Путин превърна разговора със Стуб и Стьоре в урок по славянска история

🇫🇮🤝🇳🇴📞🇷🇺 Разговорът, за който руският президент Владимир Путин първоначално отделил 20 минути, продължила час и половина, а по-голямата част той е посветил на славянската история през средните векове. Финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обадиха на 27 октомври от Хелзинки, за да предадат послания преди тристранните преговори между Руската федерация, Украйна и САЩ в ОАЕ, но незабавното примирие, основното искане почти не е обсъдено. Това разкри Financial Times, като се позова на трима души, запознати с разговора, чиято дължина бе потвърдена и от самият Стьоре, а съветникът на Путин по въпросите на външната политика Юрий Ушаков също говори за час и половина.

Официалното съобщение на Кремъл не съдържа и намек за отстъпка. Путин е оценил текущата ситуация в зоната на конфликта с напомняне за първопричините за военния конфликт, и е подчертал, че справедлив траен мир е възможен „само с пълно и безусловно зачитане на законните интереси на Руската федерация“. Вината за проточването на бойните действия той прехвърли на „политиката на конфронтация на страните от ЕС и НАТО“. Източник, близък до Кремъл, каза пред Reuters, че Путин е поискал войната да приключи, „като се отчитат реалностите на терен“, а на въпрос какво значи това обясни, че Русия няма да прави компромис с целта си да превземе целия Донбас. Европейците отговорили, че е нужен „справедлив“ мир.

Хелзинки и Осло поискаха разговора. В своето съвместно съобщение двамата лидери го представят като продължение на срещата в Осло на 20 октомври, където разговаряха с украинския президент Володимир Зеленски и американския пратеник Стив Уиткоф, и посочват, че е подготвен след консултации с Украйна. Ден по-късно Уиткоф беше в Санкт Петербург, където се срещна с Путин. „Поискахме разговор миналата седмица и днес получихме час“, каза Стьоре пред VG, а пред вестник Nettavisen уточни: „Сигналът беше, че разполага с 20 минути.“ Двамата подчертаха, че говорят като ръководители на своите държави, не от името на Европа, и че подкрепата им за Украйна продължава.

Според източниците на FT Стуб и Стьоре не са прекъсвали Путин, а както твърди един от тях, са го слушали, за да направят преценка колко сериозно е настроен за диалог с Европа. Версията на Стьоре е по-сдържана. „Голяма част от онова, което каза, беше известно“, каза той: Путин припомнил вижданията си за развитието на конфликта от 2014 г. насам, а двамата са изложили своите позиции. „Разликите в позициите са големи“, каза премиерът пред NRK. Украинският външен министър Андрий Сибиха съобщи, че сигналите на Зеленски за примирие и среща с Путин са били предадени, а самият Зеленски написа, че Стуб и Стьоре „ясно казаха на руския лидер, че са нужни реални стъпки за деескалация за нашата енергетика и инфраструктура“. Това, че искането е предадено, обаче не означава, че е обсъдено: според FT тъкмо примирието е било оставено встрани.

Как Москва тълкува разговора, обясни Ушаков пред „Вести“. Двамата лидери са предали силния интерес на Зеленски към директен разговор с Путин, а отговорът е бил добре познат: „Нашият шеф повтори, вероятно за милионен път, че ако Зеленски наистина иска преки преговори, нека дойде в Москва, където ще му бъдат осигурени всички условия, включително по отношение на сигурността.“ Ушаков допълни, че за среща между двамата президенти има най-голям смисъл, след като преговарящите изготвят документите за дългосрочно уреждане, които лидерите да подпишат. Външният министър Сергей Лавров обяви, че двамата събеседници на Путин не са предложили нищо ново, че европейците просто търсят собствена роля в преговорния процес и че информационната война около Украйна вероятно ще ескалира, съобщи Reuters, позовавайки се на „Интерфакс“.

Двете страни се разминават не само по условията, но и по реда на стъпките. Киев иска първо примирие и среща на президентите: Сибиха нарече срещата между Зеленски и Путин вероятно единствения начин преговорите да преминат на ново ниво. Москва обръща тази последователност. Кремъл описва дори предстоящите преговори в ОАЕ, договорени за първата половина на ноември, като насочени „по-специално към въпросите за сигурността на Русия и Украйна след пълното прекратяване на бойните действия“. В тази последователност примирието идва с окончателна сделка, а президентите се срещат, за да сложат подписи на готовите документи. Час и половина разговор със северните съседи не промени този ред.

Стуб обясни избора на момент за разговора с отношенията между Вашингтон и Киев. На пресконференция в Хелзинки той каза, че иницииране на диалог с Путин се обсъжда отдавна, а промяната е настъпила заради напрежението по оста Вашингтон-Киев през последните три седмици. По думите му идеята са подкрепили и двете страни. През октомври президентът Доналд Тръмп сключи сделка за внос на руски дизел и облекчи санкциите срещу Москва, а Reuters описва двустранните отношения с Киев като най-лошите от 18 месеца насам. Стьоре го заяви по-директно: „Този канал не може да бъде единствено в ръцете на американската администрация или на преговарящите.“ Стуб добави, че краят на войната „няма да се постигне с мълчание“, както и че „Финландия никога не говори за Украйна през главата на Украйна“.

Част от съседите не скриха своето недоверие. Датската премиерка Мете Фредериксен заяви пред DR, че е „много скептична“ към „самостоятелната инициатива на Норвегия и Финландия“, която „не е координирана с останалите от нас“, и че не вижда никакви признаци Русия да иска мир с Европа. Шведският премиер Улф Кристершон заяви пред Dagens Nyheter, че другите европейски лидери не са били информирани, и добави: „Впечатлението ми е, че всички искат мир, освен самия Путин.“ Стуб твърди обратното: преди обаждането е уведомил всички северни лидери, а според Стьоре партньори и съюзници са осведомени предварително и са получили подробен отчет след това. Полският премиер Доналд Туск потвърди, че е консултиран, и каза, че е предупредил двамата за нуждата от „абсолютна предпазливост и бдителност“. Германският канцлер Фридрих Мерц пък заяви, че Норвегия и Финландия играят „много конструктивна роля“ в усилията да се създаде европейски формат за контакт с руското правителство.

FT и BBC определят обаждането като първия контакт на Путин с ръководител от европейските съюзници на Украйна след разговора по телефона с френския президент Еманюел Макрон през юли 2025 г. Източник от Кремъл твърди пред Reuters, че последният лидер от ЕС, говорил с Путин, е Макрон, но в безрезултатен и неоповестен разговор „през лятото“. За Стьоре това е първият контакт с Путин от пролетта на 2022 г.

Примирието, което действително започна на 27 октомври, е договорено по друг канал. От 04:00 ч. местно време руските и украинските сили спазват примирие около окупирания град Олешки в Херсонска област, където по оценка на BBC са останали между 1700 и 2000 души без храна, вода и ток. Белият дом приписва това посредничество на първата дама Мелания Тръмп, а според BBC тя го е договорила заедно с папа Лъв XIV. По-късно примирието беше разширено в Херсонска област, за да преминат хуманитарните конвои, и според украинския омбудсман Дмитро Лубинец ще остане в сила до 22:59 ч. местно време на 1 ноември. Евакуацията е планирана за 30 октомври. Путин сам е уведомил събеседницит си за това, а официалното съобщение на Кремъл за разговора нарича града „руското населено място Альошки“.

Съпоставката показва, че Москва приема северния канал, но засега го използва, за да повтори позицията си, а не за взаимни отстъпки. Признаците на интерес са реални: Путин прие запитването за разговор, което беше отправено след срещата в Осло, удължи разговора от 20 на 90 минути и се съгласи преките контакти да продължат. Говорителят му Дмитрий Песков описа разговора като много конструктивен и практичен, но според FT Кремъл вече е казвал, че окончателната сделка ще изисква участието на Европа. По същество обаче позицията не се промени: първопричините, „пълното и безусловно“ зачитане на руските интереси, поканата за Москва и целият Донбас са добре познатите ултиматуми. Преговорите в ОАЕ ще покажат дали има ерална промяна. Туск говори за 4 ноември, а Ушаков още на 25 октомври каза, че Москва е готова да поднови преговорите след този ден, „нашия голям празник“. Дневният ред там ще покаже дали примирието може да предхожда изготвянето на документи, или ще остане, както го формулира Кремъл, за времето „след пълното прекратяване на бойните действия“. С оглед на заявеното досега второто е почти сигурно.

Руският проектобюджет залага още 1,5 млн. ветерани от войната до 2029 г.

🇷🇺🪖 Проектът на руския федерален бюджет за 2027–2029 г. предвижда пари за месечните плащания на още около 1,5 млн. ветерани от войната срещу Украйна. Сметката е на опозиционния руски проект „Можем объяснить“, който изчисли броя получатели въз основа на бюджетното перо за месечните парични плащания на ветерани. Каналът прави тази сметка всяка есен поне от 2024 г. Кабинетът на Михаил Мишустин внесе проекта в Държавната дума на 30 септември.

Перото расте от 203,5 млрд. рубли през 2026 г. до 337,7 млрд. през 2029 г. Годишното увеличение е 43–46 млрд. Общото увеличение за периода възлиза на 268,9 млрд. Предходният скок беше дори по-рязък: след всички поправки бюджетът за 2025 г. предвиждаше 95,7 млрд. за същото перо, т.е. сумата нарасна повече от два пъти между двата бюджета.

Допълнителната сума е малко по-малко от заложената от Министерството на финансите за основен ремонт на училищата в цялата страна за 2026–2028 г.: над 290 млрд. рубли. Малко повече получава само за 2026 г. националният проект за здравеопазване „Продължителен и активен живот“ – 274,2 млрд.

Плащането е 4838 рубли месечно от 1 февруари 2026 г. и се индексира всеки февруари според инфлацията за предходната година. Полага се на всеки със статут на ветеран от бойни действия: на военнослужещите, които сега воюват в Украйна, на освободените от служба заради раняване или възраст и на участниците в предишни войни. Тъй като размерът му е известен, общата сума в бюджета позволява да се изчисли броят на хората, преминали през фронта, и на онези, които властите очакват да преминат през него.

Разделена на 12 месеца и размера на плащането, сумата за 2026 г. отговаря на около 3,5 млн. получатели. До пълномащабното инвазия плащането са получавали 1,62 млн. – ветерани от предишни войни и членове на семействата им. Между януари и ноември 2021 г. броят им се е нараснал с едва 5700 души. Тези данни идват от държавната информационна система за социално осигуряване, цитирани от изданието „Вьорстка“. Сметката на „Можем объяснить“ приема, че след 2022 г. Русия не е участвала в други конфликти, и затова отнася целия прираст от 1,88 млн. души към войната срещу Украйна.

За следващите периоди изчислението приема, че плащането се индексира според прогнозната инфлация. За 2026 г. тя е 6,8%, а за следващите 2 години – по 4%. При подобна индексация сумата за 2029 г. стига за около 5 млн. получатели. От тях 3,41 млн. ще са участници в текущата война, почти двойно повече от 2026 г. За да се стигне до това число, в периода 2027–2029 г. към тях трябва да се добавят 500 хил. души годишно. Сметката не отчита загиналите на фронта и починалите по естествени причини, затова притокът, който този бюджет предполага, би трябвало да е още по-голям.

Половин милион души годишно е повече, отколкото руската армия успява да привлече в момента. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който редовно публикува отчети за набирането на военнослужещи по договор, съобщи на 28 юли за около 200 хил. нови договора за първото полугодие на 2026 г. Това е темп от около 400 хил. годишно. За цялата 2025 г. договорите са били 422 704, а за 2024 г. – около 450 хил. Следователно проектът предвижда приток с 1/4 над сегашния темп и над нивото на всяка от последните две години.

