Анализ: Подслушаният кабел до Троицк и служителят, който го издаде

🇷🇺📼 Един съботен следобед през 1985 г. оперативният служител на ЦРУ Джийн Койл и съпругата му Джан изкопаха дупка в гориста местност край Калужко шосе в южните подстъпи на Москва, смениха ролките в заровеното записващо устройство и отново засипаха с пръст прикритото оборудване. Тази система прихващаше сигнала от подземна линия, по която Министерство на отбраната на Съветския съюз обменяше данни по телефон и телеграф със секретен научен център, разположен в околностите на руската столица. Койл разказа подробно за този оперативен ход в епизод на подкаста Spycraft 101, публикуван на 7 септември 2026 г.

Линията се превърна в ключова цел на ЦРУ, след като откритият ефир спря да носи търсената информация. Към средата на 70-те години американските служби прихващаха пренос на данни в микровълновия обхват, който в даден момент изчезна от ефира: чувствителните съобщения бяха прехвърлени към подземен кабел с оловна обвивка. Другият край на трасето водеше към Троицк, тогава закрит град в южните покрайнини на Москва, където работеше институт, описван в западни източници като център за изследвания в областта на ядрените въоръжения. Руските го сочеха като лаборатория по лазерна тематика и филиал на Курчатовския институт. Днес той работи под името ТРИНИТИ. Разработването на техническото решение беше одобрено през 1977 г. Подготовката в Москва започна две години по-късно, а самото устройство е инсталирано през пролетта на 1981 г.

В американски документи случаят може да се срещне под две различни обозначения: CKTAW в по-ранните сведения и GTTAW в разказа на Койл. Не става дума за две различни операции. CK и GT са последователни префикси с две букви, с които Лангли обозначава съветското направление, а тяхната смяна е рутинна мярка срещу компрометиране. В съветското контраразузнаване същата операция става известна под собственото кодово название БИЛЯРДНА ТОПКА.

Системата използва индуктивно прихващане – снемане на сигнала от електромагнитното поле около самия проводник, без целостта на кабела да бъде нарушена. Около екранирания сноп се поставя сензорна муфта, която не пробива обвивката и затова не оставя видима следа при рутинната проверка на линията. Сигналът постъпва от нея към метална кутия, заровена на около метър и половина от шахтата. Там има магнетофони с висок капацитет, приемо-предавател, управляваща електроника и собствено захранване, предвидено да работи между 4 и 6 месеца. Комплектът включва и датчик за намеса, който изпраща дистанционен сигнал при отваряне на укритието.

Преди това обаче е трябвало да се установи коя точно линия носи търсения трафик. Подземният колектор събира снопове от кабели с диаметър между 5 и 13 см, без външни белези, по които да се разбере какво пренася всеки един от тях. Първото проникване през 1981 г. е било разузнавателно: офицер слязъл през тесния вертикален вход, дълбок около 6 метра, свързал преносим анализатор с тегло от 11 кг и направил пробни записи от няколко линии. Материалът бил изпратен за обработка, а решението коя линия да бъде обхваната от муфтата е взето няколко месеца по-късно. Процедурата на място отнемала около един час и половина.

Мащабът на проекта личи от товара, който оперативният служител е трябвало да носи до шахтата. Раницата с оборудването е тежала 36 кг и според Робърт Уолъс и Кийт Мелтън, първият от които ръководи Службата за технически средства на ЦРУ, струвала близо 20 млн. долара – повече от 500 хил. долара / кг. По думите на Койл разработката на цялата система поглъща 40 млн. долара. Също толкова сериозна е подготовката: на полигон Фермата във Вирджиния е построено пълноразмерно копие на московския люк, а инструктори от Агенцията за национална сигурност обучавали оперативните служители как да извършват процедурата. Мястото било избрано след проучване на повече от 10 входа по Калужко шосе, преди екипът да се спре на един в зелена ивица с ширина около 15 метра.

Тъкмо необходимостта от периодично обслужване е структурната слабост на цялата система. Захранването издържа 4-6 месеца, а записите не се предават по въздуха – ролките трябва да се извадят ръчно. При такъв интервал са нужни 2-3 посещения годишно, което за 4-годишния период между поставянето през 1981 г. и прекратяването на операцията през 1985 г. значи около 10 излизания. Всяко едно от тях създава нов риск от разкриването на служител с дипломатически имунитет в район, който Второ главно управление на КГБ има всички основания да наблюдава. Технологията за 20 млн. долара осигурява достъп до трафика, но няма как да премахне нуждата от човешко присъствие на мястото.

Прикритието на Койл е изградено по такъв начин, че отсъствията му да не будят подозрение. В посолството той минава за втори секретар в политическия отдел, който отговаря за закупуване на литература, и обикаля книжарници из съветските републики, за да набави книги и издания за библиотеките и ведомствата в САЩ. Длъжността обяснява редовните му отсъствия и пътувания из страната, но не предполага оперативна роля. Отнема му шест месеца, за да изгради образа на незначителен чиновник, и още толкова, за да се убеди, че КГБ вече не го наблюдава постоянно и непрекъснато. Самият той определя тази преценка като същинското оперативно умение: КГБ разполага с огромни ресурси, но не може паралелно да следи всички дипломати от чуждестранните посолства. Затова ключовият въпрос не е как да се измъкнеш от постоянна „опашка“, а първо да установиш дали изобщо си следен в конкретния ден.

Съботата избира именно заради рутината. Двамата отдавна били изградили предвидим модел за съботния следобед – спорт, а след това миене на колата – който евентуалните наблюдатели в даден моемент просто да приемат за обичаен. В деня на операцията Койл и съпругата му стигнали до района, продължили пеша в гората и намерили люка. Цялото оперативно излизане продължава часове: до шахтата трябва да разкопаят укритието, да сменят ролките, да заровят всичко още веднъж и да заличат всички следи. Връщайки се към посолството, вече убедени, че не са засечени, пускат Born in the U.S.A. на Брус Спрингстийн на касетофона в колата.

Джан Койл участва като пълноправен участник в операцията. Двамата биват подложени на специализирана подготовка, включително почти цяла календарна година за обучение по руски език, и заедно са натоварени със задачата. Разликата между двамата е техният статут: тя работи за ЦРУ на непълно работно време. Койл получава 2500 долара бонус, а по-късно и Медал за заслуги на разузнаването (Intelligence Medal of Merit); за своето участие на същия ден Джан получава 74,50 долара след данъци. По-късно става щатен служител и служи близо 24 години. И размерът на бонуса, и сумата, платена на Джан, са известни от разказа на Койл и нямат потвърждение. Ако наистина са точни, контрастът между тях показва как службата тогава отчита и заплаща труда на съпруги, поемали реални оперативни задачи, без да заемат съответна щатна длъжност.

Руската версия за края на операцията е известна от мемоарите на генерал Рем Красилников, ръководител на контраразузнаването по американското направление към Второ главно управление на КГБ. Според него устройството е открито през лятото на 1985 г. в гората край Калужко шосе, което води до установяването на денонощно наблюдение на мястото с намерение да залови човека, който го обслужва. Засадата обаче била прекратена, тъй като датчикът за намеса вече бил подал сигнал и американците знаели, че някой е отварял укритието. Красилников описва техниката подробно, включително индуктивната муфта върху екранирания кабел, и посочва служителите от московската резидентура, които според него са обслужили оборудването. Койл е сред тях. Така ключов елемент от участието, описано от него 40 години по-късно, е потвърдено и от насрещната, съветска страна.

В основното западната хронология съвпада, но поставя първия признак за компрометиране по-рано. През пролетта на 1985 г. офицер от резидентурата регистрира сигнал за намеса, а извадените след това записи показват, че системата е спряла да работи. Операцията е прекратена. Американската версия за източника на компрометиране е очертана през август 1985 г. Тогава дезертирал полковник от КГБ Виталий Юрченко описва пред своите американски събеседници източник на КГБ, идентифициран като Едуард Лий Хауърд. През ноември Юрченко се връща в съветското посолство във Вашингтон и заявява, че е бил отвлечен, но версията за Хауърд вече е очертана. Хауърд е уволнен от ЦРУ през май 1983 г., след като при проверка с полиграф признава за употреба на наркотици, кражби и нарушения по време на своето обучение. До онзи момент обаче е преминал цялата подготовка за командировка в Москва, за която се готви, но в последния момент не е изпратен, включително упражненията в копието на люка. На 19 септември 1985 г. се измъква от наблюдението на ФБР в Ню Мексико, а през август 1986 г. Москва му предоставя убежище.

Общият извод се вижда в сравнението с други големи западни операции срещу кабелните комуникации в Съветския съюз. Три от тях приключват по същия начин. Берлинският тунел от 1955 г. е компрометиран от Джордж Блейк още през 1953 г. преди първата копка, но КГБ го оставя да работи, за да не разкрие агента си. Подводната операция в Охотско море бива разкрита, след като служителят на Агенция за национална сигурност Роналд Пелтън влиза в съветското посолство във Вашингтон през януари 1980 г. На следващата година спасителен кораб застава над точката и записващият модул изчезва от дъното. Мисията по кабела до Троицк, според западната версия, е компрометирана от лице, преминало подготовка на макета му. При трите случая техническата система работи, а пробивът идва отвътре.

