Йордания удари Южна Сирия заради Карак, Дамаск съобщава за цивилни жертви

🇯🇴✈️🇸🇾 Изтребители на Кралските военновъздушни сили на Йордания нанесоха удари късно снощи в Южна Сирия. Въоръжените сили обявиха операцията „Йорданско възпиране – Хмуд“ като отмъщение за жертвите на нападение срещу погребение в православния храм „Св. Георги“ в Хмуд, област Карак, и заявиха, че стрелците са свързани с терористични организации. Сирийската държавна новинарска агенция SANA съобщи за пет убити цивилни, сред тях жени и деца, в провинция Дараа, а сирийското правителство заяви, че операцията не е била координирана с него.

Военните не назоваха нито една групировка, не посочиха конкретни места и не дадоха числа. Съобщението им отбелязва само, че изтребителите са унищожили няколко позиции и машини и са убили и ранили „много членове на терористични организации“. Около осем часа по-рано, на пресконференция в ранния следобед на 26 октомври, вътрешният министър Мазен ал-Фарая отговори на въпрос дали досието е затворено, че не е, като „в наказателния аспект днес няма никакви индикации, че са свързани с каквито и да е други клетки“. Генерал-майор Обейдала ал-Маайта, директор на Дирекцията за обществена сигурност, както се нарича националната полиция, описа стрелбата като решение, взето на място: стрелците вървели след траурното шествие и „не е имало предварително планиране“. След като ги назова, той каза: „И дано не представляват никого освен себе си.“

На същата пресконференция кабинетът представи атаката като плод на екстремизъм вътре в страната. „Това престъпление не е родено от момента. То е плод на терористична, екстремистка идеология, която е вкоренена у някои граждани“, каза ал-Фарая. Говорителят на правителството Мохамед ал-Момани нарече случилото се повратна точка в усилията за изкореняване на екстремизма и обяви, че кампанията срещу такфиристката идеология, която обявява други мюсюлмани за неверници, продължава във всички сектори. Ал-Фарая добави, че разпитите и събирането на технически доказателства продължават и че ще отговаря всеки, за когото се докаже, че е участвал „по какъвто и да е начин“. Ал-Маайта приключи встъплението си с думите: „Ще продължаваме да удряме с желязна ръка всеки, който се осмели да посегне, да сътрудничи или да се разпростира в страната или извън нея.“ Вечерното съобщение на Въоръжените сили не обяснява кога и как е установена връзката със Сирия.

Сирийските власти съобщават за нанесени удари в провинция Дараа. Кореспондентът на агенцията съобщи за поредица от експлозии около Насиб, градчето при граничния пункт с Йордания, и Музайриб в западната част на провинцията. Здравният директор на Дараа д-р Халед ал-Амиян каза пред агенцията, че в петимата убити цивилни има жени, деца и 65-годишен мъж от квартал Тарик ас-Сад в областния център, починал от осколъчни рани в Националната болница на града. Двама ранени от Музайриб са откарани в болницата в Тафас. Йорданският новинарски сайт „Ал-Уакаи“ съобщи, позовавайки се на местни източници, и за удари в североизточната част на съседната провинция Суейда, в селата Халидия и Тел Асфар и източно от летище Халхала. Сирийските официални съобщения не споменават Суейда.

Аман и Дамаск дават несъвместими версии за координацията. Първият текст на армейското съобщение, който йордански сайтове споделиха около 22:20 ч. местно време, говори за „Южна Сирия“ и не включва Дамаск. В 22:46 ч. обаче Въоръжените сили написаха в официалния си профил в X, че операцията е била проведена „в координация със сирийското правителство“, и същото остана във версията на държавната агенция Petra, където районът е наречен югоизточната част на Сирия. Малко след полунощ сирийското правителство заяви, че „за тази военна операция не е имало никаква предварителна координация със сирийската страна“. То обяви разследване, съобщи за открити канали с Аман и настоя всяка стъпка в граничните райони да се съгласува съвместно, така че да се пази суверенитетът на страната. Министерство на външните работи добави, че е уведомило Йордания за „пълната си резерва“ към операции на сирийска територия без предварителна координация, и изрази „дълбоко съжаление“ за убитите и ранените от Дараа.

Заподозрените за стрелбата в Хмуд бяха задържани в ранните часове на 26 октомври, след издирване, което продължи 3 денонощия. По думите на ал-Маайта след полунощ силите за сигурност разделили едно от селата в района на сектори и започнали да претърсват изоставените къщи. Когато стигнали до къщата, в която се криели мъжете, те открили интензивен огън и при последвалата престрелка тримата били ранени. Сред силите за сигурност пострадали няма, иззети са оръжие и голямо количество боеприпаси. Задържани са братята Хазаа и Машал Зейдан Мохамед и свързаният с тях по брачна линия Ахмад Сами Хусейн.

Ал-Маайта посочи Хазаа като човека, планирал нападението, макар по собствените му думи решението да е взето на място. Тримата са в болница и разпитите им предстоят. Нападението е отнело живота на 9 души, а 34 са ранени.

С името „Йорданско възпиране“ страната вече е нанасяла удари в Сирия. На 3 май 2026 г. Въоръжените сили обявиха операция с това име срещу фабрики, работилници и складове на трафиканти на наркотици и оръжие, от които по думите им тръгват пратки към кралството. Сирийски източници съобщиха тогава за удари в провинция Суейда, в Шахба, Бусан, Арман, Ум ар-Руман и Малх. Там действа т. нар. Национална гвардия на друзкия духовен водач шейх Хикмат ал-Хиджри, създадена след сблъсъци с правителствените сили през юли 2025 г. и контролираща части от региона отвъд властта на Дамаск. Сирийската държавна телевизия описа една от целите като щаб, контролиран от „бунтовнически банди“. Удари, приписвани на Йордания, срещу контрабандата в Южна Сирия се съобщават от май 2023 г. През декември 2025 г. Аман обяви, че е ударил „фабрики и работилници“ на трафиканти, без да посочи места, а сирийските медии ги поставиха в Суейда. През януари 2025 г. двете съседни държави създадоха обща комисия по сигурността. Операцията от 26 октомври се различава по обявената цел: групировки, свързвани с терористична атака в самата Йордания. Различно е и мястото, тъй като жертвите, за които съобщава Дамаск, се намират в Дараа, а не в районите на Суейда, където бяха целите през май.

В ранните часове на 27 октомври обявеното основание за ударите, връзката на задържаните от Хмуд с групировки в Сирия, остава твърдение на Въоръжените сили без назована групировка, конкретно място и доказателство, а вътрешният министър същия ден следобед заяви, че към момента индикации за връзка с други клетки няма. Срещу това твърдение стоят убитите цивилни, за които съобщава Дамаск, и отричането, че е имало предварителна координация. Ал-Фарая сам заяви, че разпитите и събирането на доказателства продължават, така че следствието може да е стигнало до нова следа през часовете до удара, но Йордания не е съобщила за такава. Решаващо ще бъде първото публично обвинение срещу тримата. То ще покаже дали йорданските следователи свързват Хазаа, Машал и Ахмад с организация отвъд границата, или делото остава за трима роднини, решили да стрелят зад погребалното шествие.

Дамаск предупреждава за друзка офанзива и обвинява Израел

🇸🇾⚠️🇮🇱 Правителството на Сирия очаква въоръжени милиции на друзите в южната провинция Суейда да атакуват неговите сили „в идните дни“ и твърди, че Израел насърчава подобен ход, осигурявайки снабдяването за предстоящата операция. Предупреждението дойде в понеделник от висш сирийски служител, който говори анонимно пред The Jerusalem Post и телевизия i24NEWS. И двете интервюта взе журналистът Амихай Щайн. Служителят твърди, че израелски хеликоптер е кацнал в Суейда, за да разтовари „значителни количества оръжие и боеприпаси“. Дамаск не представи доказателства, а израелската страна не коментира обвиненията.

По думите му въоръжените групи струпват сили по линията на съприкосновение, а разузнавателни полети на израелски самолети над Суейда, Дамаск и целия юг на страната са зачестили в последните дни. Пред i24NEWS той добавя, че видни друзки фигури говорят съвсем открито за офанзива, която да „върне цялата провинция Суейда“. Пред Jerusalem Post формулировката е по-ограничена и се отнася само до друзките села. Кои са тези фигури и кога са говорили, той не уточнява. В Дамаск, казва той, са убедени, че ако има операция, тя ще бъде с израелска подкрепа.

Анонимното предупреждение е третото обвинение, отправено от Дамаск към Суейда и Израел в рамките на под седмица. На 13 октомври, по време на съвместна пресконференция в Дамаск с генералния директор на Организация за забрана на химическите оръжия (OPCW), сирийският министър на външните работи Асаад аш-Шайбани обвини Израел, че предоставя оръжие и пари на милициите в Суейда, които действат извън рамките на държавната власт, и определи това като „програма за насаждане на хаос“.

На 19 октомври сутринта държавната телевизия „Ал-Ихбария“ обяви, че въоръжени милиции са задържали съвместна хуманитарна делегация на ООН с представители на Службата за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) и местния клон на Сирийския арабски червен полумесец за 2-3 часа на КПП Ум ал-Зейтун и накрая са ѝ отказали влизане, тъй като не са били уведомени предварително. ООН не потвърди случая. Вечерта на същия ден дойде и предупреждението за офанзивата.

Обвинението на министъра, съобщението на телевизията и анонимното предупреждение имат една и съща роля: преди какъвто и да е нов сблъсък Дамаск вече е заявил кой ще бъде нападателят и кой стои зад него. Ако линията западно от град Суейда пламне, версията на правителството на Ал-Шараа е готова: нападение на „Националната гвардия“ на шейх Хикмат ал-Хиджри, духовния водач на друзката общност, въоръжена от Израел, след като същите групи са спрели и хуманитарната помощ. И трите изявления пристигат от страна в конфликта, като две от тях са от неназован събеседник или от държавна телевизия. Нито едно от тях не е проверено независимо. Анонимният събеседник е говорил пред две израелски медии осем дни преди деня на парламентарните избори в Израел на 27 октомври.

Израелската страна на историята е свързана с друзите в самия Израел. На 15 октомври, на предизборна среща в клуба на „Ликуд“ в друзкото селище Ярка в Галилея, премиерът Бенямин Нетаняху разказа пред партийни членове и привърженици за първия си и единствен към момента разговор с президента Ахмед ал-Шараа по време на кризата в Суейда: „Беше много кратък, много рязък разговор и клането спря.“ По думите му Израел ще направи „всичко необходимо, за да защити друзките ни братя“. Друзите в Израел са около 150 000 души по данни на Централното статистическо бюро, а Ярка е едно от двете им най-големи селища. Източник, близък до правителството в Дамаск, каза пред Jerusalem Post, че разкриването на този разговор е целяло да подкопае позициите на ал-Шараа. Дамаск нито потвърди, нито отрече, че разговорът се е състоял, и заяви, че „категорично отхвърля“ политизирането на друзкото малцинство.

Самото предупреждение все пак намира опора и в сведения извън правителството. Същия ден ливанският сайт „Ал-Модон“, позовавайки се на свои събеседници, описа почти същата картина с повече подробности: хеликоптерни полети на Израел в района от 16 октомври, превоз на бойци от „Националната гвардия“ и членове на местната комисия по сигурността до тренировъчна база в Голанските възвишения, където са обучавани от израелската армия, и доставки на американски автомати M16 и M4. Според същите сведения Салман ал-Хиджри и 4 командири от комисията са посетили на 15 октомври оперативното командване на IDF в Голан, след като в провинцията беше доставена военна помощ. Изданието пише и за предложение на Израел да бъде изградена военна база в контролираната от фракциите част на Суейда, която да се свърже с позициите в провинция Кунейтра и казармата Ал-Джазира в западната част на провинция Дараа. Самият сайт уточнява, че няма независима информация за графика на операцията, а негови събеседници са също толкова анонимни, колкото и тези на сирийският.

