Показват се публикациите с етикет Киев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Киев. Показване на всички публикации

понеделник, 26 октомври 2026 г.

В утрото на нахлуването френският посланик в Киев предпочете да чака руснаците

🇫🇷🏛️🇺🇦 Рано сутринта на 24 февруари 2022 г. в Киев вече се чуват експлозии и стрелба, но френският посланик няма намерение да напуска украинската столица. „Смятаме, че е по-сигурно да изчакаме руснаците. А след това евентуално да ни експулсират по шосе при по-безопасни условия. Пазете се“, написа той на колегите си в групата на европейските посланици в Signal. Италианският и белгийският му колега отговориха, че са съгласни. „Какъв идиот“, помисли си друг участник в групата. Епизодът е описан във възстановка на събитията, публикувана от нидерландския вестник de Volkskrant на 8 юли 2026 г. Тя разказва как разузнавателните служби на Нидерландия до последно не допускат, че Русия ще нападне.

Вестникът разговаря с 19 души, участвали в събирането на разузнавателни данни или в решения, взети въз основа на тях. Повечето говорят анонимно, а 13 от тях, както и самите служби, са прегледали текста преди публикуване. Участниците в чата не са назовани. По това време Франция в Киев е представлявана от Етиен дьо Понсен, Италия – от Пиер Франческо Дзадзо, а Белгия – от Алекс Ленартс. Дьо Понсен е познат също с периода в София: между 2007 и 2010 г. представлява Франция у нас, а от 2023 г. е начело на мисията във Варшава.

Във възстановката на събитията съобщението е противопоставено на действията на нидерландската мисия. Йенес де Мол, тогавашният посланик на страната, започна да се готви за война още в края на ноември 2021 г. след предупреждение, отправено на 17 ноември от дипломати на САЩ и Обединеното кралство по време на редовната среща на европейските посланици, според което ЦРУ очаква руско нахлуване. На 11 февруари 2022 г. той призова нидерландците, които нямат наложителна причина да остават, да напуснат територията на Украйна и изпрати у дома близките на служителите, а по решение на тогавашния министър на външните работи Вопке Хукстра основният екип от 15 души вече работи от Лвов. Още на 24 февруари министерството решава екипът да напусне и Лвов. Де Мол свали знамето от консулството и на следващия ден бронираните автомобили потеглиха под полицейски ескорт към Полша, без екипът да има къде да нощува. „Контрастът с французите, които до последния момент вярваха в дипломацията, е голям“, пише вестникът.

Според участник в срещата от 17 ноември дьо Понсен е бил на мнение, че САЩ и Обединеното кралство преувеличават заплахата. Според стенограмата от закрито изслушване пред комисията по външни работи на Националното събрание на 4 май 2022 г. дьо Понсен казва: „Тази война беше предвидена: видяхме как се надига бурята.“ По думите му кризата е започнала в края на октомври и началото на ноември 2021 г. със струпването на руски войски по украинската граница. На 19 февруари мисията е призовала сънародниците си незабавно да напуснат Украйна, а за утрото на 24 февруари той каза: „Бяхме готови, въпреки известното вцепенение пред мащаба, който придоби войната.“

Той описва и първото утро на инвазията. В 4 ч. в посолството чуват първите ракети и виждат проблясъци в небето над Киев. В 4:30 ч. събира всички изпратени от Париж служители в сградата под охрана от Групата за намеса на Националната жандармерия (GIGN), пристигнала на предния ден, и създава кризисен щаб. На французите, които не са се вслушали в призива да напуснат страната, екипът му заедно с министерство на външните работи препоръчва да останат по домовете, вместо да тръгват по пътищата, защото „руснаците можеха да бомбардират цялата страна, колкото и да е голяма, и опасността беше навсякъде от сутринта на 24 февруари“.

Последват, по думите му, „четири много трудни дни“. „Всяка сутрин се будехме с въпроса дали руснаците няма да са пред вратата ни на мястото на украинската Национална гвардия“, разказа той. След няколко дни дипломатите започнаха да усещат, че руският план може да се провали или поне че падането на Киев няма да бъде толкова лесно, колкото Путин е смятал, и че руската армия се насочва към опит за обкръжаване на столицата. Тогава Париж взима решение да премести мисията в Лвов. На 28 февруари външният министър Жан-Ив Льо Дриан обяви решението и уточни, че посланикът остава в Украйна.

Същия ден в 17:30 ч. на ул. „Рейтарска“, където се намира френското посолство, се събира колона от около 50 автомобила под охраната на GIGN. Знамето е свалено, дьо Понсен лично сваля табелата, а архивът гори според установената процедура. С французите тръгват японският посланик и италиански дипломати, както и белгийският посланик, който от няколко дни се укрива със своите служители във френската сграда. The Brussels Times съобщи на 2 март, че мисията се мести в сградата на френското посолство, а говорител на белгийското външно министерство потвърди, че персоналът е напуснал страната.

На 30 км от Киев след залез слънце колоната спира на вътрешен контролно-пропускателен пункт. Нервните украински военнослужещи казват, че руските войски са на около 3 км. Чуваше се ракетен и минохвъргачен огън. Колоната се мести, но скоро спира отново, за да не се натъкне на руснаци. Дипломатите отказват да пренощуват в казарма от опасения за ракетен удар и лагеруват в почивна база, а през нощта пада сняг. На другата сутрин колоната продължава и пътува около 36 часа, начело с автомобил на Националната гвардия. Повечето служители се прибират във Франция, а дьо Понсен с основната група от сътрудници се завръща в зоната на бойните действия и стига Лвов на 2 март в 22 ч. „Бяхме единствените, които караха в обратната посока“, каза той пред депутатите.

Италианският представител остана в столицата по-дълго от френския си колега. През нощта срещу 2 март Дзадзо извежда на сигурно място 100 души, сред тях 20 деца, съобщи агенция AGI. На 1 март италианското външно министерство призовава своите сънародници в столицата да напуснат с всички възможни средства и през първите дни на март Дзадзо пристига в Лвов. Италианското посолство е описвано като последното на голяма държава от ЕС, преместено от Киев в друг град на Украйна. Белгия затвори своето. Консулските въпроси поеха нейните дипломати във Варшава, а мисията се върна в украинската столица през юли 2022 г.

De Volkskrant разглежда епизода през по-широка призма: повечето държави в ЕС, включително Германия и Франция, според вестника до последния момент не вярват, че войната идва. Ръководителят на Федерална разузнавателна служба (BND) на Германия е толкова убеден, че война няма да има, че през първата ѝ нощ спи в хотел в Киев и трябва да напусне страната в последния момент. BND потвърждава на 25 февруари, че нейният председател Бруно Кал е в Украйна за „спешни разговори“ и заради бойните действия и затваряне на въздушното пространство се е завърнал по суша. Пътуването е трудно и бавно заради бежанците, които се придвижват в същата посока. Кал оглавява службата до септември 2025 г. След това става посланик при Светия престол. Във Франция началникът на Дирекцията за военно разузнаване (DRM) генерал Ерик Видо напуска поста в края на март 2022 г. Доклад на Министерство на въоръжените сили на страната го упреква в „недостатъчни брифинги“ и непознаване на темите, а според друга версия напускането е част от реформи на дирекцията. Според de Volkskrant това е единственото уволнение след провала на европейските служби.

Френското посолство се завръща в Киев на 15 април 2022 г. и отваря повторно на следващия ден след като 7 седмици работи от Лвов. Там, по думите на дьо Понсен, са представени само 6 държави от ЕС: Унгария, 2 балтийски държави, Хърватия, Италия и Франция. „Макар да напуснахме Киев от последните и се върнахме сред първите, не ние останахме най-дълго“, каза той пред депутатите. Полският посланик Бартош Цихоцки, добави дьо Понсен, е единственият представител на страна членка на ЕС, който изобщо не е напускал Киев. В началото на юни 2022 г. Зеленски връчва държавни отличия на Цихоцки и на папския нунций архиепископ Висвалдас Кулбокас. Тогава той благодари на „онези, които не напуснаха Киев през тези 99 дни“, както и на дипломатите, останали в града, докато са могли, и на онези, които бързо се върнаха.

сряда, 21 октомври 2026 г.

Дрон уби двама в 24-етажен блок в Киев ден след възстановяването на предупрежденията

🇷🇺💥🇺🇦 Руски ударен дрон порази 24-етажен жилищен блок в Святошински район на Киев сутринта на 21 октомври и уби двама души. Дронът удари около 7 ч. на нивото на 20-ия етаж и предизвика пожар, съобщи кметът Виталий Кличко в Telegram. Спасителите откриха телата на загиналите в разрушения апартамент. Ранен е 46-годишен мъж, който минавал покрай сградата в момента на удара, а други двама души са пострадали в столицата и са настанени в болница. Ударът беше нанесен по-малко от денонощие, след като президентът Володимир Зеленски потвърди, че страната му отново получава предупреждения за изстрелването на руски балистични ракети – такива не беше получавала от около седмица.

Кличко съобщи за загиналите малко след 9:00 ч. – около 2 часа след първото съобщение за удара. Пожарът обхвана около 70 кв. метра и спасителите го потушиха. Атаките в столицата започнаха още преди това: към полунощ отломки от свален дрон паднаха на открито в същия Святошински район, вечерта бяха атакувани склад в Деснянски и гаражна кооперация в Святошински район, а към 6:00 ч. сутринта дрон падна върху паркирани коли в Деснянски. Почти по същото време друг дрон се заби на открито в Соломянски, този път без пожар. 7 автомобила са изгоряли, по данни на Държавната служба за извънредни ситуации и около 10 според полицията. Предишния ден руските удари по столицата раниха 21 души, съобщи кметът, а вечерта на 20 октомври дрон удари транспортен обект в Соломянски.

ВВС на Украйна съобщиха, че от 18:00 ч. на 20 октомври руската армия е изстреляла по страната крилати ракети „Искандер-К“ на 9К720 „Искандер“ откъм Ростовска област. Изстреляни са и 186 ударни дрона от типа „Шахед-136“ и сродни модели, сред тях 88 реактивни, както и евтини дронове имитатори „Пародия“, които служат за претоварване на ПВО. До 8:30 ч. тя е свалила или неутрализирала с електронна война 150 дрона, а още 10 са били във въздуха. Попадения има на 27 места, отломки са паднали на още 13. В сводката не се посочва колко са били ракетите и дали някоя е свалена.

Най-тежко след Киев пострада село Коротич в Харковска област. Дронове поразиха частна къща, убивайки 81-годишна жена и 83-годишен мъж, съобщи губернаторът Олег Синегубов. Поразени са 13 частни къщи. 11 цивилни, сред които бебе на 2 месеца и 8-годишно дете, са получили спешна помощ заради остър стрес. В Кременчуг руски дрон запали сградата на националния университет „Михайло Остроградски“ и рани 3-ма души, сред тях 16-годишен, който е настанен в болница с мозъчно сътресение.

Ударите стигнаха и до тила. В Полтава горяха административна сграда и складове. В Уман дронове удариха хипермаркет, поразиха хотел и раниха един човек. В село от Лвовска област пожар избухна в предприятие, а къща беше поразена в съседно село. Ранените там са двама.

Зеленски обяви подновените предупреждения на 20 октомври в Осло. По думите му вчера сутринта, на път за норвежката столица, е говорил с държавния секретар на САЩ Марко Рубио за разузнаването, за Starlink, за ракетите прехващачи и за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot. Зеленски добави, че ще говори с Рубио отново в рамките на 48 часа. Washington Post обяви, че в Осло той се е срещнал и със специалния пратеник Стив Уиткоф.

