Русия удари Киев часове след изтичането на паузата за столицата

🇷🇺💥🇺🇦 Русия отново атакува Киев с дронове, балистични и крилати ракети през изминалата нощ, три часа и половина след изтичане на обявената 3-дневна пауза в ударите по украинската столица около посещението на специалните пратеници на Белия дом в двете воюващи страни. 2 души загинаха, а 10 бяха ранени, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна.

Първите взривове отекнаха около 3:30 ч. местно време, а 10 минути по-късно се чу нова експлозия. В 4:14 ч. журналисти на Kyiv Independent преброиха серия от 6 последователни взрива. Малко преди това ВВС на Украйна предупредиха за заплаха от балистични ракети и реактивни ударни дронове, летящи към Киев. Те се движат чувствително по-бързо от обикновените витлови дронове. Неформални канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за най-малко 12 балистични ракети срещу града в рамките на около час.

По данни от Командването на ВВС руската армия е изстреляла 32 крилати ракети и 166 дрона „Шахед“, над половината от които с реактивни двигатели, както и неуточнен брой балистични ракети. Свалени бяха 142 дрона, 31 крилати и 2 балистични ракети. Попадения са регистрирани на 29 места в страната.

Съотношението между различните видове прехванати цели показва по-ясно силните и слабите страни на украинската ПВО отколкото общия брой свалени. Почти всички крилати ракети са прехванати, както и 85% от дроновете, докато от балистичните ракети са неутрализирани само две. Крилатите ракети и дроновете „Шахед“ могат да бъдат свалени с изтребители, зенитна артилерия и мобилни огневи групи. Балистичните ракети се спускат към целта по много по-стръмна траектория и многократно по-висока скорост на полета, което ограничава значително възможностите за прехват и поставя основната тежест върху тежки зенитно-ракетни комплекси, най-способният от които е MIM-104 Patriot.

Именно ракетите-прехващачи за Patriot са ключов дефицит в украинския арсенал. На 1 август украинската ПВО свали 1 от 27 балистични ракети, а при атаката загинаха 9 души. На 5 август не беше прехваната нито една балистична ракета, а жертвите бяха 17. Сегментът на прехванатите балистични ракети се сви от около 40% през юни до почти нула в началото на август. Зеленски призна, че доставките от съюзниците през тази година са около една трета от миналогодишните. В интервю за CNN от 12 август той допълни, че разполага с около 1% от нужното количество прехващачи за Patriot и че 5% от американските запаси са достатъчни за зимата.

Пожари обхванаха жилищни сгради в 5 столични района – Голосеевски, Соломянски, Дарницки, Подолски и Днепровски. Спасители изведоха двама души от повредена 16-етажна сграда и още 10, останали блокирани в 5-етажен блок. Кметът Виталий Кличко съобщи, че гори учебно заведение, а трима ранени са настанени в болница. Киевската градска военна администрация съобщи за поне два поразени жилищни блока, запалени складове и засегнати гаражи и автомобили.

Даря Колисник, жителка на поразена от ракета сграда в Соломянски район, сподели пред Kyiv Independent, че животът в града се е свел до оцеляване, и го сравни с „Игрите на глада“. „Отворих очи и видях прозореца да лети и големи проблясъци“, разказа тя. По думите ѝ тя изтичала в съседната стая през счупената врата и взела детето си, а съпругът ѝ бил порязан от стъклата.

Ударите засегнаха и други населени места в Киевска област. В Бяла Църква е ранен един цивилен, а два жилищни блока, къща, склад и производствено съоръжение са понесли поражения, по данни на областния управител Тимур Ткаченко. Домове, складове, предприятия и автомобили са засегнати в районите Бровари, Борисполе, Фастив и Обухов. Зеленски добави в списъка с пострадали градове от изминалата нощ Харков, пазар в Одеса и локомотива на влака Киев–Суми, както и обекти от критичната инфраструктура в Киевска област. По думите на президента ПВО е унищожила общо 175 въздушни цели.

Въздушна тревога беше обявена в няколко области в дълбокия тил, включително Ривненска на северозапад, след като ВВС предупредиха за изстрелване на крилати ракети от стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М. Оперативното командване на Въоръжените сили на Полша вдигна във въздуха изтребители под тревога и приведе зенитните и радарните си средства в повишена готовност по време на атаката.

Руското министерство на отбраната обяви масиран удар с прецизно оръжие с наземно, въздушно и морско базиране, и дронове по обекти на украинската отбранителна промишленост, свързани с производството и съхранението на дронове и крилати ракети, както и военни логистични и разпределителни центрове в Киев и областта. В посочените цели ведомството включи пристанищна инфраструктура в Черноморск и танкер с гориво за Въоръжените сили на Украйна.

На този етап няма украинско потвърждение за поразени предприятия от военната промишленост, а всички поражения, документирани на територията на Киев, са по жилищни сгради, учебно заведение, складове и гаражи. Зеленски подчерта, че руското командване е подбрало използваните ударни средства така, че да причини възможно най-голяма вреда на хората, и изброи балистични, крилати и противокорабни ракети и реактивни дронове „Шахед“.

Още от самото начало паузата се оказа по-ограничена от предложението на Киев. Вечерта на 4 септември Зеленски предложи двустранно прекратяване на огъня от полунощ на 5 септември до края на 8 септември. Путин разпореди ударите по Киев да бъдат спрени от полунощ на 5 септември, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че паузата ще продължи 3 дни. Украйна потвърди готовност да не нанася удари по Москва до края на 7 септември, а САЩ поиска от него да прекрати и ударите по руска енергийна инфраструктура по време на визитата. Путин изрично отхвърли идеята за всеобщо прекратяване на огъня по фронтовата линия.

Ограничението не беше спазено изцяло дори в обявения период. В нощта срещу 5 септември руски удари засегнаха международните летища в Киев и Бориспол, а Зеленски свърза този ход с подготвяния полет на делегацията от САЩ. На 7 септември, между 17:35 и 19:05 ч., ВВС обявиха масирано нападение с реактивни дронове срещу Киев и областта, след като американската делегация вече беше напуснала.

Междувременно самата дипломатическа визита мина според предварително обявения план. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва на 5 септември, където се срещнаха с Путин в 20:00 ч. На разговора присъстваха неговият помощник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, а срещата продължи 3 часа. Уиткоф благодари на Путин за паузата в ударите, което според него е позволило на американската делегация да пътува безопасно. На следващия ден, вече в Киев, пратениците на Белия дом определиха разговорите като съдържателни и настояха за връщане към тристранния формат с участието на Москва, Киев и Вашингтон.

На практика паузата остана ограничена до един град и до периода, в който се провеждаше дипломатическа визита, инициирана от Белия дом. Тя не включи фронтовата линия, каквото беше украинското предложение, нито останалите украински градове, а масираният удар по столицата последва едва няколко часа след като тя изтече. Това позволява прочит, според който Москва се е възползвала от ограниченото прекратяване на ударите преди всичко като временна гаранция за дипломатическата мисия, а не като стъпка към по-широко прекратяване на огъня.

Русия удари летищата „Киев“ и „Бориспил“ преди визитата на пратениците на Тръмп

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе целенасочени удари през изминалата нощ срещу двете международни летища, обслужващи украинската столица: „Бориспил“ и „Киев“ в югозападното предградие Жуляни, броени часове преди специалните пратеници на Белия дом да стартират дипломатическата обиколка със спирки в Москва и Киев. Президентът Володимир Зеленски описа руските действия като първите от дълго време насам, насочени към тези летища, и ги свърза пряко с подготовката за евентуалното пристигане на американската делегация в Украйна със самолет.

Президентът заяви, че обстрелът е реакция на обсъжданата и подготвяна възможност делегацията от САЩ да кацне на едно от двете летища, и посочи, че случилото се е руски отговор на американската дипломация с руско-ирански „Шахеди“. Украйна е отчела този ход, добави той, и през следващата седмица ще коригира собствените си действия по отношение на руското въздушно пространство.

Ударът срещу Жуляни е докладван сутринта на 4 септември от депутата Олексий Гончаренко. По думите му са били поразени два броя Як-40 – съветски пътнически самолети, които отдавна не се използват за полети и са изложени като експонати на Държавния музей на авиацията „О. К. Антонов“, разположен съвсем близо до самото летище. Кметът Виталий Кличко потвърди пожар в стопански постройки в Соломянски район, но Командването на ВВС не е съобщавало за удар по летищна инфраструктура. Гончаренко допусна, че ударът може да е свързан с обсъжданата възможност американските пратеници да пристигнат в Киев със самолет.

През нощта срещу 5 септември руски удар засегна 9-етажен жилищен блок в град Бориспил. Киевската областна военна администрация съобщи за поражения по покрив и последен етаж и за пожар в апартамент и част от покрива. Две жени бяха настанени в болница – едната има акустична травма от взривната вълна, а другата е със закрита травма на гръдния кош. Няма официални данни ударът да е засегнал територията или инфраструктурата на международното летище „Бориспил“.