Доставките с хеликоптери имат предистория, сведенията за която не произлизат от Дамаск. През декември 2025 г. The Washington Post, позовавайки се на израелски служители, писа, че от 17 декември 2024 г., девет дни след падането на Башар Асад, израелски хеликоптери са спускали на друзка милиция пратки оръжие, опаковани заедно с хуманитарна помощ. Тогава другата страна, а не Дамаск, описа начина за снабдяване. Затова сегашното твърдение е правдоподобно като описание на подобна практика, въпреки че конкретният епизод остава непотвърден.

Напрежението на терена е хронично. Сблъсъците от юли 2025 г. между друзки бойци, сунитски бедуински кланове и правителствените сили доведоха до израелски удари, включително по Дамаск, и до примирие с посредничество от САЩ. Правителствена комисия отчете 1760 загинали. Оттогава насам милициите около ал-Хиджри държат по-голямата част от провинцията, а западно от нейната едноименна столица държи под свой контрол селата Уалга, ал-Мансура и Рима Хазем, описани от друзката гвардия като „окупирани“. През юни разселени жители на западните села поставиха 5-дневен срок и поискаха „подкрепа за връщането на селата“. На 3 юли при Тал Хадид, западно от града, загинаха двама бойци на гвардията. На 31 август от там бяха обстреляни Рима Хазем и ал-Мансура. По данни на Enab Baladi това води до 1 човек, а 11 бяха ранени, сред които дете. Обвиненията за блокада са взаимни. Ynet пише, че от февруари правителството в Дамаск държи провинцията под фактическа обсада, докато „Ал-Ихбария“ обвинява групите на ал-Хиджри, че на 10 септември са спрели камиони с гориво и стоки за първа необходимост.

Преговорите, които биха могли да намалят напрежението по линията на контакт, засега остават замразени. Израел и Сирия проведоха няколко кръга разговори в сферата на сигурността, откакто ал-Шараа е на власт, а последният известен кръг е през август. Служител от САЩ казва пред Jerusalem Post, че разговорите няма да бъдат подновявани преди изборите в Израел. Сирия настоя страните да се върнат към споразумението с ООН за разграничаване на силите от 1974 г. Въпреки това израелските войски останаха в буферната зона и отвъд нея. Нов сблъсък на линията западно от Суейда е силно вероятен през следващите седмици, защото от юли насам там избухват сблъсъци на всеки няколко седмици. Мащабна операция за „цялата провинция“ е много слабо вероятна, докато доказателствата за нея идват единствено от неназовани събеседници. Това предупреждение ще бъде потвърдено, ако независими наблюдатели отчетат струпване на войски при Уалга и ал-Мансура или израелски удари по позиции на правителството в западната част на провинция Суейда. Ще бъде опровергано, ако спокойствието по линията се запази след 27 октомври, а делегацията на ООН успее да навлезе в провинцията.

Нетаняху разкри пред друзите тайния разговор с ал-Шараа

🇮🇱📞🇸🇾 Израелският премиер Бенямин Нетаняху разкри в четвъртък, че е провел телефонен разговор със сирийския президент Ахмед ал-Шараа малко след израелските удари по Дамаск през юли 2025 г. Това вероятно е първият пряк контакт между лидерите на двете страни, които нямат дипломатически отношения и са воювали помежду си няколко пъти през последните десетилетия.

Нетаняху направи разкритието по време на конференция на управляващата партия Ликуд в град Ярка, който е населен предимно с общността на израелските друзи – около 150 000 души с тесни родови и религиозни връзки с друзите отвъд границата в Сирия. „Обадих се на ал-Шараа. Разговорът беше много кратък и много остър. И клането спря“, заяви той и допълни, че ще направи всичко възможно, за да защити „нашите братя и вашите братя“.

Разговорът, за който досега не е съобщавано публично, е проведен на фона на удара, нанесен от израелски изтребители през юли 2025 г. по сградата на Министерство на отбраната и друг в непосредствена близост до президентския дворец в Дамаск. Тогава Нетаняху обяви, че действа в защита на сирийските друзи, след като в населената предимно с друзи провинция Сувайда избухнаха сектантски сблъсъци между въоръжени местни милиции и бедуински бойци. По данни на Сирийска обсерватория за правата на човека (SOHR) при избухналото насилие са загинали над 2000 души, от които 789 цивилни от общността. Правителствени сили се включиха на страната на бедуините и бяха обвинени в екзекуции на цивилни и други нарушения. Именно вътрешният натиск върху израелското правителство да защити сънародниците на жертвите в границите на Израел стои зад военната намеса – и сега, 12 месеца по-късно, зад избора на Нетаняху да превърне самия факт на тайните си преговори с Дамаск в политически капитал точно пред тази публика.

Ал-Шараа е президент на Сирия от края на 2024 г. Тогава коалицията от ислямистки въоръжени групировки свали режима на дългогодишния президент Башар ал-Асад, слагайки край на кръвопролитната гражданска война в страната, продължила 14 години. Оттогава Израел създаде буферна зона навътре в територията на Сирия и нанесе стотици въздушни удари по военни бази на сирийска територия, които обясни с нуждата да не допусне терористични фракции да се установят трайно в граничния район при отсъствието на действаща власт.

Разговорът, който Нетаняху описа, не е единственият признак за сближаване между Дамаск и Йерусалим. От септември 2025 г. са проведени няколко кръга от директни разговори за сключването на споразумение за сигурност. Сирия настоява за пълно изтегляне на Израел от превзетите позиции. През август директорът на Мосад Роман Гофман проведе среща със сирийския външен министър Асаад ал-Шайбани в Йордания, за да овладеят напрежението след израелския удар по военна база в северна Сирия, където Израел твърди, че е открил подготовка за установяване на турско военно присъствие. Според източници, които са запознати с разговора, двамата са обсъдили създаване на съвместен координационен център в Йордания, насочен към намаляване на напрежението под наблюдението на САЩ, за да бъде предотвратен директен сблъсък между сирийски, израелски и турски сили. Самият ал-Шараа, когото израелски официални лица определяха като „терорист в костюм“, още през май 2025 г. потвърди, че води разговори с Израел с ОАЕ като посредник.

Тонът на Шараа пред международна аудитория остава далеч по-хладен, отколкото подсказва описаното от Нетаняху пред неговите поддръжници в Ярка. В изказване пред Общото събрание на ООН през септември сирийският президент заяви, че страната му няма да се откаже от претенциите за Голанските възвишения – територия, която Израел окупира през Шестдневната война от 1967 г. В същата реч той изброи около 500 израелски въздушни и артилерийски удара и над 1200 нахлувания на сирийска територия от свалянето на Асад досега и настоя за изтегляне до линиите от 8 декември 2024 г. Засега единствено Нетаняху разказва за личния си разговор с ал-Шараа: сирийското правителство нито го е потвърдило, нито го е отрекло чрез своите медийни канали.

Сирия задържа Михрач Урал, основния заподозрян за клането в Банияс

🇸🇾🕵️🇹🇷 Главната разузнавателна служба на Сирия арестува Михрач Урал, по-известен в страната като Али Каяли с прозвището „касапина на Банияс“. Дамаск го счита за основния заподозрян за клането в село Ал-Байда и квартал Рас ан-Набаа на град Банияс през май 2013 г. Тогава по данни на Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) са убити 459 цивилни, предимно сунити. Анкара го издирва от 13 години заради атентата в турския граничен град Рейханлъ от същия месец, отнел живота на 53 души.

Държавната агенция SANA обяви ареста в четвъртък, 15 октомври. Според нея Урал е бил заловен „при опит да избяга през границата“, без да уточни коя. Агенцията сподели и снимка на задържания в затворнически дрехи. Президентският съветник по медиите Ахмад Муафак Зайдан приветства ареста и обеща отговорните за убийства да бъдат преследвани, колкото и време да е минало. Турските служби представят по-подробна версия пред Anadolu, според която Националната разузнавателна организация (MIT) и сирийските служби са провели съвместна операция на границата между двете държави през нощта на 14 срещу 15 октомври. Това станало, след като Урал, който се криел от падането на Асад, се опитал да смени скривалището си.

Ливански медии представят различна версия. Според MTV Lebanon непознати са нахлули в дома на сириец на име Али Халил Ибрахим в Мансурия, в района Метн източно от Бейрут, вързали са съпругата и сина му и са го отвели в неизвестна посока. Под това име, пише Lebanon Debate, Урал е живял там със своите близки. Телевизията твърди, че отвлеченият е именно той, че вече се намира в Сирия, а това е третото отвличане на сирийци от ливанска територия. Случая разследва отдел „Информация“ на Силите за вътрешна сигурност на Ливан. Ежедневникът Asharq Al-Awsat, който също предава версията на MTV, уточнява, че не е успял да извърши независима проверка. Според официалните версии на Дамаск и Анкара арестът е бил извършен на границата. В тях Ливан не се споменава.

Арестът идва 11 дни след като на 4 октомври Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви ареста на Джамал Трабулси, заместник на Урал в групировката „Сирийска съпротива“. Ведомството го свързва със същите две кланета, както и с боеве в провинциите Хама, Идлиб и Алепо. На 1 октомври MIT задържа Омар ал-Хатиб, докато той се опитвал да избяга по море към Европа. Анкара го смята за един от организаторите на атентата в Рейханлъ.

Ал-Байда, село край Банияс в крайбрежната провинция Тартус, и сунитският квартал Рас ан-Набаа в самия град бяха нападнати на 2-3 май 2013 г. В доклад от август 2013 г. Независимата международна комисия на ООН за разследване на Сирия установи, че правителствените сили са обкръжили и обстреляли Ал-Байда, а после са влезли в селото заедно с бойци на Силите за национална отбрана (NDF), както се нарича по онова време опълчението на режима. На следващия ден същото се повтори в Рас ан-Набаа. Комисията заяви, че не е открила следи от бойни действия на въоръжената опозиция в Ал-Байда и Рас ан-Набаа при убийствата и изчисли броя жертви на 150-250 в селото и 150-200 в квартала. Human Rights Watch документира случаи на най-малко 248 екзекутирани, а SNHR, която събира имената на жертвите от първите дни, отбелязва 459 убити, от тях 92 деца и 71 жени. Свидетелства на оцелели описват разстрели и убийства с хладно оръжие, изгорени къщи и тела, трупове по улиците, в дюкяните и мазетата.

Името на Урал се появява в доклада от 10 май 2013 г. на SNHR, в който жители на района го сочат като един от командирите на клането. На 5 май, 2 дни след това, в интернет беше публикуван видеозапис, в който той казва, че Банияс е единственият изход на „предателите“ към морето, градът рано или късно трябва да бъде обсаден и да започне „прочистване“. Не е известно кога точно е заснет записът. Още в същата година Урал отрече обвиненията в интервю за BBC Türkçe и настоя, че по време на клането е бил с хората си в Латакия, а групата му „никога не посяга на цивилни“ и че твърденията за клане са абсурдни.

Урал, който е алауит като династията Асад, е роден през 1956 г. в Антакия, в турската провинция Хатай, към която Сирия предявява претенции и след нейното присъединяване към Турция през 1939 г. Като младеж той влиза в Народната освободителна партия-фронт на Турция (THKP-C) и оглавява отцепилото се от нея крило „Аджилджилер“ („Спешните“), което води въоръжена борба за връщането на Хатай към Сирия. През 1978 г. е хвърлен в затвора, а през 1982 г. бяга в Сирия, където по времето на Хафез ал-Асад получава сирийското си гражданство и името Али Каяли. След избухването на гражданската. война през 2011 г. оглавява фракция на име „Сирийска съпротива“, която участва в сраженията в провинция Латакия редом с армията на Башар ал-Асад. Неведнъж е обявяван за убит, а през септември 2018 г. оцелява при атентат в същата провинция.

