„Норд-Ост“, 24 години по-късно: съдът посочва пропуски в подготовката, Патрушев вини спасителите

🇷🇺⚖️ Преди 24 години, на 26 октомври 2002 г. рано сутринта, руските сили пуснаха обездвижващ газ през вентилацията на театралната сграда на Дубровка в Москва и щурмуваха комплекса, в пределите на който група чеченски сепаратисти държа заложници от 3 денонощия насам. Нападателите, които пазеха взривните устройства, загубиха съзнание, преди да ги задействат, но след щурма загинаха 125 от над 900 души в залата. Заедно с петимата убити от похитителите по време на самата обсада, официалният брой на жертвите е 130.

Пред Европейския съд по правата на човека (ECHR) руското правителство твърди, че медици и спасители са разполагали с всичко необходимо и при обстоятелствата тогава са действали възможно най-ефективно, а част от загубите са били неизбежни. През юни 2026 г. съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който при щурма ръководеше Федералната служба за сигурност (ФСБ), заяви в интервю обратното: жертвите можело да бъдат избегнати, а хората са загинали, защото спасителите са се объркали. Съдът в Страсбург, който се през 2011 г. произнесе окончателно, вижда в объркването на място последица от пропуски още в плановете на спасителната акция. Планът предвижда помощ за ранени от куршуми и експлозия, а за газа не са знаели дори лекарите.

На годишнината днес близките на загиналите и оцелелите запалиха 130 червени лампади пред театъра на улица „Мелникова“, съобщи московският сайт MSK1.RU. „Дъщеря ми и досега е на 14 години“, каза Дмитрий Миловидов, председател на обществената организация „Норд-Ост“. „Но някой реши да размени живота им срещу своите политически амбиции.“ Близките са подали искане до Следствения комитет да изясни защо „една силова структура стоварва цялата вина за гибелта на заложниците върху друга“.

Похитителите, над 40 въоръжени души, водени от Мовсар Бараев, нахлуха в театралния център вечерта на 23 октомври, по време на мюзикъла „Норд-Ост“. В решението на ECHR по делото „Финогенов и други срещу Русия“ се твърди, че те минират сградата и разположиха 18 атентатора-самоубийци сред зрителите, искаха изтегляне на руските войски от Чечения и преки преговори между федералната власт и сепаратистите.

През следващите 2 дни при тях влизат посредници, включващи депутатът Йосиф Кобзон, политикът Борис Немцов, хирургът Леонид Рошал и журналистката Анна Политковская. Групата пуска няколко десетки души и приема храна и вода за останалите, но не отстъпва от своите искания. Докато трае обсадата, нападатели убиха петима души. Трима от тях са дошли отвън, четвъртият е застрелян при опит за съпротива, а петият е улучен случайно, установява руското разследване.

На 25 октомври директорът на ФСБ Николай Патрушев излезе в национален ефир след среща с президента Владимир Путин и обеща, че похитителите ще останат живи, ако пуснат заложниците. Решението за щурма беше взето още същата вечер, пише „Медуза“.

Газът беше подаден в салона около 5:00–5:30 ч. Броени минути по-късно, когато нападатели при взривните устройства и атентатори сред зрителите загубиха съзнание, специалният отряд влезе в сградата. Повечето атентатори са застреляни в безсъзнание, а общо са убити 40 души от групата. Няма задействано нито едно взривно устройство. Малко след това говорителят на оперативния щаб съобщава пред репортери, че двама души са били разстреляни от терористите, в отговор на което спецчасти щурмуват сградата. Газът не беше споменат с нищо.

Лекарите също не знаят за него. Планът предвижда помощ за ранени от огнестрелно оръжие и експлозия, поради което болниците са подсилени главно с хирурзи, не с токсиколози. Тежките камиони и булдозерите край театъра, докарани в случай на срутване, пречат на линейките. Масовото изнасяне на хората от салона започва поне 1 ч. и 20 мин. след пускането на газа. Изпадналите в безсъзнание са оставяни на земята пред входа по гръб – положение, в което човек може да се задуши от повърнатото или от собствения си език. По сведения, представени от семействата в Страсбург, навън температурата е била 1,8 градуса.

Пострадалите са откарвани с линейки и градски автобуси, в които по думите на свидетели понякога имаше по един медик за 22 души в критично състояние, а понякога нито един. Шофьорите не знаят къде да откарат пострадалите и 4–5 автобуса последват линейките до една и съща болница: в градска болница № 13 идват 213 души за 30 минути. Болницата за ветерани от войната, на 20 метра от театъра, приема значително по-малко пострадали от планираното. Часът на смъртта е записан само в част от документите, а най-голямата група с отбелязан час на смъртта, 24 души, е починала между 8:00 и 8:29 ч. Следователят регистрира 114 жертви в сградата, но съдът стига до заключение, че немалко от загиналите са живи, когато са ги изнесли. В доклади от аутопсията на 58 от тях пише, че няма сведения за оказана медицинска помощ.

Съставът на газа и 24 години по-късно не е обявен официално. На 30 октомври 2002 г. здравният министър Юрий Шевченко отбеляза, че е използвано вещество на основата на производни на фентанила, синтетичен опиоид, и че само по себе си то не е смъртоносно. ФСБ повтори същото твърдение в свой писмен отговор от 3 ноември 2003 г. Точният състав остана тайна дори за разследващия орган. През 2012 г. британската държавна лаборатория в Портън Даун откри по дрехите на двама оцелели британци две от производните, карфентанил и ремифентанил, в урината на трети – метаболит на карфентанила. Основното средство срещу газа е бил налоксонът, лекарство, което възстановява дишането и сърдечната дейност.

На 16 октомври 2003 г. Московската градска прокуратура реши да прекрати разследването на подготовката и провеждането на спасителната операция. Според заключението всички 125 души са починали от „фатално съчетание“ на продължителен стрес, недостиг на кислород, обезводняване, неподвижност и действието на неустановено химично вещество, а връзката между газа и гибелта им е „само косвена“. Прокуратурата даде отказ да образува наказателно производство срещу представители на държавата: щурмът е оправдан, за да бъде предотвратен взрив, който е да убие 912 заложници и да доведе до „подкопаване на престижа на Русия на международната арена“.

ECHR се произнесе единодушно на 20 декември 2011 г. като прие, че положението е било много тревожно и че нито щурмът, нито употребата на островни вещества нарушават правото на живот. Газът, отбелязва той, вероятно не е бил предназначен да убива и се оказва по-близък по действие до несмъртоносните средства за обездвижване, отколкото до огнестрелното оръжие. Съдът обаче отхвърля официалното обяснение за смъртните случаи. „Немислимо е 125 души на различна възраст и в различно физическо състояние да са починали почти едновременно и на едно и също място заради различни предшестващи здравословни проблеми“, пише в съдебния акт. Газът, заключава Страсбург, е останал основна причина за смъртта на голяма част от жертвите.

Съдът установява нарушение на правото на живот при спасяването на заложниците. Операцията „не е била достатъчно подготвена“ заради недостатъчния обмен на сведения между службите, закъснялото начало на евакуация, ограничената координация на място, липсата на подходящо лечение и оборудване и логистика. Второто нарушение е свързано с разследването, което „не е било нито задълбочено, нито независимо“. В следствения екип влизат агенти на ФСБ, която според съда е „пряко отговорна за планиране и провеждане на спасителната операция“. На семействата и на оцелелите Страсбург присъди обезщетения между 8800 и 66 000 евро, общо около 1,25 млн. евро. Решението е окончателно от 4 юни 2012 г.

Съдът описва и двойните дози, но ги свързва с плана. Той не съдържа правила как службите да си предават сведения за пострадалите, а хората, получили инжекция, не са били обозначавани по никакъв начин. Затова мнозина не са получили никакво лечение, а според съда е възможно други да са инжектирани над веднъж, което само по себе си може да е опасно. Всичко показва, че медиците са научили едва когато евакуацията е почти приключила. Съдът допуска, че ФСБ се е опасявала от изтичане на информация, и не я упреква, че не е разкрила детайли за щурма предварително. Секретността обаче е „единственият ясен аргумент“ да не бъде информиран медицинският персонал, а след пускането на газа властите са имали поне 90 минути да се подготвят допълнително, да осигурят лекарства или да дадат указания, но „нищо не беше направено“.

В Страсбург руското правителство защитава тъкмо обратното: евакуацията е бърза и добре организирана, а смъртта на хората от залата не може да се припише на погрешна медицинска помощ. Правителството каза, че налоксонът в залата е инжектиран от служители на специалния отряд, които после съобщават на медици кой вече го е получил. Разследването, добавя Москва, е установило, че спасителните служби са действали законно и обосновано.

Патрушев представя точно противоположна версия в интервю за „Российская газета“ от 15 юни 2026 г. На въпроса дали жертвите е можело да бъдат избегнати той отговори: „Да, загуби не е трябвало да има.“ думите му оперативният щаб е създаден незабавно, а за действията му той е докладвал на президента. Той обясни загубите по друг начин: „Подчертавам: звената на ФСБ се справиха професионално. А при другите служби такава съгласуваност нямаше. След унищожаването на терористите всички заложници трябваше да получат нужната помощ. Трябва да им я окажат спасителни служби, влезли в залата след специалния отряд. Но те се объркват. В резултат антидотът не е инжектиран на всички пострадали, а някои заложници поемат двойна доза. Именно това доведе до загубите.“

Патрушев не уточнява за кои точно спасители говори, но веднага допълва, че „днес МЧС под ръководството на министъра Куренков работи много по-ефективно и професионално“. През 2002 г. Сергей Шойгу е начело Министерство на извънредните ситуации (МЧС). От май 2024 г. той е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – позиция, която дотогава заемат от Патрушев. „Новая газета“, „Медиазона“ и „Радио Свобода“ изтълкуваха интервюто като прехвърляне на вината върху ведомството на Шойгу.

Думите на Патрушев не противоречат изцяло на констатациите на съда. И съдебният акт описва липса на координация на място, хора, които не са получили инжекция, и възможни двойни дози, а за изнасянето на пострадалите наистина е отговаряла Федералната спасителна служба. Медицинската помощ е била задача на здравните служби на Москва и на Министерството на здравеопазването. Констатациите на Страсбург обаче не се ограничават до действията на изпълнителите: координацията е липсвала още в първоначалния план, пострадалите не са били обозначавани, защото такова правило не е имало, а лекарите не са знаели какво лекуват, защото информацията е била задържана. Оперативният щаб, подготвил този план, по описанието на съда е бил под командването на заместник-директор на ФСБ.

Близките не приемат и официалната равносметка. По различни оценки загиналите са между 130 и 174. Още през март 2005 г. адвокатката Каринна Москаленко, която представлява част от семействата в Страсбург, заяви пред „Комерсант“, че по-големият брой се установява от материалите по делото; прокуратурата го отрече. Разминаването си личи в съдебния акт: в края на 2002 г. разследването брои 129 загинали, а съдът отбелязва, че ведомствата са броили по различни методи и че в болниците и моргите не винаги е записвано кога и от какво е настъпила смъртта.

Светлана Губарева, която беше в залата и загуби там 13-годишната си дъщеря и годеника си, американеца Санди Букър, оспорва постановления на следствието в съда. „Отговаряха ми, че делото още не е завършило и има време тези противоречия да бъдат отстранени. Но никой не се занимава с това“, каза тя пред „Москва онлайн“ на 26 октомври.

Решението от Страсбург не доведе до ново разследване в Руската федерация: нов процес по трагедията не е започван, отбелязва „Новая газета“. Русия беше изключена от Съвета на Европа на 16 март 2022 г. и на 16 септември престана да е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека. Задължението ѝ да изпълни вече постановени решения обаче остава и Комитетът на министрите продължава да следи за тяхното изпълнение.

