула. Свалянето на Асад през декември 2024 г. превърна сигурен транзитен маршрут във враждебен: преходното правителство на Ахмед ал-Шараа преследва систематично маршрутите, които Иран някога ползваше безпрепятствено. Години наред оръжейните конвои се движеха под държавното прикритие на Дамаск и рискуваха единствено израелски удар от въздуха; днес същата пратка трябва да се укрива и от сирийските митничари на земята – затова пътува на дъното на цистерна с мазут, а не в охраняван конвой. Междувременно войната на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, прехвърли още тежест върху същата артерия – след като боевете смутиха корабоплаването през Ормузкия проток, движението на гориво от Ирак към крайбрежието на Сирия е осезаемо по-натоварено, а колкото повече цистерни минават границата, толкова по-плътно е прикритието за тази, която не превозва само мазут. От другата страна на веригата Хизбула има какво да запълва: групировката излезе от последната война срещу Израел с изтощен арсенал, примирието от 1 юни, договорено с посредничество от президента на САЩ Доналд Тръмп, вече бе многократно нарушено, а израелските удари по южните квартали на Бейрут на 7 и 14 юни показаха, че всяко ново превъоръжаване ще бъде посрещано с удари, не с дипломатически ноти.

Оттук и въпросът, който кадрите от опашката поставят по-остро от всяко комюнике: колко дълго Дамаск би могъл да поддържа този режим. Изчерпателната проверка на всяка машина по главната търговска артерия между две икономики означава опашки, недоволни превозвачи, оскъпен транспорт и нарастващ търговски и политически натиск за разхлабване на контрола; за сирийската икономика, чието гориво тече именно по този маршрут, ежедневното задръстване има цена. „Алма“ оценява като малко вероятно сегашното ниво на проверки да се запази във времето и наличните факти подкрепят тази преценка: ежедневният поток възлиза на десетки камиони, сканираща техника за течни товари почти няма, а методът на укриване е проектиран точно срещу наличните средства за контрол.

Прецедентът от времето на Асад тежи в същата посока: израелската авиация години наред удряше конвои и складове по този коридор, но ударите от въздуха не пресушиха потока – направиха го единствено по-скъп и по-предпазлив. Аритметиката на коридора е неумолима: щом една-единствена цистерна побира 100 дрона и десетки бойни глави, дори висок процент на прихващане оставя достатъчно пробиви за възстановяването на арсенала – контрабандистът трябва да успее веднъж, граничарят трябва да успява всеки път. Залавянето от 7 юли доказа волята на новата сирийска държава да пресича иранската логистика; способността ѝ да го прави постоянно тепърва ще бъде подложена на изпитание. Ако през следващите седмици опашките пред Ал-Танф се запазят или пунктът получи техника за сканиране на цистерни, режимът се удържа и цената му се плаща съзнателно; върне ли се потокът към обичайния си темп без нова техника, проверките са били разредени – и тогава въпросът, който „Алма“ оставя открит, застава с пълна сила: колко пратки вече са били минали и колко ще минат оттук нататък. Иран и Хизбула разбират тази сметка не по-зле от всеки митничар и много вероятно ще продължат да залагат на нея.

Сблъсъци в Азаз между Общата сигурност и командири на бивши протурски фракции.

🇸🇾🇹🇷 Призори в неделя, 19 юли, град Азаз в северната сирийска провинция Алепо осъмна под тревога. Патрул на вътрешните сили за сигурност беше обстрелян при опит да прекрати въоръжен сблъсък в града. В отговор властите разположиха значителни подкрепления, бронирана техника и военна полиция в кварталите и на ключовите входове на града.

Кадрите, разпространени в ранните часове на деня от местни канали, руската държавна медия RT на арабски език и други регионални издания, показват засилено присъствие на силите на „Общата сигурност“. Това е структурата, чрез която правителството на Ахмад аш-Шараа налага контрол в бившите зони на въоръжената опозиция. Инцидентът противопостави тази централизирана власт на командири от протурски фракции, които до падането на режима на Асад бяха част от Сирийската национална армия (СНА).

Според първоначалните данни, повод за напрежението е личен спор между военни командири, прераснал в престрелка в рамките на града. При намесата на патрул на вътрешната сигурност срещу него е открит огън – моментът, в който агресията се насочи директно срещу държавните институции. Фракции, свързани със СНА, мобилизираха свои привърженици по улиците в знак на протест срещу органите на реда. В едно от своите заглавия RT дори определи ситуацията като „подстрекаване към сблъсък със силите за сигурност“. Досега властите не са разкрили самоличността на стрелците, нито конкретни детайли за обстоятелствата. Липсва и официално потвърждение за жертви сред цивилното население или служителите на реда. Местни лидери и старейшини призоваха за спокойствие, за да се предотврати изпадането на града в спирала на беззаконие.

От своя страна, правителството представя събитията в различна светлина. Инцидентът съвпадна с мащабна операция на компетентните органи в Азаз и околностите му, насочена срещу мрежи за разпространение на наркотици. Тази кампания е част от усилията за справяне с трафика, който все по-осезаемо подкопава местната стабилност. Наличната информация не дава категоричен отговор дали въоръжените лица, стреляли по патрула, са бойци на фракциите, членове на наркокартели, или съвместяват двете роли. Засега държавната версия (сблъсък по време на антинаркотична операция) и тази на опозицията (ескалация по старата фракционна разделителна линия) съществуват паралелно, без независими източници да могат да потвърдят категорично една от тях. Безспорен остава единствено фактът кои са страните от двете страни на барикадата: държавният апарат за сигурност срещу въоръжени формирования и техните цивилни симпатизанти, свързани с бившите структури на СНА.

В миналото Азаз служеше като седалище на Сирийското временно правителство и административен център на протурския север – стратегическа зона, изградена и поддържана с подкрепата на Анкара от началото на операция „Щита на Ефрат“ през 2016 г. Градът дълго време бе и основен бастион на „Ал-Джабха аш-Шамия“ (Левантийския фронт). Тази фракция го държеше под почти пълен контрол и за разлика от Ал-Баб, Африн и други части на Северно Алепо, успяваше да го предпази от вътрешни междуособици. Парадоксът е, че именно в този традиционно спокоен град ескалацията прерасна в директен конфликт с държавната власт.

Оголената разделителна линия не е нова. Още преди падането на Асад, отношенията между групировката на аш-Шараа (тогава „Хаят Тахрир аш-Шам“ / HTS – водещата сила в офанзивата, свалила режима през декември 2024 г.) и протурските фракции от СНА бяха трайно обтегнати, стигайки на моменти до открити сражения. През есента на 2022 г. Трети корпус на СНА влезе в конфликт с дивизиите „Хамза“ и „Сюлейман Шах“ („Ал-Амшат“), подкрепени тогава от HTS, чиито колони навлязоха в Африн и Ал-Баб. По-късно, през лятото на 2024 г., вълна от протести заля именно Азаз, Африн и Ал-Баб. Те бяха насочени както срещу Временното правителство, така и срещу тогавашните опити за нормализиране на отношенията между Турция и режима в Дамаск.

След падането на режима HTS се саморазпусна, а аш-Шараа оглави Сирия като временен президент. През юли 2025 г. САЩ извадиха организацията от списъка си с терористични групировки. Съставеното на 29 март 2025 г. ново правителство обяви разпускането на СНА и интегрирането на нейните фракции в единните Сирийски въоръжени сили. Този процес премина неравномерно: на места чрез политически компромиси, при които бивши командири получиха офицерски чинове и постове, докато другаде интеграцията остана напълно недовършена.

Именно този дефицит на завършена интеграция проличава днес в Азаз. Макар престрелката да има локален характер и да няма потвърдени жертви, тя пренесе латентното напрежение между централната власт и протурските фракции в града, който най-дълго бе останал изолиран от подобни сблъсъци. Сливането на бившите структури на СНА с държавния апарат очевидно протича фрагментирано. Там, където то е само фиктивно, един битов спор между командири и рутинна полицейска намеса се оказват достатъчни, за да провокират въоръжена съпротива и открит уличен бунт срещу държавата. Фактът, че президентът аш-Шараа е принуден активно да балансира тези вътрешни търкания, пролича само дни по-рано: на 15 юли той смени началника на разузнаването, заменяйки Хусейн ас-Салама с Абдулкадер ат-Таххан. Според местни източници, този ход е опит за потушаване на съперничествата дори в тясното ядро на бившата HTS.

Сирия спря танкер с оръжие за Хизбула при Ал-Танф.

🇸🇾⚔️🇮🇷 Сирийските власти осуетиха опит за контрабанда на модерно оръжие за ливанската Хизбула, скрито в цистерна, пътувала към Баниас, пристанищен град на Средиземно море в провинция Тартус. Министерство на вътрешните работи в Дамаск обяви акцията на 16 юли, въпреки че е била проведена 9 дни по-рано, при граничния пункт Ал-Танф, където рутинна проверка прераснала в щателен обиск. Според министерството събраните доказателства потвърждават, че пратката е трябвало да прекоси територията на Сирия и да достигне Ливан „в полза на терористичната милиция Хизбула“.

За разлика от предишни операции по същите маршрути, този път цистерната е транспортирала богат набор от съвременни системи и компоненти: FPV дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, бойни глави за дронове, противотанкови ракети (сред които иранската „Алмас“) и компоненти за крилати ракети. Някои от тези оръжия вече бяха вкарани в масова употреба от Хизбула по време на скорошния си сблъсък с Израел, пратката попълва точно този арсенал, с който групировката воюва. Наличието на оптично влакно е показателно само по себе си. То прави дроновете имунизирани на лектронно заглушаване и се превърна в един от малкото начини да се удари цел, защитена от системи за радиоелектронна борба. Появата му в контрабандния товар сочи, че снабдителите на групировката търсят точно тази устойчивост на смущения.