Атаката през нощта срещу 5 септември беше значително по-мащабна. По данни от Командването на ВВС руската армия е използвала балистични ракети и 167 дронове от различни видове, включително „Шахед“ и примамки; около половината от „Шахед“ – реактивни. Украинската ПВО е свалила или неутрализирала 128 от тях.

В Днепропетровска област удар по промишлено предприятие уби най-малко четирима души и рани петима, според данните на областните власти. Руското Министерство на отбраната заяви, че е нанесло удари по два металургични завода в областта, за които твърди, че снабдяват украинската военна промишленост. Няма достатъчно надеждни публични данни, за да се установи, че предприятието с жертвите е именно металургичният комбинат „Каметстал“.

В Николаев руски дронове многократно поразиха търговски център, предизвикаха пожари и раниха двама души – 72-годишен мъж и 17-годишно момиче. Спасителните екипи на няколко пъти са били принудени да прекъсват работата си заради опасност от нови удари – позната руска тактика, насочена към пристигнали на място спешни екипи.

Атаките последваха предложението на Зеленски от 4 септември за временно въздържане от въздушни удари по време на американската дипломатическа мисия. Сутринта на 5 септември Министерство на отбраната на Руската федерация оповести публично за последната вълна удари от изминалата нощ.

Стив Уиткоф и Джаред Къшнър трябваше първо да пристигнат в Москва, а след това – в Украйна в неделя, 6 септември. Зеленски потвърди украинския етап от посещението, но маршрутът остана предмет на промени заради опасения във връзка със сигурността на делегацията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че двамата идват с „конкретно предложение“ за прекратяване на войната, без да разкрива публично неговото съдържание. Това би било първото посещение на двамата на украинска земя в рамките на текущите усилия на Белия дом за постигане на споразумение.

Според източник на Reuters руската страна не желае американските пратеници да пътуват до Киев и прави опит да ги разубеди. Kyiv Independent съобщи, позовавайки се на собствени източници, че опасенията на Уиткоф за сигурността са поставили част от логистиката под въпрос. Към момента обаче няма официално потвърждение, че украинският етап на визитата или евентуалното пристигане със самолет са отменени.

Летище „Бориспил“ действително е било разглеждано като възможна точка от пътуването. По думите на Гончаренко двете страни са били съвсем близо до постигане на съгласие делегацията да кацне именно там. Гражданската авиация в Украйна е затворена от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. и евентуално решение за подобен полет би било извънредно събитие. Хронологията дава основание ударът в Жуляни да се разглежда през призмата на предстоящата американска визита, особено с оглед на обсъжданото пристигане по въздух.

Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.

Дронът срещу централата на СБУ беше насочен към кабинета на Поклад

🇷🇺💥🇺🇦 Руски дрон порази централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), разположена на ул. „Володимирска“ в Киев, точно срещу катедралата „Света София“, а конкретна цел е бил кабинетът на генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността ръководител на СБУ. 12 души са ранени, 9 от които са били настанени в болница, включително 2 в тежко състояние. Това е първият удар по централата на СБУ за пълномащабната война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Че ударът е бил насочен именно към този кабинет, заяви президентът Володимир Зеленски след разговор с Поклад, а пресслужбата на СБУ потвърди същото: дронът е бил целенасочено изпратен към кабинета на ръководителя. Самият Поклад е невредим. „Противникът не постигна целта си“, съобщи службата и обеща повредената сграда да бъде възстановена.

Въздушната тревога в Киев прозвуча около 15:00 ч., а експлозиите в центъра последваха половин час по-късно. Използваното средство е реактивен ударен дрон от типа „Шахед“ – модификация с турбореактивен двигател, който лети със значително по-висока скорост от витловия си предшественик, с което съкращава до минимум времето за реакция на ПВО. Столичният кмет Виталий Кличко заяви, че в поразеното крило са разрушени таван и външна стена, а повечето ранени са пострадали от изсчупени стъкла. Взривната вълна е засегнала и отсрещната страна на улицата: в Националния резерват „София Киевска“ също има изпочупени прозорци, а стъкленият вход на Консисторията е разрушен. По самата катедрала няма материални щети, но такива е отчело заведение от веригата „Завертайло“, намиращо се между централата на СБУ и катедралата. Комплексът на „София Киевска“ е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1990 г. След началото на руската инвазия обектът беше включен в списъка на застрашеното наследство през 2023 г..

Реактивните дронове усложняват задачата пред киевската ПВО. Мобилните огневи групи с времето усвоиха и усъвършенстваха способностите си за сваляне на масово използваните витлови дронове с картечен огън в периода между засичането на дрона и пристигането му в крайната цел. Онези с турбореактивен двигател обаче развиват 500–550 км/ч, по оценки на украинските ВВС, което свежда времевия прозорец до минимум и това прави свалянето им невъзможно без зенитно-ракетни комплекси и авиация. Именно тези безпилотни летателни апарати носят основната тежест на руските удари по украинската столица в последната седмица.

Дневният час се вписва в наблюдаваната промяна на модела на руската кампания срещу столицата. Киев е под почти непрекъснати атаки с дронове от над седмица, като ударите все по-често се нанасят посред бял ден, а не само през нощта. В своя доклад Kyiv Independent обобщава, че за изминалото денонощие руските атаки в цялата страна са отнели живота на 6 цивилни и са ранили 56, от които 13 в столицата.

В момента на удара обаче кабинетът на ръководителя на СБУ е бил опразнен, а етажите около него – почти безлюдни. По данни на местното издание ZN.ua вечерта на 3 септември партньорски служби предупредили СБУ, че руското командване е планирало такъв удар, и по заповед от Поклад централата е била евакуирана от почти целия си персонал. На място останал само минималния необходим състав, а след обявяването на тревогата служителите слезли в укритията. Тази последователност обяснява защо попадение в централата на контраразузнаването е довело до ранени, но не и до загинали.

Как дронът е достигнал до конкретен прозорец в центъра на столицата, на този етап остава без категоричен отговор. Сергий Бескрестнов с позивна „Флеш“, съветник по радиотехнологии към военното ръководство на Киев, допуска възможност за онлайн управление с ретранслатор от типа mesh с достъп до интернет връзка: устройство с размер приблизително колкото половин ученическа раница, активирано за краткото време на удара от руски агент в радиус от около 5 км. Според него в периода на удара в украинското небе не е имало други руски дронове, което изключва хипотезата за верига от ретранслиращи безпилотници чак от руската територия. Това е негова оценка и разследващите няма потвърждение от разследващите органи, но ако все пак се окаже вярна, това би означавало, че в района на удара е имало руски агент, активирал локален mesh ретранслатор с интернет връзка, осигуряващ радиоканал между дрона и отдалечен оператор. При наличие на камера и видеоканал това би позволило и корекции на траекторията в реално време при финалния заход към целта.

Поклад отдавна е известна фигура за ръководството в Кремъл. Той оглави СБУ на 17 юли 2026 г. с указ на президента Зеленски, след като неговият предшественик на поста Йевгени Хмара беше временно назначен за министър на отбраната, преди да бъде оставен за постоянно начело на ведомството. В същото време СБУ няма постоянен ръководител от оставката на Васил Малюк през януари 2026 г. Москва спомена публично името на Поклад за първи път през ноември 2024 г. Тогава Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че атентатът срещу капитан I ранг Валерий Транковски е бил организиран именно под негово ръководство. Офицерът намери смъртта си на 13 ноември 2024 г. след детонация на взривно устройство, маскирано като пожарогасител и поставено в личния му автомобил в Севастопол. На 18 юли 2026 г. ден след назначението на Поклад начело на СБУ, руското ведомство повтори обвинението и съобщи за задържането на жителка на Ялта по същия случай. Поредицата продължи и това лято: на 13 август бомба в улично кошче за боклук на Столетовски проспект в окупирания Севастопол уби на място капитан I ранг Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, който дезертира към руската страна през 2014 г. Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента и води украинската делегация на мирните преговори с Москва, казва, че Кремъл продължава да търси и неговия живот. Прицелването в конкретен прозорец на „Володимирска“ идва, след като Москва вече е назовала Поклад публично и поименно.

Обявеният от Киев отговор следва същата логика. В 18:00 ч. Зеленски съобщи, че географията на ответните удари вече е определена и открит остава само конкретният момент на нападението, който ще бъде избран с оглед постигане на максимален ефект. „Възложих на Поклад да отговори адекватно, осезаемо и доколкото е възможно – огледално на руснаците за този удар, когато всичко бъде подготвено“, подчерта украинският държавен глава и увери, че военните ще подкрепят отговора. Самата СБУ очерта отговора с оперативната си работа: още специални операции, разкрити агентурни мрежи и унищожени врагове.