Алтернативната версия също трябва да бъде взета под внимание, тъй като идва от самите руски източници. Красилников представя откриването като резултат от работа на контраразузнаването, въпреки че в руската публицистика е жив спорът дали конкретната информация е дошла от Хауърд, или от Олдрич Еймс, разкрит едва през 1994 г. Москва има очевиден интерес да приписва такива находки на своята ефективност, а не на информация, подадена от агент. Дори при най-благоприятния за тази версия прочит обаче Хауърд е знаел за операцията, а от септември 1984 г. поддържа контакт с КГБ – най-малко половин година преди да бъде активиран първият сигнал за намеса през пролетта на 1985 г.

Един от днешните функционални еквиваленти на кабела до Троицк лежи на морското дъно и играе ключова роля за пренос на несравнимо по-мащабни обеми информация. В рамките на публичния дебат защитата на подобна инфраструктура обикновено се разглежда преди всичко като физическа задача: патрули, сензори и наблюдение на корабния трафик. Опитът от четирите години под Калужко шосе показва защо тази сметка може да бъде непълна. Трите исторически случая не доказват, че човешкият фактор винаги има решаваща роля, но демонстрират как сложна и добре прикрита техническа система може да се обезсмисли от лице, което знае за нея.

Знамето на посолството в Москва не е свалено заради дипломатическа криза.

🇷🇺🏛️ Американското знаме над посолството на САЩ в Москва ще бъде спуснато наполовина до залез на 1 септември по силата на прокламация на президента Доналд Тръмп в памет на кънтри певицата Доли Партън, която почина на 25 август на 80-годишна възраст. Документът, публикуван от Белия дом на същия ден, разпорежда траурният режим да се прилага „във всички посолства, легации, консулски служби и други обекти на САЩ в чужбина, включително всички военни обекти, кораби и бази“. Така мисията в Болшой Девятински переулок е обхваната от наредбата заедно с държавните и дипломатически обекти от Отава до Канбера. Въпреки онлайн спекулациите, решението няма връзка със състоянието на двустранните отношения между Вашингтон и Москва.

Съвпадението във времето обаче се оказа достатъчно, за да породи такива. В 23:49 ч. московско време на 25 август руски акаунт в X обяви, че посолството е свалило американското знаме и отбеляза, че „причините засега са неизвестни“. Пет часа по-рано от летище Внуково беше излетял американски военно-транспортен Boeing C-17A Globemaster III – самолетът, с който според американски медии на същата сутрин е пристигнал в Москва директорът на ЦРУ Джон Ратклиф. За броени часове двете наблюдения бяха свързани и породиха множество тълкувания за предполагаема връзка между визитата и свалянето на знамето.

Пълното сваляне на национален флаг от посолство наистина може да носи ясно дипломатическо послание. В Каракас това се случи през март 2019 г. при закриването на мисията, след като Венесуела взе решение да прекрати дипломатически отношения със САЩ през януари; в Кабул – през август 2021 г., при евакуацията на посолството след падането на града в ръцете на талибаните. Нито един от посочените случаи обаче не е подходяща аналогия за Москва. Самото отсъствие на знамето около полунощ не изисква обяснение извън обичайния дневен режим.

На 25 август слънцето в Москва залезе около 19:44 ч. Кодексът за американското знаме предвижда то да се вее на открити неподвижни мачти от изгрев до залез слънце, освен ако не е осветено през тъмната част от денонощието. В края на деня знаме, спуснато наполовина, първо се издига за кратко до върха на мачтата и едва след това се сваля напълно. Тръмп обяви начало на траурния режим в 18:00 ч. местно време – 01:00 ч. на 26 август в Москва. Ако знамето реално е липсвало в 23:49 ч. то най-естественото обяснение е, че вече е било нощ и то е било свалено съгласно установената практика.

Визитата на Ратклиф е първата известна на директор на ЦРУ в Русия от началото на пълномащабната война и пътуването на най-висшия представител на администрацията на Тръмп до руската столица от началото на годината. Самолетът излетя от съвместна база „Андрюс“ в неделя следобед, извърши междинно кацане в Рига и пристигна на летище Внуково около 10:04 ч. местно време във вторник. Обратно към Латвия той пое в около 18:30 ч. Скоро след кацането в Москва беше заснет дипломатически кортеж с американски номера и полицейски ескорт, но автентичността и контекстът на кадрите не бяха независимо потвърдени.

Кремъл заяви, че не разполага с информация за полета, а до края на седмицата не са планирани срещи с американски представители. В същото време Путин отмени планирано за 25 август мащабно събитие, без да бъде обявена връзка между промяната в графика и въпросното посещение. С кого конкретно е говорил Ратклиф, остава неизвестно. Пътуването беше установено първоначално с данни от платформи за следене на полети и публикации, позоваващи се на анонимни официални лица от САЩ, преди да получи официално публично потвърждение.

Контактите между ЦРУ и Службата за външно разузнаване на Руската федерация са сред малкото запазени канали на пряка комуникация между двете страни. По-рано ръководителят на СВР Сергей Наришкин заяви публично своята готовност да се срещне с американския си колега, но няма официално потвърждение, че такава среща се е състояла при сегашното посещение.

Единствената публично известна мярка, свързана директно с пътуването, засяга Украйна. Според сведения, позоваващи се на осведомени източници, Вашингтон е отправил молба за спиране на далекобойните удари с дронове и ракети по Москва, Санкт Петербург и северните области между 24 и 26 август – период, който отговаря престоят на Ратклиф. Твърди се, че молбата е отправена предварително и приета от украинската страна, но договорката няма официално потвърждение.

До залез на 1 септември американското знаме трябва да бъде спускано наполовина над всички посочени в прокламацията мисии и държавни обекти, включително над посолството в Болшой Девятински переулок. При обичайния дневен режим то се издига сутрин, а вечер се сваля след предвидената церемония. Затова нови нощни снимки на празната мачта в Москва сами по себе си няма да свидетелстват за дипломатическа криза, а за изпълнение на траурно разпореждане в памет на легендарната кънтри певица Доли Партън.

Дронове изгориха най-големия склад на Wildberries в Русия

🔥📦🇷🇺 Украински дронове поразиха най-големия склад на Wildberries изобщо в Руската федерация – логистичния комплекс в подмосковското село Коледино – през изминалата нощ. Министерството на отбраната на Украйна обяви, че обектът е изведен от строя, с което броят на поразените от топ 10 на най-големите логистични центрове на компанията достигна 7.

Ударът е нанесен с дронове FP-1, съобщи същия ден украинската отбранителна компания Fire Point. Това са далекобоен дрон за еднократна употреба с обсег до 1600 км и сменяема бойна глава с маса между 60 и 120 кг, а цената на един дрон се оценява на около 55 000 долара. Същият производител разработва и крилатата ракета „Фламинго“. По данни на Fire Point площадката в Коледино заема около 250 000 кв. метра и се използва за съхранение, сортиране и разпределение на стоки с двойно предназначение.

Militarnyi определя склада като най-големия на Wildberries в Русия с площ, надхвърляща 225 000 кв. метра. Комплексът се намира край село Подолск, разположено южно от Москва, и е основният разпределителен възел на платформата за столичния регион. Кадри, публикувани след удара, показват пожар по протежение на комплекса и плътен черен стълб дим над него. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов заяви, че всички работници са евакуирани, а на самия обект няма пострадали. Коледино вече беше мишена на предишно нападение на 20 юли, но тогава не понесе сериозни щети.

Същата нощ дронове удариха и производствено-логистичния комплекс „Северное Домодедово“, един от най-големите в Русия от клас А, с площ над 500 000 кв. метра. Огънят обхвана склад №15, в който според областните власти се е съхранявал запас от медикаменти, а по-късно рухна складова конструкция с площ близо 56 000 кв. метра.

Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че между 20:00 ч. на 15 август и 08:00 ч. на 16 август ПВО е неутрализирала 822 дрона в 14 региона – Белгородски, Брянски, Владимирски, Волгоградски, Воронежки, Калужки, Курски, Липецки, Нижегородски, Орловски, Ростовски, Рязански, Тамбовски и Тулски. Кметът на Москва Сергей Собянин заяви, че към столицата са летели около 600 дрона, от които 201 са били унищожени. Воробьов отчете 187 свалени или неутрализирани чрез средства за електронна война апарата над 10 общини, сред които Домодедово, Подолск, Ступино, Чехов и Кашира. „Известия“ определиха нощта като тази с най-масираната атака срещу руска територия от началото на годината, а руското министерство на отбраната обяви второ поредно денонощие с рекорден общ брой унищожени безпилотни апарати.

Смъртният случай в Подмосковието е далеч от Коледино и Домодедово. В Раменски район дрон се разби в частна къща и уби 83-годишен мъж. Воробьов съобщи за трима ранени в Подолск, а по-късно през деня различни руски агенции посочиха общ брой на пострадалите между 6 и 9 души. Повредени са жилищни сгради, сграда на полицията в Кашира и промишлени постройки във Воскресенск.

Вълната не се ограничи до столичния регион. В Ростовска област беше ударен комбинатът „Каменский“ – едно от най-големите химически предприятия в страната, което произвежда барут за боеприпаси – и там избухна пожар. Губернаторът Юрий Слюсар съобщи за над 150 прехванати дрона и ракети над 3 града и 9 района, а броят на загиналите нарасна от 3 на 5, след като спасителите откриха още 2 тела.