В Турция името му е свързано с датата 11 май 2013 г. На този ден две коли бомби избухват пред общината и пощата в Рейханлъ, на 10 км от границата със Сирия. Тогавашните власти посочиха сирийското разузнаване като отговорно за атентата, а прокуратурата в Адана добави Урал към обвинителния акт като пряк участник. Той отрече това и обвини израелските служби. Когато през февруари 2018 г. съдът произнесе присъдите, делото срещу него и останалите беглеци беше отделено. От 2018 г. насам MIT връща в Турция беглеците един по един, а сега Анкара обяви, че с Урал е задържан и последният.

В Ал-Байда, Банияс и Джабле новината беше посрещната с такбири – възгласи „Аллаху акбар“ от местните джамии, а местни излязоха по улиците, сочат кадри от социалните мрежи и репортаж на кореспондентка на „Syria Now“, платформа на Al Jazeera за страната. „Цялото ми семейство загина в клането в Ал-Байда, убиха около 45 души, сред тях жени и деца“, каза пред нея местен жител, който поиска Урал да бъде екзекутиран на площада в селото, пред близките на жертвите. Друг свидетел посочи дюкян, в който по думите му имало над 100 изгорени трупа, натрупани един върху друг.

Директорът на SNHR Фадел Абдулгани определи ареста като важна стъпка към постигане на справедливост за близките на жертвите, чакали повече от 13 години. Той настоява обаче връзката между престъпленията и всеки заподозрян да бъде доказана в съда, независимо дали става дума за участие, издадени заповеди или отговорност като командир за действията на подчинените му. Той заяви готовността на мрежата да осигури свидетелства, снимки и записи, които събира от 2013 г. Абдулгани подчерта, че те ще станат доказателства едва след проверка на техния произход и автентичност. Ръководителят на Националния орган за преходно правосъдие Абдулбасит Абдуллатиф заяви, че престъпленията от миналото не се погасяват по давност, а министърът на правосъдието Мазхар ал-Уайс нарече ареста ново постижение на държавата.

Ако се стигне до процес, той ще се води в държава, по чието крайбрежие имаше кръвопролитие и срещу алауитите. През март 2025 г. нападения на клетки от привърженици на бившия режим срещу службите за вътрешна сигурност прераснаха в отмъщение: близки до новата власт въоръжени групи избиха алауити на десетки места по крайбрежието. Правителствената комисия за установяване на фактите посочи общо 1 426 загинали при тази вълна на насилие, повечето от които цивилни, и състави списък с общо 298 заподозрени за посегателства срещу алауити. Сред засегнатите места отново беше град Банияс: Amnesty International документира над 100 убити в града на 8-9 март, повечето в квартал Ал-Кусур. Затова делото срещу Урал ще покаже не само каква присъда ще получи той, но и дали Дамаск съди престъпленията от 2013 г. и от 2025 г. по едни и същи правила. Отговорът ще личи по това дали обвинението ще бъде повдигнато публично, дали заседанията ще бъдат открити и дали защитата ще може да оспори доказателствата, представени от SNHR. Предстоят също приключване на ливанското разследване за Мансурия и окончателно решение на турската държава дали да поиска предаването му.

Ал-Шараа обмисля да изпрати до 20 000 войници в Йемен срещу хутите

🇸🇾🤝🇸🇦 Саудитска Арабия е поискала от Сирия да изпрати войски за сухопътна офанзива срещу хутите в Йемен, а президентът Ахмед ал-Шараа обмисля сериозно да отвърне на молбата и според източник на Axios е „много вероятно“ да я приеме. Axios се позова на трима официални лица от САЩ, а Reuters – на американски служител и сирийски военен, запознати с въпроса. Окончателно решение все още не е взето. Министерство на информацията на Сирия отрече твърденията, че се включва във войната и уточни, че военните споразумения с партньорите ще се сключват само по официалните канали.

Саудитците са поискали сирийски войски, които да подсилят правителствените сили, които са по-слабо обучени от противника. Въпросът е повдигнат при срещата на ал-Шараа със саудитския принц Мохамед бин Салман в Рияд във вторник, 6 октомври. Вашингтон е консултиран и от двете страни и по принцип не възразява: по думите на един от източниците на изданието участието на Дамаск би засилило подкрепата за саудитската операция, без САЩ да се въвличат дълбоко, а в администрацията на Тръмп смятат, че то ще сближи двама американски съюзници. Двама служители казват, че с Централното командване на САЩ (CENTCOM) е обсъждано как биха могли да бъдат разположени войските. Белият дом и CENTCOM отказаха коментар.

Данните за възможния брой военнослужещи идват от втори източник на изданието, запознат с разговорите: сирийската армия може да изпрати между 10 000 и 20 000 души. Обсъждат се две военни съединения: 90-а дивизия край Дамаск и 84-та дивизия, която според изданието е разположена в южна Сирия край друзкия град Сувейда, където през юли 2025 г. правителствените сили се намесиха в сблъсъците между бедуински кланове и друзки бойци и се стигна до кланета на цивилни. В 84-та дивизия служат хиляди чуждестранни ислямисти, дошли в Сирия по време на гражданската война, за да се бият с режима на Башар ал-Асад под общото ръководство на Хаят Тахрир аш-Шам (HTS). Ал-Шараа беше лидер на коалицията, наследила клона на „Ал-Кайда“ в Сирия, известен като „Джабхат ал-Нусра“, и години по-късно поведе настъплението, което свали Асад на 8 декември 2024 г. САЩ отмениха нейния статут на чуждестранна терористична организация през юли 2025 г.

Чуждестранните бойци бяха интегрирани в новата сирийска армия със съгласието на САЩ: на 2 юни 2025 г. Reuters съобщи, че е налице одобрен план, по който около 3500 от тях, главно уйгури от Китай и съседните страни, влизат в новата 84-та дивизия заедно със сирийци. Попитан тогава дали Вашингтон одобрява това, пратеникът на Белия дом за Сирия Том Барак отговори: „Бих казал, че има разбирателство, при условие че има прозрачност.“

Reuters описва два варианта, разглеждани от Дамаск: помощ за отбрана на кралството от атаки или участие в настъплението заедно с подкрепяните от него йеменски войски. Американският източник на Axios посочи, че Саудитска Арабия е поискала съдействие от Сирия, а ал-Шараа е обсъдил темата с престолонаследника Мохамед бин Салман. Министърът на отбраната Халид бин Салман, брат на държавния глава и отговорен за политиката във връзка с Йемен, изпрати сирийския президент до самолета, кадри от което бяха излъчени в ефира на сирийските държавни медии. Според агенцията Рияд търси подкрепа навсякъде, от САЩ и Европа до Близкия изток, и за отбрана, и за настъпление.

Публичната позиция на Дамаск е видимо по-предпазлива. Дипломат от министерство на външните работи отговори на запитване на Reuters, че страната му застава твърдо до Саудитска Арабия срещу нападенията на хутите, но неин приоритет е реконструкцията след гражданската война. „Ако Саудитска Арабия поиска военно сътрудничество или обмен на опит, това ще стане единствено по официалните канали в рамките на двустранните договорки, които уреждат отношенията между братските ни страни“, отбеляза той. Вечерта отделът за външни медии на Министерството на информацията, цитиран от държавния канал „Ал-Ихбария“, отговори на „твърденията за присъединяване на Сирия към войната в Йемен“.

„Позицията на Сирия е ясна: стоим твърдо до Саудитска Арабия срещу заплахите за нейната сигурност и стабилност“, гласи изявлението, според което сирийската политика в региона стъпва върху „стабилността, мира и сътрудничеството, а не на отварянето на нови фронтове“, абсолютен приоритет е възстановяването на самата Сирия, а всяко военно сътрудничество с партньорски държави ще става „само по официалните канали в съществуващите двустранни рамки“. Изявлението не отрича, че разговори са водени.

Според турското издание Türkiye Today Дамаск вече веднъж е отклонил същата молба, въпреки че засега няма независимо потвърждение за това. На 18 септември изданието цитира сирийски източници, според които официално искане е отправено няколко месеца по-рано, а Сирия „учтиво“ е отказала с обяснението, че преустройва своята армия и не планира да влиза в конфликт като трета страна. „Въпросът е изчерпан и приключен“, каза един от източниците. Според тях Дамаск не пречи на отделни свои граждани да заминат да воюват, но не поема отговорност за тях. Оттогава ударите се насочиха към столицата на кралството. На 19 септември коалицията обяви, че е прехванала балистична ракета, насочена към Рияд – според France 24 първата, насочена към столицата от началото на ескалацията. На 3 октомври хутите заявиха, че са нанесли удар по Aramco в Рияд, докато над рафинерията на компанията на юг от града се издигаха дим и пламъци; причината за пожара не е обявена.

На 4 октомври Рашад ал-Алими обяви офанзивата, която саудитците искат да подсилят. Той е председател на Президентския ръководен съвет – висшия орган на международно признатото правителство на Йемен. Нейната цел е да върне териториите, контролирани от хутите, включително столицата Сана и крайбрежието и островите в пролива Баб ел-Мандеб. Reuters съобщи на 2 октомври, позовавайки се на шест души, че биха могли да бъдат мобилизирани над 100 000 йеменски войници със саудитска въздушна подкрепа; към сряда агенцията отчита ограничен напредък. Движението „Ансар Аллах“, както се наричат хутите, продължава да обстрелва кралството: на 7 октомври коалицията обяви, че е свалила балистична ракета северно от Рияд.

Всяко разполагане носи рискове за сирийската страна, пише Reuters. Новата власт в Дамаск се въздържа от участие в чуждестранни военни конфликти, включително във войната с Иран, за да се концентрира върху възстановяването след 14-годишната гражданска война. Армията ѝ все още се формира от групировките на бившата бунтовническа коалиция, в които присъстват много сунитски ислямисти с екстремистки възгледи и чуждестранни бойци, а управляващите се опитват да овладеят напрежението с малцинствата, включително алауитите. Хутите изповядват заидитския клон на шиитския ислям, затова война между тях и такава армия би придобила сектантско измерение, което по думите на американския източник и Дамаск, и западните му партньори искат да избегнат. По същата причина сирийското ръководство по-рано е отклонило молба на Вашингтон да помогне в борбата срещу ливанската Хизбула. Участие на сирийски войски срещу движение, подкрепяно от Техеран, може да се възприеме като враждебен акт от него и шиитските му милиции в Ирак и Ливан, съседни на Сирия държави. Бившите бунтовници, които днес са начело на държавата, са влизали в сблъсъци с тях и преди.

От друга страна, значение имат отношенията с Мохамед бин Салман. Саудитският лидер изигра решаваща роля за международното признание на бившия джихадист ал-Шараа, включително като посредничи, за да бъде проведена първата му среща с президента Доналд Тръмп в Рияд през май 2025 г. припомня Reuters. Кралството вече подпомага финансово Сирия, а по думите на същия източник открита подкрепа от Дамаск може да увеличи тази помощ.

Хронологията показва, че саудитската молба остава предмет на обсъждане след отказа през септември, но вече стигна до разговор на най-високо ниво, на който е присъствал и министърът, отговорен за политиката към Йемен. Официалната сирийска позиция също е формулирана по-тясно от тази, предадена от източници на Türkiye Today през септември: тогава Сирия не желаеше да влиза в конфликта като трета страна, но сега вече изключва „нови фронтове“, но изрично допуска военни договорки по двустранни канали. Сравнението показва, че Дамаск вероятно ще приеме саудитската молба под една или друга форма.

Х. А. Хелиър, анализатор в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, очертава по-тясна граница: малобройна отбранителна сила около „най-светите места на ислямския свят“ и техническа помощ срещу дроновете биха имали „огромна положителна символика“, но сирийски сухопътни войски в Йемен са „съвсем друго нещо“, с което според него ал-Шараа предпочита да се размине.