Ударът е нанесен в момент, който усложнява допълнително руската дипломатическа позиция. Специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуват към Москва днес, 5 септември, а утре се очаква да кацнат в Киев, с цел да представят на двете страни конкретно предложение за прекратяване на войната, което бе описано от президента на САЩ Доналд Тръмп като идея за мир. В същия ден Зеленски поиска двустранна пауза във въздушните удари за периода на тяхното пътуване и разпореди на Силите за отбрана на Украйна да осигурят безопасен коридор през руското въздушно пространство. В тази посока съществува и съвсем скорошен прецедент: по американско искане в дните около визитата в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф, Киев беше помолен да преустанови своите атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург на 25, 26 и 27 август. Министърът на външните работи Андрий Сибиха определи вчерашния удар по сградата на СБУ като сериозна ескалация, която според него разкрива истинското отношение на ръководството на Кремъл към дипломацията.

Наличните данни сочат с висока вероятност към планирана операция срещу работното място на конкретно назован човек, а не към случайно отклонил се дрон. Според украинските твърдения и публично достъпните сведния точката на попадение е именно кабинетът на ръководителя на СБУ. Ударът е бил нанесен през деня, а полученото ден по-рано предупреждение сочи, че подготовката му не е останала скрита за партньорските служби. Дали ударът е имал за цел живота на Поклад обаче е отделен въпрос. Москва няма как да е сигурна дали в петък следобед той ще бъде на бюрото си, освен в хипотетичен сценарий на безпрецедентен пробив в сигурността, а такъв е невъзможен в текущата реалност. Бойната част на реактивните дронове се оценява на около 50-100 кг срещу масивна многоетажна сграда. Министерство на отбраната на Руската федерация освен това нито е коментирало удара, нито пък е обявило успешно поразена цел. Крайната цел на подобен вид операция по-скоро е да демонстрира, че конкретният адрес, етаж и кабинет могат да бъдат достигнати.

Престрелка между СБУ и ГУР в Киев рани трима военнослужещи

🇺🇦 Служители на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и военнослужещи от Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната си размениха изстрели в жилищен квартал на Киев в нощта срещу 2 септември. Трима души от ГУР са ранени, двама от тях тежко. По наличната публична информация не е известен друг документиран въоръжен сблъсък между представители на двете украински държавни служби от началото на пълномащабната война.

Престрелката стана на ул. „Юрий Шумски“ в квартал Березняки, Днепровски район на украинската столица, пред жилищна сграда. На мястото пристигнаха служители на Държавното бюро за разследване (ДБР) и ръководителят на Центъра за специални операции „А“ на СБУ. Кадри от инцидента се появиха в социалните мрежи още през нощта, а сутринта бяха препубликувани от „Украинска правда“.

Сутринта на 2 септември СБУ и ГУР съобщиха, че съвместно са предотвратили терористичен акт, подготвян от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация срещу един от лидерите на опозиционно руско политическо движение. Името на предполагаемата цел не беше обявено. Украински издания заявиха, че това е Степан Каплунов, заместник-командир по бойната работа на Руския доброволчески корпус (РДК) – руско формирование, което воюва на страната на Киев, като е подчинено на ГУР в рамките на специално подразделение „Тимур“.

Оттук нататък СБУ и ГУР представят взаимно изключващи се версии за случилото се през същата нощ.

По версията на СБУ операцията е била законна, а служителите ѝ са били нападнати. Службата съобщи, че в неотложни следствени действия в рамките на разследването на терористичния акт група лица блокирала с автомобили пътя на оперативната група и се опитала да попречи на действията ѝ. За прекратяване на въоръжената съпротива бил привлечен Центърът „А“, а служителите използвали оръжие. Задържаните, се казва в съобщението, принадлежат към едно от подразделенията на Силите за отбрана на Украйна. У тях са открити оръжие и документи. Офисът на генералния прокурор заяви същата версия още по-категорично: по време на следствените действия по разследването на терористичния акт, подготвян от ФСБ, е извършено въоръжено нападение срещу служители на СБУ.

Командирът на „Тимур“ описва събитията в обратна последователност. Във видео, предоставено на Радио Свобода, той заяви, че служители на СБУ са отвлекли негов боен командир посред бял ден и са го държали, без да му бъде предявено обвинение. По думите му процедурата за провеждане на следствените действия вече била договорена между двете служби, когато представители на СБУ започнали да задържат служители на ГУР и открили огън по невъоръжени хора.

Адвокатът на Каплунов Тарас Боровски, който е присъствал на място, посочва 23 август като дата на ареста му – ден преди Деня на независимостта, за чието отбелязване Каплунов бе в Украйна. По думите му почти 10 дни клиентът му е бил под контрола на СБУ, без да получи съобщение за подозрение и без близките му да знаят къде се намира. Обискът в жилището е проведен през нощта на 2 септември без разрешение от съда и без адвокатът да бъде допуснат вътре, твърди Боровски. Той поставя и въпроса защо обиск за издирване на доказателства се провежда 9 дни след ареста на човека. Според него при претърсването е имало и опит да бъдат подхвърлени забранени предмети – твърдение, което към момента не е независимо потвърдено.

Боровски описа и състоянието на ранените. Единият е прострелян в крака с прекъсната артерия и е загубил много кръв; вторият също се намиа в тежко състояние в болница; третият е леко ранен. През деня местните издания цитираха самия Боровски, че един от ранените е починал от загуба на кръв. В по-късно изявление вечерта обаче той описа същия човек като жив, но в много тежко състояние, а нито една от двете структури не са съобщавали за загинал. Адвокатът отхвърля и обяснението за осуетено покушение: според него тази версия е конструкция, използвана за оправдаване на извънсъдебно задържане.

Самият РДК излезе с изявление ден по-рано. На 1 септември звеното написа в Telegram, че Каплунов е бил отведен от двора на дома си от неизвестни лица, че няма ясна информация нито къде се намира той, нито в какво е обвинен и че Украйна рискува да се плъзне към беззаконие. Ден по-късно, вечерта на 2 септември, Боровски съобщи, че Каплунов е освободен, но местонахождението му остава неизвестно.

Реакцията от най-високо политическо равнище дойде същата вечер и беше необичайно остра. Володимир Зеленски определи случилото се като абсолютно позорна ситуация с участието на подразделения на СБУ и ГУР и заяви, че единствените, срещу които в Украйна може да се стреля, са руските окупатори; никаква друга престрелка държавата няма да приеме като допустима за когото и да било. Президентът възложи на генералния прокурор Руслан Кравченко и на ДБР да установят какво точно се е случило, обяви началото на вътрешни проверки в СБУ и ГУР и предупреди, че отговорността може да стигне до кадрови решения по отношение на ръководителите им.

Още същия ден Зеленски подписа указ №868/2026, с който освободи Олег Храмов от поста началник на Департамента за охрана на държавната тайна и лицензирането на СБУ; Храмов заемаше длъжността от март 2023 г. Мотив за освобождаването не беше публикуван и няма официален документ, който да свързва това със стрелбата.

Позицията на Офиса на президента беше изложена от неговия ръководител Кирило Буданов – човекът, който до 2 януари ръководеше самото ГУР. Той обяви, че случаят се поема от ДБР, настоя разследването да бъде щателно и безпристрастно и заяви нещо, което трудно може да бъде възприето като институционално неутрално: никой няма право безнаказано да отвлича военнослужещи, да открива огън по улиците на града и да изпълнява престъпни заповеди.

Тази реплика трябва да се разглежда и в конкретния институционален контекст. Ръководствата и на контраразузнаването, и на военното разузнаване са нови от тази година. ГУР се ръководи от генерал-лейтенант Олег Иващенко, дошъл от Службата за външно разузнаване на 2 януари; начело на СБУ е генерал-майор Олександър Поклад, временно изпълняващ длъжността от 17 юли. Преди него службата смени двама ръководители за половин година: Васил Малюк напусна в началото на януари, а наследникът му Евгени Хмара премина в Министерство на отбраната. Така сблъсъкът заварва СБУ и ГУР с ръководители, назначени тази година, а политическият арбитраж по спора се поема от Офиса на президента, ръководен от бившия началник на ГУР Буданов.

ДБР и Офисът на генералния прокурор образуваха производство. Пред тях стоят два ключови въпроса, които ще определят коя от взаимно изключващите се версии издържа: кой е стрелял пръв и срещу кого и на какво правно основание украински военнослужещ е държан близо 10 дни без съобщение за подозрение. Ако версията на СБУ се потвърди, членове на ГУР са попречили с оръжие на разследване за подготвян от ФСБ атентат срещу човек от собствените им структури. Ако се потвърди версията на адвоката и командира на „Тимур“, служители на СБУ са отвлекли човек, воюващ на украинска страна, държали са го близо 10 дни и са открили огън при опит да задържат хората, дошли да го приберат. Разликата между двете версии не е просто процедурна – тя е фактическа и правна. Разследването на ДБР трябва да установи коя отговаря на истината и дали ключовите противоречия в този безпрецедентен за военновременна Украйна сблъсък между институции ще получат убедителен публичен отговор.