Според данни на сирийски официални лица, цитирани от Ройтерс, оръжието, скрито в цистерната на път за крайбрежния град Баниас, е намерено именно след обстоен оглед на пункта Ал-Танф. В отговор иракският премиер Али ал-Зайди разпореди сформирането на разследваща комисия, която да съгласува действията си със сирийските власти и да установи обстоятелствата около осуетения трафик от Ирак през сирийска територия. Според иракски представител шофьорът на цистерната е заявил, че „служители на граничния пункт Ал-Уалид“ (от иракската страна на границата) са съдействали за пренасянето на оръжието.

Сирия стана транзитен коридор за иракски петрол, откакто войната с Иран през февруари и затварянето на Ормузкия проток доведоха до отрязване на обичайния износ по вода. Федералните власти в Ирак обявиха своето намерението си да използват сирийското средиземноморско пристанище Баниас като ключов възел за петролния си износ. Щом товарните съоръжения бъдат напълно готови, суров петрол ще може да тече от Ирак през Сирия в обем от около 50 000 барела на ден – информация, споделена пред Ройтерс през юни от двама представители на Министерство на петрола на Ирак. Този нараснал поток от петролни доставки през Сирия обаче отвори и нови възможности за поддръжниците на Хизбула в Иран и Ирак да прикриват пратки за ливанската групировка. Икономическият канал сега пренася и товар, който икономиката не е поръчвала: колкото повече законни цистерни поемат на запад към Баниас, толкова по-плътна става маскировката, зад която може да се скрие една незаконна машина.

Задържането съвпада с момент, когато американският президент Доналд Тръмп многократно даде знак, че иска да отреди на Сирия роля в разоръжаването на Хизбула – включително подхвърляйки възможността за сирийско навлизане в Ливан за операции срещу нея. Макар Дамаск да отхвърли този вариант, сирийските власти са поели ангажимент да не допускат тя да се превъоръжава и да възстановява бойния си потенциал през тяхна територия. От падането на режима на Башар ал-Асад, който от десетилетия насам беше съюзник на групировката и ключов организатор на нейното въоръжаване – новото правителството полага системни усилия да прекъсне снабдителните ѝ линии и да осуети логистичното ѝ презареждане.

Това е поредният епизод от една все по-дълга серия от подобни операции. Ден преди примирието между Израел и Хизбула официално да влезе в сила на 17 април, сирийските власти съобщиха, че са прехванали контрабандна пратка на 6000 взривателя за самоделни взривни устройства. На 14 март бяха иззети общо пет противотанкови ракети „Конкурс“, последвани на 20 март от конфискация на леко стрелково оръжие, гранатомети и взривни вещества. Още по-рано, на 26 януари, в превозно средство в провинция Хомс бяха открити 9 противотанкови ракети „Конкурс“, 68 бойни глави за гранатомети, две 107-мм ракети и 5 кутии боеприпаси за картечница БКС, а на 1 февруари поредица от операции около Дамаск извади от обращение партида дронове. Тази тенденция започна още в края на предходната година: на 10 декември сирийските сили за сигурност иззеха 42 ПТУР „Малютка“ и 4 системи „Метис“ при операция в източните предградия на Дараа, а на 3 декември обиск край Дамаск разкри 1250 мини с монтирани взриватели.

Хронологията на всички тези събития разкрива важна закономерност. До юли арестите бяха концентрирани на запад – по границата с Ливан, около Дамаск, в Хомс и Дараа, т.е. традиционните кратки маршрути към Ливан. Пратката при Ал-Танф обаче измества географията на изток към границата с Ирам и се прикрепя не към таен контрабанден път, а към новооткрития петролен коридор. Точно тази разлика има стратегическа тежест: новината не е просто, че оръжие пътува към Хизбула, това се случва отдавна и по много канали, а че трафикът вече разполага с търговска артерия, чийто обем расте по икономически причини. Всяка нова законна цистерна към Баниас е нова възможност за прикритие. Ако петролният поток достигне обявените 50 000 барела на ден, интензивността на трафика ще работи изцяло в ущърб на проверяващите органи.

18 ранени при експлозии в Дамаск по време на визитата на Макрон.

🇸🇾💥🇫🇷 Две самоделни взривни устройства разтърсиха центъра на Дамаск днес, докато президентът на Франция Еманюел Макрон разговаряше със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, и раниха поне 18 души, 4 от които полицаи, но засега без загинали. Устройствата се задействаха близо до хотел Four Seasons, където Макрон беше отседнал; Министерството на вътрешните работи докладва за общо две импровизирани взривни устройства (IED) – едното скрито в контейнер за боклук, другото в паркирана кола край пътя.

Кадри от единия взрив показват сирийски полицаи, застанали около кофа за боклук, точно в момента преди тя внезапно да избухне и да рани четирима от тях. Министерство на вътрешните работи съобщи, че второто устройство е заложено в паркиран автомобил, и че е започнало разследване за установяване на извършителите. Хотелът, който подслонява персонал на ООН и чуждестранни дипломати, минава за един от най-строго охраняваните обекти в сирийската столица – и тъкмо затова близостта на силни експлозии подсказва пробив. „Има пропуск в сигурността и трябва да го отстраним“, призна пред медиите експертът по сигурност Исмат ал-Абси, предупреждавайки да не се затвърди негативната представа за реда в Сирия.

Визитата не беше прекъсната. Служител от Елисейския дворец заяви, че Макрон се намира в безопасност и срещата с ал-Шараа продължава; сирийските държавни медии побързаха да пуснат снимки на двамата държавни глави, прегърнати в президентския дворец. Министерство на вътрешните работи омаловажава случилото се – обяви, че взривовете са станали „извън зоната за сигурност, определена за резиденцията на френския президент“, и не са били пряка заплаха. Уверение, което самото събитие подкопава: две бомби се задействаха в сърцето на столицата точно в часа на най-видимата западна визита, откакто рухна властта на Асад.

За новите управници на Сирия ударът е болезнен именно заради момента. След свалянето на предишния президент Башар ал-Асад през декември 2024 г. те се опитват да изградят образ на възстановен ред и да примамят чужди инвеститори в разсипаната от гражданската война икономика. Дамаск още много остава пощаден, а други части на страната тънеха в отвличания и целенасочени убийства при опитите на новото правителство да наложи контрол. Извън столицата властта от месеци се бори да си осигури монопол над насилието и да затвори джобовете на въоръжена съпротива; всеки удар в самия подкопава образа на държава, стъпила отново на краката си – а тъкмо тази седмица насилието се пренесе в центъра.

Взривовете дойдоха само дни след като самоделно устройство беше задействано в оживено кафене край Съдебната палата в Дамаск и уби най-малко 10 души, а рани над 20. Никой не пое отговорност за онова нападение – както засега никой не я поема и за вторник. За месеци сблъсъците и атентатите бяха оставали периферни за столицата; двата удара в рамките на седмица счупиха относителното ѝ спокойствие.

Макрон е първият лидер на голяма западна държава, посетил Сирия след свалянето на Асад, а срещата с ал-Шараа в столицата се разчита като значимо признание за новия сирийски президент. Пътят на самия него дотук беше устремен: през май 2025 г. Макрон го прие в Париж, а след това Ал-Шараа се срещна с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон – стъпки, които само за месеци го превърнаха от някогашен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) в търсен събеседник на Запада. Ал-Шараа и министри положиха усилия за разграничаване от своето минало ислямисти в HTS – групата, израснала от Ал Кайда, която през декември 2024 г. поведе светкавичната офанзива, помела за дни режима на Асад. Париж се нареди сред най-твърдите западни поддръжници на новото управление: тласкаше Вашингтон да отмени санкциите срещу Дамаск и пое ключова посредническа роля между Сирия и Израел.

Самата визита беше обявена за историческа и от двете страни – първо посещение на западноевропейски държавен глава в Сирия след Асад и жест, който Дамаск представи като завръщането на международната сцена. Макрон пристигна в сирийската столица още на предния ден; прегръдката пред камерите насред президентския дворец беше премереното послание, което домакините искаха да излъчат – точно докато на няколко пресечки полицията разчистваше последиците от два взрива.

Макрон пристигна, придружен от делегация икономисти, в която личат имената на Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на гиганта в корабоплаването CMA CGM със сирийски корени, и на Патрик Пуяне от петролната TotalEnergies; разговорите се фокусираха над транспорта и енергетиката. Френският лидер се очаква да подпише меморандуми за разбирателство с домакините, чиято цел е да върнат доверието на инвеститорите в държава, която току-що се е измъкнала от икономическия колапс, в който се намираше от години. На част от западните санкции през последната година открехна вратата за подобни разговори – процес, който Париж тласкаше по-упорито от повечето западни столици.

Залогът е съществен: около 90% от сирийците живеят в бедност, инфраструктурата се нуждае от основен ремонт след 14 години гражданска война, а базови услуги като електричество остават накъсани в части от страната, включително столицата. Френските компании обаче са предпазливи да се върнат; рисковете за инвеститора все още изпреварват възвръщаемост, а тези меморандуми имаха за цел точно да пробият това колебание – сигнал към пазара, че Сирия отново е отворена за бизнес.

Кой стои зад експлозиите днес, остава въпрос без отговор. При липсата на поета отговорност, хипотезите могат да ни доведат до няколко възможни извършителя, без нито един да е потвърден: Сирия се сблъсква с нападения от различни въоръжени фракции, сред които клетки на Ислямска държава, Хизбула и останки от бившия режим на Башар Асад. Разследване на ведомството тепърва трябва да уточни дали двата удара са дело на един и същи извършител, или на различни противници на правителството на Ал-Шараа, всеки със свой мотив да провали момента.

От Дамаск Макрон продължава директно към съседна Турция, където днес в Анкара откриха ежегодната среща на върха на НАТО. Който и да стои зад бомбения атентат, не се нуждае от поемане на отговорност, за да предаде посланието си – самия момент, избран за експлозията, го носи красноречиво вместо него. И оголва най-очевидната спънка пред всичко, което новите власти обещаха на Макрон и делегацията му при разговорите в Дамаск – сигурността, без която дипломатическото признание трудно би могло да се превърне в капитал, все още не е налице.