Момчето, отрекло в Хага хлорната атака в Дума, разказва за принудата

🇷🇺🎭🇸🇾 Хасан Диаб, 11-годишното момче, отрекло пред световната преса в Хага атаката с химическо оръжие в Дума, разказа, че думите му тогава са били изтръгнати с арест и заплахи от разузнаването на Башар ал-Асад. Британският вестник The Observer публикува неговото свидетелство, както и тези на родителите му и на един от медиците. След атаката през април 2018 г. семейството прекара две седмици в подземна килия в Дамаск, после получи паспорти и беше откарано до Нидерландия през Москва, без да знае накъде пътува.

Пресконференцията от 26 април 2018 г. беше организирана от Русия в седалището на Организацията за забрана на химическото оръжие (OPCW) и водена от Александър Шулгин, тогава посланик в Нидерландия и постоянен представител към организацията. До него на дългата бяла маса бяха седнали неговия сирийски колега и над 10 сирийци от видеата, заснети в Дума по-малко от три седмици преди това, сред които деца. Всички повториха една и съща версия: никой не е имал симптоми на отравяне, а кадрите са инсценирани от „Белите каски“, доброволческата гражданска защита в районите на опозицията, с подкрепа от британското и американското разузнаване, за да бъдат оправдани западни удари. САЩ, Обединеното кралство, Франция и държавите от ЕС бойкотираха събитието. „OPCW не е театър“, заяви британският постоянен представител Питър Уилсън, а френският му колега Филип Лалио нарече представлението „непристоен маскарад“.

Атаката, която свидетелите отрекоха, беше извършена вечерта на 7 април 2018 г. Дума тогава беше един от последните бастиони на въоръжената опозиция край столицата Дамаск и нейните жители се спасяваха от въздушните удари в мрежа от мазета, пробити едно в друго. Хасан, сестра му и майка му Рауа се криеха там с роднини и съседи, когато някой извика предупреждение за химикали. Рауа усети миризмата на хлор, грабна децата и побягна.

„Беше тъмно, но виждах тънък дим, като мъгла. После очите ни сълзяха, кашляхме, повръщахме и дишахме едва-едва“, спомня си тя. Хлорът е по-тежък от въздуха и затова се стича в тунели и мазета, точно мястото, където в Дума се криеха хората.

Световната здравна организация отчете, че около 500 души са потърсили помощ онази нощ със симптоми на излагане на токсични химикали. В болницата „Белите каски“ заснеха как медиците обливат с вода Хасан и други деца и им дават инхалатори, а друго видео показа вътрешността на жилищна сграда с телата на над 40 мъже, жени и деца, с пяна около устата и носа. На 14 април САЩ, Великобритания и Франция отвърнаха с удари по обекти на сирийския режим.

На 1 март 2019 г. мисията на OPCW за установяване на факти стигна до извода, че съществуват основателни причини да се смята, че токсичен химикал, вероятно хлор, е бил използван като оръжие в атаката. Екипът ѝ за разследване и идентификация, създаден да посочва извършителите, отиде по-далеч на 27 януари 2023 г. със заключението, че поне един хеликоптер Ми-8/17 на сирийските ВВС, излетял от авиобаза Думайр под командването на елитната част „Tiger Forces“, хвърля 2 жълти цилиндъра по жилищни сгради в центъра на предградието. Единият удря покрива на триетажна сграда, спуква се и освобождава хлор в изключително висока концентрация, което довежда до смъртта на 43 души.

В първите дни след атаката режимът пое контрола върху града и започва да издирва всички лица, които се забелязват в кадрите. Омар Диаб, бащата на Хасан, по това време излежава малка присъда за кражбата на храна от изоставена сграда. Офицери от разузнаването го викат в местна джамия, карат го да разпознае сина си на кадрите и му нареждат да доведе семейството в централата на Общото разузнаване в Дамаск. Отвън клон 251, известен като „ал-Хатиб“, прилича на обикновено държавно учреждение, но под земята се намира един от най-страшните центрове за мъчения в страната. Бившият шеф на следствения отдел Анвар Раслан получи в Германия през 2022 г. доживотна присъда за престъпления срещу човечеството.

Хасан и сестра му още имат симптоми от хлора, когато ги преглежда лекар от затвора. Рауа му казва, че е химическа атака, и тогава мъж, застанал зад нея, ѝ прошепва: „За твое добро трябва да спреш да говориш това.“ „След това казах на децата да казват, че е бил обикновен дим“, спомня си тя.

В същия център е задържан и Басел Ойоун, който работи в линейка и видеото го показва да оказва първа помощ на пострадали. Докато чака реда си за разпит, Ойоун вижда вътре Абу Али Бакрие, който изгубва семейството си, скрито в сградата с телата от видеото, където загиват съпругата му, петте му деца, брат му, снаха му и шестима негови племенници. На въпроса на следователя как е изгубил децата си Бакрие отговаря, че от химическа атака, и офицерът го заплашва, че ако го чуе отново, ще го обеси на тавана.

„Да опитаме пак. Как умряха децата ти?“, пита той. Бакрие се разплаква и отвръща: „При бомбардировката.“ „Така е добре“, казва офицерът. Пред The Observer Бакрие потвърди разказа на Ойоун.

В следствения център задържаните са снимани и получават паспорти. Никой от тях не излиза от страната и никой не им каза къде отиват. „Бяхме твърде уплашени, за да си говорим по пътя“, казва Рауа. Групата беше показана първо пред руски журналисти в Москва, после в Нидерландия. Според Омар едва когато в залата им закачат микрофони, сирийците разбират, че ще говорят пред пресата.

Хага не е първата сцена. Само няколко дни по-рано Евгений Поддубний, кореспондент на държавния канал „Россия-1“, заснема репортаж с Хасан, според който момчето е накарано да вземе участие в инсценировка. Разследване на The Intercept по открити източници установи на 23 април 2018 г., че интервюто е заснето в Офицерския клуб на армията в Дамаск, не в предградието Дума. Поддубний отрича, че е снимал в клуба, но признава, че наблизо има руски военни съветници. OPCW разпита шестима от участниците в панела в Хага, но показанията им не влизат в официалното досие на разследването и не променят заключението.

Пресконференцията става опора на една от най-успешните кампании за дезинформация в цялата сирийска гражданска война. Руските медии години наред я представят като доказателство, че западните твърдения за Дума са изфабрикувани, и от един случай извеждат, че режимът не стои зад нито една химическа атака. В Обединеното кралство професори, пенсионирани офицери и бивши дипломати споделяха откъси от нея из „алтернативни“ медии. Материал кампанията получи отново през май 2019 г с изтичането на вътрешна инженерна оценка, според която цилиндрите по-скоро са поставени на място на ръка. Разследването на OPCW, представено на 6 февруари 2020 г. от тогавашния генерален директор Фернандо Ариас, откри, че нейният автор не е член на мисията и никога е имал достъп до разпити и лабораторни резултати, а втори служител, нарушил поверителността, изобщо не е стигнал до Дума.

„Техните заключения са погрешни, неосведомени и неверни“, заяви Ариас.

Руската мисия към OPCW отговори на The Observer, че свидетелите от Дума днес се намират в „деликатно, сложно положение“ спрямо новата власт в Дамаск, намеквайки, че новите им думи може да са изтръгнати. Намекът се разминава с хронологията: заключенията на OPCW за хеликоптера от Думайр и 43-те жертви са от 2019 и 2023 г. – години преди падането на Асад, и не стъпват на думите, казани в Хага. Семейство Диаб твърди и друго: години след дирижираната пресконференция офицери от разузнаването продължават да ги проверяват дали се придържат към версията.

Новата власт в Дамаск междувременно смени страната си в спора. На 9 юли 2026 г. Изпълнителният съвет на OPCW възстанови с консенсус правата на Сирия, отнети през 2021 г. заради употребата на химическо оръжие от режима на Асад, след като новите власти допълниха своята декларация и осигуриха достъп на инспектори до многобройни подозрителни обекти. 6 дни по-късно Министерството на вътрешните работи обяви ареста на полковник Ахмед Хабиб Али, отговарял за складовете със зарин в 417-то поделение край Дамаск. Според ведомството той е надзиравал производството на около 20 бомби от по 250 кг, пълни със зарин и използвани при атаки през 2013 и 2017 г. До края на септември властите задържат 16 бивши пилоти и офицери от ВВС, обвинени в удари по населени места; част от тях са летели над Източна Гута, където се намира Дума. В обявените досега обвинения самото предградие не е назовано. Следващата проверка ще бъде дали сирийските разследващи органи ще стигнат до пилотите от Думайр и техните командири, които бяха посочени от OPCW още през 2023 г.

Пътуването до Европа бележи семейство Диаб в очите на съседите. „Казват, че сме лъгали заради режима. Днес хората ни наричат предатели, а ние просто се опитвахме да опазим семейството си“, разказва Рауа. Образът, който години наред носи тезата, че атака не е имало, е дете само на конферентна маса в Хага. Сега той има продължение: същото момче, на 19, в скромен апартамент в Дума, разказва как и от кого е било накарано да излъже.

Нова въоръжена група в Сирия се обяви срещу Израел

🇸🇾📜🇮🇱 Нова въоръжена групировка „Сарая Низа ал-Каба'ил“ обяви сформирането си „за сблъсъка с престъпните евреи в земята на Шам“. Кюрдската мрежа Rojava Intel я представи като предполагаем продукт на сирийското и турското разузнаване. Тя се нарежда до поредица групи, които от началото на 2025 г. се обявяват срещу присъствието на израелските сили в Южна Сирия, но към днешна дата нямат нито една значима операция.

Rojava Intel се описва като кюрдска мрежа, събираща сведения от общността и публично достъпни данни, и сподели изявлението в Telegram заедно със своя бележка. По „данните, които получихме“ формированието е създадено от турските и сирийски служби, ръководено е от Абу Ахмад Закур, отговорникът за племенните въпроси в Сирия, осигуряващ подкрепа и оръжие от Турция. Основната цел са атаки срещу израелски бази и позиции в Южна Сирия. Каналът не посочва откъде идва информацията, нито къде е взел самия документ.

Документът е озаглавен „военно крило“ и носи дата 30 септември 2026 г. В горния му десен ъгъл стоят две знамена. Черното носи шахадата, мюсюлманския символ на вярата. Червеното също носи шахадата, а под нея са белите полумесец и звезда от турското знаме. Текстът започва със стих от сура „Ал-Анфал“ с призив срещу враговете всеки да приготви „каквото можете от сила“ и обвинява Израел за „ежедневно навлизане на престъпните евреи в земята на Шам“ (традиционно арабско название на Сирия и Леванта), безчинствата им на юг, убийствата и арестите на беззащитни мюсюлмани и бездействието „на близки и далечни“. Думата „Израел“ в текста не се споменава нито веднъж: противникът на юг е назован „престъпните евреи“.

Името значи „Отрядите на откъсналите се от племената“ и идва от хадис, предаден от Абдулла ибн Масуд и включен в сборниците на Ибн Маджа и Ахмад ибн Ханбал. На въпрос за „чужденците“, на които е обещано блаженство, Пророкът отговаря, че това са откъсналите се от племената си. Тълкуванията ги описват като малцината, напуснали рода си заради вярата. Изявлението използва израза в същия смисъл: създаването на групировката обявяват „братя муджахидини в земята на Шам“, откъснали се „от племената и фракции“. Подписано е от „главния военен командир“ Абу Муаз Акнаф. Името на Закур в документа не се появява, а Турция присъства само в знамето.