Официалният извод за причините и 24 години по-късно е онова от 2003 г.: фатално съчетание на фактори, за което следствието не намери виновни длъжностни лица. Патрушев не го оспорва формално и по време на интервю насочва вината към спасителите. Нито правителството пред съда в Страсбург, нито Патрушев посочват отговорност на ФСБ, която според съда е отговаряла пряко за плана и от която е зависело кога лекарите ще научат за газа. Отговорът на Следствения комитет на искането на близките ще покаже дали думите на помощника на президента могат да доведат до проверка, каквато прокуратурата отказа през 2003 г. Проверка, която да стигне до решенията на оперативния щаб, е много малко вероятна: Русия не я започна и след решението от Страсбург, а от 2022 г. е извън Съвета на Европа. Без нея за гибелта на 125 души продължава да не отговаря нито едно длъжностно лице, макар че човекът, ръководил ФСБ по време на щурма, вече казва, че загуби не е трябвало да има.

Атака с дронове спря московските летища в средата на деня, Шереметиево евакуира пътници

🇺🇦✈️🇷🇺 Летищата Шереметиево, Внуково, Домодедово и Жуковски, които обслужват Москва, спряха да приемат и изпращат самолети около 14 ч. местно време на 23 октомври 2026 г. В Шереметиево, най-голямото руско летище, беше обявена въздушна тревога, а всички хора бяха изведени в укрития, включително пътниците от самолетите. Федералнатата служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе ограничения за пореден път от началото на октомври. В Домодедово те влязоха в сила в 13:52 ч. Междувременно в поредица от кратки публикации кметът Сергей Собянин съобщаваше за свалени дронове на подстъпите към столицата.

Още докато тревогата беше активна, украинският канал Exilenova+ публикува 2 снимки, които руски канали споделиха в следващите минути. На тях малък дрон от самолетен тип стои на перона на Терминал C, чийто надпис се вижда на заден план, а около корпуса му са пръснати отломки. Официален коментар от летището няма. Отломки от дрон паднаха в пределите на летище Шереметиево и на 17 май, но тогава, по думите на пресслужбата, далеч от зоните за обслужване на пътниците и от самолетите.

Пресслужбата на летището обяви в руския месинджър MAX, че пътниците се извеждат в безопасни зони, а достъпът до стерилната зона на всички терминали, т.е. частта след проверките за сигурност, е ограничена. По високоговорители хората бяха насочвани към най-близките укрития. Летището поиска от тях да застанат далеч от прозорци и стъклени конструкции, да не ползват асансьори и да не остават в самолетите, а вместо това отидат в укритие. Летището забрани също снимането и приближаването до открити дронове или техни отломки и предупреди, че разписанието се коригира: част от полетите са отменени, други са закъснели, но този път чакането ще е по-дълго. Военният кореспондент Александър Коц описа как хората бяха отвеждани на първите етажи и подземния преход между терминалите.

Към 15 ч. онлайн таблата на летищата, обслужващи столицата, показваха над 340 закъснели или отменени полета според преброяване на „Комерсант“. Авиокомпании „Аерофлот“ и „Россия“ обявиха, че отменят или отлагат част от полетите, а „Аерофлот“ уточни, че пренасочените самолети ще продължат към Москва след отмяната на ограниченията. Самолетите, които не успяха да кацнат в столицата, се насочиха към резервни летища. Пресслужбата на „Пулково“ в Санкт Петербург съобщи, че е приела 25 полета за Москва, а летище „Чкалов“ край Нижни Новгород прие 13 самолета. Според руския канал „База“ полети са пренасочени към Минск и Баку. В обратната посока бяха отменени 7 полета от Петербург до Москва според онлайн таблото на „Пулково“, съобщи „Фонтанка“. Airbus A380 на Emirates, който летеше от Дубай за Домодедово, кръжеше над Пенза, предаде телевизия „Звезда“ на руското Министерство на отбраната.

От 13:33 ч. насетне Собянин отчете над 20 свалени дрона, без да уточнява откъде са изстреляни. Местните медии ги определят като украински, но до момента Киев не е правил официален коментар. В 17 ч. всичките ограничения бяха отменени, но в 17:45 ч. Росавиация отново затвори и четирите летища. Шереметиево и Жуковски заработиха отново в 18:02 ч., а Внуково и Домодедово – около 18:40 ч. Малко след 21 ч. Внуково, Домодедово и Жуковски отново преминаха към режим, при който приемат и изпращат самолети само след съгласуване с отговорните служби.

Подобни прекъсвания се превърнаха в обичайна сцена за летищата, обслужващи руската столица. Руското независимо издание „Агентство“ посочи, че за първите 14 дни на октомври 4-те летища са били затворени общо 101 часа – повече от два пъти над 46-те часа за целия септември. Шереметиево евакуира пътници и на 18 юни: тогава неговата пресслужба съобщи, че са били изведени на безопасни места, включително от бордовете на самолетите, докато приемането и изпращането на самолети бяха ограничени заради атака с дронове срещу Московска област.

На 1 септември президентът Володимир Зеленски предупреди всички авиокомпании, застрахователи и чужди правителства, че небето над Руската федерация на практика ще бъде затворено. На 23 октомври водещото руско летище изведе пътниците си в укрития, Росавиация въведе ограничения за московските летища три пъти от 14 ч. до вечерта, а на снимките от перона пред Терминал C лежеше дрон.

Украински удар запали арсенала за ремонт на „Бук“ и С-300В в Серпухов

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински реактивни дронове или крилати ракети поразиха тази нощ предприятието АО „75 Арсенал“ в Серпухов, Московска област, което избухна в пламъци. Целта е звено от веригата, която поддържа в строя руската армейска ПВО. То ремонтира и съхранява военна техника, която включва прехващачи за зенитно-ракетни комплекси със среден обсег 9К37М1 „Бук-М1“ и 9К317 „Бук-М2“. Там се съхраняват и ракети за комплекса 9К81 С-300В. Серпухов се намира на 100 км южно от Москва, а нощната атака срещу столичния регион продължи с часове.

Независимото руско издание ASTRA установи по кадри на очевидци, че взривът е станал в пределите на войскова част 42708 на Московско шосе, където се намира арсеналът. Жители на близкия град писаха в местни чатове, че са чули мощни експлозии първо след прелитането на дронове, а после и на ракети, които по техни наблюдения са били най-малко 3. Украинският канал Exilenova+, който споделя ексклузивни кадри от ударите в руския тил, писа още в 3:30 ч. местно време, че Московска област вероятно е била подложена на ракетен обстрел, а по-късно – че ракети или реактивни дронове са навлезли в района на Серпухов.

Към 6:45 ч. местно време коментар от руски официални лица за Серпухов няма. Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че към областта са навлезли 630 дрона. Този брой се отнася за периода от 20:30 ч. на 21 октомври до 4:00 ч. тази сутрин. По думите му ПВО е унищожила повечето дронове далеч от столицата, но все пак 163 са били неутрализирани на нейните подстъпи. Първите му съобщения излязоха в 2:30 ч. После в 3:41 ч. той писа за други 22 дрона. В 4:05 ч. съобщи за 73 наведнъж. Всичките 4 столични летища спряха временно излитанията и кацанията на полети, съобщи „Фонтанка“. Двама души са пострадали в района на Вороново в Нова Москва, където по думите на кмета са паднали отломки, и получават медицинска помощ. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов и Министерство на отбраната не са публикувани все още данни за нощта. Огромната част от безпилотните заплахи е свалена, както и при предишните вълни в столичния регион, а арсеналът в Серпухов засега е единственият известен поразен обект.

Предприятието е основано през 1949 г. ASTRA го описва като подчинено на Главното ракетно-артилерийско управление (ГРАУ) на Министерство на отбраната на Руската федерация: произвежда оръжие и боеприпаси и извършва ремонт на въоръжение, което включва артилерийски системи. По-подробна картина може да се придобие от държавната корпорация „Ростех“, към чийто холдинг „РТ-Капитал“ принадлежи дружеството. В съобщение от 11 ноември 2022 г. корпорацията пише, че заводът от повече от половин век е специализиран в основния ремонт на зенитни комплекси и радарни станции. Той поддържа командните пунктове на „Бук“ в модификации М, М1 и М2, както и пусковите и пусково-зареждащите установки на С-300В. Обслужва също подвижните пунктове за разузнаване и управление ППРУ-1 „Овод-М-СВ“, от които се управляват зенитните части, зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Тунгуска-М“ и радарните станции „Терек“. От септември 2022 г. ремонтни бригади на завода, изпратени в Крим, ремонтират техника, участвала в руската военна агресия срещу Украйна. Работят по специални сервизни договори, а бригадите включват монтажници, инженери и бригадири. Тогава в 9-те цеха на предприятието работят 236 души. Връзката с „Бук“ личи в обществените поръчки. През юни 2016 г. дружеството възлага превоза на изделие 9С18М1, т.е. станцията за откриване на цели „Купол-М1“ от състава на „Бук-М1“.

„Бук“ и С-300В са комплекси на армейската ПВО – мобилни системи, придружаващи сухопътните войски и прикриващи ги от въздушни удари. С-300В е създадена да защитава войскови групировки, ключови военни обекти и административно-промишлени центрове от самолети, хеликоптреи, крилати и балистични ракети. „Бук“ осигурява защита на средни разстояния. В Серпухов са концентрирани и двете неща, от които зависи дали зенитната батарея на фронта ще стреля: ремонт на пускови установки и командни пунктове и запас от ракети за тях. Затова целта е нещо повече от поредния склад: това е мястото, откъдето се завръщат в строя поразените комплекси. Колко от този капацитет е поразен, засега не се знае: няма сателитни снимки, нито оценка на щетите.

Серпухов и преди е бил мишена на масирани украински атаки. На 11 март 2025 г. дрон порази петролната база „Ока-Център“ в града: ASTRA геолокира мястото по видео, заснето от пазара срещу нея, а Воробьов спомена името на града сред атакуваните места. Тогава целта беше гориво, а сега е военно предприятие на територията на войскова част.

Ударът е част от поредица атаки по арсеналите на Министерство на отбраната на Руската федерация. През нощта на 18 септември 2024 г. украински дронове предизвикаха огромна експлозия в арсенал на ГРАУ край Торопец в Тверска област, на около 400 км северозападно от Москва. Източник от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) каза пред Reuters, че там е унищожен склад за ракети, планиращи бомби и артилерийски снаряди, а пожарът е обхванал ивица с ширина около 6 км. На 12 февруари 2026 г. Генералният щаб обяви, че е поразен арсенал за комплексно съхранение на ракети, боеприпаси и взривни вещества край Котлубан във Волгоградска област. По думите на щаба при удара са използвани крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, а на обекта са регистрирани мощни взривове и вторични детонации. И при двата случая целта е запасът, натрупан за фронта, докато в Серпухов до склада се намират съоръженията за ремонт на зенитната техника.

Дейността на завода обаче не се ограничава до ПВО. ASTRA го описва като предприятие, което произвежда оръжие и боеприпаси и ремонтира артилерийски системи, така че горящата част от арсенала може да бъде и обикновен склад за боеприпаси. В такъв случай ударът ще прилича повече на тези по Торопец и Котлубан, отколкото на атака по ремонтната база на руската ПВО. Кадрите на очевидците показват огнено кълбо над хоризонта, но не става ясно коя част от арсенала гори.

Какво точно е горяло, най-бързо ще покажат първите търговски сателитни снимки на арсенала. Ако огънят е обхванал хранилищата, Русия губи ракети за „Бук“ и С-300В. Ако е стигнал до цеховете, губи част от капацитета, с който връща в строя вече повредени зенитни комплекси.