От „Калашников“ до Cybertruck: образ и реалност на новата сирийска армия

🇸🇾🇺🇸 Любопитно видео, споделено от независимия изследовател на оръжия и конфликти War Noir, показва бойци от сирийската армия по време на скорошна тренировка. Кадрите трудно биха могли да се впишат в традиционния образ на арабска армия: вместо износена полева екипировка се вижда сцена, напомняща повече на промо материал на западна оръжейна марка.

На заден план преминава Tesla Cybertruck, вдигайки облак от прах на фона на залязващо слънце, а бойци носят модернизирани карабини тип AR-15 с холографски мерници EOTech и увеличители. На кръста им са поставени пистолети Smith & Wesson M&P 5.7, Beretta APX и Glock 19 от четвърто поколение. Нито мястото, нито датата на заснемане, нито контекстът на учението са уточнени от профила, но по всичко личи, че са заснети преди броени дни.

Героите във видеото са военнослужещи от новата сирийска армия – въоръжените сили на страната, подчинени на Министерството на отбраната на преходната власт на Ахмед ал-Шараа, сформирана след свалянето на Асад през декември 2024 г. и заменила Сирийската арабска армия, подчинена на тогавашния режим. А между двете разликата започва тъкмо от оръжието.

Сирийската армия – преди и след 8 декември 2024 г.

Вече разформированата сирийска арабска армия, лоялна на президента Башар Асад, беше дълбоко свързана с руско-съветската военна система до последните си дни. Въоръжението ѝ включваше автомати „Калашников“ и пистолети „Макаров“, танкове Т-72 и Т-90, зенитно-ракетни комплекси С-200, С-300 и Панцир-С1, както и бойни самолети МиГ-21 до МиГ-29 и Су-22/24. Тази структура рухна заедно с политическия режим на 8 декември 2024 г. и към началото на новата година беше официално разпусната – офицерският корпус беше освободен, докато самата институция – демонтирана.

Новата власт наследи не армията като система, а основно материални остатъци – складове и частично оцелели запаси, които бяха силно намалени след израелски въздушни удари срещу сирийски арсенали в периода около падането на режима. Доктрината и кадровата приемственост практически изчезнаха.

На тяхно място започна изграждането на нова армия – структура, формирана с обединение на 60 доскорошни бунтовнически групировки и ограничен брой завърнали се офицери, служили по времето на Асад. Процесът се ръководеше от новия министър на отбраната Мурхаф Абу Касра, а ведомството трансформира поне 23 дивизии основно чрез административно „преобличане“ на съществуващи бойни части.

В този контекст западното оръжие в кадъра не е непременно знак за стратегическа промяна към оборудване и въоръжение от западния свят. По-скоро то отразява произхода на победилите фракции, които през всички тези години на война се снабдяваха чрез смесени канали – доставки от Залива, турски маршрути, трофейно оръжие от режима и покупки на сивия пазар. Конкретният произход на показаните карабини, пистолети и Cybertruck-а остава неизвестен. Последният е особено показателен детайл – модел на Tesla, който не се продава в Сирия и се появява в региона основно с реекспорт през Обединените арабски емирства.

Единствената ясна рамка е нормативната промяна – законният достъп до подобна техника беше разширен едва с вдигането на американските санкции с изпълнителна заповед 14312 (30 юни 2025 г.) и отмяната на „Цезаровия акт“ на 18 декември 2025 г.

Накъде се ориентира новата армия

Официалната цел на Дамаск е да изгради въоръжени сили по класическия държавен модел – централизирано командване, формализирана йерархия и дивизионна структура, базирана на териториална отговорност, а не на лична лоялност към командири. Това само по себе си представлява разрив с логиката на предишната система на военните, известна със своята силна фрагментираност.

По-дълбокият разрив обаче е геополитически. Новото ръководство не поддържа политическа приемственост с Москва и не демонстрира доверие към бившия покровител на режима на Асад. Зависимостта от руска техника и резервни части се възприема не като ресурс, а като структурен проблем – позиция, определяна като ключова пречка пред реорганизацията на армията, според Middle East Institute.

Паралелно с това се очертава нова посока на отбранителни партньорства – Турция, а след частичното вдигане на санкциите и към западни системи. В този спектър попадат дроновете Bayraktar, както и опити за изграждане на многослойна противовъздушна отбрана.

Кой обучава Дамаск?

Първият и най-видим външен партньор остава Турция. През лятото на 2025 г. висши официални лица от Анкара и Дамаск подписаха военно споразумение, включващо трансфер на ограничени оръжейни системи, логистична подкрепа, обмен на кадри и създаване на структури за военно обучение под турско ръководство на територията на Сирия.

На практика турски инструктори вече участват в обучението на сирийски части – в сфери като противовъздушна отбрана, тактика на специалните сили, пехотни операции и общовойскови действия. Командването на турските сухопътни сили, включително генерал Метин Токел, потвърди сведенията при инспекции на формирования от Втора армия в Газиантеп през септември 2025 г.

Системата „Хисар“ е разположена на авиобаза Т4 като основен елемент на бъдеща ешелонирана ПВО мрежа. Допълнителен сигнал за задълбочаване на тази ос дойде тази пролет, когато за първи път сирийски армейски части участваха в международните учения EFES 2026 в Турция.

Финансовата подкрепа от Катар и облекчаването на санкциите разшириха допълнително възможностите за западна интеграция. С оглед на това западното стрелково оръжие във видеото се вписва не като изолирано явление, а като симптом на пренасочване от руската сфера на влияние към турска и западна архитектура.

Пукнатините

Въпреки новата институционална рамка, вътрешната консолидация на структурите остава незавършена. Обединението на фракциите е предимно формално: значителна част от въоръжените групи не са реално интегрирани в единна структура.

Особено проблематичен се оказва случаят на Сирийската национална армия, подкрепяна от Турция, и нейните фракции, като дивизия „Сюлейман шах“ („Амшат“). Формално те са подчинени на Министерство на отбраната, но на практика запазват автономия, собствени финансови потоци и влияние върху територии в Северна Сирия, включително чрез паралелни системи на доходи и рекет.

Допълнително усложнение се оказа интеграцията на онези 5000 чуждестранни джихадистки ветерани, които бяха причислени към новосъздадената 84-та дивизия със седалище във Военноморската академия в Латакия.

Формално интегрираните структури (като Ислямската партия на Туркестан и фракции като „Ажнад ал-Кавказ“), преминали под опеката на Министерството на отбраната, включват бойци основно от следните направления:

• Китай: Синдзян-уйгурския автономен регион, организирани в Ислямската партия на Туркестан (TIP).
• Русия: етнически чеченци, дагестанци и други бойци от Северен Кавказ, които бяха ядрото на групировки като Ажнад ал-Кавказ.
• Централна Азия: Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, останали в редиците на по-малките кавказки и узбекски джамаати.

Въпреки че през 14-те години на гражданската война в Сирия пристигнаха джихадисти от десетки държави по целия свят, сред които такива от Близкия изток, Северна Африка и Европа, към момента на свалянето на Асад в края на 2024 г. и последвалата официална интеграция в редовната армия, ядрото на организираните фракции с чуждестранни бойци се сви до 5-6 основни държави.

Този ход е част от прагматичния баланс на Ал-Шараа да постави под строг държавен контрол и географски да изолира капсулираните ветерани в планинските части на Северозападна Сирия, за да смекчи международния натиск и да демонстрира скъсване с транснационалния джихадизъм пред западните си партньори.

Това породи някои сериозни опасения, отразени в анализи на Международната кризисна група и Центъра за борба с тероризма към Военноморската академния в Уест Пойнт. Последствията от тази хибридна структура не закъсняха. През март 2025 г. бяха извършени нападения срещу алауитски села по крайбрежието на провинция Латакия и Тартус, включително масови екзекуции, при които загинаха най-малко 1000 цивилни. През юли 2025 г. в южната провинция Суейда сблъсъци между сунитските бедуински племена, подкрепени от правителствени сили, влязоха в тежки сражения срещу местни друзки милиции, в които загинаха над 1000 души, включително най-малко 539 цивилни по данни на ООН, което провокира израелска намеса.

Най-значимият незавършен процес остава интеграцията на Сирийските демократични сили (SDF), ръководени от кюрдски бойци. Макар да е постигнато рамково споразумение през март 2025 г., изпълнението му се забавя и води до напрежение, включително правителствени операции и създаване на затворени военни зони в района на Алепо през януари 2026 г.

Едва на 18 януари беше договорена нова 14-точкова рамка, предвиждаща структурирана интеграция, създаване на дивизия от три бригади, където да бъдат включени членовете на SDF, изтегляне от бойното поле и частичното прехвърляне на контрол върху Дейр ез-Зор и Ракка. В замяна Дамаск пое ангажимент да гарантира културните права на кюрдите по силата на Указ № 13 от 2026 г., който предоставя гражданство на хиляди кюрди и признава кюрдския език. На 30 януари 2026 г. SDF формално приеха интеграцията, но изпълнението все още не е готово.

На този фон Израел продължава системни удари по цели, възприемани от него като заплаха, и поддържа своята демилитаризирана зона отвъд Голанските възвишения, на територията на провинция Кунейтра, което ограничи допълнително възможностите за централизирано военно изграждане.

Какво следва?

Видеото с Cybertruck-а представя внимателно конструиран образ, но реалната картина е далеч по-усложнена. Става дума за армия в процес на изграждане – структура, която едновременно демонстрира модерна визия и остава зависима от командирски мрежи, външни покровители и нерешени вътрешни конфликти.

Кадрите потвърждават ограничен факт: западни комерсиални оръжия вече присъстват във военните структури на сирийската държава – нещо немислимо при предишния санкционен режим. Посоката на външна ориентация също е видима – от руската към турско-западна сфера на влияние, подкрепена от обучение и институционални договорености.

