Показват се публикациите с етикет Киев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Киев. Показване на всички публикации

събота, 18 юли 2026 г.

Русия удари Киев с около 40 балистични ракети – най-мащабният балистичен обстрел над столицата

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия нанесе най-мащабния удар с балистични ракети срещу Киев за цялата пълномащабна война тази нощ, изстрелвайки около 40 балистични ракети по украинската столица за 53 минути. Над града проехтя серия от мощни експлозии, докато вълните ракети следваха една след друга и жителите бяха призовани да останат в укритията.

Военновъздушните сили на Украйна подадоха първото предупреждение в 1:21 ч. през нощта: балистични ракети, изстреляни от Брянска област, се движеха през Черниговска област към столицата. Само няколко минути по-късно тътенът на първите попадения се разнесе из града. Обстрелът не спря след първия залп, а вместо това върху столицата се изсипаха последователни вълни, а въздушната тревога продължи около два часа след първите експлозии.

По предварителни данни, публикувани от Командването на ВВС и мониторинг канали, руската армия е използвала близо 40 ракети срещу Киев и областта – обем, който наблюдатели описват като най-големия обстрел с балистични ракети срещу столицата от началото на войната. Това включва поне 43 балистични ракети 9К720 „Искандер-М“ и управляеми ракети от зенитно-ракетните комплекси С-400, използвани в режим земя-земя, както и хиперзвукови ракети 3М22 „Циркон“. Именно съставът на обстрела му придава тежест, тъй като балистичните и хиперзвуковите ракети са именно вида оръжие, срещу който въздушната отбрана на Украйна е сериозно затруднена: за разлика от бавните камикадзе дронове, свалени в тежките атаки почти всяка нощ, свръхзвуковите бойни глави имат секунди за прехват и изискват най-дефицитната украинска система – комплексите MIM-104 Patriot.

Кметът Виталий Кличко съобщи за пожари и разрушения в редица райони на града. В Соломянски район ракета е ударила многоетажен жилищен блок, а на друго място пламнал супермаркет. В Шевченкивския район падащи отломки от ракети са подпалили жилищна сграда и нежилищна постройка. На място били изпратени медицински екипи. В Днипровски район са опожарени автомобили и търговско-развлекателен център, докато отломки запалили пожар в общежитие. В Деснянски район се издигал дим край търговски център и горят леки автомобили, докато трети удар е засегнал нежилищна сграда. В Святошински район е пламнал частен имот.

Част от тавана на столичната метростанция „Лукянивска“ се срути след попадение на ракета, става ясно от кадри, показващи как парчета от конструкцията се изсипват върху пода, докато мазилката поддава от ударите наблизо. Станциите на киевското метро играят ролята на укрития при активна въздушна тревога, което значи, че в нощи като тази под земята се крият десетки хиляди души; какви са пораженията и дали има пострадали на самата станция, остава неясно.

Сведенията за жертвите все още е непълна. Кличко потвърди поне седем ранени, настанени в болница; Властите уточниха, че данните за пострадали и разрушения тепърва ще бъдат уточнявани. Спасителни и медицински екипи работеха на няколко места в столицата, а пълната оценка на щетите предстоеше.

Ударът идва във втората половина на един от най-тежките месеци за украинската столица от началото на войната. През нощта на 1 срещу 2 юли руската армия извърши най-тежкия до онзи момент въздушен удар срещу украинската столица – 74 ракети и близо 500 дрона, включително рекордните 28 балистични, при която загинаха над 30 души. Последваха нови удари на 6 и 8 юли, при последния от които една жена беше убита, а двама души – ранени, при поражения по складове и нежилищни сгради. Тази нощ е продължение на същата ескалационна крива, но различен профил: не смесен рояк от дронове и ракети, а концентриран балистичен залп, стоварен върху града за по-малко от час.

Тази разлика не е незначителен детайл. През последните месеци Украйна прехвана успешно огромен дял от бавните дронове, но делът на свалените балистични ракети продължава да бъде несравнимо по-нисък, а изчерпването на запасите от ракети за Patriot стеснява още повече шансовете за защита. Именно затова Киев настоява пред своите съюзници за ускорена доставка на системи на зенитни ракети; всяка нощ като тази срещу 19 юли превръща този дефицит в жертви и изпепелени жилищни блокове.

Към момента огнеборци, спасителни и медицински екипи продължават да работят на терен, а официални числа за пострадали тепърва щяха да бъдат уточнени. Frontline Monitor ще продължи да следи ситуацията за своята аудитория.

четвъртък, 16 юли 2026 г.

Протести в десетки украински градове срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров.

🇺🇦 Хиляди хора се събраха на площада пред театър „Иван Франко“ в центъра на Киев и много други градове в цяла Украйна на протест срещу освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров, съобщава кореспондент на Kyiv Post.

Демонстрантите изпълниха площада пред театъра в украинската столица с искане президента Зеленски да отмени решението си и да остави Федоров на поста.

Мястото има силно символично значение. Театър „Иван Франко“ се намира само на няколко крачки от сградата на Президентската администрация и именно там миналия юли се проведоха масови протести, след като Върховната рада гласува зелена светлина за ограничаване на независимостта на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализирана антикорупционна прокуратура (САП). Тези демонстрации се превърнаха в най-мащабната демонстрация на недоволство срещу правителството на страната от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. След като протестната вълна се разпростани из цялата страна, Зеленски промени своето решение няколко дни по-късно и възстанови независимостта на двете институции.

Настоящият протест беше организиран спонтанно в социалните мрежи късно снощи. Кореспондентът на Financial Times в Киев Кристофър Милър написа в X, че организаторите на протестите от миналата година в защита на НАБУ са отправили призив за нова демонстрация преди очакваното гласуване в парламента за новия състав на украинското правителство.

„Организаторите на мащабните протести през миналия юли срещу опитите на Зеленски да подкопае независимостта на Националното антикорупционно бюро призовават украинците да се съберат на същия площад в 9:01 ч. в четвъртък“, написа Милър в публикация на X и допълни, че „голяма част от украинското общество е дълбоко недоволна“ от решението за отстраняването на Федоров от министерския пост, тъй като „президентът не е дал ясно обяснение за това“.

Протестиращите изпълниха площад „Франко“ с плакати, които определят уволнението като политически мотивирано и вредно за продължаващите реформи. Сред лозунгите се открояваха „Промяна или гибел“ и „Ефективността е противопоказна“.

Много от участниците описаха Федоров като един от най-ефективните министри в кабинета и изразиха опасения, че отстраняването му може да спре реформите в сферата на отбраната и да върне остарели постсъветски модели на управление.

Хора продължаваха да прииждат през цялата сутрин, а самите организатори очакват демонстрацията да продължи до вечерта. Полицията съобщи, че към момента не са регистрирани инциденти или заплахи за обществения ред.

Освобождаването на Федоров е част от широка рокада в кабинета, в рамките на която премиерът Юлия Свириденко също напуска поста, като се очаква министърът на вътрешните работи Игор Клименко да го наследи като министър на отбраната. Промените породиха тревога сред представители на опозицията и политически експерти. В интервю за Reuters депутатът от партия „Глас“ Инна Совсун посочи, че е „силно обезпокоена“ от перспективата за нов период на нестабилност в Министерството на отбраната.

„Преди това Денис Шмигал беше министър само половин година. Той даде обещания, започна да ги изпълнява и след това беше освободен. Ако същото се случи с Михайло Федоров, това изобщо няма да бъде смешно“, каза Совсун.

Володимир Фесенко, директор на Центъра за политически изследвания „Пента“, алармира, че решението за отстраняване на Федоров от министерския пост може да наруши ключови военни реформи в критичен етап от войната, като повтори опасенията, изразени от представители на опозицията.

Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс определи оставката на Федоров като неочаквана и подчерта, че сключените споразумения между ЕС и Украйна за финансиране на производство на оръжия и дронове трябва да останат в сила. В интервю за Европейска правда Кубилюс заяви, че е бил изненадан от информацията, че Федоров може да напусне поста си.

„Да, това беше голяма изненада“, каза той, след което сподели, че по време на свое пътуване от Варшава до Хелм е получил съобщение за очакваното назначаване на Юлия Свириденко за премиер на Украйна.

„Понякога промените в правителството са необходими. Чухме и от нашите партньори в Киев, че новият министър-председател е много подходящ за тази длъжност“, заяви той.

В същото време обаче Кубилюс призна, че най-голямото му притеснение е кой ще поеме ръководството на отбранителния сектор на страната и какво ще се случи с поста на министъра на отбраната.

„Работихме много тясно с Михайло Федоров както преди, но особено след като зае поста на министър на отбраната. През този период постигнахме много заедно, включително почти ежедневните удари по цели в Москва, Санкт Петербург, Омск, Крим и други места“, каза той.

Коментирайки отстраняването му, Кубилюс отбеляза, че подобно решение неизбежно ще породи въпроси в Европейския съюз защо се заменя толкова ключов държавен ръководител. Федоров беше назначен като министър на отбраната през януари, като преди това заемаше позициите на вицепремиер и министър на цифровата трансформация. По-рано този месец той беше изправен пред призиви за оставка след спорен случай, свързан с мобилизацията в Лвов, предизвикал критики от няколко депутати, включително Роман Каптиелов.

понеделник, 6 юли 2026 г.

19 балистични ракети поразиха безнаказано Киев: 12 жертви при втори масиран удар за дни

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия удари Киев с масиран комбиниран залп от ракети и дронове през изминалата нощ, убивайки най-малко 19 души и сривайки цели входове от няколко жилищни сгради, съобщиха украински официални лица. ПВО свали почти всички крилати ракети и повечето дронове, но така и не успя да спре нито една балистична или противокорабна ракета и именно те се стовариха върху жилищни райони. Столицата обяви ден на траур, докато спасителите продължаваха да разчистват отломките на ударените високоетажни сгради.

По данни на Военновъздушните сили на Украйна радарните части засекли 68 ракети и 351 ударни дрона в хода на нощта. Залпът е включвал 23 балистични ракети „Искандер-М“ и зенитни ракети С-400, пуснати в балистичен режим, 6 противокорабни „Циркон“ и „Оникс“, 33 крилати ракети Х-101 и 6 крилати „Калибър“. Основното направление на удара е било към украинската столица. Към 08:30 ч. защитниците свалили или потиснали 363 цели, сред които 6 от 6 „Калибър“, 31 от 33 Х-101 и 326 безпилотни апарата. Въпреки това всички „Искандер“ и „Циркон“ са поразили целите си. ВВС отчетоха 29 балистични попадения и 18 удара с дрон на 34 места, а падащи отломки – на още 16.

Именно тук започва да си проличава цената на един дефицит. Само четири дни преди това украинското министерство на отбраната се обърна към близо 40 партньорски държави с молба спешно да освободят прехващачи Patriot – засега единственият надежден отговор срещу руската балистика. През изминалата нощ този отговор липсваше, а балистичните ракети минаха безпрепятствено.

Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи, че ударът е отнел живота на най-малко 11 души в града; един от ранените издъхна в болницата на сутринта. Ранени са най-малко 46 души, от които 27 са били настанени в болница, включително 3 деца. Прокуратурата образува поредното разследване за военно престъпление заради жертвите. 4 столични района понесли щети, като най-тежко пострадал Подилски, където 9-етажна сграда изгубила апартаментите от петия до деветия етаж; спасителите извели 17 души от блока и свалили още 28 по пожарникарска стълба.