„АТЕШ“ подпалва линиите на военната свръзка около московския IXcellerate

🇺🇦🔥🇷🇺 Агенти на „АТЕШ“, партизанското движение на кримските татари, прекъсват линии на руската военна свръзка около IXcellerate, един от най-големите търговски центрове за данни в Москва, за да откъснат зенитните разчети с командните пунктове и да отворят пътя на украинските дронове към техните цели. Движението обяви акцията в Telegram днес сутринта. „Изваждаме от строя каналите на врага, разстройваме управлението и помагаме на дроновете да достигнат целите си“, твърди текстът към публикацията, в която са приложени три кратки клипа: в първия горят разбити метални шкафове с апаратура, единият от които е зад ограда сред дървета; във втория пламъкът пълзи по кабел покрай стена, а в третия нощем се сипят искри.

„АТЕШ“ е нелегално движение на украинци и кримски татари, създадено след февруари 2022 г. В превод от татарски означава значи „огън“. Агентите му действат в руския тил и окупираните украински региони, като мрежата им събира сведения за силите и обектите, които после биват предадени на украинските сили за отбрана.

IXcellerate работи в Русия от 2012 г. и се представя като водещ оператор на търговски центрове за данни в страната. Компанията има 3 кампуса в столичния район. Северният, в квартал Алтуфиево, обединява общо 4 центъра, от MOS1 до MOS4. Южният, в Бирюлево, има площ от 14 хектара: там работи MOS5 с осигурена мощност 64 мегавата и над 5000 места за сървърни шкафове и още 3 центъра са планирани за изграждане. Третият кампус, Vёshki, се строи в Митищи, на около 6 км от северния, и е проектиран за 7500 шкафа и над 130 мегавата. През сървърните зали на IXcellerate преминава трафикът на банкови приложения, плащания с карти, мрежи на телеком оператори и корпоративни услуги. В съобщението на „АТЕШ“ не се посочва около кой от кампусите действат агентите.

„АТЕШ“ обяснява избора на целта с това, което стои зад гражданските сървъри. Министерство на отбраната на Руската федерация използва същата инфраструктура за военни цели, поставяйки канали за управление и системи на ПВО, твърди „АТЕШ“. С други думи, военният трафик е вграден в цивилна мрежа, обслужваща банки и оператори.

Механизмът, който описват партизаните, стъпва на една проста зависимост. Зенитният разчет не вижда сам цялото небе: сведенията за приближаващи дронове идват от радари и командни пунктове по линиите на свръзката. Същото важи и за целеуказанието, т.е. предаването на координатите на целта от средствата за наблюдение към тези за поразяване. Когато въпросните линии бъдат прекъснати на земята, разчетите губят картината на въздушната обстановка, получават със закъснение данните за целите и не успяват да покрият онези направления, по които идват ударите. „Без устойчива свръзка разчетите на ПВО губят координация, закъсняват с целеуказването и не успяват да покрият направленията на ударите“, отбелязват партизаните. Опитите на Москва да скрие военния трафик в граждански сървърни зали според „АТЕШ“ не са попречили на агентите да открият каналите и да ги извадят от строя отвътре.

Акцията идва в седмица на поредни атаки с дронове срещу Москва. В нощта на 17 октомври кметът Сергей Собянин отчете 144 свалени дрона по подстъпите към града, а Министерство на отбраната съобщи за 610 апарата над цялата страна. Летищата в столицата отново работеха с ограничения, а полетите бяха забавяни и пренасочвани. Центровете за данни вече са мишена и от въздуха. През нощта срещу 8 октомври дронове нанесоха сериозни поражения по центъра на „Яндекс“ в Сасово, Рязанска област, а на 9 октомври атакуван беше друг център за данни в Калуга. През нощта срещу 11 октомври центърът на компанията във Владимир спря напълно, което беше официално потвърдено от „Яндекс“. Украинският канал Exilenova+ съобщи за удар по строящия се в момента мегацентър на Сбербанк в Балаково, Саратовска област, през нощта срещу 14 октомври. Руските власти не са потвърдили за понесени щети там.

Московската акция е продължение на дълга поредица, в която „АТЕШ“ се насочва не срещу самите оръжия, а срещу енергийната и комуникационна инфраструктура, от която те са зависими. На 14 октомври групата съобщи, че е взривила подстанцията, която захранва Азовския оптико-механичен завод в Ростовска област. Предприятието е част от корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“ и според партизаните произвежда навигационния лидар „Отблеск“ и системи за управление на полета за крилати ракети Х-101, радарни глави за самонасочване, бордови термовизори и системи за управление на ракетите Р-37М, Х-35У и Х-59/Х-69. Прекъсването на тока по думите на „АТЕШ“ е спряло цикъла на производство, забавяйки доставките на компоненти за стотици ракети.

Към днес по обяд IXcellerate и руските власти не са коментирали изявлението. Дроновете удрят центровете за данни от въздуха, а агентите палят линиите около тях на земята. Така под удар попада инфраструктурата с двойно предназначение, от която зависят едновременно картовите плащания на московчани и картината на въздушната обстановка над столицата.

Украйна удари Москва с най-малко 79 дрона, летищата временно спряха полетите

🇺🇦🎯🇷🇺 Най-малко 79 украински дрона достигнаха подстъпите на руската столица Москва през нощта, което принуди всички 4 летища на столичния авиационен възел да спрат приемането и изпращането на полети. Кметът Сергей Собянин съобщи за поредица от прехващания в месинджъра MAX, руската платформа, към която градските и регионалните власти масово преминаха от края на лятото на 2025 г. за сметка на Telegram. Росавиация потвърди наложени ограничения във „Внуково“, „Шереметиево“, „Домодедово“ и „Жуковски“.

Атаката започна късно снощи и продължи на вълни през 20–30 минути. В 23:44 ч. Собянин обяви отразена атака с 21 дрона. 13 минути по-късно той добави още 16 унищожени безпилотни самолета. В 00:19 ч. броят на свалените дронове на подстъпите към столицата достигна 49. Ново съобщение в 00:50 ч. доведе общия им брой до 59. Последното засега уточнение беше публикувано в 03:25 ч. Според него ПВО е свалила още 20 дрона, с което общият брой за нощта достигна 79. Броят е по официални руски данни без независимо потвърждение и може да нарасне значително в рамките на сутрешните сводйи, тъй като те обикновено се допълват в хода на деня.

Ограниченията за полетите започнаха във „Внуково“ и „Жуковски“ още преди полунощ и до 01:44 ч. бяха обхванали всички летища в столичния регион. „Шереметиево“ обяви сигнал „Ковер“ – руски протокол за временно затваряне на въздушния коридор над летището за кацане и излитане. 5 полета от Турция бяха върнати по средата на пътя заради ограниченията на „Внуково“, а над 20 самолета от други градове към руската столица също поеха обратно към летищата, от които са излетели. На самото „Внуково“ около 75 полета изчакваха разрешение за кацане или излитане, на „Шереметиево“ – 50, на „Домодедово“ – 10, а на „Жуковски“ – 7. Част от самолетите бяха пренасочени към летищата в Санкт Петербург, Нижни Новгород и Ярославъл. Росавиация обясни спирането с нуждата да се осигури сигурността на гражданската авиация, без да уточнява заплаха за конкретна писта или терминал.

Според съобщение, придружено от екранна снимка от Flightradar24, по време на атаката 8 руски военни и правителствени самолета са били евакуирани от авиобаза „Чкаловски“ в рамките на 30 минути и се движат един след друг на изток. Посочени са три Ту-154М, два Ил-62 – един Ил-62М и един Ил-62МК, два Ан-148-100ЕА и един Ту-214ПУ – въздушен команден и комуникационен пункт за висшето политическо ръководство на страната. Крайната им дестинация засега е неизвестна.

Към момента на публикацията не се съобщава за пострадали или поразени сгради в самата столица. Някои места, където паднаха отломки от свалени дронове, работят екипи на спешните служби. В областта обаче последствията изглеждат по-сериозни: в нощните бюлетини се споменава мъж, ранен при удар с дрон над Ростовска област, а губернаторът Юрий Слюсар съобщи за пожар и поразени складове и производствени обекти в Аксай, както и за дронове над Чертковски район и Батайск. Мониторинг канали съобщиха, че дрон е поразил и центъра за данни на Yandex във Владимирска област – същия обект, който компанията обяви за напълно спрян след предходен удар на 11 октомври.

Нощната атака се вписва в интензивна серия от удари по Московска област през последните две седмици. На 6 октомври украински дронове поразиха ЛПДС „Володарская“ – най-голямата петролна база в региона, през която годишно преминават около 3 млн тона нефт и нефтопродукти за снабдяване на столични летища –„Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметиево“. Според руските власти в тогавашното нападение са участвали над 650 безпилотника. На 9 октомври нова атака затвори и четирите летища за часове и принуди самолет с руски правителствени служители да кръжи над столицата, преди да промени курса си към Санкт Петербург – първият документиран случай на подобно пренасочване, откакто се води пълномащабната война.

В нощта на 13-14 октомври Министерството на отбраната отчете 902 свалени дрона над цялата страна. 493 от тях се насочваха към Московска област, а 180 бяха неутрализирани в непосредствена близост до самата столица. Тогавашното затваряне на аерогарите продължи повече от 8 часа. Същата нощ, но на територията на Саратовска област, удар засегна център за данни на Сбербанк в Балаково. Губернаторът Роман Бусаргин съобщи за загинала жена и поразени жилищни сгради – напомняне, че липсата на жертви в самата Москва не е общо правило за цялата кампания, а особеност на района на столицата. Тази нощ вълна бележи петото поредно денонощие, в което Московска област обявява тревога за опасност от дронове – честота, описана от Росавиация и местните власти като нетипична дори за последните две години на войната. По абсолютен брой дронове тазнощният удар остава под пика от 13 срещу 14 октомври, когато 180 дрона бяха свалени в непосредствена близост до града; тогавашният налет и до днес е най-масираният, регистриран пряко над самата руска столица.

Самата Москва също е понесла трайни щети от подобна кампания – последиците за нея не се изчерпват с прехванати в небето дронове. Московският НПЗ на „Газпромнефт“ в район Капотня, най-големият в града, по данни на Reuters спря работа след удар на 20 май и поднови след няколко дни по-късно. След поредна серия от удари на 16 и 18 юни обаче, двете му основни инсталации за първична преработка бяха извадени от строя, а заводът спря отново за по-дълго. Според по-късна оценка на агенцията той няма да заработи и до края на есента. „Газпромнефт“ не е отговорила на запитванията на Reuters по случая. Тази нощ ударът е насочен към въздушния трафик и следва същата логика на натиск, прилагана по-рано тази година срещу самата инфраструктура за преработка на нефт за руската столица.

Обявеният брой дронове в отделните нощи варира в интервала 50-900 – разлика, която идва не от самото нарастване на атаките, а от различния обхват на отчитането. Собянин брои единствено дронове, насочени към столицата и областта, докато Министерството на отбраната съобщава общ брой за цялата територия на Руската федерация, включително южните и западните руски области по маршрута на дроновете, насочени към вътрешността на страната. Отчетът на Собянин и отчетът на Министерството не си противоречат: 79-те дрона от отчета на московския кмет са част от общия брой за Русия, която е била насочена конкретно към града.

Отвъд самата атака украинската кампания през последните седмици следва ясен модел: редуване на удари по петролна и логистична инфраструктура около Москва с опити да бъде парализиран въздушният трафик в столичния регион, без директно засягане на жилищни квартали. Към момента на публикуване на този текст сигналът „Ковер“ остава в сила за част от градския авиационен възел, а точният брой на отменените полети все още не е обобщен от самата Росавиация. За разлика от обичайната украинска сдържаност след удари дълбоко в руска територия, президентът Володимир Зеленски коментира мащаба на тазнощната кампания, макар и без да потвърждава конкретни цели:

„Просто ще има дронове в небето на Русия, в мащаб, който трябва да се вземе предвид“, предупреди той, с което потвърди отново септемврийската си закана руското небе да се превърне в „на практика затворено“. Следващите уточнения на московските власти вероятно ще увеличат крайния брой свалени дронове.