Кампанията срещу складовата мрежа на Wildberries продължава вече почти месец. Тя започна през нощта срещу 18 юли с Електростал в Подмосковието и Котовск в Тамбовска област, където загинаха 8 души и 82 бяха ранени, а пожарът в Електростал беше гасен в продължение на 4 денонощия. На 19 юли беше поразен сортировъчен център в Домодедово, а на следващата нощ и Коледино. Невинномиск в Ставрополския край и Краснодар последваха на 22 юли, Воронеж на 23-и, Шушари и Новосаратовка до Санкт Петербург заедно със Симферопол на 24-и, паркингът на центъра в Екатеринбург на 25-и и промишленият парк край Рязан на 29-и.

Краят на юли и началото на август запазиха сходна интензивност. На 30 юли ударът срещу площадката край Пенза наложи евакуацията на 200 души, на 31-и беше опожарен склад във Волгоград, на 2 август от обект в Новосемейкино край Самара бяха евакуирани 710 работници. На 3 август беше поразена голяма база в Собински район, на 5 август дрон падна върху сортировъчния център в Алексин, а на 13 август беше ударен недостроен логистичен комплекс в Чишмински район на Башкортостан – в същата промишлена зона, където същата нощ пострада и нефтохимическият комбинат в Салават.

Различните източници дават три различни числа за мащабите на кампанията. Militarnyi отчита 16 ударени логистични центъра към 16 август, руски и украински медии съобщават за повече от 20 обекта, в които са възникнали пожари, а украинското министерство на отбраната говори за 7 от 10-те най-големи склада. Тези оценки не са непременно противоречиви: пожарите могат да бъдат повече от отделните площадки, а само част от ударените обекти попадат сред десетте най-големи.

Мащабът на Wildberries обяснява защо пораженията по отделни големи центрове имат такъв внушителен ефект върху собствената му мрежа. Wildberries е най-големият онлайн търговец в Русия, с оборот над 6 трилиона рубли за 2025 г., между 500 000 и 800 000 продавачи на платформата и около половината от всички онлайн поръчки в страната. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ дружеството се свързва със сенатора Сюлейман Керимов.

Обявените основания за ударите са няколко и са формулирани от конкретни украински представители. Володимир Зеленски посочва компонентите за дронове; съветникът Михайло Подоляк добавя връзките с Кремъл, данъчните облекчения и натиска върху дребния бизнес; украински чиновник заяви пред Financial Times, че кампанията е и отговор на руските удари по украинската куриерска мрежа „Нова пошта“, в които от 2022 г. насам са пострадали над 400 клона и терминала.

Аргументът за двойното предназначение на стоките в логистичната мрежа се основава и на асортимента на платформата. В каталога ѝ имаше рубрика „Всичко за специалната военна операция“, което Defense Express документира подробно, а CNN потвърди – там се продаваха бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели, каски и бронеплочи, част от които се рекламират като одобрени от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Wildberries отрича да подпомага руските военни усилия. Недоказано остава обаче дали именно ударените площадки са обработвали такива поръчки, а не само потребителски стоки.

Материалните щети нарастват по-бързо от броя на засегнатите обекти. Към 2 август Data Insight оценяваше повредената складова инфраструктура на до 22% от общия капацитет на страната. Към 5 август The Moscow Times изчисляваше засегната площ от над 1,5 милиона кв. метра, или около 27% от капацитета. На 13 август Forbes вече оценяваше пораженията на около една трета от складовата инфраструктура, а общите загуби за платформата и продавачите ѝ – на до 1 трилион рубли, или около 11,9 млрд долара.

Разбивката показва как се разпределят тези загуби. Според същата оценка собствените щети на Wildberries са между 1,75 и 2,66 млрд долара, а заедно с разчистването и възстановяването на площадките могат да достигнат 3,31 млрд. Загубите на продавачите са между 5,3 и 6,04 млрд долара по консервативния разчет и между 7,15 и 8,34 млрд по оценката на Маргарита Евстигнеева от асоциацията на доставчиците за електронните платформи. Преките щети за самата платформа вече надхвърлят чистата ѝ печалба за 2025 г., а според разчет на The Bell общата ѝ нужда от свеж ресурс може да достигне 1,3 трилиона рубли и да остави дружеството на загуба с години.

Най-тежките последици се стоварват върху продавачите. Около 80% от стоката, налична в складовете, не е застрахована, а много търговци са изгубили до 95% от наличностите си. Изплащанията към най-дребните започнаха на 22 юли за 88 000 души и продължиха на 30 юли за още 97 000, но покриват между 3 и 50% от стойността на стоката, а средните суми между 2000 и 30 000 рубли остават под 20% от реалната загуба. Към 13 август продавачите съобщават и за масово забавени преводи за стока, продадена преди 3 август, въпреки правилото за изплащане в рамките на пет работни дни. Татяна Ким заяви, че компанията ще търси начин да помогне, макар да няма правно задължение да обезщетява търговците.

Заместващ капацитет се намира трудно. Собствениците на свободни складове в Русия се въздържат да ги отдават на Wildberries, което принуждава компанията да разглежда площадки в Казахстан, а маршрутите се удължават и сроковете за доставка нарастват. Отливът на продавачи вече е намалил оборота с около 25%, а банката на групата привлича депозити при лихви над 14% годишно.

Свиването достига и до последното звено на веригата. Пунктовете за получаване на поръчки зависят пряко от потока пратки и намаляването му бързо се отразява върху приходите: част от тях вече работят на загуба, а през август обявите за продажба на пунктове на Wildberries и Ozon са скочили. Именно тук последиците от войната започват да се усещат и от руския потребител, който не проследява нито карта на ударите, нито финансовите отчети на търговеца, но вижда по-дълъг срок за доставка или обява за продажба на пункта в квартала си.

С извеждането на Коледино от строя от 10-те най-големи по площ логистични центъра на Wildberries според украинската сметка остават незасегнати само 3, а останалият капацитет е по-дребен и по-разпръснат. Това значи, че всеки следващ удар по същата мрежа вероятно ще унищожава по-малък капацитет при идентичен разход, така че натискът може да продължи, но пределната ефективност на отделните удари постепенно да намалява. Ключовият въпрос все повече се измества от броя на унищожените площадки към скоростта, с която търговецът успява да осигурява заместващ капацитет.

Икономистът Дмитрий Некрасов поставя мащаба в друга перспектива: дори щети за 200 млрд рубли са под 0,1% от руския БВП, а наличието на конкуренти – начело с Ozon и прогнозен пазарен дял от 32% срещу 45% за Wildberries – ограничава пренасянето на ефекта върху останалата икономика. Двете тези не се изключват взаимно: загубата може да е изключително тежка за конкретното дружество и за стотици хиляди зависими от него дребни търговци, без едновременно с това да има съпоставим ефект върху макроикономическите показатели на Русия. Признак, че големите цели в мрежата са изчерпани, би било концентриране на удари към по-малки площадки или към други сегменти на руската логистика; признак за отслабване на ефекта от кампанията – наемането на голям заместващ обект, възстановяването на оборота и спирането на отлива на продавачи.

Погребаха генерал-майор Валерий Плохотнюк, загинал при взрива в Balzi Rossi

🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.

Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.

Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.

Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.

Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.

Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.

Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.

Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.

Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.

Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.

Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.

„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.

Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.

Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.

На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.

На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.

На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.

Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.

Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.

Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.

Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий  беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.

Погребаха генерал-майор Валерий Плохотнюк, загинал при взрива в Balzi Rossi

🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.

Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.

Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.

Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.

Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.

Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.

Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.

Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.

Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.

Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.

Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.

„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.

Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.

Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.

На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.

На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.

На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.

Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.

Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.

Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.

Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий  беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.

Пожар в института на „Роскосмос“, който помещава ЦУП и следи ГЛОНАСС

🇷🇺🔥 Пожар избухна около 13:00 ч. местно време в корпуса на Централния научно-изследователски институт по машиностроене (ЦНИИмаш). Това е водещото научно звено на държавната корпорация „Роскосмос“, разположено в Корольов, град в Подмосковието.

Сигнализацията се е задействала след задимяване, служителите са били изведени, а местните екипи са поискали подкрепление от московското управление на Министерството на извънредните ситуации и на мястото е изпратена автовишка. Над комплекса се издига тъмен дим. „Роскосмос“ съобщи във „Вконтакте“, че огънят е локализиран, заплаха за живота на хората и живеещите наблизо няма, а управлението на полета на руския сегмент на Международната космическа станция е под контрол на специалистите. Пострадали не са докладвани; до вечерта пожарът беше потушен.

Онова, което гори, е адресът, от който тръгва съветската ракетна програма. Институтът е учреден на 13 май 1946 г. като НИИ-88 върху площадката на бивш оръжеен завод, който в днешно време носи името на Сергей Корольов. Самият Корольов оглавява неговият отдел № 3 за далекобойни ракети – структурата, отделила се през 1956 г. като самостоятелното ОКБ-1, което извежда „Спутник“ и Гагарин в орбита. 80 години по-късно ЦНИИмаш остава главният изчислителен и изпитателен възел на руската космическа индустрия, в който се извършват системните изследвания, върху които се планира развитието на ракетно-космическата техника, и там се проверява надеждността на апаратите и топлинното им поведение при връщане в атмосферата.