Новият проект повишава и прогнозата на властите от миналата есен. Тогава бюджетът заложи за това перо 252,8 млрд. рубли през 2028 г. Сегашният предвижда за същата година с около 40 млрд. повече. Броят на ветераните от войната, за чиито плащания са достатъчни предвидените суми, нарастнаха с 600 хил. души – от 2,3 до 2,91 млн. души. В същата посока се движат и разходите за отбрана. Според документи, цитирани от Reuters, проектът отделя за национална отбрана 17,1 трлн. рубли през 2027 г. Това е с 27% над 13,5 трлн, които старият план отреждаше за същата година.

Перото за ветераните е малка част от бюджет, в който най-големият разход е за отбрана. За нея е заделено 17,1 трлн рубли – над 1/3 от общо 48,8 трлн разходи за 2027 г. Дефицитът е заложен на 5,44 трлн (2,2% от БВП) и остава над 5 трлн годишно до 2029 г. Александра Прокопенко, икономист от Carnegie Russia Eurasia Center, изчислява в свой анализ от 29 септември, че на всяка рубла за социална политика, здравеопазване и образование през 2027 г. ще се падат по две за армията, полицията, Росгвардия и специалните служби.

Два дни преди внасянето на проекта, на 28 септември, президентът Владимир Путин подписа указ № 700, с който щатната численост на военнослужещите във въоръжените сили на страната, т.е. броять предвидени за тях длъжности, става 1 550 500. Преди войната тя беше 1 013 628. Това е седмото увеличение от 2022 г. насам и четвъртото само през 2026 г. Указът не посочва конкретна причина за него.

Числата показват на какъв приток на хора разчитат властите, но не и откъде ще ги намерят. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици колебание през лятото Путин е избрал ескалация, която включва набирането на още 300–400 хил. души. Част от същия план са планираните масирани удари по енергетиката на Украйна и засилената хибридна война, насочена срещу нейните съюзници. Нов указ за мобилизация не е нужен, защото този от септември 2022 г. така и не е отменен. Според изданието хората ще бъдат набирани чрез натиск от регионалните власти, за да остане недоволството на местно ниво, а схемата вече беш изпробвана в мащаб в Пензенска област. Регионите ще поемат и част от разходите: в анализа си Прокопенко посочва, че именно те ще трябва да плащат бонусите за служба по договор.

Разходът се увеличава с почти еднаква сума всяка година до 2029 г. и не намалява нито веднъж, така че не се предвижда притокът на хора към фронта да спре в рамките на тригодишния период. Прогнозите за него се преразглеждат всяка есен: бюджетът от 2025 г. например намали леко сумите, заложени през 2024 г. и новият ги увеличи отново. Новата тенденция би се потвърдила, ако според отчетите на Медведев догодина темпът на сключване на договори се доближи до 500 хил. годишно и перото се запази без съкращения при поправките в бюджета. Нова корекция надолу в проекта за 2028–2030 г. опровергала подобна тенденция. Москва не казва колко души смята да изпрати на фронта в следващите три години, но вече е планирала бюджета за тях.

Москва отлага решението дали Путин ще отиде на Г-20 в Маями

🇺🇸✉️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин все още не е решил дали да приеме поканата за срещата на върха на Г-20 в Маями и ще реши едва когато наближи датата на провеждане, 14-15 декември. Ако отиде, това ще бъде първото му лично участие във форума от 2019 г. и първото събиране на лидери в западна държава, на което присъства от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Решението зависи от „цяла съвкупност от фактори“, сред които подготовката на съдържанието и от „общия геополитически контекст“, каза на 3 октомври Денис Агафонов, шерпа на Руската федерация в Г-20 и шеф на Експертното управление на президента. Шерпата е личният представител на държавния глава, който се занимава с предварителни договорки на дневния ред и текста на декларацията. Агафонов говори в руското посолство във Вашингтон след заседание на шерпите на групата. „Към момента окончателно решение дали президентът ще участва в това събитие в Маями, или няма да участва, все още не е формулирано“, каза той и добави: „Трябва да има смисъл, заради който да се дойде. Вероятно решението ще се взема въз основа на това.“ Според Агафонов президентът Доналд Тръмп „доста ясно“ се е изказал в полза участието на Путин.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви поканата на 23 септември след своя разговор със Сергей Лавров в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. „Смятаме, че това е възможност той да общува не само с президента, но и с други световни лидери“, посочи Рубио. Нова среща между Тръмп и Путин „не е обсъждана“, уточни той, но ако се открие възможност „и срещата има цел, това би било добре“. Говорителят Дмитрий Песков отправи благодарности, но в интервю за „Вести“ от 27 септември призна, че решение все още няма: „Ще бъдат взети предвид всички обстоятелства. Но във всеки случай Русия ще участва активно в работата на двадесетката.“

Условието на Агафонов отговаря на условие, вече поставено от Вашингтон. На 22 септември в Ню Йорк, до президента Володимир Зеленски, Тръмп заяви, че Путин би се видял с него отново, но „за Маями не знам“, и уточни, че иска да го направи, „когато сме готови за мирно споразумение“. На 1 октомври Песков описа същия ред от руска страна. За икономическите проекти, които специалният пратеник Кирил Дмитриев е обсъждал с американската администрация, той заяви: „За наше съжаление американците продължават да обвързват целия този процес, въпреки очевидната изгода, с уреждането в Украйна“ и допълни: „Смятаме, че бихме могли и да не чакаме, а да работим за своя изгода още сега.“ Кремъл изключи разговор между президентите на Русия и Украйна в Маями още на 12 септември. „Това е невъзможно“, категоричен беше Песков пред AFP и кани Зеленски в Москва.

За последно Путин участва лично в среща на Г-20 в Осака през юни 2019 г. На следващите издания в Бали, Ню Делхи и Рио де Жанейро от 2022 до 2024 г. Русия беше представена от Лавров, докато в Йоханесбург през ноември 2025 г. руската делегация беше предвождана от Максим Орешкин, заместник-ръководител на президентската администрация. Южна Африка е страна по Римския статут, учредителния договор на Международния наказателен съд, и има задължение да изпълни заповедта за арест, издадена през март 2023 г. на Путин за незаконната депортация на хиляди украински деца. САЩ не са страна по статута.

Поканата беше отправена 8 дни след като Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения на 5 души, обвинени в работа за руските спецслужби. Сред тях са бившият полковник от руските служби Юрий Храмеев и синът му Кирил, офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ). Прокуратурата на Южния окръг на Ню Йорк съобщи, че мрежата е предлагала 40 000 долара за „елиминирането“ на известен руски дисидент, който живее в района на Вашингтон. И петимата обвиняеми остават на свобода на територията на Руската федерация. Висшият представител на ЕС по външната политика Кая Калас свърза обвиненията с поканата към руския държавен глава на 24 септември. По думите ѝ руските офицери „получават заповеди лично от президента Путин“, а решението на САЩ „очевидно е грешен път да се нормализират хора, които започват войни“. Европейската комисия заяви, че ЕС ще осъди руската агресия срещу Украйна и на форума в Маями, независимо дали Путин ще присъства.

Агафонов коментира и покана, която не е изпратена: Южна Африка, която е пълноправен член на групата, не е получила такава. В края на ноември 2025 г. президентът Тръмп я изключи заради отказа ѝ да предаде председателството на американски дипломат при закриването на форума в Йоханесбург. Месец по-късно Рубио покани Полша да заеме „полагащото ѝ се място“ в групата. Според Агафонов колегите му от Южна Африка „се оказаха волунтаристки изключени от този процес“, въпреки че Г-20 взема своите решения с консенсус. Така Русия, чийто президент е поканен, защитава члена, когото домакинът е отстранил.

Агафонов, Тръмп и Песков поставят участието на Путин във Флорида в един и същ спор. САЩ настояват за уреждане в Украйна и чак тогава за лични срещи и икономически проекти. Москва иска проектите веднага и оставя участието на Путин открито, докато не види смисъл. Затова поканата става разменна монета: при липса на рамка за примирие в Украйна е по-вероятно Русия да изпрати делегация, както го прави от 2022 г. вместо Путин да пътува лично.

Путин обеща социалните задължения в пълен обем; отбраната получава 35% от бюджета

🇷🇺🏛️ Руският президент Владимир Путин поиска на първото заседание на Държавната дума бюджетът за следващите три години да бъде „балансиран, реалистичен“ и обеща, че социалните задължения на държавата „трябва да бъдат и безусловно ще бъдат изпълнени в пълен обем“. Още на същия ден правителството внесе проекта за гласуване в парламента. Според документи, с които се е запознала агенция Reuters, през 2027 г. отбраната получава 17,1 трлн. рубли, или 35% от разходите. Средствата по разделите за социална политика, образование и здравеопазване са с 6 до 7% по-ниски от сумите, които действащият закон определя за същия период.

За първи път от 5 октомври 2016 г. Путин произнесе реч при откриването на нов състав на Държавната дума. Последното му посещение там беше на 10 март 2020 г., когато депутатите разглеждаха поправките в конституцията. Датата на заседанието е определена с президентски указ и съвпада с четвъртата годишнина от незаконното анексиране на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области на Украйна. Речта си той започна с тази годишнина: поздрави депутатите с „Деня на обединението“ и приветства избраните за първи път в Думата представители на четирите области, чието присъединяване няма международно признание.

След поздравленията Путин премина към задачите на парламента. „Сплотеността на нашето общество е сигурната, основна гаранция, че заедно ще постигнем поставените цели и ще осигурим надеждни гаранции за сигурността и суверенитета на Русия за много поколения напред“, заяви той и продължи: „Така ще бъде, абсолютно съм убеден в това“. Путин отправи призив към депутатите да отделят първостепенно внимание на „повишаването на отбранителната способност на страната“, да направят „всичко за нашата победа“ и да подкрепят „защитниците на Родината“ и техните семейства. Според него системата от мерки за подкрепа „в общи линии вече е създадена“ от предишния състав и „трябва да се усъвършенства“.

Бюджетът е „един от ключовите закони“ на първата, есенна сесия, каза руският държавен глава и напомни, че пакетът вече е подготвен от правителството. „Трябва да бъдат финансирани всички национални проекти и федерални програми, а в същото време се запази макроикономическата стабилност“, заяви той и веднага добави, че социалните задължения на държавата ще бъдат изпълнени „в пълен обем“. Поиска и достатъчно средства за демографски задачи, жилищата и семейства с деца. После той уточни, че законът за бюджета „трябва да бъде балансиран, реалистичен“, и се обърна към депутатите: „Моля ви да не допускате никакъв популизъм, който ни разрушава отвътре. Грешките, особено сега, са абсолютно недопустими“.

Непосредствено след това заяви: „Русия не може като някои – няма да сочим с пръст – да тича по целия свят и унизително да проси подаяния с протегната ръка. Първо, защото, както вече казах, е унизително. Второ, никой няма да ни даде подаяния, това го знаем добре. И трето, най-важното: това не ни е нужно. Руската финансова система и икономика са в добро състояние“. Путин не назова за кого говори.