Остава отворен въпросът дали тази трансформация ще доведе до стандартизирана, централизирана армия или ще остане сбор от интегрирани на хартия ислямистки фракции. В крайна сметка не визуалният ефект на новото въоръжение, а степента на реална командна и институционална консолидация ще определи дали следващата криза ще бъде управлявана от държава или отново от разпокъсани фракции.

Ислямска държава пое отговорност за нападение в Манбидж.

🇸🇾 „Ислямска държава“ (ИД) пое отговорност за нападение край град Манбидж в североизточната част на провинция Алепо, при което според Министерство на отбраната на Сирия са загинали двама военни. Твърдението беше публикувано от групата, след преди това ведомството съобщи, че двамата са били убити от „неизвестни нападатели“, без да навлиза в подробности.

Атаката не е изолиран инцидент, а поредния епизод от „новата фаза“ на операции срещу преходната власт на президента Ахмед аш-Шараа, обявена от групировката през февруари. Значението на удара за оперативната среда в Северна Сирия е ключово, защото показва начина, по който джихадистката мрежа методично изпитва способността на Дамаск да удържа територия, поета едва преди месеци.

Обявлението за „нова фаза“ дойде от говорителя на ИД Абу Худхайфа ал-Ансари, който описа Ал-Шараа като „пазач“ на международната коалиция и заяви, че страната е преминала „от иранска към турско-американска окупация“. От 21 февруари, когато ИД пое отговорност за нападение срещу контролно-пропускателен пункт на пазара Ал-Васита край град Салук в северната част на провинция Ракка, отнело живота на двама бойци от 42-ра дивизия на сирийската армия – групата претендира за поне 6 отделни операции в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор, при които според нейните изявления са убити най-малко 8 служители от силовите структури на новата власт.

Доклад на Службата на ООН за борба с тероризма посочва, че самият аш-Шараа и двама от негови министри са били мишена на пет осуетени опита за покушение; организацията определя президента като „приоритетна цел“ за терористите, оценявайки силите ѝ на около 3000 бойци между Сирия и Ирак, разпръснати на клетки, които укриват мащаба на своята дейност, оставяйки много нападения без поемане на отговорност.

Манбидж попада в зона, сменила своя владетел два пъти за по-малко от година. По силата на споразумението от 18 януари между командващия Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди и аш-Шараа значителна част от територията, администрирана до този момент от предимно кюрдските сили – според някои оценки до около 80% – премина под контрола на Дамаск, а това включва и района на Манбидж.

Почти едновременно с това започна второто прекрояване: американската армия се изтегли от някои позиции в североизточната част на страната. Формалното изтегляне на сухопътния контингент на САЩ приключи на 16 април 2026 г. с евакуацията на авиобаза Касрак в провинция Хасака, слагайки край на присъствие, започнало през 2014 г. Преди това бяха предадени и базите ал-Танф (магистрала Дамаск-Багдад, в близост до точката, в която се събират границите с Йордания и Ирак) и ал-Шададди (провинция Хасака).

Разпоредено от президента Доналд Тръмп през февруари, изтеглянето на близо 1000 военнослужещи беше съпроводено от предислоциране към автономния регион Иракски Кюрдистан, който поема ролята на главен възел на логистика и военни инструктори. Сухопътно присъствие на терен не остана, въпреки че Вашингтон продължава да работи с Министерство на вътрешните работи на Сирия по проследяването на остатъците от ИД и търсенето на 130 милиона долара за финансиране на местни сили срещу организацията.

Хронология на „новата фаза“

Натрупаната от февруари хронология на атаки подкрепя твърденията за възраждане на групировката: ударът край Манбидж не е сам, а продължава дълга поредица, чийто старт групата сама обяви. Още преди тази фаза ИД извърши първите си атаки срещу властта на аш-Шараа през май 2025 г. в Суейда, Маядин и Алепо, докато през декември 2025 г. устрои засада край Палмира, при което загинаха и двама военнослужещи от САЩ:

Картината, която сглобяват мониторинг групите, показва по-скоро затишие, отколкото ескалация. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) отчита началото на ескалацията на 17 февруари; към 5 март тя вече регистрира 17 нападения и 18 убити, към 1 април – 34 нападения и 31 убити, а към 18 юни – 55 нападения и 48 убити, при подчертано забавяне на темпа след март.

Месечните разбивки очертават същото: март е връхната точка с 22 атаки и 15 загинали, които падат до 7 атаки и 4 убити през април, а през май стойностите падат още по-ниско. Според данните на Чарлс Листър от Middle East Institute, който води седмичен регистър на нападенията в своя бюлетин Syria Weekly, през целия май ИД е извършила едва 8 атаки с 4 убити – срещу 29 нападения и 15 убити средно месечно за 2025 г. Това превръща май в най-слабия месец от появата на ид в Сирия през 2013 г. Същият анализ изчислява спад от 17% между януари и април и още 67% между април и юни, или около 72% общо, от който групата не се е възстановила.

Зад тези числа стоят конкретни нападения. Серията започна на 21 февруари: в село ал-Васита край Салук в провинция Ракка, по време на ифтар, бяха убити двама бойци от 42-ра дивизия и един цивилен; същия ден последваха убийство в ал-Маядин (провинция Дейр ез-Зор) и нападение срещу военен пункт в Табка (Ракка). На 22 и 23 февруари един и същ пункт на Силите за вътрешна сигурност в ал-Сабахия западно от град Ракка беше ударен в последователни дни, като при втория, по-смъртоносен щурм загинаха четирима служители от силовите структури, а други двама бяха ранени; Министерство на вътрешните работи потвърди сведенията, а клетката беше разбита на 24 февруари. През март фокусът на атаките се измести към Алепо и Дейр ез-Зор: на 6 март, в нападения, отговорност за които беше поета от агенция Amaq и седмичното издание Al-Naba (брой 538), бяха застреляни трима войници по пътя Алепо–ал-Баб и край ас-Сахара. Април беше осезаемо по-тих – убийство на пазач на петролно съоръжение при аш-Шаафа на 6–7 април (поето от Amaq), обстрел на цистерна и снайперско раняване на служител при ал-Букамал (Дейр ез-Зор) на 18 април, а на 28 април нападение при ал-Рай (Алепо) отне живота на военнослужещ и цивилен.

През май спадът беше затвърден, но не се превърна в затишие. На 1 май в района на Сейида Зейнаб южно от Дамаск беше убит шиитският духовник шейх Фархан ал-Мансур с експлозия на самоделна бомба, заложена в автомобила му – нападение, за което ИД пое отговорност в брой 546 на Al-Naba – показателно за стремежа ѝ да атакува и сектантски, символни цели в близост до столицата. На 11 май в Хасака беше обстрелян автобус с военни от 64-та дивизия, което според Ройтерс е първата смъртоносна атака на ИД срещу правителството от февруари. Юни не прекъсна нишката: на 13 юни беше обстреляна цистерна по магистралата Алепо–Манбидж, на 15 юни двама нападатели щурмуваха щаба на вътрешната сигурност в град Ракка, единият взриви пояс на входа (един убит и трима ранени по данни на властите), на 16 юни ръководител в Двореца на правосъдието в Бабила край Дамаск беше ранен с прикрепено към автомобила устройство, на 18 юни беше устроена засада на автобус с военни по пътя Тел Тамр–Рас ал-Айн с около дузина ранени, а на 20 юни дойде нападението край Манбидж. Голяма част от тези по-дребни удари – обстрели на цистерни, водни станции и единични служители – остават без официално поемане на отговорност, поради което не влизат поименно в международната преса, а само в обобщените сводки на мониторите.

Числата опровергават тезата за възраждане, но не и тезата за оцеляване. Дори при рекордно нисък темп през този и миналия месец групировката запази две способности, които ниската статистика донякъде прикрива: да нанася сложни, многоетапни удари като двойния щурм по щаба в Ракка и да достига символни цели – шиитски духовник и съдебен ръководител – и то в предградие на Дамаск. Към това се добавят два структурни фактора. Първият е подотчитането: и ООН, и експертите предупреждават, че ИД умишлено оставя част от нападенията си непоети, така че реалният брой надхвърля регистрирания. Вторият е географското изместване на спящите клетки от пустинния пояс Хомс–южен Дейр ез-Зор към полуградски и градски ареали в Ракка и Дейр ез-Зор, по-трудни за прочистване от една още изграждаща се сирийска армия.

За преходната власт на аш-Шараа предизвикателство остава не отделният удар, а обещанието, върху което е стъпила нейната легитимност: че държавата може да осигури сигурност там, където е изместила предишните си съперници, и то без външния гръб, който над десетилетие носеше тежестта на борбата срещу тероризма. За аш-Шараа предизвикателството затова не е отделният удар, а обещанието, на което стъпва легитимността на новата власт… Манбидж не е доказателство нито за възраждане на ИД, нито за нейния разгром, а мярка за това колко дълъг е пътят от поемането на контрол върху една територия до осигуряването на сигурността на терен.

📸 Снимка: Силите за сигурност пазят контролно-пропускателен пункт на един от входовете на предградието Джарамана, в южното предградие Джарамана, Дамаск, Сирия, в сряда, 30 април 2025 г. (Omar Sanadiki / AP)

1,7 млн бежанци са се завърнали в Сирия от падането на Асад.

🇸🇾🇺🇳 Броят на завърналите се в Сирия бежанци след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. достигна 1 682 041 души, според оценка на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) към 11 юни, изчислена с триангулация на данни от граничен мониторинг и инструмента за проследяване на движенията на населението.