Над 280 полета на московските летища закъсняха или бяха отменени при вълна от 403 дрона

🇷🇺✈️🚫 Над 280 полета на московските летища закъсняха или бяха отменени днес сутринта, след като през нощта към столичния регион се насочиха 403 украински дрона. Кметът Сергей Собянин съобщи броя безпилотни летателни апарати за периода от 20:30 ч. снощи до 08:30 ч. днес местно време. Той уточни, че повечето са били свалени далеч от града, а 25 са унищожени на неговите подстъпи.

Москва и Московска област обаче не бяха единствена цел. Министерство на отбраната отчете 560 свалени дрона за период от 12 часа до 08:00 ч. сутринта. Дронове бяха свалени над 15 области и окупирания Крим, както и Азовско и Черно море.

Telegram каналът „База“ пусна разбивка по летища:

• Внуково: 113 закъснели, 11 отменени
• Шереметиево: 124 закъснели, 6 отменени
• Домодедово: 26 закъснели, 1 отменен

Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация) отново въведе временни ограничения за кацане и излитане на самолети на 4-те столични летища (Внуково, Домодедово, Жуковски и Шереметиево), които по-късно бяха отменени.

Същите летища работят с прекъсвания от нощта на 8 срещу 9 октомври. Тогава заради заплаха от дронове бяха затворени Внуково, Домодедово и Жуковски, а над 150 полета закъсняха, съобщи The Moscow Times. Забраната отпадна към 07:00 ч. Въпреки това се наложи летище Жуковски да преустанови работа още два пъти след това. Около 15:40 ч. на 9 октомври Росавиация въведе ограничения на четирите летища, докато над Москва и региона вървеше украинска атака с дронове и малки балони. Ограниченията продължиха до 18:40 ч. Според изданието „Осторожно, новости“ за тези 3 часа закъснелите полети са над 200, а отменени – над 100. Същия ден Министерството на регионалната сигурност на Ярославска област съобщи за свалени малки разузнавателни балони, които по думите му са изстреляни от украинска територия.

Ограниченията попречиха и на 5 самолета на специален летателен отряд „Россия“, отговорен за транспорта на държавното ръководство, да кацнат от първия опит. Поне 3 броя широкофюзелажни Ил-96 се завръщаха от Туркменистан, където президентът Владимир Путин взе участие в срещата на върха на ОНД. По данни на Flightradar24, цитирани от „Медуза“, два от самолетите кръжаха над Москва и Подмосковието и кацнаха във Внуково малко след 18:00 ч. Третият с регистрация RA-96025 беше отклонен към летище Пулково в Санкт Петербург и едва оттам долетя до Москва. Официално не е известно с кой точно самолет е пътувал Путин. Изданието „Агентство“ допуска, че е бил на RA-96025, с който е пристигнал в Туркменистан на 8 октомври.

ТАСС определи нощната атака като една от най-мащабните срещу руската столица от началото на войната. Отчетите на самия Собянин показват поне 4 по-големи вълни само от средата на август насам. През август той отчете около 600 дрона при атаката в нощта на 15 срещу 16 август и 637 в нощта на 17 срещу 18 август. Най-масираната досега е атаката през нощта на 19 срещу 20 септември, последен от трите дни на избори за Държавна дума, с над 1600 дрона. Само 4 дни преди сегашната атака, в нощта на 5 срещу 6 октомври, дроновете бяха 650, а двама души загинаха в Подмосковието.

На 1 септември във вечерното си видео президентът Володимир Зеленски се обърна към авиокомпании, застрахователи и всички, които все още използват ключовите руски летища: „руското небе става изцяло опасно“. Украйна, каза той, „не заплашва самата гражданска авиация“, но небето над Русия „де факто ще се затваря“. Путин отговори, че ако такова нещо е било казано на глас, това е „заявка за държавен тероризъм“. Министърът на транспорта Андрей Никитин заяви на другия ден: „Мисля, че няма да допуснем съществени прекъсвания в гражданската авиация“.

За януари–септември 2026 г. честотата на отменените редовни пътнически полети в Руската федерация е скочила двойно спрямо година по-рано, сочат данни на „АлфаСтрахование“. Над 7,6 млн. души са чакали да излетят повече от 3 часа, два пъти и половина над 2025 г. Представители на бранша, разговаряли с вестник „Комерсант“, посочват и причина, която не е пряко свързана с въздушните опасности: честите затваряния помагат на превозвачите да прикрият състоянието на самолетния парк. Според изданието авиокомпании не са пуснали в експлоатация 20% от самолетите си преди най-натоварения сезон, а при водещи превозвачи, с изключение на „Аерофлот“, една трета от самолетния парк не се използва.

Застрахователят, който проследява полетите на 30 руски и около 60 чуждестранни авиокомпании, свързва влошаването с ограниченията на въздушното движение заради заплахата от украински дронове. От края на април в южните и централните области почти всеки ден се задейства планът „Ковьор“ (буквално „килим“) – процедура, при която въздушното пространство се затваря, а самолетите кацат или се отклоняват. Всички четири летища на столицата днес бяха затворени за втори пореден ден.

Бивш боец на Моторола е обвинен в двойно убийство в Москва

🇷🇺⚖️ Кузминският съд в Москва остави в следствения арест 47-годишния Теймураз Гогиашвили, който беше обвинен в убийство по особено жесток начин на предприемачката Елена Церетели и на нейната 19-годишна дъщеря Дария. Обвиняемият е известен като бивш член от батальона „Спарта“ на т.нар. „Донецка народна република“, воювал в „първата вълна“ на сепаратистите под командването на Арсен Павлов с позивна Моторола.

Пред съда Гогиашвили се представи като роден в Тбилиси руски гражданин и едноличен търговец, който е неженен, има две непълнолетни деца на издръжка и без предишни присъди; не се изказа по съществото на обвинението и заяви само, че не възразява срещу ареста, съобщи РИА Новости. Следственият комитет на Руската федерация му повдигна обвинение по чл. 105, ч. 2 от Наказателния кодекс (убийство на две лица от користни подбуди) и за две деяния по чл. 222, ч. 1 (незаконни действия с оръжие и боеприпаси).

Гогиашвили е признал вината частично: при проверка на показанията на място, в апартамента и гаража, е потвърдил предишните си показания и разказал, че след убийствата се е опитвал да измие кръвта и скрие следите. В кадрите от апартамента, които СК публикува на 5 октомври, Гогиашвили казва на следовател, че смъртта е настъпила мигновено, че е улучил главата и че след това е взел жертвата на ръце, занесъл я към банята, където я е положил. Публично не е известно коя точно част от обвинението той признава.

Елена Церетели е бивша съпруга на московския ресторатор Мамука Церетели. Вестник „Комерсант“ пише, че двамата от години не живеят заедно, но пазят общи бизнес проекти, а „Российская газета“ – че самата тя е развивала бизнес с мениджмънт на недвижими имоти и салони за красота.

В следобедните часове на 3 октомври в апартамент на бул. „Жулебински“ в югоизточната част на руската столица са открити фрагменти от човешко тяло: частите от тялото на Елена Церетели са били в пакети на балкона. Криминалистите са намерили още следи от кръв, ножове и скривалище с оръжие и боеприпаси. Следователите установили самоличността на жертвата, на нейната дъщеря и нейния съжител, както е бил описан Гогиашвили, без да го назовава по име. Той е използвал гараж в Нова Москва – територия южно и югозападно от столицата, присъединена към нея през 2012 г. На 4 октомври СК съобщи, че там е открито тялото на Дария, заедно с второ скривалище с оръжие, а според „Медиазона“ при оглед на апартамента и гаража са намерени и гранати.

Маршрутите на Гогиашвили са възстановени по камери за видеонаблюдение; СК съобщи, че той е задържан във Воронежка област, след което е отведен в Москва. С него е била жена, родена през 1986 г. В момента я проверяват за съпричастност. Към момента обвинение срещу нея не е повдигнато.

Сведенията за хронологията на убийствата идват от източник на ТАСС в силовите структури: според него Гогиашвили признал и двете убийства и казал, че първо е убил момичето в гаража, а след това и нейната майка. „Московский комсомолец“ описва същото по-подробно, като се позовава на данни от неуточнени източници: Гогиашвили взел Дария след тренировка, завел я в гаражен кооператив, за да вземат някакви вещи, и я застрелял, после застрелял и Елена и разчленил тялото ѝ.

За мотива в публичното пространство има три версии. „Московский комсомолец“ посочва като възможен мотив финансови разногласия: партньорът не искал да харчи пари за Елена. Telegram каналът Mash обяви, че Гогиашвили отрича користен мотив и говори за битов конфликт, а Life.ru добавя, че не е обяснил защо е взел часовника и обеците на жертвата. Обвинението включва користни подбуди, но публично не е обявено какви пари са имали значение. Само третата версия е на следствието и тя е най-общата – готви материали за психолого-психиатрична съдебна експертиза, съобщи ТАСС.

Досие в Цензор.нет от 26 февруари 2015 г. с подпис от Иракли Комахидзе посочва година на раждане 1979 в Тбилиси, но поне 17 години престой в Украйна и Русия. В периода 1998-2003 г. той следва международна икономика в Луганск, после работи като мениджър на транспортни компании и „Северсталь“. През втората половина на 2014 г. постъпва в батальон „Спарта“ с позивна „Гоги“. Съпругата му по това време е министър на правосъдието на ДНР.

Арсен Павлов, командирът на „Спарта“, е убит на 16 октомври 2016 г. от самоделно взривно устройство в асансьора на дома му в град Донецк. Заедно с него загива и охранителят му, съобщиха тогава властите на ДНР. Част от публикациите, включително такива на украински журналисти, посочваха Гогиашвили като този охранител. Арестът му през 2026 г. ги опровергава: Гогиашвили е жив, а „Важные истории“ намират следи от неговия престой в Донбас и след 2016 г. На негово име са регистрирани SIM карти на местния оператор „Феникс“ през 2017 г.

В периода 2019-2021 г. Гогиашвили работи в международната медийна група „Россия сегодня“, държавната информационна агенция, в която влизат РИА Новости и Russia Today, става ясно от изтекли данни, цитирани от „Важные истории“. През 2021 г. той получава руско гражданство по опростена процедура. Независимото руско издание Astra пише, че в агенцията тойн извършва реорганизация на складов обект в Подмосковието. Московски съд признава за незаконно и решението, с което на Гогиашвили е забранено да влиза в Русия за период от 3 години; това личи от съдебни документи, до които получава достъп РИА Новости. В тях лицето фигурира като гражданин на ДНР с разрешение за пребиваване в Руската федерация с непълнолетни деца, руски граждани.

Преди Москва той живее в Макеевка, предградие на Донецк, пише „Фонтанка“. През 2023 г. се регистрира като едноличен търговец на автомобилни части. Съдебни изпълнители събират от него над 42,8 млн. рубли по иск на отбранително предприятие КБП „Академик Шипунов“ за аванс от над 42,1 млн. рубли, за който не е извършена работа. Публично не е съобщена връзка между това задължение и убийствата.

Определенията, с които го представят, се разминават. Близките до Кремъл медии го наричат предприемач и фитнес треньор. Вестник „Комерсант“ пише за бивш опълченец от Донецк, станал предприемач; РЕН ТВ говори за участник в „специалната военна операция“, фитнес треньор и състезател по силов трибой. Това, което единствено е документирано, е редовното пресичане на държавната граница с окупираните Донецка и Луганска области след началото на пълномащабната война, пише „Медиазона“, без да посочва конкретна служба във войната от февруари 2022 г.