Втората половина на изявлението отправя призив към „свободните синове на Шам“ да се присъединят към муджахидините, които искат да разкъсат оковите на мюсюлманската общност, която е притисната „между клещите на чуждия окупатор и клещите на предателските управници“. Кои са управниците, документът не уточнява, а правителството на Ахмед аш-Шараа не се споменават.

В Южна Сирия от януари 2025 г. издава изявления „Фронтът на ислямската съпротива в Сирия“, по-известен като „Ули ал-Баас“. Той започна като „Фронт за освобождение на юга“ с 48-часов ултиматум към Израел. В писмено изявление до Drop Site News от септември фронтът се определя като част от „оста на съпротивата“ от Техеран до Бейрут и Палестина, приписва си ракетни удари срещу израелски позиции и описва властите в Дамаск като „оръдия на ционисткия враг“. Изследователите, които го следят, изразяват съмнения относно мащабите му. Уаил Олуан от изследователски център „Джусур“ казва, че посланията му постоянно атаките, които могат да се проверят независимо.

Изследователят Айман ат-Тамими установи, че се е разцепил на две враждуващи фракции, а твърдението на едното от тях за двама загинали бойци по негова преценка е съчинено. Според израелската телевизия i24NEWS жители и местни водачи в Дараа казват, че част от сблъсъците, които групата си приписва, били спонтанни реакции на селяни при навлизането на израелските части. През февруари 2026 г. в Telegram се появи и „Движение за възпиране на окупацията“, което по описанието на South Front носи в емблемата си знамето и герба на новата сирийска държава.

Новата група повтаря формата на по-ранните: учредителен документ, знаме, стих от Корана и призиви за членство. Реални действия засега не са докладвани. Различава се по мястото, което отрежда на властта в Дамаск. „Ули ал-Баас“ открито я напада, движението от февруари носи държавни символи, а „Сарая Нуззаа ал-Кабаил“ говори за предателски управници, без да ги назовава.

Абу Ахмад Закур е бойното име на Джихад Иса аш-Шейх, роден през 1979 г. край Алепо и израснал в строга племенна среда като син на видна фигура от племето ал-Бакара. В началото на новия век навлиза в мрежи, свързани с „Ал-Кайда“, и прехвърля бойци към Ирак след американската инвазия през 2003 г. Арестуван е от сирийския режим и лежи в прочутия затвор „Седная“, откъдето е освободен през 2012 г. Той става един от основателите на „Джабхат ан-Нусра“. С времето се издига до един от най-влиятелните командири, член на Консултативния съвет (Шура) на групировката „Хаят Тахрир аш-Шам“, емир на Алепо и отговорник за икономическите и граничните въпроси.

Освен това отговаря за отношенията с протурските фракции на Сирийската национална армия (SNA). На 2 май 2023 г. САЩ и Турция го включват съвместно в санкционните списъци като посредник за финансиране на тероризма. Списъкът на Държавния департамент на САЩ със специално обозначени глобални терористи присъства с адрес в турската провинция Килис. През декември същата година обявява, че напуска ХТШ. Към края на септември 2025 г. е назначен за помощник на президента аш-Шараа по племенните въпроси и оглавява Бюрото за племената и родовете.

France 24 отдава на него и бюрото му решаваща роля в пренареждането на родовите съюзи, помогнало на Дамаск да си върне контрола над квартали на Алепо, държани от кюрдските сили, а по-рано около района на Манбидж. Американската санкция беше вдигната на 24 август 2026 г. заедно с тази срещу самата ХТШ. Към средата на септември Закур продължава да заема поста: на 19 септември, по съобщение на кюрдската агенция ANHA, той се среща в Алепо с Мазлум Абди, който оглавяваше Сирийските демократични сили, но към момента е съветник на президента.

В момента Сирия провежда разговори с Израел във връзка със споразумение в сферата на сигурността. На 23 септември, на панел на Atlantic Council в Ню Йорк, аш-Шараа отбеляза, че след няколко кръга разговори страните „почти са стигнали до 90% от договореностите“, преди Израел да се оттегли, и увери, че усилията към нормализиране на отношенията продължават. Израелската армия междувременно държи девет военни позиции в Южна Сирия според сирийски и международни доклади, цитирани от Asharq Al-Awsat през юни.

Анкара остава един от най-близките съюзници на аш-Шараа: обучава армията, подпомага в изграждане на държавните институции и осигурява военна и дипломатическа подкрепа за новата власт в Дамаск. Влиза в открит спор с Израел за Сирия. На 18 август израелската авиация удари пистата и складовете на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, а канцеларията на премиера Нетаняху Нетаняху предупреди, че Сирия е на път да наруши договореното статукво, допускайки там турски сили. Министерство на отбраната отрече да е имало свои военни или делегация в базата. Ако твърдението на Rojava Intel е вярно, Анкара е минала от спор за една авиобаза към въоръжаване на атаки срещу израелските войски.

Документът и твърдението на Rojava Intel сочат в различни посоки. Група, създадена от службите на новата власт в Сирия, трудно би говорила в учредителния си акт за предателски управници, без да изключи от тях собствената си власт, а този документ не изключва никого. Подписът на друг командир пък не потвърждава ролята на Закур. Турското знаме е единственият елемент в документа, който сочи към Анкара, и се тълкува двусмислено: като знак на привърженици на Турция сред джихадистите или като етикет, насочващ към нея.

Служба, която иска да остане скрита, едва ли би поставила символика на държавата си върху учредителен документ. В полза на Rojava Intel говори друго: Закур от години поддържа връзки с подкрепяните от Турция фракции, а американският списък го показваше с адрес в Килис. Тези връзки обаче са публични отдавна и сами по себе си не водят до нова група на юг. При сегашните данни съвместна операция на сирийските и турските служби е малко вероятна. По-достоверно звучи това да е ограничена джихадистка инициатива, враждебна едновременно на Израел и на управниците в региона, или обявление без сила зад себе си.

Тезата на Rojava Intel ще натежи, ако групата поеме атака, която израелската армия потвърди, особено с оръжие от турско производство, или ако Абу Муаз Акнаф бъде свързан документално с бюрото на Закур. Ще олекне, ако първите ѝ акции или изявления бъдат насочени срещу силите за сигурност на Дамаск, или ако сирийските власти арестуват нейни хора.

Ал-Шараа отклони призива на Макгърк да се отрече от клетвата пред ал-Кайда

🇺🇸🤝🇸🇾 Брет Макгърк, специален пратеник на САЩ за международната коалиция срещу ИДИЛ от 2015 до 2018 г. два пъти призова сирийския президент Ахмед ал-Шараа да се отрече от клетвата, която е дал пред Айман ал-Зауахири, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Сирийският държавен глава не го стори изрично, а вместо това изрази позиция, че не е уместно да се обсъждат събития отпреди 25 години. Клетвата, за която го попита Макгърк, датира от 2013 г.

Разговорът се състоя на 22 септември вечерта в Ню Йорк, в рамките на програмата на Атлантическия съвет около сесията на Общото събрание на ООН. Макгърк, който сега работи като анализатор в мозъчния тръст, беше водещ на събитието.

Той започна с 25-годишнината от атентатите на 11 септември 2001 г. и припомни, че през 2013 г. ал-Шараа се е заклел във вярност на ал-Зауахири. Макгърк посочи лидера на Ал-Кайда по онова време като основен организатор на атентатите. Освен това посочи, че след трансформацията на водените от него въоръжени групировки ал-Шараа се е дистанцирал от организацията, и го призова да се отрече от клетвата.

Ал-Шараа, който говореше на арабски със симултанен превод, първо отговори за атентатите. „Нямах нищо общо с това“, категоричен бе той, изразявайки съжаление за жертвите в САЩ и загиналите в Близкия изток „заради политиките, които се водеха там“.

Макгърк не спря дотук и повтори въпроса: „Отричате ли се от тази идеология, от тази някогашна клетва за вярност?“ Ал-Шараа отвърна, че много въпроси вече принадлежат на миналото, а на този вече е отговарял неведнъж.

„Не смятам за подходящ момента да дискутираме неща, случили се преди 25 години. Бях на друга възраст и условията в региона бяха различни“, обясни той. По думите му натискът в Близкия изток е тласкал много млади хора в тази посока, а след началото на сирийската революция той се е променял заедно с нея. Като основен мотив посочи стремежа да бъде премахната несправедливостта на режима, управлявал Сирия 60 години: „Бях част от това действие. Премахването на тази несправедливост е благородно дело.“

Споменаването на 25 години не отговаря на действителната хронология. През 2013 г. ал-Шараа отказва да обедини ръководената от него „Джабхат ан-Нусра“ в групировката на Абу Бакр ал-Багдади и вместо това дава клетва за вярност на Ал-Кайда, с което я превръща в нейния сирийски клон. През 2016 г. фракцията обяви, че скъсва с организацията, а година след това се обедини с други фракции, образувайки коалиция под името „Хаят Тахрир ал-Шам“, която през декември 2024 г. свали от власт бившия президент Башар ал-Асад след светкавична офанзива, довела до превземането на Алепо, Хама, Хомс и Дамаск за броени дни.

Още преди въпросите за 11 септември ал-Шараа се върна към предишната си визита в Ню Йорк. „Миналата година се срещнахме с генерал Петреъс. Имахме сблъсък на бойното поле, а след това среща в полето на диалога“, посочи той и добави, че приема като положително развитие присъствието на Макгърк, някога „от другата страна“, на една политическа сцена с него: „Смятам, че това е успех на този път.“

На 22 септември 2025 г. ал-Шараа разговаря на форума Concordia с Дейвид Петреъс. Генералът командва силите на САЩ в Ирак през част от периода, когато ал-Шараа е задържан там.

Биографиите на ал-Шараа и Макгърк също се пресичат в Ирак. Настоящият президент на Сирия се сражава там като чуждестранен боец, при което е задържан от американските сили през 2005г. и прекарва повече от 5 години в американски и иракски затвори, включително в прословутия лагер Бука. Според сведенията по това време той е регистриран под чуждо иракско име и остава зад решетките до освобождаването си от иракски съд през март 2011 г.

През 2008 г. Макгърк е висш представител на Съвета за национална сигурност на президента Джордж Буш-младши и главен преговарящ по споразумението, което определи условията за присъствието и изтеглянето на американските сили от Ирак.

Същата година в Багдад започва неговата афера с Джина Чон, кореспондент на The Wall Street Journal за Близкия изток. Тя става публично известна с номинирането му за посланик в Ирак от администрацията на президента Барак Обама през юни 2012 г. Два дни преди насроченото му изслушване в Сената, в интернет се появява интимна кореспонденция между двамата от 2008 г.

Чон, която междувременно е станала негова съпруга, напуска вестника на 12 юни, след като си признава, че му е разкривала свои непубликувани статии в нарушение на етичния кодекс на издателя Dow Jones. Самото издание съобщава, че не са открити данни връзката между двамата да е повлияла на журналистическото ѝ отразяване. 6 от 9 републиканци в комисията по външни работи на Сената призоваха Обама да преосмисли номинацията си, посочвайки „непрофесионално поведение“ и „лоша преценка“. На 18 юни Макгърк оттегля кандидатурата си.

През 2015 г. той е назначен като специален пратеник на Белия дом за международната коалиция за борба срещу Ислямска държава. През юли 2017 г. в рамките на дискусия във вашингтонския Middle East Institute, той описа северозападната сирийска провинция Идлиб, управлявана тогава от групировката на Ал-Шараа: „Провинция Идлиб е най-голямото убежище на ал-Кайда от 11 септември насам. Това е огромен проблем.“

По това време Държавният департамент на САЩ вече е започнал да предлага 10 млн. долара награда за информация за лидера на Ан-Нусра, тогава известен с бойното име Абу Мохамед Ал-Джолани. Макгърк напуска поста си в края на 2018 г. в знак на несъгласие с решение на президента Доналд Тръмп да изтегли войските от Сирия. От 2021 до 2025 г. координира политиката за Близкия изток на Белия дом по времето на президента Джо Байдън.