Проектът, внесен по разпореждане на премиера Михаил Мишустин, предвижда приходи от 43,3 трлн. рубли и разходи от 48,8 трлн. рубли за фискалната 2027 г. Дефицитът е 5,5 трлн. рубли (2,2% от БВП). За пенсиите проектът предвижда 2 индексации: според министъра на финансите Антон Силуанов осигурителни пенсии ще се вдигнат с 6,8% от 1 февруари и с още 3,3% от 1 април. Министерството на финансите обаче определя като „стратегически приоритет“ на бюджета финансирането на отбраната и сигурността и подкрепата за участниците във войната и семействата им, макар Силуанов да определи като първи приоритет изпълнение на социалните задължения. Сред мерките за икономии той посочи по-стриктното насочване на социалните помощи според нуждите на получателите. Заедно с останалите мерки икономиите надхвърлят 2 трлн. рубли годишно.

Отбраната е разделът с най-голям ръст спрямо досегашния план. Според документите, видяни от Reuters, за следващата година са заложени 17,1 трлн. рубли, или 35% от всички бюджетни средства – най-високата сума от началото на войната през 2022 г. Това възлиза на 27% повече от определените за същата година в действащия закон 13,5 трлн. рубли, т.е. 3,6 трлн. повече. За 2028 г. се предвиждат 16,6 трлн. рубли вместо досегашните 13 трлн. За 2029 г. са заложени 16,3 трлн. рубли; общата сума за трите години стига 50 трлн. Заедно с раздела „Национална сигурност“ средствата за армията, полицията и силовите структури са 21,4 трлн. рубли, или 43,9% от бюджета за 2027 г. Действителните военни разходи през 2026 г. са засекретени, а The Bell отбелязва, че част от увеличението вече е настъпила през 2026 г. и реалните разходи са много над заложените 12,1 трлн. рубли.

Средствата по останалите големи раздели, с изключение на лихвите по дълга, намаляват спрямо текущия закон дори номинално, т.е. в рубли, без да се отчита инфлацията, съобщава Reuters. През 2027 г. разходите за социална политика, включващи държавни пенсии, плащания на ветераните и помощи за майчинство са със 7% по-ниски, за образование – с 6%, а за здравеопазване – с 6,8%. Финансирането за националната икономика, което покрива пътища и субсидии за селското стопанство, спадат със 7,4%. Сравнението е със сумите, записани преди година за 2027 г. Утвърденият бюджет за 2026–2028 г. предвижда 7,2 трлн. рубли за социална политика през 2027 г. Намалението със 7% свежда тази сума до около 6,7 трлн. Разходите за лихви скачат с 21,6% спрямо досегашния план и достигат 9,4% от всички разходи. Фондация „Карнеги“ за международен мир отбелязва, че общите разходи са с 2,7 трлн. рубли по-високи от миналогодишния план за 2027 г., а разходите за отбрана скачат с 3,6 трлн. Така всички останали разходи, включително лихвите, остават с около 0,9 трлн. рубли по-ниски.

За покриване на увеличението, бюджетът разчита на икономии, нови данъци и заеми. Министерството на финансите предлага данъчни ставки от 13 до 22% върху дивиденти, лихви по депозити и различни пасивни доходи. Според изчисленията на ведомството данъкът върху свръхпечалбата на минните и металургичните дружества ще носи около 200 млрд. рубли годишно. Обемът на заемите през 2027 г. нараства с 43% до 7,7 трлн. рубли. Държавният дълг вече е 21,7% от БВП, а властите смятат за безопасно равнище от 20%. Reuters добавя, че новите данъци и високите тарифи за комунални услуги, обявени след изборите, са предизвикали гняв дори сред част от поддръжниците на Кремъл. Същите документи оценяват дефицита за 2026 г. на 3,2% от БВП срещу заложените в закона 1,6%. Очакваните приходи от петрол и газ са намалени от 8,9 на 7,6 трлн. рубли, а правителствената прогноза за растежа през 2027 г. е 1,4%.

Сравнението показва, че речта и проектът описват един и същ избор. Обещанието на Путин се отнася до изпълнение на задълженията, а не до размера на средствата по отделните раздели: пенсии се индексират два пъти, а средствата по разделите, включващи плащанията към гражданите, са под сумите от досегашния план. Общите разходи растат номинално с около 0,4% спрямо очаквания резултат за 2026 г. – 48,8 срещу 48,6 трлн. рубли – а пенсиите се индексират с 6,8%, колкото е инфлацията за 2026 г. Призивът да не бъде допускан „популизъм“ е отправен към депутати, които ще гласуват разпределение, оставящо гражданските разходи под досегашния план. Всяка поправка, която ги връща към него, изисква средства от отбраната, от данъците или заемите. Има и възражение, подкрепено с конкретни данни: Carnegie отбелязва, че бюджетът е по-строг от заложеното от Централната банка, при структурен първичен дефицит – без лихвите по дълга – от 0,6% от БВП. Силуанов пък определи като цел дефицит от 2% от БВП годишно през 2027–2029 г. Затова „реалистичен“ може да означава предвиденото движение на дефицита, а не запазване на средствата за отбрана. И в двата случая следствието е едно: Думата е приканена да не преразпределя сумите.

Зад обещанията за социална сигурност бюджетът очертава посоката към икономическа бездна: повече финансиране за войната, по-малко за образование, здравеопазване и гражданска икономика, а разликата се покрива с нови данъци и растящ дълг. На този фон особено мрачно за руския елит би трябвало да звучи твърдението на Frankfurter Allgemeine Zeitung: според висш дипломат директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е предал на Кремъл при посещението си в края на август предупреждение, че руската икономика няма да издържи войната, защото я очаква срив, подобен на довелия до разпадането на Съветския съюз. Това е разузнавателна оценка, а не присъда с известна дата. Но бюджетният избор на Кремъл е видим: Путин продължава да финансира войната, като прехвърля цената ѝ върху обществото и изяжда ресурсите за бъдещето му. Колкото по-дълго този курс се представя като защита на Русия, толкова по-дълбока става пропастта между оцеляването на режима и благополучието на страната.

Кремъл отрече да е обсъждал политзатворници срещу санкции, но не и размените

🇷🇺⚖️🇺🇸 Кремъл отрече Русия и САЩ да са коментирали освобождаването на политически затворници в замяна на облекчаване на санкциите, но не отхвърли канала, по който досега са реализирани няколко размени на задържани чрез контактите между разузнавателните служби на двете държави. „В тази формулировка въпросът не е обсъждан и не може да бъде обсъждан, защото категорично отричаме съществуването на каквито и да било политически затворници“, заяви говорителят Дмитрий Песков по време на брифинг с пресата. Той определи самата постановка на въпроса като напълно неуместна.

Отричането се отнася до твърдение, което публикацията, породила въпроса, не прави. В статия на Саймън Шустър, публикувана на 29 септември в списание The Atlantic, се посочва, че специалният пратеник Джон Коул е предложил на президента Доналд Тръмп обмен по модела от Студената война: Кремъл освобождава политически затворници, докато в замяна Вашингтон облекчава санкции. Тръмп се съгласил. Инициативата се намира в начален етап и дотогава не е огласявана. Статията не твърди, че Москва е водила разговор по темата. Според нея въпросът за политическите затворници тепърва ще бъде поставен в разговори между двете страни. Коул вече е събрал списък с американци в руски затвори и втори списък, съставен с помощта на руския дисидент Муратов. Затова думите на Песков не засягат нито инициативата на САЩ, нито казаното от самия Коул пред Шустър.

Идеята възниква на среща във Вашингтон през май между Коул и Дмитрий Муратов, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2021 г. и съосновател на закритата през 2022 г. „Новая газета“. Муратов донесъл снимки на хора, осъдени заради позицията си срещу войната, като режисьорката и поетеса Евгения Беркович. Той припомнил, че по времето на президента Роналд Рейгън американски пратеници са подавали на Горбачов списъци със затворени дисиденти. Коул обясни логиката си пред Шустър така: „Икономическите връзки обикновено водят до нормалност.“ Самият Муратов живее в Москва, а властите там наскоро са започнали проверка на данъчните му задължения.

За образец служи Беларус. След повече от една година на преговори с президента Александър Лукашенко Коул и други американски дипломати са осигурили освобождаването на около 500 затворници, сред които има и няколко американски граждани. В замяна САЩ отмениха част от санкциите и в момента договарят покупка на поташ – калиевия тор, който е най-ценната експортна стока на Беларус. На 22 септември Тръмп обяви „мащабна“ сделка за поташ. Тъй като европейските страни отказват да пропускат товара през своите територии, той вероятно ще бъде превозван на изток през Руската федерация, което я прави страна по тази сделка. Зеленски каза пред изданието, че ще направи всичко, за да „блокира“ облекчаването на санкциите срещу Русия преди края на войната, но призна, че това ще бъде трудно.

Песков оспорва определението „политзатворници“, но не и практиката на размени. Руската правозащитна организация „Мемориал“, удостоена с Нобелова награда за мир, признава 1826 души в Руската федерация за политически затворници. В същото време Песков потвърди, че разузнавателни служби на САЩ и Русия поддържат редовни контакти за обмен на задържани. От завръщането на Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. двете страни са осъществили две размени. През февруари американският учител Марк Фогъл беше разменен за руския предприемач в областта на криптовалутите Александър Виник. През април рускинята с двойно гражданство Ксения Карелина, осъдена на 12 години заради дарение на стойност около 50 долара на американска организация в подкрепа на Украйна, бе разменена за германско-руския гражданин Артур Петров, арестуван в Кипър по искане за екстрадиция от САЩ. След тази размяна директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) даде да се разбере, че диалогът по тези въпроси ще продължи. През август Москва освободи и Боб Гилман, американски учител, който е бил в руски затвор от 2022 г. На 5 септември Стив Уиткоф благодари на Путин за това по време на срещата им в Кремъл.

На 28 септември Белият дом номинира Коул за специален пратеник по въпросите на заложниците с ранг на посланик. Назначението изисква одобрение от Сената. Коул ще координира действията си с Уиткоф, който е разговарял с Путин най-малко 7 пъти откакто заема поста. Успоредно се поддържат и други контакти: на 23 септември, след среща с Лавров в ООН, държавният секретар Марко Рубио покани Путин на срещата на Г-20 в Маями на 14-15 декември. Песков заяви, че решение все още не е взето. Оттук нататък могат да се проследят няколко конкретни развития: кога Кремъл ще отговори на поканата за Маями, дали Сенатът ще разгледа номинацията на Коул преди срещата и дали до декември някой от тези 1826 души от списъка на „Мемориал“ ще излезе на свобода в рамките на нова размяна.

Путин увеличи щатната численост на армията за четвърти път през 2026 г.

🇷🇺🪖 Владимир Путин увеличи щатната численост на Въоръжените сили на Руската федерация до 2 441 630 щатни бройки, от които 1 550 500 за военнослужещи. Указът беше подписан днес и влиза в сила в рамките на деня. Това задължава правителството да осигури на Министерство на отбраната допълнителните средства от бюджета, нужни за увеличението. Щатна численост е броят длъжности, които въоръжените сили имат право да поддържа, а не броят хора, които реално служат в нея.

Указът излиза 3 дни преди 1 октомври, крайния срок за внасянето на бюджета за 2027–2029 г. в Държавната дума. Според документи, с които се е запознала агенция Ройтерс, през следващата година отбранителните разходи ще достигнат 17,1 трлн. рубли вместо заложените досега 13,5 трлн. Увеличението е 27% и довежда разходите до най-високото им ниво, откакто започна войната. За 2028 г. проектът предвижда 16,6 трлн. при досегашни 13 трлн. Общо за периода 2027–2029 г. сумата възлиза на 50 трлн. Официално проектът все още не е публикуван.