Обвинението не споменава нито батальона „Спарта“, нито войната в Донбас. Службата при Моторола е ключов период от биографията на обвиняемия, но не влиза в тезата на следствието, въпреки че е подробно документирана от медии и изтекли данни. Към 5 октомври Следственият комитет не е съобщил и откъде са оръжията и боеприпасите от двете скривалища, нито дали има връзка между тях и миналото на обвиняемия в „Спарта“. Три неща могат да променят тази картина: обвинителният акт, който може да уточни какви пари стоят зад користните подбуди, резултатът от психолого-психиатричната експертиза и решението за жената, родена през 1986 г. Предварителният арест изтича на 3 декември 2026 г.

Руски военнослужещ свали с „Игла“ украински дрон на път към московска рафинерия

🇷🇺🛡️🇺🇦 Невиждано досега видео показа руски военнослужещ да сваля с преносимия зенитен ракетен комплекс 9K38 „Игла“ украински камикадзе дрон, малко преди да порази петролната рафинерия на Москва, рядка гледка за руската столица. Видеото беше публикувано днес от руски канали в Telegram и се отнася до един от последните удари по НПЗ в Капотня. В класификацията на НАТО комплексът се обозначава като SA-18 Grouse,

Военнослужещият се вижда първо в гръб, после в профил, докато операторът се премества около него: в камуфлаж и с бронежилетка, той държи на рамо зелена преносима пускова установка и следи безпилотник в небето. Застанал е на затревен откос до бетонен парапет и метална ограда над голям пътен възел. Отдолу се вижда интензивно движение на камиони и леки коли, по-нататък се виждат големи складови сгради и рекламни табла, а небето е плътно облачно. Движението по възела не е спряно, а стрелецът е на открито.

Пускът идва след няколко секунди прицелване: камерата се вдига рязко, над парапета се издига гъст облак дим и се чува остър шум от изстрелването. След това операторът обхожда с камерата пътя и небето и около шест секунди след изстрела в кадър влиза горящ обект. Той е ниско над покрива на голяма складова сграда и още е във въздуха, когато клипът приключва. В края на клипа се чуват възгласи на руски език.

Във видеото не се виждат ракетата в полет и самото попадение; не се вижда и рафинерия, а видът на дрона не е разпознаваем от кадрите. Ориентирите включват пешеходен надлез с жълто-зелена облицовка, стена с жълти и сиви панели и едноетажна сграда със зелен покрив – достатъчно, за да е възможна геолокация.

„Игла“ е съветски комплекс, приет на въоръжение през 1983 г. Стрелецът го държи на рамо, като ракетата 9M39 се насочва по топлинното излъчване на целта с двулентова инфрачервена глава за самонасочване, който работи в две области на инфрачервения спектър – средни и къси вълни. По справочни данни нейната максимална далечина е около 5 км, височината – до 3,5 км, а пиковата скорост – 570 метра в секунда. Цел е еднопосочен ударен дрон с бойна глава, която се детонира в мишената и не се връща, затова зенитните средства трябва да го свалят, преди да стигне до него.

Преносимите комплекси около завода не са новост: за тях има сведения от юни. В анализ на „Настоящее Время“ от 19 юни отбраната на Москва по време на атаката от 18 юни е описана като 3 пръстена от зенитни ракетно-оръдейни комплекси „Панцир“, допълнени от мобилни групи с автоматично оръжие и преносими комплекси; част от дроновете са преминали през няколко от пръстените и са поразили завода. В заглавието тази комбинация е определена като неефективна и опасна. Журналистът от „Радио Свобода“ Марк Крутов отбелязва, че в Капотня са видени хора, стрелящи с „Игла“, и предполага, че са включени заради недостиг на „Панцири“ или на ракети за тях. Според него в един от записите ракета от подобен комплекс минава на височина няколко метра над главите на хора, а украинският военен експерт Анатолий Храпчински вижда на кадри ракета, излетяла в посока, различна от тази на засичането на целта. Крутов добавя, че ускорителните блокове на ракетите за „Панцир“ са попадали в стените на къщи, когато са падали върху жилищни сгради.

Анализ на The New York Times стига до друг извод: разкъсването на резервоар в Капотня е дошло от руска зенитна ракета, изстреляна от земята, а не от дрон. Експертът Майкъл Кларк разпознава ПЗРК на кадри от китайската платформа Douyin, на които се виждат две ракети, изстреляни от земята, по ниската траектория и тънката димна следа без дим от старта. Съпоставката на двата анализа с новия запис показва, че стрелци с преносими комплекси са част от отбраната на рафинерията: „Настоящее Время“ ги определя по записи от атаката на 18 юни, експерти на The New York Times разпознават ПЗРК на други записи, а новият ги показва отново. Ограничението е датата – ако записът е от същата нощ на 18 юни, той е друг ракурс към същия епизод, а не втори случай.

Московската рафинерия се управлява от „Газпром“. Според „Украинска правда“, тя преработва около 11,6 млн. тона суров петрол годишно, покрива 40% от пазара на горива в Москва и около 70% от търсенето на бензин и авиационно гориво в областта. През 2026 г. е удряна поне два пъти – на 18 юни и 20 септември. При втората атака московският кмет Сергей Собянин заяви, че 450 дрона са били свалени на подстъпите към столицата, но няколко са стигнали до територията на завода, един от които е жилищна сграда. Според анонимни източници на Reuters заводът е спрял работа, след като и двете му инсталации за първична дестилация (първият етап на преработката на суровия петрол) са се запалили; ремонтът може да отнеме месеци. На 4 октомври министърът на отбраната на Украйна Йевгени Хмара обяви, че ударите са извели от строя над 51% от руския капацитет за преработка на петрол и изброи Капотня сред поразените рафинерии. Ден по-рано президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна ще продължи да удря руски рафинерии в отговор на нова руска „доктрина“ на въздушните удари.

33 години от танковия обстрел на Дома на Съветите в Москва

🇷🇺 На 4 октомври 2026 г. се навършиха 33 години от деня, в който танкове Т-80УД на 4-та гвардейска танкова дивизия откриват огън по прозорците на Дома на Съветите в Москва, сградата на тогавашния руски парламент, известна като Белия дом. Годишнината премина с митинг на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на площад „Краснопресненска застава“ и със задържания: пресслужбата на партията съобщи за 65 задържани по предварителни данни.

Митингът беше организиран от КПРФ: сбор в 11:30 ч. за шествие по улица „Дружинниковска“ и полагане на венци и цветя пред мемориала „Поклонен кръст“. Московският общински депутат от КПРФ Николай Котов оцени, че са дошли между 1000 и 2000 души. Според пресслужбата на партията задържанията са станали на завършващия етап на събитието. По данни на SotaVision, около 20 души са били задържани, след като участниците в шествието са скандирали лозунги за свобода, освобождаване на политическите затворници и срещу Роскомнадзор, руския надзорен орган за комуникациите и интернет. Заместник-председателят на Централния комитет на КПРФ Дмитрий Новиков съобщи, че задържаните са отведени в няколко полицейски участъка и по-късно са започнали да бъдат освобождавани.

Обстрелът е развръзката на конфликт, започнал на 21 септември 1993 г. Тогава президентът Борис Елцин с указ № 1400 разпуска парламента (Конгреса на народните депутати и Върховния съвет) и насрочва избори за ново Федерално събрание на 11–12 декември. Още същия ден Президиумът на Върховния съвет, оглавен от Руслан Хасбулатов, обявява пълномощията на Елцин за прекратени и възлага на вицепрезидента Александър Руцкой да изпълнява длъжността му. Към края на септември парламентът е обкръжен от около 5000 войници на Вътрешните войски, а водата, тока и комуникациите са прекъснати, съобщава в справка от 1993 г. Стокхолмският институт за изследване на мира (SIPRI). Посредничеството на патриарх Алексий II довежда до споразумение за намаляване на напрежението, но парламентът го отхвърля няколко часа след това. На 3 октомври привърженици на парламента пробиват блокадата на милицията, превземат сградата на кметството и тръгват към телевизионния център в Останкино. Според Генералната прокуратура около телецентъра намират смъртта си поне 46 души на 3 и 4 октомври. Елцин въвежда извънредно положение в столицата.

Между 3:00 и 4:00 ч. през нощта на 3 срещу 4 октомври подписва заповед за участие на войски, подчинени от Министерство на отбраната в щурма. По указание на министъра Павел Грачов в Москва са изпратени 10 танка на Кантемировската дивизия, от които в обстрел участват шест Т-80; екипажите са съставени почти изцяло от офицери. Т-80УД е дизеловата модификация на Т-80, разработена в Харков, тогава в Украинската ССР, от Харковското конструкторско бюро „Морозов“ и произвеждана там от завода „Малишев“ с двигател 6ТД-1 от 1000 конски сили. Военният историк Михаил Барятински определя обстрела на Дома на Съветите като първото бойно използване на танковете Т-80.

Рано сутринта БМП и БТР откриват огън по прозорците на сградата. Хрониката на деня отбелязва първите танкови изстрели по горните етажи от Калининския мост, преименуван по-късно на Новоарбатски, в 09:20 ч. Около 2 часа по-късно 4 танка още стрелят оттам; Барятински поставя стрелбата около обяд. Главна цел е 13-ият етаж, където се помещава щабът на министъра на отбраната, назначен от Руцкой. Министерството посочва, че 6 танка са изстреляли 12 снаряда: 10 осколъчно-фугасни и 2 бронебойно-подкалибрени. Егор Гайдар посочва в спомените си същия общ брой, но друг състав: 10 снаряда без взривно вещество, т.нар. болванки, и 2 запалителни. Руцкой твърди, че снарядите са фугасни и че първите попадат в залата за заседания, в кабинета на Хасбулатов и неговия собствен. Следователят от Генералната прокуратура Леонид Прошкин казва, че танковете са стреляли предимно с бойни снаряди. Пожарът унищожава почти напълно етажите от 12-ия до 20-ия и засегна около 30% от общата площ на сградата.

Старши лейтенант Сергей Воробьов от 14-и полк на дивизията, помагал за зареждането на боеприпасите, разказва през 2018 г. пред „Сноб“, че машините са търсени в три полка. Те стояли на съхранение и никой не ги обслужвал, а офицерите изпросвали предпазители за Т-80 от таксиметрови шофьори на улицата. Когато по време на почивка някой започнал да стреля над главите им и те се скрили заедно с бойци от ОМОН, специалните части на милицията, и с милиционери, друг попитал: „Момчета, а ние за кого сме – за Елцин или за Белия дом?“

Въпросната неразбория си личи и от следствените материали. Според Прошкин в първите часове на щурма „няма единен команден център, откъдето да бъдат координирани действията на всички подразделения, участвали в операцията“. Сутринта край стадион „Красная Пресня“ избухват въоръжени сблъсъци между военнослужещи от Таманската дивизия и БТР-и на дивизията „Дзержински“ на Вътрешните войски, а също между „дзержинците“ и въоръжени членове на Съюза на ветераните от Афганистан, които бяха на страната на Елцин. Има убити и ранени както сред войниците, така и сред случайни минувачи. По данни, изнесени от комисията на Държавната дума, на 4 октомври снайперисти застрелват няколко от защитниците на Дома на Съветите, военнослужещи и случайни хора; самоличността им не е установена, а следствената група, по думите на Прошкин, не е успяла да намери отговор кои са били.

Към 16:55 ч. всички защитници на парламента се предават. Хасбулатов, Руцкой и генерал Алберт Макашов чакат гаранции за сигурността си и около 18 ч. са арестувани, а Елцин издава указ за извънредни мерки и комендантски час в Москва от 23:00 до 05:00 ч.