През предходната седмица Киев посрещна балистичните ракети без предварителни сигнали. Руските удари на 12 и 13 октомври вечерта бяха нанесени без сирените в столицата да се задействат предварително. Това се случи едва когато ракетите вече падаха. Ударът от 13 октомври уби 2 души в 9-етажен блок в Деснянски. На 18 октомври Зеленски обяви, че предупрежденията са подновени, но още същата вечер ракетите отново удариха преди тревогата. В нощта срещу 19 октомври Русия атакува на две вълни. По думите на говорителя на ВВС Юрий Игнат за първата в около 23 ч. предупреждение не е имало, а за втората в 3 ч. информация е постъпила, но е оставало твърде малко време за реакция.

Във Вашингтон отричат, че е имало прекъсване. Президентът Доналд Тръмп заяви пред журналисти още на 13 октомври: „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“. Рубио отхвърли твърденията, че има прекъсване на обмена, и обясни липсата на предупреждения със софтуерен проблем в системата за ранно предупреждение на Киев. Прекъсването обаче започна ден след като Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което Кремъл така и не потвърди. Financial Times съобщи, че официални лица отвъд океана са заплашили да спрат обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие, ако не ударите по руските рафинерии не бъдат прекратени. Украйна временно ги спря, но Русия продължи да удря украинската енергетика. Подобна пауза вече е имало: в началото на март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп спря за около седмица предаването на разузнавателни данни на Киев и го поднови чак след разговорите в Джида на 11 март. Тогава прекъсването беше обявено публично, а сега се отрича.

Хронологията следва политически решения, а не отстраняване на техническа повреда. Предупрежденията изчезнаха веднага след заплахите и бяха подновени след разговор на украинския президент с държавния секретар, в който разузнаването е обсъждано заедно с Patriot и Starlink, а не след обявено отстраняване на повреда в украинската система. Затова е много вероятно спирането да е използвано като лост за натиск, а не да е резултат от технически срив. Версията на Рубио има собствена опора: преди втората вълна на 19 октомври сигнал все пак е постъпил, което е съвместимо и с постепенно възстановяване на техническия канал. Тази опора обаче е по-слаба, тъй като Вашингтон досега не е посочил каква е повредата, нито успя да обясни кога и как е отстранена.

Нощта срещу 21 октомври не постави на изпитание подновения канал. В сводката няма балистични ракети, а дронът, ударил блока на 20-и етаж, лети с часове и се следи от украинските акустични сензори и радари. Предупрежденията, които САЩ подновиха, се отнасят до друго. Украйна ги получава главно от сателитната система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа на ракетния двигател още при самото изстрелване. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания обясни пред Reuters, че европейските съюзници имат много ограничени възможности да я заместят, тъй като система с подобни възможности могат да осигурят само САЩ. Ако при следващия удар с балистични ракети по Киев ВВС обявят заплахата минути преди взривовете, каналът вече работи. Ако сирените още веднъж съвпаднат с взривовете, както на 12 и 13 октомври, обявеното подновяване е останало на думи. Друго развитие ще покаже връзката още по-ясно: изчезнат ли предупрежденията отново, щом Украйна поднови ударите по рафинериите, техническото обяснение отпада категорично като несъстоятелно.

понеделник, 19 октомври 2026 г.

16 балистични ракети по Киев за една нощ, нито една свалена

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия изстреля 16 балистични ракети по Киев и Киевска област в две вълни през нощта срещу 19 октомври, а противовъздушната отбрана на Украйна не свали нито една от тях. Загинаха две жени – 21-годишна в Киев и още една в Ирпен. Ранените са най-малко 25, сред тях 8 деца.

Броят на ракетите беше съобщен от президента Володимир Зеленски. Според сутрешната сводка на ВВС балистичните ракети 9М723 на оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“ и ракетите на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“ са изстреляни от Смоленска, Брянска и Курска области на Руската федерация. Нощната атака е включвала още крилати ракети „Искандер-К“ и 269 ударни дрона. От общо 247 свалени цели 4 са крилати ракети, а останалите са дронове. Балистична ракета сред тях няма, а BBC свързва това с недостига на прехващачи за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot.

Първият удар по левия бряг беше нанесен малко преди 23:00 ч. на 18 октомври. По данни на наблюдатели при него са използвани осем ракети РМ-48У. Вторият беше нанесен около 3:00 ч. В Деснянски район бяха поразени частна медицинска клиника и наземна метростанция „Чернигивска“, където са разкъсани ходова и контактна релса. Станции „Чернигивска“ и „Лисова“ са затворени, а влаковете по червената линия стигат само до „Дарница“. В Днепровски район отломки са повредили училища и спортно съоръжение. Малко след втория удар кметът Виталий Кличко съобщи за удар и на десния бряг, в Соломенски район. Там отломки от ракета удариха 25-етажен жилищен блок, а в медицинско заведение на третия му етаж избухна пожар. Взривната вълна изби над 200 прозореца на консултативно-диагностичния център, а ранените там са петима. Компанията „Датагруп“, общонационален доставчик на далекосъобщителни услуги, съобщи, че балистичният удар е унищожил оборудването и инфраструктурата на нейния център за данни в Киев и той не може да бъде възстановен.

В Ирпен, на северозападната граница на столицата, ракета улучи частна къща и уби жена, съобщи първият заместник-кмет Олександър Пашчински. Към 11:00 часа областната администрация отчиташе 17 ранени в града, сред тях 8 деца, и 84 повредени обекта, включително 70 частни къщи и 4 жилищни блока.

Предупреждението отново закъсня. „Тази нощ имаше два балистични удара, единият в 23:00, другият в три часа през нощта. За първия предупреждения от САЩ нямаше“, отбеляза говорителят на ВВС Юрий Игнат. Същото се случи и при ударите по Киев на 12 и 13 октомври. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио отдаде по-ранните пропуски на софтуерен проблем, който е проучван от Европейското командване на САЩ (EUROCOM), но заяви, че не може да обясни какво се е случило при последната атака, предават украински медии.

РМ-48У е учебна ракета-мишена, която Русия сглобява от зенитни ракети с изтекъл срок на годност: 5В55 за комплекса С-300ПМ и 48Н6 за зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“. Модифицирана за удари по наземни цели, тя носи бойна част от 133 до 180 кг и лети по балистична траектория. Ракетата първоначално се управлява от радара на комплекса. След като излезе отвъд радиохоризонта, тя минава към инерциално насочване, т.е. продължава полета само по данните на собствените си жироскопи и акселерометри, без външни корекции. Поради това точността ѝ е ниска.

Част от попаденията показват, че е имало набелязани цели. Зеленски посочи като мишени енергетиката и инфраструктурата, а центърът за данни е напълно унищожен. Ударите по клиники, училища, метростанция и къщи в Ирпен – разпръснати по левия и десния бряг на Днепър и извън града – отговарят на оръжие, чиито ракети падат далеч от точката, към която са насочени. Игнат уточни, че точният тип на ракетите тепърва се установява, затова съотношението между „Искандер-М“ и РМ-48У остава неизвестно.

Две от ракетите при първия удар вероятно са паднали край Дарницката ТЕЦ-4 в Днепровски район. Кадри, заснети от висок етаж на левия бряг, показват ярка светлина на хоризонта от експлозия, а градската управа съобщава за отломки върху нежилищни сгради там, без да назовава обекта. Централата беше уцелена на 13 октомври и към 16 октомври щетите още не бяха отстранени. Тогава отоплителният сезон в Киев започна за болници, училища и детски градини, но без част от Днепровски и Дарницки район. В цялата страна, според Зеленски, руските удари са поразили над 10 енергийни съоръжения, оставяйки на тъмно поне 550 000 семейства.

Според Главното управление на разузнаването (ГУР) към август руската армия е разполагала с 400 ракети РМ-48У и е сглобявала по 50 месечно. 8-те ракети от първия удар се равняват на една шеста от месечното производство. Според анализа на Defense Express преработката има икономически смисъл: за прехващане на евтиния корпус на учебната ракета е нужен същият скъп прехващач като за 9М723 на 9К720 „Искандер-М“. През нощта срещу 19 октомври нито една ракета не беше прехваната, затова всяка достигна земята, но попаденията бяха разпръснати от къщите в Ирпен до блока в Соломенски район.

неделя, 18 октомври 2026 г.

Стотици киевчани поискаха оставката на Кличко седмица след критиката на Зеленски

🇺🇦 Няколкостотин души се събраха в събота пред сградата на Киевската градска държавна администрация (КМДА) на ул. „Хрещатик“, за да поискаха оставката на кмета Виталий Кличко, който управлява столицата от 2014 г. Митингът продължи над два часа със скандирания „Киев без Кличко“ и „Позор“. Той се състоя 4 дни след като президентът Володимир Зеленски заяви публично, че Киев изостава в подготовката за зимата от почти всички области на страната, и 3 дни след като Върховната рада го извика да се отчете.

Картонените плакати изразяваха недоволството директно: „Къде са укритията?“, „Оставка“, „12 години безотговорност“, „Кмет или мародер?“. Други призоваваха Кличко „да напусне Киев“. Така протестиращите отправиха към него собствения му съвет от началото на октомври, когато той препоръча на жителите, които имат възможност, да обмислят временно заминаване преди тежката зима. Митингът свикаха граждански движения, като „Марш за Киев“, „Пасажерите на Киев“, „Автомайдан“, „Право на град“, доброволческа група Repair Together и организация „Социално движение“. Общата им декларация изрежда 8 групи оплаквания: от недостига на укрития и липсата на резервно захранване за комуналните системи до наказателните дела срещу служители на КМДА, които по думите им остават без последици, и застрояването на исторически терени.

„Смятаме, че оставката на Кличко може да изпрати положителен сигнал не само в Киев, но и цяла Украйна, че градоначалниците трябва да изпълняват задълженията си“, отбеляза пред The Kyiv Independent Олексий Громов от „Социално движение“. Имаше и хора, дошли в подкрепа на Кличко. Една жена от тях попита защо протестиращите не се обръщат към военната администрация на града. Фракцията на Кличко в градския съвет (УДАР) призова киевчани да не излизат заради опасността от руски удар по събрали се на едно място хора. Самият кмет заяви пред телевизия „Киев24“ на 13 октомври, че е готов да се срещне „с онези, които имат реални предложения какво не е направено както трябва и какво още трябва да се направи“, но добави: „В никакъв случай няма да се оправдавам.“

Натискът върху него започна от Банкова. „Почти във всички области на Украйна, включително граничните и прифронтовите, плановете за устойчивост са изпълнени по-ефективно, отколкото в столицата“, отбеляза Зеленски на 13 октомври. В същото съобщение той обяви „рационална промяна в начина на управление на Киев“ и добави: „Подготвяме решение.“ Президентът е провел консултации за Киев с представители на сектора за сигурност, бизнеса и местната власт. Сред участниците украинските медии посочват бившия шеф на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк, ръководителя на Държавната агенция за възстановяване Иван Федоров и кмета на Харков Игор Терехов. Същия ден Радата реши със 151 гласа да извика Кличко, за да се отчете.

Кметът се яви в парламента на 14 октомври и отговори с обвинения към правителството. „Тази година се подготвяхме под обстрела на врага, докато властта устройваше шоу с плана за устойчивост“, заяви той от трибуната. По неговите данни ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6 са били удряни 12 пъти през 2022 г., 7 пъти през 2023 г. и нито веднъж през 2024 г. През 2025 г. ударите са били 19, а тази година наближават 50. Кличко попита къде е ПВО на столицата и заяви, че общините в цялата страна „решават проблеми, създадени от правителството“, имайки предвид замразеното финансиране на проектите за енергийна устойчивост. Според него градът е подготвил близо 700 генератора и 70 мобилни котелни за топло- и водоснабдяването и е изградил три дизелови електрически централи и резервен водоизточник.