Три функции обаче правят комплекса нещо повече от научен център. Първата е Центърът за управление на полетите, познат с руското съкращение ЦУП, където се води руският сегмент на МКС заедно с транспортни космически кораби „Союз“ и „Прогрес“. Втората е Информационно-аналитичният център за координатно-временно и навигационно осигуряване, който управлява цивилната инфраструктура на ГЛОНАСС, провежда независимия контрол над характеристиките на системата и координира международното сътрудничество в сателитната навигация. Т.е. институтът не просто ползва навигационната мрежа, а измерва и удостоверява колко точна е тя. Третата е ракетната: центърът съпровожда научно-технически разработките в тази област, включително хиперзвуковите. Чувствителността на тази работа личи от делото, което ФСБ отвори през юли 2018 г. срещу неговия служител Виктор Кудрявцев. Според версията на службата ученият е предал данни за хиперзвукови разработки на Института по хидродинамика „Фон Карман“ в Белгия, партньор по европейска програма FP7-SPACE. Кудрявцев отрече вината си, защитата му настояваше, че от повече от 20 години не е имал достъп до класифицирана информация, и той почина през 2021 г. на 78-годишна възраст, преди делото да стигне до присъда. През юни 2019 г. по същата линия беше задържан и Роман Ковальов, ръководител на центъра по топлообмен и аерогазодинамика в института.

Именно тази смес от гражданско и военно съдържание вкарва ЦНИИмаш в санкционните списъци. От 2022 г. институтът е под ограничения на САЩ, ЕС, Канада и още държави заради приноса му към руската агресия срещу Украйна. Мерките затвориха западните доставчици и научни партньорства, през които той работеше допреди това, включително точно каналът към програми на ЕС, около който се завъртя делото „Кудрявцев“. Едно от малкото направления, по които сътрудничеството оцеля, е самата МКС, и точно за него „Роскосмос“ побърза да успокои в деня на пожара. ГЛОНАСС е ядрото на този проблем, защото системата е гражданска по описание, но осигурява навигация и на ударни средства, използвани от руската армия срещу Украйна, а измервателната верига, която потвърждава точността ѝ, минава именно през Корольов.

Обстановката на самия 5 август прави официалната версия трудна за приемане на доверие. Източници на ТАСС в спасителните служби определиха възгоряването като техногенно и посочиха късо съединение, а от „Роскосмос“ обявиха, че причината ще се установи от вътрешна комисия след пълно разчистване на терен. Междувременно в небето над Подмосковието беше затваряно два пъти в рамките на едно денонощие. През нощта Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 475 свалени украински дрона в страната, а кметът на Москва Сергей Собянин съобщи първо за 8, а после за нови 2 апарата, унищожени по посока на столицата; Росавиация въведе ограничения в Домодедово, Внуково и Жуковски, които бяха снети към обяд. Следобед, вече след като огънят в Корольов беше пламнал, агенцията въведе нови забрани за Домодедово. Независимото издание „Важни истории“, което първо съобщи за случая в Корольов, посочи, че въздушните рестрикции над Подмосковието са предшествали съобщения за пожара, а такива ограничения се въвеждат при приближаващи дронове.

Корольов се вписва в поредица, която върви от седмици. В нощта на 20 юли украинските сили изпратиха над 400 дрона към Подмосковието и един от огньовете пламна в микрорайона Климовск в Подолск, на площадката на Централния научноизследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш) на „Ростех“, което разработва леко стрелково оръжие на руските сили за специални операции и транспортните контейнери за управляеми артилерийски снаряди. Същата нощ бяха засегнати Домодедово и Одинцовският окръг. Два дни преди това, на 18 юли, същата кампания подпали разпределителния комплекс на Wildberries в Електростал, чийто пожар гасиха четири денонощия.

Общото между тези обекти е местоположението. Корольов, Подолск и Електростал са предградия на север и юг от Москва, разположени във вътрешния ПВО пояс, изграден да пази столицата. Че той пропуска, вече е очевидно след ударите в Подолск и Електростал. Че пропуска малко, сочат цифрите от самата нощ срещу 5 август: 475 свалени апарата над цялата страна, от които Собянин отчете 100 по посока на Москва.

Материалната следа засега не подкрепя директно попадение. Огънят тръгва от сутерен, а удар от дрон би поразил покрив и горен етажи; площадката работи в сграден фонд от съветско време, а кабелни трасета са точно средата, в която късо съединение пламва без чужда помощ. Федералните власти обаче систематично свеждат реални удари до падане на отломки и вътрешни аварии, поради което официалните твърдения няма как да бъдат приети сериозно, а това не затваря въпроса, а само го отлага до заключения на комисия, чиито изводи почти сигурно няма да бъдат оповестени.

Симулатори за FPV дронове и мотоциклети влязоха в курса на московските курсанти

🇷🇺🎓🏍️ Бъдещи офицери в Московското висше общовойсково командно училище усвояват управление на FPV дронове, мотоциклети и четириколки (ATV) първо на симулатори и едва след това преминават към реална бойна техника. За подготовката в занятията по кормуване са отделени 168 часа, след тях курсантите излизат на обособен полигон за бъгита и мотоциклети. Училището показа тренажорната си база в репортаж на „Звезда“ – телевизионен канал на Министерство на отбраната – излъчен на 24 юли 2026 г.

В една от аудиториите курсантите работят с пултове и големи екрани, а всяка маневра се повтаря отново и отново до автоматизъм. Катедрата по БПлА е открита през 2025 г. и преподавателите ѝ включват действащи оператори с боен опит; задачите, които поставят, са съответни. „На тази карта са дадени бронирана техника на врага и пехота. Аз с помощта на FPV дрон трябва да ги унищожа“, обяснява пред камера курсантът Роман Степаненко.

В катедрата по експлоатация бъдещите командири сядат на тренажори, които възпроизвеждат прототипите на четириколки, с които работят щурмовите отряди. До тях стои симулатор на бойна машина на пехотата с приборен панел, точно копие на реалния модел. „Изпълняваме подготвителни и контролни упражнения. Може да се изпълняват и учебни. Общо за подготовката в занятията по кормуване се отделят порядъка на 168 часа“, каза заместник-началникът на катедрата Григорий Копитов. Програмата моделира условия, които са близки до бойните: курсантите изпълняват условни задачи, после разглеждат допуснатите грешки и чак тогава минават на реална машина. На отделен учебен участък се работи с наземния роботизиран комплекс „Импулс-М“ – универсална платформа с товароносимост до 500 кг, която може да служи и за транспортен робот, и като подвижна огнева точка.

Числото 168 обозначава учебното време по дисциплината, не часовете, прекарани пред екрана; публично разпределение между тренажора и реалната техника няма. Това не издава скок в обема. По публикуваната история на самото учебно заведение дисциплината „кормуване на бойни машини“ е заемала 130 часа още от 90-те години, а по учебен план на сродна катедра в друго военно училище от миналото десетилетие е достигала 252 часа, отделно от 360 часа автомобилна подготовка. Новото не е колко се кара, а какво: наред с бойната машина на пехотата в курса влязоха машини, които войната в Украйна наложи – четириколката и мотоциклетът.

Тренажорите обслужват специалност, която се роди преди една учебна година. „В новата учебна година започнахме обучение по нова военна специалност – приложение на подразделения на сухопътните войски с безпилотни летателни апарати“, заяви през септември 2025 г. пред „Известия“ полковник Евгений Гудников, заместник-директор на школата по учебна и научна работа. Първата рота наброява 80 курсанти в общо три взвода, конкурсът е около 5 души на място, а обучението продължава 4 години. По думите на командира на ротата старши лейтенант Александър Балановски 43 от 80-те вече са воювали в Украйна, 20 от тях с реален боен опит именно с дронове; на първи курс се усвоява FPV, след което идват „Ланцет“, „Орлан“ и по-тежки апарати. Балановски определя ролята на симулатора без заобикалки: „Без симулатор веднага ще разбиеш безпилотника.“

Мотоциклетът влезе в програмите на общовойсковите училища, следвайки същата логика. През октомври 2025 г. „Известия“, цитирайки източници във военното министерство, съобщи, че курсантите преминават реални занятия с мотоциклети и четириколки: екстремно кормуване по пресечен терен, обстрел в движение от картечници, монтирани на четириколките, и от автоматичния гранатомет АГС-17, задължителни изпити по управление на мотоциклет, инструктори с боен опит. Според същите източници в занятия с мотоциклети се използват FPV и тактически дронове, пускащи боеприпаси, а разузнавателни апарати действат в интерес на щурмовите групи на мотоциклети. На учебния полигон се възпроизвежда точно тази връзка, която фронтът вече наложи: леката бързоходна машина под прикритието на дрона.

Приемът е насочен към същата аудитория. „Нашето училище провежда прием на курсанти по гражданската специалност управление на персонала. В рамките на тази цивилната специалност реализираме три военни специализации – приложение на мотострелкови части, на подразделения на военна полиция и на сухопътни войски с БПЛА“, заяви временно изпълняващият длъжността началник на катедрата по военно-политическа работа Дмитрий Савенко. За кандидати без резултати от единен държавен изпит, но със средно специално образование или реален боен опит, са предвидени отделни приемни изпити по стобална система. Един от абитуриентите пред камерата, Никита Багаев, е боец от разузнавателен батальон с две години на фронта: „Искам да стана професионалист, на когото може да се разчита.“

Училището описва продукта по-широко от оператор на техника. В същия репортаж старшият преподавател в катедрата по хуманитарни, социални и икономически дисциплини Татяна Расщепкина настоя, че курсантите трябва да бъдат образовани и „в областта на историята, правото, философията, икономиката, психологията, педагогиката“, защото „подготвяме командири на подразделения – хора, които после ще носят отговорност за своите подчинени“. В коридорите стоят десетки експонати от Втората световна война, събирани с години от самите курсанти и превърнати в материал за занятията по военно-политическа работа. Профилът, който училището описва, е на командир на взвод с отговорност за подчинени.