Броят на жертвите остава спорен. В официалния списък, представен на 27 юли 1994 г. от следствена група на Генералната прокуратура, фигурират 147 души. От тях 46 са загинали в Останкино, а други 101 в района на Белия дом: 77 цивилни и 24 военнослужещи от министерствата на отбраната и вътрешните работи. По данни на следствието, цитирани в доклада на комисията на Държавната дума, при самия щурм на Дома на Съветите са убити най-малко 74 души, а ранените са най-малко 172. Разликата идва оттам, че списъкът от 1994 г. брои всички загинали в Останкино и около парламента, а комисията отчита само убитите във връзка с щурма на 4 октомври. Още през ноември 1993 г. „Независимая газета“ открива очевидните разминавания между официалните списъци и имена на загинали, които липсват в тях, докато властите тогава говорят за 143 жертви, съобщава Los Angeles Times.

През февруари 1994 г. Държавната дума амнистира участниците в събитията в периода от 21 септември до 4 октомври, следствената група на Генералната прокуратура е разпусната и разследването не е завършено. Обстрелът има и своето конституционно последствие, което действа и през 2026 г. На 12 декември 1993 г. под 10 седмици след него, избирателите приемат нова конституция, а на изборите за Федерално събрание от участие са отстранени партиите и организациите, чиито членове са участвали в сблъсъците на страната на Върховния съвет. На първо място с 23% се нарежда Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски (ЛДПР), блокът „Изборът на Русия“ на Гайдар, подкрепял курса на Елцин, получава 15,5%, а КПРФ на Генадий Зюганов става трета с 12%. Конституцията дава на президента значително по-широки правомощия от конституцията от 1978 г. и премахва поста вицепрезидент. С някои изменения тя остава в сила и през 2026 г.

Два дни преди оставката Вучич назначи бивш разузнавач за посланик в Москва

🇷🇸🕵️ Драган Владисавлевич, бившият директор на Службата за военно разузнаване на Сърбия, беше назначен за посланик в Руската федерация. Президентът Александър Вучич е подписал указа на 25 септември, два дни преди да подаде оставка като президент. Документът излезе на 29 септември в сръбския държавен вестник „Службени гласник“ и влезе в сила на следващия ден. Владисавлевич идва от Баку, където беше посланик от май 2021 г. Начело на дипломатическата мисия в Москва ще замени Момчило Бабич, който беше отзован по-рано през месеца.

Указът е подписан в последните дни, в които Вучич упражняваше своите президентски правомощия. На 26 септември, ден след подписа, той разговаря около 1 час по телефона с руския президент Владимир Путин. Темите бяха газовото споразумение, което изтичаше на 30 септември, и сръбската петролна компания NIS с мажоритарен руски собственик, която се намира под санкции от САЩ от октомври 2025 г. Според Вучич той е уведомил Путин за оставката, подадена на 27 септември вечерта, а от следващата сутрин функциите на държавен глава изпълнява председателката на Народното събрание Ана Бърнабич от неговата Сръбска прогресивна партия (СНС).

Коментирайки предстоящите избори в Сърбия, Министерство на външните работи на Руската федерация заяви, че цени високо дългогодишния личен принос на Вучич за двустранните отношения, които според Москва са поддържани въпреки постоянния натиск върху Белград да се откаже от приятелството с Русия. На следващия ден главният директор на „Сърбиягаз“ Душан Баятович обяви, че газовото споразумение е удължено до края на годината при същите условия – около 318 евро за 1000 кубически метра. На същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ удължи до 30 октомври лиценза, с който NIS работи под санкции, както и разрешението унгарската MOL да преговаря за покупката на руския дял.

Владисавлевич е роден през 1962 г. в Лапово, Централна Сърбия. Завършва Военновъздушната гимназия в Мостар и Военновъздушната академия в Задар през 1985 г. Служи като военен пилот и преподава тактика в академията. През 1996 г. завършва и Генералщабната школа в Белград. В Агенцията за военно разузнаване (ВОА) към Министерство на отбраната, започва като самостоятелен референт и оглавява отдела за анализи и оценки през 2004 г. В периода 2005-2009 г. е аташе по отбраната в Турция, след което се връща обратно в агенцията като заместник-директор. През 2010 г. е произведен в бригаден генерал. Става директор през 2012 г., назначен от президента Борис Тадич малко преди майските избори, които извеждат СНС на власт.

Новата власт не го оставя на поста. В средата на януари 2014 г. е освободен с указ на президента Томислав Николич, без да е посочена причина, а два месеца по-късно генералът е пенсиониран. На държавна служба го връща правителството на Вучич, който междувременно е станал министър-председател. На 26 март 2015 г. Владисавлевич оглавява, първо като временно изпълняващ длъжността, току-що създадената Канцелария за координация в преговорния процес с временните институции за самоуправление в Прищина, Косово. Канцеларията координира изпълнението на договорките, постигнати в Брюксел с посредничеството на ЕС. През пролетта на 2016 г. например Владисавлевич обявява началото на признаването на университетските дипломи. Ръководи я до назначението си за посланник в Баку през 2021 г. от Вучич, който към онзи момент вече е президент. От 2015 г. насам на всички постове, които заема, е бил назначен от Вучич: в канцеларията – от неговото правителство, в Баку и Москва – с неговите укази

Белград разчита на Москва и Пекин неприемането на Косово в ООН. Русия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, не признава обявената през 2008 г. независимост и, както Китай, може да наложи вето върху приемането на Косово в организацията. В речта, с която обяви оставка, Вучич заяви, че който спечели доверието на избирателите, трябва да устои на натиска за отказ от Косово, а Сърбия трябва да продължи по европейския си път и да запази връзките с „традиционните приятели на Изток“. Посолството в Москва сега се поема от човека, който шест години координира сръбската страна в преговорите с Прищина.

Неговият предшественик има различна биография. Момчило Бабич, роден през 1952 г. в Печ. Лекар и бивш професор по социална медицина в Медицинския факултет в Белград, през 90-те години той е директор на болницата „Бежанийска коса“ и членува в Главния съвет на Социалистическата партия на Сърбия. Местното издание Nova.rs го описва като близък до семейството на Слободан Милошевич. След падането на режима напуска партията, а по-късно влиза в СНС. До февруари 2022 г. е посланик в Словакия, а указът за неговото преместване в Москва излиза ,две седмици преди руската инвазия в Украйна. На мястото на партиен кадър с медицинска кариера Вучич поставя генерал от разузнаването, координирал преговорите за Косово.

Московският вестник „Комерсант“ обяснява назначението с предстоящите избори, цитирайки неназовани източници в Белград, запознати с позицията на политическото ръководство, според които Вучич е напълно уверен в победата на СНС на 25 октомври и последващото си избиране за премиер, поради което е искал в Москва да има „абсолютно лоялен“ на себе си човек.

Смяната на посланика е част от по-широка ротация. С указите, обнародвани на 22 и 29 септември, Вучич отзовава общо 12 посланици: освен в Руската федерация и Азербайджан, още във Ватикана, Мароко, Белгия и Португалия, а след тях в Словения, Полша, Армения, Индия, Япония и Египет. Никой от указите не посочва причини, а Бабич е прекарал в Москва над 4 години, така че отзоваването му само по себе си се възприема като обичайна смяна в края на мандата. Ротацията обаче обяснява защо позицията се освобождава, но не и кой я заема и кога. Владисавлевич е отзован от Баку в същия пакет от укази като Бабич, което показва, че е било решено още тогава. Назначението е подписано, преди президентските правомощия да преминат към Бърнабич, а нов държавен глава трябва да бъде избран до края на декември.

Годините му в Баку съвпадат с първия договор на Сърбия за азерски газ. През ноември 2023 г. двете страни договориха доставки на до 400 милиона куб. метра годишно до 2026 г. през интерконектора с България.

Вучич много вероятно е искал каналът към Кремъл да остане в ръцете му и напускане на президентството. Подсказват го три неща: човекът, чиито назначения след 2014 г. зависят изцяло от него; моментът, в който той все още имаше правомощието да назначава посланици; и седмицата, в която газът и NIS бяха обсъдени в личния му разговор с Путин. В отношенията с Русия предстоят два близки крайни срока. Лицензът на NIS изтича на 30 октомври, 5 дни след парламентарния вот, а газовото споразумение между двете държави – в края на декември. Дотогава Сърбия трябва да избере и нов президент. Ако разговорите за NIS и газа Вучич води като лидер на СНС или кандидат за премиер, посолството ще работи като негов личен канал. Ако ги поемат Бърнабич и правителството, Москва ще е получила обикновен посланик с необичайна биография.

Сибига пита Лавров в Съвета за сигурност защо гори Москва

🇺🇦🇺🇳🇷🇺 „Вие искахте да превземете Киев за три дни. Как стана така, че четири години по-късно у вас гори Москва?“ С този въпрос украинският министър на външните работи Андрий Сибига се обърна към руския си колега Сергей Лавров на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк днес. Срещата беше на министерско равнище и се проведе по време на 81-вата сесия на Общото събрание. Сибига говори след Лавров, който малко преди това заяви, че Москва няма да спре войната по време на преговори, независимо от формата им.

Въпросът препращаше към атаката през нощта срещу 20 септември. Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за 1110 свалени украински дрона над Русия, Крим и Черно море. Московският кмет Сергей Собянин нарече атаката „безпрецедентна“ и заяви, че 450 дрона са били свалени на подстъпите към столицата. Съобщено беше и за попадения в Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня, в югоизточната част на града, както и за дрон, ударил жилищна сграда. Украинският производител Fire Point заяви, че рафинерията е атакувана с негови дронове с голям обсег FP-1. Украинският президент Володимир Зеленски добави, че са били използвани и украински ракети. Атаката беше извършена през последния ден от изборите за Държавна дума, а Собянин я определи като опит за провалянето им.

Сведенията на Reuters описват по-сериозни щети от първоначално съобщените от кмета, който говореше за повреден производствен обект в рамките на рафинерията. На 21 септември трима източници от петролния сектор заявиха пред агенцията, че са горели и двете инсталации за първична дестилация - началния етап от преработката на суровия петрол. Според тях инсталациите осигуряват целия преработвателен капацитет на завода, работата е спряна, а ремонтът може да отнеме няколко седмици.

През 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн. тона суров петрол и произвела 2,9 млн. тона бензин и 3,2 млн. тона дизел. От 21 септември нейните горива не се предлагат на международна стокова борса в Санкт Петербург. По данни на губернатора Андрей Воробьов при нападението в Московска област са били убити най-малко двама души. Съобщено беше и за пожар в 21-етажен жилищен блок в Раменски район, наложил евакуацията на 400 души.

Въпросът за Киев и Москва беше третият и последен, който Сибига отправи към Лавров в директен отговор към него. „Руският представител говори на тази маса. Изтъкна безброй причини Русия продължава тази война. Обвини Украйна, САЩ, Запада, НАТО – всички други, само не и Путин. Дори се опита да представи Русия като жертва“, каза министърът според публикация на Министерство на външните работи на Украйна.

Сибига заяви, че Лавров няма да може да отговори на три въпроса. Първият беше защо руският президент Владимир Путин не сяда на една маса със Зеленски, за да сложи незабавно край на войната. Вторият беше свързан с фронта: „През август загубихте десетки хиляди военнослужещи, за да превземете няколко кв. км. За какво загинаха те?“ Оценката за руските загуби през август е на украинското командване; Москва не публикува съпоставими данни за своите загуби през този период. Сибига добави, че единственият честен отговор на руския министър ще бъде мълчанието.

По-рано Лавров заяви пред Съвета: „Поучени от горчивия опит, няма да прекратяваме специалната военна операция по време на преговорите, независимо от формата им.“ Той използва официалното руско название на войната и добави, че според него Украйна е можела да запази границите си от 1991 г. ако европейците не се бяха намесили. Сибига отговори, че се е принудил отново да изслуша „скучните приказки на руския представител“, за да се увери, че те не са се променили.