Депутатът Маряна Безугла сложи на трибуната табела „Кличко, къде са укритията?“ и заяви, че „конкретни отговори не са чути“. По данни на Министерството на финансите, цитирани от The Kyiv Independent, обаче към 1 септември са били усвоени 51,1% от над 2,3 млрд. долара, предвидени за подготовката на Киев за зимата.

Аварийните прекъсвания на тока и водата бяха подновени в Киев на 30 септември, тъй като Русия поднови кампанията си срещу енергийната система, и оттогава генератори бръмчат почти на всяка улица. Режимите на тока не са нови за града, но почти ежедневните спирания на водата са новост. Заместник-директорът на общинското дружество „Киевводоканал“ Сергий Горкуценко обясни причината пред „Украинска правда“: „Цялото електрооборудване на водоканала е от 70-те години. При такива скокове на напрежението просто не издържа и изгаря.“ Тази година проблемът засяга не само водоподаването, но и канализацията. Без нея, предупреди той, за три дни ще настъпи „епидемиологична катастрофа, защото никой няма да спре да ползва канализацията“.

Най-острото обвинение на улицата засяга укритията, за които столичани се оплакват от години, въпреки че пълномащабната война продължава вече над 4 години и половина. На 11 септември Кличко отбеляза, че са закупени мобилни укрития и „до месец първата партида, около 40 или 50, доколкото си спомням“, ще бъде поставена на спирки на градския транспорт без постоянно укритие. На 6 октомври КМДА съобщи за разследващото издание „Слидство.инфо“, че ще пристигнат много по-малко укрития и това ще отнеме много повече време. Първото ново мобилно укритие се появи на 15 октомври на Берестейски проспект, до спирката при парка на Иван Багряни. В него има до 10 места за сядане и място за инвалидна количка, а покупката и монтажът са платени от дарители, които кметът е привлякъл. Градската управа планира още 14 укрития, за които процедурата по поръчката е в ход.

Исканията на протестиращите обаче трудно ще бъдат изпълнени отвън, защото Киев се управлява от три центъра. Кличко е избраният кмет и едновременно с това ръководи КМДА – на тази длъжност го назначава президентът. След началото на пълномащабната война градът има военна администрация, чийто временен началник от 17 юли е Андрий Ткачов, дотогава първи заместник. Зеленски не може да освободи Кличко като кмет, а само да му отнеме ръководната позиция в КМДА. По време на военното положение избори не се провеждат и киевчани не могат да го сменят чрез гласуване. Громов очаква, че ако това стане, на мястото му ще бъде поставен лоялен на президента човек.

Последователността на събитията през изминалата седмица е ясна: президентска критика на 13 октомври, изслушване в Радата на 14-и, уличен протест на 17-и. Митингът обаче свикан от граждански организации, които призоваха местните да излязат още на 12 октомври, един ден преди Зеленски да се изкаже, а част от исканията им за укритията, корупцията и застрояването са по-стари от сегашния спор с Банкова. Кличко вижда в натиска кампания за отстраняване на избран кмет. Противниците му виждат закъсняло търсене на отговорност за град, който влиза в петата зима във война с едно ново мобилно укритие и помпи, които се захранват от електрооборудване от 70-те години. Дали улицата ще ускори развръзката, ще проличи по две неща: дали Зеленски ще подпише указ за ръководството на КМДА и дали обещаните 14 укрития ще бъдат поставени преди първите студове.

сряда, 14 октомври 2026 г.

Втора вечер без предупреждение от партньорите: балистични ракети убиха двама в Киев

🇷🇺🚀🇺🇦 Руски балистични ракети удариха Киев вечерта на 13 октомври и убиха двама души в 9-етажен жилищен блок в Деснянски район. Това е втора поредна вечер, в която страната не беше известена за пусковете от руска страна. В 22:40 ч. Командването на ВВС съобщи за заплаха от балистични ракети в столицата, а градската администрация обяви червена тревога. По данни на ВВС ударът е нанесен около същия час.

Кметът Виталий Кличко съобщи за попадение в блока в 22:51 ч. Пожарът обхвана апартаменти на 1-8 етаж, а обитателите на горните етажи бяха евакуирани. След полунощ в поразената сграда беше открит втори труп на загинал при удара. Ранените са 21, сред тях 8-годишно дете. 16 са настанени в болница, 4 от тях в тежко състояние. Наблизо горя складов обект, а отломки запалиха тревата на стадион в Дарницки район. Местен жител на име Максим разказа пред The Kyiv Independent, че със своята партньорка излезли в коридора, тъй като близък взрив изпочупил прозорците, и оттам тръгнали към укритие. „Всичко стана много бързо. Дори не разбрахме какво става“, каза той.

Президентът Володимир Зеленски написа, че основната цел е била енергетиката, по-точно ТЕЦ-4 – едно от основните енергийни съоръжения на Киев – има попадение. „Отново без предупреждение от партньорите“, призна той и добави, че ракетите са засечени от украинската система „на практика вече при приближаване до Киев“. По думите му разузнаването показва, че Руската федерация подготвя нови изстрелвания, а ударът по поредната електрическа централа сочи, че Русия не смята за нужно да спазва обявеното от президента на САЩ примирие. „И определено не е справедливо, когато те унищожават енергетиката, а Украйна дори не получава предупреждения за пусковете на балистични ракети“, написа Зеленски.

Съветникът на президента Дмитро Литвин каза пред журналисти, че съюзниците не са предупредили Киев за втори пореден ден и че това е необичайно. ВВС потвърдиха, че не са получили данни от партньорите за пускове от територията на врага нито на 12, нито на 13 октомври, и съобщиха, че причините се изясняват. Заради заплахата от руски балистични ракети тревога бе обявена в части от Ивано-Франкивска, Волинска и Лвовска област, далеч от фронта.

Вечерта на 12 октомври ударът беше нанесен по идентичен начин. В 22:10 ч. тревогата и първите взривове в Киев съвпаднаха с точност до минута. ВВС съобщиха, че радарите са засекли ракетите едва по време на атаката, като в своята сутрешна сводка уточниха, че ракетите са били 5, от оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и зенитно-ракетни комплекси С-400, изстреляни от Брянска област. Попаденията бяха в обект на транспортната инфраструктура в Днипровски район и 4-етажен складов обект в Деснянски район. По-рано на същата вечер дрон порази 25-етажен жилищен блок в Дарницки район и уби една жена. Здравният департамент на градската администрация отчете при ударите по столицата на 12 октомври най-малко 12 ранени, сред тях 17-годишен.

Предупрежденията за пусковете секнаха веднага след публикациите, че Тръмп заплашва да спре именно споделяне на разузнавателни данни. На 11 октомври той обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, след като облекчи санкциите срещу руския износ на дизел с довода, че това ще се свалят цените на горивата преди междинните избори в САЩ през ноември. Кремъл не потвърди примирието. На 12 октомври The Kyiv Independent разкри, че официални лица са заплашили да спрат потока на разузнавателни данни и доставките по PURL, ако Киев продължи с ударите срещу руски рафинерии. PURL е механизмът, по който съюзниците от НАТО плащат за американско оръжие за Украйна. Обаждания от американска страна са получили заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса, който отговаря за военните въпроси, и главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Михайло Драпатий. „Обадиха се със заплахи на всички висши военни. Казват на всички, че ще прекратят и споделянето на разузнавателна информация, и PURL“, каза украински служител пред изданието.

„Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви пред журналисти Тръмп във вторник. На въпрос дали руската страна е нарушила примирието, отговори: „Ще ви кажа по-късно.“ Зеленски заяви пред NPR, че потокът от разузнавателни данни не е прекратен, но неговите генерали получили предупреждение по военна линия, че той може да бъде спрян. Външният министър Андрий Сибиха потвърди на Варшавския форум за сигурност, че сътрудничеството продължава, и обясни закъснялата тревога  със „специалния тип въоръжение, използван от руската страна“.

Сравнението на датите говори по-скоро за политическо, отколкото за техническо обяснение. В заплахите споделянето на разузнавателна информация е споменато изрично, а Литвин описа отсъствието на сигнал като необичайно. За ранно предупреждение Киев разчита до голяма степен на американската сателитна система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа от двигателя на ракета още при изстрелването. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания каза пред Reuters, че европейските съюзници имат „много ограничени“ възможности да я заместят, защото такава система могат да осигурят само САЩ. Подобна пауза вече имаше веднъж: през март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп прекрати за около седмица споделянето на разузнавателни данни на Украйна, което беше подновено едва след разговорите в Джида на 11 март.

Украинското министерство на външните работи продължава да се придържа към техническото обяснение. Сибиха обаче даде това обяснение за първия удар, часове преди същото да се повтори при втория, а типът на ракетите от 13 октомври още не е обявен. Следващите изстрелвания ще покажат дали реалната причина е политическа или техническа: ако предупреждение липсва и при ракети от друг тип, обяснението с вида на оръжието отпада.

📸 Снимка: Последиците от попадението на руска балистична ракета в жилищен блок на левия бряг на река Днепър в Киев. (Yan Dobronosov)

четвъртък, 8 октомври 2026 г.

Втора вечер подред Киев губи ток, транспорт и налягане във водопровода

🇷🇺⚡🇺🇦 Части от Киев останаха без ток тази вечер, метрото спря и по трите си линии и тръгна отново напълно след около час, а налягането във водопроводната мрежа спадна в 5 района на десния бряг, след като руска атака с дронове изключи няколко елемента от мрежата, захранваща украинската столица. В 19:26 ч. министерство на енергетиката обяви, че в някои части на града захранването е прекъснато за значителен брой абонати.

„Ударен е един от важните за град Киев енергийни обекти. Енергетиците правят всичко, за да върнат бързо тока. В момента атаката на руските дронове продължава. Задействани са всички служби“, написа 7 минути по-късно министър Денис Шмигал.

Обектът не е назован. Kyiv Independent, чиито репортери обикаляха столицата, отчете към 20:00 ч. спрян ток в повечето квартали, сред които Подол, Печерск, Соломянка и левия бряг. В засегнатите квартали на Киев отново се чуваха генератори: търговски обекти опитваха да продължат да работят. Министерството посочи по-тесен обхват на засегнатите.

Първо спря метрото. В 18:21 ч. градската държавна администрация обяви, че заради ниското напрежение от външни захранващи центрове влаковете и ескалаторите са спрени. В 18:43 ч. тя обяви, че част от наземния транспорт също е спряна, а линията на скоростния трамвай до Борщаговка ще бъде поета от автобус. ДТЕК, най-голямата частна енергийна компания в Украйна, съобщи в 18:50 ч. за аварийно изключване, причинено от атаката, при което графиците за планови прекъсвания не важат. Влаковете тръгнаха поетапно. Към 19:00 ч. по данни на метрополитена, цитирани от кореспондент на телевизия „Еспресо“, се движеха само по синя линия. В 19:25 ч. вече вървяха по трите, на интервали от по 10 минути по червената и зелената линия и на 5 минути по синята.

Kyiv Independent описа задръствания и хора, които спират таксита по улиците, а по спирките се образуваха дълги опашки. Търсенето вдигна цените на превоза няколко пъти: според „РБК-Украйна“ курсът от Майдана до Осокорки на левия бряг в тарифа „Стандарт“ е стигнал 1101 гривни. В 19:37 ч. КМДА обяви нова опасност от дронове. Между 20:00 и 21:45 ч. ВВС проследяваха реактивни апарати към Вишгород, Гостомел, Обухов и Бровари.