Руските оръжия поразиха жилищни сгради и в Дарницки район. Пожар избухна в 25-етажен блок, където експлозия унищожи апартаменти между втория и петия етаж; по-ранни данни на местната управа обявиха 2-ма загинали и 22 спасени в 25-етажна сграда, ударена от отломки на нивото на четвъртия етаж. Падащи отломки подпалиха жилища на 23-ия, 24-ия и 25-ия етаж на 30-етажен комплекс, а наблизо пламнал и гаражен кооператив, докладваха спасителните служби. В Оболонски район изгоря склад, а спешни екипи бяха изпратени още в Голосеевски.

За разлика от предишни нападения, 26-годишната Олга Павленко сподели, че този път е взела решение да прекара нощта в убежище. „Почти пет години си оставах в апартамента по време на ракетните атаки“, разказа пред Kyiv Independent мениджърът на литературни програми в Украинския институт. „Но атаките стават все по-силни и по-мащабни.“

Министърът на отбраната Михайло Федоров заяви, че руските сили все по-често разчитат на балистични ракети за удари по жилищни райони, опитвайки се да се възползва от недостига на прехващачи за Patriot в Украйна. Той подчерта, че балистичните ракети са изстрелвани „в мащаби, невиждани досега“, и заяви, че прехващачите за американския комплекс, произвеждани по целия свят за месец са по-малко на брой от руските балистични ракети, изстреляни за същия период.

В отговор на атаката президентът Володимир Зеленски заяви, че ПВО е постигнала „добри резултати“ в прехващането на дронове и крилати ракети, но остава безсилна пред заплахата от балистичните ракети поради недостига на прехващачи. Той призова САЩ и Европа да си тръгнат от утрешната среща на върха на НАТО в турската столица Анкара със „силни решения“ за укрепване на украинската ПВО, заявявайки, че ракетите Patriot, които стоят в складовете на съюзниците, „само насърчават Русия да продължава да унищожава жилищни сгради“.

Атаката засегна и Киевска област. Началникът на областната военна администрация Микола Калашник докладва към 07:30 ч. за 1 загинал в Бучански район и 15 ранени в цялата област, 11 от тях са настанени в болница, сред които 9-месечно момиче. Ударите повредиха частни имоти, предприятия и други цивилни обекти в Бучански, Вишгородски и Броварски район. Най-опасно се развила обстановката във Вишневе, където вторични детонации продължиха с часове и убиха шестима души, качеството на въздуха се влоши, а полицията отцепи мястото. Областната военна администрация говореше сдържано за заплаха от повторна детонация на невзривени боеприпаси или ракетни отломки, без да назове ударения обект; версия за неизбухнали касетъчни бойни глави тръгна от социалните мрежи, но не намери потвърждение. Продължителните вторични детонации сочат към поразено производствен или складов обект за муниции. Руски военни канали и OSINT експерти твърдят, че е ударен цех на машиностроителен завод „Визар“ – отбранително предприятие, което произвежда ракетни компоненти. Украйна по правило не коментира удари по своята военна промишленост. Едва след като детонациите стихнаха, спасителите успяха да продължат работа на място.

Ударът разстрои и движението на жп влаковете. Националният превозвач „Укрзализниця“ съобщи, че Държавната служба за извънредни ситуации е ограничила движението по някои участъци в Киевска област от мерки за безопасност. 5 влака за дълги разстояния минали по резервни обходни маршрути със запазени основни спирки, но с очаквани закъснения; крайградското съобщение в посока Фастив също пострадало, затова между Боярка и Киев тръгнаха совалкови автобуси.

В рамките на нощта руските сили атакуваха с дронове и Одеса на юг. Началникът на областната военна администрация Олег Кипер съобщи, че при удара е ранен 23-годишен мъж, получил медицинска помощ. Дроновете повредили многоетажни жилищни сгради, паркинг с гаражи и еднофамилна къща, изгоряла в резултат на пожара. Според данни на градската военна администрация в Киевски район на Одеса са пострадали 5 частни къщи и общежитие; екипите възстановиха трамвайни релси и градски транспорт продължил да се движи.

Кличко обяви утре, 7 юли, за Ден на траур в Киев. Знамената на всички общински учреждения ще бъдат спуснати наполовина, а развлекателните прояви ще бъдат забранени. Спасителните операции в Подилски и Дарницки район продължават и не се изключва под руините да има още хора.

Това е вторият масиран ракетен обстрел на украинската столица за броени дни – предходният, миналата седмица, отне живота на около 30 души и се превърна в най-смъртоносният за Киев тази година. Дойде в навечерието на срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която предстои утре. Министерство на отбраната на Руската федерация определи удара като „масиран“ с прецизни оръжия от въздух, суша и море и заяви, че е поразило военни, енергийни и индустриални цели в Киев и други региони – твърдение, което стои редом с документирани попадения по жилищни блокове, горящи апартаменти и новото дело на прокуратурата за военно престъпление.

„Ракетите Patriot трябва да бъдат в Украйна, а не в складове“, повтори Зеленски, който от седмици настоява съюзниците да ускорят доставките им.

Разбивката от нощта очертава и границите на украинската отбрана, и посоката на следващата опасност. Срещу крилатите ракети и дроновете отбраната работи ефективно и отново свали почти всичко. Срещу балистични и противокорабни ракети не свали нищо, защото просто няма с какво. Докато ракетите Patriot остават в чужди складове, всяка следваща вълна ще намира същия отворен коридор в небето над Киев, а с него и нощи като тази.

Украйна почете Иван Мазепа с бюст в Киев и планира паметник на мястото на съборения Ленин.

🇺🇦 Украйна откри бюст на казашкия лидер от XVII-XVIII век Иван Мазепа и загатна за много по-голямо признание, което предстои, съобщи „РБК-Украйна“. Президентът Володимир Зеленски предложи на централен булевард в Киев, точно на мястото, където някога се издигаше съветска статуя, да бъде издигнат голям паметник на хетмана. Той описа двете стъпки като възстановяване на историческа справедливост спрямо личност, осъждана от Русия в продължение на три века.

Докато Русия води война срещу Украйна, която представя като защита на споделената история, Украйна планомерно премахва символите на имперската и съветската власт от своите улици и си връща фигурите, които Кремъл векове наред се опитваше да заличи.

Бюстът беше поставен на територията на Киевско-Печерската лавра – пещерния манастир, който Мазепа щедро финансира по време на своето управление. По време на откриването Зеленски заяви, че Украйна поправя още една историческа несправедливост.

„Днес поправяме още една историческа несправедливост. Оттук нататък бюстът на великия украинец и покровител на Лаврата Иван Мазепа правомерно ще стои тук, в Киевско-Печерската лавра“, каза той.

Той нарече Мазепа изключителен държавник, меценат и лидер на казашката държава, като отбеляза, че манастирът е процъфтявал под грижите му. Мазепа служи е лидер на Казашкото хетманство от 1687 до 1709 г. – едно дълго и стабилно управление, възродило казашката държава – превръщайки се в един от големите меценати на украинската култура през тази епоха.

Зеленски изтъкна, че значимостта на Мазепа заслужава нещо повече от бюст. Той посочи едно символично място, а именно точката на бул. „Тарас Шевченко“, където през декември 2013 г. по време на Революцията на достойнството статуята на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин беше съборена от постамента си.

„Вярвам, че идеалното място за това съществува. То съществува от декември 2013 г. на бул. „Шевченко“. Сигурен съм, че там, където падна Ленин, Мазепа ще застане твърдо“, категоричен е той.

Активисти събориха паметника на Ленин на Бесарабския площад същия месец и оттогава постаментът стои празен, а бъдещето на мястото е тема на дълги дискусии. Падането му в Киев отприщи вълна, която само за няколко години прочисти статуите на Ленин в цялата страна в рамките на кампанията за декомунизация и деколонизация.

Защо Русия мрази Мазепа?

Мазепа е смятан за един от ранните защитници на украинската държавност. Десетилетия преди неговото управление хетман Богдан Хмелницки сключва Переяславското споразумение с Москва през 1654 г. Според преобладаващата съвременна украинска историография то представлява военно-политически съюз срещу Полско-литовската държава, при който Хетманството запазва широка автономия. Москва обаче постепенно започва да го тълкува като основание за върховна власт над украинските земи и го използва, за да разшири влиянието си.

През следващите десетилетия Москва постепенно ограничава автономията на Хетманството, разполага свои гарнизони в украински градове и засилва намесата си във вътрешните му дела. Именно тази политика постепенно тласка Мазепа към открит разрив с руския цар.

През по-голямата част от своето управление Мазепа остава лоялен съюзник на Москва. Отношенията му с Петър I обаче се влошават остро заради последователното ограничаване на автономията на Хетманството и нарастващите изисквания към казаците по време на Великата северна война. През 1708 г., след като Петър I отказва да предостави достатъчна военна защита на украинските земи срещу настъплението на шведската армия, Мазепа преминава на страната на шведския крал Карл XII. След поражението на шведско-казашките сили в битката при Полтава през 1709 г. Мазепа се оттегля в Османската империя, където умира по-късно през същата година. Следващите десетилетия са белязни от окончателното ликвидиране на автономните институции на Хетманството от Руската империя.

Москва обявява Мазепа за предател, а Руската православна църква му налага анатема през 1708 г., която и днес не е официално отменена от Московската патриаршия, но вселенската патриаршия в Константинопол приема, че няма канонична сила, тъй като е наложена по политически, а не църковни причини. Усилията за демонизиране на Мазепа продължават и през съветската епоха. След разпадането на СССР и връщането на независимостта на Украйна през 1991 г. той е реабилитиран като една от ключовите фигури в историята на страната, а портретът му е поставен върху банкнотата от 10 гривни.

четвъртък, 2 юли 2026 г.

Балансът на нощта над Киев: 20 загинали, 570 изстреляни ракети и дрона

🇷🇺🚀🇺🇦 Броят на загиналите при масираната руска атака срещу Киев през изминалата нощ нарасна до 21, а ранените наближиха 100, от които 70 са настанени в болница, сред пострадалите има две деца. ВВС на Украйна публикуваха пълна картина на нападението.

Руската армия изстреля 570 ударни средства – 74 ракети и 496 дрона, от които 524 са били прехванати или подавени. Отбраната беше преодоляна от 25 балистични ракети и 12 дрона, поразили 33 места, а отломки от сваляни цели са паднали на още 18. Спасителните операции продължаваха през целия ден на 15 адреса в столицата и властите предупреждаваха, че балансът ще продължи да расте.

Кривата на жертвите се изкачваше с всеки час на разчистването: сутрешните 13 загинали по данните на кмета Виталий Кличко нараснаха през деня до 17, а след това до 20. Външният министър Андрий Сибига предупреди, че посочената бройка може не е окончателна, и отправи призив към партньорите на Украйна за „не само думи на осъждане, а конкретни действия за спиране на руския терор“.