Това е четвъртата промяна на армейския щат от началото на тази година. Указът от 4 март определи обща численост от 2 391 770 души, от които 1 502 640 за военнослужещи. На 12 юни щатът беше повишен отново до 2 399 130, от които 1 510 000 военни. Най-голямото увеличение беше подписано на 27 юли, когато бяха добавени 27 000 места, 25 000 от тях за военни. Според „Комерсант“ със същия указ за първи път от 2018 г. беше увеличен и цивилният щат, с 2000 места.

Указът от юли, влязъл в сила от началото на август, сам назова повода: сформиране на строителни войски. На 5 август Министерство на отбраната обясни, че въоръжените сили имат нарастваща нужда от военни и военно-социални обекти, а особените изисквания към строежа и режимът на секретност представляват трудност за гражданските изпълнители. Новосъздадените войски ще строят приоритетни и стратегически обекти на отбраната в цялата страна. За подготовката на кадри ведомството взе решение да възстановява  Военния инженерно-технически университет, който по плана трябваше да заработи на 1 септември. Строителните батальони на съветската и руската армия бяха закрити през 2000-те при министъра на отбраната Сергей Иванов, а работата им беше прехвърлена на граждански фирми.

Новият указ добавя 15 500 длъжности, като всичките са за военнослужещи, а цивилните остават със същата численост – 891 130. За разлика от текстът през юли, този не посочва причина. От март насам военният щат е нараснал с 47 860 места. Част от руските държавни медии, сред тях „Ведомости“, отчетоха ръст с 40 500 военнослужещи, защото сравниха с юнския указ, който новият документ формално заменя, а юлският само изменяше. Спрямо щата, действал от 1 август, стъпката е 15 500.

Указът от 28 септември е общо седмо увеличение от началото на пълномащабната война. Преди нея щатът предвиждаше малко над милион военнослужещи. Указът от септември 2024 г. увеличи броя им до 1,5 млн. През 2026 г. стъпките станаха по-малки и чести. Така от февруари 2022 г. насам военните длъжности се увеличиха с над 500 хиляди, т.е. с малко повече от половината.

Павел Лузин, старши научен сътрудник в Saratoga Foundation, смята, че поредното увеличение не означава непременно 15 500 повече във войската. „Това е разширение на хартия. Щатните бройки означават преди всичко финансиране, а съвсем не реални хора“, обясни той пред The Insider. Според него те „ту решават да възродят строителните батальони, ту създават някакви други структури“, а към всяка такава инициатива се добавят хиляди нови щатни бройки.

Честите промени според него може да се обяснят преди всичко с бюрократичен ред, при който различните структури подготвят и съгласуват документите по различно време. „Едни са успели да подготвят книжата и съгласуванията веднага, други не са успели. Оттам и указите през месец-два.“ Цифрата от 1,55 млн. военни по думите му не отговаря на действителната численост на армията: „Става въпрос за пари и длъжности в дългосрочен план, а не за реални хора.“ Изводът му е, че военните се стремят да си гарантират повишено финансиране за години напред, „независимо от войната“.

Темпът на попълване подкрепя тази оценка. Според Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, договор с Министерството на отбраната през първите шест месеца от годината са подписали около 200 000 души, а повече от 16 000 са заминали като доброволци на бойното поле. Медведев настоява, че нуждата от личен състав на въоръжените сили е изцяло покрити. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон обаче оценява притока през настоящата година на около 27 000 нови договора месечно, под онези 33 000, които следват от цифрата на Медведев. Според CSIS руските загуби от над 30 000 военнослужещи месечно вероятно го изпреварват. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 301 030 убити и ранени в руските редици от 1 януари до 15 септември 2026 г. Дори при официалната цифра и дори ако част от ранените се завръщат на служба, то притокът и загубите се движат почти в равновесие, докато щатът расте с десетки хиляди бройки.

Бюджетът, от който новите длъжности ще се финансират, също се намира под натиск. Според документите, цитирани от Reuters, досега правителството е повишило очаквания дефицит за годината от 1,6 до 3,2% от БВП. Прогнозата за приходите от петрол и газ за годината е намалена от 8,9 до 7,6 трлн. рубли. Заемите за догодина ще скочат с 43%, до 7,7 трлн., а държавният дълг ще достигне 21,7% от БВП.

Щатът може да се окаже и подготовка за реален прираст. На 30 август The Economist съобщи, цитирайки анонимни източници, близки до Кремъл, че Путин е избрал ескалацията, поради което войската трябва да бъде попълнена с нови 300–400 хил. души и то за непосредствените цели в Донецка област. Авторитетното издание припомня, че те се привличат чрез натиск от регионалните власти и без нов мобилизационен указ, тъй като заповедта от септември 2022 г. никога не е отменяна. Указът от юли също свързва увеличението с конкретна нова структура, строителните поделения.

Новият указ обаче не посочва нито една структура и нито една причина, а съдържа изрично разпореждане за финансиране и излиза в седмицата на бюджета. При сегашния темп на попълване 15 500-те нови места много вероятно в близките месеци ще останат предимно бюджетна позиция, а хората, ако такива изобщо дойдат, ще дойдат след парите. Потвърждение за това би бил пети указ до края на тази година, отново без обосновка, при приток, който остава на нивото на загубите. Обратен знак би било обявявяването на изцяло нови съединения с назован състав и данни за привлечените по договор за девет месеца, които изпреварват загубите с десетки хиляди. Дотогава руската армия расте първо в бюджетния ред и едва после, ако изобщо, в строя.

Анализ: Речта на Путин в Бундестага, четвърт век по-късно

🇷🇺🇩🇪 Четвърт век след като руският президент Владимир Путин даде реч от трибуната на Бундестага, в която нарече държавата си „приятелска европейска страна“ и увери депутатите, че „никой никога вече не може да върне Русия в миналото“, критериите, които сам посочи, дават основание за обратна оценка. Москва оттегли ратификацията на договора за забрана на ядрените опити, с която тогава се хвалеше толкова много, отбраната и сигурността получават 7-8 пъти повече средства от федералния бюджет отколкото образованието, а Сталин се завърна в московското метро. 25-годишнината от тази реч се навърши седмица след като Германия затвори последното руско генерално консулство на своя територия.

На 25 септември 2001 г. Путин става първият руски държавен глава, говорил пред Бундестага, две седмици след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, като в пленарната зала беше и канцлерът Герхард Шрьодер. Путин започна на руски, със симултанен превод, а след няколко абзаца обяви, че ще събере смелост да продължи с основната част от изказването си „на езика на Гьоте, Шилер и Кант, на немски език“. Стенограмата на парламента отбелязва аплодисменти 17 пъти, последния с уточнението: „Продължителни аплодисменти. Депутатите стават на крака.“

Според разследване на журналистите Катя Глогер и Георг Масколо Das Versagen („Провалът“) немският не е жест на госта, а условие на домакините. Бундестагът приема искането на Путин да говори с две условия: обръщението да бъде „в значителна част“ на немски език, а след него президентът да отговаря на въпроси в Комисията по външни работи, където се очаква да стане въпрос за втората чеченска война. Единственият депутат, напуснал залата по време на изказването, е бившият дисидент от ГДР Вернер Шулц от „Зелените“. Председателката на Бундестага Бербел Бас припомня това в словото си след неговата смърт през ноември 2022 г. „Подценихме Путин, този насилник“, заяви Шулц пред Tagesspiegel през май 2014 г. след анексията на Крим.

И самата формула, с която Путин описва Русия, е отговор на немско предложение. Хорст Телчик, съветник на канцлера Хелмут Кол, участвал преди визитата в разговор с Путин в Москва заедно с руски министри и бившия кмет на Хамбург Хенинг Фошерау. По собствения му спомен, който журналистът Манфред Квиринг цитира в Deutschland Archiv на Федералната централа за политическо образование през април 2022 г., Телчик предлага на Путин „да обясни от своя гледна точка мястото на Русия и отношението ѝ към Европа“. Путин го прави с думите за приятелската европейска страна и признанието, че партньорите все още не са се научили да си вярват, а после негов сътрудник моли Телчик да изпрати своите предложения в писмен вид. Глогер и Масколо добавят и Клаус Манголд, тогава председател на Източния комитет на германската икономика, който по молба на Путин лети до Москва, за да помогне в подготовката на текста.

Изречението за приятелската Русия обаче стои в пасажа за войските и договорите, не в този за културата. Непосредствено преди него Путин изтъква като постижение на отминалото десетилетие „безпрецедентно ниската концентрация на въоръжени сили и оръжия в Централна Европа и Балтийския регион“. Малко след него изброява договорите, ратифицирани от Москва: за всеобщата забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), за неразпространение на ядрено оръжие, конвенция за забрана на биологичните оръжия и втория договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (START II). „За жалост не всички страни от НАТО последваха примера ни“, добави той.

Съдбата на изброените документи се проследява по дати. На 14 юни 2002 г. Москва обявява, че не се счита за обвързана с договора START II, ден след излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана. На 2 ноември 2023 г. Путин подписва закона, оттеглил ратификацията на ДВЗЯО, който описва като огледално действие на САЩ, които са го подписали, но не и ратифицирали. 5 дни по-късно приключва излизането на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), поставил таван на въоръженията, чиято ниска концентрация беше спомената от Путин в Бундестага. Прилагането му Москва беше спряло още през 2007 г. От четирите изброени документа конвенцията за биологичните оръжия и договорът за неразпространение продължават да обвързват Москва. При ДВЗЯО описаното действие е оттегляне на ратификацията, което не бива да се смесва с оттегляне на подписа.

Отвъд този списък изтече и последното двустранно споразумение, ограничаващо стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ. Участието на Русия в New START, последното споразумение, което ограничаваше разположените ядрени бойни глави на Русия и САЩ, Путин спря през февруари 2023 г. На 5 февруари 2026 г. договорът изтече, без Вашингтон да отговори официално на руското предложение таваните да се спазват неформално още една година.

Вторият критерий е бюджетът. „За първи път в историята на Русия разходите за образование надхвърлят разходите за отбрана“, похвали се Путин за бюджета за 2002 г., и залата отново го аплодира. Федералният бюджет за 2026 г. дава на отбраната 12,93 трлн. рубли или 29,3% от разходите. На образованието се падат 1,74 трлн. или 4%. Заедно с перото за национална сигурност и правоприлагаща дейност от 3,91 трлн. рубли, разходите за армия, полиция и служби стигат около 38% от бюджета, а само отбраната получава над 7 пъти повече от образованието. Това сравнение се отнася до посочените федерални пера и не установява реално съотношение на всички нива на публично финансиране.

Третият критерий е отношението към миналото; тук точният израз има значение. Уверението, че никой вече не може да върне Русия в миналото, Путин изведе от друго изречение: „Под въздействието на законите, по които се развива информационното общество, тоталитарната сталинистка идеология вече не можеше да се изправи срещу идеите за демокрация и свобода.“ Квиринг отбелязва, че така Путин избягва еднозначното осъждане на сталинизма и му признава правото на съществуване за времето преди информационното общество. За 90-годишнината на московското метро на 15 май 2025 г. беше открит барелеф със Сталин на станция „Таганская“. Композицията „Благодарността на народа към вожда пълководец“ е пресъздадена по архивни снимки, а оригиналът е изгубен през 1966 г. при строежа на връзката към друга линия от метрото. Две седмици по-рано Путин подписва указ, с който летището на Волгоград получава името „Сталинград“.