Учебната година в Украйна започна в укритията при шести ден удари

🇺🇦🎒 Украйна откри новата учебна година в бомбоубежищата. В лицей в Киевска област, разрушен от руската армия по време на офанзивата срещу столицата през март 2022 г. и възстановен миналата есен, въздушна тревога прекъсна тържеството и принуди президента Володимир Зеленски да слезе заедно с първокласниците в укритието на сградата. Там той поигра с децата на отгатване на думи и направи с тях няколко упражнения. Също днес спасителни екипи разчистиха развалините от нощния удар, отнел живота на 12 души в Киев и региона.

Атаката започна в 18 ч. на 31 август и продължи цялата нощ. По данни от Командването на ВВС на Украйна руската армия е използвала 218 дрона от тип „Шахед“ и примамки „Пародия“, около 1/3 от тях – реактивни, поради което по-трудни за прехващане от витловите. Ракетният компонент е включвал балистични ракети „Искандер-М“ и KN-23, зенитни ракети от С-400, използвани по наземни цели, крилати ракети „Калибър“ и „Бандерол“, противокорабни „Циркон“ срещу сухопътни обекти и противорадарни ракети Х-31П, насочвани по излъчването на радарите на ПВО. Пусковете бяха извършени от Курска, Милеровска, Орловска област, от Приморско-Ахтарск в Краснодарския край, както и от окупираните Донецк и Гвардейско в Крим. Обстрелът засегна Киев и още 8 области, а основни посоки бяха Киевска и Одеска област. Украинската отбрана свали или потисна 199 цели, сред тях 5 балистични ракети и 187 дрона; директни попадения бяха отчетени на 28 места, а отломки от свалени цели паднаха на още 10. Осем от загиналите са в самия Киев, а сред ранените има 3 деца. Шестима служители на „Укрзализниця“ бяха убити, когато балистична ракета порази депо на държавната железница. В Бориспол беше повредена жилищна сграда. В разчистването и издирвателните дейности бяха включени близо 350 души.

Тревогата в училище не е изолиран епизод. Нощта срещу 1 септември беше шестият пореден ден на тежки удари срещу столицата – най-дългата непрекъсната серия, откакто Москва започна пълномащабната война преди повече от четири години и половина, отбелязва Associated Press. От полунощ в четвъртък до обед във вторник в Киев са обявени 60 тревоги с обща продължителност от 47 часа. За същия период в столицата и областта загинаха поне 53 души, а над 100 са ранени. Най-тежкият единичен случай за периода е ударът по складове в село Мила на 29 август. Дрон „Геран-4“ запали площадка, а вторични детонации на боеприпаси убиха 38 души, от които 34 обитатели на дом за възрастни, и повреди над 130 къщи. Службата за сигурност образува производство, а самият Зеленски определи съхраняването на взривни вещества толкова близо до жилищни улици като нехайство. Това е вторият поразен склад за боеприпаси край Киев за два месеца. В отговор украински дронове поразиха експортния терминал „Уст-Луга“ в Ленинградска област, на около 800 км от украинска територия.

Мащабът личи най-добре от съотношението. Между полунощ в четвъртък и обед във вторник са изминали 132 часа. 47 от тях градът прекарва под воя на сирените – над една трета от времето. Тъкмо в този режим училищата планираха първия учебен ден: не като изключение, което трябва да се изчака в сутерена, а като постоянен фон, около който се изгражда разписанието.

Училищната статистика за този 1 септември показва мащаба на свиването. В първи клас тръгнаха 243 398 деца при около 400 000 през последната есен преди войната и с 10% по-малко от миналата есен. Според УНИЦЕФ над 1,8 млн. украински деца живеят извън страната, а вътрешно разселените се броят отделно. От началото на пълномащабната инвазия 423 учебни заведения са разрушени напълно, съобщи омбудсманът Дмитро Лубинец. Само в Киев за този септември бяха ремонтирани 47 сгради, повредени при удари.

Част от столичните училища вече не слизат в сутерена в случай на тревога, а направо започват деня там. „Украинско глобално училище“ обяви, че при сегашния темп на атаките постоянното качване и слизане е станало непосилно, и премести часовете долу за постоянно; общонационалният урок за началния курс се проведе в укрития в цялата страна. Ученикът, който помни училище в мирно време, днес е поне в осми клас – всички под него познават само тази форма на учебен ден.

Лицеят, който Зеленски посети, е сред обектите, върнати в строя през 2025 г. След реконструкция сградата вече разполага с укритие, автономно захранване, физкултурен салон, столова, ресурсна стая и кабинет на психолог. „Може би инфраструктурата може да се подобри още, но въпреки това всичко е на достатъчно високо ниво“, каза президентът и веднага след това допълни: „Няма главното – мир. Това е истината.“ За атаката той се изказа рязко: „Дори сред всякакви врагове има разбиране, че децата са деца. Но руснаците правят децата участници във войната.“ Зеленски добави, че много би искал децата да посрещат своя първи септември не в бомбоубежище.

Втората част от изявлението беше насочена не към Москва, а към съюзниците на Киев. „През последните две седмици целият свят, Европа и светът, които ни помагат, са във ваканция“, заяви Зеленски и определи усещането като дипломация по график: щом е отпуск, значи е отпуск. От партньорите той поиска не думи, а реакция, съизмерима с темпа на ударите. Упрекът беше направен в момент, когато преговорният коловоз е почти празен, но не напълно неподвижен. Последният кръг тристранни преговори с участието на САЩ беше проведен през февруари, а усилията за мир утихнаха, след като Киев отхвърли ултиматума за доброволно изтегляне от целия Донбас – дори от територии, които руската армия никога не е окупирала. На 27 август Кирило Буданов, който ръководи Офиса на президента, допусна възможността за провеждане на директен разговор с руските преговарящи през септември и подчерта, че украинската страна държи на американско участие. Самият Зеленски описа разговора си с пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър като подробен и конструктивен, а датите за тяхно посещение в Украйна се уточняват. Именно на 1 и 2 септември външните министри на ЕС провеждат заседание в ирландския Уиклоу заедно с украинския, британския и канадския топ дипломат. Замразените руски активи за около 210 млрд. евро отново са на дневен ред: заемът в размер на 90 млрд. евро, договорен през декември и одобрен през април, вече не покрива нуждите на Украйна, а Нидерландия, Полша, Испания и Швеция поискаха от Европейската комисия да върне въпроса на масата.

Началото на серията съвпада с две обявени руски решения. The Economist съобщи, позовавайки се на лица, близки до Кремъл, че след няколко седмици обмисляне през лятото президентът Владимир Путин е избрал ескалацията: нови 300-400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна мрежа, както и по-остра хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. Още на същия ден Министерството на отбраната на Руската федерация обяви именно такъв удар по енергийната мрежа. Разглеждани поотделно, сроковете могат да бъдат случайни; взети заедно със състава на използваните средства и с избора на дата, те правят вероятно вълната да следва предварително взето политическо решение, а не просто наличния боекомплект.

Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

Бърнам отхвърли обвиненията в ескалация и разсекрети данните за SCALP

🇺🇦🚀 „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ – така британският премиер Анди Бърнам отговори на обвинението на Кремъл, че страната му налива масло в огъня, разкривайки пред Киев секретни данни за далекобойната крилата ракета Storm Shadow/SCALP. Репликата беше отправена от 24 август, Деня на независимостта на Украйна, който тази година бележи 35 години от нейното възстановяване и първата задгранична визита на Бърнам, откакто пое поста през юли.

Обвинението беше отправено часове по-рано от говорителя на руския президент Дмитрий Песков. Според него Обединеното кралство методично и последователно налива масло в огъня и постоянно крои планове, за да попречи на всякакъв напредък в мирното уреждане; Москва гледала на решението крайно негативно. Бърнам не влезе в спор за изявлението, а върна въпроса към причината на сегашната война: Русия започна пълномащбната инвазия и може да я прекрати във всеки един момент. Въпреки заплахите на Москва срещу неговата страна британската подкрепа за украинската отбрана ще продължи.

Зад размяната стои конкретно решение, обявено от правителството същия ден. То предостави разрешение на европейския производител на ракетата MBDA да предостави секретни данни за британските компоненти в SCALP, за да могат Франция и Украйна да изградят площадки за сглобяване в Украйна. SCALP е френският вариант на британската Storm Shadow; двата варианта стъпват на обща френско-британска технологична основа и се различават главно по националното съдържание и по интеграцията с носителя. Обединеното кралство първо предаде далекобойно ударно оръжие на Киев през 2023 г. Сегашната стъпка прехвърля не изделия, а част от документацията, по която те се сглобяват.

Технически SCALP остава оръжие с ясно очертан таван. Ракетата тежи 1300 кг, дълга е 5,1 метра и има проникващо-фугасна бойна глава, проектирана за поразяване на укрепени бункери и стационарни обекти с висока стойност; нейният обсег възлиза на 250 км – достатъчно за щабове, складове и логистични възли в оперативна дълбочина на окупираните области и пограничните области, но не и за заводите в Поволжието и Урал, откъдето излизат руските ракети. Именно там влиза втората британска програма „Project Brakestop“, по която се разработва евтино наземно изстрелвано оръжие с изисквано минимално разстояние 500 км за Украйна – допълнение към разсекретяването, обявено в същото правителствено съобщение.