Официалната разбивка на ВВС, обявена в 9:00 ч. сутринта, показва състава на ударния пакет: 4 хиперзвукови противокорабни ракети „Циркон“, 24 балистични ракети „Искандер-М“, 34 крилати ракети Х-101, 8 крилати ракети „Калибър“ и четири управляеми авиационни ракети Х-59/69, придружени от 496 дрона – ударни „Шахед“ и примамки „Гербера“, „Италмас“, „Бандерол“ и „Пародия“, чиято задача е да пренасищат и заслепяват отбраната. Изстрелванията са извършени от района на Брянск, Курск, Орел, Милерово и Приморско-Ахтарск, както и от окупираните Донецк и Крим. Като отличителна черта на нападението военните посочиха „едновременното използване на различни типове средства за въздушно нападение, изстреляни от множество посоки, включително голям брой балистични ракети и реактивни дронове“ – с Киев като главна цел. Тревогата в столицата продължи около единадесет часа, от осем вечерта до сутринта.

Числата очертават и слабото място на отбраната. От 74-те ракети са прихванати 48 – почти изцяло крилатите, които летят с дозвукова скорост и могат да бъдат сваляни от редица системи. Поразилите града 25 ракети са балистични, срещу които работят единствено американските батареи Patriot, чиито ракетни прехващачи са в хроничен недостиг. Четирите „Циркон“, летящи с около 8 пъти скоростта на звука, оставят броени секунди за реакция на разчетите – Русия системно ги пренасочва от морски към сухопътни цели от юни насам именно заради това.

Най-тежко пострада Дарницки район, където директно попадение срути 6 етажа от 9-етажен жилищен блок. „Извадихме 17 души, 7 от тях – изпод развалините. За съжаление, един човек загина“, съобщи министърът на вътрешните работи Игор Клименко, по чиито данни поражения в столицата са понесли над 20 жилищни блока. В Деснянски район спасители продължаваха да вадят затрупани от друга поразена 9-етажна сграда. Освен че порази Cityhotel Residence и покрива на 7-етажна сграда, атаката в Шевченковски район засегна и пункт на спешна помощ: сред ранените са медици, а един парамедик се намира в много тежко състояние. Огнената стихия в Печерски район обхвана 200 кв. метра между първи и втори етаж на 9-етажен блок; 16-етажен блок горя в Голосеевски район, склад – в Оболонски, две частни къщи бяха поразени в Святошински, а пламъците в Соломенски стигнаха жилищни и административни сгради.

Ударната вълна прехвърли и границите на града. В Киевска област щети бяха регистрирани в 5 района: в Буча горяха складове и частни домове и бяха ранени трима мъже, в Бровари са повредени 6 къщи, общежитие и автомобили, докато в Обухов, Фастов и Вишгород – частни домове и коли.

Президентът Володимир Зеленски, който предупреди за предстоящия удар още на предишния ден от Дъблин и прекъсна своята визита в Ирландия, описа нападението като „преднамерена терористична тактика“: Русия е трупала дронове и ракети във времето, разчитайки удара така, че мащабът му да е значителен и „да създаде възможно най-големи трудности за нашата ПВО. Трябва да натиснем Москва, за да усетят там последствията от своя терор“, заяви той и призова светът „да не мълчи пред този терор и да застане до Украйна“.

Москва предложи огледално различна версия. Министерството на отбраната на Руската федерация обяви, че неговите сили са нанесли „масиран удар с високоточно далекобойно оръжие и дронове“ срещу промишлени предприятия на военната индустрия, енергетиката в Киев и областта и военна летищна инфраструктура, като посочи, че той е бил „в отговор на украинските атаки срещу цивилна инфраструктура в Русия“. Твърдението остава без независимо потвърждение и стои срещу документираната от украинските власти картина: над 20 жилищни сгради, хотел, подстанция на спешната помощ и 20 загинали цивилни.

Ударът дойде след две седмици, в които Русия обещаваше възмездие за атаките с украински дронове срещу Москва през юни и кризата с горивата, която те отприщиха – ситуация, широко отразена от Frontline Monitor в рамките на сутрешния му материал по темата. Към момента на публикуване спасителите продължават да работят под развалините в Дарницки и Деснянски район, а военната администрация на Киев не изключва нови комбинирани атаки през идните дни.

сряда, 1 юли 2026 г.

Балистика, „Циркон“ и стотици дронове над Киев – най-малко десет убити

🇷🇺🚀🇺🇦 Най-малко 10 души загинаха, а 56 бяха ранени, когато руската армия стовари вълни от дронове и десетки крилати и балистични ракети върху Киев и още няколко украински града през изминалата нощ, броени часове след като президентът Володимир Зеленски предупреди публично, че Русия подготвя нов масиран удар. През цялата сутрин сведения публикуваха началникът на градска военна администрация Тимур Ткаченко и кметът Виталий Кличко – първите съобщения говореха за 2-ма загинали, до зазоряване броят им стигна 10 – а спасителните екипи продължават да разчистват разрушенията.

Към 5 ч. сутринта градските власти бяха записали поражения в поне 28 точки на столицата, а почти всички бяха жилищни сгради и гражданска инфраструктура. „Врагът отново цели жилищни райони и убива цивилни. Имаме много сериозни разрушения и значителен брой пострадали, включително деца“, заяви Ткаченко. Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) докладва пожари и мащабни разрушения в повечето райони на Киев, докато по данни на Euronews освен десетките ракети в атаката срещу страната са били изстреляни над 600 дрона.

Градът се подготвяше за случилото се отрано. По-рано в сряда, на съвместна пресконференция с ирландския премиер Михол Мартин в Дъблин, Зеленски заяви: „Веднъж или два пъти седмично има мащабни въздушни удари. Днес има тревожни новини за подготовка за поредния такъв масиран руски удар. Имаме съответните разузнавателни данни.“ Президентът прекъсна визитата си в Ирландия и се прибра, а предупреждението му завари страната под обстрел от целия ден: в Харков планираща авиобомба уби 15-годишно момче и рани 32 души. Веригата бензиностанции WOG обяви, че от 1 юли нейните обекти в Киев и областта няма да работят в интервала между 21:00 и 7:00 ч. заради заплахата от нощни атаки – ограничение, включващо Черниговска, Сумска, Харковска, Запорожка, Днепропетровска и Херсонска област, както и част от обектите в Полтавска.

Първите експлозии отекнаха около 21:40 ч. с прехващането на дронове от ПВО в околностите на столицата. ВВС предупредиха, че няколко групи от руски дронове приближават Киев, Николаев, Конотоп и Херсон. Около един час по-късно докладваха нови вълни към столицата. Дроновете атакуват града „от всички посоки“, предупреди Ткаченко и допусна, че натискът може да продължи с дни – включително с нова комбинирана атака.

Киевчани се спуснаха в метрото – най-дълбокото убежище на града – и мнозина останаха под земята до светло. В квартал Подол журналисти на Kyiv Independent завариха убежище, което описаха като значително по-пълно от предишните атаки: семейства с деца и домашни любимци проследяваха новините в реално време под звука на експлозиите от дронове над главите им, докато в същото време очакваха балистичните ракети.

Сред тях беше 25-годишната Анна Чулинда – в убежище за пръв път от началото на пълномащабната инвазия. Родом от Черниговска област, чието ежедневие е белязано от постоянни руски удари, тя обикновено изчаква атаките у дома, в коридора. „Не че чета новините и си мисля: боже, нещо ще се случи – всеки път, когато съм в Киев“, каза тя пред изданието. „Аз съм от хората, които смятат, че то може да се случи всяка минута. Живеем в състояние на война от 4 години и атака може да има всеки ден. Не бих казала, че съм готова, но продължаваш да живееш и знаеш, че може да се случи във всеки момент.“

Втората фаза започна след полунощ. В 0:45 ч. Ткаченко обяви заплаха от балистични ракети срещу Киев; около половин час по-късно тревога вдигнаха и ВВС. Канали за мониторинг на въздушната обстановка съобщиха за излитане на до 10 руски стратегически бомбардировача. Малко преди 2:00 ч. журналистите на място отчетоха серия от изключително силни експлозии – „невероятно силни“, по описанието им, доловими дори в дълбоките подземни убежища – докато военните предупредиха, че ракети летят към столицата и други градове. Заедно с балистиката по Киев удариха и хиперзвукови противокорабни ракети „Циркон“, които системно са пренасочвани към украинската столица от юни. Те летят със скорост до Мах 8 и оставят секунди за реакция на ПВО; оценки от началото на годината изчисляват, че Москва е изстреляла около 40 такива ракети, 6 от тях – в атаката на 15 юни, която повреди Киево-Печерската лавра.

Утрото разкри мащабите на безраборните удари. В Шевченковски район горя хотел Cityhotel Residence в самия център и покрив на 7-етажна жилищна сграда; огнената стихия обхвана и други жилищни блокове. В Дарницки район ударът срути 6 етажа от 9-етажен блок и частично разруши къщи и други жилищни сгради. В Деснянски район 9-етажна сграда беше поразена така, че под развалините останаха хора; Кличко съобщи за срутвания и за спасители, които са на място, за да проведат операция по изваждане на затрупаните.

Пожари горяха из цялата столица: 16-етажна жилищна сграда пламна в Голосеевски район, докато 200 кв. метра между първия и втория етаж на 9-етажен блок в Печерски район също изгоряха. В Оболонски район е опожарен склад, две къщи бяха повредени в Святошински, докато в Соломенски горя около жилищни и административни сгради. Сред най-тежко ударените се оказаха централните райони, където музеи и университети стоят редом с жилищни квартали – същите квартали, които поеха ударите от 24 май и 15 юни.

Украйна очакваше този удар от няколко дни насам. Путин обеща възмездие за успешните атаки, които за първи път пренесоха войната с пълна сила върху руската столица: на 18 юни украински дронове подпалиха рафинерия Капотня, която осигурява 34-40% от пазара на горива в Московска област – най-мащабната атака срещу Москва от началото на войната. Заводът беше изведен от строя, а заедно с останалите удари по рафинерии това остави неработеща около една трета от общия руски капацитет за преработка на нефт. В над половината руски региони бензинът на практика мина на дажби и на 29 юни Путин публично призна, че страната „преминава през труден период“. Междувременно все по-резултатната украинска операция по руската логистика в Крим допълнително подкопава претенциите на Кремъл за военен успех.

При това положение отговорът на Кремъл се пренесе там, където руските сили все още държат инициативата – въздушния терор срещу цивилното население. Киев изпитва недостиг на ракети-прехващачи за Patriot и Русия пренастройва състава на масираните си удари: повече балистични ракети, повече „Циркон“, по-разрушителни цели. Последните вълни поразяват не само жилищни квартали и граждански обекти, но и историческото ядро на украинската столица – комбинираният въздушен удар на 24 май нанесе поражения по Национален художествен музей, Киевската опера, Украинския дом, стадион „Валерий Лобановски“ и музея „Чернобил“, а в рамките на 15 юни стигна и до Лаврата.

Зеленски от седмици обвинява Путин, че се опитва да замести липсващите успехи на бойното поле с кампания на балистични удари срещу градовете на Украйна, и изминалата нощ даде на обвинението нагледен материал: по описанието на самите градски власти пораженията са минали почти изцяло през жилищни адреси, хотел и опашки от семейства пред входовете на метрото. Колкото по-осезаема става войната у дома за руската власт – илюстрирана нагледно с купоните за бензин и експлозиите в московската рафинерия – толкова по-показните изглеждат нощите в небето над Киев: единствената арена, където Кремъл все още може да покаже сила.