МВОКУ не е изолиран случай, а най-видимата точка от по-широко преустройство. Още преди дроновото направление да отвори врати, факултет по безпилотна авиация работеше във Военновъздушната академия „Жуковски“, а в Рязанското висше въздушнодесантно командно училище – учебна програма за приложение на подразделения с безпилотни апарати. Курс по използване на дронове беше включен и в програмите на военноморските висши училища, а във Войските за радиационна, химическа и биологическа защита започна отделна подготовка на оператори. Учебният план на московската програма включва електроника, дистанционно наблюдение на Земята и цифрова обработка на информация – съчетание, което описва по-скоро инженерен профил, отколкото класическа пехотна подготовка.

4-годишният цикъл има ясно календарно следствие. Първият випуск лейтенанти със специалност дронове излиза от МВОКУ през 2029 г. – т.е. системата за офицерска подготовка вече е разчетена отвъд хоризонта на текущата кампания. Към това се добавя план, който руското министерство на отбраната обсъжда от 2025 г. – отделно Висше военно училище на войските на безпилотните системи, чийто първи прием е предвиден към 1 септември 2027 г. Съобщението е на „Известия“ по източници в министерството и към момента остава намерение, не изпълнено решение.

Сравнението в числата обаче очертава разстоянието между показна демонстрация и реалния мащаб. Една рота от 80 души годишно в едно училище не покрива потребността на род войски, който формира дронови взводове в мотострелковите батальони по цялата армия; „Известия“ описват увеличаването на броя учебни роти като очаквана прогноза, а не като факт. Основната тежест засега пада върху краткосрочни курсове – в център „Витяз“ в Балашиха курсът за оператори на БПлА трае 30 дни. Академичната подготовка произвежда командири, не оператори, и ще създаде първите от тях след три години. Показаното в московските зали е действителйна материална база, но и начало на процес, чийто изход още не е ясен. През февруари 2026 г. при посещение на губернатора Андрей Воробьов, директорът на училището генерал-майор Роман Бинюков говореше за същите тренажорни комплекси и наземни роботизирани системи като за най-актуалната част от плановите занятия. Приоритетът е заявен; че е обезпечен в необходимия обем, не следва от това.

2000 души и готови лозунги: документът зад митингите пред 14 посолства

🇷🇺 Организационен документ, с който се е сдобила разследващата група VOID, описва предварително планираните митинги пред посолството на САЩ и дипломатическите мисии на 13 европейски страни в Москва на 4 юни 2026 г. Документът съдържа детайли за броя участници (2000 души), дословните текстове за плакати и скандирания, образцови снимки за изгледа на сцената, както и отговорници, които да следят за изпълнението.

Предписаните лозунги са запазени дословно в публикацията. В плакатите и скандиранията е трябвало да присъстват фразите: „Вашето оръжие убива деца“, „Можеха да живеят“ и „Няма да забравим. Няма да простим.“ Отделен шаблон е предвиждал името на приемащата държава да се вписва в готова формула: „[Име на държавата] е спонсор на терористи.“ Друг заложен израз гласи: „Ръцете ви са в кръв до лактите.“ Адресат на тези думи не е Киев, а самата страна, пред чиято дипломатическа мисия се провежда акцията. По този начин обвинението е насочено пряко към доставчика на оръжие, а не към онзи, който го използва на бойното поле.

Самият документ не е публикуван в неговата цялост и според наличните материали не носи печата на конкретно разпоредило се ведомство – цялата известна информация за него преминава през описанието на VOID. Групата определя листа като набързо съставен, но съдържащ всичко нужно за централно управлявана политическа акция: кога, как и под чий надзор да бъде проведена. Според тяхната оценка това е класически случай, в който демонстрацията не изразява автентично обществено мнение, а просто изпълнява служебна поръчка.

Проведените на 4 юни митинги са напълно реални и добре документирани – при това от руската страна. Държавната телевизия „Пети канал“ изброи мисиите на Обединеното кралство, Франция, Литва, Латвия, Полша и Естония сред местата на акциите. Участниците държаха портрети на убити и плакати с абсолютно същите текстове, които документът предписва. Медията Life.ru отчете 175 души пред френското посолство и 150 пред британското. Московската международна академия, чиито студенти са участвали организирано, съобщи за общо над 3000 активисти в протестите. Между заявените в документа 2000 души и тези отчетени стойности няма противоречие, което да показва провалена мобилизация: поръчката е изпълнена, а според институционалните доклади – дори надхвърлена.

Повод за протестите беше ударът по окупирания град Старобилск в Луганска област в нощта срещу 22 май. Вечерта на същия ден Генералният щаб на Украйна разкри, че през нощта са били поразени редица обекти на руската армия: рафинерия, складове за боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, пунктове за управление и жива сила. Според официалната формулировка на украинското съобщение, сред тях е бил и един от щабовете на подразделението „Рубикон“ в района на Старобилск. „Рубикон“, официално наричан Център за перспективни безпилотни технологии, е основното руско звено за война с дронове и действа по цялата линия на фронта.

Руската версия е коренно противоположна от самото начало. Според официалните съобщения от Москва, дроновете са ударили учебния корпус и общежитието на колеж на площад „Гогол“, а Министерството на външните работи заяви, че в близост няма никакви военни обекти. Данните за жертвите растяха на вълни: първоначално беше съобщено за 4 убити и 35 ранени; по-късно президентът Владимир Путин докладва за 6 загинали; на 23 май Министерството извънредните ситуации съобщи за 12 жертви, а ТАСС повиши броя им на 18. На 24 май, след приключване на издирвателните дейности, ведомството обяви окончателната цифра: 21 загинали и 42 ранени. Ден по-рано окупационната администрация публикува списък с имената и датите на раждане на загиналите.

Именно този списък обаче подкопава лозунга, предписан за плакатите. Руското външно министерство и част от държавните медии представиха жертвите като деца на възраст между 14 и 18 години, а комисарят по правата на човека Яна Лантратова говори за „86 спящи тийнейджъри“ в общежитието. Самият списък на окупационните власти обаче показва, че загиналите са на възраст между 18 и 22 години, като най-младият от тях току-що е бил навършил 18. Медията The Kyiv Independent откри профили във „ВКонтакте“ на 19 от 21 души, фигуриращи в списъка. Имената и възрастите съвпадат напълно, а нито един от видяните профили не показва активност след 21 май. С други думи – смъртните случаи изглеждат автентични, но възрастта на жертвите не отговаря на тази, използвана от пропагандната кампания.

Дали ударените корпуси са били военен обект остава неустановено, което е и същината на целия спор. На адрес площад „Гогол“ №1 се намират две отделни учебни заведения: пететажната сграда на Старобилския колеж към Луганския педагогически университет (където учебните зали и общежитието са под един покрив) и съседната двуетажна тухлена постройка на Старобилския професионален колеж. Сателитните снимки на Planet Labs показва поне пет поразени сгради в квартала, две от които са учебни. На 24 май руското МВнР организира посещение за чуждестранни кореспонденти, но според „Медуза“ журналистите са били допуснати само до едната сграда, докато достъпът до тухлената постройка (за която се твърди, че няма пострадали) е бил отказан. Медии като BBC и CNN отклониха поканата. Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team, работил по открити източници без посещение на място, заяви, че през първото денонощие не е открил белези за наличие на военен обект на този адрес. „Медуза“ стигна до заключението, че наличните данни сочат по-скоро за разузнавателна грешка, а BBC на руски език отбеляза на 29 май, че липсват доказателства за военно използване на професионалния колеж. Изданието The Insider формулира дилемата най-точно: ако украинската версия е вярна, единият от двата корпуса на общия адрес е бил законна военна цел, а разрушаването на другия с намиращите се вътре студенти е трагична грешка.

Около тези стени обаче документираните доказателства са конкретни. Според анализа на „ИнформНапалм“ от 1 юни, четвъртият и петият етаж на сградата са били използвани като общежития на две структурни звена на създадения от окупационната власт „Лугански държавен педагогически университет“: Старобилския педагогически колеж и Старобилския факултет. Първите три етажа са били предназначени за учебни зали и служебни офиси. На официалния сайт на факултета са запазени съобщения за военни курсове към центъра „Воин“, преминати от студенти. Публикуваните там снимки показват не само издадените сертификати, но и специализирано оборудване за обучение на оператори на безпилотни летателни апарати.

Подготовката за бойно приложение на дронове в Луганска област се извършва именно с мрежата на „Воин“, чийто местен клон функционира от 1 април 2024 г. на базата на Колежа по автосервиз. Програмата приема младежи и девойки на възраст от 14 години нагоре, а обучението включва пилотиране и сглобяване на дронове. През април ръководството на клона отчете „хиляди юноши и младежи“, преминали през курсовете за последните две години. Още през март 2025 г. същата организация се похвали с активно сътрудничество с училищата и „всички висши учебни заведения“ в окупираната област. Според данни на „ИнформНапалм“ интензивни курсове се провеждат също така в базата на Института за гражданска защита към създадения от окупационната власт университет „Дал“, а през тях преминават студенти от педагогическия университет, включително от неговите филиали в Старобилск. Самата мрежа „Воин“ е учредена през 2022 г. по заповед на Путин.