Руската реакция премести мишената. Песков заяви, че въоръжените сили извършват съответната работа и събират данни, за да установят конкретните площадки за производство на такива ракети и на друга военна техника, и вземат мерки за тяхното унищожаване. Външният министър Сергей Лавров отиде дори по-далеч: Русия имала пълното право да разглежда открито обявеното пряко участие на британските ракетни войски в удари по нея като участие във войната, с всички произтичащи от това последствия. Поводът за думите му бяха съобщения от 15 август, че украинските войски използват британски дронове за удари в дълбочина на руска територия вече половин година.

Пред катедралата „Света София“ в Киев Бърнам сравни съпротивата на Украйна с британската борба срещу Нацистка Германия: неговата нация опази пламъка на европейската свобода през ХХ век, а Украйна държи този пламък през XXI. Пред Националната гвардия на Украйна определи страната като защитник на Европа и нейна предна линия, а не като тежест за сигурността. Подкрепата, която обеща, се разпада на три части: ПВО; способност за поразяване на руските ракети, преди да излетят към украинските градове, т.е. удари на големи разстояния; и санкции, отрязващи доставките за руската военна промишленост. „Така ще ускорим осъзнаването на онова, което всички вече знаем: Русия не може да спечели тази война.“ В своето писмено обръщение по повод годишнината Бърнам допълни, че сигурността на Украйна е сигурност и за неговата страна и че Лондон няма да отстъпи, докато не се стигне до справедлив и траен мир.

Следобед той ръководи първото си заседание на „Коалицията на желаещите“ заедно с Еманюел Макрон и Фридрих Мерц, а Володимир Зеленски водеше заедно с тях. Форматът беше създаден от Лондон и Париж при неговия предшественик Кир Стармър, а Бърнам наследи съпредседателство, без да го преформулира. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща беше в залата, заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска и останалите лидери се включиха с конферентна връзка.

Съвместното изявление осъжда руските удари по градове, критична инфраструктура и цивилни, довели до най-високия брой жертви сред мирното население от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Поразената през нощта срещу 20 август детска болница в Киев и ударите по културното наследство, сред което Киево-Печерската лавра. Лидерите се ангажираха да вдигнат помощта за отбраната на Украйна, да укрепят нейната ПВО като основне приоритет и да споделят технологии, включително с анти-балистика. По тяхната сметка санкциите, мерките срещу заобикалянето им и натискът върху сенчестия флот са лишили руската военна хазна от най-малко 495 млрд. долара от февруари 2022 г. насам.

Начело на дневния ред стоеше дефицита на ПВО. Президентът Володимир Зеленски поиска поне 300 прехващача за зимата и изнесе съотношението, което обяснява мотивите за това искане: 675 доставени американски прехващача за MIM-104 Patriot през 2023 г. срещу 264 предвидени за тази година. Отделно той настоя Европейският парламент да гласува освобождаването на 30 млрд. евро, обвързани с този вот. Британският принос от началото на войната достига 25 млрд. паунда, от които 16 млрд. са военна помощ.

Коалицията ще продължи да води подготовка на Многонационалните сили за Украйна за разгръщане, след като влезе в сила надеждно прекратяване на бойните действия, а лидерите повториха призива си Русия да приеме пълно и безусловно примирие по линията на съприкосновение.

Военният ефект от разсекретяването ще закъснее и най-вероятно ще остане значително по-малък от политическия. Правителственото изявление говори за линии за сглобяване, а не за производство, без да уточни кои възли ще се сглобяват в Украйна; окончателният монтаж сам по себе си не носи способността ракетата да бъде произведена. Обсегът също не е променян, а украинска крилата ракета „Фламинго“ носи деклариран обсег 3000 км. Затова стъпката изглежда предимно символична. Все пак тя променя: складът с готови ракети се унищожава веднъж, а линията за сглобяване се възстановява. Песков говори конкретно за площадки, а не за доставки.

Заплахата срещу тях е изпълнима, но не е нова. Съвместно изявление на коалицията описва руските удари по градове и критична инфраструктура като системни и засилващи се, т.е. кампанията, в рамките на която биха попаднали подобни обекти, вече протича. Затова е малко вероятно обявеното издирване на бъдещите обекти само по себе си да промени темпа ѝ през следващите месеци.

Анализ: Киев показа собствените си машини и поиска чуждите прехващачи

🇺🇦🤖 Близо 100 безпилотни машини преминаха през Киев рано сутринта на 24 август, с което Украйна отбеляза 35 години независимост с първия в световната история военен парад без нито един войник. По Хрещатик се движеха наземни роботизирани платформи, по река Днепър преминаха плавателни съдове, а над тях летяха разузнавателни и ударни дронове. Офисът на президента посочи състава на демонстрацията: 30 наземни комплекса, 9 надводни катера, 18 прехващача, 27 бомбардировача, 8 разузнавателни и 7 далекобойни дрона.

Наземната колона беше водена от TerMIT и „Рис“ – платформи за превоз на товари, евакуация на ранени и огнева поддръжка. Следваха моделите Ratel, Simba, Ardal и „Змий“. По реката преминаха Magura и Sea Baby – моделите, с които Главното управление на разузнаването (ГУР) и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потопиха по-голямата част от бойните кораби в състава на Черноморски флот на Руската федерация. Във въздуха бяха показани и прехващачите P1-Sun, Sting и „Литавр“, тежки бомбардировъчни платформи, както и далекобойните безпилотници „Морок“ и „Вампир“. Няколко часа по-късно Зеленски публикува кадрите в социалните мрежи с извода, че резултатите от тази работа вече се виждат „на земята, в морето и в небето“.

Шествието не беше обявено предварително и премина без зрители. Украйна не е организирала класически парад за Деня на независимостта от началото на пълномащабната война. Столицата е подложена на почти ежедневни удари с ракети и дронове, поради което днешната демонстрация беше заснета на разсъмване и публикувана едва след нейния край.

Три месеца и половина по-рано Кремъл отговори на същото ограничение по диаметрално противоположен начин. На 9 май по Червения площад не премина нито една механизирана колона – за първи път от 2007 г. Според руските изявления в строя участваха около 6500 военнослужещи, авиационната част беше сведена до 6 самолета, а парадът продължи около 45 минути. Отсъствието на бронирана техника властите обясниха със съображения за сигурност, свързани с войната.

За първи път в парада участваха и военнослужещи от руските войски за безпилотни системи: операторите бяха показани без дроновете, които пилотират. В него за първи път се включи и рота на Корейската народна армия. Така освободеното от военна техника пространство беше запълнено с военнослужещи, сред които и такива на чуждестранни партньори.

Киев и Москва се сблъскаха с едно и също ограничение, но извадиха противоположни елементи от своите паради. Москва махна машините и остави хората; Киев махна хората и остави машините.

Показаното в украинската столица не е техника, създадена специално за нуждите на парада. От началото на 2026 г. Министерство на отбраната сключи договори за над 22 000 наземни роботизирани комплекса – близо 2 пъти повече, отколкото през цялата предходна година. От януари до края на юли подразделенията са изпълнили с тях около 66 300 задачи, сочат данни на ведомството.

Платформите превозват товари от 200 до 300 кг по маршрути, които се намират под постоянно въздушно наблюдение. Те заместват хората в едни от най-рисковите и свързани с най-много загуби рутинни задачи на фронта: снабдяване на предните позиции, евакуация на ранени и разчистване на минирани участъци.

Част от снабдяването минава през платформата Brave1 Market, където бойните части биха могли да обменят точки, натрупани за потвърдени поражения на руска техника и личен състав, срещу необходимите системи. Така изборът на конкретния модел се прави от подразделенията, които ще го използват, а не единствено от централен доставчик.

Индустрията зад тези договори реално не съществуваше преди войната. Според статистиката на Brave1 в началото на 2026 г. в клъстера участват около 300 производители на наземни роботи, при нито един през 2022 г. На компаниите са раздадени 175 гранта.

Планът на Министерството на отбраната за първото полугодие предвиждаше сключване на договори за 25 000 машини. Тогавашният министър Михайло Федоров заяви целта през април така: „100% от фронтовата логистика да се изпълнява от роботизирани системи“. Институционалната основа е изградена само за две години: Силите за безпилотни системи, обособени през 2024 г., остават единственият самостоятелен род войски в света, организиран изцяло около безпилотни средства.

Твърдението на Зеленски за състоянието на руския военноморски флот се опира на конкретни резултати, а не само на реторика. На 2 май 2025 г. край Новоросийск безекипажни катери Magura V7 свалиха два руски изтребителя Су-30 с ракети AIM-9. Това се превърна в първия и единствен до момента публично известен случай, при който бойни самолети са унищожени от морски дронове.