Спадът на напрежението стигна и до помпите. В 19:41 ч. градската управа предупреди за ниско налягане в Голосеевски, Печерски, Святошински, Соломянски и Шевченковски район, където има опасност водата да спре напълно в някои сгради, и насочи жителите към бюветите, обществените чешми с артезианска вода. „Киевводоканал“ за известно време престана да приема отпадни води, включително от съседната община Борщаговска. Олександър Медвид, временно изпълняващ длъжността кмет на общината, каза, че режимът се е върнал към обичайното, след като отново е подаден ток на помпените станции в Киев. В 20:48 ч. КМДА уведоми, че енергетиците възстановяват захранването.

За водопровода това е третият срив за денонощие. В 10:10 ч. налягането спадна в 4 района, защото част от водните съоръжения останаха без захранване, като в 12:49 ч. повторно изключване засегна три от тях. Още в 09:39 ч. по команда на националния оператор „Укренерго“, в Киев се въведоха екстрени спирания извън графиците. От 10:00 ч. такива бяха въведени и за Броварски, Бучански, Вишгородски и Борисполски район, преди да бъдат отменени в 17:32 ч. – по-малко от час преди вечерния срив.

Ударът вечерта дойде след ден, изпълнен с непрекъснати атаки. Руски дрон се вряза в 4-етажна търговска сграда в Соломянски район; по данни на полицията, цитирани от ТСН, там са загинали 3 цивилни. В 19:21 ч. кметът Виталий Кличко отчете 4 убити и 19 ранени за денонощието. В болница са настанени 13 души, от тях 2 остават в тежко състояние. За цялата нощ на 7 срещу 8 октомври ВВС регистрираха 142 камикадзе дрона: „Шахед“, 82 от които с турбореактивен двигател, който развива много по-бърза скорост от класическите с витлов, а също „Гербера“ и дронове примамки „Пародия“. Свалени или подавени от средства за електронна война са 126, а попаденията бяха отчетени на 7 места в страната. Президентът Володимир Зеленски обяви, че само за тези дни руските удари по Прилуки, Краматорск, Киев и други градове са убили 78 цивилни и са ранили 215 други.

Сценарият повтаря вечерта на 7 октомври. Тогава проблем със захранването също изключи част от водните помпени станции и десният бряг остана с прекъсвания във водоснабдяването, а електрическият транспорт беше спрян заедно с фуникулера. Около един час по-късно според КМДА енергетиците вече подаваха ток и на помпените станции, а налягането постепенно се връщаше към нормата.

Министерството на енергетиката отбеляза, че публикува информация за последствията от ударите само по официалните си канали, премерено и без излишни подробности. В 18:15 ч. или 6 минути преди влаковете да спрат, то отправи призив към гражданите да не снимат и да не споделят местата на ударите: „В последните седмици Русия значително засили ударите по украинската енергийна инфраструктура. Врагът умишлено се цели в електропроводите и трансформаторите, което прави невъзможно токът да стигне до потребителите“. Дори кратко видео може да покаже къде е ударът, какви са щетите и как върви ремонтът, а тези сведения да послужат за коригиране на следващите атаки и излагане на ремонтните екипи на смъртна опасност.

Кличко описа положението пред AFP с думите „днес въпросът е оцеляването“ и посъветва жителите, които имат приятели или роднини извън Киев, да обмислят временно заминаване, но уточни, че не призовава към евакуация: масовото напускане според него би означавало столицата да бъде изоставена, а точно това иска Русия. Кметът каза, че в последните седмици руската армия все по-често нанася безразборни удари денем, в това число по мостовете над Днепър, а връзката между двата бряга нарече един от ключовите фактори за функционирането на града.

Кличко предупреди, че срив във водоснабдяването може да прерасне в „доста мащабна криза“. „Колкото и добре да се подготвим, ако въздушната отбрана не работи, можем да стигнем до лош сценарий“, заяви той. По данни на здравния департамент на градската управа, от началото на пълномащабната инвазия в Киев са загинали най-малко 534 цивилни, от които 189 са жертвите от началото на 2026 г. Това е повече отколкото за цялата 2025 г.

Сутринта на същия ден разследващият проект „Схеми“ на Радио Свобода публикува документ, получен от източници в украинските сили за отбрана. Това е аналитична справка, озаглавена „Анализ на енергийната генерация и жилищно-комуналното стопанство на Украйна“ и датирана август 2026 г. Авторите не са ясни, метаданните са променени, а журналистите разполагат само с част от страниците. Справката определя 4 приоритетни категории мишени: производство и пренос на електричество, водоснабдяване, канализация и отопление. За Киев тя сочи като слабо място 5 подстанции от т.нар. Киевски пръстен, захранващи различни части на града. Поразяването на 12 ключови подстанции в Киев, Харков и Одеса според авторите ѝ може да спре до 90% от електричеството в тези градове. „Схеми“ свързват документа с материалите, които Шмигал показа по време на среща на координационна група Г7+ за украинската енергетика, проведена в Париж на 17 септември, а преди това темата беше осветлена от The New York Times.

Сривът от 8 октомври съвпада със справката по 3 от 4 категории: Киев загуби ток, а след него налягане във водопроводната мрежа и способност да отвежда отпадните води. Самата градска управа обаче обяснява проблемите с водата със спадналото напрежение, а не от отделни попадения: помпите останаха без ток, а градските системи са зависими от едно и също захранване и отказват заедно. Директорът на Центъра за изследване на енергетиката Олександър Харченко обясни за „Схеми“, че подобни документи се появяват поне от 2023 г. и че този „не е бойна заповед“. Източник от украинската военна индустрия го описва като разчет, с който се аргументира необходимостта от средства за поразяване и производството им. Висши представители на ЕС, с които Радио Свобода разговаря, намират плана за реалистичен, като европейски дипломат предупреди, че Украйна има интерес да подсилва своите аргументи за западна подкрепа.

сряда, 7 октомври 2026 г.

Невзривена балистична ракета падна между жилищни блокове в Киев

🇷🇺🚀🇺🇦 Балистична ракета, изстреляна по Киев през нощта срещу 7 октомври, падна между жилищни блокове в Дарницки район, но не се взриви. Малко преди обяд сапьорите от Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) и техниците на полицията извадиха ракетата и бойната ѝ глава, които откараха на полигон, където предстои да бъдат унищожени. Друга ракета доведе до пожар в гаражна кооперация в района, при което загинаха двама мъже. Нощната атака срещу Киев и още 12 области уби най-малко 15 цивилни в цялата страна.

Операцията по обезвреждане започна сутринта. Полицията на Киев и ДСНС отцепиха терена, призовавайки жителите да го заобикалят и да съобщават на спешните телефони за всеки подозрителен предмет. Видът на ракетата не беше уточнен. В сводката си за изминалата нощ ВВС на Украйна изброяват балистични ракети за комплексите „Искандер-М“ и С-400 и севернокорейски KN-23, изстреляни от Брянска и Воронежка области.

Градската военна администрация описва два етапа на нощната атака в Дарница: първо отломки паднаха на открито, а после ракета удари гаражната кооперация и я подпали. В 6:36 ч. кметът Виталий Кличко съобщи в Telegram, че при гасенето на пожара пожарникарите са спасили двама души и са открили телата на други двама загинали. Пожарът е потушен, но гаражите са разрушени, а Офисът на главния прокурор потвърди, че загиналите са мъже.

Ракети удариха още три други района на столицата. В Оболонски и Шевченковски район ракетите поразиха стопански постройки, в Подолски – складове и офис сграда, чийто таван частично падна. Отломки пробиха покривите на 2 снимачни павилиона на Филмовото студио „Александър Довженко“. Пожарите са потушени и по предварителни данни няма пострадали. Студиото е ударено за втори път, след като през юни руски ракети повредиха там 18 сгради. Централният склад на веригата автосервизи ATL е напълно унищожен по думите на самата компания. Трамваите по 6 линии през Контрактовия площад са спрени или пренасочени, а фуникулерът спря, защото в контактната мрежа няма напрежение. В Обуховски район на Киевска област са поразени 3 сгради за производство и складиране, а пожар горя в център за рехабилитация на птици.

Руското министерство на отбраната твърди, че е поразило две предприятия в Киев. За първото пише, че се казва „Умни боеприпаси“ и се занимава със сглобяване и съхранение на крилати ракети FP-5 „Фламинго“ и оперативно-тактически балистични ракети FP-9. Второто, „Фанплит“, според него произвежда компоненти за „Фламинго“ и за дронове с голям обсег. Това е украинска крилата ракета на компанията Fire Point с обсег до около 3000 км. Нито едно от двете предприятия не се споменава в съобщенията на украинските власти, а независимо потвърждение за ролята им в отбранителната промишленост няма. В съобщенията за Киев украинските власти изброяват гаражи, складове, поразени прозорци на жилищен блок и гробище. „Нямаше никакъв военен смисъл в обстрела на едно от гробищата в столицата“, написа украинското министерство на вътрешните работи.

Президентът Володимир Зеленски съобщи за общо 70 ракети срещу страната, „много балистика“ и дронове „Шахед“. ВВС съобщават за 48 крилати ракети и 130 дрона, но не уточняват брой балистичните ракети. Към 9:00 ч. ПВО е прехванала 5 балистични ракети, 39 крилати и 117 дрона. „Руските балистични ракети остават най-голямото предизвикателство“, написа Зеленски и добави, че ежедневно се търсят начини за сдобиване със зенитни-ракети за комплексите MIM-104 Patriot. Най-тежко е положението в град Прилуки, Черниговска област, където крилата ракета Х-101 разруши два входа на 5-етажен блок, при което загинаха 9 души, сред които 3 деца, а други 50 са ранени. По двама загинали има в Киев, Кременчук и Олександрия.

Според Зеленски енергетиката е „една от ключовите мишени“. Държавният оператор „Укренерго“ отчита нови прекъсвания на тока в Полтавска, Черниговска, Харковска, Виницка и Херсонска област. През целия ден в част от регионите действат графици за ограничаване на мощността за промишлеността и почасови спирания на тока за всички потребители.

Заради удара излетяха и самолети на полската авиация. Малко преди 6:00 ч. местно време Оперативното командване на въоръжените сили на Полша (DORSZ) съобщи в X, че заради ударите на руската авиация с далечен обсег срещу Украйна във въздушното пространство на страната действат самолети, а наземната ПВО и радарите са приведени в готовност. В 6:30 ч. командването съобщи, че действията са приключили, без полското въздушно пространство да е било нарушено. То благодари на шведските ВВС, чиито бойни самолети са участвали.

На 7 октомври Владимир Путин навършва 74 години. Зеленски написа, че за рождения ден руската армия му е „подарила“ унищожения блок в Прилуки. В Дарницки район най-голямата опасност остана и след края на въздушната тревога: ракетата, която не се взриви между блоковете, остана там часове, докато сапьорите я извадят и откарат на полигон.

понеделник, 5 октомври 2026 г.

Киев поставя автоматични картечни турели срещу реактивните дронове

🇺🇦🛡️ В Киев вече са поставени над 12 автоматични бойни модула за картечници с калибър 12,7 мм срещу руските реактивни дронове, а още 8 ще бъдат монтирани в Киевска област, съобщи Ukrinform, позовавайки се на думите на украинския президент Володимир Зеленски от 4 октомври. Във видеото от съвместния брифинг с германския канцлер Фридрих Мерц президентът не дава числа. Според него програмата „Турели“ тепърва започва да се развива пълноценно и ще има „десетки такива турели на различни обекти“.