В рамките на тези внушитени числа се крие и един тих, но показателен обрат: за първи път от бягството на Асад в Москва, потокът на прибралите се от Ливан надхвърли този от Турция. От общата маса, 665 052 души (40%) са се върнали именно от Ливан, изпреварвайки 654 365-те (39%), пристигнали от Турция. Разликата е едва около 10 700 души, но посоката ѝ сигнализира, че асиметричният натиск над сирийската общност в Ливан надделява върху далеч по-многобройната и по-стабилно установена диаспора в Турция.

В абсолютни стойности Турция приюти най-голямата маса от сирийски бежанци в света – близо 3 млн сирийци бяха регистрирани в пика на гражданската война – докато при население под 6 млн Ливан носеше най-тежкото относително бреме на планетата. Това, че по-малката по абсолютен мащаб общност в Ливан произвежда повече завръщания от турската, не отразява внезапно подобрение на условията в Сирия, а влошени условия на живот в самия Ливан. Само месец по-рано, според данни на UNHCR от началото на май, Турция още водеше – около 640 000 срещу близо 631 000 от Ливан. Следователно изпреварването е настъпило в тесния прозорец след края на май – в същия отрязък, в който общата крива се покачи от 1,667 на 1,682 милиона.

Любопитното е, че това е обрат на обрата. През първите седмици след 8 декември 2024 г. Ливан се открояваше като страната, от която се завръщат най-много сирийци – според ранни преброявания на UNHCR около 53% от движенията в периода декември 2024 – февруари 2025 г. тръгваха оттам, срещу само една четвърт от Турция. После турският контингент, захранван от методичните програми за подпомогнато завръщане на правителството в Анкара, изпревари ливанския в кумулативно изражение. Сегашното завръщане на Ливан на първата позиция затваря този цикъл и подчертава колко по-нееластичен е престоят на сирийците в Ливан спрямо турския.

Зад динамиката в Ливан стои наслагване от негативни фактори. Икономическата катастрофа в страната, където преди вълната на завръщанията над три четвърти от сирийските бежанци живееха под прага на бедността, лиши общността от препитание. Войната между Хизбула и Израел, започнала през 2024 г. опустоши основно районите с концентрация на сирийски бежанци в южната част на страната и южните предградия на Бейрут; а засиленият административен и полицейски натиск, включително разширените депортации и официалният план за връщане от 2025 г. превърнаха престоя в Ливан от убежище в задънена улица.

Тук идва и първата уговорка: ООН и правозащитни организации повтарят, че когато икономическата принуда и правната несигурност не оставят реален избор, „доброволността" на завръщането се изпразва от съдържание, а принципът на забрана за връщане (non-refoulement) рискува да бъде заобиколен де факто, без да бъде нарушен формално. Самите нагласи го потвърждават – едва 18% от сирийците имат намерение да се завърнат в рамките на година, а над 70% описват евентуалното движение като временно и проучвателно, обвързано с положението със сигурността и икономическата поносимост на терен.

Тази картина се вписва в широката демографска вълна. Освен близо 1,68 милиона завърнали се отвън бежанци, по данни на UNHCR близо 2 млн вътрешно разселени сирийци също са обратно по родните су места – съвкупно движение от порядъка на три и половина милиона души за година и половина. В същото време около 3,9 млн. регистрирани бежанци оставаха в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и Северна Африка към края на 2025 г. Агенцията прогнозира, че през 2026 г. може да се приберат още до 1 млн. Вътрешното разпределение очертава ясни магнити: най-много завръщащи се поема Дамаск (289 052), следван от Идлиб (241 792), Алепо (238 042), Селския Дамаск (215 732), Хомс (210 616), Хама (171 536) и Дараа (145 225) – тоест едрите градски центрове и завърналите се в опразнените по време на войната бунтовнически бастиони. Профилът е подчертано семеен: 52% жени и 48% мъже, при значителен дял деца и юноши – белег, че се прибират цели домакинства, а не само авангард от трудоспособни мъже.

Над всичко това виси политическата рамка в Дамаск. Преходният президент Ахмед аш-Шараа, утвърден на 29 януари 2025 г. за 5-годишен преходен мандат, управлява крехко и неравномерно; международните облекчения, сред които Резолюция 2799 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г., която го свали от санкционния списък, отвори пространство за реконструкция, но не премахна структурните дефицити. Тук се крие истинският залог зад числата от 11 юни 2026 г. UNHCR признава, че те са оценъчни, подлежащи на корекция и обхващащи регистрирани, нерегистрирани и транзитни лица – те измерват движение, а не уседналост. Решаващият въпрос не е колко сирийци са прекосили границата в обратна посока, а колко от тях ще останат.

А тук признаците са смесени. Пакетът на UNHCR включва 100 долара на човек при тръгване и 600 на семейство при пристигане и облекчава първата стъпка, но не може да покрие разрушения жилищен фонд, прекъснатите услуги, оспорваните имотни права и неравномерната сигурност, които посрещат завърналите се. Когато повече от 70% от бъдещите завръщащи се сами определят движението си като „проучване", а изтласкващите фактори в Ливан натежават над притеглящите фактори в Сирия, съществува осезаем риск част вълната тази година да се окаже обратима – повторно разселване вътре в страната или нов изход, ако повторната интеграция се провали.

Американски удар ликвидира водещ религиозен лидер на Фронта Ал-Нусра.

🇺🇸🇸🇾 Абу Махмуд Сами ал-Орайди, водещ йордански идеолог на джихадизма и член на Ал-Кайда, е убит снощи при американски въздушен удар в Идлиб, Сирия, съобщават местни канали. За главата му имаше обявена награда от 5 милиона долара от Държавния департамент на САЩ. Ал-Орайди е висш служител в разпуснатата вече организация „Хурас ал-Дин“, сирийски клон на Ал-Кайда, както и бивш представител на „Фронта ал-Нусра“ до 2016 г.

Местни източници съобщиха за медията „Ал-Маядин“, че ударът е бил нанесен срещу автомобил по пътя между Рухин и Дейр Хасан в селската провинция на Идлиб. Сред загиналите са ал-Орайди и няколко негови съратници. Според информацията въздушни удари са поразили и щаб на „Ислямската партия на Туркестан“ в провинцията.

Сами ал-Орайди е роден в Аман през 1973 г. Учи ислямска теология в Йорданския университет, където получава бакалавърска степен с цел да се посвети на академична кариера. През 2001 г. защитава докторска степен. Когато избухва гражданската война в Сирия, той заминава за там, за да се включи към джихадистите.

Благодарение на академичното си образование и авторитета, с който се ползва сред салафитите, ал-Орайди е назначен за религиозен лидер на „Ал-Нусра“ в южната сирийска провинция Дараа. Когато конфликтът между Ислямска държава и Ал-Нусра ескалира, ал-Орайди изиграва ключова роля в доказването на легитимността на Ал-Нусра като водеща джихадистка групировка в Сирия. Той аргументира твърдението, че Ал-Нусра е истинска джихадистка организация и официален клон на Ал-Кайда, в противовес на настояването на ИД, че тя и нейният лидер ал-Джулани трябва да запазят първоначалната си форма като разклонение на ИД в Сирия. Впоследствие ал-Орайди е повишен в главен религиозен лидер на Ал-Нусра за цяла Сирия.

Когато Ал-Нусра започва да се разграничава от Ал-Кайда, ал-Орайди се противопоставя на това решение. В крайна сметка той се отделя от групировката и създава собствена организация – Ансар ал-Фуркан.

В края на 2017 г. водената от ал-Джулани групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) арестува него и други ренегати сред джихадистите, които искат да останат свързани с Ал-Кайда. Тези репресии предизвикват гневна реакция сред кръговете им в Сирия и извън нея. Самият Айман Ал-Зауахири, водач на Ал-Кайда, излиза с изявление, в което осъжда действията на ал-Джулани.

Въпреки стратегията си да дистанцира организацията си от Ал-Кайда и глобалния джихад, ал-Джулани не иска да се превръща в открит враг на Ал-Кайда. Той освобождава ал-Орайди и останалите арестувани. Оттогава те се присъединяват към Хурас ал-Дин – групировка, която контролира относително малко парче земя в провинция Идлиб в северозападна Сирия.

През 2018 г. Хурас ал-Дин обявява официално своето създаване, обединявайки именно онези джихадисти, които отказват да нарушат клетвата си за вярност към Ал-Кайда. Ал-Орайди се утвърждава като водещият ѝ идеолог и висш лидер. През следващите години Хурас ал-Дин не успява да се превърне в сериозна сила, тъй като остава притисната между HTS, която не търпи конкуренция в Идлиб, и спорадичните удари на американски дронове срещу нейните командири, тя остава капсулована върху тясна ивица земя в северозападна Сирия.

Преломът идва в края на 2024 г. Водената от ал-Джулани коалиция предприема светкавична офанзива, свалила режима на Башар Асад. Самият ал-Джулани, днес с рожденото си име Ахмед ал-Шараа, оглавява новата власт в Сирия и от вчерашен джихадистки ръководител се превръща в държавен лидер, който търси легитимност пред Вашингтон и регионалните партньори. В тази нова конфигурация присъствието на отявлена клетка на Ал-Кайда на сирийска територия се оказва политически непоносимо.

Под натиска на новите власти в началото на 2025 г. Хурас ал-Дин обявява саморазпускане. Част от бойците ѝ са интегрирани, други се разпръскват, а ветераните идеолози като ал-Орайди остават в сивата зона – без да бъдат част от организация, но и без да получат амнистия, продължавайки да фигурират в списъците с най-издирвани. За Вашингтон разпускането на структурата не закрива досиетата на отделните ѝ лидери; за новото правителство в Дамаск тяхното физическо отстраняване е удобно доказателство за скъсване с миналото.

Именно тази дълга траектория – от религиозен лидер на Ал-Нусра в Дараа, през разрива заради клетвата към Ал-Кайда и ареста от ал-Джулани, до последния оцелял идеолог на вече закрита групировка – приключва снощи по пътя между Рухин и Дейр Хасан. Автомобилът, в който пътува ал-Орайди заедно с неколцина свои съратници, е поразен от американски въздушен удар в същата онази провинция Идлиб, която години наред беше неговото последно убежище.