„Врагът имаше флот, а се превръща в скрап“, каза президентът в речта си и добави, че броят на потопените кораби трябва да нарасне. Машините, преминали по река Днепър в понеделник, принадлежат към същото семейство системи.

Икономиката на прехващането обяснява защо именно този клас дронове беше показан над Хрещатик. P1-Sun се произвежда за около 1000 долара, а цената на Sting възлиза на 1000-2500 долара. Срещу тях летят камикадзе дронове „Шахед“, чиято производствена стойност се оценява на 20 000–50 000 долара, докато един прехващач за системата Patriot може да струва около 4 млн. долара. Разликата от 3 порядъка между украинския дрон и американската ракета обяснява защо Пентагонът проучва закупуването на украински прехващачи за защита на собствените си бази.

Тази аритметика обаче не обхваща цялата заплаха. Евтиният дрон прехващач е ефективен при относително бавен ударен дрон, но не и срещу балистична ракета. Именно тя налага запазването на скъпия горен слой на противовъздушната и противоракетната отбрана.

Онова, което Украйна не произвежда в нужния мащаб, беше поискано в същия град и в същия ден. Зеленски се обърна към „коалицията на желаещите“, обединяваща 35 държави около подкрепата за Украйна, с молба за най-малко 300 прехващача за MIM-104 Patriot преди зимата. Срещата в Киев е ръководена от британския премиер Анди Бърнам, който присъства на място, и от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, включили се дистанционно.

През 2023 г. Украйна е получила 675 зенитни ракети Patriot, а през 2025 г. – 364. За 2026 г. се очакват 264. Зеленски оцени недостига във финансирането на отбраната през тази година на 27 млрд. долара и призова Европейския парламент да съдейства за отблокирането на още 30 млрд. евро.

Съпоставката между демонстрираните и поисканите способности има документиран политически фон. Декларацията от срещата на върха на НАТО в Анкара от 8 юли 2026 г. описва ролята на страната с думите: „Украйна допринася за трансатлантическата сигурност“. Съюзниците обещават военно оборудване, помощ и обучение на стойност 70 млрд. евро за 2026 г. и поемат суверенни ангажименти да поддържат поне това равнище през 2027 г.

Думата „членство“ не се появява нито веднъж в документа. Присъединяването изисква единодушието на всички 32 съюзници и официална покана, каквато не е отправяна. Последният общ документ на Алианса поставя акцента не върху Украйна като кандидат, а върху нейния принос към общата сигурност. Това е политическа промяна в езика, но не представлява формално оттегляне на перспективата за членство.

Сигналът за възможно отстъпление от тази цел дойде от Киев още преди декларацията. На 14 декември 2025 г. в разговорите с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, Зеленски заяви своята готовност да се откаже от членство към НАТО в замяна на двустранни гаранции от САЩ и европейските столици, идентични с поместените в член 5 от Вашингтонския договор. В същото време отхвърли искането Украйна да отстъпи свои територии.

Това беше заявена готовност за компромис, а не формално оттегляне на кандидатурата. Стремежът към членство остава записан в украинската конституция, а външното министерство продължава да определя този курс като официална държавна политика.

На 3 август 2026 г. Валерий Залужни, бивш главнокомандващ и настоящ посланик в Лондон, заяви на среща на украинските посланици, че в продължение на години лично е работил за въвеждането на стандартите на НАТО и всяка година е слушал уверения за предстоящо приемане. Изводът му е, че Украйна никога няма да влезе в алианса. Според него е невъзможно армия с днешното ниво на развитие на украинските въоръжени сили да се присъедини към организация, която все още се ръководи от доктрини, произхождащи от Втората световна война.

Украинското външно министерство по-късно заяви, че думите са били извадени от контекст и че отговорът му първоначално е засягал Съвместните експедиционни сили. Ведомството подчерта, че официалният курс към НАТО остава непроменен. Изявлението на Залужни следователно показва влиятелна вътрешна оценка, но не и официална промяна на държавната политика.

Между парада и отправеното искане стои обща логика. Киев показа способностите, които вече произвежда масово, и поиска системите, които все още му се налага да получава отвън. Искането беше отправено към съюзници, чийто последен общ документ представя Киев като източник на способности и принос за общата сигурност, но не я определя като кандидат за членство.

В речта си Зеленски описа страната като държава, която „вече не моли, а предлага, мотивира и обединява“, и добави, че Украйна не иска някой друг да воюва вместо нея. Същия ден Обединеното кралство разреши на MBDA да предостави разсекретена информация за британските компоненти в крилатите ракети Storm Shadow/SCALP, за да могат Франция и Украйна да придвижат съвместното производство. Така обменът на технологии и способности вече протича и в обратната посока.

Демонстрацията има и по-директен адресат от НАТО. През април Киев обяви рамката Drone Deals, която за първи път разрешава контролиран износ на продукцията, която надхвърля държавните поръчки. На същата година се планира откриването на 10 центъра за търговия с оръжие в Европа. Линии за производството за украински дронове вече работят във Великобритания и започнаха да се изграждат в Германия.

На 21 юли 2026 г. в украинското посолство във Вашингтон UForce и ReconCraft подписаха меморандум за производство на безпилотни катери Magura в САЩ. Корпусите трябва да се произвеждат в Южна Каролина и Орегон, а заявената цел е капацитет от стотици до хиляди плавателни съдове всяка година. Документът е очертал индустриално партньорство, но все още не представлява конкретна поръчка на САЩ с определени количества и срокове.

Зеленски е посочвал заявен интерес към украинските зенитни ракети от Йордания, ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн и Катар. Обявеният от Украйна капацитет е най-малко 2000 изпитани в бой апарата дневно, както и възможност за още 1000 дневно за съюзнически страни при осигуряване на нужните инвестиции. По-рано на 24 август премина именно продуктите, предлагани от Киев за износ – подредени по предназначение и класове.

Търговската и политическата функция на демонстрацията не се изключват и не изискват различни машини. Различава се онова, което Киев търси чрез тях: договор или междудържавно задължение.

Търговската посока е отлично документирана: има рамка с конкретна дата, обявен брой бъдещи центрове, производствени линии в две европейски страни и подписан меморандум за производство в САЩ. Връзката с перспективата за членство в НАТО стъпва главно на отсъствието на една дума от последната декларация и на изявленията на бивш главнокомандващ. Това е по-слаба доказателствена основа, въпреки че сочи към същата тенденция.

Разликата има практическо значение за европейските столици. Договорът се сключва с производител и се заплаща, докато задължението се поема спрямо държава и трябва да бъде изпълнено при настъпването на конкретни условия. Първият модел вече работи и генерира приходи на украински производители. Вторият остава неформулиран. Ако сегашната траектория се запази, Киев вероятно ще се интегрира в отбраната на Европа като производител и доставчик, преди да получи какъвто и да е конкретен ангажимент за членство в НАТО.

Два кратера в двора на детска болница в Киев след балистичен удар

🇷🇺💥🇺🇦 Пациенти и служители на детска болница в Шевченкивски район на Киев вече бяха в укритието, когато през изминалата нощ руска балистична ракета остави два кратера в двора на лечебното заведение. Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) отчете избити стъкла и скъсана газова тръба, чието изтичане газовата служба спря на място, но нито един загинал или пострадал на този адрес. „За щастие децата и медиците бяха в укритие“, съобщи службата.

На друг адрес в същия район нощта завърши фатално. Попадение подпали складово помещение, което изгоря на площ от 1200 кв. метра и остана частично разрушено, а там спасителите откриха един пострадал и го предадоха на медицински екип. Болничният двор и складът бяха поразени в един и същ удар и се различават по едно обстоятелство: дали хората бяха слезли под земята, преди ракетата да пристигне.

Тревогата в Киев и няколко области прозвуча в 00:26 ч., а Киевската градска военна администрация призова жителите незабавно да се отправят към укритията и да останат там. Взривовете над столицата се чуха около 00:40. „Градът е под атака на балистика. Стойте в укритията!“, написа кметът Виталий Кличко. Отбоят дойде в 01:05, а в 01:20 администрацията съобщи за един пострадал в града.

Сводката на Въздушните сили описва комбинирана вълна. Русия е изстреляла противокорабни ракети „Циркон“ и балистични „Искандер-М“/KN-23 от Курска, Ростовска, Воронежка и Орловска област, заедно със 120 ударни безпилотни апарата „Шахед“ и „Гербера“ и примамки „Пародия“. Към сутринта противовъздушната отбрана е свалила или потиснала 98 от безпилотните апарати. Попадения са отчетени на 21 локации, а отломки от свалени цели са паднали на още пет. Ракетите към столицата са минали през Харковска и Сумска област, а мониторингови канали съобщиха за два „Циркона“, изстреляни по Киев от Курска област.