Реактивните дронове са ударни дронове от типа „Шахед“ с турбореактивен двигател, като „Геран-3“ и „Геран-4“. Те летят по-бързо от витловите и оставят на отбраната по-малко време. Зеленски очаква, според Укринформ, при руските удари да се премине от количество към качество, от обикновените „Шахеди“ към възможно най-широко използване на тези апарати. По думите му само за седмицата реактивните дронове са около 900, към които се прибавят още хиляди обикновени. Сутринта на 4 октомври дрон удари пътното платно на Северния мост в Киев, докато Мерц беше в града, а кметът Виталий Кличко съобщи за двама ранени. На 3 октомври руското външно министерство призова чужденците и дипломатите да напуснат столицата и предупреди за нови масирани удари. Мерц заяви, че въпреки заплахите е дошъл.

Модулите са един от няколкото слоя на по-широката отбранителна система. Зеленски оцени дяла свалени реактивни дронове на около 50–55%, понякога 60%, и го отдаде на авиацията: F-16 помагат много, а 20 мм боеприпаси се справят добре. Обикновените „Шахеди“ се неутрализират в 85-92% от случаите. Дроновете-прехващачи „Барс“, които според него са почти ракети с далечен обсег, постигат успеваемост от около 30% и резултатът се подобрява, а 2000 от тях Украйна ще получи с финансиране от Германия. Резултат от програмата за малки ракети, включваща няколко вида, той очаква през втората половина на октомври.

Германският пакет е за над 1,3 млрд. евро, по данни на Reuters: около 1 млрд. за военна помощ и 350 млн. за ремонт на енергийната мрежа. Украйна и Германия подписаха 15 споразумения и документа за над 8,5 млрд. евро, сред тях и договор за сътрудничество срещу дронове, чрез който Берлин ще използва опита на Украйна, отбеляза Мерц. Reuters свързва визитата с бързото производство на прехващачи срещу реактивни дронове, изпитани от германската Quantum Systems.

Зеленски не назовава нито модела, нито производителя на турелите. Полският автор Thorkill посочва с 99% сигурност Sky Sentinel, автоматична зенитна турела с картечница M2 Browning върху поставка с механично задвижване, която сама засича и следи целта, но не публикува основание за идентификацията. Описанието обаче отговаря и на други украински разработки: Mechatronics предлага мобилна зенитна станция с изкуствен интелект и компютърно зрение, в която се монтира M2, а Dron ZP изпита през януари 2025 г. при Националната гвардия 12,7-мм турела с елементи на невронна мрежа.

Разработчиците на Sky Sentinel твърдят от първото ѝ представяне през май 2025 г., че системата поразява малки и бързи цели. Скоростите, които посочват, са 200, 400 и дори 800 км/ч, според UNITED24 Media. Максималният ѝ обсег е засекретен; 1500 м е ефективният обсег на M2 по въздушни цели, посочва Militarnyi. Частната фирма Carmine Sky ползва Sky Sentinel на кули за частна противовъздушна отбрана и съобщи пред украинската редакция на Deutsche Welle през април, че ефективността е 85%, а операторът, който понякога е на стотици километри, само потвърждава откриването на огън. Публикуваното не обяснява как е изчислен процентът, а говорител на фирмата заяви, че преди репортажа е бил свален реактивен „Шахед“. Частната противовъздушна отбрана действа в единната система за командване на ВВС, съобщи през март тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров. Офицер от 636-и отделен зенитно-картечен батальон описва турелата като напълно автономна от откриването на целта до началото на стрелбата. В системата за обществени поръчки Prozorro като доставчик фигурира киевската фирма „Скай Фортрес“, например в поръчката на Черкаската областна администрация от 3 март за две турели по 7,67 млн. гривни.

Публичният опит със системата е противоречив. Генералният щаб съобщи на 1 август, че при учения Sky Sentinel е показала висока ефективност срещу „Геран-3“ и „Геран-4“, а 636-и батальон в Сумска област получи 5 модула за около 40 млн. гривни, към които към края на август се добавиха още 5, общо 10. Командирът на батальона обясни, че турелата работи най-ефективно срещу реактивните, защото на войник му е трудно да порази цел, летяща с 300 км/ч. Друга картина дават определения на Галицкия районен съд във Лвов от 8 юли. На полигонен тест през февруари 2026 г. Sky Sentinel не е могла да поразява въздушни цели с всички заявени от производителя възможности: сензорите и далекомерите откривали целите със закъснение, стрелбата била неточна, а условната цел не била унищожена. Доставчикът все пак предал два комплекта и получил плащане, а следствието твърди, че фирмата е доставила продукция с лошо качество и е присвоила над 1 млн. гривни. Zaxid.net не цитира позиция на фирмата.

Заявените 800 км/ч надвишават всеки посочен максимум за конкретен реактивен дрон. Главно управление на разузнаването (ГУР) дава за „Геран-3“ скорост от 300-370 км/ч. UNITED24 Media посочва до 500 км/ч за „Геран-4“ и 650 км/ч за ракетата-дрон „Бандерол“. Генералният щаб на ВСУ описва „Геран-3“ и „Геран-4“ като дронове, които могат да надхвърлят 300 км/ч. Затова числото няма значение; решаващо е времето. Обикновеният „Шахед“ прекосява зона с радиус 1500 м за около 30 секунди при скорост около 180 км/ч. Дрон със скорост 450–500 км/ч я прекосява за 11–12 секунди, ако лети право към турелата. „Геран-3“ достига максималната си скорост в крайното пикиране към целта, според ГУР. Прозорецът за стрелба се скъсява около два и половина пъти още преди потвърждение на оператора, ако системата работи в такъв режим. Много вероятно е затова една турела да сваля реактивен дрон при едно преминаване по-рядко, отколкото обикновен „Шахед“, а 85% не могат да се пренесат върху него. На този извод се противопоставят твърдението на разработчиците, че за един град са нужни 10 до 30 турели, които получават данни от радар, и добрите резултати от учения, отчетени от Генералния щаб: няколко модула удължават общото време за стрелба. Процентите, които Зеленски публикува за такива цели, са 50–60% за авиацията със самолети F-16 и 20 мм боеприпаси и около 30% за прехващачите „Барс“. За турелите не е посочен процент, а сметката за времето ги поставя по-скоро в ролята на последен слой около отделни обекти, отколкото на щит над града.

Кой е доставил и кой обслужва киевските модули, не е съобщено. Ролята им като реален слой на отбраната би се потвърдила, ако бъде публикуван броят на реактивните дронове, свалени от модулите над киевски обекти, и бъде назован доставчикът в поръчките. Обратното би показала липсата на такъв брой и в края на октомври, когато Зеленски очаква резултат от малките ракети.

неделя, 4 октомври 2026 г.

Онодера обяви пробна покупка на украински дронове от Япония

🇺🇦🤝🇯🇵 Япония ще купи дронове на украинска компания. Това обяви бившият министър на отбраната Ицунори Онодера, депутат от управляващата Либерално-демократична партия, по време на своето посещение в Киев, започнало на 30 септември, цитиран от Kyodo News Agency на 2 октомври 2026 г. Изделията, броят, купуващото ведомство и срокът на поръчка не се уточняват.

Онодера пристигна в Киев на 30 септември с влак от Полша. Влакът закъсня значително, а пътниците бяха три пъти извеждани от вагоните заради въздушни тревоги. Поканата идва от председателя на Върховната рада Руслан Стефанчук, с когото Онодера се срещна в Полша на 29 септември. Пред Kyodo той каза, че е дошъл да покаже, че Япония е на страната на Украйна. На 30 септември разговаря с външния министър Андрий Сибига, а на 1 октомври със Зеленски, който подчерта, че в такива дни е важно представители на партньорите да видят какво се случва, докато вълни руски дронове „Шахед“ тероризират страната. Kyodo посочва, че междупартийната парламентарна дипломация към Киев се активизира: преди Онодера там бяха председателят на долната камара Ейсуке Мори на 14–15 септември и лидерът на Демократическата партия за народа Юичиро Тамаки на 21 септември.

На 3 октомври Онодера публикува две снимки от завод, който описва като един от многото тайни заводи за дронове в украинската столица. Според него производството е дълбоко под земята, в конструкция, която издържа удар от балистична ракета, и върви денонощно за дронове от всякакви размери и видове. Хиляди млади служители изработват щателно всяка отделна част, пише той, и добавя, че разрешени за заснемане кадри са само тези. Дронът, който държи в ръка, е прехващач, обяснява той: дрон за сваляне на вражески дронове, средство за самозащита срещу руските удари с дронове.

На корпусите на два от дроновете във втората снимка пише P1-SUN, а на единия има и логото с надпис SKYFALL. На стената вляво виси банер с рисунка на ракетообразен дрон и оранжев надпис. P1-SUN JetKiller е прехващач на украинската компания SkyFall срещу дроновете „Геран“ с турбореактивен двигател, и беше показан през юли на авиошоуто във Фарнборо. Нито Онодера, нито краткото японско съобщение на Kyodo за покупката назовават фирмата. Руските издания ТАСС и Ридус обаче пишат, че става дума за SkyFall. Надписите на снимките, планът на Kyodo за посещение на производител на прехващачи и съобщенията на двете руски издания сочат, че заводът и покупката са на една и съща компания: много вероятно е SkyFall. Поръчката може да е и на друг производител, защото по програмата в същите дни е предвидена среща с фирма за електронна война.

Програмата, публикувана от Kyodo на 30 септември, предвиждаше до 1 октомври посещение на украински производител на дронове-прехващачи, на фирма за електронна война и на места, пострадали от руските удари. Агенцията обяснява интереса с това, че Русия използва все по-често нови бързи реактивни дронове, а Украйна развива противодействие срещу тях. Според Зеленски от началото на 1 до 26 септември Русия е използвала над 2730 реактивни „Геран“, от които над 1500 (около 55%) са свалени или потиснати.

P1-SUN е един от украинските прехващачи за реактивни дронове със скорост до 370 км/ч, обсег до 30 км и таван до 9 хил. метра. Полетът трае до 15 минути, а масата на бойната глава е 500 грама. Компанията има планове за капацитет до 50 хил. прехващача месечно след началото на серийното производство през август. Говорител на SkyFall обясни пред американското издание Breaking Defense, че руските реактивни дронове достигат 400 км/ч, но не поддържат тази скорост по цялата траектория, и прехващачът ги настига в по-бавните отсечки. На 30 септември компанията публикува запис на унищожаването на „Геран-5“ с P1-SUN. Характеристиките и записът са по твърдения на производителя.

Какво точно купува Япония, не е известно. SkyFall произвежда не само прехващача P1-SUN, но и тежкия бомбардировъчен дрон Vampire и малките FPV дронове Shrike с управление през камера. Още през март Kyodo съобщи, че правителството проучва възможността за въвеждане на украински ударни дронове в силите за самоотбрана. Интересът към украинската въздушна отбрана не е само японски: през март Зеленски заяви, че 11 държави са поискали от Украйна сътрудничество във въздушната отбрана.

Министерство на отбраната на Япония вече върви по вътрешен път към този клас оръжие. На 25 август Terra Drone обяви, че е получила от Агенцията за придобиване, технологии и логистика (ATLA) към ведомството поръчка за дронове-прехващачи. Договорът е за серийно производство, а доставката за Морските сили за самоотбрана (JMSDF) е предвидена още за септември, пише японският всекидневник Nikkei. Агенцията е поставила условие производството да е в Япония, а четири компании са участвали в изпитания от юли. Това условие изключва готови украински дронове от поръчката, но Nikkei отбелязва, че Terra Drone е използвала украинския опит. Пробната покупка в Киев е обявена около пет седмици по-късно.