В края на разговора в Ню Йорк Макгърк повдигна случая с американския журналист Остин Тайс, безследно изчезнал в Сирия през август 2012 г. По думите му Вашингтон е знаел, че Тайс е държан от режима на Асад. Макгърк настоя, че лично е представял неоспорими доказателства за това пред служители на Дамаск, но те са отричали.

Ал-Шараа отвърна с разказ за личната си среща с майката на журналиста Дебра Тайс, която е срещнал със своята майка, „защото и моята майка ме беше загубила за 7 години. Мислеше, че съм убит, а после разбра, че съм жив“. По думите му около 150 000 сирийци, преминали през затворите на режима, все още се водят безследно изчезнали. Той допълни, че някои от сведенията по случая Тайс са разузнавателни и не може да ги сподели пред широката публика.

Други теми в разговора бяха Израел и военното присъствие на САЩ в Близкия изток. Сирийският държавен глава потвъди още веднъж, че преговорите с Израел „почти са достигнали 90% от споразуменията“, преди израелската страна да се оттегли. Според него събитията от 7 октомври 2023 г. не трябва да са определящи за израелската политика спрямо Сирия.

По въпроса за Голанските възвишения той разказа, че при своето посещение в Белия дом казал на Тръмп: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Голан не е ваш, за да го давате, но Ню Джърси е ваш.“

Макгърк го попита дали страната би приела военни инструктори от САЩ след окончателното изтегляне на американската армия от базите на нейна територия. Той изрази тревога от изтеглянето им от Ирак, като се позова на печалния опит отпреди 15 години: когато това доведе до огромен вакуум в сигурността и „нищо добро не се случи“. Ал-Шараа определи изтеглянето на американските сили, завършило окончателно през април, като най-успешното изтегляне на американски войски изобщо.

На 7 ноември 2025 г. Държавният департамент на САЩ заличи ал-Шараа от списъка на лицата, определени като глобални терористи, а само три денонощия след това беше посрещнат от президента Доналд Тръмп в Белия дом. През април последва изтеглянето на американските войски от Сирия.

Разговорът в Ню Йорк се проведе в рамките поредна среща на ал-Шараа с американската публика, с която някога е бил от противоположни страни на конфликта: през 2025 г. – с генерал, командвал американските сили по време на задържането му, а сега — с дипломат, определил Идлиб като „огромен проблем“, както и „най-голямото убежище на ал-Кайда“. Самият ал-Шараа представи тези срещи като успех. В отговорите му обаче не прозвуча изричното отричане от клетвата, за което Макгърк настоя два пъти.

В самия края водещият призна, че има „още около 50 въпроса“, за които времето няма да стигне, и направи предложение разговорът да се повтори догодина.

Видеото с Остин Тайс е заснето до сирийска военна позиция

🇸🇾🎥🇺🇸 Геолокация на видеото от 2012 г., на което американският журналист Остин Тайс се вижда жив в плен, подкрепя версията, че записът е постановка на режима на Башар Асад, целяща да представи похитителите като джихадисти. Според епизода „Where is Austin Tice?“ на разследващата поредица Embedded на BBC Radio 4 и NPR кадрите са заснети на две места в планините по сирийско-ливанската граница, едното от които е долина срещу военна позиция в район, контролиран по това време от сирийската арабска армия.

Геолокацията е дело на Томас Бордо, специализиран в OSINT разследвания журналист и беше представена в епизода от 22 септември 2026 г. Репортерът Джош Бейкър и продуцентката Сара Обейдат провериха тези места на терен. Резултатът добавя нова връзка с правителствените сили към сведенията и документите за задържането на Тайс от режима, но сам по себе си не установява кои са мъжете във видеото.

Тайс, бивш капитан от морската пехота на САЩ и студент по право в Джорджтаунския университет, изчезва на 13 август 2012 г. в района на Дарая, югозападно предградие на Дамаск, където отразява войната като журналист на свободна практика. Според разследването шофьорът, на когото се доверява, го предава на милиция, лоялна на режима. През септември 2026 г. BBC идентифицира шофьора като Хамид Абу Обейд.

В края на септември 2012 г. в YouTube изплува запис, озаглавен „Остин Тайс е още жив“. В него се виждат три автомобила по коларски път и мъже с кефии и автомати. Тайс е с вързани очи и ръце. Изваждат го от багажник и го повеждат по склона, докато той се опитва да произнесе мюсюлманското изповедание на вярата на несигурен арабски. Накрая се чува гласът му на английски: „О, Исусе.“

Самите кадри не установяват кой ги е заснел. Лицата нямат отличителни знаци, YouTube каналът е създаден специално за публикуването на записа, а никоя групировка не поема отговорност за отвличането. Липсва и обяснение кой държи заложника и какво иска срещу освобождаването му. Американски анализатори още тогава допускат постановка, без да могат да я докажат.

След падането на режима BBC открива документи на сирийското разузнаване, за които твърди, че са били проверени от нейния екип и от правоохранителни органи и показват, че Тайс е бил задържан от властите в Дамаск. Неизяснен остава въпросът как е създаден записът, представящ похитителите му като джихадисти.

Бордо търси отговора във фона на кадрите. При 25 кадъра в секунда записът с ниско качество съдържа стотици изображения на един и същ терен. След стабилизиране и наслагване част от детайлите се виждат по-ясно, отколкото в отделен кадър: очертанията на планинското било, завоят на пътя около група дървета, изораното поле и отделни камъни.

По оценката на разследващия дължината на сенките насочва към снимане около пладне. Съпоставянето на очертанията на билото с модел на релефа стеснява търсенето до участъци с обща площ около 50 кв. км. в Сирия.

Проверката на място изисква две експедиции в планините по границата с Ливан. Първите координати отвеждат Бейкър по обрасла пътека, по която при лошото време може да се премине само с мотоциклет. В долината екипът намира големия камък от кадрите. Според използваната карта мястото е малко отвъд границата, на ливанска територия.

До второто място се стига след няколко часа преход. Там екипът открива долина с дълъг коларски път, характерното дърво от записа и съвпадащи очертания на склоновете. На противоположния склон се намира военен бункер. Според реконструкцията, ако камерата беше насочена наляво, сирийската позиция щеше да попадне в кадър. Вместо това тя остава извън него. Разследването посочва, че през 2012 г. този район е бил под контрола на правителствените сили.

Облеклото, оръжията, скандиранията и заглавието могат да бъдат подбрани по такъв начин, че да внушават дадена принадлежност. Релефът дава възможност тази привидност да бъде проверена спрямо конкретно място. Геолокацията не идентифицира мъжете, но подкрепя версията за постановка, когато се разглежда заедно със сведенията за контрола над района и задържането на Тайс.

Към предполагаемия организатор на видеото поредицата стига по друга следа. В аудиозапис, получен при разследването на шофьора, командир от силите на режима назовава Луна ал-Шибл. До 2010 г. тя е водеща в Al-Jazeera, а след това работи за сирийската държавна телевизия, ръководи президентския медиен офис по време на въстанието и от ноември 2020 г. е специален съветник на Асад.

Нейна приятелка, работила за съпругата на сваления президент Асма ал-Асад, разговаря с екипа на ВВС при условие за анонимност заради получени заплахи. По думите ѝ ал-Шибл е създавала материали, които представят опозицията като терористична заплаха, включително за американците – послание, вписващо се във видеото с Тайс.

Същата жена твърди, че през 2024 г. ал-Шибл ѝ признала: „Аз го заснех. Събрах хора, преоблякох ги и го заснех.“ Бейкър твърди, че бивши служители на разузнаването и хора от президентския дворец поотделно са потвърдили пред екипа участието на ал-Шибл, одобрението на Асад и избора на планински терен, който да наподобява район под контрола на въстаниците. Приписваното на ал-Шибл признание обаче е известно от разказа на една свидетелка.

Според същата свидетелка точно след снимането Тайс успява да види лицето на ал-Шибл. Приятелката ѝ смята това за възможна причина той да не бъде освободен: на свобода журналистът може да я разпознае и да разкрие нейното участие в постановката, което да постави под съмнение и останалите ѝ пропагандни материали. Това е нейно предположение, а не установен мотив за продължилия арест. На въпроса дали именно затова Тайс не е освободен тя отговаря, че е възможно.

Ал-Шибл не може да отговори на тези твърдения. На 2 юли 2024 г. нейният автомобил катастрофира по пътя Дамаск–Яафур. Три дни по-късно тя умира от мозъчен кръвоизлив в болница в Дамаск. Месец по-рано е отстранена заедно със съпруга си от Централния комитет на партията Баас, а брат ѝ, бригаден генерал, е задържан по обвинение в сътрудничество с Израел. Опозиционни източници твърдят, че автомобилът е бил ударен умишлено. Това твърдение не установява връзка между смъртта ѝ и случая „Тайс“. Режимът пада пет месеца по-късно.

Съдбата на журналиста след снимането остава неизвестна. През октомври 2025 г. CNN разговаря с Басам ал-Хасан, бивш съветник на Асад, свързан със задържането на Тайс. Той заявява, че Асад е разпоредил екзекуцията на американеца. Телевизията не успява да потвърди смъртта му.

BBC и NPR съобщават, че не намират доказателство за убийство, и посочват сведения, че през 2024 г. Асад е изпратил пратеник за разговори с американците за Тайс. Подобен контакт обаче не доказва автоматично, че по същото време журналистът е жив. Различните сведения оставят отворени въпросите кога за последно е имало надеждна информация за състоянието му и какво се е случило след това. От 2018 г. ФБР предлага награда от един милион долара за информация по случая.

Значението на геолокацията е в новия прочит на запис, който е публично достъпен от 14 години и е гледан от разследващи, дипломати и роднини. Съчетаването на обработка на кадрите, моделиране на релефа и достъп до доскоро недостъпен терен позволява старият материал да бъде проверен по нов начин. Подобен подход може да се прилага и към видеозаписи от Украйна, когато липсват метаданни или установен автор. И там обаче доказването на самото място трябва да се разграничава от установяването на извършителите и техните намерения.

В случая с Тайс документ на бившия режим за организиране на снимките би подкрепил директно версията за постановка. Установяването кой е използвал бункера през есента на 2012 г. би изяснило военния контрол върху мястото. Данни, че долината е преминавала под различен контрол по онова време, биха отслабили извода, основан на близостта до позицията. Засега геолокацията усилва връзката между видеото и режима, но не дава отговор на най-важния въпрос – какво е станало с Остин Тайс.

Аш-Шараа отхвърли отстъпки за Голан от сцената на Атлантическия съвет

🇸🇾🎤🇺🇸 Сирийският президент Ахмед аш-Шараа заяви на 22 септември в Ню Йорк, че Голанските възвишения не подлежат на преговори, и разказа как предложил на американския президент Доналд Тръмп да даде на Израел Ню Джърси вместо тях. Той говори на събитие на Атлантическия съвет от поредицата Front Page, организирано покрай 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

По разказа на аш-Шараа Тръмп повдигнал въпроса за израелския суверенитет върху Голан на срещата им в Белия дом на 10 ноември 2025 г. Сирийският лидер възпроизведе пред публиката следния отговор: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Вие не притежавате Голанските възвишения, за да ги давате, но притежавате Ню Джърси.“ След това добави: „Ню Джърси е пълно с демократи, които не гласуват за Тръмп, така че би било добре да го дадете на израелците. Поне това е нещо, което наистина притежавате.“

Зад шегата се крие ясна и категорична позиция: „Голанските възвишения принадлежат на своя народ. Нито сирийският президент, нито американският, нито който и да било друг има право да се откаже от тях или да ги отстъпи на другиго.“ Аш-Шараа посочи, че според резолюциите на ООН те са територия на Сирия и даде да се разбере, че това не подлежи на обсъждане.