Ткаченко заяви, че комбинираните атаки може да продължат в идните дни, а бензиностанциите около столицата ще продължат да затварят нощем. Киев посрещна утрото с 10 невинни жертви, разрушения и материални щети на 28 адреса и въпрос, който в петата година на пълномащабната военна агресия вече не звучи като „дали“, а като „кога“ – кога ще дойде следващата такава нощ?

петък, 19 юни 2026 г.

Кадрите от „Антонов": възходът и падението на 31-ва десантно-щурмова бригада

🇷🇺 Архивни кадри, показват отблизо редиците на 31-ва гвардейска отделна десантно-щурмова бригада на Въздушно-десантните войски (ВДВ) на Руската федерация, с маскировъчни облекла, готови за бой, на бетонната площадка на летище „Антонов" до киевското предградие Хостомел в сутрешните часове на 24 февруари 2022 г.

По онова време това беше предмостието, на което Кремъл бе заложил цялата си концепция за светкавично обезглавяване на украинската държавност. 19 месеца по-късно същата бригада беше разформирована – не разпусната заради позора, а погълната от една далеч по-голяма структура, която на хартия изглежда като повишение, а по същество е признание, че идеята за лекия въздушен десант срещу модерна държава се е провалила.

Ретроспекцията на онова, което се разигра на „Антонов" в онзи февруарски ден, обяснява защо. Хостомел не беше незначителен обект. Летището, оперативна база на конструкторско бюро „Антонов" и дом на най-тежкия товарен самолет в света, Ан-225 „Мрия", разполагаше с писта, достатъчно дълга и здрава, за да приема тежки самолети за стратегически транспорт Ил-76. Руският замисъл бе класически coup de main: въздушен десант с хеликоптери овладява пистата, след което въздушен мост стоварва хиляди бойци и тежка бронирана техника на 30 км от сърцето на украинската столица, прескачайки изцяло сухопътния фронт. Според реконструкция, изготвена от изданието War on the Rocks, около 34 вертолета излетели от беларуското летище „Болшой Боков" на около 170 км на север от там, носят 200–300 десантчици, предимно от 31-ва бригада и 45-ти отделен гвардейски отряд за специално назначение на ВДВ.

Срещу тях се изправят едва около 200 души от 4-та бригада за бързо реагиране на Националната гвардия на Украйна, които по описанието на същия източник са предимно тилов състав с леко стрелково оръжие, стари преносими зенитно-ракетни комплекси „Игла" и поне една 23-мм буксируема установка ЗУ-23-2. Точно тази несъразмерност прави последвалото изумително. Руските въздушно-космически сили потискат украинската ПВО по течението на река Днепър с крилати ракети и електронна война рано сутринта, но при ниския полет по течението на реката украинският огън сваля двата водещи хеликоптера край Киевската ВЕЦ около 10:30 часа. Половин час по-късно ударните вертолети вече обработват летището. Един украински стрелец сваля с „Игла" вертолет Ка-52 „Алигатор" – машината се разбива върху самата писта, превръщайки се в случайно, но удобно препятствие. През следващите два часа защитниците свалят още два Ка-52 и един Ми-8.

Въпреки това до около 13 часа руснаците стоварват на две вълни близо 300 десантчици и овладяват терена – поне на теория. Украинските наборници се изтеглят организирано по тясна улица, докато в плен са попаднали единствено 12 души на северната радарна позиция. Тук обаче настъпва прекъсването, което решава изхода. Първото подкрепление, което според War on the Rocks включва около 1000 бойци на борда на 18 транспортни Ил-76, излитащи от Псков, прекъсва подхода още във въздуха. Точната причина остава предмет на спорове и до ден-днешен: едната версия е, че украинският артилерийски огън вече е направил пистата неизползваема за кацане на тежките машини. Според другата руското висше военно командване се отказва от своя план за въздушен мост след непоносимите загуби сред вертолетния състав и високия риск, на който е трябвало да се изложат невъоръжените транспортни самолети. Каквато и да е причината, ефектът е един: въздушният мост така и не е реализиран.

Вечерта украинското военно командване хвърля в контраатака 80-та и 95-та десантно-щурмови бригади, 72-ра механизирана бригада и 3-ти полк за специално назначение. Около 17:30 ч. след артилерийска подготовка и удари на бомбардировачи Су-24, леко въоръжените руски десантчици се оказват в открит терен – участвал в боя украински военнослужещ го описва като „видеоигра, в която просто ги сваляш". Към 21 ч. украинските сили обявяват, че са върнали летището, но забелязвайки приближаващите от север механизирани колони, се изтеглят умишлено, след като предварително с артилерия и авиация бомбардират пистата, за да я направят неизползваема за въздушен мост. До следващата сутрин руснаците отново държат терена, но върху осеяна с кратери писта, която вече не върши работа. С това замисълът за обезглавяване е мъртъв; до началото на април руските сили се изтеглят изцяло от Киевска област.

Цената за 31-ва бригада е тежка и добре документирана. Руското независимо издание „Медиазона" твърди, че в периода 25 февруари-7 март 2022 г. загиват най-малко 34 десантчици от бригадата. По-късно Главното управление на разузнаването (ГУР) оценява, че за два дни в Хостомел са убити около 50 души от уляновското съединение, а общо при опита за овладяване на летището руските сили са изгубили 200 елитни десантчици, специализирани в превземане на летища. Сред загиналите са двама командири на батальони: майор Алексей Осокин и подполковник Денис Ягидаров. През юни 2022 г. The Moscow Times обобщи тогавашното състояние на бригадата след първите сто дни война с риторичния въпрос дали изобщо „е останал някой".

Оттам нататък хронологията на 31-ва е хроника на изтощение, което така и не довежда до възстановяване на елитната част. След изтеглянето от север остатъците са прехвърлени на изток и хвърлени в боевете за Изюм и Северодонецк през лятото на 2022 г.; рускоезични източници поставят елементи от съединението в обсадата на Мариупол, макар основната, добре потвърдена следа да води към Донбас. През 2023 г. бригадата участва в отбраната срещу украинското контранастъпление в района на Бахмут. През септември 2023 г. командирът ѝ полковник Андрей Кондрашкин намира смъртта си край село Андреевка – това се явява преломен момент, тъй като почти едновременно с гибелта му бригадата престава да съществува като самостоятелна единица. Регистърът на загубите има и тих, граждански израз: според проекта „Кой воюва в Украйна" на гробището в Уляновск от началото на войната се появиха най-малко 42 гроба на десантчици, за 21 от които изобщо не бе съобщавано публично.

И някъде тук изниква и логичният въпрос – къде се намира бригадата днес? През септември 2023 г. тя бива преформирована и съставлява ядрото на възстановената 104-та гвардейска десантно-щурмова дивизия на ВДВ, с пункт за постоянна дислокация отново в Уляновск (проспект „Генерал Маргелов" и село Поливно). С други думи бригадата, чиито десантчици виждаме на кадрите от „Антонов", формално вече не съществува като бригада; нейните хора, номер и бойно знаме бяха претопени в структура на дивизията, която Москва попълва не толкова с подготвени парашутисти, колкото чрез договорна мобилизация.

Именно тази метаморфоза носи урока за стратегическите последици от провала в Хостомел. Преустройство от бригада към дивизия се поднася на обществото и медиите за укрепване, но неговата логика представлява пълната противоположност на оригиналната доктрина на ВДВ. Десантната бригада е инструмент за бързина, дълбочина и изненада – лек, вертикален удар в тила. „Антонов" показа, че срещу държава с действаща, макар и остаряла ПВО и с резерви за незабавна контраатака този инструмент е твърде уязвим: десантът би могъл да вземе обекта, но не би могъл да го задържи без включване на тежки подкрепления, зависещи от установяване на въздушен мост, който може да бъде спрян от бомбардиране на самата писта или няколко комплекса „Игла", които да свалят тежки самолети за стратегически военен транспорт, какъвто е Ил-76. Преходът към дивизия показва точно това откритие – руската армия изостави бързия въздушен десант в полза на „поддържането на дивизия" за продължителни, позиционни сражения, в които ВДВ от ударен авангард се превърнаха в елитна, но изхабявана необратимо лека пехотна сила.

Битката при Хостомел се превърна в символ на печалната съдба на елитните руски подразделения като цяло. Десетилетия престиж, специализирани учения по превземане на летища и подбор не издържаха на сблъсъка със суровата реалност от 24 февруари, а вместо да бъдат изтеглени и възстановени като елит, бяха хвърлени обратно на фронта в безумни опити за щурм, които всеки път приключват със сходен резултат – колосални загуби в жива сила и техника. А може би най-ценното на тези архивни кадри от първите часове на войната, която днес се намира в своя ден № 1577, е това, че запечатват момента, в който една армия вярваше, че би могла да покори Украйна за три дни – точно преди тази вяра да се разбие в бетона на Хостомел.

сряда, 17 юни 2026 г.

Москва се похвали, че е поразила стратегическа цел в Киев. Целта е мъртва от 2008 г.

🇷🇺💥🇺🇦 Има удари, които казват много повече за нападателя, отколкото за нападнатия. В нощта срещу 15 юни руските държавни медии обявиха, че в рамките на масираната въздушна атака по Киев е поразена стратегическа цел – предприятието „Буревисник". На следващата сутрин бившият украински дипломат Мария Друцка, която живее в съседство, разказа в X какво всъщност се намира на тази „стратегическа цел" – заводът е мъртъв от близо две десетилетия.

Историята му е съвсем реална и затова още по-показателна. „Буревисник" е основан през 1967 г. в рамките на съветския военно-промишлен комплекс и наистина е означавал нещо – произвеждал е корабни радари и системи за наблюдение за Военноморския флот на Съветския съюз, а по-късно и медицинска апаратура. Но това отдавна вече е минало. От 2008 г. фактически се намира в несъстоятелност – оттогава насам без никакво производство, предприятието към днешна дата представлява изоставени руини – ронещи се административни корпуси, изоставени цехове, недовършен бетон. Срещу него Москва е използвала скъпоструващи ракети само за да го впише после в графата „победи".

„Изглежда руското разузнаване разчита на прашни архиви от 1967 година", пише Друцка. В публикацията си тя недоумява – ако наистина са вложили скъпи ракети тук, мислейки мястото за действащ военен възел, „те са пълни идиоти". Емоцията на авторката не изненадваща, но под нея се откроява нещо по-важно от конкретната обидна квалификация. Целеуказването е стъпило върху данни за града отпреди половин век – според руското командване отдавна закрит завод все още дими и работи за нуждите на украинската армия на фронта. Това не е изолиран гаф, а симптом на разузнаване, което продължава да гледа Украйна през съветски справочник и не вижда страната, която се е изправила гордо пред него.

И все пак би било наивно случаят да се изчерпи с подигравка. Защото за машината, която издава брифингите на Министерство на отбраната на Руската федерация, същият този удар не е провал, а точно обратното. Удар по празна и изоставена сграда се преопакова без усилие в „поразена стратегическа цел" – руската вътрешна аудитория няма как да потвърди какво точно стои на адреса, а и надали има подобни стремежи, а разказаната победа струва точно толкова колкото един уверен тон пред камера. Така се затваря уютният кръг на заблудата – евтин триумф за домашна употреба, подплатен със скъпи ракети, които са заплаха единствено за цивилния живот в украинската столица.