Съседният професионален колеж, до чиято сграда чуждите журналисти не бяха допуснати, е поддържал в официалния си канал в Telegram поредица от обяви за военна служба по договор. На 5 декември 2025 г. заведението дори е било домакин на вербовчик от местното бюро за набиране на войници, който е правил презентации пред студентите. Разследване на „Донбас.Реалии“ установи, че Министерство на отбраната на Руската федерация набира студенти за специализирани звена за дронове в поне 8 университета и 5 колежа в окупираните части на Донецка и Луганска област, като документите за това нерядко се оформят директно в самите деканати.

Отделно в мрежата се появи документ, подписан от директора на професионалния колеж през януари 2026 г., с който се разпорежда предоставяне на общежитийни помещения на военно поделение. Окупационните власти бързо го обявиха за фалшификат, а автентичността му все още не е независимо потвърдена. Защо преките следи са оскъдни, обяснява самата учебна програма: участниците в нея преминават обучение по основи на оперативна сигурност, което ограничава публичната информация в личните профили и оставя на изследователите единствено косвени белези. Изхождайки от тези данни, The Kyiv Independent отбеляза, че най-малко трима от загиналите са участвали в „Руските студентски отряди“, а една студентка е била част от лятната програма „Алабуга Топ“ в Татарстан, където Русия сглобява ударните си дронове.

Всичко това не представлява изолиран инцидент, а добре установен модел на поведение. Благотворителна фондация „Схид SOS“ регистрира системно използване на учебни сгради за настаняване на личен състав, щабове, огневи позиции, пунктове за наблюдение и места за задържане в Херсонска, Харковска и Донецка област, въпреки че организацията да не разполага с независимо проверени данни за корпуса в Старобилск.

Правните последици от това са двойни, но Москва премълчава втората половина от истината: използването на учебно заведение за военни цели нарушава международното хуманитарно право и превръща сградата в законна военна цел – факт, напомнен от Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. Обратното също е в сила: присъствието на военни не отменя автоматично защитения статут на едно общежитие, а възрастта на загиналите сама по себе си не прави въздушния удар законен. Отворени остават ключовите въпроси: дали обектът действително е ползван за военни цели в този момент, дали присъстващите са участвали във военните действия и дали очакваното военно предимство от удара е било съразмерно с предвидимите цивилни жертви. Отговорът на тези въпроси липсва не поради липса на данни за милитаризацията на двете учебни заведения, а защото в сградите така и не е допуснат независим наблюдател.

Последвалата кампания беше организирана светкавично и в няколко направления едновременно. Още на 22 май Москва поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН и обвини Украйна във военно престъпление. Няколко държави настояха за достъп на международни наблюдатели до мястото, такъв обаче не беше предоставен, а самата ООН заяви, че няма възможност да провери случилото се. Мониторинг екип на компанията LetsData анализира 277 рускоезични публикации в Telegram и X и установи, че ударът масово се представя като „терористичен акт“ срещу студенти с напълно идентични формулировки, което подсказва съгласувана редакционна линия. Путин се позова на случая в Старобилск на 5 юни в отговор на отвореното писмо на президента Володимир Зеленски с предложение за преки преговори. Впоследствие масираните удари по Киев на 24 май и 2 юни бяха официално обосновани именно с този инцидент. Любопитен детайл е, че предупреждението към чужди дипломати да напуснат украинската столица „за собствена безопасност“ всъщност предхожда самия удар: руското външно министерство го отправи още на 7 май, след което го повтори на 25 и 26 май, вече вплетено в новия медиен сюжет.

В тази цялостна верига митингите заемат роля, за която официалните държавни съобщения сами по себе си са недостатъчни. Изявлението в Съвета за сигурност е инструмент на дипломацията, публикация в Telegram е медийно послание, а хората с портрети пред оградата на дадено посолство произвеждат визуален кадър. Той създава илюзия за спонтанно народно недоволство и може да се използва както за вътрешна, така и за външна аудитория. Документът на VOID показва, че този кадър е предварително поръчан – заедно с текста върху плакатите. Стойността на подобна акция не се състои в реална промяна на западната политика (200 души пред една ограда не могат да променят решение за военна помощ); тя се крие в самото създаване на изображението и адреса, до който то се изпраща. Именно затова формулата върху плакатите гласи „[Име на държавата] е спонсор на терористи“, а не съдържа директно обвинение по адрес на Киев – по този начин тежестта на вината се прехвърля едновременно върху 14 западни столици.

Този похват има добре известна история. През 2023 г. центърът „Досие“ на Михаил Ходорковски получи стратегически документи от руската президентска администрация, описващи как малки групи трябва да инсценират протести в Париж, Хага, Брюксел и Мадрид – включително антитурски акции, в които участници се представят за украинци. През юли 2026 г. контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна и полските служби разкриха мрежа, организирала пет платени антиукраински демонстрации във Варшава и Вроцлав. В резултат 11 души бяха депортирани, а на участниците е било плащано между 100 и 200 долара за явяване. Разликата в случая с Москва е единствено, че поръчката е вътрешна и не изисква конспиративност, защото акцията се провежда напълно открито, пред камерите, в столицата на самата държава организатор.

Как този механизъм се възприема от държавната власт пролича от думите на Путин седмица по-късно. На форума на Общоруския народен фронт „Всичко за победата“ на 13 юли актьорът и тв водещ Михаил Галустян му представи новото си предаване „Битка на дронове“ – с участие на военни от фронта, студенти и известни лица, заснето на живописни места из страната. Отговорът на Путин беше кратък и красноречив: „Успех. Пропагандата е изключително важно нещо.“

Заключението, че митингите от 4 юни са изпълнена държавна поръчка, стъпва на описанието на документ, който не е публикуван в пълния си вид, и се крепи на достоверността на групата VOID. Пълното съвпадение между предписаните текстове и лозунгите, заснети пред френското посолство обаче, подкрепя тази теза изключително силно. По-важният открит въпрос обаче остава другият. Не дали двете заведения на площад „Гогол“ са били вплетени във военната машина на окупацията – това беше потвърдено и от сертификатите и оборудването на собствения им сайт, и от обявите за набиране в собствения им канал, а дали в онази нощ е имало цел, която да оправдае цената. Отговорът няма да дойде, докато в Старобилск не влязат хора, които не са доведени от организатор в Кремъл.

Анализ: Картата на руската ПВО очерта коридора, по който минават ударите

🇷🇺🛡️ Съставна карта на публично известните позиции на руската ПВО, публикувана на 27 юли, разкри плътни струпвания около големите градове и стратегически обекти, а между тях – обширни зони без нито една нанесена точка. Картата е дело на украинския OSINT изследовател, познат под псевдонима jembob.

Визуализацията е изработена от анализатора Виталий, чийто пост в мрежата X събра 72 000 преглеждания за денонощие. Към трите листа с координати той добавя лаконичното изречение: „Виждам удобна празнина по трасето на „Фламинго“ – маршрута на украинските крилати ракети FP-5 към Поволжието. Аналитичният канал „Око гора“ сподели материала с уточнението, че окупираните територии на Украйна са изключени от анализа, тъй като засичането на позиции там е несравнимо по-трудно.

Трите листа от картата разпределят засечените средства според тяхната функция:

• Първият – нанася радиолокационните станции (РЛС);
• Вторият – зенитно-ракетните комплекси с голям обсег С-300 и С-400;
• Третият – зенитно-ракетните артилерийски комплекси (ЗРАК) „Панцир“ за близка отбрана.

Ключов методологичен детайл са използваните радиуси на покритие, които са съзнателно консервативни: 20 км за „Панцир“ (с ракетата 57Е6), 90 км за С-300 (с 5В55Р), 120 км за С-400 (с 9М96Е2) и около 200 км за радарите за откриване на дронове.

Рекламният обсег на С-400 от 400 км се постига единствено с тежката ракета 40Н6 срещу високолетящи аеродинамични цели – каквито украинската кампания просто не използва. Срещу дронове, летящи на едва 100 метра височина, важат съвсем други показатели.

Геометрията на радарния хоризонт и „битката за височина“

Причината е чисто геометрична. Наземният радар засича нисколетяща цел едва когато тя се появи на радио хоризонта, а разстоянието до него зависи от височината на радарната антена и тази на самата цел. Радарна станция, монтирана на мачта от няколко десетки метра, засича апарат на 100 метра височина на разстояние от едва 50 до 60 км. Спусне ли се целта до 50 метра, тази дистанция намалява още повече.

Ракета с обсег 400 км е безполезна срещу цел, която радарът засича чак когато наближи на 60 км. Именно това обяснява едно от най-мащабните инженерно-строителни усилия на Русия през последните две години – изграждането на специални кули. По данни на jembob, само край Москва за два месеца са издигнати поне 24 нови кули за „Панцир“, а 3-4 комплекса от модификацията „Панцир-СМД“ са монтирани директно върху покриви на сгради. Кулата не увеличава обсега на самата ракета – тя издига радара над релефа и по този начин отдалечава хоризонта. Това е единственото възможно наземно решение срещу нисколетящи обекти.

Истинското решение обаче е въздушното наблюдение – ресурс, с който Русия почти не разполага. Радар, качен на самолет, вижда ниската цел отгоре и разширява обсега на откриване до стотици километри. Това е основната функция на самолетите за далечно радарно откриване А-50У. От общо осем машини, предадени на руските ВКС, Москва призна загубата на поне три:

• Една – при атака с FPV дрон срещу авиобаза „Мачулишчи“ в Беларус през февруари 2023 г.
• Втора – свалена над Азовско море на 14 януари 2024 г.;
• Трета – свалена над Краснодарския край на 23 февруари 2024 г.