Вечерта на същия 25 септември 2001 г. президентът Йоханес Ро посреща госта в двореца Белвю с думите, че включването на Русия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека показва, че тя „се чувства част от европейската общност на ценностите“. „Европа, това е нашата обща родина“, каза Ро. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прекрати членството на Руската федерация след 26 години На 16 март 2022 г. Половин година по-късно, на 16 септември, тя престана да бъде страна по конвенцията. Срещу Путин, който в Бундестага определи като водеща цел на вътрешната си политика „гарантирането на демократичните права и свободи“, от 17 март 2023 г. има заповед за арест на Международния наказателен съд. Обвинението е за военното престъпление незаконна депортация и незаконно преместване на деца от окупираните територии на Украйна към Русия.

Речра му не съдържа единствено обещания. В същия пасаж Путин изрича упреците, които по-късно стават постоянна тема в неговата реторика. „Ту искаме лоялност към НАТО, ту спорим дали неговото разширяване е целесъобразно“, отбелязва той: „Днес решенията понякога се вземат изобщо без нас. После настойчиво ни молят да ги потвърдим.“ Путин настоява за „модерна, трайна и устойчива международна архитектура на сигурността“, без която няма да има „единна Голяма Европа“. Предлага и сделка: Европа щяла да затвърди репутацията на „мощен и самостоятелен център на световната политика“ само ако обедини възможностите си с човешките, териториални и природни ресурси на Русия и с отбранителния ѝ потенциал. До атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември той поставя взривените жилищни блокове в Москва, нападението срещу Дагестан и „международните терористи“, обявили намерението си да създадат фундаменталистка държава между Черно и Каспийско море. Упреците за разширяването на НАТО и взетите решения без Москва са в центъра на словото му по време на Мюнхенската конференция по сигурността на 10 февруари 2007 г., чийто председател тогава беше Телчик.

Шрьодер, към когото Путин се обръща още в първото изречение, три години по-късно, на 23 ноември 2004 г. отговаря на въпроса на водещия Райнхолд Бекман в ARD дали Путин е „безупречен демократ“ с думите: „Вярвам му и съм убеден, че е такъв.“ След като напусна поста, Шрьодер оглави акционерния комитет на „Северен поток“, а от 2017 г. и съвета на директорите на „Роснефт“. През май 2022 г. бюджетната комисия на Бундестага му отнема полагащия се на бивш канцлер кабинет, а на 20 май той напусна „Роснефт“.

Тезата за пропуснатото сближаване между Русия и Запада също има привърженици. Социалдемократът Матиас Платцек, бивш премиер на Бранденбург и дългогодишен председател на Германо-руския форум, заяви пред taz три дни след нахлуването в Украйна, че и Западът е пропуснал шансове, и посочи 2001 г.: „Тогава вратите бяха отворени. По-късно, някой ден, ще разберем защо тази реч беше аплодирана, но прибрана в чекмеджето.“ На 25 септември 2026 г. Berliner Zeitung публикува текст на Михаел Мюлер и Райнер Браун със заглавие „Как Европа два пъти отблъсна ръката на Путин“, а германската редакция на RT нарече изказването „пропуснат шанс за мир“. Нейните привърженици могат да се позоват на историята на ядрените споразумения: START II Москва напусна в отговор на американски ход, а оттеглянето на ратификацията на ДВЗЯО обясни с американското поведение.

Това обаче не обяснява съзнателния избор на Кремъл да замени европейското партньорство с политика на натиск, заплахи и сила срещу международния ред и правото на постсъветските държави сами да определят своето бъдеще. Упрекът, че решенията се вземат „без нас“, получи отговор 8 месеца след речта: на 28 май 2002 г. в Рим се учреждава Съветът НАТО–Русия, в който отделните членове на НАТО и Русия работеха като равноправни партньори по общите въпроси на сигурността в продължение на две десетилетия. Съветът не е заседавал от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. Реставрацията на сталинизма пък е изцяло вътрешно решение: нито барелефът на „Таганская“, нито указът за „Сталинград“ касаят отношенията с НАТО, но са изключително красноречиви за посоката, в която се е запътила руската държава и общество.

Настоящото състояние на двустранните отношения се различава рязко от перспективата за сближаване в речта на Путин. На 18 септември в Бон затвори последното руско генерално консулство в Германия, след като федералното правителство посочи Русия като отговорна за опита за атентат със зареден с експлозив квадрокоптер на летище Лайпциг/Хале на 4 август. Паспортните и нотариалните услуги вече се извършват изцяло в посолството в Берлин, което остава единствения руски дипломатически обект в Германия.

На 26 септември, едва 8 дни след затварянето на консулството, министрите на външните работи на двете страни Йохан Вадефул и Сергей Лавров се срещнаха в кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това беше първият им разговор след пълномащабната инвазия в Украйна. Срещата, която продължи малко над 20 минути, беше осъществена с посредничеството на трети държави и по инициатива на Берлин. Вадефул отправи призив към Москва да изостави „опасния път на ескалация“ спрямо Германия, Европа и НАТО и постави въпросите за войната в Украйна и опита за атентат на летището в Лайпциг. След разговора той заяви, че не е видял готовност за конструктивни преговори насреща. Лавров от своя страна отвърна, че не е чул нищо различно от публичната позиция на Германия, която отново обвини, че е основен поддръжник на Украйна и се стреми към водеща военна роля в Европа.

Провеждането на срещата само по себе си показва, че пътят към дипломацията не е безвъзвратно изгубен. Съдържанието и продължителността ѝ обаче са красноречиво доказателство за пропастта между страните, а не предвещават ново сближаване. 25 години след речта на Путин от трибуната нас Бундестага германски и руски представители отново разговаряха на немски и руски, но този път темата не беше изграждането на общ европейски дом. Вместо това те си разменяха предупреждения за война, диверсии и превъоръжаване. А обещанието, че Русия не може да бъде върната в миналото, днес звучи като горчива ирония: миналото не просто се завърна, а беше превърнато в посока.

Внучката на Путин е записана на границата като Елза Игоревна Тихонова

🇷🇺 Разследващото издание „Проект“ съобщава, че 8-годишната дъщеря на балетиста Игор Зеленски и Катерина Тихонова, представена в журналистически материали като внучка на президента Владимир Путин, фигурира в изтекла база данни на руската гранична служба като Елза Игоревна Тихонова.

Изданието се позовава на записи за две пътувания с частен самолет – до Мюнхен през 2019 г. и Хърватия през 2021 г. „Агентство“ публикува разкритието на своя канал в Telegram, където обяви, че другата седмица ще публикува още по-голямо изследване на базата данни, озаглавено „Спътници“, което ще проследи къде, кого и с какви самолети пътуват руските държавни служители.

За детето беше съобщено още от май 2022 г. Тогава руското разследващо издание „Важные истории“, както и немското списание Der Spiegel публикуват данни, че поддържа връзка с президента Зеленски и дъщеря от него, родена през 2017 г. Дни по-късно „Медуза“, телевизия „Настоящее время“ на Радио Свободна Европа/Радио Свобода и Центърът „Досие“ на Михаил Ходорковски съобщават, че актът за раждане е издаден от службата по гражданско състояние в московския Тверски район и посочва Зеленски като баща.

„Важные истории“ е разполагало тогава със сканирано копие от паспорта на момичето, но съзнателно не е публикувало името му, а само бащиното – Игоревна. Към вечерта на 25 септември Кремъл и семейството не са коментирали новата публикация. Записите от граничната база не са проверени независимо.

Разследващите допускат, че момичето е кръстено на Елза от анимационния филм на Disney „Замръзналото кралство“. Като косвен аргумент посочват интереса на Тихонова към американското кино: на сватбата през 2013 г. с Кирил Шамалов, син на приятеля на Путин Николай Шамалов, тя изпълнява песен от анимационния филм „Анастасия“. Това обстоятелство обаче не установява причината за избора на името.

Според публикуваните данни момичето носи фамилията на майка си, а бащиното му име е образувано от името на бащата. Семейният кодекс позволява на родители с различни фамилии да изберат коя от двете да носи детето, а бащиното име по правило се образува от името на бащата.

Тихонова е фамилията, с която по-малката дъщеря на Путин от брака му с Людмила Путина е публично известна. Тя ръководи фонда „Иннопрактика“ към Московския държавен университет. През април 2022 г. Министерството на финансите на САЩ я включва в санкционния си списък като пълнолетна дъщеря на руския президент, с името Катерина Владимировна Тихонова.

Игор Зеленски няма роднинска връзка с украинския президент Володимир Зеленски. Той е бил водещ солист на Мариинския театър и New York City Ballet, а от 2011 до 2016 г. ръководи балета на московския Музикален театър „Станиславски и Немирович-Данченко“. Според „Настоящее время“ именно там се сближава с Тихонова, която започва да посещава спектаклите.

През септември 2016 г. Зеленски поема Баварския държавен балет в Мюнхен. Напуска на 4 април 2022 г. „по лични семейни причини“, както съобщава Баварската държавна опера. По-късно генералният ѝ директор Серж Дорни заявява, че сам го е подтикнал да си тръгне, в разговор с авторите на телефонни мистификации Вован и Лексус, представили се за украински министър.

Първото от двете пътувания, описани в новата публикация, е от 11 ноември 2019 г., малко преди Елза да навърши две години. Според граничните записи семейството лети до Мюнхен със самолет на германската чартърна компания Air Hamburg, днес част от VistaJet, и остава там точно два месеца.

„Проект“ посочва, че семейството е придружавано от около 10 души. Сред тях са бавачките Анна Табанкова, Наталия Снитко, Наталия Летникова и Людмила Архицка; преподавател по английски; преподавател по френски и арабски; Наталия Братан, която изданието определя като вероятна асистентка на Тихонова; и служителят на Федералната служба за охрана – ФСО – Артьом Куц. На борда е и Светлана Скрипак, чиято роля разследващите не успяват да установят от биографичните ѝ данни.

Според същата база през 2021 г. семейството прекарва седмица в Хърватия. Този път няма бавачки и преподаватели, но пътуват четирима служители на ФСО. На борда е и Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и специален представител на Путин за инвестиционното и икономическото сътрудничество с чужбина.

Съпругата му Наталия Попова е първа заместничка на Тихонова в „Иннопрактика“ поне от 2019 г. „Проект“ я описва като нейна колежка, приятелка и честа спътница. По данни на разследващите самолетът Bombardier Global 5000 принадлежи на офшорна компания на Алексей Репик, председател на бизнес сдружението „Деловая Россия“.

Журналистически разследвания са описвали и други имена, под които живеят членове или предполагаеми членове на семейството на Путин. От брака му с Людмила Путина е и по-голямата сестра на Тихонова – Мария Воронцова.

През ноември 2020 г. „Проект“ посочва Елизавета Кривоногих, родена през 2003 г., като предполагаема трета дъщеря на Путин. Майка ѝ Светлана Кривоногих е съакционерка в банка „Россия“, а самата Елизавета е известна в социалните мрежи като Луиза Розова.

В книгата си „Царят в собствена персона“, издадена през октомври 2025 г., Роман Баданин и Михаил Рубин съобщават, че Иван и Владимир, които представят като синове на Путин и бившата олимпийска шампионка по художествена гимнастика Алина Кабаева, носят фамилията Спиридонови – в чест на дядото на Путин. Според книгата във Франция Кривоногих използва името Елизавета Руднова, с фамилията на покойния медиен мениджър и приятел на Путин Олег Руднов.

Роман Фаасен, син на Воронцова от първия ѝ брак с нидерландския бизнесмен Йорит Фаасен, носи фамилията на баща си. Според екипа на Алексей Навални той е нидерландски гражданин.