Само че ракетата, насочена по отдавна закрит завод, не пада в архив. Пада в жилищен квартал. Тук разказът на Друцка се прехвърля към личната история на нейната баба – история, каквато са имали хиляди украинци. Ударната вълна, разказва тя, отваря широко прозореца на нейната баба, който не успял да се счупи, но възрастната жена прекарала една ужасяваща нощ и видяла как всичко гори пред очите ѝ, „сякаш целият свят гори".

Това е свидетелство на един човек и неговата роднина и затова го поднасям като такова, но то съвпада изцяло с цялостната ситуация в Киев преди две нощи, когато масираната руска атака остави петима убити и десетки ранени цивилни сред руините на поразени жилищни сгради. Каква и да е била целта на хартия, резултатът на земята е очевиден.

вторник, 16 юни 2026 г.

„Рибар“ направи директно признание за руският удар по Киево-Печерската лавра.

🇷🇺 Известният руски мозъчен тръст „Рибар“, основан от Михаил Звинчук, направи директно признание, че Успенският събор на Киево-Печерската лавра е бил поразен от руски удар, и описа стремежа да се търси оправдание за подобни поражения като „нелогичен и необясним“.

Само по себе си подобно признание е забележително, тъй като идва след като Министерство на отбраната на Руската федерация възложи отговорността за пораженията върху противовъздушната отбрана на Въоръжените сили на Украйна с твърдението, че катедралата е била поразена от зенитна ракета „с изтекъл срок на годност“ на американския комплекс Patriot.

С този очевиден разлом в руското информационно пространство – между официалната версия на ведомството и най-популярния канал на военна тематика – се оголи рядка пукнатина в иначе последователната реторика във връзка с други подобни случаи на безразборни удари.

Признанието

Анализирайки бойните действия от позиция, близка до руското военно командване, „Рибар“ изрази мнение, че „желанието да се оправдаваш ревностно за подобни неща след всичко случило се през четирите години на СВО е нелогично и необяснимо“. Той отправи обвинения към Z-блогъри в Telegram в липса на последователност, тъй като според него те „заклеймяват ръководството, че жали противника и не иска да воюва истински, и често зоват да се бомбардира всичко безразборно и Киев изобщо да бъде изгорен в ядрена пепел“.

Но веднъж щом тези призиви бъдат последвани и покривът на киевската лавра бъде поразен, дори без жертви, същото това информационно пространство се надпреварва да разказва, че всичко е фалшиво и заговор, обясни Звинчук – и добавя иронично, че при това същите автори се успокояват един друг с уверението, че „ние не сме такива“. Според него именно тази липса на каквато и да е последователност и „разбърканите глави на всички нива на обществото“ са довели до съответния резултат във войната срещу Украйна.

Версията на Министерството на отбраната

Министерство на отбраната на Руската федерация твърди точно обратното. По неговата версия катедралата на Киево-Печерската лавра е била поразена от зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, използван от Украйна, тъй като западните партньори уж били предали боеприпаси с изтекъл срок на годност на Киев.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на свой ред представи доказателства под формата на отломки, според които комплексът е поразен от директен удар на руски камикадзе дрон „Геран-2“ – руския вариант на иранския ударен дрон „Шахед-136“. Украинската страна окачестви руския удар като военно престъпление, поради което образува наказателно производство.

Признанието на „Рибар“ на практика отхвърля версията на руската държавна пропаганда: каналът не просто не оспорва руската отговорност за удара, но също така отправя остри упреци към руски военкори, че го отричат.

Ударът

Ударът по катедралата дойде при поредната масирана руска въздушна атака срещу Киев и други градове през нощта срещу 15 юни. Според Командването на ВВС на Украйна, руската армия е изстреляла близо 70 ракети и повече от 600 далекобойни дрона, а президентът Володимир Зеленски съобщи, че само срещу цели в рамките на столицата са били изстреляни над 60 ракети. При атаката загинаха петима души, а други 35 бяха ранени. Ударите оставиха без ток около 140 000 жители и опожариха десетки жилищни сгради във всички райони на Киев.

Успенският събор – основния катедрален храм на Киевско-Печорската лавра и едно от най-значимите средища на източното православие – пострада тежко: около 80% от покрива е опожарен, засегнати са куполите, стените и остъклението. Според предварителни оценки на украинските власти разходите за реконструкция на църквата вече надхвърлят 500 млн. гривни (около 11 млн. долара). Зеленски окачестви атаката срещу Успенския събор като „едно от най-големите руски престъпления срещу християнската култура“ и призова за бърз и категоричен международен отговор преди срещата на Г-7.

Хронология на руските удари по религиозни и културни обекти

Руският удар по вековното духодно средище в украинската столица е поредния епизод в безкрайна поредица от удари срещу религиозни и културни обекти на територията на Украйна. На 23 юли 2023 г. руски ракети поразиха Спасо-Преображенската катедрала в Одеса – първият и основен православен храм на града, основан през 1794 г. – в историческия център, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Организацията осъди остро атаката. От общо 52 обекта на културното наследство, за които бяха докладвани щети, експертите инспектираха 10-те най-засегнати, повечето от които бяха оценени като „тежко повредени“. ООН допусна, че руските удари по историческите зони вероятно представляват военно престъпление.

Умишлените удари по храмове, които не се използват за военни цели, са забранени от Хагския правилник (1907 г.), Хагската конвенция за защита на културните ценности (1954 г.) и Допълнителния протокол I, а по силата на Римския статут представляват военно престъпление. Унищожаването на религиозно и културно наследство във въоръжени конфликти не се ограничава само до руската армия – до нея застават и талибаните, които взривиха Бамиянските статуи на Буда през 2001 г. и джихадистите от „Ислямска държава“, които взривиха античния град Палмира през 2015 г. И при двата случая ЮНЕСКО и други международни учреждения определиха въпросните посегателства като престъпления срещу общото наследство на човечеството.

Защо признанието има значение

Самопризнанието на „Рибар“ е симптом за вътрешното напрежение в сферата на руските военни блогъри, която спорадично се разминава с официалните ведомствени версии. То сочи, че опитът на властта да прехвърли вина върху украинската ПВО среща съпротива дори сред коментатори, които иначе подкрепят войната. Хуманитарни съображения, разбира се, не стоят в основата на тази съпротива, а само логиката, че отричането на очевидното подкопава собственото послание.

неделя, 14 юни 2026 г.

Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна. В небето над страната вече летят стотици дронове „Шахед“, стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М изстреляха десетки крилати ракети Х-101 и Х-555М.

Според доклади на мониторинг канали, руските сили вече са изстреляли балистични ракети „Искандер“, както и хиперзвукови ракети „Циркон“. Не се изключва и пуск на крилати ракети „Калибър“ от Черноморския флот.

Няколко многоетажни жилищни сгради са били поразени в столицата, става ясно от публикации на местните власти. Удар порази и катедрален храм в Киевско-Печорската лавра, считана за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

ВВС на Украйна съобщиха, че десетки руски дронове наближават украинската столица на фона на активни действия на средства за ПВО. Освен това беше обявена заплаха от балистични ракети за по-голямата част от страната, а сирените за въздушна тревога се задействаха в централните и източните региони.

Журналисти на Kyiv Independent на място съобщиха, че първите експлозии в Киев са отекнали около 1:00 ч. местно време, а втора вълна е последвала по време на ракетната заплаха около 1:30 ч.

Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че над няколко района на града са били свалени дронове. Съобщава се за прекъсвания на електричеството в различни квартали на столицата.

Ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко съобщи за пожар в триетажна жилищна сграда в Подолския район на града. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват и множество горящи автомобили пред града.

В предходните дни украински официални лица предупредиха за подновена заплаха от мащабни атаки.

На 12 юни ВВС на Украйна заявиха, че е много вероятно в следващите 24 часа да бъде използвана балистична ракета със среден обсег „Орешник“, въпреки че тогава атаката не се осъществи. За последно беше използвана на 24 май, когато беше изстреляна по гаражи в град Бяла Църква в Киевска област.

Поредната мащабна атака следва продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин за установяване на примирие в Украйна. На 5 юни той отхвърли отворено писмо на украинския президент Володимир Зеленски, в което той призовава за незабавно подновяване на мирните преговори.

сряда, 3 юни 2026 г.

Рюте: „Украйна постигна такива успехи, че Путин може да организира парада си само след разрешение от Киев.“

🇺🇦 В двора на Мариинския дворец в Киев генералният секретар на НАТО Марк Рюте произнесе реплика, която за секунди обиколи международните медии, защото успя да събере в едно иронията и обективната реалност на войната. „Украйна постигна такива успехи“, каза той, заставайки до президента Володимир Зеленски, „че Путин вече може да организира парада си на 9 май само след разрешение от Киев.“

Фразата прозвуча като дипломатическа шега, но всъщност е внимателно формулирано послание: след повече от четири години пълномащабна война Кремъл вече не изглежда като онази страна, която диктува условията на конфликта. Напротив – все по-често той е принуден да реагира на действията на Украйна.

Тазгодишното издание на парада на Червения площад показа това по начин, който трудно може да бъде скрит зад традиционната руска патетика. Празненството за 9 май 2026 г. се превърна в най-краткия военен парад в съвременната история на Русия – едва 45 минути. За първи път от 20 години насам Москва не изкара по паважа нито една тежка бойна машина. Нямаше нито танкове, нито самоходна артилерия, нито дори ракетни комплекси. Оръжията, с които Кремъл години наред демонстрираше илюзорните си претенции на военна суперсила, този път присъстваха единствено на екраните край площада. Вместо демонстрация на мощ светът видя предпазлив спектакъл, проведен под сянката на война, която постепенно изчерпва ресурсите на руската армия.

Особено показателен беше съставът на участниците и гостите. За първи път сред маршируващите части имаше севернокорейски военнослужещи – символичен жест към Пхенян, който изпрати 12 000 свои бойци в подкрепа на руските опити за блокиране на украинската офанзива в Курска област през 2024 г. Само по себе си тяхното присъствие на Червения площад бе достатъчно красноречиво: държава, която в продължение на десетилетия се представяше като самодостатъчна военна империя, демонстрира отчаяна зависимост от най-изолирания режим в света. Списъкът с чуждестранни гости само подсили усещането за безпрецедентната международна изолация на президента Владимир Путин. Той беше придружен от беларуския диктатор Александър Лукашенко, лидерите на Казахстан, Узбекистан и Лаос и краля на Малайзия – диаметрално противоположно на образа на глобалното влияние, който Москва се опитваше да внуши в предишни години.

Най-силният удар обаче дойде не от самия парад, а от документа, допуснал неговото провеждане. Ден преди 9 май президентът Володимир Зеленски подписа указ, с който Украйна формално „разрешава“ провеждането на тържествата в Москва, като временно изключва Червения площад и околните райони от списъка с потенциални цели за украински удари. Текстът беше изготвен с подчертана юридическа точност – включително с конкретни координати – и носеше премерено тънък сарказъм. Зад иронията обаче имаше прагматична цел: договореното кратко примирие трябваше да осигури размяна на военнопленници между двете страни във формат 1000:1000. Зеленски превърна сигурността на руския парад в разменна монета за връщането на своите хора у дома.