По оценка на Defense Express, към настоящия момент в редовна експлоатация са не повече от 4 самолета А-50У за страна с 11 часови пояса. Новият модел А-100 съществува само като два прототипа, нито един от които не е готов за експлоатация. Четири самолета са крайно недостатъчни за едновременно покритие на Москва, Крим и Поволжието. Където ги няма, отбраната разчита изцяло на наземния хоризонт от 60 км.

Москва срещу провинцията: Равносметката на отбраната

Отбраната на Москва е най-подробно проучения сегмент от картината. Според изследването на jembob в Москва и региона са установени около 125 познати позиции за близък обсег:

• 79 кули за „Панцир“ в радиус до 50 км;
• 8–9 на по-голямо разстояние;
• 30 наземни рампи (включително 5 двойни);
• Няколко покривни установки.

Новите съоръжения оформят трети отбранителен пръстен с радиус около 40 км. Сгъстяването на позициите разкри и обектите с най-висок приоритет: местната петролна рафинерия, летище „Внуково“ и резиденцията на президента Владимир Путин. Към средата на юли около столицата са концентрирани близо 100 позиции за „Панцир“ и още 25 батареи С-300 и С-400.

Съпоставката с руския Юг разкрива сериозен дефицит на ресурси: докато на север масово са изграждани кули, на юг „Панцир“ най-често се разполага върху обикновени земни насипи, а пълноценни кули получават само обектите от първостепенно значение.

Тези цифри изглеждат внушителни, докато не се съпоставят с мащаба на цялата страна. Московска област обхваща около 44 000 кв. км и поглъща 125 позиции. Европейската част на Русия обаче има площ от 4 млн кв. км. За да се постигне същата плътност в целия регион, биха били нужни близо 10 000 позиции. Макар и груба, тази оценка стъпва на реална математическа база и показва реалния мащаб на проблема.

Темпът на производство не може да компенсира подобен дефицит. Украинското военно разузнаване оцени производството на „Панцир-С1“ на около 30 системи годишно. Kiel Institute използва по-широка категория и посочва до 14 комплекса за малък обсег месечно от всички типове (около 170 годишно). Двете оценки не си противоречат – по-високата включва комплексите „Тор“ и модернизираните по-стари системи. Изводът и от двете аналитични оценки е един и същ: запълването на вътрешността на страната до плътността на Москва би отнело десетилетия, при това без да се отчитат текущите загуби.

Самият jembob убедително оспорва и другата крайност – тезата, че в цяла Русия са останали едва 100–150 комплекса, като напомня, че 89 от тях са разположени само в радиус от 50 км около Москва. Оттук идва и самата форма на картата: тя не отразява просто стратегическо решение да се пазят само големите градове, а представлява единственият вариант, който математиката оставя на руското командване.

Пробиви в отбраната и тактика на разузнаването

Високата плътност на ПВО не гарантира пълно затваряне на небето. На 17 май украински дронове нахлуха във вътрешостта на Москва, след като преодоляха и двата по това време пръстена край Москва, и поразиха:

• Завода „Ангстрем“ в Зеленоград (между двата пръстена, на 2 км от най-близката позиция);
• Петролната претоварна станция при Солнечногорск (на 40–45 км от столицата);
• Московската рафинерия в Капотня (вътре във вътрешния пръстен).

OSINT експерти документираха още 10 попадения на отломки и прелитания: 6 между отделни пръстени и 4 във най-вътрешната зона. На 20 юли, вече при разположени близо 100 позиции за „Панцир“, безпилотници удариха петролна база и логистични обекти на 20–30 км от Москва. Изводът от подобна последователност, направен от Militarnyi, е неудобен за отбраняващата се страна: решаващият фактор не е високата плътност на зенитните системи, а качественото разузнаване, което открива слепите петна, и прецизното планиране на маршрута.

На този фон украинската кампания срещу самата ПВО придобива нов смисъл: тя надхвърля унищожаването на военна техника. Командирът на Силите на безпилотните системи Роберт Бровди я описва като „кампания за системно съкращаване на ПВО“. Според украински данни през зимата са поразени 54 обекта на ПВО (39 комплекса и 15 радара), а през март и април – 79 (41 комплекса и 38 радара).

Ключово тук е съотношението между поразените категории:

• Пусковата установка представлява ремарке с контейнери и се заменя сравнително бързо.
• Радарът обаче е незаменим в кратки срокове.

Многоцелевата станция 92Н6 се оценява на 30 млн долара, а радарният комплекс „Небо-М“ надхвърля 100 млн. Тяхното производство зависи пряко от модерна микроелектроника, чийто внос се намира под санкции. Украинските удари вече засегнаха тази производствена верига: през март бе поразен заводът „Кремний Ел“ в Брянска област, който осигурява над 90% от руското производство на микроелектроника за военни цели. По данни на западни експерти, конгломератът „Алмаз-Антей“ е принуден да получава част от компонентите за станциите 96Л6 от Китай.

Най-видимият индикатор за тези ограничения са забавените експортни договорки: последните два полка С-400 за Индия, които трябваше да бъдат доставени още през 2023 г., бяха отложени за периода 2026–2027 г. В нощта срещу 26 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) отчете удар по С-400 в окупирания Крим, при който освен пускова установка е поразен и радарът 96Л6 – станцията, съпровождаща до 100 цели паралелно на височина до 300 км. Всъщност именно радарът, а не ремаркето до него, е загубата, която не може да бъде възстановена в рамките на месеца.

Пропуски в отбраната или слепи петна в наблюдението?

Очертаният от картата въздушен коридор има и своя административен контекст. На 24 юни президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитирайки доклад на шефа на военното разузнаване Олег Иващенко, заяви, че руското командване е издало заповед за приоритетна отбрана на само два обекта за сметка на всички останали – Москва и Кримския мост. Допълнително към Валдай (където се намира другата резиденция на Путин) са прехвърлени около 90 пускови установки от други региони. Въпреки че това твърдение идва от заинтересована страна, описаният механизъм съвпада с наблюденията: система, изтеглена от Поволжието и разположена край столицата, оставя след себе си точно такъв дефицит, какъвто показва картата.

Има и алтернативно обяснение за празнините в картата, което също трябва да се вземе предвид. Картата е съставена от сателитни снимки, а спътниковото покритие не е равномерно – по-рядко заснеманите райони съдържат по-малко нанесени точки, независимо от реалната обстановка на терен. Освен това зенитните комплекси не са статични: анализаторите, картографирали московския пръстен през 2025 г., отбелязват изрично, че батареите постоянно се местят между предварително подготвени позиции. Изключването на окупираните територии от автора също премахва от картината най-плътно защитения участък на фронта. При тези обстоятелства „удобната празнина“ би могла да бъде пропуск в сателитното наблюдение, а не дупка в отбраната.

Практиката обаче опровергава тази по-мека хипотеза. Именно по този коридор крилати ракети „Фламинго“ удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари на 5 май и 10 юни, както и завода „Авитек“ в Киров на 24 юли. В същото време украински дронове стигнаха чак до помпена станция „Субханкулово“ от нефтопровода в Башкирия – на близо 1350 км от границата.

Тенденцията на изтъняване намери потвърждение от независими източници извън тази карта. Публикувано през пролетта проследяване на 908 компонента от далекобойната ПВО отчита нетна загуба на 322 от общия обем (35% спад). По-важно обаче е крайно неравномерното разпределение на този спад по военни окръзи към март 2026 г.:

• Централен окръг: −81,8%
• Ленинградски окръг: −76,9%
• Източен окръг: −70,2%
• Южен окръг: −60,0%
• Московски окръг: −28,5%
• Калининградски окръг: −29,3%

Две независими проучвания, базирани на различни методологии, сочат един и същ извод: празните полета на картата съвпадат точно с окръзите, от които систематично е изтегляна техника.

В крайна сметка фактите натежават в полза на реалния дефицит, а не на пропуск в наблюдението. Районите с отчетени дълбочинни удари съвпадат с ненанесените зони, а прехвърлянето на системи към Москва беше потвърдено от независими източници. Тази оценка ще бъде потвърдена окончателно, ако през следващите седмици сателитни снимки регистрират нови кули и рампи по трасето – руското военно командване следи същите анализи. Обратно, продължаването на успешната кампания на удари в дълбочина без строителство по маршрута би означавало, че Москва е приела празнините като приемлива цена, избирайки да защитава столицата за сметка на пътищата към нея.

И в двата случая картата вече постигна своята цел: тя доказа, че въпросът пред руското командване отдавна не е с колко системи разполага, а кои части от страната да изостави без защита в лицето на непрестанните украински удари.

Су-57 се разби край Москва; „ИнформНапалм“ си приписва загубата

🇺🇦🔍🇷🇺 Руски изтребител Су-57 се разби днес в Подмосковието, а само часове по-късно украинската общност „ИнформНапалм“ заяви, че инцидентът е резултат от нейна операция, накарала столичната ПВО да порази приятелски самолет. Министерството на отбраната коментира случая пестеливо, като съобщи единствено за авария на „учебно-боен самолет“ при излитане, посочвайки като вероятна причина „техническа неизправност“.