Украинският топ дипломат противопостави на руската позиция подкрепата за примирие сред останалите членове на Съвета. „14 от 15-те членове на Съвета за сигурност подкрепят прекратяването на огъня. Само един агресор го блокира“, категоричен беше той. По думите му сред подкрепящите са четири постоянни членки, включително САЩ и Китай. „Русия налага вето не само на прекратяването на огъня. Русия налага вето на мира.“

Сибига заяви, че Украйна е готова както за пълно и безусловно примирие, така и за отделни договорки за спиране на ударите по енергийни обекти и безопасен превоз на храни. Същия ден 51 държави подкрепиха съвместно изявление, в което призовават Москва да приеме незабавно и пълно прекратяване на огъня и да започне същински преговори. Върховният представител на ЕС Кая Калас прочете изявлението пред Общото събрание.

Освен това Сибига оспори основанието Руската федерация да бъде постоянен член в Съвета за сигурност. „Напомням, че Русия незаконно заема мястото на СССР. Агресорът трябва да бъде отстранен от Съвета за сигурност на ООН“, заяви той.

Искането се основава на аргумент, който Киев изтъква от много години: през декември 1991 г. Русия поема постоянно място на Съветския съюз с писмо, без изменение на Устава на ООН, в чийто член 23 продължава да фигурира СССР. Въпросът за постоянното място трябва да се разграничава от изключването на държава от ООН. За изключване е нужна препоръка на Съвета за сигурност, където Русия има право на вето. Това е съществена пречка пред подобна стъпка, но само по себе си не изяснява процедурата за отстраняване от Съвета, за която настоява Сибига.

„Русия никога не е толкова силна, колкото иска да вярваме, и никога толкова слаба, колкото ни се иска. Русия вече не е глобална сила. Тя е глобален проблем и изисква глобално решение“, заяви още Сибига. Той отдели най-много внимание на Олешки – окупиран град на левия бряг на река Днепър в Херсонска област, чиито жители са лишени от достъп до вода, храна и лекарства. „Ако запомните само едно нещо от тази среща, запомнете Олешки. Чуйте вика им за помощ. Настоявайте Русия да отвори хуманитарни коридори“, призова той.

Украинският омбудсман Дмитро Лубинец описва града като „смъртоносен капан“. По думите му жителите рискуват да попаднат на мини, опитвайки се да напуснат през горите, а договореностите за евакуация не са изпълнени. Към 16 септември неговата служба докладва 176 получени сигнала и поне 358 души, за които е установила, че се нуждаят от спешна евакуация. Сибига сравни положението с Гладомора – умишлено предизвикания глад в Съветска Украйна през 1932–1933 г. „Тогава гладът беше оръжие на Москва. Той е нейно оръжие и днес“, заяви министърът.

Наред с острите изказвания в ООН продължиха и разговорите за ограничено примирие. На 23 септември, след среща с Лавров, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че двете страни проявяват интерес към „някакво ограничено примирие“, свързано със зърното и енергетиката, и отбеляза основната трудност: ударите по енергийни обекти са сред водещите приоритети и на двете страни. В същото време говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че засега няма предпоставки за мирни разговори.

На 22 септември Зеленски отправи предложение към американския президент Доналд Тръмп за взаимно прекратяване на ударите по енергийни обекти. На следващия ден той обяви готовност за договореност за безопасно корабоплаване в Черно море и каза, че очаква руския отговор.

Московска област не пусна сирени при най-големия удар, докато течеше вотът

🇷🇺 Московска област остана без сирени за въздушна тревога и SMS известия за местното население при мащабната украинска атака към региона през нощта на 19 срещу 20 септември, последния ден от изборите за Държавна дума. При много по-малки атаки властите са използвали и двата метода за известяване. Институтът за изследване на войната (ISW) стига до заключение, че столичните власти са поставили високата избирателна активност над защитата на цивилните.

Властите ограничиха мобилния интернет – обичайна мярка  по време на украински атаки, предназначена да затрудни дроновете, които използват мобилните мрежи. Този път обаче ограниченията бяха въведени без публично известие. Жителите се оплакваха от липсата на сведения в Telegram канала на губернатора Андрей Воробьов, докато коментарите в него не бяха изключени. Известен руски военен блогър, близък до Кремъл и цитиран от ISW, алармира, че подобно отношение подкопава доверието във властите, а подобни ограничения на връзката по думите му „не помагат особено“.

Системата за предупреждение в Московска област съществува, като е била задействана в отговор на много по-незначителна заплаха. Във вечерните часове на 2 юни, когато два дрона летяха към столицата, руската държавна система за реагиране при извънредни ситуации за първи път изпрати официално съобщение до телефоните в областта: „В Московска област е обявена заплаха от безпилотни летателни апарати. Останете у дома и не се приближавайте до прозорците или отидете в укритие.“ Съобщението предупреди за спиране на мобилния интернет. Тогава властите предварително обявиха мярката, която на 20 септември въведоха без предупреждение.

ISW описва нощния удар като най-мащабния украински удар с ракети и дронове срещу стратегически цели в Московска област от началото на войната. Столичният кмет Сергей Собянин съобщи, че ПВО е прехванала над 1600 дрона над цялата страна, сред които 450 на подстъпите към Москва. Воробьов отчете 249 свалени или заглушени дрона над 17 общини в областта.

Областните власти съобщиха за 3 убити и 20 ранени, включително деца. Сред жертвите са 74-годишен мъж от Орехово-Зуевски окръг и 44-годишна жена от Раменское, където пожар изпепели покрива на 21-етажен жилищен блок, от който бяха евакуирани 400 души. В Нови Котелники изгоряха апартаменти от висок блок, докато в Софьино избухна пожар в логистичен комплекс с площ около 290 000 кв. метра. „Медуза“ съобщи, че е била поразена и ТЕЦ-22 в Дзержински, която снабдява с топлина и електроенергия югоизточната част на Москва и съседни райони. Летищата Внуково, Домодедово, Шереметиево и Жуковски ограничиха работа и около 100 полета закъсняха или бяха отменени.

Удар понесе и рафинерия „Газпромнефт-Москва“ в квартал Капотня, на около 16 км от Кремъл. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи за голям пожар и повредена основна инсталация за първична преработка на суров петрол. Сред посочените като поразени съоръжения са дестилационната инсталация АВТ-6, комбинираната инсталация за преработка и инсталацията за изомеризация.

Заводът е сред най-големите в Русия, с капацитет за преработка на 12 млн. тона годишно, и при нормална работа покрива близо 40% от столичния пазар на горива. Украинската компания Fire Point заяви, че нейни далекобойни ударни дронове FP-1 са поразили завода, който е спрял работа изцяло. Това е поне четвъртата атака срещу него от май месец насам, след ударите на 17 май, 16 юни и 18 юни. След юнските атаки Reuters цитира източници в бранша, според които рафинерията едва ли ще възобнови работа преди 2027 г. От това изявление на Fire Point не става ясно дали преди последния удар е била възстановена част от преработката.

Атаката продължава украинската кампания на удари по руската рафинерийна промишленост, която не спря и след призивите, отправени от Вашингтон. На 13 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп публично поиска Киев да спре ударите по рафинерии, защото според него те повишават цените на дизела по света. На другия ден той обяви, че двете страни са постигнали съгласие да не атакуват енергийни обекти, въпреки сведенията, че в Киев не са знаели за такава договорка. Москва не прие предложението. По информация на Financial Times руският президент Владимир Путин не желае подобно споразумение преди зимата, защото разчита ударите по украинската енергетика през студените месеци да принудят Киев да направи отстъпки. Володимир Зеленски многократно потвърди, че Украйна е готова на взаимен мораториум върху ударите по енергийни обекти.

Капотня е последната цел в дълга серия от удари по руската нефтопреработка. В нощта срещу 13 септември дронове поразиха рафинерия ТАНЕКО на „Татнефт“ в Нижнекамск, Република Татарстан, на около 1200 км от Украйна, и подпалиха резервоар. През същата нощ украински удари поразиха инсталация за първична преработка и резервоарен парк на „Славянск ЕКО“ в Славянск на Кубан, Краснодарски край, който остава един от най-големите независими рафинерии в Южна Русия, с проектен капацитет от около 5,2 млн. тона суров петрол годишно.

Новите удари засягат отрасъл, в който обемите на преработка вече са ниски. Според сметки на Bloomberg през юли руските рафинерии са преработвали 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Забраната за износ на бензин и дизел е удължена до края на януари 2027 г., като от септември за дизела действат изключения.

Според ISW украинските сили не са ударили целенасочено избирателни секции или друга инфраструктура за провеждането на избори. Задействане на сирените и изпращане на съобщения можеше да предупредят милиони жители за заплахата от украинските дронове в московското небе няколко часа преди отварянето на секциите. Официално отчетената избирателна активност в Русия достигна 59,32% – почти 8% пункта над тази на изборите през 2021 г.

Властите ограничиха полетите и мобилната връзка, прилагайки мерки за сигурност на въздушния трафик и за затрудняване на дроновете, но не предупредиха пряко населението. Това обаче има прецедент отпреди изборите. На 18 юни, по време на най-мащабната към онзи момент атака, когато също горя рафинерията в Капотня, жители на Котелники и Орехово-Зуево се оплакваха, че не са получили „нито един SMS, нито една сирена“. Властите в Орехово-Зуево обясниха, че предупреждения се подават „според текущата оперативна обстановка и само при непосредствена заплаха“.

Юнският случай не изключва оценката на ISW за изборен мотив, но показва, че липсата на предупреждения не е възникнала с вота. Наличните сведения не позволяват да бъде установено дали властите са действали заради изборите, дали са следвали вече прилаган подход, или са съчетали двете. Не може да се установи и как липсата на предупреждения е повлияла върху избирателната активност.

Реакцията при бъдещи атаки със сходен мащаб извън изборния период може да помогне за оценка на тези обяснения. Подновяването на предупрежденията би подкрепило хипотеза за действителен изборен мотив на 20 септември. Продължаващото отсъствие на сирени и съобщения би насочила към траен проблем със способностите за уведомяване на населението, при който жителите разчитат на местни чатове вместо на официална информация.

Киев назова 10 системи за удара по Москва, сред тях балистична ракета

🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна пое отговорност за ударите от изминалата нощ по цели в Москва и региона. Рано тази сутрин президентът Володимир Зеленски изброи 10 далекобойни системи, използвани в рамките на операцията, без да уточни коя срещу каква цел е била насочена. В списъка се появи ново за сводките название – Pelican. Специализирани издания го свързват с балистичната ракета FP-7 на украинската компания Fire Point. Ако въпросната идентификация е вярна, това е първото публично съобщение за бойното използване на FP-7.

Няколко часа по-късно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщи за поразени инсталации в Московската рафинерия на „Газпромнефт“: АВТ-6 за първична преработка, комплексна инсталация за преработка на петрол и инсталация за изомеризация. Последната променя структурата на молекулите в бензиновите фракции, за да повиши октановото им число. За завода се посочва обем годишна преработка от около 12 млн. тона, а според щаба той снабдява руските въоръжени сили. Зеленски представи удара като упражняване на правото на самоотбрана по член 51 от Устава на ООН.

Това е третият удар по рафинерията в рамките на три месеца. Два удара през юни извадиха от строя АВТ-6 и комплекса „Евро+“, а по тогавашна оценка на Reuters ремонтът трябваше да отнеме поне половин година. Ако АВТ-6 все още е била в ремонт, новото попадение може да забави възстановяването ѝ. Само от тези сведения обаче не може да се определи ефектът върху текущото производство. Значението на завода за столицата се вижда от посочвания му дял от около 40% от местния горивен пазар.

Pelican е единственото ново название сред изброените системи. Fire Point показа първите изпитания на FP-7 през февруари. Оттогава са извършени близо 15 пуска, а ракетата премина процедура по сертифициране от Министерство на отбраната. Декларираните ѝ спецификации включват бойна глава до 150 кг, скорост до 1500 м/с и височина на полета до 65 км. Обявеното кръгово вероятно отклонение е 14 метра – радиус около целта, в който се очаква да попаднат половината изстреляни ракети.