Германска журналистка, изчезнала в Сирия през януари, е освободена.

🇩🇪🇸🇾 Германската журналистка Ева Мария Михелман, която беше задържана в Сирия от попадането си в плен в град Ракка на 18 януари, е била освободена и е пристигнала от Йордания в петък. Това потвърди нейното семейство за информационна агенция dpa.

Нейният брат сподели, че тя се чувства добре предвид обстоятелствата, в които се е намирала, но е прекарала дълъг период от време в единична килия.

По-рано Министерството на информацията на Сирия заяви, че журналистката, която е родом от Кьолн, е била арестувана на 18 януари в град Ракка по време на военна операция. По същото време е арестуван кюрдският журналист Ахмед Полад, който е гражданин на Турция. От този колега все още няма и следа, заяви Антониус Михелман.

Семейството ѝ посочи, че Ева Мария Михелман е работила в Сирия като журналист на свободна практика от 2002 г. насам. Миналия месец Министерство на информацията обяви, че Михелман е била арестувана през януари при акция в сграда, принадлежаща на група, свързана със Сирийските демократични сили (SDF).

По това време беше съобщено, че след като кюрдски бойци са се барикадирали вътре, всички присъстващи в сградата са били арестувани. При операцията са задържани и двама чужди граждани, се казва в изявление на министерството.

В периода от изтласкването на Ислямска държава през 2017 г. до януари 2026 г. Град Ракка и по-голямата част от неговата провинция бяха управлявани от Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) и намираха под контрола на ръководените от кюрди Сирийски демократично сили (SDF). През януари властта беше предадена на правителствените сили на Дамаск, водени от президента Ахмед ал-Шараа.

Според тогавашното съобщение на Министерството на информацията, първоначално Михелман е твърдяла, че е испанска гражданка, която работи за организация, свързана с ООН, но запитване до организацията е показало, че в района няма липсващи служители. По време на разследването е установено, че е германска журналистка, уточни министерството и допълни, че тя и нейният придружител са направили опит да избягат от ареста.

Германската медия Der Spiegel съобщи, че германското посолство в Дамаск е предоставило консулска помощ на Михелман и съвместно с германското посолство в Бейрут е лобирало пред правителството в Дамаск, за да бъде освободена.

Полемика в израелското общество отнонсо лечението на заловени терористи в цивилни болници.

🇮🇱🏥🇱🇧 Поне трима терористи от Хизбула, заловени по време на последния цикъл от сражения на Израел с шиитската групировка на територията на южен Ливан, са били настанени в медицинския център „Зив“ в северния израелски град Сафед, където са били настанени под охрана от Израелските отбранителни сили (IDF), докато са получавали медицински грижи. Това съобщи The Times of Israel, позовавайки се на двама източници, пряко запознати със случая.

В същата болница в северната част на страната наскоро е лекувана и млада сирийска гражданка от друзката общност на село Хадер, разположено в провинция Кунейтра близо до Голанските възвишения. По време на престоя си в болницата тя е била придружавана от майка си, според друг независим източник, с контакти в медицинското заведение.

Случаите, които не бяха отречени от военните и ръководството на болницата, повдигат въпроси, свързани с политиката на Израел по отношение на военните и хуманитарните медицински услуги, наред с вътрешните противоречия по отношение на грижите за вражески бойци в цивилни лечебни заведения. Според сведенията, бойците на Хизбула са лекувани преди около две седмици, като са били държани с белезници и вързани очи в стая, охранявана от войници на IDF.

Лечението на оперативни фигури от терористична групировка в гражданска болница изглежда е извършено в нарушение на решение, прието от Министерство на здравеопазването малко след бруталната атака на Хамас от 7 октомври 2023 г. Тогава беше взето решение заловените терористи да бъдат лекувани само в медицински заведения на IDF или Затворническата служба на Израел, въпреки че по-късно беше съобщено, че в миналото това решение е било нарушавано многократно, както и че е фокусирано основно върху терористите от Хамас непосредствено след клането.

Пресслужбата на IDF не опроверга твърденията на източниците. В писмен отговор до Тhe Times of Israel тя заяви, че през изминалата година армията е задържала лица по подозрение в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни или военнослужещи, и че задържаните, които се нуждаят от медицински грижи, са ги получили от медици на IDF или, при необходимост, са били прехвърлени в болници.

Медицинският център „Зив“ също отказа да потвърди подробностите пред Тhe Times of Israel, позовавайки се на медицинската тайна, поверителността и мерки за сигурност, но не отрече, че подобни пациенти са били лекувани там. От болницата заявиха, че действат съгласно закона, държавните директиви и медицинската етика, като дават грижи на всеки доведен пациент, чието състояние изисква форма на лечение.

Лекувани според нуждите, охранявани „24/7“

В своя отговор IDF заяви, че „като част от усилията на армията за поддържане на сигурността“ през миналата година са проведени различни операции, „сред които арести на лица, заподозрени в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни и сили на IDF“. Такива заподозрени се отвеждат за „допълнителен разпит, проверка и задържане в специализирано съоръжение на територията на Израел“. Оттам добавят, че арестите на терен и задържането в Израел са регламентирани от държавното законодателство и заповедите на IDF.

Законът за лишаване от свобода на незаконни бойци позволява дадено лице да бъде задържано, когато има разумни основания да се вярва, че е участвало пряко или косвено във враждебни действия срещу Израел или членува във въоръжена групировка, която е провеждала такива действия, и когато неговото освобождаване би могло да застраши националната сигурност.

„През целия период на задържане се осигурява медицинско наблюдение според нуждите и съгласно закона, като се провеждат редовни медицински прегледи“, заявиха от IDF и допълниха, че „задържаните, нуждаещи се от болнично лечение, получават грижи от сертифициран медицински персонал в рамките на IDF, а в конкретни случаи, когато това се налага по медицински причини, те се прехвърлят в болница за последващо лечение“.

В такива случаи се прилагат „механизми за денонощна охрана и надзор, за да се гарантира, че арестуваните не представляват риск за сигурността“ на околните цивилни лица, отбелязват от IDF. По отношение на случая със сирийската гражданка, IDF заяви, че „доставя животоспасяваща медицинска помощ на сирийски цивилни граждани съгласно политика, приета предварително от политическото ръководство и координирана с всички съответни органи“.

С това изявление IDF визира дългогодишната, одобрена от политическия ешелон практика на израелската държава за осигуряване на хуманитарна и медицинска помощ на сирийски цивилни в изключителни случаи. Тази практика започна в рамките на операция „Добър съсед“ по време на гражданската война в страната, но беше официално прекратена през 2018 г. Въпреки това тя се появи отново в по-ограничена форма в отговор на последните прояви на сектантско насилие срещу друзкото малцинство от другата страна на сирийската граница.

Хадер, друзкото село в сирийската част на Голанските възвишения, от което се твърди, че произлизат младата жена и нейната майка, се наблюдава отблизо от наброяващата 150 000 души друзка общност в Израел, която оказва натиск върху своите управляващи да защитят тамошните сирийски друзи.

В някои случаи Израел използва медицинската помощ като инструмент за хуманитарно сътрудничество със съседните страни. През декември The Times of Israel разкри, че страната напредва с план за изграждане на болница на своя територия за лечение на йордански пациенти като част от съвместен израелско-йордански индустриален парк по границата между двете страни.

Болницата акцентира върху „медицинската етика“

Медицинският център „Зив“ в Сафед е основната болница, обслужваща голяма част от регионите на Галилея и Голан. В писмения си отговор от лечебното заведение заявиха, че „работят съгласно закона, директивите на държавните органи и принципите на медицинската етика, които обвързват всяка медицинска институция в Израел“.

„Болницата дава медицински грижи на всяко лице, доведено в нея, когато медицинското му състояние го изисква, независимо от неговия произход, религия, националност и обстоятелствата, при които е ранено“, подчертава се в позицията на лечебното заведение, откъдето отказаха да внесат подробности за лекуваните пациенти „поради съображения за медицинска тайна, защита на личния живот на пациентите и сигурност“.

Болницата не отговори директно на въпросите дали членове на персонала са възразили срещу лечението на терористи от Хизбула, дали настанените наоколо пациенти са били информирани или дали е имало искания за преместване на тези лица във военна болница.

Запитани конкретно дали цивилният медицински персонал е длъжен да лекува вражески бойци, от IDF и „Зив“ заявиха, че въпросът трябва да бъде пренасочен към Министерство на здравеопазването, което се занимава с упражняване на контрол над цивилните болници. Ведомството не изпрати отговор до момента на публикуване на материала.

Въпреки това Израелската медицинска асоциация изрично е подчертавала, че нейните лекари дават лечение на всички човешки същества, независимо от действията им, и дори заловените терористи от Хамас получават нужните грижи според медицинските нужди. Подобна политика има и международно измерение, тъй като израелски официални лица неведнъж са посочвали лечението на заловени или ранени вражески бойци като красноречиво доказателство за това, че действията на израелската държава са съобразени със законите на войната, дори срещу терористични организации, които умишлено вземат на прицел цивилни граждани.

Тръмп: Сирия ще се справи по-добре с Хизбула „без да избива всички останали“.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира войната в Ливан, описвайки я като „незначителна“. По време на среща с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в кулоарите на срещата на върха на Г-7 във Франция, той сподели, че е отправил предложение към Израел, според което Сирия може да се „заеме“ с Хизбула.

„Ако Израел не може да свърши работата, без да избие всички останали, Сирия трябва да я свърши“, подчерта Тръмп по време на двустранната среща с катарския лидер. Той разкри, че е предложил на Израел „да остави Сирия да се погрижи за Хизбула“, като е изразил мнението си, че те „биха се справили по-добре“.