Както вече съобщихме, самолетът се е разбил в открита местност между населени места край село Луцино в Одинцовски район на Московска област, недалеч от Звенигород. Полетът е бил учебен и без боекомплект. Пилотът е успял да отклони машината от жилищните постройки и да се катапултира, без да има пострадали на земята. Следственият комитет на Руската федерация образува проверка за нарушаване на правилата за полети. Су-57 е единственият серийно произвеждан руски изтребител от пето поколение и то в ограничени количества, разработката ѝ продължи години, а високата ѝ цена прави всяка загуба чувствителна и трудно пренебрежима.

Официалното обяснение за „техническа неизправност“ обаче не сложи край на въпросите вътре в самата Русия. В прокремълските военни среди бързо се появиха съмнения за приятелски огън. Популярни канали като „Романов“ и Arrowsmap отправиха въпроси към разчета на доброволческото звено „БАРС Москва“ и се запитаха дали изтребителят не е свален от собствената ПВО. Единият от тях дори допусна използването на преносим зенитно-ракетен комплекс. Именно тези публикации, според „ИнформНапалм“, са подтикнали групата да разкрие част от своята операция.

„БАРС Москва“ е доброволческо звено, изградено под патронажа на столичните власти и финансирано от Министерство на отбраната и правителството на Москва, за да защити въздушното пространство над града и съседните области от украински дронове. По официално обявените планове то трябва да наброява хиляди доброволци, организирани в стотици мобилни огневи групи, въоръжени с дронове-прехващачи, лазерни комплекси и стрелково оръжие. Формированието представлява импровизиран, но бързо разрастващ се елемент от руската ПВО, натоварен със задачата да прехваща онези евтини дронове, които класическите зенитно-ракетни системи не успяват и не е рентабилно да поразят.

Разказът на „ИнформНапалм“ започва няколко дни по-рано. На 17 юли тя обяви, че обработва нов масив от прехванати руски материали, сред които стриймове от полигон, на който се подготвят разчетите на „БАРС Москва“ за борба с украинските дронове. Един от тези прехванати стриймове беше публикуван сега. Нейни анализатори са синтезирали и обобщили данните за подготовката на личния състав, използваната техника, софтуера, бойните алгоритми и уязвимости на системата. Информацията е обобщена в аналитична записка и е предадена на съответните структури на Силите за отбрана на Украйна. След това, твърди групата, е бил намерен вариант да се повлияе на един от разчетите на „БАРС Москва“, така че руската система в крайна сметка да бъде насочена срещу руска цел. „Руската ПВО се задейства. Но този път в интерес на Украйна“, завършва съобщението.

Потвърден засега е единствено фактът, че Су-57 се е разбил – това се признава както от руските официални институции, така и от местните медии. Версията за приятелски огън идва от руски военни блогъри, докато официалната позиция остава, че по предварителни данни става дума за техническа неизправност, проявила се още при излитането. Твърдението, че загубата е резултат от украинска операция, идва изцяло от самата „ИнформНапалм“ и засега няма независимо потвърждение. Публикувани от групата материали: прехванат стрийм от полигона и откъс от аналитична записка – показват, че реално е събрала разузнавателни данни за „БАРС Москва“. Те обаче не установяват връзка между тази дейност и конкретния инцидент от 23 юли.

Дори бъдеща проверка да потвърди версията за приятелски огън, отделен въпрос ще остане дали именно „ИнформНапалм“ е предизвикала това, или си приписва резултат, настъпил без оглед на нейните действия, но съвпаднал с реалните ѝ пробиви. Стойността на подобно твърдение е не само потенциално оперативна, но и психологическа. Заявката, че чужд играч е накарал московската ПВО мрежа да порази руски самолет, допълнително засилва недоверието в руската отбрана – недоверие, което Z-каналите вече сами изразиха. „ИнформНапалм“ не крие и този аспект. Групата благодари на „кибер експертите на бъдещите Киберсили“ на Украйна и използва случая, за да подсети Върховната рада, че все още не е гласувала създаването им. Напомня и за по-ранна операция: през 2025 г. в рамките на OKBMLeaks публикува секретни документи на руския производител на компоненти за Су-57 (ОКБМ), които по нейни данни са преведени на 13 езика. Така групата внушава, че и обяснението за „техническа неизправност“ в случая със Су-57 заслужава съмнение.

Су-57 се разби при учебен полет на 50 километра от Москва

🇷🇺✈️💥 Су-57 – най-модерния боен самолет на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и единственият руски изтребител, теоретично зачислен към пето поколение – се разби преди около час при учебен полет край село Луцино до Звенигород в Подмосковието, на 50 км западно от столицата. Пилотът е успял да катапултира и се намира извън опасност, изтребителят е летял без въоръжение, а на земята няма пострадали. Машина на стойност 2,2 млрд рубли по договора от 2019 г. е загубена не над бойното поле в Украйна, а при рутинен тренировъчен полет в сърцето на Московска област.

Самолетът е паднал в 13:49 ч. московско време в района на Москва река, а само 20-ина минути по-късно, в 14:10 ч. Министерството на отбраната потвърди официално инцидента. Ведомството съобщи единствено за „учебно-боен самолет“, разбил се „поради техническа неизправност при излитане“, без нито веднъж да назове типа. Назоваха го други: за Су-57 съобщиха популярният канал Mash, независимото издание Astra, канал „112“ и местният „Звенигород“, същото повториха и Z-блогъри като „Воевода вещает“, а от мястото на катастрофата тръгнаха снимки и видео с горящи отломки. Следственият комитет образува наказателно дело по чл. 351 от Наказателния кодекс – нарушение на правилата за полети или подготовката, а причини ще бъдат установени от комисия на военното ведомство.

Според версията на Mash пилотът е насочил падащата машина настрани от жилищните сгради на Луцино и е катапултирал в последния момент; очевидци, цитирани от местни издания, разказват, че изтребителят е избухнал едва след катапултирането. Никой официален източник не казва откъде е излетял самолетът, но географията стеснява отговора: Луцино е на около 15 км от авиобаза Кубинка, а думите „неизправност при излитане“ сочат, че самолетът е паднал минути след отделянето си от пистата. Излитане от Кубинка остава най-вероятното обяснение, макар да няма потвърждение за него.

Су-57 е витрината на руската бойна авиация – свръхзвуков многоцелеви изтребител със стелт елементи с названието Felon по класификацията на НАТО, разработен от конструкторско бюро „Сухой“ и произвеждан серийно в Комсомолск на Амур. Първият му полет е проведен през 2010 г. От 2017 г. използва двигатели от ново поколение, а по думите на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу изтребителите са минали и бойна проверка в Сирия. Замислен като руския отговор на американските F-22 и F-35, самолетът е предназначен да сваля въздушни цели в близък и далечен бой и да поразява наземни и надводни обекти, със заявена способност да преодолява съвременна ПВО. През май 2019 г. президентът Владимир Путин обяви, че въоръжените сили ще закупи 76 такива изтребителя до 2028 г. – сделка, която според статия на „Комерсант“ възлиза на около 170 млрд рубли, или по около 2,2 млрд рубли за самолет: по тогавашния курс около 35 млн долара. Западните оценки поставят реалната цена между 35 и 50 млн долара за брой.

Програмата обаче се движи по-бавно от обявеното, а днешната катастрофа далеч не е първата ѝ загуба. Първият сериен Су-57 трябваше да влезе в строя още към края на 2019 г., но именно той се разби на 24 декември 2019 г. при заводски изпитателен полет край Комсомолск на Амур; пилотът тогава катапултира успешно. Доставките реално започнаха през 2020 г. и до момента са налични няколко десетки самолета – само малка част от планираните 76. Машината, паднала край Луцино, е втората известна загуба на Су-57 при летателно произшествие – и първата на крачка от столицата.

Във войната срещу Украйна Су-57 е използван твърде пестеливо. През 2023 г. службата за разузнаване към Министерство на отбраната на Обединеното кралство съобщи, че участва в бойните действия поне от юни 2022 г. главно като носител на далекобойни ракети, изстрелвани от руското въздушно пространство: според оценката Кремъл съзнателно го държи далеч от украинската противовъздушна отбрана, тъй като свалянето на Су-57 над Украйна би дало на Киев и на Запада ценни отломки и тежък репутационен удар.

Войната обаче застигна Су-57 на земята. На 8 юни 2024 г. дронове на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го поразиха на летище Ахтубинск в Астраханска област – първи известен удар по машина от този тип, потвърден със сателитни изображения, заснети преди и след удара. На 25 април 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна стигнаха много по-дълбоко: удариха авиобаза Шагол в Челябинск, на около 1700 км от границата, където Русия беше изтеглила част от своите скъпи изтребители именно за да ги скрие от дроновете. Сравнителни сателитни кадри, публикувани от Exilenova+, показаха общо 4 поразени машини по стоянките, сред тях Су-57 и Су-34; Киев обяви, че целта е да се подкопае способността на Русия да нанася удари по украинските градове. Дори Урал се оказа недостатъчно далеч.

Днешната загуба идва без украинско участие, но смалява същия и без това оскъден състав – при десетки налични машини всяка загубена е осезаем дял от него. Каква е причината – двигателят, конструкцията или подготовката на полета – ще установи разследването по чл. 351. Към вечерта на 23 юли Министерството на отбраната продължава да не назовава типа на падналия изтребител; мълчание, което снимките от бреговете на Москва река вече бяха запълнили.