Обявеният обсег на FP-7 обаче е до 200 км, докато Капотня се намира на над 500 км от територия под украински контрол. При изстрелване от такава територия ракетата не би могла да достигне рафинерията с посочения обсег. Това не противоречи непременно на изявлението на Зеленски: той не свърза отделните системи с конкретни цели, а нощната атака обхвана и други руски региони. Ако Pelican наистина се окаже FP-7, е възможно ракетата да е била използвана за удар по друга цел.

Останалите 9 системи вече са използвани в бойни операции. Посоченият обсег на „Лютий“ и MICH-2000 е до 2000 км, на FP-1 – 1600, на „Сичен“ – 1400, а на „Барс“ – 1000 км. За крилатата ракета FP-5 „Фламинго“, също производство на Fire Point, е обявен обсег до 3000 км. „Паляниця“, представена от Киев през август 2024 г., е хибридна ракета-дрон с турбореактивен двигател и стартов ускорител, обявен оперативен обсег до 650 км и маса 320 кг.

Системите се различават и по произход, мащаб на производство и използващи ги структури. MICH-2000 е модифициран китайски дрон. Според „Украинска правда“ той се използва само от Центъра за специални операции „А“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ), който е поразил стратегически бомбардировач на летището в Енгелс и складове дълбоко в руска територия с него. „Барс“ се произвежда масово с бойна глава от 22 до 60 кг, а производителят съобщава за около 7000 пуска при изпитания и реални операции. За RZ-100 и Vendetta няма публично описани характеристики.

Зеленски благодари на общо 5 украински структури: Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите на безпилотните системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ). Последната обичайно се свързва със събиране на данни, но споменаването ѝ не изяснява конкретния ѝ принос към операцията. Достигането на Капотня от начална точка под украински контрол предполага полет от над 500 км и преодоляване на противовъздушна отбрана (ПВО), организирана в няколко последователни защитни пояса. Изявлението не установява кои системи са достигнали отделните обекти.

Публикацията завършва с благодарност към онези, които увеличават украинските възможности за далечни удари, и към онези, допълващи ги със санкции. Част от изброените оръжия вече са произвеждани с чуждо финансиране. Споразумение от юли 2026 г. предвижда Германия да финансира производството на „Барс“, а готовите апарати да бъдат предоставяни на украинските въоръжени сили.

Зеленски споменава и „санкции“ срещу предприятие във Воронежка област. В украинската формулировка е използван предлогът „по“, който се употребява и при описание на удар по обект. По наличните сведения не е публикуван указ за санкции срещу предприятието, а за същата нощ е съобщено за 43 свалени дрона над областта. Контекстът допуска думата „санкции“ да е употребена преносно за удар, но сам по себе си не установява какво се е случило с предприятието. В края на поста си Зеленски разграничава далекобойните удари от санкционните мерки и благодари за съчетаването им.

Министерство на отбраната на Руската федерация докладва за 1110 неутрализирани дрона над 21 региона и Черно море. Кметът на Москва Сергей Собянин посочи над 1600 неутрализирани БПЛА „на всички рубежи“ от предходния ден насам и 450 на подстъпите към Москва. Тези числа са с различен териториален обхват и времеви интервал и не могат да бъдат директно съпоставяни или събирани. Собянин определи атаката като безпрецедентна и заяви, че е била планирана, за да провали изборите за Държавна дума.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов обнови сутрешните данни за жертви и пострадали. По негови сведения загиналите са 2, а повече от 20 души са потърсили медицинска помощ, сред които и трима непълнолетни, докато 15 остават в болница. Логистичният обект, отбелязан от Зеленски като втората цел на удара, е технологичният парк „Софьино“, който включва складове на Ozon и обслужва доставки за Москва и областта.

Ударите бяха нанесени в последния от трите дни за провеждане на изборите за Държавна дума на Руската федерация. Собянин ги обвърза нападението с вота, а Зеленски не направи такава връзка в изявлението си. Украинският лидер насочи вниманието към милиардите долари, които поддържат руската военна машина, и призова Кремъл да избере мира, вместо да изгражда последователни пояси на ПВО за сметка на защитата на други региони.

В същото изявление Зеленски отново постави предложение за деескалация на ударите по енергийни цели и продоволствена сигурност, за което според него липсва политическа воля. Така призивът за ограничаване на ударите в енергийния сектор бе отправен непосредствено след украинската атака срещу Московската рафинерия.

Московската рафинерия в Капотня гори отново след масирана дронова вълна

🇺🇦🔥🇷🇺 Московската НПЗ в Капотня се запали отново по време на мащабна украинска атака с дронове, насочена срещу руската столица през изминалата нощ. Кметът Сергей Собянин призна, че е поразен обект на територията на предприятието, и уточни, че там няма пострадали. Telegram каналът ASTRA и изданието „Агентство“ съобщиха за най-малко 6 отделни огнища: 2 в зоната на самите инсталации за преработка и 4 в резервоарния парк.

Разположението на огнищата е важно за оценката на възможните щети, тъй като наличните сведения сочат, че рафинерията още не е възстановила нормалната си работа след предишните удари. Украински дронове я поразиха два пъти за три дни през юни. На 16 юни излезе от строя инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, която осигурява около 53% от мощността. Два дни по-късно беше ударен комплексът „Евро+“, покриващ останалите 47%.

На 24 юни Reuters съобщи, позовавайки се на два източника, запознати с плановете на предприятието, че ремонтът ще продължи поне половин година и сценарий на възстановяване преди 2027 г. е малко вероятен. Инвестиционната банка „Синара“ оцени разходите на около 1 млрд. долара. Генералният щаб на ВСУ тогава заяви, че са поразени комплексът „Евро+“ и няколко големи резервоара за петролни продукти, а сателитни снимки показаха следи от пожара.

Единственото противоречащо сведение дойде от Reuters на 7 юли: според агенцията заводът е възобновил преработката. Публично потвърждение от друг източник не последва, а 3 дни по-късно площадката отново беше в пламъци. На 20 юли „Комерсант“ все още включваше Московската НПЗ в списъка с предприятията в ремонт след понесени поражения от украински удари, които не са се върнали към борсовата търговия с гориво. Общата проектна мощност на тази група надхвърляше 45 млн. тона годишно.

Поради това новият удар вероятно не иска значителна производствена мощност, но би могъл да унищожи запаси, оборудване и вече извършени ремонтни работи. Четирите огнища в резервоарите за гориво засягат съхранението, а не самите дестилационни колони. Другите две се намират в зона, където се възстановяват двете инсталации за първична преработка. Пожар в резервоарния парк може да унищожи както горивото, което се съхранява там, така и обслужващото оборудване.

Освен мащаба на физическите поражения ремонтът се затруднява и от остра технологична зависимост на руските рафинерии. Особено чувствително е оборудването за вторична преработка, в т. ч. хидрокрекинг и хидроочистка, при които междинните продукти се превръщат в гориво, отговарящо на нужните стандарти. Значителна част от използваните технологии е лицензирана на Запад, откъдето традиционно са доставяни специализирани апарати, катализатори и управляваща електроника.

Американската UOP и базираната в Швейцария ABB прекратиха приемането на нови руски поръчки след февруари 2022 г. Набавянето на заместители може да минава през посредници и да отнема месеци. При тези условия всяко ново поражение е способно допълнително да удължи и без това дългия ремонт.

Предприятието на „Газпром нефт“ притежава проектна мощност от около 12 млн. тона годишно. До юни то покриваше близо 40% от общото потребление на бензин в Москва и половината от търсенето на дизелово гориво. Продължителното му спиране затяга снабдяването на столичния пазар, макар непосредственият ефект върху бензиностанциите да зависи и от запасите и доставките от други предприятия.

Новият пожар идва в момент, когато руският пазар на гориво изпитва сериозен дефицит. Правителството удължи забраната за износ на бензин до 31 януари 2027 г. Освен това на 17 септември 2026 г. „Новая газета Европа“ съобщи, че в половината от бензиностанциите в страната липсва бензин. Според Международната агенция по енергетика през първите 8 месеца на годината средно веднъж на три дни е била поразявана по една руска рафинерия. В средата на септември Reuters обяви, че половината от най-големите предприятия за производство на дизелово гориво са спрели работа или рязко са я ограничили.

Човешките жертви през нощта бяха в Московска област. Губернаторът Андрей Воробьов съобщи, че между 3:00 и 5:00 ч. средствата за ПВО и електронна война са свалили или потиснали 249 дрона в 17 окръга, като по негови данни двама души са загинали, а шестима са пострадали.

В село Софьино дрон е попаднал в 3-етажен жилищен блок на улица „Новая“. Повредени са 6 апартамента на третия етаж, загинала е 44-годишна жена, а 2 от 5 ранени са деца, които са били откарани в болница. В Орехово-Зуевски окръг възрастен мъж е загинал в частна къща, разрушена и обхваната от пламъци след удар. За шестия пострадал властите съобщиха от Ленински окръг.

В Раменское се е запалил покривът на 21-етажен жилищен блок на Северно шосе. Евакуирани са 400 души, от които 70 деца, а 20 автомобила са поразени. В Котелники огънят е обхванал апартаменти на три етажа в микрорайона Нови Котелники. Материални щети са регистрирани и в Коломна, Егориевск, Ленински окръг, Люберци, Литкарино, Истра и Воскресенск.

Отделен пожар избухна в логистичния технопарк „Софьино“, където се намират складове на Ozon. Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“ отбеляза, че огнената стихия е обхванала целия комплекс с площ от 850 000 кв. метра. Публикуваните данни не подкрепят тази версия: посочената площ се отнася до целия технопарк, службите обявиха пожар от трета степен и изпратиха 8 екипа с общо 26 души. Това не изключва значителни щети, но е несъвместимо с уверено твърдение, че гори цялата площадка. Технопаркът обслужва доставките за столичния регион, поради което повредите там биха засегнали сроковете на онлайн търговията, а не горивния баланс.

Собянин периодично докладва нови данни и последната обявена от него бройка на дронове достигна 186 унищожени дрона в подстъпите към Москва през цялата сутрин. Това се отнася само до руската столица и не бива да се събира автоматично с данните на Воробьов за цялата Московска област.

Летищата Домодедово и Жуковски спряха да приемат и изпращат самолети по процедурата за незабавно освобождаване на въздушното пространство. Шереметиево въведе временни рестрикции в периметъра си. В 5:23 ч. Внуково също преустанови полетите. Ограничения бяха наложени и на летището в Саратов, което се намира на около 700 км югоизточно от Москва.

По-рано Министерство на отбраната на Руската федерация регистрира 288 прехванати дрона между 8:00 и 20:00 ч. на 19 септември, свалени над Белгородска, Курска, Брянска, Калужка, Орловска, Тулска, Рязанска, Нижегородска, Владимирска и Московска области, Краснодарски край, окупирания Крим и Черно море.

Вълната достигна столичния регион в последния от трите дни, в които се провеждат изборите за Държавна дума – първите парламентарни избори в страната след началото на пълномащабното война срещу Украйна. Ударите по столичния регион продължават от 18 септември, когато започна гласуването. До публикуването на материала Киев не е коментирал атаката и не беше поел отговорност за нея.

Изборният календар предлага възможно обяснение за концентриране на удари по Москва, но сам по себе си не доказва мотивите за избора на целите. Капотня има отделно оперативно значение: рафинерията се ремонтира вече три месеца и нов удар вероятно не отнема производство, което в момента не съществува в нормалния си обем. Той обаче може да унищожи запаси, да повреди реконструирани съоръжения, а също така да отложи пускането им.

Оценката на Reuters за поне половин година ремонт беше направена през юни – преди площадката да гори още два пъти. Украинската кампания вече не просто прекъсва производството на Московската рафинерия, а прави почти невъзможно нейното възстановяване.