Тръмп призна, че не одобрява последния израелски удар срещу Хизбула в нейния бастион в предградията на южен Бейрут, тъй като е бил нанесен „два часа преди подписването на споразумение“ с Техеран. Тойо оцени напрежението между Израел, Ливан и Хизбула като „незначителна война“ и добави, че Хизбула „постоянно надига глава“.

Тръмп също така заяви, че не е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху и подчерта, че двамата имат „страхотни отношения“, но допълни, че той „може да прекалява“.

Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

Дамаск освободи 28 пленени бойци от Отрядите за защита на жените (YPJ).

🇸🇾 Преходната власт в Сирия освободи 28 бойци от Отрядите за защита на жените (YPJ) – изцяло женска милиция в състава на ръководените от кюрди Сирийски демократични сили (SDF), попаднали в плен по време на сблъсъците през януари. Предаването, оповестено от губернатора на провинция Хасака Нур ал-Дин Ахмед пред кюрдската медия Rudaw, е най-масовото освобождаване на жени, откакто започна размяната на военнопленници, и идва в момент, когато вливането на кюрдските структури към Дамаск се движи по условия, поставени с военна сила в началото на годината.

„Днес 28 задържани жени от Отрядите за защита на жената (YPJ) бяха освободени от правителството на Сирия и тази стъпка беше предприета като част от усилията за укрепване на стабилността и социалния мир в региона", заяви губернаторът. Предаването е извършено в град Шадади, разположен в южната част на Хасака. Според списък с освободените, публикуван от свързаната с SDF новинарска агенция ANHA, някои от тях са на възраст под 18 години.

По думите на губернатора досега по силата на споразумението са пуснати около 1300 бойци на SDF, докато кюрдската администрация е върнала стотици бойци в редиците на новото правителство в Дамаск. „Усилията ще продължат, докато никой не остане в затвора", увери Ахмед и добави, че предстои освобождаването на нова група бойци, което се координира в момента, както и че се работи интензивно по окончателно уреждане на въпроса със задържаните.

Размяната беше договорена няколко седмици след сблъсъците от януари, като част от мерките за изграждане на доверие между Дамаск и SDF. Самият процес обаче не е израз на равнопоставен диалог, а последствие от военен обрат. На 13 януари силите на преходната власт започнаха настъпление срещу SDF, което за броени дни достигна от източната селска провинция на Алепо до Ракка, Дейр ез-Зор и Хасака, обхващайки цялата територия на Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия (Рожава). На 18 януари преходният президент Ахмед ал-Шараа обяви – с посредничеството на специалния пратеник на Белия дом Том Барак – рамково примирие, по силата на което Ракка и Дейр ез-Зор преминаха под директен военен и политически контрол на централната власт в Дамаск, а цивилните институции в Хасака бяха интегрирани в нейните структури.

Освобождаването на задържаните се вписва официално в изпълнението на знаковото споразумение от 10 март 2025 г. между командващия SDF Мазлум Абди и Ал-Шараа, което предвижда вливане на кюрдските милиции и граждански институции в сирийската държава и уреждане на спорните въпроси чрез диалог. Този рамков документ обаче остана блокиран през цялата 2025 г. и крайният му срок настъпи без резултат. Преценил, че съотношението на силите се е изместило в негова полза, Ал-Шараа пристъпи към по-твърдо предефиниране на условията. Според оценка на Middle East Institute и на Middle East Council on Global Affairs рамката на мартенската договорка на практика е изместена от по-строгите условия, наложени на кюрдите след офанзивата през януари.

Освобождаването на женските бойци от YPJ има тежест, която надхвърля самото събитие. Женските отряди представляват идеологическото ядро на проекта в Рожава – еманципацията на жената е вписана в самата му политическа доктрина – и тъкмо затова съдбата им е сред най-болезнените възли в преговорите за мир. Споразумението от март 2025 г. предвиждаше женска бригада да се включи към Министерство на отбраната, а кюрдски женски организации в Кобани настояват YPJ да получи изрично признание в бъдещата конституция на Сирия. В тази рамка предаването на задържаните жени е едновременно хуманитарен жест и сигнал за това каква форма ще приеме интеграцията.

Дали този ход бележи искрено разведряване, или премерена отстъпка в хода на капитулация – личи не от реториката, а от хронологията. Освобождаването на жените от YPJ беше многократно отлагано: предвиденият за 29 май етап в Алепо беше забавен, а връщането на тленните останки на загинали бойци на SDF остана неизпълнено. С оглед на всичко това освобождаване на жените в Шадади изглежда по-малко като спонтанна добра воля и повече като избирателно отварян лост, който Дамаск задейства и спира според хода на по-широките договорки. В по-дългосрочен план размяната на задържани е видимата валута на процес, чийто залог е поглъщането на кюрдското самоуправление в североизточна Сирия от централната власт на Ал-Шараа – процес, чиито условия бяха пренаписани не на масата за преговори, а с настъплението от януари 2026 г.

TCG Anadolu разгърна амфибийния си десант и палубни безпилотни апарати в централната фаза на Efes-2026.

🇹🇷⚓️ На 18 май в акваторията край град Урла в провинция Измир, турският амфибиен щурмови кораб TCG Anadolu проведе демонстративна фаза от учението Efes-2026, в рамките на която едновременно бяха разгърнати корабна безпилотна авиация и амфибиен десант.

Дронът Bayraktar TB3 беше изведен на полетната палуба с вътрешния асансьор на кораба след предполетна подготовка, ударни вертолети AH-1W Super Cobra изпълниха учебни излитания и кацания, а транспортен SH-70 Seahawk проведе задачи по превоз на личен състав. Турски морски пехотинци извършиха десант от море към суша с бронираните десантни машини ZAHA (Zırhlı Amfibi Hücum Aracı) – местно разработена платформа, проектирана постепенно да замени американските AAV-7 в състава на турските амфибийни части. Турското министерство на отбраната публикува кадрите с изявление, че „Efes-2026 продължава успешно, вдъхвайки увереност у съюзниците и страх у противниците“, подчертавайки скоростта, координацията и готовността на силите, участващи в операцията от море към суша.

Демонстрацията от 18 май е част от Efes-2026 – мащабно съвместно общовойсково учение с бойни стрелби, провеждано между 20 април и 21 май в района Доганбей, Сеферихисар, Измир. В него участват общо 10 388 военнослужещи, от които 1305 са от съюзнически и партньорски държави. Списъкът на 50 участващи страни включва широк кръг държави-членки на НАТО (САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада, Полша, Швеция и други съюзници), но и партньори извън Алианса (Азербайджан, Грузия, Казахстан, Пакистан, Япония, Катар, Египет и Бразилия). Ръководенето на учението е поверено на Командване „Егейска армия“ със щаб в Измир.

Демонстрацията на борда на TCG Anadolu затвърждава тригодишния процес, при който корабът преминава от експериментална концепция към оперативно използваем носител на безпилотна авиация. На 14 февруари, по време на учението Steadfast Dart 2026 в Балтийско море, Bayraktar TB3 извърши първия известен в рамките на НАТО удар по морска цел с прецизни боеприпаси, изстреляни от палубата на амфибиен щурмови кораб. Тогава апаратът порази надводна цел с два управляеми боеприпаса MAM-L и впоследствие кацна автономно на палубата. Според производителя Baykar, в рамките на същата поредица от изпитания TB3 е изпълнил 232 автономни полета от палубата на кораба при силен вятър, снеговалеж и температури под нулата. Натрупаният практически опит позволи на турското командване да третира корабната безпилотна авиация в Efes-2026 не като демонстрация на концепция, а като интегриран елемент от стандартен амфибиен сценарий.

В рамките на учението турската отбранителна индустрия демонстрира и останалите ключови компоненти от модела на собствената си екосистема. Мрежата за противовъздушна отбрана „Стоманен купол“ (Çelik Kubbe) беше представена чрез зенитно-ракетните комплекси Siper, Hisar-A, Hisar-O и Sungur. Дронът Bayraktar Akıncı изпълняваше задачи по разузнаване и наблюдение, докато сценарии с рояци бяха проиграни с камикадзе дроновете KARGU. Паралелно с оперативната част на учението беше проведено и индустриално изложение, на което бяха показани платформи в напреднал етап на разработка, сред които изтребител пето поколение Kaan, реактивен учебно-боен самолет Hürjet и стелт дрон Anka-3.

Геополитическото послание на учението е насочено преди всичко към Източното Средиземноморие и Егейско море. Маневрите се провеждат срещу гръцкия остров Самос, където Анкара дълги години оспорва гръцките претенции за морска юрисдикция извън териториалните води. По данни на гръцките медии, в същия период гръцкото командване организира церемония на острова, на която нови части от специалните сили получиха „зелени барети“ – символичен ход с оглед на турската военна дейност в непосредствена близост. Паралелно турското правителство придвижва законодателни инициативи в рамките на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), насочени към разширяване на турските претенции във вътрешни и териториални води в Егейско море. NAVTEX-известията, издавани по време на учението, отново се припокриха с гръцки морски декларации – практика, която постепенно се превърна в постоянен елемент на оперативното съперничество между двете държави.

Особено показателно е първото съвместно участие на двата съперничещи либийски лагера – Правителството на националното единство (подкрепената от ООН власт в Триполи) и Либийската национална армия (базирана в Източна Либия, начело с маршал Халифа Хафтар). Макар ограничено по мащаб, то има своя дипломатически характер, а не толкова чисто военен такъв. И двете страни изпратиха личен състав и военноморски елементи под турска координация, въпреки че формално продължават да се намират в конфликт относно легитимност на националното командване в Либия. Месец по-рано същите сили участваха в учението Flintlock-2026 в Сирт, отново с посредничество от Турция, която постепенно се утвърждава като основен координатор между двата либийски лагера – процес, който частично измества влиянието на Русия и Египет, традиционно свързвани с подкрепа за Либийската национална армия. Турската дейност в Либия следва логиката на меморандума за морските зони от 2019 г. между Анкара и тогавашното Правителство на националното съгласие – документ, непризнат от ЕС и Гърция, но постепенно укрепван чрез съвместни турско-либийски инициативи.