Спорът има дълга история. Израел завзема голяма част от Голан през юни 1967 г. и анексира окупираната територия през декември 1981 г. С резолюция 497 от същия месец Съветът за сигурност на ООН определя решението за налагане на израелските закони, юрисдикция и администрация върху нея като нищожно и без международноправно действие. На 25 март 2019 г. Тръмп подписва прокламация, с която САЩ признават израелския суверенитет над Голан. Останалите постоянни членове на Съвета за сигурност не последват Вашингтон.

Отделен въпрос са израелските позиции, заети след падането на Башар ал-Асад. След войната от октомври 1973 г. споразумението за разделяне на силите от май 1974 г. създава буферна зона между позициите на Израел и Сирия, наблюдавана от силите на ООН. На 8 декември 2024 г. израелски сили навлязоха в зоната и заеха позиции и отвъд нея, включително от сирийската страна на Хермон, а политическото ръкововодство на страната заяви, че смята споразумението за отпаднало.

Въпреки разногласието аш-Шараа говори положително за Тръмп. Той определи вдигането на санкциите срещу Сирия като историческо решение, заяви, че президентът на САЩ е подкрепил страната му, и описа отношенията им като особени. Така Дамаск съчетава поддържането на личен контакт с Вашингтон с отказ да се откаже от претенцията си върху Голан в рамките на преговорите с американско посредничество.

Тази позиция не е нова. В интервю за Al Jazeera от 26 юли 2026 г. аш-Шараа отбеляза, че Сирия работи за споразумение с Израел в областта на отбраната и сигурността с участието на няколко държави. По думите му то би могло да отвори път към всеобхватен мир, без да накърнява правото на Сирия върху окупирания Голан. Изказването в Ню Йорк потвърждава това разграничение между възможен договор за сигурност и отказ от териториална претенция.

Неговото участие в дискусията показва и промяната в международното положение на сирийския лидер. До ноември 2025 г. Вашингтон го включваше в списъка на лицата, определени като глобални терористи. Дни след заличаването му от него аш-Шараа стана първият сирийски държавен глава, приет в Белия дом. Сега той говори пред американска аудитория на събитие на влиятелен външнополитически институт и се шегува с партийните предпочитания на избирателите в САЩ.

Това е второто му поредно участие в годишните срещи на Общото събрание на ООН. На 23 септември предстои да се изкаже в общия дебат – година след като стана първият сирийски държавен глава, говорил от тази трибуна от близо шест десетилетия. По време на посещението си той се срещна и с представители на сирийската общност в САЩ и с членове на Конгреса. Според сирийското президентство американските законодатели са заявили подкрепа за единството и суверенитета на страната.

В останалата част от разговора аш-Шараа постави акцент върху връщането на държавния контрол и заяви, че Сирия се стреми към пълен контрол над територията си и към освобождаване от чуждите военни бази. По негови думи Русия е разполагала с около 170 военни обекта в страната, от които са останали два.

Става дума за авиобазата „Хмеймим“ и военноморския пункт в Тартус. Меморандум, обявен от сирийското външно министерство чрез агенция SANA на 9 август 2026 г. предвижда преобразуването на военните им съоръжения в съвместни центрове за обучение и преминаването на цивилните обекти под управлението на Дамаск. Турското военно присъствие аш-Шараа обясни с опасенията на Анкара във връзка със сигурността на собствената ѝ граница на фона на войните в региона.

На въпрос за политическото си бъдеще президентът отговори, че още не е обмислял кандидатиране на избори и че му предстоят три години от преходния период. „На лично ниво предпочитам да се върна към нормалния си живот, защото пътят на властта е изморителен“, каза той. Добави, че ще заяви намеренията си ясно, ако прецени, че оставането му е нужно. Изявлението не представлява ангажимент за оттегляне. Аш-Шараа оглавява преходна власт, установена след военна победа, а не след общонароден вот.

Към Израел той отправи критики. Според него израелската политика не може да се основава изцяло на събитията от 7 октомври 2023 г. и да не отчита и последвалото в Газа. Държава, която иска да защитава собствената си сигурност, трябва да зачита и сигурността на другите, заяви аш-Шараа. По оценката му част от израелската политика създава проблеми на самия Израел, вместо да го прави по-сигурен. Той определи отношенията на Дамаск със САЩ, Обединеното кралство, държавите от Персийския залив, Ирак и Ливан като успешни, а тези с Израел – като неуспешни.

Изказването идва на фона на застой в преговорите за споразумение за сигурност. Разговорите с американско посредничество бяха подновени през януари 2026 г., но не доведоха до подписана договореност. През август сирийският външен министър Асаад аш-Шайбани заяви пред Reuters, че към началото на годината двете страни са се разбрали „на хартия почти за всичко“. По думите му обсъжданото споразумение е трябвало да спре израелските удари и да бъде обвързано с изтегляне от териториите, заети след падането на Асад.

На 2 септември 2026 г. висш израелски дипломатически представител заяви пред The Jerusalem Post, че опитът е приключил без резултат: „Опитахме се да постигнем споразумение за сигурност. В крайна сметка не се получи.“ Основно препятствие остава буферната зона, от която Израел отказва да се изтегли, защото я смята за необходима за сигурността си.

Още през ноември 2025 г. аш-Шараа заяви, че Израел е нанесъл над хиляда удара по сирийска територия, на които Дамаск не е отговорил, „защото искаме да възстановим Сирия“. Израелските сили продължават да държат позиции, заети след 8 декември 2024 г. Сирийската страна настоява те да се върнат на линиите отпреди тази дата като условие за окончателна договореност.

В Ню Йорк аш-Шараа потвърди досегашната си позиция: Дамаск допуска споразумение за сигурност с Израел, но не и отказ от претенцията си върху Голан. Непосредственото разногласие остава изтеглянето от позициите, заети след падането на Асад – въпрос, по който добрите отношения с Вашингтон засега не са довели до договореност.

Анализ: Русия върна бойни кораби в Тартус месец след обявеното предаване

🇸🇾⚓🇷🇺 Руски бойни кораби отново са на кей в пристанище Тартус 10 седмици след като в акваторията на Средиземно море не беше останал нито един от тях. Първата съпровождана група пристигна там и извърши разтоварване на 7 септември 2026 г. Сателитни кадри от 11 септември показват боен кораб, разгърнат до петролния танкер „Генерал Скобелев“. Втора формация плава на изток, а 10 септември се намира между Сицилия и Тунис. Движението на руските плавателни съдове с боен товар в региона се следи от специализираното издание The Maritime Executive и наблюдателният сайт itamilradar.

Първият отряд води големият „Адмирал Левченко“, противолодъчен кораб от проект 1155 (по класификация на НАТО: Udaloy), който влезе в строя през 1988 г. С него са танкерът „Генерал Скобелев“, товарният кораб с хоризонтално товарене (ро-ро) „Спарта“ и морският танкер за зареждане в открито море проект 23130 „Академик Пашин“, приет в състава на Северния флот през януари 2020 г. и първият от класа си, въведен на въоръжение във Военноморските сили след края на Студената война. Съставът е чисто снабдителен: един въоръжен ескорт и три носача на гориво и техника.

Линията, по която върви този поток от доставки, има конкретно название и собственик. „Сирийски експрес“ наричат морската верига, която захранва Тартус от руската намеса в Сирия през 2015 г. насам, обичайно от Новоросийск през Босфора и Дарданелите. „Спарта“ е „СК-Юг“, дъщерно дружество на „Оборонлогистика“, единственият превозвач на Министерство на отбраната на Руската федерация и тъкмо заради това в режим на санкции. Главно разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйн е вписал две дружества в публичния си регистър на плавателните съдове с военно предназначение. Още през юли 2023 г. еднотипният „Спарта IV“ натовари артилерийски системи, доставени в Тартус през август същата година.

Отсъствието, което сега приключи, продължи близо 2 месеца, а прекъсване с такава продължителност не е наблюдавано от 2013 г. Тогава Москва възстанови постоянното оперативно съединение в Средиземно море. Изтеглянето тръгна след падането на режима на Башар ал-Асад през декември 2024 г. и завърши през март 2025 г. Последният конвой тръгна от Сирия на 2 март с десантен кораб „Александър Шабалин“, разрушител „Североморск“ товарният кораб с хоризонтално товарене (ро-ро) „Спарта IV“ и товарния „Сияние Севера“; белгийският патрулен съд Castor го проследи в Северно море, а британският спомагателен RFA Tidesurge го придружи през Ламанша. На 1 юли 2026 г. в морето не остана нито един руски боен кораб.

Сегашният преход не тръгна нито от Черно море, нито от Североморск. „Адмирал Левченко“ е прехвърлен от Северния в Балтийския флот до края на юли и на 31 юли беше засечен край германския остров Фемарн. Пътят на юг мина през Северно море и Ламанша, където между 27 и 29 август го следиха 3 британски съда: разрушителят тип 45 HMS Duncan, фрегатата тип 23 HMS St Albans и патрулният HMS Severn, плюс вертолет „Мерлин“ от палубата на втория.

Кралският флот описа операцията като 72-часова и предаде наблюдението на съюзник край Уесан, на брега на Франция. Москва изпрати насреща фрегатата „Неустрашими“ – разход, който Лондон изтъкна отделно в съобщението си от 29 август. Британските активирания за проследяване на руска дейност са 25% над през първите 8 месеца на годината към този период на 2025 г. На 27 август отрядът мина Гибралтарския проток, а транспондерите му угаснаха; висш европейски военен служител определи пред Euronews тази практика като почти системна.

Влизането в Средиземно море съвпада с ново правно основание на сушата. На 9 август Министерството на външните работи на Сирия обяви чрез агенция SANA меморандум с Москва, по който авиобаза „Хмеймим“ и военноморският пункт в Тартус се трансформират към съвместни центрове за обучение и изграждане на капацитет, а гражданските обекти в тях преминават под контрола на Дамаск в срок до 3 месеца. 18 месеца се водят преговори. На 26 август 2026 г. президентите Владимир Путин и Ахмед ал-Шараа разговаряха по телефона именно за военните обекти.

Какво остава за руския флот, личи по разположението. The Maritime Executive обяви, че Москва е задържала северния кей на вътрешния басейн, но изгуби кей 4, който минава към сирийско-руска търговска употреба. Ремонтният и снабдителният капацитет е понижен в сравнение с онова, което пунктът поддържаше до 2024 г. През януари 2025 г. Дамаск прекрати договор със срок от 49 години за северната част на пристанището; сегашният меморандум връща достъп, но не и предишния обем.

Обявеното предаване и кадрите от място не се покриват. Радио Свободна Европа сподели на 11 септември снимки на руски военни кораби на кея в Тартус и сателитни снимки на строителство в авиобаза „Хмеймим“. Анализаторът Руслан Трад обяснява разминаването с онова, за което новата сирийска власт изпитва остра нужда и което само Москва може да предостави: оръжейни доставки и попълване на складове по съветски образец.

Втората формация се води от същия „Александър Шабалин“, десантен кораб по проект 775 (Ropucha), като включва товарните кораби „Анастасия“ и „Юрий Аршеневски“. Съдът, изнесъл евакуацията на запад, сега повежда колоната обратно на изток. Двата товарни съда също са под санкции и имат история на превоз на военна техника. Десантният носи 76-мм оръдие и две 57-мм зенитни установки АК-725, което му позволява да бъде едновременно превозвач и въоръжено съпровождение. Проектът е изграден да поема до 10 средни танка и 340 души десант, а при чисто карго натоварване около 500 тона, което дава мярката на един такъв курс.

Италиански патрулен самолет ATR P-72A от авиобаза „Сигонела“ следи колоната на 10 септември западно от Сицилия, ден след като тя мина покрай алжирския бряг. И трите съда вървяха с изключена автоматична идентификационна система (AIS), бордовият предавател, по който търговското корабоплаване взаимно се разпознава. The Maritime Executive посочва, че крайната им точка не е потвърдена.