Покупката е по-лесният ход за Япония, защото върви в обратна посока на ограничението, спиращо износа за Украйна. На 21 април кабинетът на Санае Такаичи ревизира правилата за износ на оръжие, известни като принципи за трансфер на отбранително оборудване и технологии: отмени принципната забрана за износ на смъртоносно въоръжение, но запази забраната за страни във въоръжен конфликт. Износът остава възможен само към държавите с междуправителствено споразумение: по данни от юли те наброяват 17 и Украйна не е сред тях, а документът с нея се намира в заключителна фаза от февруари, без публикуван подпис. Тези правила уреждат какво Япония изпраща навън, а пробната покупка внася технология в Япония, затова не попада в обхвата им. Японският принос във военната област засега е небоен: вноската от 14,7 млн. долара на 30 май в механизма PURL, чрез който съюзниците плащат американско оръжие за Украйна, е само за радари и лични предпазни средства. Така Токио може да вземе от Киев онова, което още не може да му даде. Самият Онодера припомни, че в Япония има законови ограничения и ограничения на ниво държавна политика, и заяви, че при Такаичи правителството ще започне вътрешни обсъждания за следващите стъпки, използвайки визитата като подтик. Обсъжданията засягат доставки и продажби на оръжие за Украйна, включително прехващачи за Patriot, по данни на RBC-Ukraine.

петък, 2 октомври 2026 г.

Зеленски: Путин е вдигнал през септември ограниченията за въздушните удари

🇷🇺🚀🇺🇦 Руският президент Владимир Путин е наредил на висшето военно командване да се откаже от ограниченията, които дотогава са определяли въздушните удари по Украйна. Това заяви президентът Володимир Зеленски, позовайки се на сведения от разузнаването, получени от прихванати разговори на официални лица от Кремъл. „Той каза, че вече няма правила“, заяви Зеленски, цитиран от Financial Times. Той разказа това на кореспондента на изданието Кристофър Милър в укритието на киевското училище № 12, ударено от руски дрон същата сутрин.

Според Зеленски заповедта е дадена, когато руската армия е започнала рязко да ескалира ударите по Киев и други големи градове, а сред поразените цели все по-често попадат училища, болници, комуникационни възли и центрове за данни. Преди това, отбеляза той, руските въздушни удари бяха концентрирани основно в енергетиката и военните съоръжения, а Украйна отговаряше с удари срещу съответните цели в Руската федерация. По думите му руските дронове вече удрят цивилни не само в прифронтовите Херсон и Суми. Последната вълна е засегнала енергетиката, комуникациите и търговската инфраструктура на територията на цяла Украйна, а преди разсъмване на 30 септември ракети и дронове удариха голяма ТЕЦ в околностите на Киев, оставяйки няколко квартала без ток и вода.

Именно училището в Соломенски район е примерът, който посочи самият Зеленски. Въздушната тревога е обявена в 8:48 ч. и около 10 минути по-късно дронът поразява директно сградата, разрушавайки фасадата и стълбището, което предизвиква пожар на третия етаж. Вътре има 104 деца и 60 души персонал, но след сигнала учебните часове минават към бомбоубежището, благодарение на което няма пострадали. Бойната глава не избухна, съобщи кметът Виталий Кличко, а по данни на Kyiv Post тя е открита в поразената сграда. Дронът е реактивен, пише FT, а журналистите на изданието разглеждат отломките: по тях има маркировка на руски производители и надписи на руски език.

Около 11:30 ч. два дрона се разбиват близо до опорните стълбове на Южния мост, една от главните връзки между левия и десния бряг на река Днепър, докато по него минава влак на метрото. Взривната вълна вкарва прах през вентилацията във вагона. Пътниците и машинистът остават невредими, за три часа движението е спряно, а предварителният оглед не установява критични поражения по конструкцията. Преди 1 октомври мостовете на Киев не бяха удряни, отбелязва BBC.

Кремъл отрича. Говорителят Дмитрий Песков заяви пред FT, че руската армия не нанася удари по училища и болници. Москва повтаря това от началото на пълномащабната си инвазия, докато ударите ѝ повреждат и рушат хиляди жилищни сгради, училища и болници из цяла Украйна. Срещу уверението стоят отломките с надписите в училище № 12 и видеозаписите на удари по цивилни обекти, които FT е проверило.

Основното средство на тази вълна са дроновете с реактивен двигател, които развиват значително по-бързи скорости от класическите версии на „Шахед“ с бутален двигател. До 29 септември руската армия изстреля 3177 такива дрона срещу 2850 за целия август, съобщи говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат. През юни те бяха 350, а през юли около 1500, така че за три месеца месечният им брой е скочил девет пъти. За 29 дни през септември това прави средно около 110 на денонощие, а Зеленски описа денонощие с около 500 дрона, от които близо половината са били реактивни. По думите му по-високата скорост затруднява прехващането и Украйна изпитва няколко модела бързи дронове прехващачи. Игнат настоява и за повече ракети за ПВО.

Зеленски свързва вдигнатите ограничения с Донбас: Русия не успя да превземе областта със сила и сега търси същата цел с масирани удари, сплашване на мирното население и натиск хората да се изселят от големите градове. FT поставя ескалацията заедно с засилващата се украинска кампания на удари срещу рафинерии, пристанища и складове дълбоко в Русия. Тя наруши части от рафинерийната промишленост на страната и пренесе последиците от войната в градове и области, които доскоро изглеждаха изключително далечни от фронта; на 25 септември Пермската рафинерия прекрати работа след атака с дронове, съобщи Reuters. Според украинското военно разузнаване, отбеляза Зеленски, отговорът на Москва е бил да махне ограниченията пред собствената си въздушна кампания.

Путин открито заяви това, макар и по начин, с който опита да прикрие неспособността на руската отбрана да защити стратегически обекти на хиляди километри дълбочина. На заседанието на клуба „Валдай“ на 1 октомври той изчисли загубите, причинени от ударите срещу рафинерии на около 1% от БВП: „Получиха огледален отговор“. По думите му, руската армия е започнала да атакува обекти, ключови за украинската икономика, и като резултат тя на практика вече няма металургия. Предложението ударите по украинските кораби в Черно море да спрат срещу прекратяване на ударите по рафинерии Путин отхвърли: „Съгласете се, че това изглежда просто нелепо“. Обяснението, което той предложи на публиката, включва икономика, но не споменава нищо за ежедневните удари по училища, болници и жилищни райони.

На 2 октомври The New York Times публикува втори документ, изнесен от украинска страна. Денис Шмигал, вицепремиер и министър на енергетиката, го показа на европейските съюзници на срещата в Париж около две седмици по-рано, описвайки го като план на Кремъл за унищожаване на украинската енергийна мрежа. Документът е на руски и датира от август; вестникът разполага с копие от него, чиято автентичност не може да потвърди независимо. Планът предвижда до 1000 ракети, дронове и авиобомби в три етапа. Първо идват подстанциите по западната граница, по които се внася ток от Европа, после ВЕЦ, ТЕЦ и накрая трите АЕЦ, които още работят, изключени с ракетни удари по откритите разпределителни уредби, които ги свързват с мрежата. Четвъртата АЕЦ е Запорожката, която падна под руска окупация още в първия ден на инвазията и не произвежда ток за териториите под контрола на Киев. Целта е да се извадят от строя близо 15 гигавата мощности, колкото Украйна имаше в края на лятото, а подаването на ток в Киев, Харков и Одеса да спадне с 90%, отоплението с до 90%. Отделно са набелязани помпените станции и пречиствателните съоръжения на водоснабдяването.

Подредени хронологично, тези сведения образуват последователност. В края на август The Economist писа, че след няколко седмици на размишления относно хода на войната през лятото Путин е избрал да поеме по пътя на ескалацията, включително с масирана кампания на удари по украинската енергетика. Показаният от Шмигал план е датиран от същия месец, а заповедта, спомената от Зеленски, е дадена през септември, докато училището и мостът бяха поразени на 1 октомври. И двата документа обаче идват от украински официални лица в момент, когато искат от партньорите си допълнителни средства за ПВО: достъпът им до прихванатото е реален, но и интересът им е ясен. По-сигурната опора е онова, което се вижда с просто око: 104 деца в укритие под ударен етаж, влак на метрото върху мост под удар посред бял ден, 3177 реактивни дрона за 29 дни.

Не всяко попадение е избрана цел. На 30 септември в Оболонски район реактивен дрон закачи покрива на 9-етажен блок и падна до детска площадка, без да избухне. Южният мост обаче не прилича на отклонение от курса: военни блогъри в Русия открито пишат, че целта е да се прекъсне движението и с повторни удари в една точка да се натрупват щети по конструкцията, посочва Институтът за изследване на войната (ISW) в оценката си от 1 октомври. В описанието на енергийния план от август, публикувано от NYT, няма мостове, нито училища. Затова е много вероятно разширяването на целите през септември да е съзнателен избор отвъд енергийната кампания, а не страничен ефект от по-масираните вълни.

четвъртък, 1 октомври 2026 г.

Руски удар по стълб на електропровод в Киев на 30 септември

🇷🇺⚡🇺🇦 Руската армия удари стълб на електрически далекопровод в Киев вчера в рамките на масиран удар срещу енергийната мрежа на столицата и областта. Видео, публикувано онлайн, показва удар по решетъчен стълб, от който се издига плътен облак дим, а горната му траверса е изкривена.

По данни на Kyiv Independent въздушната тревога в Киев вчера е продължила 20 часа и 44 минути. Според ВВС на Украйна нощната вълна е включвала 188 ударни дрона, 86 от които реактивни, и противокорабни и балистични ракети. Реактивните дронове са по-бързи и трудни за прехващане от дроновете от серията „Шахед“ с бутален двигател, припомня AFP. При нощната вълна ПВО е свалила или неутрализирала със средства за електронна война 5 ракети и 155 дрона. През деня, между 06:30 и 18:30 ч., врагът е изстрелял 285 дрона, от тях 174 реактивни. По предварителни данни 254 са свалени или неутрализирани, от тях 146 реактивни.

Украинският премиер Сергий Корецки определи атаката като първата толкова масирана и комбинирана от края на предишния отоплителен сезон. Президентът Володимир Зеленски заяви, че основната ѝ цел е била енергетиката на Киев и региона. По думите му при атаката са загинали 7 цивилни, сред които дете, а 24 са ранени.

„Въоръжените сили на Руската федерация нанесоха масиран удар с високоточно оръжие с наземно базиране и ударни безпилотни летателни апарати с голям обсег. Поразени бяха комуникационен център в Киев, обекти от енергийната мрежа на Украйна в Киевска област, осигуряващи военно производство, както и инфраструктура на пристанище Измаил“, гласи изявлението на Министерството на отбраната на Руската федерация, в което не се споменава нищо за далекопроводи и стълбове. В следващо съобщение, цитирано от „Ведомости“, министерството изброява сред целите ВЕЦ, Трипилската ТЕЦ, подстанция и акумулаторен парк в Киевска област.

Стълбовете поддържат проводниците на електропровода. Когато се изведат от строя, линията се изключва, а нейният товар бива прехвърлен към останалите линии, доколкото те могат да го поемат. Когато не могат, операторът прекъсва услугата на потребители. Вчера сутринта водещата украинска енергийна компания ДТЕК обяви, че мрежата в Киев е повредена и снабдяването на 8000 домакинства е засегнато. По-късно токът е възстановен. Вечерта по нареждане на Укренерго, държавния оператор на мрежата, ДТЕК въведе аварийни спирания на тока в столицата, при които обявените графици не се прилагат. Министерството на енергетиката ги свърза с многобройните удари по енергийната мрежа на Киев, Киевска, Черниговска и Житомирска област. По данни на ABC News това са първите аварийни спирания от пролетта насам. Няма официално потвърждение, че заснетото на видео попадение в електропровод е причина за спиранията, отбелязва „Нов формат“.