За първи път след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. в подобно учение взимат участие и сирийски военни. Това маркира нов етап от процеса, чрез който Дамаск, под управлението на преходната власт на Ахмад ал-Шараа, постепенно преминава от международна изолация към ограничено включване в турската архитектура за регионална сигурност. Делегацията му присъства въпреки вътрешните трудности, сред които продължаваща интеграция на кюрдските сили на североизток, сектантско насилие в крайбрежния регион и израелски натиск на юг. Самото присъствие на страната на Efes-2026 е фактическо оперативно признание от страна на широк кръг участници, сред които САЩ, Германия и Франция, че Дамаск след края на Асад е фактор, с който регионалните и западните структури са готови прагматично да взаимодействат.

Контингентът на Азербайджан, включващ подразделения на специалните сили, пристигна още в средата на април и се превърна в едно от най-видимите чуждестранни участия в маневрите. Това потвърди тенденцията, при която след втората война в Нагорно Карабах и връщането на азерския контрол над региона двустранният формат „Шуша“ постепенно се трансформира в дълбока оперативна интеграция между двете страни. Подобна динамика се наблюдава и при тюркския блок в Централна Азия – Казахстан, Киргизстан и Узбекистан – които все по-често участват в турски формати вместо тези на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), водена от Русия. Участието на Япония и Швеция подчертава още повече разширяващия се периметър на военно-политическото влияние на Турция – едновременно към Индо-Пасифика и Северна Европа.

На 20 и 21 май учението завърши с т.нар. Ден на официалните наблюдатели – формат, в който министри на отбраната и началници на генерални щабове от участващите държави наблюдаваха финалните стрелби и пълномащабния амфибиен десант. Финалната фаза послужи едновременно като оперативна демонстрация и витрина за турската военна индустрия – сектор, който през последните години устойчиво увеличава износа към държави от Персийския залив, Северна Африка, Централна Азия и Латинска Америка. Сценарият включи координация между палубна безпилотна авиация и наземни средства за ПВО, симулирано отразяване на амфибийна контраатака и стрелби по въздушни цели от системата „Стоманен купол“.

В стратегически план Efes-2026 действа едновременно като оперативно учение, дипломатически инструмент и демонстрация на индустриална мощ. На военно ниво то нормализира интегрирането на палубна безпилотна авиация в амфибийни сценарии – модел, който се следи внимателно от други страни с леки самолетоносачи, като Италия, Испания, Великобритания и Япония. На дипломатическо ниво Анкара използва присъствието на 50 държави, включително двата либийски лагера и Сирия след Асад, за да наложи Измир като алтернативен център на стратегическа тежест в Източното Средиземноморие, паралелно с командването на НАТО в Неапол и Норфолк. На индустриално ниво съвместната демонстрация на „Стоманен купол“, Bayraktar TB3 и Anka-3 е директно търговско предложение към наблюдаващите държави от Залива, Северна Африка и Централна Азия.

В дългосрочен план турският модел, при който TCG Anadolu се превръща в носител на безпилотна авиация за средни флотове, е част от широка трансформация на регионалната сигурност – такава, в която амфибийната проекция на сила е все по-малко зависима от тежки самолетоносачи и все повече от хибридни платформи с интегрирано безпилотно покритие.

Израелска артилерия обстрелва басейна на река Ярмук в Сирия.

🇮🇱⚔️🇸🇾 Артилерийски части на Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха обстрел по покрайнините на сирийската община Джамла в басейна на река Ярмук, западната част на провинция Дераа. Според данни на местен кореспондент са отчетени поне 4 попадения на снаряди в близост до селскостопански площи и жилищни квартали, което е довело паника сред местното население.

Няма данни за жертви или съществени материални щети. Обстрелът съвпада с отчетено засилване на полетите на израелски разузнавателни дронове над южна Сирия през последните дни и се вписва в серия от инциденти, документирани в провинциите Дераа и Кунейтра от началото на годината.

В дните преди обстрела израелски сухопътни войски навлязоха в зоната на Вади ал-Рукад в близост до Джамла с два основни бойни танка „Merkava“ и два бронирани автомобила. Маневрите бяха ограничени по своя обхват и проведени под прикритието на разузнавателни дронове. Това е поредната в серия инфилтрации, регистрирани в региона след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. Те бяха представени от израелското командване като оперативни мерки за сигурност в коридора покрай линията на разединение, преминаваща по билото на Голанските възвишения.

Действията на израелските войски в южна Сирия попадат под забраните на Споразумението за разединение от 1974 г. Сключено след войната от Йом Кипур, то установява буферна зона между въоръжените сили на Израел и Сирия, наблюдавана от мисията на ООН за наблюдение на разединението (UNDOF). От декември 2024 г. Израел обяви едностранно, че е освободен от своите задължения по споразумението с аргумент, че сирийската страна (правителството на Асад) вече не съществува. Министерство на външните работи в Дамаск многократно настоя за пълно изтегляне на израелските войски от територията на Сирия и за намеса на международната общност, определяйки израелските мерки като нелегитимни и без основание в международното право.

Сирийският режим падна на 8 декември 2024 г. след светкавична офанзива на ислямистка коалиция, водена от Хаят Тахрир аш-Шам (HTS) на Ахмед ал-Шараа. Това отвори оперативен прозорец, използван от Израел още в първите часове. Неговите военновъздушни сили проведоха масирани удари (по различни оценки над 400 през първите две седмици) по сирийски военни цели: складове за ракети, арсенал от химическо оръжие, авиобази, морски флот в провинция Латакия, зенитно-ракетни комплекси от ПВО и научно-изследователски центрове, с цел системно заличаване на стратегическите способности на сирийската държава още преди консолидацията на новата власт. Едновременно с това израелските сухопътни войски окупираха планината Хермон, навлязоха в буферната зона от 1974 г. и провинциите Кунейтра и Дераа, разширявайки своя контрол с няколкостотин кв.км. сирийска територия.

Преходното правителство на ал-Шараа, признато с различни уговорки от Турция, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия и редица западни столици, не разполага с нужните военни способности, за да противодейства. През май 2025 г. президентът Доналд Тръмп се срещна с ал-Шараа в Рияд, след което обяви, че облекчава санкциите, наложени от САЩ по силата на „Закона Цезар“, позволявайки привличането на инвестиции за реконструкция от държавите в Персийския залив.

През същата година правителството в Дамаск установи дипломатически контакт с Тел Авив с посредничество от САЩ и ОАЕ – преговори, чиито резултати остават ограничени именно в резултат на едностранното разширяване на израелското присъствие. Сирийската армия, реконструирана от състава на доскорошни ислямистки фракции, притежава ограничени сухопътни войски, без оперативна авиация и противовъздушна система след ударите на Израел от декември 2024 г.

Югозападна Сирия, включваща провинциите Дераа, Кунейтра и Сувейда, концентрира специфичен демографски и политически профил, от който Израел се възползва оперативно. Друзката общност в Сувейда влезе в открит конфликт с централната власт през юли 2025 г. В отговор израелски изтребители нанесоха въздушни удари по сгради в централната част на Дамаск, обявени като защита на „братския друзки народ“. Сунитското население в Дераа, някога опора на революцията от 2011 г., поддържа смесени отношения с правителството на Шараа. Това позволява на израелските служби за сигурност да изграждат местни мрежи от информатори и въоръжени групи в граничната ивица, аналогични на онези, поддържани в южен Ливан до 2000 г. чрез „Армията на южен Ливан“.

Доктринално израелските операции в Сирия следват модела на „превантивна сигурност“ (preventive security), при който косвените рискове – потенциална повторна активация на проирански групи, концентрация на тежко въоръжение от страна на правителството в Дамаск, инфилтрация на ислямистки групировки – се третират като актуални заплахи, които изискват едностранно реагиране. От декември 2024 г. досега документираните случаи включват удари с дронове срещу конвои, артилерийски удари срещу погранични общини, среднощни операции с малки по численост специални части, арести на сирийски граждани в близост до буферна зона, унищожаване на земеделска инфраструктура с булдозери и многократни въздушни патрули. Сегашният инцидент в Джамла се вписва без отклонение в тази оперативна линия.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията в региона се групират по три оси:

1. Задълбочаване на текущия модел: непрекъснати ограничени операции, изграждане на постоянна военна инфраструктура на Израел в южна Сирия и постепенно превръщане на буферната зона в разширената израелска територия за сигурност.
2. Официализиране с договор: преходната власт на ал-Шараа приема ограничена форма на нормализация в замяна на изтегляне на израелските войски до основната линия от 1974 г. – сценарий, активно подкрепян от Белия дом и обвързан с паралелни преговори между Дамаск и друзкото ръководство в Суейда.
3. Открит въоръжен сблъсък: ескалация след инцидент с цивилни жертви в сунитските райони на Дераа или загуба на Израел, довела до реакция от Дамаск въпреки ограниченията във военния капацитет, обостряне на конфликта Дамаск–Суейда може напротив да даде на Израел повод за разширена намеса в защита на друзите. Текущата пропорция на силите и приоритетите на правителството в Дамаск, като международно признание, икономическо възстановяване) правят първите два сценария значително по-малко вероятни от третия.

Артилерийският удар по Джамла не е изолиран инцидент, а елемент от структурирана политика за едностранно изграждане на разширена зона за сигурност от Израел на сирийска територия, стъпваща върху разбирането, че държавата след падането на Асад нито е способна, нито е готова да наложи сигурността по установената линия на разединение. Споразумението от 1974 г. формално остава в сила, но реално е преодоляно от регистрираните практики, на които международната общност отговаря с дипломатически призиви и опити за посредничество – отсъствие на правоприлагане, което реално абсорбира израелските нарушения и ги прави новото оперативно статукво в южна Сирия.