Но маршрутът вече не е безопасен. На 6 септември между Либия и Крит санкционираният товарен кораб под руски флаг Lady Mariia беше поразен от няколко въздушни дрона; последният сигнал по AIS е от 19:51 ч. UTC на 5 септември. Плаваше от Оран за Сирия и обичайно обслужва линията Новоросийск–Тартус. Онези твърдения за 12 попадения остават непроверени; боеприпасите са поразили палубното оборудване, както и надстройката, но без да пробият под палубата. На 8 септември корабът достигна рейда на Порт Саид, при северния вход на Суецкия канал.

Кой е нанесъл удара, не е ясно. Киев не е поел отговорност, а съобщенията за излетели от Либия дронове не получиха независимо потвърждение. Корабът е под американски санкции от 2022 г. насам и украински от май 2026 г. ГУР го провежда като превозвач на военен товар. Ако втората колона продължи на изток, тя минава през същите води между Крит и Либия.

Посоката на превоза е всъщност реалният въпрос. ГУР описва Lady Mariia като плавателен кораб, изнасял оръжие от Сирия към Русия, Т.е. линията работи и на връщане, за изтегляне на складирано имущество. В същото време ли потокът предимно на север, „Сирийски експрес“ обслужва разчистване на наследство; тече ли на юг, обслужва нов гарнизон. Разтоварването на „Спарта“ в Тартус на 7 септември говори усилено към второто, но едно разтоварване не установява посоката на цялата линия.

Онова, което се промени за 10 седмици, е достъпът, а не замисълът. Босфорът и Дарданелите са затворени за бойните кораби на воюващите страни по член 19 от конвенцията от Монтрьо, откакто Анкара приложи разпоредбата в края на февруари 2022 г., така че Черноморският флот не може да захранва Тартус пряко. Затова товарът тръгва от Балтика и заобикаля Иберийския полуостров: по груба сметка около 4000 морски мили срещу близо 1000 по затворения път от Новоросийск през проливите. Всяка ротация си излиза скъпо, а освен това е видима от Ламанша до Сицилия. Изключването на транспондерите крие точната позиция, но не и самото преминаване през Гибралтар и Сицилийския проток, където проливите стесняват избора на път до няколко десетки мили.

Цената става обяснима, ако Тартус се гледа не като сирийски, а като африкански възел. Според оценки на военни експерти оттам минаваха логистика и смяна на личния състав на „Африканския корпус“, наследник на „Вагнер“ в Либия и Сахел. След падането на Асад тежестта се премести в Либия, където Москва разчита на Либийската национална армия: на 19 август руският министър на отбраната Андрей Белоусов обсъди със заместник-главнокомандващия ѝ Саддам Хафтар разширяване на сътрудничеството. Тартус е единствената руска военноморска база извън бившия Съветски съюз и остава най-краткият морски подстъп в коридора.

Схемата вече е работила по чертежа. На 17 януари 2026 г. товарният кораб „Мис Желания“, санкциониран от ЕС, беше забелязан в Тобрук, след като пристигна в Средиземно море от пристанище Балтийск с ескорт от противолодъчен кораб проект 1155. Сателитни кадри показват военната техника и оборудване, вероятно елементи на зенитно-ракетни комплекси. Тобрук обаче не разполага със сух док, а единствено с малко на брой кейове с достатъчна дълбочина и почти без място за допълнително разширение. Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) прецени, че дълготрайно вложение в постоянно присъствие там се спъва именно от липсващата инфраструктура.

Оттук идва главното ограничение на оценката. Един преход не съставя график: първата колона е възможно да е еднократно снабдяване, а западните планиращи органи още не са решили дали гледат посещение, или възстановена ротация. Срещу такова четене стоят строителството в „Хмеймим“ и обстоятелството, че втора формация е потеглила към региона, още преди първата такава да се е върнала обратно. Две отделни групи в движение паралелно говорят за планиран поток, а не за единичен преход.

Русия вероятно ще задържи подновеното снабдяване през есента, но в намален обем: гориво и техника, без база за ремонти и перманентно бойно съединение в Източното Средиземноморие. Потвърждение за такова развитие би била появата на трета група, потеглила още преди завръщането на втората, и разширяване на строителството в авиобаза „Хмеймим“ отвъд настоящите обеми. Обратното, като отслабване е възможно да бъде тълкувано плаването на запад на „Адмирал Левченко“ и „Академик Пашин“ без да се появи заместник по линия, при положение че кей 4 остане само търговски.

Ердоган предупреди за обкръжаване на Турция, без да назове нито една държава

🇹🇷🎙 Турция няма да гледа отстрани „враждебните стъпки, насочени към обкръжаване на страната ни в региона“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган след заседанието на кабинета в Президентския комплекс на 7 септември и добави, че сдържаността не бива да се приема за слабост. В думите си той не назова конкретна държава.

„Искам да го кажа ясно и недвусмислено веднъж завинаги: никой да не приема достойната и хладнокръвна позиция за слабост и да не се залъгва с празни надежди“, предупреди той. В оригинала формулировката е по-образна: изразът, който попадна в заглавията, е „не гледаме от трибуната“. Глаголът в сегашно време не е обещание за бъдещо действие, а заявка за текуща политика. Следващите изречения очертават рамката, в която Анкара представя позицията си: Турция не е срещу никоя държава, общество, вяра или култура, но се противопоставя на всяко беззаконие, несправедливост, потисничество и бандитизъм, независимо кой стои зад тях. Финалът е още по-директен: който е приятел на Турция, ще спечели, а който е враждебно настроен към нея, ще загуби.

Ердоган не посочи към кого е насочено предупреждението. През април обаче Турция беше значително по-конкретна, когато министърът на външните работи Хакан Фидан определи стратегическото сътрудничество между Израел, Гърция и Кипър като операция за обкръжаване на страната в Източното Средиземноморие, като потвърди, че участниците са предупредени. Кипърското министерство на външите работи отрече това твърдение и възрази, че именно турската армия окупира незаконно суверенна територия с десетки хиляди войници, а Гърция отвърна, че определя външната си политика самостоятелно. На 4 септември кипърският министър на отбраната Василис Палмас заяви, че гръцко-израелската система за ПВО „Щитът на Ахил“ на стойност около 3 млрд. евро ще защитава и Кипър, тъй като трите държави виждат обща заплаха в Турция. Ердоган говори три дни по-късно.

Втората линия минава през сирийското небе. На 18 август израелски изтребители нанесоха няколко вълни от удари по авиобаза Абу ад-Духур в източната част на провинция Идлиб. Сателитни кадри показаха четири кратера по пистите и хангарите, ремонтирани от сирийската армия с турско съдействие. Израел потвърди удара и разкри, че разполага с разузнавателни данни, според които турската армия е готвила разполагане радар и зенитно-ракетен комплекс, обслужвани от турски екипажи. Източник в Анкара заяви пред Axios, че няма присъствие в базата, а Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Специалният пратеник на САЩ за Турция и Сирия Том Барак нарече ударите ненужна ескалация, която не допринася за регионалната стабилност.

Оттогава Вашингтон работи по механизъм за разграничаване на въздушните операции на Турция, Израел и Сирия и предотвратяване на инциденти между тях. Барак го спомена публично, а Анкара обяви на 27 август, че не е получила официално искане от Вашингтон. До момента няма договорени формални правила, които да предотвратяват опасно доближаване или сблъсък между турската и израелската авиация над Сирия.

Третата линия е разширяването на стратегическите опции пред турската държава. На 7 август Ердоган, саудитският принц Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф подписаха съвместно отбранително споразумение в Мека. Ключовата клауза в него третира въоръжено нападение срещу една от трите държави като такова срещу всички. Въоръжените сили на трите страни имат обща численост от близо 1,4 млн. военнослужещи според индекса Global Firepower за 2026 г. Пет дни преди заседанието на кабинета, на връщане от срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек, Ердоган заяви, че Турция би обмислила пълноправно членство в организацията, без това да значи обръщане на гръб към Запада.

Тази политика има и материална опора: отбранителната промишленост. На изложението SAHA в Истанбул през май Ердоган разкри, че износът на сектора е надхвърлил 10 млрд. долара, а договорите, сключени на тазгодишното изложение, възлизат на 8 млрд. Паралелно се развива и процес на вътрешната политическа сцена, наречен „Турция без тероризъм“. На 10 август парламентът прие с 468 „гласа“ и 88 „против“ закона за укрепване на националното единство и обществената интеграция. Той ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност констатира, че Кюрдската работническа партия се е саморазпуснала.

Тук обаче се появява ключово противоречие. Гърция е съюзник на Турция в рамките на НАТО, а турската държава беше домакин на срещата на върха на алианса на 7-8 юли 2026 г. – в Президентския комплекс, от който Ердоган говори в понеделник. Приетата там декларация е дълга 6 параграфа и се концентрира върху член 5, споделянето на военната тежест, промишления капацитет и военните конфликти в Украйна и Иран. Пет турски изтребителя F-16 от 181-ва ескадрила участват в мисията на НАТО по въздушна полиция от естонската база Емари в рамките на ротация от 1 август до края на ноември. Така описаният от Фидан „обръч“ включва държава, която е съюзник на Турция по същия договор.

Фразата за „празните надежди“ вероятно има своя вътрешен адресат. На 21 май регионалният апелативен съд на Анкара обяви за нищожни конгресите на Републиканската народна партия, отстрани нейният лидер Йозгюр Йозел и върна начело Кемал Кълъчдароглу. Три дни по-късно полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми при влизането си в централата на партията в Анкара, където отстраненото ръководство се беше барикадирало. В края на юли Йозел напусна партията и заедно с още 90 депутати учреди Нова партия (Yeni Parti), която се превърна във втората по големина парламентарна група. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, издигнат от опозицията за президент, лежи в затвор „Мармара“ от март 2025 г. По този начин основната опозиция навлиза в есента силно фрагментирана между съдебни решения, лишаване от свобода на ключова фигура и нова политическа формация.

Най-вероятният външен адресат е конфигурацията, описана от Фидан през април. Ердоган използва сходна рамка за „обкръжаване“ в седмица, през която Никозия представи гръцко-израелската ПВО като свой щит, а израелската авиация вече е ударила летище, за което Израел твърди, че Турция е планирала да използва за разполагане на радар и зенитно-ракетен комплекс. Съществува обаче и едно по-прозаично обяснение. Дневният ред на заседанието включваше социални жилища, икономическа програма, улична престъпност и процеса „Турция без тероризъм“. Външната политика е постоянен елемент от изявленията след заседанията на кабинета, а този път в нея не беше обявено нито решение, нито конкретна мярка.

Най-близкият проверим тест е в Източното Средиземноморие, по трасето между Гърция и Кипър. След като на 5 август френската Meridiam придоби 66% от електрическата връзка Great Sea Interconnector, а гръцкият системен оператор запази останалите 34%, батиметричните проучвания по трасето се очаква да започнат през октомври. Успоредно продължава спор за навигационните предупреждения. Атина отказва да признае турски съобщения по NAVTEX в своята ИИЗ – известия, с които държавите обявяват провеждане на дейност или учения в определен морски район. Анкара от своя страна основава своите претенции на меморандума с Либия, който Гърция смята за нищожен.

Ако Анкара издаде навигационно предупреждение за спорния морски район или изпрати кораб, който да придружава дейността по трасето, днешното изказване би изглеждало като предварително политическо обосноваване на конкретна стъпка. Ако проучванията преминат без турски съд наблизо, а механизмът за осуетяване на инциденти в сирийското небе заработи, пасажът ще звучи по-скоро като обичайна твърда реторика, отколкото като предвестник на конкретно действие.