На 18 юни 2025 г. Путин за първи път публично споменава внучка, отбелязва тогава ТАСС. На среща с ръководители на световни агенции по време на Петербургския международен икономически форум той се връща към свое по-ранно изказване, че негови близки учат китайски. Обяснява, че е имал предвид внучка си, която има възпитателка от Пекин и говори свободно с нея на китайски. Не уточнява за коя внучка става дума.

Данни от граничната служба на ФСБ са изтичали и преди. През август 2024 г. „Агентство“ публикува записи за пътуванията на дъщерите и бившата съпруга на Путин от база, появила се за кратко в услуга за достъп до изтекли данни.

Според тези записи Тихонова е летяла три пъти в един самолет със Зеленски и малкото им дете. След септември 2021 г. в базата няма записи за нейни пътувания в чужбина. Изданието допуска тогава две обяснения: че е престанала да пътува или че използва друго име.

Обявеното изследване „Спътници“ може да изясни докога стигат новите данни и дали включват по-късни пътувания. Ако в тях има записи след есента на 2021 г. със същите имена, това би подкрепило обяснението, че предишната база е била непълна. Липсата на такива записи обаче сама по себе си няма да установи дали пътуванията са прекратени или се използва друга самоличност. Пътувания на познати охранители и бавачки също не са достатъчни, за да се докаже кой ги придружава.

Рогозин учи студентите на МГИМО на метода, който приписва на НАТО

🇷🇺🗣️🇺🇸 Победа във войната се постига „преди всичко“ с дискредитиране на политическо ръководство и военно командване на противника. Това заяви Дмитрий Рогозин, бивш ръководител на „Роскосмос“ и руският сенатор, представящ окупираната Запорожка област, за първокурсници по международна журналистика в МГИМО към края на март 2024 г.

В същата лекция той внуши, че зад терористичното нападение в „Крокус Сити Хол“, извършено дни по-рано, стои „някой друг“, а не поелата отговорност „Ислямска държава“. Записът с дължина от 84 минути „Основи на психологическата война в медиите на воюващите страни“. Рогозин го публикува в своя канал в YouTube на 29 март 2024 г. На 8 април същата година руският опозиционен канал „Настоящее время“ готви репортаж за лекцията.

Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО) към Министерството на външните работа – основната школа на руската дипломация. Пред студентите Рогозин разказва и за собствената си подготовка. По думите му във военната катедра на факултета по журналистика на Московския университет е получил специалност „офицер по психологическа война с владеене на чужди езици“. От 2008 до края на 2011 г. е постоянен представител на Русия при НАТО. Той настоява, че от октомври 2022 г. е на фронтовата линия като доброволец и пътува до Москва само за пленарни заседания на Съвета на федерацията, където е член на комисията по отбрана и сигурност.

Основната теза прозвучава малко след 20-ата минута. Според Рогозин, победата беше постигната, висшето ръководство на врага бъде представено пред собственото му население като неспособни хора, случайно се озовали на върха на властта, изпращащи сънародниците си „на сигурна смърт, на кланица“. Вторият похват е дискредитирането с обвинения в корупция. За целта, обяснява той, бяха използвани огромни количества дийпфейк – снимки, аудио и видео, фалшифицирани с AI. С тях трябва да се внуши, че даден представител на врага е „просто крадец и корупционер и затова не бива да се вярва“. Такъв метод се прилага „основно към най-известните сред народа на противника фигури“. Третият похват е сплашването с демонстрация на собствената сила и безкомпромисност на армията.

Рогозин не приписа тези методи като на изцяло руска практика. Поставя ги в рамките на „езика на войната“, за чийто съвременен застъпник посочва Джейми Шей – говорителя на НАТО по време на ударите по бивша Югославия през 1999 г. Лекторът каза, че е познавал лично. По думите му НАТО нарича бомбардировките „използване на авиацията“ или „въздушна кампания“, блокадата – „временно ограничаване на външните комуникации“, обиска – „проверка с цел недопускане на контрабанда на оръжие и наркотици“, а ареста – „задържане за установяване на самоличността“. Такива термини „използва НАТО, а сега вече и украинската страна“. Рогозин определя този език като задължително условие за всяко използване на въоръжена сила извън националната територия.

Шей реално води ежедневните брифинги на алианса през 78-те дни на въздушната кампания срещу режима на Милошевич, докато смекчаващият речник на военните говорители не е руско изобретение. Подборът на Рогозин обаче е едностранен: когато преминава към руските медии, той обсъжда замяната на тежки думи с по-безобидни, без да разглежда собствената страна като възможен източник на изфабрикувани обвинения.

Описанието на втория похват има ясен паралел с работата на руската мрежа за дезинформация Storm-1516, която Microsoft описва под това име през април 2024 г. Публикация на италианския проект Facta, споделена от Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO), обобщава разследвания, показващи офицер от Главното разузнавателно управление (ГРУ) като предполагаем финансист и координатор на мрежата. През 2023 г. тя тиражира измислена история, че украинският президент Володимир Зеленски е купил луксозни яхти с пари от западната помощ. През юли 2024 г. следва друга, че съпругата му е платила 4,5 млн. долара за Bugatti във Франция. Като доказателство е представена фалшива фактура. И при двата случая мишената е семейството на украинския президент, а предполагаемите доказателства са изфабрикувани. Сходството е в метода на дискредитиране; то само по себе си не установява връзка между Рогозин и мрежата.

За руските медии Рогозин признава употребата на евфемизми – думи, смекчаващи начина на възприемане на тежки събития. Те „се страхуват да кажат взрив“ и затова използват хлопок – „пукот“. Вместо за пожар съобщават за возгорание – „запалване“, а самолетна катастрофа, при която „всички са загинали“, описват като жёсткая посадка – „твърдо кацане“. Пресслужбите на ведомствата пък съобщиха, че нейният министър е дошъл на мястото „незабавно“, което според Рогозин „може да е и пет минути, и три часа, и половин ден“.

Рамката на цялото изложение е спомен от ученическите му години. Според разказа на Рогозин писателят Юлиан Семьонов, автор на „17 мига от пролетта“, поставил на първия ред 9 предварително инструктирани ученици, сред които бил и той.  участник не знаел правилата. Когато асистентът на режисьора минал пред тях за първи път, подготвените ученици го хвалели, а при второто минаване го хулели. Десетият се съгласил и с похвалите, и с хулите. По думите на Рогозин опитът бил повторен 5 пъти с различни участници. Изводът, който предлага на студентите, е, че „не всичко е такова, каквото изглежда“, и че никоя информация не бива да се приема на доверие, „дори подкрепена с документални кадри“.

Броени минути след това използва този пример, за да постави под съмнение обяснението за нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Първо уточнява, че не твърди, че събитията са се развивали така. По-късно пита дали Мосад не може да е провокира атака по „международен детско-юношески лагер“, за да отвърже ръцете на правителството на Израел. Описанието на мястото е неточно: провежда се музикален фестивал „Нова“, а освен него са нападнати и кибуци край границата с Газа. В отговор на въпроса Рогозин допуска версията за провокация на Мосад.

След това насочва същото разсъждение към „Крокус Сити Хол“. Нападението е извършено на 22 март 2024 г. в голямата концертна зала в Красногорск. Според по-късните справки на руското следствие, оповестени през юни 2025 г., загиналите са 149. Отговорност поема „Ислямска държава – Хорасан“, а разузнаването на САЩ също посочва групировката като извършител.

Рогозин представя западните съболезнования, в които се споменава „Ислямска държава“, като аналогия на поведението на предварително инструктираните ученици от разказа за Семьонов. „Защо всички казват, че го е направила ИДИЛ? Защото това са същите онези 9 души, включително и аз, които седяха на първия ред, а вие всички сте десетите“, обясни той. Според заключението му истинските организатори „изобщо не са ИДИЛ, а някой друг, а може би точно онези, които се опитват да отклонят вниманието ни“. Това внушение се прави към президента Владимир Путин, когато поставя въпроса защо според руската версия нападателите са се опитали да избягат към Украйна и кой ги е чакал там.

В отговор на въпрос за смъртно наказание Рогозин дава студентите да не вярват дори на самопризнания. Предлага изпълнението на смъртните присъди да се отлага с 5 години, за да има възможност за поправяне на съдебна грешка. В същото време подкрепя премахването на мораториума за тероризъм, за „измяна на Родината“ и корупция в особено големи размери при държавните поръчки за отбрана.

Лекцията е изнесена дни след като на 24 март заподозрените за нападението в „Крокус“ са били доведени в съда с видими следи от насилие – единият с превързано ухо, другият в инвалидна количка. Според Human Rights Watch служители на руската отбрана са изтезавали най-малко двама от тях, заснели са насилието и са споделили записите.

Рогозин разказва и за участието си в насочване на общественото внимание. По думите му в заложническа криза в театъра на Дубровка през октомври 2002 г. го извикали в 4:00 ч. сутринта в ефир на канал „Россия“, за да коментира щурма. Той обяснява поканата с това, че в президентската администрация дълго търсели човек, който „може да води аудиторията“. Докато специални части влизали в залата, той говорел за корени на международния тероризъм и, по собствените думи, „в известен смисъл отвличах вниманието“. Разказва, че за да не предизвика паника, демонстрирал увереност, спокойствие и убеждение, че службите са наясно – „знаят работата си“. Преди щурма във вентилационната система на театъра е пуснат газ с неясен състав. При операцията загиват 125 заложници, от които 10 деца, а други петима са разстреляни от нападателите.

Още през първата четвърт на лекцията Рогозин казва на студентите, че не изключва някои от тях сами да се заемат „със специална или военна пропаганда“ и затова трябва да овладеят напълно занаята. Малко преди края думите му са лишени от всякакви евфемизми: „Вие трябва да се научите да управлявате обществото“. Призовава ги да изучат себе си, за да прилагат тези техники към други хора и да контролират масите. Сам отбелязва, че това „вече не е журналистика, а по-скоро политика“.

В лекцията се преплитат дискредитация с изфабрикувани обвинения, сплашване, смекчаване на събития по езика и насочване на общественото мнение. Противоречието се изразява в начините, които самият Рогозин използва за съвета за критично отношение към информацията: аналогията с учениците на първия ред била заместила доказателства за организаторите на „Крокус“. Версията, че ударът не е била дело на „Ислямска държава“, е поднесена на студентите от човека, който според своя разказ някога е помагал на Семьонов да наложи предварително подготвено мнение.

Анализ: Войната струва скъпо на Русия, но не притиска Путин

🇷🇺📉 Войната в Украйна натоварва руската икономика, бюджета и личните финанси, но според двама изследователи на САЩ тази цена не се превръща в политически натиск срещу президента Владимир Путин. Майкъл Кимидж, директор на Института „Кенан“ във Вашингтон, и Мария Липман, гостуващ изследовател в Института за глобални въпроси „Робърта Бъфет“ към Северозападен университет в САЩ, излагат тезата си във Foreign Affairs на 14 септември 2026 г., четири дни преди началото на изборите за Държавна дума. Според тях войната вече е част от начина, по който функционира руската държава, а очакванията за руски отстъпки или договорено уреждане в краткосрочен и средносрочен план са неоснователни.

Икономическите затруднения имат конкретно измерение. В първото тримесечие на 2026 г. руският брутен вътрешен продукт се е свил с 0,2% на годишна база, а през второто е нараснал с 1,3%, по данни на Росстат, цитирани от „Медуза“. Централната банка очаква растеж между нула и един процент за цялата година. На 11 септември тя остави основния лихвен процент на 14%, при годишна инфлация от 6,3% към 7 септември, и изрично посочи поскъпването на горивата сред факторите, които поддържат инфлацията. Според CNN към началото на юли недостигът на бензин е засегнал почти всеки руски регион на фона на засилените украински удари с дронове по рафинериите.