Късно снощи съветникът на украинския президент по отбранителни технологии Сергий Бескрестнов писа: „Днес противникът за първи път използва в реактивен дрон специална бойна глава с кумулативно-режещо специално натоварване (КРСН). Тази бойна глава е създадена специално за унищожение на високоволтови и железни мостови конструкции.“ Кумулативният заряд насочва енергията от взрива в тясна струя, режеща метал. КРСН се състои от основен заряд от 40 кг и 4 поразяващи модула. „Мисля, че противникът планира да атакува важни високоволтови електропроводи“, добави той.

Зеленски заяви, че всяка ракета прехващач спасява животи и че колкото повече наближава зимата, толкова по-нужна е тази защита. Корецки отбеляза, че от лятото насам почти няма ден без атака срещу украинската енергийна мрежа. Укренерго обяви почасови спирания на тока в някои области за четвъртък, 1 октомври. Те засягат всички категории потребители от 08:00 до 11:00 и от 16:00 до 21:00 ч. За промишлеността и бизнеса ограниченията на мощността важат от 08:00 до 21:00 ч.

сряда, 30 септември 2026 г.

Двама загинали и четирима ранени в Киев при нощна руска атака

🇷🇺🚀🇺🇦 Трима души загинаха, сред които едно дете, а осем са ранени при руската атака с балистични ракети и реактивни дронове срещу Киев през изминалата нощ. Пожари избухнаха в четири района на столицата: частни имоти и жилищни къщи горяха в Святошински и Подолски, в Оболонски се запали магазин, а складов обект – в Голосиевски. Данните са на градската военна администрация, която към 7:30 ч. местно време съобщи за втората жертва, жена.

Столичният кмет Виталий Кличко уточни, че една от ранените, жена, е била настанена в болница. Според Държавната служба по извънредни ситуации (ДСНС) в Святошински район е изгоряла една частна къща, докато други 10 са получили различни поражения, докато в Подолски огънят е засегнал двуетажна къща. В Голосиевски район спасителните екипи са гасили баня, фургон и бетонобъркачка, в Соломенски – тревни площи на открито. Сводката на ДСНС започва от вечерта на 29 септември и включва попадение в стопански обект в Подолски район, където са горели покривът и строителни материали на шестия етаж, както и пожар в складова сграда.

В 2:44 ч. Командването на ВВС на Украйна предупреди за заплаха от балистични ракети. Няколко минути по-късно то засече първите такива в небето над Сумска, Полтавска и Черниговска области, а малко след това съобщи: „Всички балистични ракети към Киев“. Преди и след ракетния удар над столицата прелитаха реактивни ударни дронове, т.е. варианти на руските дронове „Геран“ с турбореактивен двигател. Те летят със значително по-висока скорост от обикновените витлови модели, които се произвеждат по образеца на иранския „Шахед-136“, и затова се свалят по-трудно. ВВС ги засякоха над Дарница, Жуляни, Святошин, Печерск, Оболон и Нивки, а около 7:00 ч. сутринта нови два дрона приближаваха покрай Вишгород към Оболон. Нито военните, нито градската администрация посочиха кое оръжие е поразило кой обект. Към 7:30 ч. Въздушните сили още не бяха публикували сводката си за броя на ракетите и дроновете.

Същата нощ бяха нападнати атакувани и населени места в цялата Киевска област. Във Вишгород, северно от Киев, спасителите извадиха изпод развалините на разрушена частна къща трима души: мъж с осколъчни рани по главата, жена с травма на крака и дете в остра стресова реакция. Под развалините откриха тялото на друго дете, родено през 2012 г. Спасителите се опитаха да го спасят, но е починало от раните си, става ясно от съобщение на Тимур Ткаченко, ръководител на областната администрация. В Бучански район бяха поразени три частни къщи, 11 леки автомобила и 2 склада. Щети по инфраструктурни съоръжения има още в Бучански, Вишгородски и Обуховски район.

Нощната атака продължава ежедневните удари по Киев. На 27 септември дронове поразиха жилищни и индустриални сгради в няколко района и раниха 9 души. На 28 септември реактивен дрон порази сградата на президиума на Националната академия на науките на Украйна в центъра на столицата, при което двама души загинаха, а Кличко отчете 26 ранени в столицата за денонощието. В нощта срещу 29 септември Русия удари Украйна с 2 балистични ракети от комплекса „Искандер-М“, 1 противокорабна ракета „Циркон“ и 152 дрона, 82 от които реактивни. По данни на ВВС всички ракети бяха свалени. Вчера през деня нападенията продължиха. По думите на президента Володимир Зеленски до 18:00 ч. срещу страната са изстреляни 29 реактивни дрона, от които 18 са свалени.

Същия следобед руската тактическа авиация хвърли 4 управляеми авиобомби върху центъра на град Суми. Загинаха 70-годишна жена и 74-годишен мъж, а ранените цивилни са 9 души, сред които са 3 деца. Една от бомбите удари училище, докато в него се намираха деца. Сградата е тежко разрушена, но няма пострадали сред децата и учителите, тъй като всички са били в скривалището при самото попадение. По данни на Олег Григоров, началник на Сумската областна военна администрация, от началото на годината руската армия е нанесла над 150 удара само в пределите на град Суми.

Украинските власти и международни организации определят руските нападения като военни престъпления и настояват, че те извършени целенасочено. Системните атаки срещу инфраструктура, която подсигурява нормалния живот на мирното население и чиято цел е да го лиши от ток, вода, отопление, медицинска помощ и комуникации, властите в Киев определят като признак на намерение за геноцид.

Още през 2024 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на четирима военни от руското командване заради ударите по украинската енергетика от октомври 2022 г. до март 2023 г. Това са Сергей Кобилаш и Виктор Соколов, командвали стратегическата авиация и Черноморския флот, тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов. Четиримата са обвинени във военни престъпления – насочване на удари по граждански обекти и престъпление срещу човечеството под формата на нечовешки действия.

Политическото ръководство в Кремъл отрича неговите въоръжени сили да извършват целенасочени удари по гражданска инфраструктура в Украйна. В седмичната си сводка от 25 септември руското министерство на отбраната описа ударите по страната като насочени срещу военни заводи, металургични и енергийни предприятия, логистични и телекомуникационни центрове, военни летища и складове за оръжиеь.

Вечерта на 29 септември Зеленски проведе разговор с ръководителите на министерството на отбраната и генералния щаб, които планират военното производство. След него той обяви, че са били избрани първите образци на система за противодействие на реактивните дронове: „Определихме първите прототипи, които вече могат да станат ефективно оръжие.“ По думите му за производството на системата има ясни срокове, финансиране и обеми. Няколко часа по-късно реактивните дронове отново в небето над Киев, а към 7:00 ч. сутринта ВВС продължаваха да засичат нови.

понеделник, 28 септември 2026 г.

Руски реактивен дрон подпали сградата на Академията на науките в Киев

🇷🇺💥🇺🇦 Руската армия нанесе директен удар с реактивен камикадзе дрон по сградата на президиума на Националната академия на науките на Украйна (НАН) на улица „Володимирска“ 54 в центъра на Киев днес и предизвика пожар по време на обедната почивка, когато вътре се намираха служители. Кадри от мястото на удара показват хора, висящи на первазите и излизащи през прозорците, докато огънят поглъща етажите зад тях. Към вечерта Държавната служба по извънредни ситуации (ДСНС) потвърди една загинала жена и шестима ранени, а НАН все още няма връзка с ръководителя на отдела, в чийто кабинет е попаднал дронът.

По данни на говорител на ДСНС, цитиран от „РБК-Украйна“, ударът е бил нанесен в 13:30 ч. В резултат на това вторият и третият етаж на сградата са били напълно сринати. Спасителите са свалили със стълби от горящ прозорец двама души, блокирани в кабинет срещу поразената стая. Командването на украинските ВВС съобщи за попадения на реактивни дронове в НАН и медицински център „Добробут“, без да назове конкретния модел. Реактивните версии на руските дронове „Геран“ имат турбореактивен двигател, който им позволява значително по-бърз полет от буталните модели, копиращи иранския образец „Шахед-136“, затова се свалят по-трудно.

Мария Призиглей, ръководител на пресслужбата на НАН, описа разрушенията пред Deutsche Welle така: „Просто физически няма сграда, няма кабинети – два етажа откъм двора.“ По нейните думи в постройката работят над 100 души, но част от тях не са били на работните си места заради почивката. В президиума, ръководния орган на академията, са кабинетите на ръководството и на научно-организационните звена, а лаборатории, архиви и научни резултати там няма. Почти всички от около 160-те институции в системата на НАН са пострадали по някакъв начин, откакто започна пълномащабната война. В нощта срещу 2 юли 2026 г. пожар след руска атака унищожи част от лабораториите на Института по биохимия „Паладин“, с който президиумът дели общ двор.

Загиналата е Наталия Букало, асистентка на академик Володимир Горбулин, първи вицепрезидент на НАН. По думите на Горбулин пред обществената медия „Суспилне“ през почивката тя е излязла в двора. Самият той се е намирал в кабинета си, етаж под стаята, в която е попаднал дронът, и е получил леки наранявания от стъклата: „Беше обедна почивка. Седях спокойно до стената между двата прозореца. После беше трудно да се ориентирам, тъй като прозорците излетяха заедно със стъклата и апаратурата, която беше на бюрото ми.“ Оставя съпруг и дъщеря, студентка във втори курс, разказа нейна колежка пред вестник „Украинска правда“.

Горбулин е на 87 години. Започва кариерата си като ракетен инженер в конструкторско бюро „Южное“ в Днипро. В края на 90-те е първи секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, след което в продължение на дълги години е президентски съветник и директор на Националния институт за стратегически изследвания.

Най-тревожна остава съдбата на ръководителя на отдела, който според Призиглей се е намирал в кабинета, където е попаднал дронът: „Досега няма никаква информация, няма връзка с човека, който работеше там.“ Още една служителка се намира в болница с тежки рани. Бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна и настоящ посланик в Обединеното кралство Валерий Залужни написа във Facebook: „Още от началото на службата ми като главнокомандващ Националната академия на науките стана моето второ работно място. Познавах всяко ъгълче на тази сграда, в която работеше цветът на нашата научна общност и интелигенция. [...] Днес точно това място беше ударено и загинаха близки до мен хора.“

Сградата на ул. „Володимирска“ 54, недалеч от германското посолство, е паметник на архитектурата и историята, построен през 1850-те години като девически пансион на графиня Левашова. На 14 ноември 1918 г. хетман Павло Скоропадски подписва закона за основаването на Украинската академия на науките, от февруари 1919 г. постройката е нейна собственост, а неин първи президент става геохимикът Владимир Вернадски. Настоящият президент Анатолий Загородний, застанал пред горящата сграда, заяви пред The Guardian: „Нямаме връзка с военните. Това е атака срещу науката. Това е тероризъм.“

Ударът е част от денонощен обстрел по Киев. Между 06:30 и 18:30 ч. ВВС отчетоха 124 вражески дрона от различни видове в небето над Украйна, насочени главно срещу Киевска област. 86 от всички са посочени като реактивни, 49 от които са били свалени или неутрализирани. Делът е близо до 55%, отбелязани като среден дял за месеца от президента Володимир Зеленски. Малко по-късно руски реактивен дрон се вряза в медицински център „Добробут“ на ул. „Антонович“ в столицата, където по данни на медицинската мрежа са били ранени 7 души, 6 от които са служители. По данни на кмета Виталий Кличко от полунощ насам в Киев са ранени най-малко 19 души, включително 3 деца.