Съотношението между 98 свалени дрона и ракетите, стигнали до Шевченкивски район, описва състоянието на защитата над столицата по-точно от всяко обобщение: дроновете падат в мнозинството си, балистиката минава. Три дни по-рано, в нощта срещу 8 август, Русия изстреля по Киев и региона 6 балистични ракети и украинската ПВО не свали нито една. В Киевска област загинаха тригодишно момче, баба му и дядо му, а в самата столица имаше един загинал и четирима пострадали.

Същата нощ Запорожие понесе по-тежкия удар. По думите на шефа на областната военна администрация Иван Федоров комбинираната атака с ракети и планиращи авиобомби отне живота на шестима цивилни и рани най-малко 19 други към 07:00 ч. Взривната вълна и отломките повредиха в многофамилни жилищни сгради и нежилищни постройки, на няколко места пламнаха пожари, а част от града остана без ток.

Столицата помни какво значи ракета, попаднала директно в болничната сграда. На 8 юли 2024 г. крилата ракета Х-101 порази токсикологичното отделение на „Охматдит“, най-голямата детска онкологична болница в Украйна, по обед, докато в лечебното заведение имаше множество деца на хемодиализа. Загинаха двама души, а над 50 пострадаха. Разследване на Bellingcat установи точния вид на ракетата, стъпвайки на кадри, публикувани в социалните мрежи, разпознавайки късите централни крила, характерни за Х-101, след като руското министерство на външните работи настояваше, че става дума за украинска зенитна ракета. Тогава ударът беше в сградата посред бял ден и завари пациентите на местата; сега беше в двора и завари хората в убежището под земята.

Попадението в болничния двор влиза в статистика, която Световната здравна организация води от началото на пълномащабната инвазия. На 8 май организацията обяви, че за 1534 дни е потвърдила над 3000 удара по здравеопазването в Украйна, като около 80% от тях са засегнали амбулатории, болници и множество други лечебни заведения, а останалите линейки и медицински превозни средства. Само от началото на годината броят на потвърдените случаи на руски атаки срещу болнични заведения е 186, с 15 убити и поне 81 ранени, при което загиналите са се увеличили близо 4-кратно спрямо същия период на 2025 г., а ранените двойно. „Всяка една от тези атаки е нарушение на международното хуманитарно право“, заяви д-р Ханс Клуге, регионален директор на организацията за Европа.

Покривите на Институтска, оловната картеч и 12 години дела

🇺🇦🏢⚖️ От покривите на две жилищни сгради на кръстовището на Институтска и Шовковична в Киев бойци на специалното звено „Беркут“ стреляха надолу по шествието и хвърляха гранати в тълпата. По-късно същия ден демонстранти се качиха на покривите, прогониха ги с пиротехника и издигнаха украинско знаме. Сградите с номера 17/5 и 22/7 се намират на под 300 метра от Върховната рада на Украйна. Тези огневи позиции са описани в съдебен протокол по показанията на човек, който същия следобед губи почти изцяло зрението на едното си око.

Олександър Никитюк излиза от метрото към Майдана около 13 ч. на 18 февруари 2014 г. и застава на улица „Институтска“ във веригата от хора, които подават тухли. Към 15 ч., докато се намира близо до Кловския спуск, пластмасов куршум го улучва в дясното око. Следват две операции; зрението на пострадалото око остава под 10% и той вече не може да шофира. Осем години по-късно, на 2 февруари 2022 г., Никитюк дава показания пред Дарницкия районен съд в столицата по делото срещу Владислав Лукаш, бивш командир на харковския батальон на „Беркут“, и посочва на картата откъде е стреляно: от автомобил на кръстовището на Институтска и Шовковична и от двата покрива над него. „На покривите на сгради 22/7 и 17/5 също имаше беркутовци. Те по същия начин стреляха и хвърляха гранати в тълпата“, казва той.

Използваното там оръжие е „Форт-500Т“ – помпова гладкоцевна пушка с калибър 12/76, произвеждана от украинското предприятие „Форт“ за нуждите на Министерството на вътрешните работи. С какви боеприпаси са били зареждани тези пушки на 18 февруари установява Държавното бюро за разследвания: командирът на лвовския „Беркут“, действайки по указание на ръководството на столичната милиция, нарежда на своите подчинени да получат патрони с оловна картеч, да ги заредят в помповите пушки и да водят безразборна стрелба по активистите до изчерпване на боеприпасите. Наред със стрелбата по тълпата са използвани и светлинно-звукови гранати с руски произход, които не са преминали проверка за безопасност.

Преминаването към друг тип боеприпаси очевидно не става едновременно във всички подразделения. Никитюк е улучен с пластмасов куршум около 15 ч., докато по същото време и на същото място други пушки вече са заредени с оловна картеч. Ротният командир на харковския отряд Виктор Шаповалов признава вината си през октомври 2016 г. и свидетелства, че Лукаш е раздал на служителите патрони с оловна картеч вместо гумени куршуми. Указанието идва от ръководството на столичната милиция и се предава по командната верига до отделните командири. Така срещу едно и също шествие, по едно и също време, са използвани различни видове боеприпаси.

Шествието тръгва в 8:30 ч. към Върховната рада с искане парламентът да върне конституцията от 2004 г. Към 11 ч. Мариинският парк и съседните улици вече се превръщат в арена на сблъсъци. Според Държавното бюро за разследвания на 18 февруари командването на лвовския батальон е способствало за убийството на трима активисти и за причиняването на телесни повреди на 100 протестиращи, 10 от които са получили огнестрелни рани. В периметъра между Институтска, Мариинския парк и Дома на офицерите този ден загиват Володимир Кищук – прострелян в главата, Игор Сердюк – с изстрел в лицето, и Сергий Шаповал – с две огнестрелни рани; Андрий Корчак и Артем Мазур са пребити в парка, Анатолий Нечипоренко и Иван Наконечний – на самата Институтска, а Сергий Дидич е блъснат от камион.

Колко души загиват на 18 февруари зависи от методиката на броене. Списъкът на Небесната сотня посочва 22 души с тази дата на смъртта; Националният мемориален комплекс изброява 17 загинали в сблъсъците и още 14, починали по-късно от получените рани; обвинителният акт от 20 февруари 2026 г. отнася 12 убити и над 130 ранени към нощния щурм срещу 19 февруари. За целия период от 18 до 21 февруари ведомството отчита 82 загинали, 71 от които демонстранти, и 622 ранени.

Стрелбата от двата покрива не е обособена като самостоятелен епизод в нито едно публично съобщение по делата. Тя е документирана от свидетелски показания. Делото срещу Лукаш за събитията от 18 февруари се разглежда в Дарницкия районен съд от 2016 г. и включва общо 107 пострадали. Досъдебното производство приключва още същата година, след което материалите са прехвърляни между съдилища, връщани обратно в прокуратурата, а разглеждането е многократно отлагано заради отводи. Обвинението към командира на лвовския отряд „Беркут“ Ростислав Пацеляк и помощник-началника на щаба Микола Старосилцев е внесено в съда през април 2024 г. по чл. 115 и 258 от Наказателния кодекс – за умишлено убийство и терористичен акт. Старосилцев, по указание на командира си, е присвоил и укрил огнестрелното оръжие, за да затрудни извършването на балистични експертизи. Пацеляк има руско гражданство и вече е лишен от украинското. На 20 февруари 2026 г. бюрото внася в съда обвинителния акт срещу тях и Лукаш за събитията от нощта на 18 срещу 19 февруари, а същия ден уведомява за подозрение и бившия началник на Генералния щаб от времето на Виктор Янукович.

За събитията от 20 февруари – два дни по-късно – вече има присъда. На 18 октомври 2023 г. Святошинският районен съд в Киев осъжда Олег Янишевски на доживотен затвор, Павло Аброскин и Сергий Зинченко на по 15 години задочно и Олександър Маринченко на 5 години, които вече е излежал в ареста; Сергий Тамтура е оправдан по всички обвинения. Тримата, осъдени задочно, напускат Украйна при размяна на пленници през декември 2019 г. и не се връщат обратно. От 26-те служещи в сборната „черна рота“ на киевския „Беркут“ в Украйна остават двама. Още през 2017 г. 15 души, свързани с разстрела на Институтска, са получили руско гражданство. Сергий Кусюк, командвал репресиите на 30 ноември 2013 г. срещу студентите, е полковник и началник на ОМОН в Москва, осъден задочно, без да е изтърпял и ден от присъдата си; Дмитро Садовник е заместник-началник на управление на Росгвардия в окупирания Крим.

Към 20 февруари 2025 г. Офисът на генералния прокурор на Украйна отчита по делата за Майдана 550 лица, уведомени за подозрение, 495 обвинителни акта, внесени в съда, както и 68 осъдителни присъди. Това дава частично обяснение защо стрелбата от покривите досега остава документирана преди всичко от показания на свидетели. Разследващите изграждат производствата около командири и епизоди с най-плътна основа от доказателства – там, където разполагат с балистични експертизи, открити стрелци и оцелели очевидци на конкретните изстрели. За междинни огневи позиции като тези по покривите публично не е известно да има същата комбинация от доказателства, а оръжието на един от участвалите батальони е присвоено и укрито именно с цел да бъде затруднена балистичната експертиза.