Натискът се вижда и в държавните финанси. От януари до юли федералният бюджетен дефицит е достигнал 6,455 трлн. рубли, или 2,8% от брутния вътрешен продукт, а приходите от петрол и газ са спаднали с 16,8% до 4,6 трлн. рубли. Правителството търси допълнителни приходи от данъкоплатците и от 1 януари увеличи ДДС от 20 на 22%. Разширява се и кръгът на малките фирми на опростен данъчен режим, които трябва да начисляват ДДС: прагът на оборота за освобождаване от данъка е намален до 20 млн. рубли и продължава да спада до 10 млн. през 2028 г. Кимидж и Липман отбелязват, че именно собствениците и служителите на малките и средните предприятия са най-недоволни от данъчния натиск. По думите им капиталът напуска страната, а вложителите изтеглят депозити.

Открита критика прозвуча и директно от представител на държавния икономически сектор. Андрей Клепач, който в продължение на 12 години беше главен икономист на държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ, заяви през май в клуба „Никитски“ на Московската борса, че Русия губи технологичното и икономическото съревнование не само с Китай и САЩ, но в някои отношения още с Украйна. Думите му се разпространиха широко в руското медийно пространство едва на 15 август, а на другия ден той е освободен. Корпорацията потвърди напускането, без да посочи причина. Според източник на The Bell ръководителят ѝ Игор Шувалов е взел решението след „обаждане отгоре“.

Случаят с Клепач илюстрира разграничението, на което стъпва тезата на двамата изследователи: критика може да прозвучи, без да получи политическо влияние. На 7 август националистическата партия „Родина“ поиска партия „Яблоко“ – единствената регистрирана такава, която открито се обяви против войната – да бъде отстранена от парламентарните избори, насрочени за 18–20 септември. На 17 август Върховният съд на Руската федерация потвърди отстраняването ѝ. В същия ден Псковският градски съд осъди заместник председател Лев Шлосберг на 11 години и 1 месец в наказателна колония по закона за „неверни сведения“ за армията заради споделено съдържание в Telegram от февруари 2022 г. За Кимидж и Липман присъди са обичайна практика на система, която отдавна е обезсмислила конкуренцията между партии и политически програми. Според тях в страната вече няма антивоенно движение.

Двамата обясняват устойчивостта на режима с две тенденции, белязали четвърт век управление на Путин: постепенното концентриране на властта в Кремъл и милитаризацията на страната. Путин постави под свой контрол държавните телевизии, ограничи политическото влияние на регионите, принуди олигарсите да се откажат от политически амбиции и лиши партиите от реална роля. Най-видният му критик Алексей Навални почина в ареста през 2024 г. След 2022 г. повечето независими медии изнесоха своята дейност в чужбина, а стотици хиляди граждани, обявили се против войната, бяха принудени да напуснат страната.

Паралелно с това Путин водеше дълга серия от войни – в Чечня, Грузия, Украйна през 2014 г. и Сирия – без да подчинява цялата страна на военните нужди. Според Кимидж и Липман така войната се е превърнала в познато явление, което за голяма част от обществото е оставало извън всекидневието. Двамата виждат в това една от причините руснаците да приемат много по-продължителната война в Украйна като нормално състояние, а не като извънредна ситуация.

Новите данни на независимата социологическа агенция „Левада център“ съвпадат с тезата за устойчивост на обществената подкрепа, въпреи че не доказват всички изводи на двамата автори. Между 18 и 28 август социолозите са анкетирали 1600 души в 50 региона. От тях 59% предпочитат преминаване към преговори за мир, а 31% искат бойните действия да продължат. Делът на предпочитащите преговори е с 8% по-нисък спрямо февруари, докато привържениците на продължаването на военната кампания са със 7% повече от март. В същото време 68% подкрепят действията на руската армия. Следователно предпочитанието към преговори остава преобладаващо, но не може да се отъждествява с отхвърляне на войната.

Публичните изказвания на руския президент също не дават основание да се очаква скорошен компромис. На 26 юли, по време на среща с военноморския флот в Санкт Петербург, той изяви увереност, че „рано или късно Украйна ще загуби тези западни територии, земи, които някога са принадлежали на Полша, Унгария и Румъния“. Добави, че това може да отнеме „година, две години, 10 или 15 години“. Кимидж и Липман виждат в тези думи продължение на възгледите, изложени в неговото авторско есе, публикувано през юли 2021 г. В него Путин отхвърля самостоятелното съществуване на украинската държава. Те смятат, че укрепването на путинизма върви заедно с неговата радикализация, а продължителната война вече подхранва увереността на режима.

Последните дипломатически контакти също не дават основание за бърз пробив. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи рядко, предварително необявено посещение в Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Ратклиф не се е срещал с Путин, а контактите са били „на нивото на специалните служби“. Според Axios директорът на ЦРУ е предложил тристранна среща между Тръмп, Путин и Зеленски. Една от целите е да се провери дали ръководителите на руското разузнаване могат да склонят президента към възобновяване на преговорите с американско посредничество. На 4 септември The Washington Post съобщи, че след посещението Путин засилва натиска за военна победа. Кимидж и Липман определят надеждата, че той може да бъде убеден да спре войната, като самозаблуда.

Според двамата същото концентриране на властта обяснява защо икономическата цена не може да доведе до промяна на курса. Руснаците нямат политически инструменти, с които да превърнат своето недоволство във влияние върху политическите решения, като управлението не подлежи на ефективен публичен контрол. Ресурсите на страната позволяват на Путин да възнаграждава лоялните, да възпитава младежта с лъжите на режима и да продължава да финансира войната.

Кимидж и Липман допускат, че ударите по руска територия могат дори да засилват подкрепата за руския президент, засилвайки внушавания от години образ на „колективния Запад“, който търси начин да навреди на Русия. Демонстрацията на военна сила, дори без постигане на победа, се представя като доказателство за суверенитет. Според статията именно отстояването на независимост от Европа и САЩ е една от опорите на вътрешната популярност на Путин.

Авторите не пренебрегват слабостите на системата. Според оценката външната политика на Путин постига ограничени резултати: след падането на Николас Мадуро Москва има малко влияние във Венецуела, а след свалянето на Башар ал-Асад Дамаск ограничи руското военно присъствие в Източното Средиземноморие. Влиянието на Кремъл отслабва също в Централна Азия, Молдова, Азербайджан и Армения. Независимостта от Запада е съпроводена от все по-дълбока зависимост от Китай.

В Украйна Путин остава далеч от победата, която си е представял през февруари 2022 г. Кимидж и Липман свързват нарастващите страдания на цивилното население с по-големите европейски инвестиции както в отбраната на Украйна, така и собствена отбрана. Парадоксът според тях е, че ограничените стратегически резултати могат да удължават живота на режима: колкото по-враждебен изглежда външният свят, толкова по-силна може да бъде обществената привързаност към управник, който залага на силата.

Тезата има материално ограничение, което не зависи от общественото мнение. Бюджетен дефицит от 2,8% от брутния вътрешен продукт за седем месеца, спад на приходите от петрол и газ и очакван растеж около нулата означават натиск върху ресурсите за продължаване на войната. Покриването на военните разходи може да изисква по-високи данъци и повече дълг или да засилва инфлационния натиск. Увеличението на ДДС и намаляването на прага за освобождаване на малкия бизнес вече показват прехвърляне на част от тежестта върху домакинствата и фирмите.

Кимидж и Липман не отричат икономическия натиск; тезата им е, че липсват политически механизми, чрез които общественото недоволство да принуди Кремъл да промени решенията си. Проучванията на „Левада център“ са съвместими с тази оценка, но не установява директна връзка между недоволството от данъци с отношението към войната. Те не показват и докога държавата може да поддържа сегашното равнище на разходите.

Въпросът за наследяването на властта поставя идентичен проблем. Кимидж и Липман смятат, че Кремъл със сигурност има планове за приемственост, но не може да гарантира изпълнението им. Опозиционната дейност и революциите изискват организация, докато разпокъсаното недоволство се сблъсква с огромния апарат за сигурност. Според авторите наследник, който запази този апарат, трудно би бил свален, дори да не наследи личния авторитет на Путин.

Самият Путин е запазил властта си през войната в Чечня, потъването на подводницата „Курск“ през 2000 г., големи терористични атаки, финансовата криза от 2008 г. и бунта на покойния Евгений Пригожин от 2023 г. Според статията елитът му се подчинява не толкова от лоялност, колкото от стремеж да запази собственото си положение и все повече от страх.

При описаните условия съществени руски отстъпки в следващите месеци изглеждат малко вероятни. Путин говори публично за години и десетилетия, тяхният дял на привържениците на продължаването на бойните действия е нараснал спрямо март, а мисията на Ратклиф не е довела до подновяване на преговорите. Това подкрепя оценката за поддържане на сегашния курс, но не доказва, че той е неподатлив на икономически ограничения.

Основание за преоценка биха дали съкращаване на военните разходи в проектобюджета за догодина, нови публични критики от държавния апарат, останали без наказание, или едновременен спад на подкрепата за продължаване на войната и за действията на армията в следващите проучвания на „Левада център“. Нито един от тези признаци сам по себе си не би означавал готовност за компромис. Значението ще зависи от това дали са съпроводени с промяна в реалните решения на Кремъл. Засега представените данни, че растящата икономическа цена може да съществува едновременно с политическа устойчивост на режима; те не установяват колко дълго може да продължи това.

Форумът „Валдай“ се мести от Сочи в Московска област

🇷🇺 Годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“, от чиято трибуна вече две десетилетия руският президент Владимир Путин излага собствения си прочит на международния ред, тази година няма да се проведе в Сочи. Според Financial Times президентската охрана е настояла той да бъде преместен в Московска област поради сериозната заплаха от украински дронове по руското крайбрежие на Черно море. Изданието съобщи това на 15 септември, позовавайки се на четирима източници, запознати с решението.

Около 120 гости вече са били получили покани за събитието в черноморския курорт, когато през август неговите организатори са ги уведомили за промяната. Според източниците на Financial Times за това са настоявали от Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на висшите държавни лица и охраната на обектите, в които работят. На 14 септември клубът потвърди, че 23-тата годишна среща ще бъде проведена в Московска област от 28 септември до 1 октомври на тема „Отговорност за бъдещето: границите на възможното или възможности без граници?“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и организаторите не са отговорили на въпросите на изданието във връзка с причината за преместването.

Клубът съществува от 2004 г. като форум, на който руското политическо ръководство представя подробно позициите си във външната политика пред чуждестранни изследователи и журналисти. Пленарната сесия с Путин обикновено е сред основните поводи за публично излагане на тези позиции. Сочи е традиционното място на провеждане, но други места също са били домакин: 17-ата през 2020 г. се състоя в Москва заради пандемията, която възпрепятства пътуванията на чуждестранни участници, а 19-ата през 2022 г. също беше в столицата. През 2020 г. причината беше обявена публично; за сегашната промяна обяснение дават само източниците на Financial Times. Тази година се очаква да участват министърът на външните работи Сергей Лавров, вицепремиерът Александър Новак и помощникът на президента Максим Орешкин.

Преместването се вписва в наблюдаваното ограничаване на посещенията на Путин в Сочи, въпреки че това само по себе си да не установява причината за промяната. Резиденцията „Бочаров ручей“ дълго беше едно от най-често използваните му работни места. Посочените данни сочат 24 посещения в курорта през 2021 г. – последната пълна година преди пълномащабната инвазия – и по две през 2024 и 2025 г. Последното беше през октомври 2025 г. Тогава 22-рата среща на клуба се проведе в Сочи от 29 септември до 2 октомври на тема „Полицентричният свят: инструкция за употреба“, а Путин говори и отговаря на въпроси почти четири часа на пленарната сесия. Оттогава няма данни за негова публична поява в града.