Зеленски обеща отговор: „Русия трябва да понесе отговорност за всичко това и да усети реални последици.“ Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в X: „Днес науката стана мишена за Русия.“

Това не е първият обстрел, който понася сградата на „Володимирска“ 54. В началото на 1918 г. бомбардировката на Киев от болшевишките войски на Михаил Муравьов изби прозорците ѝ и повреди стените и покрива, но през лятото на същата година в нея получиха стаи първите професори на бъдещата академия, сред тях историкът Дмитро Багалий и ориенталистът Агатангел Кримски. Сто и осем години по-късно спасителите разчистват срутените ѝ етажи, а за ръководителя на отдела от поразения ъглов кабинет академията все още няма вест.

Анализ: руски дрон засне от въздуха удара по бизнес център „Инком“ в Киев

🇷🇺✈️🇺🇦 Руски дрон с камера засне от въздуха как друг дрон поразява киевския бизнес център „Инком“ (Compass FM) следобед на 25 септември. Два дни по-късно видеото беше споделено прокремълски канали, сред които блогърът Борис Рожин и военният кореспондент Юрий Котенок, с обозначенията на 50-а отделна бригада „Варяг“. Кадрите показват не просто приближаването на ударния дрон към целта, а самата експлозия след попадението – индикация, че поне при тази операция Русия е успяла да получи изображение от небето над Киев и след удара.

Ударът около 14:43 ч. е второто попадение за деня по седеметажната офисна сграда в квартал Шулявка, Соломенски район; при сутрешната атака е засегнат покривът. При следобедния удар загиват четирима души – двама на улицата до сградата, един вътре и един в автомобил на паркинга. Най-малко десет души са ранени.

Сред загиналите е 29-годишната журналистка Мария Ивженко, която повече от пет години работи за NV и пише за отбранителни технологии, IT и телекомуникации, преди да премине в корпоративния сектор. За целия ден кметът Виталий Кличко съобщава за седем загинали и 59 пострадали при руските удари по Киев.

В сградата се помещава дата-център на Datagroup – един от големите телекомуникационни оператори в Украйна. Компанията съобщава, че съоръжението е повредено, служителите ѝ не са пострадали, данните на клиентите са запазени, а услугите продължават да се предоставят от резервни площадки.

Руското Министерство на отбраната обявява удара още същия ден и твърди, че дата-центърът осигурявал „обработката и предаването на разузнавателни данни“ за украинските въоръжени сили. Ведомството не публикува доказателства в подкрепа на твърдението.

Украинските власти представят атаките в по-широк контекст. Президентът Володимир Зеленски посочва сред засегнатите американски и други компании, дата-центрове и интернет доставчици и заявява, че за Русия „целият обикновен живот“ е мишена. Министърът на външните работи Андрий Сибиха свързва ударите по центрове за данни и телекомуникационна инфраструктура с опит да бъде нарушена включително системата за оповестяване при въздушна опасност.

През същата седмица руски атаки засягат и други елементи на телекомуникационната инфраструктура в столицата. На 23 септември са повредени обекти на доставчиците UTELS и „Павутина“, а около 100 000 домакинства в Киев и Киевска област временно имат проблеми с интернет, по данни на Министерството на дигиталната трансформация.

На 27 септември руски дрон поврежда и централния офис на „Киевстар“ в Шевченковски район. През същия период руски военни канали публикуват подборки от удари срещу телекомуникационни и сървърни обекти в Киев, представяни като част от действията на бригада „Варяг“.

„Варяг“ и далекобойните дронове

Руски източници представят 50-а бригада „Варяг“ като едно от първите големи съединения на Войските за безпилотни системи. Сред използваните от нея платформи са разузнавателните дронове „Орлан-10“ и Supercam, по-тежки Forpost и „Орион“, както и далекобойни ударни дронове от семейството „Геран“.

Бригадата е създадена върху основата на „ГРОМ Каскад“ – звено, което през 2025 г. започва да използва „Геран“ при далекобойни удари. Defense Express пише, цитирайки открити източници, че командването на „Варяг“ е подчинено непосредствено на Генералния щаб, като структурата вече е сравнявана с Центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“.

Същественото е съчетаването на различни функции в едно формирование: разузнаване, комуникационно осигуряване и ударни средства. Това позволява отделните дронове да бъдат използвани не просто като автономни боеприпаси, летящи към предварително зададени координати, а като части от една свързана система.

Какво показва видеото

Самият публикуван клип е около три секунди. Камерата гледа косо отвисоко към голям офисен комплекс до широка улица с интензивно движение. По средата на записа по фасадата избухва огнено кълбо, след което камерата продължава да снима издигащия се дим. Местоположението и характерът на удара съвпадат със следобедното попадение по „Инком“, а не със сутрешния удар по покрива.

Украинските власти определят ударното средство като дрон. Сергей Бескрестнов, известен като „Флеш“ и съветник на украинския президент по отбранителни технологии, разпозна дрона като реактивен „Геран-5“.

Според технически анализ, публикуван през януари на Главното управление на разузнаването на Украйна „Геран-5“ е реактивен далекобоен дрон с конструктивно сходство с иранския Karrar и крейсерска скорост приблизително 450–600 км/ч. Сред откритото оборудване са MESH комуникационен модем, компютърен модул и 3G/LTE модеми.

Вторият дрон

Първоначално от самия клип не можеше да бъде установено какво точно е заснело попадението и дали изображението е било предавано в реално време. Записът се появява публично едва два дни след атаката – монтиран, с обозначенията на „Варяг“.

На 28 септември Бескрестнов публикува техническа реконструкция на операцията. Според него „Геран-5“ е нанесъл удара срещу сградата, докато втори реактивен дрон е преминал край района на височина около 3 км. Този втори дрон едновременно е действал като MESH ретранслатор за атакуващия дрон и е снимал района на целта, като според Бескрестнов е предавал изображението на живо по време на операцията.

След това вторият дрон е продължил полета си към собствена цел. Това значи, че снимащият апарат не е бил специализиран разузнавателен дрон, оставен да кръжи в небето над Киев, а второ далекобойно ударно средство, използвано едновременно като комуникационен ретранслатор и платформа за наблюдение.

Твърдението е експертна реконструкция на украинския специалист, а не независимо потвърдено описание на руската операция. То обаче съответства на известните технически възможности на по-новите версии на „Геран“, в които украинското разузнаване вече е откривало MESH и клетъчни комуникационни компоненти.

Проблемът с връзката

Дълго време именно комуникационният канал ограничава възможността руските сили да получават видео от далечния украински тил. Класическите разузнавателни дронове като „Орлан“, Supercam и ZALA предават обикновено изображението по директна радиовръзка. Това ги превръща в ефективни над фронтовата линия и близкия тил, но усложнява значително употребата им стотици километри навътре в украинска територия.

Киев е на близо 300 км от най-близките участъци, от които руските войски биха могли да изградят наземна пряка връзка. Простото поставяне на камера върху дрон не решава този проблем – изображението трябва и да достигне до оператор.

Един от начините е MESH мрежа, при която отделни апарати ретранслират сигнала един към друг. Друг е използването на украинските мобилни мрежи чрез 3G/LTE модеми. Технически анализи на украинското разузнаване показват, че руските инженери експериментират и с двата подхода.

Бескрестнов по-рано е допускал и трети вариант при други операции: наземен MESH ретранслатор с интернет връзка, временно активиран близо до целта. След удара по „Инком“ той обаче изрично описва различна схема – ретранслаторът според него е бил вторият дрон във въздуха.

Това би позволило атакуващият апарат да поддържа връзка далеч отвъд нормалния радиохоризонт, докато вторият дрон едновременно предава видеокартина от района.

От ударен дрон към свързана система

Руски дронове с камери вече са показвали собственото си приближаване към цели в Киев. При подобен тип запис обаче камерата изчезва заедно с атакуващия дрон в момента на попадението. Кадрите от „Инком“ са различни, тъй като кадрите продължават след експлозията да наблюдават резултата от удара. Именно тази разлика е важна.

Наблюдението на резултата позволява да бъде оценено дали попадението е постигнало търсения ефект. При достатъчно бърз обмен на информация командването би могло да реши дали е необходим повторен удар. Самият факт, че една цел е поразена два пъти, не доказва такъв цикъл. Два дрона могат да бъдат изпратени предварително към едни и същи координати и да ударят последователно, без никакво междинно решение.

Разликата е във времето на решението. При предварително зададената двойка и двата удара са планирани още преди излитането. При работещо наблюдение на резултата решението за следващо попадение може теоретично да бъде взето след първия удар.

Няма публични данни, които да показват, че второто попадение по „Инком“ е било поръчано именно след визуална оценка на първото.

Следващата стъпка би била по-опасна. Край фронта подобен цикъл е стандартна част от бойните действия. Разузнавателни дронове откриват цели, предават координати, наблюдават удара и проверяват резултата.

Ако подобна възможност бъде пренесена устойчиво над Киев, потенциалните цели вече няма да бъдат само неподвижни сгради с предварително известни координати.

Мобилните огневи групи, радарите и пусковите установки на ПВО се издават именно когато започнат да действат. Наблюдение от въздуха би могло теоретично да помогне за локализирането им и за насочването на последващ удар.

Това е логиката зад потискане и унищожаване на ПВО – SEAD и DEAD: откриване, идентифициране, удар, оценка на резултата и при необходимост повторна атака. Руските примамки вече могат да дават данни за маршрутите и районите, в които украинската ПВО реагира. Картината добавя друго измерение: възможност да се види какво конкретно се намира в дадения район.

Но между демонстрацията над „Инком“ и постоянна способност за лов на украинска ПВО над Киев остава голяма технологична и оперативна дистанция.

„Инком“ е неподвижна сграда с известни координати. Проследяването на мобилна пускова установка или огнева група изисква продължително наблюдение, достатъчно широко поле на търсене, надеждна връзка и възможност ударното средство бързо да бъде пренасочено към новооткрита цел. Нищо в споделения кадър от няколко секунди видео не сочи, че Русия вече разполага с такава устойчива способност над украинската столица.

Какво всъщност е доказано

Наличните данни позволяват по-тесен, но важен извод. Русия вече е демонстрирала способност поне при отделни операции да получава видеокартина от въздуха над Киев. Според техническата реконструкция на Бескрестнов при удара по „Инком“ това е постигнато с втори далекобоен реактивен дрон, който паралелно е служил като въздушен MESH ретранслатор и платформа за наблюдение.

Това не е доказателство за постоянно руско въздушно разузнаване над Киев и не показва, че Москва може системно да издирва и проследява подвижни цели в столицата. Показва обаче нещо по-конкретно: отделни руски далекобойни дронове вече могат да се използват като елементи на свързана система, в която един дрон нанася удара, а друг подпомага връзката и наблюдава резултата.

Следващият важен индикатор ще е дали подобни записи ще започнат да се появяват регулярно – особено при атаки срещу мобилни цели, радари, огневи позиции или зенитно-ракетни комплекси. Именно това би показало преминаване от единично демонстрирана възможност към устойчив разузнавателно-ударен цикъл над далечния украински тил.

Засега кадрите от „Инком“ доказват по-малко, но достатъчно значимо: руски оператори вече са успели да видят от въздуха не само как дрон се приближава към цел в Киев, а и какво се случва след попадението.