Нова беларуска десантна бригада увеличава натиска по северната граница на Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Беларус напредва с формирането на изцяло нова десантно-щурмова бригада, разположена в Гомелска област, непосредствено до границата с Украйна. Според министъра на отбраната Виктор Хренин вече са комплектувани отделни части, призован е личен състав и са назначени офицери. Това показва, че обявеният през август 2025 г. проект преминава от организационно решение към реални усилия за изграждане на постоянно военно съединение.

Става дума за 37-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада на Силите за специални операции на Беларус. Когато техният командващ генерал-майор Вадим Денисенко оповести създаването ѝ на 1 август 2025 г., той заяви, че един батальон вече е формиран и трябва да се превърна в активна бойна единица до края на същата година. По думите му решението е било взето за укрепване на южното направление, определено от Минск като най-напрегнатия участък от границата.

Новите сведения за набиране на офицери и личен състав са по-важни от предварителното съобщение за административно учреждаване на бригадата. Военно формирование може да съществува дълго време на хартия, с непълен щат, временно командване и ограничено количество техника. Назначаването на кадри за офицерски състав, създаването на подразделения и попълването с кадрови военнослужещи обаче са нужни стъпки към придобиване на реална способност за обучение, развръщане и изпълнение на задачи.

Това все още не доказва, че бригадата е достигнала пълна бойна готовност. Не са налични публични данни за нейната численост, степента на комплектуване, наличната бронира техника, артилерия, зенитно-ракетни комплекси, транспорт и запаси. Не е известно и каква част от призованите са предназначени за постоянен състав и колко от тях ще участват за ограничен период от времев мобилизационни мероприятия. Разликата е съществена: попълнен щат и проведени занятия не са равнозначни на сработено съединение, способно да води самостоятелно продължителни настъпателни действия.

Въпреки това трайното разгръщане на десантно-щурмова бригада в Гомелска област трансформира изцяло състава на силите, разположени по беларуския юг. Досега основните съединения към Силите за специални операции бяха концентрирани във вътрешността на страната: 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада в Брест, 103-а отделна гвардейска въздушнодесантна бригада във Витебск и 5-а отделна бригада със специално предназначение в Марина Горка. Новата част добавя постоянен маневрен компонент към направление, което след 2022 г. се охраняваше и усилваше чрез ротационни подразделения.

Гомелска област граничи с Киевска и Черниговска области в Украйна, но твърдението, че самата бригада се формира на 40 км от тях, се нуждае от по-точно местоположение. До този момент военното командване не е оповестило окончателен гарнизон и инфраструктура на всички подразделения. Град Гомел е значително по-далеч от държавната граница, докато южните части на областта стигат непосредствено до Украйна. По тази логика военната значимост зависи не само от областта, но и от конкретното място на разполагане на отделните батальони, складове, техника и пунктове за управление.

За Украйна най-непосредственият ефект е нуждата да следи още едно постоянно звено и да поддържа сили за противодействие на потенциални действия от северна посока. Една десантно-щурмова бригада може да се използва за гранична охрана, подсилване на конкретни участъци, операции на малки мобилни групи, демонстративно развръщане, както и ограничена операция срещу погранична зона. Подготовката на такъв вид способности създава военен проблем, дори бригадата никога да не премине границата.

Киев не може да планира само според най-вероятното намерение на Минск и трябва да отчита всички наличните способности, както и възможността беларуската територия отново да бъде предоставена на Русия. Това изисква разузнаване, инженерни заграждения, противодесантни резерви, противовъздушна отбрана и подразделения, които иначе биха могли да бъдат използвани по активните фронтове на изток и юг.

Този ефект обаче не трябва да се приравнява на подготовка за нов поход към Киев. Самостоятелна бригада не притежава нужния мащаб, за да повтори руската операция от февруари-март 2022 г. Тогава от беларуска територия към Киевска, Черниговска, Сумска и Житомирска област настъпи руска групировка, включваща десетки батальонни тактически групи, авиация, ракетни части, инженерни войски, логистика и командни структури. По-късни украински оценки посочваха близо 40 батальонни тактически групи в офанзивата за Северна Украйна.

Дори тази групировка не успя да превземе Киев и се оттегли от Северна Украйна в края на март и началото на април 2022 г. Оттогава Украйна изгради допълнителни укрепления, минирани зони и дефанзивни постове по северната граница. Районът между Беларус, Чернигов и Киев включва гори, реки, блатисти местности и ограничени пътни направления, които затрудняват разгръщането и снабдяването на големи механизирани сили. Теренът не прави настъплението невъзможно, но увеличава неговата зависимост от контрола върху основните пътища, инженерна поддръжка и непрекъсната логистика.

През май 2026 г. украински медии, позоваващи се на източници в силите за отбрана, оценяваха военното присъствие на Беларус по това направление на 1900 души и определяха непосредствения риск от мащабно настъпление като нисък. Същите публикации подчертаваха, че публично не се наблюдава концентрация на сили, сравнима с тази преди нахлуването през 2022 г. Тази оценка не изключва ограничени действия, но не подкрепя тезата, че новата бригада сама представлява ударна групировка за Киев.

По-сериозна промяна би настъпила, ако около 37-а бригада започнат да се събират руски части, полева логистика, инженерни звена, гориво, боеприпаси, армейска авиация и ПВО активи. Железопътни ешелони с бронетехника, разгръщане на полеви болници, командни пунктове и устойчиво струпване на десетки хиляди военнослужещи биха били много по-надеждни признаци за подготовка на голяма операция от самото формиране на беларуско съединение.

Засега публичните сведения сочат по-скоро постепенно укрепване на Силите за специални операции. При обявяването на 37-а бригада Денисенко съобщи също, че към тях се присъединява зенитно-ракетен полк, формира се реактивен артилерийски полк и се подготвя отделна бригада за управление. Реактивният полк по това време според него е бил готов приблизително на 70%. Тези промени сочат стремеж към по-голяма самостоятелност: десантните подразделения получават повече огнева поддръжка, защита от въздушни заплахи и командни способности.

Точно тази по-широка реорганизация е по-важна от самото наименование „десантно-щурмова“. Беларус използва понятието „Сили за специални операции“ за формирования, които по своя размер, въоръжение и задачи включват не само малки групи със специално предназначение, но и въздушнодесантни и десантно-щурмови бригади. Новата част следователно не трябва да се представя като бригада с численост няколко хиляди диверсанти, предназначени непременно да бъдат хвърлени дълбоко в украинския тил. По-вероятен е профил е на леко или средно въоръжено мобилно съединение за бързо усилване, охрана на направление и ограничени настъпателни задачи.

При определени условия то може да бъде използвано и по-агресивно. Близостта до Черниговска и Киевска област позволява по-кратки срокове за придвижване към границата, отколкото при прехвърляне на войски от Витебск или Брест. Един постоянен гарнизон създава познание за местния терен, готова инфраструктура и възможност за предварително складиране на материали. Ако Русия отново разположи войски в Беларус, новата бригада може да охранява флангове и комуникации, да прикрива ключови обекти или да освободи руски подразделения за други задачи.

Няма обаче публично доказателство, че това е текущото предназначение на бригадата. Официалната беларуска версия е, че тя укрепва южната граница срещу заплахи от украинското направление. Минск периодично обвинява Киев в концентрация на сили, полети на дронове и други действия край границата, докато Украйна разглежда беларуската територия като потенциален плацдарм за Русия. Двете страни поддържат военни сили и укрепления в района, но тази взаимна предпазливост не доказва автоматично предстояща атака.

Има изцяло вътрешни причини, които също могат да дадат обяснение за формирането на частта. След 2022 г. южното направление придоби трайно значение за планирането на отбраната на Беларус. Създаването на постоянен гарнизон намалява нуждата подразделения от други региони да се изпращат на продължителни ротации покрай украинската граница. То позволява на Минск да превърне временните мерки в устойчива структура, без непременно да е взето политическо решение за участие във войната.

В същото време фактът, че Беларус не изпрати своята редовна армия в Украйна през февруари 2022 г. не дава гаранции за бъдещото ѝ поведение. Лукашенко вече предостави територия, летища, комуникации и логистична инфраструктура за руската инвазия. Беларуският режим остава военно и политически зависим от Кремъл в рамките на съюзната държава, а въоръжените сили на двете страни имат съвместно планиране и учения. Следователно Киев има основания да оценява не само беларуската бригада, а възможността тя да действа като част от по-голяма съвместна групировка.

Към настоящия момент 37-а бригада увеличава преди всичко местната военна способност на Беларус и разходите, които Украйна трябва да прави за защита на северната си граница. Тя може да представлява реална заплаха за погранични участъци, особено при внезапно усилване или използване за ограничени действия. Наличните сведения обаче не я превръщат в достатъчна сила за самостоятелна операция към Чернигов или Киев.