Точно тук се крие политическата сила на жеста. Киев не отправи молба, а наложи рамка. В навечерието на своя най-важен пропаганден ритуал, Русия беше лишена от възможността да диктува, докато Украйна демонстрира, че разполага със способността и волята да окаже директно влияние върху него. Затова и реакцията на Кремъл беше толкова нервна. Говорителят Дмитрий Песков побърза да определи указа като „глупава шега“ и изрично настоя, че Кремъл не се нуждае от ничие разрешение, за да отбележи Деня на победата. Изказването му обаче издаде точно обратното: ако жестът беше без значение, Кремъл нямаше да побърза да се оправдае.

През последните години 9 май беше водещата сцена на руската военна митология – денят, в който Кремъл се опитваше да представи войната в Украйна като продължение на победата над нацизма през 1945 г. Танковете, ракетите и авиацията трябваше да внушат историческа непрекъснатост и непоклатима сила. През 2026 г. този спектакъл изглеждаше като бледа сянка на самия себе си: по-кратък и предпазлив и лишен от всяка форма на увереност. А най-неудобният факт за Путин беше, че всичко това се случи по силата на примирие, постигнато чрез посредничеството от Вашингтон и формално „разрешение“ от Киев.

Именно затова думите на Рюте намират такъв силен отзвук. Не защото правят някакво сензационно разкритие, а защото уловиха стратегическия завой на войната. В продължение на години Кремъл се опитваше да внушава, че времето работи в негова полза, а рано или късно Украйна ще бъде пречупена. Днес тя все по-често съумява да обърне тази логика – не непременно чрез драматични пробиви на фронта, а благодарение на способността да подкопае образа на руското величие. А във война, която освен с оръжие, от дълги години се води за сърцата и умовете на хората, значението на подобни епизоди се простира далеч отвъд символизма.

вторник, 2 юни 2026 г.

Руската атака срещу Киев отне живота на 29-годишна майка пред двете ѝ деца.

🙏 Поредната руска въздушна атака срещу Киев в нощта на 2 юни отне живота на млада майка, опитала се да спаси двете си деца. 29-годишната Вероника е загинала на място, бягайки към близкото скривалище в Шевченковския район на украинската столица. Нейните роднини споделиха пред медиите дълбоката си скръб.

„Нашата скъпа племенница беше светъл, добър и искрен човек. Усмивката ѝ стопляше сърцата, тя умееше да дарява топлина, подкрепа и радост дори в най-трудните моменти. Обичахме я заради нейната доброта, отзивчивост и голямо сърце. Тя остави след себе си безброй топли спомени, които завинаги ще бъдат в сърцата ни. Невъзможно е да се примирим с това, че вече я няма сред нас. Нейната кончина е огромна болка за цялото семейство. Но споменът за нейния смях, нейната любов и добра душа ще остане с нас завинаги“, разказа нейната роднина Анжела, която в момента се намира в болницата до едно от децата на Вероника, което е било подложено на спешна медицинска интервенция.

Никита Биляченко, друг роднина на загиналата майка, потвърди пред ТСН.ua, че семейството винаги е спазвало стриктно протоколите за безопасност, преминавайки към убежищата при всяка една въздушна тревога. Този път обаче времето не е било достатъчно.

„Всичко се случи, докато са бягали към укритието. Зад тях падна ракета. Някаква жена е прибрала единия от синовете на Вероника вътре. Слава на Бога, не са го оставили сам на улицата. Той има синини. На по-малкото момченце направиха операция“, описва критичните секунди Биляченко.

Децата, на 2 и 4 години, са оцелели по чудо, но са останали сираци. Към момента те все още не са наясно със загубата на своята майка. „Ще се опитаме лека-полека да им го съобщим. Не сме в състояние да им го кажем веднага“, споделя с болка Никита. Той описа Вероника като всеотдайна майка, която е работила като стилист и маникюрист: „Винаги се тревожеше за тях, винаги ги пазеше. Беше много добър човек, винаги се опитваше да помогне, ако някой изпадне в беда.“

Трагичният случай повдига въпроси във връзка с тактиката на защита на цивилното население в условията на постоянен въздушен терор. Според експерта по сигурност Игор Молодан, гражданите трябва да вземат мерки за евакуация значително преди ракетите реално да навлезат във въздушното пространство на Украйна, като се базират на ранните разузнавателни данни.

„Окупаторите обстрелват най-много Харков, Запорожие, Днипро, Киев, затова хората трябва поне да следят информацията за обстрелите. Знаем за вероятен обстрел 2-3 часа по-рано. Всеки сам може да реши какво да прави. Разбира се, трябва да се отиде в укритие. Сега войната е такава, че хората често знаят предварително какво може да се случи. Разузнаването работи. Разбира се, има и такива обстрели, при които не успяват да задействат системата за известяване. Но предупреждения за обстрел има – че самолетите в еди-колко си часа могат да бъдат на пускови позиции“, обясни Молодан и допълни, че информацията за излитането на руски стратегически бомбардировачи обикновено е достъпна час и половина до два преди самия удар.

Руската атака от изминалата нощ е една от най-тежките за украинската столица в последно време. Поражения от падащи отломки и директни попадения са регистрирани в общо 8 района на Киев. В резултат на обстрела бяха опожарени голям брой жилищни сгради и бяха нанесени тежки материални щети на частна медицинска клиника. Гъст дим обгърна ключови градски зони, което наложи частично блокиране на сухопътния транспорт и затрудни спасителните операции.

Русия нанесе нов масиран удар по Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие.

🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ Русия предприе поредната си мащабна въздушна атака срещу Украйна, вземайки на прицел редица градове, сред които Киев, Харков, Днипро, Суми и Запорожие, с камикадзе дронове, балистични и крилати ракети.

Сирените за въздушна тревога бяха задействаха в по-голямата част от страната, след като руската армия изпрати вълни от ударни дронове още във вечерните часове, а по-късно през нощта разшири операцията с ракетни удари. Военновъздушните сили на Украйна предупредиха за приближаващи се въздушни заплахи, докато мониторинг групи съобщиха за активиране на руската стратегическа авиация – Ту-95МС и Ту-160.

Киев

През нощта в столицата отекнаха експлозии, докато украинската противовъздушна отбрана поразяваше приближаващите цели. Кметът на Киев Витали Кличко съобщи за няколко пожара, причинени от падащи отломки.

Кличко докладва за множество пожари и щети в няколко района. В Подилския район избухна пожар на територията на нежилищен имот. Съобщава се също, че отломки са ударили покрива на девететажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар и нанасяйки щети по прозорците.

В Оболонския район падащи ракетни отломки подпалиха няколко автомобила и предизвикаха допълнителни пожари на две отделни места, едно от които в близост до детска градина.

По-късно Кличко съобщи за пожар в нежилищен обект в Святошинския район вследствие на паднали отломки. В Шевченковския район отломки удариха нежилищна сграда, предизвиквайки пожар на втория и третия етаж.

Допълнителни щети бяха докладвани в Дарницкия район, където отломки възпламениха пожар на територията на бензиностанция. Прекъсвания на електрозахранването бяха регистрирани в части от Подилския, Оболонския и Святошинския район.

В Соломянския район отломки, за които се предполага, че са от ракета, удариха 15-етажна жилищна сграда, повреждайки горните ѝ етажи. Властите съобщиха и за отделен пожар в частна къща, след като отломки от предполагаем дрон паднаха в пределите на имота.

Според Кличко втори удар е поразил девететажната жилищна сграда в Подилския район, причинявайки частично срутване на конструкцията. Екипите на спешна помощ заявиха, че под развалините може да има затиснати хора.

Ръководителят на Киевската градска военна администрация Тимур Ткаченко по-късно съобщи, че при атаката е загинал един човек. След това кметът Витали Кличко уточни, че ранените са 28 души, сред които 3-годишно дете. Двайсет и един от ранените са хоспитализирани, а останалите са получили амбулаторно лечение или медицинска помощ на място.

В Шевченковския район ракета удари 24-етажна жилищна сграда, предизвиквайки пожар между четвъртия и петия етаж. На мястото бяха изпратени аварийно-спасителни служби.

В Голосеевския район падащи отломки причиниха пожар в сградата на клиника. Кличко съобщи по-късно, че вторият и третият етаж на болничното заведение са частично срутени в резултат на удара и последвалия пожар. Беше съобщено и за още запалени автомобили на открито пространство след друг удар от отломки.

Обновена информация: Към 9:00 ч. сутринта Кличко съобщи, че броят на ранените в резултат на руския удар по Киев е нараснал на 65 души, включително три деца. В болница са настанени 38 души, а 4 души са загинали при руската атака.

Харков

През нощта Харков се превърна в мишена на комбинирана руска атака, включваща 15 ударни дрона и две ракети, по думите на кмета Игор Терехов. Руски удари бяха регистрирани в 4 района на града: Основянски, Слобидски, Немишлянски и Киевски.

Основянският район понесе най-голям брой удари. Според Терехов атаките са повредили административни сгради, частни къщи, територията на детска градина и други граждански обекти.

В Слобидския район бяха повредени многоетажна жилищна сграда, автомобили и инфраструктура на улично осветление.

Удар с дрон в Немишлянския район нанесе щети на офис сграда и предизвика пожар. В Киевския район руските удари поразиха териториите на промишлени предприятия. По думите на Терехов най-малко 10 души са ранени при атаката, включително едно дете.

Днепро

В град Днипро ръководителят на регионалната военна администрация Александър Ханжа съобщи, че част от двуетажна жилищна сграда е била разрушена след атаката. На мястото е избухнал пожар, докато аварийните екипи са реагирали на последиците.

По-късно Ханжа обяви, че броят на жертвите е скочил до 5 души. Според него при атаката са ранени 25 души. В болница са настанени 23-ма, включително 13-годишно момиче, чието състояние се оценява като средно тежко. Трима от ранените са в критично състояние.

Удари са повредили няколко апартамента в 4-етажна жилищна сграда. В град Камянске властите съобщиха за пожари както в 1-етажна, така и в 5-етажна жилищна сграда. Службите за спешна помощ продължиха своите усилия за потушаване на пожарите и оценка на мащаба на щетите.

Към 9:35 ч. Ханжа обяви, че броят на жертвите от руските удари е нараснал на 8 души, сред които 2-годишно дете. Общо са ранени 35 души, 20 от които са настанени в болница.

Към 11:52 ч. броят на жертвите от руския въздушен удар по Днипро нарасна на 11 души. При удара са ранени 37 души, като 22-ма от тях са хоспитализирани.

Запорожие

Ръководителят на областната военна администрация Иван Федоров заяви, че руски удари са поразили обекти на критичната и промишлената инфраструктура. За един от ударите беше съобщено в късните вечерни часове на 1 юни, а друг е бил нанесен малко след полунощ. Според Федоров една от поразените цели на нападението е промишлено предприятие.

По-късно Федоров заяви, че град Запорожие е подложен на „масирана вражеска атака“ и съобщи за поне 20 попадения по областния център с различни видове оръжия. Към момента на публикуване мащабът на щетите и евентуалните жертви все още се изясняваха.

Според ВВС на Украйна руската армия е изстрелвала ударни дронове през целия вчерашен ден, след което е разширила операцията през нощта с масирани ракетни удари. Предупрежденията за противовъздушна отбрана останаха активни в няколко региона, докато украинските сили отразяваха атаката.