Сходна тенденция описват руското издание „Агентство“ и Novaya Gazeta Europe. През август те съобщиха, че Путин е прекратил своите посещения в областите от европейската част на Русия, до които украинските дронове достигат редовно. Според анализа им при подновените пътувания през юли и август той е посетил почти изцяло градове отвъд Урал. Изводът се основава на разпределението им: избраните региони или не са били атакувани, или са били атакувани рядко. Това подкрепя хипотезата, че заплахата има пряко влияние върху избора на местата.

Петербургският международен икономически форум показва, че украинските удари не водят автоматично до отмяна на събития с участието на Путин. Форумът започна на 3 юни 2026 г. на фона на мащабна атака с дронове: властите докладваха 50 свалени над Ленинградска област, а работата на летище „Пулково“ беше временно ограничена. Украински удар по петролен терминал в Санкт Петербург предизвика пожар, чийто огромни стълбове дим се виждаха директно от мястото, където се провеждаше форума, а кадри обиколиха интернет. Въпреки това Путин участва в пленарното заседание на 5 юни.

През последните 6 седмици бяха нанесени серия от украински удари срещу руското крайбрежие на Черно море, включително по ПВО комплекси. За нощта на 9 август командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди, с позивна „Мадяр“, съобщи за поразена позиция на С-400 „Триумф“ край курортния град Геленджик, разположен на 251 км от Сочи. По думите му същата установка е изстреляла 6 ракети към територията на Украйна на предния ден, а след удара е горяла в продължение на 3 часа. За същата нощ той докладва за поразен комплекс „Тор“ в Ростовска област, „Панцир-С1“ в Ейск и две радарни станции.

В нощта срещу 4 септември украински дронове удариха Сочи и съседната федерална територия „Сириус“, която е отделена от Краснодарския край и се управлява директно от Москва. Оперативният щаб на региона потвърди атаката и възникналия пожар в петролна база. Каналът ASTRA в Telegram уточни, че става въпрос за базата на „Роснефт-Кубаннефтепродукт“ в Адлерски район. Анализ на кадри от очевидци отчете и второ огнище край река Псоу, на границата с Абхазия, в район, където се посочва, че е разгърнат ЗРК С-300 или С-400. Резиденцията на Путин се намира на няколко десетки километра от там.

За вечерта на 9 септември, 5 дни преди клубът да обяви новото място на провеждане, беше докладван удар на украински морски дронове по крайбрежната ивица на Сочи. По данни на властите в Краснодарския край са ранени около 30 души, сред които 2 деца. Атаката е извършена по време на концерт в крайбрежна зала „Фестивальный“. Публиката е евакуирана, а по крайбрежието избухва пожар. Заплахата от морски дронове изисква и мерки за защита откъм морето, включващи наблюдение от брега и патрулни плавателни съдове. Разположените в района зенитно-ракетни комплекси не изчерпват необходимата защита.

Атаките от началото на месеца обаче са извършени след момента, в който уведомлението е било изпратено до гостите на събитието. Те илюстрират продължаващата заплаха за района, но сами по себе си не дават обяснение на вече взетото към онзи момент решение.

Ударите засягат и други части на Краснодарския край. Рафинерията в Туапсе беше атакувана цели четири пъти в рамките на няколко дни от средата на април до 1 май. При последния удар срещу нея беше запален морският терминал, а предходните доведоха до загинали и разлив на гориво към реката и морето. В нощта срещу 12 август губернаторът Вениамин Кондратиев съобщи за двама загинали, сред които 8-годишно дете в Новоросийск, и 12 ранени при мащабна атака с дронове.

Преместването в Московска област не поставя форума извън обхвата на украинските дронове. През нощта срещу 2 септември Росавиация ограничи работата на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметьево“ заради приближаващи безпилотни летателни апарати. На следващата нощ кметът Сергей Собянин съобщи за 10 свалени дрона на подстъпите към столицата. Евентуалното предимство на новото място би зависело от конкретните условия за охрана и противовъздушна защита.

Сведенията за удари по Геленджик, Сочи и „Сириус“, заедно с изключително редките посещения на Путин и последователното избягване на Европейска част на Русия, подкрепят хипотезата, че заплахата е решаваща за тези решения. Ако обяснението на източниците на Financial Times е коректно, преместването на „Валдай“ е конкретен пример как заплахата влияе върху организацията на ежегодни събития от ключово значение за Путин.

Списъкът с условия за Киев тръгна от руски медии

🇺🇦📄🇺🇸 Списък с условия за прекратяване на войната, представен като съдържание на нов мирен план, предложен от САЩ, се появи в руски издания на 5 септември, само часове преди двамата специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да седнат срещу президента Владимир Путин в Кремъл. На същия ден киевското издание „Главком“ ги преразказа, като при всяка ключова точка подчерта, че става дума за предполагаеми условия, и изрично посочи, че няма потвърждение за автентичността на документа. За по-малко от денонощие списъкът се върна обратно в руското медийно поле, на този път беше представено като информация, публикувана от украинско издание.

„Главком“ не се позовава на собствени източници и не посочва конкретна руска медия: препраща общо към руски публикации и представя всяка точка условно. В последвалите руски преразкази обаче произходът на информацията вече е обърнат. „Лента.ру“ озаглави материала си „В Украйна публикуваха детайли за новия мирен план на Тръмп“; EADaily и URA.RU го представиха като сведения от украинска медия, а „Ридус“ дори приписа на „Главком“ собствени източници. Така твърдение, появило се първоначално в руското медийно пространство, се върна в него като украинска новина.

Във версията, преразказана от „Главком“, Украйна изтегля войските си от определена част от Донбас, Русия се задължава да не разполага своите въоръжени сили там, а между двете страни се изгражда буферна зона с международен контингент под мандата на ООН. За тази територия се предвижда разграничение между фактическото и юридическото положение: без руски войски на място, но формално под руска юрисдикция. За част от Запорожка област е описан отделен механизъм, при който украинската юрисдикция се запазва, а в буферната зона също могат да се разполагат военнослужещи под мандата на ООН. Следват референдум и избори, след които новоизбраните украински власти вписват в конституцията отказ от бъдещите опити за връщане на териториите със сила, закрепват статут извън военни съюзи, който изключва не само членство в НАТО, но и участие във всякакви военни алианси, и подписват всеобхватен мирен договор, ратифициран по специална процедура с участието на ООН. Изброени са и ограничение на числеността на въоръжените сили, езикова политика и държавно устройство.

Мащабът на евентуалното изтегляне се вижда от картата. Последните ежегодни обобщения на DeepState и Института за изследване на войната (ISW), излезли в началото на годината, оценяват руската окупация на 78,1% от Донецка и 74,8% от Запорожка област, а оттогава силите на Москва продължават да напредват в двата региона, но с изключително бавно темпо. Свободната част от Донецка област вече е концентрирана основно около агломерацията Славянск–Краматорск – последната голяма градска зона, контролирана от Украйна. Темпът, с който тази територия намалява, също е проследим: през юли DeepState отчете нетно разширяване на окупираната територия с едва 88 кв. км по цялата дължина на фронта. ISW смята, че при подобна динамика пълният контрол над Донецка област остава недостижим за Русия поне до 2032 г. Ако преразказът на предполагаемия план е точен, той би изискал Киев да отстъпи по силата на споразумение територия, която руското настъпление не съумява да завладее за 4 години и половина пълномащабна война и общо 12 години въоръжен конфликт в Донбас.

Ядрото на тези условия не е ново. Проектът от 28 точки, изготвен от Уиткоф заедно с държавния секретар Марко Рубио и Кушнър, предвиждаше изтегляне на украинските сили от териториите под техен контрол в Донецка област и превръщането им в демилитаризирана зона, конституционна забрана за присъединяване към НАТО, таван от 600 000 души численост на Въоръжените сили на Украйна и провеждане на нови избори в срок от 100 дни. Ноемврийският проект включваше и темите, които сега стоят в края на списъка: правила по образец на ЕС за религиозната търпимост и защитата на езиковите малцинства. Съществената разлика е в механизма за изпълнение. През ноември той беше поверен на Съвет за мир начело с Тръмп, докато в сегашния списък ООН получава централна роля – както с мироопазващ контингент в буферните зони, така и като гарант на процедурата по ратификация. След мирните преговори в Женева в края на ноември 2025 г. американският план беше намален от 28 на 19–20 точки именно заради отпадането на част от тези условия.

Последователността „референдум – избори – нова власт – конституционна промяна“ влиза в противоречие с поне две разпоредби на украинската конституция. Член 73 от върховния закон предвижда, че въпросите за промяна на територията се решават единствено с национален референдум. Член 157 забранява всякакви изменения, насочени към нарушаване на териториалната цялост, и отделно постановява, че конституцията не може да се променя при влязло в сила военно или извънредно положение. На 14 юли Върховната рада гласува за продължаване на военното положение и мобилизацията до 31 октомври 2026 г. При тази правна рамка описаната политическа последователност не може да започне преди отмяна на военното положение: първо примирието трябва да се задържи достатъчно дълго, а едва след това могат да последват каквито и да е политически стъпки. Първата алинея на член 157 би останала отделен правен проблем и след това, тъй като клауза за отказ от връщане на териториите със сила вероятно би стигнала до Конституционния съд.

Потвърдената информация за преговорите в Москва и Киев е значително по-оскъдна от самото съдържание на изплувалия списък. В руската столица разговорът продължи 3 часа и 10 минути; освен Путин участници в него бяха близкият му съветник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Ушаков оцени срещата като съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в атмосфера на доверие. По думите му специалните пратеници са изложили „цяла поредица съображения“ за възможните пътища към прекратяване на войната, които ще бъдат поставени в последващите разговори в Киев. Белият дом обяви „съдържателни планове за следващите стъпки“, които ще бъдат оповестени „през следващите седмици“. Пробив не беше обявен, а Путин отново постави въпроса за „първопричините“ на войната.

На 6 септември Уиткоф и Кушнър проведоха три кръга разговори в Киев, в които се включиха съветниците по национална сигурност на Обединеното кралство, Франция и Германия. Украинската група включваше Кирило Буданов, Сергий Кислиця, Рустем Умеров и Давид Арахамия. Преди срещата президентът Зеленски заяви, че украинските предложения са подготвени и че бъдещият мир трябва да бъде „достоен“. След края на разговорите той посочи като неотложни приоритети противовъздушната отбрана, енергийната помощ, доставките на американски втечнен природен газ и пакет за зимата, а като дългосрочни – гаранциите за сигурност, икономическите гаранции, възстановяването и развитието на въоръжените сили. Териториалния въпрос той не коментира по същество, а го остави за най-високо политическо ниво: според него сложните въпроси могат да бъдат решени само от лидерите.

Функцията на подобен текст може да се прецени по-лесно от неговата автентичност. Той се появи малко преди срещата в Москва, а не след нея. Възпроизвежда ноемврийския проект във версията му отпреди преговорите в Женева, а не съкратения след тях вариант. След това беше препубликуван от украинско издание, което улеснява последващото му цитиране като сведения от украински източник. Това прави хипотезата за информационна операция силно вероятна – позиция, пусната в обращение, за да оформи очакванията преди разговора, а не точен препис на документ, оставен на масата в Кремъл.