По-рано руските сили изстреляха над 700 ракети и дронове в рамките на денонощие, отнемайки живота на най-малко 16 души в Киев, Одеса, Днипро и други градове, а спасители в столицата станаха мишена на атака от типа „double-tap“ (повторен удар на същото място) по време на спасителни операции.

неделя, 24 май 2026 г.

Жител на Киев засне попадение на руска ракета съвсем близо до дома си.

💥 Жител на Киев засне попадение на балистична ракета на броени метри от собствения си дом по време на масираната въздушна атака, продължила повече от пет часа до рано сутринта днес. Ракетата попадна в непосредствена близост до дома му, разтърсвайки цялата сграда.

Руската армия изстреля общо 90 балистични и крилати ракети и над 700 ударни дрона в рамките на изминалата нощ, по-голямата част от които бяха насочени към столицата. Ударът бележи третото оперативно използване на балистична ракета със среден обсег „Орешник“, която порази авиобаза Била Цирква в Киевска област.

В изявление, разпространено на официалния си канал в Telegram, украинският президент Володимир Зеленски докладва за най-малко 83 ранени, както и за регистрирани смъртни случаи, чийто брой не беше уточнен.

„Изстрелял е своя Орешник срещу Била Церква. Те наистина са умопомрачени“, заяви украинският държавен глава по адрес на руския президент Владимир Путин, който според него „вече дори не може да произнесе ясно думата ура – фъфли и мърмори – но въпреки това продължава да поразява жилищни сгради с ракетите си“.

Зеленски квалифицира нападението като „тежка атака“ и подчерта, че не всички балистични ракети са успешно прихванати. „Беше тежка атака – 90 ракети от различен тип, много от които балистични – общо 36. Имаше 600 дрона“, написа той. „За съжаление, не всички балистични ракети са прихванати – най-много попадения имаше в Киев.“

Според президента по време на нощното нападение руската армия е поразила водоснабдително съоръжение с три ракети, изпепелила е търговски център и са поразени десетки жилищни сгради и най-обикновени училища.

„Орешник“ е руска балистична ракетна система със среден обсег, която беше оперативно разгърната за първи път през ноември 2024 г. при демонстративен удар по завода „Южмаш“ в град Днипро без видимо оперативно значение. Ударът по Била Церква, град с население от около 200 000 души, разположен на около 80 км южно от Киев, бележи общо третата бойна употреба на „Орешник“ от нейния дебют.

Според сведенията ракетата е разработена, стъпвайки върху по-ранната програма РС-26 „Рубеж“, проектирана да доставя множество бойни глави с автономно насочване по хиперзвукова балистична траектория. Периодично в свои изявления Путин настоява, че нито една налична система за противовъздушна отбрана не е способна да прехване ракетата. Твърденията му не намират независимо потвърждение.

Ударът от изминалата нощ е поредния случай в рамките на устойчивия модел на масирани въздушни нападения по градовете на Украйна. Руската армия изстреля 90 ракети и близо 700 камикадзе дрона, основно срещу Киев, в резултат на което бяха докладвани щети на най-малко 40 различни обекта.

Русия нанесе масиран удар срещу Украйна със 700 дрона и 50 ракети, включително „Орешник“.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия нанесе координирана атака с балистични и крилати ракети и дронове срещу Киев и Киевска област, продължила близо пет часа. В същото време по-малки удари засегнаха Черкаска, Кропивницка, Хмелницка, Харковска и Одеска област.

По данни на столичния кмет Виталий Кличко и началника на Киевската военна администрация Тимур Ткаченко, поражения са отчетени във всичките 10 района на украинската столица. 1 човек е загинал, ранените са 21, сред които 15-годишно момче. Общо 13 души са настанени в болница, от които 3 в тежко състояние. По първоначални данни от военната администрация на Киевска област има 3 ранени, но данните все още се актуализират.

Атаката започна малко след 01:00 ч. местно време и ескалира около 03:00 ч. със задействане на средствата за противовъздушна отбрана срещу първите вълни от ударни дронове, а няколко минути по-късно върху столицата започнаха да падат балистични ракети. Кампанията продължи над 4 часа. По предварителни данни от украински канали, агресорът е използвал над 50 ракети и до 700 дронове, което превръща удара в един от най-мащабните за цялата война.

Според традиционната разбивка, публикувана от Командването на ВВС на Украйна на сутринта след атаката, са използвани следните видове оръжие (прехванати/изстреляни):

  • балистична ракета „Орешник“ (0/1)
  • аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“ (0/2)
  • крилати ракети 3М22 „Циркон“ (0/3)
  • балистични ракети „Искандер-М“ (11/30)
  • крилати ракети Х-101 / Искандер-К / Калибр (44/54)
  • ударни дронове „Шахед“ и други (549/600)

По данни на същите канали, атаката от изминалата нощ е включвала няколко основни типа боеприпаси. По Киев и Киевска област са насочени балистични ракети 9М723 от комплекса „Искандер-М“, крилати ракети „Калибър“ от бойни кораби на Черноморския флот и крилати ракети Х-101 от стратегически бомбардировачи Ту-95МС. В същото време беше нанесен удар с аеробалистична хиперзвукова ракета „Кинжал“ по Хмелницка област, където по предварителни данни е ударено летище Староконстантинов. Стотици камикадзе дронове „Шахед“ наводниха небето на Украйна, повечето насочени към Киев.

В 00:55 ч. Командването на ВВС на Украйна издаде предупреждение за вероятна употреба на балистична ракета със среден обсег „Орешник“ срещу територията на Украйна. По твърдения на мониторинг канали и Euromaidan Press, такива е била насочена към град Бяла Църква в Киевска област – трета оперативна употреба на оръжието след дебютния удар срещу завода „Южшаш“ в град Днипро през ноември 2024 г. и удара срещу Лвовска област през януари 2026 г. Жители на района съобщават за необичайно силен взрив, последван от по-малки експлозии и „метален звук, разпръснат във въздуха“.

Списъкът на пораженията в Киев, оповестен от столичната управа, обхваща на практика всички райони на града. Шевченковски район понесе най-тежките удари – повредени са 2 жилищни блока, офис център и автомобили на паркинг; пожари избухнаха в 2 училища; продължи и гасенето на горяща газова тръба между жилищни сгради с един загинал човек. Съобщава се, че в бомбоубежище в района е имало блокирани хора. На площад в съседния Подолски район журналист на Kyiv Independent на място описа крупен пожар след попадение на крилата ракета.

В Дарницки район отломки от дронове и ракети повредиха сграда на студентско общежитие, няколко стопански сгради, автосервиз и автомобили, паркирани близо до жилищен блок. В Оболонски район дрон удари 1-етажна частна къща; друг удар предизвика пожар на открита площ близо до 3-етажен жилищен блок; в 16-етажен блок също възникна пожар, който се разпространи и към съседна сграда. В Днипровски район отломки паднаха върху покрив на жилищна сграда, дрон запали частна къща, повредени бяха складова сграда и гаражен кооператив.

В Святошински район отломки от ракета паднаха върху 1-етажна частна къща, в Подолски – върху нежилищна територия, в Голосиевски – върху покрив на 24-етажен жилищен блок. В Деснянски район отломки от камикадзе дрон изпепелиха голям търговски център. В Соломенски район дрон порази 23 от общо 24 етажа на кооперация и предизвика силен пожар и разрушения на части от конструкцията. В Печерски район дрон порази 20-етажна жилищна сграда и предизвика пожар.

Извън пределите на столицата руски ракети и дронове удариха градовете Фастов, Буча, Бровари, Бяла Църква, Вишгород, Бориспил и Обухов в Киевска област. В района на Фастов бяха ранени две жени и беше повредена многоетажна сграда; в Буча пламнаха склад и два автомобила; в Бровари бяха повредени 3 частни къщи, бизнес обект и автомобил; в Бяла Църква – частен жилищен дом. По съобщения на украински медии, в Обуховски район при гасенето на пожар са открити две тела, а в Бучанския район е загинал още 1 човек; общият брой ранени в областта според постъпили по-късно данни е нараснал до 30 души, сред които има деца. Цифрите се различават между източниците и продължават да се актуализират.

Атаката засегна и още няколко области. В Кропивницка област бяха повредени 16 жилищни сгради и пламна частна къща в селище извън града. В Хмелницка област бяха регистрирани експлозии в Староконстантинов – цел на хиперзвукова ракета Х-47М2 „Кинжал“. Жертви сред цивилни бяха докладвани в Одеска и Харковска области. The New Voice of Ukraine съобщи и за деца, загинали в Житомирска област в хода на ударите.

Според данни от сателитната система за мониторинг на пожари FIRMS на NASA, в периметъра на държавния отбранителен завод „Артем“ в Киев и в Дарницката индустриална зона са регистрирани крупни пожари след ударите през нощта. Същият канал твърди, че индустриалната зона е била цел на 4 руски хиперзвукови крилати ракети „Циркон“. Заводът „Артем“ е водещо държавно предприятие, което произвежда ракети въздух–въздух, противотанкови ракети и свързано с тях тренировъчно оборудване. В социалните мрежи беше разпространена и снимка, която според описанието показва фрагмент от прехващач PAC-3 MSE на американския зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, паднал на улица в Киев – индикация, че ПВО е била активна през нощта.

Москва представи удара като ответен. На 22 май украински дронове удариха обект в Старобелск в окупираната Луганска област, при което загинаха 18 души, а други 42 са ранени. Руски официални представители побързаха да тиражират твърдения, че става дума за разрушаван на цивилна сграда – студентско общежитие към Лугански педагогически университет. Командването на ВСУ отрече руската версия като „манипулация“ и заяви, че целта е била щаб на елитното звено за дронове „Рубикон“ в рамките на града. Президентът Владимир Путин обяви, че е възложил на Министерството на отбраната „да подготви варианти за ответен удар“; изявленията му се появиха часове преди първите удари над Киев през нощта. На 23 май посолството на САЩ в Киев публикува отделно предупреждение за вероятност от мащабен руски удар в следващите 24 часа.

Военно-оперативно мащабът на атаката (над 50 ракети и до 700 ударни дрона) възпроизвежда типичния руски модел на масирани въздушни кампании през последните две години, насочени едновременно към насищане на украинската отбрана и поразяване на граждански и индустриални цели на широк периметър. Употребата на по-малък брой балистични и аеробалистични ракети („Искандер-М“ и „Кинжал“) за прецизни удари по отбранявани цели, паралелно с разходна вълна от камикадзе дронове „Шахед“, е същата комбинация, прилагана от Москва в предишните удари през месеца, включително онези от 14 май, при които загинаха най-малко 24 души в Киев.

Информационно руското командване представи операцията като ответен удар, легитимиран от украинския удар срещу Старобелск. Рамкирането е насочено към вътрешната аудитория (реципрочност на „удара по студентско общежитие“) и към настоящите преговори – опит да демонстрира готовност за ескалация, който същевременно отклонява вниманието от твърдението на Генералния щаб на ВСУ, че целта е била щаб на звеното „Рубикон“, а не цивилна сграда. Алтернативен прочит – че подготовката на удар от подобен мащаб (в още по-голяма степен при пуск на „Орешник“) изисква оперативен хоризонт, значително по-дълъг от денонощие, и ударът в Старобелск се оказва удобния публичен повод – е подкрепен от наблюдаваната подготовка в часовете преди нанесения удар и от предупреждението на американското посолство.

събота, 23 май 2026 г.

Русия удари Киев и Била Църква с Орешник.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия нанесе удар с две балистични ракети със среден обсег „Орешник“, които поразиха Киев и Била Церква, според местни източници. Освен това беше докладвано за приближаващи крилати ракети „Калибър“ в близките 25–30 минути и пускове на крилати ракети Х-101 от тежки бомбардировачи Ту-95МС, които се очаква да достигнат целите си около 03:00 ч. местно време.

Първите сведения за ударите се появиха малко след полунощ. ВВС на Украйна публикуваха предупреждение около половин час след полунощ за приближаващи ракети към столицата, а след това издаде такова и за пуск на балистична ракета със среден обсег „Орешник“ от полигона Капустин Яр в Астраханска област.

Според украински медии и мониторинг канали, една от двете ракети е била насочена към Киев, а другата срещу град Била Църква в Киевска област. Паралелно с това са регистрирани пускове на крилати ракети „Калибър“ от морски носители и стратегически ракети Х-101 от Ту-95МС.

Журналисти на The Kyiv Independent, намиращи се в Киев, съобщават за серия от мощни експлозии в различни части на столицата. Началникът на градската военна администрация Тимур Ткаченко докладва за четири точки на попадения в районите Шевченковски, Днепровски и Подолски.

Към момента няма официална информация за жертви или мащаба на щетите. Очаква се пълните данни за ударите и последствията от тях да станат ясни през сутрешните часове.

Атаката идва броени часове след като президента Володимир Зеленски предупреди, че Кремъл готви по-голям комбиниран удар срещу Украйна, включително Киев. Той предположи, че Москва ще използва различни ударни платформи, включително балистични ракети със среден обсег.

„Наблюдаваме признаци за подготовка на комбиниран удар по територията на Украйна, включително Киев, чрез различни видове оръжия. В такава атака може да бъдат използвани и ракети със среден обсег“, заяви Зеленски.

Русия използва за първи път ракетата „Орешник“ през ноември 2024 г. в удар срещу предприятието „Южмаш“ в град Днипро. През януари 2026 г. тя беше използвана и при нападение срещу Лвовска област.

По-рано през нощта руски атаки бяха регистрирани и в южните и източните части на страната, конкретно срещу Одеска и Харковска област, където според местните власти има пострадали цивилни. В Киев също са били чути експлозии от попадения на дронове и работа на противовъздушна отбрана.

петък, 15 май 2026 г.

Русия готви масирана атака срещу „центрове за вземане на решения“ в Киев.

🇺🇦⚠️🇷🇺 Русия готви нова масирана вълна от удари с ракети и дронове по Украйна, насочени към близо две дузини политически центрове и военни обекти. Това показват документи, прихванати от украинското разузнаване.

Украинският президент Володимир Зеленски обяви заплахата след брифинг на високо ниво с ръководството на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, Главното управление на разузнаването, Службата за външно разузнаване и Службата за сигурност на Украйна, проведен вчера.

Това предупреждение идва след скорошна ескалация, най-мащабната от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, при която на 13–14 май руските сили изстреляха 1567 дрона и 56 ракети, включително нощен удар по Киев с 675 ударни дрона и 56 ракети.

„Специалисти от Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната се сдобиха с документи, доказващи, че руснаците готвят нови ракетни и дрон удари по Украйна, насочени конкретно, както те посочват, към 'центрове за вземане на решения'. Сред тях са близо две дузини политически центрове и военни обекти“, заяви Зеленски.

Украинският държавен глава потвърди, че е запознат с данните на разузнаването. Той допълни, че украинските военни вече избират цели за следващия кръг от кинетични санкции спрямо Русия, с които да противодействат на непрестанните удари срещу украинските градове и села.

„Украйна няма да остави нито един удар, който отнема живота на нашите хора, без последствия за агресора. Имаме пълното основание да отговорим срещу руската петролна индустрия, военно производство и онези лица, които извършват пряко военни престъпления срещу Украйна и украинците“, категоричен е Зеленски.

Според данни на военното разузнаване, цитирани от Defense Express, Русия е увеличила бързо производството на далекобойни ударни дронове, а крайната цел е да достигне темпове на производство от около 500 единици на дневно до началото на 2027 г.

Според тези планове Москва има намерение да произведе общо 110 000 далекобойни дронове от всички типове през годината, включително близо 60 000 ударни дрона и още 50 000 примамки, проектирани за претоварване на украинската ПВО.

Това прогнозирано производство представлява 40% увеличение на общото производство на дронове с дълъг обсег в сравнение с 2025 г., като се очаква средните дневни нива на производство да нараснат от 142 дрона през януари 2026 г. до около 455 дрона до декември.

 

📸 Снимка: Президентът Зеленски отдава почит на жертвите на руски ракетен удар по 9-етажна жилищна сграда в Киев, 15 май 2026 г. (Getty Images)

четвъртък, 14 май 2026 г.

Зеленски обеща „справедлив отговор“ след масираната руска атака с ракети и дронове

🇺🇦 Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че Русия ще получи „справедлив отговор“, след като масираната атака с ракети и дронове през изминалата нощ уби цивилни и нанесе щети на стотици обекти в цялата страна.

„Към момента в Киев са потвърдени петима загинали в резултат на руската атака снощи. Изразявам своите съболезнования на семействата и близките им“, написа Зеленски.

Според украинския държавен глава около 40 души са ранени в Киев, още 7 – в Киевска област, 28 – в Харков, и 2 – в Одеска област. Общо 180 обекта в страната са докладвани за понесени щети, от които над 50 жилищни сгради.

В столичния квартал Дарницки продължава спасителната операция – властите търсят хора, за които се смята, че са затрупани под развалините на сградите. Зеленски съобщи, че над 10 души все още са в неизвестност. В операцията са ангажирани над 750 служители на Държавната служба за извънредни ситуации и 750 полицаи.

По-рано днес Зеленски обвини руските сили, че са атакували с FPV дронове автомобил на хуманитарна мисия на ООН в Херсонска област. „Руснаците на два пъти атакуваха автомобил на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси с FPV дронове и няма как да не знаят кой автомобил атакуват“, категоричен е той. По думите му в автомобила са се намирали ръководителят на хуманитарната служба на ООН и 8 служители. Няма данни за пострадали.

Въпреки мащабите на атаката украинската ПВО е прехванала 93% от въздушните заплахи, съобщи Зеленски, според когото „най-трудното предизвикателство остава защитата срещу балистични ракети“. Той призова за засилване на санкционния натиск срещу Кремъл и предупреди, че Русия „трябва да усети последствията от своя терор“.

„Важно е светът да не мълчи за този терор и да застане с Украйна“, написа Зеленски.

Frontline Monitor припомня: Русия извърши едно от най-продължителните въздушни нападения срещу Украйна, в рамките на която изстреля над 800 дрона за денонощие и уби шестима цивилни. Зеленски обвърза момента на удара с пристигането на американския президент Доналд Тръмп на официална визита в Китай, описвайки го като съзнателен руски опит да се наруши дипломатическият момент.

четвъртък, 7 май 2026 г.

Зеленски: Не препоръчваме участие в парада в Москва на 9 май

🇺🇦 Президентът на Украйна Володимир Зеленски препоръча на представителите на чужди държави да се откажат от плановете си за участие в празничните мероприятия на Червения площад на 9 май по случай Деня на победата срещу Нацистка Германия във Втората световна война.

„Имаме запитвания от някои близки до Русия държави за това, че техните представители планират да бъдат в Москва. Странно желание... в тези дни. Не препоръчваме“, посочи Зеленски в обръщение, записано на видео.

Държавният глава посочи, че по-рано е предложил на Кремъл прекратяване на огъня, считано от 6 май, „но в отговор на нашето мирно предложение последваха само нови руски удари, нови заплахи от страна на Русия“.

„Те искат от Украйна разрешение да проведат своя парад, за да излязат безопасно на площада за час веднъж годишно, а след това отново да убиват нашите хора и да воюват. Вече руснаците говорят за удари след 9 май. Странна и определено неадекватна логика на руското ръководство“, категоричен е Зеленски.

Гостите на парада, който предстои на 9 май в Москва, се очаква да участват лидерите на Беларус, Малайзия, Лаос и непризнатите сепаратистки държави Абхазия и Южна Осетия.

По-рано Москва оповести едностранно прекратяване на огъня за периода от полунощ в периода 8-10 май. В отговор Украйна предложи въвеждането на „режим на тишина“ още от 6 май, но руското ръководство отказа да приеме предложението и продължи да нанася въздушни удари по Украйна.

Министерството на отбраната на Руската федерация предупреди, че ако Киев направи опит да провали честването за Деня на победата на Червения площад, руските въоръжени сили „ще нанесат ответен масиран ракетен удар по центъра на Киев“.

С оглед на подготовката властите в повече от 20 градове в страната отмениха провеждането на паради, докато в редица други градове беше взето решение парадът да бъде проведен без военна техника.

понеделник, 4 май 2026 г.

Кремъл обяви примирие за 9 май поради страх от украински удари.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви едностранно примирие, насрочено за 8 и 9 май, което според изявление на руските власти има за цел да позволи отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че решението е било взето от президента Владимир Путин и изрази очакване властите в Киев да последват този пример, предаде УНИАН на 4 май.

Въпреки обявеното примирие, Москва отправи специфични заплахи във връзка с потенциални военни действия. Руски длъжностни лица предупредиха, че всеки опит за прекъсване на техните чествания ще доведе до масиран ракетен удар по центъра на Киев.

Ведомството твърди, че досега е избягвало подобен ход по хуманитарни подбуди, но предупреди цивилните и чуждестранни дипломати да напуснат незабавно столицата. Това противоречи на случващото се в последните четири години след началото на пълномащабната война, през които бяха документирани многократни ракетни удари срещу Киев.

Тази подновена агресия беше предшествана от удар на украински дрон по висока сграда в центъра на Москва през изминалата нощ. Това предполага, че заплахите на Кремъл, и едновременните му призиви за прекратяване на огъня, са опит за демонстрация на сила и замразяване на бойните действия в момент, когато войната често започва да чука на вратата.

Освен това днес беше официално потвърдено, че словашкият премиер Роберт Фицо ще пътува до Москва през този период, но въпреки че планира да се срещне с Путин, той заяви, че не възнамерява да присъства на самия парад.

Словашкият държавен глава обясни визитата си като акт на почит към онези, сражавали се във войната. „Ще положа цветя на гроба на Неизвестния войн на Червената армия, за да изразя благодарност за освобождението от името на словашките жени и мъже, и трябва да проведа кратка среща с Путин. Това е всичко. Няма да бъда на никакъв парад. Форматът ще бъде същият като преди“, каза Фицо.

Руските власти подготвиха мащабни рестрикции на мобилните комуникации в Москва в навечерието на парада за Деня на победата на 9 май. Тези мерки, за които се посочва, че ще бъдат по-обширни от предишни години, са насочени към мобилния интернет, SMS услугите и дори платформи, които обикновено попадат в „белия списък“.

Очакваше се планираните прекъсвания да обхванат цялата зона във вътрешността на околовръстния път, което разширява значително обхвата на блокадата. Тези репресивни мерки се случват успоредно с потвърждението от страна на Министерство на отбраната, че за първи път от 2007 г. насам в събитието на Червения площад няма да участва никаква сухопътна военна техника.